НИСКОКАЛОРИЧНАТА ДИЕТА МОЖЕ ДА СПРЕ ДИАБЕТА

Етикети

, , , , , , , ,

Смята се, че нискокалоричната диета е в състояние да спре развитието на диабет тип 2. Но все пак съществува проблем и той е в това, че такава диета е много трудно да се приложи на практика, е заявил пред PAP проф. Kamlesh Khunti от Университета в Лестър.

Проф. Рой Тейлър от Нюкасълския университет насочва към нискокалорична диета при лечението на диабет тип 2. Този вид диета той е изпробвал върху 30 доброволци. Според специалистът това може да спре развитието на болестта дори при хора, които страдат от нея от 10 години.

Резултатите от своите изследвания специалистът е представил на 53-та годишна среща на Европейската Асоциация за изследвания на диабета (EASD), състояла се в Лисабон от 11 до 15 септември 2017 г.

В тестовете са участвали възрастни лица, страдащи от диабет тип 2 максимум от 23 години. Те са прилагали много рестриктивен хранителен режим, съдържащ не повече от 600-700 калории дневно.

Проф. Тейлър е докладвал, че изследваните лица са отслабнали средно с 14 кг. Едновременно с това при тези лица се е подобрило производството на инсулин или те са започнали да реагират по-добре на него, което е довело до по-лесен и ефективен контрол на равнището на глюкозата. При 12 лица, които са имали диабет не повече от 10 години, симптомите на болестта са изчезнали напълно, което означава, че равнището на глюкозата се е върнало в рамките на приетото за нормално – не повече от 110 mg/dl на гладно.

Според британският специалист данните от неговото изследване показват, че успоредно с отслабването поне част от диабетиците могат да се избавят от диабета. Ученият смята, че това потвърждава теорията, че това заболяване започва да се развива когато при даден човек бъде надхвърлена телесната маса, която организмът толерира (к.м.-Б.И.). Намаляването на телесното тегло може да спре болестта или поне сериозно да задържи неговото развитие.

„Това изяснява защо диабетът не се развива при 70% от хората със затлъстяване“ – казва проф. Тейлър. „Тук става дума за индивидуалната толерантност към наднормената маса тлъстина – при някои хора тя е по-висока и по-продължителна“.

По време на срещата на EASD проф. Камлеш Кхунти, който ръководи Център за изследвания на диабета в Университета в Ланкастър, също се е изказал пред ПАП за тези резултати. Според него много малко хора са в състояние да прилагат толкова строга диета. „В днешни времена, когато храната е достъпна и се сблъскваме с нея почти на всяка крачка, много е трудно да спазваш диета, ограничена до 600 калории. За огромното мнозинство хора това е почти невъзможно“ – е добавил специалистът.

Проф. Кхунти е споделил, че е привърженик на метода на малките крачки, който се основава на това, че трябва да се направи каквото и да е, дори малко, но което реално за конкретния човек, за да се намали наднорменото тегло или затлъстяването. Достатъчно е дори малко да се ограничи количеството на приеманите калории. Той е обърнал внимание и на това, че освен правилната диета много важна е и физическата активност. И в тази посока може да се приложи методът на малките крачки. „Достатъчно е да започнем да се разхождаме, защото седящият начин на живот е най-вреден за нашето здраве след тютюнопушенето“. За съжаление обаче именно седящия начин на живот доминира в живота на съвременния човек. „Много часове седим в работата си, както и в дома си, особено при гледане на телевизия. А когато отиваме на покупки избираме най-близкия магазин“ – добавя той.

Според специалистите 80% от лицата с диабет имат наднормено тегло или са затлъстели. Това заболяване най-често се среща в страните с ниски доходи, където доминира употребата на преработени храни, богати на мазнини и захар. И като резултат, колкото по-дълго живеем, толкова сме по-застрашени от това заболяване, смята проф. Кхунти.

Проф. Гжегож Джида от Катедрата и Клиниката по вътрешни болести в Медицинския университет в Люблин, е казал пред ПАП, че трябва да се консумират най-много зеленчуци. Но е обърнал специално внимание, че прясно приготвените зеленчуци са по-калорични в сравнение със замразените или повторно затоплените. Същото се отнася и до тестените изделия, например макароните: студени или подгряти те са по-полезни. Това е така, защото тези продукти, когато са прясно приготвени съдържат повече нишесте, а след изстиване или дори повторно загряване, неговото съдържание намалява, като например във варените картофи, моркови или макарони. Нишестето присъства в богатите на въглехидрати продукти, а по време на храносмилането глюкозата се абсорбира основно в тънките черва

***

Струва ми се, че информацията в този материал е много важна за хората с диабет, макар и не малка част от тях да са добре запознати с тези постулати и правила. Бих добавил нещо, което според мен е много важно и не бива да се забравя. Не трябва да се спира консумацията на сладки плодове – ябълки, дини, пъпеши, грозде, круши, смокини и др. Но те трябва да се консумират в умерени количества и консумацията на един плод – например една круша – да бъде разделена на 2, 3 или 4 приема през няколко часа. Това е особено важно при консумацията на диня и пъпеш. Най-подходящо е 1 нормален резен от тези плодове да се консумира за деня, разделен на 2-3 приема.

Овладяването нивото на глюкозата в кръвта и свеждането й до норма има многостранен положителен ефект. На първо място, изключва или силно редуцира вторичните увреждания на организма, присъщи за лошо контролирания диабет. Второ, тази ситуация води до подобряване качеството на живот на човека, в т.ч. и най-вече качеството на живот, свързано със здравето. Трето, от тук следва и подобряване на психичното здраве. Не на последно място, подобряват се всички показатели и/или характеристики на социално икономическия статус на човека, както и неговите социални контакти с типичното за него социално обкръжение. И още, подобряват се възможностите за елиминиране на всички затруднения и/или ограничения, породени от диабета при извършването на типичните за даден човек ежедневни дейности и изпълнение на социалните му роли.

С две думи: минимум усилия, максимум ползи.

Източник: Wojtasiński, Z. (2017) Badania: dieta niskokaloryczna może cofnąć cukrzycę. W: PAP/Rynek Zdrowia, z 08 października 2017 http://www.rynekzdrowia.pl/serwis-diabetologia/badania-dieta-niskokaloryczna-moze-cofnac-cukrzyce,177117,1016.html

Снимка: http://www.rynekzdrowia.pl/serwis-diabetologia/badania-dieta-niskokaloryczna-moze-cofnac-cukrzyce,177117,1016.html

доц. д-р Божидар Ивков

Advertisements

КОЛКО СТРУВА МНОЖЕСТВЕНАТА СКЛЕРОЗА (МС)?

Етикети

, , , , , ,

Разходите, свързани с множествената склероза са тясно свързани с прогреса на заболяването, а разходът на лични средства силно зависи от организацията на здравеопазването и достъпа до услуги, изяснява неврологът проф. Кшищоф Селмай по време на дебат в полския сейм. Според него ранната диагноза и ефективното лечение са ключови за здравето на човека и икономическата система.

МС-Marzena Sygut

ХРОНИЧНАТА ФИЗИЧЕСКА БОЛКА – ПОЛОВИ И ДЖЕНДЪР РАЗЛИЧИЯ

Етикети

, , , ,

Хроничната физическа болка е предмет и обект на изследване на редица медицински научни дисциплини, а също и на философията, антропологията, психологията и социологията. Едни от важните измерения на изследванията в тази област са свързани с половите и джендър различията. Още в самото начало е добре да се изясни съвсем накратко (за тези, които не са запознати с този въпрос) приликата и различията между двете понятия – „пол“ и „джендър“.

Най-опростено може да се каже, че понятието „пол“ се свързва с и отразява по същество онези биологични и физиологични характеристики (полови белези), които определят един човешки индивид като мъж или жена. Биологичните и физиологичните същностни полови характеристики не се влияят от социалния контекст, защото те са природно „дефинирани“, определени от природната същност на тези индивиди.

Докато понятието „джендър“ се свързва с и отразява установените социални роли, поведение, дейности и характеристики, възприети в дадено общество и смятани за присъщи на мъжете (например баща, съпруг, дядо и др.) или на жените (например майка, съпруга, баба и др.). Джендър характеристиките търпят пряко и много голямо влияние от цялостния социален контекст, от социокултурните, свързаните с традициите и др. фактори. Например ролята, социалния статус и социалните позиции на жените в различните общества са различни и са повлияни от множество социално-икономически (образование, доход, професионален статус и др.), демографски (например възраст, местоживеене) и други фактори.

Един пример: биологична категория „жена“ – и в древна Атина и съвременна Атина жената е имала ХХ хромозоми, малко тестостерон и т.н. културна категория „жена“ – в древна Атина е собственост на съпруга си, в Съвременна Атина е независимо юридическо лице (Ю. Н. Харари. Sapiens, с. 135)

Хроничната физическа болка също има своите полови и джендър специфики и различия. Това добре се вижда например в резултатите от изследванията на д-р Дженифър Кели (Jennifer Kelly) от Центъра за бихевиорална медицина в Атланта. Тя е изследвала начина, по който усещат хроничната физическа болка жените и мъжете.

Най-общо хроничната болка в тези изследвания е разбирана като болка, продължаваща повече от шест месеца, а предприетите терапевтични действия не са донесли резултати.

Хроничните болкови синдроми, които преживяват жените са резултат предимно от: фибромиалгия (генерализирана болка в мускулно-скелетната система), болки в коремната кухина, ревматоидни болки и мигрена. Много често тези болкови синдроми се проявяват заедно, имат способността да се провокират взаимно и да се засилват един друг, което в много голяма степен влошава цялостното качество на живот на жената, в т.ч. и най-вече качеството на живот, свързано със здравето.

Несъмнено много съществен и дори основен фактор тук е действието на хормоналната система, особено място в която имат естрогените. От дълго време е известно, че болките се засилват пред и в началото на менструалния цикъл при много момичета и жени. Забелязано е, че болковите синдроми са еднакво чести при момчетата и момичетата в периодите преди пубертета. По-късно обаче, жените значително по-често от мъжете, се оплакват от болки. Предполага се, също така, че хормоните имат влияние и върху ефективността на болкоуспокояващите лекарства и върху потенциалните възможности за проява на странични ефекти при използването им.

Заслужава тук да припомня мнението на Дейвид Морис, според когото „Болката е субективно преживяване, което се преживява само в самотата на нашите индивидуални умове“. И още:Най-голямо значение при болката имат личните и социалните значения, с които ние и нашата заобикаляща ни култура ги натоварваме [1]. От тази гледна точка е много интересно да се проследят накратко резултатите от изследванията на д-р Кели отнасящи се до социалните и психологическите фактори, свързани със справянето с хроничната физическа болка.

Забелязано е, че жените са по-склонни да се концентрират върху негативните емоции, предизвикани от болката, докато мъжете придават по-голямо значение на физическото усещане на болката. Освен с биофизиологичните (полови) различия това се обяснява и с джендър различия и не на последно място с приписваните социални роли и образи на успелите жени и мъже в дадено общество, в които роли и образи обикновено болката отсъства.

Именно тези наблюдения са насочили изследователката да изведе някои предложения, които биха могли да повишат ефективността на лечението на хора, страдащи от хронична физическа болка. На първо място тя препоръчва хората да се ангажират с лечебния процес чрез физическа активност и правилна за конкретното здравословно състояние хранителна диета. Тя посочва, също така, голямата роля на психологическата подкрепа, както и прилагането на познавателни стратегии за справяне със себе си. Стратегии, които позволяват на човек да модифицира възгледите, вярванията, разбиранията си за болката и евентуално да се освободи от предразсъдъците и негативните си стереотипи. Според нея са подходящи релаксиращи тренинги и биофидбек, каквото и да означава това.

В отделни случаи, при наличие на чести паник атаки, страхови психози и др. е възможно да се включат антидепресанти в процеса на лечение.

***

От личен опит знам, че хроничната физическа болка, особено когато се придружава от постепенни, видими и загрозяващи изменения на тялото, може да доведе до остракизъм, социална изолация и изключване, етикетиране и стигматизация и други негативни социални явления. И тук джендър различията често са видими и осезаеми: тези негативни процеси по-често се случват на жените, отколкото на мъжете.

При наличието на хронична физическа болка е от голямо значение психическата устойчивост на човека, неговата психо-социална пластичност – способността за адаптация и реадаптация към личните си здравни проблеми и към реакциите на обществото към тях, както и уменията му да реконструира и променя – понякога през целия си живот – своите житейски цели, задачи и планове, както и средствата, с които може да ги постигне.

Животът, пълноценният живот с хронична физическа болка е възможен само ако той протича в непрекъсната интерпретация на собственото здравно състояние в контекста на социалната среда и обратното, от една страна, а от друга страна в непрекъснат процес на познаване на измененията – в собственото тяло, в собствените възможности, в динамичната социална среда и контекст. Тук голямо значение има също и непрекъсната борба срещу потенциалното отпадане на присъщи за даден човек социални роли, социалната и психологическата подкрепа на семейството и т.н.

За съжаление в един толкова кратък текст много въпроси и проблеми остават не само неизяснени, но дори и не са засегнати. Например за негативното влияние на героизирането или съжалението на околните към човека с хронична физическа болка. Но никой никога не е казвал, че да се живее с хронична физическа болка е лесно.

Източник: Doświadczanie bólu chronicznego. http://www.psychologia.edu.pl/obserwatorium-psychologiczne/1085-doswiadczanie-bolu-chronicznego.html

[1] Morris, D (1991) The Culture of Pain. University of California Press, Berkeley. рр. 14-15

доц. д-р Божидар Ивков

МЕСТНИЯТ ДОМ ЗА САМОПОМОЩ И ЛОКАЛНАТА ОБЩНОСТ

Етикети

, , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Един текст, който съм превеждал преди 20 години. Посветен е на проблеми, които до голяма степен са чужди на българската социална действителност, особено когато става дума за психично здраве и лица с психични проблеми и умствени увреждания.

Струва ми се, че текста е актуален и уникален за нашата действителност не само поради това, че предоставя знания за същността на самопомощта и групите за самопомощ, но и за същността, мястото, ролята, целите и задачите на локалния/местния дом за самопомощ.

Според Алексис дьо Токвил общностният характер на локалното общество се създава около необичайни обществени инициативи, когато малки групи свързани по между си хора създават нова организация, която ще разреши техните проблеми. Такива групи твърдят в даден момент, че притежават силите да вземат решение относно това, какъв е проблема, по какъв начин да се реши този проблем, а често също така решават, че именно те са задължени сами да бъдат ключови актьори, въплъщаващи в живота решението на проблема. Фактическата общност, според дьо Токвил, е сдружаването на групи за самопомощ, сдруженията (виж Bradley 1994, с.117).

Богатството на всяка общност са нейните хора, особено тези от тях, които искат и имат шанса активно да я развиват“.

„Врагът не е бедността, болестта и здравните проблеми… Врагът е системата от интереси, която за да може да съществува се нуждае от зависимост, маскирана от услуги“.

McKnight

доц. д-р Божидар Ивков

ЮРОС – МЕСТНИЯТ ДОМ ЗА САМОПОМОЩ И ЛОКАЛНАТА ОБЩНОСТ

РОЛЯТА НА НАУКАТА И СЪСТОЯНИЕТО НА ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА СОЦИАЛНАТА РЕХАБИЛИТАЦИЯ НА ЛИЦАТА С ИНВАЛИДНОСТ

Етикети

, , , , , , , , , , , , , ,

„В Полша изследванията на инвалидността имат сравнително кратка история, въпреки че през последните години се наблюдава сериозен напредък.

Статистическите изследвания на числеността и демографската структурата на лицата с инвалидност, провеждани от НСИ през 1974, 1978, 1984, 1988 и 1995 година, са допълвани и задълбочавани от многобройните емпирични изследвания, проведени от А. Хулек, М. Соколовска и много други. Състоянието на науката би могло да се приеме за много добро и като че ли на тази база е възможно да се конструира възглед за посоките на социалната рехабилитация на инвалидите“.

„Проблемът инвалидност, увеличаването броя на лицата с инвалидност, както и въпросът за участието на тези хора в социално-професионалния живот, предрешават наличието на сравнително богата литература, още повече че те привличат вниманието на много научни дисциплини: право, медицина, социология, психология, философия, етика, икономическа политика, икономика, педагогика, урбанистика и архитектура“…

В България ситуацията е доста по-различна. Много от изброените научни дисциплини или изобщо не се интересуват от проблематиката, наречена инвалидност, или интересът се свежда до интерес на отделни учени, а социалната политика в тази сфера почти не се основава върху научни изследвания, а преди всичко върху икономически и корпоративни интереси на различни бизнес и политически „елити“.

Един превод, направен преди 20 години отразява напредъкът на Полша в изучаването на сложния социален феномен, наречен инвалидност и… подсказващ за почти пълното отсъствие на подобен интереси не само в споменатите научни дисциплини – с малки изключения в правото, архитектурата и социологията.

Повдигнатите преди 20 години въпроси от проф. Фронцкиевич биха били актуални днес за нашата страна, ако се намери някой, който да ги постави.

доц. д-р Божидар Ивков

ROLJATA NA NAUKATA I SASTOJANIETO NA IZSLEDWANIJATA W SOCIALNATA REHABILITACIJA

 

ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ НА РОДИТЕЛИТЕ НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ

Етикети

, , , , , ,

Натоварването, например на напречните мускули на стомаха, намаляват напрежението в лумбалната част на гръбначния стълб с 25%, показват резултатите от изследвания на полски учени от Шльонската Политехника и AWF в Катовице. Учените са се обедили, за да помогнат на родителите на деца с увреждания, които имат проблеми с гръбначния стълб.

През последните няколко десетилетия в Полша се говори и се прави много за децата с увреждания, но често се забравя една много важна социална категория лица, които също могат да страдат от различни здравни проблеми.Става дума за родителите на деца с увреждания, които в процеса ежедневните обгрижване и рехабилитация на любимите си деца, са принудени да ги вдигат или да ги пренасят. Непрекъснато наведени, често тези родители (най-често майките на децата) имат големи проблеми с гръбначния стълб. Именно с тази социална категория се занимават учените от инженерния отдел на Шльонската политехника и Академията за физически възпитание в Катовице.

„В рамките на моите изследвания, свързани с докторската ми работа, се занимавам с моделиране на скелетно-мускулната система с цел установяване на натоварванията в лумбалната област на гръбнака“ – казва Катажина Новаковска, докторантка в Катедрата по Биомехатроника на Политехниката.

Защо именно лумбалната област на гръбначния стълб. Оказва се, че почти половината от полската популация страда от болки в лумбалната област, a при 25% става дума за хронична физическа болка.

Често това са болки, които са последица от натоварвания на гръбнака, свързани с професията. В случая с категорията на родителите на деца с увреждания, те са свързани с грижите около и за детето, т.е. например честото навеждане и повдигане на голяма тежест.

„Започнахме изследванията с подготовка на въпросник за субективна оценка на болковите проблеми в изследваната съвкупност“ – казва докторантката К. Новаковска. След това учените са провели наблюдения върху кинематиката (дял от класическата механика, описващ движението на телата, без да отчита причините за това движение) на извършваните ежедневни дейности, като: ставане от и сядане на стол и повдигане на предмети от различна височина с различна маса.

Но най-важния компонент от изследванията на полските учени, е моделирането, като се използва системата „AnyBody“ – уникален инструмент, който позволява да се направи симулация на натоварванията на мускулно-скелетната система на човека. Такъв анализ прави възможно определянето на реакциите в ставите и мускулната сила и дава възможност да се оптимизират движенията на тялото.

***

Самият факт, че полските учени са се обърнали с лице към едни от важните за родителите на деца с увреждания проблеми, вече е достоен за уважение. Защото в нашите общества все още отношението към тази социална категория лица е доминирано от невежеството и дистанцирането на т.нар. „здраво мнозинство“ от тези хора. Невежество и дистанциране, родено и „циментирано“ от предразсъдъците ни, от негативните ни стереотипи, от непознаването на проблемите на тези хора.

Няма по-страшни и трудни за преодоляване социални бариери от символните, онези които ние сами сме създали – независимо кога, защо и как – в главите си.

В България почти нищо не се прави за облекчаване на живота на семейства с деца с увреждания. Цялата тежест е стоварена върху родителите. Не са редки случаите, когато дори хора от близкото обкръжение се дистанцират в някаква степен от своите сродници. Струва ми се, че е време научната област да обърне погледа си към социалните, психологически, здравните и дори техническите проблеми и бариери, които съпътстват ежедневието на родителите на деца с увреждания. Те са достойни за уважение и преклонение пред ежесекундния героизъм, който проявяват при отглеждането на децата си, а не за „даровете“ на дискриминацията, остракирането и социалната изолация.

Иска ми се и ние – и общество, и учени – да направим нещо за облекчаване на живота, труда и здравето на родителите на деца с увреждания.

Източник: PAP/RZ Naukowcy wzięli pod lupę kręgosłup opiekunów niepełnosprawnych dzieci. W: Rynek Zdrowia z 25 września 2017 http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/naukowcy-wzieli-pod-lupe-kregoslup-opiekunow-niepelnosprawnych-dzieci,176673,11.html

доц. д-р Божидар Ивков

НЯМА ПРОГРЕС В НАМАЛЯВАНЕ НА ПРЕЖДЕВРЕМЕННАТА СМЪРТНОСТ ОТ НЕИНФЕКЦИОЗНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Етикети

, , ,

Световната здравна организация (СЗО) е отправила призив към всички правителства да активизират усилията си в борбата с неинфекциозните болести, за да се постигнат глобалните цели, включително предотвратяването на милиони случаи на преждевременна смърт, т.е. смърт, настъпила поради различни причини между 30 и 69 годишна възраст.

Според мониторинг на СЗО за напредъка в борбата с неинфекциозните болести за 2017 г., тези болести отнемат живота на повече от 15 милиона човека на възраст 30-70 г. Сред „първенците“ в тази черна статистика са сърдечно-съдовите болести, хроничните респираторни заболявания, онкоболестите и диабета. Увеличава се и ролята на ревматоидните болести, като причинители на преждевременна смърт.

Успоредно с това, в мониторинга се отбелязва, че напредъка при решаването на четирите основни рискови фактори при неинфекциозните болести – тютюнопушене, нездравословно хранене, отсъствие на физическа активност и прекомерна употреба на алкохол, е неравномерен и недостатъчен.

„Необходими са по-решителни политически действия за отстраняване на проблемите в борбата с неинфекциозните заболявания“ – заявил генералният директор на СЗО Тедрос Абханом Гебрейесус.

В мониторинговия доклад са представени данни по 19 показатели за всички страни-членки на СЗО. Те включват: установяване в по-кратки срокове на цели за намаляване на случаите на смърт от неинфекциозни заболявания; разработка на държавна политика за борба с тези болести; реализация на основните мерки по съкращаване на употребата на тютюн, алкохол, нездравословно хранене и развитие на физическата активност; укрепване на системите за здравеопазване посредством първичната медико-санитарна помощ и всеобщо медицинско обслужване.

Колкото и странно да изглежда Коста-Рика и Иран оглавяват десетката на най-успешните страни, които са постигнали 15 от 19 показатели. Следват Бразилия, България (?!), Турция и Великобритания, всяка от които е постигнала 13 показателя; Финляндия, Норвегия, Саудитска Арабия и Таиланд – 12 показателя.

Според директорът на Департамента на СЗО за профилактика на неинфекциозните заболявания д-р Дъглас Бетчър (Douglas Bettcher), световната общност не се придвижва напред по пътя на достигане целите в областта на устойчивото развитие на ООН по отношение на съкращаване с една трета на преждевременната смъртност от този вид болести чрез профилактика и лечение към 2030 година.

***

Представената информация представлява обикновена констатация и описание на ситуацията в света с преждевременната смъртност. Това е добре. Липсват обаче причините за високото ниво на този вид смъртност, за ролята и мястото на социалните неравенства, на бедността и мизерията, на дискриминацията и затруднения или отсъстващ достъп до своевременни здравни услуги, на опазаряването на здравните системи в света и др. в този процес, както и обяснителните модели на ситуацията.

Поне мен ме притеснява фактът, че България е в челната десетка, като имам предвид огромната разлика между реалния живот и това, което пише в правителствените документи. Възможно е в страната ни преждевременната смъртност да е намаляла, но… Тези притеснения ме карат да поставям под съмнение ефективността на избраните показатели и особено на начина на отчитане на постигнатите резултати по всеки един от тях.

Фактът си остава факт: в глобален мащаб няма движение по посока на съкращаване на преждевременната смъртност.

Източник: Хамзина, Н. (2017) Мировое сообщество не продвигается вперед по сокращению преждевременной смертности от НИЗ к 2030 году. В: Медвестник. Портал российского врача, от 19.9.2017 https://www.medvestnik.ru/content/news/Mirovoe-soobshestvo-ne-prodvigaetsya-vpered-po-sokrasheniu-prejdevremennoi-smertnosti-ot-NIZ-k-2030-godu.html?

***

Данни на СЗО

  • Неинфекциозните заболявания (NCD) убиват 40 милиона души всяка година, което представлява 70% от всички смъртни случаи в световен мащаб.
  • Всяка година 15 милиона души умират от NCD на възраст между 30 и 69 години; над 80% от тези „преждевременни“ смъртни случаи възникват в страните с ниски и средни доходи.
  • Сърдечно-съдовите заболявания са причина за повечето смъртни случаи при неинфекциозните заболявания, или 17,7 милиона души годишно, последвани от онкологични болести (8,8 милиона), респираторни заболявания (3,9 милиона) и диабет (1,6 милиона).
  • Тези 4 групи болести представляват над 80% от всички преждевременни смъртни случаи при NCD.
  • Употребата на тютюн, физическото бездействие, прекомерната употреба на алкохол и нездравословното хранене повишават риска от смърт от NCD.
  • NCD, известни като хронични заболявания, са с продължителност над 6 месеца са резултат от комбинация от генетични, физиологични, екологични и поведенчески фактори.
  • Откриването, скринингът и лечението на хроничните болести, както и палиативните грижи, са ключови компоненти на отговора срещу тях.

Източник: WHO (2017) Noncommunicable diseases. http://www.who.int/mediacentre/factsheets/fs355/en/ (посетено на 25.09.2017)

доц. д-р Божидар Ивков

ПРОФЕСИОНАЛНА ОРИЕНТАЦИЯ, КОНСУЛТАЦИИ И ПРОФЕСИОНАЛНО ОБУЧЕНИЕ ЗА ЛИЦАТА С УМСТВЕНИ УВРЕЖДАНИЯ

Етикети

, , , , , ,

Поредният бисер в моя архив с преводи от полски език. Този път посветен на една малко позната извън кръга на специалистите социална субкатегория лица с инвалидност – хората с умствени увреждания. Макар и писана преди повече от 10 години, статията е все така актуална, особено за нашата действителност, в която освен митове, предразсъдъци и негативни стереотипи, етикети и стигми, други представи за хората с този тип увреждания почти не съществуват. Социалните дистанции между тях и останалата част от обществото са огромни и тяхното преодоляване изисква огромни усилия.

Много се надявам този превод да е полезен на хората, които работят с лица с умствени увреждания, както и на всеки, заинтересован от разглежданата в статията проблематика.

Надявам се все някога да разберем, че няма излишни, невалидни хора. Негативните стереотипи и предразсъдъците ни, т.е. нашата ментална инвалидност на уж здрави люде, ги прави такива.

доц. д-р Божидар Ивков

PROFESIONALNA ORIENTACJA I KONSULTIRANE

ПРОБЛЕМИ НА ИНВАЛИДИТЕ В ПЕРСПЕКТИВАТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ

Преглеждам архива си с преводи от полски език и попадам на статия с това заглавие. Превеждал съм я около 2001-2002 година. Вероятно терминологията е поостаряла, но някои от заложените в текста идеи са актуални и днес. Още повече, че в България в сферата на интегрираното и включеното образование е направено твърде малко.

Публикувам превода с ясното съзнание, че всяко знание е в състояние да допринесе за развитие на решенията на проблемите в дадена област. Дано този кратък текст бъде полезен на родителите на деца с увреждания, а и не само на тях.

Божидар Ивков

PROBLEMI NA INWALIDITE I EWROPA

ЧРЕВНИ БАКТЕРИИ И МНОЖЕСТВЕНА СКЛЕРОЗА

Етикети

, , , ,

Учени са идентифицирали чревни бактерии, които пряко оказват влияние върху засилване симптомите при множествена склероза (МС) – информира списанието „Proceedings of the National Academy of Sciences“.

Както е известно МС е автоимунно, невродегенеративно заболяване. Смята се, че то засяга около 2,5 мил. човека в целия свят. То започва да се развива, когато клетките на имунната система започват да унищожават миелиновата обвивка на здравите нервни клетки.

Учени от Калифорнийския университет в Сан Франциско са анализирали микробиома на 71 пациенти с МС и на 71 здрави човека [1]. По този начин  изследователите са успели да идентифицират щамове бактерии, които по-често или по-рядко са присъствали в микробиома на лицата с МС в сравнение с общата популация.

По време на поредния етап на изследването било установено по какъв начин тези различия в чревния микробиом на индивидите влияят върху атаката на имунната система срещу миелиновата обвивка на нервните клетки.

Първата крачка била проверката дали отделните части на бактериите могат да влияят върху поведението на клетките на имунната система, като я правят про или противовъзпалителна. В лабораторни условия човешките клетки били конфронтирани с бактерии. Оказало се, че щамовете Akkermansia muciniphila и Acinetobacter calcoaceticus (видове чревни бактерии), присъстващи по-често при лица с МС, влияели върху клетките така, че ги превръщали в клетки с провъзпалителен характер. Същевременно бактериите Parabacteroides distasonis, които присъствали по-рядко при хората с МС, предизвиквали имунорегулираща реакция.

След това всеки от тези щамове били присадени на мишки, лишени от чревен микробиом. Тогава се оказало, че както A. muciniphila, така и A. calcoaceticus предизвиквали възпалителна реакция, докато P. distasonis възпрепятствали развитието на възпалително състояние.

В стремежа си да изучат по какъв начин по-сложният микробиом влияе върху невродегенеративните изменения, учените трансплантирали чревна флора на мишките, която представлява модел на МС. Тогава те забелязали, че провъзпалителните бактерии предизвиквали в гризачите сериозно засилване на невродегенеративните процеси. Това показва, че микробиомът пряко влияе върху прогресирането на болестта.

До подобни изводи са стигнали едновременно и учени от Института „Макс Планк“ в Германия, които трансплантирали на мишки проби от чревен микробиом на лица с МС.

Макар и бактериите да не са единствения фактор за развитието на болестта, те могат да имат влияние върху лица с генетична предиспозиция[2] – отбелязват учените, които искат да продължат изследванията, които биха им позволили да разработят нов метод за лечение на лица с МС.

Известно е, че микробиомът е система, която – макар и сложна – за разлика от генетичните обусловености, е възможно относително по-лесно да се модифицира. Ето защо контролът върху промяната на диетата или използването на определени лекарства могат да смекчат и/или забавят протичането на болестта, обобщават учените.

Източник: PAP/RZ (2017) Badania: bakterie jelitowe związane z rozwojem stwardnienia rozsianego. W: Rynek Zdrowia z 13 września 2017 http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/badania-bakterie-jelitowe-zwiazane-z-rozwojem-stwardnienia-rozsianego,176337,11.html

Бележки:

[1] „Човешкият микробиом е колекция от всички гени, съдържащи се в микробиотата. Микробиота е общото наименование на чревната микрофлора“. (виж по-подробно: https://nadiapetrova.bg/human-microbiome/)

[2] предиспозиция – предразположение, склонност.

доц. д-р Божидар Ивков