ПЕТ НАЙ-ВАЖНИ ФАКТИ, КОИТО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА РЕВМАТОИДНИЯ АРТРИТ (РА)

Етикети

, , , , , , ,

  1. РА не е само заболяване на ставите

РА е автоимунно заболяване, при което възпалителния процес води до разрушаване на ставната обвивка, тъканите и сухожилията и останалата съединителна тъкан в тялото и повърхността на ставите. РА е една от 100- те форми на артрит, засягаща милиони американци.

РА се различава от остеоартрита, който представлява износване на ставите с напредване на възрастта.

РА може да засегне хора от всяка възраст, причинявайки инвалидизация, която повлиява на способността на човек да бъде активен и самостоятелен и може да доведе до съкращаване на продължителността на живота на човека с РА.

  1. РА не може да бъде диагностициран единствено чрез кръвни тестове

РА се диагностицира, като се вземат предвид комбинация от фактори –клинична история, лабораторни тестове, образна диагностика (рентгенови снимки, ЯМР, ултразвук). Най-често използваните кръвни тестове включват неспецифични показатели за възпаление, като изследване на СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите) или С-реактивен протеин (CRP). Повечето хора с РА имат положителен ревматоиден фактор (RF), въпреки това около една трета от хората с РА нямат положителен ревматоиден фактор. За тях се казва, че имат серонегативен РА. Изследванията показват, че анти-CCP антитела (антицикличните цитрулинирани пептиди) могат да бъдат открити при здрави хора години преди клиничното начало на РА. Допълнителни кръвни тестове са в състояние да покажат повишен брой на тромбоцитите, нисък албумин, анемия, повишени стойности на алкална фосфатаза (чернодробен ензим).

  1. РА повишава риска от сърдечно-съдови заболявания

РА е системно заболяване, което води до увреждане не само на ставите, а така също и на вътрешните органи: сърце, бели дробове, черен дроб и кръвоносна система. РА се свързва със сърдечносъдови заболявания, като сърдечна недостатъчност, с белодробни заболявания, проблеми с очите, фибромиалгия, депресия и др. Хората с РА трябва да следят здравословното състояние на сърцето си максимално да контролират холестерола, да спазват здравословен режим за хранене и да приемат храни, полезни за сърцето, да правят редовно упражнения. Сърдечните заболявания са водещата причина за смъртност сред хората с РА.

  1. Физическите упражнения са полезни при РА

РА предизвиква болка и скованост и често ограничава обема на движенията. Докато при криза ставите трябва да се щадят, то при ремисия движението е полезно за хората с РА. Упражнения със слабо натоварване като плуване, ходене, каране на велосипед или йога са препоръчителни за увеличаване на силата, гъвкавостта, обема на движенията и подобряване на здравето на сърцето. Прочуванията показват, че дихателни упражнения пет пъти седмично повишават настроението и подобряват цялостното здравословно състояние и функциите на организма. Обсъдете с лекаря си кой е най-подходящият режим за вас.

  1. Ранното и агресивно лечение е най-доброто при диагноза РА

РА е прогресивно заболяване, което ако не бъде овладяно навреме може да доведе до трайни увреждания, инвалидизация и загуба на подвижност. Проучванията показват, че започване на агресивно лечение до три месеца след отключване на заболяването е изключително съществено за постигане на ремисия. Въпреки това поставянето на диагнозата може да отнеме много повече от три месеца. Точното лечение с болест модифициращи медикаменти може да помогне за подобряване на симптомите на РА  и да предотврати уврежданията. След като бъде постигната ремисия или ниска активност на заболяването е важно лечението да бъде продължено. РА е неизлечимо заболяване, което продължава през целия живот и изисква лечение през целия живот.

превод от английски език: Боряна Ботева

Преводът е направен по: Emrich, L. (2014) Top 5 Facts You Should Know About RA. https://rheumatoidarthritis.net/living/top-5-facts-know-ra/

БИБЛИОТЕРАПИЯ

Етикети

, , ,

В началото бе словото… (Йоан 1:1)

„През изминалите пет века, откакто печатната машина на Гутенберг превърна четенето на книги в популярно занимание, линейният, литературен ум е в основата на изкуството, науката и обществото. Гъвкъв и проницателен, той се проявява като богатото въображение на Ренесанса, рационализма на Просвещението, откривателския дух на Индустриалната революция, дори подривното мислене на Модернизма. Скоро може да се превърне в ума на миналото”. (Н. Кар. Под повърхността, с. 19)

 

Книгата. За много от нас това е може би най-великото откритие на човека, а през последните почти 600 години тя е непрекъснат и верен спътник на всеки, който е готов да отвори ума и сърцето си за нея. Защото освен всичко друго книгата е в състояние да смекчи, дори да излекува, нежелани психични състояния, като скука, страх и/или тревожност, апатия, безразличие, самотност. Тя може да породи и много позитивни чувства и усещания, като радост, спокойствие и др.

Смята се, че преди много, много векове, в древната и известна до днес Александрийска библиотека, е имало надпис: „Лекарство за ума“. Известно е, че през 1272 година в болницата „Ал-Мансур“ в Кайро е бил четен Коранът в рамките на лечението на хората. През XVIII век в Европа започват да включват религиозни текстове в процеса на лечение на хора с психични заболявания.

 Какво представлява библиотерапията?

Най-сбито и доста опростено може да се каже, че библиотерапията се основава върху терапевтичните ценности на литературата, като различните жанрове помагат при различни състояния (Ивков 2014). 

За „баща“ на библиотерапията се смята Н. А. Рубакин (1862-1946) – руски книговед, библиограф, популяризатор на науката и писател. През 1919 година, в Института по библипсихология в Лозана, Рубакин започва да изследва реакциите на отделните читатели.

Различават се няколко вида библиотерапия: (1) институционална, (2) клинична и (3) педагогическа.

Библиотерапията възниква на основата на терапевтичните действия и опита на лекари, психолози, библиотекари. Тя е предназначена за болни хора (клинична библиотерапия), за здрави хора, имащи житейски проблеми – например, санотни са, чувстват се отхвърлени и др., както и за деца и младежи, които срещат проблеми с училище и с усвояването на знания, имат поведенчески проблеми или проблеми със социалните си контакти.

 Библиотерапията при децата с различни увреждания

Тук става въпрос за т.нар. педагогическа библиотерапия, която е адресирана към децата с физически, сензорни и поведенчески проблеми и увреждания.

При децата с физически увреждания книгата се използва като допълващ комплексната им рехабилитация, в процесите на: (1) подкрепа на детето при акцептацията на самото себе си като човек с инвалидност; (2) редуциране на психичното напрежение, породено от физическите увреждания и дисфункции на тялото; (3) интеграцията на детето в социалната среда, в т.ч. и класа, както и формиране на чувствителност към проблемите на хората с инвалидност (Gromadzka).

При децата с увреждане на слуха – глухи и слабочуващи – се смята, че включването им в общността на четящите има силен позитивен просоциален ефект. Особено днес, с новите форми на книги, детето с увреден слух може да постигне пълна социална интеграция. Тук важно изискване е библиотерапевта да знае жестомимичния език и да разбира спецификата на вербалните контакти между глухи и чуващи (Gromadzka).

При слепи и слабовиждащи деца книгата може да бъде източник на знания за света, за хората с подобни проблеми и да съдейства за самоакцептацията на сляпото дете. Важно е децата с увредено зрение да имат достъп до учебници и книги с брайлово писмо или до аудио книги.

Библиотерапията, особено прилагана при деца, не трябва да се свързва с принуда, наказание или скука. Четенето на книги винаги трябва да означава за детето радост, да се свързва с удоволствие.

Когато библиотерапията се провежда в група, за да бъде полезна и да има максимално положителен ефект, тя трябва да е основана на следните принципи: (а) свободно участие; (б) вземане предвид на потребностите, проблемите и възможностите на всеки член на групата; (в) приспособяване на терапевтичните средства към перцептивните и физическите възможности на всеки член на групата; (г) вземане предвид и акцептация на равнището на „готовност за участие“ на членовете; (д) адаптиране на равнището и темпа на терапевтичните занятия към психичните и физическите възможности на членовете на групата; (е) по възможност комбиниране на библиотерапията с музикотерапия и артерапия, както и с елементи на други видове терапии, които активно подкрепят процеса на оздравяване (Gromadzka).

Използваните книги в процеса на оздравяване могат да се разделят на три основни групи:

(1) стимулиращи – това са преди всичко книги с авантюристично-приключенска тематика, военни, книги за пътешествия и научнопопулярни книги;

(2) успокояващи – тук спадат приключенската литература, фантастиката, хумористичната литература;

(3) рефлексивни – това са етнографски книги, биографични, романси, психологическа и социологическа литература (Ивков 2014).

Човекът, който изпълнява ролята на библиотерапевт трябва да бъде личност, която буди доверие, да е толерантен и търпелив.

Едно от най-важните неща, които трябва да се знае и да се помни е факта, че никой не се ражда читател. Четенето се възпитава. И затова е много важно да се чете на малкото дете, но преди всичко да се чете за удоволствие.

 Книгата и хроничната физическа болка

„Добрата книга е много по-потребна на болния, отколкото повечето лекарства“ – казва Б. Брус-Потър. Това е вярно наблюдение. Имал съм възможност дълги години да наблюдавам хора с ревматични заболявания. Всички, които четяхме, независимо дали в болницата, санаториума или в дома си, сякаш понасяхме и преживявахме по-леко болката, благодарение именно на четенето на книги. Книгата, със знанието и емоциите, които носи в себе си, има способността да „отнема“ част от силата на болката, да успокоява, да лекува.

Книгата е взискателен приятел – тя настоява за цялото ни внимание, за мобилизиране на целия ни мисловен капацитет. И когато го получи се „себеотдава“ тотално, без уговорки и без желания за възмездяване. Именно в този обмен на себеотдаване болката сякаш се смирява, разхлабва жестоката си хватка. Понякога съм имал усещането, че дори болката се отдръпва в знак на уважение пред словото.

Ако парафразирам мисълта на Декарт, тя би звучала така: „Чета, следователно съществувам“.

Да, аз чета и съществувам, живея и мечтая…

 Литература:

Ивков, Б. (2014) Четенето на книги като лечебно средство. https://bojidarivkov.wordpress.com/tag/%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F/

Кар, Н. (2012) Под повърхността. Как интернет влияе върху четенето, мисленето и паметта. Издателство „ИнфоДар”, София.

Gromadzka, Е. Biblioterapia w pracy nauczyciela i bibliotekarza. Biblioteka PWSH w Gdyni. [www.gdynia.tnbsp.pl/proponujemy_pliki/Biblioterapia.ppt]

доц. д-р Божидар Ивков

ДЕВЕТ СИМПТОМА НА ЛУПУС, КОИТО ВСЯКА ЖЕНА ТРЯБВА ДА Е В СЪСТОЯНИЕ ДА РАЗПОЗНАЕ

Етикети

, ,

„Подобно на много други автоимунни заболявания, лупусът засяга повече жени, отколкото мъже. По данни на S.L.E Lupus Foundation, 90 % от хората, на които е поставена съпътстващата целия им живот диагноза, са жени на възраст между 15 и 34 години. (S.L.E. е абревиатурата на системен лупус еритематозус – това е пълното наименование на болестта).

Също, като при подобните на лупус заболявания – Тиреоидит на Хашимото, множествена склероза и други, причините за възникване на болестта са неизвестни. Експертите предполагат, че причините са съвкупност от генетична предразположеност и влияние на външни фактори, но все още няма ясно становище относно появата на болестта. Поставянето на диагноза е много трудно, защото симптомите и последиците са в голям диапазон и могат да бъдат характерни за много заболявания“.

Така започва една интересна и много полезна статия за лупуса – автоимунно ревматично заболяване. Всеки един от описаните симптоми е достатъчно важен и изисква повишено внимание. Това е материал, който предоставя основни знания на хората с лупус. Интересуващите се могат да намерят повече информация в Интернет или да попита лекуващия ги ревматолог. Не малко информация има и на сайта на ОПРЗБ.

http://www.revmatologia.org/

Искам да изкажа своята и на цялото ръководство на ОПРЗБ дълбока благодарност за чудесния превод на г-жа Жанета Черпокова.

доц. д-р Божидар Ивков

 9-SLE

 

 

 

5 МИТА ЗА ХРОНИЧНАТА БОЛКА: ЗАЩО НЕ ВСИЧКО Е В ГЛАВАТА

Етикети

, , ,

Хроничната болка или болката, която не изчезва в продължение на повече от три месеца, засяга всеки пети австралиец.

Всички имаме опит с болката. Помислете за последния път, когато сте си порязали пръста, докато режете хартия, или сте се изгорили на печката.

Това със сигурност не е забавно, но обикновено такава болка преминава доста бързо.

Представете си обаче, какво би било да имате болка, която не преминава и присъства всеки ден – това е хроничната болка.

 Мит 1: Болката е в главата ти

Често срещано погрешно схващане, е, че някои хора изпитват болка, защото са неустойчиви, тревожни, депресирани, или не се справят добре със стреса. Това е неправилно.

Всеки натрупан опит – докосване, топлина, сърбеж, болка – е създаден от мозъка и по този начин е в главата ви, но това не означава, че той не е реален.

По същия начин, болката е истинско преживяване, което представлява вашият мозък в защитен режим и вземане на действено решение, че тялото ви е под заплаха.

Ако има достатъчно сигнали за опасност в настоящото, то на изхода се възпроизвежда болка.

Преживявания като страх, тревожност или депресия могат да повишат нивата на болка и е възможно да се повиши риска от постоянна болка.

Но често, тези чувства се развиват само след като човек вече има хронична болка.

 Мит 2: Медикаментите са единственото лечение, което ще ви помогне

Има много начини да се борим с болката без да се прибягва към хапчета.

Според едно ново странно откритие болката може да бъде намалена, само като се гледат визуални илюзии.

Както било установено, тази визуална илюзия, при която пръста изглежда по-дълъг, отколкото е в действителност, намалява болката при някои хронично болни, изпитващи болка.

Нашият мозък комбинира информация от много източници за нашето тяло, като докосване, визия, движение и звук.

Тъй като цялата тази информация се комбинира едновременно, това означава, че промени в информацията от един източник, като визия, могат да променят информацията от друг източник, като сигнал за опасност, идващ от нашето тяло към мозъка.

Смята се, че визуалните илюзии работят чрез промяна на сигнала за опасност, който отива към мозъка.

Терапиите с илюзия работят при намаляване на болката и отоците, свързани с движението на хора с патологична болка в ръката; и предварителната работа показва, че те също така могат да намалят болките в ставите на ръцете, предизвикани от остеоартрит и в коленете при наличие на остеоартроза.

Има много други възможности, които са на разположение на хората с хронични болки, в които отсъстват лекарствата, включително:

  • Контрол от страна медицински професионалист;
  • Поведенческа терапия, особено терапия, която се фокусира върху намаляване на страха от движение, за да се промени поведението;
  • Познавателно обяснение за болката, което помага на хората да разберат, че болката не е представителна за увреждането на тъканите;
  • Терапия за пренасочване на вниманието, когато пациентът се научава да споделя своята болка, но без да се концентрира върху негативните последици от болката.

 Мит 3: По-тежкото увреждане на тъканите означава по-силна болка

Противно на общоприетото схващане, можете да изпитвате болка без никакво увреждане на тъканите.

И обратното, може да имате увреждане на тъканите и да не изпитвате болка. Просто помислете за времето, когато сте имали натъртване, но не си спомняте да ви е боляло – имали сте увреждане на тъканите, но не сте изпитвали болка.

Особено важно е да се разбере, че болката не е точен показател за увреждане на тъканите при хора с хронична болка, защото често техните увреждане на тъканите вече са заздравели.

Много неща могат да променят силата на изпитваната болка, без да се променя тежестта на увреждане на тъканите. Например, самото очакване болката да се увеличи може напълно да премахне ефекта на мощните обезболяващи лекарства.

Нервната система на хората с хронична болка може да стане особено чувствителна.

Това е като радио; ако усилете звука му, това не означава, че говорителя е започнал да говори по-високо, това просто означава, че вие сте увеличили звука.

По същия начин, ако нервната система е чувствителна, тя усилва сигналите към мозъка, което води до засилване на болката – независимо в каква степен са увредени тъканите.

Ние също така знаем, че нещата, които се задействат заедно, влияят заедно.

По такъв начин, ако често чувствате тревожност, когато има пристъп на болка по време на движение, тогава в областите на мозъка, които се активират с движението, тревожността и болката, всички се задействат заедно.

Това означава, че само движение или тревожност могат да активират мозъчната мрежа тревожност-болки-движение. По този начин вие чувствате болка, без реално да има сигнал за увредена тъкан.

 Мит 4: Трябва да минете на скенер, за да се открие източника на болка

Ако някой изпитва болки в гърба често срещана практика е да се прави рентгенова снимка, ядрено-магнитен резонанс, или компютърна томография.

Има случаи, когато тези изследвания са необходими, например, когато има сериозни съмнения (например, проблеми с червата или функцията на пикочния мехур), или ако сте попаднали в тежка злополука. Но най-често те не са необходими и има доказателства, според които с тези процедури се злоупотребява.

Проблемът е в това, че MRIs са много чувствителни, но не специфични, което означава, че те ще открият дори малки изменения – но тези изменения често нямат отношение към болката.

Например, при 60% от хората без каквато и да е болка в гърба ще има доказателства за увреждане на гръбначните дискове. И при повече от половината от хората на възраст между 30 и 40 години ще има признаци на дегенерация (артрит) в гърба им, въпреки отсъствието на болки в гърба.

Ако се нуждаете от повече убеждаване, че скенерите не са най-добрата идея, полезно е да сравните как хората действат, когато имат скенер и тези, които не го правят.

Хората с болки в кръста, на които се прави в ранен етап ЯМР, имат по-лоши резултати, отколкото хората, на които не е правен ЯМР.

Тези по-лоши резултати могат да се дължат на ненужни медицински интервенции, като хирургически намеси.

Но лошите резултати могат да се дължат и на повишеното равнище на страх.

Страшно е да се мисли, че вашия гръбнак може да има структурни проблеми и ние знаем, че този страх може да влоши нещата.

 Мит 5: Стискането на зъби е всичко, от което се нуждаете, за да блокирате болката

Възстановяването от хронична болка, няма нищо общо със стиснатите зъби или с това да бъдете стоик.

В действителност хората, които са стоици, могат да имат по-лоши резултати, тъй като вероятността да отидат на лекар е по-малка.

Това забавяне в търсенето на специализирана помощ може да задълбочи проблема до там, че да се почувствате много по-зле преди да започне лечението му. Знаем, че е много по-трудно да се лекува хроничен проблем, отколкото проблем, който все още не се е задълбочил много.

 

Превод от английски език: доц. д-р Божидар Ивков

Преводът е направен по: Stanton, T. (2016) Five myths about chronic pain: Why it is not all in the head. Health Care Provider – Health Information. http://nationalhealthfinder.org/five-myths-about-chronic-pain-why-it-is-not-all-in-the-head/

ЗА ОТНОШЕНИЕТО ЛЕКАР – ПАЦИЕНТ

Етикети

, , , , , ,

Годината е 1982-1983-а. Завършвам СУ „Климент Охридски“ и трябва да напиша дипломна работа. Да я напиша и да я защитя. Избирам темата: „Фактори за социална реадаптация при хронично болни“. Това е тематика от областта на социология на медицината.

Сега публикувам за първи път малка част от тази моя работа. Като се вземе предвид, че е писана преди 34 години и ако непредубедения читател се абстрахира от идеологическата – от днешна гл.т. – орнаментика, както и от известния наивитет, лъхащ от страниците, то ми се струва, че той със сигурност ще намери интересни мисли и данни за отношенията лекар-пациент.

Едва ли е необходимо да казвам, че днес бих анализирал отношенията лекар-пациент от друга перспектива, с други методология и методи. Социология на медицината за тези 34 години претърпя сериозно развитие, както и самата медицина и организация на здравеопазването.

Публикувам изцяло текста на т. 8, без никакви съкращения или промени. Така всеки може да придобие представа – макар и бегла, какво и как пишехме в началото на 80-те години на ХХ век в СУ „Климент Охридски“.

ДИПЛОМНА РАБОТА

доц. д-р Божидар Ивков

5 ПОГРЕШНИ СХВАЩАНИЯ ЗА ВАШИЯ ЛЮБИМ ЧОВЕК, БОРЕЩ СЕ С ЛУПУС

Етикети

, , , ,

Ако обичате човек с лупус, то най-вероятно знаете, че заболяването е автоимунно. Това означава, че имунната система не работи правилно и атакува здрави тъкани на тялото.

Имунната система не може да разпознава заплахите и добрите елементи. Заболяването се нарича системен лупус ериматозис (СЛЕ) (Systemic Lupus Erythematosus – SLE) и може да се проявява по различни начини  – болка в ставите, хронична умора, кожни обриви, мигрена, рани, както може и да засяга вътрешни органи, например бъбреците и сърцето.

Ако имате любим човек с лупус, то е добре да знаете, че има няколко погрешни схващания, които трябва да имате предвид, когато го подкрепяте.

 1. Заболяването може лесно за се разбере

Въпреки факта, че 1 на 185 американци има лупус, мнозинството от хората в САЩ не знаят нищо за заболяването. Те дори смятат, че то е заразно, което не е истина, а също така продължават да мислят, че болестта се появява само при възрастните хора.

Истината е, че най-засегната е възрастовата група е между 15-45 г. Само 10 % от хората с лупус са мъже, ето защо той е предимно женско заболяване. Благодарение на певицата Тони Бракстън, която има лупус и която е разказвала за ежедневната си борба с болестта, информираността в САЩ се е повишила.

  1. Хората с лупус са много мързеливи

Много малко хора разбират хроничните страдания и фактът, че някои от тях са свързани с хронична умора и смятат, че хората с лупус са просто мързеливи и трябва да преодолеят това.

Това се отнася за много заболявания като напр. хронична физическа умора и лупусът не прави изключение. Тони Бракстън описва това, оприличавайки го на усещането всеки ден да си болен от грип.

Да споделиш с лекаря си за това не винаги е лесно, както можете да видите от коментарите във Фейсбук страницата на Фондацията на американците с лупус. Фактът, че този материал е харесан от повече от 1000 човека говори много.

Можете да подкрепите любимите си хора просто като не забравяте, че те често имат нужда от повече почивка, отколкото останалите от семейството или кръга от приятели ви.

 3. Те не могат да имат деца

Много хора погрешно мислят, че жените с лупус имат рискови бременности и че детето им може да се роди с увреждания. Това, разбира се, е мит, защото рискът от раждане на дете с увреждане при жените с лупус е същия, както и при жените без това заболяване.

Въпреки това, жените с лупс обикновено са съветвани от лекарите да планират забременяването си, когато са в ремисия. Това улеснява нещата за тях.

Жените с лупус трябва да бъдат наблюдавани внимателно по време на бременност, защото все пак има някои опасности, но въпреки всичко, те обикновено имат успешни бременности. Има много малка вероятност заболяването да се предаде на детето, но рискът тук е минимален.

 4. Диагнозата се поставя лесно

Диагнозата се поставя трудно и едно посещение при лекаря или няколко кръвни теста съвсем не са достатъчни. Ситуацията е доста по-комплицирана. Заболяването, често се нарича „великият имитатор“, тъй като симптомите му наподобяват симптомите на много други болести.

Болестта се характеризира с кризи, т.е с обостряне и затишие и се променя с времето. При съмнения за лупус лекарят назначава пълен набор от лабораторни изследвания, изследване на антитела, на функциите на бъбреците и белите дробове и др.

Да получиш лечение не е лесна задача, точният специалист е ревматолог, тъй като това е заболяване на съединителната тъкан. Порди тази причина лекарите използват препоръките на Американския колеж по ревматология, за да могат да поставят диагнозата.

Понякога наблизо няма ревматолог, а това означава загуба на време поради отсъствие на най-добрия специалист.

 5. Заболяването вероятно е наследено от родителите

Това е още един мит, тъй като генетичния фактор има много малка роля в действителност. Смята се, че само при около 5 % от родителите с лупус заболяването се предава на децата им. Досега учените не са идентифицирали ген или група гени, които да предизвикват развитие на заболяването.

Фактът, че американските индианци, хавайците, американците от африканските и азиатските етнически групи, са изложени на по-голям риск то поява на лупус, със сигурност предполага генетична връзка. Влияние има и околната среда, което засега не е проучено напълно и няма яснота по въпроса.

Говорейки за хората с лупус, за тях най-трудно е да накарат близките и приятелите си да разберат през какво преминават. Някои от симптомите са неясни и това е част от проблема.

Физическото и психологическото страдание понякога е прикривано от самите хора с лупус, тъй като не получават достатъчно състрадание и подкрепа. Често най-добрия начин да се помогне е да се говори открито и честно за заболяването и симптомите му и да се приемат промените в начина на живот на близките ни с лупус.

Това е голяма стъпка към приемане на промените в начина на живот за членовете на семейството, а също така помага да се отговори на потребностите на хората с лупус.

„Бях откровена за това, че имам лупус, но никога не допуснах да се прояви в шоуто. Аз не искам някой да си мисли, че съм имала предимство – има тънка линия между това, което ви кажа и това, което премълча“ – казва Лесли Хънт, участничка в шестия сезон на „American Idol“.

 Превод от английски език: Боряна Ботева

Преводът е направен по: 5 Misconceptions About Your Loved One Fighting Lupus. http://everydayhealths.info/5-misconceptions-about-your-loved-one-fighting-lupus/

 

ДА РАЗБЕРЕМ ВЪЗПАЛЕНИЕТО

Етикети

, , , , ,

Установено е, че възпалението е основна причина за много заболявания, което го прави гореща тема в здравните медии. Но това ли е истината, която знаем за хроничното възпаление и неговото влияние върху организма?

Anft

ПАРАФРАЗИ ПО МИСЛИ НА АЛБЕР КАМЮ

Етикети

, , ,

Не забелязваме как животът бързо се превръща във вреден навик. Искаме да имаме пари, много пари, за да живеем щастливо. И се впускаме в печеленето им без да забелязваме, че живота ни се изплъзва, а щастието е забравено. Приели сме средството за цел. И сме изпразнили от съдържание това, което ни е дадено само веднъж, само веднъж – животът ни.

***

Ако искаме да имаме бъдеще трябва да се посветим на настоящето.

***

Докато търсим отговори на въпроси, какво е щастие или какъв е смисълът на живота, забравяме да живеем. Животът и щастието са в радостта от подробностите.

***

Макар и много трудно, човек може да бъде щастлив и самотен. Но все пак такова щастие не е за препоръчване.

***

Най-бедни и най-нещастни са хората, които не умеят да обичат. Дори само споменът за любовта може да стопли зимата на живота ни.

***

Непрекъснатото пътуване към и със знанието ни помага да преоткриваме себе си.

***

Надеждата винаги крие големи опасности.

***

В мига, в който избираме между съзерцанието и действието, се превръщаме в човеци.

***

Ненавистта или презрението раждат само омраза, а не гениални творби.

***

Да свикнеш с отчаянието е по-страшно от самото отчаяние.

***

Гениалността е труд, воля и труд… и мъничко талант, дарба.

***

Ако човек реагира само на несправедливост, проявена спрямо него, то той й сътрудничи, а не се сражава с нея.

***

Светът на училището рядко е светът на живота.

***

Възприемането на липсата на смисъл за факт може и да означава свобода. Но това е свобода без смисъл.

***

Най-глупавият начин човек да живее, е като очаква Страшния съд, защото той вече се е случил и той живее в Ада на собствените си страхове и нищожност.

***

Да бъдеш – винаги, навсякъде, във всичко, означава да избираш, да избираш себе си и тези около теб.

***

Не можеш да бъдеш едновременно богат и свободен.

***

Същността на ада, в който живея е, че всичко разбирам.

***

Още с първата си лъжа, губим свободата си.

***

Уважавам само хората, които вървят рамо до рамо с мен. Само на тях мога да разчитам.

 Източник: www.spisanie8.bg

Божидар Ивков

8 НЕЩА, КОИТО ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ АКО ОБИЧАТЕ ЧОВЕК С ХРОНИЧНА БОЛКА

Етикети

, , , , ,

Хроничната болка е състояние, за което щом чуем всички ние се свиваме, нали? Представете си човек, който страда от болки в продължение на повече от 3 месеца. Ние знаем, че има много състояния, които причиняват хронична болка, като проблеми в гърба, артрит, мигрена и др. Това е тъжно, но не се говори много за тях, за това колко е разпространено това състояние. За съжаление то се среща изключително често. Над 25 милиона души страдат от хронична болка в САЩ, но обсъждането на проблемите остава незадоволително. Хроничната болка не е само физическа – това е едно емоционално пътуване. Ако обичаш някого, който страда от хронична болка, най-вероятно ще трябва да се приспособяваш към неговата ситуация, когато това е необходимо.

Отвъд физическото усещане на болката, има 8 причини, поради които хората с хронична болка страдат повече, отколкото си мислите.

 1. Хроничната болка е невидима

Приблизително 96% от заболяванията са невидими, т.е. при тях няма никакви външни белези, които да подсказват за тях, както например бастуна или инвалидната количка. След като сте били дълго време с човек с хронична болка, знаете, че те не гримасничат или не плачат всеки път, когато ги боли. Възможно е, те да изглеждат перфектно, въпреки че изпитват болка.

Лесно е тя да бъде игнорирана като инвалидност, просто защото е невидима. Затова проблемите на хората с хронична болка могат да бъдат обект на твърдения като „просто се бори с нея“, които звучат пренебрежително. Хроничната болка не е същото, като обикновена настинка или дори счупен крак.

 2. Хроничната болка може да породи депресия

От 25% до 75% от хората с хронична болка изпитват умерена до тежка депресия. Освен че изпитват често болка, означава и, че хората с хронична болка много лесно се оттеглят от и спират участието си в ежедневните дейности. Това обтяга отношенията с приятелите и семействата им, което от своя страна намалява качеството им на живот в бъдеще. Получава се порочен кръг, който дори се отразява върху ефективното лечение на болката.

Както казва Рейчъл Бенър, „за тях е важно да включат структура, дейности, социализация, цел и смисъл в един ден от живота си“.

 3. Възможно е да не знаят как е започнало

Възможно да има болка, без ясен произход или травма, която, изглежда, се е появила от нищото. Ако има причина за нараняването, това е полезно – можете да бъдете по-внимателни следващия път. По-важното е, че предизвиква ограничаване. Без причина, продължителната болка става напълно безсмислена и се преживява като ужасно лош късмет.

Не трябва да има лош късмет, за да не спре двигателя. Не трябва да боли години наред.

Безсмисленото страдание предизвиква въпроси, които изискват отговори. Въпреки това, тези отговори или не съществуват, или изискват много дълго време, за да бъдат открити. И двете възможности имат неблагоприятен ефект върху психиката на хората с физическа болка.

 4. Те не знаят дали болката ще спре

Особено ако човек е млад, хроничната болка причинява голямо отчаяние. Те започват да се питат дали ще могат да се справят с живота с болка всеки ден в продължение на следващите 10, 20, или 30 години.

Най-трудно е да се приеме перспективата – възможно ли е болката да няма край. Възможно е – те биха могли да страдат от болка до края на живота си и това става все по-реално с времето.

 5. Обвиняват себе си

Има едно очакване, че човек може да свикне с болката след известно време така, както може да свикне с бастун. Лесно е да се самокритикуват, че не са в състояние да направят някои неща, които са искали да направят, като да останат навън с приятели или да работят на пълен работен ден. Понякога, те ще искат да се борят с болката и ако не успеят, ще обвиняват себе си, че не са работили достатъчно усърдно. Това може да породи омраза към себе си и чувство за вина, защото не могат да живеят живота със същото темпо, както своите приятели и семейства.

Да живеете абсолютно същия живот както другите хора, когато страдате от хронична болка, не е реалистично. Подобни очаквания предизвикват разочарования и самообвинения.

 6. Те не създават къртичина планина

Хората често подценяват хронична болка. В комбинация между хронична болка и невидима болест, те често могат да чуят фразата „не изглеждаш болен(на)“ или обръщение „не може да е толкова лошо“.

Всички сме изпитвали болка, но е изненадващо трудно да си представим болка, която трае буквално всеки ден. Тя може да ги изкуши да говорят агресивно, а това може да доведе до чувство за вина, което би било изключително демотивиращо. Важно е да не поставяте демаркационни линии, като „ще постигнеш повече“, защото това ви дистанцира от проблема и изолира хората с хронична болка.

 7. Болката изморява/изчерпва

Хроничната болка изисква много енергия. Това е нещо като четири спукани гуми и половин резервоар с газ и след това започнете обиколка на страната.

Всяка дейност, като се започне от ставане от леглото, миене на съдове, чакане на автобус, отнема значително количество енергия. В резултат на това, може да се наложи човекът с хронична болка да отмени плановете си за края на деня. Да обичаш някого с хронична болка означава да очаквате промяна в плановете или да планирате по-несъществени събития.

 8. Хората с хронична болка оценяват вашата подкрепа

Хората с хронична болка могат да се чувстват самотни и да изпитват безнадеждност. Отношението на човек към тяхната болка е динамично. То може да се промени от апатия до безсилие или безнадеждност с течение на времето. Тези промени от една външна перспектива на живот и тяхната болка, е трудно да се помирят, особено ако има чувство на неудовлетвореност. Промените са уникални за всеки човек, така че няма един универсален подход.

Както можете да видите, хронична болка е също толкова емоционално, колкото и физическо изживяване. Ако човек просто слуша и се опитва да направи най-доброто, за да разбере проблемите, може да направи това пътуване много по-лесно.

Преводът е направен по: HCP (2015) 8 Things to Remember If You Love Someone With Chronic Pain. Health Care Providers. http://everydayhealths.info/8-things-to-remember-if-you-love-someone-with-chronic-pain/

Превод от англиски език: доц. д-р Божидар Ивков

„КОГАТО ПАРИТЕ ГОВОРЯТ – СМЪРТТА СЛУША“. 10 ПРИЧИНИ, ПОРАДИ КОИТО ИСКАМ ОСТАВКАТА НА МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

Етикети

, , , , ,

Вчера, 25 юли 2016 година, бе проведен протест пред МЗ с искане за оставка на министъра на здравеопазването. От медийната информация става ясно, че основната причина за този протест е „експерименталното въвеждане на електронните идентификатори в болниците, станали по-популярни като пръстови отпечатъци“ (БНТ 2016).

Това е сериозен проблем, зад който се крият основателни съмнения за корупционни сделки, вмешателство на властта в личния живот на гражданите, съмнение за преследване на здравни институции и медицински лица и т.н. Освен това тази процедура се свързва и с узаконяването на административния произвол в сферата на здравеопазването – нещо, което се наблюдава не от вчера. Могат да се изброят още причини. И всички те ще бъдат основателни, защото доверието на гражданите във властта и властовите „елити“ отдавна е смазано и унищожено.

И макар да подкрепям справедливия протест на моите съграждани и сънародници – аз също съм потърпевш от ставащото в българското здравеопазване, смятам, че не пръстовите отпечатъци са най-важния проблем. Защото това е само една от многото технологии за медикализация и социален контрол на живота ни, за ограбване и трупане на печалби.

Моите причини/мотиви да искам оставката на сегашния ръководен екип на министерство на здравеопазването са много. По-важните от тях са:

(1) Здравето от ценност сама по себе си бе превърнато в стока, а здравната грижа за болния в пазарна услуга. Това е процес, започнал още от началото на здравната реформа, но сега бе доведен до пълен абсурд.

(2) Цялото здравеопазване бе подложено на опазаряване, като беше осигурен широк и безпрепятствен достъп на свободния пазар до него. Този процес също бе доведен до абсурд при управлението на сегашния министър.

Ще напомня само следното: „Нашите политици не бива да прилагат пазарните принципи в областта на здравеопазването, което трябва да остане встрани от колебанията на пазарната конюнктура. Д-р Джером П. Касирър, сп. „Медицина на Ню Ингланд“, бр. 333, 1995, стр. 50. (Кук 1999: 3).

(3) Тези процеси породиха и своите абсурди: по закон здравните заведения в България са търговски дружества, а лекарите – еднолични търговци. Здравето се превърна, както споменах, в стока, предмет на покупко-продажба.

(4) Държавата постепенно се отегля от своите ангажименти в здравеопазването и чрез различни социални технологии „насочва“ гражданите към частно здравеопазване. Подобен подход е убийствен за страна, в която бедността и обедняването имат епидемични размери, а появата на по-сериозно хронично заболяване автоматично поставя болния и неговото семейство в социалната категория на бедните.

Тук само ще напомня една мисъл на Бърнард Шоу, написана преди 105 години, т.е. през 1911 г. : „Частната медицинска практика се управлява не от науката, а от търсенето и предлагането… ако разгледаме отделните пунктове от обвиненията, които аз отправям към частната лекарска практика, ще се види, че те произтичат от много близкото положение на частно практикуващия лекар с това на конкуриращ се частен търговец“. (цитат по Тонева 2009)

(5) Тенденцията, посочена в т.4., води до там, че почти всички здравни политики са насочени като цяло в защита на корпоративните интереси на отделни социални групи, организации и фирми, и пряко създават условия за влошаване на здравето на гражданите чрез ограничаване или отказ на достъп до здравеопазване. В тази посока работят целенасочено допуснатите празноти и несъответствия в многобройните закони и подзаконови документи, регламентиращи организацията на и дейностите в здравеопазването, допускането на административен произвол и др. Само един пример е достатъчен в тази посока: почти няма медицински стандарт, който да не е оспорен от българския съд. И още, българското здравеопазване е странна смесица от британския и германския модел на здравно осигуряване, а в организацията на здравеопазването се откриват различни, изкривени и неадекватни елементи на други здравеопазни системи – например „здравни пътеки“ е елемент, взаимстван от австралийското здравеопазване, но там на тях им е приписана друга роля и имат други функции.

(6) Политика, насочена срещу публичното здраве е политика срещу националната сигурност на страната, защото здравето е един от фундаментите на националната сигурност. Няма как да подкрепям политици, които работят срещу собствения си народ и държава. Данните за здравното състояние на българите доказват това твърдение.

(7) НЗОК бе превърната от политическите „елити“ в основен, единствен и монополен инструмент за тотален контрол над здравеопазването в страната. Този инструмент е насочен към осигуряване на икономическа ефективност и печалба, разбира се, с цената на здравето на българските граждани. И това най-добре се вижда в реформите на сегашния екип на МЗ. Тук ще напомня, какво казва Алвин Тофлър в своята книга „Метаморфози на властта“: „Живеем в момент, когато цялата структура на властта, поддържала света, се дезинтегрира… американската система за здравеопазване днес се управлява от застрахователни компании, „групи за регулирана помощ“ и правителството, а не от лекарите (Тоффлер 2003: 22; 25).

(8) Затрудняването или отказа на достъп до публично здравеопазване често означава повишаване на общата смъртност или – в най-добрия случай – до повишаване на инвалидизацията сред българските граждани. Пестенето на пари за здраве означава разхищение (грабеж) на публични средства от и в други сфери.

(9) Българското здравеопазване е хронично недофинансирано от години, а заделяните средства за здраве едва надхвърлят долната граница, под която настъпва разпад на системата.

(10) И накрая, против съм да заплащам 3 пъти за една и съща здравна услуга: чрез данъците, които плащам, чрез здравните осигуровки, които също редовно плащам и чрез плащания от джоба ми.

***

Лъжата, демагогията, евтиния популизъм и манипулацията – многократно тиражирани от медиите, са основните идеологически инструменти на сегашния екип на МЗ. След вчерашния протест е изказано следното мнение: „д-р Ваньо Шарков, заместник-министър на здравеопазването: От тази манипулация на общественото мнение имат полза хора, които се страхуват да има по-добър контрол в системата на здравеопазването. Това е маханизъм, който дава възможност за осъществяване на ефективен контрол от страна на НЗОК (курс.м.-Б.И.), но по-важното е, че той дава в ръцете на пациента възможност също да осъществява контрол. Нещата не зависят само от институциите, зависят и от обикновения пациент и това вече е изключително важно“ (БНТ 2016). Единственото вярно в това твърдение е, че ще се осъществява контрол от страна на НЗОК. Доколко обективен и ефективен – е, това вече е тема на друг разговор.

Лично аз смятам, че българските държавни институции, ръководени от сегашния политически „елит“ са обявили война – на мен и на всички български граждани, чиято цел е нашето поробване, контролираната мизерия и тоталното послушание.

НЕ! БЛАГОДАРЯ ЗА „ГРИЖАТА“!

 Източници:

БНТ (2016) Протестиращи искат незабавната оставка на Петър Москов. http://news.bnt.bg/bg/a/protestirashchi-iskat-nezabavnata-ostavka-na-petr-moskov

Кук, Р. (1999) Заплаха. ИК „Коала“, Пловдив

Тонева, З. (2009) Публично здраве. В: К. Петков (съст.) Европейска социална политика. Европейски сравнителни анализи. УИ „Паисий Хилендарски“, Пловдив.

Тоффлер, Э. (2003) Метаморфозы власти. Издательство „ACT”, Москва

доц. д-р Божидар Ивков

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 28 other followers