РАЗКАЗИ ОТ ДРУГИ ВСЕЛЕНИ. ОЛИВЪР САКС И НЕГОВИЯ ПОГЛЕД ВЪРХУ НЕРВНАТА СИСТЕМА

Етикети

, , , , ,

Сакс, Оливър (2020) Мъжът, който взе жена си за шапка и други клинични истории. ИК „Изток-Запад“, София.

Оливър Сакс е известен британски невролог и невропсихолог, автор на множество популярни книги, които са преведени на повече от 20 езика. Две от тях – „Човекът, който взе жена си за шапка“ и „Антрополог на Марс“ – са световни бестселъри.

Интересно е, че книгата „Човекът, който взе жена си за шапка“ е написана още през 1971 година и има вече десет преиздания само на английски език, а също и многобройни преводи.

Това е потресаваща книга, която не оставя безразличен читателят. В нея са събрани историите на съвременни хора, борещи се с тежки и необичайни нарушения на психиката. Както сам О. Сакс пише: „… болестта никога не представлява просто недостиг или излишество – при нея винаги има реакция от страна на поразения организъм или индивид, който се опитва да възстанови, замести, компенсира, съхрани идентичността си. Способите за това може да са много странни…“. И малко по-късно напомня нещо много важно: „Макар често да са в конфликт, силите на патологията и на съзиданието – колкото и да е странно – понякога влизат в тайно съгласие“.

Това е книга за хора, които се борят да оцелеят и да живеят в условия, съвършено невъобразими за здравите хора; за мистиката на миналото, за виденията, които съвременната наука уверено диагностицира като тежки неврози.

Сакс разкрива и описва странни, трудно постижими отношения между мозъка и съзнанието и го прави достъпно, живо и интересно. И още нещо важно. Книгата е пропита с човещина и хуманизъм, с внимание, грижа, разбиране и желание да се  помогне на болния, на страдащия човек. Сякаш между другото, Сакс критикува днешната „студенина“ на медицината, емпиризмът й, инструменталното й отношение към пациента и неговата деперсонализация. Ето какво пише Сакс по отношение на историята на болестта на даден човек:

„Подобни описания са форма на естествознанието – но те не ни разкриват нищо за индивида и неговата история, за личността и нейните преживявания по време на сблъсъка с болестта и борбата за живот. В съвременната строга история на случая (или анамнеза) няма „субект“, за него само е загатнато с някоя бегла фраза („тризомник албинос, женски пол, двадесет и една годишна възраст“), която със същия успех би могла да послужи и за плъх. За да бъде върнат в центъра човешкият субект – страдащият, изтерзан, борещ се човешки субект, – е необходимо да придадем дълбочина на историята на болестта, да я превърнем в повествование или разказ. Чак тогава на фона на болестния процес ще се открои онзи „кой“, реалният човек, пациентът, който е във взаимодействие с болестта, с физическото“.

За мен бе интересно да разбера, че Реймънд Барфилд (лекар и писател) казва за О. Сакс, че той по нов начин е определил работата на нервната система и че идеите му са се превърнали в предвестник на широкото днес движение в западната медицина – наративната медицина, която в България е почти непозната. Това е медицината, която е поставила наратива на болния, неговия опит и идеи в център на лечението.

Ще завърша с още един цитат от книгата на Сакс:

„Според емпиричната наука надмогването на хаоса бе невъзможно – но емпиричната наука, емпиризмът изобщо, не отчита наличието на душата, не взема предвид онова, което съставлява личното битие. Случаят на Джими съдържа не само клиничен, но и философски урок: независимо колко тежки са пораженията и личностния разпад вследствие на синдрома на Корсаков, деменцията или друго подобно злощастие, винаги съществува възможността за реинтеграция на личността посредством изкуството, причастието, досега с човешкия дух“.

Позволявам си да препоръчам книгата, освен на моите приятели и читатели, на всички лекари, за които пациентът е на първо място човек, а не е само обект на изследване.

За мен книгата наистина е потресаваща именно с историите на хората и е още едно доказателство за правотата на моята парафраза на една мисъл на Августин Блажени:

Когато не ме питат, какво е инвалидност – знам. Когато ме питат – не знам.

Освен всичко друго, книгата на Сакс е необоримо доказателство за многообразието на формите, проявите, и последиците, които поражда инвалидността.

проф. д.с.н. Божидар Ивков

ЗА НЯКОИ СОЦИАЛНИ АСПЕКТИ НА БИОМЕДИЦИНСКИЯ ПРОБЛЕМ РЕВМАТОИДНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Етикети

, , , , , , ,

Международният ден за борба със склеродермията е добър повод отново да се погледне на ревматоидните заболявания от един по-различен, немедицински, ъгъл. Става дума за социалните измерения на ревматоидните болести, за които твърде често или не си даваме сметка, или ги пренебрегваме.

Всички ревматоидни заболявания са хронични, огромното мнозинство от тях са неизлечими, предизвикващи хронична физическа болка и страдание, водещи – рано или късно – до инвалидност.

Хроничното заболяване обхваща цялото човешко съществуване. Появява се и променя всяка част от социалния и личностния живот на човека. Дори много често започва да доминира отделните аспекти от него. Намесва се в социалните светове на човека, а не рядко ги и „затваря“ или направо унищожава.

Това е особено вярно при тези хронични заболявания, които пораждат хронична физическа болка и постепенно водят до инвалидност. Именно такива са ревматоидните заболявания. Те предизвикват не само физическо безсилие и ограничения, но и често са източник на психични проблеми и трудни екзистенциални преживявания (Dobrowolska 2018; Popielski).

В медицината, в т.ч. и в съвременната ревматология, все по-голямо значение придобиват понятията „качество на живота“ и „качество на живота, свързано със здравето“. Известно е, че тези понятия имат своя специфика, особено в сферата на ревматологията, защото обективното здравно състояние не е елементарен показател за задоволяване на потребности и изпитване чувство на щастие.

Известно е, също така, че хората с ревматоидни заболявания, дори и да са инвалидизирани, могат да имат субективно по-високо качество на живота в сравнение със здрави хора, които функционират без проблеми във физически и социален аспект (Trzebiatowski). „Реакцията спрямо болестта, както и при друга стресова ситуация, е възможно да бъде разглеждана като вреда, загуба, заплаха, но и предизвикателство“ (Heszen, Sęk 2008, цитат по Dobrowolska 2018).

Как ще бъде посрещната и оценена болестта от самия човек, зависи не само от вида на болестта и имплицитно съдържащата се в същността й заплаха за живота му. Тук влияние оказват и начините за справяне с последиците от болестта, оценката на възможностите за нормално функциониране, приетите методи за контрол над болестта. Например, при хората с болест на Бехтерев, лицата, които по-бързо се ориентират, какви помощни средства могат да използват за компенсиране на настъпилите функционални дефицити, болестта оказва по-слабо негативно влияние върху психиката им и качеството на живот като цяло.

Важно значение за цялостната житейска ситуация на човека с ревматоидно заболяване и редуцирането на негативните последици от болестта, имат и такива фактори, като личност на човека, възраст, образование, икономически и социален статуси, културни влияние (Turska Skowron), местожителството и потенциален достъп до здравни и социални услуги и др.

Много често идентификацията на ревматоидно заболяване означава и се свързва със страдание, с инвалидизация, със задължително намаляване на физическата активност и необходимостта от промяна на житейските планове (понякога кардинално). Ревматоидната болест може да доведе до загуба на работно място, социално обезценяване, пораждане на финансова зависимост или дори обедняване и/или трайна бедност.

Всички социални, психологически, професионални проблеми, породени от болестта и поставени в контекстта на трудните и комплицирани въпроси на лечението, могат да принудят и най-често принуждават човекът с ревматоидно заболяване, по същество сам да се справя с болестта, да изработва собствени начини за контрол над нея и възникващите проблеми, особено с тези, свързани с настъпващата или вече по същество налична инвалидност (Filipowicz-Sosnowska, Stanisławska-Biernat, Zubrzycka-Sienkiewicz 2004: 8).

Колкото по-големи, адекватни на ситуацията и достоверни са интерпретативните възможности и колкото по-непримирима е личността на човека с ревматоидно заболяване, толкова по-задълбочена и всестранна е рефлексията за болестта и нейните реални последици за живота му и за наложителните решения, които трябва да взима. И обратното. Това често има и терапевтичен ефект, като го мотивира да подобрява комуникациите си с терапевтичния екип, със семейството си, с обществото като цяло.

Толкова по-висока е и вероятността неговото качество на живот да е по-високо.

Литература

Dobrowolska, H. (2018) Jakość życia pacjentów dotkniętych chorobami reumatycznymi. W: B. Kowalewska. B. Jankowiak, H. Rolka, E. Krajewska -Kułak (red-y) Jakość źycia w naukach medycznych i społecznych. Tom II, Uniwersytet Medyczny w Białymstoku, Białystok, s.s. 20-32.

Filipowicz-Sosnowska, A., E. Stanisławska-Biernat, A. Zubrzycka-Sienkiewicz (2004) Reumatoidalne zapalenie stawów. В: Reumatologia, Жол. 42 (supl.), с. 8.

Heszen, I., Н. Sęk (2008) Psychologia zdrowia. PWN, Warszawa.

Popielski, K. (2005) Psychologiczne aspekty doświadczania schorzeń reumatycznych. W: Reumatologia, Vol. 43, s.s. 160-165.

Trzebiatowski, J. (2011) Jakość w perspektywie nauk społecznych i medycznych –systematyzacja ujęć definicyjnych. W: Hygeia Public Health, Vol. 46, s.s 25-31.

Turska W., А. Skowron (2009) Metodyka oceny jakości życia. W: Farmakoekonomia, Vol. 8, s.s. 572-580.

проф. д.с.н. Божидар Ивков

6 МИСЛИ ЗА ИНВАЛИДНОСТТА.

Етикети

, , ,

Странно нещо. Забелязал съм, че около мен винаги е пълно с хора, които знаят по-добре от мен как трябва да живея най-добре. И нямам никакъв шанс да им обясня, че наличието на инвалидност не означава задължително отсъствие на възможности за мислене и вземане на решения… за собствения ми живот.

***

Да, аз съм човек с инвалидност. С видима инвалидност. Но това не Ви дава право да се безпокоите от това, което мисля, казвам и правя. Задължително е обаче, да се притеснявате, защо Ви безпокои това, което мисля, казвам и правя.

***

Не всичко се продава и… не всичко се купува. Инвалидност не можеш да продадеш… Здраве не можеш да купиш.

***

Инвалидността е толкова тежък товар, че може да бъде носена и понасяна само от силни хора.

***

Тежката инвалидност се преживява в тишина. Ето защо тишината на инвалидността е изпълнена с толкова много смисли и значения.

***

Не ние, хората с инвалидност, а Вие – хората без инвалидност, сте създали свят, недостъпен за всички. Затова изглеждаме чужди и различни в нашия общ свят.

Божидар Ивков

ТОКСИЧНИТЕ ХОРА

Етикети

, , , , ,

Да, има такива хора. И най-често, докато разберем, че са такива, те са успели да замърсят душевността и психиката ни. Опитали са се да ни отровят. Можем ли да ги разпознаем? Можем ли да се предпазим от тях? Можем.

В краткия текст на доц. Веселин Босаков са посочени някои основни характеристики на т.нар. токсични хора. Публикувам го тук, защото това наистина е важно за душевното и психичното ни здраве.

проф. д.с.н. Божидар Ивков

 

Как да разпознаем токсичните хора и да ги държим далеч?

Ето няколко признака, по които може да се разпознае наличието както на нарцисизъм, така и на психопатия у отсрещния:

Често приемат нов облик при комуникацията си с другите

Хората с нарцистични и психопатски наклонности доста често се превръщат в това, което би впечатлило отсрещния, като си приписват качества и усвояват маниери, които иначе не са присъщи на личността им. Всичко това е с цел да достигнат до вас и да им бъде по-лесно да ви тестват, манипулират или омаловажават.

Често получаваме „дежавю“ покрай тях

Но реално това съвсем не е дежавю. Те просто разказват една и съща история много пъти, акцентирайки върху идеята, която тя носи. Обърнете внимание на тази характеристика. Тя е отбелязана и сред критериите за нарцистично разстройство в „Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства“ на Американската психиатрична асоциация.

Ще ви помолят за специална услуга

Нарцисите и психопатите е много вероятно да поискат „специална“ услуга от вас, не толкова защото имат нужда от нея, а защото имат нужда от времето и вниманието ви. Дори може да използват и определението „специална“, сякаш това да помолят точно вас е голяма чест. Може и да не ви звучи толкова страшно и опасно, но това със сигурност е пътят към вашето доверие и бъдещи услуги, които ще ви бъдат поискани.

Разбира се, тези личности имат нужда от разговор, помощ, подкрепа и преосмисляне на възгледите и целите си, но не вие сте хората, които трябва да се справят с това.

доц. д-р Веселин Босаков

ЖИВ ДА НЕ БЯХ! ЖИВОТВОРНАТА САТИРА НА ДОЦЕНТ ВЕСЕЛИН БОСАКОВ

Етикети

, , , , ,

Има хора, чийто хумор извира като естествен гейзер. И този хумор е изключително здравословен – не само, защото предизвиква смях, но и защото ни показва кривиците и ни дава възможност поне да се опитаме да бъдем малко по-добри: винаги, навсякъде, във всичко и към всички. А всеки мислещ и честен човек уважава и тачи подобни сатирични писания и техните създатели, защото сатирата на доц. Босаков е като ефективна фитотерапия за обществените ни недъзи и личностната ни посредственост.

Приятно четене. И ако някой се припознае в някоя от епиграмите, да се сърди на себе си.

проф. д.с.н. Божидар Ивков

ЖИВ ДА НЕ БЯХ

ТЯЛОТО В БОЛКА ИЛИ THE BODY IN PAIN, ИЛИ БОЛКАТА.

Етикети

,

БОЛКА

Scarry, Elaine (2019) Ból. Konstruowanie i dekonstruowanie świata w obliczu cierpenia. PWN, Warszawa.

Вероятно има хора, които помнят, че не веднъж, когато е ставало дума за физическа болка, съм споменавал името на Илейн Скари и нейния уникален труд „Тялото в болка“ (The Body in Pain. The Making and Unmaking of the World). От няколко дни държа в ръцете си преводът на тази уникална книга на полски език – „Болка. Конструиране и деконструиране на света пред лицето на страданието“.

Книгата излиза за първи път в Полша. В България не знам дали ще излезе – по-скоро не. Това е класическо изследване на културното и политическото значение на физическата болка като явление, което е почти невъзможно да се изрази с езика, а същевременно изискващо голямо внимание и висока социална чувствителност. Като горещо препоръчвам тази книга, особено на лекарите, които често са пред лицето на болката, искам да кажа, че това не е някакъв абстрактен трактат, който е „несмилаем“. Напротив, това е работа, наситена с морална чувствителност и е основана от една страна на „богат емпиричен материал, включително свидетелства на страдащи хора, медицински данни, документи за войни и изтезания“, а от друга страна, на „текстове в областта на литературата, философията, медицината или военната стратегия“, в които Скари проследява болката като основен, често поставян на втори плам проблем.

„И до днес работата на Илейн Скарри си остава най-доброто изследване на значението на болката. Преди всичко културно и политическо. Болката тук не се третира като топос на културата или като литературен мотив, а като феномен, екзистенциално явление, правилното описание на което изисква да се вземе предвид връзката между това, което е най-интимно за предмета и сферата на езика, свързваща хората. Ето защо специфичната „феноменология на болката“ играе огромна роля в тази работа“ – казва проф. Анджей Ледер.

Този път ще се проявя като скъперник и ще Ви предложа само един единствен цитат от книгата. Той говори много за нея.

проф. д.с.н. Божидар Ивков

„Медицината, подобно на другите измерения на човешкия опит, предоставя примери за споменатото по-рано обезпокоително явление: да изпитваш болка, значи да си сигурен; да чуеш, че друг човек изпитва болка, значи да имаш съмнения (а съмненията на другите, както в този, така и в други контексти, повишава страданието на тези, които изпитват болка)“. (Scarry 2019: 15)

 

 

КАК СЕ УНИЩОЖАВА ЗДРАВЕТО НА ХОРАТА ПО СВЕТА?

Етикети

, , , , , , ,

Публикуван на 22.06.2017 г., това е поредният текст, който „спасявам“ от затрупващата информационна лавина на ФБ. Убеден съм, че си заслужава.

***

Не веднъж съм обръщал внимание за пагубното влияние на неолибералните политики в сферата на здравето. Реакцията клони към минус безкрайност, а ситуацията си остава същата. Трудно ми е да кажа до колко това е резултат от безразличие или неграмотност, или от двете заедно. Вчера открих интересен текст, датиращ от края на ХХ век (1999 г.). В него Милтън Терис говори за неолиберална триада на антиздравните реформи, която влияе негативно върху здравето на популацията, т.е. на населението на една страна. В тази триада Терис включва: (1) редуциране на правителствените разходи, (2) дерегулация и (3) приватизация. Все процеси, които познаваме, изпитваме на гърба си негативното им влияние, но продължаваме да не разбираме. Изследователите на неравенствата в здравето приемат, че и други две характеристики или тенденции на неолибералната политика са вредни за публичното здраве – става дума за децентрализацията и индивидуализма.

В един кратък обзор на окончателния доклад на Комисията по социални детерминанти на здравето на СЗО от 2006 г., се казва: „От социалната и икономическата политика зависи в решаваща степен ще може ли детето да порасне и да реализира напълно своя потенциал за развитие и да изживее живота си в пълно здраве или неговия живот ще бъде погубен. Проблемите със здравето, които се налага да решават богатите и бедните страни, все повече съвпадат по своя характер. За развитието на едно или друго общество, било то богато или бедно, може да се съди по качеството на здравето на неговото население, по това доколко справедливо се разпределя здравето сред различните социални слоеве, по степента на предоставяната защита от неблагоприятни последици при лошо състояние на здравето“.

И сега обърнете внимание: „Нашите деца притежават съвършено различни жизнени възможности в зависимост от това, къде са се родили. В Япония или Швеция може да се очаква, че те ще преживеят над 80 години; в Бразилия – 72 години; в Индия – 63 години; а в някоя от африканските страни – по-малко от 50 години. Жизнените възможности рязко се различават и вътре в страните, и в мащабите на цялата планета. При най-бедните от бедните се наблюдават високи равнища на заболеваемост и преждевременна смъртност. Но лошото здраве не е присъщо само на най-бедните. В страните с различни равнища на доходи социалният градиент на здравето и болестта има едно направление: колкото по-ниско е социалното и икономическото положение на човека, толкова по-лошо е здравето му“.

Оставам на Вас да „смелите“ – ако можете, разбира се – написаното. И още нещо. Изобщо не ми дреме кой как ще ме нарича – комунист, антидемократ или друга подобна кретения. Човек, като няма аргументи, започва да използва прилагателни, които в нашето тъпо и безмозъчно общество са се превърнали в доминиращи идеологеми, ама мнозинството и това не могат да разберат.

Бъдете здрави, което в условията на нашата система за опазване на здравето, е наистина хуманно пожелание.

проф. д.с.н. Божидар Ивков

РОШАВИ МИСЛИ ЗА ЕЗИКА И НАЧИНА МУ НА УПОТРЕБА

Етикети

, , , , , , , , , ,

Днес ФБ ми поднася един спомен от 20 юни 2014 г., свързан с езика. Отново решавам да го публикувам тук, за да редуцирам, доколкото това е възможно, присъщата на социалната медиа бързо затрупваща се от други материали информация, т.е. да редуцирам високите нива на преходност. Запазил съм всичко, дори и собствените си грешки и неграмотност. Приятно четене!

В СВОЯТА ЧУДЕСНА КНИГА „ТЪМНАТА МАТЕРИЯ. ИСТОРИЯ НА ЛАЙНОТО“ ФЛОРИАН ВЕРНЕР ПИШЕ:

„Лайното е символ на лоша миризма“ (с. 31);

„Собственото лайно не смърди“. (с. 32);

„… който обича лайното си в края на краищата обича себе си“. (с. 34)

АКО ПАРАФРАЗИРАМЕ ТЕЗИ НЯКОЛКО МИСЛИ, ТО ТЕ БИХА МОГЛИ ДА ЗВУЧАТ ТАКА:

– ЕЗИКЪТ Е СИМВОЛ НА НАШАТА КУЛТУРА ИЛИ НЕВЕЖЕСТВО

– ГРЕШКИТЕ НА ЕЗИКА, КОЙТО ИЗПОЛЗВАМЕ, НЕ СА ПРОБЛЕМ

– КОЙТО ОБИЧА СОБСТВЕНИЯ СИ ПОГРЕШЕН ЕЗИК, В КРАЙНА СМЕТКА ОБИЧА СОБСТВЕНОТО СИ НЕВЕЖЕСТВО.

НЕВЕЖЕСТВОТО НИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА СОБСТВЕНИЯ НИ МАТЕРЕН ЕЗИК Е ПОРАЗИТЕЛНО И ТОТАЛНО. ОЩЕ ПО-СТРАШНО Е, ЧЕ НЕ ОБРЪЩАМЕ НИКАКВО ВНИМАНИЕ НА ГРЕШКИТЕ, КОИТО ПРАВИМ И СЕ ИЗКАЗВАМЕ ОТ ПОЗИЦИЯТА НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ.

СЪВСЕМ НЕ Е ЕДНО И СЪЩО ДА КАЖЕШ: „ХОРАТА УМИРАХА…“ И „ХОРАТА СА УМИРАЛИ…“.

В ПЪРВИЯ СЛУЧАЙ ИМАМЕ РАБОТА С МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО ВРЕМЕ. ИЗПОЛЗВАМЕ ГО НАПРИМЕР, КОГАТО ИСКАМЕ ДА КАЖЕМ, ЧЕ СМЕ БИЛИ СВИДЕТЕЛИ – ЛИЧНО, НА ДАДЕН ПРОЦЕС ИЛИ ЯВЛЕНИЕ, КОЕТО НЕ СЕ ЗНАЕ ДАЛИ Е ЗАВЪРШИЛО.

ВЪВ ВТОРИЯ СЛУЧАЙ СТАВА ДУМА ЗА МИНАЛО НЕОПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЕ. СЪБИТИЕТО, ПРОЦЕСЪТ ИЛИ ЯВЛЕНИЕТО, ЗА КОЕТО ГОВОРИМ СЕ Е СЛУЧИЛО ПРЕДИ НАШЕТО РАЖДАНЕ И НИЕ НЕ СМЕ БИЛИ ПРЕКИ СВИДЕТЕЛИ.

ЗА МЕН Е СТРАННО, ДОРИ СМЕШНО, КОГАТО 30-35 ГОДИШНИ МЪЖ ИЛИ ЖЕНА ГОВОРЯТ ЗА СЪБИТИЯ ОТПРЕДИ 80-100 ГОДИНИ В МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО ВРЕМЕ. СТРАННИ ВЪЗМОЖНОСТИ И СПОСОБНОСТИ ИМАТ НЯКОИ ХОРА.

ОЩЕ ПО-СМЕШНО ИЛИ НАПРАВО ТРАГИЧНО Е, КОГАТО СЕ ИЗПОЛЗВАТ ДУМИ, КОИТО ВМЕСТО ДА ПОДЧЕРТАЯТ ТЕЖЕСТТА НА ДАДЕН ПРОБЛЕМ, ГО ИЗОПАЧАВАТ И ЕТИКЕТИРАТ ИЛИ СТИГМАТИЗИРАТ ХОРАТА С ТОЗИ ПРОБЛЕМ. НЕЩАТА СЕ ПРЕВРЪЩАТ В ТОТАЛНА КЛОАКА, КОГАТО СЕ ДЕМОНСТРИРА НЕЗНАНИЕ, НЕТОЧНОСТ, ДОРИ ТОТАЛНА ПОГРЕШНОСТ НА ИЛИ В МАНИФЕСТИРАНОТО „ЗНАНИЕ“ ПО ВЪПРОСА. И ОБИКНОВЕНО ТАЗИ МАНИФЕСТАЦИЯ Е ОТ ПОЗИЦИЯ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ НА ИСТИНАТА.

ДАЛЕЧ СЪМ ОТ МИСЪЛТА, ЧЕ СЪМ ЕКСПЕРТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА, САМИЯТ АЗ ДОПУСКАМ ГРЕШКИ, КОИТО МОГАТ ДА ДАДАТ ОСНОВАНИЕ НА ЕДИН СПЕЦИАЛИСТ ДА МЕ ОПРЕДЕЛИ КАТО НЕГРАМОТЕН ИЛИ ПОЛУГРАМОТЕН ЧОВЕК. НО ПОНЕ СЕ ОПИТВАМ ДА ГОВОРЯ ПРАВИЛНО И ДА ИЗРАЗЯВАМ С ДУМИТЕ СИ ТОЧНО ОПРЕДЕЛЕНИ СМИСЛИ И ЗНАЧЕНИЯ, А НЕ ДА ГОВОРЯ ЕДНО, А ДА СЕ РАЗБИРА ДРУГО, ЧЕ И ДА СИ МИСЛЯ, ЧЕ ТОВА Е НАПРЕДЪК. И КОГАТО НЯКОЙ МИ НАПРАВИ ЗАБЕЛЕЖКА, ЧЕ ГРЕША В ТОВА ИЛИ В ДРУГО – КОЛКОТО И ДА МИ Е НЕПРИЯТНО – 1) НЕ СЕ СЪРДЯ И 2) СТАРАЯ СЕ ДА НЕ ДОПУСКАМ ПОВЕЧЕ ТАЗИ ГРЕШКА.

ПРАВ Е ВЕРНЕР – СОБСТВЕНОТО ЛАЙНО (НЕВЕЖЕСТВО) НЕ СМЪРДИ! А ИМА ХОРА КОИТО НЕ САМО ОБИЧАТ СОБСТВЕНИТЕ СИ ЕКСКРЕМЕНТИ, ТЕ БОГОТВОРЯТ НЕВЕЖЕСТВОТО СИ – НАЛИ Е НАПРЕДЪК.

проф. д.с.н. Божидар Ивков

КРАТКА ИСТОРИЯ НА ИНВАЛИДНАТА КОЛИЧКА

Етикети

, , , , ,

Днес едва ли има човек, който да не е виждал и да не знае, какво е това инвалидна количка! Именно тя е основен, стилизиран елемент от международния символ на хората с инвалидност. Тя е и един от онези външни, видими белези и/или характеристики, които задействат отношението – негативно или позитивно – на човека или обществото към инвалидността и човека с инвалидност.

Но – най-вероятно – малцина са тези, които познават дългата история на това средство за придвижване. Тук ще се опитам да проследя накратко тази история.

проф. д.с.н. Божидар Ивков

КРАТКА ИСТОРИЯ НА ИНВАЛИДНАТА КОЛИЧКА