Резюме: В рамките на нашето съвремие – време на „глобализация на биографията и полигамия на мястото” (У. Бек), на „сгъстяване на света” (Р. Робъртсън), на „мобилна заедност” (З. Бауман), на „унищожаване на географията” (П. Вирилио) културите и и религиите добиват мащаби и форми на осъществяване, които по небивал начин правят тяхното присъствие насъщно всекидневие за всички и за всеки. Като предизвиква сътресения в геополитически план и кризи в идентичностите, глобализацията внася несигурност и усещане за безсилие, отслабва доверието и усилва подозрителността в отношенията между големи групи хора. Съвременното рисково общество произвежда условията за висока релативизация в човешките критерии. Животът в свят на „взаимосвързана чуждост” (З. Бауман) лишава индивида от устойчивост. Социалната действителност и човешкото битие се оказват разтърсени, променени, бързоподвижни. В този контекст нараства ролята на религията като едни от най-мощните и дълготрайни културно-интегративни и културно-сегрегиращи, обобщаващи и същевременно обособяващи двигатели.
Студията е своеобразна основа на дебат „за” и „против” създаването на граници между секуларизираното публично пространство и ислямските общности в него.
Ключови думи: глобализация, миграция, идентичност, ислямска идентичност, интеграция
доц. д-р Веселин Босаков
bozhidar ivkov 
