ПАРАФРАЗИ ПО МИСЛИ НА СТИВЪН ХОУКИНГ

Етикети

, , , , , ,

Нямам никаква идея, какво е моето IQ. Нямам време за това – вместо да правя тест след тест, аз правя парафрази.
***
Човекът е единственото животно, което знае и осъзнава, че един ден ще умре. И все пак непрекъснато се надява, че той ще бъде изключение от правилото.
***
Когато бях на 14 години започна моя брак с болката. Тогава се влюбих безумно в живота и колкото повече старея, толкова тази любов става по-силна… независимо, че продължавам да съм в брак с болката.
***
Моята цел е много проста: искам да разбера Човекът, защо е такъв и защо и как се е появил на Земята.
***
Човекът е удивителен и уникален, защото може да мисли и да изрази мисълта си чрез език, чрез знаци, носещи смисъл и значение.
***
„Бъдете внимателни през днешния ден“ – съветват астролозите. Аз пък ще ви кажа: „Бъдете внимателни с астролозите“.
***
Докато очите ти виждат светлината, докато кожата ти усеща топлината, докато мислиш… в този твой живот всичко е възможно.
***
Мое дълбоко убеждение е, че която и да е наука, каквато и да е изследователска дейност, което и да е изкуство носи многократно повече удоволствие и удовлетвореност, отколкото печеленето на пари.
***
Питат ме, защо моите писания излизат преди всичко като електронни издания и само на български език? Не бих ли искал моя книга да се продава по реповете, гарите и летищата? Не, не искам – отвръщам аз. Защото аз съм Българин, пиша, за да съм полезен преди всичко на Българите, а не да забавлявам когото и да било. Забавлението е вторичен и страничен продукт от моята работа.
***
Жалко е, че човека засега е способен да създаде една единствена форма на живот – тази, която руши и убива. Но, както се казва, ние създаваме по свой образ и подобие.
***
Най-важният враг на знанието не е невежеството, а илюзията, грандоманията, че само ти знаеш, че си най-велик.
***
Веднъж, след поредната ми беля в училище, подслушвах на вратата на учителската стая. Двама учители – по история и по български език, се обзаложиха на 2 лева, че от мен нищо няма да излезе. Така и не разбрах решен ли бе този спор и в чия полза.
***
Някой ми казваше, че с всяка умна мисъл, която включвам в някое мое писание, се увеличават два пъти хората, които ми завиждат и започват да ме мразят. Наблюденията ми показват, че все пак това е аритметична, а не геометрична прогресия, което е доста успокоително.
***
Сърфирането – без точно определена и смислена причина – из интернет, за да „утрепеш“ някой и друг час, е също толкова безсмислено и самоубийствено занимание, колкото и седенето пред телевизора в безкрайно очакване да видиш нещо смислено докато превключваш каналите.
***
Нашето тяло е най-сложната система в познатата Вселена.
***
Децата трябва да бъдат учени на две неща: да мислят самостоятелно и да свързват научните знания с процесите и събитията в обкръжаващия ги свят. За съжаление точно това отсъства в училищното образование.
***
Животът би бил ужасно трагичен, ако не беше толкова смешен.
***
Най-важното нещо в живота е да не се предаваш и да не спираш да се шегуваш – преди всичко със себе си, а след това и с другите.

Источник: http://www.adme.ru/zhizn-nauka/23-tochnye-kak-aksioma-citaty-stivena-hokinga-854610/ © AdMe.ru

Божидар Ивков

ПОМОЩ! ПОМАГАТ НИ. ИЛИ ЗА ДЕЛЮЗИЯТА НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ

Етикети

В края на 2013 година „Б. Борисов заяви, че БСП, ДПС и „Атака“ имат такова заболяване, казва се делюзия. Това е, когато желаното го приемаш за действителност… [1] Какво всъщност представлява делюзията?

Делюзиите са крайни фантазии, представи и вярвания в нереални факти, които не отговарят на реалността, това е силното убеждение, което присъства при индивиди с делюзивни състояния, което не може да бъде повлияно от реални доказателства. Това е патология, която засяга по-силно представите отколкото илюзията или други възприятелни усещания (к.м.-Б.И.)“[2]. И още: „Делюзиите макар на пръв вид безобидни могат да са симптом на умствено заболяване, но също може да са резултат от физически състояния при интоксикация (например с власт – бел.м.-Б.И.) и т.н. Също така в частност те са диагностичен фактор и индикатор за психиатрични заболявания като шизофрения, парафрения, мания, биполярни епизоди и психотична депресия“ (к.м.-Б.И.) [2].

Tова заболяване познавам отдавна. Зная, също така, че то е широко разпространено – в различна форма и степен – сред политиците. Нещо като професионално заболяване. Но не знаех, че делюзията е заразна. Явно от дългото „мирно съвместно съжителство“ между ГЕРБ, БСП, ДПС и „Атака“, а вече и от другите партии в коалиционното правителство, делюзията – като пролетен грип – е засегнала всички управляващи. Особено видимо и тежко е състоянието на МЗ, МТСП и Агенцията за хора с увреждания и съответно техните ръководители: господата П. Москов, И. Калфин и М. Коралски.

Влошаването на делюзивните състояния е свързано с широко прокламираната и рекламирана реформа (?!) в сферата на инвалидността, а и не само с тази сфера.

Разделянето на медицинската експертиза от социалната и професионалната експертиза на уврежданията, както и промяната в терминологията, е поставено в центъра на „реформата“, като това се дефинира едва ли не като новия „златен ключ“, който ще реши всички проблеми. И тук започват делюзивните симптоми. От приказките на господата Москов, Калфин и Коралски излиза, че хората с увреждания, след като преминат през бъдещите две нови комисии, няма да имат потребност от пенсия за инвалидност, защото видите ли държавата ще се погрижи тези хора да си намерят работа и да могат да се интегрират в пазара на труда и съответно в обществото. Няма и дума за всички останали сериозни проблеми, съпътстващи тези процеси.

Към днешна дата няма никаква яснота за същността и обхвата на дейност на двете комисии, за механизмите и инструментариума им на работа, за вида решения, които ще се вземат и др. Така че почти не е възможно да се правят каквито и да било коментари.

Но още от сега е ясно, че се допускат две фундаментални грешки:

(1) Акцентът на реформата са пенсиите за инвалидност, като стремежът е силно да се редуцира броя на получателите на такива пенсии, защото от 2001 година насам броя на тези пенсии е скочил драстично, и

(2) пенсията за инвалидност се разглежда като социална помощ.

Защо това са грешки? Сега действащата система за социална политика в сферата на инвалидността е изцяло в контекста на индивидуалния, медицинския модел на инвалидността и е насочена към социално подпомагане, като пенсията за инвалидност е едно от основните плащания тук. Проблемите се идентифицират преди всичко в увреждането на човека и остават предимно на индивидуално равнище. Социалните бариери се пренебрегват, като частично се решават – не винаги адекватно и качествено – единствено някои архитектурни и транспортни бариери.

Ако ще се прави реформа в сферата на инвалидността то тя трябва да бъде насочена в друга посока и да има коренно различен характер: необходима е нова социална политика, основана на принципите на социалния и на човешките права модел на инвалидността, като стратегическата цел трябва да бъде социалното включване на човека с увреждане в живота на обществото, като заетостта е само един – да, най-важен – от елементите на социалното включване. Това изисква адекватни на потребностите (те не се познават от държавата и администрацията й) на хората с увреждания конкретни политики в множество сфери и области. Да, разделянето на медицинската експертиза от социалната и професионалната е важен, но не единствен елемент на тази социална политика.

Тези политики трябва да могат да идентифицират и да смекчават и/или отстраняват всички социални бариери в обществото, които – видими или невидими – съществуват пред хората с увреждания.

Всичко това отсъства от сегашните намерения за реформи, а „светлото бъдеще“, което чертаят Москов, Калфин и Коралски просто няма да се случи. Няма да се случи, защото няма изградени условия това да стане – нито финансови, нито икономически, нито социални, нито социално-психологически, нито културни.

И две думи за пенсиите за инвалидност. Пенсията за инвалидност не трябва да се разглежда като социално подпомагане, както в момента традиционно се прави. Пенсията за инвалидност поради общо заболяване е и трябва да се разглежда не като социална помощ, а като „покритие на осигурителен риск от държавното обществено осигуряване. В този смисъл, социалната оценка не би могла да остави без пенсия лицето, защото продължава да работи или има доходи, след като се е осигурявал за инвалидност поради общо заболяване“ [3].

И още нещо. Вярно е, че след 2000 година броя на пенсиите за инвалидност се е увеличил многократно. Но е крайно време точно тук да се спре логореята на политиците, неолибералните псевдо експерти и държавната администрация, че това се дължи само и единствено на „фалшиви“ експертни решения на ТЕЛК. Тук е потребен сериозен анализ на тенденциите в заболеваемостта на населението и последващата я инвалидизация в страната (в т.ч. и на състоянието на здравеопазването), на ролята и влиянието на социалните неравенства и опазаряването на медицината и здравеопазването, на високата степен на несигурност и неопределеност на живота в условията на една банкрутирала държава – по много определения мафиотска – и икономика и т.н. Но всичко това много удобно се премълчава и подминава.

Сигурен съм в едно: ако се реализират на практика делюзивните бълнувания на МТСП и МЗ нищо добро не очаква хората с увреждания. Това ще бъде поредната вълна от красиви приказки (идеологеми) прикриващи политики за задълбочаване на бедността, социалното изключване и депривацията на хората с инвалидност и със сигурност – в малко по-дългосрочен план – ще съдейства за повишаване на смъртността в социалната категория „лица с увреждания“, както и за намаляване на национално равнище на престоящите години живот в добро здраве.

Литература и източници

[1] Бойко Борисов: БСП, ДПС и „Атака“ страдат от делюзия. [http://www.tribali.info/bg/boyko-borisov-bsp-dps-i-ataka-stradat-ot-delyuziya/]
[2] Делюзия. – [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%8E%D0%B%D0%B8%D1%8F]
[3] Една добра идея, но много въпроси чакат своите отговори. [http://czpz.org/news-news/nashiat-komentar/3480-28-1-2016]

доц. д-р Божидар Ивков

СИСТЕМА ЗА ОЦЕНКА НА ПРОФЕСИОНАЛНАТА ПРИГОДНОСТ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ

Етикети

, , , , , , ,

„В България правото или различни институции определят какво е най-добро и какво най-много очакват хората с увреждания. При подобен авторитаризъм някой друг взема решение и прави избор вместо човекът с увреждания. „Всички програми, интенционални разработки са насочени към оказване на помощ на лицето с увреждане…, но не вземат предвид индивидуалното, субективното виждане на самия човек с увреждане за неговата ситуация”. Оставайки дълго без работа, притиснат от бедността и зависимостта от близките си, човекът с увреждане се демотивира за труд.Крайната и изключително негативна проява на тази демотивация е, когато той се остави да бъде превърнат само и единствено в източник на някакви – макари малки – доходи от различни социални фондове, самозаблуждавайки се, че така е полезен“.
Това е част от увода на „Система за оценка на професионалната пригодност на хората с увреждания“ публикувана на сайта на Националната Федерация на Работодателите на Инвалиди“ (НФРИ – http://nfri.bg/). В рубриката „Библиотека“ могат да се намерят множество полезни публикации – наръчници, сборници и др.
Тук представям отново „Система за оценка на професионалната пригодност на хората с увреждания“, тъй като тя представлява един възможен вариант за (само)оценка.
доц. д-р Божидар Ивков

ЦИФРОВ МОНИТОРИНГ НА ЗДРАВЕТО

Етикети

,

На 25 януари 2016 година руският сайт „Ever Care – Мобильные технологии здоровья“ публикува важна информация, позовавайки се на „MobiHealth News“, озаглавена: „Институт Скрипс: цифровия мониторинг на здравето не дава никакви преимущества“.

В края на миналата седмица една от най-дебатираните новини в сферата на медицината бе свързана с т.нар. цифрова медицина и по-специално с отчета на американския Институт за приложни научни изследвания Wired For Health. В него е представена разочароваща информация. Шестмесечно рандомизирано контролно изследване показало, че „мониторингът на здравето на пациентите с помощта на включени устройства не дава никакви краткосрочни преимущества в разходите за здравеопазване и няма никаква изгода за пациентите“.
Ерик Топол – един от авторите на изследването, директор на споменатия Институт и радетел за цифрова медицина – споделя: „получихме разочароващ резултат, но трябва да се помни, че това беше първото мултисензорно изпитание от такъв род в света. И сами разбирате, че това беше много сложно да се направи, доколкото имахме три различни вида сензори – за кръвна захар, за налягане и за сърдечен ритъм, и много пациенти бяха едновременно с трите заболявания или с две от тях и на нас ни беше трудно да отчитаме всичко това. Имаше много логистични проблеми“.
В изследването са взели участие 160 човека с хипертония, диабет и/или аритмия, които по случаен начин са били разделени в две групи. Членовете на едната група получили смартфон iPhone 4 и едно от следните устройства: хората с хипертония – монитор за кръвно налягане Withings, хората с диабет – глюкомер Sanofi IBGSta, а хората със сърдечни заболявания – AliveCor ECG. Изследването е било проведено през 2013 и 2014 г. За да могат данните от всички тези устройства да бъдат достъпни за лекарите и членовете на семействата, участниците в тази група получили също и достъп до HealthyCircles на компанията Qualcomm – специализирана платформа за координация и управление на лечението. Втората група била контролна.
Изследователите имали за цел да анализират данните, които ще им позволят да направят оценка доколко едната група е по-скъпа от другата за здравеопазването, както и промените в резултатите от лечението, като се контролират, в частност, показанията за кръвното налягане и HbA1C. Никаква разлика в резултатите на двете групи не била открита. Единственото значимо различие, което регистрират учените, е свързано с участието на пациентите в собственото им лечение. Пациентите, които контролирали здравето си, се отнасяли към данните за него не като към някаква случайност, т.е. по-сериозно и по-отговорно, в сравнение с членовете на контролната група. Проведените интервюта показали, че пациентите, използващи различни средства за мониторинг на показателите на тяхното здраве, се чувствали по-добре и имали усещането, че тяхното здраве се контролира по-добре. А това вече може да се приеме като успех на експеримента.
„Резултатите не бяха положителни, но ако говорим за икономическата част, то това не ни удиви, доколкото ние провеждахме изследването само 6 месеца и много хора могат да забележат, че трябваше да се направят значително повече изследвания, за да се оценят икономическите последици – казва Топол. – Наистина, положителния резултат вече е в това, че мониторингът не води до загуби. Много смятат, че ако пациентите имат достъп до своите медицински данни, те ще посещават по-малко лекарите. Не забелязахме това“.
Дискусията сред специалистите в Интернет дава няколко възможни отговора на това, защо използването на цифрови устройства не е повлияло върху разходите и качеството на лечението на пациентите при това изследване:
(1) в изследването се разглеждат само краткосрочния ефект от такъв контрол на лечението и разходите на здравеопазването само за 6 месеца. Повече от вероятно е, че подобна технология ще даде ефект при по-продължителен период на използване;
(2) в проекта повече или по-малко е изследван само ефекта от самия мониторинг, макар да е имало обучители и медицински сестри. Освен това с времето устройствата се променили и направили пациентите пасивни при измерване и изпращане на данните;
(3) подчертава се и неправилността на самата методология на изследване, а според други е твърде рано за изводи, тъй като прилагането на подобна технология едва сега започва;
(4) може би едни от най-важните бележки са свързани с това, че икономическия и лечебния ефект зависят от качествата на устройствата, тежестта на заболяванията на участниците в изследването, а също – възможно е – да не са били отчетени всички медико-икономически показатели.
На този етап изследването на Института за приложни научни изследвания поставило повече въпроси, отколкото да даде отговори, но като цяло то се приема за неуспешно.
Независимо как специалистите оценяват резултатите от това изследване, ясно е едно. Изправени сме пред нова ера в медицината. До какво ще доведе тя е трудно да се предвиди от сега. Сигурен съм обаче, че навлизането на цифровата медицина първоначално ще задълбочи неравенствата по отношение на здравето и ще „бетонира“ здравеопазването като бизнес – процеси, които протичат и у нас. И все пак може би цифровата медицина ще позволи да се напредне сериозно в процеса на лечение на редица хронични заболявания. Това ще покаже бъдещето.

Източник: Институт Скриппса: цифровой мониторинг здоровья не предоставляет каких-либо преимуществ, 2016. http://evercare.ru/scripps-research

доц. д-р Божидар Ивков

НОВО ЛЕЧЕНИЕ ЗА БОЛЕСТТА НА БЕХТЕРЕВ (АС) И ПСОРИАТИЧНИЯ АРТРИТ (ПА)

Етикети

, , , ,

Европейската Комисия (ЕК) е разрешила прилагането на „Sekukinumab” при лечението на хора с болест на Бехтерев (АС) и псориатичен артрит (ПА).

Според специалистите това е първата нова терапия при лечението на двете заболявания от доста дълго време. Днешният задължителен стандарт за лечение на АС, който се основава върху прилагането на anty-TNF7, е разработен преди 16 години.
„Sekukinumab“ е първото, допуснато за масова употреба, лекарство в Европа, което се отнася към новия клас инхибитори интерлекини 17A (IL-17A), използвани за лечението на АС и ПА. В комюникето на фирмата „Novartis“ се казва, че това са нови терапевтични показания за това лекарство, което преди това е използвано като терапия от първа линия за общо лечение на умерен и тежък псориазис.
Известно е, че АС и ПА са сравнително често срещани ревматични заболявания, при които се засягат ставите и съединителната тъкан на тялото. Днес се приема, че около 5 милиона европейци са с тези болести. Независимо от това, че АС и ПА не са редки болести, тяхното диагностициране и лечение продължава да бъде доста проблемно – например не рядко поставянето на диагнозата АС закъснява средно с 5 и повече години, като през този период лечението е неадекватно и неефективно. Още по-добре се знае, особено от самите хора с тези заболявания, че липсата на правилна и ефективна терапия, води до необратими увреждания на гръбначния стълб и ставите, което от своя страна е причина за непрекъснати страдания, изпитване на хронична физическа болка и трайна инвалидизация. И това е перспектива за целия живот.
„Sekukinumab“, смятан за нова терапия при двете споменати болести има за цел да удовлетвори незадоволените здравни потребности на хората с АС и ПА, защото много от тях не получават от сега съществуващото лечение подобрение или имат слабо и временно подобрение на състоянието си – при около 40% от хората, използващи anty-TNF, не се наблюдават достатъчно добри резултати.
Последните клинични изследвания показват, че „Sekukinumab“ значително редуцира признаците и симптомите на АС и ПА още между 1-та и 3-та седмица от прилагането му, а ефектът от него се задържа 2 и повече години. При 80% от хората с АС и 84% от лицата с ПА, лекувани с „Sekukinumab“ не е наблюдаван прогрес на уврежданията на гръбначния стълб и ставите, което в продължение на 2 години е било оценявано с помощта на радиологични изследвания, както се споменава в комюникето за този лекарствен продукт.
В материала на МАК/RZW (2016) се казва, че в рамките на клиничните изпитания при различни индикации, със „Sekukinumab“ са били лекувани около 9 600 лица, а след въвеждането му в употреба, лекарството е било използвано от повече от 12 500 човека. Доказано е, че профилът на безопасност на лекарството съотвества на резултатите от клиничните изследвания.
„Sekukinumab“ е допуснат за прилагане и лечение на лица с АС, при които лечението с конвенционалните средства не е дало задоволителни резултати (например с нестероидни противовъзпалителни лекарства и болест модифициращи такива).
Разрешението за прилагане на „Sekukinumab“, издадено от ЕК се отнася за всички страни-членки на ЕС и страните от европейското икономическо пространство.

***

На основата на информации и доказателства за – нека да го нарека най-меко – неадекватното поведение на фирмите от т.нар. „Биг-Фарма“, подобно възторжено представяне и приемане на „Sekukinumab“, поне в мен, буди сериозни съмнения и резерви. Още е рано да се говори за трайните последици за човешкия организъм от прилагането на този клас лекарства.
Освен това се наблюдава – в цял свят и в България – процес на превръщане на хората с ревматични заболявания в зависими от anty-TNF препаратите, като не малка част от ревматолозите и фармацевтичните фирми отхвърлят или „забравят“ ролята на медицинската рехабилитация и не традиционните методи за лечение на тези болести. И това на фона на непрекъснато създаваните бариери пред достъпа до лечение с подобен тип лекарства в България.

Бележка. Материалът е създаден изцяло на основата на следните източници: MAK (2016) Nowa terapia w leczeniu ZZSK. W: Rynek Zdrowia, 19 stycznia 2016 http://www.rynekzdrowia.pl/serwis-reumatologia/nowa-terapia-w-leczeniu-zzsk,158503,1011.html

http://www.rheumatologynews.com/specialty-focus/spondyloarthropathies/single-article-page/secukinumab-receives-fda-approval-for-psoriatic-arthritis-ankylosing-spondylitis/b4ba761368eb63b22e52d8013e683360.html

доц. д-р Божидар Ивков

ЗА ЛЕКАРСКИТЕ ГРЕШКИ

Етикети

, , ,

„За първи път Мариса осъзна, че от гледна точка на пациента „малка“ хирургия не съществува“.
Р. Кук, 1996, с. 9

В средата на миналата година, в списание „Хирургия“ (Surgery), сътрудници на американската клиника Мейо, представят статистика за грубите грешки, допуснати от хирурзите на клиниката в продължение на пет години.

Оказва се, че сериозните нарушения или лекарските грешки, които „никога не се случват“, всъщност са се случили 69 пъти за тези пет години. Според данните, които са обнародвани в списанието „Surgery“, лекарите, работещи в клиниката Мейо за тези пет години са извършили 1,5 милиона инвазивни процедури, като в 69 от тях лекарите са допуснали груби грешки – или в 0,005% от случаите.
От гл.т. на статистиката това е пренебрежимо малък дял на лекарските грешки. От гледна точка на всеки от тези 69 пациенти, лекарите са сгрешили в 100% от случаите, защото грешката е допусната именно при техния конкретен случай.
От изследването на Джулиана Биндженър и колектив става ясно, че най-честите грешки, допускани от хирурзите, са провеждане на неправилна операция – в клиниката Мейо това се е случили 24 пъти. Следват грешките, свързани с извършване на необходими операции, но на неправилно място или област на тялото – 22 пъти. Пет лекари пък неправилно са поставили имплант, а в 18 случая хирурзите за „забравяли“ в тялото на пациента си чуждо тяло. В последния случай, обаче, колкото вина имат хирурзите, толкова и операционните сестри, които преди „затваряне“ на пациента трябва да установят дали целия използван за операцията инвентар, е наличен, т.е намира се извън пациента.
И така, налице е следната равносметка: една груба грешка на 22 000 правилно извършени операции, а около една трета от грешките са били допуснати при относително прости процедури. Изключително важно е да се подчертае, че авторите на изследването акцентират върху факта, че нито една грешка не е довела до смъртен изход при някой пациент. И все пак – използвайки философията на японските фирми за качество – трябва да сме наясно, че за 1 пациент на 22 000 операциите не са били направени на нужното ниво и най-вероятно са довели до допълнително страдание. Според Биндженър и колегите й, те са искали да „покажат, че в лекарската практика може да се случи всичко. Медиците са длъжни да поддържат своята бдителност, като обсъждат с колегите си потенциалните проблеми“.
Интересна е класификацията на грешките, която са създали учените. Според тях са наблюдавани 4 категории грешки:
1. Предпоставки за действие. Тук попадат грешките, предизвикани от такива фактори, като стрес, преумора, прекалена самоувереност в себе си, неадекватна комуникация с колегите;
2. Опасни действия. Това са тези действия, които са свързани с нарушаване или игнориране на правилата за работа на хирурзите.
3. Лош контрол. Липсата на адекватен контрол и самоконтрол също може да предизвика грешки.
4. Погрешно планиране на операцията. Това са грешки, които възникват още в етапа на планиране на операцията.
На тази основа е възможно да се състави и класификация на типа лекари, които най-често допускат грешки. Но не това е целта на този материал.
Според авторите на цитираното изследване, за да се избегнат грубите грешки, е необходимо клиниката да прилага системен подход за подобряване на комуникацията между работещите в нея. При съставяне на разписанията за операции ръководителите трябва да вземат предвид множество фактори, като едни от най-важните са: състав на оперативния екип – хирургията е екипна дейност (хирурзи, анестезиолози, операционни и анестезиологични сестри), професионално натоварване на членовете на екипа, както и натрупаната умора във всеки лекар, на когото предстои да оперира.

***

В медицинската практика се допускат ежедневно грешки. За щастие огромното мнозинство от тях нямат негативни или трагични последици. Онова, което е важно за лекарите, според мен, е да усвояват непрекъснато голямото изкуство и наука, наречено лечение. А това – освен всичко друго – означава да не се разчита прекалено на рутината и – може би най-важното – да се помни, че за пациента няма „малка“ хирургия или незначителен здравен проблем.
Проблемът не е само в лекарите, но и в здравната система – често грешките са пряка или косвена последица и недомислията в здравните политики. За българското здравеопазване това може би е водеща причина.
А пациентите трябва да бъдат наясно с едно свое фундаментално задължение: медицинския персонал трябва да бъде уважаван и ценен, докато той самия не докаже, че не е достоен за това.

Литература и източници

Кук, Р. (1996) Признаци на живот. Издателство „Народна култура“, София
Bingener, J., MD et al. (2015) Surgical never events and contributing human factors. In: Surgery, June 2015 DOI: 10.1016/j.surg.2015.03.053
http://www.sciencedaily.com/releases/2015/06/150601122313.htm
http://medportal.ru/mednovosti/news/2015/06/02/902errors/

доц. д-р Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ТВОРЕНИЯ НА НИКОЛА дьо ШАМФОР

Етикети

, , , , , , , ,

Имам много несбъднати мечти, но най-болезнено преживявам невъзможността мечтата ми злият човек да е мързелив, а глупавият – мълчалив, да се сбъдне.
***
Добре облечените глупости са ужасни, но произнасяни от власт имащи глупаци – това вече е трагедия.
***
Философията и социологията, както и медицината, поради това, че разполагат с много опиати, с малко ефективни лекарства и с почти никакви радикални средства, по-скоро разболяват, отколкото да лекуват.
***
Мисленето може да утешава и лекува. Ако причинява болка, достатъчно е да се помоли за лекарство, с което болката да се облекчи, и мисълта и мисленето ще го дадат.
***
Като не знаем какво точно представляваме, като не познаваме собствените си възможности, си навличаме много беди, за които обвиняваме другите или обстоятелствата.
***
Материалният свят е дело на Бог, нравственият свят – на човека.
***
За да познаете що за човек е някой, проверете го в малките неща. В големите той винаги ще играе роли.
***
Често това, което наричаме лудост, е най-обикновена глупост.
***
Тълпата принизява и най-добрите.
***
Надеждата, като всяка жена, е ненадеждна. Щастливи са тези, които са я загубили окончателно.
***
Не толкова пороците, колкото достойнствата пречат на човек да има много и истински приятели.
***
За да свикнем да понасяме живота трябва да свикнем с разрушителното действие на времето и с човешката глупост, алчност, завист, несправедливост…
***
Мъдростта е рожба на недоверието и страхът… от хората.
***
Известност: бремето да ви познават тези, които не познавате.
***
Във физическо и обществено отношение можем бъдем само това, което ни позволяват възможностите и способностите.
***
Човек трябва да има сили да мрази, уважава и да не подценява неприятелите си.
***
Да бъдеш мъдър означава преди всичко да си осъзнал и приел собствената си лудост.
***
Истина е, че влизайки в обществото, вероятността глупакът да се озове всред равни нему, е изключително голяма.
***
Да бъдеш честен е най-голямата личността бариера по пътя към забогатяването.
***
С развитието на философията и обществените науки, в геометрична прогресия нараства стремежа на глупостта да наложи властта на предразсъдъците.
***
Изкуството да отваряш скоби е една от големите тайни на красноречието и изисква силна памет, пъргава мисъл и огромно знание.
***
Небрежните пациенти и простите вярващи са истинско Елдорадо за лекарите и свещениците.
***
Слабостите на характера или на ума е това, което пречи на много хора да живеят сами със себе си – това ги предпазва от депресия и самоубийство.
***
Умният човек без силен характер, е неудачник. Който държи фенера на Диоген, трябва да държи и тоягата му.
***
Човек без характер, е предмет, от който всеки може да се възползва.
***
Малцина са тези, които заслужават да бъдат изучавани.
***
По-сигурно и по-достойно за човека е да се опира на характера си, а не на положението си.
***
Единствената истинска отплата за стореното добро, е уважението и обичта.
***
Ако се разчуе доброто, което съм сторил, се смятам наказан, не за възнаграден.
***
Това, което непрекъснато научавам, бързо забравям. Малкото, което знам, сам съм стигнал до него. Тази промяна е непрекъсната и ме поддържа.
***
Нерешителността и безпокойството измъчват ума и душата така, както физическото изтезание тялото.

Източник: https://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%B4%D1%8C%D0%BE_%D0%A8%D0%B0%D0%BC%D1%84%D0%BE%D1%80

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО МИСЛИ НА НИКОЛА БОАЛО

Етикети

, , ,

Човешкото падение е като лавина – веднъж започне ли, е като лавина.
***
Безделието ражда всички пороци.
***
Изкуството облагородява човешката ни природата.
***
Една от малкото дарби на глупака е, че винаги намира още по-голям глупак, който да се възторгва от него.
***
Гордостта в маниерите е порок на нищите духом.
***
Когато чувстваш слабостта си – говори природата; когато поправяш слабостта си – говори разума, а когато обуздаваш слабостта си – говори силата и щастието ти.
***
Всяка добродетел лишена от пари, е безполезна.
***
Дори една малка, кратка парафраза е по-добра и стойностна от бездарна и дълга поема.
***
Който не умее да се владее, той не умее и да пише личната си история.
***
Ясната мисъл винаги ражда ясно изразяване.
***
Посредствеността и лошотията не търпят сравнителни степени.
***
Вслушвай се в съветите и ги следвай мъдро. Забрави за слуха си, когато те хвалят.
***
Шегата трябва да служи на здравия смисъл, а не да го маскари.
***
Невежеството и лъжливите знания са пагубни. Вторите особено много.
***
Единствено лицемерието и фалша боравят с често повтарящи се похвали.
***
Посещавайте само стойностни хора. В противен случай си губите времето.
***
Истината е прекрасна и достойна за обич, но е изключително срамежлива.
***
Всичко, което е живо се променя и в крайна сметка изчезва.

Източник: https://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%91%D0%BE%D0%B0%D0%BB%D0%BE

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО АФОРИЗМИ НА СТАНИСЛАВ ЙЕЖИ ЛЕЦ

Етикети

, , ,

Всеки писател може да върши убийства – колкото иска и когато поиска, за да задоволи вкуса на читателите си.
***
Когато животните са герои в политическите басни – това означава, че времената са нечовешки, а човеците са на изчезване.
***
Ако си безгръбначен, не показвай мускули и си дръж устата затворена.
***
Божието — богу, Кесаревото — кесарю. А за хората – работа до гроб.
***
Бъди алтруист – уважавай скъперничеството на богатите.
***
Бъди реалист — пази истината за себе си.
***
В ада дяволът е най-положителния образ.
***
В борбата на идеите първо загиват хората, а след това и голяма част от идеите.
***
В действителност всичко е по-различно, отколкото наистина. Наистина действителността е истинна доколкото ние я възприемаме като такава.
***
В началото бе Словото. После дойде мълчанието. А след мълчанието врявата на безумците.
***
В някои извори на вдъхновението музите си мият… седалищата.
***
В лабиринтите на политиката са окачени табелки: „Безплатното присъствие – забранено!“.
***
Тъпотата е навсякъде и винаги може да изненада с величината и местопоявата си.
***
Така, както всеки човек си има своя ад, така всеки век си има своето средновековие.
***
Всеки зрител влиза в театъра със своя глухота и своя акустика.
***
Боговете винаги са били безсмъртни. Или може би…
***
Всички хора са равни. Някои са по-равни. След съответна обработка.
***
Всичко е в наши ръце, затова трябва да ги поддържаме чисти.
***
Има народи, които събарят Бастилиите си, преди да са ги построили. Има други, които участват в строителството им.
***
Колкото по-малък е човек, толкова по-лесно може да те препъне — това е нивото му.
***
Дисертация на тема: „САЩ в търсене на доброто и демокрацията“.
***
За да сътвориш хубава, дълбока мисъл, трябва да издигнеш духа и интелекта си много високо.
***
„Железните“ хора въобще не усещат веригите като чуждо тяло. И по всичко изглежда, че ние българите сме народ от „железни“ хора.
***
Животът е най-великия господар. Единствено той ни принуждава да действаме доброволно.
***
Животът ни отнема цялото време.
***
Животът се върти по спирала, все по-близо до гърлото ни.
***
За да достигнеш до извора на проблема, трябва да плуваш срещу течението на събитията.
***
За да се съмняваш, е нужна духовна сила и решителност.
***
Жалки са тези, които виждат звезди само при челен сблъсък, например с юмрук.
***
Зад всеки ъгъл ни дебнат нови посоки и нови възможности.
***
Затворът на духа не е изолатор.
***
И всички да си мълчат, проблемът си остава открит.
***
И ясновидците могат да виждат черногледо.
***
Има времена, когато философът е щастлив, че не е бил разбран.
***
Има ли право людоедът да говори от името на тези, които е изял? Имат ли право българските политици да говорят от името на тези, които не са ги избрали? И едните, и другите нямат право, но го правят.
***
Фабриките за гении бездействат поради липса на суровини.
***
По-добре е да стъпиш върху здрава основа, отколкото да висиш над нея.
***
Съвестта на политика винаги е чиста, защото никога не я употребява.
***
Историята е съвкупност от факти, които не е трябвало да бъдат и затова се обработват.
***
Предназначението на човека е да бъде човек.
***
Кръвта и сълзите не правят живота розов.
***
Не приветствай прогреса, без да знаеш за кой прогрес става дума.
***
В тежка дилема съм. Не мога да отговоря на въпроса: Комплимент ли е за човечеството изразът: „Той е мислещ човек“?
***
Креслото на властта не отговаряше на размера на мисловния му инструмент – седалището.
***
Отсъствието на мислене убива – другите.
***
Мисълта влиза в главата изотвътре, подгонена от външни фактори.
***
Мислите на някои хора са толкова плитки, че никога не достигат дори до собствените им кратуни.
***
Много триумфални арки по-късно са се превръщали в ярем за народа.
***
Дребните хора обичат да им се кланяш ниско.
***
При спор с глупак на кой вятър си хвърляме думите?
***
Някога и вечността е била по-трайна и близка със себе си.
***
Вярвате или не, но лъжата за лична изгода е съществувала далеч преди да изобретят книгопечатането.
***
Всеки може да каже: „Съм!“ Не всеки обаче може да „Е“.
***
Не пиши кредото си по стените – мухите бързо го насират.
***
Не се боря със себе си, защото не влизам в двубой с предизвестен край.
***
Математиката понякога изневерява на логиката и елегантността си. Ето на, тя мълчи пред факта, че в обществото рядко две плюс две е равно на четири, а сумата от нули е страховита величина.
***
Некролозите на някои хора са най-предпочитаната от обществото визитна картичка за тях.
***
Несвършените дела често могат да доведат до катастрофална липса на резултати.
***
Горко на тия, които се подчиняват на вътрешния си глас, идващ отвън.
***
Независимо колко са луксозни креватите, падналите нрави са си паднали нрави.
***
Някои големи лозунги са като необитаеми планети и стават само за затвор на идиоти.
***
Някои искат да разбират това, в което вярват, а други — да повярват в това, което разбират. Е, тук какво да парафразираш!
***
Българската национална трагедия се играе без антракт вече трето десетилетие.
***
Облада науката, но се оказа ялов.
***
От нули лесно се прави верига. Ужасно е, когато се стовари върху гърба на народа. За справка: виж BG 1989 – ∞ (?).
***
Политическите покойници лесно си сменят политическите убеждения и… възкръсват.
***
В света на капитала и свободния пазар истината се вкарва само контрабандно.
***
Ако млъкнеш навреме, може и да бъдеш чут.
***
Прозорецът към света най-лесно се затулва с вестник или телевизор.
***
Първо премисли, после почни да мислиш и едва тогава… мисли.
***
Когато прочисти учебника по история на България от лъжите, осъзна, че държи в ръцете си само изподрани корици.
***
Спрете България! Искам да сляза!
***
Сънищата зависят от положението на спящия и на висшестоящия.
***
Закони и права са различни неща.
***
Човекът е „отпадъчен“ продукт на любовта.
***
Щом куца, значи се движи, живее.

Източник: https://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2_%D0%99%D0%B5%D0%B6%D0%B8_%D0%9B%D0%B5%D1%86

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО МИСЛИ ЗА ЖИВОТА НА ЦАР СОЛОМОН

Етикети

, , , ,

Всяко нещо има своето време.
***
Ако си обещал, си длъжен да изпълниш обещанието. Неизпълненото обещание поражда омраза.
***
Винаги е по-добре човек да не бъде сам, но по-добре сам, отколкото с неподходящ човек.
***
Домът се крепи на умът на жената и на силата на мъжа.
***
Не копайте яма за друг. В злобата и завистта си е възможно да я направите прекалено дълбока, за да излезете от нея.
***
Радостта от плодовете на собствения труд е най-висше благо, защото в труда е същността на човека.
***
Управлявайте себе си, а не се стремете да властвате над вятъра и смъртта.
***
Който храни достатъчно устата си, предпазва душата си, а който се тъпче и не затваря уста, я убива.
***
Всяко търпение е добро и е сила само в известни граници. Отвъд тях се превръща в робство.
***
С богатство не може да се купи здраве и вечен живот.
***
Красивата, но глупава жена е като златна обеца в носа на прасе.
***
Да избегнеш битка, да отстъпиш, често е признак на благоразумие. Инатът винаги е форма на самонаказание.
***
Разумът е системен набор от зрънца мъдрост.
***
Гняв, ярост, насилие… кой може да устои на ревността?
***
Докато човек е жив винаги има надежда, винаги има изход.
***
Любовта прощава всички грехове. Ненавистта и омразата ги ражда.
***
По-добре е да си умен, отколкото глупав, защото светлината е по-полезна от мрака.
***
Всички се раждаме по един начин и ни чака един край, макар и по различен начин.
***
Гордостта е магнит за посрамването, скромността – за мъдростта.

Източник: http://prokrasotu.info/topics/mudrost-solomona-o-zhizni/

Божидар Ивков

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.