МИСЛИ ЗА КНИГАТА. ПАРАФРАЗИ

Етикети

, ,

Целият живот и история на човечеството са положени в книгите: хора, родове, племена, държави, цивилизации са изчезвали, но книгата е оставала. (по А. Херцен)
***
Грубостта, невежеството и глупостта се топят като лед върху огън под влияние на ежедневното четене на хубави книги. (по В. Юго)
***
Книгите винаги са приятели. „Неми”, „безстрастни”, но винаги верни. (по В. Юго)
***
Раят вероятно е вид библиотека. (По Х. Л. Борхес)
***
Понякога да четеш означава да се бориш. (по П. Рикьор)
***
Има хора, за които безсмъртието е желано, за да четат. (по Е. Канети)
***
Наполовина прочетена книга е наполовина свършена работа. (по Д. Митчъл)
***
В света има много прекрасни писатели, но малко добри читатели. Ето защо предлагам всеки, който се нуждае от помощ да я получава срещу списък с прочетени книги. (по К. Вонегът)
***
Навсякъде се чете – във влака, защото е скучно, в трамвая, защото е интересно. Изобщо четенето откроява. (по И. Илф)
***
Най-великото изобретение на човека е книгата. И тя ще си остане такава докато хората умеят да я ползват по предназначение. (по А. Блок)
***
Най-нещастните хора са тези, които през живота си не са чели книги и стихове. (по У. Дисни)
***
Великите книги не напускат човека. Въпреки времето той носи в себе възторга и тъгата, хората, местата и събитията, носи и пази духа им. (по Ъ. Хемингуей)
***
Хубавата книга е като айсберг – всичко красиво и интересно е под водата. (по Ъ. Хемингуей)
***
По-скоро ще започна да чета етикети, рецепти или каквото и да е, отколкото въобще да не чета. (по С. Моам)
***
Днес читател, утре властелин. (по М. Фулър)
***
Най-доброто лекарство е четенето. Няма тъга, която хубавата книга да не може да разсее. (по Ш. Дьо Монтескьо)
***
Две неща са наистина удивителни – човекът и книгата. (по Ч. Кингсли)
***
Книгата е стремеж, мисъл. Ръка, протегната през времето и пространството, когато няма наоколо събеседник (по Й. Еметс)
***
Книгите са кораби на мисълта. Кораби със съкровища, които пътуват през времето и разнасят своите дарове, правейки ги достъпни за поколенията. (по Ф. Бейкън)
***
Книгите са наши живи приятели, които никога не ни предават. (по Ф. Петрарка)
***
Самотата никога не посещава четящите хора. (по К. Голдони)
***
Най-доброто образование се получава в библиотеките и е безплатно. (по Р. Бредбъри)

Божидар Ивков

ЗНАЕМ МАЛКО ЗА СОБСТВЕНИЯ СИ МИКРОБИОМ, А ТОЙ ВЕЧЕ Е ЗАСТРАШЕН

Етикети

, , , , , , , ,

Човешкият организъм е система. Огромна мегасистема. Той е жива мегасистема, жива, биологична мегасистема. Звучи може би досадно, до болка познато, дори глуповото (?!). А всъщност даваме ли си сметка за какво става въпрос? Само в твърдението „Той е жива мегасистема” са кодирани множество въпроси, на част от които няма еднозначни отговори. Например: Какво е система? Кога можем да говорим за система? Как функционира една система? Кога говорим за жива система? Какво е живо? Какво е живот? И това съвсем не са отвлечени философски въпроси и глупости – както някои велики корифеи на кръчмарските маси биха се изразили, попадайки в terra incognita между съзнателното и безсъзнателното.

Микробиомът е една от подсистемите на живата мегасистема, наречена човешко тяло. Преди да разкажа накратко за микробиома, ще се опитам да дефинирам няколко понятия, свързани със ситемите.

Най-опростено казано под система може да се разбира комплекс или множество от елементи (обекти) и връзките между тях, които образуват едно цяло. При една такава дефиниця на понятието „система” отсъстват каквито и да било ограничения по отношение вида и характера на съставящите я елементи или обекти (материални обекти или идеални, мисловни конструкции). Липсват ограничения и по отношение на вида или типа цялостност – тя може да варира от механична съвкупност на материални обекти до органичната цялост на живия организъм, или тяло (например човешкото).

Всички обекти, включени в системата, са взаимносвързани посредством различни видове връзки, като една връзка може да свързва два или повече обекта. Видовете връзки са информационна, материална или енергийна. Всички връзки взети в своята цялост определят структурата на системата, а управлението на всяка система е предмет на изследване на кибернетиката.

Всички системи имат общи характеристики.

• Системите притежават структура, която се определя от частите им и тяхното устройство. Например една система притежава: подсистеми, компоненти и елементи. Големите системи, наричани мегасистеми притежават и отделни системи – например човешкото тяло е мегасистема, изградено от различни системи – нервна, костна, мускулна, дихателна, сърдечно-съдова и др.;

• Най-общо системите притежават „поведение”, което e изградено от вход, обработка и изход на материали (биологични, минерални и др.), енергия, информация и данни;

Системите притежават взаимосвързаност: различните части на системата са свързани както функционално, така и структурно помежду си (т.нар. субординация и координация);

Системите притежават самостойни функции или групи от функции. Например, за да може да живее една жива биологична система, тя трябва да притежава хомеостаза, т.е. способността да (само)регулира вътрешната си среда по начин, който й позволява да поддържа стабилно, постоянно състояние. Това се постига чрез многобройни корекции на динамичното равновесие. Тези корекции се управляват от взаимосвързани регулаторни механизми. За да съществува живата система трябва непрекъснато да се адаптира към външната среда, което изисква корегиране на вътрешното динамично равновесие.

Ако оприличим живата биологична система и мегасистема на сложна плетеница, създавана от всеки паяк, т.е. на паяжина, всяко външно влияние дори само върху най-малкия субелемент на системата, предизвиква реакция в цялата система, която се предава чрез наличните взаимовръзки (нишки). Това поражда едни или други вътрешни за част или цялата система реакции (отговор) на това външно влияние. Когато тези непрекъснати външно-вътрешни взаимодействия в системата протичат в някакви граници, наричани от нас нормални (норма), системата поддържа своето равновесие и съществува (живее) без особени сътресения. Прекрачването на тези граница създава условия и/или поражда патологични процеси, които наричаме болест.

Примерът с паяжината все пак е доста опростен, защото живата мегасистема е пространствена структура, а паяжината – линейна структура. Това означава, че в живата мегасистема протичат множество и сложни процеси, които са взаимосвързани и взаимозависими в своето възникване, развитие и последици.

***

Микробиомът може да се разглежда като една от системите на мегасистемата човешко тяло. Тя е в пряка връзка и взаимодействие с всички останали системи, подсистеми, компоненти и елементи на човешкото тяло, чак до най-малките субелементи – клетките. При известни условия самата клетка може да се разглежда като система.

За микробиомът са характерни всички споменати по-горе характеристики и признаци, присъщи на една система. Микробиомът е съвкупността от всички микроби – бактерии и вируси, които живеят в човешкото тяло и благодарение на дейността на които то съществува. Днес е известно, че броя на живеещите върху и в нашето тяло бактериални клетки е с астрономически стойности и многократно превишава броя на собствените ни клетки. Масата на нашия микробиом се изчислява на над 2 килограма. Сред това „космическо братство” има – образно казано – наши съюзници, консуматори (тези, които ни използват, но не ни причиняват вреда), както и врагове на нашия организъм. Между милионите бактерии са създадени мрежи от връзки и заимозависимости, от една страна, а от друга страна те поддържат такава мрежа от връзки и взаимодействия с клетките на нашето тяло. Промяната – настъпваща под влияние на различни фактори – в състава на различните бактерии и количествените им пропорции, т.е. в телесната флора на нашето тяло може да се окаже – и най-често е такава – вредно.

Възниква въпросът: какво застрашава здравословното равновесие на нашия микробиом? Отговорът на този въпрос е доста стресиращ за съвременния човек. Сред най-важните рискови фактори са: хигиената, лекарствата и диетите.

Според Мартин Блейзър – микробиолог в медицинското училище на Нюйоркския Университет, някои видове от съвместно съществуващите с нас микроби вече са измрели или са пред окончателно изчезване и то в скалата на цялата човешка популация. А това може да има ключово (вероятно негативно) значение за регулирането на хомеостазата на организма, в т.ч. и за такива важни процеси като хормоналния и/или въглехидратно-липидния обмен, дори за съпротивителните сили срещу някои заболявания.

Днес се знае, че човек „копира” своя първи микробиом от майката по време на раждането. Децата родени чрез цезарово сечение обикновенно страдат от повече инфекции в сравнение с децата, родени по естествен път. Същевременно, когато има медицински причини за прилагане на цезаровото сечение те са приоритет в сравнение на получаването на бактериална флора от майката. Смята се, че цезаровото сечение без медицински показания, е грешка.

Изследванията показват, че организмът на майката преди раждането започва да създава в млякото такъв хранителен коктейл, който служи като храна за Bifidobacterium. За бебето не всички съставки на майчиното млако са потребни, а това се смята за свидетелство за „насочеността” на организма на майката към подкрепа на стомашно-чревните бактерии, които са необходими на детето.

Основна заплаха на микробиологичната среда в човешкото тяло, е използването на антибиотици. То може да доведе до изтребване на нормално свързани с нас бактерии и да остави празни екологични ниши, в които да се настанят опасни видове нови бактерии, например Clostridium difficile, които предизвикват колит. Има болници, в които вече се практикува експериментално лечение, под формата на „трансплантация” на бактериална флора от най-близък член на семейството.

***

Напоследък в социалните мрежи все повече се говори, че науката има напълно погрешно разбиране на автоимунните заболявания. Подобна хипотеза – особено в контекстта на превърнатото в бизнен и поставено изцяло на пазарни основи и принципи здравеопазване, изглежда съвсем уместна. И най-вероятно е вярна. Проблем, според мен, е предлагания подход за лечение на дадено заболяване с ударни дози антибиотик. „Простата” логика сочи, че антибиотика няма да убива избирателно дадена бактерия – например само тези бактерии клепсиела, които са напуснали своя екологичен ареал. Освен това е пълна илюзия да се смята, че един антибиотик, предназначен да унищожи определени видове бактерии, не влияе и върху останалите видове. Нека си спомним за взаимовръзките, създавани от различните бактерии по между им и с нашето тяло – все пак говорим за система. Вероятността да се лекува едно, а да се разболява друго, е доста голяма. Както впрочем се случва с биологичните лекарства, да не говорим за кортикостероидите.

Науката за микробиома едва сега се ражда. Започваме да проникваме в един напълно непознат, макар и близък за нас свят.

Нека не забравяме, че живата мегасистема, наречена човешко тяло, е изключително сложна и финно настроена вселена, в която във всеки един момент могат да настъпят изменения дори от най-невинни на пръв поглед влияния. Независимо, че човешкия геном е разчетен, нашата имунна система все още е пълна със загадки. И сега на бял свят излиза нова, огромна загадка – нашия микробиом и неговата роля в процеса на живота.

доц. д-р Божидар Ивков

Източник: Nasz własny mikrobiom: jeden z najmniej poznanych ekosystemów jest zagrożony. http://dolinabiotechnologiczna.pl/nowe-doniesienia/mikrobiologia-nowosci/nasz-wlasny-mikrobiom-jeden-z-najmniej-poznanych-ekosystemow-jest-zagrozony/

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ КНИГАТА НА БОРИС АКУНИН „АЛМАЗЕНАТА КОЛЕСНИЦА”

Етикети

, ,

От всички наслади на човека най-аристократична, но и най-трудна, е мърдането на мозъка.
***
Никой не помни милионите прекрасни влюбени, преживели щастливо живота си, а след това потънали в старостта и в небитието. А трагичната любов се помни вечно – за нея пишат песни, които живеят поколения наред. Красотата на щастието е мимолетна, красотата на трагизма е непреходна.
***
Красивата, но глезена жена е като врана – ще се храни от ръката ти, но няма да я целуне. Най-много да изграчи…
***
Мнозинството хора се люшкат между илюзорния свят на човешките отношения и истинския свят на собствената си душевност, като непрекъснато предават себе си заради другите.
***
Най-силен е този, който е невидим за другите, но който вижда всичко и всички.
***
Бедата на българската държава е, че винаги е поставена на колене като продажна блудница, а политиците – поставили я в тази поза – събират дан и от собствения си народ, и от своите господари.
***
Истинска представа за един народ може да се придобие само по неговите най- добри синове и дъщери.
***
Когато силната жена обича – не й пречете. Притеснете се до нея и тя ще направи всичко. Силната жена е дар за умните мъже.
***
Всеки човек има своите възходи и падения. Но винаги има един връх, който осмисля целия ни живот. Жалко е, че почти винаги виждаме този връх, когато е твърде късно.
***
Любовта е продукт на химията на емоциите и чувствата, а не на химията на разума. Затова е трудно да обясним защо обичаме точно този, а не друг човек.

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ КНИГАТА НА ИВАН ТУРГЕНЕВ „БАЩИ И ДЕЦА”

Етикети

, , , ,

Истински човек не е този, за който няма какво да се каже или мисли, а този, който не предизвиква омраза, ненавист или безразличие.
***
Който не се примирява със собствената си болка, той не се примирява и с болката на другите. Той може да я победи.
***
Или всичко, или нищо. Когато уловиш мига отдай му всичко и никога няма да съжаляваш.
***
Когато отвориш житейския багаж на някого ще разбереш, какъв е бил живота му. Колкото повече място има, толкова по-празен е бил той.
***
Спомени много, а да си спомниш няма какво. Пътят пред такъв човек е дълъг, без цел и посока. Пуст е скучен. По такъв път никой не иска да върви.
***
Всички знаем, че времето понякога се изнизва неусетно, понякога пълзи като костенурка. Най-щастливи сме, когато не разбираме, как е минало, а след нас има видима следа.
***
Когато срещна човек, който не играе пред мен, ще отворя себе си докрай.
***
Ако не си преживял сълзите на любимия човек, ако не си се възторгвал или „умирал” заедно с него и за него, значи не знаеш, какво е истинско щастие.
***
Най-често споделям собственото си мнение.
***
Човек не трябва да се горещи, когато на другия му е безразлично. Безразличието се преодолява само с безразличие.

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ КНИГАТА НА ДАНИЪЛ КИЙС „ЦВЕТЯ ЗА АЛДЖЪРНЪН”

Етикети

, ,

Аз съм човек. Следователно мога и трябва да обичам, независимо от последиците.
***
Умните и гениалните хора винаги се превръщат в циници, защото интелигентността и гениалността убиват вярата в човечеството.
***
Приличам на човек, който е проспал половината си живот и сега се опитва да разбере, какво е сънувал, докато е спал.
***
Винаги, когато се събуждам си мисля, че вече съм по-умен. Боже, кога ще престана да греша!
***
Непрекъснато ми е зле. Не, това не е болест за лекар. Това е една странна пустота, която хората ежедневно ми преливат в желанието си да демонстрират своето псевдоблагополучие.
***
Когато някой твърди, че ме разбира знам, че не е така. Какво ми е мога да разбера само аз. Какво му е на този до мен мога само да се досещам и пак да съм на светлинни години от емоциите и чувствата му, които го изгарят.
***
Глупостта, макар и натрапчива, е искрена и разбираема. Гениалността е многопластова, сложна и трудно достъпна. Затова е и плашеща. Първата е основна характеристика на щастливия идиот. Втората – на самотника, изпитващ ужаса от знанието и самотата.
***
Доскоро не знаех, че всички подстригват егоизма ми. Днес се старая да не ходя там, където правят душевни фризури.
***
Моята истина е в мен. Моето решение е вътре в мен. Защо тогава някои хора прехвърлят отговорността на другите?
***
В тъмата сенките изчезват, а тишината е углушителна. Можеш да ослепееш и да оглушееш от собствените си мисли.

Божидар Ивков

ЗА ДУМИТЕ, ЕЗИКА И ХОРАТА БЕЗ МОРАЛ. ПРЕДИЗВИКАНИ РАЗМИСЛИ

Етикети

, , , , , ,

Днес, 8 април 2014 година, Центъра за защита на правата в здравеопазването разпространи информация за решение на Административния съд София-град (АССГ), с което се отменя решение на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). „Делото беше заведено по жалба на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България (ОПРЗБ) пред КЗД срещу Комисията по цени и реимбурсиране (сега Национален съвет по цени и реимбурсиране), за това че комисията е определила ниво на реимбурсиране на антицитокиновите медикаменти 75%, вместо 100%, което е в нарушение на Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти”.

По-нататък в съобщението се казва: „С брилянтно, подробно и изчерпателно изложени мотиви, съдия Боряна Петкова обосновава по безспорен начин, че при определянето на нивото на реимбурсиране НСЦР е нарушил разпоредбите на наредбата. Компетентният орган неправилно е квалифицирал антицитокиновите медикаменти, като предназначени за „хронично протичащи заболявания с висока степен на разпространение“, вместо като „хронично протичащи заболявания, водещи до тежки нарушения в качеството на живот и инвалидизация“. Резултатът от това нарушение е пряка дискриминация на пациентите с ревматологични заболявания по признак „увреждане“ (подч.м.-Б.И.).

Винаги съм твърдял, че езикът не е гюдерия и не може да се използва като такъв, че всяка дума има своя вътрешна логика, значение и смисъл, които могат да се променят в някакви граници в зависимост от контекстта. Говоренето без съобразяване с това понякога може да има далеч отиващи последици. И примерът е налице – пряка дискриминация по признака „увреждане”.

Използваната от НСЦР терминология „хронично протичащи заболявания с висока степен на разпространение“ в случая с ревматичните заболявания, е невярна и подвеждаща. Защото хронификацията и разпространеността на един клас болести още не е критерий за същността и тежестта на последиците от този клас заболявания, а само за хронификацията на болестите и за нивата им на разпространение.

Факт, който е разбираем и известен дори на децата. Странно обаче, че за някои медицински „експерти” това не е така.

Определянето на ревматичните заболявания като „хронично протичащи заболявания, водещи до тежки нарушения в качеството на живот и инвалидизация“ е вярно и отразява съществуващата днес реалност, доказана от множество клинични, статистически и социологически изследвания в страната и чужбина.

Животът с ревматично заболяване означава непрекъсната борба с хронична физическа болка, борба с бавно, но сигурно настъпващи функционални дефицити, с потенциално възникващ риск от загуба на работно място (често и с неговата фактическа загуба), с настъпващ процес на обедняване на човека с ревматично заболяване и неговото семейство и т.н., борба срещу инвалидизацията и всичките негативни последици от инвалидността. Борба с видимостта на тази инвалидност – ревматичните заболявания поставят винаги видим отпечатък върху тялото – и с негативните смисли и значения, придавани в обществото на тези видими увреждания и изменения. И всичко това се знае много добре и от ревматолози, и от медицински експерти, че дори и от чиновниците в здравната каса и в НСЦР. Но удобно се забравя – най-вече от последните, когато става дума за пари. Защото тук става дума само и единствено за пари и интереси, свързани с тях.. Здравеопазването не е важна подсистема на системата общество. Подсистема, в която са въплътени хуманизъм, ценности, знание и политики, насочени към тяхното развитие. Здравеопазването е пазарна система, в която парите са всичко, а здравето на хората – стока. В такава система няма място за слабост, няма място за хуманизъм и морал, защото – най-често – парите (най-вече тези, които ги притежават) не се интересуват от нищо друго освен от нарастване. И като количество, и като стойност. В света на парите животът и здравето имат значение само и дотолкова, доколото обслужват този интерес.

Здравната реформа, превърнала човека и неговото здраве в стока, е рожба на представители на лекарското съсловие. Създадена е и е реализирана в интерес на същото това съсловие и много малко се интересува от човека-пациент като висша ценност. Човекът-пациент е „ценност” докато има пари и може да плаща.

А ние сме банкрутирало – ценностно и морално – общество, щом оставаме безразлични към тази ситуация.

***

Езикът не е гюдерия и не може да се използва като такъв. Зад всяка дума, казана от от нас прозира нашата същност, морал и достойнство. Когато в собствената ни личност липсват ценности и морал, а доминира безразличието и невежеството, това се проявява – задължително, рано или късно – и в езика, който използваме. В начина, по който говорим. Моята майка казваше, че човек трябва да внимава, когато прави нещо, а не да я кара „джаста-праста”, т.е. през пръсти пък каквото излезе. Защото това винаги отваря повече работа и нанася щети. Същото е и с езика.

доц. д-р Божидар Ивков

„ЖИТЕЙСКАТА ФИЛОСОФИЯ” НА ПИПИ ДЪЛГОТО ЧОРАПЧЕ. ПАРАФРАЗИ

Етикети

, ,

Където и да ходите никога не взимайте със себе си маймуна. И без това те са навсякъде и в изобилие.
***
Животът на всички деца – малки, големи или възрастни, трябва да протича по определен ред. Ред, който те самите са създали. В противен случай, когато пораснат, стават невротици.
***
Винаги, когато чета или слушам глупави коментари, имам чувството че съм Макс Вебер или Балзак. А напоследък рискът от раздвоение на личността става все по-голям.
***
Задължително ли е да се яде с нож и вилица? Въпрос на избор. Аз предпочитам да се храня с устата си.
***
Най-добрата храна на света е вкусната.
***
Да се дърдори непрекъснато или да се мълчи дълго, е вредно. Ако езикът е в непрекъснато движение – дава все повече брак. Ако не се движи – обеднява и увяхва.
***
Нима можете да заспите без в душата ви да звучи прекрасна мелодия? Без музика душата ми е тъжна, а тъгата е враг на съня.
***
Според мен човек не трябва да се захваща да пише ако не се кани да пише поне хиляда думи на ден.
***
Човек може да се научи на всичко. Дори да лети. Е, падането не винаги е приятно и затова трябва да се започва от самото начало и да се правят малки крачки. Винаги се тръгва от подножието на планината, не от върха.
***
Когато не стигат думите, използвайте жестове. Понякога те са далеч по-красноречиви.
***
Знаете ли колко е прекрасно да се разхождате между звездите? На света няма по-красиво изживяване. Ако не вярвате – опитайте.
***
За да се провалиш в нещо, най-напред трябва да си започнал да правиш това нещо.
***
Времето се изплъзва незабелязано през пръстите ни. Докато гонех славата и кариерата се оказа, че съм влязъл в зимата на моя живот, а най-прекрасните години съм загубил по пътя…
***
Не трябва да се тормозите или ядосвате за празни работи – пазете здравето си. Когато сте на гости не се старайте да блестите, просто се веселете.
***
Живея, за да правя добро. Интересно, за какво живеят политиците…
***
Обикновено не страдам от липса или недостиг на знание. Но за да оцелееш в страна като България трябва да знаеш колко дебили и идиоти живеят в тази страна.
***
Нужен е талант, огромен талант да свириш на собствената си глупост, без да я познаваш и без да можеш да я видиш.
***
В очите на децата си изглеждаме – най-меко казано – неразбираемо. Излъчваме и имаме огромни претенции, а не спираме да говорим за мазоли, разстройства и данъци.
***
Ако не очаквате чудеса – създайте ги!
***
Сред някои обществоведи ми се завива свят. От наукообразната им и неразбираема реч въздухът става толкова наситен, че можеш да си отрежеш парче.
***
Когато сърцето, емоциите, чувствата и разумът са приятели и най-студената зима изглежда като горещо лято. И все пак, пазете се от слънчеви удари през зимата – обикновено са фатални.

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ КНИГАТА НА АГАТА КРИСТИ „АВТОБИОГРАФИЯ”

Етикети

, , , ,

Докато не опитате да превърнете мечтата си в действителност, не знаете дали сте способни на това или не.
***
Никога не мислете, че вие знаете по-добре, какво е най-добро за хората около вас. Не се опитвайте и да налагате мнението си. Ако го правите помнете, че отнемате свободата на друг човек.
***
Няма дейност, която да стимулира по-добре развитието на творческото мислене от… дефекацията. Само не казвайте, че вие не го правите.
***
Никога не се връщайте там, където сте били щастливи. В спомените ви времето и събитията остават живи. Ако се върнете унищожавате „безсмъртието” на преживяното.
***
Най-големия грабеж на човешката душа се извършва, когато човек среща шедьовър на изкуството на неподходящо място и в неподходящо време. За милиони Шекспир, Балзак или Сервантес, са загубени само защото са били принудени да ги изучават в училище.
***
Истинска болка, истински може да ранява само любимия човек – той е най близо до вас и във вас.
***
Всяка интимна връзка между мъж и жена винаги започва с разтърсваща из основи илюзия, че мислите еднакво за всичко. Осъзнаването на илюзитя, често унищожава дори връзки тип „китайска стена”.
***
Ако не можете да приемете начина на живот на любимия човек – тръгнете си навреме.
***
Бракът не е безкрайна любов, още по-малко безкраен секс. Главното в брака е взаимното уважение. Но не го бъркайте с възхищението. Ако се възхищавате прекалено дълго на един човек вие или сте мазохист, или сте ревматик, който трудно движи врата си. Уважението крепи всичко, загубите ли го „сградата” на брака се взривява.
***
Да бъдеш упорит да успееш в сфера, за която нямаш талант, дарба, способности, означава или безкрайна глупост, или тежка форма на мазохизъм. И в двата случая поведението е саморазрушително.

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ КНИГАТА НА ДЕНИС ЛИХЕЙН „ЗЛОКОБЕН ОСТРОВ ”

Етикети

, ,

Човек никога не знае, колко психиатри ще му бъдат потребни, за да разбере, че не той е луд, а светът около него… е, добре де, без психоанализа.
***
Ако не си луд, но те обявят за такъв, всеки твой протест ще затвърждава мнението им за теб. Обикновено кафкианство…
***
Колкото и да обикаляте света винаги ще стигате до един прост извод: навсякъде хората са едни и същи гении и идиоти, само че го казват на различни езици.
***
В лудницата на живота необичайното винаги е обичайно и затова е толкова тъжно.
***
Морето е безкрайност, която едни хора подчинява, а на други им позволява да открият себе си.
***
Откакто съществува човекът единствения морал е свързан с това, на какво насилие може да устои и какво насилие може да упражни.
***
Дори само вида на любимия ни изпълва така, както нищо друго не може. Мигове, които дори Бог не знае защо ни изпраща.
***
Различните хора в една ситуация са гении, в друга – откровенни идиоти. Когато грешим в избора си на подходящия човек, винаги сме в компанията на вторите.
***
Истинската любов може да бъде сравнявана единствено сама със себе си.
***
Когато разбереш кой си и към какво се стремиш, всичко, което ти е нужно получава свето название.

Божидар Ивков

СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА И ФАРМАЦИЯ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ПСИХИАТРИЧНО ЛЕЧЕНИЕ, А ПАЦИЕНТИТЕ ОТ ДЕТОКСИКАЦИЯ НА МЕДИКАЛИЗИРАНИЯ СИ ЖИВОТ

Етикети

, , , , , , , ,

Преди няколко дни – на 27 март 2014 г., в блога си пуснах материал с доста стряскащо (най-меко казано) заглавие и съдържание: „Медицината в ролята на масов убиец”. Очаквах реакции. Всякакви. И от двете посоки – от лекари и пациенти. Шест дни след публикацията на материала единствената реакция е 40 прочитания – толкова е отчела статистиката на блога ми. И 3-4 харесвания в социалните мрежи. Не ме разбирайте погрешно – не се вайкам, че някой не чете мои материали. Това е въпрос на личен избор. Но зад цялата тази пасивност прозира нещо много страшничко. Позволили сме на съвременната медицина и фармация до такава степен да медикализират живота ни, че не сме в състояние да реагираме по друг начин, освен с овче послушание и волска „надежда” за здраве.

Днес мой колега ми изпрати линк към поредния много инетересен и поучителен материал – „Самосъхранителната медицина и обърканите пациенти”[1], който ще използвам за основа на моите опити да мисля в тази посока.

Яницки започва със следния прелюбопитен текст: „Почти преди 150 години великия руски учен Николай Иванович Пирогов (на негово име е кръстена известната в столицата болница за спешна медицинска помощ – бел.м.-Б.И.) казал, че бъдещата медицина трябва да бъде съхраняваща човека. За точността на фразата не съм сигурен, но смисълът е бил именно такъв: съхраняваща медицина, предпазваща човека и неговото здраве. Следователно, социално отговорна” (подч.мое-Б.И.). А днес медицината е всичко друго (дори масов убиец), но не и социално отговорна, предпазваща човека и неговото здраве. Само ще напомня, че Н. И. Пирогов е бил основател на военно-полевата хирургия в Русия, учен, анатом и педагог. Именно той е правел всичко по силите си да изведе руската медицина от 19 век на „магистралата” на профилактиката и запазването на човешкия живот. Българската медицина и здравеопазване, сляпо следвайки западните си „икони” пред които се кланя, е на светлинни години от тази магистрала. И това го знае всеки разболявал се човек, особено хронично болните.

На този фон от 19 век – най-важна е профилактиката – да обърнем погледа си към и да видим, какво ни казват съвременните социална медицина и социология на медицината, когато става дума за здравето на нацията. И двете научни дисциплини от десетилетия се опитват да научат или дори да заставят човека да бъде отговорен за своето здраве. Толкова отговорен, че да престане да мисли, а само да се подчинява. Тук, както казва, Яницкий ключовата максима е самосъхранителното поведение. Това е важно и вярно, но само донякъде – би било добре да не се пуши, да не се прекалява с алкохола, да не се употребяват наркотици и др.п. И – „странно защо” – се спира до тук. Почти нищо или съвсем недостатъчно се говори за условията на живот, за безработицата, за последиците от драстичните социални неравенства в обществото, за консумацията на екологични рискове от бедните, за бедността и нищетата и т.н. И ако малко се говори, то нищо не се прави. Мое дълбоко убеждение е, че няма държава – колкото и слаба да е, която да не може да се справи с организирана престъпност, контрабанда, корупция, разпространение на наркотици и др. И ако те продължават да бъдат социално значим проблем в едно общество, то е защото политическите елити имат икономически интерес тези проблеми да съществуват. Същото е и в медицината – профилактиката е поставена в маргиналните полета на добрите пожелания, защото съвременната организация на медицината, фармацията и здравеопазването са подчинени на икономически интереси, а не на здравните потребности на хората.

Уж богати, европейските страни и САЩ „опищяха орталъка”, че населението на земята застарява. Това е факт. И тук има един фундаментален въпрос: възможно ли е стария човек да има реално самосъхранително поведение? Следвайки съвета на Яницки, слизам на земята и поглеждам този проблем от позицията на „социологията на ежедневието”. Е, все пак съм социолог де. И пак се съгласявам с Яницки – затова не са необходими някакви изключително скъпи, широкомащабни социологически изследвания. Достатъчно е да експериментирам със себе си и да погледна лечението, което ми предлага съвременната медицина.

В течението на деня аз взимам 5-6 различни лекарства, които са ми предписани от личния лекар и различни специалисти. И още 2-3 в зависиомст от здравното ми състояние. С други думи, аз съм си най-обикновен човек с хронични заболявания. Такива в България със сигурност са милиони.

Ето един пример. Широкоприлагания бетаблокер „Конкор” или неговия аналог „Бизогамма”. Страничните ефекти на това лекарство – редки или по-чести, са описани на цели 2 страници в листовката за пациента и сякаш няма система или орган в организма, които да не са подложени на риск от някакви нарушения при приема на това лекарство. Да не говорим за кортизона и кортикостероидите, които лекувайки (може би!) един проблем увреждат целия организъм, докато се стигне до полиорганна недостатъчност и до написване на… смъртния акт на пациента.

За да се избегнат дори само най-тежките възможни странични ефекти, аз трябва да се консултирам с лекари и да се самонаблюдавам. А това наблюдение май изисква наличието на кардиолог, пулмолог, невролог, уролог и не знам още какъв „лог”. И ако взема да умножа 6 лекарства по 10 различни странични ефекта, получаваме малката сума 60. И за всеки страничен ефект – отделен специалист. Пълна идиотия. Взеки разумен човек, разбира, че това е невъзможно. Особено ако се сети за здравната каса и Министерство на здравеопазването. И това е при мен, жителя на столицата, който по стечение на обстоятелствата познава медицинския свят доста добре. А как да се оправи човекът в малкия град или на село? Никак не е чудно, че хората не могат да се оправят в дебрите на административната шизофрения в здравеопазването, още по-малко със страничните ефекти на медицината и фармацията.

Безспорен факт е, че съвременната медицина има огромни постижения – теоретични и практически. Но ако се вгледаме в нейната роля или я доближим до ежедневието на конкретния човек, ще се окаже, че самата тя се самосъхранява и се отдалечава от хората и техните здравни проблеми чрез бюрокрация и администрация, чрез тотална доминация на Чиновника и лекаря над човека със здравен проблем. А мнозинството здравни процедури – от приема на лекарства до различни хирургически интервенции, са със съмнителна стойност. Но медицината си е повярвала, че е Наполен или Айнщайн, подчинила се е на фармацевтичните гиганти, поставила си е за цел не здравеопазването, а икономическата ефективност и печалбата, а пациентът – основният субект и обект, който осмисля нейното съществуване – е изхвърлен в „килера на веществените доказателства”. Болният е ценен само ако има пари и може да плати, което между друго не му гарантира добро здравеопазване, а по-скоро получаване на ненужни здравни услуги, които – разбира се – трябва да заплати. Гарантира му превръщането му в зависим от най-страшния наркотик: медицината и фармацията.

Та ей за това, а и по много други причини, съвременната медицина и фармация се нуждаят от психиатрично лечение, а пациентите от детоксикация на живота си, отровен от тоталната му медикализация.

Мечтая за времето, когато медицина и фармация ще си спомнят за основния си принцип, от който би следвало да се ръководят в своята дейност и който води началото си от времето на Хипократ: „Не вреди”. Дали това ще се случи някога? А дано, ама надали!

доц. д-р Божидар Ивков

[1] Яницкий, О. Н. Самосохранительная медицина и растерянные пациенты. http://www.isras.ru/blog_yan_60.html

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.