„КОГАТО ПАРИТЕ ГОВОРЯТ – СМЪРТТА СЛУША“. 10 ПРИЧИНИ, ПОРАДИ КОИТО ИСКАМ ОСТАВКАТА НА МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

Етикети

, , , , ,

Вчера, 25 юли 2016 година, бе проведен протест пред МЗ с искане за оставка на министъра на здравеопазването. От медийната информация става ясно, че основната причина за този протест е „експерименталното въвеждане на електронните идентификатори в болниците, станали по-популярни като пръстови отпечатъци“ (БНТ 2016).

Това е сериозен проблем, зад който се крият основателни съмнения за корупционни сделки, вмешателство на властта в личния живот на гражданите, съмнение за преследване на здравни институции и медицински лица и т.н. Освен това тази процедура се свързва и с узаконяването на административния произвол в сферата на здравеопазването – нещо, което се наблюдава не от вчера. Могат да се изброят още причини. И всички те ще бъдат основателни, защото доверието на гражданите във властта и властовите „елити“ отдавна е смазано и унищожено.

И макар да подкрепям справедливия протест на моите съграждани и сънародници – аз също съм потърпевш от ставащото в българското здравеопазване, смятам, че не пръстовите отпечатъци са най-важния проблем. Защото това е само една от многото технологии за медикализация и социален контрол на живота ни, за ограбване и трупане на печалби.

Моите причини/мотиви да искам оставката на сегашния ръководен екип на министерство на здравеопазването са много. По-важните от тях са:

(1) Здравето от ценност сама по себе си бе превърнато в стока, а здравната грижа за болния в пазарна услуга. Това е процес, започнал още от началото на здравната реформа, но сега бе доведен до пълен абсурд.

(2) Цялото здравеопазване бе подложено на опазаряване, като беше осигурен широк и безпрепятствен достъп на свободния пазар до него. Този процес също бе доведен до абсурд при управлението на сегашния министър.

Ще напомня само следното: „Нашите политици не бива да прилагат пазарните принципи в областта на здравеопазването, което трябва да остане встрани от колебанията на пазарната конюнктура. Д-р Джером П. Касирър, сп. „Медицина на Ню Ингланд“, бр. 333, 1995, стр. 50. (Кук 1999: 3).

(3) Тези процеси породиха и своите абсурди: по закон здравните заведения в България са търговски дружества, а лекарите – еднолични търговци. Здравето се превърна, както споменах, в стока, предмет на покупко-продажба.

(4) Държавата постепенно се отегля от своите ангажименти в здравеопазването и чрез различни социални технологии „насочва“ гражданите към частно здравеопазване. Подобен подход е убийствен за страна, в която бедността и обедняването имат епидемични размери, а появата на по-сериозно хронично заболяване автоматично поставя болния и неговото семейство в социалната категория на бедните.

Тук само ще напомня една мисъл на Бърнард Шоу, написана преди 105 години, т.е. през 1911 г. : „Частната медицинска практика се управлява не от науката, а от търсенето и предлагането… ако разгледаме отделните пунктове от обвиненията, които аз отправям към частната лекарска практика, ще се види, че те произтичат от много близкото положение на частно практикуващия лекар с това на конкуриращ се частен търговец“. (цитат по Тонева 2009)

(5) Тенденцията, посочена в т.4., води до там, че почти всички здравни политики са насочени като цяло в защита на корпоративните интереси на отделни социални групи, организации и фирми, и пряко създават условия за влошаване на здравето на гражданите чрез ограничаване или отказ на достъп до здравеопазване. В тази посока работят целенасочено допуснатите празноти и несъответствия в многобройните закони и подзаконови документи, регламентиращи организацията на и дейностите в здравеопазването, допускането на административен произвол и др. Само един пример е достатъчен в тази посока: почти няма медицински стандарт, който да не е оспорен от българския съд. И още, българското здравеопазване е странна смесица от британския и германския модел на здравно осигуряване, а в организацията на здравеопазването се откриват различни, изкривени и неадекватни елементи на други здравеопазни системи – например „здравни пътеки“ е елемент, взаимстван от австралийското здравеопазване, но там на тях им е приписана друга роля и имат други функции.

(6) Политика, насочена срещу публичното здраве е политика срещу националната сигурност на страната, защото здравето е един от фундаментите на националната сигурност. Няма как да подкрепям политици, които работят срещу собствения си народ и държава. Данните за здравното състояние на българите доказват това твърдение.

(7) НЗОК бе превърната от политическите „елити“ в основен, единствен и монополен инструмент за тотален контрол над здравеопазването в страната. Този инструмент е насочен към осигуряване на икономическа ефективност и печалба, разбира се, с цената на здравето на българските граждани. И това най-добре се вижда в реформите на сегашния екип на МЗ. Тук ще напомня, какво казва Алвин Тофлър в своята книга „Метаморфози на властта“: „Живеем в момент, когато цялата структура на властта, поддържала света, се дезинтегрира… американската система за здравеопазване днес се управлява от застрахователни компании, „групи за регулирана помощ“ и правителството, а не от лекарите (Тоффлер 2003: 22; 25).

(8) Затрудняването или отказа на достъп до публично здравеопазване често означава повишаване на общата смъртност или – в най-добрия случай – до повишаване на инвалидизацията сред българските граждани. Пестенето на пари за здраве означава разхищение (грабеж) на публични средства от и в други сфери.

(9) Българското здравеопазване е хронично недофинансирано от години, а заделяните средства за здраве едва надхвърлят долната граница, под която настъпва разпад на системата.

(10) И накрая, против съм да заплащам 3 пъти за една и съща здравна услуга: чрез данъците, които плащам, чрез здравните осигуровки, които също редовно плащам и чрез плащания от джоба ми.

***

Лъжата, демагогията, евтиния популизъм и манипулацията – многократно тиражирани от медиите, са основните идеологически инструменти на сегашния екип на МЗ. След вчерашния протест е изказано следното мнение: „д-р Ваньо Шарков, заместник-министър на здравеопазването: От тази манипулация на общественото мнение имат полза хора, които се страхуват да има по-добър контрол в системата на здравеопазването. Това е маханизъм, който дава възможност за осъществяване на ефективен контрол от страна на НЗОК (курс.м.-Б.И.), но по-важното е, че той дава в ръцете на пациента възможност също да осъществява контрол. Нещата не зависят само от институциите, зависят и от обикновения пациент и това вече е изключително важно“ (БНТ 2016). Единственото вярно в това твърдение е, че ще се осъществява контрол от страна на НЗОК. Доколко обективен и ефективен – е, това вече е тема на друг разговор.

Лично аз смятам, че българските държавни институции, ръководени от сегашния политически „елит“ са обявили война – на мен и на всички български граждани, чиято цел е нашето поробване, контролираната мизерия и тоталното послушание.

НЕ! БЛАГОДАРЯ ЗА „ГРИЖАТА“!

 Източници:

БНТ (2016) Протестиращи искат незабавната оставка на Петър Москов. http://news.bnt.bg/bg/a/protestirashchi-iskat-nezabavnata-ostavka-na-petr-moskov

Кук, Р. (1999) Заплаха. ИК „Коала“, Пловдив

Тонева, З. (2009) Публично здраве. В: К. Петков (съст.) Европейска социална политика. Европейски сравнителни анализи. УИ „Паисий Хилендарски“, Пловдив.

Тоффлер, Э. (2003) Метаморфозы власти. Издательство „ACT”, Москва

доц. д-р Божидар Ивков

ВЛИЯНИЕ НА ВЪТРЕШНИЯ ДИЗАЙН НА БОЛНИЦИТЕ ВЪРХУ ЛЕЧЕНИЕТО НА ЧОВЕКА

Етикети

, , ,

Попадам на интересен текст в полския електронен портал „Rynek zdrowia”. Става дума за позитивното влияние на вътреболничния дизайн върху самоусещането и самочувствието на болния човек и влиянието на този дизайн върху ефективността на лечението. Текстът предизвиква в мен спомени от годините на моята младост и първите ми посещения на тогавашните санаториуми. Спомням си например, че през първата година (мисля, че беше 1974 г.) в санаториума на МНЗ в Бургас бяхме принудени през цялото време да пребиваваме в него облечени в болнични пижами. Знак на „висше“ благоволение беше, ако успеехме да се преборим да носим свои собствени. Само че аз не си губех времето в „напразни“ битки. След като обядвах се преобличах и полутайно напусках санаториума и заминавах с автобуса до Бургас – намиращ се на около 14 км от т.нар. Бургаски минерални бани. Обикалях книжарниците, кината, театъра, операта… Седях в сладкарниците на чаша кафе с нова книга и…, разбира се, преследвах (обикновено безуспешно) бургаските момичета. Не издържах болничната атмосфера на санаториума. Още по-малко имах афинитет да разговарям с по-възрастни от мен хора за това, къде, колко, откога и как ги боли.

Изобщо обстановката в болниците и санаториумите през онези години сякаш засилваше болките ми. Имах усещането, че от личност се превръщам в някакъв инвентарен номер, в биологична и роботизирана единица в някаква фабрика за ремонт.

Сред спомените ми неуверено се промъква усещането за нещо важно… Да, в дипломната ми работа има интересрн текст. Намирам го. И ето какво прочитам:

„Удивително точно наблюдение е направил в своето време Н. И. Пирогов: ранените местни жители, намирайки се в колиби, оживявали, а войниците в болниците от същите рани умирали. Това е защото, обяснявал великият хирург, първите били обкръжени от близките си, отдаващи им топлината на сърцата си, а вторите виждали около себе си само страдание и смърт.

Близките хора, оказвайки внимание на болните, като че ли вземат върху себе си част от болката им, а им отдават заряд от своето здраве заедно с напътствието да издържат, да оздравеят“ (Бейлин 1980: 25)

Наистина невероятно наблюдение и гениални заключения. Тук само ще добавя, че и най-бедната родна колиба е за предпочитане пред състоянието на много нашенски болници и санаториуми. Защото родното, познатото пространството, в което човек се е родил, израснал и се е формирал като човек, носи в себе си големи „дози“ сигурност и спокойствие, за разлика от чуждата, непозната и изпълнена с множество опасности среда на болницата.

Продължавам да се ровя в паметта си и си спомням за мой доклад от 2013 година за ролята на архитектурните и транспортните бариери в процеса на социалното изключване на хората с увреждания. Там намирам също интересен текст: „Днес се приема до голяма степен за доказано от видеоекологията (Филин 2006), че хомогенните и агресивни зони влияят негатвино върху психиката на човека и неговите социални комуникации (пак там, с. 126). Недостъпното или трдудно достъпно градско и селско пространство диктува на хората пасивен, свързан единствено с някакво производство, или агресивен начин на живот, свързан с трайна настройка за преодоляване на архитектурните и транспортните бариери, което в крайна сметка поставя отпечатък върху характера на социалните интеракции и норми на поведение в обществото“ (Ивков 2014).

Нещо повече, еднообразието или хаотичното „оцветяване“ на жилищните сгради и стандартизацията им в големите градове, пораждат психологически дискомфорт, който оказва влияние върху менталността и и развитие на психологическа неуравновесеност в гражданите.

И така, както външната архитектурна среда влияе върху комуникациите между хората и повлиява – най-често негативно – индивидуалното и социалното психологическо състояние и здраве на хората, по същия начин и болничната среда влияе върху психиката и психичното здраве на болните.

Според специалистите болничните пространства оказват влияние (позитивно или негативно) върху самочувствието на пациентите и резултатите от лечението. Днес в много страни, в т.ч. и в България (макар и по-бавно и по-рядко), вътреболничното пространство се променя. Мнозинството директори на болници вече знаят, че добре оформеното, предпазващо от стрес, болнично пространство, влияе в посока на по-бързото оздравяване на болните. Например добре оформеното вътрешно пространство позволява да се намалят след оперативните усложнения и болния по-бързо да оздравее (Gazeta Wyborcza).

Изследвания, проведени в Университета в Шефийлд, Великобритания, показват, че „благодарение на добре обмислената вътрешна архитектура на болниците, е намаляло времетраенето на лечението. В общата болница с 21%, а в психиатричната – с 14%. С над 20% е намаляло количеството на даваните на пациентите обезболяващи лекарства. С 10% се е съкратило времето на пребиваване в болницата след операция“ (Gazeta Wyborcza).

Оказва се, също така, че вътреболничното пространство влияе не само върху самочувствието на пациентите, но и на персонала – при добра вътрешна архитектура медицинския персонал се чувства по-малко уморен и преживява по-ниски нива на стрес. Да не говорим за големия икономически ефект.

И ако към всичко това се добави и наличието на свободен достъп – когато и там, където това е възможно – на близките до болния, то нещата биха изглеждали съвсем различно.

 Литература

Бейлин, П. E. (1980) Поговори со мною, доктор. Издательство Радянський письменник, Киев.

Ивков, Б. (2014) Физическата среда в града и селото като фактор, конституиращ социално изключване на хората с увреждания. В: „Градът и селото – предизвикателствата на ХХI век”. София. Издателство „Омда“, [www.omda.bg]

Филин, В. А. 2006 Видеоэколгия. Что для глаза хорошо, а что плохо. Москва, Видеоэколгия

Gazeta Wyborcza/Rynek Zdrowia 20 lipca 2016. Wygląd szpitalnych wnętrz ma wpływ na leczenie. http://www.rynekzdrowia.pl/po-godzinach/wyglad-szpitalnych-wnetrz-ma-wplyw-na-leczenie,163973,10.html

доц. д-р Божидар Ивков

 

12 ФАКТА ЗА АВТОИМУННИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ, ОТ КОИТО ЩЕ ВИ НАСТРЪХНАТ КОСИТЕ

Етикети

, , ,

  1. Автоимунните заболявания са се превърнали в по-голям проблем, отколкото онкологичните и сърдечно-съдовите заболявания.

 Взети заедно, автоимунните заболявания са най-разпространените заболяване в САЩ. Според Националния институт по здравеопазване (NIH), 23,5 милиона американци имат някакво автоимунно заболяване. За сравнение, онкологичните заболявания засягат до 9 милиона човека, а сърдечно-съдовите заболявания до 22 млн. 23,5 милиона е много скромна оценка на броя на лицата с автоимунни заболявания, като се вземе предвид, че има хора, чиято диагноза все още е под въпрос. Имайки предвид това, както и факта, че NIH разглежда само 24 автоимунни заболявания от над 80, то уважавани институции, като например Американската асоциация за автоимунно-свързани заболявания (AARDA), изчислява, че броят им е по-точно близо 50 млн. човека. Това е един от всеки пет души.

 2. Въпреки, че автоимунните заболявания се превръщат в нарастваща епидемия – те са се удвоили през последните три десетилетия, това се пази в тайна.

90% от американците не могат да назоват поне едно автоимунно заболяване. Тези заболявания спокойно се разрастват като скрита от медицинската история епидемия. Това е прикрита криза, която трябва да се покаже не само на хората, които са с автоимунни заболявания, но и на тези, които, поради разрастването им, неизбежно ще се сблъскат с тях.

 3. Лекарите и учените все още дори не разбират проблема

Забравете за откриването на лек, защото ние все още дори не сме открили, какво причинява проблема. Идеята, че имунната система в действителност може да атакува собственото си тяло, не е съществувала до 50-те години на ХХ век. Чак до 80-те години на студентите по медицина са се преподавали неправилни концепции, отнасящи се до имунологията. Днес, лекарите все още се борят за цялостното разбиране на проблема.

 4. Автоимунните заболявания са една от 10-те най-чести причини за смърт при жените на възраст до 64 години и децата от женски пол.

Колкото по-висока е честота на автоимунните заболявания при жените, толкова по-висока е смъртността сред тях. Въпреки това, здравните специалисти все още не са готови да посрещнат потрбностите на жените за намаляване на разрушителното действие на тези убийци.

 5. Видовете автоимунни заболявания се увеличават успоредно с идентификацията им

През 1992 г. са били известни около 67 автоимунни заболявания, а за други 20 е имало съмнение, че тяхната природа е автоимунна. Днес са известни най-малко 80 такива заболявания, а броят им нараства и подозирам, че най-малко 40 са допълнителните заболявания с автоимунна основа.

6. Повечето автоимунни заболявания са изтощителни, някои от тях са животозастрашаващи, а всички те изискват лечение през целия живот на човека

Автоимунното заболяване е хронично състояние. То не може да бъде излекувано, а лечението през целия живот на човека се свежда до смекчаване на симптомите.

7. Лечението на автоимунните заболявания води до трайна инвалидизация

Лечението е насочено към смекчаване на ужасните симптоми, а прилаганите лекарства дават постоянни странични ефекти като внезапна и постоянна слепота, потисната имунна система, остеопороза, снижена мускулна функция, висока кръвна захар и др. Хората с автоимунни заболявания често попадат във фатална низходяща спирала на болестта и лечението, което причинява повече заболявания, които се нуждаят от повече лечение.

8. При жените съществува изключително висок риск от поява и развитие на автоимунно заболяване

 prevalence

 Според последните прогнози при една от всеки 12 жени и един от всеки 20 мъже в САЩ ще се появи и развие някакво автоимунно заболяване в течение на живота им. Просто ако човек е роден жена вече съществува значителен риск от поява и развитие на автоимунно заболяване.

9. Автоимунитетът все още не е приет от медицинската общност като категория, свързана с болестите

Докато други заболявания, като рак, имат „чадър“ като покритие на определени грижи, като онкология, спрямо автоимунните заболявания няма единен фронт в областта на здравеопазването. Това означава, че хората с автоимунни заболявания трябва да се срещат с най-различни специалисти и практически да разчитат на здравните грижи на няколко лекари, които не се консултират един с друг.

10. Ако имате едно автоимунно заболяване вие сте изложени на повишен риск от поява и развитие на второ автоимунно заболяване.

Хората с автоимунни заболявания често развиват вторични или няколко автоимунни заболявания. След като имунната система е увредена, то тя има потенциал да продължи да отговаря на собственото си тяло с много грешки.

11. Автоимунните заболявания струват на здравната индустрия около 1 милиард всяка година

Хроничните заболявания представляват огромна част от медицинските разходи. Природата на автоимунните заболявания да продължават през целия живота прави скъпи грижите за тях.

12. Това е четвъртата най-важна причина за инвалидизация на жените в САЩ.

Не всички видове инвалидност са видими. Автоимунните заболявания са невидими, защото хората не винаги изглеждат външно болни. И все пак, автоимунните заболявания успяват да се класират изненадващо високо сред причините за инвалидизация на жените.

 Източници

Somers, E. C., S. L.Thomas, L. Smeeth, A. J.Hall (2009) Are Individuals With an Autoimmune Disease at Higher Risk of a Second Autoimmune Disorder? In: American Journal of Epidemiology, Vol. 169 (6), pp. 749-755 doi:10.1093/aje/kwn408

Autoimmune Diseases (2012) National Institute of Environmental Health Sciences. https://www.niehs.nih.gov/health/materials/autoimmune_diseases_508.pdf

Autoimmune Statistics – AARDA. AARDA. N.p., n.d. Web. 09 Feb. 2016. http://www.aarda.org/autoimmune-information/autoimmune-statistics/

Hospital Centennial. The Rockefeller University. N.p., n.d. Web. 09 Feb. 2016.

http://centennial.rucares.org/index.php?page=Autoimmune_Diseases.

 

Преводът е направен по: Nordljos, N. (2016) Facts About Autoimmune Diseases That Will Make Your Hair Stand On End. https://autoimmunemess.com/

 Превод от английски език: доц. д-р Божидар Ивков

44 КНИГИ, КОИТО ПРЕПОРЪЧВАМ

Етикети

, , ,

Сигурно е много претенциозно да препоръчваш на хората книги, които да прочетат. Претенциозно, защото всеки списък с такива книги отразява вътрешния мир на съставителя. А той, както знаем, е твърде субективен, дори уникален.

Претенциозно, защото всеки човек има свой вкус, своя неповторима индивидуалност и харесва различен вид и жанр художествена литература.

И все пак, набрах смелост да споделя 44 заглавия, които са ми направили силно впечатление. Не само като език, художествена стойност, но и като прозрения и философско-житейски послания.

Това са книги, които съм прочел и препрочитал в периода 2009-2016 г. (до 30.06.).

И най-важното. Това не е списък, подготвен от мастити литературни величия или литературни критици, или учени. Това е списък на един обикновен читател, който се опитва да мисли, когато чете. Опитва се да дебатира с автора.

Това е малка подборка от онези над 320 книги, които съм прочел за посочения период и в които – освен всичко друго – съм открил поне по един бисер, а понякога и диамант, и които съм събрал в 4 сборника, публикувани в моя блог. В началото на 2017 година предстои да публикувам и пети сборник.

Използвам случая да благодаря на всички издателства за възможността да се докосна до творчеството на авторите, посочени по-долу, и да преживея с техните книги незабравими мигове.

Ето и списъка с книги, които си позволявам да препоръчам на четящите люде.

  1. Базен, Е. (1984) Зеленият храм. Изд-во „Народна култура”, София.
  2. Базен, Е. (1966) Стани и ходи. Изд-во „Народна младеж”, София.
  3. Божинов, Г. (2014) Калуня-каля. ИК „Хермес“, Пловдив.
  4. Бредбъри, Р. (2009) Париж завинаги. Разкази. ИК „Бард”, София.
  5. Вишневски, Я. Л. (2009) Самота в мрежата. ИК „Сиела”, София.
  6. Вонегът, К. (2004) Затворникът. ИК „Анимар”, София.
  7. Вонегът, К. (1984) Без невинност. Издтаелство „Народна култура”, София.
  8. Грийн, Д. (2013) Вината в нашите звезди. ИК „Егмонт“, София.
  9. Грум, У. (1995) Форест Гъмп. ИК „Бард”, София.
  10. Делчев, Б. (1995) Дневник. Поредица „Извори”. Изд. „Народна култура”, София.
  11. Дженоува, Л. (2014) Все още Алис. intese – Локус Пъблишинг ЕООД, София.
  12. Джером, К. Джером (1982) Празни мисли на един празен човек. Издателство „Народна култура”, София.
  13. Джером, К. Д. (1975) Трима души в една лодка. (Без да става дума за кучето). Медицина и физкултура, София.
  14. Джонг, Е. (2016) Страх от летене. ИК „Обсидиан“, София.
  15. Добс, М. (2014) Къща от карти. ИК „Сиела“, София.
  16. Канети, Е. (1981) Из „Другия процес“. В: Ф. Кафка. Роден съм да живея в самота. Издателство „Народна култура“, София.
  17. Кинг, С. (2008) Дума Ки. ИК „Плеяда”, София.
  18. Клемънт, П. (2005) Процедурата. ИК „Унискорп”, София.
  19. Ларшон, С. (2009) Мъжете, които мразеха жените. Милениум, кн.1. ИК „Колибри”, София.
  20. Ларшон, С. (2010) Момичето, което си играеше с огъня. Милениум, кн. 2. ИК „Колибри”, София.
  21. Ларшон, С. (2010а) Взривената въздушна кула. Милениум, кн. 3. ИК „Колибри”, София.
  22. Лудвиг, Е. (1947) Микеланджело. Издателства „Прометей” и „Култура”, София.
  23. Маркес, Г. Г. (1979а) В лош час. В: Избрани творби в два тома. Том 1, Изд. „Народна култура”, София.
  24. Мопасан, Г. (1980) Военни разкази. Военно издателство, София.
  25. Нейков, П. (1990) Спомени. Издателство „Отечествен фронт”, София.
  26. Оруел, Д. (2005) 1984. ИК „Труд” и „24 часа”, София.
  27. Паласио, Ар Джей (2013) Чудо. ИК „Бард“, София.
  28. Сантуш, Ж. Р. Д. (2010) Божията формула. ИК „Хермес”, Пловдив.
  29. Сарамаго, Ж. (2011) Слепота. ИК „Колибри”, София.
  30. Сарамагу, Ж. (2007) Евангелието по Исуса Христа. ИК „Колибри“, София.
  31. Стоун, О., П. Кузник (2013) Премълчаваната история на САЩ. ИК „Милениум“, София.
  32. Твен, М. (2008) Избрано. ИК „Фама”, София.
  33. Толстой, Л. Н. (1956) Смъртта на Иван Илич. В: Повести и разкази 1872-1886. Събрани съчинения, том 10. Издателство „Народна култура”, София. с. 313-375
  34. Фалада, Х. (2013) Всеки умира сам. ИК „Летера“, Пловдив.
  35. Финдли, Т. (2012) Пилгрим. Изд-во „Леге Артис“, Плевен.
  36. Хашек, Я. (1986) Политическа и социална история на пратията на умерения прогрес в рамките на закона. В: Избрани произведения в три тома. Том 2. Издателство „Народна култура”, София.
  37. Хилзенрат, Е. (2012) Нацистът и фризьорът. ИК „Колибри“, София.
  38. Шмит, Е.-Е. (2015) Папагалите от площад Арецо. ИК „Леге Артис“, Плевен.
  39. Шмит, Е.-Е. (2007) Моят живот с Моцарт. Изд-во „Леге артис“, Плевен.
  40. Шмит, Е.-Е. (2004) Евангелие според Пилат. Издателство „Леге Артис“, Плевен.
  41. Шъ, С. (1985) Записки от Източния склон. Изд. Народна култура, София.
  42. Ялом, Ъ. (2015) Да се взреш в Слънцето. ИК „Хермес“, Пловдив.
  43. Ялом, Ъ. (2013) Когато Ницше плака. ИК „Колибри“, София.
  44. Ялом, Ъ. (2012) Проблемът [на] Спиноза. ИК „Хермес“, Пловдив.

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО МИСЛИ НА РУМИ

Етикети

, , ,

Всичко, което губим, рано или късно, ни се връща, макар и под друга форма.

***

Стореното вчера вече е минало. Днес трябва да направим нещо ново.

***

Тишината и звуците на природата са езикa на Бога, останалото е лош превод и лошо тълкуване.

***

Думите ни се връщат върху нас с цялата позитивна или негативна сила и смисъл, които сме вложили в тях.

***

Успоредно с книгите трябва да четем и да се опитаме да разберем себе си.

***

Нашата удовлетвореност е най-светла и голяма, когато идва от радостта на другия, която ние сме му дарили.

***

Каквото и да правим камъкът няма да се превърне в зелено дърво и след хиляди години.

***

Колкото по-големи са амбициите, толкова повече са раните.

***

Всичко е вътре в нас. Искай първо от себе си.

***

Когато себичността и завистта завладеят ума и душата ти, Бог си отива.

***

Ако имаш криле, недей да пълзиш.

***

Мъдростта изисква изучаване и промяна на самия себе си.

***

Търсенето на всяко нещо трябва да започва вътре в нас.

***

Истински силния човек не е насилник. Истинския мекия човек не е слаб.

***

Огледалото не е виновно за това, което виждаш в него.

***

Душата на мъдреца винаги е радостна, щом очите му са отворени.

***

Изгори тъмата в себе си, за да свети светлината, колкото и слаба да е.

Божидар Ивков

 

ЗА РИСКА ОТ ПОЯВА НА AS ПРИ ДЕЦАТА НА ХОРА С AS

Етикети

Анкилозиращият спондилит (AS) е вид артрит, който засяга предимно гръбначния стълб и таза. Промените в гените допринасят за наличието на риск при някои хора да се появи и развие анкилозиращ спондилит.

Един ген има значителен принос за съществуването на риск от появата на артрит, той се нарича HLA-B27. Около 70-80% от хората с анкилозиращ спондилит имат гена HLA-B27.

Какво означава това за децата на хората с анкилозиращ спондилит?

Добрата новина е, че риска е доста малък, а днес вече има някои доста добри методи за лечение на анкилозиращия спондилит, така че аз не мисля, че хората с AS трябва да вземат решения, дали да имат или да нямат деца, само въз основа на факта, че имат анкилозиращ спондилит.

Причините за това са:

– Генът HLA-B27 е сравнително често срещан в европейската човешка популация: около 7-9% от хората, са носители на този ген;

– Важно е, че само при 1-5% от хората, които наследяват този ген, се развива AS. Така че почти всеки човек, носител на ген всъщност не страда от AS;

– Съществуват редица други гени, които допринасят за наличието на риск от поява и развитие на AS, но ефектът им е толкова малък, че той почти не е от значение за хората, когато правят оценка на риска при тяхното семейно планиране дали да имат деца или не;

– Научните изследвания показват, че дори да сте човек с AS и имате деца, за тях рискът от поява на AS е само около 8%. Ако едно от децата е с AS, рискът неговите брат(я) и/или сестра(и) да развият AS е също 8%.

Важно е да се помни, че има редица добри лечебни практики и лекарства, прилагани при анкилозиращ спондилит, включително анти-TNF агенти, анти-IL12/23 агенти, анти-IL17 агенти, нестероидни противовъзпалителни средства и, разбира се, не бива да се забравя добрата стара физиотерапия, която е показана при намаляване на болката и сковаността и подобряване на двигателните функции.

Хората с анкилозиращ спондилит обикновено водят нормален живот и имат семейства, и могат да правят всички онези неща, които другите хора правят.

Ако искате да прочетете повече за генетиката на анкилозиращия спондилит, можете да прегледате тези медицински статии в специализираните списания на следните адреси:

https://www.researchgate.net/publication/255690828_Genetics_of_ankylosing_spondylitis

https://www.researchgate.net/publication/232528351_The_Genetics_of_Ankylosing_Spondylitis_and_Axial_Spondyloarthritis

превод от английски език: доц. д-р Божидар Ивков

Преводът е направен по: Robinson, Ph. (2016) Genetics of Ankylosing Spondylitis. What’s the risk for your child? http://www.bjchealth.com.au/connected-care/genetics-of-ankylosing-spondylitis.-whats-the-risk-for-your-child?utm_content=30474601&utm_medium=social&utm_source=twitter

КАК ДА (САМО)ОЦЕНИМ СИЛАТА НА ХРОНИЧНАТА ФИЗИЧЕСКА БОЛКА?

Етикети

, , , ,

Вероятно всеки човек с ревматично заболяване е бил изправян пред необходимостта да оцени силата на болката, която изпитва. Това най-често се случва, когато той е при лекаря, за да потърси помощ за лечението на своето заболяване. Разбира се, днес технологиите позволяват подобна (само)оценка на силата на болката да се прави в дома, веднъж или няколко пъти на ден, за една или друга област на тялото, като се използва 10-степенната скала (или по-точно 11-степенна ако се включи и нулата) за измерване силата на хроничната физическа болка. Скалата има различни графични изображения, но по същество те са еднакви.

 e3c979b1078f1efd38fb210ec2916a0b.png

images 

images

 

При 10-степенната скала усещанията за сила на болката варират в рамките на двете възможни крайни състояния: от „0-1“ – липса на болка до „10“ – възможно най-силната болка. Как обаче да се определи силата на болката?

Без да бъда специалист – лекар или човек с друга медицинска професия, аз съм изградил свой собствен подход за оценка на моята физическа болка.

За някои хора (в т.ч. и аз) болката е слаба, когато не им пречи в ежедневието и те са свикнали с нея, дори на моменти трябва да се концентрират върху това дали изпитват болка или не, за да могат да определят силата на болката. Тогава те определят болката си в рамките от 0 до 2-3. В други случаи те поставят оценка 5, като идеята е, че болката е умерена до средно силна, но се усеща добре. Про оценка над 7 болката се приема за силна и когато това продължава дълго време търсенето на решения за нейното овладяване чрез традиционната или нетрадиционната медицина става задължително (Jamison 2016).

Някои хора при оценката на силата на болката, правят сравнение на моментното си състояние със състоянието, в което са се чувствали най-зле, т.е. болката е била много силна (релативен подход).

Хората с ревматични заболявания знаят, че болката е много силна (дори непоносима), когато тя ги поваля на легло и те усещат втрисане, като че ли имат висока температура – тогава те са склонни да оценяват болката си с 9 и дори 10 по скалата, за която става дума тук.

***

Тук ще ви предложа един лесен „метод“ за оформяне на (само)оценката на силата на хроничната физическа болка. Този „метод“ използвам винаги, когато самооценявам силата на моята физическа болка.

За целта на-напред приемам изходни предпоставки, свързани с това какво представлява за мен физическата болка и критериите, спрямо които я оценявам.

Приел съм, че болката е „субективно усещане, което „не може да се докаже от страдащия и да се обори от лекуващия“. Липсата на универсална и всеобщо приета дефиниция ме е насочила към определението на Международното общество за изучаване на болката, според което болката е „неприятно сензорно и емоционално преживяване, което е резултат от сложно и многопластово взаимодействие на физически, психологически и емоционални фактори (Болката). Освен това, за мен болката е онова субективно усещане, което „поставя човека на мястото му, показва му истинските граници на неговото тяло“. Именно болката лишава човека от вредната илюзия „за всемогъщество“ и чувство за абсолютна свобода (Дайс 2016).

Болката е и своеобразен био-психо-социален ограничител, рамкиращ и прокарващ дълбоки и ясни граници между различните възможности и способности на човека да извършва присъщите за него ежедневни дейности и да изпълнява присъщите за него социални роли. С други думи, степента на ограничаване на възможностите в резултат на физическа болка, е критерият, спрямо който оценявам болката. Тук използвам следната класификация за степен на ограничение, в т.ч. ограниченията, които изпитвам дори тогава, когато ползвам различни помощни средства:

(1) Затруднение – човекът с физическа болкаима възможности да извършва ежедневните си задачи и дейности, както и да изпълнява присъщите за него социални роли – да учи, да работи или да участва в обществените събития, макар и да изпитва известни трудности от различен характер“;

(2) Ограничение – човекът с физическа болка „има възможности да извършва ежедневните си задачи и дейности и да изпълнява присъщите за него социални роли – да учи, да работи или да участва в обществените събития, но в непълна или ограничена степен и сфери“.

(3) Невъзможност – човекът с физическа болка „няма възможности да извършва ежедневните си задачи и дейности и да изпълнява присъщите за него социални роли – да учи, да работи или да участва в обществените събития“ (Ивков 2011: 54-56), поради продължителна и много силна болка.

***

След това пристъпвам към използване на скалата посочена по-долу.

 ThinkstockPhotos-539684888_1280x640_acf_cropped_1280x427_acf_cropped

 Стойностите на тази скала разглеждам по следния начин:

0-1 – без болка, липса на болка (няма затруднения в ежедневието)

1-3 – слаба болка (затруднения в ежедневието)

3-5 – умерена/средно силна болка (затруднения и/или ограничения в ежедневието)

5-7 – силна болка (ограничения в ежедневието)

7-9 – много силна болка (ограничения и/или невъзможност за действие в ежедневието)

9-10 – ужасна/невъобразима/непоносима болка (невъзможност за функциониране в ежедневието).

***

Този подход или „метод“ за (само)оценка на силата на хроничната физическа болка е строго субективен. Всеки е свободен да го приеме изцяло или да го отхвърли изцяло, или да го адаптира съобразно своите ментални и познавателни възможности и опит. За някой той може да изглежда твърде сложен и неразбираем, но той е част от непрекъснатата интерпретация и реинтерпретация на нашето здравословно състояние, на физическата среда, която ни заобикаля, изобщо на живота с хронично заболяване и с хронична физическа болка.

Животът с хронична физическа болка изисква усилия – физически, умствени и психологически, повече усилия от обикновено и то в условия на високи равнища на несигурност и неопределеност.

Онова, което струва ми се е важно да се знае и да се помни, е:

  1. Тази скала е скала за (само)оценка на силата на физическата болка, а не за (само)оценка на функционалните дефицити, които пораждат такива заболявания като ревматоиден артрит (РА) или анкилозиращ спондилит (АС). За тази оценка са създадени други скали;
  2. Когато оценката на физическата болка се задържа много дълго време (непрекъснато в продължение на години, дори десетилетия) между 3 и 5, с тази болка може да се свикне и да се понася сравнително леко. Същевременно обаче тя нанася поражения върху нервната система и човек става по-раздразнителен, по-нервен, по-сприхав в контактите си с хората. Такава болка повишава във времето риска от депресивни и фрустрационни състояния и изисква мобилизация на цялата ментална и психологическа сила на човека, за да овладее възможните негативни последици;
  3. Когато силата на болката се оценява на 9-10 и това продължава относително дълго време, тогава хроничната физическа болка е в състояние да заличи, да „умъртви“ човешката личност (Vetlesen 2009). С други думи, силната физическа болка затваря всички социални светове на човека и остава сама, остава само светът на физическата болка.

Хроничната физическа болка е нещо уникално „сред всички наши психически, соматични и емоционални състояния по силата на това, че такава болка няма обект. Физическата болка е интенционално състояние (тя не е сляпа за нищо), но това, за което е предназначена тази болка, което й придава съдържание, няма форма на обект, който може да бъде посочен“ (Scarry 1985, цитат по Vetlesen 2009: 15).

Максимално точната и възможно най-обективна (само)оценка на силата на физическата болка е не само важен индикатор за състоянието на болестния процес и здравословното състояние на човека, но и за ефективността на прилаганото лечение.

 Литература

Болката. http://www.zdrave.bg/?c=e&id=5&rid=31

Ивков, Б. (2011) Система за оценка на професионалната пригодност на хората с увреждания. НФРИ, София. http://nfri.bg/documents/biblioteka/sistemaA5.pdf

Дайс, Е. (2016) Философия боли. В: Русский журнал. http://russ.ru/pole/Filosofiya-boli

Jamison, В. (2016) The Difficulty of Rating Pain on a Scale of 1 to 10 When You Deal With Pain Often. [on-line: http://themighty.com/2016/06/how-to-answer-rate-your-pain-on-a-scale-of-1-to-10-questions/]

Scarry, E. (1985) The Body in Pain: The Making and Unmaking of the World. Oxford.

Vetlesen, A. J. (2009) A Philosophy of Pain. Translated by John Irons. Reaktion Books Ltd, London.

доц. д-р Божидар Ивков

СЕДЕМ МИТА ЗА БОЛЕСТТА НА БЕХТЕРЕВ (АS)

Етикети

, ,

Трудно произносимо име на потенциално опустошителните  болки в гърба – анкилозиращият спондилит, не е достатъчно известно или добре разбрано заболяване. Хората с анкилозиращ спондилит трябва да знаят някои оновни факти.

 

Ако сте човек с анкилозиращ спондилит (произнася се ан-ки-ло-зи-ращ спон-ди-лит), вероятно знаете, че има доста неща, с които – вие и хората около вас – трябва да се запознаете и които са свързани с тази форма на артрит, който засяга основно гръбначния стълб. В действителност много хора не разбират това състояние с уникално име, казва Нортън М. Хaдлър, ревматолог и професор по медицина и микробиология/имунология, от Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил. Ето и някои от най-разпространениет митове за анкилозиращия спондилит (АС – болест на Бехтерев).

 

Мит № 1. Aнкилозиращият спондилит е рядко заболяване.

Истината: AS се среща много по-често, отколкото си мислите. Оценките показват, че AS засяга около 1,4% от общото население, казва Елис Рубенщайн, ревматолог в здравния институт „Сейнт Джонс“ в Санта Моника, Калифорния. Това означава, според Американската асоциация на хората с АС, че заболяването се проявява по-често, отколкото множествената склероза, кистозната фиброза и болестта на Лу Гериг взети заедно. Анкилозиращият спондилит е най-често срещаното заболяване в групата ревматични заболявания, наричани спондилоартропатии, които причиняват хронични ставни проблеми.

Мит № 2: Aнкилозиращият спондилит е преди всичко заболяване при мъжете.

Истината: Въпреки, че вероятността младите мъже да бъдат засегнати от спондилоартропатии да е от два до три пъти по-голяма в сравнение с младите жени, анкилозиращият спондилит засяга и двата пола, казва д-р Хадлър. „Случаите при мъжете обикновено са по-тежки“ – добавя той (практиката поне в България е доказала, че това не винаги е вярно – бел.м.-Б.И.). В допълнение, погрешно е схващането, че симптомите на анкилозиращия спондилит при жените могат да направят по-трудно диагностицирането на заболяването. Например при някои жени болестта може да започне със симптоми във врата, а не в долната част на гръбначния стълб.

Mит № 3: Aнкилозиращият спондилит засяга само гръбначния стълб.

Истината: Хроничната болка в гърба е много често срещан симптом, който води до диагнозата – това е така, защото болестта засяга много често гръбначния стълб. Но анкилозиращият спондилит може да засегне и други части на тялото, включително аортната клапа на сърцето; очите, чрез възпалителен процес, наречен увеит; кожата, чрез псориазис; ребрата; храносмилателната система; бъбреците.

Мит № 4: Почивката е един от най-добрите начини за борба с болката при анкилозиращ спондилит.

Истината: Всъщност физическата активност е едно от най-добрите неща, които можете да направите за вашия анкилозиращ спондилит, казва д-р Рубенщайн. „Аз препоръчвам подходящ режим, включващ упражнения и физикална терапия“, казва тя. В действителност, едно изследване, публикувано в Annals of Rheumatic Disease през март 2014 г. установява, че при участниците в него, които имат редовна физическа активност – упражнения на ортостатичната, мускулната сила, стречинг (разтягане, опъване, или както е известно още редресиращи упражнения – бел.м.-Б.И.) и дихателни упражнения, тя подобрява качеството на живот на респондентите и намалява емоционален стрес и умора, свързана с анкилозиращия спондилит. Попитайте Вашия лекар за специфични упражнения, които биха могли да бъдат добри за вас и които можете да правите в дома си.

Mит № 5: Не трябва да приемате противовъзпалителни или нестероидни противовъзпалителни средства ако имате анкилозиращ спондилит.

Истината: Някои хора с анкилозиращ спондилит се колебаят да приемат НСПВС, защото са чували, че тези лекарства могат да разстроят и дори да увредят стомаха им. Въпреки това, нестероидните противовъзпалителни средства са всъщност най-често срещаните средства за облекчаване на болката, предписвани на хората в ранните стадии (и не само в ранните, а и през целия им живот – бел.м.-Б.И.) на заболяването, казва д-р Рубенщайн. Когато те се вземат под наблюдението на лекар, е възможно да се сведе до минимум риска от странични ефекти, като стомашни киселини.

Mит № 6: Анкилозиращият спондилит винаги води до анкилоза (срастване на прешлените, обездвижване – бел.м.-Б.И.) на гръбначния стълб.

Истината: Обездвижването на гръбначния стълб се наблюдава само в късните стадии на AS, казва д-р Рубенщайн. При някои хора, липсата на прогрес на заболяването е условие, което се проявява във времето, дълго след началото на заболяването. Като се следва предписания лечебен план, който трябва да включва упражнения, както и лекарства, е възможно да се помогне значително подобряване на прогнозата за изхода от заболяването.

Mит № 7: Анкилозиращият спондилит винаги се диагностицира на основата на болките в гърба.

Истината: Трудно е да се диагностицира анкилозиращ спондилит само въз основа на болки в гърба, зашото болките в гърба се срещат твърде често. „Едва ли някой изживява една година, без да е имал болки в гърба“, казва Хадлър. Въпреки че някои хора могат непрекъснато да търсят отговори за това, защо изпитват хронични болки в гърба, то други хора пренебрегват този факт, без да осъзнават, че проблема може да е далеч по-сериозен. Тъй като анкилозиращият спондилит може да засегне и други части на тялото, понякога диагнозата в действителност може да се установи на базата на изследване на друг проблем, казва Хадлър. Възможно е също така лекарят да види симптомите на друг проблем при рентгенография за откриване на анкилозиращ спондилит.

***

Колкото повече знаете за AS, толкова по-леко и по-високо качество на живот ще имате при наличието на това заболяване. Разбиването на тези митове е един от начините да постигнете това.

 

Преводът е направен по: Caceres, V., F. Sohrabi (2014) 7 Myths About Ankylosing Spondylitis. http://www.everydayhealth.com/hs/ankylosing-spondylitis-treatment-management/myths/

 

Превод от английски език: доц. д-р Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ ШОПЕНХАУЕР

Етикети

, , ,

Умните хора не търсят толкова самотата, колкото бягат от едноизмерното, посредствено и суетно блато, което глупаците създават около себе си.

***

Животът е странна твар: от гл.т. на младостта той е огромен букет от възможности, от гл.т. на старостта – тясна пътека в изсъхнала гора.

***

Жестокостта към животните издава вътрешното варварство на човека, готово във всеки миг да се разпространи върху други хора.

***

Ние се раждаме за страдание, не за щастие, защото пътя към познанието е страдание. Щастието е само малка доза анестезия, за да издържим болката на живота и собствената си безпомощност.

***

Ако не можем да променим нещо, то поне нека се опитаме да извлечем максимално възможната полза от него.

***

Не можем да се борим със заобикалящата ни тъпота. И ако не я овластяваме няма проблем – хвърления камък в блато не образува кръгове.

***

Без жената животът не би бил възможен – нито в биологически, нито социален смисъл.

***

Посредствеността е загрижена как да „убие“ времето, неосъзнавайки, че то не може да бъде умъртвено. Творецът е загрижен как по-пълноценно да оползотвори времето, защото никога не знае къде свършва то за него.

***

Ако при сблъсък на нечия глава с книга или друг предмет се чува звук от пустота, то това никога не е звук, издаван от книгата или предмета.

***

Самотата е ценна и поради това, че само тогава се чувствам безусловно свободен.

***

За да сме истински щастливи е важно да знаем, какво всъщност представляваме като хора, а не това, което имаме.  Щастие, родено от притежанието на материални предмети ни прави еднозимерни индивиди.

***

Всеки човек има право да бъде изслушан. Но в повечето случаи този акт трябва да бъде заплащан, иначе не си струва нито времето, нито усилието.

***

Богатството и славата са като мираж, жажда в морето.

***

Духовният и интелектуален бедняк се гордее с всички достъпни за него „изми“.

***

Без собствено достойнство, без собствена критическа мисъл, няма как да оцениш достойнствата и постиженията на другите.

***

Фойхтвангер казва, че „Бог е съвкупността от всички случайности“. Шопенхауер, смята, че съдбата е съвкупността от сътворените от човека глупости. С други думи, Бог и съдбата са продукт на нашата духовна нищета. Или не…

***

Мислите на великите хора не понасят филтъра глупостта, нито парафразите на посредствеността.

***

В гениалността има нещо детско и много прекрасно, но не и за регидния мозък.

***

Светът е болница за неизлечимо болни в перманентен терминален стадий, с неизвестен момент на края.

Источник: http://www.adme.ru/svoboda-kultura/22-citaty-artura-shopengauera-o-nastoyaschej-svobode-939760/ © AdMe.ru

Божидар Ивков

МНЕНИЕТО НА ПАЦИЕНТИТЕ ЗА ТОВА, КАКВО ИСКАТ ДА ЗНАЯТ ЛЕКАРИТЕ ЗА ТЯХ И ЗА ХРОНИЧНАТА ИМ БОЛКА

Етикети

, , ,

„Когато хора с хронична болка търсят лекарска помощ, те не винаги са посрещани със състраданието и уважението, на което са се надявали. Докато някои лекари подкрепят хората с хронична болка, твърде много от тях се сблъскват с подозрение и презрение, когато обсъждат болките си и възможното лечение с техните лекари.

Партнирайки си със североамериканската фондация „Pain“ („Болка“) попитахме хора с хронична физическа болка, какво желаят техните лекари да знаят за живота им с хронична болка. Тяхното послание към лекарите, е: „Предлаганото ни „наркотично убежище“ или предположението, че болката е в главите ни, прави лечението на болката още по-трудно“.

Ето какво ни казаха:

  1. „Ако можех да се грижа за болката си у дома с Tylenol, нямаше да съм тук. Може би няма да плача или да крещя, но болката е непоносима. Ето затова съм тук“.
  2. „За мен не е забавно да живея живота си в самота, така че, моля, повярвайте ми, когато казвам, че ме боли и имам потребност от някакъв вид облекчение“.
  3. „Аз преживявам моята болка и затова ми вярвайте, когато казвам, какво работи и какво не. Слушайте ни, защото всеки един от нас е различен, нашите тела и мозъци са различни“.
  4. „Аз не търся болкоуспокояващи, аз търся облекчение на болката“.
  5. „Моля разберете, че искам да работя заедно с вас и да си сътруднича с вас. Моля да разберете, болката ми може да бъде много силна без да се валям и пищя на пода, защото се научих да я изтърпявам и това е видимо всеки ден. И моля ви, гледайте на мен като на съюзник в борбата с моята хронична болка, а не като на пречка“.
  6. „Като лекар, помнете, че в края на деня, можете да забравите за мен и моята болка. Аз не разполагам с този лукс. Тя остава с мен, независимо дали си тръгвам или не, дали мисля за нея или не“.
  7. „Хората с хронична болка не трябва да се разглеждат като група, те са индивидуалности. И със сигурност не са поредния по-досаден случай, който може да се отпрати да се оправя сам, преди да отидете да играете голф“.
  8. „Моята възраст няма значение; ако можеше да се предпише рецепта с лекарство „твърде млад за толкова много болка“ веднага щях да я изпълня и да изпия лекарството“.
  9. „Всеки човек реагира на болката по различен начин. Човек би могъл да крещи или да плаче, да мълчи, да говори или да се смее на себе си, за да отвлича вниманието си, но други е възможно да не са способни на това“.
  10. „Те трябва да могат да преживяват болката си. Тя може да бъде толкова трудна за описание, че често да забравяме силата й до следващата ни среща“.
  11. „Въпросът „Какво е нивото на вашата болка?“ не означава абсолютно нищо за мен. Всичко се върти около болката? Ежедневно живея с нива 4-5, но ако искате да разберете личното ми усещане, с което аз живея тогава да, моето ниво на болка ще бъде осем, девет или десет. Моля, повярвайте ми, ако аз искам обезболяващи лекарства, то е защото силата на болката ми е извън това, което мога да понеса. Не бих питал, ако наистина не се нуждаех от лекарства. Просто ми повярвайте; това е всичко, което искам“.
  12. „Искам лекарите да знаят, че аз съм ОК с тях, но не като ми отговорят на всички въпроси. По-скоро предпочитам лекарят да ми каже: „Не знам отговора и ще трябва да проучим ситуацията“, вместо да се преструва, че знае. Аз по-скоро искам лекарят да е готов да се учи заедно с мен“.
  13. Иска ми се лекарят, който се бори с хроничната ми болка да уведоми социално-осигурителния фонд за инвалидност, като напише писмо, в което да обясни, че ако хроничната болка не бъде лекувана адекватно може да се стигне до задълбочаване на проблемите, и че тя никога няма да изчезне, независимо, какво работя“.
  14. „Мога да бъда щастлив и едновременно с това да изпитвам много силна болка. Ако аз съм усмихнат това не означава, че болката е по-слаба или ситуацията е по-добра; това просто означава, че знам, че аз съм повече от това крехко тяло“.
  15. „Искам лекарите, които дават клетва да не причиняват вреда да осъзнаят, че всеки път, когато те омаловажат нашата болка, те ни вредят. Живял съм, както се казва, с RSDS и хронична болка в продължение на 25 години. И ако чуя още един лекар да ми каже, че болкоуспокояващите лекарства са лоши за мен, ще се разкрещя“.
  16. „Почти невъзможно е да се грижа за четири растящи момчета и за пастрока им (терминално болен) без някакъв вид контрол над болката. Извършвайки простите домакински задължения болката може да ме остави на легло в продължение на дни, ако се опитам да ги върша като нормален родител. Моите деца заслужават майка, която може да функционира през деня“.
  17. „Искам лекарите да разберат, че когато ние сме с хронична болка, обезболяващите лекарства помагат само да се притъпи болката. Не изпитваме удоволствие, че пием болкоуспокояващи лекарства. Те не са за забавление или за лустро. Те се ползват точно за това, че хората да могат да функционират на малко по-високо ниво. Те позволяват да се измъкваме от леглото без сълзи в очите си. Хроничната болка разяжда цялото ни същество“.
  18. „Иска ми се да разбират колко много болка преживяваме през цялото време … и аз желая те да не ни разглеждат като маса хора, които предозират опиатите си като Принс, Майкъл Джексън, и др. … Защото някои пациенти с болка имат нужда от медикаменти като опиати, за да подобрят тяхното качество на живот, например да помогне на някой да стане от леглото или да функционира по-добре. Вместо това те избират да ни третират като наркомани, само защото имаме хронични заболявания.
  19. „Иска ми се лекарите да разберат, че болката не е нещо, което може да се изхвърли от мисълта“.

Преводът е направен по: Migdol, E. (2016) 19 Things People With Chronic Pain Wish Their Doctors Knew. http://themighty.com/2016/06/what-people-with-chronic-pain-wish-their-doctors-knew/

 

Коментар

„Без болка нашият живот е немислим. С нея животът трудно се издържа. Когато болката става тотална, това ни лишава от живот и докато все още сме живи ни кара да се стремим към липса на болка – макар че в крайна сметка тя ще бъде синоним на края на живота. Ако животът е само въпрос на болка, въпросът е дали си струва да се живее“ – казва А. Дж. Ветлесен в неговата „Философия на болката“. И продължава: „Да се живее означава всяка секунда да бъдем изложени на болка – не непременно като неизбежна реалност, но винаги като възможност. Наличието на болка варира при всеки човек. Но действителната опасност от болка е нещо, което е част от живота на всички човешки същества – това е съвсем просто, съществена част от определението за състояние на човека“ (Vetlesen 2009: 7).

Според Шлейфър (Шлейфер 2015) „Един от най-спорните въпроси при изследването на болката се отнася до това, възможно ли е преживяването й да бъде представено и ако да, то в каква степен“. Различните изследователи застъпват противоположни мнения.

Изказванията на североамериканците с хронична физическа болка поставят на дневен ред множество проблеми. Голяма част от тях са присъщи не само на североамериканското здравеопазване, но и на българското, както и на всички системи за здравеопазване по света. Нещо повече, те са присъщи навсякъде и за част от конфликтите в отношенията лекар-пациент.

Макар и само на описателно ниво, могат да се отдиференцират различни въпроси, свързани с болката, в т.ч. и с различни последици от преживяването на болката в цитираните по-горе изказвания. Те са насочени към лекарите под формата на пожелания към тях от страна на пациентите. А тези пожелания или послания са породени от проблеми, създавани от лекарите.

Освен основното послание, цитирано в началото, според мен има и друго важно послание към лекарите: недоверието към пациентите, че изпитват болка, липсата на състрадание и елементарен опит да ги разберат, дори подигравките и униженията, на които някои лекари подлагат своите пациенти, не само не им помагат, а вредят на здравето на пациента и правят почти невъзможно овладяването или поне смекчаването на силата на болката. Нещо повече, нарушава се основния принцип на хипократовата клетва: „Не вреди“.

Болката е строго индивидуално, лично преживяване и всеки опит на лекаря да пренебрегне пациентския наратив, да откаже сътрудничество на и с пациента, почти сигурно води до провал на лечението.

Лекарите трябва да бъдат обучени, да знаят и да разбират, че за човека с хронична болка присъствието й е непоносимо, „прекалено реално“, докато за другите тя е нещо „невидимо, нечувствително и неизвестно“.

Хроничната физическа болка – по думите на Илейн Скери – успешно изтласква всичко останало, докато не се превърне в единствен и вездесъщ факт на съществуването. С други думи, тя затваря всички социални светове (термин на Анселм Страус) и остава единствения възможен свят за човека с хронична болка. Отказът на лекаря да повярва и несериозното му отношение към преживяването на болката, към болевия опит на пациента му, е отказ от хуманната същина на професията му. В случая не само, че не помага да се подобри състоянието на пациента, но му отказва и помощ той отново да отвори и да се завърне в присъщите и познати му социални светове.

Според Шлейфър „болката представлява едновременно усещане (sensation; факт или чувствено събитие) и възприятие (perception; опит, изпълнен с ценност и значение) и, по такъв начин, подлежи на естествено-научно и хуманитарно изследване“. Освен това, „болката се проявява в живота едновременно като адаптивен (в случай на остра болка) и неадаптивен (в случай на хронична болка) механизъм. „Неопосреденото“, на пръв поглед, болево усещане и „неопосреденото“ му възприемане чрез опита се оказват опосредени от неврологическите и културните схеми на опита…“ (Шлейфер 2015; Schleifer 1987).

***

Убеден съм, че всеки лекар трябва да направи усилие и да надскочи тесните рамаки на биомеханичния модел, в традициите на който е бил възпитаван в медицинския Университет. Това го изисква простичкият факт, че пред него седи Човек, а не увредена биомашина. Подобно усилие си заслужава, защото то неминуемо ще доведе до по-добри резултати от труда му и до повече уважение от страна на пациентите.

 Литература

Шлейфер, Р. (2015) Ужасающая фактуальность боли: семиотика и возможность репрезентации чувственного опыта (пер. с англ. Андрея Логутова). В: Новое литературное обозрение, № 135 (5/215)

Scarry, E. (1985) The Body in Pain: The Making and Unmaking of the World. Oxford University Press, New York.

Schleifer, R. A. J. (1987) Greimas and the Nature of Meaning. University of Nebraska Press, Lincoln.

Vetlesen, Arne Johan (2009) A Philosophy of Pain. Translated by John Irons. Reaktion Books Ltd, London.

Превод от английски език и коментар: доц. д-р Божидар Ивков

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 28 other followers