ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ „ЕДНО“ НА РИЧАРД БАХ

Етикети

, , ,

Всичко, което съм казвал и казвам сега, може да е погрешно. Никой не знае колко близо или далеч е от истината на другите.
***
Всеки от нас, съзнателно или не, дава живота си, за да стане човекът, който е. Рядко обаче са хората, които си задават въпроса: „Заслужава ли си?“.
***
Струва ми се, че е важно да се запитаме не само дали бихме, а и как и в каква посока бихме се променили, ако знаехме какво ни очаква отвъд пространството и времето? За някои хора липсата на подобна възможност е трайно успокоение – няма възможност, няма избор.
***
Всяка велика религия започва в светлина, която с времето угасва. Колкото по-дълбока е институционализацията на вярата, толкова по-слаба е светлината й.
***
Вярата в неизбежността на собственото ни бъдеще, е също начин да го избираме.
***
Любовта може да бъде единствена реалност – понякога мъчителна, понякога възторжена.
***
Колкото повече искам да направя нещо, толкова по-рядко го назовавам работа и толкова повече то се превръща в удоволствие.
***
Най-лошото, което може да ни сполети, е да не ни се случва нищо!
***
Можем да променим живота си само в настоящия миг-вечност, който е нашето СЕГА – цял ден мързелувах, а сега започнах да парафразирам и… животът ми вече е друг.
***
Човек сам създава собствената си социална действителност.
***
Страшно е, когато идеите, с които сме живели, се окажат погрешни, дори вредни.
***
Човек поверява живота си на това или на този, в което или в когото вярва.
***
Еволюцията бе дала власт на цивилизацията да управлява тази планета. Управителят обаче се оказа не помощник, а разрушител на еволюцията, не изцелител, а паразит и убиец. И ето, еволюцията си взе обратно своя дар, отне властта от цивилизацията, спаси планетата от разума и я положи в нозете на любовта.
***
Миналото и всичко свързано с него, почти винаги са с цвят на стар спомен и с аромат и вкус на какао.

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО МИСЛИ НА ИНДИАНСКИ ВОЖДОВЕ

Етикети

, , ,

Добрият човек първо забелязва добрите знаци.
***
Родината е там, където си щастлив и се чувстваш полезен.
***
Нашите деца са най-скъпите ни гости. Затова трябва да им даваме най-добрата храна, най-доброто възпитание и онази свобода, която ще ги направи човеци.
***
Всичко на този свят има своята музика. Щастлив е онзи, който има сетива за нея.
***
В душата не може да се появи дъга, ако в очите не е валял дъжд.
***
Смърт няма. Съществува само преход от едно състояние в друго.
***
Животът тече в различни посоки. Следвай своята, независимо колко е трудна и ще се превърнеш в истина.
***
Необходимост и случайност – два абстрактни процеса, които намират своята конкретика в житейските събития,, от която е изтъкана нишката на живота ни.
***
По течението може да плува дори мъртва риба, отсечено дърво… човек трябва да се движи срещу течението.
***
Ако забележиш, че си объркал посоката, върни се или завий. По-добре е да загубиш известно време в търсене на вярната посока, отколкото да стигнеш до грешното място.
***
Дългото мълчание отваря вратите към душата ни и тогава можем чуем себе си.
***
Мълчанието е признак на мъдрост или на добре прикрита глупост.
***
Ако имаш какво да кажеш, стани, за да те видят. Ако няма какво да кажеш – не го казвай тук.
***
Добре казаната и точна дума е по-силна от оръжие.
***
Човек трябва сам да прави оръжията си.
***
Смажи главата на змията преди да те ухапе.
***
Потърси, и ако ги откриеш, погледни следите от твоите крака, преди да започнеш съдиш постъпките на другите.
***
Това, в което пряко сме замесени, ражда личния ни опит, страдание и щастие.

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ДЖОН ДЮИ

Етикети

, ,

Ако днес учим децата си по начина, по който сме ги учили вчера, ние ограбваме бъдещето им.
***
В образованието е важно качеството и израстването на мисловния процес, а не механичното производство на верни отговори, представяно като знание.
***
Всеки успех в науката е породен от нечия дързост на въображението.
***
Да мислиш е риск, защото да мислиш означава да подлагаш привидно стабилния свят в опасност, без да си наясно какво ще се появи на негово място.
***
Щастието е оптимално съчетание на лични способности и наличие на социални възможности тези способности да се реализират.
***
Демокрацията е много повече от форма на управление. Тя преди всичко е начин на зачитане правата на другия, т.е. начин да се споделя общия опит.
***
Добре формулираният проблем е наполовина решен проблем.
***
Всеки човек, който стреми кум усъвършенстване и уважение на живота и неговата уникална ценност, е добър човек.
***
Постигайки целта си ние сме изградили условията, за да си поставим следващата цел – всеки край на нещо е начало на друго, и във всяко начало е заложен краят на новото.
***
Единствената свобода, която има трайно значение, е свободата на интелигентност, тоест свободата на наблюдение, преценка, анализ и действие, упражнявана в името на цели, които си заслужават. Най-често срещаната грешка, свързана със свободата, е да бъде идентифицирана със свободата на движение или с физическата страна на някаква дейност. Ето защо не рядко инвалидността се приема като форма на не-свобода.
***
Изкуството е най-красивият и безопасен начин за комуникация, който съществува.
***
Мисленето трябва да бъде постоянна, а не проблемнообвързана дейност.
***
Моралът не е сборник с рецепти за правилни постъпки.
***
Не винаги е подходящо мислите, когато ги има, да се изразяват гласно.
***
Смислите и значенията не са социален килим, по който се разхождаме, избирайки шарките, върху които да стъпим. Те са дълбоко скрити в нас – често дори не осъзнавани. Разкриването и разбирането им изисква многостранен и задълбочен анализ.
***
Не можем да извадим от главите си нещо, което го няма.
***
Носейки придобитите значения на миналото, намираме смисъла в сегашния миг и се учим да действаме в бъдеще.
***
Живот без цели и усилия за постигането им, е безсмислен.
***
Образованието е процес, то е друго име на живота.
***
Ние се формираме като правим избори и поемаме отговорност за тях.
***
Човек живее в свят на предположения, митове, стереотипи, предразсъдъци и несигурност.

Божидар Ивков

ОРТОПЕДИЧНО ОСИГУРЯВАНЕ ПРИ РЕВМАТИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ. ОРТЕЗИ ЗА ГОРНИ И ДОЛНИ КРАЙНИЦИ

Етикети

, , , , ,

В сферата на ревматологията и ревматичните заболявания осигуряването с ортопедични средства се превърна в един от важните компоненти на лечебната и възстановителна програма на човека с ревматично заболяване, независимо дали е лекуван консервативно или хирургически. Ортопедичните средства могат да се използват самостоятелно, но често са свързани и „с кинезитерапията (лечебна физкултура), физикотерапията (физикални процедури – нагревки), или трудотерапията“ (Prusinowskа 2015). Тези средства ускоряват възстановяването на човека с ревматично заболяване след поредна атака на болестта, помагат му в ежедневието да води в максимално възможната степен независим от обкръжението си живот, подобряват като цяло начина и качеството на живот.

Ортопедичните средства се разделят на три големи групи:

1. Протези – това са средства, чиято цел е възстановяване и/или заместване на функции на горните и долните крайници, или на други части от човешкото тяло. Протезите могат да се класифицират по различен начин и на основата на различни критерии. Най-общо могат да се отграничат две големи групи протези, според локализацията им вътре или вън от тялото: (а) протези, поставяни извън тялото – заместват липсващи долни и горни крайници или части от тях; (б) протези, поставяни вътре в тялото – например тазобедрени, коленни и раменни стави, зъбни протези, сърдечни протези и др. (виж например Уикипедия 2015). При хората с ревматични заболявания най-често използваните протези са тези, които заместват тазобедрените и коленните стави;

2. Ортези – това са различни конструкции, чиято цел е корекция, облекчаване или стабилизация на крайниците или самото тяло. Съществуват различни класификации на видовете ортези – например според това коя част от тялото е увредена (горен или долен крайник и др.). В зависимост от вида ревматично заболяване, силата на активност, степента на увреденост на отделни части от тялото, ревматолозите и ортопедите препоръчват ползването на различни видове ортези;

3. Спомагателно оборудване (или помощни технически средства) – това са всички помощни средства, благодарение на които човек има възможност да извършва множество манипулации и действия независимо от функционалните дефицити. Тук съществува огромно разнообразие от помощни средства, като се започне от бастуни, канадки и патерици, премине се през различни видове инвалидни колички, лифтове, рампи и се стигне до уреди за хващане на предмети от разстояние, обувалки за чорапи и др.

Поради голямото разнообразие от ревматични заболявания и функционални дефицити, до които те водят, е добре да се разработват наръчници за помощни средства присъщо необходими за определено заболяване (виж напр. Ивков 2012).

***

В сферата на ревматологията корекционните ортези често се използват – например при увреждане на ръцете. Този тип ортези позволяват да се направят цялостни или частични корекции на различни по вид и степен отклонения във формата на ръката. Това обаче не винаги е възможно и се налага хирургическа намеса. След оперативното лечение могат да се използват отново различни ортези, които осигуряват (стабилизиращи ортези) правилната позиция на крайника – например пръстите, като по този начин могат да ускорят процеса на възстановяване (Prusinowskа 2015).

Използваните в ревматологията ортези могат да бъдат изработвани според индивидуалните потребности на човека с ревматично заболяване или да се използват ортези, произвеждани масово. Корекционните или стабилизиращите ортези са изработени от т.нар. термопластичен материал, като тук параметрите на материала оказват влияние върху начина на използване от страна на човека. Затова е важно ортезите да се държат далеч от източник на топлина, а сушенето на радиатор може да ги деформира. При такива ортези е противопоказано човек да се подпира – да ходи с бастун, канадки или патерици, защото материалът се разваля. За сметка на това обаче е възможно с тези ортези да се спи или да се правят различни упражнения (пак там).

Когато се ползват готови (масово произвеждани) ортези те също трябва да бъдат приспособени към индивидуалните потребности и специфични особености на човека, който ще ги ползва. Всяко ортопедично изделие има съответния размер, който човекът с ревматично заболяване винаги трябва да избира с помощта на специалист – кинезитерапевт или ерготерапевт.

Внимание: изключително важно е при всеки конкретен случай да се избере най-подходящия модел на ортезата и нейните технически параметри.

Внимание: човекът с ревматично заболяване трябва много добре да бъде обучен от съответния специалист как правилно да поставя и сваля ортезата, особено в случаите, когато той има ограничения в подвижността.

Всичко това – макар често да се неглижира, както от здравните специалисти, така и от самите лица с ревматични заболявания – е важно, независимо дали здравните проблеми и увреждания са малки (например проблеми в коленната става, когато се използва стабилизатор във формата на наколенка), или има увреждане на връзките и ставата е нестабилна (в тези случаи се използва класически стабилизатор, поддържащ коленната става в подходяща позиция, без да позволява нежелани движения) (Prusinowskа 2015).

Изработват се и група ортези, ,които са приложими по време на извършване на някаква работа – в дома или на работното място. Тези ортези се изработват от меки и еластични материали. Предназначението на подобен тип ортези е да коригират или стабилизират ръката по време на работа. Те са трайни и сигурни в процеса на извършване на типични ежедневни дейности.

Внимание: всеки вид протези, ортези или помощни технически средства оказват влияние върху тялото.

Непосредствения контакт на кожата с материала оказва влияние върху нея – триене, загряване, изменения, контакт с белези от рани и др. Освен това ползването на ортеза оказва влияние и върху тъканите, които са разположени по-дълбоко – например мускули. Дълготрайното използване на дадено ортопедично средство, особено ако не е избрано с подходящ размер и материал, може да окаже негативно влияние, дори да доведе до вторични увреждания или инвалидизация – например да отслабване на масата и силата на мускулите, а при болест на Бехтерев да доведе до различни по вид и сила трайни изкривявания. Затова, когато се ползват различни ортези трябва да се наблюдава мястото, където са поставени и при промяна да се информира лекарят, кинезитерапевтът или ерготерапевтът.

Как трябва да протече процесът на избор на най-точната ортеза при хората с ревматични заболявания? Това се извършва на няколко етапа:

1. оценка на индивидуалния функционален проблем,
2. избор на най-подходящата конструкция,
3. избор на най-добрата и подходяща за всеки конкретен случай изработка,
4. приспособяване,
5. информиране (обучение) на човека с ревматично заболяване как да използва ортезата и условията за най-добро съхранение,
6. приемане от страна на човека на препоръчанато му решение.

От изключителна важност е човекът с ревматично заболяване съзнателно да приеме ползването на дадено ортопедично средство, което ще гарантира желаните и по-добри терапевтични ефекти. Привидното съгласие и неизползването на необходимата ортеза може да предизвика нежелани и необратими негативни последици. Ето защо тук няма място за срам, предразсъдъци и стереотипи – особено присъщи на някои по-възрастни хора, на лица, живеещи в по-затворени и с по-ниска здравна култура общности.

Ако човекът с ревматично заболяване изпитва някакви съмнения по отношение на необходимостта от използването на дадена ортеза, той трябва да сподели със специалиста своите съмнения и ако се налага да се потърси друго решение, което ще бъде прието по-лесно. Подобно поведение от страна на човека с ревматично заболяване в никакъв случай не бива да бъде пренебрегвано от лекаря или друг подходящ специалист, не трябва да се разглежда като глезене или страх. Каквото и да е чувството и мотивите, които предизвикват съмнение, те трябва да бъдат обсъдени адекватно и да се стигне до най-доброто решение. За съжаление в една система на здравеопазване, поставена изцяло на принципите на икономическата рационалност, това често може да се окаже невъзможно.

Ортезите трябва да бъдат използвани винаги по лекарско предписание. Освен това промените в тялото налагат промяна на вида и размера на ортопедичното средство с цел постигане на максимално възможния позитивен терапевтичен ефект.

***

Днес интернет предоставя почти неограничени възможности за запознаване с различни видове ортопедични средства. Трябва обаче да се има предвид, че често снимката или клипът могат да подведат. Те са добри за запознаване с потенциалните възможности. Засега обаче най-добрия избор се прави, когато човекът с ревматично заболяване може да види и да докосне даденото средство.

***

Сериозен проблем в процеса на снабдяване с дадена ортеза може да се окаже достъпът до нея и наличните социални бариери пред този достъп – най-вече финансови, информационни и географски. Тук от голямо значение е силата на социалните мрежи, към които принадлежи човекът с ревматично заболяване, както и наличието на различни организации, които биха могли да окажат различна подкрепа при преодоляване на съществуващите социални бариери.

„Увреденото тяло и мозък – казва Стивън Кинг – не само приличат на диктатура – те са диктатура. Няма по-безжалостен тиранин от болката, нито по-жесток деспот от замъгленото съзнание“ (Кинг 2008: 67). Свободният достъп до необходимите ортези и изобщо до ортопедични средства, е важно условие и създаване на големи възможности за отхвърляне или смекчаване на тази диктатура.

Литература:

Ивков, Б. (2012) Кратък наръчник за технически помощни средства за хора с болест на Бехтерев. Или как да живеем самостоятелно без да зависим от близките си. София. https://bojidarivkov.files.wordpress.com/2012/10/d182d0b5d185d0bdd0b8d187d0b5d181d0bad0b8-d0bfd0bed0bcd0bed189d0bdd0b8-d181d180d0b5d0b4d181d182d0b2d0b0.pdf

Кинг, С. (2008) Дума Ки. ИК „Плеяда”, София.

Уикипедия (2015) Протеза. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B7%D0%B0

Prusinowskа, А. (2015) Zaopatrzenie ortopedyczne w chorobach reumatycznych – ortezy kończyn. [Materiał przygotowany przez Zakład Epidemiologii i Promocji Zdrowia Instytutu Reumatologii na podstawie wykładu dr Agnieszki Prusinowskiej, fizjoterapeutki z Kliniki Rehabilitacji Reumatologicznej IR wygłoszonego w ramach cyklu „Czwartkowych Spotkań z Reumatologią”. On line: http://www.instytutreumatologii.pl/userfiles/Spotkania_czwartkowe/ortezy.pdf%5D

доц. д-р Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО МИСЛИ НА УИЛЯМ БРАДЛИ „БРАД“ ПИТ

Етикети

, , ,

С времето хората започват да проумяват, какво е стойностно в живота. Но докато започне този процес, те сътворяват много глупости.
***
Човек сам решава какъв да е животът му. Всичко зависи от възприятията, емоциите, чувствата и менталността му.
***
Човек трябва да е подвижен, за да не бъде „изяден“.
***
Делата са тези, които оставят следи. Намеренията, останали в нас, умират заедно с нас.
***
Обичайте, обичайте колкото е възможно повече и животът ще ви се отплати със същото.
***
Славата е мръсница, която те кара да се чувстваш като мръсница.
***
Няма успех без самоусъвършенстване.
***
В живота всяка следваща крачка е свързана със загуби, но и с печалби. Важно е не колко, а какво губиш и какво печелиш.
***
Ако очите и сърцето са отворени всеки човек на пътя ни е учител и наш ученик. Доброто е взаимно отдаване.
***
Първоначално моралът е заложен в гените ни. След това се разтваря в нашето обкръжение и ни променя.
***
- Действията възпитават децата повече от думите.
***
Щастие – потребността да си потребен на човека до теб.
***
Семейното щастие е процес на отказ от себе си в името на добруването на другите.
***
Децата ни променят до неузнаваемост. Но това е единствената промяна, която си заслужава цената. Всяка цена.

Божидар Ивков

ВАКСИНИ И ВАКСИНИРАНЕ ПРИ РЕВМАТИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Етикети

, ,

Известно е, че Европейската лига за борба с ревматизма (EULAR) е изработила препоръки, които се отнасят до ваксинирането на хората с ревматични заболявания. Тук ще разгледам някои специфични изисквания за ваксинация при лица с ревматични заболявания и потенциалните последици от това.

В случаите, когато човек има остеоартрит са валидни същите препоръки, както и при здравите хора. Когато обаче става дума за автоимунни ревматични заболявания, като ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит (болест на Бехтерев), псориатичен артрит, системен лупус ериматозус и др., трябва да се вземат предвид специфични препоръки.

Макар всеки да знае или да мисли, че знае, нека накратко отговоря на въпроса: какво е ваксина? По дефиниция ваксината се смята за биологичен продукт, в който се съдържа субстанция, която има способността да предизвиква определени имунологични процеси в организма на човека и трябва да инициира трайна съпротива спрямо определени патогенни тела, както и да не предизвиква токсични ефекти. Идеалният случай би бил този, когато ваксината не предизвиква никакво нежелани реакции, но това не е така. Между другото именно тук се крие генезисът на съвременния дебат за ползите и вредите от ваксините, защото след ваксинация е възможно да настъпят такива нежелани ефекти като субфебрилитет (продължителна и трайно повишена температува на тялото – 37.1°-37.2°, но не повече от 37.5°), обща отпадналост, временно отслабване на имунната система. Тези вторични ефекти могат да предизвикат сериозни психологически проблеми, както и проблеми в ежедневието, свързани с професионалната реализация, семейните отношения и въобще с изпълнението на присъщите социални роли за човека др.

Внимание: човек не трябва да се ваксинира, когато в неговото обкръжение има болен – вероятността или рискът от заразяване тогава е по-висока.

Задачата на ваксината е да създаде имунологична памет. В този процес важна роля е отредена на лимфоцитите В. Така при следваща среща на подобен вирус или бактерия лимфоцитите вече „знаят“, как трябва да се борят с тях. При мнозинството ваксини са необходими т.нар. „напомнящи дози“, благодарение на които се изгражда трайна имунологична памет.

Този биологичен процес е много важен, защото позволява на организма да се справи по-бързо и по-лесно с чуждите тела и тяхната атака, а това от своя страна има и своите социално-икономически плюсове – по-малко или никакво отсъствие от работа, запазване на здравето, нивото на заработваните средства, честотата на различните видове социални контакти и др.

Както е известно всяка ваксина съдържа микроорганизми или продукти, създадени от бактерии (например тетанус токсина). Освен това ваксината може да съдържа и генетичен материал – например ДНК на някакъв вирус.

Медиците класифицират ваксините на живи и мъртви. Първите имат в състава си живи, атенюирани (от атенюираност – изкуствено намаляване на вирулентността, или болестотворната сила на патогените) микроорганизми. Те стимулират силно организма да създава антитела, които изграждат съпротивителната сила на тялото по отношение на дадена бактерия или вирус. Това е възможно, защото микроорганизмите от живата ваксина живеят в тялото на човека, размножават се в продължение на до 3 седмици, като по този начин стимулират създаването на опазващи здравето антитела. Живите ваксини например са срещу туберкулоза, морбили, рубеола, паротит, варицела, вариола, жълта треска. Има такава ваксина и срещу херпес, която в България макар и да не е регистрирана, може да бъде направена.

Смята се, че ваксините предпазват от редица заболявания, а ако все пак се стигне до тях те протичат значително по-леко и с по-малко вторични увреждания на организма. Изграждането на защитаващи организма антитела се нарича първичен имунологичен отговор. Вторичният имунен отговор представлява значително по-силна реакция при повторна среща с микроорганизма.

Хората с възпалителни ревматични заболявания се причисляват към категорията лица с повишен риск от заразяване. При наличието на ревматично заболяване организмът на човека е „ангажиран“ с борбата с основното ревматично заболяване. Освен това, прилаганите лекарства за овладяване на възпалителните процеси, намаляват естествения имунитет на организма. Това е особено вилно разпространено в случаите на прилагане на т.нар. биологични лекарства, които „целенасочено“ намаляват съпротивителните сили на тялото. Рискът от поява на заразно заболяване в групата на лицата с ревматични заболявания е от 2 до 4 пъти по-висок, а при При използване на имунопотискащи лекарства този риск нараства още повече. Това налага хората с ревматични, автоимунни заболявания да имат индивидуални схеми за ваксинация.

Внимание: ваксини, поставени в неподходящ момент могат да провокират обостряне и повишаване на активността на основното (ревматичното) заболяване.

Ето защо е от изключителна важност планът за евентуални ваксинации да се обсъди внимателно и детайлно с ревматолог и имунолог преди да стартира лечението с имунопотискащи препарати.

Внимание: ваксинации при наличие на ревматично заболяване трябва да се правят само при ниска активност на заболяването или когато то е в ремисия.

Внимание: избягват се ваксини с живи микроорганизми. Ваксините против грип и пневмококи са препоръчителни за всички лица с ревматични заболявания.

Важно свойство на тези ваксини, е че те намаляват заболеваемостта от бронхопневмонии и други болести на белите дробове. Това наприемр е от особена важност при хората с болест на Бехтерев, при които много често гръдния кош е с ограничени или липсващи двигателни възможности, което силно обременява работата на белите дробове. Важно е да се знае и помни, че смъртността, причинена от пневмококи при лица над 65 години достига до 60%.

Ваксината срещу тетанус трябва да бъде правена в случаи на наранявания и замърсяване на раните. Когато човек няма сигурност, че е преминал целия процес на ваксиниране или от последната ваксиниация са изминали повече от 5 години, той трябва да се консултира с личния си лекар с цел да се установи, каква е „подсещащата“ организма доза ваксина или специфичен антитоксин. Тези решения трябва да се взимат съвместно с лекар особено в случаите, когато раните са сериозно замърсени.

Ваксинирането против хепатит B може да се извършва при всички хора с ревматични заболявания, защото те имат твърде чести контакти със здравните служби.

Ваксината срещу т.нар. човешки папилома вирус (HPV) се препоръчва предимно при млади жени, които още не са започнали полов живот. Тази ваксина предпазва от рак на шийката на матката. EULAR препоръчва ваксинирането на млади жени преди 25 годишна възраст, които имат системен лупус еритематозус.

Случаи на туберкулоза при хора с автоимунни възпалителни ревматични заболявания, се резултат от реактивирането на латентна туберкулоза инфекция в организма. Преди започване на лечението с биологично лекарство е важно да се събере точна информация, за да се избегне подобна реактивация.

При използване на биологичното лекарство rytuksymab всички ваксинации, трябва да бъдат направени преди започване на самото лечение. Едва след 6 месеца от началото на лечението и 4 седмици преди следващата доза, могат да се прилагат „мъртви ваксини“. Тук „живите ваксини“ са безусловно забранени.

Заключение

Днес ваксините и ваксинирането предизвикват множество дебати. Много специалисти, в т.ч. педиатри, не са убедени в позитивния ефект на ваксините. „В нашата погрешно насочена ревност да защитим децата си, ние заменихме инфекциозните заболявания с доживотни разстройства“, казва Д. Лендър в своя роман „Ваксината“. Други смятат, че позитивния ефект от ваксините не само, че не е доказан, а дори е съмнителен. В глава 4. на книгата на Марко Пицути „Забранените лек-арства, които лекуват“ се разглеждат множество аспекти на ползите и вредите от различните ваксини. „Данните, взети от официалните статистики на Световната здравна организация, са малко известни и убедително показват, че ваксинациите имат крайно незначителна роля, дори отрицателна, в борбата срещу инфекциозните болести. Това, което наистина е довело до намаляването им, е подобряването на хигиенно-санитарните условия и начина на живот и хранене“ (Пицути 2013: 123-124). И в този контекст не приемам истерията на непушачите за вредата от пушенето, удобно забравяйки за отровите, които поемаме с храната, водата и въздуха.

Тък нямам за цел да дебатирам за или против ваксините. Онова, което според мен е важно, е родителите, хората с хронични заболявания и други социални категории лица, на които се предлага ваксинация, да получат максимално подробна информация за ползите и вредите от поставянето на дадена ваксина, за да може всеки да вземе наистина информирано решение и да даде информиране съгласие или да откаже една или друга ваксина, т.е. да поеме информирана отговорност за собственото си здраве или за здравето на неговите близки. Съвременната система за здравеопазване много често отказва точно това – необходимата подробна информация, необходима за вземане на решение. Всички ние – учени, лекари, фармацевти, пациенти трябва да помним и да осъзнаем простичката истина: лекарство, ваксина, медицинска процедура, която е инвалидизирала или убила човек, е на 100% вредна за пострадалия и неговите близки. Макроколичествените показатели са добри, стига да не попадаш в онези 1, 2 или 5 процента отклонения.

С други думи, преди да реши нещо за собственото си здраве и живот, човек трябва да се информира. Трябва да е наясно, че всяко решение има последици, отговорността за които трябва да се поемат от този, който е взел решението, както и от този, който е подтикнал човек към вземането точно на това решение.

Бележка: материалът е изцяло подготвен по: Chmielinska, M. (2014) Szczepienia w chorobach reumatycznych – szczepienia zalecane i niewskazane. (Materiał przygotowany przez Zakład Epidemiologii i Promocji Zdrowia Instytutu Reumatologii na podstawie wykładu lek. Magdaleny Chmielińskiej, wygłoszonego w ramach cyklu „Czwartkowe spotkania z reumatologią”).

Пицути, М. (2013) Забранените лек-арства, които лекуват. Издателство „Атеа Букс“ ЕООД.

доц. д-р Божидар Ивков

СОЦИОЛОГИЯ И ПСИХОЛОГИЯ НА ХРОНИЧНАТА БОЛЕСТ

Етикети

, , , , ,

Най-общо хроничната болест (или незаразнoтo заболяванe) може да се дефинира като заболяване или медицинско състояние, продължаващо дълго време и с бавно прогресиране на болестните промени.

Според Комисията за хроничните болести към СЗО хроничното заболяване се определя като „всяко смущение или отклонение от нормата, което има една или повече от следните характеристики: трайни са, предизвикват инвалидност, предизвикани са от необратими патологични промени, изискват рехабилитационно третиране или според всички очаквания ще налагат продължителен надзор, наблюдение или грижи“.

Според СЗО хроничните заболявания са водеща причина за смъртност в света и според данните на организацията те са отговорни за почти 2/3 (63%) от смъртните случаи.

Както се вижда и от определението на СЗО за хронична болест, тя се свързва преди всичко с това, че здравните проблеми (оплаквания) не могат да бъдат отстранени напълно и дефинитивно, а точно обратното – те се задържат с години в латентно (скрито – ремисия) или активно състояние. Едно от най-неприятните и трудно обясними свойства на хроничната болест е способността й да атакува човек внезапно и за продължително време. Това създава несигурност и неопределеност в живота и засяга почти всяка сфера от него. Tой се превръща в живот в интерпретация. Затова и социологията на хроничната болест е интепретативна социология, която изучава преживяването от човека на болестта.

Ще се опитам – на основата на данни от научни изследвания и на моите дългогодишни наблюдения – да систематизирам житейските сфери, върху които хроничното заболяване оказва негативно влияние, както да посоча някои от последиците (психологически, социални, икономически, морални) от това влияние:

- променя се цялостния досегашен ритъм на живот – болестта нахлува в живота на човека и се превръща в негов доминьон, като налага свой ритъм и свои изисквания, подчинени на нейните „капризи“: вземане на лекарства (често по схема), периодични посещения при лекар и провеждане на различни контролни изследвания, спазване на определен хранителен и двигателен режим и др. Тези промени се преживяват различно от отделните хора;

- променя се (често) външния вид на човека с хронична болест – болестта (или лечението й) може да доведе до такива промени, като: бързо отслабване или напълняване, окапване на косата, загуба на крайник или части от него, поява на открити рани или отблъскващи белези по кожата, осакатяване в резултат на хирургическа интервенция и т.н. Тези състояния могат да предизвикат психологически проблеми;

- влошава се психическото самочувствие, личната самооценка и емоционалната стабилност – хроничното заболяване често предизвиква емоционални и психични смущения и проблеми, независимо дали са признавани или отричани. Различни противоречиви емоции могат да се редуват като усещане и външна изява – понижаване на настроението, раздразнителност, прояви на агресия, страх, паника, безразличие и др. Дори е възможно да се развие емоционална зависимост. Тези емоционални състояния често са неразбираеми за здравите хора, близки до човека с хронично заболяване и могат да се превърнат в бариера пред социалните контакти по между им;

- намаляват функционалните (физическите) възможности и се снижава самочувствието, зависещо от физическото състояние – това особено често се наблюдава при физически активни хора (т.нар. спортен тип). Това може да се окаже важна предпоставка за възникване на съпътстващи заболявания и до поява или задълбочаване на инвалидността;

- промяна, по посока на намаляване, на цялостната житейска активност – става дума за физическата, професионалната, приятелската, а не рядко и сексуалната активност. Това понякога може да доведе до крайни изяви, като самоубийство – в зависимост от тежестта на самото заболяване и бързината на прогресиране на болестта;

- променят се количеството и качеството (вида и близостта) на социалните контакти с хората от социалното обкръжение на човека с хронично заболяване – тези промени много по-често са насочени в негативна, отколкото в позитивна посока: възможно е в социалните контакти да се появят чувства и усещания на отчаяние, самосъжаление, самоизолация, както и да започне по-рязко или постепенно угасване на еротичните преживявания и сексуалната активност. При по-силните хора хроничната болест може да активира и да повиши психичните и духовните сили на човека и той да се превърне в осезаемо по-активен и просоциален член на обществото, независимо от ограниченията, които налага самото хронично заболяване и наличните социални бариери;

- променя се ценностната йерахия на човека – хроничното заболяване подлага на сериозна преоценка смисъла на живота. Човек започва постепенно да придава много по-голямо значение на нематериалните ценности – наличните материални ресурси много слабо му помагат в борбата с хроничното заболяване, докато усещането, че не е сам в страданието, приятелите, „потапянето“ в религията и други, му помагат да понася по-лесно бремето на болестта;

- променят се социалния статус и социалните позиции – появата на хронично заболяване, неговото развитие и задълбочаване обикновено е свързано с висок разход на средства. Едновременно с това хората с хронични заболявания, които изпитват силна хронична физическа болка или други сериозни нарушения на функционалните си възможности, са принудени да преминат на половин работен ден или дори да напуснат работа. Това силно редуцира личните и на семейството ресурси. Така постепенно човек губи своите позиции в обществото и неговия социален статус се понижава, губят се властови позиции и в семейството, и в обществото, намалява личностното влияние и др.;

- появява се висока степен на риск от инвалидизация – много хронични заболявания (например ревматичнните, свързаните с нервната система и др.) ясно манифестират перспективата за инвалидизация. Това е особено травмиращо в първите етапи на болестта. Мнозинството хора си дават ясна сметка, какви са негативните последици от една евентуална бъдеща инвалидизация, в т.ч. и поради появата на т.нар. символни бариери;

- нарушават се социалната стабилност и отношения в семейството – необходимостта от повече грижи за човека с хронично заболяване, отпадането на някои семейни задължения и социални роли, появата на нови, нетипични такива, невъзможността да се поддържат досегашните професионални, съседски, приятелски и др. взаимоотношения, ограничаването на задоволяването на общите за партньорите и личните интереси и др., са в състояние да разклатят устоите на семейството и да доведат до сериозни конфликти. Дали семейството ще успее да се справи с тези проблеми за виси от много фактори – образование на партньорите, сила и тежест на хроничното заболяване, наличие на предразсъдъци и др.;

- започва процес на обедняване – често хроничното заболяване изисква значителен финансов и времеви ресурс, най-напред за поставяне на диагнозата, а след това за адекватно лечение. Често тази необходимост „изсмуква“ финансовите възможности на семейството и то може да изпадне в процес на обедняване и да достигне до състояние на бедност. Тук се наблюдава следната зависимост: колкото по-тежко и продължително е заболяването толкова по-висок става рискът от обедняване;

- нарушават се възможностите и способностите за преодоляване на наличните социални бариери – човекът с хронично заболяване се изправя често пред изцяло нов, неподозиран досега проблем. Това, което до вчера е било част от „рутината“ на ежедневния живот – пазаруване, пътуване от и до дадено място, уреждане на различни въпроси и проблеми и т.н. изведнъж се оказва трудно достижимо или дори невъзможно, защото например при ходене се изпитва силна болка, а тротоарите са неравни, стъпалата на превозните средства в публичния транспорт високи, настилките в много публични сгради са хлъзгави. Редица елементи на социалната и физическата среда се превръщат в трудно преодолими или непреодолими социални бариери – проблем, с който не всички хора успяват да се справят и това често диктува степените на самоизолация;

- ограничава се достъпа до пазара на труда, до пазара на стоки и услуги, в т.ч. и медицински – отпадането на редица професионални роли, загубата на работа, намаляването на финансовите средства, увеличението на разходите за лечение и влиянието на много други фактори силно редуцират достъпа на човека с хронично заболяване до пазара на труда (за навлизане в него или за завръщането на тази социална територия), достъпа до пазара на стоки и услуги (започва процес на лишаване – депривация, за да може да се заплати една или друга здравна услуга, да се закупи едно или друго лекарство).

Всички тези процеси най-често протичат едновременно и взаимно проникват в себе си и влияят с различна посока и сила върху живота на човека с хронично заболяване и живота на неговото семейство. Те, заедно със самото хронично заболяване, оказват огромно влияние върху психиката на човека, върху психологическия климат в семейството, върху социалните измерения на личния и семейния живот.

***

Споменах вече, че хроничното заболяване предизвиква повече или по-малко сериозни негативни емоционални и психологически проблеми. Трябва да е ясно, че психологическите и емоционалните преживявания имат своите социални измерения и последици, както и обратното.

Негативните емоции, преживявани от хората с хронични заболявания, могат да се разглеждат и като общи за всички хронични заболявания, и като специфични, присъщи или доминиращи в емоциите на човека с определено хронично заболяване. Сред общите негативни емоции са страхът, несигурността, понижаването на самооценката и др.

Едновременно с това страхът е типична негативна емоция и преживяване за хората със сърдечно-съдови заболявания. Той се засилва успоредно с активиране на заболяването или засилване на определени симптоми. При хората с бъбречна недостатъчност, които няколко пъти в седмицата са принудени да се подлагат на хемодиализа, доминира фрустрацията, предизвикана от сериозните ограничения в мобилността и социалната им активност – техният ритъм на живот е подчинен на процедурата и целият им живот се планира и живее съобразно времето и качеството на диализата. Тази ситуация сериозно заплашва чувството им за лична независимост и способностите им да контролират живота си и конкретните ситуации, което поражда усещане за безсилие и зависимост от другите. Подобни усещания доминират и в живота на хората с диабет, при които измерването и следенето на нивата на кръвната захар се превръща в задача номер едно за всеки ден. Ако човекът е и на инсулин това налага строго спазване на часовете за поставянето му, непрекъснатото носене на храна със себе си и др. Освен това в ситуации, свързани с консумация на храна, диабетиците често силно се отличават от останалите, което може да предизвика съжаление или фалшиво съчувствие.

При хората с ревматични заболявания – осъзнато или не – доминира несигурността, свързана с това в кой момент ще се появи или ще се усили болката. Тази несигурност, заедно с наличието на болка, често провокира раздразнителност, агресивност, понякога дори нетърпимост спрямо други хора.
Какво се случва със и в семейството, когато настъпва хроничната болест? Обикновено хроничното заболяване предизвиква криза не само в живота на отделния човек, но и в неговото семейство. Както вече споменах променят се ценностите, ритъмът на живот, традиционно изпълняваните социални роли, поемането на ангажименти и тяхното изпълнение и др. Появява се необходимост от реорганизация – понякога тотална – на множество дейности и времето, през което те се извършват. Но първото нещо, с което семейството трябва да се справи е това да овладее в максимално възможната степен негативните емоции, като страх, съжаление, безсилие, несигурност, психическо и емоционално претоварване.

Съвсем не е без значение кой от семейството започва да боледува от хронично заболяване. Ако това е мъжът, който до този момент основно се е грижел за финансовото и материално благополучие на семейството, са застрашени финансовата сигурност на семейството, неговата издръжка, начин, стандарт и качество на живота и др. Възможно е да се стигне до необходимостта друг член на семейството – ако има такъв – да започне работа и да изостави свои основни занимания (например образование). Понякога е заплашено съществуването на семейството и то трябва да разчита на доходите на съпругата и на помощта на близки и роднини.

Ако жената започва да боледува на първо място възникват множество битови проблеми, свързани с хигиената на дома, с приготвянето на храна, с грижите за и около децата и др.п.

Ако заболява детето то тогава заплахата към целостта на семейството не е толкова пряка, но това е предпоставка за много силни негативни емоции, процеси на обедняване, загуба на доходи, преумора – най-вече на майката,

Тези ситуации изискват адекватни действия от страна на всеки член от семейството, за които те не винаги са подготвени. Това налага самообучение в движение. В такива мигове от особена важност са силата на връзките и позитивните емоции и взаимодействия между отделните членове на семейството. Защото хроничното заболяване може да разруши, а може и да заздрави и укрепи семейството. Това зависи от множество фактори, чието влияние е едновременно

Няма твърдо установени правила за това как да се приеме и как да се живее с хроничното заболяване – всеки преживява своята болест по строго индивидуален начин. И именно тези преживявания се предмет на изследване на социология на хроничната болест. Могат обаче да се изведат някои общовалидни принципи или правила за поведение, които помагат в повечето случаи на хората с хронични заболявания да преодолеят по-лесно и по-бързо голяма част от своите проблеми. На основата на научната литература и личните си наблюдения ще се опитам да формулирам следните правила:

- при поява на негативни чувства и емоции, човек не бива да се затваря в себе си. По-добре е да се позволи на тези емоции да се излеят навън. Човек не бива да се притеснява, срамува или страхува да покаже, че го е страх, че изпитва самосъжаление, завист, злост, гняв, отчаяние;

- в нашата култура е прието, че мъжете не плачат и че това е срамно. Няма нищо срамно в сълзите, в признанието, че човек се страхува. Всеки човек, независимо от пола си, изпитва страх. Този страх не трябва да води до самообвинения, до допускане на мисълта, че това е божие наказание за някакви грехове. Странно е, че в такива ситуации хората приемат болестта наистина като божие наказание, а не като проява на някаква сатанинска сила и това има своето социологическо, културфилософско и религиозно обяснение назад във времето;

- „вербалната конфронтация“, или споделянето и обсъждането на проблемите винаги има позитивни последици. Диагнозата не трябва да бъде укривана, сякаш е някаква тежка стигма или крайна и необратима присъда;

- човекът с хронично заболяване не трябва да се срамува да моли за помощ, както физическа, свързана с извършването на някаква дейност, така и емоционална. Всеки човек, дори най-силния, има мигове на слабост и тогава се нуждае от ръката или обятията на близък човек;

- важно е да се мисли позитивно и да се усвои възможно най-голямо знание за същността на заболяването, за възможните сценарии на протичане и др., както и за всички възможни начини за нейното лечение;

- активното и осъзнато участие в процеса на лечение е от изключителна важност. Придружено с позитивна нагласа, то може да върши чудеса;

- от особено голямо значение са контактите и обмяната на информация с други хора със същото заболяване, както и включването в групи за самопомощ. Това може да се превърне в източник на голяма позитивна енергия и позитивни емоции;

- важно е, също така човекът с хронично заболяване да оцени адекватно своите съхранени възможности и способности, както и настъпилите ограничения, като се старае да ограничи задълбочаването на ограниченията и да развива възможностите и способностите си. Животът с хронична болест често е живот-битка със зависимостта;

- независимо как хроничното заболяване се изявява като скулптор върху тялото на човека, той трябва да поддържа максимално добре външния си вид и да не се притеснява от измененията в неговата стойка и осанка – така или иначе никой никога не е бил харесван от всички;

- човекът с хронично заболяване трябва да се научи да се радва на малките неща, на малките успехи днес, на позитивните случки и събития и да се стреми да доставя радост на околните.

Животът с хронично заболяване е труден, защото то се превръща в „спътник“ за цял живот. Това, как ще живее човекът с хроничното заболяване – като зависим и никому непотребен индивид, или като личност с лично достойнство – зависи в много голяма степен от самия човек и неговите избори.

Накарайте другите да ви уважават и да се възхищават от вашата сила, а не да ви съжаляват заради болестта ви.

Източници: http://pl.wikipedia.org/wiki/Choroba_przewlek%C5%82a
http://www.uratujmyzycie.org.pl/index.php/dla-rodzicow/29-co-choroba-przewleka-zmienia-w-yciu-czowieka-
http://www.luxmed.pl/dla-pacjentow/o-zdrowiu/onkonawigator/on/choroba-przewlekla-przyjaciel-na-cale-zycie-.html

доц. д-р Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ПРАВИЛАТА ЗА БИЗНЕС И ЖИВОТ НА ДЖОАН РОУЛИНГ

Етикети

, , ,

Ние ставаме все по-нечувствителни един към друг. Вместо съчувствие и съпричастност си разменяме негативни оценки, лепим си етикети, без да имаме право на това. Отблъскваме протегната ръка – „Мошеник!“ – прелита мисъл в главата ни. А ако се взрем в очите на човека протегнал ръка за помощ може би ще разберем, че той наистина е изпаднал в беда. Подминавайки го не си даваме сметка, че ние сме в по-голяма беда от него – започнали сме да губим човешкото в себе си.
***
Проблемите започват тогава, когато изгубим способността си да изслушваме това, което не ни се иска да слушаме.
***
Славата изсмуква жизнените сили на човека.
***
Да си богат има смисъл само тогава, когато знаеш как да раздаваш парите си. Даването на пари без цел и посока не помага на никого.
***
В съвременните развити общества успехът е право пропорционален на богатството. И това естествено опорочава всичко, дори искрения жест на доброта.
***
Когато си беден губиш своята индивидуалност и идентичност.
***
Човек може да издържи всичко, докато това „всичко” не го смаже.
***
Питат ме, защо продължавам да парафразирам? Защото това ми харесва и ме прави щастлив.
***
Ако искате да разберете човекът, най-напред вижте как се отнася с тези, които са по-ниско от него в социалната йерархия.
***
За да живееш добре не е достатъчно само да мечтаеш.
***
На хората с инвалидност се гледа като на хомогенна маса – като на някаква социална каша. Не, те са също такива индивидуалности, както и всички останали.
***
За да бъде щастлив човек, трябва да се гордее с малкото добро, което е направил, а не цял живот да се срамува от грешките си.

Божидар Ивков

СОЦИАЛНИ И ИКОНОМИЧЕСКИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ОСТЕОАРТРОЗАТА

Етикети

, , , , , , ,

Смята се, че остеоартрозата (osteoarthritis – OA) е най-често срещаното заболяване на опорно-двигателния апарат (Sengha 2000). Например според американския център за контрол на заболявания през 1997 година от болести на опорно-двигателния апарат са страдали 16% от североамериканците – около 43 мил. лица (CDC 2001). Според експертните оценки се очаква през 2020 година този относителен дял да се увеличи на 18,2% (Lawrence, Helmick, Arnet et al. 1998).

Във Франция остеоартрозата е разпозната в около 18% от населението на страната (Levy, Perocheau et al. 1993, цит. по Stanisławska‑Biernat 2008: 50). В България се смята, че 12%-15% от българите имат остеоартроза, като този относителен дял нараства с възрастта.

Етиологията на болестта не е изяснена до край. Смята се, че наднорменото тегло е една от основните причини за появата и развитието на остеоартрозата, която обхваща коленните и тазобедрените стави, както и ставите на ръцете (Dougados, Gueguen, Nguyen et al. 1992; Felson, Zhang, Hannan et al. 1997, цит. по Stanisławska‑Biernat 2008: 50). Наднорменото тегло и затлъстяването са най-важния рисков фактор за появата и развитието не само на остеоартрозата, но и за последващата от нея инвалидизация. Това е рисков фактор, чието влияние може да се отстрани или силно да се редуцира. Съвременният начин на живот и хранене, както и начинът на производство на храни и влаганите в тях продукти, са главните причини за увеличението на относителния дял на хората с наднормено тегло и затлъстяване. Например в Полша през 2004 година полския статистически институт провежда национално представително изследване, което установява, че 16,9% от поляците на 15 и повече години, са с наднормено тегло, а със затлъстяване са 12,5% (GUS 2006). Този относителен дял скача на около 40% при лицата над 60 години. Изследването показало, че мнозинството поляци прекарват пасивно своето свободно време, което е причина, както за наддаването на килограми, така и за появата на проблеми, свързани с остеоартрозата (пак там, с. 50). Тук със сигурност влияние (макар и опосредено) оказват и публичните политики, свързани с доходите, намирането на работа и др., т.е. с редуциране – или по-точно с невъзможността да се редуцират и смекчат – на социалните неравенства в обществото. Според демографските прогнози за Европа на Евростат населението над 65 години от 75 милиона души през 2005 година ще се увеличи на 135 милиона през 2050 година, което ще представлява приблизително 30% от населението на стария континент. За Полша се очаква, че през 2029 година населението над 65 години ще се увеличи почти двойно и ще надхвърли 8 милиона човека. България не прави изключение от тези тенденции. През 2009 година населението на страната на 65 и повече години е било 17,4% и се очаква през 2030 година този относителен дял да нарасне на 22,7%, т.е. всеки пети българин през 2030 година се очаква да бъде на 65 и повече години (Атанасов, Тонева, Гавазки 2011: 25-27).

Според експертните оценки разходите, свързани с болестите на опорно-двигателния апарат представляват между 1% и 2,5% от брутния вътрешен продукт на страни като САЩ, Канада, Великобритания, Франция и Австралия (March, Bachmaeier 1997, по Stanisławska‑Biernat 2008: 50). Разходите за лечението на остеоартрозата и последиците от нея – според експертите, се поемат от цялото общество: като се започне от болния и неговото семейство, премине се през здравеопазването, осигурителната система и системата за социална сигурност (т.е. социално подпомагане) и се стигне до работодателите и бюджета на държавата. Това е вярно но само донякъде. Истината е, че основните разходи са за сметка на болния и неговото семейство. В една икономика като българската, в която производството е силно редуцирано, а безработицата е много висока, загубите на бюджета и работодателите не са малки, но не са и такива, каквито ги представят експертните оценки. И още, българското здравеопазване е изцяло поставено върху идеологията, философията и принципите на свободния пазар, а това означава че хроничните заболявания са траен източник на печалби за лекари, фармацевти, здравни заведения (особено за техните мениджъри) и НЗОК. Същността на публичните политики, реализирани в сферата на здравеопазването не са насочени към профилактика и ефективно лечение, а към осигуряване на печалба, т.е. основани са предимно и почти изцяло на икономическа рационалност. Съвсем не е случаен факта, че в доклада „Саркози“, изготвен от екип учени под ръководството на Джоузеф Стиглиц, Амартия Сен – и двамата носители на Нобелова награда за икономика, и френския политолог Жан-Пол Фитуси, се твърди, че брутния вътрешен продукт не бива да се фетишизира. Авторите на доклада предлагат нов индикатор за благополучие, който да взема предвид не само икономическото производство, а и такива фактори като доходи на домакинствата, замърсяване на околната среда, социални контакти, прекарване на свободното време, физическа и икономическа несигурност, достъп до здравни услуги, образование, както и политическа свобода. При такъв подход най-вероятно ще се окаже, че основния губещ от появата на хронично заболяване – в случая остеоартроза, е хронично болния и неговото семейство. Подобен извод се налага от множество излседвания в сферата на социология на медицината и по-специално на социология на хроничното заболяване от перспективата на болния.

***

Преките разходи, свързани с лечението на остеоартрозата и овладяването на негативните последици от нея, включват разходи за: закупуване на лекарства с и без рецепта, диагностични изследвания, посещения при лекари, хоспитализации, рехабилитация (стационарна и санаторно-курортна, ендопротезиране, закупуване на помощни средства (бастуни, канадки, проходилки и др.), приспособяване на дома, респективно автомобила към потребностите на човека с инвалидност (последните две се срещат изключително рядко в България и са почти изцяло за сметка на болния и неговото семейство).

Налични са изследвания, които предоставят данни за величината на преките и непреките разходи при остеоартроза. Например Rabenda и сътрудници изследвали 1811 белгийски работници (Rabenda, Manette, Lemmens et al. 2006). Честотата на проява на остеоартроза сред изследваните лица била 34,1%. Преките разходи (визити при лекари, изследвания, лекарства, хоспитализации) възлизали средно по 44,5 евро на месец за пациент, a разходите (загубите), свързани със загуба на работоспособност на 64,5 евро на месец за пациент.
В Италия бил създаден екип за изследване на разходите при ревматични заболявания. Изследвани били годишните разходи при 254 лица с остеоартроза на коляното (Leardini, G, F. Salaffi, R. Caporali et al. 2004). Преките разходи били изчислени на 934 евро на пациент за година, от които:

- 233 евро разходи за хоспитализации,

- 209 евро разходи за диагностика (посещения при лекар и изследвания,

- 146 евро разходи за лечение и

- 346 евро за немедицински разходи (за асистенти, транспорт, помощни средства).

37% (почти 400 евро) от преките разходи са били за сметка на пациента.

Непреките разходи (или загубите) са били по-високи – 1236 евро на година, от които:

- 31% били разходи (загуби), свързани със загуба на работоспособността,

- 60% били неформалните разходи за асистенти,

- 9% разходи за други грижи (Leardini, Salaffi, Caporali et al. 2004, цит.по Stanisławska‑Biernat 2008: 51).

В Канада били изследвани 383 лица с остеоартрит в професионално активна възраст. Непреките разходи, свързани с болестта представлявали 11 553 канадски долара на човек за година, от които 41% от разходите (загубите) били свързани с намалената работоспособност, 37% с напускането на работа или смяната на работното място, 2% с намаленото работно време, a 10% с вземането на болнични дни (Li, Gignac, Anis 2006). Величината на непреките разходи корелирали не само със засилването на симптомите, но също и с появата и развитието на депресивни състояния, с ограниченията, произтичащи от работното място и слабия контрол върху времето за работа.

Върху разходите за лечение на остеоартрита влияе не само болестта, но и различни психо-социални фактори. Според едни от най-новите данни, свързани с епидемията от затлъстяване, се предвижда нарастване на броя на заболелите от остеоартрит. Allman‑Farinelli и сътрудници смятат, че разходите, свързани с хоспитализацията поради оастеоартрит през 2025 година ще достигнат 44,4 мил. долара при 25,5 мил. долара през 2005 година (Allman‑Farinelli, Aitken, Lesley et al. 2008, по Stanisławska‑Biernat 2008: 51).

В България липсват, каквито и да било достоверни данни, свързани с разходите за лечение при остеоартрит. Според полската изследователка Станиславска-Биернат е необходима не само оценка на преките разходи, но и на непреките такива, които са свързани със загуба на работа и необходимостта да се заплаща на асистент. Всъщност това са както разходи, така и загуби за човека с ревматично заболяване и неговото семейство. Важно е наистина да се разберат и опознаят подробните видове разходи, за да може да се разшири кръгът на разбиращите значимостта на заетостта на хората с инвалидност – значимост, която се проявява и на личностно, и на обществено равнище (Stanisławska‑Biernat 2008: 51). Още по-важно е, тези данни да бъдат обвързани със социално-демографските характеристики на респондентите (пол, възраст, местоживеене, образование, заетост, източници и величина на дохода и др.).

За разлика от българските програми за рехабилитация, които в резултат на неадекватна политика в сферата на здравеопазването, са обречени на изчезване, в Европа се затвърждава мнението, че рехабилитацията трябва да бъде насочена към подпомагане на хората да запазят работата си. „Неправилното функциониране и организация на здравеопазването са в състояние в много голяма степен да влошат възможностите за запазване или завръщане на работа на хората с остеартроза“ – твърди, и то с пълно основание, полската изследователка (Stanisławska‑Biernat 2008: 51).

Според изследователите остеоартрозата е основната причина в САЩ за инвалидизация на лицата над 65 години (Zhang, W, M. Doherty, N. Arden et al. 2005).

Особено важно е да се разбере, че хората с ревматични заболявания, в т.ч. тези с остеоартроза, ежедневно се борят с хронична физическа болка, инвалидизация, влошаване на настроението и различни психологически проблеми, с влошаване на семейните и социалните контакти, със загуба на работа и влошаване на финансовото състояние на семействата им. Днес в развитите страни – България определено не е такава – основна задача на медицината е не само опазване и удължаване на живота на човека, но и повишаване на качеството на живот, обусловено от здравето. А това не може да стане в условия на провеждане на публични политики в сферата на здравеопазването, в които хуманистичната идеология е заменена с идеологията на грубата икономическа рационалност. Повишаването на качеството на живота на хората с ревматични заболявания изисква въвеждане в практиката на профилактични програмни, ограничаващи развитието или максимално ранно откриване на тези заболявания, поддържане на възможностите/способностите на хората, осигуряване на достъп до съвременно лечение и др., както и профилактика на инвалидността, т.е. предотвратяване или максимално отдалечаване във времето на настъпването на състоянието инвалидност.

В много страни в Европа, България е на челно място сред тях, отсъстват надеждни епидемиологични данни за величината, вида и тежестта на ревматичните заболявания. При тази ситуация не е ясно как изобщо се формират публични политика в тази област. Всъщност липсата на подобно знание, е част от политиката по целенасочено създаване на незнание, което обслужва финансовите и властови интереси на здравните мениджъри, фармацевтичните компании, осигурителните институции и тесен кръг от политическите елити.

Съвременната структура на населението, процесите на застаряване и утвърждаването и постепенното увеличение на хроничната патология, изискват адекватни реформи не само в системата за здравеопазване, но и в осигурителните системи и пазара на труда. За съжаление днес реформите в тези сфери се свеждат единствено до ограничаване и/или отнемане на достъп и възможности, което обрича хиляди хора на бедност и инвалидност.

Литература

Атанасов, А., З. Тонева, И. Гавазки (2011) Населението на България – демографски профил към 2009-2010 г. В: П. Найденова (ред.) Населението на България в началото на XXI век. Състояние и тенденции. АИ „Mарин Дринов“, София.

Аllman‑Farinelli, М., R. Aitken, A. Lesley et al. (2008) Osteoarthritis – the forgotten obesity‑related epidemic with worse to come. In: Med J Austral, Vol. 188, p 317.
CDC (2001) Centers for Disease Control. Prevalence of arthritis – United States. In: Morb Mortal Wkly Rep, Vol. 50, pp. 334‑336.

Dougados, M., А. Gueguen, М. Nguyen et al. (1992) Longitudinal radiologic evaluation of osteoarthritis of the knee. In: Journal of Rheumatology, Vol. 19, pp. 378‑383.

Felson, D. T., Y. Zhang, M. T. Hannan et al. (1997) Risk factors for incident radiographic knee osteoarthritis in the elerly: the Framingham Study. In: Arthritis Rheum., Vol. 40, pp. 728‑733.

GUS (2006) Stan zdrowia ludności Polski w 2004 r. – Reprezentacyjne badanie ankietowe. GUS,. Warszawa 2006.

Lawrence, R. C., C. G. Helmick, F. C. Arnet et al. (1998) Estimates of the prevalence of arthritis and selected musculosceletal disorders in the United States. In: Arthritis Rheum. Vol. 41, pp. 778‑799.

Leardini, G, F. Salaffi, R. Caporali et al. (2004) Direct and indirect costs of osteoarthritis of the knee. In: Clin Exp Rheumatol. Vol. 22, pp. 699‑706.
Learmont, I. D., C. Young, C. Rorabeck. (2007) The operation of the century: total hip replacement. In: Lancet. Vol. 370, pp. 1508‑1519.

Levy, E. F. A. Perocheau et al. (1993) Les couts socioeconomiques de l’arthrose en France. In: Rev Rhum Ed Fr. Vol. 60, pp. 63‑67.

Li, X., M. A. Gignac, A. H. Anis (2006) The indirect costs of arthritis resulting from unemployment, reduced performance, and occupational changes while at work. In: Med Care. Vol. 44, pp. 304‑310.

March, L. M., C. M. J. Bachmaeier (1997) Economics of osteoarthritis: a global perspective. In: Baillieres Clin Rheumatol, Vol. 11, pp. 817‑849.

Rabenda, V., С. Manette, R. Lemmens et al. (2006) Direct and indirect costs attributable to osteoarthritis in active subjects. In: Journal of Rheumatology, Vol. 33, pp. 1152‑1158.

Sengha, O. (2000) Epidemiology of rheumatic diseases. In: Rheumatology, Vol. 39, pp. 3-12.

Stanisławska‑Biernat, E. (2008) Społeczne i ekonomiczne aspekty choroby zwyrodnieniowej stawów. W: Polskie Archiwum Medycyny Wewnętrznej, Vol. 118, Suppl. 1, ss. 50 53

Stiglitz, J. E., A. Sen, J-P. Fitoussi (2009) Report by the Commission on the Measurement of Economic Performance and Social Progress. http://www.stiglitz-sen-fitoussi.fr/documents/rapport_anglais.pdf

Zhang, W, M. Doherty, N. Arden et al. (2005) EULAR evidence based recommendations for the management of hip osteoarthritis: report of task force of the EULAR Standing Committee for International Clinical Studies Including Therapeutics/ESCISIT. Ann Rheum Dis. Vol. 64, pp. 669‑681.

http://epp.eurostat.ec.europa.eul

доц. д-р Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ВИКТОР ПЕЛЕВИН

Етикети

, , ,

Окончателната истина за добрия човек винаги я съобщават на майката.
***
Хората, които искат да разберат, какво мислят гледат непрекъснато телевизия.
***
В любовта трудно се открива смисъл, но тя е в състояние да осмисли целия живот на човека.
***
Живеем на бързи обороти, като подгонени животни. Жизненият ни двигател се зарежда непрекъснато от собствените ни видения и фантазии. И ако спрем за миг и помислим спокойно ще разберем цялата безсмисленост на тази гонитба.
***
Пътуването до различни места и страни винаги е пътуване в и до себе си.
***
Това, за което не ми достигат думи за мнозинството хора изобщо не съществува.
***
Обожавам думата „инвалид“. Защото тя показва невалидността на онези, които ме „замерят“ с нея не спирайки да ми обясняват какви и колко усилия трябва да направя, за да придобия онази форма, която е изгодна за тях.
***
Ако искаш да си щастлив не преследвай щастието. То винаги има грижата да ни намира, когато трябва, където трябва и за колкото трябва.
***
Бързият секс е занимание за самотници.
***
Не съдете моя рай, не му поставяйте обидни етикети. За мен той е рай. Запитайте се, как другите оценяват вашия ад?
***
За всичко виним Бог. И забравяме, че има Сатана, независимо, че ни се привижда навсякъде, освен в огледалото и телевизора.
***
Животът е странна птица. За да се измъкнеш от пещерата на собствената си глупост, най-напред трябва да се вмъкнеш в нея.
***
Най-лесно се дават съвети. И обикновено тези, които ни съветват не изпълняват нищо от това, което говорят.

Източник:http://www.adme.ru/tvorchestvo-pisateli/25-kolyuchih-citat-viktora-pelevina-808910/ © AdMe.ru

Божидар Ивков

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.