МИСЛИ И РАЗМИСЛИ ЗА КНИГАТА И ЧЕТЕНЕТО. ПАРАФРАЗИ

Етикети

,

Ако принуждавате жена да избира между вас и персонаж от книга, не се надявайте на успех. За да избегнете предопределеността на избора трябва или да сте изключително атрактивен, или жената да е прекалено умна. И двете се срещат рядко в реалния живот.
***
Понякога най-прекия път до сърцето на момичето минава през любимата й книга.
***
Ако не храниш мозъка си с четене, той ще ти напомни за себе си в най-неподходящия момент по най-неподходящия начин.
***
Обожавам да пътешествам в различни светове – имам предвид чрез книгите. Тогава се чувствам гражданин на всички паралелни вселени.
***
Независимо, че изглеждаш като идиот, когато се напъваш да разбереш нещо, не спирай. Пътят от идиот, през глупак, до интелигентен човек е дълъг и труден, особено ако не разполагаш с природни дадености. И само книгата може да ти помогне да го изминеш, освен ако не си патологичен случай. (по Ф. М. Достоевски)
***
Желанието и упоритостта – това са врати, откриващи множество възможности. Нежеланието и мързела – причини, да унищожите възможностите. (по Е. Асадов)
***
Най-сладко е четенето, когато имаш много работа, несвързана с четене.
***
На някои хора животът им е даден единствено за да покажат какви огромни дрисльовци са. (по Ч. Буковски)
***
Щастливи са мъжете, откриващи жените, които са в състояние да ги направят и да ги поддържат силни. Силни – не в смисъл на бицепси и трицепси, а просто да умеят да се реализират по-добре. За всеки мъж, независимо какъв физически или духовен урод е, е създадена жена, която да успее да го измъкне от собствените му интелектуални фекалии. (по Б. Акунин)
***
Ако някой не говори правилно не си правете прибързани заключения, че е неграмотен или глупав. Възможно е да цитира класик…
***
Човек е щастлив, когато разбира, че книгата, която чете, променя живота му.

Източник: biblio.forblabla.com/blog/45905239302/Ne-otkladyivayte-na-zavtra-to-chto-mozhno-prochest-segodnya

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ КНИГАТА НА ЖАН-КРИСТОФ ГРАНЖЕ „ПАСАЖЕР”

Етикети

, ,

Дори безумците имат свои идоли.
***
Работата е последния пристан за всички житейски корабокрушнци.
***
Ако вярваш в себе си и другите ще повярват в теб. И тогава всяко нещо можеш да обърнеш в истина.
***
Психиатрията е опит да се гаси пожар с бутилка газирана вода.
***
Културата и традициите са отрова, погубваща оригиналността, индивидуалността, творчеството. Те налагат канони, които задушават твореца. Искате пример? Във възрожденската живопис младенецът Христос е престанал да бъде евреин
***
Който е по-силен от врага си и може да го победи не влиза с него в схватка.
***
В „Залезът на боговете” Ницше казва: „Това, което не ме убива, ме прави по-силен”. Но в условията на съвременния капитализъм това си е чиста проба клише, примитивно съвременно тълкуване. Ежедневното страдание и бедността не закаляват, а те превръщат в развалина – физическа и духовна. Човешката душа не е дърво, което става красиво при резба. Тя е крехка мембрана, която от страданието се покрива с белези, изтънява, започва да се страхува от света и умира.
***
Разум днес наричат силата и безумието на богатите.
***
В наши дни да бъдеш добър, е болест.
***
За да се опазиш от лекета, трябва да избягваш мръсотията.

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ КНИГАТА НА МАРК ЛЕВИ „МЕЖДУ НЕБЕТО И ЗЕМЯТА”

Етикети

, , ,

Забравете и недопускайте в живота си глупаците, егоистите и прекалено сложните личности, които са твърде скъпи, за да дадат воля на желанията и надеждите, които убиват в нас нашите желания и надежди.
***
Не можем да имаме всичко и да преживеем всичко. Важно е да имаме и да преживеем най-главното, а то при всеки от нас е различно. Само трябва да го открием.
***
Не бъдете лихвари на живота си. Докато пресмятате всички „за” и „против”, животът лети и си отива. Завинаги!
***
Човек, който не е способен да носи отговорност за своите избори, отравя своя живот и този на другите.
***
Щастието не е ничия собственост. Понякога ни се усмихва и ни прегръща, понякога бяга игриво от нас, но най-често стои на разстояние. И най-малкото невнимание от наша страна го отблъсква.
***
Да видиш щастието, когато окаляно лежи в краката ти, да го вдигнеш и да го прегърнеш и запазиш, е проява на решимост и смелост. Това е разумът на нашите чувства. Без тях всичко е само студена логика.
***
Когато се разделяш с малкото, което имаш, тогава даваш най-много, даваш истински. Само тогава можеш да оцениш, какво е да получиш.
***
Старая се да не принадлежа на системата. Винаги съм бил против системата, защото всяка система те смазва. Правя това, което ми харесва, но по начин, който зачита правата на другите. Чета книги, не защото така трябва, а защото имам вътрешна потребност. И не ме интересува дали това се харесва някому или не.
***
Следващия миг, час, ден са тайна за всеки. И тази тайна трябва да държи буден изследователя в нас, за да изследваме; шутът, за да се надсмиваме над себе си, когато започнем да се взимаме твърде насериозно; Човекът, когато усетим да ни завладява безразличие.
***
Всеки ден, когато се събуждам, аз съм получил от живота кредит в размер на 86 400 секунди. Вечерта, когато сънят ме обладава изцяло губя този кредит или това, което е останало от него. Това, което не съм преживял през деня, е пропаднало завинаги. И всеки ден това въллшебство се повтаря, а аз играя по строго определени правила. В противен случай „банката” на живота може да затвори врати. Какво правя с ежедневните кредити? Какво правя с тези 86 400 секунди?

Божидар Ивков

ХРОНИЧНА ФИЗИЧЕСКА БОЛКА И НЕОБХОДИМОСТ ОТ СПЕЦИАЛИЗИРАНО ЛЕЧЕНИЕ. ТЕЗИСИ

Етикети

, , , ,

В медицината болката се разглежда като естествен предпазващ сигнал, който подава иинформация за началото и развитието на някакви негативни процеси в човешкото тяло.

Характерът на болката и нейната продължителност оказват влияние върху начина на лечение.

Болката трябва да се лекува, независимо от възрастта на човека или причините, които я предизвикват.

Лечението на болката е различно, а острата болка винаги трябва да се лекува заедно с болестта, която я предизвиква.

Болката е процес, който предизвиква запомняне. Основата му е в промените, настъпващи в нервните клетки – настъпват трайни промени в мозъка и гръбначния мозък.

Болката, която организмът запомня може да се задържа и след елиминиране на първопричината за нея или да бъде предизвиквана от различни ситуации – например стрес.

Разликата между острата и хроничната болка не е само във времетраенето им, но и в процеса на запомняне.

Острата болка е важно да бъде лекувана ефективно, за да се избегне нейното запаметяване от нервната система на човека, който я изпитва.

Веднъж запомнена болката се лекува трудно. В този процес на лечение се използват лекарства и лечебни средства, които не се свързват с тяхното противоболково действие. Тук са необходими средства, които въздействат върху нервните клетки. Такива са например антидепресантите, или лекарствата срещу епилепсия, чиято основна задача е да тушират прекомерната реактивност на невроните.

Лечението на хроничата болка често е по-слабо ефективно и се съпътства с по-големи странични ефекти от използваните болкоуспокоителни лекарства. Хората с ревматични заболявания познават много добре това явление – страничните негативни ефекти от приема на НСПВЛ или кортикостероиди.

В терапията, насочена срещу болката, се прилага т.нар. аналгетична стълбица, за която писах в материала „Хроничната физическа болка – ежедневие и начини на справяне с болката”. Има и четвърто равнище на лечение на болката – хирургическото.

При хирургическо лечение на вече запомнена от нервната система болка, очаквания ефект може да не настъпи или да бъде непълен, т.е. болката да остане. То е успешно, когато процесът на запаметяване на болката още не е настъпил.

Самолечението не се препоръчва. Рискът от грешки и вторични увреждания или силни негативни странични ефекти се повишава значително.

Лечението трябва да се определя от лекаря, в тясно сътрудничество с пациента. Това ще позволи да се избегнат редица неприятности, както и по-добре да се контролира основното заболяване.

Лошо лекуваната и контролирана хронична болка води до инвалидизация и силно влошаване на начина и качеството на живот.

доц. д-р Божидар Ивков

Източник: На основата на лекция на лекция на проф. Р. Гашик, четена в рамките на цикъла „Czwartkowych Spotkań z Reumatologią” [http://www.instytutreumatologii.pl/userfiles/Spotkania_czwartkowe/spotkanie8wykad1v3.pdf].

МИСЛИ ЗА КНИГАТА. ПАРАФРАЗИ

Етикети

, ,

Целият живот и история на човечеството са положени в книгите: хора, родове, племена, държави, цивилизации са изчезвали, но книгата е оставала. (по А. Херцен)
***
Грубостта, невежеството и глупостта се топят като лед върху огън под влияние на ежедневното четене на хубави книги. (по В. Юго)
***
Книгите винаги са приятели. „Неми”, „безстрастни”, но винаги верни. (по В. Юго)
***
Раят вероятно е вид библиотека. (По Х. Л. Борхес)
***
Понякога да четеш означава да се бориш. (по П. Рикьор)
***
Има хора, за които безсмъртието е желано, за да четат. (по Е. Канети)
***
Наполовина прочетена книга е наполовина свършена работа. (по Д. Митчъл)
***
В света има много прекрасни писатели, но малко добри читатели. Ето защо предлагам всеки, който се нуждае от помощ да я получава срещу списък с прочетени книги. (по К. Вонегът)
***
Навсякъде се чете – във влака, защото е скучно, в трамвая, защото е интересно. Изобщо четенето откроява. (по И. Илф)
***
Най-великото изобретение на човека е книгата. И тя ще си остане такава докато хората умеят да я ползват по предназначение. (по А. Блок)
***
Най-нещастните хора са тези, които през живота си не са чели книги и стихове. (по У. Дисни)
***
Великите книги не напускат човека. Въпреки времето той носи в себе възторга и тъгата, хората, местата и събитията, носи и пази духа им. (по Ъ. Хемингуей)
***
Хубавата книга е като айсберг – всичко красиво и интересно е под водата. (по Ъ. Хемингуей)
***
По-скоро ще започна да чета етикети, рецепти или каквото и да е, отколкото въобще да не чета. (по С. Моам)
***
Днес читател, утре властелин. (по М. Фулър)
***
Най-доброто лекарство е четенето. Няма тъга, която хубавата книга да не може да разсее. (по Ш. Дьо Монтескьо)
***
Две неща са наистина удивителни – човекът и книгата. (по Ч. Кингсли)
***
Книгата е стремеж, мисъл. Ръка, протегната през времето и пространството, когато няма наоколо събеседник (по Й. Еметс)
***
Книгите са кораби на мисълта. Кораби със съкровища, които пътуват през времето и разнасят своите дарове, правейки ги достъпни за поколенията. (по Ф. Бейкън)
***
Книгите са наши живи приятели, които никога не ни предават. (по Ф. Петрарка)
***
Самотата никога не посещава четящите хора. (по К. Голдони)
***
Най-доброто образование се получава в библиотеките и е безплатно. (по Р. Бредбъри)

Божидар Ивков

ЗНАЕМ МАЛКО ЗА СОБСТВЕНИЯ СИ МИКРОБИОМ, А ТОЙ ВЕЧЕ Е ЗАСТРАШЕН

Етикети

, , , , , , , ,

Човешкият организъм е система. Огромна мегасистема. Той е жива мегасистема, жива, биологична мегасистема. Звучи може би досадно, до болка познато, дори глуповото (?!). А всъщност даваме ли си сметка за какво става въпрос? Само в твърдението „Той е жива мегасистема” са кодирани множество въпроси, на част от които няма еднозначни отговори. Например: Какво е система? Кога можем да говорим за система? Как функционира една система? Кога говорим за жива система? Какво е живо? Какво е живот? И това съвсем не са отвлечени философски въпроси и глупости – както някои велики корифеи на кръчмарските маси биха се изразили, попадайки в terra incognita между съзнателното и безсъзнателното.

Микробиомът е една от подсистемите на живата мегасистема, наречена човешко тяло. Преди да разкажа накратко за микробиома, ще се опитам да дефинирам няколко понятия, свързани със ситемите.

Най-опростено казано под система може да се разбира комплекс или множество от елементи (обекти) и връзките между тях, които образуват едно цяло. При една такава дефиниця на понятието „система” отсъстват каквито и да било ограничения по отношение вида и характера на съставящите я елементи или обекти (материални обекти или идеални, мисловни конструкции). Липсват ограничения и по отношение на вида или типа цялостност – тя може да варира от механична съвкупност на материални обекти до органичната цялост на живия организъм, или тяло (например човешкото).

Всички обекти, включени в системата, са взаимносвързани посредством различни видове връзки, като една връзка може да свързва два или повече обекта. Видовете връзки са информационна, материална или енергийна. Всички връзки взети в своята цялост определят структурата на системата, а управлението на всяка система е предмет на изследване на кибернетиката.

Всички системи имат общи характеристики.

• Системите притежават структура, която се определя от частите им и тяхното устройство. Например една система притежава: подсистеми, компоненти и елементи. Големите системи, наричани мегасистеми притежават и отделни системи – например човешкото тяло е мегасистема, изградено от различни системи – нервна, костна, мускулна, дихателна, сърдечно-съдова и др.;

• Най-общо системите притежават „поведение”, което e изградено от вход, обработка и изход на материали (биологични, минерални и др.), енергия, информация и данни;

Системите притежават взаимосвързаност: различните части на системата са свързани както функционално, така и структурно помежду си (т.нар. субординация и координация);

Системите притежават самостойни функции или групи от функции. Например, за да може да живее една жива биологична система, тя трябва да притежава хомеостаза, т.е. способността да (само)регулира вътрешната си среда по начин, който й позволява да поддържа стабилно, постоянно състояние. Това се постига чрез многобройни корекции на динамичното равновесие. Тези корекции се управляват от взаимосвързани регулаторни механизми. За да съществува живата система трябва непрекъснато да се адаптира към външната среда, което изисква корегиране на вътрешното динамично равновесие.

Ако оприличим живата биологична система и мегасистема на сложна плетеница, създавана от всеки паяк, т.е. на паяжина, всяко външно влияние дори само върху най-малкия субелемент на системата, предизвиква реакция в цялата система, която се предава чрез наличните взаимовръзки (нишки). Това поражда едни или други вътрешни за част или цялата система реакции (отговор) на това външно влияние. Когато тези непрекъснати външно-вътрешни взаимодействия в системата протичат в някакви граници, наричани от нас нормални (норма), системата поддържа своето равновесие и съществува (живее) без особени сътресения. Прекрачването на тези граница създава условия и/или поражда патологични процеси, които наричаме болест.

Примерът с паяжината все пак е доста опростен, защото живата мегасистема е пространствена структура, а паяжината – линейна структура. Това означава, че в живата мегасистема протичат множество и сложни процеси, които са взаимосвързани и взаимозависими в своето възникване, развитие и последици.

***

Микробиомът може да се разглежда като една от системите на мегасистемата човешко тяло. Тя е в пряка връзка и взаимодействие с всички останали системи, подсистеми, компоненти и елементи на човешкото тяло, чак до най-малките субелементи – клетките. При известни условия самата клетка може да се разглежда като система.

За микробиомът са характерни всички споменати по-горе характеристики и признаци, присъщи на една система. Микробиомът е съвкупността от всички микроби – бактерии и вируси, които живеят в човешкото тяло и благодарение на дейността на които то съществува. Днес е известно, че броя на живеещите върху и в нашето тяло бактериални клетки е с астрономически стойности и многократно превишава броя на собствените ни клетки. Масата на нашия микробиом се изчислява на над 2 килограма. Сред това „космическо братство” има – образно казано – наши съюзници, консуматори (тези, които ни използват, но не ни причиняват вреда), както и врагове на нашия организъм. Между милионите бактерии са създадени мрежи от връзки и заимозависимости, от една страна, а от друга страна те поддържат такава мрежа от връзки и взаимодействия с клетките на нашето тяло. Промяната – настъпваща под влияние на различни фактори – в състава на различните бактерии и количествените им пропорции, т.е. в телесната флора на нашето тяло може да се окаже – и най-често е такава – вредно.

Възниква въпросът: какво застрашава здравословното равновесие на нашия микробиом? Отговорът на този въпрос е доста стресиращ за съвременния човек. Сред най-важните рискови фактори са: хигиената, лекарствата и диетите.

Според Мартин Блейзър – микробиолог в медицинското училище на Нюйоркския Университет, някои видове от съвместно съществуващите с нас микроби вече са измрели или са пред окончателно изчезване и то в скалата на цялата човешка популация. А това може да има ключово (вероятно негативно) значение за регулирането на хомеостазата на организма, в т.ч. и за такива важни процеси като хормоналния и/или въглехидратно-липидния обмен, дори за съпротивителните сили срещу някои заболявания.

Днес се знае, че човек „копира” своя първи микробиом от майката по време на раждането. Децата родени чрез цезарово сечение обикновенно страдат от повече инфекции в сравнение с децата, родени по естествен път. Същевременно, когато има медицински причини за прилагане на цезаровото сечение те са приоритет в сравнение на получаването на бактериална флора от майката. Смята се, че цезаровото сечение без медицински показания, е грешка.

Изследванията показват, че организмът на майката преди раждането започва да създава в млякото такъв хранителен коктейл, който служи като храна за Bifidobacterium. За бебето не всички съставки на майчиното млако са потребни, а това се смята за свидетелство за „насочеността” на организма на майката към подкрепа на стомашно-чревните бактерии, които са необходими на детето.

Основна заплаха на микробиологичната среда в човешкото тяло, е използването на антибиотици. То може да доведе до изтребване на нормално свързани с нас бактерии и да остави празни екологични ниши, в които да се настанят опасни видове нови бактерии, например Clostridium difficile, които предизвикват колит. Има болници, в които вече се практикува експериментално лечение, под формата на „трансплантация” на бактериална флора от най-близък член на семейството.

***

Напоследък в социалните мрежи все повече се говори, че науката има напълно погрешно разбиране на автоимунните заболявания. Подобна хипотеза – особено в контекстта на превърнатото в бизнен и поставено изцяло на пазарни основи и принципи здравеопазване, изглежда съвсем уместна. И най-вероятно е вярна. Проблем, според мен, е предлагания подход за лечение на дадено заболяване с ударни дози антибиотик. „Простата” логика сочи, че антибиотика няма да убива избирателно дадена бактерия – например само тези бактерии клепсиела, които са напуснали своя екологичен ареал. Освен това е пълна илюзия да се смята, че един антибиотик, предназначен да унищожи определени видове бактерии, не влияе и върху останалите видове. Нека си спомним за взаимовръзките, създавани от различните бактерии по между им и с нашето тяло – все пак говорим за система. Вероятността да се лекува едно, а да се разболява друго, е доста голяма. Както впрочем се случва с биологичните лекарства, да не говорим за кортикостероидите.

Науката за микробиома едва сега се ражда. Започваме да проникваме в един напълно непознат, макар и близък за нас свят.

Нека не забравяме, че живата мегасистема, наречена човешко тяло, е изключително сложна и финно настроена вселена, в която във всеки един момент могат да настъпят изменения дори от най-невинни на пръв поглед влияния. Независимо, че човешкия геном е разчетен, нашата имунна система все още е пълна със загадки. И сега на бял свят излиза нова, огромна загадка – нашия микробиом и неговата роля в процеса на живота.

доц. д-р Божидар Ивков

Източник: Nasz własny mikrobiom: jeden z najmniej poznanych ekosystemów jest zagrożony. http://dolinabiotechnologiczna.pl/nowe-doniesienia/mikrobiologia-nowosci/nasz-wlasny-mikrobiom-jeden-z-najmniej-poznanych-ekosystemow-jest-zagrozony/

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ КНИГАТА НА БОРИС АКУНИН „АЛМАЗЕНАТА КОЛЕСНИЦА”

Етикети

, ,

От всички наслади на човека най-аристократична, но и най-трудна, е мърдането на мозъка.
***
Никой не помни милионите прекрасни влюбени, преживели щастливо живота си, а след това потънали в старостта и в небитието. А трагичната любов се помни вечно – за нея пишат песни, които живеят поколения наред. Красотата на щастието е мимолетна, красотата на трагизма е непреходна.
***
Красивата, но глезена жена е като врана – ще се храни от ръката ти, но няма да я целуне. Най-много да изграчи…
***
Мнозинството хора се люшкат между илюзорния свят на човешките отношения и истинския свят на собствената си душевност, като непрекъснато предават себе си заради другите.
***
Най-силен е този, който е невидим за другите, но който вижда всичко и всички.
***
Бедата на българската държава е, че винаги е поставена на колене като продажна блудница, а политиците – поставили я в тази поза – събират дан и от собствения си народ, и от своите господари.
***
Истинска представа за един народ може да се придобие само по неговите най- добри синове и дъщери.
***
Когато силната жена обича – не й пречете. Притеснете се до нея и тя ще направи всичко. Силната жена е дар за умните мъже.
***
Всеки човек има своите възходи и падения. Но винаги има един връх, който осмисля целия ни живот. Жалко е, че почти винаги виждаме този връх, когато е твърде късно.
***
Любовта е продукт на химията на емоциите и чувствата, а не на химията на разума. Затова е трудно да обясним защо обичаме точно този, а не друг човек.

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ КНИГАТА НА ИВАН ТУРГЕНЕВ „БАЩИ И ДЕЦА”

Етикети

, , , ,

Истински човек не е този, за който няма какво да се каже или мисли, а този, който не предизвиква омраза, ненавист или безразличие.
***
Който не се примирява със собствената си болка, той не се примирява и с болката на другите. Той може да я победи.
***
Или всичко, или нищо. Когато уловиш мига отдай му всичко и никога няма да съжаляваш.
***
Когато отвориш житейския багаж на някого ще разбереш, какъв е бил живота му. Колкото повече място има, толкова по-празен е бил той.
***
Спомени много, а да си спомниш няма какво. Пътят пред такъв човек е дълъг, без цел и посока. Пуст е скучен. По такъв път никой не иска да върви.
***
Всички знаем, че времето понякога се изнизва неусетно, понякога пълзи като костенурка. Най-щастливи сме, когато не разбираме, как е минало, а след нас има видима следа.
***
Когато срещна човек, който не играе пред мен, ще отворя себе си докрай.
***
Ако не си преживял сълзите на любимия човек, ако не си се възторгвал или „умирал” заедно с него и за него, значи не знаеш, какво е истинско щастие.
***
Най-често споделям собственото си мнение.
***
Човек не трябва да се горещи, когато на другия му е безразлично. Безразличието се преодолява само с безразличие.

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ КНИГАТА НА ДАНИЪЛ КИЙС „ЦВЕТЯ ЗА АЛДЖЪРНЪН”

Етикети

, ,

Аз съм човек. Следователно мога и трябва да обичам, независимо от последиците.
***
Умните и гениалните хора винаги се превръщат в циници, защото интелигентността и гениалността убиват вярата в човечеството.
***
Приличам на човек, който е проспал половината си живот и сега се опитва да разбере, какво е сънувал, докато е спал.
***
Винаги, когато се събуждам си мисля, че вече съм по-умен. Боже, кога ще престана да греша!
***
Непрекъснато ми е зле. Не, това не е болест за лекар. Това е една странна пустота, която хората ежедневно ми преливат в желанието си да демонстрират своето псевдоблагополучие.
***
Когато някой твърди, че ме разбира знам, че не е така. Какво ми е мога да разбера само аз. Какво му е на този до мен мога само да се досещам и пак да съм на светлинни години от емоциите и чувствата му, които го изгарят.
***
Глупостта, макар и натрапчива, е искрена и разбираема. Гениалността е многопластова, сложна и трудно достъпна. Затова е и плашеща. Първата е основна характеристика на щастливия идиот. Втората – на самотника, изпитващ ужаса от знанието и самотата.
***
Доскоро не знаех, че всички подстригват егоизма ми. Днес се старая да не ходя там, където правят душевни фризури.
***
Моята истина е в мен. Моето решение е вътре в мен. Защо тогава някои хора прехвърлят отговорността на другите?
***
В тъмата сенките изчезват, а тишината е углушителна. Можеш да ослепееш и да оглушееш от собствените си мисли.

Божидар Ивков

ЗА ДУМИТЕ, ЕЗИКА И ХОРАТА БЕЗ МОРАЛ. ПРЕДИЗВИКАНИ РАЗМИСЛИ

Етикети

, , , , , ,

Днес, 8 април 2014 година, Центъра за защита на правата в здравеопазването разпространи информация за решение на Административния съд София-град (АССГ), с което се отменя решение на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). „Делото беше заведено по жалба на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България (ОПРЗБ) пред КЗД срещу Комисията по цени и реимбурсиране (сега Национален съвет по цени и реимбурсиране), за това че комисията е определила ниво на реимбурсиране на антицитокиновите медикаменти 75%, вместо 100%, което е в нарушение на Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти”.

По-нататък в съобщението се казва: „С брилянтно, подробно и изчерпателно изложени мотиви, съдия Боряна Петкова обосновава по безспорен начин, че при определянето на нивото на реимбурсиране НСЦР е нарушил разпоредбите на наредбата. Компетентният орган неправилно е квалифицирал антицитокиновите медикаменти, като предназначени за „хронично протичащи заболявания с висока степен на разпространение“, вместо като „хронично протичащи заболявания, водещи до тежки нарушения в качеството на живот и инвалидизация“. Резултатът от това нарушение е пряка дискриминация на пациентите с ревматологични заболявания по признак „увреждане“ (подч.м.-Б.И.).

Винаги съм твърдял, че езикът не е гюдерия и не може да се използва като такъв, че всяка дума има своя вътрешна логика, значение и смисъл, които могат да се променят в някакви граници в зависимост от контекстта. Говоренето без съобразяване с това понякога може да има далеч отиващи последици. И примерът е налице – пряка дискриминация по признака „увреждане”.

Използваната от НСЦР терминология „хронично протичащи заболявания с висока степен на разпространение“ в случая с ревматичните заболявания, е невярна и подвеждаща. Защото хронификацията и разпространеността на един клас болести още не е критерий за същността и тежестта на последиците от този клас заболявания, а само за хронификацията на болестите и за нивата им на разпространение.

Факт, който е разбираем и известен дори на децата. Странно обаче, че за някои медицински „експерти” това не е така.

Определянето на ревматичните заболявания като „хронично протичащи заболявания, водещи до тежки нарушения в качеството на живот и инвалидизация“ е вярно и отразява съществуващата днес реалност, доказана от множество клинични, статистически и социологически изследвания в страната и чужбина.

Животът с ревматично заболяване означава непрекъсната борба с хронична физическа болка, борба с бавно, но сигурно настъпващи функционални дефицити, с потенциално възникващ риск от загуба на работно място (често и с неговата фактическа загуба), с настъпващ процес на обедняване на човека с ревматично заболяване и неговото семейство и т.н., борба срещу инвалидизацията и всичките негативни последици от инвалидността. Борба с видимостта на тази инвалидност – ревматичните заболявания поставят винаги видим отпечатък върху тялото – и с негативните смисли и значения, придавани в обществото на тези видими увреждания и изменения. И всичко това се знае много добре и от ревматолози, и от медицински експерти, че дори и от чиновниците в здравната каса и в НСЦР. Но удобно се забравя – най-вече от последните, когато става дума за пари. Защото тук става дума само и единствено за пари и интереси, свързани с тях.. Здравеопазването не е важна подсистема на системата общество. Подсистема, в която са въплътени хуманизъм, ценности, знание и политики, насочени към тяхното развитие. Здравеопазването е пазарна система, в която парите са всичко, а здравето на хората – стока. В такава система няма място за слабост, няма място за хуманизъм и морал, защото – най-често – парите (най-вече тези, които ги притежават) не се интересуват от нищо друго освен от нарастване. И като количество, и като стойност. В света на парите животът и здравето имат значение само и дотолкова, доколото обслужват този интерес.

Здравната реформа, превърнала човека и неговото здраве в стока, е рожба на представители на лекарското съсловие. Създадена е и е реализирана в интерес на същото това съсловие и много малко се интересува от човека-пациент като висша ценност. Човекът-пациент е „ценност” докато има пари и може да плаща.

А ние сме банкрутирало – ценностно и морално – общество, щом оставаме безразлични към тази ситуация.

***

Езикът не е гюдерия и не може да се използва като такъв. Зад всяка дума, казана от от нас прозира нашата същност, морал и достойнство. Когато в собствената ни личност липсват ценности и морал, а доминира безразличието и невежеството, това се проявява – задължително, рано или късно – и в езика, който използваме. В начина, по който говорим. Моята майка казваше, че човек трябва да внимава, когато прави нещо, а не да я кара „джаста-праста”, т.е. през пръсти пък каквото излезе. Защото това винаги отваря повече работа и нанася щети. Същото е и с езика.

доц. д-р Божидар Ивков

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.