16 ПРИЧИНИ-ПОЛЗИ, ЗА ДА ЧЕТЕМ НАУЧНО-ПОПУЛЯРНА ЛИТЕРАТУРА

Етикети

, , ,

Всеки, който чете знае, че има три основни рода литература и съответно книги: художествена литература, научно-популярна литература и научна литература. Всеки род съдържа в себе си множество видове и жанрове, родени от опита на човечеството, от стремежа да се задоволят все по-големите и разнообразни потребности от знание, различни интереси, да се задоволят и успокоят различни чувства и емоции.

Ползите от четенето на книги са несъмнени и са се превърнали в социални леми. Съществуват общи за трите рода литература ползи, но и специфични, присъщи само за даден род.

Тук се опитвам да изведа и да систематизирам ползите от четенето на научно-популярна литература и книги. Засега това се случва само на дескриптивно равнище, оформяйки в някаква конкретика всяка една от ползите, които съм открил за себе си. Всяка причина-полза може и трябва да се развие по-задълбочено на основата на научни данни и изследвания. Ето защо тези причини-ползи трябва да се разглеждат по-скоро като хипотези, отколкото като закономерности.

Важно е да се има предвид, че ползите от четенето на научно-популярна, а и всеки друг род, литература, имат една специфична характеристика. С времето те се мултиплицират в геометрична прогресия, като посоката на развитие следва тенденцията: колкото повече четем, толкова по-големи и многостранни са ползите за нас от четенето.

И така, тук Ви представям 16 причини-ползи, поради които си заслужава усилието да четем научно-популярна литература.

***

(1) Обогатява знанията ни в области, които са малко или повече далечни от нашата основна сфера на професионална дейност и образование.

(2) Развива мисленето ни по начин, който е различен от „рутинния“ за нас, придобит от работата ни в определена сфера.

(3) Развива абстрактното и асоциативното ни мислене.

(4) Разширява кръгозора ни.

(5) Източник е на добри хрумвания и важни идеи.

(6) Помага за развитие на способността ни да разпознаваме повтарящи се модели.

(7) Помага ни все по-лесно да откриваме и да даваме отговри на най-трудните въпроси: „защо?“ и „как“.

(8) Намалява стреса от ежедневието.

(9) Развива начина ни на изразяване и обогатява речниковия ни запас.

(10) Обогатява и развива понятийния апарат, който използваме.

(11) Развива увереността ни в самите нас, обогатявайки и разширявайки познанията ни.

(12) Развива и разширява творческите ни възможности и стилът ни на писане.

(13) Подобрява мозъчната активност и снижава риска от поява и развитие на болестта на Алцхаймер.

(14) Подобрява и засилва възможностите ни за концентрация.

(15) Чудесен начин за прекарване на свободното време.

(16) Позволява ни да мечтаем в много по-широки рамки, да обогатяваме и развиваме мечтите си.

доц. д-р Божидар Ивков

НА ДЕЦАТА С ЛЮБОВ

Етикети

,

На моите внуци с любов

 

Букви златни две

                                     На Филип

Има букви златни две,

Те безценни са като сърце.

Първата е А, а пък втората е М.

Първо ти ги събери,

След това ги обърни,

И по две ги умножи.

Тъй ще сътвориш

Думичката най-добра –

МАМА се нарича тя.

Книжка

                                     На Дария

Книжката е златното ключе,

никога не ще те предаде.

Винаги ще ти отвори,

светове на чудесата.

Силна ще те стори,

щом ти проговори.

Божидар Ивков

IN BREVIS – 6

Етикети

,

В този брой:

ОБНОВЕНИ СА ПРЕПОРЪКИТЕ НА ACP ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ОСТЕОПОРОЗАТА

ПРЕПОРЪКИ ЗА СКРИНИНГ НА КОМОРБИДНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ ПРИ ДЕЦА С ПСОРИАЗИС

НПВЛ ПОВИШАВАТ РИСКА ОТ ОСТЪР ИНФАРКТ НА МИОКАРДА. ПОЗНАТО… И ВСЕ ПАК

ВНИМАНИЕ ДИАБЕТИЦИ: FDA ПРЕДУПРЕЖДАВА ЗА НАЛИЧИЕ НА РИСК ОТ АМПУТАЦИЯ ПРИ ПРИЕМ НА КАНАГЛИФЛОЗИНИ

ЗА ПЪРВИ ПЪТ ОТ МНОГО ВРЕМЕ НАСАМ Е ОДОБРЕН ПРЕПАРАТ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА АМИОТРОФИЧНА ЛАТЕРАЛНА СКЛЕРОЗА

доц. д-р Божидар Ивков

IN BREVIS-6

IN BREVIS – № 5

Етикети

,

„Всичко мога, всичко знам.

Аз вълшебник съм голям.

Аз достигам без ракети

най-далечните планети.

Знай, за мене тайна няма.

Без лъжа и без измама

вредом мога да надзърна,

мога в дим да се превърна.

За добро или беда

мога да ви отведа

през гори и планини

в чудни, приказни страни.

Всичко мога, всичко знам.

Аз вълшебник съм голям!“

 

IN BREVIS-5

УЧЕНИТЕ СА РАЗБРАЛИ МЕХАНИЗМА НА ВЪЗНИКВАНЕ НА АВТОИМУННИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Етикети

,

Учени от Университета Монаша (Австралия) са открили механизмът, предизвикващ автоимунните заболявания, като за първи път са демонстрирали причината за тяхното възникване.

Известно е, че в медицината автоимунните заболявания се свързват с нарушения във функциите на имунната система на организма, която започва от един момент насетне погрешно да идентифицира здравите клетки като вредни за организма, следва атака и предизвикване на възпаление. Например при диабет типа I имунната система напада клетките, които произвеждат инсулин, а при ревматоидния артрит – ставите. Смята се, че над 50 милиона американци страдат от едно или друго автоимунно заболяване, като до този момент науката не можеше да разбере докрай произхода им.

Ричард Китчинг казва: „Знаем, че при автоимунните заболявания съществуват Т-клетки (регулатори на имунния отговор), които ни правят възприемчиви на болести и Т-клетки, които ни защитават от тях. Сега разбрахме как става това“.

В хода на изследванията било открито важно взаимодействие между два гена. Те помагат на имунните Т-клетки да предават правилните защитни сигнали, които предотвратяват атаката срещу клетки на организма. Става дума за човешкия левкоцитен антиген (HLA), система от гени, която помага на имунната система. Някои молекули HLA, разположени на повърхността на Т-клетките, се свързват с повишения риск от автоимунни болести (например DR15 или HLA-DR1), докато  други техни видове защитават от такива болести.

Това, което не беше известно досега на учените е това, как работи механизма на тези молекули и защо на практика те имат подобно поведение.

Използвайки опитни мишки, австралийските изследователи са изяснили, че молекулата DR15 е способна да инструктира Т-клетките да нападат тъканите, но ако в организма присъства защитната молекула DR1, Т-клетки успяват да ги прогонят, обяснява Китчинг. Смята се, че ако учените успеят да стимулират нарастването на тези молекули или се научат да ги отглеждат извън организма и след това да ги въвеждат в тялото на пациента, това ще се превърне в значителна крачка при лечението на автоимунните болести, съобщава Science Alert.

Успехът наистина е впечатляващ. Но учените все още са далеч от изработването на още по-ефективно лечение на този вид заболявания, от съществуващите до този момент. Но все пак напредък – и то съществен – има.

Източник: Ученые разобрались в механизме появления аутоиммунных заболеваний. http://zdorovye-lyudi.ru/uchenyie-razobralis-v-mehanizme-poyavleniya-autoimmunnyih-zabolevaniy

доц. д-р Божидар Ивков

ПСИХИЧНИ ПРОБЛЕМИ ПРИ РЕВМАТОИДАЛНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Етикети

, , , , , , ,

На 31 май във Варшава, е проведена конференция, на която представители на пациентите споделят проблемите, с които се сблъскват. Според тях ревматоидните заболявания засягат все повече хора в младежка и трудовоактивна възраст, недостигат ревматолози и детски ревматолози, а достъпа до съвременно лечение остава твърде ограничен. Хората с ревматоидни заболявания в България много добре познават тези проблеми, защото те са „стоварени на гърба им“, а несигурността и неопределеността, в която са принудени да живеят –нямат сигурност дали следващия път ще получат навреме протокола си за биологично лечение и ще могат да го продължат – е твърде висока.

Ако днес е известно, че в Европа има над 120 милиона човека с ревматоидни заболявания, а в Полша те са около 10 милиона, то за България реалния им брой, макар и с голямо приближение, остава неизвестен. В публичното пространство се „премятат“ цифри, които не почиват на никакви научни данни и се отнасят единствено до двете най-разпространени ревматоидни заболявания в страната – ревматоиден артрит и болест на Бехтерев.

Полските пациентски организации са представили доклад за ситуацията в Полша под наслов „Аз, Пациентът 2017“, подготвен на основата на данни събрани в периода ноември 2016-февруари 2017 г. от Общополското сдружение на младите хора с възпалителни заболявания на съединителната тъкан „3majmy się razem“. В изследването на взели участие 270 лица с ревматоидни заболявания.

Изследването е интересно и показва някои важни проблеми, с които се сблъскват поляците с ревматоидни заболявания в своя ежедневен живот. Според мен обаче има един много важен и съществен проблем. Езикът на доклада е такъв, сякаш изследването е представително за Полша, а това не е така. Провеждайки изследването по интернет, са игнорирани хората, които не ползват мрежата, а това неминуемо изкривява информацията. Освен това липсва научно обосновано изградена и реализирана извадка, а се е работило по метода на отзовалите се. Така че данните може и да са достоверни, но в никакъв случай не са представителни за Полша, а само за изследваните 270 човека. Поне за мен тези данни са само ориентировачни, а и не казват нищо ново.

В България също има проблеми с въвеждането на съвременните международни стандарти за лечение, хората чакат с години, докато им бъде поставена окончателна и вярна диагноза, а рехабилитацията е сведена само до „протоколно присъствие“ особено при лицата с болест на Бехтерев. В няколко области на страната липсват ревматолози, комисиите за включване в и продължаване на биологично лечение са твърде малко и за много хора явяването на тези комисии е свързано с разход на големи средства.

Известно е, също така, че броя на лицата, лекувани с биологични лекарства, е силно ограничен, като НЗОК подлага непрекъснато тези хора на системен психологически тормоз, като променя непрекъснато правила и норми за достъп, издига различни административни бариери пред хората, които трябва да бъдат включени като нови пациенти на биологично лечение и т.н. И всичко това от гл.т. само и единствено на „икономическата ефективност“.

Ето защо не е изненада, че разходите за здраве на българите са огромни, а за мнозинството от тях появата на хронично заболяване означава буквално фалит – личен, семеен или на домакинството. Ситуация, която според американските изследователи засяга 26% от североамериканските домакинства.

В България може и да се говори за здравна грижа, в центъра на която е пациентът (интересно къде е бил преди това пациентът?!), за координирано лечение, но само се говори. Ние сме далеч от каквато и да е практическа реализация.

Именно в такива условия живеят българите с ревматоидни заболявания. Затова никак не е случаен факта, че на психологическата грижа за тези хора не се обръща почти никакво внимание. Става дума за психологически консултации и регулярна психотерапия, когато тя е необходима. Никой не мисли в тази посока и за това пари няма. Единствената психологическа подкрепа идва от мрежите, създавани от пациентските организации. Защото, както казва руския философ проф. Виталий Лехциер „болният човек не нужен на никой, зашото изобщо човекът не е нужен; в нашата култура, в социалните общности, тази идея отсъства. И тук „неолиберализмът“ няма пръст“.

Според споменатия доклад 23% от ревматоидно болните поляци са имали и/или имат мисли за самоубийство, а 70% страдат от различни страхове и чувството за липса на смисъл на живота. Тази ситуация се влошава още повече от факта, че 62% живеят с ежедневна физическа болка в продължение на години.

Няма никаква яснота какъв е относителния дял на хората с ревматоидни заболявания в България, които се сблъскват с психологически проблеми, породени от страхови психози, паник атаки, несигурност, неврози и депресивни състояния. Още по-малко има информация за това, как тези хора живеят с това и как се справят в ежедневието си. Никой не се интересува от подобни „глезотии“. В нашата „неандерталска култура“ да потърсиш психологическа или психиатрична помощ означава „автоматично“ да приемеш стигмата „луд“, „ненормален“, да се обречеш на социално изключване и изолация.

Появата и развитието на ревматоидно заболяване в България означава огромно социално-икономическо бреме и емоционално напрежение за човека и за неговото семейство, почти сигурно „автоматично“ отключване на процесите на обедняване и социално изключване. Психологическите проблеми допълнително повишават непредвидимостта на протичане на болестта, намаляват съпротивителните сили на човека и неговата мобилизация за битка с болестта.

Бързата и своевременна диагностика, максимално ефективното и съвременно лечение са известна гаранция за запазване на ежедневната активност на човека, на неговите социални позиции, професионални ангажименти, на неговата същност като човек. Но нито бързата диагностика, нито своевременното лечение се случват в страната. Хората са изоставени на собствените си усилия за справяне с проблемите и много често липсата на подкрепа, изолацията и социалните дистанции водят до отчаяние, усещане за липса на каквато и да е перспектива, до мисли за самоубийство… Не само че липсва подкрепа, грижа и адекватно лечение, а много често финансовата експлоатация на пациентите е единствената осезаема „грижа“ за тях. Последното становище на националния консултант по ревматология и БДР доказват това – според тях няма необходимост от разкриване на четвърта комисия в Плевен за издаване на протоколи за лечение с биологични медикаменти. Така разходите на хората за здраве от джоба се запазват високи, а печалбите на ревматолозите остават същите, не се „разводняват“, не се преразпределят сред повече участници в играта.

***

Мое дълбоко убеждение е, че най-висшата човешка потребност, е поребността да си потребен. Само тогава животът изглежда смислен, само тогава може да се търси този смисъл и да се гради нещо полезно. Но за да си полезен е необходимо да си поне относително здрав. А хората с ревматоидни болести, които са лишени от достъп до съвременна терапия и са „тъпкани“ с кортизонови препарати са принудени да живеят в тесните рамки на безвремието, в което доминират дисфункциите и хроничната физическа болка. А това е изключително тежко психологическо и емоционално бреме. Затова и паник атаките и страховите психози, неврозите и депресията са чести и постоянни спътници в живота на тези хора.

Източник: PAP/Rynek Zdrowia (2017) Raport: co piąta osoba z zapalną chorobą reumatyczną myślała o samobójstwie. http://www.rynekzdrowia.pl/serwis-reumatologia/raport-co-piata-osoba-z-zapalna-choroba-reumatyczna-myslala-o-samobojstwie,173345,1011.html

доц. д-р Божидар Ивков

БИОПОДОБНИТЕ ЛЕКАРСТВА – КАЧЕСТВА, ПРОВЕРКА И ЕФЕКТИВНОСТ

Етикети

, , , , , , ,

Известно е, че т.нар. биоподобни (или биосимилари) лекарства навлизат все по-широко в клиничната практика при лечението на множество автоимунни заболявания. Те са заместители на оригиналните биологични лекарства и се появяват в терапевтичната практика след изтичане срока на патента на оригиналите. Резултатите от изследванията и натрупания клиничен опит при прилагането на биоподобните лекарства показват, че въпреки първоначалните съмнения заместителите са се също толкова успешни и безопасни, колкото са референтните лекарства.

БИОПОДОБНИ ЛЕКАРСТВА

доц. д-р Божидар Ивков

ОДОБРЕНО Е ПЪРВОТО ЛЕКАРСТВО ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ЕДИН ОТ ВИДОВЕТЕ ВАСКУЛИТ

Етикети

, , , ,

FDA – Управление за контрол на качеството на хранителните продукти и лекарствените средства на САЩ, е разширило показанията за подкожно приложение на лекарствения препарат тоцилизумаб (tocilizumab), известен още и като Актемра, за лечение на възрастни лица с гигантоклетъчен артерит. Това е първата одобрена от FDA терапия за този вид васкулит, се казва в съобщение на американския регулатор.

На основата на проведено двойно сляпо плацебо-контролирано изследване с участие на 251 човека с този вид васкулит, е установена ефективността и безопасността на препарата. Първата крайна точка на ефективността е установена при лица, които са влезли в трайна ремисия, която е била определена като „отсъствие на симптоми на гигантоклетъчен артерит, нормализация на лабораторните показатели, а също понижаване на дозата на приемания препарат преднизон (prednisone)“.

Голяма част от лицата, приемали тоцилизумаб заедно със стандартната схема за прием на преднизон, са постигнали устойчива ремисия след 12 до 52 седмици терапия в сравнение с пациентите от плацебо-групата, които също са били на терапия с преднизон. Кумулативната доза преднизон е била по-ниска за лицата с тоцилизумаб, което намалява риска от допълнителни увреждания, причинявани от кортизоновите препарати.

Резултатите са потвърдили по-рано установения профил на безопасност на препарата тоцилизумаб. Както и при другите биологични лекарства при приема на тоцилизумаб са отбелязани случаи на възникване на инфекциозни заболявания, като при развитие на сериозни инфекции се препоръчва прекъсване на до овладяване и отстраняване на инфекцията. В заявлението на FDA се отбелязва и важното изискване, че при прилагане на тоцилизумаб трябва да се избягва прилагането на живи ваксини. Лекарството трябва да се предписва с повишено внимание на лица, които имат повишен риск да развият стомашно-чревна перфорация. При поставянето на тоцилизумаб са се наблюдавали сериозни реакции на хиперчувствителност, включително анафилаксия и смърт.

„По-рано тоцилизумаб е бил одобрен за подкожно въвеждане при лечение на умерен и тежък ревматоиден артрит, а венозно – за системен и полиартикулярен ювенилен идиопатически артрит. Венозно поставяне на тоцилизумаб за лечение на гигантоклетъчен артерит не е одобрено“.

Източник: Хамзина, Н. (2017) FDA одобрило первый препарат для лечения одного из типов васкулита. https://www.medvestnik.ru/content/news/FDA-odobrilo-pervyi-preparat-dlya-lecheniya-odnogo-iz-tipov-vaskulita.html?utm_campaign=letternews_2017.05.25&utm_medium=letter&utm_source=letternews

доц. д-р Божидар Ивков

ПЕРЕ- И ПАРАФРАЗИ ПО МИСЛИ НА ХОСЕ ОРТЕГА И ГАСЕТ

Етикети

, , , , ,

Досадникът е човек, който замърсява мисловните пространства на самотата ни, без да има и най-малка представа за вредите, които нанася.

***

Интересите ни са визитката на нашата духовна същност.

***

Всеки национализъм е път за никъде, осеян с трупове.

***

Европа представлява едно социално пространство, пропито с исторически наслоения, противоречия, предразсъдъци и стереотипи. Те са зле прикрити от цивилизационната мъгла на съвременната политическа идеология, която превръща самите европейци в нещо проблематично, а борбата с бедността, социалното изключване и драстичните социални неравенства е превърната в позлатени имитационни украшения на загрижеността за човека.

***

Животът не търпи да бъде подменян нито от вярата-откровение, доведена до абсурда на религиозния фанатизъм, нито от „чистия“ разум на технологичната рационалност.

***

Интелектът е притежание на отделния индивид. Великият интелект – на човечеството.

***

Любовта е алхимия на самотата.

***

Няма по-опасна „политика“ от тази, която се представя като единствено истинна и възможна. Истината за обществото и човекът винаги е сложна и дори най-великите философски и/или социологически системи само ни доближават в някаква степен до нея.

***

Ако не виждаш малките неща, ще пропуснеш и великото.

***

Безразличието и омразата са най-прекия път до ада, в който ценностите са мъртви.

***

Животът е постоянен процес на себе търсене. Процес на непрекъснато отговаряне на въпросите: кой съм Аз? и къде съм Аз?

***

Най-трудно се преживяват болките, предизвикани от сблъсъка с глупостта на ближните, особено на тези, на които сме дарили власт.

***

Човек има и природа, и история. Проблемът е кое надделява!

Източници: https://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%A5%D0%BE%D1%81%D0%B5_%D0%9E%D1%80%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%B0_%D0%B8_%D0%93%D0%B0%D1%81%D0%B5%D1%82

http://magnifisonz.com/2016/08/03

Божидар Ивков