„СТРЕЛИТЕ“ НА МАРИЯ ЧУБАШЕК. IN MEMORIAM

Етикети

, , ,

През миналата седмица на 76 години почина полската журналистка, сатирик, писателка, авторка на текстове за песни, фейлетонистка, а също и коментатор за предаването „Контактно стъкло“ на полската телевизия TVN24, Мария Чубашек (9.08.1939 – 12.05.2016). С примрежени очи, със завидно чувство за хумор и известна дистанция от себе си, тя се шегувала не само със себе си, но и с твърде сериозни теми. Малко преди смъртта си, Мария Чубашек написала в Twitter: „Винаги изхождам от предположението, че младостта трябва да се излюби, а старостта да се изпуши“. Чубашек е била известна и с това, че е страстен пушач. „На пук на всички, които забраняват пушенето, ще пусна дим и след смъртта си – шегувала се Мария Чубашек в книгата си „Всеки връх има своя перчем“. И продължава: „Защото аз искам да бъда кремирана“. Тук привеждам част от станалите много популярни в Полша мисли и шеги на тази нестандартна жена. Всички те са достъпни в Интернет.

 

 „Златни мисли на Мария Чубашек“

Непушачите също живеят само до смъртта си.

***

На определена възраст всяка жена трябва да определи на колко години е и да се придържа към тях.

***

Аз съм в процес на развитие в периода на късната зрялост.

***

Никакво движение. Та спорта означава осакатяване.

***

По-добре е да бъдеш млад, отколкото стар, но е още по-добре е да си стар, отколкото мъртъв.

***

Всички мислят, че съм оптимистка, но това не е вярно. Аз съм песимистка, но весела песимистка.

***

Някои хора ме питат, защо понякога губя финансова ликвидност. Трудно е да не я губиш, когато имаш съпруг джаз мен. Каролак има артистична пенсия от 719 злоти. Това са много пари, но в хората има толкова алчност…, че понякога той си докарва допълнително от концерти.

***

Какво ще правя с това здраве, да не би да го отнеса в гроба.

***

Вдъхновение е имал Мицкевич. За такива глупотевини, каквито пиша аз, не е необходимо вдъхновение. Аз трябва да имам мотивация. За мен това винаги са три неплатени сметки.

***

По време на една среща 5-годишно момиченце попитало Мария Чубашек дали и тя някога е била млада.

– Отдавна, много отдавана, в което е трудно да се повярва, бяха млада, но вече няма свидетели, защото всички са умрели – отговорила Чубашек.

– А бяхте ли красива? – попитало момиченцето.

– Млада, разбира се, бях, но имах ненатрапчива красота – отвърнала Чубашек.

***

Ако си търсиш половинката помни, че нито един от мъжете никога не е много умен и много богат. Той може да бъде за съжаление само много женен.

***

Работя главно с мъже, на Бог те му са се получили по-добре, или произлизат от по-добра маймуна.

***

Не вярвам, че някой, който отглежда бицепси като дини, може да има мозък. Мозък? Между такива мускули? Трябва да изглежда като орех. A мозъкът е най-сексапилния мъжки орган. Истинска трагедия е, когато мъжът е хубав, но е глупав и без чувство за хумор.

***

Истинската любов дори на семейството няма да навреди. Но няма и да му помогне.

***

Животът е прекалено хубав, за да бъде нормален.

***

Поддържам схващането, че има два дни, за които не трябва да се безпокоя. Това са вчера и утре.

***

Подобно на любимия ми Уди Алън смятам, че света върви към катастрофа, а животът е като краката. Независимо дали са къси или дълги, винаги са до задника.

***

Всички жени са красиви, само че при някои от тях не се вижда.

***

Не обичам да говоря за проблемите си. Обикновено никой няма да ги реши. Тогава защо да говоря? За да чуя „Не се притеснявай, все някак ще се нареди?“ Та това и сама мога да си го кажа.

Превод от полски език: Божидар Ивков

ПСИХОЛОГИЯ НА ОТНОШЕНИЯТА ЛЕКАР-ПАЦИЕНТ

Етикети

, , , , ,

Eichelberger, W. I. A. Stanislawska (2013) Być lekarzem, być pacjentem. Rozmowy o psychologii relacji. Wydawnoctwo “Czarna Owca”, Warszawa. 

Войчех Ейхелбергер, Ирена Станиславска (2013) Да бъдеш лекар. Да бъдеш пациент. Разговори за психология на отношенията. Издателство „Czarna Owca”, Варшава.

 

„Не трябва, също така, никога да се забравя, че дори в безнадеждни, терминални ситуации има лекарство, което се приема през ухото. Това лекарство е НАДЕЖДАТА“ – казва проф. Йежи Вой-Войчеховски, председател на полския лекарски съюз.

Книгата на Ейхелбергер и Станиславска е посветена на отношенията лекар-пациент и пациент-лекар. Това са два паралелни, асиметрични, понякога диаметрално противоположни светове: светът на болния човек и светът на лекаря. И ако парафразирам проф. Цезар Шчилик, ръководител на клиниката по онкология към военно-медицинския институт, тези светове рядко се срещат в българската действителност, защото те не се разбират, между тях са нарушени комуникациите, които са заместени от парите. Пациентът се страхува от болестта и всичко свързано с нея. Страхува се от последиците от болестта – за него и за семейството му. А лекарят? Лекарят е потопен в хилядите термини, обозначаващи органи, симптоми, болести и състояния, в множество препоръки за диагностика и лечение, в ужасяващия свят на административните изисквания и бюрократичното насилие. И дори да е усвоил перфектно всичко това, когато се изправи пред болния – особено, когато все още няма практически опит, той разбира, че цялото му знание е непълно. Липсва „езика на комуникацията“, липсва му „знанието за другия свят, за света на болния и страдащ пациент“ (Цезар Шчилик, Предговор).

Паралелността на световете на лекаря и пациента брилянтно е описана в повестта на Лев Толстой „Смъртта на Иван Илич“: „беше важен само един въпрос: дали положението му е опасно или не? Но лекарят отбягваше тоя неуместен въпрос. От гледището на лекаря тоя въпрос бил празен и не подлежал на обсъждане; трябвало само да се преценят вероятностите – плаващ бъбрек, хроничен катар и болест на сляпото черво. Не ставаше въпрос за живота на Иван Илич, спорът беше между плаващия бъбрек и сляпото му черво”. Докато в един момент Иван Илич не разбира, че въпросът „не е в сляпото черво или в бъбрека, а в живота и… в смъртта” (Толстой, Л. Н. (1956) Смъртта на Иван Илич. В: Повести и разкази 1872-1886. Събрани съчинения, том 10. Издателство „Народна култура”, София. с. 339-375).

Ето защо проф. Шчилик препоръчва създаването както на наръчници за работа с пациента, така и наръчници за пациентите как да се подготвят за среща с лекаря. А такива наръчници няма.

Отношенията лекар-пациент като проблем не само, че не са дори маргинализирани, а са тотално изхвърлени от българското медицинско образование. В разговор с млад лекар, той сподели (цитирам по памет): „Нас никой не ни е учил в Университета как да се държим с пациентите, как да си сътрудничим с тях“. И как да ги учи някой, когато тези отношения са поставени изцяло на пазарна основа и те са престанали да бъдат отношения между лекар и пациент, а са се превърнали в отношения между едноличен търговец и клиент, който купува медицински услуги.

Отношенията лекар-пациент са твърде специфични, дори уникални, защото в тях се проявяват много същностни черти на двата свята, множество проекции, трансферират се очаквания, страхове, болки, чувства и др. И те трябва да се познават, за да може в релациите между двамата да се изяви емпатията, доверието, уважението, без които всяка терапия е обречена на неуспех.

 ***

Всеки човек е отделна и неповторима вселена и всеки има своя ад и рай. Но в книгата на Ейхелбергер и Станиславска може лесно да се открие универсално послание: най-важно за лекаря е да съхрани и да вгради в поведението си на лекар онази чувствителност, която е способна да лекува, да съхрани и развие уменията си да съчувства без да се подава на страданието на пациента, да съхрани стремежа си за създаване на позитивни отношения с пациента.

Лекарите, често притиснати от от множество фактори – поддържане и развитие на знанието си, специализации, обучения, проучвания, стремеж за напредък – тръгват по път, осеян с диагнози, страдание и болка, с които трябва да се борят. По този път и под тежестта на тази многостранна преса те забравят, че пациентът не е равнозначен на болестта, че той не е диагноза, а може и трябва да бъде партньор в лечението си. Книгата разглежда въпроси, за които често нито лекарите, нито техните пациенти са в състояние да говорят.

Книгата е написана като разговор между И. Станиславска и известния полски психолог и психотерапевт Войчех Ейлхелбергер. Той е завършил специалност психология в катедрата по психология във варшавския Университет. В работата си прилага концепцията за интегралната терапия, която свързва психиката на човека с неговите тяло, енергия и духовност. Специализирал е Гещалт терапия в Лос Анджелис (1976) и в Зен Център в Рочестър (1980). Той е един от „бащите“ на създадения през 2004 година във Варшава Институт по Психоимунология.

Препоръките на Ейлхелбергер по отношение на отношенията лекар-пациент, по единодушното мнение на много лекари, могат да се прилагат в хилядите лекарски кабинети и успешно да отговорят на сложните проблеми, които могат да възникнат в процеса на тези отношения.

Книгата „Да бъдеш лекар. Да бъдеш пациент“ повдига важни въпроси, свързани с болката и страданието, страхът на болния, особено по време на първата му визита, когато се страхува да чуе „присъдата“ на лекаря (диагнозата), срамът и др.

В отделните раздели се разглеждат поведението на младите лекари, както и това на т.нар. трудни пациенти, а също и начините за справяне с тях. Специално внимание е отделено на въпроса за спецификата на лечението в болница.

В други раздели се акцентира върху ползите от лечението, когато болният е придружаван от близък човек. Важен момент е въпросът за емпатията, както и за трудните въпроси като хроничното терминалното заболяване, и накрая се разглеждат такива екзистенциални въпроси като раждането и смъртта.

Ето един кратък фрагмент от началото на книгата, който е достъпен в Интернет:

Ирена Станиславска: Посещението на лекарския кабинет винаги е свързано със страх. Особено тогава, когато – като пациенти – очакваме диагнозата.

Войчех Ейлхелбергер: Не винаги го осъзнаваме. Докато лекарят е длъжен да помни, че пациентът винаги идва със страх, че посещението при лекаря най-често не е приятно. Пациентът се страхува, защото не знае, какво му е и може да чуе страшна диагноза: диабет, СПИН, рак, птичи грип. Списъкът на такива диагнози-присъди е дълъг. За много хора срещата с лекар е по-трудна, отколкото срещата с прокурор. Още повече, че мнозинството хора отиват на лекар едва тогава, когато вече са сериозно болни. Малцина са тези, които си правят веднъж годишно профилактичен преглед. По-лесно ни е така да се грижим за колата си.

Не се преглеждаме от страх, защото докато не знаем, че ни има нещо, можем да се смятаме за здрави.

Така е. Много от нас предпочитаме да не знаем истината и свободно да изграждаме илюзията за своето добро здраве. Съзнателно отхвърляме симптомите, че нещо не е на ред и до последния момент игнорираме алармиращите сигнали на тялото.

Това е широко разпространено поведение, особено сред мъжете. И колкото по-голяма е небрежността, толкова по-голям е страхът от диагнозата…

Дават ли си лекарите сметка, че пациентите се страхуват от тях?

Мисля, че да, та нали и те самите понякога стават пациенти. Но вероятно не си дават сметка до край за дълбочината и силата на този страх. Това ги прави не много емпатични дори се изкушават да използват своето емоционално надмощие и власт над пациента по начин, който е унизителен за него“.

 ***

Това е третата книга написана от полски автори и посветена на сложната материя на отношенията лекар-пациент, която представям в блога си. От рекламите на книгата може да се разбере, че книгата се ползва, както от лекарите, медицинския персонал, студентите по медицина и близките научни дисциплини (макар, както не веднъж съм повтарял, медицината да не е наука), така и от пациентите.

Когато обаче „Преследването на печалба от страна на лекарите е много сериозен проблем. Това е може би кардиналния проблем в здравеопазването в световен мащаб“ (доц. Марин Генчев, невврохирург), тогава не могат да се очакват адекватни отношения лекар-пациент, не могат да се очакват добри резултати от лечението. Или както казва доц. д-р Здравка Тонева – водещ специалист в областта на социология на медицината и здравеопазването: „Когато между лекарят и пациентът застанат парите, забравете за здравеопазване“.

Ще завърша с нещо, което според мен е изключително важно. Авторите на представяната тук книга се позовават на книгата на Далайлама „Силата на съчувствието“: „Независимо от квалификацията на лекаря, ако дори само ни съчувства, полага голяма грижа и се усмихва, ние се чувстваме сигурни. Ако все пак не е учтив и внимателен, дори да е авторитет в своята област, ние сме обезпокоени. Такава е човешката природа“. Точно това е основната тема в дебатите в социалните мрежи, когато става дума за ревматология и ревматолози.

Американският хирург Бърни Сийгл, преди да произнесе реч пред абсолвентите на медицинския Университет, попитал двама тежко болни, какво да каже на младите лекари. Единият казал: „Моля кажете им да ми позволят да говоря първи“. А вторият: „Кажете им да чукат на врата, да казват добър ден и довиждане, и да ме гледат в очите, когато говорят с мен“ (Rawska 2014).

 Източници:

Eichelberger, W., I. A. Stanisławska (2013) Być lekarzem, być pacjentem. Rozmowy o psychologii relacji. Wydawnictwo „Czarna Owca”, Warszawa

Rawska, K. (2014) Co powinien wiedzieć kaźdy lekarz – o psychologii relacji lekarz-pacjent. http://inspeerio.pl/co-powinien-wiedziec-kazdy-lekarz-o-psychologii-relacji-lekarz-pacjent.html

http://www.empik.com/byc-lekarzem-byc-pacjentem-rozmowy-o-psychologii-relacji-eichelberger-wojciech-stanislawska-irena,p1068963726,ksiazka-p

http://m.btvnovinite.bg/article/bulgaria/nechoveshko-otnoshenie-kam-pacientite-e-edna-ot-prichinite-preuspjal-nevrohirurg-da-napusne-zsv-anna.html

доц. д-р Божидар Ивков

ЗА ДОВЕРИЕТО. ПАРАФРАЗИ

Етикети

, , ,

Ние се нуждаем в живота си само от хора, пред които можем да се разкрием почти напълно, а това не е никак лесно. Откровеността изисква смелост и поемане на риск. (по Томас Мор)

***

Доверието е силата, която поддържа човешките отношения. То се подхранва единствено с почтеност. (по Браян Трейси)

***

Доверието е жизненоважно – то е „кръвта“ на отношенията между хората. Злоупотребата с него може да е смъртоносна – и за човеците, и за обществата. (по Франк Соненбърг

***

Доверието се ражда тогава, когато силата не поробва, а освобождава, когато силният не използва уязвимостта на по-слабия.  (по Боб Ваноурек)

***

Лидерството изисква ум, енергия, решителност, харизма, доверие и морал. Основните предизвикателства днес са най-силни и концентрирани към последните две – доверието и морала. Особено в политиката. (по Франк Хилмър)

***

Без доверие между хората животът става невъзможен. (по Антон Чехов)

***

Умният човек се доверява на идеи, на трайността и мъдростта, вградена в тях, а не на обстоятелства, които са винаги изменчиви. (по Ралф Емерсън)

***

Недоверието и любовта са като огън и вода. (по Ирландска поговорка)

***

Трудно можем да се научим да се доверяваме в общество, в което лъжата е кралица, а неспазването на обещания, е крал; в общество, в което единствена ценност са парите. (по Исаак Уотс)

***

Всеки може да сгреши. Но когато човек пренебрегва дреболиите, той лесно погубва важните неща. (по Албърт Айнщайн)

Човек трябва да се научи да обича и уважава всички, да се доверява само на малцина и да  не прави зло никому. (по Уилям Шекспир)

***

Трябва да се доверяваме изцяло на вътрешните си сетива, но да внимаваме с прекалено очевидните и натрапливо  налаганите форми на доверие. (по Мая Анджелоу)

***

Най-добрият и лесен, но често много болезнен, начин да разберете, дали може да имате доверие на някого, е като просто му се доверите. (по Ърнест Хемнгуей)

***

Отрицателните последици от „убийството“ на доверието не са в лъжата, а в това, че погубеното доверие не може да се възстанови.  (по Фр. Ницше)

***

Приятелството, лишено от уважение, но дарено с доверие може би е възможно, но приятелство с уважение и без доверие – никога. (по Стиг Ларион)

***

Доверието е най-голямата отговорност, която се носи цял живот. (по Джордж Макдоналд)

***

Не вярвам на жена, която принудена да каже възрастта си го прави с удоволствие. Та тя е способна да каже всичко, което очаквате, но не и истината. (по Оскар Уайлд)

***

Любовта е като скачане от самолет без парашут, доверявайки се, че там долу, има нещо, което ще ни спаси. (по Джоди Пикоулт)

***

Да обичаш някого е все едно да позволиш да извадят и премажат сърцето ти, като запазваш вярата си, че това няма да се случи. (по Кахлил Гибран)

***

Без доверие всичко умира. (по Стивън Кови)

Източник: http://www.gnezdoto.net/citati-i-mydri-misli/2013-20-misli-za-doverieto

Божидар Ивков

СЪСТОЯНИЕ НА ЛЕЧЕНИЕТО НА ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ В МЕЖДУНАРОДЕН И НАЦИОНАЛЕН ПЛАН

Етикети

, , , , ,

Според световната здравна статистика, ако гражданинът на България е жена, вероятността да заболее от рак, преди да навърши 75 години, е 20.4 процента, ако е мъж – 26.5. Вероятността да умре от рак преди 75 е 13.1%. За разлика от други заболявания, при които понякога финалът е внезапен, почти всички починали от рак преминават през „терминален стадий“, свързан с огромни страдания. Само този, който е засегнат лично или чрез близки хора от посещението на рака знае, че това е един от входовете към ада.

Над 17 000 трагедии ежегодно!

„Ракът е огромен здравно-социален и обществено-икономически фактор в България и света“ – пише на интернет страницата на Националния онкологичен център. Прогнозите сочат, че броят на новите случаи ще нараства всяка година и от 10 млн. през 2000 г. те ще достигнат 15 млн. през 2020 г. Около 20 млн. души по света живеят с диагнозата рак, като се очаква техният брой да достигне 30 млн. до 2020 г. Очаква се нарастване на броя на починалите от рак от 6 млн. на 10 млн. през следващите 20 години.

Лечението на рака е нерешен, глобален проблем и клиничните резултати в онкологията са най-ниски от почти всички медицински дисциплини. Например в периода 1975 – 2010 г. смъртността от сърдечно-съдови заболявания е спаднала с повече от 25%, докато смъртността от онкологични заболявания практически не търпи промяна.

По света

Въпреки, че в последните десетилетия в „борбата срещу рака” са вложени стотици милиарди долара/евро (предимно за разработка на нови химични препарати и радиологична апаратура) промяната на смъртността за периода 1975-2014 е около 0 (нула) %.

Заболеваемост и смъртност от рак за периода 1975 – 2010 в САЩ, Cancer Statistics, 2014. CA: A Cancer Journal for Clinicians, 2014,http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.3322/caac.21208/epdf

В България

Съгласно Национален Раков Регистър, Том XXIII Volume XXIII 2014,http://www.sbaloncology.bg/…/rakov_…/Rakov_Register_2014.pdfстандартизираната смъртност (световен стандарт) от злокачествени новообразувания на 100 000 по локализации и година на диагноза в България за периода 1980–2012 г. е както следва: Мъже: 1980 – 118, 2012 – 153,4 Жени: 1980 – 77, 2012 – 85,6.

В България увеличението на смъртността за периода 1980-2012 е около 30 % за мъжете и 12 % за жените.

На интернет страницата на Специализирана Болница за Активно лечение по Онкология, София е обявено: „Нова черна класация за онкоболните у нас (декември 2013): България е в дъното на черната класация по преживяемост при онкозаболяванията”. http://www.sbaloncology.bg/bg/bulgarian-cancer-registry.html

Основна причина за това е неадекватната концепция за лечение на рак, основана на три метода – хирургия и лъчетерапия (локалистични и в редица случаи увреждащи) и химиотерапия (системен, но високотоксичен).

Съгласно съвременни научни данни влиянието на „стандартната химиотерапия” върху 5-годишната преживяемост на онкоболните е 2-3 %, а смъртността, предизвикана от нея е 8-12 % (Хр. Дамянов, Ив. Маслев, Конвенционална онкотерапия – реалност и проблеми, 2013). http://www.integramed.org/…/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B2%D0%B5…/

Една от основните причини за това е лошата организация на лечението. Съществува огромна пропаст между научното знание за рака и практическите терапевтични подходи. Инструментариумът на конвенционалната онкология се изчерпва с три основни метода: оперативен, лъчетерапия и химиотерапия. Първите два са локалистични, а химиотерапията, дори в последните си достижения, е неприемливо токсична. В недопустимо висок процент причина за смъртта на пациентите е лечението, а не развитието на заболяването!
Поради това „по-цивилизованите“ държави изграждат разнообразни структури за борба с онкологичните заболявания, за да могат да бъдат използвани ресурсите както на „доминиращите“ медицински технологии, така и на традиционната медицина и на възникващите високотехнологични методи и подходи.

В САЩ от 1998 г. съществува Служба за комплементарна и алтернативна медицина на рака, отговаряща за изследователската програма на Националния институт за рака в областта на превенцията, диагностиката, лечението и управлението на симптомите. Активно се развиват нови медицински концепции като „Тераностика“ и „Интегративна онкология“. Северноамериканският Консорциум на академичните центрове за интегративна медицина обхваща 51 най-авторитетни здравни институции, включително университетите Stanford и Harvard. Активно работят Канадски център по интегративна медицина, Индийски институт по интегративна медицина, Австралийски национален институт по интегративна медицина.

Само няколко актуални примера за съвременното развитие на тази област:

Десетки клиники в Европа практикуват интегративна онкологияhttp://www.globalhealthpreventcancerfoundation.org/germany-…

В тази сложна научна, технологична и организационна среда възниква класическият въпрос: Къде сме ние?

В брой 3, 2012 г. на списание Health.bg доц. Галина Куртева, доскоро национален консултант по онкология и химиотерапия, твърди: „Туморните заболявания са неизброими като варианти, локализации и разнообразие от прояви. А дори при една и съща локализация, в една и съща възраст има биологичния феномен, че това заболяване се развива абсолютно различно при всеки човешки индивид“.

Въпреки това както сред обществеността, така и в медицинските среди липсва разбирането за същността на рака като хронично заболяване, изискващо многостранно внимание през целия живот на човека, особено в неблагоприятната среда на съвременността, както по отношение на екологични условия, така и във връзка с повишения стрес.

В областта на онкологията трябва да бъде изграден и организационно и финансово осигурен следният стратегически подход: „Превенция на заболяванията и промоция на здраве – профилактика – ранна диагностика – ефективно лечение – рехабилитация – превенция на метастазиране – адекватни грижи за нелечимо болни.“

Вместо това реалната система предлага на раково болните: „много късна диагностика – лечение с много ограничени средства – проследяване на ниско ниво – изоставяне на произвола на съдбата“.

Този погрешен подход е утвърден методически и организационно и при тези обстоятелства, дори със значително повишаване на финансовите средства за лечение на онкологично болните, незадоволителният резултат няма да бъде променен. Поставената диагноза „рак“ все повече се превръща в синоним на „смърт“.

За да бъде постигнат реален прогрес в борбата с рака, е необходимо да бъдат взети следните мерки:

– да бъде изградена и финансово осигурена система за „промоция на здравни знания“ в областта на онкологичните заболявания, която понастоящем не съществува;

– да бъдат осъществени на практика пропагандираните от дълги години профилактични програми, но на много по-високо организационно и технологично ниво;

– да бъде стимулирано внедряването на нови диагностични и терапевтични методи в здравната система

– да бъде осигурена напълно липсващата фаза на рехабилитация и превенция на метастазиране, от която в най-голяма степен зависи социалната значимост на тези заболявания

– да бъде осигурена поне частична държавна подкрепа за грижите за терминално болните в хосписи, медицински центрове или у дома.

Изключителна важност за успешна борба с онкологичните заболявания има организацията – законовата и нормативната база.

От медицинска гледна точка при лечението, особено на ненавременно диагностицираните пациенти, се използват три основни понятия: ПАЛИАТИВНИ ГРИЖИ, СЪСТРАДАТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ и ИНТЕГРАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ. Тези понятия са ясно дефинирани в нормативната уредба на Световната здравна организация (WHO) и европейските здравни регулации. В българското законодателство и административната практика в това поле цари хаос и нормативно утвърдени недоразумения.

Според дефиницията на WHO „палиативни грижи“ е подход, който подобрява качеството на живот на пациентите с животозастрашаващи заболявания и техните семейства чрез предотвратяване и облекчаване на страданието като средство за ранно идентифициране и безупречно оценка и лечение на болката и други физически, психо-социални и духовни проблеми. Целта на „палиативните грижи“ е единствено подобряване на „качеството на живота“ на болния и не предвижда последваща медицинска помощ и състояние на оздравяване. Грижите за „терминално“ болните пациенти се провеждат в хосписи, лечебни заведения за извънболнична помощ и най-вече в домашни условия.

Националната регулация в тази сфера се свежда до дефиниция в Медицински стандарт „МЕДИЦИНСКА ОНКОЛОГИЯ“: „палиативна терапия (най-добри поддържащи грижи) при онкологични пациенти, включваща контрол на ракова болка, анемия, безсилие и дистрес, дихателна недостатъчност, нарушения в храненето и други състояния, свързани с онкологична болест. Единствената организационна мярка е Клинична пътека №297 „ПАЛИАТИВНИ ГРИЖИ ПРИ ОНКОЛОГИЧНО БОЛНИ“, която предвижда болничен престой общо 20 дни в рамките на терминалния стадий, в рамките на 6 месеца на онкологичното заболяване. Обществено признато е, че КП №297 е недофинансирана, но това не е основният проблем, защото „палиативни грижи“ трябва да се извършват до последния час на болния и „20-дневен болничен престой“ е напълно безсмислен в икономически, медицински и социален аспект.
Голям брой пациенти с хронични, животозастрашаващи или сериозно увреждащи болести не могат да бъдат лекувани удовлетворително с разрешените понастоящем лекарства, но значителна част от тях е възможно да бъдат успешно лекувани с нови фармацевтични продукти, които все още не са разрешени чрез необходимите клинични изпитвания. Поради това в последните години на европейско равнище се предлагат нови механизми, които значително да подобрят достъпа до лекарствена терапия.

Един от начините за решаване на този проблем е да се позволи на тежко болните пациенти да получат лекарства чрез програма за „състрадателна употреба“. Терминът „състрадателна употреба“ е дефиниран в член 83 no. 2 на Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета на Европа като „предоставяне на неразрешен лекарствен продукт по състрадателни съображения на група пациенти с инвалидизиращо хронично или тежко заболяване или заболяване, застрашаващо живота, които не могат да бъдат лекувани удовлетворително от разрешен лекарствен продукт“.

Тази регулаторна рамка е създадена в Европейското законодателство през 2004 г. Тя не включва обвързващи процеса регламенти за страните, как да въвеждат и прилагат свои собствени програми за състрадателна употреба, но създаването им е директен показател за нивото на обществото и компетентността на управлението в конкретната държава. Тук съществува дори проблем, произхождащ от грешка в българския превод на Член 83 на Регламент (ЕО) № 726/2004. Понятието compassionate use е преведено като палиативна употреба. В Европейския регламент то има съвършено друг смисъл.

Национална регулация на „състрадателно лечение“ не съществува.

Поради това, че резултатите от т.нар. стандартни медицински методи в окологията са незадоволителни в световен мащаб въпреки огромните научни и финансови ресурси, вложени в тях, в последното десетилетие се наложи нов терапевтичен подход – функционално съчетаване на конвенционални и алтернативни методи. Според дефиницията на Консорциума на академичните центрове за интегративна медицина на САЩ „интегративната медицина е медицинска практика, която се фокусира се върху цялостната специфика на болния, основава се на научни доказателства и оползотворява разнообразни терапевтични подходи и лечебни методи с цел достигане на най-добро здраве“. Целите на „интегративното лечение“ не се изчерпват с подобряване на „качеството на живота“ на болния, а имат за задача постигане на ремисия на туморното заболяване, в редица случаи – пълна ремисия. Поради това клиничните резултати при лечение на онкоболните по този метод многократно надхвърлят резултатите от „стандартното лечение“.

Национална регулация на „интегративното лечение“ също не съществува.

Общото впечатление при преглед на националното законодателство е, че доминира стремеж всички дейности, свързани с лечението на напреднали форми на онкологични заболявания, да бъдат концентрирани в лечебните заведения за болнична помощ, т.е. там, където това е медицински и икономически най-неефективно и противоположно на съвременните тенденции в здравеопазването за намаляване на болничните легла и увеличаване на извънболничното обслужване на пациентите.

Цялата нормативна уредба в областта на онкологията е архаична, антиевропейска и антихуманна.

Средствата за масова информация изобилстват с примери за стотици случаи на грешни клинични и хистологични диагнози, погрешно и ненавременно лечение, излишни хирургични операции, химиолечение на здрави хора. Медицинските власти не допускат приложение на перспективни и доказани методи за лечение и обричат на мъчение и смърт стотици хора. Български пациенти са принудени да харчат десетки хиляди евро за лечение в чужбина – лечение, което биха могли да получат тук на порядъци по-ниски цени.

От години са разработени редица предложения за усъвършенстване на законовата и нормативната база, които са предоставени на вниманието на бивши и настоящи министри, депутати от здравната комисия на парламента, чиновници от всякакъв калибър, но те остават без внимание. 
Необходима е спешна законодателна, нормативна и организационна реформа в системата за лечение на онкоболни в България.

Медицински център за интегративна медицина

д-р Христо Дамянов, д.м.

проф. Лъчезар Аврамов, д.ф.н.

 

Бележка: Тази статия се публикува с любезното съдействие и разрешение на проф. Аврамов.

ПАРАФРАЗИ ПО МИСЛИ НА ИМАНУЕЛ КАНТ

Етикети

, , , , , ,

Ако справедливостта или стремежът към справедливост изчезнат, човешкият живот ще се обезцени тотално.

***

Нищо – живот без справедливост.

***

Бракът е дълъг и здрав, само когато отношенията между партньорите се основават на доверие, приятелство и общо споделяна морална система от ценности.

***

Изначален морален дълг на всеки достоен човек е признаването на човешкото достойнство на другите хора, без изключение.

***

Всичко, което съм казал и написал, съм го мислел. Но не съм писал и не съм казвал всичко, каквото мисля, за да щадя фалшивия морал на моите слушатели и читатели.

***

Благопристойността е начин да скрием нашата порочност и фалш.

***

Геният създава нещо, за което няма определени правила, особено морални.

***

Умереност във всичко! Това е рецептата за добро здраве утре и добро самочувствие днес.

***

Ако човек получи всичко, което желае, то той веднага ще разбере в колко тесен смисъл е дефинирал понятието „всичко“.

***

Винаги съм се удивлявал и съм изпитвал страхопочитание от звездното небе над мен и от моралният закон вътре в мен. Странно, защо ли много повече от небето.

***

Добродетелта винаги е в непрестанно движение …. отначало.

***

Безусловната доброта е това, което ни издига над самите нас.

***

Дългът е уважение на личното право и на правото на другия.

***

Съвестта ни е законът, според който мислим и действаме.

***

Най-добрия начин да се борим със заблужденията, е подходящото знание.

***

Всеки достоен човек трябва да ползва най-напред собствения си ум, за да може да позлва създаденото от други умове.

***

Искреността е съществена част от характера. Проявата на своевременна и на подходящото място искреност, е цел на възпитанието.

***

Радостта от живота, освен всичко друго, означава и поемане на риск.

***

Има желания, които трябва да се удовлетворяват. Има и такива, които трябва да се побеждават.

***

Колкото по-пълноценно сме живели, толкова страхът от края е по-малък.

***

Всяко страдание може да бъде победено, но само за кратко.

***

Често се срамувам заради безсрамието на друг, който ме обвинява в безсрамие.

***

Когато между човек и удоволствието застанат парите, то изчезва.

***

Ако се отнасяте към човека като към средство, помнете, че сте избрали най-ненадеждния инструмент.

***

Не е страшно, когато ни опонират. Страшно е, когато не ни разбират.

***

Животът на хора, отдадени само на наслади, е класически пример за човек-фабрика за екскременти.

***

Според Кант „Основа на нравствеността е дългът, а не интересът“. Според българските политици – само интересът.

***

Днес правото е слугиня на политиката, а тя, като всяка куртизанка, се забавлява от постиженията си.

***

Прекрасното е символ на моралното добро за всички.

***

Прекрасното е въпрос на вкус.

***

Природата е доказала творческите си способности. Човекът – способностите си да унищожава. Кое ще надделее – творчеството или унищожението?

***

О неразумни, защо се плашите да ползвате разсъдъка си без да чакате някой друг да ви ръководи?

***

Свободата на словото е единственият закрилник или убиец на народните права. Зависи от начина на употреба.

***

Ако пълзиш, не се оплаквай, че те тъпчат!

***

Уважава се човекът, не предметите му.

***

Упорството е необходимо, но не достатъчно условие за силен характер.

***

Този, който има принципи, има характер.

***

Ако можехме да четем мислите си отдавна да сме престанали да съществуваме.

***

Ако не спазваш закона и не се подчиняваш на никого, ти не си свободен, а роб. Потърси господарят в себе си.

***

Истински разумният и морален човек има потребност и от общуване със себеподобните си, и от усамотение.

 

Източник: https://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B5%D0%BB_%D0%9A%D0%B0%D0%BD%D1%82

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ СЬОРЕН КИРКЕГОР

Етикети

, , ,

Вярата пониква там, където полето на мисълта е пустиня.

***

Безмълвието е иманентно присъща характеристика на говоренето.

***

Когато забравяме великите предци на човека, забравяме и унижаваме себе си.

***

Всеки човек трябва да носи с достойнство съдбата си – с викове и вопли не можем да я променим. Приемем ли я такава, каквато е, увеличаваме шансовете си да я направим по-добра.

***

Каквото и да направим – да се оженим или не, да се смеем или да оплакваме безумията на света, да се смеем или плачем, да вярваме или не, да се самоубием или да живеем, винаги ще се намери за какво да съжаляваме. Квинтесенцията на цялата философия трябва да бъде как да намалим това съжаление.

***

Без знанието за Бог, всички наши усилия, дори и да са всеобхватни, са само едно недовършено начинание. Нямам предвид боговете, с които ни поробват религиите. Имам предвид онази творяща и трудно познаваема същност, която наричаме Бог.

***

Поемайки риск, вероятността от загуба е 50%. Непоемайки риск, загубата със сигурност е 100%.

***

Ако искате да проституирате духовно, станете журналист.

***

Словото е дреха, с която прикриваме духовната си голота. А цената на тези дрехи не се измерва с пари, а с интелект, разум и рационалност.

***

Искаме да говорим свободно, без ограничения и с това да компенсираме свободата на мисълта, от която мнозинството от нас бягат.

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ЯПОНСКИ ПОГОВОРКИ

Етикети

, ,

Занаят се учи дълго, а се усъвършенства цял живот.

***

Думите са злато, ако ги разбираш.

***

Прекалената скромност е ненаситна за похвали.

***

Здравето е най-ценното нещо, което имаме. Само то обаче не е достатъчно.

***

Дори и най-големите любимци на съдбата са изпитвали трудности.

***

В мнението на другите е скрито познанието за нас самите.

***

Потребните хора не ги уволняват. Експлоатират ги.

***

Когато огладнееш е прекалено късно да тръгваш на лов.

***

Ако не можеш да разбереш някого, виж приятелите му и това, което наистина цени най-много.

***

Материалното излишество води до духовна бедност.

***

Ако вярваш на всичко, което четеш, гледаш и слушаш, по-добре иди в пустинята.

***

Ако твърдиш, че разбираш всичко, значи имаш сериозни проблеми с качеството на информацията.

***

Ако бързаш, не търси най-прекия път – по-вероятно той да е най-дългия.

***

Съпричастността не е само емоция или вербална декларация. Тя е преди всичко подкрепящо действие.

***

Парите могат всичко, дори да се самоунищожават.

***

В основата на действието е мисълта. В основата на мисълта е знанието. В основата на знанието е мисълта.

***

Мъдростта и добродетелта са като скачени съдове.

***

Мълчанието е най-големия бъбривец.

***

Не целта, а пътят, по който вървим, е важен.

***

Верността има само един господар.

***

Водата минава през всичко не със сила, а с постоянство.

***

Времето, когато се усмихваш, е времето, когато се раждат звезди.

***

Добротата е като доброто лекарство – има горчив вкус.

Източник: http://evolife.bg/25-%

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО МИСЛИ НА ОНОРЕ ДЬО БАЛЗАК (2)

Етикети

, , , , , , ,

Завистта и злобата, дребнавостта и отмъстителността са огледални чувства. Те взаимно се подхранват и се надпреварват кое от тях да живее по-дълго.

***

Едно от нещастията на умните хора е, че неизбежно съзират и добродетелите, и пороците, и духовното величие, и духовната пустиня.

***

Човек обича толкова пъти в живота си, колкото му позволява емоционалната интелигентност, духовната сила и обстоятелствата.

***

Брак по интерес, е узаконена проституция.

***

Не бъркайте примирението, като ежедневно самоубийство, с отказът да се обграждаш с празноглавци.

***

Надеждата е букет от несбъднати желания.

***

Прегрешенията на жените са или обвинителни актове срещу нищожеството и дребнавостта на мъжете, или втората природа на жените.

***

Бракът е изкуство и наука. Затова занаятчиите и глупаците най-често се провалят.

***

Когато навикът или чувството за собственост се настани в брака, той вече е започнал да се разпада. И тогава въпросът е не „Дали?“, а „Кога?“.

***

Ако властваме над емоциите си, властваме над себе си.

***

Жената и мъжът са това един за друг, което са успели да направят един от друг.

***

Умният мъж винаги изхожда от жената до него, а не от себе си.

***

Влюбената жена може да даде всичко и да отнеме всичко.

***

Ако една жена реши да изневери нищо не може да я спре. Освен доверието на човека до нея.

***

Целомъдрието на жената винаги е бреме за нея.

***

Нещастието има множество нюанси. Кои от тях ще видим зависи от нашите характери, от богатството и силата на въображението ни и от състоянието на нервите ни.

***

Целомъдрието, както всяка друга добродетел, е относително. На двадесет години изглежда по един начин, на четиридесет по друг, а на шестдесет се приема за даденост.

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО МИСЛИ НА РЕНЕ ДЕКАРТ

Етикети

, , ,

С всеки проблем, който разрешавам трупам опит, който впоследствие ми помага да реша друг проблем.

***

Мисленето развива и усъвършенства ума, заучаването – паметта.

***

Интелектът – това е единствената ни собственост, която след като продадем остава наша собственост.

***

Математиката – това е простота в елегантността и елегантност в простотата.

***

Мисля, следователно искам! Искам, не винаги означава, че мисля.

***

Да се надяваш означава да убеждаваш себе си в това, че желаното се сбъдва.

***

Всеки, който се ръководи от своят природен здрав смисъл, съди по-правилно, отколкото учения, създаващ наука заради самата наука.

***

Всяко постижение ражда ново предизвикателство.

***

Отчаянието е страх без надежда. След отчаянието има още една крачка – безизходицата, а след нея още една крачка…

***

Има книги, написани толкова постно, че след прочитането на няколко абзаца вече знаеш какво има в тях. Останалото е хабене на хартията.

***

Разумът е лупа, която възпламенявайки, остава хладна.

***

Умът е градина, в която расте всичко.

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО МИСЛИ НА КЛОД ДЕБЮСИ

Етикети

, , , , ,

Музиката е най – доброто изразно средство, с което разполагаме, защото това е езика на чувствата.
***
Музиката не ни принуждава, а ни подтиква да мислим и чувстваме! Тя е златния универсален ключ към безкрайните вселени и светове на духа.
***
Събирай това, което уловиш от музиката! То ще остане в душата ти.
***
Роденото от изкуството творение може да създаде правила, правилата обаче не могат да сътворят произведения на изкуството.
***
Хората трудно харесват истински красивите неща. Те често са далеч от техните малки, грозни, ограничени и сковани мозъци.
***
Голата плът на чувството е покрита с много одежди – красиви и грозни, чисти и мръсни… Трудно е да съблечеш до край едно прекрасно чувство.
***
Когато си влюбен всичко е музика.
***
Не е важно дали и в какво и с колко превъзхождаме другите. Важно е да превъзхождаме себе си.
***
Изкуството е най-красивия илюзорен свят.
Божидар Ивков
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 28 other followers