ФАЛШИВИТЕ НОВИНИ ЗА COVID-19 КАТО МАСОВ УБИЕЦ

На фокус

Етикети

,

Оказва се, че фалшивите новини за болестта COVID-19 вече са убили над 800 човека и това са данни само за първите четири месеца на тази година. Учени, публикували своето изследване в научното списание „American Journal of Tropical Medicine and Hygiene“, се опитват да предпазят хората от дезинформацията, която често е широко достъпна в интернет.

Според експертите една от най-големите заплахи, свързани с коронавируса, представляват фалшивите новини, широко разпространявани в социалните медии. Както показват данните, поради вяра във фалшиви новини за вируса в болници са попаднали около 5800 човека. Не малка част от тях са починали, защото са консумирали метанол или други отровни химични вещества – такива, които се използват в битовите почистващи препарати, които е трябвало да унищожат вируса според информациите.

По-рано тази година Световната здравна организация (СЗО – WHO) съобщи за опасността, че пандемията от коронавирус се придружава и от „инфодемия“, т.е. „Цунами“ от дезинформация, която залива интернет със скоростта, с която вирусът SARS-CoV-2 се разпространява по света. В известна степен тази дезинформация се катализира и от противоречивите мнения на различни медицинкси специалисти.

Между другото теориите на конспирацията приписват възникването на коронавируса на комуникационните технологии от ново поколение – 5G. Други свързват заболеваемостта от COVID-19 с етническия произход. На не по-малка популярност се радват и теориите за наличие на продукти, обещаващи възможност за достъп до „чудодейни лекове“ или „ваксини“ срещу коронавируса, които липсват на пазара и се укриват от правителствата на отделните страни.

Фалшивите новини, които са били обект на изследване на учените, носили за масовия потребител знамето на достоверността, защото напомняли със своята езикова конструкция медицинските съвети, което всъщност търсели интернавтите в мрежата. Било им препоръчвано между другото консумация на огромни количества чесън или предозиране – на практика – с витамини с цел предпазване от заразяване с вируса. Учените открили дори материали възхваляващи пиенето на… урина от крави, която защитавала организма от коронавируса.

В работата си учените са подчертали, че отговорност за борбата с фалшивите новини носят правителствата на отделните страни, интернетплатформите и международните организации. Технологичните фирми, както подчертават учените, реагират твърде свободно (или направо нехайно) спрямо появяващите се на техните платформи фалшиви новини, въпреки че декларират друго.

Последни изследвания в САЩ показват, че почти една трета (28%) от американците са сигурни, че бившия шеф на Майкрософт и един от създателите на фирмата – Бил Гейтс, иска да се възползва от ваксините срещу коронавирус, за да чипира хората. Британски лекари, с които тези резултати са консултирани от сервиза BBC, оценяват, че дезинформацията от този род е в състояние успешно да накърни сериозно полезността за обществото от въвеждането на ваксина за короновируса, когато тя стане масово достъпна.

***

Тук няма да се впускам в анализи на причините за появата и разпространението на фалшиви новини. Нито ще коментирам защо те са възможни и дали и как трябва да се борим с тях. Ще кажа само, че дезинформацията нанася твърде сериозни личностни и обществени щети и вреди, понякога дори фатални, както се разбира от коментираното тук изследване. Ще напомня, че когато четем, е задължително да ползваме материята, намираща се между и малко над двете ни уши.

Източник: PAP/RZ (2020) Naukowcy: fake newsy o COVID-19 przyczyniły się do śmierci ponad 800 osób. W: Rynek Zdrowia, z 13 sierpnia 2020. https://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/naukowcy-fake-newsy-o-covid-19-przyczynily-sie-do-smierci-ponad-800-osob,211211,11.html

проф. д.с.н. Божидар Ивков

HAUD SEMPER ERRAT FAMA (МЪЛВАТА НЕВИНАГИ ГРЕШИ)

Етикети

, , ,

И пак с невероятните епиграми на доц. Босаков. Смехът е гарантиран, както и провокациите за мозъка и мисълта. Предизвикателство от висша класа. Приятно четене.

ЗА ПОРЕДНИЯ РЕЗИЛ НА ИФС И БАН

Етикети

, , , , ,

За поредна година в Института по философия и социология (ИФС) при БАН се вихри вакханалия, свързана с определянето на „най-значими научни постижения“ на ИФС. Докато работех в този институт почти никога не съм обръщал внимание на подобно научно блудство или кретения. И комисия, и кандидати са „обичайните заподозрени“. Но това в крайна сметка е без никакво значение, както няма значение и самият процес на определяне на „най-значими научни постижения“, защото това няма да бъде сторено от нас, днес и сега. Това ще направят Техни Величества „Цар Читател“ и „Император Време“.

проф. дсн Божидар Ивков

ХРОНИЧНАТА БОЛЕСТ КАТО КУЛТУРЕН АГРЕСОР

Етикети

, , , ,

На 10 януари в 17 часа, българската актриса Елена Бойчева публикува във ФБ профила си следната критична бележка: „Докато филм на Фелини е след 00:00, а турски сериал в 20:00, копаем дъното“.

Бях силно впечатлен от наблюдателността, извисения художествен усет и аналитично мислене на актрисата. Замислих се. Да пренебрегваш Фелини, да го поставяш на фона на някакви турски серияли… Това ми дойде твърде много. Дори само поради факта, че не понасям серияли, защото съм убеден, че ако една история не бъде разказана за 120, максимум за 15о минути, то нещата са силно разводнени, а логореята е неописуема. Спомнете си само филмът „Момчето си отива“. Една невероятна и невъзможна любов, пресъздадена без думи, само с езика на тялото на двама гениални актьори – Невена Коканова и Филип Трифонов. Ето защо написах кратък коментар под поста на Е. Бойчева: „Културната деградация е в пълен ход и – за съжаление – е всеобхватна.

Името на Фелини ме върна в моите пред и студентски години. Тогава, макар и вече да страдах от болестта на Бехтерев, непрекъснато ходех на театър, на опера, посещавах симфонични концерти. Естрадата можех да слушам и по радиото, и по телевизията, или на касетофон. За мен това бяха златни години. Спомних си, че през 70-те години на ХХ век кино „Дружба“ бе превърнато в архивно кино, където освен кралете на нямата комедия, можеха да се видят страхотни филми, които иначе не стигаха до голям екран. Не знам защо съм запомнил филма „Голямото плюскане“ на Марко Ферери. Най-вероятно заради Марчело Матрояни, Мишел Пиколи, Уго Тониаци и Филип Ноаре – актъори легенди.

Спомних си предпремиерата (вероятно 1976 г.) на „Човекоядката“ на Иван Радоев, която имах щастието да посетя. В тази постановка играеха, ако не ме лъже паметта, Тодор Колев, Татяна Лолова, Георги Русев, Кирил Господинов, Доротея Тончева. И доколкото си спомням в тази пиеса имаше два диаманта – монолозите на героинята на Доротея Тончева и монолога на героя на Тодор Колева в края на пиесата.

Спомних си още много неща – една цяла райска градина с най-светли образи – литературни и на гениални български и чуждестранни актьори, оперни певци, музиканти.

След това радостта ми помръкна. Дадох си сметка, че болестта ми беше отнела всичката тази радост и тържество на интелекта и духа. Ограниченията в мобилността на тялото ми не ми позволяваха повече да седна в кино и в театралните салони. Не можех и да стоя прав. Не можех да поискам стол, за да седна отстрани на редиците места за публиката. Дадох си сметка, че болестта беше изиграла ролята на културен агресор и ме бе лишила от изживявания, които можеш да преживееш само на живо – в театъра, в операта, в залата за концерти.

С годините се бях научил да редуцирам тези културни опустошения. Но не изцяло и не до край. Живият контакт с твореца ми липсваше, макар и да свикнах с тази липса, тя все още е твърде болезнена.

Хроничната болка и болест, освен цялото страдание, което ни носят, ни ограбват. Грабят нашата духовност, грабят ценностите ни, грабят умовете и душите ни. Грабят и не питат.

Дадох си сметка, че една голяма част от живота ми е била борба срещу тази културна агресия на болестта. И днес съм горд, че все пак съм се опазил. Може би не изцяло, не във всичко, но съм се опазил. Защото съм запазил жаждата и усета за красивото, за възвишеното, за всичко онова, което през тези 65 години живот ме правеше и продължава да ме прави човек.

Написах тези няколко реда веднъж, за да благодаря на Елена Бойчева за провокираните прекрасни спомени. Втори път, за да благодаря на науката и изкуството, че ме опазиха като човек на духа, независимо от културните и политическите грабежи, на които бях подложен през живота си. И трети път, за да благодаря на себе си, че издържах, че останах Човек.

Божидар Ивков

П.П. Наскоро открих един много интересен и безценен албум. Споделям го с вас, защото той е история. История на духа български.

Б.И.

БОЛНИЯТ, А НЕ БОЛЕСТТА, Е ВАЖЕН (Послание на папа Франциск за XXX Световен ден на болните)

Етикети

, , , , , ,

Във връзка с XXX Световен ден на болния, папа Франциск е публикувал послание, в което подчертава, че „болният винаги е по-важен от болестта“ и „трябва да се вслушаме в гласа на пациента, в неговите страхове и притеснения“.

FREEDOM OF EXPRESSION IN THE CONTEXT OF SECURITY

Етикети

, , , , , , ,

Abstract: Should freedom of expression be restricted in the name of social order and security, which are of general benefit to society? What comes first in order of importance for society – the usefulness and veracity of opinions and stances, or their being acceptable to society? When does freedom of speech produce light (knowledge) and when does it generate heat (tension and conflicts)? 

In attempting to answer these questions, the article highlights the problem fields arising from the issue of freedom of speech and its antipode – the tyranny of silence. In today’s globalized world, the price we must pay to live in a democracy is that both freedom and security are made relative, are reduced to the status of relative values; their absolutization is always at the expense of both freedom and security.  

Keywords: freedom, security, order, hatred, tension, conflict, otherness, normativity

Assoc. Prof. Dr Veselin Bosakov

ЗА ДОСТОЙНСТВОТО В ПРОТЕГНАТА ЗА ПОМОЩ РЪКА

Етикети

, ,

Още една моя публикация във ФБ, която заслужава да бъде спасена от забравата.

6 Януари 2017 Г. Около 17 часа. Вече съм почти пред блока си – премръзнал, с леко влажни крака и доста хлъзгащи се обувки. Толкова ми е студено, че започвам да губя концентрацията си. Подхлъзвам се, залитам напред, в ляво и… се озовавам в снега на „4 крака“. Първата ми реакция след падането е да усетя дали някъде нещо не се „скъсало“, дали не се е появила нова, извън „обичайната“ болка. Няма. Поглеждам леко в страни и не виждам бастуна си. Започвам да го търся в снега. Около мен е тишина и няма жива душа. Започвам да мисля как ще се изправя.

Най-сетне намирам бастуна, целият е в сняг, както и ръкавицата ми, която се плъзга по него. Захвърлил съм в снега покупките и не им обръщам никакво внимание. За тях ще мисля, когато се изправя, ако изобщо успея сам да направя това. Изчиствам ръкавицата и бастуна и усещам, че се получава „зацепване“. И докато нагласям бастуна си, за да мога да се подпра на него и – евентуално – да се изправя, с периферното си зрение виждам, че спира (точно на кръстовището) таксиметрова кола, от която слиза шофьора и пътника. Тръгват към мен. В умът ми проблясва надежда. Усещам, че зад мен спира нещо голямо и черно – после видях, че е джип, от което също излиза човек. И докато се усетя бях на крака. Вдигнаха ме хората за секунда и без проблем – предимството на отслабването. Докато ми подаваха покупките, благодарих няколко пъти за помощта и момчетата поеха по пътя си.

Прибрах се. Целият треперех от уплаха. С премръзнали пръсти едва намерих ключа и най-после бях у дома. Не спирам да мисля за случая. Вече съм преодолял – почти – уплахата. Но си мисля, колко жалка картинка съм бил – проснат в снега, мърдащ и безпомощен. И се запитах: къде е достойнството на човека, на напредващата му възраст и на инвалидността в такива ситуации? И дали въобще има нещо достойно в подобна ситуация на пълна безпомощност.

Да, има. И то е в помощта на тези двама млади хора, които не се поколебаха да спрат, да излязат на студа и да помогнат на един вироглав човек с инвалидност. Да го изправят на крака, да му дадат шанс да продължи да бъде „вироглав“. В действията на другите нашето достойнство може да изгори, или – както в случая – да се възроди като Феникс.

Написах всичко това само с една мисъл. Още веднъж да благодаря на тези двама млади и непознати мъже за помощта. Благодаря ви добри хора. Наистина е прекрасно, когато гледаме хората от високо само, когато им помагаме, подавайки им ръка, за да се изправят.

ЗА БИОГРАФИЯТА НА ВАЛТЕР БЕНЯМИН И ЗА ВОЛЯТА НА ТЯЛОТО. ЗА НАС…

Етикети

, , , ,

Една от полезните функции на ФБ, е рубриката „Спомени“. Благодарение на нея „изкачат от небитието“ писания, които съм забравил. Така понякога някой кратък текст успява да се „роди“ за нов живот в блога ми. Това се случи и с текста от преди 3 години. Убеден съм, че този текст заслужава да заеме своето достойно място в категорията „Гласове от Фейсбук“. А ти, скъпи ми читателю, ако го прочетеш със сигурност няма да съжаляваш.

***

(4.01.2018) Публикувам част от една фейсбук публикация на руския философ и поет – проф. Виталий Лехциер (фейсбук коментар – 3.01.2018, около 22 ч. българско време). Коментарите са по повод на излязлата биографична книга за Валтер Бенямин. Ето какво казва проф. Лехциер:

„Не знаех, че Бенямин, във френския лагер за интернирани (немци и австрийци) около Невера, е събрал сред сълагерниците си, екип от автори и редактори, за да издават списание. Списанието е трябвало да включва социологически изследвания на лагерния живот, анализ на лагерното изкуство и диапазона на четене. Списанието така и не излязло, материалите за първия брой, както пишат биографите на Бенямин Айлънд и Дженингс, се пазят в берлинската художествена Академия. Това е някаква невероятно поучителна история за това, как изследователската позиция може а) да помогне да се оцелее, в) как да се живее, без да се изключва позицията на включено наблюдение. Вероятно, животът като перманентно/ситуативно антропологическо изследване в ситуации на удоволствие, а не на страдание, е по-малко възможно и представимо. Но принципа си е принцип. Ако изследването запазва живота, придава му смисъл в ситуации на болка и отчаяние, то защо същото да не се разпространи и върху ситуации на щастие, смисъла ще бъде повече.

(…)

Разбира се, пребиваването в болница, страшната диагноза и др.п., като предмет за социално изследване – вече не е толкова рядко срещано. Образцов пример – книгите на Артур Франк, неговия рефлексивен дневник „At the Will of the Body: Reflections on Illness“ („По волята на тялото: Размисли за болестта“).

(…)

Новата книга: „Беньямин. Критическая жизнь“, на Х. Айленд и М. У. Дженнингс.

(…)

Между другото знаем много учени в природните науки, които са умирали, правейки опити върху себе си, или такива, които умирайки са протоколирали този процес, т.е. фактически са се занимавали с изследване на смъртта. Възможно ли е това в социалните науки: умирането като изследване. В известен смисъл това може да бъде нова максима и нова интерпретация на сократическата трактовка на философията като изкуство на умирането. На социалния изследовател му е предоставена възможността не просто да умира, но и да изследва този процес, докато има сили…“

Преведох тези откъси, защото: (1) за мен са доста провокативни със значимостта на описаните събития, макар и описани твърде бегло; (2) носят информация за две чудесни книги, които едва ли някога ще видят своя дебют на български език; (3) не преставам да се възхищавам на Виталий, който умее блестящо с няколко думи да разтвори дверите на различни социални светове и пространства и да те остави да направиш своето собствено пътуване в тях.

Благодаря проф. В. Лехциер.

проф. дсн Божидар Ивков

TRAJECTORIES OF SUFFERING AND PAIN

Етикети

, , ,

Today is a great day for our association!We end the year in the best possible way. Finally, we can share with you that we are publishing our first book in English „TRAJECTORIES OF SUFFERING AND PAIN“ (Biographical micro-narratives of people with perineural cysts of Tarlov. Results of a social experiment.Descriptive analysis).

This is possible thanks to a company that stood by us.Now is the moment to thank SOFCONSULT for the help and the free translation.Thank you for joining our cause to reach even more people around the world.Thank you for standing by us.Be very healthy and always so human.

prof. Bozhidar Ivkov

АРОГАНТНОСТ, НАГЛОСТ И ПСЕВДОНАУКА – ВИЗИТНИТЕ КАРТИЧКИ НА ЕДИН „УЧЕН“ И ЕДИН „НАУЧЕН“ СЪВЕТ НА ИФС ПРИ БАН

Етикети

, ,

Ако един научен съвет не иска,

нищо не е в състояние

да го изведе от слепотата му“.

(парафраза по мисъл на Ж. Сарамаго

от романа му „Слепота)

Преди броени дни (20 декември 2021 г.) – ден преди провеждането на поредното и последно за 2021 година заседание на Научния съвет (НС) на Института по философия и социология (ИФС), припомних в блога си една моя публикация от юни 2020 г. Става дума за: „Лоши практики в БАН. Законът като тоалетна хартия за полуфункционална употреба“[1]. Сега ще ви разкажа продължението на историята, свързана с плановия проект на гл. ас. д-р Миладина Монова.


[1] Материалът може да се види на: (https://bojidarivkov.wordpress.com/2020/06/18/%d0%bb%d0%be%d1%88%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%ba%d1%82%d0%b8%d0%ba%d0%b8-%d0%b2-%d0%b1%d0%b0%d0%bd-%d0%b7%d0%b0%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%8a%d1%82-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%be-%d1%82%d0%be%d0%b0%d0%bb%d0%b5/?fbclid=IwAR0Bh6C0CGR_MjMJcJMNN7-0OH8AsAZ4YNRZcXpGNxul-2mDO03wXWLStBA)