ЗА ИНСТИТУЦИИТЕ, ВЛАСТТА И… ДЕРИБЕЙСТВОТО

Етикети

, , , , , , , , , , , , , ,

Публикувам пост от днес (поне аз го виждам днес) на проф. Николай Слатински, посветен на обезличаването на държавните институции, на безогледния начин на използване и прилагане на властта, на дерибейството на местните „гаулайтери“ и на последиците от това тотално опростачване на политиката, на живота на хората. Публикувам го, защото смятам, че това е изключително важно.

Благодаря на проф. Слатински, за съгласието и съдействието материалът му да се появи на страниците на блога ми.

доц. д-р Божидар Ивков

ЗА ИНСТИТУЦИИТЕ

Advertisements

НОВ УРЕД ЗА ЦЕЛЕНАСОЧЕНО ПРЯКО ЛЕЧЕНИЕ НА СЪРЦЕТО

Етикети

, , , , , , ,

Ирландски учени са разработили уред, който подава лекарства непосредствено към сърцето. Това е толкова важно, че може да предотврати сърдечната недостатъчност и да обърне последиците от това.

„Therepi“, така е наречено новото откритие, което представлява своеобразен „резервоар“ за лекарства или стволови клетки, поставен на повърхността на сърцето. Съдържанието му може да се допълва многократно, като се подават правилните специфични вещества през самата кожа. Според изследователите този метод много сериозно ще подобри функционирането на живота на болния след прекаран инфаркт на сърцето, който е една от най-честите причини за смърт по цял свят.

„Therepi“ трябва да предпазва сърцето от създаване на съединителна тъкан, която може да доведе до сърдечна недостатъчност.

Както поясняват учените уреда е бил свързан с кожата посредством подходящи тръби. Лекарствата се инжектират във външния порт, който е поставен под ключицата. Това е първото откритие, което помага трайно и целенасочено лечението на хора с хронични болести на сърцето.

Резултатите за полезността на новия уред са публикувани през юни в международното медицинско списание „Nature Biomedical Engineering“. Това е кулминацията от 4-годишно сътрудничество на изследователи от NUI Galway, Университета Harvarda, Massachusetts Institute of Technology (MIT), Royal College of Surgeons Ireland и Trinity College Dublin.

Източници: Echo Dnia/RZ (2018) Badania: opracowano „zbiorniczek“ na leki, który ma uratować serce po zawale. W: Rynek Zdrowia z 16 lipca 2018 http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/badania-opracowano-zbiorniczek-na-leki-ktory-ma-uratowac-serce-po-zawale,185833,11.html

Whyte, W., E. T. Roche, C. E. Varela et al. (2018) Sustained release of targeted cardiac therapy with a replenishable implanted epicardial reservoir. In: Nature Biomedical Engineeringvolume, 2, pp. 416–428. https://www.nature.com/articles/s41551-018-0247-5

доц. д-р Божидар Ивков

ЗА ГРАНИЦИТЕ НА ЧОВЕКА

Етикети

, , , , , , , , , , ,

Един много силен текст на доц. д-р Петко Симеонов. Текст за границите на човека, за това, какво се случва, когато бъдат преминати. Публикувам го изцяло с негово разрешение.

Б.Ивков

 

Имаше случай с напълно нормален човек от голям черноморски град. Спомнете си го. Човекът се занимавал с бизнес. Поискал кредит от банка. Кредитът бил важен не само за бизнеса му, а за живота му. Той бил заложил всичко. Без кредита – губел го.
Искането му било по закона на държавата и по правилата на банката. Банката одобрила, но банкерката, движеща кредита, поискала подкуп. Размерът на нейното искане правел кредита безсмислен. Човекът загивал. Банкерката го притискала. Той се опитал да потърси помощ в правораздавателните институции. Никакъв ефект.
Доведен до ръба на житейската си пропаст, човекът причакал банкерката и я застрелял. Предал се в полицията. Не зная какво е станало с него.
Вероятно по подобни мотиви бяха разстреляни и други лица, прошумели по различен начин в медиите. Извършителите не бяха разкрити. Но местната мълва беше приказлива. Алчност, злоупотреба, обогатяване, измами, мрежа от престъпни овластени лица…
Всеки човек има граница на търпимост към несправедливост. В тази граница може да няма нищо героично, но може и да има. Може да е психо- или социопатична, но може и да не е. Границата е известна – „живот или смърт“. С тази граница шега не бива! В социалните взаимодействия всеки трябва да има усет за нея.
Често тя е свързана с личните интереси. Някой убит от неизвестен извършител, и полицията си умива ръцете с израза – вероятно оправяне на бизнес отношения.
Става дума за граница на търпимост!
Не е въпросът само за границата на личните интереси. Често става дума за обществени, национални, религиозни, расови…
Когато парламентът, МС или ДЕКВР вземат някакво решение, би следвало да знаят, че вървят по граница на търпимост. Живот или смърт! За съжаление, така е при всяко значимо управленско решение! То властващите затова ходят с охрана…
Но моята тема в случая не са материалните интереси, макар че препоръчвам те да се помнят, темата ми са БЕЖАНЦИТЕ!
Само за държавни граници ли трябва да говорим, когато става дума за нашествие на стотици хиляди, милиони и чакащи много милиони да нахлуят в нашия дом?!
Става дума за стотици милиони индивидуални граници на християните в Европа! Католици, протестанти, православни! Поставени сме на границата, където сме ЕДНО!
Който смята, че християнството е „опиум за народа“, е идиот!
Оставете Брейвик!…
Спомнете си Хитлер, тръгнал срещу разюздаността на „мирните договори“ след ПСВ. Спомнете си Ленин/Сталин/Троцки, тръгнали срещу световно организираната алчност… Милиарди индивидуални граници са били преминати, за да са възможни тези психо- и социопати.
Днес бежанците преминават границите на стотици милиони!
Брюксел, Берлин, Париж, Бойко Борисов, пазете общите граници на Европа, но не забравяйте индивидуалните НИ граници! Те раждат чудовища.
Който мисли, че границите на човека са медийна измислица да си пие лекарствата.

доц. д-р Петко Симеонов

ЗАМЪРСЕНИЯТ ВЪЗДУХ ПОВИШАВА РИСКА ОТ ПОЯВА НА ДИАБЕТ

Етикети

, , , , , , ,

Ново изследване показва, че замърсяването на въздуха, дори на безопасно равнище, води до повишаване на риска от поява и развитие на диабет. Този проблем е особено голям за по-бедните страни. Изследването е дело на учени от Училището по медицина на вашингтонския университет в Сент-Луис САЩ, а резултатите от него са публикувани в списанието „Lancet Planetary Health“.

Диабетът е една от болестите, при които се отбелязва най-бързо нарастване на броя на заболелите. Смята се, че днес над 400 милиона човека по света се борят с това коварно заболяване. Знае се, че основните фактори, които предизвикват диабет, това са: нездравословното хранене, стресът, заседналият начин на живот и затлъстяването. Голямо значение има и замърсяването на въздуха, защото то води до намаляване на изработването на инсулин и предизвиква възпаление, като пречи на превръщането на глюкозата в кръвта в енергия, необходима на организма за поддържане на живота. И макар това да е известно от предишни изследвания, то публикуваното на новите данни на страниците на „The Lancet Planetary Health“ разкрива конкретни измерения на тази негативна връзка.

„Нашето изследване показва ясно изразена връзка между замърсяването на въздуха и глобалната заболеваемост от диабет“ – казва проф. Ziyad Al-Aly от вашингтонския университет в Сент-Луис. „Забелязахме нарастване на заплахата дори при минимални замърсявания, смятани днес от U.S. Environmental Protection Agency (EPA) и СЗО за безопасни. Това е важно – продължава ученият, защото промишленото лоби се аргументира, че днешните лимити са твърде рестриктивни и трябва да бъдат смекчени. Научните доводи обаче показват, че днешните ограничения още не са достатъчно безопасни и трябва да бъдат повишени“.

В рамките на изследването са анализирани данни за 1,7 милиона американци, които нямат история на диабета, като те са били наблюдавани в продължение на 8,5 години. В допълнение учените са подложили на вторичен анализ всички достъпни изследвания на тема диабет и качество на въздуха, както и резултатите от проекта „Глобално бреме на болестите“. На тази основа те са разработили модел, който позволява да се оцени броя на заболелите, нарастването на риска и броя на загубените години, преживени в здраве.

Резултатите са обезпокоителни. Според тях рискът от поява и развитие на диабет започва да се повишава при 2,4 мкг/м3, докато лимитът на ЕРА е 12 микрограма. Като изучили взаимовръзката между риска от диабет и твърдите частици във въздуха, учените открили, че при влияние на замърсен въздух с от 5 до 10 мкг/м³ диабетът се е появил при 21% от участниците в изследването. При увеличаване на замърсяването на въздуха до 11,9–13,6 мкг/м³ заболяването се е появило при 24% от наблюдаваните лица.

Повишаването на риска от поява на диабет в резултат на замърсяване на въздуха е по-голямо за по-бедни страни, като Афганистан, Папуа-Нова Гвинея, Гвиана, Индия и др. Жителите на по-богатите страни, като Франция, Финландия или Исландия са заплашени в по-малка степен.

Изследователите са успели да пресметнат, че през 2016 година замърсяването на околната среда е способствало за възникването на 3,2 милиона нови случаи на диабет в света, което е около 14% от всички болни от диабет за тази година.

***

Описаната ситуация, освен всичко друго, ясно разкрива огромната роля на финансовите интереси на големите корпорации, в т.ч. и фармацевтични. Здравето на човека е без значение, когато става дума за печалби, а политиците, в т.ч. и тези, свързани със здравните политики, са послушни слуги на корпоративните интереси и капитал.

Източници: PAP/RZ (2018) Zanieczyszczone powietrze równa się większe ryzyko cukrzycy? W: Rynek Zdrowia z 03 lipca 2018. http://www.rynekzdrowia.pl/serwis-diabetologia/zanieczyszczone-powietrze-rowna-sie-wieksze-ryzyko-cukrzycy,185447,1016.html

Хамзина, Н. (2018) Загрязнение воздуха приводит к сокращению выработки инсулина. В: Медвестник. Портал российского врача. https://medvestnik.ru/content/news/Zagryaznenie-vozduha-privodit-k-sokrasheniu-vyrabotki-insulina.html?utm_campaign=letternews_2018.07.05&utm_medium=letter&utm_source=letternews

Benjamin Bowe, Yan Xie, Tingting Li, Yan Yan, Hong Xian, Ziyad Al-Aly (2018) The 2016 global and national burden of diabetes mellitus attributable to PM2·5 air pollution. In: The Lancet Planetary Health, Vol. 2, No. 7, e301–e312 https://www.thelancet.com/pdfs/journals/lanplh/PIIS2542-5196(18)30140-2.pdf

доц. д-р Божидар Ивков

МИСЛИЧКИ II (№ 26 -25.06.-01.07.2018)

Етикети

,

В своя роман „Брилянтните“ М. Сейки поставя следния въпрос, съдържащ в себе си дилематизиран отговор: „Та кое е по-важно в крайна сметка – детето Ви да има възможно най-добрия генетичен материал или да има кръвна връзка с Вас?“ И ако той днес все още е въпрос от и в научно-фантастичната литература, то със сигурност след едно или две десетилетия този въпрос ще бъде част от социалната действителност. Самият факт, че вече съществуват реални условия той да бъде поставян, е твърде притеснителен и вещае появата на социални феномени, с трудно предвидими последици.

*****

Съществуват повече от 120 дефиниции на понятието „здраве“. Не по-малко са и дефинициите на понятието „болест“. И това не са само и единствено академични упражнения, защото концепциите за здраве и болест имат ключов характер за клиничната практика, организацията на медицината и здравеопазването, за цялото общество. Дефинициите, моделите и показателите за здраве и болест отразяват съществуващите в науката и обществото начини на мислене. С други думи, те са социално конструирани, представляват социални конструкти и като такива са в пряка и силна зависимост от социалния и културния контекст, в който възникват и се развиват.

*****

Да правиш добро е далеч по-важно от откриването на истината. (парафраза по Бьорн Хофман)

*****

Странно е, колко малко хора си дават ясна сметка, че да бъдеш жив и здрав, са две съвършено различни неща.

*****

Известно е, че имунната система на човешкото тяло представлява изключително сложна система, взета сама по себе си. В тялото тя има ролята на подсистема. И като сложна система тя е изградена от голямо количество централни и периферни органи на имунитета, от различни клетки – макрофаги, В-лимфоцити, различни типове Т-лимфоцити, както и от отделяните от лимфоцитите активни вещества, които се наричат лимфокини (цитокини). Всички те функционират в определени, тесни граници на равновесие и съгласуваност. Всеки един елемент от тази сложна система има свои роли и задачи, които трябва да се изпълняват стриктно, за да може системата да функционира правилно. Между тези елементи и компоненти на имунната система протичат непрекъснати процеси на комуникация, взаимно влияние и взаимовръзки. Същото се случва и между имунната система и останалите системи на тялото. И най-малкия дисбаланс може да доведе до увреждането на имунната система. Ето защо си мисля, че съвременните биологични лекарства са намеса „на сляпо“ в една изключително сложна система без да се познава до край, както нейната структура, така и нейните функции.

Много ми се иска да вярвам, че тези лекарства са стъпка в правилната посока. И аз наистина вярвам в това. Но не забравям, че вярата е присъща на религията, не на науката, макар че съвременната наука напредва с много бързи темпове.

*****

В основата на всяка култура е заложено и отношението към екскрементите. И няма никакво значение дали виждаме това или не, дали ни харесва или не, дали го осъзнаваме или не. Фактът си остава факт. Дори само заради това, че метаболизмът на всяко човешко тяло, както и самият живот не биха били възможни без отделянето на екскременти. Същевременно в основата на културата е вградена и съпротивата ни срещу „тъмната материя“ – екскрементите. И тази съпротива започва с раждането ни, което – както казва свети Августин – се извършва между екскременти и урина. Така че нека да спрем с пуританизма и лицемерието, когато става дума за екскременти.

Божидар Ивков

ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ДЪЛГОЛЕТИЕТО?

Етикети

, , , , , , ,

Изненадващи резултати от изследвания са публикувани в последния брой на списание „Science“. Проучванията показват, че рискът от смърт, нарастващ всяка година през по-голямата част от живота ни, се стабилизира след 105 година, а шансовете за оцеляване от едно раждане на друго се задържат на 50:50.

Колектив учени под ръководството на Elisabett Barbу от Университета La Sapienza и Francesco Lagony от Университета на Roma Tre се е убедил в горното твърдение, анализирайки данни на 3 836 много стари италианци. Учените твърдят, че след навършване на 105 години рискът от смърт през всяка следваща година не преминава границата от 50%.

Известно е, че за лимита на продължителността на човешкия живот учените дебатират от векове. Всеобщо е мнението, че рискът от смърт нараства до 80 години, а какво става след това не е ясно. Доминирало е схващането, че и след тази възрастова граница рискът от смърт расте, което би трябвало да свидетелства, че съществува конкретна, непреодолима граница. По-малко учени са поддържали мнението, че на дадена, твърде напреднала, възраст рискът от смърт се стабилизира и това трябва да означава, че твърда граница няма, а само постигането на по-висока възраст става все по-малко вероятно

На друго мнение е Brandon Milholland, съавтор на известна работа, публикувана в списание „Nature“ през 2016 година (според него горната граница на живота на човешки индивид може да достигне 115, максимум 125 години). Според неговата оценка доказателствата за стабилизиране на смъртността са „незначителни“, тъй като в най-новите изследвания са разгледани само около 100 души, живеещи над 100 години. На свой ред Леонид Гаврилов, изследовател на дълголетието в Университета на Чикаго в Илинойс, обръща внимание на това, че в случаите на този вид изследвания дори и най-малките неточности могат да доведат до неверни резултати.

***

Продължителността на човешкия живот зависи, както от генома на индивида, така и от множество социални фактори. Вероятно може да се приеме, че горната граница на човешкия живот е около 120 години, но – както е известно – малцина са тези, които доживяват до такава преклонна възраст. Що се касае до риска от смърт той винаги е факт, а каква е неговата величина също е в зависимост не само от конкретната възраст на конкретния индивид, но и от начина и качеството на живот и много други фактори.

Данните изнесени в статията са интересни и заслужават внимание.

Източници: rmf24.pl/RZ (2018) Czy jest granica długowieczności? Podobno nie ma. W: Rynek Zdrowia z 29 czerwca 2018. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/czy-jest-granica-dlugowiecznosci-podobno-nie-ma,185370,11.html

Leslie, M. (2018) Once you hit this age, aging appears to stop. In: Science, doi:10.1126/science.aau6189. http://www.sciencemag.org/news/2018/06/once-you-hit-age-aging-appears-stop

доц. д-р Божидар Ивков

ПРИ МАЙКИТЕ С ДИАБЕТ НАРАСТВА РИСКА ОТ АУТИЗЪМ ПРИ ДЕЦАТА ИМ

Етикети

, , , , , , , ,

Диабет, тип 1, тип 2, както и гестационния диабет повишават риска от нарушения в аутистичния спектър при децата. Статия по този проблем е поместена в „Journal of the American Medical Association“ (JAMA).

Екипът на д-р Anny H. Xiang от Kaiser Permanente Southern California в Пасадена е провел наблюдения върху 419 425 деца, родени от 28-та до 44-та седмица на бременността в периода 1995-2012 година.

Оказало се, че наличието на диабет тип 1 и 2 в майката преди бременността, както и наличието на гестационен диабет (GDM), диагностициран преди 26-та седмица на бременността, били свързани с повишен (в сравнение с децата на майките без диабет) риск от нарушения в аутистичния спектър. Съществуват изследвания, които са разкрили връзката между наличието на диабет тип 2 и гестационния диабет с аутизма. Новото в това изследване е установената връзка и с диабет тип 1.

Изследването е показало, че както по-голямата тежест на симптомите на съществуващия диабет при майката, така и по-ранното (преди третия триместър), настъпване на гестационен диабет, изглежда е свързано с повишен риск от нарушения в аутистичния спектър.

Струва ми се, че е много важно за майките с диабет да осъзнаят, какво означава понятието „повишен риск“, защото много често при получаване на подобна информация, страхът започва да ръководи решенията на родителите.

Оригиналната статия е достъпна на посочения по-долу линк.

Източници: PAP/RZ (2018) Cukrzyca matki zwiększa ryzyko autyzmu u dziecka. W: Rynek Zdrowia z 25 czerwca 2018. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/cukrzyca-matki-zwieksza-ryzyko-autyzmu-u-dziecka,185220,11.html

Xiang, А. H, X. Wang, M. P. Martinez, et al (2018) Maternal Type 1 Diabetes and Risk of Autism in Offspring. In: Journal of the American Medical Association. Published online June 23, 2018. doi:10.1001/jama.2018.7614. https://jamanetwork.com/journals/jama/fullarticle/2685775

доц. д-р Божидар Ивков

БОЛЕСТТА НА АЛЦХАЙМЕР ВЕРОЯТНО ИМА ВРЪЗКА С ХЕРПЕС ВИРУСА

Етикети

, , , , , , , ,

Оказва се, че в мозъка на хора с ранна форма на болестта на Алцхаймер се срещат по-често, в сравнение със здрави хора, щамове на херпес вируса. За това пишат изследователите в научното списание „Neuron“.

Колектив изследователи, ръководен от учени от Mount Sinai Health System в Ню Йорк провеждал изследване на мозъчна тъкан на почти 1000 човека – 622 с болест на Алцхаймер и 322 здрави лица. Учените не са търсили връзка между вируси и деменция, а е ставало дума за откриване на гени, които показват особена активност в мозъка на хора в най-ранен стадий на болест на Алцхаймер. Оказало се, обаче, че най-активните гени в пробите от тъканите, взети от мозъка на пациентите, не са с човешки произход

Геномите на двата щама на херпес вируса (HHV6A i HHV7) били налични в почти 30% от мозъчните проби на хората с ранен стадий на болестта на Алцхаймер и почти неоткриваеми в пробите на здравите хора от контролната група. Дори колкото повече вируси имало в даден човек, толкова по-силни били симптомите на деменция.

Учените първоначално били скептични по отношение на връзката между вируса и болестта на Алцхаймер, но изследванията на тъканите с две поредни банки мозъчни тъкани потвърдили откритието им. Те все пак не са сигурни дали вирусите активно действат за появата и развитието на болестта, или може би мозъците на хора, при които се развива болестта са по-податливи на заразяване.

Авторите отбелязват, че вирусите HHV6A i HHV7 не са същите, които предизвикват херпеса на устните. Става дума за доста по-разпространена форма на херпес, вирусите на който днес се срещат почти във всеки човек и обикновено не предизвикват никакви проблеми. Резултатите на доказват също така, че болестта на Алцхаймер е заразна или че би могла да се предава от човек на човек. Няма и доказателства за това, че човек с херпес на устните е с по-висок риск от развитие на деменция.

Източници: PAP/Rynek Zdrowia (2018) Wirus opryszczki ma związek z chorobą Alzheimera. W: Rynek Zdrowia z 23 czerwca 2018. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/wirus-opryszczki-ma-zwiazek-z-choroba-alzheimera,185173,11.html

Readhead, B., J.-V. Haure-Mirande, C. C. Funk, M. A. Richards, P. Shannon, V. Haroutunian, M. Sano, W. S. Liang et al (2018) Multiscale Analysis of Independent Alzheimer’s Cohorts Finds Disruption of Molecular, Genetic, and Clinical Networks by Human Herpesvirus. In: Neuron, Vol. 99, pp. 1-19. https://doi.org/10.1016/j.neuron.2018.05.023

Снимка: http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/wirus-opryszczki-ma-zwiazek-z-choroba-alzheimera,185173,11.html

доц. д-р Божидар Ивков

33 „ЗЛАТНИ“ БЪЛГАРСКИ РОМАНА, КОИТО ВСЕКИ БЪЛГАРИН ТРЯБВА ДА ПРОЧЕТЕ

Етикети

,

В социалните мрежи често се срещат различни списъци на най-важните и значими книги, които всеки трябва да прочете. Съставят ги различни хора и институции. От тях отсъстват много значими произведения на български писатели, без които световната художествена литература би била доста по-бедна.

Ето защо реших да направя за себе си списък на българските, според мен,  „златни“ романи, които съм прочел през живота си. Списъкът е съставен по спомени за тези романи, четени в различни периоди от моя живот и обхващат различни жанрове. Включил съм и 3 повести, които за мен имат статута на „златни“ романи.

Няма съмнение, че в този списък има пропуски. Но това не са пропуски на паметта, а пропуски, рожби на липсващо време или на отсъстващ интерес (често напълно незаслужено) към даден роман.

Ще се радвам ако и Вие приятели да споделите Вашите допълнения към този списък.

  1. Алеко Константинов. Бай Ганьо.
  2. Антон Дончев. Време разделно.
  3. Блага Димитрова. Лице.
  4. Блага Димитрова. Лавина.
  5. Виктор Пасков. Балада за Георг Хених.
  6. Георги Божинов. Калуня Каля.
  7. Димитър Димов. Тютюн.
  8. Димитър Димов. Осъдени души.
  9. Димитър Талев. Железният светилник.
  10. Димитър Талев. Илинден.
  11. Димитър Талев. Преспанските камбани.
  12. Димитър Талев. Гласовете ви чувам.
  13. Димитър Талев. Самуил, кн. 1-3.
  14. Емилиян Станев. Крадецът на праскови. (повест)
  15. Емилиян Станев. Търновската царица. (повест)
  16. Ивайло Петров. Преди да се родя и след това.
  17. Иван Вазов. Под игото.
  18. Любен Дилов. Пътят на Икар.
  19. Любен Дилов. Парадоксът на огледалото.
  20. Павел Вежинов. Нощем с белите коне.
  21. Павел Вежинов. Бариерата. (повест)
  22. Петър Бобев. Жрицата на змията.
  23. Петър Бобев. Отмъщението на мъртвия инка.
  24. Свобода Бъчварова. Земя за прицел.
  25. Фани Попова-Мутафова. Солунският чудотворец.
  26. Фани Попова-Мутафова. Дъщерята на Калоян.
  27. Фани Попова-Мутафова. Йоан Асен
  28. Фани Попова-Мутафова. Последният Асеновец.
  29. Цончо Родев. Тътени.
  30. Цончо Родев. Бурята.
  31. Яна Язова. Левски.
  32. Яна Язова. Бенковски.
  33. Яна Язова. Шипка

Божидар Ивков

МИСЛИЧКИ II (№ 25 -18.06.-24.06.2018)

Етикети

,

И най-голямото удоволствие, ако е непрекъснато, може да се превърне в болест или в изтезание.

*****

Понякога животните са по-истински „човеци“ от хората, а понякога хората са по-големи животни от самите животни. Еволюционен парадокс!

*****

Изумително е, че горилата Коко е владеела над 2000 думи от жестомимичния език на глухите. Още по-изумително е, че има хора, които научават през живота си само стотина думи от майчиния си език: дай, искам, длъжен си…

*****

Протегнатата към нас ръка понякога дарява, а понякога отнема. Всичко зависи от това на кого е ръката.

*****

Ако имате една книга, имате много. Ако имате торба с книги, Вие сте богат човек. Ако имате цяла библиотека, Вие притежавате неизброими светове, знание и радост, притежавате повече от всичко.

*****

Знанието е по-ценно от парите.

*****

Човек никога не може да овладее цялото налично знание към даден момент. Но може да не спира да се стреми да направи невъзможното. Не целта, а пътя към нея и начина, по който се върви, са важни.

Божидар Ивков