ИМПАКТ ФАКТОРИТЕ – ПРОФЕСИЯ ИЛИ БИЗНЕС?

Етикети

, , , , , , , , ,

Бележка: Публикувам този текст с любезното съдействие и разрешение на автора му – проф. д-р Силвия Минева. Всъщност той представлява фейсбук пост, но поради значимостта на темата, която разисква, реших, че не само си струва, но е и много важно да го поставя в блога си.

Публикувам го най-малко поради следните две причини:

(1) Напълно споделям и изповядвам патоса и идеите на проф. С. Минева относно наукообразието и халтурата в съвременната хуманитаристика. А аз не бих могъл толкова накратко и смислово богато да изразя тези идеи.

(2) Значимостта на темата не се определя от нейното съвременно звучене, или поне не само от него. А от факта, че повечето от засегнатите проблеми имат характера на жалони за бъдещето на хуманитарните или обществените науки. Бъдеще, което съвсем не изглежда светло. Особено като се вземе предвид, че описаните механизми създават незнание, превърнато, или по-точно, легитимирано от властови и/или финансови елити или овластени псевдоелити, в „знание“.

Приятно четене.

доц, д-р  Божидар Ивков

 

Да пребиваваш в отразената светлина на чужди мисли и идеи е типичен белег на наукообразието, характерно за съвременната хуманитарстика, наложено днес вследствие доминацията на нехуманитарното познание и наука.

Имам предвид онази „професионализация“, която предполага компенсиране на посредствеността като отсъствие на собствени, оригинални и автентични идеи и мисли с „професионалното“ , т.е. стандартизирано цитиране и позоваване на чуждите, което е толкова по-професионално, колкото е по-стандартизирано.

Така и най-посредственият „хуманитар“ се сдобива с демократичния шанс да направи незабележима посредствеността си и да стане „равен сред равните“, „добър“ научен работник, който е толкова по-ценЕн и уважаван, защото ще да е повече „знаещ“, колкото повече „е цитирал и е бил цитиран, съответно, а и колкото е той по-прецизен, подробен, разширяващ мащабите на това упражнение, толкова по-голям професионалист значи е този учЕн.

Днес осребряването на този схоластичен метод се е превърнало в крупен бизнес с глобални мащаби, съдейки по постоянните предложния, които постъпват в пощата ми с подкани да публикувам еди къде си срещу съответно заплащане за „рецензентите“ , щото има висок импакт фактор, демек ще се сдобия с лелеяната престижност да имам публикция в „номинирано“ издание и „цитирумост“ заради това, че е публикувано и значи повече видимо за същите като мен там, сиреч повече шанс някой да се позове на мен впоследствие. Така се получава забележителният дяволски, омагьосан кръг на съвременната научна публицистика – едни и същи хора, респ. организации, в които те работят, членуват и т.н.,публикуват, четат и плащат, за да публикуват и четат това, което същите тези хора пишат, за да публикуват там, където това е най-престижно, т.е. печелившо. По-самодостатъчна от такава самодостатъчна наука, трудно може да си представи човек!

Разбира се, това съвсем не означава, че изключвам положителния ефект от въпросните стандарти, когато те не са превърнати в инструмент за мерене на „ефективност“ и добиване на принадена стойност, а имат своето полезно предназначение като вид превенция срещу плагиатството, но нищо повече, защото превръщането на това занимание в източник за трупане на символен капитал за едни, а за други – в монополен бизнес, който осигурява лесна, бърза и не малка чиста печалба, едва ли допринася особено за „научния прогрес“, защото ни прави – ако използвам израза на Питагор по адрес на пишещите му събратя, в частност на Платон, ако не ме лъже паметта – само мнимо мъдри вместо истински мъдри.

Такива мисли ми пробягват през ума, докато редактирам текстовете за сборника от конференцията в чест на Аристотел, които, между другото, се оказаха много хубави и интересни и ще ви ги препоръчам без колебание, когато излезе сборникът. Докато ги чета обаче, се сетих и за оплакването на Лабрюйер в неговите „Характери“, че древните мъдри всичко са казали и почти нищо не са оставили за хората от следващите времена. Всъщност тази констатация е показателна не за „изчезването“ или края на мъдростта, а за нейната непреходност през вековете и значение за собственото ни самоопределение, кои сме, откъде идваме и защо е всичко това?, казано по-кантински.

проф. д-р Силвия Минева

 

ВЪТРЕКЛЕТЪЧЕН ИНДИКАТОР ЗА ПРИЕМАНЕ НА ЛЕКАРСТВА

Етикети

, , , , , , , ,

Иновативен метод за следене на вътрешноклетъчния прием на лекарства са разработили учени от Швейцария, според публикация в „ACS Sensors“.

Според авторите на разработката от Institute of Chemical Sciences and Engineering в Лозана (Швейцария) при проектирането и тестването на нови лекарства ключов въпрос е сигурността, че лекарствата достигат там, където трябва и че прониква до целевото място в подходяща концентрация.

Същевременно днес достъпните методи за наблюдение и следене на действието лекарствата, се провеждат в малко реалистични условия. Друг техен недостатък е свързан с това, че не достига информация за количеството на лекарството, което на практика е проникнало в клетката.

Група изследователи, под ръководството на проф. K. Johnsson, е разработила иновативен метод за следене на дадено лекарство, навлязло в клетките на организма. Тяхното решение се основава върху флуоресцетни белтъци детектори.

Основата на метода е биосензор, създаван за конкретно лекарство и два флуоресцентни белтъка. Когато лекарството не е достигнало до клетката, белтъците светят с определена светлина, а когато то е проникнало в клетката, те светят с друга светлина.

Едновременно с това учените са оценявали способността на лекарството да преминава през клетъчните мембрани, както и кинетиката на въвеждане на и отвеждане от клетките на различни белтъчни частици.

Според учените такива индикатори могат успешно да се вкарат в организма на човека, което би направило възможно за изследователите да наблюдават поемането на лекарствата.

Експериментите са проведени за два класа „цели“: (1) свързани с транспорта на въглеродния диоксид и (2) с pH хомеостазата в човешкия организъм. Специалистите обаче, предвиждат, че техния метод ще може да се прилага към всички други ензими, които са предмет на интерес от страна на фармацевтичната промишленост.

***

Струва ми се, без да съм специалист в областта, че тази иновация е много важна и в този метод има бъдеще, разбира се, ако парите не го подчинят на „естествения“ си стремеж към нарастване и печалба, което и най-вероятно ще се случи. А опазаряването, дори на един метод, вече води до неговата компрометация. Бъдещето ще покаже.

Източници: PAP/RZ (2017) Naukowcy zaprojektowali wewnątrzkomórkowe czujniki poboru leków. W: Rynek Zdrowia, 07 sierpnia 2017 http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/naukowcy-zaprojektowali-wewnatrzkomorkowe-czujniki-poboru-lekow,175349,11.html

Scarabelli, S., K. Th. Tan, R. Griss, R. Hovius, P. L. D’Alessandro, T. Vorherr, K. Johnsson (2017) Evaluating Cellular Drug Uptake with Fluorescent Sensor Proteins. In: ACS SensorsDOI: 10.1021/acssensors.7b00331

Снимка: http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/naukowcy-zaprojektowali-wewnatrzkomorkowe-czujniki-poboru-lekow,175349,11.html

доц. д-р Божидар Ивков

ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВТА ВЕРОЯТНО МОЖЕ ДА ПОМОГНЕ ПРИ ДИАГНОСТИЦИРАНЕ НА СИНДРОМА НА ХРОНИЧНАТА УМОРА

Етикети

, , , ,

Днес е възможно биомаркерите за възпаление да помогнат на лекарите да разпознаят синдрома на хроничната умора (CFS) – информира списанието „PNAS”.

Според информация на Nauka w Polsce (Науката в Полша), биомаркерите са били открити, когато колектив с ръководител Jose Montoyi (Хосе Монтоя) от Stanford University, е търсил в кръвта на 192 човека със синдром на хронична умора съответните цитокини – субстанции, чиято защитна функция се използва за контролиране на възпалителния процес.

Били сравнени равнищата на 51 различни цитокина при лицата с CFS и при 392 лица, при които този синдром не се наблюдавал. Станало ясно, че равнището на 17 от цитокините нараства пропорционално на това, до колко зле се чувства изследваното лице.

Общо взето се окзало, че само равнището на един цитокин е трайно високо при хората с CFS. Все пак, когато било взимано предвид засилването на симптомите, останалите 16 се откроили в анализа като свързани с това състояние. Например при лицата с тежки прояви на CFS трикратно по-високо е било равнището на хормона на апетита – лептин, който принадлежи към семейството на цитокините.

Засега учените не знаят дали нарастването на равнището на маркерите за възпаление може да бъде причина за CFS, или е последица от него. Онова, което обаче е много важно, както твърдят авторите, е, че резултатите като че ли потвърждават факта, че CFS е физиологично състояние, a не психосоматично разстройство. То има биологична основа, а излекуването с помощта на психотерапия и/или антидепресанти най-вероятно не е възможно.

Колективът на Montoyi иска да използва биомаркерите, за да изработи начини за диагностициране на CFS и за наблюдение на неговата тежест. Авторите се надяват, че цитокините могат да помогнат, също така, за идентифицирането на нови начини за лечение на синдрома.

Например норвежки изследователски екип е постигнал известен успех при лечението на CFS, въздействайки на имунната система и потискайки възпалителния процес с помощта на лекарството rytuksymab, което елиминира белите кръвни клетки, които могат да създават възпалителни антитела.

Засега не е ясно, какво предизвиква повишаването на равнището на цитокините при CFS, ъпреки това авторите предполагат, че възпалителния процес може да бъде провокиран от друг възпалителен процес – например херпес инфекция.

***

Известно е, че синдрома на хроничната умора е описан като заболяване за пръв път преди по-малко от 40 години – през 1980г. Той се характеризира с умора, която не преминава след почивка и се влошава след физическа или умствена работа.

Този синдром много често придружава манифестацията на някои автоимунни заболявания, особено ревматоидните. Човек е изправен пред трудната задача да се бори с хроничната болка и с… почти непрекъснатото усещане за умора, което допълнително затруднява не само неговите съпротивителни – биологични и психични – сили, но и извършването на ежедневните дейности и изпълнението на присъщите за всеки човек социални роли. С други думи, СХУ има сериозно негативно влияние върху социално-психологическите и социално-икономическите измерения на живота на човека, т.е. той придобива глобални измерения. Липсата на разбиране от страна на най-близките, недоверието им, дори не рядко подигравките – макар и добродушни, само задълбочават негативните последици от синдрома. Защото могат да изградят среда, генерираща постоянно психическо напрежение, което допълнително да засилва самия синдром, а и да провокира прояви на психични проблеми.

Във всички случаи този синдром оказва сериозно влияние върху работоспособността на човека, а оттук и подрива неговия социално-икономически статус.

И на края ми се иска да кажа нещо много простичко на онзи, онази неизвестен/на г-н/г-жа Всезнайко. Това, което работи при Вас, не значи, че работи при всички. Не познавам по-вредно нещо от натрапения лечебен егоцентризъм на всезнайковците.

Внимание, състрадание, особено съпричастност – това са условията, които създават благоприятен климат за хората със СХУ. Този климат има – далеч по-вероятно от натрапения лечебен егоцентризъм – макар и слаб лечебен ефект.

Източник: Nauka w Polsce/RZ (2017) Przewlekłe zmęczenie – w diagnozowaniu go może pomóc badanie krwi. W: Rynek Zdrowia. 05 sierpnia 2017 http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/przewlekle-zmeczenie-w-diagnozowaniu-go-moze-pomoc-badanie-krwi,175326,11.html

Снимка: http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/przewlekle-zmeczenie-w-diagnozowaniu-go-moze-pomoc-badanie-krwi,175326,11.html

доц. д-р Божидар Ивков

ОЧАКВА СЕ ДО 2050 ГОДИНА СЛЕПИТЕ ХОРА ДА СТАНАТ ТРИ ПЪТИ ПОВЕЧЕ

Етикети

, , , , , , , , , , , , , , ,

Според учените до 2050 г. над 3 пъти ще се увеличи броя на хората, които ще загубят зрението си. Това е прогноза, публикувана в доклад на страниците на престижното списание „Lancet Global Health“. Много от заболяванията на очите, които водят до слепота, както и самата слепота, все пак могат да бъдат предотвратени.

Днес в света живеят 36 милиона слепи лица, а до средата на века техния брой ще нарасне до 115 милиона човека. Учените предвиждат, че най-много хора ще загубят зрението си в Южна Азия и Субекваториална Африка. В Европа и САЩ основната причина за увеличаване на слепите хора е стареенето на населението.

Според проф. Rupert Bourne от Англия, Ruskin University, относителния дял на слепите хора намалява, защото се увеличава населението на Земята. Въпреки това общия брой на слепите се увеличава, защото една голяма част от лицата, които днес имат проблеми със зрението в бъдеще ще ослепеят.

Според данните в доклада, набрани в 188 страни, днес 200 мил. човека имат различни по вид и тежест увреждания на зрението, a до 2050 г. техния брой ще нарасне до 550 мил.

Според проф. Bourne дори и умерено увреждане на зрението влошава чувствително качеството на живот, а слепотата води до там, че в една или друга степен слепия човек става зависим от помощта на околните.

Авторите на доклада призовават правителствата да увеличат средствата за диагностициране и лечение на очните болести, в т.ч. на все по-често срещащата се катаракта.

Според Съюза на слепите в България незрящите лица в страната са около 18 000. Според публикации в пресата работещите слепи лица са около 550-600, а като цяло работещите лица в специализираните предприятия за лица с увреждания с над 50% трйно намалена работоспособност намалява. Стотици хиляди са хората с увредено – в една или друга степен – зрение.

Според СЗО 85% от сериозните зрителни проблеми могат да се предотвратят чрез въвеждане на комплексни диагностични и лечебни дейности. Например катарактата, която е възможно да се излекува чрез навременна операция. При нея се поставя изкуствена леща.

В България над 38 000 човека годишно се подлагат на тази операция. Голяма част обаче от населението, особено хората на 60 и повече години не са информирани за съвременните методи на лечение, а бедността е допълнителна бариера пред успешното лечение. Експертите твърдят, че оперативната интервенция при катаракта не бива да се отлага – колкото по-рано, толкова по-успешна е операцията. Съответно по-ранната намеса е по-малко травматична за пациента и с това се съкращава периода на възстановяване и адаптация.

Слепотата в глобален мащаб е, както следва:

– Южна Азия – 11,7 мил. души

– Източна Азия – 6,2 мил. души

– Юго-Източна Азия – 3,5 мил. души

– Субекваториална Африка – над 4% от населението

– Страните от Западна Европа – 0,5% от населението.

***

Настъпването на тежки увреждания на зрението или слепота е сериозно предизвикателство за човека. Съществуват различни теории за същността и последиците от слепотата. Тук само ще кажа, че слепотата поражда тежка инвалидност, която може да бъде разглеждана като комплексна или глобална. Защото увреждането на зрението може да доведе до увреждане на други органи и системи на тялото, да предизвика множествена инвалидност.

Струва ми се, че е важно да се знае, че силно увреденото зрение или слепотата води до сериозни затруднения, ограничения и/или невъзможност да се извършват самостоятелно присъщи за даден човек ежедневни дейности и да се изпълняват съответните социални роли.

Слепотата води до затруднения, ограничения или невъзможност да се действа в такива сфери на личния живот като: психологическа сигурност, придобити умения и извършване на дейности (например ограничения в пространствената мобилност), ограничения или невъзможност за оценка (например на красиво), професионален и социално-икономически статус, личностни аспекти. Публичните и социалните политики в България задълбочават тези проблеми чрез своята хоризонталност, липса на индивидуален подход, не отчитане на спецификата на потребностите на слепия човек, манкиране – имитация на дейност и др.

Слепотата често се превръща в живот в успоредна реалност. Колкото по-добре човек се адаптира към увреждането и комплексната рехабилитация е по-ефективна, толкова тази успоредна реалност повече се припокрива с приеманата за нормална реалност.

Сигурно е едно. Ако слепия човек има всички възможности за образование и професионална кариера, както зрящите хора, той е в състояние да развие всички свои възможности и способности и да бъде един нормален и полезен член на обществото. Тук примерите са неизброими.

В заключение ще напомня отново думите на Сократ на смъртното му ложе от едноименния роман на Йозеф Томан и Мирослава Томанова:

„Във всеки човек има слънце… само му позволете да свети…“

Източници: PAP/RZ (2017) Raport: do roku 2050 na świecie będzie ponad trzy razy więcej niewidomych. W: Rynek Zdrowia 03 sierpnia 2017 14:19 http://www.rynekzdrowia.pl/uslugi-medyczne/raport-do-roku-2050-na-swiecie-bedzie-ponad-trzy-razy-wiecej-niewidomych,175271,8.html

Ученые: к 2050 году в мире станет втрое больше слепых. https://news.mail.ru/society/30576004/?frommail=1

Bourne, R. R. A. S. R. Flaxman, T. Braithwaite, M. V. Cicinelli, A.i Das et all.(2017) Magnitude, temporal trends, and projections of the global prevalence of blindness and distance and near vision impairment: a systematic review and meta-analysis. In: Lancet, 2 august. http://www.thelancet.com/pdfs/journals/langlo/PIIS2214-109X(17)30293-0.pdf

http://femtolasik-sofia.eu/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%B4%D1%83%D1%80%D0%B8/%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B0/

Томан, Й., М. Томанова (1985) Сократ. Библиотека „Световни образи“. Изд. „Народна младеж“, София.

доц. д-р Божидар Ивков

НЯКОИ ПСИХИЧНИ И УМСТВЕНИ ПРОБЛЕМИ ИЗГЛЕЖДА СА НИ НАСЛЕДСТВО ОТ… НЕАНДЕРТАЛЦИТЕ

Етикети

, , , , , , , ,

Някои психични и умствени проблеми могат да бъдат генетично наследство от нашите изчезнали кръвни родственици – неандерталците. Учените са публикували резултатите от изследванията си на тази тема в списанието „Scientific Reports“.

Някои области на мозъка ни, които са свързани с психични и умствени разстройства, като шизофрения и състоянията от спектъра на аутизма, е възможно да са повлияни от гените, наследени от нашите родственици – неандерталците.

Както е известно след „изхода“ от Африка хората от време на време са се кръстосвали – доброволно или насила – с неандерталците. И до днес в човешкия геном са се запазили няколко процента неандерталски гени. Както твърдят учените от National Institute of Mental Health (USA), в изследване, проведено в група от 221 участници, гените са в състояние да влияят върху функционирането на мозъка ни.

Според изследователката Karen Berman позитивното влияние на неандерталските гени се простира в тези части на мозъка, които са отговорни за сръчността ни при боравене с инструменти, както и с виждането и локализацията на предмети – важни за неандерталците умения.

Изследванията на мозъка обаче, направени с магнитен резонанс, разкриват факта, че е възможно тези ползи да са свързани и със сериозни познавателни загуби, които се отнасят до социалната сфера.

Неандерталските гени, които подпомагат визуалните ни възприятия могат да носят и дефицити, които вероятно ведят до възникване на шизофрения или аутизъм.

Това още веднъж доказва тезата, че колкото повече знаем, толкова повече не знаем – независимо, че човешкия геном е разчетен.

В потвърждение на тази теза е и съобщението, че учени от САЩ и Южна Корея за първи път са успели да отделят ген с мутация, който причинява хипертрофична кардиомиопатия (каквото и да означава това). Генът е бил отделен от човешки ембрион. Резултатите от тези изследвания са публикувани в списание Nature.

Струва ми се, без да навлизам в подробности, че един от най-важните изводи от това изследване е, че да се сменят човешки гени с помощта на CRISPR-Cas9 и да се създават „дизайнерски“ деца (с определен цвят на очите, фигура и т.н.), е далеч, далеч по-сложно, отколкото се е смятало до сега.

И въобще, когато става дума за гени и генно инженерство винаги си спомням за брилянтния филм „Гатака“. И за една сравнително млада наука – биоетика, чийто предмет и обект на изследване е свързан (и не само с това) с изучаване на моралните аспекти на работата с гени и производството на биогенетични продукти.

Връзката знание-незнание не е единственото свързващо звено между „даровете“ на неандерталските гени и информацията за идентифицирания ген, предизвикващ определено заболяване. Струва ми се, че тук има далеч по-дълбоки и многостранни корелации и каузални връзки, силно натоварени с морални проблеми.

Така че, винаги, когато става дума за генетика, трябва да се внимава много, без разбира се да се пречи на научното развитие. Добро пожелание, но как да го реализираме на практика?

Източници: PAP/Rynek Zdrowia (2017) Pewne zaburzenia umysłowe mogą być dziedzictwem neandertalczyków… W: Rynek Zdrowia http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/pewne-zaburzenia-umyslowe-moga-byc-dziedzictwem-neandertalczykow,175236,11.html

Учоные впервые удалили из ДНК человеческого эмбриона ген, отвечающий за заболевание, 2017. https://meduza.io/news/2017/08/02/uchenye-vpervye-udalili-iz-dnk

доц. д-р Божидар Ивков

ЛУТЕИНЪТ ЗАБАВЯ СТАРЕЕНЕТО НА МОЗЪКА

Етикети

, , , , ,

Според резултатите от изследване, публикувано в „Frontiers in Aging Neuroscience“ мозъкът на хора с високи нива на лутеин запазва за по-дълго време младостта си.

Учени от Университета Illinois в Urban-Champaign (USA) сравнили невроелектрическата активност на мозъка на лица на различна възраст (от 25 до 45 години). Те установили, че функционирането на мозъка при хора на средна възраст много напомня работата на мозъка при млади хора, ако в организма на първите имало голямо количество лутеин – един от над 600-те познати днес естествени каротиноиди. Лутеинът се съдържа в зелени листни зеленчуци като спанак, салати и къдраво зеле, както и в авокадото и яйцата.

На учените е известно, че продуктите, в които се съдържа лутеин имат и други важни ползи за здравето на човешкия организъм, но резултатите от посоченото тук изследване показват, че тези храни могат да имат и ползи в познавателно отношение, смята проф. Naiman Khan.

Лутеинът е вещество, което организма не може да произвежда сам и затова се нуждае от външен „внос“, чрез хранителната диета на човека. Той се натрупва в тъканите на мозъка и на очите и е отговорен за правилното функциониране на зрението.

В рамките на това изследване учените са измервали равнището на лутеин в очните ябълки на 60 ловци. След това те били помолени да преминат през тест, измерващ функциите на внимаието, като едновременно била измервана и невроналната активност на мозъците им.

Невро-електрическата активност на по-възрастните участници в експеримент с високи равнища на лутеин била много по-близка до тази при младите изследвани лица, отколкото до връстниците им с по-ниски нива на лутеин. Според Anne Walk – авторка на проекта, вероятно лутеинът изпълнява някаква защитна роля, защото резултатите показали, че хората с по-високи нива на лутеин са в състояние да включват повече познавателни ресурси за решаване на задачите.

Специалистите планират да изследват дали лутеина се свързва по подобен начин и с функционирането на паметта и способностите за обучение.

***

Струва ми се, че това е важно откритие, дори само поради това, че дава или поне допълва обяснението на част от био-физиологичните различия между хората, които имат далеч отиващи социално-икономически и психологически последици.

Източник: PAP/RZ (2017) Badacze: luteina przeciwdziała starzeniu się mózgu. W: Rynek Zdrowia,  28 lipca 2017. http://www.rynekzdrowia.pl/Badania-i-rozwoj/Badacze-luteina-przeciwdziala-starzeniu-sie-mozgu,175090,11.html

Илюстрация: http://www.rynekzdrowia.pl/Badania-i-rozwoj/Badacze-luteina-przeciwdziala-starzeniu-sie-mozgu,175090,11.html

доц. д-р Божидар Ивков

ЗА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ТЮТЮНОПУШЕНЕ И РЕВМАТОИДЕН АРТРИТ (РА)

Етикети

, , , ,

Според френски изследователи при пушачи, които в детстството си са били изложени на пасивно пушене, съществува по-висок риск от поява на РА. Това са показали данните от изследването им.

Известно е, че РА е най-често срещаната ревматоидна болест. По различни данни тя засяга от 0,5% do 1% от хората във всяка държава. Болестта е автоимунна, често много агресивна и води до постепенно, но сравнително бързо инвалидизиране – в рамките на 5-10 години след появата й.

Връзката между пушене на цигари и повишения риск от заболяване от РА, е потвърдена от множество изследвания. В най-новото проучване са обхванати 70 598 жени. От тях 1 239 са били с РА, a в случая за 350 от тя е било възможно да се събере информация по отношение на пасивното пушене в детството им, както и за активно пушене в зряла възраст. И обърнете внимание, състоянието на пациентките е било проследявано средно 21 години.

Оказало се, че излагането на тютюнев дим в периода на детството имало връзка с нарастване на риска от поява на РА при възрастните пациентки.

При пушещите жени, които през детството си са били изложени на пасивно пушене, рискът от заболяване от РА е бил с 73% по-висок в сравнение с групата на непушачките и не излагани на пасивно пушене в миналото жени. Интересно е, че за пушачките, но не подлагани на пасивно пушене в детството им, рискът от поява и развитие на РА е бил по-висок „само“ с 37%.

Това изследване подчертава важността децата да бъдат предпазвани от цигарения дим, особено в случаи, когато в рода на детето е имало хора с ревматоидни заболявания – смята основния автор на изследването проф. Рафаел Серор.

***

Не поставям по никакъв начин под съмнение значимостта и достоверността на това изследване и на подобните нему. Но винаги се ядосвам, когато става дума само и единствено за цигари и цигарен дим. Досега не съм прочел – възможно е да има – за изследвания, провеждани поне едно десетилетие, през което да е била проследявана хранителната диета чрез достъпните на пазара хранителни продукти за различните социални слоеве; за изследване на влиянието на питейната вода, приемана с години; за влиянието на въздуха, който дишат хората; за влиянието на перилните препарати, дори на дамските парфюми и т.н.

Да, цигарите са вредни. По това спор може би не може, а и не трябва да има. Но не мога да приема лицемерните крясъци на онези, които уж ми мислят доброто, лишавайки ме от право на избор и отнасяйки се към мен като към не-човек с цялата истерия и агресия на хардлайнерите-непушачи (не на всички, разбира се), въвеждайки абсурдни забрани и практики.

Особено ме дразнят майки, които бясно бдят „грам“ тютюнев дим да не влезе в дробчетата на децата им, докато ги тъпчат с чипсове, хамбургери, кренвирши и не знам още какво, и не виждат, че децата им се превръщат в „балони“ с чисти бели дробове. Да, но тялото не е само бял дроб, нали?

Източник: PAP/Rynek Zdrowia (2017) Bierne palenie w dzieciństwie zwiększa ryzyko reumatoidalnego zapalenia stawów. http://www.rynekzdrowia.pl/serwis-reumatologia/bierne-palenie-w-dziecinstwie-zwieksza-ryzyko-reumatoidalnego-zapalenia-stawow,174008,1011.html

доц. д-р Божидар Ивков

ЧРЕВНИТЕ БАКТЕРИИ СА СВЪРЗАНИ С ПОЗНАВАТЕЛНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ДЕЦАТА

Етикети

, , , ,

Децата, които притежават повече от определен вид бактерии в чревната си микрофлора, се представят по-добре на тестовете, измерващи познавателните способности – показват резултатите от изследване, публикувани в списанието „Biological Psychiatry“ [1].

***

Става дума за т.нар. микробиом на корема. Най-общо микробиом (или микробиота) е събирателно наименование на микроорганизмите, живеещи в симбиоза (съвместно съществуване на два организма, от което те могат да имат взаимна или едностранна полза) в тялото на всеки човек. Добре е да се знае, че „Бактериалното и микробното „население“ в човешкото тяло се отличава с изключително разнообразие – броят на микроорганизмите при различните хора може да бъде равен на броя на собствените клетки, а е възможно да го превишава 10 пъти, свидетелстват първите резултати от работата на международния проект „Микробиом на човека“ (Human Microbiome Project – HMP) [2]. Учените различават микробиом на кожата, на устната кухина, на корема и др. С други думи, живото човешко тяло е ходеща екосистема [2].

***

Бактериите, които живеят в червата на всеки човек, имат огромно значение за неговото здраве. Наскоро учени от Университета в северна Каролина (САЩ) за първи път показали, че микробиома на червата може да играе голяма роля в познавателното развитие на детето.

Изследователите са взели проби от екскременти на 89 едногодишни малчугани и ги анализирали от гл.т. на различните щамове („Щам“ е понятие, което характеризира генетична вариация или подтип на даден организъм. Терминът се употребява за вируси или бактерии. [3]) бактерии. Стъпвайки на тази база те разделили децата на три групи. Когато децата достигнали възраст около две години, учените провели сред тях тестове, чрез които се измерват познавателните възможности, като двигателни умения, способността им да възприемат и езиковото им развитие [1].

Изследователите установили, че малчуганите, които имат в червата си повече бактерии от рода Bacteroides, постигали в тестовете най-добри резултати – по-добри от децата, притежаващи най-разнообразна микрофлора.

„Този резултат ни изненада. Най-напред предполагахме, че децата с най-разнообразен микробиом ще постигнат най-добри резултати, защото предишни изследвания са показали, че малка разлика в чревните бактерии в детството се свързва с негативни здравни аспекти, напр. диабет тип 1 и астма“ [1] отбелязва един от изследователите, д-р Rebecca Knickmeyer.

Сега учените планират в бъдеще да задълбочат познанията си по посока на механизмите, стоящи зад връзката между чревните бактерии и развитието на мозъка, както и да установят, какво е оптималното съотношение и съдържание на чревната микрофлора, а също и по какъв начин би могло тя да се изгради и поддържа.

„Резултатите от нашето изследване насочват към извода, че чрез подходящо контролиране на развитието на микробиома би било възможно да се оптимизира познавателното развитие и да се редуцира риска от някои смущения в здравето, например аутизъм“ [1] добавя д-р Knickmeyer.

***

Този материал, според мен, е интересен с това, че подсказва за и доказва голямата роля в развитието на човека и неговото здраве на микробиома още от най-ранна възраст. Лично аз, без да имам каквито и да било претенции, смятам съвременното обяснение за възникването и развитие на автоимунните заболявания или за неправилно, или за доста непълно, дори само поради факта, че в това обяснение – поне доколкото аз знам и съм разбрал – не се взема предвид (изцяло или в достатъчна степен) ролята на структурата и равновесните процеси в микробиома и влиянието им върху здравословното състояние на човека и неговата податливост към определен вид заболявания.

Източници: [1] PAP/RZ (2017) Bakterie jelitowe są związane z rozwojem poznawczym dziecka. W: Rynek Zdrowia z 24 lipca 2017. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/bakterie-jelitowe-sa-zwiazane-z-rozwojem-poznawczym-dziecka,174976,11.html

[2] Микробиом человека. http://propionix.ru/mikrobiom-cheloveka

[3] Щам. http://rechnik.info/%D1%89%D0%B0%D0%BC

доц. д-р Божидар Ивков

НЕПРАВИЛНОТО ХРАНЕНЕ НА МАЙКАТА ПОРАЖДА ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ЗА ДЕЦАТА Й

Етикети

, , , , , , , ,

Присъствието на прекомерни количества мазнини в храната на бременни жени уврежда развитието на мозъка и нарушава поведението на потомството – показват изследвания върху примати. За съжаление тези увреждания са необратими чрез здравословна диета при децата.

Учени от Oregon Health and Science University са публикували в „Frontiers in Endocrinology“ резултатите от проведен експеримент. В него са били използвани макаци, за да се провери влиянието на хранителната диета върху поведението и дейността на нервната система.

Целта на опита била внимателно и задълбочено вникване в това, как могат да възникват определени смущения в поведението на деца от майки със затлъстяване, които смущения са били описвани в други изследвания. Проблемът е изключително важен, защото – според изследователите, 64% от жените в САЩ в репродуктивна възраст са с наднормено тегло, а 35% са със затлъстяване. Този проблем, макар и не в такива размери, съществува и в България.

Учените са избрали за опита си примати, защото те еволюционно са най-близо до човека, a използването им е дало възможност за по-прецизен контрол на храненето, нещо, което е доста по-трудно ако опитите се провеждат с хора.

Резултатите от изследването са показали, че повишената консумация на мазнини от страна на майките поражда поведенчески проблеми при децата им. Малките маймунки, които се хранели според диетата, изобилстваща от мазнини, по-често са показвали признаци за безпокойство. Още по-важно е, че учените са успели да открият причината за подобни реакции.

Изследването на физиологичните промени показало, че при тези маймуни са налице смущения в невроните, използващи серотонин – ключов невротрансмитер (най-просто казано това е сигнално вещество на нервната система) за развитието на мозъка. Тези изменения могат да се окажат много важни, защото провокират появата на страхови психози и депресивни състояния.

Периодът на бременността тук има критично значение според учените. В определен етап на експеримента се оказало, че дори ранното въвеждане на здравословно хранене би предотвратило негативните последици за малките от лошото хранене на бременните маймуни.

От изследването следва, че бъдещите майки трябва да внимават много какво и как ядат. И тук не става дума да се обвиняват майките – отбелязва ръководителката на проекта проф. Елинор Съливан. Става дума за образованието на бременните жени да се хранят здравословно. И нещо много важно, изследователите настояват за адекватни социални политики, промотиращи здравословния начин на живот и хранене.

***

Тези идеи на изследователите са не само интересни, но и изключително важни. Дори само поради това, че поставят въпросите, свързани с начина на хранене и с качеството на приеманата храна от майките, които произхождат от бедни семейства. Защото бедността е свързана с приема на некачествени и евтини храни, чийто цени са достъпни за хората с много ниски и ниски доходи. Не бива да се забравя, че бедността има „способността“ да се възпроизвежда в поколенията и да „формира“ ниши на бедност – факти, установени още в края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век в развитите страни, които могат да се разглеждат като „инкубатор“ на влошено обществено здраве, с всички произтичащи от това негативни социални и икономически последици.

Това е добър пример как огромните социални неравенства в обществото оказват – макар често твърде опосредено – много негативно влияние върху живота и здравето на хората.

Източник: PAP, RZ (2017) Zła dieta przyszłej matki to problemy dzieci – dowodzą badania na naczelnych. W: Rynek Zdrowia z 24 lipca 2017. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/zla-dieta-przyszlej-matki-to-problemy-dzieci-dowodza-badania-na-naczelnych,174982,11.html

доц. д-р Божидар Ивков

НОВА ТЕРАПИЯ ПРИ АНТИБИОТИЧНА РЕЗИСТЕНТНОСТ

Етикети

, , , , , ,

„Учени от Масачузетския Технологичен институт решили да създадат нови инструменти за борба с трудни инфекции. Изследванията показали, че един от пептидите е 30 пъти по-успешен при унищожаването на Pseudomonas aeruginosa в сравнение с други субстанции“ [1].

Pseudomonas aeruginos е грам отрицателна бактерия, която се среща в околната среда в ризосферите на растенията (зона, която е тясно свързана с корените им) и в телата на животни и хора. Съществува в две основни форми: (1) свободно движещи се планктонични клетки, (2) неподвижни клетки, които се закрепват за различни повърхности и образуват микроколонии, като те от своя страна са заобиколени от полизахаридна матрица. Този начин на живот и растеж, се нарича и растеж на биофилма. Колониите на тази бактерия са изключително устойчиви и много трудно се унищожават [2].

Изследователите имитирали стратегиите, използвани при целевото лечение при онкоболни. Те стигнали до заключението, че е необходимо да се използват противомикробни пептиди (съединения, изградени от два или повече аминокиселинни остатъка, свързани чрез пептидна (амидна) връзка) – естествени съществуващи защитни белтъци, които притежават способността да унищожават много видове бактерии, като атакуват клетъчната мембрана и протеина или като повлияват вътрешноклетъчните процеси[1].

При изследванията учените използвали синтетичен токсин на бактерията KLAKAK и тя били срещана с различни пептиди. От 25-те двойки най-добра се оказала комбинацията KLAKAK и пептидът, наричан лактоферин (laktoferyn), който показал 30 пъти по-голяма ефективност при унищожаването на Pseudomonas aeruginosа в сравнение с други субстанции.

Резултатите от експеримента са били публикувани в „Advanced Materials“. Според ръководителката на изследователския екип Ester Kwon от Института Koch, учените се надяват, че този метод ще може да бъде прилагат при лечението и на други трудни заболявания, като туберколоза например.

Бактерията, за която става дума тук (Pseudomonas aeruginosa), е една от най-опасните бактерии. Тя е изключително устойчива на масово разпространените и използвани дезинфекциозни средства, лесно се размножава във вода и потребностите й са повече от скромни, за да съществува. Тя показва сериозна устойчивост и на мнозинството антибиотици[1].

Тя е една от най-страшните и най-често срещани причини за болнични инфекции, в т.ч. тежки и застрашаващи живота чрез инфектиране на кръвта (сепсис).

Източници: [1] Rzeczpospolita, JW/Rynek Zdrowia (2017) Nowa terapia remedium na antybiotykooporność? Jest 30-krotnie skuteczniejsza. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/nowa-terapia-remedium-na-antybiotykoopornosc-jest-30-krotnie-skuteczniejsza,174778,11.html

[2] Какво е Pseudomonas aeruginosa? Асоциация муковисцидоза България. https://lifewithcf.org/pseudomonas-aeroginosa/?v=dccb2e74685

доц. д-р Божидар Ивков