БРУТАЛНО ВИСОКИ РАЗХОДИ ЗА ЗДРАВЕ ОТ ДЖОБА В БЪЛГАРИЯ

Етикети

„България на е на първо място сред европейските страни по разходи за здраве от джоба. Едновременно с това тя е отчайващо далече от приетия за нормален диапазон от СЗО за разходи от джоба за здраве от 5% до 20% от общите разходи за здраве. Този диапазон се счита и за показател за ефективността на здравеопазната система“

%d1%80%d0%b0%d0%b7%d1%85%d0%be%d0%b4%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%b7%d0%b4%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%b5-%d0%be%d1%82-%d0%b4%d0%b6%d0%be%d0%b1%d0%b0

СЗО АЛАРМИРА: НАРАСТВА УСТОЙЧИВОСТТА НА МИКРООРГАНИЗМИТЕ КЪМ ПРОТИВОМИКРОБНИТЕ ЛЕКАРСТВА

Етикети

Експерти на СЗО алармират, че устойчивостта към противомикробни препарати е фактор, който поставя под сериозна заплаха ефективността на профилактиката и лечението на непрекъснато нарастващия брой инфекции, предизвиквани от бактерии, паразити, вируси и гъбички, съобщава Центърът за новости към ООН.

„Към 2050 година броя на хората, които ще загинат от устойчиви към противомикробните препарати инфекции, ще надхвърли броя на починалите от онкологични заболявания – прогнозира специалният представител на СЗО по устойчивост към противомикробните препарати Кейджи Фукуда (Keiji Fukuda). Това означава, че почти 10 млн. човека ще умрат от неизлечими инфекции“.

Данните на СЗО сочат, че през 2013 год. са били регистрирани 480 хил. нови случая на заболяване от туберкулоза с множествена лекарствена устойчивост. Има случаи, при които не действат противомаларийни препарати от по-ранно поколение или лекарства против ВИЧ-инфекции.

На проблема с устойчивостта към противомикробните препарати е посветено заседание на високо равнище в рамките на 71-та сесия на Генералната асамблея на ООН на 21 септември в Ню-Йорк. [виж 1]

***

В САЩ е регистриран първия случай на заразяване с бактерия, която е устойчива на всички съществуващи антибактериални препарати, съобщава „Интерфакс“, като се позовава на в-к „The Guardian“.

В клиника в Пенсилвания през април постъпила за лечение жена с инфекция пикочо-половите пътища, предизвикана от бактерията e.coli.

Лечението на жената започнало с антибиотик, който традиционно се изписва при лечение на такава инфекия. Бактериалният щам обаче се оказал устойчив към него.

Лекарите изписали един от най-силно действащите антибиотици – колистин, който се използва само в случаи, когато всички останали антибиотици са неефективни. Въпреки започналия процес на оздравяване лекарите констатирали, че бактерията показва резистентност и към този силен антибиотик.

Специалистите се опасяват, че ако бактериите, за чието унищожение е предназначен колистина придобият устойчивост към него, то лекарите могат да останат без начини за лекуване на сложни инфекции.

По думите на директора на CDC Том Фрайдън, ако не се предприемат спешни мерки много е вероятно да настъпи край на ерата на антибактериалната терапия [2].

***

Специалистите предупреждават, че устойчивостта на различните заболявания към антибиотиците е достигнала опасно равнище в света, което може да доведе до развитие на трудноизлечими болести, съобщава РИА Новости, каро се позовава на информация от СЗО.

До този извод са достигнали в СЗО, основана на изследване, провеждано в 12 страни, включително и Русия.

„Устойчивостта към антибиотици нанася удар върху нашите възможности да се излекуват инфекциозните заболявания и подкопава много постижения в медицината“, е заявила генералният директор на СЗО Маргарет Чен, коментирайки публикуваните данни.

Изследването на СЗО е било проведено от 14 септември до 16 октомври в Китай, Египет, Индия, Индонезия, Мексико, Нигерия, Русия, Сърбия, Южна Африка, Судан, Виетнам и Барбадос.

Учените открили бактерии, които имат способността да се обединяват в своеобразен „мозък“.

Почти две трети от 10-те хиляди респонденти не знаят, как устойчивостта към антибиотиците би могла да повлияе на тяхното здраве. 64% от анкетираните пък смятат, че антибиотиците могат да излекуват простуда и грип, независимо от това, че те не действат върху вирусите (доколкото ми е известно по време на грип или простуда се изписва антибиотик, за да се предотврати развитие на бактериална инфекция и съответно бронхопневмония – б.м.-Б.И.). 32% от респондентите прекратяват приема на антибиотици, когато се почувстват по-добре, като не спазват предписанията на лекаря за предписания курс на лечение.

Три четвърти от участниците в изследването не разбират правилно термина „устойчивост към антибиотици“, като смятат, че става дума за привикване на организма към лекарства. А всъщност става дума за бактериите, предизвикващи едни или други болести. Именно те стават по-устойчиви към лекарствата и предизвикват трудноизлечими инфекции. При това всеки човек става по-уязвим към такива видове болести, независимо от това дали често или рядко употребява антибиотици.

В Русия изследването е било проведено онлайн и в него са взели участие над 1000 човека. 67% смятат, че антибиотиците лекуват простуда и грип, а 25% от изследваните лица не довършват предписания курс на лечение. По предписание на лекаря вземат антибиотици едва малко над 50% от респондентите, което се оказало най-ниското равнище сред всички страни, участвали в изследването [3].

 Източници:

[1] Хамзина, Н. (2016) Устойчивость к противомикробным препаратам – серьезная угроза здравоохранению. В: Медицинский вестник. http://www.medvestnik.ru/content/Ustoichivost-k-protivomikrobnym-preparatam-sereznaya-ugroza-zdravoohraneniu.html

[2] МВ (2016) В США обнаружена устойчивая ко всем антибиотикам бактерия. http://www.medvestnik.ru/content/V-SShA-obnarujena-ustoichivaya-ko-vsem-antibiotikam-bakteriya.html

[3] МВ (2015) ВОЗ: устойчивость к антибиотикам достигла опасного уровня. http://www.medvestnik.ru/content/VOZ-ustoichivost-k-antibiotikam-dostigla-opasnogo-urovnya.html

доц. д-р Божидар Ивков

ТЪЖНАТА ИСТИНА ЗА ДЕЦАТА НИ: ТЕ МОЖЕ БИ ЩЕ ЖИВЕЯТ ПО-МАЛКО ОТ НАС

Етикети

Прогнозите за 2030 година са песимистични, защото се очаква повече от половината възрастно население на обществото да бъде с наднормено тегло, а 11% от тази популация ще страда от болестно затлъстяване. Вероятно така ще бъде след петнадесетина години, а този проблем засяга днешните деца. Ситуацията е толкова обезпокоителна, че полските специалисти обмислят прилагането на бариатрична хирургия.

 

Според д-р павел Матушик ако сравним количеството на калориите, приемани от дете, което е кърмено с дете, което е хранено 8 месеца от раждането си с изкуствен микс в съответствие с препоръките на педиатрите, то ще се окаже, че второто дете изяжда допълнително 30 000 калории повече в сравнение с това, което е кърмено по естествен път. Специалистите са пресметнали, че това представлява 120 сладкиша „Марс“ или средно по 4 на седмица от живота на детето. За това алармира д-р Матушик по време на конференцията в Катовице, посветена на „Затлъстяване в детска и юношеска възраст – от причини до последици. Ролята на бариатричната хирургия в лечението на затлъстяването при децата“, която се е състояла на 19 и 20 септември 2016 г.

Виновни са хранителните навици, а не гените

Според проф. Магдалена Олшанецка-Глинянович всяка година в Полша ще се появяват по 400 000 деца с наднормено тегло и затлъстяване, в т.ч. 80 000 със затлъстяване. За Европа се очаква тези цифри да бъдат 1 300 000 деца с наднормено тегло, в т.ч. 300 000 деца със затлъстяване.

Тя смята, че децата живеят все по-лошо, а поколението на днешните тийнейджъри ще живее по-кратко от поколението на родителите си – предупреждава изследователката. Според нея тенденцията детето да бъде с наднормено тегло нараства до 80% ако и двамата родители са с такова тегло или със затлъстяване. Често се посочва проблемът с „наследяване на гените на затлъстяването“.

„Наследяват се основно хранителните навици и тези, свързани с физическата активност“, казва полската изследователка. Много рядко детето има различен от този на родителите си начин на живот. Трябва да се има предвид, добавя тя, че „ефективността на лечението на наднорменото тегло и затлъстяването при децата е много ниска“.

Откъде идва това затлъстяване?

Д-р Павел Матушик казва, че за затлъстяването има конкретни причини и дава следния пример с жена, наддаваща по време на бременност 35 кг. и раждаща с цезарово сечение поради високото тегло, а детето е с тегло по-високо от приетото за нормално. По-късно в живота на детето се появява изкуственото хранене, пиене на подсладена вода и разтворими чайове. След това, до четвъртата година от живота на детето тази майка използва за хранене, основно през нощта, модифицирано мляко, водена от привлекателността на рекламите. Резултатът: майката се появява при лекаря с 6-годишно дете с болестно затлъстяване. Нейните очаквания са свързани с това, че причините за затлъстяването на детето й са с генетична основа, а в същност причината са онези хиляди калории в повече, за които стана дума по-горе.

Ученикът не ходи, той се вози

Сред нездравословните хранителни навици, водещи до наднормено тегло при учениците, д-р Муташик изброява: ядене на големи порции, честа консумация на храни от типа „fast-food“, намаляване на консумацията на плодове и зеленчуци, навикът да се похапва между храненията, нарастване на консумацията на сладки напитки. Лекарят обръща внимание, че пазарът не търпи вакуум – когато започва да се говори, че газираните напитки са вредни, се появяват ароматизираните води. Освен това 6 от 10 деца не участват в извънучилищни спортни занимания. Тук проблемът не е в липса на оферти, а появата на алтернативни начини за прекарване на свободното време, като компютърни игри и др.

„Типичното дете в САЩ прекарва около 44 часа в седмицата, използвайки различни медии през свободното си от училище време“. Това е американското дете, а с какво се различава полското или българското дете?

Според полските изследвания 80% от децата имат в стаята си компютър, а над 70% – телевизор. И това не е всичко. Цели 81,5% отиват на училище с кола и едва 18,5% – пеша. Според д-р Муташик в училищата трябва да има пълна забрана за продажба на сладкиши и сладки сокове. „Ако някой даде на дете 5 злоти (около 2,50 лв. – бел.а.-Б.И.) за автомат то е равносилно да му се даде втора закуска. Училището не е да храни, а да образова“ – казва полския специалист.

В България всяко трето дете до 7 годишна възраст страда от наднормено тегло и затлъстяване.

Toва не е болест на Хашимото

Според проф. Ева Малецка-Тендера съществува специфична „мода“, на основата на интернет информация, родителите да обясняват наднорменото тегло на децата си с проблеми, свързани с щитовидната жлеза или болест на Хашимото.

Наднорменото тегло създава редица здравословни (в т.ч. и психични) проблеми, но не винаги е свързано с неправилно функциониране на щитовидната жлеза, а е по-скоро обратното.

Бариатрична хирургия вече и при децата?

На 20 септември са обсъждани първоначалния опит с бариатричната хирургия при деца. Участниците в конференцията са имали възможност да наблюдават директно такива операции. Операциите са били коментирани от специалисти по метаболна и бариатрична хирургия.

 

Източник: Gubała, К.  (2016) Przykra prawda o naszych dzieciach: mogą żyć krócej niż my. W: Rynek Zdrowia, 20 września 2016.

доц. д-р Божидар Ивков

МЕЖДУИНСТИТУЦИОНАЛЕН ЕКИП ЗА ОЦЕНКА НА СИТУАЦИЯТА НА ХОРАТА С ИНВАЛИДНОСТ В ПОЛША

Етикети

Na 28 септември ще се състои първото заседание на междуинституционален екип за оценка на ситуацията на хората с инвалидност и техните семейства, информира на 14 септември ресорното направление за семейството в полското социално министерство.

 По време на срещата общността на хората с инвалидност ще представи своите искания, както и ще бъдат обсъдени процедурите и графика за работа. Работата на екипа ще бъде публична и достъпна за всеки.

Кой и върху какво ще работи?

На 29 август полският министър председател Беата Шидло подписа постановление за създаване на междуинституционален екип за оценка на ситуацията на хората с инвалидност и техните семейства в Полша.

Експертната група ще се ръководи от Пълномощника на правителството по въпросите на инвалидността – Кшищов Михалкиевич. В групата ще влязат представители на такива министерски ресори, като: здраве, образование, семейство, финанси, инфраструктура, наука, селско стопанство, спорт, справедливост и др, както и на полското социално осигуряване и националния здравен фонд.

Експертната група трябва да изработи анализ на ситуацията на лицата с инвалидност и членовете на техните семейства в Полша, като специално внимание следва да се обърне на достъпа до образование, култура, заетост и здравни услуги. Групата трябва да изработи и комплексна система за подобряване на ситуацията на тази категория граждани.

Тази ситуация много напомня на българския Национален съвет за интеграция на хората с увреждания, чийто председател е министърът на труда и социалната политика. Не знам доколко в Полша ще има информация за работата на експертната група – със сигурност тя ще бъде наблюдавана много внимателно от обществото, но в България работата на споменатия Национален съвет общо взето е публична дотолкова, доколкото държавните чиновници и т.нар. национално представени организации да си „измият ръцете“, че такава информация има.

В Полша, според данните от последното преброяване (март 2011 г.) лицата с инвалидност са били 4,7 милиона (т.е. 4 697 000 лица), което към този момент представлява 12,2%от населението на страната. Наблюдава се намаление на лицата с инвалидност спрямо 2002 година с 2,1 процентни пункта. През 2002 година поляците с различна степен на инвалидност са били 5,5 милиона човека или 14,3%. През 2011 година мъжете с инвалидност са 46,1%, а жените с инвалидност – 53,9%.

 Ефект от протестите

Представители на правителството обявиха на 5 май – ден за борба с дискриминацията на лицата с инвалидност, че ще бъде създадена такава експертна група. По това време в Полша хората с инвалидност, членове на техните семейства и попечители протестираха пред правителствените институции срещу тежкото положение на поляците с инвалидност. И ето, по-малко от 4 месеца след обявяване на намерението на правителството то вече е факт.

Хората с инвалидност искат да се създаде нова, по-справедлива система за подкрепа, а попечителите или обгрижващите зависимите възрастни хора с инвалидност, поискаха по-високо заплащане.

Този ден, на пресконференция, министърът на здравето Константи Радживил информира, че в най-скоро време министър председателят ще подпише Постановление за създаването на тази работна група. Според неговите думи „правителството много ясно вижда не само необходимостта от грижи за и внимание към лицата с инвалидност, но и подкрепа в различни сфери, които касаят тяхното достойнство, възможности да функционират в обществото“.

Необходима е комплексна програма

Общността на хората с инвалидност настоява за комплексен подход при решаването на техните проблеми. От години те представят своите искания и предложения за решения на периодично организирани протести пред държавните институции. Според хората с инвалидност помощите са ниски, липсва постоянна рехабилитация и достъп до специалисти. Те призовават за пряка кореспонденция между системата за експертиза на инвалидността и подкрепата на хората с инвалидност с помощта на локалните общности.

***

Трябва да се има предвид, че в Полша по проблемите на инвалидността полските социолози работят от началото на 70-те години на ХХ век. Особено силно се активизира тяхната научна дейност след 1989 година. Към днешна дата са проведени множество национални и регионални емпирични социологически изследвания (много вероятно е те да надхвърлят цифрата 100), извършени са няколко цялостни експертизи на социалната политика в сферата на инвалидността в Полша, както и на социалната ситуация на споменатата социална категория.

Тази традиция датира още от времето на създаване на първата цялостна експертиза на социалната ситуация на хората с инвалидност и състоянието на рехабилитацията в Полша (1971-1977), публикувана за първи път през 1978 г., а второто й издание е през 1984 г.

С други думи, работата на експертната комисия е предшествана от богат арсенал научно обществено/социално знание – социологическо, икономическо, демографско, философско, антропологическо, социално-психологическо, психологическо, както и от богата налична научна, правна, статистическа и друга информация.

За всеки е ясно каква е огромната разлика с България, в която знанието за инвалидността е сведено до „чичко Гугъл“ (по думите на М. Коралски), а борбата за правата на хората с инвалидност рядко излиза от тесните рамки на битката за оцеляване на организации и държавни субсидии.

 Източник: PAP/RS (2016) Niepełnosprawni: postulaty środowiska pod lupą międzyresortowego zespołu. W: Rynek Seniora z 15.09.2016 http://www.rynekseniora.pl/polityka_senioralna/104/niepelnosprawni_postulaty_srodowiska_pod_lupa_miedzyresortowego_zespolu,6792.html

 доц. д-р Божидар Ивков

СЪВРЕМЕННОТО ЛЕЧЕНИЕ НА РЕВМАТИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ И НЕГОВИТЕ СОЦИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ

Етикети

Макар и през последните 3-4 десетилетия да сме свидетели на големия напредък в лечението на ревматичните заболявания, все още съществуват редица сериозни социални проблеми. Те са породени от нормативната уредба за достъп до съвременно лечение, от организацията на здравеопазването, от недоброто качеството на медицинските услуги и др. Това води до възникване и развитие на твърде сериозни социални, икономически и психологически негативни последици. Едни от най-важните от тях са:

–  бърза инвалидизация на хората с ревматични заболявания,

– рязко и бързо навлизане в процес на обедняване,

– преживяване на хронична болка и непрекъснато страдание,

– поява на психологически проблеми – неврози, депресия и др.

Напредъкът в лечението на ревматичните заболявания е свързан с откриването и прилагането на все по-успешни начини на лечение, както и с все по-точни методи за оценка на активността на възпалителните състояния (Guła 2015).

Днес се смята, че т.анр. биологична терапия – резултат на генетично инжинерство – с биологични лекарства позволява да се овладяват и контролират тежки, неподаващи се на успешно лечение, форми на възпаление на ставите. „Съвременният подход за лечение на възпалителните болести на опорно-двигателния апарат, са насочени към постигане на ранна и трайна ремисия и се манифестира чрез възникването на много нови препоръки на ревматологичните общности“ (Guła 2015).

Намеренията обаче са едно, действителността – друго. Преди всичко поне засега няма надеждна статистическа информация за относителните дялове на трите групи лица, които могат да се класифицират на основата на критерия „ефективност на биологичната терапия“:

(а) лица, при които се постига бърза и дълготрайна ремисия без (или почти без) странични ефекти от прилагане на терапията,

(б) лица, при които се постига ремисия или ниско ниво на възпалителните процеси, но има определени (обикновено контролируеми) странични ефекти от лечението,

(в) лица, при които биологичната терапия не дава ефект или се проявяват сериозни странични ефекти – например туберколоза, онкологично заболяване и др., при които биологичната терапия трябва да бъде спряна.

Най-вероятно втората група лица е най-многобройна, следвана от първата и най-малко лица попадат в третата група.

С голяма степен на вероятност може да се допусне, че при първите две групи, в резултат на лечението, житейската и социалната ситуация на хората с ревматични заболявания рязко се подобряват. Възстановява се или се доближава до предишното ниво качеството на живот; човек се завръща към безпроблемното изпълнение на присъщите за него социални роли; отново извършва без никакви проблеми или с леки затруднения ежедневните си дейности; до голяма степен възстановява своя социално-икономически статус; възвръща своята работоспособност; снижава се риска от инвалидизация и т.н.

Д-р Гула представя накратко най-важните постижения в лечението на отделни, често срещани, ревматични заболявания. Подобно на много други изследователи и клиницисти, тя подчертава важността на възможно най-ранното диагностициране на ревматичното заболяване и започване на адекватно лечение, което обикновено се прави от ревматолог.

За България това много често не се случва – човекът с ревматично заболяване понякога губи години, докато бъде насочен към и попадне при ревматолог. Загубеното време означава развитие на болестта, настъпваща инвалидизация, вероятно загуба на работно място и обедняване и др. Не на последно място възникват и психологически проблеми. Човек е принуден да живее години наред с болка без да знае, какво всъщност се случва с него. Тази несигурност и неопределеност може много сериозно да разклати психиката на човека.

Понякога – макар и все по-рядко – срещата с ревматолог не е гаранция за бързо и точно поставяне на диагнозата, още по-малко за назначаване на подходящо лечение, което би могло да подобри състоянието на човека с ревматично заболяване.

Какви са новостите в ревматологията при отделните заболявания?

 Ревматоиден артрит

Известно е, че през 2010 година вече са факт нови критерии за класификация на ревматоидния артрит (РА), които са разработени съвместно от ACR (Американския колегиум по ревматология) и EULAR (Европейската лига за борба с ревматичните болести). Целта натези критерии е разпознаване и диагностициране на болестта на възможно най-ранния етап от възникването й, което прави (или би трябвало да направи) възможно включването на болестмодифициращо лекарство, което променя протичането на болестта.

Смята се, че сред този вид лекарства „златен стандарт“ си остава метотрексат (активно вещество methotrexate). Лекарството има добри показатели за безопасност и доказана ефективност. Последните изследвания показват, че метотрексат в доза от 20-30 mg/на седмица е най-успешна.

При евентуална непоносимост към метотрексат, странични действия или противопоказаност за приема му, има алтернатива – лефлуномид (активно вещество leflunomide).

Смята се, че сериозен напредък в лечението на тежките състояния на РА представляват т.нар. биологични лекарства, преди всичко антителата, насочените срещу тумор-некротизиращия фактор TNF, рекомбиниран ефекторен белтък за TNF alfa, рецепторен антагононист за интерлевкин – 6, както и лекарствата, задържащи активирането на В-лимфоцитите и Т-лимфоцитите.

Ефективността на тези лекарства е доказана от множество изследвания. Самите изследователи и лекари признават, че тези лекарства не действат при всички хора с РА. Изследванията продължават и надеждите са свързани с изследванията на нови биологични лекарства.

Засега няма информация за дълготрайния ефект от прилагането на тези лекарства. Сериозен проблем – поне в България – е достъпа до лечение с тези лекарства, тъй като са много скъпи. В медицинската практика навлизат и т.нар. „биоподобни“ лекарства, но засега не е изяснена добре тяхната ефективност.

 Псориатичен артрит

Това е ревматично заболяване с много различни клинични образи, „както от гл.т. на ангажирането на различни стави (периферна и аксиална форма), така и по отношение на извънставната локализация (псориазис на кожата и ноктите, възпаление на сухожилията, пръстите)“ (Guła 2015). Днес все още липсват достатъчно клинични изследвания на псориатичния артрит. Затова и терапевтичните препоръки частично се основават върху изследвания на лица с РА, АС и псориазис на кожата. Според препоръките на EULAR от 2011 г., в зависимост от степента на активност на заболяването, както и от нейните клинични прояви, при лечението на псориатичния артрит се прилагат нестероидни противовъзпалителни лекарства, болестмодифициращи препарати (metotreksat, leflunomid, sulfasalazyna), а по преценка на ревматолога се включват и глюкокортикостероиди.

Ако това лечение не дава резултати и болестта е много агресивна, могат да се прилагат четири TNF инхибитори (adalimumab, golimumab, infliksymab, etanercept). Все още се изследват поредните биологични лекарства, които се очакват да навлязат в лечбната практика скоро (например ustekinumab, tocilizumab, abatacept или rytuksymab) (Guła 2015).

 Болест на Бехтерев, анкилозиращ спондилит (АС)

И тук акцентът е върху възможно най-ранното диагностициране на заболяването, преди настъпването на анкилоза в дадени стави и структурни промени в тях. Първото ниво на лечение са нестероидните противовъзпалителни лекарства. Прилагането на болестмодифициращи препарати (основно sulfasalazyny) е ограничено до периферните форми на болестта. Биологичните лекарства също са успешна терапия – имат се предвид infliksymab, etanercept, adalimumab i golimumab. Смята се, че вероятно най-добри резултати има при лица с АС, при които биологичната терапия е включена на ранните етапи на болестта. Непрофесионалните ми (имам предвид от гл.т. на медицината), на база на т.нар. пациентски наративи, наблюдения показват, че при мъжете с АС тези лекарства действат по-добре, с по-малко странични ефекти и по-продължително време.

Това, което прави впечатление, е че ревматолозите (в т.ч. и Еулар), които рекламират медикаментозното лечение на АС, много често забравят, пренебрегват или неглижират ролята на медицинската рехабилитация в процеса на лечение, особено в ранните етапи на заболяването, когато именно тя може да намали болката, да съхрани движенията на тялото и да отдалечи във времето въвеждането на биологичното лечение, без да настъпват сериозни увреждания. Това има и висок социален, психологически и икономически ефект.

 Системен лупус ериматозус

Мнозинството ревматолози признават, че лупусът си остава сериозно предизвикателство спрямо съвременната медицина и ревматология. При хората с лупус голяма част от биологичната терапия работи слабо или изобщо не работи. През последните години се възлагат по-големи надежди на belimumab, който действа ефективно при хора със серопозитивен лупус. Създадени са нови лечебни схеми при увреждане на бъбреците, които са по-ефективни и безопасни от cyklofosfamid. Днес се прилагат rytuksymab i mykofenolan mofetyl (Guła 2015).

 Остеопороза

Интересно е, че е разработен т.нар. алгоритъм FRAX, който дава възможност да се правят 10 годишни прогнози за риска от счупване на кости, както и за подпомагане на определяне на терапията. Днес има доста лекарства, които се прилагат при остеопороза: бисфосфониди (по-стари лекарства) и ranelinian stront и denozumab, както и teryparatyd (нови лекарства), които могат да се прилагат при тежки форми на остеопороза.

***

И ако за много заболявания все още има недостатъчно изследвания, то социологическите и антропологическите изследвания, изследванията на пациентските наративи, почти отсъстват. Говори се общо – на база само на клинични резултати, че качеството на живот се подобрява. А оценката на качеството на живот, зависим от здравето, е далеч по-сложен и комплексен феномен. Отсъстват и изследвания на това как човекът с ревматично заболяване живее с хронична болка, как я преживява и изтърпява, какви са социалните, психологическите и икономическите последици от това и т.н.

Ситуацията в съвременната медицина е такава, че именно новите технологии и самия научен напредък на медицината като натрупване на знание, диагностика и лечение, се оказват един от основните фактори за медикализация на живота на хората с хронични заболявания. Друг такъв фактор са икономическите интереси на фармабизнеса.

Ето какво казва в свое интервю доц. д-р Пл. Попиванов: „Занимавам се с болни, това е първото. На второ място призвание ми е преподаването. Занимавам се с наука, но тя е терен предимно на интроверти и по-амбициозни. Аз не съм. Най-интересна ми е философията, парадигмите на медицината, защото всичко в организма е подчинено на правила. Ендокринология работя от 37 години, тя е една от най-интересните области – за част от регулациите в организма, и е подчинена на кибернетични принципи, строго логична (курс.м.-Б.И.)“ (Интервю 2016).

Необходим е баланс между взаимосвързаните системи, наречени: здраве, медицина и здравеопазване. Познаването на медицинските парадигми, изучаването на пациентските наративи за живота с хронична болка и хронично заболяване, като се използват и кибернетични принципи, са задължително условие за хуманизация на медицината. Ползването на постиженията на съвременната наука и отдалечаването на свободния пазар от медицината и здравеопазването, са други важни фактори в тази посока.

 Литература

Интервю (2016) Доц. Пламен Попиванов: Кризата в медицината е морална, не материална. Животът днес. http://www.jivotatdnes.bg/news/lichnosti/dots-plamen-popivanov-krizata-v-meditsinata-e-moralna-ne-materialna

Guła, Z. (2015) Nowe osiągnięcia w leczeniu chorób reumatycznych. http://www.badaniaklinicznewpolsce.pl/o-badaniach-klinicznych/nowe-horyzonty-farmakoterapii/nowe-osiagniecia-w-leczeniu-chorob-reumatycznych/

доц. д-р Божидар Ивков

АСПИРИНЪТ – МНОГО ПОВЕЧЕ ПОЛЗИ, ОТКОЛКОТО ВРЕДИ

Етикети

Проведени наскоро изследвания показват, че приема на аспирина намалява риска от поява и развитие на сърдечно-съдови заболявания, както и предпазва от колоректален рак и някои други видове тумори.

Този факт е демонстриран в не един и два случая при различни изследвания. След едно от тях Службата за Профилактика  на САЩ е възобновила своите препоръки: американците на 50 и повече години, които попадат в рисковата група на хората, при които е по-вероятно да се появят и развият сърдечно-съдови заболявания, трябва да приемат ежедневни аспирин в малки дози. Под малка доза се има предвид между 75 и 100 мг., т.е. например 1 таблетка аспирин Баер протект. Оказва се, че в такива дози аспиринът предпазва от инфаркт, инсулт и колоректален рак.

Колектив от учени, под ръководството на Deepak Voora открива нови данни за механизма на работа на аспирина. По-рано се е считало, че способността на аспирина да се бори с болката и да разрежда кръвта, е свързана с това, че той блокира работата на  COX-1 фермента, участващ в тромбообразуването и развитието на възпалителни процеси. Така че, аспиринът в малки дози е полезен и при ревматичните заболявания.

Изследванията обаче разкриват, че това е само частично обяснение, защо приема на аспирин предпазва  от сърдечно-съдови заболявания, а с какво са свързани неговите противотуморни свойства изобщо не е ясно.

Учените успяват да разкрият, че аспиринът оказва влияние не само върху работата на COX-1. Под въздействието на аспирина се активират веднага няколко гена, продуктите от които участват в регулацията на работата на тромбоцитите (най-малките елементи на кръвта, които играят важна роля при кръвосъсирването). Един от тези продукти влияе върху работата на съответен белтък, който от своя страна  потиска туморното нарастване и развитието на колоректален рак.

Изследователите се надяват, че като използват съвременните методи за изследване, ще могат да получат нови данни за работата и други лекарства. Това ще помогне при предвиждането на развитие на странични ефекти, а също да се разбере повече за това, върху какво са способни да влияе приема на едно или друго лекарство.

***

Хората с ревматични заболявания също могат да пият аспирин в малки дози. Затова обаче е задължителна консултацията с ревматолог, особено за хората на биологична терапия. Важно е също така да се прочете, а след това и да се разбере написаното в проспекта на аспирина. Аспиринът е едно от най-добрите лекарства, измислени или открити от човека. Но като всяко лекарство той не е безобиден. Не е панацея за лечението на всички болести. И не води до безсмъртие. Така че е необходимо внимание при употребата му.

 Източници: http://medportal.ru/mednovosti/news/2016/09/09/550aspirin/

http://www.eurekalert.org/pub_releases/2016-09/dumc-rfm090716.php

 доц. д-р Божидар Ивков

ИСТОРИЯ НА ИНВАЛИДНОСТТА

Етикети

Garbat, Marcin (2015) Historia niepełnosprawności. Geneza i rozwój rehabilitacji, pomocy technicznych i wsparcia osób z niepełnosprawnością,. Wydawnictwo „Novae Res”, Gdynia, 852 s. ISBN: 978-83-7942-648-5.

 

През 2015 година полското издателство „Новае Рес“ издава книгата на Марчин Гарбат „История на инвалидността. Генезис и развитие на рехабилитацията, техническите помощни средства и подкрепата на хората с инвалидност“.

Живеем в XXI век и по-специално през първите му 20 години. На границата между ХХ век и XXI век бях твърдо убеден, че всеки човек, независимо от неговия етнос, раса, възраст, пол, сексуална ориентация, наличие на инвалидност и т.н., има еднакви права с останалите. Днес, след 10-15 години непрекъснато „разстрелвана“ с идеологеми, лъжи, опити за тотален контрол, с неизкореними предразсъдъци и негативни стереотипи и др., тази моя убеденост е изчезнала, заменена все пак от плаха вяра, че може би някога ще бъде така. Отношението към инвалидността и хората с инвалидност изглежда толкова дълбоко затънало в блатото на средновековието, че сякаш никога няма да излезе от там.

Какво е било отношението на човека като вид към инвалидността от най-древни времена до днес? Независимо, че историята „си ляга“ със силните на деня, все пак остават много факти, които са важни и които конюнктурната идеология на епохите не е в състояние да скрие или да затъмни, или да изкриви.

Още щом прочетох съдържанието на книгата реших, че трябва да я купя. И днес вече я държа в ръцете си. Работата на Марчин Гарбат е голяма – разпростира се на 852 страници, обширна, с многостранно съдържание и е богато илюстрирана. Гарбат се е постарал да събере цялата налична и достъпна за него информация по темата: инвалидност, рехабилитация и оказване на необходимата подкрепа. Във всеки един раздел авторът е съхранил хронологията на събитията и скрупольозно е подредил богатия исторически и археологически материал, с който е работил.

Книгата започва с описание на отношението на хората към инвалидността през различните епохи на развитие на човека – от праисторията до наши дни. Едва след това въвежда и дискутира понятието „инвалидност“, както и класификациите на различните видове инвалидност.

Особено ценна, според мен, е идеята успоредно с историческото проследяване на отношението към инвалидността и хората с инвалидност през вековете, да бъде проследено и анализирано развитието на медицинската, социалната и професионалната рехабилитация на хората с инвалидност, както и  защитената заетост през вековете.

Най-голямо място в работата си Гарбат отделя на развитието на т.нар. помощни технически средства за хора с инвалидност, както и на премахване на бариерите – физически и комуникационни пред лицата с инвалидност.

В „История на инвалидността“ се откриват множество класификации, богата фактология на събития и открития. Дори са представени кратки биографични бележки за живота на най-известните лекари, учени и откриватели, свързани с проблема инвалидност и с подобряване на качеството на живот на хората с инвалидност. И, както вече споменах, книгата е богато илюстрирана, което улеснява адекватното възприемане на цялата информация.

„История на инвалидността“ не е исторически роман, а научно-популярна книга. И все пак тя се чете леко и увлекателно, дори не малко раздели се четат така, сякаш човек чете интересен исторически роман (или трилър).

Често авторът представя анекдоти от различни епохи, дори езикът му на моменти е хумористичен. И въпреки това книгата на Гарбат представлява уникален, стилен и много познавателен академичен наръчник, който е полезен не само за студенти, но и за всеки, който се интересува от проблемите, пораждани от и свързани с инвалидността.

***

„Чудовища“, „изкупителни жертви“, „екзотични животни“, „сакати“, „джуджета“, „куци“, „идиоти“ – това са само малка част от термините, с които хората са наименования през вековете лицата с инвалидност. Доброто отношение и оказването на помощ по-скоро е било изключение. Хората с инвалидност по-често са имали ужасна съдба, с която можем да се срещнем на страниците на книгата. И това са срещи в покрайнинте на обществата.

Книгата е своеобразен компендиум от знание за инвалидността, както и осветляваща дългия и невероятно труден и сложен път, който е извървяло човечеството, за да стигне до съвременните си разбирания за инвалидността.

Една мъдра, много полезна и четивна книга. „Свалям шапка“ на колегата Марчин Гарбат и му благодаря за тази прекрасна разработка.

доц. д-р Божидар Ивков

СОЦИАЛНА РЕАДАПТАЦИЯ ПРИ ХРОНИЧНО БОЛНИ

Етикети

, , ,

Преди известно време публикувах една малка част от дипломната си работа, посветена на проблема за отношенията между лекар и пациент. Сега публикувам частта, посветена на анализа на социалната реадаптация на хронично болни лица. Правя това, защото се оказа, че не малка част от написаното в началото на 80-те години на ХХ век е актуално и днес.

Проблематиката „социална реадаптация при лица с хронични заболявания“, в т.ч. и с ревматични заболявания, е въпрос, който почти не се засяга в социалните науки, особено в социология на медицината и социология на инвалидността. Ето защо „второто раждане“ на тази част от моята студентска работа все пак има смисъл. Или поне на мен така ми се иска да бъде.

Приятно четене на заинтересованите.

Глава IV

доц. д-р Божидар Ивков

ОСНОВИ НА ПЪРВИЧНОТО ЗНАНИЕ ЗА РЕВМАТИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ. ПАЦИЕНТСКАТА ПЕРСПЕКТИВА

Етикети

, , , , ,

  1. Статистика

Според съвременните статистически данни ревматичните заболявания се откриват при всеки четвърти европеец. Над 100 милиона европейци се борят с едно или друго ревматично заболяване, като в Европа, в почти всяко семейство, се открива някакво ревматично заболяване.

Заболеваемостта и болестността при отделните видове болести е различна.

Ревматичните болести включват повече 200 нозологични единици (видове болести), като се започне от различни видове артрит, премине се през остеопорозата и се стигне до системните болести на съединителната тъкан.

Нелекуването на ревматичните болести намалява продължителността на живота.

Връзката ревматични болести, възраст и пол

Ревматичните болести могат да се появят при хора от всяка възраст, както и при двата пола. В България има случаи на поява на ревматоиден артрит при малки деца – на 2-3 годинки, а анкилозиращ спондилит при юноши на 12-14 години.

Като цяло съотношението на изява на ревматичните заболявания по пол мъже-жени е 40% спрямо 60%. При всяко заболяване обаче има значими отклонения от това съотношение. Например при анкилозиращия спондилит, което до преди 10-20 години се смяташе за типично „мъжко“ заболяване, се наблюдава „феминизация“ на болестта. От 9:1 съотношение мъже-жени през 60-те години на ХХ век, днес то е 3:1,5-2.

  1. Невъзпалителни и възпалителни ревматични заболявания. Терминология.

Първичната класификация на ревматичните заболявания ги разделя на възпалителни и невъзпалителни.

Сред невъзпалителните ревматини заболявания най-често се срещат:

– Дегенеративните заболявания на гръбначния стълб

– Остеоартрит (коленни, тазобедрени стави)

– Остеопороза

– Фибромиалгия

Сред възпалителните ревматини заболявания най-често се срещат:

– Ревматоиден артрит

– Анкилозиращ спондилит

– Реактивен артрит

– Системни заболявания на съединителната тъкан

Към ревматизма се причисляват разнообразни болезнени състояния с включване в този процес на стави, кости, хрущяли, сухожилия, връзки и мускули.

Ревматичните болести се наричат и мускулно-скелетни. Характеризират се с болка и намаляване на обема на движение и функциите на една или повече области на мускулно-скелетната система на тялото. При ревматичните заболявания могат да се засегнат и вътрешни органи.

И накрая. Някои хора наричат с понятието „артрит“ всички ревматични заболявания. Това е неправилно и невярно – артритът е само част от ревматичните болести.

4. Диагностика на ревматичните заболявания

Диагностиката на ревматичните заболявания се осъществява чрез снемане на анамнеза и преглед при ревматолог, резултати от изследвания на кръвта и урината, рентгенови снимки и/или дру вид визуализиращи изследвания по преценка на ревматолога.

  1. Симптоми, които могат да подсказват наличието на ревматично заболяване

– Трайна/продължителна болка в ставите

– Болезненост при натиск върху ставите

– Възпаление, проявяващо се в подуване на околоставното пространство, скованост, зачервяване и/или усещане за парене

– Деформация на ставите

– Ограничение в подвижността и на функциите на ставите

– Изразена умора, усещане за слабост или чувство за общо неразположение

6 Проблемът ранна диагностика

В мнозинството от случаите ревматолозите поставят сравнително бързо и точно диагнозата. Големият проблем е колко бързо човек ще стигне до правилния специалист, в случая до ревматолога.

В България има случаи, когато диагнозата се поставя едва след 5, 7 или 10 години, а това е твърде дълго и се отразява зле, както на потенциалните резултати от лечението, така и на качеството на живот на човека. В отделни случаи могат да се появят и психически проблеми – страхова психоза, депресия, неврози.

7. Съкращаване на времето при начално поставяне на диагнозата

Има няколко прости механизми, които могат да съкратят времето между първите симптоми и поставянето на диагнозата:

– специализирано обучение на общо практикуващите лекари

– увеличаване броя на ревматолозите

– информиране и обучение на хората за важните симптоми на ревматичните заболявания и своевременно търсене на мнение на ревматолог.

8. Видове лечение на ревматичните заболявания

Има много видове лечение: класическо, нетрадиционно/алтернативно (напр. народна медицина, фитотерапия, акупунктура, хиропрактика), хирургически намеси, модерно лечение с биологични медикаменти. Трудно ми е да определя къде точно се вмества т.нар. Протокол Маршал (най-общо лечение по схема с антибиотици), който почти не е познат в България.

Няма универсално лекарство или метод на лечение, помагащ на всички хора с ревматични заболявания.

Медицината е – нека така да я дефинираме – индивидуална здравна политика и действия.

Съществуват лечебни методи, които намаляват или тушират болката, симптомите за възпаление и деформацията на ставите.

9. Ефективност на избраното лечение

Хората с ревматични заболявания реагират различно на едно и също лечение. Затова е важно по време на лечението да се следят определени показатели и „поведението“ на симптомите, както и да се внимава за поява на нови, „нетипични“ симптоми, свързани със приеманите медикаменти.

10. Препоръки за лечение

Европейската лига за борба с ревматизма, Американската асоциация на ревматолозите, както и българските ревматолози имат разработени препоръки за лечението на различните ревматични заболявания.

Тези препоръки са изградени върху два фундамента: резултати от клинични изследвания и дългогодишен опит на прилагане на лекарства в ревматологичната практика.

11. Лекуване или излекуване

Всеки човек с ревматично заболяване би искал да се излекува и отново да бъде здрав. За съжаление това днес все още е мисия невъзможна.

Реалистичната цел при съвременното лечение е постигане на клинична ремисия, колкото е възможно по-продължителна.

12. Усложнения при ревматичните заболявания

Да, такива има и те не са едно и две. Повечето усложнения са комбинаторни, т.е. породени са от самото заболяване и от страничните ефекти на прилаганата терапия. Като цяло обаче правилното лечение – подходящо лекарство, точна доза, правилна диета и премерен двигателен режим, влияят позитивно върху развитието на заболяването и удължават продължителността на живота.

13. Нови методи и лекарства за лечение

Това най-вече са т.нар. биологични препарати. Достъпът до тях е силно затруднен (понякога дори невъзможен) поради високата им цена.

14. Ревматични заболявания и наследственост

Според ревматолозите генетичната предразположеност към поява и развитие на ревматично заболяване е факт. Но това не означава, че то задължително ще се прояви. Това, което е важно да знаят хората, които има в рода си лица с ревматични заболявания, е че трябва да бъдат непрекъснато в повишена „бойна готовност“ и да се обръщат към лекар и при най-малките съмнения.

15. Намаляване на риска от поява и развитие на ревматично заболяване

Тук препоръките са общовалидни. Висока информираност на хората, ранно посещение при лекар специалист, здравословен начин на живот, т.е. балансирано хранене (ако това въобще е постижимо при днешното състояние на храните) и не-претоварваща физическа активност. Поддържане на добро настроение и избягване (доколкото това е възможно днес) на стреса

16. Рискови фактори за поява и развитие на ревматично заболяване

Има такива фактори. И те са: напредване на възрастта (остаряване), напълняване и/или затлъстяване (наднормено тегло), отделни видове професионални дейности, тютюнопушене. Когато се говори за риск това означава – ако не друго, поне – повишаване на вероятността нещо да се случи.

17. Живот с ревматично заболяване

Повечето от ревматичните заболявания не застрашават пряко живота на човека. При ранна диагноза и ефективно лечение могат да се овладеят симптомите, донякъде и самото заболяване. Това отдалечава във времето инвалидизацията и подобрява качеството на живот.

Тук трябва да се каже и да се знае нещо много елементарно, но и безкрайно важно:

Ревматичната болест не може да се управлява. Обратното е вярно – тя управлява живота на човека. Човек може и е длъжен да управлява собственото си поведение, когато е принуден да живее с ревматично заболяване.

18. Икономически проблеми, свързани с и финансова стойност на ревматичните заболявания

Обикновено фармакоикономистите говорят само и единствено за икономическото бреме на ревматичните заболявания за здравните системи в Европа и по света. Днес то се оценява на повече от 200 милиарда евра в Европа. Последните изследвания в тази посока показват, че това са едни от най-скъпите заболявания в системата на здравеопазване в Европа.

Много фармакоикономисти премълчават или говорят твърде малко за непреките разходи и загуби при ревматичните заболявания, които се понасят не от здравеопазната система, а от хората и обществото. Тези разходи са в пъти по-високи от преките разходи за лечение.

19. Ревматични заболявания и качество на живот. Социални последици

Факт е, че ревматичните заболявания рязко и за дълго могат да влошат качеството на живот на човека, а в рамките на 5 до 10 години да го инвалидизират. Тези заболявания могат значително да затруднят или да ограничат, а в отделни случаи да направят невъзможно извършването на ежеднвени дейности, като ходене, изкачване на стълби, приготвяне на храна, спазване на хигиена и др. Ревматичните заболявания могат да оказват огромно негативно влияние върху възможностите за изпълнение на присъщите за даден човек социални роли (съпруг/а, баща/майка, работник/служител, колега, съсед и др.) и да намалят работоспособността му.

Инвалидизацията, загубата на работа, необходимостта от непрекъснато лечение, несигурността и неопределеността, свързани с „поведението“ на болестта, могат много бързо да превърнат човека в социален аутсайдер.

Много често при поява на ревматично заболяване се повишава риска от навлизане в процес на обедняване.

20. Ревматични заболявания и хронична болка

Хроничната болка е може би един от най-сериозните проблеми, с който се сблъскват хората с ревматични заболявания.

Още по-сериозен проблем е неразбирането от страна на близките, а и на самите лекари.

Днес при диагнозата и лечението на болката доминира биомедицинския подход, т.е. тя се разглежда само като симптом – доминират единствено медицинските аргументи (на равнището на възгледи от 17-и век, изразени от Декарт). Изцяло се пренебрегват или се маргинализират преживяванията на изпитващия болка, а това всъщност е не по-малко важно.

Ако някой иска да чуе хората с хронична болка, ще се окаже, че те (както и социалните науки) имат да кажат много повече за болката, отколкото е в състояние да направи това съвременната медицина.

 

Източник: http://www.rheumatolog.ru/patient/zabolevaniya/o_rz

***

По всички тези въпроси могат да се намерят по-подробни материали в блога ми: https://bojidarivkov.wordpress.com/. Приятно четене.

доц. д-р Божидар Ивков

КАК СЕ СЪЗДАВАТ НОВИТЕ ЛЕКАРСТВА

Етикети

, , , , , ,

 

В нашето ежедневие непрекъснато използваме някакви лекарства. Говорим за ползите и вредите от тях. Често критикуваме – с право или без никакво основание – „не-здравите“ интереси на фармацевтичните компании. И всичко това сякаш нашето знание е нещо разбиращо се от само себе си и не подлежащо на коментар или на съмнение. Почти никога не си даваме сметка колко сложен е процеса и пътя до достигането до дадено лекарство, колко усилия са необходими и какви ресурси се влагат днес в разработването му.

Как се откриват и създават нови лекарства? Долният текст хвърля, макар и слаба, светлина върху тези сложни процеси, които ние с лека ръка коментираме, приемаме или отхвърляме.

Приятно четене.

доц. д-р Божидар Ивков

***

Скелет, съставен от пептиди – напомнящ частите на Лего, подготвят полските учени. Върху такъв скелет ще бъде значително по-лесно да се получат кристали на различни белтъци и да се изучи тяхната структура [1]. Това на свой ред е необходимо в процеса на съвременното проектиране на лекарствата.

 Съвременните лекарства се проектират на основата на информация за изграждането на структурата на даден белтък. Времената, когато лекарствата са били търсени „на сляпо“, като са тествани стотици случайни съединения, са вече в миналото. Днес учените най-напред трябва да научат, каква точно структура притежава ключовия белтък например на вируса, за да могат след това да я атакуват прецизно с приспособена химична молекула, действащата като ефективно лекарство.

– За да могат все пак да научат как изглежда структурата на белтъка – атом по атом – трябва най-напред да получим кристал на белтъка и след това да бъде подложен на рентгеново облъчване. Когато това се случва, тогава с помощта на компютъра можем да проектираме нещо, което би могло да има терапевтичен ефект – казва доц. д-р Агниешка Шумна от Института по органична химия към Полската академия на науките.

В тази работа се появява един сериозен проблем. Това е именно получаването на тези необходими кристали. Белтъците, както обяснява д-р Шумна, представляват доста сложни структури, с неправилни форми, различни характеристики на повърхността и някои от тях изобщо не искат да създават кристали. Кристализацията на други може да продължава с години.

Колективът, ръководен от д-р А. Шумна иска да подчини непокорните белтъци в процеса на кристализация. За провеждането на научните разработки учените са получили финансова подкрепа от Националния Център за Наука. – В плановете ни е включено създаването на система-скелет с много малки белтъчни частици – пептиди – казва тя. Пептидите, използвани в този скелет, могат да се сравнят с частите на Лего, защото те са необичайно много, могат да се свързват по между си и днес, след много години изследвания, можем да направим това по предвидим начин.

– С такива части-Лего искаме да изградим скелет, който ще помогне на големия белтък да бъде изграден от регулярните частици. Такъв скелет ще улесни създаването на белтъци по подреден начин, правещ възможна кристализацията на белтъците и определянето на тяхната структура – казва изследователката. В последваща перспектива такива скелети ще помогнат при проектирането на нови лекарства.

На първо място учените ще започнат работа с нещо „по-лесно“ и по-познати белтъци. – Ако белтъкът е изцяло нов и почти нищо не знаем за него, то процесът на кристализация може да се получи веднага, но обикновено продължава няколко години. Трябва да се прояви голяма търпение за това – подчертава нашата събеседничка.

Учените от други научни центрове вече конструират подобен род скелети, но досега са били изграждани от значително по-прости и едновременно с това по-трайни частици. Тези вече познати комерсиални материали се използват например за съхранение на водород или въглероден двуокис. – Затова подобен род мрежа трябва да бъде много солидна, а ние използваме деликатни пептиди – отбелязва д-р Шумна.

 Бележки

[1] „Пептидите са много къси (кратки) белтъчини. Размерът им е само 1 нм, затова с пълно право могат да се отнесат към наносвета. Както е известно, белтъчините се състоят от аминокиселини, като веригата от звената може да бъде с различна дължина: дълги, които съдържат десетки аминокиселини, и къси (кратки) – които имат само 2-3 звена. Именно това са пептидите. В организма пептидите са „информационните“ пратеници, които пренасят информацията от една клетка към друга, за да може всичко в организма да се извършва добре и както следва.

Животът съществува благодарение на две молекули: белтъчини от пептиди, които носят информацията, и ДНК, която е матрица и сама по себе си не е активна. При съединяването на пептидите с един или друг участък от ДНК, т.е. с даден участък на гена, възниква синтез на специфични белтъчини, възниква и живот. Клетките произвеждат белтъчини от определен тип“ [http://www.npcrizbg.info/2-uncategorised/8-] (бел.прев.)

 Превод от полски език: доц. д-р Божидар Ивков

 Преводът е направен по: Na czym polega nowoczesne projektowanie leków? Autor: naukawpolsce.pap.pl/Rynek Zdrowia 29 sierpnia 2016 20:36 http://www.rynekzdrowia.pl/farmacja/na-czym-polega-nowoczesne-projektowanie-lekow,165103,6.html