СЪСТОЯНИЕ НА ЛЕЧЕНИЕТО НА ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ В МЕЖДУНАРОДЕН И НАЦИОНАЛЕН ПЛАН

Етикети

, , , , ,

Според световната здравна статистика, ако гражданинът на България е жена, вероятността да заболее от рак, преди да навърши 75 години, е 20.4 процента, ако е мъж – 26.5. Вероятността да умре от рак преди 75 е 13.1%. За разлика от други заболявания, при които понякога финалът е внезапен, почти всички починали от рак преминават през „терминален стадий“, свързан с огромни страдания. Само този, който е засегнат лично или чрез близки хора от посещението на рака знае, че това е един от входовете към ада.

Над 17 000 трагедии ежегодно!

„Ракът е огромен здравно-социален и обществено-икономически фактор в България и света“ – пише на интернет страницата на Националния онкологичен център. Прогнозите сочат, че броят на новите случаи ще нараства всяка година и от 10 млн. през 2000 г. те ще достигнат 15 млн. през 2020 г. Около 20 млн. души по света живеят с диагнозата рак, като се очаква техният брой да достигне 30 млн. до 2020 г. Очаква се нарастване на броя на починалите от рак от 6 млн. на 10 млн. през следващите 20 години.

Лечението на рака е нерешен, глобален проблем и клиничните резултати в онкологията са най-ниски от почти всички медицински дисциплини. Например в периода 1975 – 2010 г. смъртността от сърдечно-съдови заболявания е спаднала с повече от 25%, докато смъртността от онкологични заболявания практически не търпи промяна.

По света

Въпреки, че в последните десетилетия в „борбата срещу рака” са вложени стотици милиарди долара/евро (предимно за разработка на нови химични препарати и радиологична апаратура) промяната на смъртността за периода 1975-2014 е около 0 (нула) %.

Заболеваемост и смъртност от рак за периода 1975 – 2010 в САЩ, Cancer Statistics, 2014. CA: A Cancer Journal for Clinicians, 2014,http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.3322/caac.21208/epdf

В България

Съгласно Национален Раков Регистър, Том XXIII Volume XXIII 2014,http://www.sbaloncology.bg/…/rakov_…/Rakov_Register_2014.pdfстандартизираната смъртност (световен стандарт) от злокачествени новообразувания на 100 000 по локализации и година на диагноза в България за периода 1980–2012 г. е както следва: Мъже: 1980 – 118, 2012 – 153,4 Жени: 1980 – 77, 2012 – 85,6.

В България увеличението на смъртността за периода 1980-2012 е около 30 % за мъжете и 12 % за жените.

На интернет страницата на Специализирана Болница за Активно лечение по Онкология, София е обявено: „Нова черна класация за онкоболните у нас (декември 2013): България е в дъното на черната класация по преживяемост при онкозаболяванията”. http://www.sbaloncology.bg/bg/bulgarian-cancer-registry.html

Основна причина за това е неадекватната концепция за лечение на рак, основана на три метода – хирургия и лъчетерапия (локалистични и в редица случаи увреждащи) и химиотерапия (системен, но високотоксичен).

Съгласно съвременни научни данни влиянието на „стандартната химиотерапия” върху 5-годишната преживяемост на онкоболните е 2-3 %, а смъртността, предизвикана от нея е 8-12 % (Хр. Дамянов, Ив. Маслев, Конвенционална онкотерапия – реалност и проблеми, 2013). http://www.integramed.org/…/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B2%D0%B5…/

Една от основните причини за това е лошата организация на лечението. Съществува огромна пропаст между научното знание за рака и практическите терапевтични подходи. Инструментариумът на конвенционалната онкология се изчерпва с три основни метода: оперативен, лъчетерапия и химиотерапия. Първите два са локалистични, а химиотерапията, дори в последните си достижения, е неприемливо токсична. В недопустимо висок процент причина за смъртта на пациентите е лечението, а не развитието на заболяването!
Поради това „по-цивилизованите“ държави изграждат разнообразни структури за борба с онкологичните заболявания, за да могат да бъдат използвани ресурсите както на „доминиращите“ медицински технологии, така и на традиционната медицина и на възникващите високотехнологични методи и подходи.

В САЩ от 1998 г. съществува Служба за комплементарна и алтернативна медицина на рака, отговаряща за изследователската програма на Националния институт за рака в областта на превенцията, диагностиката, лечението и управлението на симптомите. Активно се развиват нови медицински концепции като „Тераностика“ и „Интегративна онкология“. Северноамериканският Консорциум на академичните центрове за интегративна медицина обхваща 51 най-авторитетни здравни институции, включително университетите Stanford и Harvard. Активно работят Канадски център по интегративна медицина, Индийски институт по интегративна медицина, Австралийски национален институт по интегративна медицина.

Само няколко актуални примера за съвременното развитие на тази област:

Десетки клиники в Европа практикуват интегративна онкологияhttp://www.globalhealthpreventcancerfoundation.org/germany-…

В тази сложна научна, технологична и организационна среда възниква класическият въпрос: Къде сме ние?

В брой 3, 2012 г. на списание Health.bg доц. Галина Куртева, доскоро национален консултант по онкология и химиотерапия, твърди: „Туморните заболявания са неизброими като варианти, локализации и разнообразие от прояви. А дори при една и съща локализация, в една и съща възраст има биологичния феномен, че това заболяване се развива абсолютно различно при всеки човешки индивид“.

Въпреки това както сред обществеността, така и в медицинските среди липсва разбирането за същността на рака като хронично заболяване, изискващо многостранно внимание през целия живот на човека, особено в неблагоприятната среда на съвременността, както по отношение на екологични условия, така и във връзка с повишения стрес.

В областта на онкологията трябва да бъде изграден и организационно и финансово осигурен следният стратегически подход: „Превенция на заболяванията и промоция на здраве – профилактика – ранна диагностика – ефективно лечение – рехабилитация – превенция на метастазиране – адекватни грижи за нелечимо болни.“

Вместо това реалната система предлага на раково болните: „много късна диагностика – лечение с много ограничени средства – проследяване на ниско ниво – изоставяне на произвола на съдбата“.

Този погрешен подход е утвърден методически и организационно и при тези обстоятелства, дори със значително повишаване на финансовите средства за лечение на онкологично болните, незадоволителният резултат няма да бъде променен. Поставената диагноза „рак“ все повече се превръща в синоним на „смърт“.

За да бъде постигнат реален прогрес в борбата с рака, е необходимо да бъдат взети следните мерки:

– да бъде изградена и финансово осигурена система за „промоция на здравни знания“ в областта на онкологичните заболявания, която понастоящем не съществува;

– да бъдат осъществени на практика пропагандираните от дълги години профилактични програми, но на много по-високо организационно и технологично ниво;

– да бъде стимулирано внедряването на нови диагностични и терапевтични методи в здравната система

– да бъде осигурена напълно липсващата фаза на рехабилитация и превенция на метастазиране, от която в най-голяма степен зависи социалната значимост на тези заболявания

– да бъде осигурена поне частична държавна подкрепа за грижите за терминално болните в хосписи, медицински центрове или у дома.

Изключителна важност за успешна борба с онкологичните заболявания има организацията – законовата и нормативната база.

От медицинска гледна точка при лечението, особено на ненавременно диагностицираните пациенти, се използват три основни понятия: ПАЛИАТИВНИ ГРИЖИ, СЪСТРАДАТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ и ИНТЕГРАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ. Тези понятия са ясно дефинирани в нормативната уредба на Световната здравна организация (WHO) и европейските здравни регулации. В българското законодателство и административната практика в това поле цари хаос и нормативно утвърдени недоразумения.

Според дефиницията на WHO „палиативни грижи“ е подход, който подобрява качеството на живот на пациентите с животозастрашаващи заболявания и техните семейства чрез предотвратяване и облекчаване на страданието като средство за ранно идентифициране и безупречно оценка и лечение на болката и други физически, психо-социални и духовни проблеми. Целта на „палиативните грижи“ е единствено подобряване на „качеството на живота“ на болния и не предвижда последваща медицинска помощ и състояние на оздравяване. Грижите за „терминално“ болните пациенти се провеждат в хосписи, лечебни заведения за извънболнична помощ и най-вече в домашни условия.

Националната регулация в тази сфера се свежда до дефиниция в Медицински стандарт „МЕДИЦИНСКА ОНКОЛОГИЯ“: „палиативна терапия (най-добри поддържащи грижи) при онкологични пациенти, включваща контрол на ракова болка, анемия, безсилие и дистрес, дихателна недостатъчност, нарушения в храненето и други състояния, свързани с онкологична болест. Единствената организационна мярка е Клинична пътека №297 „ПАЛИАТИВНИ ГРИЖИ ПРИ ОНКОЛОГИЧНО БОЛНИ“, която предвижда болничен престой общо 20 дни в рамките на терминалния стадий, в рамките на 6 месеца на онкологичното заболяване. Обществено признато е, че КП №297 е недофинансирана, но това не е основният проблем, защото „палиативни грижи“ трябва да се извършват до последния час на болния и „20-дневен болничен престой“ е напълно безсмислен в икономически, медицински и социален аспект.
Голям брой пациенти с хронични, животозастрашаващи или сериозно увреждащи болести не могат да бъдат лекувани удовлетворително с разрешените понастоящем лекарства, но значителна част от тях е възможно да бъдат успешно лекувани с нови фармацевтични продукти, които все още не са разрешени чрез необходимите клинични изпитвания. Поради това в последните години на европейско равнище се предлагат нови механизми, които значително да подобрят достъпа до лекарствена терапия.

Един от начините за решаване на този проблем е да се позволи на тежко болните пациенти да получат лекарства чрез програма за „състрадателна употреба“. Терминът „състрадателна употреба“ е дефиниран в член 83 no. 2 на Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета на Европа като „предоставяне на неразрешен лекарствен продукт по състрадателни съображения на група пациенти с инвалидизиращо хронично или тежко заболяване или заболяване, застрашаващо живота, които не могат да бъдат лекувани удовлетворително от разрешен лекарствен продукт“.

Тази регулаторна рамка е създадена в Европейското законодателство през 2004 г. Тя не включва обвързващи процеса регламенти за страните, как да въвеждат и прилагат свои собствени програми за състрадателна употреба, но създаването им е директен показател за нивото на обществото и компетентността на управлението в конкретната държава. Тук съществува дори проблем, произхождащ от грешка в българския превод на Член 83 на Регламент (ЕО) № 726/2004. Понятието compassionate use е преведено като палиативна употреба. В Европейския регламент то има съвършено друг смисъл.

Национална регулация на „състрадателно лечение“ не съществува.

Поради това, че резултатите от т.нар. стандартни медицински методи в окологията са незадоволителни в световен мащаб въпреки огромните научни и финансови ресурси, вложени в тях, в последното десетилетие се наложи нов терапевтичен подход – функционално съчетаване на конвенционални и алтернативни методи. Според дефиницията на Консорциума на академичните центрове за интегративна медицина на САЩ „интегративната медицина е медицинска практика, която се фокусира се върху цялостната специфика на болния, основава се на научни доказателства и оползотворява разнообразни терапевтични подходи и лечебни методи с цел достигане на най-добро здраве“. Целите на „интегративното лечение“ не се изчерпват с подобряване на „качеството на живота“ на болния, а имат за задача постигане на ремисия на туморното заболяване, в редица случаи – пълна ремисия. Поради това клиничните резултати при лечение на онкоболните по този метод многократно надхвърлят резултатите от „стандартното лечение“.

Национална регулация на „интегративното лечение“ също не съществува.

Общото впечатление при преглед на националното законодателство е, че доминира стремеж всички дейности, свързани с лечението на напреднали форми на онкологични заболявания, да бъдат концентрирани в лечебните заведения за болнична помощ, т.е. там, където това е медицински и икономически най-неефективно и противоположно на съвременните тенденции в здравеопазването за намаляване на болничните легла и увеличаване на извънболничното обслужване на пациентите.

Цялата нормативна уредба в областта на онкологията е архаична, антиевропейска и антихуманна.

Средствата за масова информация изобилстват с примери за стотици случаи на грешни клинични и хистологични диагнози, погрешно и ненавременно лечение, излишни хирургични операции, химиолечение на здрави хора. Медицинските власти не допускат приложение на перспективни и доказани методи за лечение и обричат на мъчение и смърт стотици хора. Български пациенти са принудени да харчат десетки хиляди евро за лечение в чужбина – лечение, което биха могли да получат тук на порядъци по-ниски цени.

От години са разработени редица предложения за усъвършенстване на законовата и нормативната база, които са предоставени на вниманието на бивши и настоящи министри, депутати от здравната комисия на парламента, чиновници от всякакъв калибър, но те остават без внимание. 
Необходима е спешна законодателна, нормативна и организационна реформа в системата за лечение на онкоболни в България.

Медицински център за интегративна медицина

д-р Христо Дамянов, д.м.

проф. Лъчезар Аврамов, д.ф.н.

 

Бележка: Тази статия се публикува с любезното съдействие и разрешение на проф. Аврамов.

ПАРАФРАЗИ ПО МИСЛИ НА ИМАНУЕЛ КАНТ

Етикети

, , , , , ,

Ако справедливостта или стремежът към справедливост изчезнат, човешкият живот ще се обезцени тотално.

***

Нищо – живот без справедливост.

***

Бракът е дълъг и здрав, само когато отношенията между партньорите се основават на доверие, приятелство и общо споделяна морална система от ценности.

***

Изначален морален дълг на всеки достоен човек е признаването на човешкото достойнство на другите хора, без изключение.

***

Всичко, което съм казал и написал, съм го мислел. Но не съм писал и не съм казвал всичко, каквото мисля, за да щадя фалшивия морал на моите слушатели и читатели.

***

Благопристойността е начин да скрием нашата порочност и фалш.

***

Геният създава нещо, за което няма определени правила, особено морални.

***

Умереност във всичко! Това е рецептата за добро здраве утре и добро самочувствие днес.

***

Ако човек получи всичко, което желае, то той веднага ще разбере в колко тесен смисъл е дефинирал понятието „всичко“.

***

Винаги съм се удивлявал и съм изпитвал страхопочитание от звездното небе над мен и от моралният закон вътре в мен. Странно, защо ли много повече от небето.

***

Добродетелта винаги е в непрестанно движение …. отначало.

***

Безусловната доброта е това, което ни издига над самите нас.

***

Дългът е уважение на личното право и на правото на другия.

***

Съвестта ни е законът, според който мислим и действаме.

***

Най-добрия начин да се борим със заблужденията, е подходящото знание.

***

Всеки достоен човек трябва да ползва най-напред собствения си ум, за да може да позлва създаденото от други умове.

***

Искреността е съществена част от характера. Проявата на своевременна и на подходящото място искреност, е цел на възпитанието.

***

Радостта от живота, освен всичко друго, означава и поемане на риск.

***

Има желания, които трябва да се удовлетворяват. Има и такива, които трябва да се побеждават.

***

Колкото по-пълноценно сме живели, толкова страхът от края е по-малък.

***

Всяко страдание може да бъде победено, но само за кратко.

***

Често се срамувам заради безсрамието на друг, който ме обвинява в безсрамие.

***

Когато между човек и удоволствието застанат парите, то изчезва.

***

Ако се отнасяте към човека като към средство, помнете, че сте избрали най-ненадеждния инструмент.

***

Не е страшно, когато ни опонират. Страшно е, когато не ни разбират.

***

Животът на хора, отдадени само на наслади, е класически пример за човек-фабрика за екскременти.

***

Според Кант „Основа на нравствеността е дългът, а не интересът“. Според българските политици – само интересът.

***

Днес правото е слугиня на политиката, а тя, като всяка куртизанка, се забавлява от постиженията си.

***

Прекрасното е символ на моралното добро за всички.

***

Прекрасното е въпрос на вкус.

***

Природата е доказала творческите си способности. Човекът – способностите си да унищожава. Кое ще надделее – творчеството или унищожението?

***

О неразумни, защо се плашите да ползвате разсъдъка си без да чакате някой друг да ви ръководи?

***

Свободата на словото е единственият закрилник или убиец на народните права. Зависи от начина на употреба.

***

Ако пълзиш, не се оплаквай, че те тъпчат!

***

Уважава се човекът, не предметите му.

***

Упорството е необходимо, но не достатъчно условие за силен характер.

***

Този, който има принципи, има характер.

***

Ако можехме да четем мислите си отдавна да сме престанали да съществуваме.

***

Ако не спазваш закона и не се подчиняваш на никого, ти не си свободен, а роб. Потърси господарят в себе си.

***

Истински разумният и морален човек има потребност и от общуване със себеподобните си, и от усамотение.

 

Източник: https://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B5%D0%BB_%D0%9A%D0%B0%D0%BD%D1%82

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ СЬОРЕН КИРКЕГОР

Етикети

, , ,

Вярата пониква там, където полето на мисълта е пустиня.

***

Безмълвието е иманентно присъща характеристика на говоренето.

***

Когато забравяме великите предци на човека, забравяме и унижаваме себе си.

***

Всеки човек трябва да носи с достойнство съдбата си – с викове и вопли не можем да я променим. Приемем ли я такава, каквато е, увеличаваме шансовете си да я направим по-добра.

***

Каквото и да направим – да се оженим или не, да се смеем или да оплакваме безумията на света, да се смеем или плачем, да вярваме или не, да се самоубием или да живеем, винаги ще се намери за какво да съжаляваме. Квинтесенцията на цялата философия трябва да бъде как да намалим това съжаление.

***

Без знанието за Бог, всички наши усилия, дори и да са всеобхватни, са само едно недовършено начинание. Нямам предвид боговете, с които ни поробват религиите. Имам предвид онази творяща и трудно познаваема същност, която наричаме Бог.

***

Поемайки риск, вероятността от загуба е 50%. Непоемайки риск, загубата със сигурност е 100%.

***

Ако искате да проституирате духовно, станете журналист.

***

Словото е дреха, с която прикриваме духовната си голота. А цената на тези дрехи не се измерва с пари, а с интелект, разум и рационалност.

***

Искаме да говорим свободно, без ограничения и с това да компенсираме свободата на мисълта, от която мнозинството от нас бягат.

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ЯПОНСКИ ПОГОВОРКИ

Етикети

, ,

Занаят се учи дълго, а се усъвършенства цял живот.

***

Думите са злато, ако ги разбираш.

***

Прекалената скромност е ненаситна за похвали.

***

Здравето е най-ценното нещо, което имаме. Само то обаче не е достатъчно.

***

Дори и най-големите любимци на съдбата са изпитвали трудности.

***

В мнението на другите е скрито познанието за нас самите.

***

Потребните хора не ги уволняват. Експлоатират ги.

***

Когато огладнееш е прекалено късно да тръгваш на лов.

***

Ако не можеш да разбереш някого, виж приятелите му и това, което наистина цени най-много.

***

Материалното излишество води до духовна бедност.

***

Ако вярваш на всичко, което четеш, гледаш и слушаш, по-добре иди в пустинята.

***

Ако твърдиш, че разбираш всичко, значи имаш сериозни проблеми с качеството на информацията.

***

Ако бързаш, не търси най-прекия път – по-вероятно той да е най-дългия.

***

Съпричастността не е само емоция или вербална декларация. Тя е преди всичко подкрепящо действие.

***

Парите могат всичко, дори да се самоунищожават.

***

В основата на действието е мисълта. В основата на мисълта е знанието. В основата на знанието е мисълта.

***

Мъдростта и добродетелта са като скачени съдове.

***

Мълчанието е най-големия бъбривец.

***

Не целта, а пътят, по който вървим, е важен.

***

Верността има само един господар.

***

Водата минава през всичко не със сила, а с постоянство.

***

Времето, когато се усмихваш, е времето, когато се раждат звезди.

***

Добротата е като доброто лекарство – има горчив вкус.

Източник: http://evolife.bg/25-%

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО МИСЛИ НА ОНОРЕ ДЬО БАЛЗАК (2)

Етикети

, , , , , , ,

Завистта и злобата, дребнавостта и отмъстителността са огледални чувства. Те взаимно се подхранват и се надпреварват кое от тях да живее по-дълго.

***

Едно от нещастията на умните хора е, че неизбежно съзират и добродетелите, и пороците, и духовното величие, и духовната пустиня.

***

Човек обича толкова пъти в живота си, колкото му позволява емоционалната интелигентност, духовната сила и обстоятелствата.

***

Брак по интерес, е узаконена проституция.

***

Не бъркайте примирението, като ежедневно самоубийство, с отказът да се обграждаш с празноглавци.

***

Надеждата е букет от несбъднати желания.

***

Прегрешенията на жените са или обвинителни актове срещу нищожеството и дребнавостта на мъжете, или втората природа на жените.

***

Бракът е изкуство и наука. Затова занаятчиите и глупаците най-често се провалят.

***

Когато навикът или чувството за собственост се настани в брака, той вече е започнал да се разпада. И тогава въпросът е не „Дали?“, а „Кога?“.

***

Ако властваме над емоциите си, властваме над себе си.

***

Жената и мъжът са това един за друг, което са успели да направят един от друг.

***

Умният мъж винаги изхожда от жената до него, а не от себе си.

***

Влюбената жена може да даде всичко и да отнеме всичко.

***

Ако една жена реши да изневери нищо не може да я спре. Освен доверието на човека до нея.

***

Целомъдрието на жената винаги е бреме за нея.

***

Нещастието има множество нюанси. Кои от тях ще видим зависи от нашите характери, от богатството и силата на въображението ни и от състоянието на нервите ни.

***

Целомъдрието, както всяка друга добродетел, е относително. На двадесет години изглежда по един начин, на четиридесет по друг, а на шестдесет се приема за даденост.

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО МИСЛИ НА РЕНЕ ДЕКАРТ

Етикети

, , ,

С всеки проблем, който разрешавам трупам опит, който впоследствие ми помага да реша друг проблем.

***

Мисленето развива и усъвършенства ума, заучаването – паметта.

***

Интелектът – това е единствената ни собственост, която след като продадем остава наша собственост.

***

Математиката – това е простота в елегантността и елегантност в простотата.

***

Мисля, следователно искам! Искам, не винаги означава, че мисля.

***

Да се надяваш означава да убеждаваш себе си в това, че желаното се сбъдва.

***

Всеки, който се ръководи от своят природен здрав смисъл, съди по-правилно, отколкото учения, създаващ наука заради самата наука.

***

Всяко постижение ражда ново предизвикателство.

***

Отчаянието е страх без надежда. След отчаянието има още една крачка – безизходицата, а след нея още една крачка…

***

Има книги, написани толкова постно, че след прочитането на няколко абзаца вече знаеш какво има в тях. Останалото е хабене на хартията.

***

Разумът е лупа, която възпламенявайки, остава хладна.

***

Умът е градина, в която расте всичко.

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО МИСЛИ НА КЛОД ДЕБЮСИ

Етикети

, , , , ,

Музиката е най – доброто изразно средство, с което разполагаме, защото това е езика на чувствата.
***
Музиката не ни принуждава, а ни подтиква да мислим и чувстваме! Тя е златния универсален ключ към безкрайните вселени и светове на духа.
***
Събирай това, което уловиш от музиката! То ще остане в душата ти.
***
Роденото от изкуството творение може да създаде правила, правилата обаче не могат да сътворят произведения на изкуството.
***
Хората трудно харесват истински красивите неща. Те често са далеч от техните малки, грозни, ограничени и сковани мозъци.
***
Голата плът на чувството е покрита с много одежди – красиви и грозни, чисти и мръсни… Трудно е да съблечеш до край едно прекрасно чувство.
***
Когато си влюбен всичко е музика.
***
Не е важно дали и в какво и с колко превъзхождаме другите. Важно е да превъзхождаме себе си.
***
Изкуството е най-красивия илюзорен свят.
Божидар Ивков

ВЪТРЕШНО СВОБОДЕН ОТ ВЪНШНИ ОГРАНИЧЕНИЯ. ЗА ЧОВЕКА, СРЕЩУ ПАЦИЕНТА

Етикети

, , , , ,

Наскоро мой познат ме попита: „Защо във всички твои материали, посветени на ревматичните болести, които всъщност представят популярни лекции на полски ревматолози (да се чудиш къде са българските?), винаги въвеждаш социални, психологически и не знам още какви аспекти на проблемите, които представяш и разискваш?“ Тогава не му отговорих многословно, а само казах, че според мен всеки проблем има повече от едно измерение. И ако здравните проблеми свеждаме само до биоклиничните им измерения, това е сериозен и тревожен сигнал, че сме станали, че сме допуснали да станем жертва на една вулгарна медикализация на живота ни, станали сме зависими от медицината, развили сме една наистина неизлечима и целенасочено натрапена ни зависимост – зависимостта от медицината. Превърнали сме себе си в пациенти, а животът си в живот на пациенти, т.е. живот без особен смисъл.

Сега ми се иска да му отговоря отново, но сега малко по-подробно.

Скъпи приятелю, както добре знаеш, феномените здраве, болест, инвалидност, болка (и особено хронична физическа болка), страдание и смърт, са вградени в човешката биография. Още с раждането ни, те вече са вписани в нашата биография, те са част от фундамента й. Тези състояния, едновременно с това и процеси, на човешката екзистенциалност имат повече от едно измерение:

– физическо (тук става въпрос за функциите на тялото, за неговата анатомия и физиология, за биоклинични проблеми и др.);

– умствено (споменатите по-горе феномени предизвикват определени начини на мислене, правят се различни оценки, свързани са с някакви вярвания, идеи и т.н. Те са знаци, които имат своите смисли и значения.);

– емоционално (всеки един от споменатите феномени на човешката екзистенциалност поражда изживяването на позитивни и негативни емоции, формира доминиращ емоционален „букет“ и колорит);

– социално (живеейки с и в тези феномени ние непрекъснато сме в някакви отношения с нашите близки, съседи, приятели, колеги, с представители на други групи, институции и т.н., т.е изпълнявайки нашите основни социални роли ние непрекъснато влизаме в някакви социални взаимоотношения);  

– икономическо (всеки човек непрекъснато плаща някаква цена – в буквален и преносен смисъл, плаща някаква „сметка“, а не рядко самия той се превръща в икономическа или финансова ценност с различна стойност);

– онтично (през целия си живот ние не спираме да си задаваме въпроси за смисъла на живота, за смисъла на болката и страданието, за спасението, достойнството, за съдбата ни).

Ето защо смятам, че оставането само в първото измерение е показател за вулгарна медикализация на живота на човека и за превръщането му в зависим от медицината индивид, за превръщането му в пациент.

Всеки от нас има стотици проблеми и – да, наистина – един от тях е ревматичното заболяване и инвалидността породена от него. Но болестта не прави човекът, макар и да оказва съществено влияние върху неговата личност и идентичност. Човекът с ревматично заболяване не е самата болест, а начинът, по който преживява болестта, болката, кризите, смисълът и значението, които им придава, начинът, по който се справя с всички останали проблеми – не благодарение, а въпреки болестта, болката  и инвалидността. Болестта не е най-важната ни личностна характеристика. Такава я правят предразсъдъците, негативните социални стереотипи и представи на другите за болестта, стигмите, които обществото ни поставя и налага.

Пишейки – макар доста често фрагментарно и съвсем кратко – за всички останали измерения на споменатите по-горе екзистенциални феномени аз се надявам, че подсказвам и провокирам хората с ревматични заболявания да мислят (или поне да се опитват да мислят) извън тесните граници на болестта, да се опитват да запазят своята независимост от медицината, доколкото и там, където е възможно. Опитвам се да провокирам всеки един от нас да си зададе въпроса дали е допуснал болестта да се превърне в негов „идентификатор“ за личност и идентичност. Не можем да избягаме от болестта, но можем да не допуснем да бъдем зависими от медицината, а и в не малка степен от самата болест.

Или както се казва в една максима: Не е важно колко дълго си дишал, важно е колко пъти е спирал дъха ти – от възторг, от преклонение пред величието на човешкия дух и природата, от откриването на смисъл…

Виктор Франкл (1905-1997) – психиатър и невролог, преживял два концентрационни лагера по време на Втората световна война, създател на третата виенска терапевтична школа в близост до Фройд и Адлер, смятал, че „най-голямото човешко достижение не е успехът, а смелостта да се изправяш срещу предизвикателствата на съдбата. Той ценил особено много смелостта да бъдеш вътрешно свободен от външни ограничения (к.м.-Б.И.“ (Ossowski 2015).

Вероятно мнозина знаят, че психотерапията на В. Франкл е определяна като логотерапия (от гръцката дума logos – смисъл). Франкл смятал, че човекът не трябва да се разглежда „единствено като машина и да се полагат грижи за неговото химично равновесие, а като личност, преживяваща морални и духовни въпроси и проблеми. Придавал голямо значение на свободата и отговорността като основни качества на човека“ (пак там). Франкл смятал, че хората са същества, които винаги търсят и ще търсят смисъл. „Няма върховен смисъл на живота, но има смисъл на живота на конкретния човек и той функционира под формата на съвест“ (Ossowski 2015). В качествата си на учен и концлагерист Франкл забелязал, че „оцелявали само тези концлагеристи, които се чувствали вътрешно свободни от нечовешките условия на живот в лагерите, въпреки че външно живеели в тях. Благодарение на това те не изпитвали чувство на унижение. Притежавали дълбок личен смисъл на живота“ (пак там).

Една от основните характеристики, че сме Човеци, е непрекъснатото търсене на смисъл и значение, дори там, където мислим, че вече сме го открили.

 

Литература

Ossowski, R. (2015) Nadać chorym nowy sens życia. Z prof. Romanem Ossowskim rozmawia Iwona Duraj Medycyna Praktyczna „Psychiatria“ http://psychiatria.mp.pl/wywiady/show.html?id=121348

доц. д-р Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО МИСЛИ НА ТЕРИ ПРАТЧЕТ

Етикети

, , ,

Проблемът с това да имаш отворен ум, е, че хората непрекъснато ще настояват да идват като в скъп ресторант, за да консумират, да дават и насаждат мнението си, независимо дали е поискано или не.

***

Дай на човек огън и той ще подпали гората. Запали в него огън и той ще се грижи за гората до края на живота си.

***

Само пред лицето на смъртта можеш еднократно да изгледаш филмът за живота си. И тогава е късно да променяш сцени и реплики. Тогава можеш да бъдеш само благодарен, че ти в била предоставена привилегията да изгледаш този филм.

***

Историите, изпълнени с въображение, имат способността да „разстрелват“ хората без въображение.

***

В древните времена котките са били почитани като богове. Този мит е жив и до днес сред тях.

***

Времето е наркотик. В големи дози те прави жалък и после те убива.

***

Всяка литература е като спортен уред за мисълта – всъщност не може да те отведе реално никъде, но тренира мускула, с който можеш да отидеш навсякъде.

***

Мъдростта и опита са брат и сестра. Понякога в твърде обтегнати отношения.

***

Тишината винаги е липса на нещо.

***

В началото нямало нищо, а после то взело, че експлодирало.

***

Всяко наше действие има смисъл само когато срещу него се изправя поне един, който много би предпочел да не го извършим.

***

Колкото повече удивителни, толкова по-сигурно е, че имате работа с гений или с луд.

***

Колкото по-голям е врага и колкото по-високо стой толкова е по-сигурно, че ще го уцелите, независимо от разстоянието.

***

Ако сте прочели повече от 1000 книги, бих искал да поговоря с вас.

***

Мракът е най-бързото нещо във Вселената. Той е някъде там, за където пътува светлината и я чака. Той е дори в главите на много хора. Това обаче е мястото, където най-рядко мракът определя среща на светлината.

***

Разбиването на мисловни стени е полезно но силно болезнено начинание.

***

Истинската глупост е по-могъща и всеобхватна от изкуствения интелект.

***

Боговете не се интересуват как ги наричаме, а доколко сме приели да бъдем идиоти или зверове според шегите им.

***

Ако липсва любов, ще липсват и хора.

 Източник: http://www.jenatadnes.com/hora/25-tsitata-ot-sar-teri-pratchet/

Божидар Ивков

 

РОЛЯТА НА МЕДИЦИНСКАТА РЕХАБИЛИТАЦИЯ В ЛЕЧЕНИЕТО НА РЕВМАТИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Етикети

Споменавал съм вече, че преди 10 ноември 1989 година в България имаше две школи, два тренда на лечение на ревматичните заболявания: фармацевтична и медико-рехабилитационна. Основното различие в тях се базираше върху акцента на водещия клинико-терапевтичен подход при лечението на тези заболявания.

При фармакологичния начин на лечение – център на който беше клиниката по ревматология на „Урвич“ – се акцентираше върху медикаментозното лечение на болестите. Основните „оръжия“ за борба с този вид болести бяха наличните по това време нестероидни противовъзпалителни медикаменти и кортизоновите препарати. На медицинската рехабилитация се придаваше второстепенно, допълващо значение в лечебния процес.

При медико-рехабилитационния подход – център на който беше Научно изследователския институт по куротология, физиотерапия и рехабилитация (НИИКФР) „Овча купел – акцентът беше поставен върху медицинската рехабилитация, а лекарствата бяха допълващ, подпомагащ лечението метод. По онова време лечението в НИИКФР и във всички санаториуми в страната, се провеждаше в продължение на 20 дни. При необходимост, обаче, в НИИКФР „Овча купел“ пациентът можеше да продължи лечението и по-дълго време, като в отделни случаи се е стигало и до 6 месечен престой в Института.

Днес, в резултат на опазаряването на здравеопазването и медицината, медико-рехабилитационния подход на лечение на ревматичните заболявания е почти унищожен, а предимство и доминация има фармакологичния. Най-простото обяснение на тази промяна, е свързано с огромните печалби, които носи този начин на лечение, без никакво съобразяване с потребностите, интересите и здравето на хората с ревматични заболявания.
Тук ще се опитам да опиша какво представлява медицинската рехабилитация в лечението на ревматичните заболявания, т.е. ролята, която тя би трябвало да играе в комплексното лечение на тези тежки и инвалидизиращи болести.

***

Известно е, че съществуват четири основни типа рехабилитация: медицинска, професионална, социална и психологическа.

Медицинската или лечебната рехабилитация представлява система от различни методи за лечение на различни заболявания (в т.ч. и ревматични и мускулно-скелетни). Те са обединени в съответните подсистеми от методи: хидротерапия, електротерапия, кинезитерапията и др.

Психологическата рехабилитация от своя страна се занимава с емоциите и психичните състояния на човека с ревматично заболяване, като основната цел е да помогне за адаптацията на човека към болестта и да придобие умения за справяне с психологическите кризи в периоди на обостряне на заболяването.

Професионалната рехабилитация има за цел да подпомогне човекът с ревмтично заболяване да съхрани наличните си професионални умения, възможности и способности, колкото е възможно по-дълго време или – когато това се налага, да се ориентира към подходяща за неговото здравословно състояние и психическа нагласа професионална преквалификация.
Социалната рехабилитация е насочена към подкрепа на човека с ревматично заболяване в опитите му да съхрани и/или разшири своята социална активност и участие в обществения живот.

Смята се, че медицинската рехабилитация е форма за цялостно и интензивно подобрение на здравето на човека с ревматично заболяване. Тя обхваща всички възможни форми и методи на кинезитерапия или упражнения, в т.ч упражнения, правени във вода, масажи, в т.ч. подводни масажи. Хидротерапията от своя страна представлява упражнения, провеждани в басейн – т.нар. подводна лечебна физкултура, плуване, подводни масажи, вани за цяло тяло или за отделни части на тялото, както и различни физикални процедури. Освен това се използват и прилагат други форми на физикотерапия.

„Физикотерапията е част от медицината, в рамките на която върху организма се въздейства с различни физически фактори, които са с определени параметри и позволяват да се прилагат в лечебния процес“ (Gaszewska 2016). Известно е, че във физикотерапията се използва всеки вид енергия: топлинна, електрическа, електромагнитна, механична, химична. Тази енергия се черпи по естествен път (електромагнитните вълни на Земята, UV вълните на слънчевата светлина, топлиината на Слънцето и други източници на енергия, механичната енергия на гравитацията, водата, вятърът и др.). Прилаганата във физикотерапията енергия може да бъде и от изкуствен източник, произвеждана от различни инструменти и уреди – например криотерапия, лазертерапия, ток, ултразвук и т.н. (Gaszewska 2016).

Физикотерапевтичните процедури могат да се провеждат в санаториуми, центрове за долекуване, в оздравителни центрове, дори и в дома. Процедурите могат да се правят стационарно и амбулаторно. Това зависи от потребностите и възможностите на човека с ревматично заболяване. По-простите процедури – например криотерапията, е възможно да се правят и при домашни условия.

Основната цел на медицинската рехабилитация и физикотерапията при лечението на ревматичните заболявания е овладяване и намаляване на болката и то за сравнително продължителен период от време. Допълнителна цел на този вид лечение е отпускане на мускулатурата, подобряване на кръвоснабдяването на тъканите, овладяване и максимално възможно снижаване на възпалителните процеси. Много често преди провеждане на лечебна физкултура се използват различни процедури, с цел да се намали напрежението в мускулутурата, а от тук и болката, което повишава ефективността на кинезитерапията.

Изборът на вида и количеството процедури зависи от заболяването, периода на болестта и моментното състояние на човека, както и от показанията и противопоказанията за прилагане на един или друг метод.

За човека с ревматично заболяване е важно най-напред да се запознае със спецификата на климата и лечебните свойства на минералната вода, които са присъщи за даден регион на страната. Освен това, той трябва да се възползва от общите (показани за заболяването) и специфичните (за региона) процедури, които предлага даден санаториум или друг вид здравно заведение. Медицинската рехабилитация не отменя необходимостта от спазване на диета и/или приема на различни лекарства.

В България подходящи за медицинска рехабилитация при лица с ревматични заболявания са центровете в София (Овча купел), както и санаториумите в село Баня, Карловско, Велинград, с. Житарево – Бургаски минеракни бани и др. В мнозинството санаториуми на страната могат да се лекуват ревматични заболявания, но характеристиките и лечебния им профил включват този вид болести на по-задни позиции.

***

Хидротерапията, или лечението с вода, представлява голяма група или система от физикотерапевтични процедури. При тях се използва хидростатичното налягане на водата (например вани, воден масаж и др.), хидродинамичното налягане на водата. Могат да се прилагат и процедури чрез различни тъкани: измиване, разтриване, увиване, или процедури без използване на налягането на водата – парни бани, сауни и др.

В хидротерапията голяма роля играе температурата на водата. Неутралният топлинен пункт на водата е този, при който човек не усеща нито студ, нито топлина. За въздуха тази температира е около 20° C, a за водата 34-36° C. Скалата за усещане на водата по време на контакт на човека с нея, е следната:

● студена (8-20° C),
● хладка, хладна (21-27° C),
● лятна (28-33° C),
● топла (34-37° C) и
● гореща (38-42° C) (Gaszewska 2016).

Предписанията на FINA (Световната федерация по плуване) дават подробно описание на температурата, подходяща за водата в басейните за къпане, както следва:

•температура на водата в плувните басейни, в които хората се обучават да плуват: от 27° C до 28° C,
• температура на плувните басейни според FINA 2009-2013 г. от 25° C до 28° C ,
•температура на водата в басейни за скокове във вода според FINA 2009-2013 г. – минимум 26° C,
•температура на водата в басейни за деца от 30° C до 32° C,
•температура на водата в басейни от терапевтичен тип от 32° C до 36 ° C при препоръчана температура на въздуха 29-30° C (Gaszewska 2016).

Разликата между хидротерапията и балнеотерапията е свързана с това, че при водните балнеоложки процедури се използва наличната в даден регион минерална вода с нейните лечебни свойства. Прилагат се минерални води, богати на соли, въглеводороди, сероводороди и сулфиди, радонови или озонови води и др.

***

Електротерапия също е част от физикотерапията. При нея се използват свойствата на тока. Използва се постоянен или прав ток: при галванизация, йонофореза (лечение с ток и някакво лекарство), електро-водни вани, както и променлив ток: TENS, диадинамични, интерферентни, диатермия и др. процедури. Те имат болкоуспокояващ, противовъзпалителен, противооточен ефект, а също така подобряват кръвоснабдяването на тъканите.

Импулсното електромагнитно поле с голяма честота, или терапулс, добре повлиява болката и снижава отоците около ставите и премахва кръвонасядания и хематоми (Gaszewska 2016).

Магнитотерапията и магнитостимулацията представляват лечение с електромагнитно поле. Магнитното поле действа болкоуспокояващо, противовъзпалително, релаксиращо, намалява отоците, успокоява и подобрява самочувствието, засилва съпротивителните сили на организма, ускорява процесите на зарастване на рани и фрактури. Лечението с магнитно поле е подходящо при ревматични заболявания, болкови синдроми на гръбначния стълб, остеопороза, забавено зарастване на счупвания, мускулна атрофия, възстановяване след ендопротезиране и др. Магнитотерапията е насочена към въздействие на конкретни стави, докато магнитостимулацията е обща процедура, при която се използват специални магнитни уреди. Често двата мето се използват заедно (Gaszewska 2016).

***

В светлолечението се използва видимата и инфрачервена светлина. Ултравиолетовата светлина се използва при лечение на дерматологични заболявания.

Лазертерапията е специфичен и често пъти много успешен метод за лечение на болка, възпалителни състояния и др. Лазерът се прави или като се насочва към съответното място светлинен лъч, или чрез контактно, в определена точка, насочване на лазера.
Една от най-важните процедури при много ревматични заболявания е т.нар. ултразвук. Успешно се прилага при борба с болката, възпалителните състояния на ставите, отпускане на мускулатурата и др. С помощта на ултразвука лекарствените кремове и други мазила – например Волтарен, проникват по-дълбоко и оказват локално противовъзпалително действие. В тези случаи процедурата се нарича илтрафонофореза. Освен Волтарен може да се използва Хидрокортизон, Лидокаин и др.

***

Термотерапията също е част от физикотерапията, при която се използва различна температура. Според специалистите всички физикални процедури могат да бъдат разделени на:

• топлинни и
• изстудяващи, при които ниските температури се прилагат по два начина:

1) локална хипотермия (от 0 до -100° C ). Тук се използва лед, студен въздух и др.
2) криогенни температури, по-ниски от -100° C.

Криотерапията се използва по различни начини. Например чрез поставяне на лед около възпалената става в продължение на 1 до 3 минути. Тази начин може да се използва и при домашни условия с подръчни средства.

Медицинската рехабилитация позволява прилагането на различни комбинации от процедури, което позволява по-добре и за по-дълго време да се овладеят болката, възпалителните състояния и т.н.

Съществуват обаче и противопоказания за прилагане на каквато и да било физикотерапия. Става дума за:

1) активно онкологично заболяване,
2) състояние на обща отпадналост,
3) проблеми със сърцето, дихателната система и системата за равновесие,
4) хормонални проблеми,
5) бременност,
6) при деца не се прилагт някои методи и процедури – например ултразвук.

Медикорехабилитационната програма се създава конкретно за всеки човек, в зависимост от здравните проблеми и общото му състояние.

За да е възможно да се постигнат лечебните цели при всяка медицинска рехабилитация, са необходими 20 дни, а броят на процедурите варира най-често около 10 броя, докато лечебната физкултура и подводната такава могат да се правят всеки ден от седмицата, без неделя.

По време на провеждане на медицинска рехабилитация е много важно човекът с ревматично заболяване да бъде обучен какво и как може да прави при домашни условия.

***

Днес българската здравеопазна система на практика унищожи медицинската рехабилитация. 7-те дни на година (плюс възможност за още 7 дни по друга клинична пътека), са крайно недостатъчни. Провеждането на един цялостен курс медицинска рехабилитация би изисквал сериозно финансово натоварване на всеки човек и неговото семейство, което обикновено не е по силите на мнозинството хора.

Какво всъщност губи човекът с ревматично заболяване от недостъпната и почти отсъстваща днес медицинска рехабилитация?

(1) адекватно основно или помощно лечение, което почти изцяло е природосъобразно и не нанася вреда, както е при изцяло фармакологичния подход,
(2) общоукрепващо тялото лечение, което подобрява жизнения тонус като цяло, както и овладяване и премахване на не малко физически и потенциални психологически проблеми,
(3) смяна на обстановката и хората, което най-често оказва благопритно психологическо влияние,
(4) възможностите за среща с нови хора и обмяна на опит и преживявания, т.е. възможности за самообучение, адаптация и приемане на собствената болка и заболяване,
(5) възможностите за позитивни емоционални преживявания, свързани с отношенията между хора с еднакви и/или близки здравни проблеми и т.н.

Опазаряването на здравеопазването – например подмяната на здравната грижа със здравни услуги, стремежът за печалби, неконтролируемото влияние на пазара в здравеопазването и редица други причини, са в основата на унищожението на системата на медицинската рехабилтация, сведена до някаква помощна и маловажна медико-социална технология.

Източник: Gaszewska, E. (2016) Zabiegi fizykalne w chorobach reumatycznych: hydroterapia, elektroterapia, laseroterapia. http://spartanska.pl/wp-content/uploads/2016_Gaszewska_Zabiegi-fizykalne-1_jg.pdf.

доц. д-р Божидар Ивков

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 27 other followers