БИОЕТИКА И БИОПРАВО – МОДЕРНИ ПРАКТИКИ И ПОЛИТИКИ НА БЪДЕЩЕТО

Етикети

, , ,

Излезе от печат книгата:

„СБОРНИК ДОКЛАДИ от IV Национална конференция “БИОЕТИКА И БИОПРАВО – МОДЕРНИ ПРАКТИКИ И ПОЛИТИКИ НА БЪДЕЩЕТО”, 21 – 22 Октомври 2016г. НБУ, София“, ISBN 978-954-535-960-6.

Тя е издание на Нов Български Университет.

Организирана от Департамент „Здравеопазване и социална работа“ при Нов Български Университет, Фондация за развитие на правосъдието и Професионален сайт „Предизвикай правото!”. https://challengingthelaw.com/

Тук нямам за цел да правя нито рецензия на книгата, нито да давам оценка. Текстовете в нея сами по себе си говорят за значимостта на проблематиката, както и за високото научно ниво на разработките. Сборникът е уникален със своята интердисциплинарност и с многообразието на темите, които се проблематизират в него.

Като участник в конференцията искам да споделя още нещо удивително. Когато на едно място се събират учени от различни области на науката много често възникват понятийни и терминологични проблеми и неразбиране – „езикови бариери“ между представителите на различни научни дисциплини. На тази конференция подобен проблем нямаше – освен интелектуалната атмосфера, горещите дискусии и взаимното уважение, цареше и пълно разбирателство. И не случайно д-р Ставру отбелязва във встъпителните си думи: „като едно от най-ценните постижения следва да бъде посочено утвърждаването на място за общуване и дискусия между специалисти и експерти в различни научни полета: философия, етика, социология, психология, право, медицина, биология, екология, икономика, по въпросите засягащи развитието на медицината и биотехнологиите“. Част от проблемите вероятно изглеждат като изведени от научнофантастичен филм, но те са неотменна реалност на съвременната действителност, независимо дали осъзнаваме това или не.

Предмет на изследване са такива значими теми като моралните граници на вмешателство на медицината, влиянието на технологиите върху асистираната репродукция и върху бъдещето на детето, признаването на роботите за „електронни лица“ със „специфични права и отговорности“, социални и етични проблеми, свързани с генното инженерство, дали детето трябва да е запознато с биокорените си (донорите), проблеми, свързани със сурогатното майчинство, нови погребални практики и техния социален ефект, проблемите около съобщаването на лоша новина, живот с и преживяване на ревматоидно заболяване в контекста на траектория на страданието и др.

Ако трябва да обобщя с едно изречение: книгата е изключително интересна и – най-меко казано – си заслужава усилието да бъде прочетена, а поставените в нея проблеми осмислени.

Длъжен съм да изкажа своята благодарност на гл.ас. д-р Стоян Ставру с чието съдействие и разрешение мога да публикувам тук самата книга и всеки, който желае да се запознае подробно с нея.

доц. д-р Божидар Ивков

bioetika-i-biopravo_moderni-praktiki-i-politiki-na-badeshteto_2017

ХРОНИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ ИНВАЛИДИЗИРАТ И ИЗКЛЮЧВАТ – СОЦИАЛНО И ПРОФЕСИОНАЛНО

Етикети

, , , , ,

В Полша, представители на различни пациентски организации, в свое отворено писмо до министъра на здравето, пишат: „Ние, хронично болните, искаме да работим! Нашият потенциал не се използва“. Според авторите на писмото повече от половин милион поляци не работят поради наличието на хронично заболяване, а почти една четвърт (23%) от европейските граждани в продуктивна възраст са хора с хронични заболявания, като този относителен дял се очаква да нараства. „Продължителното лечение води до нарастване на разходите, както на тези, свързани със самата терапия, така и на тези, свързани с ранното пенсиониране или отсъствие от работа“. Първите, или преките разходи, са шест пъти по-ниски от вторите, непреките разходи.

Авторите на писмото подчертават, че хроничните заболявания изключват хората – социално и професионално, а това изключване се превръща в сериозни загуби, както за икономиката и цялото общество, така и за самите хронично болни и техните семейства. Според полската статистика в страната живеят почти шест милиона поляци (5,9 мил.) в трудово активна възраст, които не работят, като всеки четвърти от тях (25%) не работи поради наличието на хронично заболяване.

„В наш общ интерес е осигуряване на шансове за пациентите да останат на пазара на труда възможно най-дълго и възможности за изпълнение на своите социални роли. Работещият пациент остава активен социално, в състояние е по-дълго да плаща повече данъци, да участва по-активно в процеса на консумация, не генерира плащания, свързани с изплащане на болнични, пенсии или социални помощи. Болният, който работи, финансира своето лечение“ – твърдят авторите на писмото.

Внимание! Преките разходи за лечение са около 15% от всички разходи, свързани с хроничните заболявания!

В писмото се казва и още нещо важно: „всички достъпни анализи еднозначно показват, че непреките разходи, най-вече в случаите на лицата с хронични заболявания в трудоспособна възраст, многократно надхвърлят преките разходи. В случаите на ревматоиден артрит и някои новообразувания непреките разходи са около шест пъти по-високи от преките разходи“.

За да е ясна пълната картина на икономическите загуби от появата и развитието на хроничните заболявания трябва да се вземат предвид, както преките разходи (т.е. разходите по самото лечение), така и непреките разходи (разходите от социални фондове, както и разходите с продължителното отсъствие от пазара на труда). Преките и непреките разходи са тясно свързани по между си: колкото по-успешно е лечението и по-активни професионално са хронично болните, толкова по-ниски са непреките разходи и по-малки са загубите в скалата на БВП. Ето защо ОПРЗБ не престава да твърди, че икономиите в преките разходи води до разхищения в непреките разходи.

Следващият пример от Полша доказва подобна теза, дори само поради това, че ситуацията в България е приблизително същата:

– брой лица с РА в Полша – 220 хил.,

– брои лица с РА в Полша в трудово активна възраст – 120 хил.,

– трудово активни лица с РА – 52 хил. (40%),

преки разходи за лечение на РА през 2012 г. – 400 мил. злоти,

непреки разходи (социални плащания, разходи, поради отсъствие от работа, разходи за невъзможност да се изпълняват социални роли и др.) – 2,8 милр. злоти.

Резултатът: непреките разходи за лечение само на РА са 7 пъти по-високи от преките разходи. Следователно, всички административни бариери, които НЗОК създава и поставя пред достъпа до адекватно лечение (преки разходи) увеличават в пъти непреките разходи, т.е. разхищават се средства от социалните фондове, претоварват се домакинските бюджети на хората с ревматоидни заболявания и те са принудени да плащат от джоба си значително повече средства в сравнение с разходите на НЗОК, което почти автоматично ги превръща в социални аутсайдери.

Подобна релация между преки и непреки разходи може да се наблюдава и при онкологичните заболявания. През 2014 години полски експерти правят оценка на икономическите загуби и разходите за лечение на новообразуванията на гърдите, на матката и на яйчниците. Оказало се, че непреките разходи за тези три вида новобразувания възлизат на 4,41 милр. злоти, а заплатените за лечението им (преки разходи) от полския здравноосигурителен фонд средства, са възлизали на 688 мил. злоти, т.е. 6 пъти по-малко.

В България подобни данни е почти невъзможно да се намерят. И разбира се никой не обръща внимание на тази страна на здравните проблеми. Важно е, да има икономическа ефективност от преките разходи за здраве – най-прекия път до социално изключване на хронично болните.

Здравеопазването в страната е превърнато в бизнес, здравето е стока, лекарите и здравните заведения – в търговски дружества. С други думи, опазаряването е тотално, печалбата е доминантната характеристика, а здравето е проблем на тези, които са го загубили или са на път да го загубят. При такава ситуация никак не е изненадващ факта, че смъртността в България е изключително висока, че се топим като нация, че предотвратимата и/или преждевременната смъртност също е много висока. Човекът е престанал да бъде ценност.

В заключение ще си позволя да напомня на всички, които са запазили поне нещо човешко в себе си, една своя мисъл: „Този, който не реагира на камъчето, него го смазва скалата“.

 

Източници: Mihał Dobrołowicz (2017) Apel pacjentów: Chcemy pracować. Nasz potencjał jest marnowany. http://www.rmf24.pl/fakty/polska/news-apel-pacjentow-chcemy-pracowac-nasz-potencjal-jest-marnowany,nId,2355483#utm_source=paste&utm_medium=paste&utm_campaign=firefox

rmf24.pl/Rynek Zdrowia (2017) Przewlekle chorzy apelują: chcemy pracować. http://www.rynekzdrowia.pl/uslugi-medyczne/przewlekle-chorzy-apeluja-chcemy-pracowac,170347,8.html

доц. д-р Божидар Ивков

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ЗА РЕВМАТОИДНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Етикети

, , ,

Настоящият превод е предназначен преди всичко за хора в начален стадии или със съмнения за наличие на ревматоидно заболяване. Той може да се окаже полезен и за всеки друг като отправна точка за търсене на повече и допълнителна информация.

Приятно четене.

q-and-a-on-rmds-bg

МЪДРОСТТА НА ПСИХОПАТИТЕ

Етикети

, , , , , , ,

Dutton, Kevin (2016) Mądrość psychopatów. Lekcja źycia pobrana od świętych, szpiegòw I seryjnych mordercòw. Przekład: M. Wyrwas-Wiśniewska. Wydawnictwo: MUZA SA, Warszawa. ISBN: 978-83-7758-780-5

„Обикновено свързваме психопатът с убиец или изнасилвач, с някой, който е непредсказуем, който прави всичко възможно, за да постигне своето. За никакви съкровища не бихме искали да срещнем очи в очи подобен типаж, но в литературата именно психопатът ни привлича най-много – не може да му се отрече личния чар или харизмата“.

По този начин започват почти всички рецензии на книгата на Кевин Дътън „Мъдростта на психопатите“.

Психопат и мъдрост?! За хората без никакви познания в психичното и особено в сферата на психичните девиации, това може би звучи абсурдно. И все пак, често психопатите са изключително умни, някои дори гениални (софиянци от моето поколение и живите от предишното със сигурност помнят градските легенди или истини за „Белия лъв“). Става дума за една изключителна публикация – като че ли леко извратена или перверзна, ако съдим за нея само по заглавието. Психопат и мъдрост – две думи, които стоейки една до друга пробуждат безпокойството ни, любопитството ни. Как така?

В книгата си Дътън доказва, че психопатът не е толкова страшен, както го представят. Нещо повече, авторът не веднъж провокира читателят да потърси в себе си характерните черти, които са присъщи на тази изключителна личност. И така, знаете ли до каква степен сте психопат? Възможно е да се окаже, че съвсем в не малка степен!

Книгата на Дътън – д-р по социална психология – е основана върху изследванията му. Изненадваща публикация, която провокира мисълта на читателя. Възможно е, ако човек прочете книгата да проанализира не само себе си, но и личностите на своите близки и познати.

В книгата се открива научна, социологическа и философска история на психопатията, както и уникален психологически профил на психопата. Като дава отговор на въпроса: кой наистина е психопат, той доказва, че това е недооценена личност, която повече или по-малко не е само личност, убиваща повече или по-малко брутално. Спомням се, че някъде бях чел статистика, според която едва 10% от убийствата в световен мащаб се извършват от психопати. А останалите 90%?

Самият факт, че човек си позволява да „ровичка“ в собствения си мозък, за някои хора вече е лудост. А как иначе ще познаем самите себе си?

Провокациите в книгата спрямо читателя са на всяка крачка. Дътън провокира, като въвежда читателя в ситуации, които той трябва да реши в съответствие с логиката, а и с собствената си съвест.

На страниците на книгата има множество графики, диаграми и образи, които са в състояние да извадят на бял свят лудият, скриван до този момент, образ на читателя.

Книгата е написана на изключително достъпен език, а това дава възможност да се „поеме“ на една глътка трудно съдържание или откъс. Не липсва и хумор, без който всяко подобно четива се превръща в трудно смилаема храна за духа.

Така или иначе, всеки един от нас има някакви черти на лудостта и ако ги познаваме можем да оценим мястото си в скалата на лудостта.

Интересно е, че основни класификатори на психопатията са: преувеличено самочувствие за собствената ценност, сила за убеждаване, повърхностен чар, безпощадност, отсъствие на разкаяние, умения за манипулация на другите. „Психопатите са безстрашни, сигурни в себе си, харизматични, безпощадни и съсредоточени върху постигането на целта. Въпреки широко разпространеното мнение не е задължително обаче да използват насилие“ – казва Дътън. И както посочва авторът с такива качества се отличават политиците, световните лидери, както и редица професионални групи, като брокерите на борсите, полицаите, военните и др. Според Дътън психопати са били Нийл Армстронг – първият човек стъпил на Луната, както и Свети Павел.

Основен инструмент за диагностициране на психопатията е PPI (Psychopathic Personality Inventory). Съществуват импулсивни и безотговорни психопати, определяни като девианти или дисфункционални личности – от тях трябва да се притесняваме. Същевременно има и психопати, отличаващи се със силна самодисциплина и отговорност и това са хора, които могат да постигнат големи успехи. Дътън смята, че в света на бизнеса относителния дял на психопатите е най-висок. И това, което поне на мен най-много ми хареса, е че психопати могат да се открият навсякъде, където има власт, контрол над другите или възможност за получаване на печалба.

Дътън по никакъв начин не идеализира образа на психопата. Той акцентира единствено на последиците и ползите, които произтичат от това, че човек притежава някои черти на личността на психопата. Както казва един от респондентите му „психопатията е лекарство срещу модерните времена”, в умерена степен може да донесе големи ползи и да улесни живота в този „луд“ 21-и век.

Кевин Дътън дава множество отговори на различни въпроси. Например какво общо има психопатията с утилитаризма, икономиката и теорията на игрите? Или: какво свързва светите и будистките мъдреци  с психопатите? Психопатията в тази книга е анализирана от различни перспективи: медицинска, психологическа, социологическа, лингвистична, правна и дори философска.

Книгата наистина си заслужава да бъде преведена и на български език и прочетена от едно общество, в което властва невежеството, негативната стереотипизация и предразсъдъците.

Източници: http://lubimyczytac.pl/ksiazka/234662/madrosc-psychopatow

http://czepiamsieksiazek.pl/?p=399

http://www.matkapuchatka.pl/2016/06/madrosc-psychopatow-k-dutton.html

доц. д-р Божидар Ивков

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА БИОПОДОБНИТЕ ЛЕКАРСТВА?

Етикети

, , , , , , ,

Биоподобните лекарства! Какво представляват? Това генерици ли са? Имат ли едно и също действие, като биологичните медикаменти? На тези и още много въпроси се дава отговор в брошурата, която публикувам по-долу.

Тя е създадена с мисъл за хората, които имат потребност от информация за биоподобните лекарства. Вероятно ще е много полезна като изходна информация за всички заинтересовани, тъй като една не малка част от българските ревматолози не си правят труда да обясняват достатъчно – ако изобщо обясняват – същността на биологичната терапия, възможностите на биологичните и/или биоподобните лекарства.

Настоящата публикация е съвместна с ОПРЗБ в рамките на постоянната програма за информираност на хората с ревматоидни заболявания.

доц. д-р Божидар Ивков

za-biopodobnite-lekarstva

САДЕ ЛАЖАТ! ПА НИЕ ЩО ИМ ВЕРВАМЕ, Ъ?

Етикети

, , , , ,

Седим си у селското кръчме и льокам шльокавицата на Гоце Ментето – саде за това има паре. Седим и си мислим.

Абе те тия бандити, политиците де, още се не е почнало, а они че се изтрепат да леят боза, лимонада и кви ли не още лепкавини. Омайват идиотите български… Лажат, лажат, та чак дъртата Айше и оня пръч Манго са се сврели в дън земя. Ми срам ги е ората, не моат лъга кат тия политици.

Най-мразим кога додат избори. Те тогава се пропивам яката и доде изтрезнеем, те дойдат другите избори и я па почнем да се таралянкам.

Те днеска ли беше, вчера ли, Бацето седнал у телевизоро и ми разпраа къ щел да опраи пенциите и заплатите. Абе уйо сплескан, що праи толкоз годин у властта та не ги опраи досега, ами га те натириха се сети, че имало и таквиз работи у нашта държава – пенции и заплати.

Вчера дошъл дома кмето – Дашко Въртигъзлето. Седи, пие и реве.

– Що ревеш бре, Въртигъзле?

– Ми къ що? Кой шъ доди сега? Ко шъ прая ази…

– Де море, не се коси бре човек, че се батишеш залуду. Па че те избереме за кмет. Па и те тия горе па че ги избереме. Оно ние не сме народ. Ние сме си сбирщина от идиоти. Оне ни требат и ни ебат, а ние си ги избираме, да не спират, оти ни аресва да ни еб…

– Мълчи бре Митре – те това е оная, мойта уруспия, дека сека година с Вуте ми тургат рогите, та требе да одим при Пена (жената на Вуте) да ми ги постригва… – що така хортуваш на чиляка. Я гле колко е кахърен… Немой Въртигъзле, не мой се ядосва, че накрая Мара че го отнесе. Па че спи без тресене.

Ония горе лажат, а страда доле народо. Не че Мара спие нетресена. Горския – Пешо Зверо, си се грижи за стоката. А почне Мара да линее, а Зверо я изтресе неколко пати и Мара цъфне кут кукуряк.

Ма разпраат тука селянете, че те тия, политиците де, почнали да крадат не само от назе, а и от помежду си. Ей на, тия цветенцата и червенюгите му гепили на Патреото Валерко Мазното турбата с лажите и сега оня ми ти Валерко бил у траур… никой му не верувал. Даже и те тия, неговите авери. Ееей, не се наядоа, не се напиа тия ора и това си е. Я, ако зеем от коперацията та дигнем едно пиле и ме олепат, що глоби, що бой отнасям, не е истина. А те тия цела държава отнесоа и к‘во? Нищо. Лажат.

Ей на, тука тия дни една женица залудо некви фенери я утепали. И си умрела женицата, Бог да я прости. И сега сите се карат – не се знае кой бил требало да пази фенерите. Мореее, знае се, ама се крият един друг. Оти са краднале наедно и па че краднат. Съга се дърлят за парлама пред простия народ, а после па че краднат.

– Гоце, я налей още едно, селски, оти колко по-мислим, толкоз по-ми се пие. От мака, бре. От мака. Мамицата им, саде лажат… А па ние що им верваме? Ей на това не моем се начуди. А наздраве Гоце, селски… спри тоя телевизор бре, колко по-им слушам простотията, толкоз по-ожадневам, а паре неам. С гъз ли че ти платим, а?

Е, на, слушай го тоя, бре Мента. Младия, лигав като смърцафърцан мърсол. Гле кви тъпни дудние. Законо бил най-отгоре, па после били пенциите и заплатите. Иначе било пополизане. Абе ей, кьосе недокимосано, я ми ела тука на село, па да те опнем да копаш за две пари надник, па после ми опевай кое е най-отгоре: законо или зоро. Чекай, Мента, чекай. Ма ти знайш, че тоя мърсол, че излезе прав. Назе са ни училе, че зоро ради, законо сменя. А днеска в тая държава е обратното: закона ради, зору сменя. Еееех, мамицата ви…

А наздраве идиоти… и да одите да гласувате, да се не налага Пешо Звера да тресе сите политици…, не за друго, че си ойде Мара залудо…

Божидар Ивков

КНИЖЕН РАЗМЕННИК

Етикети

, , , , ,

В началото биде идеята! После биде реализацията! А след това биде публикацията… във фейсбук. После отново биде идея! Но ние като Творец, рефлексирайки, разбрахме, че сме пуснал идеята да плава безпризорна в океана на глупостта и посредствеността. И биде реализацията – изтрих публикацията… от фейсбук. И след това я публикувам тук, в нашия творчески блог, за да я върна отново на човека. Този път обаче ще я заселим само на онези малки островчета на мъдростта, където ще бъде разбрана.

Отново биде идея, Така публикувана, идеята се смята за защитена като интелектуална собственост от грубите плагиатски посегателства на най-надарените с мързел, наглост и глупотевина.

Книжен разменник

Художествена литература

Заменям „И сам войнът е войн“ за „Срал и заспал“,

Заменям „Тичайте за здраве“ за „Почини си след толкова тичане“,

Заменям „Сенна хрема“ за „Страничен ефект“,

Заменям „Четири слепи мишки“ за „Воайорът“,

Заменям „Лекари“ за „Вледенен“,

Заменям „Очите на Сталин“ за „Несвяст“,

Заменям „Довършителката“ за „Заспивай сладък сън“,

Заменям „Правилата на привличането“ за „Неандерталец“,

Заменям „Дрога“ за „Аборт“,

Заменям „Фатално лекарство“ за „Признаци на живот“,

Заменям „Ваксината“ за „Пътят на скелета“,

Научна и научно-попуярна литература

Заменям „Чистота и опасност“ за „Огледала и маски“,

Заменям „Генеалогия на модерността“ за „Свободно падане“,

Заменям „Развитието като свобода“ за „Страхът от свободата“,

Заменям „За индивидуалността“/или „Рехабилитация на инвалиди“ за „Защо политиците лъжат“,

Заменям „Човешката кондиция“ за „ъмната материя. история на лайното“,

Заменям „Прекариатът“ за „Контрадемокрация“,

Заменям „Раждането на клиниката“ за „Надзор и наказание“,

Заменям „Тоталните институции“ за „Под повърхността“,

Заменям „История на сексуалността“ за „Да гледаш болката на другите“,

Заменям „Аутсайдери“ за „Да имаш или да бъдеш“,

Заменям „Човекът за себе си“ за „История на лудостта…“,

Заменям „Културата на болката“ за „Социално конструиране на деменцията“,

Заменям „Здраве“ за „Риск“,

Заменям „Да бъдеш лекар, да бъдеш пациент“ за „Хроники на болката“.

***

И дойде седмата минута. И Творецът спрях да си почина. И дойде решението. Някой друг път,  когато пак имам много работа и няма какво да правя, ще отворя следващия разменник.

Божидар Ивков

(посланник на Твореца)

РЕВМАТОИДЕН АРТРИТ

Етикети

,

Според инициативата на Американската фондация на хора с ревматоидни заболявания 2 февруари е обявен като ден за по-голяма информираност за ревматоидния артрит (РА) – най-разпространеното ревматично заболяване. Това е ден, когато хората с РА и техните организации се опитват да насърчават информираността и образованието за същността и последиците от РА.

В тази връзка и в контекста на непрекъснато действащата „Програма за информираност“ на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България (ОПРЗБ), създадохме този материал, посветен на РА. Това е болест, обвита в множество митове и неразбиране, често дори е подценявана.

Предоставяйки тази информация ние се надяваме да запознаем повече хора със същността на заболяването, както и със сериозните индивидуални, социални и икономически негативни последици от него, когато то се неглижира на всички нива.

Освен това използваме този ден, за да запълним една съществена празнина в знанията си, а именно наличието на ЕВРОПЕЙСКА ХАРТА ЗА ПРАВАТА НА ТРУДОВА ЗАЕТОСТ НА ХОРАТА С РЕВМАТОИДНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, която публикуваме по-долу.

Помнете!

Заедно ние можем да направим повече!

ra-1

ЛОШИТЕ САМАРЯНИ. МИТЪТ ЗА СВОБОДНАТА ТЪРГОВИЯ И ТАЙНАТА ИСТОРИЯ НА КАПИТАЛИЗМА

Етикети

, , , , , , , , ,

Под това заглавие в края на 2016 г. в Полша се появи книгата на Хаджун Чанг, известен на българския читател с изданието на ИК „Изток-Запад“ „23 неща, които не ни казват за капитализма“.

Ha-Joon Chang е роден през 1963 г. Икономист, доцент в Кембридж, автор на популярни книги – освен споменатата, както и представяната тук книги, той е автор и на: „Kicking Away the Ladder: Development Strategy in Historical Perspective“, (2002). Интересен факт е това, че Хаджун Чанг попада на 18-о място в ранг листата на Световните интелектуалци (World Thinkers) на Магазин Проспект.

„Лошите самаряни…“ е вълнуваща история за скока на бедняците до шампиони на глобалните пазари. Историята не е нова, но по същество е малко позната, защото обикновено победителите я пишат и са в състояние да прикриват неугодни за тях факти, а да създават работещи за техните интереси митове. Привържениците на свободната търговия, невидимата ръка на пазара и за оттеглянето на държавата от икономиката (дерегулацията) правят всичко възможно другите да забравят, че днешните лидери на световната икономика, са затворили или поне силно са ограничили достъпа до техните пазари, защитават по всевъзможен начин от – обожествяваната от тях външна – конкуренция, подпомагат частния бизнес с публични средства (последната криза от 2008 в САЩ е очевидно доказателство за това), упражняват насилие върху по-малки и по-слаби икономики, като българската например и т.н.

По произход авторът на книгата е южнокореец и е имал възможност да наблюдава пряко един от най-големите цивилизационни скокове в историята на човечеството, извършен в Юна Корея. Той критикува и атакува лицемерието на най-силните и дава възможност за извличане на поуки от реални преживявания, а не от доминирани, целенасочено насочени към масова манипулация медийни истории за развитието и просперитета.

Хаджун Чанг създава икономическа книга, но с достъпния си начин на писане и разкриването на рядко осветлявани аспекти, той обяснява и представя историята на икономиката на капитализма.

Книгата на Чанг се появява в публичното пространство още през 2007 г., т.е броени месеци преди финансовата криза от 2008-2009 г., която разруши почти мигновено редица митове. Според него много западни държави, които в миналото и сега пропагандират по целия свят либералната и неолибералната икономика, свободната търговия, намаляване или премахване на митата, дерегулация на пазарите и др., като единствената и най-добра рецепта за бързо и трайно развитие на икономиката, всъщност са провеждали напълно различна политика – подкрепа на избрани браншове, митнически бариери (какво друго ако не това са квотите на ЕС), дотиране на износа и изобщо тотална подкрепа на бизнес принципа „частни печалби, обществени загуби“.

Книгата е написана на достъпен за всеки неспециалист език – тя не е академична история на икономиката. Ето защо всеки читател придобива ясна представа за промените през последните 200-300 години. В една от рецензиите на книгата се казва: „Цялата работа има проблемен характер, изходен пункт са поредните елементи на икономическата политика, които след това авторът подлага на анализ именно от историческа гл.т. Следователно не е негова цел познанието на историята, а използването й като инструмент, подкрепящ друг клон на науката“.

Освен многото достойнства книгата има и своите недостатъци. Ето какво се казва например в същата рецензия: „Авторът, когато разглежда предимствата на насърчаването на развитието на промишлеността (митнически бариери, субсидии), също така показва как прекалеността на тези действия може да навреди в дългосрочен план. Това е важно да се помни, защото въпреки възторга на автора по отношение на държавната подкрепа и дори държавната собственост, той си остава в руслото на капиталистическите идеи и свободния пазар. Предупреждавам ви по този начин относно някои възможни притеснения, че в тази книга нямаме работа с прослава само на държавните форми на собственост или с комунистическата икономическа система“.  Интересно ми е, къде е била създадена и как е съществувала „комунистическа икономическа система“? Явно авторът на рецензията също е „заразен“ от идеологемите на развития капитализъм. Но това е друга тема.

Така или иначе книгата си заслужава. Искрено се надявам, че издателство „Изток-Запад“ ще преведе книгата на български и всеки ще има възможност да се запознае с нея. Защото това е добра книга и заслужава да бъде прочетена. Поставят се въпроси, както и миналото ни се изправя в съвсем друга светлина. Разбира се, книгата не трябва да се приема безкритично, особено когато става дума за българските реалности.

Източници: Chang Ha-Joon (2016) Źli samarytanie. Mit wolnego handlu i tajna historia kapitalizmu. Wydawnictwo Krytyka Polityczna, Warszawa.

„Źli samarytanie. Mit wolnego handlu i tajna historia kapitalizmu” – Ha Joon Chang – recenzja. http://historia.org.pl/2016/11/12/zli-samarytanie-mit-wolnego-handlu-i-tajna-historia-kapitalizmu-ha-joon-chang-recenzja/

доц. д-р Божидар Ивков

КРАТЪК РЕЧНИК НА ОСНОВНИ ТЕРМИНИ, СВЪРЗАНИ С БИОЛОГИЧНИТЕ И БИОПОДОБНИТЕ ЛЕКАРСТВА

Етикети

, , , , ,

Предлаганият кратък речник на някои основни термини, свързани с т.нар. биологична терапия, ще даде възможност за обогатяване на общата и здравната Ви култура. Той е много полезен особено за хора, на които предстои да започнат биологична терапия, защото предоставя първоначално знание за биологичните и биоподобните лечебни продукти, както и за основни понятия, свързани с тях.

„Блаженството на тялото е в здравето, а блаженството на ума в знанието“ – казвал древногръцкия философ Талес.

Божидар Ивков

kratak-rechnik