„ПРИКАЗКИ“ ЗА ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ЛЕКАР И ПАЦИЕНТ

Етикети

Лекарите, прекомерно заети с визити, дежурства и бюрокрация, когато видят – ако въобще някой си направи труда – заглавието на този кратък материал или ще го подминат като нещо безполезно, или ще си кажат: о, не, пак ли за отношенията с пациентите? Затрупани сме от проблеми и работа, така че няма време за подобни глупости. A примерите? Е, хайде един автор на подобни книжки да изкара едно напрегнато дежурство и след това да видим какви ще ги говори. И все пак…

Приблизително така започва материалът на К. Рожко в „Rynek zdrowia”. Това е текст, препоръчващ на лекарите – дори на тези с много голям опит, както и на бъдещите лекари, които днес са студенти по медицина, две наскоро издадени книги, в които като мантра се повтаря колко важна е комуникацията на лекаря с пациента. И тъй като силно се съмнявам, че някой ще си направи труда да ги преведе и издаде в България, реших да ги представя (ползвайки материала на К Рожко) поне на малка част от пациентите. А хората с ревматични заболявания много добре знаят, колко важни са добрите отношения между лекар и пациент.

Първата книга носи провокиращото заглавие „33 кратки текста за комуникацията, или как да бъдеш добър лекар и да не полудееш“.

Томаш Собиерайски – авторът на книгата (Sobierajski 2015), е социолог, личен треньор, преподавател в Института по приложни социални науки. Той е с повече от 10-годишен опит в сферата на обучението на лекари по междуличностна комуникация и професионализация на отношенията лекар-пациент. На основата на натрупаното знание и опит, както и на базата на лични разговори с много лекари, авторът създава малките текстове-фейлетони, чрез които се опитва да обучава докато забавлява.

„Преди сън или нощно дежурство“

Според авторът текстовете могат да се четат „на път за работа, преди сън, в тоалетната, на нощно дежурство, по време на отпуска или в почивката между поредните пациенти“ – пише T. Sobierajski (2015) в предговора на книгата.

Като представя различни кризисни ситуация по шеговит и забавен начин, Собиерайски успява да внуши, че на пръв поглед неразрешими проблеми могат да бъдат решени, т.е. те започват да изглеждат далеч по-прости. Например как може лекарят да се справи с пациентите, които са скарани с хигиената, в т.ч. и със своята лична хигиена. Проблемът е банален, но е твърде често срещан и е крайно неприятен.

И ето един важен въпрос, пред който лекарите се изправят ежедневно: Как да се конкурирам с „д-р Гугъл“? С други думи, какво е отношението на лекаря към пациентите, които отиват на лекар с готова диагноза и начин на лечение, които са открили в Интернет или в текущ порядък правят справки в мрежата дали това, което казва лекарят съответства на тяхното „знание“, придобито в „най-уважавания Университет“ – популярните интернет справочници, статии и форуми. Според мен учудващо е защо подобни „всезнайковци“ изобщо си губят „безценното време“ да се занимават с лекари, след като така и така всичко си знаят.

Интересен е и материалът, в който Собиерайски разкрива значимостта на невербалната комуникация – „жестове, израз на лицето, зрителен контакт, разбира се и вербалната комуникация, т.е. дори приспособяването на собствения професионален език към пациента, как да се формулира и предаде информацията и как да се слуша“ (Rożko 2015).

С грижа за лекарите

Едно от нещата, които предизвиква интерес и симпатия в книгата, е загрижеността за лекарите, дори нещо повече – за техните семейства. Лекарите – дори гениалните – също са хора като нас. Като разкрива колко трудна и с множество изисквания е лекарската професия, Собиерайски подчертава важността на следното: умението на лекаря, изпълняващ тежката социално-професионална роля, да неутрализира след приключване на работата си с пациентите отрицателните емоции от нея и да не ги пренася в семейството си и в личния си живот. В интервю за „Rynek Zdrowia“, Собиерайски казва: „Забелязвам, че от година на година лекарите са във все по-трудна ситуация. Драматично намалява времето, което те имат за пациентите, тъй като ги залива все по-голяма бумащина. До това водят многобройните промени в здравеопазването, които влияят върху качеството на тяхната работа. Наблюдавам, че все повече лекари имат проблеми с професионалното прегаряне…“ (Rożko 2015). Собиерайски отбелязва едновременно с това нарастващата потребност лекарите да бъдат обучавани в областта на комуникацията лекар-пациент. „Изнасям лекции за малки групи лекари от клиники и болнични отделения, но се е случвало да имам аудитория от няколко хиляди лекари. След обученията от старите лекари съм чувал: „Жалко, че не знаех това по-рано“, студентите по медицина най-често питат: „защо не учим тези неща време на следването?“ (Rożko 2015). Това обаче не са само полски проблеми. Те могат да се наблюдават и в България, и в много други страни. Не трябва да се забравя: съвременното здравеопазване се превърна в бизнес и се подчинява на законите на пазара. И може би точно като противодействие на това опазаряване на медицина и здравеопазване, е добре лекарите да имат под ръка подобни книги, за да не забравят основното в своята работа – човекът и неговото здраве.

Книгата на колегата Т. Собиерайски може да се открие в интернет и достъпът до нея е свободен.

Неуспехите

Втората книга, издадена наскоро, може да се срещне сред студентите, но не само сред тях. Става дума за книгата „Неспазване на препоръките за лечение: от причините до практическото лечение“, под редакцията на полските професори Збигниев Гачионга и Пшемислав Кардас.

Още в увода на книгата се припомня предупреждението на Хипократ към лекарите, че „трябва да внимават с пациентите, които често лъжат, че приемат предписаните им лекарства“ (Gaciong, Kardas 2015). Какви са причините пациентите да не спазват лекарските предписания за лечение?

Според проф. Кардас никак не е учудващо, че за много лекари е странно и неразбираемо, за да могат да приемат статистическите данни, които разкриват, че всеки втори болен не се лекува системно и съобразно препоръките на лекаря. От друга страна обаче поведението на пациентите съвсем не е ирационално, а има своите корени и причини, които лекарите трябва да разберат, да приемат и да взимат предвид в своята работа. Полският изследовател обръща внимание на изненадващо голямото влияние на икономически и социални фактори върху неспазването от страна на пациентите на терапевтичните препоръки на лекарите. И тук не става дума само и единствено за липса или недостиг на пари за лекарства, но и например за липсата на разбиране и подкрепа от страна на семейството и общността. Например едни пациенти ще бъдат питани със загриженост и обич дали са изпили лекарствата си, докато други могат да разчитат на коментари от рода: „Толкова пари даде за лекарства, а на всичкото отгоре най-вероятно са вредни за черния ти дроб“ (Rożko 2015; Gaciong, Kardas 2015).

Силата на митовете за лекарствата не е намаляла изобщо

Стигматизацията, породена от и свързана с болестта, е поредния проблем. Реалната или предполагаемата липса на приемане на дадена болест или на самото лечение води до там, че пациентите рядко вземат лекарствата си на публични места, а има и хора, които се крият когато вземат лекарства дори от своите най-близки. Стигмата е една от социалните технологии за отхвърляне и изолиране на хората, символна социална бариери, която е много трудно да се преодолее и знанието за това е в основата на описаното поведение. Не по-малко проблеми създават сред пациентите и мнения от рода на: „тези лекарства увреждат черния дроб“, „антибиотиците не действат, когато си пил“ и др.п., или притесненията, свързани с лекарства, съдържащи хормони или стероиди.

Ключът за подобряване на системността на лечението или повишаване на къмплаянса при пациентите, е свързан с опознаване на факторите, които предизвикват определен тип поведение, смята проф. Кардас. Той подчертава огромното значение на лекарското интервю или на разговора с пациента. И за да бъде ефективен той трябва да съдържа подобрение на „човешкия фактор“. Не веднъж съм писал, че лекари, които в процеса на комуникация с пациента демонстрират явно безразличие към човека и неговото страдание „взривяват“ не само ефекта от лечението, а изобщо доверието в тях и възможностите за позитивни резултати от цялостния лечебен процес.

По-нататък авторът обръща внимание на факта, че пациентът може да не желае да отговори откровено, ако това го поставя в неудобно положчние или създава риск от появата и настъпването на други негативни последици. Причините, поради които един пациент може да не признае истината за своето поведение и отношение към терапията могат да бъдат много – например ако пациентът разбере, че е един от малцината, които не се придържат към предписана терапия и не може да приведе логични доводи за това, той едва ли ще признае тази истина; или ако съществува притеснение, че лекарят ще изостави пациентът поради не спазване на предписаната терапия. Ето защо въпроси от вида: „Използвахте ли лекарствата според моите предписания?“ или пък „Сигурно сте пили лекарствата си по начина, по който ви казах?“ По-добре е, според полския експерт, да се попита същото, но по друг начин: „Имаше ли някакви странични ефекти от приема на лекарствата в съответствие със схемата, която изработихме при предишната ви визита?“ (Rożko 2015; Gaciong, Kardas 2015). С други думи, въпросите към пациента трябва да бъдат формулирани така, че да му позволяват да се изправи лице в лице с лекаря, дори когато не е спазвал изцяло предписанията, като едновременно с това почувства заинтересоваността и загрижеността на лекаря към собственото му здраве. Концентрацията върху причините, които водят до неспазване на терапевтичните предписания може да доведе до добри решения.

В частта, отнасяща се до неспазването на терапевтичните предписания са представени различни публикации посветени между другото на „ролята на генеричните лекарства и медицинските сестри, както и на фармацевтите при подобряване на спазването на терапевтичните предписания и в избора на най-доброто лекарство“ (Rożko 2015).

За хората с хронични, и по-специално ревматични, заболявания и особено за техните лекари, интерес представляват следващите части на книгата, в които се разискват проблемите с неспазването на терапевтичните препоръки при хората с хронични заболявания, комуникацията лекар-пациент и др.

Източник и литература:

Rożko, K. (2015) „Szkoda, że nie wiedziałem tego wcześniej“, czyli znowu o komunikacji lekarza z pacjentem. W: Rynek Zdrowia, 15 sierpnia. [on-line http://www.rynekzdrowia.pl/po-godzinach/szkoda-ze-nie-wiedzialem-tego-wczesniej-czyli-znowu-o-komunikacji-lekarza-z-pacjentem,154226,10.html%5D.

Sobierajski, Т. (2014) 33 Czytanki o komunikacji czyly jak być dobrym lekarzem i nie zwariować. Instytut Oświaty Zdrowotnej, Fundacja Haliny Osińskiej, Warszawa.

Gaciong, Z, P. Kardas (2015) Nieprzestrzeganie zaleceń terapeutycznych. Od przyczyn do praktycznych rozwiązań”. Naukowa Fundacja Polpharmy, Warszawa.

доц. д-р Божидар Ивков

ИНОВАТИВНО ЛЕКАРСТВО? ТАКОВА НЕЩО НЯМА

Етикети

, ,

Няма такова понятие, като „съвременно лекарство“. Не съществува понятие „иновативно лекарство“. Toва е маркетингова реторика на продажбите, която ни натрапват всички фармацевтични концерни – каза зам.министърът на здравеопазването Игор Раджиевич-Виницки по време на дебата, обобщаващ действието на закона за реинбурсирането.

Много добре знаем, че лекарството трябва да бъде: ефективно, безопасно за пациента, възможно най-ефикасно, да има минимум странични нежелани ефекти, да не бъде токсично и да бъде използвано толкова кратко, колкото това е възможно, защото всички лекарства са ксенобиотици[1]. Това ни е известно много добре.

Във връзка с казаното, начинът по който вземаме решение за реинбурсиране, това е да се определи, първо, дали дадената технология е добра, т.е. тя е успешна, безопасна, дали това е технология, която отговаря на критерия да не възпрепятства достъпа на болни с други заболявания до публични средства.

Затова е въведен критерия ефективност на разхода – записан в закона, която оценяваме на равнището на трикратния брутен вътрешен продукт на глава от населението, получена за една година живот с добро качество, или за 1 QALY. Toва е фундамент за всички решения за реинбурсиране.

На тази основа аз съм в състояние да отговоря на въпроса: защо определено лекарство още не се реинбурсира или защо неговото реинбурсиране не е било възможно в определена ситуация. Затова, защото това лекарство или не е имало висока ефективност, или не е било безопасно, или не е отговаряло на критерия по отношение на ефективността на цената. Това е много важно.

Това също е отговор на въпроса, защо нито една от тези молекули не са попаднали в психиатрията. Защото през тези години не е имало такива молекули – а вече четири години в министерството се занимавам с лекарствена политика, която да изпълнява тези критерии, въпреки, че са разгледани множество предложения.

Ако става дума за технологиите, които нямат доказан ефект върху удължаването на живота, особено в онкологията, а имат само влияние върху сурогатите, т.е. на опосредени точки от клиничните изследвания, показващо различно дефиниране на прогреса на болестния процес, но нямат влияние върху цялостното преживяване, нямат влияние върху качеството на живота, то това са технологии, които министърът на здравеопазването неминуемо отхвърля.

Стимулирането на най-висока консумация не е самоцел. Нямаме за цел поляците да купуват все повече лекарства и да вземат все повече опаковки на глава от населението на година, на месец, защото това са действия, които са вредни за здравето. Знаем много добре, че при лицата на 65 и повече години – така смятат някои гериатри [2], а и такива са световните данни – всяка трета хоспитализация е резултат от лекарствени взаимодействия, т.е. от интоксикаия, получена в резултат от приема на голямо количество лекарства едновременно.

Изказване по време на заседание на парламентарната комисия по здравеопазване в полския сейм от 21 юли 2015 година.

Бележки:

[1] Ксенобиотик (от гръцки ξένος – чужд – и βίος – живот). Това е условна категория, с която се обозначават чужди за живите организми химически вещества, които естествено не влизат в биотичния кръговрат. (бел.прев.)

[2] Гериатрия – научна дисциплина, дял от медицината, която изучава възникването, развитието, лечението и предотвратяването на болестите при възрастните хора. Гериатрията е дял от геронтологията – обща биологична наука за възрастните организми. Гериатър – лекар, специалист по гериатрия.

Източник: Lek innowacyjny? Nie ma czegoś takiego. W: Рynekaptek.pl, 13.08.2015. http://www.rynekaptek.pl/wywiad/lek-innowacyjny-nie-ma-czegos-takiego,9680.html

Преводът е направен с любезното съдействие и разрешение на Рynekaptek.pl и на главния редктор г-жа Луиза Якубяк.

Превод от полски език
доц. д-р Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО „МЪДРОСТИ НА ДРАКОНА“

Етикети

,

Съюзниците са врагове, които се съюзяват временно, когато имат общ враг.
***
Да промениш планини и реки, е сравнително лесно. Да промениш характерът на човека, е почти невъзможно.
***
Там, където има процеп, там ще има яйца на мухи.
***
По-добре е да не познаваш буквите, отколкото да не познаваш хората.
***
Можеш да купиш нещо и да сгрешиш. Не е морално обаче да продаваш, знаейки, че грешиш.
***
Истината е многолика!
***
Ако познаваш и анализираш миналото, може би ще проникнеш в бъдещето.
***
Най-доброто време да посадиш дърво е мигът, когато осъзнаеш този свой дълг.
***
Ако една дума не може да те вразуми и хиляда няма да могат.
***
Вратите правят течение, приказливците създават неволи.
***
Върви срещу вятъра и остави завистливите да плюят в гърба ти.
***
Лесно е да отвориш магазин. Но да го поддържаш отворен, това вече е изкуство.
***
Не се страхувай да се движиш бавно, страхувай се да не спреш да се движиш.
***
Ако не познаваш пътя не бързай напред.
***
Да се научиш да правиш добро не стигат и стотици дни. Да се научиш да вършиш глупости ти е нужен час.
***
Когато жената се захваща с мъжки работи – всички около нея просперират. Когато мъжът се захваща с женски работи – всички около него обедняват.
***
Когато човек е развълнуван и не може да контролира емоциите си е като лодка, отвързала се от кея.
***
Знай дължината на крилете си и лети според възможностите им.
***
Понякога светът може да има потребност именно от грешките ти.
***
Мъдрият изисква само от себе си, нищожния човечец иска всичко от другите.
***
Истинската помощ не е да дадеш риба на гладния, а да го научиш сам да си я лови.
***
Не посягай на труда на другия. Лесно се руши, трудно се съзижда.
***
Който се оглежда често нищо няма да загуби, нито ще се изгуби.
***
Ако някой знае, че не знае – дай му знанието си и го научи.
Ако някой знае, че знае – вслушай се в него и в словата му.
Ако някой не знае, че знае – събуди знанието му, разбуди съзнанието му.
Ако някой не знае, че не знае – спасявай се докле е време.
***
Най-добрата битка е тази, която не се е състояла.
***
Диамантът, паднал в калта, си остава диамант. Калта, изсъхнала и дори достигнала до небето, винаги си остава кал.
***
Величието на кулатата личи по нейната сянка. Величието на човека може да се измери по броя на завиждащите му двуноги твари.
***
В живота на човека е възможно да има погрешни пътища, но никога безизходни ситуации – дори смъртта е изход.
***
Махнете от речника си думата „проблем“ и той скоро ще се изпари.
***
Като помагаш на мързеливите им помагаш да ти се качат на главата.
***
Не се страхувайте, че израствате бавно. Страхувайте се ако оставате неизменни.
***
Ако сбъркаш пътя, колкото и да е трудно, можеш да се върнеш. Ако сбъркаш с казана дума вече нищо не може да се направи.
***
Всичко загубено, може да се намери или да се възстанови. Но не и времето
***
Хората се променят с поколения.
***
Опитът е гребен, който намираме, след като сме останали без коса.
***
Да не дава Бог да живееш във времена на промени.

Източник: http://boltai.com/topics/mudrosti-drakona/?auth=mail_key

Божидар Ивков

ЗА ИНВАЛИДНОСТТА, СТЕРЕОТИПИТЕ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИТЕ

Етикети

, ,

Каква е същността на стереотипите и предразсъдъците? Как възникват и се развиват? Как се проявяват към инвалидността и хората с инвалидност? Могат ли да бъдат преодолени?

На тези въпроси търси отговор Йоанна Кирстен в статията си „Стереотипи и предразсъдъци по отношение на хората с инвалидност“.

Спомням си, че тази статия, заедно с разрешението за превод,  получих през 1997 година. В периода март-юни 1997 година я преведох, но така и не успях да я публикувам. И макар днес да изглежда поостаряла, все пак си заслужава да бъде публикувана и прочетена, защото дава много отговори и не е загубила своята актуалност през изминалите 18 години.

„Представите за хората с инвалидност, основаващи се върху стереотипи и предразсъдъци, водят до формирането на негативно, дори враждебно отношение към тях. Този проблем е толкова съществен, че само изграждането на адекватни представи за хората с инвалидност може да доведе до пълната им интеграция в обществото“ – казва Й. Кирстен.

И така, какво представляват стереотипите и предразсъдъците?

STEREOT

доц. д-р Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ НА ГОР ВИДАЛ

Етикети

, ,

In memoriam
(3.10.1925 – 31.07.2015)

За да успееш трябва доста хора да се провалят.
***
Няма ненаказано добро. Няма невъзнаградено зло.
***
България е била възстановена в края на 19 век от най-умните и най-честните хора в и извън страната – и оттогава никой не ги е виждал.
***
Опознавайки себе си – опознаваме човешката същност, която се оказва необхватна. Сигурно затова често сме изненадани от собствената си глупост.
***
Книгата може да победи невежеството само ако попадне в полезрението на работещ мозък.
***
Очевидно е, че демокрацията е система, която налага често провеждане на избори, които са скъпи. Тези избори обаче не решават големи въпроси, а само променят позициите на кандидатите в процеса на усвояване на публични средства.
***
Всеки българин разбира от политика и от футбол. Ето защо в България изборите, политиката и футболът трябва да бъдат забранени – тогава може би всеки ще се съсредоточи върху това, което наистина разбира.
***
Хората никога не могат да направят това впечатление, което си мислят, че правят!
***
Геният на всеки управляващ елит се състои в това, че успява – с мирни и немирни средства – да накара повечето хора да не виждат неравенството в системата, в която мнозинството върши неблагодарна работа, плаща високи данъци, срещу което получава нищо, но от сърце.
***
75% от българите знаят и разбират от всичко. 75% от българите не четат книги и не слушат музика. Искам да вярвам, че става дума за едни и същи 75%, но действителността изглежда доста по-сурова.
***
За щастие или нещастие на безумците, които ни управляват, ние сме Общество на Амнезията. Ние нито се учим, нито помним, но имаме мнение.
***
Никога не пропускай да правиш секс или да се появиш по телевизията. Първото означава, че можеш, второто, че има и по-големи глупаци от тебе.
***
Каква е разликата между монотеизма и тоталитаризма – червен или кафяв, щом като тоталитаризмът е единствената политическа система, която служи на един „небесен отец“, независимо, какво име сме му дали, но в чието име човекът е избил милиони човеци. И не забравяйте: парите също са монотеистичен бог, а капитализмът, какъвто и да е той, винаги е вид тоталитаризъм.
***
Основата на ежедневната масова култура: „Аз нали ти казах?!“

Източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2012/08/01/1879568_niama_nenakazano_dobro/

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ПРАВИЛА НА ЧИНГИС ХАН

Етикети

, ,

Ако се страхуваш – не започвай да действаш. Ако вече действаш, не се страхувай. Не спирай по средата – със сигурност ще погинеш!
***
По-добре е да бъдеш последен сред хищниците, отколкото първи сред плячката.
***
Търси компанията на по-мъдрите. Другите и така ще те повлекат към дъното.
***
Ако ви уважават – отвърнете с уважение. Ако се отнасят надменно с вас бъдете готови за битка.
***
Бъдете достойни хора, готови винаги да се превърнат в божие наказание за дребнавите и пошлите.
***
Не се подавайте на глупави и безсмислени изкушения. Те ще изсмучат мъдростта и силата ви.
***
Ако не сте сигурни в мъдростта на словата, не разчитайте на техния смисъл.
***
Истинският, достойният човек може да отговори на всяко и за всяко свое слово.
***
Опознаването на света, обичаите и хората е най-ценно в пътешествията. Ако руините на един велик град за вас са само камъни, не напускайте дома си – той също е само камък.
***
Ако не пътуваш не можеш да разбереш животът.
***
Гледам лицата на хората, потока на живота и се питам: къде съм аз в този поток?
***
Бъди винаги първи и никога не спирай по средата на пътя. Спасението винаги дебне някъде отпред.

Божидар Ивков

СВЕТЪТ НА ХОРАТА С РЕВМАТИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ. ТОМ II.

Етикети

, , ,

На страниците на електронно издателство „Омда“ бе публикуван втория том на електронната книга „Светът на хората с ревматични заболявания“.

ПРЕДГОВОР

Когато завърших първия том на „Светът на хората с ревматични заболявания“ бях почти напълно сигурен, че едва ли ще създам следващ. А ето, че втория том се превърна във факт. Животът, както и различни материали, посветени на един или друг аспект на сложната социална, социо-медицинска, икономическа, психологическа и социално психологическа проблематика, ми подсказваха и разкриваха непрекъснато много нови аспекти и пластове от света на хората с ревматични и/или артритни и мускулно-скелетни заболявания. Интересът ми към тези аспекти и пластове, непрекъснатата „гонитба“ на наличното знание за тях и желанието ми поне малко да разкъсам пелената на „блаженото невежество“, ме тласкаха напред.

Сега, докато пиша тези редове, си давам сметка колко още много важни проблеми и въпроси са останали незасегнати. В публичното пространство се промъкват идеи, философии, политики и практики, свързани, както със съвременните постижения на медицинските науки, така и с фундаменталните промени в организацията на здравеопазването като социална система, извършващи се в други, по-развити от България страни. Подобно на световете на медицината и здравеопазването, светът на хората с ревматични заболявания е изключително динамичен и променлив. И знанието, колкото и малко да е то, за социалните измерения на ревматичните заболявания, за проблемите на хората с ревматични заболявания, за възможните лични и социални технологии за решаване и справяне с тях и др., се оказва онази фундаментална основа на живота с ревматично заболяване, без която днес и в бъдеще все по-малко ще можем да съществуваме и да бъдем активни и пълноправни членове на своите социални групи, общности и на обществото като цяло.

Двутомникът „Светът на хората с ревматични заболявания“ е само една малка свещичка, опитваща се разпръсне „мрака на невежеството“, в който сме тънали до сега, а – за съжаление – още много хора тънат в него. И следвайки съвета на Карл Сейгън (2009: 5), основан на пословицата – „По-добре е да запалиш свещ, отколкото да проклинаш мрака” – аз се осмелявам да създавам и да публикувам тези текстове, изпълнен с надеждата, че за някого те може би ще са полезни.

***

Тук отново се чувствам приятно задължен да изкажа огромната си благодарност към моите рецензенти доц. д-р Саша Тодорова и доц. д-р Николай Михайлов, и особено на научния си редактор доц. д-р Здравка Тонева – човек и учен, достоен пример за следване в моята научна дейност – за моралната и експертно научна подкрепа, без които и този сборник може би нямаше да види „бял свят“.

Благодарен съм и на моя издател – доц. д-р Петко Симеонов и на библиотека „Омда“ за възможността да бъда сред плеяда прекрасни български учени.

доц. д-р Божидар Ивков

Всички, които се интересуват могат да изтеглят книгата от сайта на библиотека „Омда“:

http://www.omda.bg/page.php?tittle=%D0%A1%D0%92%D0%95%D0%A2%D0%AA%D0%A2_%D0%9D%D0%90_%D0%A5%D0%9E%D0%A0%D0%90%D0%A2%D0%90_%D0%A1_%D0%A0%D0%95%D0%92%D0%9C%D0%90%D0%A2%D0%98%D0%A7%D0%9D%D0%98_%D0%97%D0%90%D0%91%D0%9E%D0%9B%D0%AF%D0%92%D0%90%D0%9D%D0%98%D0%AF_%D1%82%D0%BE%D0%BC_II&IDMenu=931&IDArticle=4868

„КИНО БЕЗ БАРИЕРИ“

Етикети

, , , , , ,

На 1 август 2015 година московския музей „Гараж“ ще представи „Ехо от международния кинофестивал за живота на хората с инвалидност „Кино без бариери“.

В Русия хората с инвалидност са наричани „хора с ограничени възможности“. Самото увреждане и/или хронично заболяване водят до такива ограничения чрез възникващите в тялото функционални дефицити. Едновременно с това самото общество силно – понякога много повече от органичните дефицити – ограничава възможностите на хората с инвалидност чрез различни социални бариери.

Чрез инициативата на Центъра „Перспектива“ и Музея за съвременно изкуство „Гараж“ – показване на едни от най-добрите филми за живота на хора с инвалидност „Кино без бариери“ – се прави опит обществото да бъде запознато с житейската ситуация на хора с различни увреждания, с трудностите, с които те се сблъскват ежедневно, с техните мисли и мечти, с възможностите им.

Организаторите на проявата припомнят на своя сайт, коя е основната цел на фестивала „Кино без бариери“: „… с помощта на киноизкуството да се привлече вниманието на обществото към проблемите, с които се сблъскват хората с инвалидност, да се покажат техните потенциални възможности и разнообразни интереси. Освен това фестивалът има мисията да покаже на хората с инвалидност конкретни примери за активен живот и реализирани възможности“.

Фестивалът „Кино без бариери“ се провежда от 2002 година и до днес са показани над 600 филма от 46 страни.

Организаторите не пропускат да съобщят, че за прожекциите са осигурени субтитри и тифлокоментари за хората със сензорни увреждания, както и че залата, в която ще се прожектират филмите, е достъпна за хора, ползващи инвалидни колички.

Ще спомена само няколко заглавия, които впечатляват с тематиката си.

„Пътешествието на Мария“ (режис. Мигел Галярдо, създаден през 2010 г.) е 6 минутен филм за момиченце с аутизъм, своеобразно пътешествие в нейния вътрешен свят. Това е пътешествие, изпълнено с цветове, „любов, творчество и оригиналност“. Анимационният филм започва с това, как родителите на Мария забелязват, че тя е различна от нейните връстници, а след това научават диагнозата – аутизъм. Авторът на филма е самия баща на Мария. Анимирана социална и емоционална реалност – може би така трябва да наречем този филм.

Филмът „Maria’s journey“ може да се види на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=qDjx2poDS_E

***

Двадесет и осем минутния филм „Грозни думи“ (Brzydkie słowa, Bad Lyrics), е създаден през 2009 г. от полския режисьор Марчин Мазажевски. Пьотър е професионален инжинер в звукозаписно студио, който е с изключително рядко заболяване – синдром на Туре.

Пьотър, независимо от всички усилия, непрекъснато изригва с нецензурни думи или ругатни и това… не подлежи на контрол. Понякога е смешно, но всъщност поражда сериозни проблеми.

В тази връзка препоръчвам на всички един невероятен филм – „Класът на г-н Туре“.

Филмът „Грозни думи“ (Brzydkie słowa, Bad Lyrics) може да се види на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=vBNMVcUoPpg

***

Френският филм „Глина“ (2012) на Мишел Гера в продължение на 19 минути разказва история за… Алекс позира. Възрастна жена работи над скулптора. Обикновена сцена на раждане на произведение на изкуството или…? Жената е сляпа и може да вижда модела си само с ръце. С набръчкани пръсти тя докосва голото тяло на модела си и вае… На Алекс ще му се наложи да преживее съвсем необичаен сеанс.

***

В света на изкуството и инвалидността изненадите и предизвикателствата са норма. Готови ли сме за тях? Имаме ли сетива да ги възприемем адекватно? Готови ли сме за различието на Човека до нас…?

Източник: http://garageccc.com/ru/event/767

Божидар Ивков

НИЩО ЗА НАС, БЕЗ НАС

Етикети

, , , ,

Колкото едно общество е по-бедно, толкова е по-абсурдно.
Б. Ивков, 2007

Общество, в което лекарите са еднолични търговци, здравето – стока, а пациентите само и единствено данъкоплатци, е обречено на бавна и мъчителна смърт.
Б. Ивков, 2015

Още в самото начало на протеста на хората с ревматични заболявания срещу цинизма, високомерието и безразличието на бюрократите от НЗОК по отношение на живота на протестиращите, застанах рамо до рамо с тях. Не, нямам никакъв личен интерес – никога не съм се лекувал и нямам намерение да се лекувам (по различни причини) с биологични лекарства. Но солидарността за мен никога не е била изпразнена от съдържание дума.

Досега в блога си не съм публикувал отворени писма. Не съм се ангажирал тук с палиативни мерки и злободневни политически проблеми, породени от неадекватните социални политики на една или друга държавна институция. Не това е целта на блога ми. Сега обаче търпението ми бе безпардонно взривено.

Не мога да приема наглата лъжа и гаврата с хората. Не мога да приема „лихварството“ на НЗОК, не мога да приема цинизма и безразличието към съдбата на повече от 4 000 човека с ревматични заболявания. Не мога да приема друг да решава съдбата им. Не мога да приема перверзното удоволствие, с което НЗОК погазва принципа на Световното движение на хората с инвалидност, част от които са лицата с ревматични заболявания: „НИЩО ЗА НАС, БЕЗ НАС“.

Ето защо публикувам отвореното писмо на хората с ревматични заболявания за поведението и политиката на НЗОК. А това не е поведение само и единствено към тази група лица.

Обръщам се с молба към моите читатели от България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Полша, Испания, Португалия, Канада, Япония, Австралия и още 80 страни от всички континенти с призива

ПОДКРЕПЕТЕ НИ! НИЕ СЪЩО ИМАМЕ ПРАВО НА ДОСТОЕН ЖИВОТ, НА ЖИВОТ БЕЗ НЕПРЕКЪСНАТА ФИЗИЧЕСКА БОЛКА.

Божидар Ивков

ОТВОРЕНО ПИСМО

от: Организация на пациентите с ревматологични заболявания в България (ОПРЗБ) ; Асоциация на пациентите с ревматоиден артрит (АПРА); Българско сдружение на болните от болест на Бехтерев (БСБББ)

НЗОК продължава да избягва диалога с пациентските организации, защитаващи правата на хората с ревматични заболявания

Уважаеми журналисти,

Настоящото отворено писмо е провокирано от публикация на официалния сайт на НЗОК. В нея НЗОК твърди, че с нетрадиционния протест, проведен на 21.07.2015 г. пред сградата на НЗОК, пациентските организации, защитаващи правата на хората с ревматични заболявания, са нарушили обществените норми на поведение. Искаме да припомним, че ако съществуваше адекватен диалог между институцията и пациентските организации нямаше да се налага да бъде организиран този нестандартен протест. Освен това ако НЗОК не имитираше загриженост за хората с ревматични заболявания и предоставените им от нас предложения за промени в изискванията за лечение с биологични медикаменти, бяха адекватно обсъдени нямаше да се породи потребност от нашия протест.

След няколко проведени срещи с НЗОК бяхме уверени, че никакви промени няма да се правят без наше знание и съгласие. Във връзка с предложените еднолично от НЗОК предстоящи промени, изпратихме писмо до институцията, съдържащо нашите предложения. С изненада установихме, че на 14.07.2015 НЗОК публикува новите критерии за лечение с биологични медикаменти на сайта си, без да вземе предвид предложенията отправени в писмото с вх.N:15-02-46/26.06.2015. Същия ден бяхме поканени на среща, на която изказахме притеснението и несъгласието си. След проведена дискусия в края на срещата ни беше заявено, че критериите ще влязат в сила от 01.08.2015 и няма да бъдат променени, съобразно нашите предложения. В резултат на това предприехме действия, за да защитим правото си на достъп до адекватно лечение и правото си на живот без хронична физическа болка, на живот без инвалидност. Така на 21.07.2015 проведохме акция под надслов “Последният пирон в ковчега на пациентите с ревматологични заболявания“. След големия медиен отзвук се срещнахме и със зам. мимистъра на здравеопазването д-р Ваньо Шарков, който беше позитивно настроен и готов на диалог с нас. На 23.07.2015 се състоя среща, между водещи ревматолози и НЗОК, на която отново не бяхме допуснати, въпреки че многократно сме заявявали, както писмено, така и в медиите желание за участие. Отново държавна финансова институция и част от лекарското съсловие взимат решения за нашия живот без нас. Това представлява груба намеса в живота ни, отнемане и накърняване на човешки права и достойнство, и опит за тотална медикализация на живота ни.

Потвърждение на горното е днешната публикация на сайта на НЗОК, от която става ясно, че критериите за лечение с биологични средства ще бъдат коригирани и прецизирани без участието на пациентските организации, защитаващи правата на хората с ревматични заболявания. За пореден път някой ни принуждава да живеем неговите решения. Това е поредно доказателство, че Човека с хронично ревматично заболяване е маргинализиран, дискриминиран и стигматизиран, а политиките в здравеопазването спрямо него са инструмент за социално изключване.

Недопустимо и нехуманно е сравняването на диагнози и тяхното противопоставяне на база само и единствено изразходвани финансови средства. Още повече, че нито една финансова и/или здравна институции, когато говорят за разходи в сферата на здравеопазването не говорят за оценка на ефективността на тези разходи, т.е. провежданите видове лечения какви преки и косвени финансови и нефинансови ползи носят за обществото и на конкретния човек с хронично заболяване.

Убедени сме, че единствената цел, която НЗОК преследва с тези промени в критериите за лечение с биологични лекарства е редуциране (намаляване) на средствата, заплащани за лечение на хора с ревматични заболявания, а не желанието за качествено и адекватно лечение и проследяване на състоянието на същите.

Ние, хората с ревматични заболявания, ще отстояваме докрай нашите човешки права и ще продължим да информираме обществото за неадекватните политики и поведение на НЗОК!

24.07.2015 година.

ПАРАФРАЗИ ПО МИСЛИ НА СТИВ ДЖОБС

Етикети

, , , ,

Ние се раждаме на този свят, за да имаме свой принос в неговото развитие. Иначе и воловете произвеждат екскременти.
***
Не се доверявам на човек, който не ме гледа в очите.
***
Дали ще си останете дребен тарикат, или ще започнете да създавате, зависи само от вашия избор.
***
Убеден съм, че над 90% от неудачниците не могат да отграничат своята вина за неуспеха си от обективните условия, които в една или друга степен са го предизвикали.
***
Ако не ви интересува, не питайте познатите си: „Как сте?“ Безразличието и фалша трудно се прикриват.
***
Ако не знаеш, какво ти е необходимо и чакаш някой друг да ти каже и покаже това, значи си допуснал безсмислената консумация в живота си. А нали знаеш, какви са единствените продукти от консумацията?
***
Бих се разделил с цялата си библиотека, с цялото си имущество за една среща със Сократ.
***
Аз съм един от малкото хора, които знаят, какво е да загубиш истински приятел и вината да не е негова. Това е част от трънливия път на мъдростта.
***
Някога Пабло Пикасо казал: „Добрите художници копират, великите художници крадат“. Е, аз все още копирам идеите на другите.
***
Човек никога не може да разбере другите докато не е наясно със себе си.
***
Да ръководиш добре хората, които работят за теб е необходимо да бъдеш незабележим.
***
Наистина е безсмислено да бъдеш най-богатия човек на гробищата. Аз заспивам с мисълта, че всяка миниатюра, която създавам, може би е полезна за някой човек.
***
Когато седем години бях без работа отчаянието често ме връхлиташе. Но не спирах да мисля и да работя. Идеите са скъпа стока, особено ако човек успява да ги продава.
***
Уверен съм, че качествата на човек се формират, както от неговата наследственост, така и от социалното му обкръжение. И никога не се питам, кое е по-важно.
***
Ако човек не може да бъде честен със себе си и прощава всички свои прегрешения трябва да се запита, кога се е превърнал в такъв изпечен мошеник.
***
Изминатият път – това е наградата за нашите усилия.
***
Живот без грешки, е непълноценен живот.
***
Всичко около нас е създадено от хора като нас. Ето защо сами трябва да пишем сценария на живота си, колкото и лоши писатели да сме.
***
На този свят само едно нещо е от значение – човекът. Позволете на светлината му да ви огрее и не допускайте да ви залива тъмнината му.
***
Животът ни е ограничен в един миг от безкрайността. Направете този миг ярка точка, а не част от линията.

Источник: http://www.adme.ru/svoboda-kultura/20-vdohnovlyayuschih-citat-stiva-dzhobsa-dlya-perfekcionistov-987310/ © AdMe.ru

Божидар Ивков

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.