КАК СЕ ЖИВЕЕ С РЕВМАТИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ? РАЗКАЗИ НА МЛАДИ ХОРА

Етикети

, , , , ,

В масовото съзнание ревматичното заболяване обикновено се свързва с възрастта, когато ставите започват „да щракат“. А това е един от митовете, обгръщащи този клас болести. Възпалителните ставни и на съединителната тъкан болести засягат най-често младите хора на възраст 20-30 години, а не рядко и по-ранна възраст. Не малко хора мислят, че младежите се преструват, споделят млади поляци с РА и АС, членуващи в полското сдружение „Да бъдем заедно“ („3majmy się razem“).

Наскоро в youtube се появи филм с разказите на младежи от полското сдружение на младите хора с възпалителни заболявания на съединителната тъкан „Да бъдем заедно“. Наративите им са заснети по време на проведеното преди няколко месеца VII Събиране на младежите с ревматични заболявания в Краков.

Главните герои са лица с ревматични болести, които разказват как се живее ежедневно с ревматична болест.

„Много е важно ранното диагностициране на възпалителното ревматично заболяване, защото от това зависи състоянието и кондицията на младия човек, който ще бъде принуден да живее с тази болест дълги години. Ако не бъде разпозната навреме болестта, съществува голям риск от ранна инвалидизация, която вече не позволява самостоятелен живот“ – казва Моника, която е с ревматоиден артрит (РА).

При Мачиек болестта е довела до скованост в гръбначния стълб, като е атакувала също и периферни стави. Той е с АС от 30 години и твърде късното диагностициране е довело до ставни ерозии, дегенеративни ставни изменения, които са много болезнени и го принуждават ежедневен да се бори с болката. „Не можеш да съществуваш сам, дори прости житейски действия, като например обуване на чорапите, обувките, налагат помощ от някой член на семейството“ – казва Мачиек.

Разболял се още докато бил ученик. Неговите връстници, а и по-възрастните мислели, че е мързелив и не иска да ходи на училище, че симулира.

Той разказва тъжната истина за съдбата на хората с възпалителни ревматични болести: „Само две години след началото на болестта си изключен от обществото, губи се работата и източника на доходи, отиват си приятелите, познатите, остава само подкрепата на семейството. Необходима и психологическа помощ, защото попадаш в депресивно състояние“.

Обяснява, че в случаите с хора като него, които са с АС (Болест на Бехтерев), се налага да се планира деня. „За да може да функционира човек като мен са му необходими около два часа сутрин, за т.нар. раздвижване. За да мога да стана от леглото, да се раздвижа“ – обяснява той.

Случаят с Анета, която е с АС, е същия – очакването на диагнозата е продължило няколко години. Първоначално нейните оплаквания са били разглеждани като резултат от травма. „Всичко започна от коленете, най-напред не можех да тичам, след това не можех да ходя бързо, появи се оток, болка, скованост. Мислеха, че се преструвам, че си измислям“ – споделя за живота си с болестта, която се е появила, когато момичето е едва на 16 години.

„Тази болест ми отне младостта, възможностите за нормален живот – професионален и семеен. Понякога се чувствам отчуждена. Чувам, подобно на други млади хора с АС, че по мен не се вижда болест, че сме млади, за да бъдем болни; понякога чуваме, че е възможно да успеем, че можем да искаме да получим нещо по този път…“.

За да се подкрепят един друг, а и за да помагат на други млади хора да живеят с болестта, те създали Сдружението си. Според оценките в Полша само от АС страдат 380 хил. поляци. Болестта е неизлечима, но съвременните методи за лечение и медицинска рехабилитация са в състояние да спрат или да забавят чувствително развитието й. Болестта най-често се активизира и проявява при хора между 30 и 50 години, като случаите на поява в по-ранна възраст не са редки. Подобна е ситуацията и при РА. Симптомите в началото са подуване и болки в малките стави, а по-късно се включват колена, тазобедрени стави и др., появява се скованост, умора, болки в мускулите и т.н.

При напредване на ревматичната болест, поради хроничната физическа болка и сковаността в ставите, хората започват да изпитват сериозни проблеми при извършване дори на най-простите ежедневни дейности – писане на компютър, ползване на GSM, отваряне/затваряне на крана за вода, игра с децата, закопчаване на копчета или цип, връзване на връзките на обувките.

Когато ревматичните заболявания не бъдат лекувани навреме или са лошо лекувани, те бързо водят до необратимо увреждане на ставите и инвалидизация, а от тук и до непродуктивност. За не малка част от хората депресията е чест гост, а изследванията през изминалите 10 години са показали, че средно хората с РА живеят с 8 години по-кратко от средната продължителност на живота за дадена популация.

Днес хората с ревматични заболявания имат значително по-големи шансове да живеят живот без болка и да блокират развитието на болестта, благодарение на т.нар. биологични лекарства. По-големи възможности в България? Да, ако обаче не им бъдат отнети от НЗОК.

Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България има своята богата дейност и вече създадени традиции по посока на информиране на хората за същността на този клас болести; на оказване на взаимна подкрепа и помощ за самопомощ. Една част от дейността й е документирана и може да се види на ютуб канала на Организацията.

По: PWX/Rynek Zdrowia (2017) Młodzi ludzie opowiadają o życiu z chorobą reumatyczną. http://www.rynekzdrowia.pl/serwis-reumatologia/mlodzi-ludzie-opowiadaja-o-zyciu-z-choroba-reumatyczna,169204,1011.html

Филмът може да се види на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=RKf-7N-5aWE

Ютуб адрес на ОПРЗБ: https://www.youtube.com/results?search_query=oprzb

доц. д-р Божидар Ивков

ОТЛОЖЕНОТО МАЙЧИНСТВО МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ ДО ПРОБЛЕМИ С РАЖДАЕМОСТТА

Етикети

, ,

Увеличава се дела на европейките, които нямат деца. Най-зле е ситуацията в Южна Европа, където всяка пета жена, родена през 70-те години на XX век няма потомство – показва доклад, публикуван в „Population and Societies“.

Сред европейките от поколението през 70-те години на XX век в страните от Северна Европа 15% нямат деца, а този относителен дял в Западна Европа е 18%. Сред жените, родени през 1968 г. най-често нямат деца немкините – почти всяка четвърта (23%). Втори са швейцарките, при които над 21% са без деца, а на трето място се нареждат италианките (20%).

Най-малко бездетни жени в Европа има в Русия, България и Чехия – само 8%. Средно на европейския континент 14% от жените са бездетни (от поколението родено през 1968 г.).

Според полските изследователи 15,5% от родените през 1965 г. жени са без деца, което е два пъти по-висок относителен дял от жените, родени след Втората световна война през годините 1945-55. От тях само около 8% са били без деца.

Според авторите на последния доклад Eva Beaujouan, Tomáš Sobotka и Zuzanna Brzozowska от Центъра „Витгещайн“ във Виена само много малка част от жените избират да нямат деца. Раждането най-често се отлага, а след това жените имат проблеми с плодовитостта. Плодовитостта намалява чувството за несигурност в сферата на заетостта и неблагоприятната просемейна политика в много страни, а също и по-голямата ангажираност на жените в сравнение с мъжете при грижите за децата.

Специалистите посочват, че подобна висока бездетност в Европа е имало в Европа предишното столетие, когато почти всяка четвърта жена, родена през първата декада на ХХ век, не е имала потомство. През 70те години на миналия век вече само 10% от европейките са били бездетни.

Авторите на разглеждания тук доклад се опасяват, че през следващите години в страните от Южна Европа ще се повиши дела на жените, които няма да имат деца. Очаква се и в страните от Централна и Източна Европа този относителен дял да се повиши.

Обезпокоителни са данните от изследванията на Института за Статистика и Демография, проведени сред 600 полякини на възраст 37-45 години. 18% от анкетираните в Полша жени никога не са искали да имат деца, a 13% не могат да имат потомство поради биологически причини.

PAP/Rynek Seniora (2017) Raport: kobiety częściej odkładają macierzyństwo, a potem mają kłopoty z płodnością. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/raport-kobiety-czesciej-odkladaja-macierzynstwo-a-potem-maja-klopoty-z-plodnoscia,169191,11.html

доц. д-р Божидар Ивков

ДЕКОМЕРСИАЛИЗАЦИЯ НА БОЛНИЦИТЕ В ПОЛША

Етикети

, , , , , , ,

Здравното министерство на Полша припомня, че системната реформа в здравеопазването е инициирала изменение в Закона за лечебната дейност, което е влязло в сила на 15 юли 2016 г. Тази промяна е спряла комерсиализацията и приватизацията на държавните болници – процес, който в България тече с пълна сила. Според полските специалисти това ще съхрани публичния характер на здравните заведения, а за здравето на гражданите отново ще бъде отговорна държавата.

„Това е Закон, който трябва да промени нещо, нещо, което през последните години работеше лошо. Универсалност на достъпа (или достъп за всички – б.м.-Б.И.), е една от най-важните характеристики на съвременните здравеопазни системи“ – казва министърът на здравето Константин Радживил. Между другото, комерсиализацията на здравеопазването, непрекъснато ограничавания достъп до лечение и здравни услуги, толерирането на частните болници (призвани да печелят) за сметка на държавните (призвани да извършват здравно-социална дейност), са част от фундаменталните разлики между българското, на което са присъщи тези характеристики, и полското здравеопазване.

Според полското министерство на здравето промяната в Закона е донесла изменения в следното:

– Публичните субекти могат да продават част от акциите си в държавни дружества или в дружества на местните власти, при условие, че се запазва вида на управлението в тях (т.е. запазва се контрола на институцията).

– SPZOZ (самостоятелни публични здравни заведения) не могат да бъдат превръщани в акционерни дружества, в случай на нетна загуба.

– В съществуващите капиталови дружества, в които публични субекти имат над 50% участие, няма да се изплащат дивиденти.

– Болниците вече не са задължени да имат скъпи застраховки поради медицински събития.

– Местните органи на властта могат да финансират допълнителни здравни услуги за пациенти в SPZOZ.

– Създаващ субект може да делегира своите SPZOZ на друг създаващ субект, между другото единица на местното управление или публично медицинско училище (напр. органите на окръга могат да делегират ръководството на болницата на воеводството).

Според Закона за медицинска дейност в Полша създаващ субект е юридическо лице или орган, който е създал на терапевтичен субект под формата на публично здравно заведение или бюджетна единица.

Трудно е да се каже дали това са добри и ако да, до колко, промени в сферата на полското здравеопазване. По-важното е, че държавата поема отговорността за здравето на своите граждани и търси максимално ефективни пътища за подобряване здравето на поляците.

Няма да споря с тези, които веднага ще „скочат“ срещу подобна намеса на държавата в сферата на здравеопазването. Само ще приведа един кратък цитат от книгата на Ж. Р. Д. Сантуш „Ръката на Сатаната“:

„- С избирането на президента Рейгън реториката на свободния пазар и регулацията преживяла нов и могъщ подем. Идеята била проста: пазарите се справят добре и сами, правилата възпрепятстват работата на свободната икономика. Регулацията не е решение, а проблем – пазарът трябва да е абсолютно свободен. Махнете правилата!

– Има някаква логика…

– Логика, която само наивник би признал! – отвърна категорично Томаш. – Представете си, че няма закон, който да забранява убийствата. Какво би станало тогава? Гладен мъж вижда старица да излиза от супермаркета и я убива на улицата, за да изяде покупките й. Хората щяха да се избиват за щяло и нещяло. Точно за това е забранено да убиваш. Законите ни разграничават от зверовете. Те са регулация, създадена, за да попречи на дадена система да бъде поразена от късо съединение. Глупаво е да мислим, че не е необходимо да забраняваме убийствата, защото убийците могат да се регулират сами. Това няма да проработи… Дори в природата има закони. Законите са регулатор… Щом вселената, природата, животът, обществото и дори спортът се нуждаят от правила, за да функционират, защо пазарите трябва да са изключение и да не бъдат регулирани? В това няма никакъв смисъл!“

Регулацията в здравеопазването е абсолютно задължителна и то регулация, която да държи свободния пазар далеч от здравеопазването. В противен случай след 10-20 години България може и да няма изобщо необходимост от система за опазване на здравето поради… липса на население.

Литература

MZ/Rynek Zdrowia (2017) MZ: dekomercjalizacja szpitali zapoczątkowała reformę służby zdrowia. http://www.rynekzdrowia.pl/polityka-zdrowotna/mz-dekomercjalizacja-szpitali-zapoczatkowala-reforme-sluzby-zdrowia,169164,14.html

Сантуш, Ж. Р. Д. (2016) Ръката на Сатаната. ИК „Хермес“, Пловдив, с. 206.

доц. д-р Божидар Ивков

САМОТНИЯТ СЕКС. КУЛТУРНА ИСТОРИЯ НА МАСТУРБАЦИЯТА

Етикети

, , ,

masturbacia

Изследването на историка от Бъркли Thomas W. Laqueur не е нито история на обявеното в заглавието явление, нито история на техниките за мастурбация. Амбицията на автора е по-скоро задълбочено да представи обстоятелствата, отприщили повсевместната социална дискусия за вредата от това „криминално престъпление“. Според мнението на Laqueur тя е започнала около 1712 г. с малкия трактат под название „Онания или Отвратителния Грях на самозадоволяването и всички Ужасни Последици от него, засягащи двата Пола, заедно с Духовни и Телесни Съвети за тези, които вече са обременени от тази гнусна практика. А също и подходящо предупреждение за Младежите от Двата Пола”, авторството на който най-вероятно принадлежи на англичанина John Marten, медицинска сестра и мошенник. Тази кампания продължила чак до началото на 20-те години на ХХ век. Работата не само осъдила явлението на самобичуване с категориите на греха, но и го признала за опасна болест, която като резултат може да доведе до унищожаване на човешкото тяло и смърт; това предизвикало също срам и страх в мастурбиращите мъже и жени от онзи момент та чак до средата на ХХ век.

Laqueur убедително твърди, че широкият обществен дебат, чийто резултат били появата на стотици статии, педагогически трактати, медицински сборници със съвети и др.п., не е възникнала от това, че мастурбацията била признавана изключително за грях против човешката природа и възпроизводство. Според неговото мнение широкото осъждане на явлението било резултат преди всичко от факта, че в обществото на Просвещението, изграждащо прозрачни между човешки отношения, за основа на дейността на човека били признати тяхната откритост, докато въпросната сексуална практика била най-тайната и интимна от всичко останало. Нещо повече, тя се измъквала от всякакъв социален контрол, което било в очевидно противоречие с препоръчваното от тогавашните философи и моралисти „дисциплиниране на обществото“.

В своите разсъждения Laqueur подробно описва историята на онанизма от древността до днес, като анализира това културно явление от перспективите на медицината, сексуалността и етиката. Обръща се към библейския Онан, на когото наистина неразумно е приписана тази практика (тук по-скоро е ставало въпрос за coitus intemiptus – прекъснат акт), а след това представя, как са се отнасяли към това явление античните евреи и християнските мислители и писатели. При това авторът обръща внимание, че преди XVIII век на този проблем е посветено по-скоро малко място, като винаги той е поставян в контекста на далеч по-важни въпроси.

Преминавайки към отговора на въпроса, защо именно Просвещението е издигнало мастурбацията до ранг на ужасен социален, медицински и морален проблем, Laqueur посочва три въпроса, които днес са признати за основната опасност на самотния секс. Първо, той е бил тайна в свят, ценящ откритостта, второ, представлявал е по-голямо изкушение на престъпността, в сравнение с която и да било друга форма на сексуалност, трето, нямал граници, защото в действителност бил творение на въображението.

Като характеризира изследваното явление през XVIII-XX век, авторът показва как утвърдената от близо 150 години традиция започнала да се променя под влиянието на постиженията на медицината, сексологията и психологията. Накрая благодарение на работите на З. Фройд този феномен се превърнал от опасна, някога смъртоносна болест в етап на развитие на всеки човек (т.нар. сексуализъм на детето), който в момента на съзряването трябва да се откаже от мастурбационните практики. На свой ред през втората половина на XX век., благодарение на енергията на феминисткото движение и ожесточената полемика около секса и движението на хомосексуалистите, за част от обществото онанизмът се превърнал в конкретна арена на сексуалната политика и изкуство, a също и в манифестация на личната автономия и освобождение от всякакви културни ограничения.

Анджей Карпински

превод от полски език: доц. д-р Божидар Ивков

Преводът е направен по: Thomas Walter Laqueur, Samotny seks. Kulturowa historia masturbacji, red. naukowa Agata Bielik-Robson, Wydawnictwo Universitas, Kraków 2006, s. 412, indeks nazwisk, ilustracje. http://bazhum.muzhp.pl/media//files/Przeglad_Historyczny/Przeglad_Historyczny-r2007-t98-n3/Przeglad_Historyczny-r2007-t98-n3-s473-474/Przeglad_Historyczny-r2007-t98-n3-s473-474.pdf

ДВУЕЗИЧНИТЕ ХОРА СА ПО-МАЛКО ЗАСТРАШЕНИ ОТ ДЕМЕНЦИЯ

Етикети

, , ,

Според канадски учени мозъците на двуезичните хора използват по-икономично своите ресурси, благодарение на което те запазват по-дълго време правилните познавателни функции. Резултатите от изследването на канадските учени са публикувани в „Journal of Neurolinguistics“.

По време на изследването са наблюдавани мозъците на възрастни хора, които са били помолени да се концентрират върху визуална информация (цветове на предмети), като едновременно с това е трябвало да игнорират пространствената информация (локализацията на предмета). В изследването са взели участие две групи канадци – всички на 74 години, като в едната група били разпределени тези, които говорят само френски език, а в другата група тези, които говорят френски и английски. Всички респонденти са били с едно и също образователно равнище.

Оказало се, че мозъците на хората, които говорят само един език – в случая френски – ангажирали при изпълнението на тази дейност повече области, свързани с обработката на визуалната информация, моторичната, селективното съсредоточаване на вниманието и изпълнителните функции.

Докато мозъците на двуезичните хора пестели енергия, като ангажирали по-малко области, но много по-подходящи за изпълнението на задачата. При възрастните хора, ползващи два езика се наблюдавало и по-голям брой нервни връзки в областта на ниската темпорална бразда, която играе роля при обработката на визуалната и пространствената информация.

– „След години ежедневно функциониране с два застъпващи се езика, двуезичните хора са си изработили умението да селекционират по-успешно съществената информация и да игнорират тази, която има по-несъществено значение“ – коментира д-р Ана Инес Ансалдо (Ana Inés Ansaldo) от монреалския Университет.

Тази успешна селективност на мозъка позволява да се постигне същият резултат на по-ниска цена, което води до удължаване на времето за правилно функциониране на областите на мозъка, разположени в предния дял и които са по-податливи на стареене. Именно поради това двуезичните хора в по-малка степен са застрашени от деменция, обобщават изследователите.

Струва ми се, че това е част от обяснението защо хората на науката, както и много писатели и други представители на различни изкуства, съхраняват своите когнитивни и мисловни процеси в норма до последния миг от живота си, като успяват да сътворяват поредния шедьовър. Пример в това отношение може да бъде починалият на 91 години, в ранния следобед на 9 януари тази година, проф. Зигмунд Бауман (1925-2017).

Източник: Badania: bilingwizm chroni mózg przed demencją. Naukawpolsce.pap.pl/Rynek Zdrowia, 2017 http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/badania-bilingwizm-chroni-mozg-przed-demencja,169116,11.html

доц. д-р Божидар Ивков

ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА АСПИРИНА

Етикети

,

Представете си, че след години усърдни изследвания учените са обявили пробив при разработването на лечение, което струва стотинки за едно хапче, спасява животи и биха могли да се намалят разходите за здравеопазване с почти 700 $ милиарда през следващите години. А вие дори не се нуждаете от рецепта, за да го получите. Може би всичко това звучи прекалено хубаво, за да е истина. Но, според ново проучване, ние вече имаме такова лекарство: то се нарича аспирин.

Анализ на употребата на аспирин

На основата на актуалните данни само приблизително 40% от хората, които трябва да пият аспирин, го правят. В това ново изследване на изследователите бил зададен въпроса: какво може да се случи със здравето на населението, дълголетието и загубите на здравеопазването, ако употребата на аспирин е по-широко разпространена? За да отговорят на този въпрос учените анализирали множество медицински данни, получени от хиляди пациенти и оценили въздействието на аспирина върху здравето и преживяемостта на хората при по-широко разпространение на използването му.

Получените резултати били поразителни. За североамериканците на възраст 51-79 години, обичайната употреба на аспирин за 20-годишен период би могла:

– да предотврати 11 случая на сърдечни заболявания на всеки 1000 човека

– да предотврати четири случая на рак на всеки 1000 човека

– да се удължи националната средна продължителност на живота приблизително с четири месеца, като се позволи на допълнително 900,000 човека да доживеят до 2036 г.

– да се спестят $692 милиарда.

Има ли аспиринът обратна страна?

Както и всички други лекарства, аспиринът също има своите недостатъци. Сред страничните ефекти се наблюдават прояви на алергични реакции. Аспиринът е разредител на кръвта и може да дразни стомаха. Могат да се наблюдават епизоди на кървене и поява на язви на стомаха, които е възможно да бъдат сериозни. Така че учените са взели под внимание тези странични ефекти; оценките по-горе ги включват, когато става дума за прием на аспирин.

Важно е да се подчертае, че въпросното изследване представлява оценка на въздействието на ниски дози аспирин, като дневната доза от 85 мг често се среща в бебешкия аспирин; по-високи дози могат да бъдат препоръчани при други условия (и те идват с повишен риск). В допълнение, аспиринът може да взаимодейства с други лекарства. Например, ако вземате ниски дози аспирин за сърцето си и пиете ибупрофен при артрит, е важно да се знае, че ибупрофен се приема най-малко 30 минути след или повече от осем часа преди приема на аспирин; в противен случай ползата от аспирина може да се загуби.

Кой трябва да пие аспирин?

Хората, които са изложени на най-висок риск от бъдещи сърдечно-съдови проблеми, включително и тези, които са преживели инфаркт или инсулт, аспиринът се препоръчва рутинно, за да се намали рискът от повторение на инцидента.

За всички останали, препоръките са различни. Някои експерти препоръчват ниски дози аспирин за всички хора на възраст над 50 години. При други насоки се правят по-консервативни препоръки, основани на възрастта (например 50-79 години) и наличието на сърдечно-съдови рискови фактори, с чиято помощ може да се предскаже инфаркт или инсулт, който би могъл да настъпи през следващите 10 години. Съществуват рискови калкулатори, като например този, разработен от Framingham Heart Study, които са достъпни, за да се оцени 10-годишен риск.

В допълнение, аспиринът се препоръчва рутинно, за да се намали риска от рак при хора с определени генетични заболявания, включително наследствен неполипозен колоректален рак.

Защо повече хора на приемат аспирин?

Не е напълно ясно защо много хора се отказват да използват аспирин. Моето предположение е, че това се дължи на комбинация от фактори, включително:

– липсата на информация, че аспирина се препоръчва често

– не е препоръчан изрично от техния лекар

– по-голяма загриженост за страничните ефекти на аспирина, отколкото за потенциалните ползи

– предишен негативен опит от употребата на аспирин, например алергична реакция

– отвращение към лекарства като цяло.

Трябва да се подчертае, че когато става въпрос за някакво лечение и особено за превантивни мерки, индивидуалните предпочитания са от голямо значение. В резултат на това много разумни хора, които биха били добри кандидати да се възползват от качествата на аспирина, ще изберат да не го вземат.

Какво означава това за вас?

Забележително е, че при всички усилия да се създадат нови и по-добри лекарства, ние не се възползваме в пълна степен от това, с което вече разполагаме. Това ново изследване показва, че големите ползи за здравето не се реализират просто защото недостатъчно хора приемат аспирин. Но всеки човек има право на личен избор, повлиян от обстоятелства, които могат да повлияят и върху рисковете, и върху ползите от лечението с аспирин, както и от собствените си предпочитания. Решението да се взема или откаже приема на аспирин е сериозен въпрос, така че непременно го обсъдете с вашия лекар.

превод от английски език: доц. д-р Божидар Ивков

преводът е направен по: Robert H. Shmerling (2016) Is aspirin a wonder drug? http://www.health.harvard.edu/blog/aspirin-wonder-drug-2016122210916?utm_source=delivra&utm_medium=email&utm_campaign=BF20170109-Stroke&utm_id=358060&dlv-ga-memberid=29885739&mid=29885739&ml=358060

 

СОЦИАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ИНВАЛИДНОСТТА В ПОСТСЪВЕТСКОТО ПРОСТРАНСТВО

Етикети

, , , , , ,

Много хора имат едноизмерни представи за инвалидността – човек в инвалидна количка, или възрастен, попрегърбен човек с бастун… Нещата са далеч по-многообразни, сложни и проблематиката, концентрирана в социалния феномен инвалидност съвсем не е едноизмерна.

„В западните страни интересът на обществените науки към инвалидността, телесното различие и психичните заболявания е възникнал през 60-70 години (американските социолози обръщат внимание на инвалидността още в началото на 50-те години на ХХ век – б.м.-Б.И.), а броя на работите впечатлява. Много от класическите работи в областта [Goffman, E. (1961) Asylums: Essays on the Social Situation of Mental Patients and Other Inmates. Penguin Books, London. // Goffman, E. (1963) Stigma: Notes on the Management of Spoiled Identity. Penguin Books, London. // Rosenhan, D. L. On Being Sane in Insane Places. In: Science. New Series,  Vol. 179. No. 4070. pp. 250–258. // Scheff, T. J. (1966) Being Mentally Ill: A Sociological Theory. Chicago: Aldine, Chicago.], са успели да повлияят върху социалната политика по отношение на хората с инвалидност, съдействали са за реформирането на големите институции, в които те са живеели, както и за интеграцията им в обществото. Понастоящем в западното научно пространство се е утвърдила специална научна дисциплина „disability studies”, обединяваща идеи и методи от социологията, културната антропология, философията, историята, правото, политическата теория, а също специфични направления в социалните науки, такива като феминизъм и квир-теория [По-подробно за историята, методологията и предмета на disability studies виж: Ferguson, P. M., Е.  Nusbaum (2012) Disability Studies: What Is It and What Difference Does It Make?. In: Research & Practice for Persons with Severe Disabilities. Vol. 37. No. 2. рр. 70–80.].

Ситуацията в Източна Европа и бившите съветски Републики е доста по-различна. Ето защо появата през 2014 година на книга, като „Disability in Eastern Europe and the Former Soviet Union: History, Policy and Everyday Life” (Инвалидността в Източна Европа и бившия Съветски Съюз: История, политика, ежедневие), е събитие, което трябва да бъде отбелязано. Дори само поради факта, че тя разбива едноизмерните представи за инвалидността и отваря вратите към един многообразен и сложен свят, който за много хора (в т.ч. за почти всички политици и представитело държавната и на местната власт администрация) остава напълно непознат.

Рецензията на д-р Анна Клепикова дава отлична възможност на всеки читател, който няма достъп до книгата, да се запознае подробно с нейното съдържание, с проблемите, които се засягат в нея.

доц. д-р Божидар Ивкков

klepikova

10 НЕЩА, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ ЗНАЯТ ЗА РЕВМАТИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ, СПОРЕД ЕУЛАР

Етикети

,

  1. Терминология, прилагане.

Ревматизъм – отнася се до различни болезнени състояния, които увреждат стави, кости, хрущял, сухожилия, връзки и мускули;

Ревматичните заболявания, наричани също така и мускулно-скелетни заболявания, се характеризират с болка и последващо намаляване на обема на движение и функцията в една или повече области на опорно-двигателния апарат; при някои заболявания има признаци на възпаление: подуване, зачервяване, затопляне в засегнатите райони. Ревматичните заболявания също могат да влияят на вътрешните органи;

– Някои хора използват думата артрит, за да обозначат всички ревматични заболявания. Артритът, което буквално означава възпаление на ставите, представлява само част от ревматичните болести. Артрит, в тесен смисъл на думата, включва предимно: болки в ставите, скованост,  възпаление и увреждане на ставите.

  1. Ревматичното заболяване не е единично разстройство

Ревматичните заболявания обхващат повече от 200 различни нозологични единици (болести), които се простират от различните видове артрит, през остеопорозата чак до системните заболявания на съединителната тъкан.

 3. Ревматичните заболявания са сред най-разпространените

В индустриализирания свят ревматичните заболявания засягат повече хора, отколкото всяка друга група заболявания. Всъщност една трета от хората от всички възрасти са засегнати в някакъв момент от живота си от тях. В Европа почти всяко семейство е засегнато по някакъв начин от ревматично заболяване. Нещо повече, нелекувани, ревматичните заболявания могат да намалят продължителността на живота.

  1. Кой може да бъде засегнат от ревматични заболявания?

Ревматичните болести засягат всички възрасти и при двата пола, макар че жените страдат от тях по-често в сравнение с мъжете.

 5. Някои фактори могат да увеличат риска от поява и развитие на ревматични заболявания

– Пушене,

– наднормено тегло,

– Генетични фактори,

– Някои професии, при които могат да се увредят ставите и/или при които те се претоварват,

– Стареене.

  1. При ревматичните заболявания има различни симптоми

Възможно е да се предположи, че развивате ревматично заболяване, ако имате следните признаци и симптоми, които включват:

– непреминаваща болка в ставите;

– чувствителност, болезненост;

– възпаление, признак за което е подуване на ставите, скованост, зачервяване и/или повишена локална температура;

– деформация на стави;

– загуба на обем на движение или гъвкавост на стави;

– прекомерна умора, липсна на енергия, слабост или усещане за неразположение.

 7. Диагностика и лечение

Окончателна диагноза на ревматичните заболявания може да се постави чрез оценка на медицинската история, извършване на медицински преглед и/или чрез специфични лабораторни тестове и различни рентгеногрфски изследвания.

Няма едно лекарство или лечение, които са оптимални за всички. Съществуват възможности за лечение, които помагат за редуциране на болката и контрол над симптомите на артрита, много възпалителни ревматични заболявания се лекуват с т.нар. модифициращи заболяването лекарства, които имат по-голямо въздействие от лекарствата, които въздействат само на симптомите на заболяването; нови биологични терапии са още по-ефективни средства.

Лекарствата са традиционното лечение на артрита. Но също така се прилагат: инжекции в ставата или в меките тъкани, алтернативно лечение (акупунктура, хиропрактика …), алтернативни лекарства и хирургически опции. Хората с ревматични заболявания се различават по своя отговор на различните лечения на артрита.

  1. Съществуват много митове и погрешни схващания за артрита

Има достатъчно примери за митове и погрешни схващания за артрита. Те се възпроизвеждат от разпространението на невярна информация и това може да задържи човек далеч от ранната диагностика и правилно лечение. Ето някои примери:

– Артритът е болест на възрастните хора. Факт: Артритът може да се появи във всяка възраст.

Артритът се предизвиква от студен, влажен климат. Факт: сам по себе си климатът не е нито причина, нито лекарство.

Артритът се причинява от неправилно хранене. Факт: Има малко научни доказателства, че определена храна предотвратява или причинява артрит; има няколко заболявания, като подаграта, при които приемът на някои видове храни или напитки (алкохол) може да предизвика атака.

  1. Съществува финансов проблем, свързан с ревматичните заболявания

Икономическата тежест на ревматични заболявания е много голяма: тяхната стойност се оценява на повече от 200 милиарда евро на година в Европа. Според последните проучвания, те са най-скъпото от всички заболявания за европейските системи на здравеопазване.

 10. Ревматичните заболявания имат значително въздействие върху качеството на живот

Ако ревматичните заболявания не се лекуват по подходящ начин, ежедневни дейности като ходене, изкачване на стълби, готвене и лична хигиена се превръщат в проблем. Ревматичните заболявания също могат да имат дълбок ефект върху работоспособността. Те са с най-голям принос като причина за отсъствие по болест и преждевременно пенсиониране, причинявайки физически увреждания, дори и сред хората в трудоспособна възраст.

Преводът е направен по: 10 things you should know about rheumatic diseases. EULAR. http://www.eular.org/myUploadData/files/10%20things%20on%20RD.pdf

Превод от английски език:доц. д-р Божидар Ивков

***

Послеслов от преводача

Настоящият материал трябва да се възприема само и единствено като първично, минимизирано, знание за ревматичните болести. То е първата малка стъпка в процеса на опознаване на този клас болести, а за конкретния човек на неговото конкретно заболяване, на начина на живот с него. Знанието, съдържащо се в този кратък и доста полезен мининаръчник, може да се превърне и в първа стъпка в процеса на адаптация и приемане от страна на човека на ревматичната болест. И в двата случая обаче, е необходимо да се извърви дълъг път, да се натрупа знание за и опит с живота с конкретното ревматично заболяване.

Това, което е важно да се допълни, защото отсъства в този кратък справочник и е специфично за България, е следното.

(1) Наистина ревматичните болести са скъпи, много скъпи. Но не само за здравеопазните системи, както най-често ни се внушава – това е факт и в този материал, но и за цялото общество, още повече за конкретния човек и неговото семейство. Появата и развитието на едно такова заболяване може да доведе семейството до фалит.

(2) Ако ревматичните заболявания са сериозно предизвикателство, според някои дори финансово бреме, за всяка здравна система, те са още по-голямо предизвикателство за социално-икономическата система като цяло, защото загубите са не само преки – разходи за специализирана помощ и лекарства, но и непреки: загуби за обществото от нетрудоспособност, често отсъствие от работа, непродуктивност, преждевременно излизане в пенсия и др. А загубите за конкретния човек са неизчислими.

(3) Здравна система, ръководена само и единствено от икономическия принцип за „разходна ефективност“ по своята най-дълбока същност, е нехуманна, анти човешка. Такава е българската здравна система за тези, които разчитат на здравните си осигуровки, а често и не само за тях.

(4) Внушаваната необходимост от възможно най-ранна диагностика на болестта и адекватно лечение, което по същество е вярно и правилно, не разкрива съществуването на две важни заплахи:

(а) административните бариери и стремежът към печалба в сферата на здравеопазването могат да забавят, както диагностиката (в по-слаба степен), така и адекватното лечение (в огромна степен);

(б) т.нар. „своевременно”, „адекватно“, „подходящо“ – независимо от използваното прилагателно – лечение, никога не е невинно и без отрицателни последици. Ето защо редовното проследяване на процеса на лечение е от изключително значение. Това обаче, също е проблем поради същия принцип – разходна ефективност.

Простата истина, която трябва да разбере човек и да се адаптира към тази реалност, е: появата на ревматично заболяване въвлича човек във война – непрекъсната и продължаваща през целия му останал живот война: със собственото му тяло и със здравната и социалната системи в страната. Ако човек иска да не изгуби още първата битка и/или цялата война, той трябва да е готов за борба, да не се поддава на депресивни състояние, на страхови психози, стрес.

И още една истина. Много малко са другите, по-тежки и по-трудни предизвикателства пред човека, в сравнение с ревматичните заболявания, които поставят или могат да поставят под съмнение и на огромно изпитание неговата човешка същност, неговата идентичност, неговия „Аз“. Веднъж въвлечен насила в тази „война“ той няма друг избор освен да я води, дори само за да спечели тази битка, и още една битка… и още една… В името на живота.

Не искам да звуча нито назидателно, нито кухо патетично. Но ревматичната болест ме е научила, че ако тя оказва голямо и негативно влияние върху пълноценния живот на човека, то неговата, чисто човешката воля и желание за живот оказват хиляди пъти по-голямо позитивно влияние върху пълноценността и смислеността на този живот, върху честотата на изпитваните радост и щастие, върху реализацията на най-човешката потребност – потребността да си потребен.

Диагнозата не е окончателна присъда. Но може да се превърне, ако позволим на болестта да унищожи човекът в нас.

доц. д-р Божидар Ивков

… ИЗТЕКЛАТА ВОДА НЕ МОЖЕ ДА ИЗПЪЛНИ ПУСТОТАТА НА НЕЩО ОТМИНАЛО

Етикети

, , , ,

5-ият том от „Бисерите“ е факт. Осем години (от 2009 г. до 2016 г.), 352 прочетени книги и стотици, а може би и хиляди „бисери“ под формата на афоризми, максими, сентенции и мисли.

Притеснява ме, че броят на изчетени книги е твърде малък. Още по-малък е броят на класическите произведения, независимо от жанра им.

Наскоро се запитах: какъв е смисълът на това, което правя? И дали въобще има някакъв смисъл? Да си призная, тези въпроси ме объркаха леко. Но много скоро си дадох отговор – най-лесно намираме оправдание за делата си.

Преглеждайки предишните 4 томчета бързо разбрах, че в отделните теми количествените натрупвания са започнали да се проявяват като качествени изменения. Всяка от тях – „Болка“, „Болест“, „Медицина“, „Страдание“, „Човек“ и т.н., се оформя и придобива широтата на исторически, философски, социологически, антропологически, етически и художествени смислови пространства, в които са кодирани блестящите „искри“, „пожари“ и „взривове“ на човешката мисъл, на гения на човешкото слово. Пространства, акумулирали смисъл и значение, придавани на един или друг социален феномен. А това си заслужава усилията. Дори само заради мен самия.

Освен това записът на най-хубавото, според мен, от дадена книга, при всеки следващ прочит разтваря широко дверите на паметта ми и ми позволява да повторя пътуването в световете, създадени от даден автор. Да не говоря, че все по-често използвам един или друг цитат като мото или илюстрация на дадена моя теза, което обогатява смисъла и прави изказа ми по-сочен.

Дадох си сметка, че това, което правя наистина си заслужава и е смислено, поне за мен. А това вече не е никак малко. Може би проявявам твърде голям егоцентризъм. Би било вярно, ако не споделях с всички мои приятели и читатели „бисерчетата“, които откривам в пътешествията си в многобройните, красиви или грозни, но винаги изпълнени с познание светове на различните автори.

Ако има нещо, за което наистина трябва да съжалявам е, че не съм се сетил да започна тази колекция в края на 60-те години на ХХ век и не съм съхранил бисерите от други, поне още 1000-1500 книги, които съм изчел. Но изтеклата вода не може да изпълни пустотата на нещо отминало.

Приятно четене.

Божидар Ивков

5-%d0%b0%d1%84%d0%be%d1%80%d0%b8%d0%b7%d0%bc%d0%b8-%d1%85%d0%bb

АВТОИМУННИ ЗАБОЛЯВАНИЯ: ВОЙНАТА, ВЪТРЕ В НАС

Етикети

,

Докато войната е образ, който обикновено най-добре представя бойното поле, това би могло да бъде добър начин да се визуализират и опишат автоимунните заболявания. Ето как Националния институт за здраве (NIH – National Institutes of Health) обяснява това.

„Когато един нарушител напада тялото ви – като простуда, вирус или бактерия, подобно на трън, който боде кожата ви – имунната система ви защитава. Тя се опитва да идентифицира, убие и елиминира агресорите, които биха могли да ви причинят болка”.

Когато хората са с автоимунно заболяване, техните системи грешно идентифицират здравите клетки като агресори и непрекъснато се стремят да ги елиминират.

Съществуват повече от 80 автоимунни болести и те засягат различни части на тялото. Всички те са хронични, но симптомите им варират от леки до инвалидизиращи. Равнището на тежест на заболяването може бързо да се промени дори само при един човек. Мнозинството автоимунни заболявания могат да бъдат лекувани, но нито едно не може да бъде излекувано.

Обща тенденция при тези болести е възпалението, казва д-р James Malinak, специалист по ревматология и вътрешни болести.

„Възпалението е основен механизъм, а не симптом”, е казал работещият в Ла-Месе специалист. „Възпалението е нашата армия в състояние на война. Това са средства, чрез които имунната система се избавя от лошите клетки, като раковите клетки“.

„Имунната система има три функции: борба с инфекциите; опити да убие рано лошите клетки и търпимост, т.е. липсва реакция на нашата собствена тъкан. Когато тази трета функция се уврежда, ние получаваме възпаление, което е контрпродуктивно”.

Според NIH, причините за автоимунните болести са неизвестни, но те вероятно са резултат от наследствени фактори и фактори на обкръжаващата среда.

 Диагноза

Две от най-често срещаните автоимунни заболявания, са ревматоиден артрит (RA) и системен лупус еритематозус (често наричан лупус). Други често срещани състояния са синдром на Сьогрен, псориатичен артрит и ревматична полимиалгия (PMR). Симптомите варират в зависимост от това, коя област на тялото е засегната (виж речника).

Хората с тези заболявания обикновено са под грижите на ревматолози. Други автоимунни заболявания, като множествена склероза, болест на Грейвс и някои възпалително-чревни заболявания, се третират от други специалисти.

Ревматолозите имат инструменти, с които могат да диагностицират някои автоимунни заболявания, като RA. Други, например лупус, много по-трудно подлежат на диагностициране.

Един от факторите за това е, че РА идва внезапно, докато лупуса се развива постепенно в продължение на години. При РА лекарите могат да търсят категорични знаци.

„Когато вземем кръвна проба от пациент търсим положителен фактор за РА и други маркери”, казва Мелинек. „РА предизвиква подуване на тъкани, което обикновено е тънко като хартия, но се превръща в пореста материя. Трябва да се видят няколко стави, които са подути, за да се разбере, че това е РА. Неговата същност е лесно забележима“.

„Лупусът е много по-коварен и по-трудно диагностицируем. Когато 4 или повече от 11-те критерия, които определят болестта, са факт, това е лупус. Отделни хора могат да имат два или три от тези показатели, но това не може да се определи като лупус, докато човек няма 4 показателя. Казвам на моите пациенти с лупус, че те са като снежинки – не си приличат един с един. Това затруднява значително поставянето на диагнозата“.

 Лечение

Медикаментите, които облекчават симптомите на РА, лупусът и другите автоимунни заболявания, включват ибупрофен ( и др. НСПРЛ – бел.прев.-Б.И.), противомаларийния препарат Plaquenil и биологични лекарства, които хората сами си поставят инжекционно.

Мисията се състои в това да се попречи на имунната система да работи срещу себе си и да спре да унищожава здрави клетки.

„В началото винаги използваме най-безопасното лечение”, казва Мелинек, който – пълно разкритие, е ревматолог на автора на този текст. „С времето решаваме, кои агенти са по-добри от други при една или друга болест. Някои от тях зависят от сериозността на проблема“.

„Има тънка граница. Искаме да потиснем имунната система, но не до там, че тя да открие тялото за инфекции. Ето защо винаги контролираме, като оценяваме отношението риск/полза и проверяваме за странични ефекти”.

Пациентите с тези състояния се поощряват да се хранят с добре балансирана храна, да се движат без да засилват симптомите, да спят достатъчно и да избягват стреса. И докато тези цели изглеждат прости и обосновани, те могат да бъдат предизвикателство за някой, който изпитва хронична болка.

 Пускови механизми и блясъци

Дори и при сравнително добре овладени автоимунни заболявания, съществува противната възможност да се активират внезапно. В зависимост от това, как болестта поразява човекът, дългото излагане на слънце или неговата липса, липсата на почивка, могат да доведат до изостряне на симптомите. Наричат ги прилив на кръв към лицето. Един от най-разпространените пускови механизми, е стреса.

„Стресът при автоимунните болести прилича на газ, в който е стреляно”, казва Мелинек. „Имам много пациенти, които идват около празници. Тогава болестта им се активизира“.

„Важно е хората да бъдат убедени, че имат определени предели. Младите жени със семейства се опитват да направят всичко. Те самите се нуждаят от почивка, а не да вършат всичко. Колкото повече знание имате за това, какво предизвиква болестта или я провокира след ремисия, толкова по-добре. Снижаването на стреса може да направи хората и семействата по-здрави”.

Ууд, писател на свободна практика, Сан Диего.

 Речник

Съществуват повече от 80 автоимунни болести, които са резултат от атаката на имунната система, нападаща собствените органи, тъкани и клетки на тялото. Всички те включват някакво възпаление. Ето кратки описания на някои най-разпространени заболявания в сферата на ревматологията.

Ревматоиден артрит (Rheumatoid arthritis – RA)

Локализация на атаката: съединителна тъкан на ставите.

Доминиращо демографско разпространение: Жени на възраст около 40 години.

Манифестация: Болка и подуване, особено в ръцете и краката.

Системен лупус (SLE)

Локализация на атаката: Много индивидуално, различни области на тялото, включително белите дробове, сърцето, ставите, кожата, бъбреците и мозъка.

Доминиращо демографско разпространение: Цветнокожите жени, между 15 и 45 години.

Манифестация: Болка, подуване, умора, чувствителност към светлина, обриви и главоболие.

Псориатричен артрит (Psoriatic arthritis)

Локализация на атаката: Кожа, стави.

Доминиращо демографско разпространение: Хора между 30 и 50 години (обикновено при лица с псориазис).

Манифестация: кожни лезии, стави и подуване.

Ревматоидна полимиалгия (Polymyalgia rheumatica – PMR)

Локализация на атаката: стави, в определени области на тялото.

Доминиращо демографско разпространение: Бели жени на около 70 години.

Манифестация: Болка и скованост в горната част на ръцете, шията, долната част на гърба и бедрата, по-зле е сутрин. За разлика от повечето хронични автоимунни заболявания, PMR изчезва за около 1 до 5 години.

Източници: National Institute of Allergy and Infectious Diseases; Arthritis Foundation; Mayo Clinic; Lupus Foundation of America; American College of Rheumatology; James Malinak, M.D.

 От „окопите“

За мен и много други автори, с които съм говорила, най-лошо е, когато имаш автоимунни заболявания – като ревматоиден артрит и лупус, трудността да получиш точна диагноза. За няколко години чух всякакви хипотези, от стрес, фрактури, до „всичко е в главата ти“. Автоимунните заболявания по-често засягат жените, отколкото мъжете, а някои лекари не се отнасят сериозно към жените. Аз съм щастлива, защото моят лекар прави всичко необходимо, но това ми отне години и няколко погрешни диагнози, докато го намеря.

В мига, когато най-накрая получавате диагноза и откривате лекарят, на когото имате доверие, най-после сте снабдени с боеприпаси, за да се включите във войната, която се води вътре във вас. Трудно е да опитвате различни лекарства и/или холистични методи, но в крайна сметка познавате врага си.

Независимо от това все още имате малък контрол над това, как се чувства тялото ви. Когато комбинацията от лекарства работи добре – ако страничните ефекти са управляеми – вие се чувствате отново нормален човек. Но ако лекарствата спрат да действат достатъчно добре, или ако времето се променя, или се увеличи напрежението ви, е трудно да поддържате положителна настройка.

Ако имате подкрепата на партньор, семейството и приятелите, както я имам аз, то това е особено важно. Някои могат да получат помощ от групи за подкрепа, опитни консултанти и др. Това, което е важно, е да се признае, че ходенето около блока, разкриването на упоритото дразнене и ставането сутрин е трудно, но усмихвайки се, представлява малки, но жизненоважни победи.

превод от английски език: доц. д-р Божидар Ивков

 Преводът е направен по: Wood, В. (2016) Autoimmune disease: The war within. http://www.sandiegouniontribune.com/lifestyle/sd-he-autoimmune-diseases-20161212-story.html