СОЦИАЛНИ И ИКОНОМИЧЕСКИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ОСТЕОАРТРОЗАТА

Етикети

, , , , , , ,

Смята се, че остеоартрозата (osteoarthritis – OA) е най-често срещаното заболяване на опорно-двигателния апарат (Sengha 2000). Например според американския център за контрол на заболявания през 1997 година от болести на опорно-двигателния апарат са страдали 16% от североамериканците – около 43 мил. лица (CDC 2001). Според експертните оценки се очаква през 2020 година този относителен дял да се увеличи на 18,2% (Lawrence, Helmick, Arnet et al. 1998).

Във Франция остеоартрозата е разпозната в около 18% от населението на страната (Levy, Perocheau et al. 1993, цит. по Stanisławska‑Biernat 2008: 50). В България се смята, че 12%-15% от българите имат остеоартроза, като този относителен дял нараства с възрастта.

Етиологията на болестта не е изяснена до край. Смята се, че наднорменото тегло е една от основните причини за появата и развитието на остеоартрозата, която обхваща коленните и тазобедрените стави, както и ставите на ръцете (Dougados, Gueguen, Nguyen et al. 1992; Felson, Zhang, Hannan et al. 1997, цит. по Stanisławska‑Biernat 2008: 50). Наднорменото тегло и затлъстяването са най-важния рисков фактор за появата и развитието не само на остеоартрозата, но и за последващата от нея инвалидизация. Това е рисков фактор, чието влияние може да се отстрани или силно да се редуцира. Съвременният начин на живот и хранене, както и начинът на производство на храни и влаганите в тях продукти, са главните причини за увеличението на относителния дял на хората с наднормено тегло и затлъстяване. Например в Полша през 2004 година полския статистически институт провежда национално представително изследване, което установява, че 16,9% от поляците на 15 и повече години, са с наднормено тегло, а със затлъстяване са 12,5% (GUS 2006). Този относителен дял скача на около 40% при лицата над 60 години. Изследването показало, че мнозинството поляци прекарват пасивно своето свободно време, което е причина, както за наддаването на килограми, така и за появата на проблеми, свързани с остеоартрозата (пак там, с. 50). Тук със сигурност влияние (макар и опосредено) оказват и публичните политики, свързани с доходите, намирането на работа и др., т.е. с редуциране – или по-точно с невъзможността да се редуцират и смекчат – на социалните неравенства в обществото. Според демографските прогнози за Европа на Евростат населението над 65 години от 75 милиона души през 2005 година ще се увеличи на 135 милиона през 2050 година, което ще представлява приблизително 30% от населението на стария континент. За Полша се очаква, че през 2029 година населението над 65 години ще се увеличи почти двойно и ще надхвърли 8 милиона човека. България не прави изключение от тези тенденции. През 2009 година населението на страната на 65 и повече години е било 17,4% и се очаква през 2030 година този относителен дял да нарасне на 22,7%, т.е. всеки пети българин през 2030 година се очаква да бъде на 65 и повече години (Атанасов, Тонева, Гавазки 2011: 25-27).

Според експертните оценки разходите, свързани с болестите на опорно-двигателния апарат представляват между 1% и 2,5% от брутния вътрешен продукт на страни като САЩ, Канада, Великобритания, Франция и Австралия (March, Bachmaeier 1997, по Stanisławska‑Biernat 2008: 50). Разходите за лечението на остеоартрозата и последиците от нея – според експертите, се поемат от цялото общество: като се започне от болния и неговото семейство, премине се през здравеопазването, осигурителната система и системата за социална сигурност (т.е. социално подпомагане) и се стигне до работодателите и бюджета на държавата. Това е вярно но само донякъде. Истината е, че основните разходи са за сметка на болния и неговото семейство. В една икономика като българската, в която производството е силно редуцирано, а безработицата е много висока, загубите на бюджета и работодателите не са малки, но не са и такива, каквито ги представят експертните оценки. И още, българското здравеопазване е изцяло поставено върху идеологията, философията и принципите на свободния пазар, а това означава че хроничните заболявания са траен източник на печалби за лекари, фармацевти, здравни заведения (особено за техните мениджъри) и НЗОК. Същността на публичните политики, реализирани в сферата на здравеопазването не са насочени към профилактика и ефективно лечение, а към осигуряване на печалба, т.е. основани са предимно и почти изцяло на икономическа рационалност. Съвсем не е случаен факта, че в доклада „Саркози“, изготвен от екип учени под ръководството на Джоузеф Стиглиц, Амартия Сен – и двамата носители на Нобелова награда за икономика, и френския политолог Жан-Пол Фитуси, се твърди, че брутния вътрешен продукт не бива да се фетишизира. Авторите на доклада предлагат нов индикатор за благополучие, който да взема предвид не само икономическото производство, а и такива фактори като доходи на домакинствата, замърсяване на околната среда, социални контакти, прекарване на свободното време, физическа и икономическа несигурност, достъп до здравни услуги, образование, както и политическа свобода. При такъв подход най-вероятно ще се окаже, че основния губещ от появата на хронично заболяване – в случая остеоартроза, е хронично болния и неговото семейство. Подобен извод се налага от множество излседвания в сферата на социология на медицината и по-специално на социология на хроничното заболяване от перспективата на болния.

***

Преките разходи, свързани с лечението на остеоартрозата и овладяването на негативните последици от нея, включват разходи за: закупуване на лекарства с и без рецепта, диагностични изследвания, посещения при лекари, хоспитализации, рехабилитация (стационарна и санаторно-курортна, ендопротезиране, закупуване на помощни средства (бастуни, канадки, проходилки и др.), приспособяване на дома, респективно автомобила към потребностите на човека с инвалидност (последните две се срещат изключително рядко в България и са почти изцяло за сметка на болния и неговото семейство).

Налични са изследвания, които предоставят данни за величината на преките и непреките разходи при остеоартроза. Например Rabenda и сътрудници изследвали 1811 белгийски работници (Rabenda, Manette, Lemmens et al. 2006). Честотата на проява на остеоартроза сред изследваните лица била 34,1%. Преките разходи (визити при лекари, изследвания, лекарства, хоспитализации) възлизали средно по 44,5 евро на месец за пациент, a разходите (загубите), свързани със загуба на работоспособност на 64,5 евро на месец за пациент.
В Италия бил създаден екип за изследване на разходите при ревматични заболявания. Изследвани били годишните разходи при 254 лица с остеоартроза на коляното (Leardini, G, F. Salaffi, R. Caporali et al. 2004). Преките разходи били изчислени на 934 евро на пациент за година, от които:

- 233 евро разходи за хоспитализации,

- 209 евро разходи за диагностика (посещения при лекар и изследвания,

- 146 евро разходи за лечение и

- 346 евро за немедицински разходи (за асистенти, транспорт, помощни средства).

37% (почти 400 евро) от преките разходи са били за сметка на пациента.

Непреките разходи (или загубите) са били по-високи – 1236 евро на година, от които:

- 31% били разходи (загуби), свързани със загуба на работоспособността,

- 60% били неформалните разходи за асистенти,

- 9% разходи за други грижи (Leardini, Salaffi, Caporali et al. 2004, цит.по Stanisławska‑Biernat 2008: 51).

В Канада били изследвани 383 лица с остеоартрит в професионално активна възраст. Непреките разходи, свързани с болестта представлявали 11 553 канадски долара на човек за година, от които 41% от разходите (загубите) били свързани с намалената работоспособност, 37% с напускането на работа или смяната на работното място, 2% с намаленото работно време, a 10% с вземането на болнични дни (Li, Gignac, Anis 2006). Величината на непреките разходи корелирали не само със засилването на симптомите, но също и с появата и развитието на депресивни състояния, с ограниченията, произтичащи от работното място и слабия контрол върху времето за работа.

Върху разходите за лечение на остеоартрита влияе не само болестта, но и различни психо-социални фактори. Според едни от най-новите данни, свързани с епидемията от затлъстяване, се предвижда нарастване на броя на заболелите от остеоартрит. Allman‑Farinelli и сътрудници смятат, че разходите, свързани с хоспитализацията поради оастеоартрит през 2025 година ще достигнат 44,4 мил. долара при 25,5 мил. долара през 2005 година (Allman‑Farinelli, Aitken, Lesley et al. 2008, по Stanisławska‑Biernat 2008: 51).

В България липсват, каквито и да било достоверни данни, свързани с разходите за лечение при остеоартрит. Според полската изследователка Станиславска-Биернат е необходима не само оценка на преките разходи, но и на непреките такива, които са свързани със загуба на работа и необходимостта да се заплаща на асистент. Всъщност това са както разходи, така и загуби за човека с ревматично заболяване и неговото семейство. Важно е наистина да се разберат и опознаят подробните видове разходи, за да може да се разшири кръгът на разбиращите значимостта на заетостта на хората с инвалидност – значимост, която се проявява и на личностно, и на обществено равнище (Stanisławska‑Biernat 2008: 51). Още по-важно е, тези данни да бъдат обвързани със социално-демографските характеристики на респондентите (пол, възраст, местоживеене, образование, заетост, източници и величина на дохода и др.).

За разлика от българските програми за рехабилитация, които в резултат на неадекватна политика в сферата на здравеопазването, са обречени на изчезване, в Европа се затвърждава мнението, че рехабилитацията трябва да бъде насочена към подпомагане на хората да запазят работата си. „Неправилното функциониране и организация на здравеопазването са в състояние в много голяма степен да влошат възможностите за запазване или завръщане на работа на хората с остеартроза“ – твърди, и то с пълно основание, полската изследователка (Stanisławska‑Biernat 2008: 51).

Според изследователите остеоартрозата е основната причина в САЩ за инвалидизация на лицата над 65 години (Zhang, W, M. Doherty, N. Arden et al. 2005).

Особено важно е да се разбере, че хората с ревматични заболявания, в т.ч. тези с остеоартроза, ежедневно се борят с хронична физическа болка, инвалидизация, влошаване на настроението и различни психологически проблеми, с влошаване на семейните и социалните контакти, със загуба на работа и влошаване на финансовото състояние на семействата им. Днес в развитите страни – България определено не е такава – основна задача на медицината е не само опазване и удължаване на живота на човека, но и повишаване на качеството на живот, обусловено от здравето. А това не може да стане в условия на провеждане на публични политики в сферата на здравеопазването, в които хуманистичната идеология е заменена с идеологията на грубата икономическа рационалност. Повишаването на качеството на живота на хората с ревматични заболявания изисква въвеждане в практиката на профилактични програмни, ограничаващи развитието или максимално ранно откриване на тези заболявания, поддържане на възможностите/способностите на хората, осигуряване на достъп до съвременно лечение и др., както и профилактика на инвалидността, т.е. предотвратяване или максимално отдалечаване във времето на настъпването на състоянието инвалидност.

В много страни в Европа, България е на челно място сред тях, отсъстват надеждни епидемиологични данни за величината, вида и тежестта на ревматичните заболявания. При тази ситуация не е ясно как изобщо се формират публични политика в тази област. Всъщност липсата на подобно знание, е част от политиката по целенасочено създаване на незнание, което обслужва финансовите и властови интереси на здравните мениджъри, фармацевтичните компании, осигурителните институции и тесен кръг от политическите елити.

Съвременната структура на населението, процесите на застаряване и утвърждаването и постепенното увеличение на хроничната патология, изискват адекватни реформи не само в системата за здравеопазване, но и в осигурителните системи и пазара на труда. За съжаление днес реформите в тези сфери се свеждат единствено до ограничаване и/или отнемане на достъп и възможности, което обрича хиляди хора на бедност и инвалидност.

Литература

Атанасов, А., З. Тонева, И. Гавазки (2011) Населението на България – демографски профил към 2009-2010 г. В: П. Найденова (ред.) Населението на България в началото на XXI век. Състояние и тенденции. АИ „Mарин Дринов“, София.

Аllman‑Farinelli, М., R. Aitken, A. Lesley et al. (2008) Osteoarthritis – the forgotten obesity‑related epidemic with worse to come. In: Med J Austral, Vol. 188, p 317.
CDC (2001) Centers for Disease Control. Prevalence of arthritis – United States. In: Morb Mortal Wkly Rep, Vol. 50, pp. 334‑336.

Dougados, M., А. Gueguen, М. Nguyen et al. (1992) Longitudinal radiologic evaluation of osteoarthritis of the knee. In: Journal of Rheumatology, Vol. 19, pp. 378‑383.

Felson, D. T., Y. Zhang, M. T. Hannan et al. (1997) Risk factors for incident radiographic knee osteoarthritis in the elerly: the Framingham Study. In: Arthritis Rheum., Vol. 40, pp. 728‑733.

GUS (2006) Stan zdrowia ludności Polski w 2004 r. – Reprezentacyjne badanie ankietowe. GUS,. Warszawa 2006.

Lawrence, R. C., C. G. Helmick, F. C. Arnet et al. (1998) Estimates of the prevalence of arthritis and selected musculosceletal disorders in the United States. In: Arthritis Rheum. Vol. 41, pp. 778‑799.

Leardini, G, F. Salaffi, R. Caporali et al. (2004) Direct and indirect costs of osteoarthritis of the knee. In: Clin Exp Rheumatol. Vol. 22, pp. 699‑706.
Learmont, I. D., C. Young, C. Rorabeck. (2007) The operation of the century: total hip replacement. In: Lancet. Vol. 370, pp. 1508‑1519.

Levy, E. F. A. Perocheau et al. (1993) Les couts socioeconomiques de l’arthrose en France. In: Rev Rhum Ed Fr. Vol. 60, pp. 63‑67.

Li, X., M. A. Gignac, A. H. Anis (2006) The indirect costs of arthritis resulting from unemployment, reduced performance, and occupational changes while at work. In: Med Care. Vol. 44, pp. 304‑310.

March, L. M., C. M. J. Bachmaeier (1997) Economics of osteoarthritis: a global perspective. In: Baillieres Clin Rheumatol, Vol. 11, pp. 817‑849.

Rabenda, V., С. Manette, R. Lemmens et al. (2006) Direct and indirect costs attributable to osteoarthritis in active subjects. In: Journal of Rheumatology, Vol. 33, pp. 1152‑1158.

Sengha, O. (2000) Epidemiology of rheumatic diseases. In: Rheumatology, Vol. 39, pp. 3-12.

Stanisławska‑Biernat, E. (2008) Społeczne i ekonomiczne aspekty choroby zwyrodnieniowej stawów. W: Polskie Archiwum Medycyny Wewnętrznej, Vol. 118, Suppl. 1, ss. 50 53

Stiglitz, J. E., A. Sen, J-P. Fitoussi (2009) Report by the Commission on the Measurement of Economic Performance and Social Progress. http://www.stiglitz-sen-fitoussi.fr/documents/rapport_anglais.pdf

Zhang, W, M. Doherty, N. Arden et al. (2005) EULAR evidence based recommendations for the management of hip osteoarthritis: report of task force of the EULAR Standing Committee for International Clinical Studies Including Therapeutics/ESCISIT. Ann Rheum Dis. Vol. 64, pp. 669‑681.

http://epp.eurostat.ec.europa.eul

доц. д-р Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ВИКТОР ПЕЛЕВИН

Етикети

, , ,

Окончателната истина за добрия човек винаги я съобщават на майката.
***
Хората, които искат да разберат, какво мислят гледат непрекъснато телевизия.
***
В любовта трудно се открива смисъл, но тя е в състояние да осмисли целия живот на човека.
***
Живеем на бързи обороти, като подгонени животни. Жизненият ни двигател се зарежда непрекъснато от собствените ни видения и фантазии. И ако спрем за миг и помислим спокойно ще разберем цялата безсмисленост на тази гонитба.
***
Пътуването до различни места и страни винаги е пътуване в и до себе си.
***
Това, за което не ми достигат думи за мнозинството хора изобщо не съществува.
***
Обожавам думата „инвалид“. Защото тя показва невалидността на онези, които ме „замерят“ с нея не спирайки да ми обясняват какви и колко усилия трябва да направя, за да придобия онази форма, която е изгодна за тях.
***
Ако искаш да си щастлив не преследвай щастието. То винаги има грижата да ни намира, когато трябва, където трябва и за колкото трябва.
***
Бързият секс е занимание за самотници.
***
Не съдете моя рай, не му поставяйте обидни етикети. За мен той е рай. Запитайте се, как другите оценяват вашия ад?
***
За всичко виним Бог. И забравяме, че има Сатана, независимо, че ни се привижда навсякъде, освен в огледалото и телевизора.
***
Животът е странна птица. За да се измъкнеш от пещерата на собствената си глупост, най-напред трябва да се вмъкнеш в нея.
***
Най-лесно се дават съвети. И обикновено тези, които ни съветват не изпълняват нищо от това, което говорят.

Източник:http://www.adme.ru/tvorchestvo-pisateli/25-kolyuchih-citat-viktora-pelevina-808910/ © AdMe.ru

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО МИСЛИ НА АЛБЕРТ АЙНЩАЙН

Етикети

, ,

От мига на нашето раждане трябва да започне интелектуалният ни растеж – първоначално с помощта на родителите, а след това чрез самообразование, мислене и трупане на опит. И това е процес, които може и трябва да прекъсне само смъртта.
***
Всеки човек има право и трябва да бъде уважаван като личност, но никой не бива да бъде митологизиран и идеологизиран.
***
Забравиш ли съвестта си на някой житейски друм след това вървиш без себе си.
***
Ако човек е добър единствено заради страх от наказание – божествено или земно, или очаква награда за доброто си, той е достоен за съжаление.
***
Съвършенството на мислите и объркаността на целите, както и несъвместимостта на двете, са най-големите проблеми на съвременните хора.
***
Любовта е по-добър учител във всичко, в сравнение със задължението.
***
Ако не можеш да обясниш нещо простичко, то или не го разбираш достатъчно добре, или си философ.
***
Нито един проблем не може да бъде решен със същото ниво на съзнание и знание, с които е бил създаден.
***
Щастлив е този, който умее да улови тъмата на миналото си, мъглявото си бъдеще и да ги осветли в мига, в който живее.
***
Всичко, което е ценно не винаги се оценява; всичко, което се оценява, не е задължително да бъде ценно.
***
Властта е майка кърмилница за хората без морал и съвест и мащеха за всички останали.
***
Всеки човек трябва да е точно толкова глупав, колкото е, но не и по-глупав.
***
Търси реално съществуващия си Аз, а не миража, който е създало твоето тщеславие.
***
Човек, който чете много, но използва мозъка си малко, си губи времето и се превръща в мързелив глупак.
***
Човек, който никога не греши, никога не прави нищо.
***
Големите души и умове винаги срещат свирепа опозиция от посредствените умове и тесногръдите душици.
***
Да се гневиш значи да развиваш самоубийствена глупост.
***
Информацията не е знание, а… информация.

Източник: http://www.highviewart.com/albert-aynshtayn-25-filosofski-uroka-za-zhivota-2782.html

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ДЖЕРОМ ДЕЙВИД СЕЛИНДЖЪР

Етикети

, , ,

Ако видите любимата си да грейва при среща с вас, забравяте всичките си притеснения, че е закъсняла.
***
Добрите хора са обичани и уважавани и след смъртта им. Особено тези, които са били по-добри от всички живи.
***
Ако човек иска да живее сред хората, му се налага непрекъснато да лъже – на всеки и винаги казвам: „Приятно ми е да се запознаем“ или „Радвам се да те видя“. А всъщност рядко изпитвам тези чувства.
***
Има неща, които е най-добре да не се променят, независимо от моите действия – например банковата ми сметка.
***
Признак за незрялост на човека е това, че той иска да умре благородно за справедлива кауза. Признак за зрялост е това, че той иска да живее смирено за справедлива кауза. Но, нито в смъртта има благородство, нито в живота смирение. Тогава?
***
Всеки може да ти развали настроението, не само човекът-свиня.
***
Красивото женско тяло е като цигулка „Страдивари“ – от него музика могат да изтръгнат само виртуози.
***
Понякога се чувствам ужасно – има мигове, когато всякакви тъпотии ми доставят удоволствие.
***
Най-често се разстройвам заради липсата на парите, с които бих могъл да си доставя удоволствие. Още повече се разстройвам от това, че ако имам достатъчно пари няма да мога да реша, кое удоволствие да си доставя.
***
Умен съм. Остроумен съм. Хубав съм. Не мога да разбера защо това не те радва?!
***
Има книги, които през цялото време те карат да спориш с автора. Има и такива, които час след прочитането им си забравил кой ги е написал. И не мога да реша, с кой от двата типажа автори искам да си пия уискито.
***
Когато дойде денят, в който трябва да решиш накъде да поемеш. Тръгвай веднага натам, накъдето те води сърцето, а не умът. Но помни, че такова решение иска яка гърбина. Щастлив е онзи, при когото умът и сърцето му сочат една посока.
***
Ако слънцето започне да свети, когато си иска, знай, че си осрал нещата тотално.
***
Ако бях Бог нямаше да ми е приятно да ми се молят само когато искат нещо от мен.
***
Има мигове, когато обожавам ненавистта. Това са миговете, в които осъзнавам, че съм свършил или изрекъл някоя глупост. Съжалявам хората, които са лишени от подобни дребни радости.
***
Обичам хората, които правят конспирации, за да ме направят щастлив.
***
Животът е дар, който ние всячески се стремим да потрошим.
***
Любовта прави мъжът глупак, а жената още по-красива.
***
Войната е достойна за презрение, още повече хората, които я разпалват.
***
Човек и милион години да живее ще си остане все същия звяр.
***
Странна работа, колкото по-невъзможни неща убедително плещиш, толкова повече хората са готови да ти вярват.
***
В любовта има забранени удари, след които дълго време не можеш да си кажеш заглавието.
***
Да живееш с хората е ужасно, без тях – непоносимо, невъзможно.

По цитати от книгите: „Спасителят в ръжта“ и „Девет разказа“
Източник: http://www.adme.ru/tvorchestvo-pisateli/25-buntarskih-citat-dzheroma-devida-selindzhera-855010/ © AdMe.ru

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ НА СЪМЪРСЕТ МОЪМ

Етикети

, , ,

С времето човек помъдрява и разбира, че хората са егоисти. Нелепо е да се иска хората да бъдат себеотрицателни. Това означава да искате от тях да жертват желанията си заради вашите собствени. А вие защо не го правите?
***
Страданието може да облагороди силния и благороден човек. Дребнавият и отмъстителен човек страданието ще превърне във „виртуоз“ на дребнавостта и отмъщението.
***
Всяка наша мисъл и всяко наше действие имат последици. Откъснете цвете и вече сте променили вселената.
***
Лицемерието е най-трудният и изморителен порок, и изисква постоянна бдителност и рядка целеустременост… докато се превърне в естествена черта на човека.
***
Има хора, чието единствено биографично достойнство е случайното познанство със знаменити личности. При демонстрация на това познанство те започват да светят с отразена светлина и доказват единствено това, че самите те са твърде маловажни.
***
Всеки обича да говори за себе си, стига да има кой да го слуша.
***
Разумно е да приемаш доброто у хората и да си търпелив към недостатъците им… без разбира се да се прекаляваш и в двете.
***
Следвай мечтите и наклонностите си, без да забравяш, че зад ъгъла стои полицай, а зад него друг, който следва своите наклонности.
***
Днес правя за себе си това, което никой не може да направи за мен. Останалото е въпрос на пари.
***
Когато човек търси само най-доброто в живота, често го получава.
***
Не убивайте илюзиите на хората – това винаги е опасно и последиците са непредвидими.
***
Етикетирането и стигматизацията на различните от нас хора, ни освобождава от необходимостта да мислим, ако въобще можем това упражнение.
***
Човек е това, което няма как да не бъде.
***
Знанието за собственото или нечие чуждо минало е не само неприятно, а понякога и опасно. Защо тогава търсим познание за бъдещето, като че ли то няма да ни връхлети.
***
Мога да понеса всички чужди несгоди.
***
Покоят е само в нашата душа. Каквато я изграждаме, такъв е и покоят, който намираме в нея.
***
Ако Бог е вътре в мен – независимо какво име му давам, доброто, състраданието и любовта доминират поведението ми. Убийците са прогонили Бога от себе си, независимо какво бръщолевят.
***
Ако любовта е илюзия близкото съжителство с другия изостря нетърпимостта и непоносимостта към него.
***
Любовта, изкуството и науката оправдават нашето съществуване.
***
В любовта винаги единият обича повече, а другият позволява да бъде обичан повече.
***
Ако загубиш любовта, загубил си живота.
***
Истинските способности и възможности на жените са познати единствено на… жените.

Източник: http://www.gnezdoto.net/mydrost/793-30-misli-ot-velikolepieto-na-somerset-maugham

Божидар Ивков

КОГАТО ДУХЪТ Е МУЗИКА. IN MEMORIAM: БОЖКО ШОЙКОВ (1933-1998)

Етикети

, , , , ,

„Паметта е полезна само ако създава“ – казва големия френски писател Морис Дрюон. Ако създава спомени за величието на човека, ако създава наративи за силата на духа и ги превръща в мостове между хора и епохи.

Трудно е да пишеш за духовен титан, позовавайки се на оскъдни данни. Почти невъзможно е да създаваш памет, която създава духовни импулси. Набирам смелост от факта, че Божко Шойков е живял и творил в условията на хронична физическа болка, а това – според мен – превръща целия му живот и дело в още по-значими събития за българската музикална история, за българщината и за нас, хората с болест на Бехтерев. Защото животът и делото на този човек са пример и доказателство за това, че когато духът и интелектът са силни, дори физическото тяло, превърнало се болезнена клетка, не е в състояние да спре полета им, особено, когато духът е музика.

***

Дори в сухите биографични данни и факти за живота на Божко Шойков, се прокрадва музика. Изявеният музикант, педагог и диригент е роден през 1933 година в Угърчин, Ловешка област. Нямам данни как е преживял войната. През 1956 година той завършил БМА „Панчо Владигеров“ в класа по хорово дирижиране на проф. Георги Димитров. Началото на творческия му път е бил в град Пазарджик, като диригент на градския представителен оркестър, а по-късно станал главен художествен ръководител и диригент в Драматично-музикалния театър в същия град. Поставял е оперети на Щраус, Калман, Вълчев, Милютин.

В късната есен (1 ноември) на 1961 г. Б. Шойков бил избран и назначен за директор на музикалното училище в Плевен, което ръководил 34 години. Седем години по-късно (1968 г.) открил първата в България сграда на музикален образователен институт със собствена концертна зала, библиотека, физкултурен салон и учебен стол. Божко Шойков успял да въведе нови специалности – „Народни инструменти“ и „Народно пеене“. Тогава в училището се създали и учебен хор, духов оркестър, народен хор, акордеонен оркестър и перкусионния ансамбъл „Акцент”.

През 1962 г. Шойков създал учебен симфоничен оркестър. 30 години по-късно (през 1991) възстановил струнния камерен оркестър, като привлякъл в състава му най-изявените млади щрайхисти. Четири години по-късно оркестърът спечелил първа награда на 43-я европейски музикален младежки фестивал в Неерпелт – Белгия.

Многобройни са били изявите на Б. Шойков в Плевен и страната. Той е бил хоров и симфоничен диригент на Плевенската филхармония, дирижирал представления на самодейната оперета.

От есента на 1964 г. той станал художествен ръководител и диригент на хор „Трудова песен” (преименуван по-късно на хор „Катя Попова”). През 1979 година поел ръководството на туристическия хор „Кайлъшко ехо”.

Освен ръководител и диригент, Б. Шойков е бил и композитор на редица произведения в различни жанрове. Създал е музика към комедията „Дяволската воденица”, балета „Пепеляшка”, оперетите „Градче край Марица” и „Вълшебният ключ”, мюзикълът „Разузнавачи”, театралната сюита „Дяволската воденица” за симфоничен оркестър. Автор на инструментални пиеси, множество обработки, аранжименти и оркестрации за различни състави, десетки детски, солови и хорови песни, някои от които по собствен текст.

Признание за неговата многостранна и народополезна дейност Божко Шойков получил приживе. Той е носител на орден „Кирил и Методий” I, II и III степен, „Златна лира” на СБМТД, златна значка на ЦСПС, юбилейни медали, грамоти и почетни знаци. Много пъти е бил Лауреат на Републикански фестивали на художествената самодейност.

***

Дори само това формално изброяване на факти за работата и сътвореното от Божко Шойков, е зашеметяващо. Зад тези „студени“ факти се крие огромен труд и всеотдайност. Буйното ми въображение рисува картини – може би далеч от действителността, но твърде вероятни: застанал на диригентския пулт, обгръщаш оркестъра с поглед и… начало. А някъде там, в тялото му, хроничната физическа болка не спира да върши пъкленото си дело. Но идва миг, когато болката притихва, подчинява се на духа, на музиката, на сътворяването.

Когато духът е музика и най-силната физическа болка се прекланя пред силата му.

***

Божко Шойков заслужено влезе и зае своето място и в пантеона на „Великите „бехтеревци“. За нас хората с болест на Бехтерев подобни примери за отдаденост на една кауза, на изкуството, на науката – въпреки болката и болестта, са изключително важни.

Сигурен съм, че всеки от нас може, стига да поиска. А хора като Божко Шойков са източници на неизчерпаема духовна енергия.

„Преди десет години в Плевен организираха среща-концерт в памет на моя баща – казва неговата дъщеря В. Шойкова. Тогава припомних какво казваше той за крилете и корените. Учеше ни, че за артиста е важно да помни и пази корените си, които ще му дават сила и устойчивост цял живот. И да лети свободно с крилете на младостта и вдъхновението“. Ето кое е важното, значимото, а не болестта и болката – Б. Шойков почти никога не се е оплаквал. Носел е личните си проблеми с достойнство и Сизифовско търпение.

И е творял.

Когато духът е музика всеки миг от живота е творчество, съзидание и любов. Това е бил великият бехтеревец Божко Шойков.

Божидар Ивков

***
Изказвам благодарност на г-жа Лиана Петрова – консултант и преводач от унгарски и руски език, която ми отвори очите за този велик българин и за биографичните данни, които ми предостави.

ПАРАФРАЗИ ПО ИТАЛИАНСКИ МЪДРОСТИ

Етикети

, ,

След окончателния и безвъзвратен край и кралят, и просякът се превръщат в пепел.
***
За да мъстиш, трябва да поробиш емоциите си.
***
По-добре е да бъдеш за кратко лъв, отколкото винаги да си овца.
***
Животът е като крехък многоцветен кристал и винаги се намира някой да разбие на парчета.
***
Който познава себе си, познава страстите на света.
***
Невъзможно е само това, което не си пожелал.
***
Ако съдиш за хората по слухове, е сигурно, че ще сгрешиш.
***
Когато лъжеш бъди кратък.
***
Изтърпяването на глупостта понякога се оказва полезно – ако не спориш с нея, можеш да научиш нещо полезно.
***
Врагът винаги е опасен, особено, когато изглежда, че е победен.
***
Всеки начин да се спори със жена е обречен на неуспех.
***
Роденият кактус няма да умре роза.
***
Истинската оценка на всеки човек се прави след смъртта му.
***
Дори в рая всеки иска да бъде с някого.
***
В любовта побеждава този, който може да търпи. Въпросът е дали си заслужава.
***
Не е достатъчно да имаш пари. Важно е да знаеш как и за какво да ги харчиш.
***
Който бавно остарява, живее дълго.
***
Само истинският ви приятел ще ви каже, че ципа на панталона ви не е вдигнат.
***
Не дърпай проблема за рогата, докато те не се насочат срещу теб.
***
Светът е подвластен на търпеливите или на… лудите.
***
С напредването на деня надеждата се топи като сняг. Пълна лудост е да сядаш на вечеря със сутрешната си надежда.
***
Не изпробвай силата на противника си с юмруци.
***
Бог обича да разговаря със смирените и мълчаливите.
***
Това, което най-силно ни променя, е времето.
***
Това, което ми е отредено не може да ми отнеме никой.

Източник: http://www.adme.ru/svoboda-kultura/italyanskoj-mudrosti-post-723910/ © AdMe.ru

Божидар Ивков

КОМПЛИАНСЪТ. ИЛИ ЗА НИВОТО НА СПАЗВАНЕ НА ПРЕДПИСАНИЯТА НА ЛЕКАРЯ

Етикети

, , ,

Днес, в сферата на ревматологията и въобще, когато става дума за хронични заболявания, е възприето разбирането, че прилагането на най-съвременните, безопасни и ефективни медикаменти, е възможно да не доведе до очакваните резултати, ако – това е един от най-важните фактори – човекът с ревматично или друго хронично заболяване не приема медикамента, спазвайки стриктно лекарските препоръки и предписания.

Какво е равнището на сътрудничество между лекар и пациент?

Според проф. Б. Квиатковска „сompliance“ или нивото на спазване на лекарските предписания от страна на пациента в случаите, когато той приема някакви лекарства, варира от 30% до 70% в зависимост от изследванията и публикациите на данните от тях[1]. Обикновено това са изследвания в различни сфери на медицината – например в кардиологията [2]. Те разкриват и потвърждават съществуването на голяма група пациенти (всеки четвърти или пети, а понякога и по-често), при които не се постига очаквания успех в лечението, поради неспазване на лекарските препоръки. В сферата на ревматологията е известно (става дума за Полша), че сред хората с РА, които приемат метотрексат – важен медикамент от първа линия, нивото на спазване на препоръките на ревматолога е около 60%-70%, а при прилагането на биологични лекарства – 80%. Не разполагам с данни за България, но вероятно ситуацията е приблизително същата като в Полша и редица други страни в Европа, Азия, Северна Америка и др.

Причини за неспазване на лекарските предписания

Тези причини са най-различни и най-често не са резултат от не-добрата воля на пациента. Става дума за следното:

(а) при подобряване на състоянието, човекът с ревматично заболяване може несъзнателно да промени дозата или дори да спре приема на дадено лекарство. Обикновено този тип хора не си дават сметка, че спирането на дадено лекарство може да предотврати навлизането в трайна ремисия или силно да редуцира времето на ремисията, в която е влязъл. Проф Квиатковска споделя, че в практиката си често се сблъсква с хора, които спират дадено лекарство, защото са се почувствали много добре, но след един до няколко месеца болестта се завръща с нова сила;

(б) страхът от поява на странични нежелани ефекти от действието на лекарството също може да бъде причина за отклонение от препоръките на лекаря, за промяна в дозата или дори спиране на приема на дадено лекарство. Това често се случва например при прием на метотрексат и последващо включване на биологично лекарство. В даден момент човекът с ревматично заболяване решава, че трябва да спре метотрексата, макар че в мнозинството от случаите това не трябва да става [1].

Със сигурност българските ревматолози често се срещат с тези проблеми в своята клинична практика. Дори могат да изброят различни – понякога комични, понякога трагични – ситуации и мотиви за неспазване на лекарските предписания. Може би най-тежките случаи са свързани с онези хора с ревматични заболявания, които в един момент се самопровъзгласяват за лекари-ревматолози и започват самолечение (в някаква степен) и не приемат никакви съвети от лекаря.

Човекът с ревматично заболяване трябва да разбере една проста истина. Да, той е най-добрия експерт, когато става дума за неговите преживявания на една или друга болест, за неговите усещания и др. Това, обаче не го прави експерт, не го прави лекар (или лечител), още по-малко ревматолог. Личната емоция, личния опит с болестта не е опитът на съвкупността от хора с тази болест, както и личният опит с влиянието и действието на едно лекарство не е колективния опит с него. Нещата „загрубяват“ още повече, когато отделни хора с ревматично заболяване започват да четат научна медицинска литература и след „усвояването“ (най-често неправилно разбрана) на информацията от няколко сайта и десетина статии в един момент се самопровъзгласяват за „здравни месии“, чието мнение е от най-висша инстанция и потъпква безпардонно мнението на лекарите. Това, че в редки случаи интелигентни пациенти се оказват прави, а не лекарите, само доказва простичката теза: лекар не се става с прочитането на 500 или 1000 страници медицинска литература.

Да, всеки има право на мнение и на взимане на решение за собственото си здраве и здравно поведение, но когато личното (частното) се представя и налага като всеобща истина, започват – най-меко казано – проблемите.

Изброените тук причини са само част от многото причини, които карат хората с ревматични заболявания да не спазват лекарските предписания. Например: забравяне на деня, в който трябва да се приеме дадено лекарство, забравяне и поява на несигурност дали лекарството е прието или не (поражда се страх от предозиране), по-късната поява във времето (след месеци например) на положително влияние на дадено лекарство, често може да породи съмнения в пациента за неговото действие и той да престане да го приема и т.н.

Обективен контрол върху спазването на предписаната терапия

При много хора с ревматични заболявания е възможно да се осъществи контрол върху спазването на лекарските предписания. Сигурност за това как и до колко човекът с ревматично заболяване се лекува съобразно лекарските предписания се установява чрез определяне на метаболитите на лекарствата в урината[1].
Съществува схващане, че ревматологът трябва достатъчно (този термин не е изцяло ясен) често да преглежда своите пациенти. Тогава лекарят може веднага да разбере и да забележи липсата на напредък в лечението и една от причините може да бъде промяна на курса на лечение, направена от самия пациент по различни причини. Когато човекът с ревматично заболяване спазва стриктно лекарските предписания той отговаря бързо и без замисляне на въпроси, свързани с дозите на приеманите лекарства.

Провеждането на различни изследвания, свързани с т.нар. комплианс, показват, какво е поведението на пациентите в процеса на лечение на ревматичните заболявания. Тук на помощ на лекарите идват и някои клинични тестове[1].

Интересът към комплианса

Лекарите осъзнават, че „комплиансът“ е много важна част от професионалната им компетентност. Защото равнището му оказва силно влияние върху успеха на лечението. Ясно е, че ако лекарят не пробуди доверие в пациента, то последният едва ли ще спазва неговите препоръки. От тук и значимостта на „комлианса“. Днес в много висши училища са въведени дидактични занятия, които обучават лекарите как да говорят с пациента[1].
Според мненията на пациентите наличието на план за лечението е важен елемент от комплианса. Подобен план позволява на хората с ревматични заболявания да го обвържат със своите житейски цели и планове и да намалят степента на неопределеност и неяснота. Лечебният план съдържа информация за същността на лечението, целите и задачите му, очакваните ползи в близка и далечна перспектива, очакваното влияние на прилаганото медикаментозно лечение. Изследванията са показали, че хората с ревматични заболявания, които са имали лечебен план по-добре са се приспособявали към лекарските препоръки[1].

Т2Т и комплианса

Известно е, също така, че в подобни планове за лечение на ревматичните заболявания, се съдържа и елемента лечение, ориентирано към някаква цел – от английски „treat to target“ (Т2Т). В практиката се наблюдава явлението на разминаване на поставяната от лекаря цел на лечението с целите на самия пациент.

При подобна ориентация на лечението проблемите са свързани със следното. Когато болестта е активна е необходимо често посещение при лекаря, по-чест контрол на показателите и състоянието на човека. Тук се наблюдава ясно изразена корелация: колкото човекът с ревматично заболяване се чувства по-зле, толкова по-чести са неговите контакти с лекаря и толкова повече той е заинтересуван от тях и повишаването на ефективността на лечението. И това е в съответствие с целите и задачите на Т2Т. До настъпване на ремисия или сериозно редуциране активността на заболяването пациентът ежемесечно трябва да бъде проследяван и консултиран от лекаря. След настъпване на подобрението това проследяване се извършва вече на 3 месеца[1]. Именно подобряването на състоянието води до там, че честите визити при лекаря започват „да пречат“ на ежедневието на човека и на неговите житейски планове. Защото колкото по-голяма е честотата на контактите с лекарите (в зависимост от активността на болестта и ефективността на лечението), толкова по-голямо е отдалечаването на човека от обичайните за него ежедневни дейности и социални роли.

Според североамериканско изследване от 2014 година се оказва, че стратегията T2T е най-евтина и най-добре постига целите на лечението – ремисия или ниска активност на заболяването. Освен това смъртността сред хората с ревматични заболявания, които редовно посещават лекаря си, е сравнима с тази на общата популация.

Заключителни бележки

Днес в интернет всеки човек може да намери огромно количество литература за своето заболяване и за съпътстващи го такива (ако ги има), както и споделен опит на хора с неговото заболяване за това как им е повлияло дадено лекарство и как се развива болестта при тях. Интересът към собственото заболяване, придобиването на знания, адекватното поведение на човека в условия на живот с хронично заболяване и др., са фактор за по-бързата и по-добра адаптация на човека към собственото заболяване. Това позволява и по-добра подготовка за срещата с ревматолога.

Едновременно с това има изследвания, които показват, че когато лекарите предоставят прекомерна инициатива на пациентите „комплиансът“ се влошава. С други думи девизът „мяра във всичко“ е валиден и при отношенията лекар-пациент. Въпросът е, как да се определи най-ефективната мяра?

Литература

[1] Rw/Rz (2015) Współpraca pacjenta z lekarzem. To nie takie proste. W: Rynek Zdrowia 16 stycznia. http://www.rynekzdrowia.pl/Serwis-Reumatologia/Wspolpraca-pacjenta-z-lekarzem-To-nie-takie-proste,148218,1011,2.html
[2] Kubica, A., G. Grześk, W. Sinkiewicz, M. Koziński, E. Grześk, A. Goch (2010) Compliance, concordance, adherence w przewlekłej terapii. W: Folia Cardiologica Excerpta, Tom 5, № 2, ss. 54–57

доц. д-р Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО МИСЛИ НА МАХАТМА ГАНДИ

Етикети

, , , , , , , , , , , ,

Когато навлизаш в живота – не те забелязват. След това, ако си по-беден – ти се подиграват. По-късно, виждайки силата на духа ти – започват да се борят с теб. Докато накрая не победиш. Уважавай и не подценявай другите.
***
Ако нямах чувство за хумор, отдавна да съм полудял. Мога да вървя напред единствено смеейки се – на себе си и на другите.
***
Тъмата на слепотата е рожба на принципа „око за око“.
***
Светът, в който живеем е достатъчно голям и място има за всеки под слънцето. Светът отеснява и се свива под напора на човешката алчност.
***
Всички българи искат промяна към по-добро. И всички чакат съседа да извърши промяната. Ако човек иска по-добро бъдеще трябва да се бори за него днес.
***
Слабите хора са жестоки и не умеят да прощават. Да прощава може само силния духом.
***
Най-добрият начин да откриеш себе си е да се изправиш и да престанеш лижеш чужди седалища.
***
Всяко добро, което правим в живота си, е незначително. Но няма нищо по-важно от това да го правим.
***
Свободата нищо не струва, ако не можеш да говориш свободно и нямаш свободата да грешиш, но без да отнемаш човешки живот.
***
Единственият и най-силен тиранин, е нашата съвест… ако я имаме.
***
Колкото една нация е по-жестока и по-безразлична към своите слаби членове и животните, толкова тя е по-неморална и духовно (само)ограбена.
***
Ако унижаваш друго човешко същество, преди това си унижил себе си. Ако убиваш друго човешко същество, преди това си убил човекът в себе си.
***
Всеки човек, независимо от количеството и качеството на мускулната си маса, ако е изпълнен с несломима вяра за своята мисия на земята, може да промени хода на историята.
***
Любовта, голямата истинска любов е винаги себеотдаване.
***
Когато откриеш целта си, ще се намери и път, и храна.
***
Най-добрият начин да живееш е като позволиш на всички останали също да живеят.
***
Човек никога не бива да се вземе прекалено сериозно, още по-малко да се смята за велик мислител. Това определят историята и наследниците му. Известно е, че и най-силния има мигове на слабост, а най-мъдрия не е застрахован срещу грешки и глупост.
***
Съвестта признава едно единствено мнозинство – своето собствено.
***
Ако един може да направи нещо – всички могат. „Не мога“ е оправдание за страхливци и мързеливци.
***
Всички, които са ми навредили, са получили – волно или неволно – моето съгласие.
***
Ако има Бог – независимо какви имена му приписваме – то той е Любов. Всичко останало и измислица на малцина хора, за да властват над мнозинството люде.
***
Няма никакво значение в името на какво се поробват хората – в името на тоталитаризма, „свещената“ демокрация или либерализма. Робството си е робство, независимо от формите си, и винаги е свързано с насилие.
***
Днес най-лесно отнемат свободата с идеологеми за свободата.
***
Човекът е и материална форма на мислите си.
***
Голямата и истинска сила е в способността ни да преодоляваме страха.

Божидар Ивков

Източник: http://www.adme.ru/svoboda-kultura/30-zhiznennyh-principov-mahatmy-gandi-779960/ © AdMe.ru

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ ВУЗОВСКИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ

Етикети

, , , , , , , ,

По време на изпита, уважаеми колеги, ще настане титанична битка между вас и мен. Вие ще приемете ролята на развален телевизор – без образ и говор, стремително накланяйки се към двойката. Аз ще приема ролята на техник, който отчаяно се стреми да изтръгне звук от вас… звук за тройка.
***
Отличниците изобщо не ги обичам. Появяват се, взимат си изпитите и… край. След седмица си ги забравил. Човешка дума не можеш да си кажеш. А виж, двойкаджиите са друга работа… след третото скъсване може и на чашка да те поканят, а след петото и за смисъла на живота можеш да поговориш с тях. Така че внимавайте…
***
Колежката Иванова ми предаде вашата молба – днешната лекция да я посветя на социалната политика в България. Няма как да посветя два часа на нещо, което не съществува. Но ще ви запозная с основните модели на социална политика в развитите страни, т.е. ще си говорим за теорията…
***
Лекциите са своеобразен договор между преподавател и студенти: той разказва, те се примиряват.
***
Отговорете на въпроса ми, колега. Не ме омайвайте с алабализми от лекциите ми.
***
На изпит в български Университет.
- Колежке, каква е темата на вашата курсова работа?
Мълчание.
- Колежке, предполага се, че щом сте приета да учите във Висше училище можете да четете.
Мълчание.
- Поне ще ми кажете ли как се казвате?
Отново мълчание.
- Уффф, надявах се тази година да не посещавам аквариума!
***
Момиче, което не знае диалектическите закони, едва ли представлява интерес за момчетата.
***
Колеги, въпросникът по обща социология е много интересен. Сега външна комисия изпитва авторите му. Ако издържат, ще ви изпитвам по него.
***
Спомням си, че един студент ми каза, че Марк Твен е първообраза на д-р Хаус. Смях се толкова дълго, че за малко да пропусна неговото завръщане от мисия в Афганистан.
***
България, съвременна България е от малкото страни, в които колкото и да е зле, винаги може още…
***
За да отговорите на този въпрос ви е необходим само гръбначен мозък.
***
Исках да ви кажа една прекрасна мисъл… Забравих… Хубава мисъл беше, точно като за вас… Нищо, на изпита ще ви питам за нея.

Божидар Ивков

Източник: http://www.adme.ru/svoboda-narodnoe-tvorchestvo/ostroumnye-citaty-vuzovskih-prepodavatelej-841960/ © AdMe.ru

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.