ОПИТ ЗА ВИЗУАЛНА СОЦИОЛОГИЯ

Етикети

,

Застанал съм пред „Хепи“ на площад „Света Неделя“. Часът е 12:15. Имам 10-15 минути докато дойдат приятелите ми, с които имам среща. Паля цигара и се заглеждам в хората, които „дефилират“ пред погледа ми.

Имам този навик да наблюдавам преминаващите пред мен люде, когато чакам. Наблюдавам и се опитвам да проникна в душите им, в болките и радостите им, в житейската им ситуация, в която в момента са потопени.

Не броя хората. Преминават младежи – като се започне от горните гимназиални класове и се стигне до възрастните, наскоро или отдавна навлезли във Вселената на пенсионерския делник. Мъже и жени, млади и стари. Софиянци и гости на София – макар и рядко се долавя мекия говор на провинцията.

Първото, което гледам, е как са облечени. Огромното мнозинство от преминаващите са спретнати, чисти, с една или друга степен на овехтялост на дрехите. Но в никакъв случай не са облечени бедно. Дори има хора, чийто дрехи буквално вчера са слезли от витрините на някой МОЛ. И отново доминират по-тъмните тонове в облеклото, само при някои млади хора искрящата радост на цветовете празнува танца на младостта и жизненото безхаберие.

Дрехите могат да ми разкажат малко за финансовото състояние на хората. Правя си заключение, че мнозинството изкарват достатъчно пари, за да държат главите си над равнището на водата, над критичната точка. Но богаташи няма. И няма как да има на мястото, където съм застанал. Почти не виждам някаква екстравагантност, като изключим една млада дама с обица в двете ноздри на носа и много адекватен и ведър поглед. Добре облечена и определено знаеща, колко струва и като физическа красота, и като интелект, който струеше от очите й. Втората екстравагантност, която видях, бе младо момиче, с модерни, нови дънки, с големи дупки на плата в областта на бедрата. Проблемът беше, че са обути на голо, а температурата на въздуха бе около 1 градус. Не разбрах това символ на младежката енергия ли е, или е поговорката „Трай бабо за хубост“ в действие.

Дрехите разказват, но не много. Очите и езика на тялото са тези, които говорят, понякога крещят. В погледите на почти всички минаващи се чете безразличие към заобикалящите ги среда и хора. А когато хората не са сами поведението им е такова, сякаш около тях нищо и никой не съществува. Това безразличие е породено от различни фактори. При едни страданието им е изписано по лицата, при други нервната походка издава моментни неприятности с нещо или някого, при трети се промъква някакъв страх от нещо.

Аз съм едрогабаритен човек. Облечен съм в късо черно палто, с каскет, дънки и бастун. Няма как да не ме видиш – от страни на пътя съм. Стърча като побит камък и пуша. И само от време на време някой забързан по свои си дела човек вдига към мен изпразнен поглед, вероятно маркира поредната улична мебел и отминава. Рядко прочитам интерес в погледа на минувач – повечето млади хора.

И понеже мястото е такова, и хората се движат, повечето мобилни телефони или са прибрани, или се използват като телефони. Дочутите думи са онези, ежедневните, сиво-ежедневните, които всеки от нас произнася, но си мисли, че при него и думите, и събитията, скрити зад и в тях, са уникални. От „Хепи“ излиза млада жена, която е добре облечена и дори красива. Застава зад гърба ми и искам, не искам дочувам откъслечните й реплики. Не се старая да вникна в разговора, но ме привлича неотразимото „ше“, заместващо „ще“ и някои други окончания на думи, които са присъщи по-скоро простащината.

Пред мен тече река – сива, с плътна вода от безразличие, овладяна мизерия, гарнирана с болка и страдание. Радостта почти отсъства. Избягала е от очите на хората. Избягала е вдън гори тилилейски.

И ако „изрежем“ дъното и върховете на обществото ни, имам чувството, че това е всичко останало. Хора-сенки. Човешки миражи. Очи, празни от съдържание и пълни с… какво? С празнота и безразличие. Не, не е точно така. Въпреки сивотата има живец, много от хората или добре го прикриват, или в момента са потънали в размисъл по някакъв въпрос. Живец има, значи има и надежда. Надежда, за какво? За каквото и да е, но надежда има. Живи сме, има ни… остава само да докажем, че това има смисъл.

доц. дсн Божидар Ивков

ХРОНИЧНО РЕВМАТОИДНО ЗАБОЛЯВАНЕ В СЕМЕЙСТВОТО

Етикети

, , , , ,

Получи се добър материал, който може да бъде полезен. Особено на хората, които са били диагностицирани наскоро с рематоидно заболяване и все още са в процес на адаптация към него и наложените им промени.

доц. дсн Божидар Ивков

РЕВМАТОИДНА БОЛЕСТ В СЕМЕЙСТВОТО

С УСМИВКА ЗА БОЛКАТА, СТРАДАНИЕТО И… ЗОРЪТ ЧОВЕШКИ. СБОРНИК СЪС ЗАКАЧКИ

Етикети

, , , , ,

Предоставям Ви в едно цяло сбраната ни глупост и невежество от 2019 г. Ако някой се разпознае да не ми се сърди, защото не аз съм сътворил непреходните паметникови следи на неговите мисловни падения.

Приятно четене!

Божидар Ивков

ГЛУПОСТ И НЕГРАМОТНОСТ

 

НАШЕТО ДНК НЕ Е НАША СЪДБА, НИТО Е „ЖЕЛЯЗНА“ ПРОГНОЗА ЗА ЗДРАВЕТО НИ

Етикети

, , , , ,

Освен някои отделни изключения, наследствените мутации в гените ни определят риска от различни заболявания едва няколко процента. Начинът на живот и околната среда са най-важните фактори в това отношение. Това следва от обширен анализ на изследванията, проведени през последните 20 години.

В мнозинството случаи появата и развитието на някакво заболяване зависи от гените в рамките на по-малко от 5% – твърдят учени от Университета на Алберта.

Те са провели най-големия до сега метаанализ на изследвания, свързани с тази тема. Взети са предвид събраните в продължение на двадесет години данни, свързани с връзките между различни болести и честите мутации в гените (т.нар. единичен нуклеотиден полиморфизъм, на англ. single nucleotide polymorphisms – SNPs).

„Казано по-просто: ДНК не определя човешката съдба и SNPs са безполезни за прогнозиране на болестите“ – казва проф. Дейвид Уишърт (David Wishart), автор на разработката, публикувана в списанието „PLOS ONE“. „Развитието на повечето болести – продължава проф. Уишърт, в т.ч. много от новообразуванията, диабета, болестта на Алцхаймер, зависи от гените в най-добрия случай в рамките на 5%-10%“.

Едновременно с това анализът акцентира върху важни изключения, като болест на Крон, цьолиакия или макулна дегенерация, при които развитието на гените оказва влияние в 40%-50%.

„Извън малкото изключения, днес става все по-ясно, че риска от появата и развитието на мнозинството болести зависи от метаболизма, средата, начинът на живот и достъпа до разнообразни хранителни вещества, както и от въздействието на химикалите, бактериите и вирусите“ (к.м.-Б.И.)– обяснява проф. Уишърт.

Изследователите обръщат внимание, че тези резултати влизат в противоречие с бизнес моделите на много фирми, внушаващи, че генетичните тестове могат успешно да предвидят заплахите от различни здравни проблеми. Според мнението на проф. Уишърт други тестове и измервания предоставят много по-добри данни за определяне на риска от появата и развитието на дадено заболяване.

Най-важното заключение от това проучване е, че ако искате да получите значими резултати за здравето и склонността към различни заболявания, както и за това, какво може да се направи с него, е по-добре да бъдат изследвани метаболизма, микробиома или белтъка, а не гените. Тази работа подчертава необходимостта от разбиране на влиянието на нашата физическа среда и сигурността или качеството на храната, въздуха и водата“ (к.м.-Б.И.) – добавя изследователят.

***

По мое скромно мнение това изследване има още един, изключително важен, аспект. Освен със споменатите по-горе бизнес модели, то влиза в противоречие и с агресивно навлизащата в живота ни генетизация, с всичките й реални и потенциални социални заплахи и негативни последици. Без да навлизам в подробности ми се иска да кажа, че днес научно-фантастичния филм „Гатака“ или фантастичния роман на М. Сейки „Брилянтните“, се превръщат в социална реалност, с нейните негативни измерения и последици. В тази връзка ще напомня две – само на пръв поглед нямащи нищо общо по между си – мисли: (1) „За съжаление вече стана очевидно, че нашата технологичност задмина нашата хуманност“ (А. Айнщайн) и (2) „Земята има достатъчно за потребностите на всеки, но няма достатъчно за алчността на всички“ (Махатма Ганди).

Източници: PAP/RZ (2019) DNA decyduje o zdrowiu w niewielkim stopniu, zazwyczaj w kilku procentach. W: Rynek Zdrowia z 26 grudnia 2019. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/dna-decyduje-o-zdrowiu-w-niewielkim-stopniu-zazwyczaj-w-kilku-procentach,201284,11.html

https://www.ualberta.ca/science/news/2019/december/genetic-disease-health

https://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0220215

Сейки, М. (2018) Брилянтните. ИК „Ибис“, София.

доц. дсн Божидар Ивков

С УСМИВКА ЗА БОЛКАТА, СТРАДАНИЕТО И… ЗОРЪТ ЧОВЕШКИ (20)

Етикети

, , , , ,

Това издание на „Усмивките“ е съставено само от два „шедьовъра“, но затова пък какви шедьоври. Напоследък все по-рядко попадам на подобни бисери на полета на човешката… изобретателност. Но като че ли се наблюдава следната зависимост: колкото по-рядко, толкова по „величествено“ и толкова по-широки усмивки. Но да не губим време – нека се потопим света на „компетентността“ и „знанието“. Приятно четене.

***

Жителка на село „Медицински връх“ задава разтревожено изключително фундаментален и медицински значим въпрос, свързан със една „железа“:

Здравейте мами може ли да ми кажете някой доктор специялист за счетоводната железа“.

Тук липсата на препинателни знаци се дължи – най-вероятно – на силно изтормозеното съзнание на жинътъ, щот туй „железа“-та да не ти работят си е сериозна работа. А и това си е най-мънечкийо проблем. При това става дума не за коя да е, а за финансовата „железа“ – „счетоводната“, която осчетоводява целия организъм. А знайно е, че от годишния баланс зависи всичко – и минало, и бъдеще на чиляка. Специялистите в облъстъ ся установили, че тази „железа“ произвежда два хормона плюс един полухормон: активизин, пасивизин и личностен капиталивин. От въпроса не е ясно кой от хормоните създава тревоги: активизина, пасивизина или полухормона. Ма то като търсиш „специялист“ доктор по „счетоводна железа“ значи личностния капиталивин се е скапал тотално.

Не знам, какво са отговорили мамите от село „Медицински връх“, ма се моля поне една да се е светнала, че вероятно става дума за онази „железа“ с вид на щит, т.е. щитовидната. И дано не са я посъветвали да иди в Министерство на интелектуалната собственост, да си търси дукимента за номинация за „Нобелова награда“ и да го ползва в афтеката, щото цялото взрив на другаря Нобел ще се подмокри и няа мое да гръмни. Абе, дали има друг вид социална „железа“ в биотелото на человека? Вкарах се в интелектуална мъгла от таз счетоводна ундурма.

***

Гражданин от град „Клатен-недоклатен“ споделя огромните си познания по биология и по-конкретно по микробиология и още по-конкретно по бактериология:

„… проблема при антибиотиците в момента е че са ниско спектърни и бактерийте придобиват имунитет към щампа и когато изхабите всеки вид анти биотик получавате имунизирана бактерия кото ви ебава ма***та“.

Ееех, друго щеше да е ако ахтиботиците беха високоспектърни. Упс, май се казваше тесноспектърни и широкоспектърни антибиотици. Ама какво значение имат тук някакви си размери: тесно/ниско или широко/високо. Нали е ясно, за какво говори потенциалния кандидат за но-ебелеска.

Научих и една много важна новост от бактериалната физиология на тез малки гадинки: „бактерийте придобиват имунитет към щампа“. Тук обаче, нашия гений-виртуоз на знанието се е окакал, и то бая. Щото бактерии(не й)те не си купуват „имунитет към щампа“ (щампа – печат с някаква картинка или текст, който се отпечатва най-често на дрехи, чаши и други подобни). И за да внесем яснота в леко изкривената физиология на бактериите ще кажем, че всъщност гражданинът от град Клатен-недоклатен иска да каже, че бактериите развиват резистентност към антибиотиците и изграждат устойчиви на тях щамове, или както някои ги наричат супер бактерии. Нашият гений е забравил обаче, че резистентността е вид еволюционно-адаптационен механизъм за приспособяване на бактериите към неблагоприятните условия на околната среда. Но явно той е над тези дребни нещица, свързани с един толкова елементарен процес като евалуцията, която може да се разглежда като похвална развитийна полюция.

Кулминацията на драмата настъпва, когато „изхабите всеки вид анти биотик“ и в резултат на тази неефективна стрелба „получавате имунизирана бактерия кото (или може би куту) ви ебава ма***та“. Предлагам всички лекари, които са си позволили да имунизират бактериите, да бъдат изселени на Маршалите и там да се научат да не-имунизират бактерийте.

Финалът на тази епохална батална сцена е меко казано еротичен, със силно засилени трагико-драматични окраски. А какво ще е***ва „имунизираната бактерия“, ако няма мама? Авторът на този епохален текст – мълчи.

От цялата работа става ясно, че нищо не е ясно, особено на гражданина от град „Клатен-недоклатен“. Проблемът е, че неговата леко разстроена познавателна схема, „взривява“ когнитивните възможности на лицата над 21 години с начално и основно образование. Но…

Божидар Ивков

НАЙ-НОВИ МИСЛИЧКИ (24.12.2019)

Етикети

Докато чета с какви думи и за какво ме критикуваш, разбирам кой си и какъв си.

***

Красотата е в размера на душата, не на дънките ти.

***

Животът понякога ни поставя в ситуации, когато трябва много дълго да вървим, за да стигнем отново до себе си.

***

Истинската мъжественост се измерва с уважението към жената, а не с обиколката на бицепсите.

***

Понякога човек получава рани, за лечението на които трябва разум, а не време.

***

За умния човек самотата е лекарство, не отрова.

***

Научих се да не хабя думите си за хора, които заслужават единствено мълчанието ми.

***

Словата на дъжда са достъпни само за извисените и светли души.

***

Няма друга дума в човешките езици с толкова много значения, както думата човек.

***

Мъдростта се ражда в човека, когато се усъмни, че едно плюс едно винаги е равно на две.

***

Не е ли странно, че човекът е произвел кафе без кофеин, безалкохолна бира, брашно без глутен, генно-модифицирани храни… Но не може да създаде парламент без идиоти и мафиоти.

***

Най-трудно се освобождаваме от нещата в себе си, за които мълчим.

***

Всеки спор е безсмислен ако срещу себе си нямаме достоен и поне равен на нас опонент.

Божидар Ивков

СТАРЕЕНЕ, СТАРОСТ И УМИРАНЕ НА ХОРАТА С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ

Етикети

, , , , , , ,

Parchomiuk (2019) Starzenie się, starość i umieranie osób z niepełnosprawnością intelektualną. Oficyna Wydawnicza, Kraków. ISBN: 978-83-8095-725-1

„Монографията на Моника Пархомюк е интересно и актуално предложение, както от гл.т. на обсъжданата проблематика […], така и от гл.т. на направения метаанализ на данни от количествени и качествени изследвания, основно от англоезичния кръг […]. Това е необходимо четиво, което в Полша може да бъде основа за търсене на практически решения, необходими в сферата на подкрепа на хора с интелектуални затруднения в напреднала възраст или за разработване на собствени изследвания, позволяващи по-добро проучване на важни познавателни и практически въпроси, обсъждани от авторката. Книгата представлява ценна придобивка за съвременната специална педагогика, написана е на прекрасен полски език и се отличава с високо професионално ниво“. (От рецензията на проф. Агниешка Жити).

„Целта на тази разработка, която има обзорен характер, е да представи най-важните тенденции, свързани с остаряването и старостта на хората с интелектуални затруднения, да систематизира натрупаното досега знание и да идентифицира областите, в които то трябва да бъде задълбочено. Отделните глави на книгата се отнасят до различни аспекти на остаряването и старостта; като основа е прието отделното разглеждане на биологическия и психологическия аспекти. […] Книгата може да заинтересова много читатели, интересуващи се от проблемите на старостта на хората с интелектуални затруднения и да съдейства за повишаване на изследователската активност в тази сфера. Тя е предназначена за педагози и социални педагози, психолози, социолози и представители на медицинските науки, които биха искали да задълбочат своето знание в предметната област на книгата или ще се заинтересуват да го проучат като част от собствените си изследвания“. (фрагмент от увода)

В първия раздел са описани и анализирани въпросите, свързани с продължителността на живота на хората с интелектуални затруднения, както и нейните детерминанти, а също така и избрани, най-често наблюдавани в старческата възраст, здравни проблеми във физическата (напр. диабет, проблеми със сърдечно-съдовата система, новообразувания) и с психичната сфери (напр. деменция). Разгледани са промените в когнитивните възможности, личността и темперамента на хората с интелектуални затруднения. Анализирано е здравното им поведение и техните екологични и лични детерминанти. Акцентирано е върху проблема с множествената дискриминация при достъпа до здравни грижи.

Във втория раздел се разискват проблемите, свързани с преживяването на остаряването и старостта, в т.ч. отношението на хората с интелектуални затруднения към тази фаза от живота – наблюдавана при другите или преживявана от самите тях, психо-социалните потребности на възрастните хора с посочване на условията за тяхното удовлетворяване, положителните тенденции, представящи своеобразен разцвет (растеж) при хората с интелектуални затруднения, достигащи по-напреднала възраст. Подчертана е ролята на житейския опит в изграждането на идентичността и поддържането на личния интегритет.

Третият раздел е посветен на семейната грижа. В него се анализират преживяванията на родителите на дете с увреждания, тяхната динамика и многоизмерност, както и взаимоотношенията, изразени в реципрочна помощ и подкрепа от възрастни с интелектуални затруднения. Анализирани са проблемите, които съпътстват семейството при планирането на сигурността на бъдещето на хората с интелектуални затруднения. Особен интерес представляват въпросите, свързани с релациите между братята и сестрите със и без интелектуални затруднения, техния характер и значение. Внимание е отделено и на поемането на грижите за тези хора от страна на здравите им братя и сестри.

В четвърти раздел се проблематизира отношението на лицата с интелектуални затруднения към смъртта, техния опит, свързан с нея и начините на преодоляване на скръбта. Описани са проблемите, които имат тези хора в ситуацията, когато самите те са болни, в т.ч. са в терминален стадий. Внимание е отделено на трудните аспекти в грижата, както и на морално-етичните въпроси, отнасящи се до действията в края на живота. Анализирана е подкрепата за хората с интелектуални затруднения в процеса на преживяване на болестта и смъртта и възможностите за нейното преодоляване.

***

Обзорният и метааналитичен характер на книгата я прави ценно помагало за всеки изследовател, който започва изследвания в тази сфера. Представям тази книга само по една причина: тя е поредното доказателство колко напред и колко далеч са стигнали полските школи в сферата на специалната педагогика и социологията на инвалидността. Представените в книгата проблеми са чужди на българското общество, на политиците и социалната политика в страната в сферата на инвалидността. Ние просто сме забравили, какво е това различие, да не говорим за различие, породено от интелектуални затруднения. Обществото ни „анихилира“ подобни хора. Единствено отделни специалисти и близките на хората с интелектуални затруднения им оказват помощ и подкрепа.

Не бива да се забравя, че всеки има право на достоен живот. Има право, но как и доколко го реализира, е тема на друг разговор, който най-често започва от кофите за боклук и измъчените лица на бедните стари хора. Започва от бездушието и безразличието…

доц. дсн Божидар Ивков

БОЯДИСВАНЕТО И ИЗПРАВЯНЕТО НА КОСАТА ПОВИШАВАТ РИСКА ОТ РАК НА ГЪРДАТА?

Етикети

, , ,

Оказва се, че жените, които продължително време използват трайни бои и химически продукти за изправяне на косата, са по-застрашени да развият рак на гърдата. За това алармират учени от Националните здравни институти (National Institutes of Health) на САЩ. Установена е зависимостта, че колкото по-често се използват тези средства, толкова по-висок е риска от разболяване.

Американски учени, основавайки се на данните от изследване на повече от 46 000 жени, са установили, че при дамите, които в годината преди изследването са използвали регулярно трайни бои за коса, вероятността от развитие на рак на гърдата, е била 9% по-висока от останалите участници в изследването.

Постоянното оцветяване на косата се оказало особено опасно за афроамериканките, при които боядисването на косата на всеки 5 до 8 седмици повишавало риска от заболяване чак до 60%. При белите жени този риск бил само 8%.

Не е установен подобен ефект при използването на друг вид бои за коса. „Изследователите отдавна проверяват потенциалната връзка между боите за коса и рака, но получавали противоречиви данни. В нашето изследване виждаме, че използването на бои за коса се свързва с повишен риск от рак на гърдата, а ефектът е по-силен сред афроамериканките, които са по-чести ползватели“ – казва д-р Александра Уайт (Alexandra White), един от авторите на работата.

Специалистите показали също така, че използването на продукти за химическо изправяне на косата също допринасят за развитието на рак на гърдата. При жените, използващи химически процедури за изправяне на косата на всеки 5-8 седмици, рискът от поява на болестта се повишава с 30%. Този риск в еднаква степен се отнася до всички участнички в изследването, макар че е установено, че по-често афроамериканките се подлагат на такива процедури.

„И макар все още да е твърде рано за формулирането на някакви препоръки, то на жените няма да им навреди избягването на този тип процедури с химични субстанции с цел редуциране на риска от поява на рака“ – споделя д-р Дейл Сандлър, друг участник в изследователския екип.

***

Пълен профан съм по отношение на женските козметични и фризьорски трикове за поддържане на субективна „добра“ визия. Не съм сигурен в стойността на това изследване. В едно обаче, съм сигурен. Колкото повече химия в живота ни, толкова повече болести и по-кратък живот. А иначе всеки сам решава за себе си. Аз лично винаги съм бил поклонник на естествената женска красота, независимо какви поразии нанася върху нея времето. Истинността и аристократизма на жената са природна даденост, подходящо шлифована в процеса на социалния й живот, а не химично произведение.

Би ми било интересно да разбера, какво влияние оказва върху мъжете боядисването на косата. Това явление се наблюдава все по-често през последните години. Суетата явно не е чужда и на мъжете.

Кой каквото ще да казва, но за мен няма нищо по-величествено и по-красиво от творенията на природата. Повече естественост, дами и господа, повече естественост. Повече здраве и по-щастлив живот.

Източници: PAP/RZ (2019) Farbowanie i prostowanie włosów zwiększa ryzyko raka piersi? W: Rynek Zdrowia z 09 grudnia 2019 http://www.rynekzdrowia.pl/Badania-i-rozwoj/Badania-farbowanie-i-prostowanie-wlosow-zwieksza-ryzyko-raka-piersi,200789,11.html

Оригиналната статия за изследването може да се види на адрес: http://dx.doi.org/10.1002/ijc.32738

доц. дсн Божидар Ивков

С УСМИВКА ЗА БОЛКАТА, СТРАДАНИЕТО И… ЗОРЪТ ЧОВЕШКИ (19)

Етикети

, , , , ,

Гражданка от град „Мъжка преизподня“ задава един изключително ексзистенциално-личностен и интимен въпрос, свързан с полово-джендърни отношения и окраски:

„Отговарям на изискванията за кандидатстване за отопление, но… социалната работничка трета година се заяде с мен че имам мъж. Но в действителност наистина нямам. Как да докажа че няма и да се спре!?“

По-запознатите с българската „социална“ и „подпомагаща“ система веднага реагираха, че проблема не е в това дали въпросната гражданка има мъж или не, и ако да, какви ги вършат, че социалната работничка трета година да се уяжда с нея (най-вероятно от завист). Проблемът е, че госпожата явно живее с мъж – интимно ли, не-интимно ли, историята срамежливо мълчи, който има наглостта да притежава доходи. И социалната работничка от завист им сумира доходите и гражданката престава да отговаря на „изискванията за кандидатстване за отопление…“.

Доколко всичко това е вярно и доколко има андрешковщина в цялата удурма, историята (ма много мълчалива тая дама, бе) отново гък не продумва. Ама и това социалните са опасна работа, ей. Врат се под юргана на всеки, който кандидатства за помощ. И после били „социални“. Морам да мислам, че са „сексуални“, а не „социални“!

***

По едно време фейса така се закроти, че си казвам; „Край! Останах без хляб“. Докато днес не се „изходи“ един/една другар/другарка от село „Несвестино“. Ето какво пише:

„Здравейте някой наясно, какво се полага на човек ,с 100 процента ТЕЛК !?че някои хора не знаят какво работят!!!“

Ако питате мен, не че го правите де, на такъв човек му се полага едно голямо нищо. Не за друго, ами защото няма как да има „100 процента ТЕЛК“. Виж на човек с ЕР на ТЕЛК, в което е записано 100% трайно намалена работоспособност/степен на увреждане, има право на…

Доколкото съм чувал преди „че“ винаги се поставя запетайка, а не „!?“. Но, знае ли човек, може зад гърба ми МОН да са въвели нова българска граматика. От тях всичко и по всяко време може да се очаква.

И на края, ама ич биля не става ясно кои хора „не знаят какво работят!!!“ Социалните, интегралните, маргиналните, оригиналните… кой бе джанъм? Ами уточнявайте си питанията, та белким успеем да им отговорим.

***

Жителка на село „Беззнаково невежино“ задава един прикрито еротичен въпрос за един (чужденецки – мейби) биотерапевт, наричан вероятно Хърватина.

„Здравейте приятели.Някой пробвал ли екое биотерапевт Славчо Матанович Хърватина“

Ами сега? Как да тълкуваме това „пробване“?! То, първом, навява едни такива ентимно-еротически мисловни повеи, че чак се изчервявам. Щото и секса може да се разглежда като рехабилитационна процедура, нъл тъй! Поне така пише в дебелите книги. Па, второ, като е хърватин, да не е нещо много надарен. Биотерапевтически, де. Знам ли! Щом се е прочул човека… и щом разни другарки го търсят… За какво го търсят? Да го пробват. Ма това да не е боб чорба, та ще го пробвате! Карай да върви. Аз да декларирам: не съм пробвал Хърватина, нито активно, нито пасивно. Хайде останете си със здраве и със съмненията…

***

Знанието на мистър Гугъл е безгранично, а възможностите на неговия брат – преводачът, са направо убийствени. Видях реклама на лекарство, което прави мъжете след 50 години 15 годишни жребци с атрибути тип магаре, и ей ме на – не се стърпях. Ето какво ни казва рекламата:

„Всички жените са във възторг от своите мъжете след това!“

Неправилното членуване на съществителните може да се разглежда като рекламен ход, за да покаже, че ха си пийнал едно хапче, ха си оправил другарката си, все едно си в предказармено състояние, т.е. поправили си грешката и си преминал от „патрон“ пастет на траен шпеков салам. Но може и да си е най-обикновена неграмотност, богато гарнирана с мързел да се редактира превода. В случая обаче си мисля, че си е жива неграмотност.

В рекламата има и лека енигма. След какво настъпва възторгът на жените? Не бързайте да отговаряте с думичката „секс“, защото има другарки, които се възторгват само след посещение на скъпи магазини и не се интересуват дали ги цапа пастет или ги върти шпек салам.

И така успех на мъжете и жените… след това!

Божидар Ивков

НОВ БОЛКОВ СИНДРОМ – СМАРТФОНОВА ШИЯ

Етикети

, , , , , , , ,

Смартфонова шия – това е нов болков синдром, наблюдаван от специалистите в Клиниката за лечение на болката в Горношльонския център на детското здраве (GCZD) в Катовицe – една от най-големите педиатрични болници в Полша.

За помощ се обръщат все по-често деца със следните симптоми: главоболие, болки във врата, в плешките, раменете, с оплаквания от изтръпване на ръцете.

„На основата на разговор и изследвания разпознаваме т.нар. синдром на смартфоновата шия, макар и да няма такова заболяване в МКБ“ – казва д-р Малгожата Гола (Małgorzata Gola) от Клиниката за лечение на болката от GCZD.

„Този синдром – продължава д-р Гола, е последица от принудителната позиция на тялото по време на ползване на компютър, мобилен телефон или таблет. Това води до претоварване на една група мускули – например мускулите на раменния пояс, и до отслабване на друга група мускули – например мускулите на шията. Провежданият в такава ситуация разговор обикновено потвърждава, че детето често и дълго ползва електронни уреди. Препоръките ни да се ограничи ползването на тези уреди често се приема зле, особено от децата“ – подчертава д-р Гола.

Споменатият център за лечение на болката е един от малкото центрове в Полша, които се занимават с лечение на болката при най-младите пациенти. През тази година се навършват 20 години от създаването му.

Клиниката е започнала работа през 1999 г. Днес центърът се занимава с лечение на болката при деца, независимо от възрастта им. При новородените и бебетата обикновено това са болкови синдроми, породени от перинатални наранявания. По-големите деца и младежите оплакванията са от главоболие и болки в гръбнака, най-често на основата на промени в претоварването или свързани с дископатии. В Центъра се лекуват болкови синдроми на крайниците, големите стави, хронични болки в корема и др.

„Според мен успешно помагаме на около половината наши пациенти. На около 20%-30% помагаме частично. Има и група около 20% от пациентите, които не чувстват никакво подобрение или прекъсват лечението си. Това е резултат не само от медицински причини, но и поради различни условия, като например неприемане на начина на лечение и шанса за подобрение. Трябва да не забравяме, че тук имаме работа не само с детето, но и с неговите родители. Терапията изисква регулярни визити в Центъра, което възрастните не винаги приемат“ – казва д-р М. Гола.

Центърът извършва около 4 000 амбулаторни прегледа годишно. За 20-те години са лекувани около 3 000 деца. „Някои наши пациенти днес вече са възрастни хора и се случва да идват при нас със своите деца. Те са осъзнали, че болката може да се лекува. Чувствителни са на всякакви прояви на болката и се грижат техните деца да не страдат“ обобщава д-р Гола.

***

Макар този материал да е повече реклама на Центъра за лечение на болката, заслужава внимание описаният в началото съвсем накратко синдром на смартфоновата шия. Оказва се, че продължителното ползване на електронни уреди влияе негативно не само върху психиката и когнитивното развитие на младите хора, но и върху тялото им, предизвиквайки физически болки, които засилват страданието на младия човек. И това ме подсеща за фразата на Карел Чапек: „Днес ме боли целият човек!“

Източник: Anna Gumułka (2019) Specjaliści: coraz częściej rozpoznajemy u dzieci tzw. zespół szyi smartfonowej. W: PAP/Rynek Zdrowia z 6.11.2019. http://www.rynekzdrowia.pl/leczenie-bolu/specjalisci-coraz-czesciej-rozpoznajemy-u-dzieci-tzw-zespol-szyi-smartfonowej,199816,1019.html

Снимка: https://bg.penzion-gallus.cz/977-6-habits-that-cause-neck-pain

доц. дсн Божидар Ивков