Етикети
classifications, concepts, consequences of disability, дефиниции, инвалидност, класификации, концепции; disability, последици от инвалидността, социология на инвалидността, sociology of disability
Понятийни проблеми
Понятието „инвалидност“ се свързва с множество пейоративни конотации, водеща сред които е усещането за не-валидност на човека поради физически или ментални/психически заболявания и/или увреждания.
Два основни проблема, свързани с инвалидността:
– наименование на понятието, с което се обозначават хората с инвалидност – едни понятия се смятат за дискриминационни (например „инвалид“), други понятия се смятат за неверни и подвеждащи („човек с увреждане“);
– дефиниране на понятието „инвалидност“ – от дефинирането на ползваното в дадено общество понятие за инвалидност зависи величината на социалната категория „хора с инвалидност“, достъпът до социални услуги и облекчения и др.
Показатели, използвани при дефиниране на инвалидността
а) медицински
– отклонение от приета медицинска норма (различни видове, които са социално конструирани)
– наличие на патология
– увреждане
– функционални дефицити
б) социални (социологически)
– възможности за изпълнение на социални роли
– възможности за междуличностна комуникация
– възможности за извършване на основни ежедневни дейности
Дефиниране на понятието „инвалидност“
а) видове дефиниции
– функционални
– релативни
– административни
– социални
– субективни
б) дефиниране на инвалидността
„Инвалидността е състояние и/или процес, който е резултат от отговора на обществото към уврежданията на индивидите и който ги поставя в затруднена или неизгодна ситуация и създава пред тях икономически, социални, психологически и от физическата среда бариери, които те не могат да преодоляват, както останалите хора. Това трайно затруднява, ограничава или прави невъзможно извършването на всички или част от житейските дейности и/или изпълнението на социалните роли, присъщи за дадена възраст, пол, образование и квалификация, в съответствие с правните и социалните норми на обществото“ (Б. Ивков).
Процес или явление
Инвалидността е едновременно и явление, и процес.
Тя е динамично състояние, което може да се развива във времето.
Като процес инвалидността е:
– многоетапен процес
– многоизмерен процес
Видове инвалидност
На основата на различни критерии е възможно да се направят различни класификации на инвалидността.
Съобразно критерия „вид инвалидност“, се различават:
– физическа инвалидност, породена от: генетични аномалии, травматични увреждания, различни заболявания – ревматични, неврологични и др., заболявания и увреждания на слуха и зрението и др.
– умствена и психическа, породена от различни умствени или психически заболявания и увреждания.
Основни фактори, водещи до инвалидност
патология
увреждания
функционални ограничения
организация на обществото
инвалидност
Полседици от различните травми и увреждания
Последиците от различни травми и увреждания са свързани с настъпването на различни затруднения, ограничения и/или невъзможност за извършване на определени действия. Те се проявяват в следни сфери:
– биофизическа,
– умствена и/или психическа,
– професионална,
– социална,
– икономическа,
– правна.
Оценката и отношението на обществото към тези затруднения, ограничения и/или невъзможност за извършване на определени действия и дейности, както и условията и възможностите, които обществото предоставя на хората, които ги изпитват, да ги преодоляват и да се реализират оформят социалния контекст на инвалидността.
Оценка на степента на ограничаване на възможностите
Оценката на степента на ограничаване на възможностите би трябвало да се извършва на основата на система от критерии, в която влизат следните подсистеми критерии:
– биомедицински,
– субективни,
– правни,
– свързани с извършване на различни действия и дейности,
– свързани с физическата и социалната среда,
– мнение на близките на човека с увреждания.
Кога можем да говорим за инвалидност
За инвалидност може да се говори тогава, когато уврежданията и настъпилите като последица от тях функционални дефицити затрудняват, ограничават или правят невъзможно извършването на основните ежедневни дейности и изпълнението на присъщи социални роли. Те се проявяват в основните житейски сфери:
– лична хигиена и хранене,
– моторни възможности и възможности за придвижване в пространството
– придобиване на професия и професионална квалификация, както и намиране и задържане на работно място и получаване на доходи от труд,
– създаване и поддържане на трайни социални връзки и контакти с други хора (участие в различни социални мрежи),
– обучение и образование
– рекреация, почивка и свободно време.
Затрудненията, ограниченията и/или невъзможността за извършването на основните ежедневни дейности и изпълнението на присъщи социални роли, е резултат, както на влиянието на функционалните дефицити (породени от уврежданията), така и от организацията на обществото.
***
Към хората с пожизнена инвалидност (според приетата в България терминология), принадлежат лицата, които изпитват значими ограничения или невъзможност да извършват основни ежедневни дейности и да изпълняват присъщи за тях социални роли. Това са лица, които освен че имат ограничени възможности, допълнително изпитват ограничаване на възможностите си от самата организация на обществото, изразяващо се в съществуването на различни социални бариери в сферата на:
– физическа среда
– образование,
– професионално обучение и квалификация,
– заетост и професионална кариера,
– изкуство,
– социални контакти, създаване на семейство и репродукция,
– комуникация,
– рекреация и свободно време, и др.
Оценка на последиците от наличието на инвалидност
Оценката на последиците от появата и съществуването на инвалидност, е свързана с величината на затрудненията, ограниченията във възможностите при и/или невъзможността за:
– извършване на ежедневните, присъщи за всеки човек, дейности,
– извършване на дейностите, свързани със самостоятелния живот в общността и социалните групи,
– изпълнение на социалните роли в сферата на образованието, труда, семейството (в т.ч. сексуаланите отношения), участието в публичния живот и др.,
– нивото на достъп до всички сфери на социалния живот.
При оценката на тези последици трябва да се вземе предвид и какви елементи или подсистеми на обществото, се превръщат в социални бариери, предвид на актуалното състояние на тези подсистеми и елементи (организация на обществото) и на самия човек с инвалидност.
Последици от инвалидността за човека с инвалидност
Последиците от инвалидността за конкретния човек могат да се групират в три големи групи:
– физически,
– психически,
– социални.
Физически последици от инвалидността
Настъпването на инвалидност може да доведе до следните промени във физическите възможности на човека с инвалидност:
– възможни са промени във външния вид на тялото – настъпване на видима инвалидност,
– възможни са промени във възможностите за извършване на различни действия и дейности, като:
• затруднения, ограничения или невъзможност за физически усилия при извършване на различни действия и дейности,
• затруднения, ограничения или невъзможност за придвижване в дома и/или извън него (затруднена мобилност),
• смущения в пазенето на равновесие,
• промени в реакциите спрямо влиянието на външни фактори,
• затруднения в говора
– възможни са промени във възможностите за чуване и виждане и др.
Психически последици от инвалидността
В зависимост от вида и степента на увреждане и инвалидност при различните хора е възможно да се проявят специфични психични последици, като:
– различни по вид и степен притеснения за собственото здраве, в резултат на които е възможно да се проявят и да се развият: хипохондрия, фобии, депресия и др.,
– експресивни реакции,
– фрустрация и др.
При наличие на хронична физическа болка, в зависимост от силата й, е възможно да настъпят:
– страхови психози,
– паник атаки,
– принудителна самоизолация и др.
Социални последици от инвалидността
Основната социална последица от наличието на увреждания, водещи до инвалидност, е превръщането на множество елементи на системата общество в социални бариери, които хората с инвалидност не могат да преодоляват, както останалите хора.
Организацията на обществото, създаваща многобройни и разнообразни социални бариери, е основната причина за прерастване на уврежданията в инвалидност и социална недостатъчност.
Тук всяка последица за индивида е следствие от влиянието и действието, както на личните затруднения, ограничения или невъзможност, така и от самата организация на обществото.
Сред възможните основни социални последици за индивида от настъпването на инвалидност, са:
– затруднения, ограничения или невъзможност за обучение и образование,
– затруднения, ограничения или невъзможност за придобиване и/или запазване на професионалната квалификация,
– затруднения, ограничения или невъзможност за започване на работа и/или запазване на работното място,
– затруднения, ограничения или невъзможност за преквалификация,
– затруднения, ограничения или невъзможност за поддържане на нормални семейни отношения,
– затруднения, ограничения или невъзможност за поддържане на съседски и приятелски връзки и отношения,
– промяна, понякога тотална и доста драматична, на всички житейски планове и аспирации,
– понижаване на социалните позиции и статус,
– намаляване на личните доходи и развитие на някаква степен на финансова зависимост,
– попадане в процес на обедняване и – често това е съвсем реална възможност – изпадане в състояние на бедност,
– затруднения, ограничения или невъзможност за преодоляване на различни социални бариери и др.
Сред основните социални последици от инвалидността са и:
– наличието на затруднен, ограничен или отсъстващ достъп до различни сфери, системи и подсистеми на обществото, в т.ч. до социални услуги,
– проява на честа и множествена дискриминация поради инвалидността,
– маргинализация и автомаргинализация,
– сепарация, сегрегация и гетоизация.
Хроничното заболяване, уврежданията и инвалидността като семейни събития
Появата на хронично заболяване, увреждания и инвалидност в член на семейството може да породи различни последици за семейството. По-важните и значими сред тях са:
– смущения (с различна степен на сила и посока) в емоционално-психическото равновесие в семейството. Става дума например за:
• страх за съдбата на човека с увреждания,
• постоянно чувство за заплаха,
• несигурност и неопределеност за бъдещето,
• невъзможност или силно ограничена възможност за планиране на живота, както на човека с увреждане, така и на семейството,
• чувство за безнадеждност и др.
– смущения и промени в нормалния ритъм на семейния живот,
– засилване на потребностите и необходимостта от ползване на различни социални помощи и услуги,
– промяна на видовете и сферите на задължения към члена на семейството, който е с инвалидност,
– възникване на потребности от полагане на грижи и оказване на помощ в сферата на самообслужването, бита, свободното време и др.
Комплексна рехабилитация на хората с инвалидност
Най-общо комплексната рехабилитация може да се дефинира като сложен социо-медицински процес, чиято цел е възвръщане на физическите, психическите, професионалните и социалните възможности на човека с инвалидност, във възможно най-висока степен.
Комплексната рехабилитация е индивидуално и институционално (социално) усилие, включващо както активната позиция и действия на човека с инвалидност, така и активните действия и дейности на съответните институции, отговорни за един или друг вид рехабилитация.
Комплексната рехабилитация е толкова по-ефективна, пълноценна и с позитивен резултат, колкото
(а) повече социални бариери обществото е в състояние да отстрани пред човека с инвалидност, в т.ч. и тези (понякога най-вече тях), свързани с предразсъдъци, негативни стереотипи и социални представи,
(б) по-успешно се бори с дискриминацията на хората с инвалидност,
(в) не маргинализира, сегрегира и сепарира хората с инвалидност.
Комплексната рехабилитация включва следните
Видове рехабилитация
– медицинска рехабилитация – включва система от медицински методи за лечение чрез: кинезитерапия, физиотерапия (например светло лечение, водолечение, в т.ч. подводна гимнастика, прилагане на електрическо и магнитно поле и др.), криотерапия и др.,
– професионална рехабилитация – възвръщане на възможностите на човека с инвалидност за повторно започване на работа в същите или други професия и/или работно място. Включва множество обучителни, образователни, квалификационни и преквалификационни методи, които най-добре могат да се реализират на бъдещото работно място на човека с инвалидност. Важен елемент на професионалната квалификация – особено при млади хора, е професионалното ориентиране,
– социална рехабилитация – включва различни методи за адаптация, реадаптация и социално включване на хората с инвалидност (деца и възрастни) в образователния, професионалния и социалния живот на общността, в която живеят,
– психологическа рехабилитация – този вид рехабилитация е насочен към оказване на психологическа подкрепа и помощ в процеса на адаптация към собствените увреждания, към успешно завръщане в обществото, към преодоляване на страха, несигурността, зависимостта, възвръщане на емоционалното равновесие и др.,
– функционална (или елементарна, както се нарича при слепите) рехабилитация – това е рехабилитация, при която се използват различни техники и методи за обучение и възвръщане на уменията и възможностите на хората с различна инвалидност за извършване на дейности от ежедневието, за адаптация спрямо изискванията на ограничените от самото увреждане функции на тялото, обучение при самообслужване (в т.ч. правилно ползване на различни помощни средства), постигане на самостоятелност и развитие на умения за независим живот и др.
Дете с инвалидизиращо заболяване в семейството
Появата на дете с увреждане предизвиква в родителите множество негативни реакции, такива като:
– чувство за вина
– срам
– безпомощност и безнадеждност
– страх пред бъдещето
– отхвърляне на детето от единия или двамата родители и др.
Грижата, отглеждането и възпитанието на дете с увреждане е свързано с многобройни и различни по вид и степен трудности. Например:
– приемане на диагнозата и започване на правилно лечение и рехабилитация, които са основно улсовие за разгръщане на всички възможности и способности на детето,
– лечението и рехабилитацията в домашни условия – съобразно предписанията на специалистите, обикновено се върши от майката и то по няколко пъти на ден. Това води до огрмни психо-физически натоварвания за нея,
– понякога може да възникнат проблеми в релациите майка-дете, например поради прекомерната грижовност на майката,
– понякога мойката може да извършва несъзнателно насилие върху детето по време на рехабилитацията, водена от най-добри чувства и желание за максимално бързо възстановяване и т.н.
Инвалидността на едно дете в семейството оказва различно влияние върху неговите здрави братя и сестри. Например:
– такива деца е възможно да бъдат пренебрегвани в някаква степен от родителите си, за сметка на детето с увреждане,
– могат да бъдат „товарени“ с прекомерни за тяхната възраст и възможности задачи,
– понякога не получават необходимата подкрепа от родителите си, когато те имат свои проблеми
– понякога родителите искат да имат още деца, за да имат някаква сигурност, че те ще поемат грижите за детето с увреждане след тяхната смърт. Подобно желание натоварва негативно в психически план здравите деца в семейството и др.
За детето с увреждане е от изключително голямо значение да има контакти със своите здрави връстници.
За детето с увреждане това е полезно, защото:
– формира и развива психиката му,
– формира и развива духовността му,
– създава условия за адаптация и включване в обичайната социална среда и др.
За здравите деца контактите с техните връстници с увреждания са важни, защото:
– те се научават на отговорност,
– свикват да приемат различието,
– учат се на взаимно уважение,
– учат се на търпение към последиците от уврежданията и намалените възможности,
– развиват алтруизъм в себе си
– адаптират се към различните страни на социалната действителност и др.
Заключителни бележки
Това са само една част от проблемите, които са предмет и обект на изследване от научната дисциплина социология на инвалидността.
В теоретико-методологически аспект важните изследователски задачи са свързани с:
– изследване и анализ на съществуващите модели на инвалидността,
– изследване на възможностите на различни социологически теории и концепции, с помощта на които се анализират различни процеси и явления в сферата на инвалидността,
– създаване и въвеждане в изследователската практика на нови социологически теории и концепции или доразвитие на вече съществуващи,
– изследване и анализ на съществуващите модели на социална политика в сферата на инвалидността,
– изследване на публичните политики спрямо хората с инвалидност и др.
Сред най-значимите постижения на социология на инвалидността, са:
– концепцията за двата основни модела на инвалидността – индивидуален (медицински) и социален,
– концепцията за хората с инвалидност като потиснато малцинство,
– концепцията за стигматизация на хората с инвалидност,
– концепцията за социалните роли на хората с инвалидност,
– концепцията за медикализация на инвалидността,
– концепцията за публичното пространство като резерват за хората с инвалидност и др.
доц. д-р Божидар Ивков