ХУМОРИСТИЧНИ МЪНИЧЕТА

Етикети

,

Бързо и лесно отслабване

Завъртете главата си надясно, след това наляво. Повтаряйте това движение всеки път, когато Ви предложат храна.

Различие между мъжа и жената

Мъжът обмисля стъпките си. Жената – походката си!

Начин на живот

Докато се наканиш да водиш здравословен начин на живот, разбираш, че вече няма нито начин, нито живот.

Красота

Жената винаги трябва да бъде красива. Толкова красива, че нейният мъж да се гордее с нея, чуждият – да я пожелава, а бившият – да ръфа ноктите си от бяс.

Бръмбари

Ако в очите на жената започнат да се появяват весели искри, значи бръмбарите в главата й празнуват нещо.

Наднормено тегло

– Ако още веднъж се пошегуваш с килограмите ми, ще ти разбия доволната физиономия. Разбра ли ме?

– Разбрах те!

– Какво разбра?

– Разбрах, че наднорменото ти тегло реално ме застрашава.

Мързел

Най-бодрата, неуморима, енергична и загадъчна част в човека, е неговия мързел.

Способности

Жените са способни на всичко. Повечето от тях, обаче, се стесняват.

Телесни мечти

Животът би бил много по-лесен, ако човек имаше каменно сърце, въжени нерви и валериан вместо кръв.

Възрастен

Възрастен – същият малък пакостник, с тази разлика, че вече не мечтае да стане възрастен.

Това не го очаквах

– И лампата не свети, и календарите лъжат.

– Виж, това от календарите не го очаквах.

Психотерапевт

След като ме изслуша, новият ми психотерапевт веднага си записа час при неговия.

Планирана случайност

Всичко стана случайно, както го бяхме предвидили и планирали.

Хитри твари

Днес дори комарите са нахитрели. Кацат в края на леглото и след това вървят пеша, за да не ги усетиш.

Семейна свада

Дълго търсихме с жената повод да се скараме и като не намерихме, започнахме да се караме мълчейки.

Претенции

Не взимайте от живота всичко възможно. Бъдете претенциозни!

Отново на училище

Докато помагам на детето да се подготви за училище, в мозъка ти тайно се промъква пъкления въпрос: „Аз изобщо ходил ли съм на училище?“

Мъж в магазина

Всички рекламни агенти, маркетолози, марчъндайзери са безсилни срещу мъж в магазина със списък на покупките в ръка.

Автореклама

– Такава като мен повече никога няма да намериш.

– А аз повече никога няма да търся такава като теб.

Източници: https://jumor.temaretik.com/1687061827681257616/25-bespodobnyh-shutok-o-nelegkoj-no-interesnoj-zhenskoj-zhizni/

https://jumornoj.temaretik.com/1686940942188152943/20-yumoristicheskih-otkrytok-s-mudrymi-sovetami-i-zabavnymi-nablyudeniyami/

https://jumor.temaretik.com/1687058449534814350/20-ostroumnyh-fraz-o-tom-kakimi-na-samom-dele-vyglyadyat-otnosheniya/

Божидар Ивков

Реклами

НА МЕДИЦИТЕ С ОБИЧ И УСМИВКА

Етикети

,

Първа лекция в Медицински университет, която започва обещаващо

Студентите по медицина от първи курс заемат местата си за своята първа лекция. Светлините в аулата намаляват и на екрана пред тях се появява първия слайд, на който е изписано:

– книгите в огъня

– конспектите в боклука

– мнението на старшите и опитни колеги – да върви по дяволите

– заповедите на МЗ – заключени в сейфа на главния лекар. Така и той няма да може да ги прочете, защото винаги забравя шифъра

Профилактиката е всичко!

Надпис на входа на университетска болница:

Госпожи и господа, а също и студенти,

С цел профилактика на грипа и СПИН-а от днес до второ нареждане ще се продават само сандвичи със сланина и чесън. Спиртните настойки носете със себе си!

Лекар ли си, или не си лекар? В това е въпросът!

– Докторе, защо и днес здравпункта не работи?

– Кмете, кажи ми, това нормално ли е? Осми ден как съм настинал, а температурата ми продължава да скача до 38,5 градуса. На лекар няма да отида. Аз съм единствения лекар в селото и нищо не разбирам.

Убийствена социално-здравна реклама

Не трябва да ваксинирате всичките си деца. Ваксинирайте само тези, които искате да оцелеят!

Истинските чудеса на медицината

Навехнах си крака и ми е трудно да ходя. На третия ден отивам в травматологията на „Пирогов“ и лекарят ме пита:

– Защо не дойдохте по-рано?

– Мислех, че съм го навехнал и ще мине.

– Навехнали сте крака си. Ще мине – каза лекарят.

И двамата останахме доволни от срещата ни.

Черен, но верен… хумор

Специализант по патоанатомия. Облечен с черно кадифено яке. На гърба –надпис: „Карай внимателно! Или ще те видя гол“. Под надписа – специална медицинска ножица.

Ето така се посрещат студенти по медицина

Надпис в университетска болница: „Уважаеми госпожици, госпожи и господа студенти! Катедрата по психиатрия, наркология и медицинска психология Ви поздравява с началото на учебната година. Добре дошли в ада!“. Искрено Ваш проф. Тиков.

С грижа за колегите

От днес в операционната ползваме еднократни шапчици с ушички. Искам да знам: какво е пушил главния лекар и с кого?

Криза в медицината

Пред мен в трамвая сяда красива жена на около 30 години. Опашката й вързана с гумена ръкавица за еднократна употреба. Кризата е и в медицината, няма как!

Първа лекция по психиатрия

И запомнете колеги. Основно правило при четене на учебника по психиатрия, е навреме да разберете вие ли изучавате психиатрията, или тя Вас!

Преглед при психиатъра

И така, да обобщим. Казвате, че плащате данъците си с огромна радост. И от кога Ви е това чувство?

***

Пара- и перефрази по вицове от нета.

Източник: https://jumor.temaretik.com/1678915885440436759/21-dokazatelstvo-togo-chto-v-meditsine-bez-chuvstva-yumora-ne-obojtis/

Божидар Ивков

ЕЗИКОВАТА НЕДОСТАТЪЧНОСТ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗАКОНОТВОРЕЦ ИЛИ ЗА НЕДОПУСТИМОТО НЕГЛИЖИРАНЕ НА ЕЗИКА ПРИ СЪЗДАВАНЕ НА ПРАВНИ НОРМИ И ДЕФИНИЦИИ

Етикети

, , , , , , ,

Наложи ми се да направя справка в новоприетия Закон за хората с увреждания и по-специално за дефинициите на основните понятия, които са „овластени“ в него. Това, което намерих не е никак удовлетворително и в една или друга степен показва, ако не друго, значителни дефицити в познанието на инвалидността и свързаните с нея проблеми.

След като имаме „Закон за хората с увреждания“, то това означава, че в закона трябва да се дефинират понятията „увреждане“ и „хора с увреждания“. Освен това, тъй като в чл. 1 е дефиниран предмета на Закона, а именно: „Чл. 1. Законът урежда обществените отношения, свързани с упражняване на правата на хората с увреждания (к.м.-Б.И.) в Република България“, то е необходимо да има дефиниции на терминологията „права на хората с увреждания“ и „упражняване на правата“. Липсата на подобни дефиниции може да доведе и е довела до изписването на откровени глупости в дефинирането на понятията. Дори и при най-повърхностен прочит, веднага се набиват на очи следните проблеми.

Липсва дефиниция на понятието „увреждане“, а поне то не е проблемно. Терминът е медицински и е добре формулиран отдавна. „Увреждане“ (Impairment), според дефиницията на СЗО означава: „всяка загуба или анормалност на психичната, физиологичната и анатомичната структура или функция“.

1. Ако се възприеме тази дефиниция, то дефинирането на понятието „хора с увреждания“ трябва да има друга езикова структура, смисъл и съдържание, а не това, което виждаме в закона.

2. В контекста на дефинирането на понятието „увреждане“ понятието „хора с увреждания би трябвало да звучи например така: „хора с увреждания са лица с всяка загуба или анормалност на психичната, физиологичната и анатомичната структура или функция“.

3. Вместо това в закона присъства следната дефиниция: „Хора с увреждания са лица с физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот“.

4. Опитът да се „социализира“ едно медицинско понятие е довел поне до два проблема: (1) не е ясно какво означава понятието „недостатъчност“? Недостатъчност за какво или спрямо какво? Това никъде не е изяснено; (2) в дефиницията се твърди, че тази недостатъчност взаимодейства с обкръжаващата среда – „недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда“. Това е смислов, съдържателен и в крайна сметка правен абсурд. Със средата взаимодейства човекът, а дали той има някакви загуби или „анормалност на психичната, физиологичната и анатомичната структура или функция“ и как това наличие се отразява на неговите взаимодействия със социалната и физическата среда, е друг въпрос.

5. Освен това начинът на изброяване на видовете недостатъчност – „лица с физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност“ – показва поредната доза езикови, когнитивни и свързани със знанието в сферата на инвалидността дефицити. Защото съюзът „и“ обозначава наличието на всички видове недостатъчност. А това в действителност не е вярно. Проблемът се решава „елементарно“, ако разбира се човекът или хората, които са писали това определение, са били наясно с проблематиката – достатъчно е да се изпише „и/или“, което вече предполага наличието на един вид недостатъчност или на някаква комбинация от тези видове.

Ако приемем за момент, че дефиницията на понятието „хора с увреждания“ е адекватна и задоволителна, то какво налага въвеждането на още една дефиниция? Дефинирано е понятието „Хора с трайни увреждания“. Те се определят като „лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот, и на които медицинската експертиза е установила вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто“.

Всъщност тази дефиниция е по-адекватна и регламентира кой може да получи статута „лице с трайно увреждане“ или да попадне в социалната категория „хора с трайни увреждания“. Това е човек, на който „медицинската експертиза е установила вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто“. Ерго, тук има препратка към и обвързване с понятието „увреждане“. Не е ясно, а трябва да се гадае, кога споменатите видове „недостатъчност“ започват, при взаимодействие с обкръжаващата среда (?!), да възпрепятстват „пълноценното“ и „ефективното“ участие в обществения живот. Последните два термина също са доста обтекаеми и многозначни и затова налагат, макар и в някаква степен рестриктивно, дефиниране, което също отсъства от Закона. Вероятно тук смисъла и съдържанието на тези термини са свързани със заветните граници 50% и повече процента степен на увреждане. Възниква въпросът: защо точно 50%, а не някакъв друг процент. При всеки вид увреждане ли (респективно заболяване) точно това е границата? Едва ли. Но така е по-лесно.

С подобна езикова недостатъчност се сблъсквам и при заглавието на един основен и много важен документ – Наредбата за медицинската експертиза. Всъщност тази Наредба регламентира експертизата на: (1) временната и (2) трайната неработоспособност, и (3) вида и степента на увреждане. Заглавието обаче предполага Наредба за всички видове експертиза, в т.ч. например и съдебно-медицинската експертиза, както и всяка друга медицинска дейност, която би могла да попадне под „юрисдикцията“ на родовото понятие „медицинска експертиза“.

За много хора всички тези въпроси най-вероятно изглеждат дребни, незначителни и без значение. За мен обаче те говорят много. Те ми казват, че създателите на тези нормативни документи не познават същността и сложността на социалния феномен „инвалидност“. И ако това е така, а то е така, как мога да очаквам, че тези нормативни документи могат и ще решават справедливо и адекватно проблемите, пораждани от самата инвалидност и от отговорите на обществото спрямо инвалидността и поражданите от нея проблеми?

И накрая, макар че има още много какво да се пише в тази посока, ще спомена факта, че „социализирането“ на понятието „увреждане“ не означава въвеждане на социалния модел на инвалидността, а означава затвърждаване на медикализацията – основен компонент на медицинския модел на инвалидността.

И един безплатен подарък за незнаещите (да не използвам друг термин) държавни служители и изживяващите се като експерти от различни организацийки на и за хора с увреждания (тук нямам предвид сериозните национално представени организации на и за хора с инвалидност). Пример за дефиниция на понятието „права“:

Права са онези неща, които човек има морално или законно право да прави или да притежава“.

Започвам да ставам все по-любопитен, какви ли още езикови недостатъчности могат да се открият в самите текстове на закона? Да се надявам в скоро време да имам време да се запозная с тях и да ги анализирам.

доц. д-р Божидар Ивков

СМЯХ ДО ПРЪСВАНЕ. ПАРАФРАЗИ ПО ШЕГИ И МАЙТАПИ.

Етикети

,

КРАСОТАТА ЩЕ СПАСИ СВЕТА

Жена говори на мъжа си:

– Уф, толкова много пари ми трябват! За епилация, за маникюр, за педикюр, за фризьор, за козметика…

Мъжът възкликва:

– А на мен ми е провървяло. Аз веднага съм се родил красив.

ЗА ВЛАСТТА В СЕМЕЙСТВОТО

Във всяко семейство жената е главната фигура! А ако съпругът й си мисли, че той решава всичко, значи тя е и мъдра.

СЕМЕЕН СЕКС

Разговарят две приятелки:

– Представи си, вчера в телефона на мъжа ми намерих контакт „безплатен секс“.

– Ужас, и какво? – уплашено пита другата жена.

– Стана ми любопитно – небрежно отговаря първата. Позвъних и… щях да припадна. Звънеше мобилния ми телефон. Ама че гад…

ДУШЕВЕН ОРГАЗЪМ

Случва се понякога да си седиш в дома, пийваш си питието, гледаш филмче. Топло, уютно – рай. И изведнъж телефона звъни. Вдигаш и чуваш женски глас:

– Взе ли детето от градина? Напазарува ли? Утре мама пристига, нали не си забравил. Ваньо, защо мълчиш, бе?

А ти не си Ваньо, ти си Жоро… и получаваш духовен оргазъм, и в душата ти настава празник!

АВТОРИТЕТ

Понякога, когато съседката слага децата си да спят, така изревава, че всички съседи от горния и долния етаж се пъхат под завивките. Колко мачове съм изтървал заради тази авторитетна жена…

ДЕЦАТА ВИНАГИ СА ГЕНИИ

Девизът на всички деца по света, е: „Ако мама е казала „НЕ“, попитай баба“!

ЗА КАФЕТО С ЛЮБОВ

Сутрешното кафе не е разкош. То е средство за придвижване и слалом между стените в дома и предпазва от челен удар с някоя врата.

ЗА ГРАНИЦИТЕ НА ДОБРОТО

Моята доброта свършва там, където Вашата наглост и дребнава тарикатщина престъпват границата.

КОНТРОЛ НАД ВСИЧКО

Помнете: и в радост, и в скръб, какъвто и стрес да преживявате, дръжте под контрол мозъка, езика и теглото си. В противен случай последиците могат да бъдат далеч по-катастрофални от това, което е предизвикало стреса.

Източници: https://jumor.temaretik.com/1675471805939714984/17-metkih-shutok-o-tom-kak-prohodit-semejnaya-zhizn/

https://jumornoj.temaretik.com/1676266220776065118/15-ostryh-i-umnyh-vyskazyvanij-v-kotoryh-kroetsya–vsya-sut/

Божидар Ивков

С УСМИВКА ЗА БОЛКАТА, СТРАДАНИЕТО И… ЗОРЪТ ЧОВЕШКИ (14)

Етикети

, , , , ,

Жителка на село „Безпардонкино“ задава кратък, ясен и неразбираем, диверсионно емоциониращ въпрос, който може да предизвика мисловен ступор или будна кома със своята цинична непосредственост:

„Благодаря ви за приема! Искам да попитам инсулинозависим диабет и проценти в ТЕЛК.Ако някой се е явил на ТЕЛК по новите правила?“

Ех, този ТЕЛК, този ТЕЛК! Само проценти отказва или раздава. И какво се случва, когато си пристанат телковите проценти и инсулинозависимия диабет? Знаете ли? Не?! Е, и аз не знам. Важното е да се пита. Така де, жената не пипа, само пита!

***

Ето още един въпрос, с дълбок екзистенциално-еротичен подтекст. Задава го пак същата млада жена от село „Долно Уйно-неграмотино“ (виж. бр. 13):

„Колко трябва да е здрава една връска междо двама влюбени за да може да оцелее до гроба им“

Ако има „връска“ никой не може да знае предварително от какво е изтъкана и как и колко ще издържи на напрежението. А „междо“? Тук лирическия герой вероятно има предвид границата между две ливади, която е „връската“ между тях, преди живота да ги е окосил. Започвам да подозирам, че в читалищната библиотека на село „Долно Уйно-неграмотино“ има книжки само от поредицата „Арлекин“ и тази млада дама – волно или неволно, започва да се превръща в един съвременен Дон Кихот в пола.

***

Гражданка от „Градско село“ задава уплашен въпрос:

„Уплашена съм на крака на сина ми на крака са излезли кафеви петънца . Какво може да е.“

Разбирам тревогата, не разбирам невежеството и неграмотността. Тия кафеви петънца да не са като ония джелтите? Еех, тъкмо се закроти фейса и аз си казвам: А така, поограмоти се народеца и някой разклати черешата, та опадат всичките орехи. Няма надежда,  нямаааа…

***

Самотна жителка на село „Баш-мерак“ публикува обява в една ФБ група:

„благодаря за приемането търся сериозна връска и мъжа да жиев при мен до 33 години да е?“

След продължително умствено усилие разбрах, че женицата си търси мъж, който да живее при нея и да не надвишава хростовите 33 лазарника. При това търси избраника си за „сериозна връска“. Добре, че не го търси за сериозна врътка, която вероятно – ако си паснат социално в леглото – може да настъпи след определен времеви интервал, започващ да тече от мига на познаването. Не знам кой ще се навие. Но не съм аз. Не само поради възрастови ограничения, но и поради грамотността на дамата, която далеч надхвърля моите скромни възможности.

***

Гражданин от град „Мръчково невежино“, задава следния въпрос:

„Каква е разликата между 1група и 2 група по болести относно пари“.

Въпросът е зададен ясно като английска мъгла. Уж виждаш (разбираш в случая), за какво става въпрос, но все пак остава едно неприятно чувство на несигурност дали и ако да – колко, си разбрал.

Не знаех, че има „1група и 2 група по болести“ и то „относно пари“. Ако иде реч за група инвалидност, то групите бяха премахнати в началото на 21-и век. А разликата относно пари, е тук и социалното министерство немее пред комплексността на питането.

***

Гражданин от град „Зорлиев кътник“ изисква:

„Дай те решение за зъбобол“.

Това ми звучи като „Дайте да дадете“. И въпреки това, влизайки в нуждата (а тя явно е голема) на човека стигнах до следно диференциално уравнение, даващо решение на зъбобола:

+t = >p

-t = ≤p

където

t (tooth) е зъб,

p (pain) е болка.

С други думи: при наличие на зъб вероятността от болка е голяма. При отсъствие на зъб тази вероятност клони към минус безкрайност. С две думи, вадене му е майката. Това показва математиката. Виж, какво ще каже стоматологията – това вече е въпрос извън моите компетенции.

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ШЕГИ ОТ МРЕЖАТА

Етикети

,

Несправедливост! Защо жената може да нощува при своята приятелка, а мъжът не може при своята?

***

– И така, колега, имате ли и ако – да, какъв, прогрес в работата?

– Да! Всичко правя в най-добрите български традиции.

– Тоест?

– Дори не съм започнал, а вече се чувствам уморен!

***

На изпит студент тегли един билет – не знае. Втори билет – не знае. На петия билет преподавателят казва.

– Колега дайте си книжката! Среден 3.

В залата се разнасят протестни викове:

– Защо? За какво?

– Как за какво – отговаря преподавателят. Щом търси, значи знае нещо.

***

Един мъж може да бъде най-добрият в целия свят: да затрупва жената с подаръци, с комплименти, да й пее серенади под прозореца и какво ли не още. Уви, всичко е безсмислено, ако тя е прочела в хороскопа, че според звездите сте несъвместими.

***

Отидох да взема детето си от тълпата деца след записването му в училище и тъй като съм нисичка един мъж взе да ме взима.

***

Един мъж го мъчели хлебарки. Негов приятел го посъветвал:

– Преди да си легнеш, обиколи всички ъгли на къщата и непрекъснато казвай: „Няма нищо за ядене! Няма нищо за ядене!“

Вечерта направил всичко, както го посъветвал приятелят му. И изведнъж посред нощ някой го дърпа. Отваря очи и всички хлебарки пред кревата му, а най-голямата стои пред него и му казва:

– Ставай, стопанино! Донесохме ти да хапнеш.

***

Само раждала жена може да разбере мъките на един мъж, който има 37,2° температура.

***

Приятелят ми включва телевизора за едногодишната ни котка на канала, на който върви Том и Джери. Тя много обича да гледа телевизия, а той се радва като малко дете и обсъжда с нея сюжетната линия на серията. Мъже…

***

Драги мъже, тържествено и най-отговорно Ви заявявам, че ако жена Ви покани вечер на кафе, то това е груба и безотговорна уловка, капан. Вечер никой не пие кафе. Ще Ви се наложи да чакате до сутринта.

***

Жена се оплаква на съпруга си:

– Боже мой, скъпи. Годините си летят, а аз още не съм пила хубаво вино на брега на океана, не съм се изтягала на тревата в Ню Йорк, не съм яла кроасан под Айфеловата кула…

***

Когато един мъж обича истински една жена, хлебарките в главата й му се струват божи кравички.

***

Първа брачна нощ. Мъжът пита:

– Скъпа, кажи ми честно, аз ли съм първият мъж, който спи с теб?

– Ако се каниш да спиш, то тогава – Да!

***

Иванчо пита майка си:

– Тихият океан винаги ли е тих?

– Не можеш ли да измислиш по-умен въпрос? – сърдите се тросва майка му.

– От какво е умряло мъртво море?

***

Мъж крещи на съпругата си:

– Идиотка! Ти си пълна идиотка!

– Правилно – отвръща спокойно жената. Ако се бях оженила за цар, щях да съм царица.

***

Финалната и най-тежка фаза на недоспиването е, когато ти се присънва, че спиш.

***

Снощи на купона някаква мацка донесе семки. Така и не стигнахме до уискито.

***

– Ало?

– Да!

– Обаждаме се от централния офис на СГО за записване на децата в детска градина.

– Да?!!

– Реда на сина Ви дойде.

– А, благодаря. Той вчера замина на военна мисия.

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ШЕГИ ЗА ОСТРОУМНИ ЖЕНИ

Етикети

,

Уважаема г-жо Джонсън, на колко години сте?

– Едва на 60!

– Но така казахте преди пет години при развода с предишния Ви съпруг!

– Не съм от хората, които днес говорят едно, а утре съвсем друго.

***

Съпруга се прибира в ранни зори. Мъжът й е сърдит:

– Къде ходиш по нощите. Притесних се. Цяла нощ не съм спал.

Жената уморено:

– А да не мислиш, че аз съм спала.

***

Ох, само не си мислете, че съм добра. Няма такова нещо. Просто лошотията ми не стига за всички.

***

По какво се различават мъжката и женската логика?

Мъжката е по-правилната и по-силната.

Женската е по-интересната и по-неразбираемата.

***

Дълго, много дълго мислих, какво да подаря на мъжа ми за рождения му ден. И накрая реших. Купих си билет за Малдивите и ваучер за 10-дневна ваканция. Нека си почине, милият!

***

Няма дебели жени. Има тесни дрехи.

Няма грозни жени. Има мъже без въображение.

***

С мъжа ми имаме много общи неща.

Той е горд. И аз съм горда.

Той е работлив. И аз съм работлива.

Той ме обича. И аз обичам себе си.

***

Между мъжа и жената трябва да има равноправие и равнопоставеност. Тя се омъжва за него. Той върши всичко останало.

***

Логиката на женската логика е следната: Защото аз така съм решила. А защо така съм решила, още не съм решила.

***

Как може една жена да бъде спокойна, когато всяка нейна клетка е изнервена?

***

– Скъпа, няма ли да изпълниш съпружеския си дълг?

– Спи, скъпи! Нощно време не се връщат дългове. Лоша поличба е.

***

На конкурс за разгадаване на женската логика победи с голяма преднина генераторът на случайни числа.

***

Има много начини да се разбере женската логика. И нито един от тях не работи.

Източник: https://jumornoj.temaretik.com/1671771961782438173/20-metkih-ostroumnyh-shutok-o-nelegkoj-zhenskoj-zhizni-klassnyj-yumor/

Божидар Ивков

НАКРАТКО ЗА „ВОЙНАТА“ МЕЖДУ КОНВЕНЦИОНАЛНАТА И НЕТРАДИЦИОННАТА МЕДИЦИНА

Етикети

, , , , ,

Хората, които церят никога няма да заместят модерната диагностика или оперативни техники, които предлага медицината. Но те дават нещо друго – разбиране, топлина, ангажираност. Болните получават надежда, някаква сигурност, че ще успеят да се излекуват, а това винаги ще е необходимо – казва Катажина Янишевска, автор на книгата „Аз не лекувам, аз изцерявам. Истинското лице на полските биоенерготерапевти“.

janielecze_500

Наскоро в Полша излезе любопитна книга, посветена на биоенерготерапевтите и на склонността на не малко поляци да се доверяват на съмнителни лечителски техники, вместо на съвременната медицина. Тези тенденции са ясно различими и в България. Защо хората се доверяват на някой, който лекува или оздравява по телефона, или лекува рак с витамини?

Според авторката, хората, които са изгубили доверието и надеждата, че конвенционалната медицина е в състояние да направи  нещо за тях, се обръщат към т.нар. биоенерготерапевти, билкари, знахари и др. „Ако медицината безпомощно кръсти ръце и се появява някой, който казва: аз ще ти помогна, тогава рационалните избори губят смисъл“ – казва К. Янишевска.

Съвременната медицина, както в Полша, така и в България, се бори с множество проблеми, които са й натрапени от опазаряването на здравеопазването и самата медицина: недостиг на лекари и медицински сестри, наличните лекари са преуморени от работа, липса на време за разговор с пациента и др.

Вероятно много болни най-болезнено усещат „безразличието“ на лекаря към тяхното състояние, защото те очакват от него той да поговори за тяхното лечение, да разбере страданието им, да прояви емпатия, вместо да попълва безкрайните формуляри, в мнозинството си административни и финансови. При народните лечители това почти не се среща, те винаги са насреща за мъката и страданието на хората.

Съществува и друг феномен, който регулира отношението на хората към алтернативната медицина. Днес масово хората не вярват на авторитети, на медии, на политици… Но, ако съседката, приятеля или колегата споделят, че те или техни близки са имали същия проблем и еди кой си им е помогнал, то вратата към нетрадиционната медицина е широко отворена.

Самите лекари, както подчертава и Янишевска, знаят много добре, какво прави силата на внушението, ефекта плацебо. Ето защо винаги съм казвал, че доброто отношение към пациента, особено при хронични заболявания, е наполовина спечелена битка с болестта.

Авторката на книгата дава думата и на лекарите, на психолозите, етиците и духовниците. От разговорите с лекарите излиза, че те, спрямо лечителите, като че ли са на губеща позиция и това има своите обяснения.

Има и още феномени, които определят тези сложни отношения. Например все повече пациенти разбират, осъзнават и виждат необходимостта от холистични подходи в лечението, докато съвременната конвенционална медицина, както и да я наричаме, съсредоточава вниманието си върху болестта, върху конкретен орган, който не работи добре в момента, като деперсонализира човека.

Всичко това се среща и то доста често и в България. Но не само. В заключение ще напомня един цитат от романа на Робин Кук „Интервенция“:

„Алтернативната медицина има добри отношения с пациентите, държи се с тях като с хора, прави посещението приятно социално преживяване, дори и да не провежда реално лечение. Конвенционалната, от друга страна, много често е тъкмо обратното – лекарите и сестрите се държат така, сякаш ти правят лична услуга. И още по-лошо – когато лекарите смятат, че не могат да ти помогнат, те игнорират…

… нека добавя още една причина към това защо хората са се хванали със зъби и нокти за алтернативната медицина: тя не изглежда плашеща. Ако кажеш, че група хора умират всяка година от това, че са ходили на алтернативен терапевт, няма да им мигне и окото. Защото стотици хиляди са умрелите, които са се лекували единствено при конвенционален лекар. Всъщност хората, които отиват в офиса по хиропрактика искат да вярват в хиропрактиката, главно защото не искат да отидат на конвенционален лекар, където могат да получат диагноза, която включва дискомфорт и болка, а може би и смърт. При лечителя това никога не се случва. Всичко е оптимистично, всяко оплакване може да бъде изцерено и не боли, а дори и да е плацебо, на кого му пука?“ (с. 174-175)

Източници: 1. Gubała, К. (2019) Polacy chodzą do 100 tys. uzdrowicieli, bo zapotrzebowanie na nadzieję jest ogromne. W: Rynek Zdrowia z 20 kwietnia 2019. http://www.rynekzdrowia.pl/Po-godzinach/Polacy-chodza-do-100-tys-uzdrowicieli-bo-zapotrzebowanie-na-nadzieje-jest-ogromne,193971,10.htm

2. Katarzyna Janiszewska (2019) Ja nie leczę, ja uzdrawiam. Prawdziwa twarz polskich bioenergoterapeutów. Wydawnictwo Otwarte, Kraków.

3. Кук, Р. (2011) Интервенция. ИК „ЕрГон“, София.

ТЕЖКА МОРАЛНА И ЕТИЧНА ДИЛЕМА: ЗА ИЛИ ПРОТИВ СПАСЯВАНЕТО НА ЖИВОТА НА НОВОРОДЕНИ ДЕЦА С ТЕЖКИ МАЛФОРМАЦИИ

Етикети

, , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Мнозинството фламандски лекари и медицински сестри, които са взели участие в изследване, посветено на новородени деца със сериозни вродени малформации, са изказали мнение в полза на възможността за отказ от лечение на такива деца, дори са подкрепили тяхната евтаназия – това е съобщил белгийския вестник „De Standaard“.

Над шест от всеки 10 лекари и медицински сестри във Фландрия – фламандскоезичната част на Белгия, работещи в болнични отделения, които се грижат за новородени деца, смятат, че трябва да е възможно прекъсването на живота на новородени, страдащи от сериозни малформации.

Това са резултати от изследване на изследователската група Care Around Life Ending (Грижи в края на живота), свързана с университетите в Гент и Брюксел. Днес прекъсването на живота на новородено, колкото и тежки да са уврежданията на тялото му, е забранено. Жените могат да поискат аборт дори преди раждането на детето, в случаи, когато се диагностицират сериозни увреждания на плода или възникне заплаха за живота на майката. Евтаназията, поради здравословни причини, е възможна само при възрастни.

Мнозинството лекари и сестри, работещи в болнични отделения, в които пребивават новородени деца, смятат, че трябва да има възможност някои терапии да не се прилагат, за да се прекрати живота на новороденото.

„Ако говорим за това, да не се започва лечение, всички лекари, които са попълнили анкетата, смятат, че такава възможност трябва да има“ – подчертава пред в. „De Standaard“ изследователката Лаура Домбрехт (Laure Dombrecht). При медицинските сестри това мнение се споделя в 95% от случаите.

Медицинските сестри по-често от лекарите се изказват в полза на даването на медикаменти, чиято цел би трябвало да бъде прекратяване на живота на новороденото, което е с тежка патология. За такова решение са се изказали 60% от лекарите и 75% от медицинските сестри. „Вероятно лекарите имат по-малка склонност към такъв род действия, защото те носят цялата отговорност“ – смята Домбрехт.

Сега изследователите искат да проверят, колко често на лекарите в Белгия им се поставят такива въпроси.

***

Вероятно така представена подобен род информация звучи много нехуманно, дори жестоко или  безчувствено. Особено за лаиците и хората, които никога не са се сблъсквали с подобен род проблеми.

Независимо от всичко това е една изключително тежка морална и етична дилема – да се отнеме живота на новородено, което е родено с много тежки увреждания или да се остави да живее. Тази дилема има много аспекти – медицински, социален, психологически, икономически, дори чисто житейски. И един от най-тежките въпроси е свързан с това, че никой не е в състояние да попита самото дете, какво иска то, защото в началото на земния ни път никой от нас не разбира и не може да комуникира. За това са необходими години социализация.

Още по-тежка дилема възниква пред родителите на детето. Дали биха могли в момент, когато са в шок, да взимат решение за живота на детето си? Могат ли в този момент да осъзнаят и дори само бегло да си представят, какво представлява отглеждането на дете с тежки вродени малформации?

Помествам този материал само защото съм сигурен, че в България – може би и дано, макар и по-рядко, има такива случаи. И тези хора, в тези моменти, имат потребност от разбиране и подкрепа, а не от стигматизация, злобни коментари, осъждане и отхвърляне. А ние, нашето днешно общество, сме царе в окалването и охулването на човека.

Да живее, или да умре детето с тежки вродени увреждания? Кой и как може да реши? Има ли условия, при които решението за смърт е оправдано и кога? И кога не?

Източник: Strzępka, K. (2019) Belgia: większość lekarzy za odstąpieniem od ratownia życia noworodków z wadami rozwojowymi. W: Rynek Zdrowia 17 kwietnia 2019 http://www.rynekzdrowia.pl/serwis-ginekologia-i-poloznictwo/belgia-wiekszosc-lekarzy-za-odstapieniem-od-ratownia-zycia-noworodkow-z-wadami-rozwojowymi,193982,209.html

доц. д-р Божидар Ивков

С УСМИВКА ЗА БОЛКАТА, СТРАДАНИЕТО И… ЗОРЪТ ЧОВЕШКИ (13)

Етикети

, , , , , , , ,

Днес започвам с един по-особен случай. Става дума за наша гражданка от град „Грамотин“, която живее в чужбина. Най-вероятно от XVIII век. И ако споменавам този случай то е, защото внуците на леля ми, които са родени в същата страна, много рядко посещават България, говорят прекрасен български език и много рядко допускат подобни грешки.

Здравейте!Живея в (…).През октомври бях в България при (…),където ми направиха диагноза–(…).От тогава пия (…).Лекарката ми преписа същто и противовъзпалителни лекарства,които за съжаление не ги пих.Искам да попитам има ли някой в групата,който същто пие (…)?И дали трябва да пия противовъзпалителни лекарства.Аз бях и в тук,в (…) при 3ма (…),и не ми дават противовъспалителни.За съжаление ощте нямам подобрение,и имам температура.Диагнозата,която (…) ми дават е неизяснена (…).Просто супер….!!!!!!“

Бих приел някои изрази, като „където ми направиха диагноза“ или „Диагнозата,която (…) ми дават“, „Лекарката ми преписа“ за грешки поради дълго не ползване на родния език, но останалите грешки ме навеждат на друга, доста „пъклена“ мисъл. Жената е с българско име, а говори като чужденка. Въпросите, които задава – поне според мен – не са за пациентска група, а за специалист.

Преглътнах с огромни усилия собственото си невежество, защото едва днес научих, че диагнозите се „правят“, „дават“, но не се и поставят. И тази лекарка, дето преписва незнайно от къде, незнайно какво, е объркала съвсем жената, която е била „и в тук“ да търси помощ. С това преписване ме обърка и мен. Изобщо пълна каша без брашно и вода. Та след като изгълтах всичко това, „ощте“ съм в когнитивен дисонанс, „същто“ и съм в температура, и се питам: на мене кой ми направи диагнозата и ми даде заключението в епикризиса: „страда от тежка форма на когнитивен дефицит, изразяващ се в нарцистичен претенционизъм към неволните грешки на други индивиди, със съмнителни лингвистични познания и дефицити“. Така че не ми се сърдете, ако рядко разбирам неведомите виражи на мисълта Ви.

Сега сериозно, без ирония и сарказъм. Искрено съчувствам на госпожата. И разбирам страданието й, или поне в много голяма степен се опитвам да я(го) разбера. Една от по-новите субдисциплини в социология на медицината, е социология на непоставената диагноза. И за мен винаги подобни наративи са интересни. И все пак няма да се уморя да повтарям и да критикувам неадекватното, неграмотното писане. Да, всеки може да сгреши, но чак до такава степен?! Поне на мен това ми говори за други проблеми, не ли? Както казва колегата Филипов.

***

Сайтът „news.bg” спечели жълтата фланелка за информираща дезинформация на жителите на „Фейсбукландия“. Ето какво можем да прочетем на адрес: https://news.bg/health/7-500-zayavleniya-za-individualen-telk-ot-nachaloto-na-april.html?fbclid=IwAR3vA8ODwcM6KIXd16GN071ViRnCP7yKUyjmnfrDPCffVz6mfJ7DBOjixJI от 12/03.2019 г.:

„7 500 заявления за индивидуален ТЕЛК от началото на април“, е заглавието на материал, чиято цел е да ни информира, че „Над 7 500 заявления за изготвяне на индивидуална оценка на хора с увреждания са подадени от началото на месец април в дирекциите „Социално подпомагане“ в цялата страна.“.

Всички деца знаят и в училището учат, че ТЕЛК е медицинска институция и се занимава с експертиза на инвалидността/уврежданията. И като такава институция няма как да бъде част от дирекциите „Социално подпомагане“. Пък и колко дирекции има?

Да сготвиш такъв тюрлю гювеч се изисква виртуозност, че и нещо повече. Коя ли кифла нарцисова е сътворила и заглавие, и текст? А и къде е била кифлата/кроасана редактор? Вероятно на културно мероприятие – посещение на персонален асансьор с цветни орнаменти.

***

Отново въпрос от село „Беззнаково“:

„Здравейте въпрос на пенсионер с тип 2 полагат ли му се тест ленти и апаратче. Благодаря предварително“.

Малко съм объркан. Не знаех, че в България пенсионерите се типизират – тип 1, тип 2, тип… n. Обаче, понеже, е „с тип…“, възниква въпроса: тип на какво? От питането научавам, че имало апаратчета, които тестват – какво, никой не знае. Справка – вид на пациентската група, в която е зададено питането. Тогава има шанс да се разбере. Еееех, език мой, враг мой!

***

Ето един въпрос (може би), с дълбок екзистенциално-еротичен смисъл. Задава го млада жена от село „Долно Уйно-неграмотино“:

„Можели жена да обича двама едно времено говоря за истинска любов“.

Силно съм впечатлен от откровеността на младата дама, вероятно попаднала в капана на поливалентната любов. Аз например изпитвам истинска любов към всяка красива, според моите представи за красота, жена на възраст между 18 и 60 години. Но не съм сигурен дали „едно времено“ ги обичам, т.е. преди сто лета, или „едновременно“, т.е. всички заедно по едно и също време. Ох, Боже! Все се заричам да не се подавам на такива провокации и всеки път пропадам в бездната на собственото си любопитство. Ей, на, сега няма да мога да заспя докато не намеря верния отговор на тези фундаментални еротични въпроси. Може или не може? Едно времено или едновременно?

Божидар Ивков