27 сряда ян. 2021
Posted in доц. д-р Веселин Босаков
Да започнеш деня си с епиграмите на доц. В. Босаков е здравословно. Усмивките и доброто настроение са гарантирани. А какво по-хубаво от това да се усмихнеш на света и да започнеш да действаш. Приятно четене.
25 понеделник ян. 2021
Етикети
Андрей Лешков, Декарт, Стегенга, болест, здраве, квантово-логически подход, медикализация, микросвят, фронезис
Както добре си спомняте, на 17 октомври 2020 година в блога ми се появи нова категория – „Философия, социология и антропология на медицината“. Тя стартира с превода на една рецензия на книгата на Джейкъб Стегенга. Тогава ви обещах и втора рецензия на младата българска изследователка доц. д-р Юлия Васева-Дикова. Всъщност получи се не рецензия, а нещо по-добро – анализ на някои от основните идеи на Стегенга.
И ето, списание „Философски алтернативи“, бр. 6 за 2020 година, е факт и в него са публикувани много знакови материали. Ще започна с може би новата за списанието рубрика: „Философия и социология на медицината“. В нея са публикувани два материала. Първият е на доц. Юлия Васева-Дикова „Медицински нихилизъм“ от Джейкъб Стегенга“, а вторият е моята статия „Върху философското понятие за болест в медицината: за и против“.
В статията си, доц. Васева, анализира и представя някои ключови идеи, развити в книгата, която за съжаление не е преведена на български език и едва ли това ще бъде сторено. Но тази книга, както подчертава и доц. Васева, е ключова за колегите, интересуващи се от и работещи в полето на философия на медицината. Статията може да бъде прочетена на:
В моята статия се фокусирам върху съвременните дискусии за общата концепция за болестта и нейното значение за клиничната практика. Показано е, че има автори (напр. Хаслоу), които смятат, че общата концепция за болестта не играе ключова роля при вземането на клинични решения. Други автори обаче, (Pellegrino, Clouser, Culver и Gert), напротив, подчертават значението на концепцията за болестта в здравеопазването и в методологията на медицинската практика. Акцентирано е и върху значението на методологията на медицинската теория и е посочено, че това са дебати, започнали през 60-те години на ХХ век.
Статията може да се прочете на:
***
Особено внимание заслужава текстът на големия български философ-естет доц. д-р Андрей Лешков, който за съжаление ни напусна твърде рано. В негова памет списанието публикува материал от 1996 г., който до този момент не е бил публикуван: „Сънищата на философа. (Тезиси по повод на Декарт).
Публикуването на този материал – вероятно един от последните текстове, по които е работил Андрей Лешков, е възможно, благодарение на научната кореспонденция между него и доцент д-р Силвия Серафимова. Текстът, предоставен ни от Силвия Серафимова (с добавени от нея резюме и ключови думи), се публикува така, както е написан от автора, без каквато и да било по-сериозна редакторска намеса.
Текстът дава много ярка представа за широтата и енциклопедическата плътност на мисълта на Андрей – нещо, за което някои по-млади псевдо естети не могат да мечтая дори и в най-смелите си сънища.
Текстът може да се прочете на:
***
Следващият материал, на който искам да обърна внимание, е статията на чл. кор. проф. дфн Ангел Стефанов: „Квантово-логически и конструктивен подход към микросвета“.
Ето, какво ни казва резюмето на статията: „Целта на статията е да разкрие епистемологичните претенции и възможностите на двата основни подхода за осигуряване на разбиране на странното поведение на квантовите обекти. Първият е квантово логически, другият е теоретично-конструктивен. Показано е, че квантовата логика, основана на основната математическа структура на квантовата механика, Хилбертово пространство, демонстрира емпиричната адекватност на тази първа теория за микросвета. Квантовата логика обаче се отнася до емпиричното ниво на поведение на квантовите обекти. Тя ни предоставя знания как те се държат в различни експериментални ситуации, но остава мълчалив за това защо се държат тъкмо по този начин, а не по друг начин. Последните знания могат да бъдат достигнати главно чрез теоретично-конструктивния подход. Той използва класическата логика, но резултатите от него са некласически теоретични модели на квантови обекти“.
Според мен статията кореспондира, макар и понякога твърде опосредено, с по-горе представените акценти.
Статията може да се прочете на:
***
Накрая, но не по значение, искам да обърна внимание и на статията на доц. д-р Силвия Серафимова: „Бъдещето на фронетичните социални науки. Как да съживим ценностната рационалност по време на криза?“, публикувана на английски език.
Ето какво ни казва доц. Серафимова за статията в нейното резюме: „В статията е направен опит да се проясни защо идеята за разсъдливост или практическа рационалност така, както е представена чрез понятието на Аристотел за фронезис, е обект на специално проучване от страна на утвърдени учени в сферата на социалните науки като Г. Х. фон Рихт и Б. Флювбя. Формулирана е хипотезата, че ако понятието за фронезис бъде доразвито в контекста на т.нар. аксиологически обусловена рационалност в смисъла на фон Рихт, могат да бъдат открити основания за реабилитирането на статуса на социалните науки. По този начин може да се формулира нов възглед в дебата дали социалните науки имат потенциала да отговорят на критериите за т.нар. нормална наука, подобно на природните науки. Като ключова предпоставка за открояването както на методологическите предимства, така и на методологическите недостатъци на т.нар. фронетични социални науки в смисъла на Флювбя, може да посочим ролята на т.нар. от нас провокативен хуманизъм, който представлява модифицирана визия на теорията на фон Рихт за т.нар. провокативен песимизъм“.
***
По мое мнение бр. 6/2020 на списание „Философски алтернативи“ се е получил много добре и представя различни търсения и анализи на българските философи и социолози. Да пожелаем на добър час на броя.
проф. дсн Божидар Ивков
20 сряда ян. 2021
В древен Египет хората с нисък ръст са били на почит. При неандерталците могат да се открият примери за грижи за хората с инвалидност.През Средновековието погребенията на такива хора на терена на днешна Полша не са се различавали от другите погребения.Археологът Магдалена Матчак разказва как е изглеждал подходът към инвалидността.
проф. дсн Божидар Ивков
19 вторник ян. 2021
Posted in доц. д-р Веселин Босаков
Предлагам ви отново поредните „пандемични“ умотворения на доц. Босаков.
Смехът е гарантиран.
11 понеделник ян. 2021
Posted in Будилчета
Знанието е едно от нещата в живота на човека, което не може и не трябва да се оценява от гл.т. на конкретните ползи, които би могло да донесе на конкретен човек. Няма безполезно знание, има вредно незнание.
Днес младите хора избягват да учат наизуст всичко онова, което смятат, че утре, в живота им, няма да им бъде потребно. Вместо това те търсят информация по даден въпрос чрез мобилните си устройства в интернет. Но ако им се отнемат тези устройства или изчезне интернета, пред нас ще се изправят млади хора с почти празни глави, които няма да бъдат в състояние да се справят с множество житейски проблеми, да не говорим за професионалните такива. Когато се оценява знанието само от гл. т. на конкретни ползи в бъдеще винаги се сещам за една мисъл на Бърнард Шоу (цитирам по памет): „Тясната специализация в широк смисъл на думата, води до широка идиотизация в тесен смисъл на думата“.
Като ученик, а и като студент правех тази грешка и не спирах да мърморя защо изучавам един или друг предмет. Така пропуските в моето образование ми костваха по-късно много усилия за редуциране на незнанието ми, което все пак остана повече от знанията ми. Дълго време мислех върху въпроса, изведен в заглавието на този материал, за да стигна до следните изводи, които искам да ги споделя с вас. Можете да се съгласите с тях или да ги отхвърлите. Въпрос на личен избор. И така, защо трябва да учим?
(1) Ученето и запаметяването на знания укрепва паметта ни.
(2) Създава известна дисциплина и последователност в процеса на усвояване на новости.
(3) Действа като профилактика срещу деменция, слабоумие и болест на Алцхаймер.
(4) Изучаването на различни предмети кара мозъка ни да мисли по различни начини и на практика развива мисленето.
(5) Разширява кръгозора ни, обогатява ценностната ни система и ни прави „по-широко скроени“ хора.
(6) Разширява и обогатява общата ни култура.
(7) Ученето може да се окаже път към усвояване на енциклопедични знания и развитие на енциклопедичен ум.
(8) Колкото повече знания притежаваме толкова по-малка е опасността да бъдем манипулирани и безкритично да приемаме „новини“.
(9) Предотвратява наличието на проблеми с начина на изразяване.
***
Ако днес децата ни правят грешката да оценяват знанието само и единствено от гл.т. на неговата потенциална бъдеща полза, то ние, родителите, бабите и дядовците, трябва да направим всичко възможно те да поправят тази грешка и то колкото се може по-рано. Хората с житейски опит много добре знаят, че в живота няма невъзможни неща и затова няма и безполезно знание.
Не забравяйте: Знам, следователно мога!
проф. дсн Божидар Ивков
11 понеделник ян. 2021
Posted in доц. д-р Веселин Босаков
Поредна среща с хумора на доц. Веселин Босаков.
06 сряда ян. 2021
Posted in Актуални информации
Етикети
COVID-19, ваксина, ваксиниране, mRNA, mRNA-1273, фирма Moderna
Ваксината, базирана на използването на mRNA на фирма Moderna, показва повече от 94% защита срещу симптоматично разболяване от COVID-19, въпреки че все още не е известно дали предотвратява предаването на вируса. Тестовете са показали още, че няма сериозни заплахи.
Разработената от американската фирма Moderna и National Institute of Allergy and Infectious Diseases (NIAID) ваксина, известна като mRNA-1273, е показала 94,1% ефективност при предотвратяване на развитието на симптоми за COVID-19, се посочва в предварителните резултати от третата фаза на клиничните изпитвания, описани от NIAID на страниците на „New England Journal of Medicine“ (вторият линк в края на този материал). Резултатите са показали също и безопасността на препарата.
Moderna и NIAID на 18 декември предоставиха по-ранни резултати и Администрацията по храните и лекарствата (FDA) разреши използването на ваксината за предотвратяване на COVID-19 в САЩ, в т.нар. авариен режим.
Проучването, водено от специалисти от Brigham и Болницата за жени в Бостън, започва на 27 юли 2020 г. и включва 30 420 възрастни доброволци. Половината от тях, с интервал от 28 дни, са получили две дози от ваксината, а другата половина – две инжекции с плацебо. Средната възраст на участниците е била 51 години, около 47%. са жени, а 25% са били на 65 или повече години и 17% са били на възраст под 65 години, но са имали здравословни проблеми, което увеличава риска от тежко протичане на COVID-19. Приблизително 79% доброволците са били представители на бялата раса.
В периода до 25 ноември изследователите са регистрирали 196 случая на симптоми на COVID-19, които са се появили поне 14 дни след втората инжекция. При това 185 случая са наблюдавани в групата, която по същество не е била ваксинирана. Нито един от 11-те случая, които са се появили в групата на ваксинираните, не е бил описан като тежък. Toва означава, че ефективността на ваксината при предпазване от болестта е постигнала 94,1%. В същото време, в продължение на най-малко 14 дни след първата инжекция, са регистрирани 237 случая на заболяването, 225 от които са настъпили в групата, получавала плацебо, което показва ефективност от 95%.
Изследователите не отбелязват значителни рискове от употребата на препарата. Местните реакции обикновено са били леки. Около 50% от ваксинираните, след инжектиране на втората доза, са показали умерени или по-тежки странични ефекти като: умора, мускулни и ставни болки, главоболие, които обаче, в мнозинството от случаите са отшумелит след няколко дни.
Не са открити реакции от типа VAERD (Vaccine-Associated Enhanced Respiratory Disease). Това е реакция открита през 60-те години на ХХ век, след ваксиниране с деактивиран респираторно-синцитиален вирус. Тя се основавала на това, че ваксината предизвиквала отслабване на имунния отговор спрямо вируса.
Макар според резултатите от изследването mRNA-1273 да предпазва от симптоматично разболяване от COVID-19, то липсват данни дали предпазва от инфекции и заразяване. Първите изследвания показват, че може да осигури поне частична защита. Провеждат се по-нататъшни изследвания, които трябва да покажат дали ваксината предпазва от заразяване и от предаване на вируса на други хора.
По въпроса за създаването на ваксината авторите казват, че „този процес показва, какво е възможно благодарение на отговорното и мотивирано сътрудничество между ключовите сектори, в това число академичните среди, правителството, промишлеността, законодателите и обществото“.
Повече информация може да се намери на:
1. https://www.niaid.nih.gov/news-events/peer-reviewed-report-moderna-covid-19-vaccine-publishes
2. https://www.nejm.org/doi/full/10.1056/NEJMoa2035389
Източник: PAP/RZ (2021) Jest recenzowany raport ze wstępnymi wynikami badań szczepionki firmy Moderna. W: PAP/Rynek Zdrowia z 04 stycznia. https://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/jest-recenzowany-raport-ze-wstepnymi-wynikami-badan-szczepionki-firmy-moderna,217259,11.html
проф. дсн Божидар Ивков
04 понеделник ян. 2021
Posted in Будилчета
Етикети
Ваксината mRNA против COVID-19 беше изработена в изключително бързи темпове през 2020 г., но изследванията на нейната технология са продължавали повече от 10 години преди това – поясняват експерти. Първото въвеждане на mRNA в организма на пациент е било направено още през 2009 г.
Група полски експерти под ръководството на проф. Анджей М. Фал от Collegium Medicum на Университета „Кардинал Стефан Вишински“ и болницата MSWiA във Варшава, са изработили бяла книга, посветена на ваксините срещу COPVID-19. В нея те изясняват между другото и факта, по какъв начин се е стигнало до регистрацията на ваксината mRNA, предпазваща от заразяване с коронавирус.
В публикацията „Ваксинации против COVID-19. Иновативни технологии и ефективност“ („Szczepienia przeciw COVID-19. Innowacyjne technologie i efektywność“), достъпна на http://www.naukaprzeciwpandemii.pl, специалистите подчертават, че в много фирми повече от 10 години продължават клиничните изследвания върху ваксините mRNA. Това са препарати, в които се използва рибонуклеинова киселина, кодираща информацията за даден белтък. В случая с ваксината mRNA против COVID-19 това е белтъкът S, намиращ се в обвивката на коронавируса SARS-CoV-2.
Най-напред опитите за използване на тези технологии са били свързани с изработването на лекарства, предназначени за лечение на злокачествени новообразувания и някои редки генетични болести, но са провеждани и тестове за ваксини против други вируси. „Всичко това обяснява – твърдят авторите на бялата книга, защо толкова бързо дочакахме първите ваксини против SARS-CoV-2 и защо ваксината mRNA печели това състезание, но и дава надежда, че ускоряването на работата по тази технология, причинено от пандемията, скоро ще се превърне в напредък в лечението на заболявания, различни от COVID-19“.
Първите успешни изследвания с използването на mRNA като „фабрики за белтък“, са проведени още през 1990 г. Учени от университета в Уисконсин САЩ обявили тогава, че при използване на mRNA, са принудили клетките да произвеждат белтък. Дълго време обаче, те не можели да използват този метод за изработване на лекарства и ваксини при хора. Причина за това бил фактът, че чуждите mRNA веднага предизвикват силна имунна реакция на организма, която ги унищожава. Тогава преломно откритие направила пребиваващата в САЩ унгарска изследователка Katalin Kariko.
Тя, заедно с Drew Weissman, имунолог в университета в Бостън, показала, че човешката имунна система може да бъде заблудена. Оказало се, че е достатъчно в mRNA да се промени един негов фрагмент (изграден от т. нар. нуклеотиди), за да започне имунната система да го толерира. Тази промяна няма, едновременно с това, влияние върху действието на самия mRNA. Това било преломно откритие в изследванията за използването на тези технологии. Това е съобщено през 2005 г.
Патентът за използване на mRNA бил продаден и сред новите собственици се оказали немската фирма BioNTech и американската Moderna. Първоначално са правени опити тази технология да се използва при производството на нови лекарства, но когато избухна пандемията от COVID-19, се оказа, че тя много добре става за производството на ваксини против коронавирусът SARS-CoV-2. Най-добре подготвени по това време са фирмите BioNTech и Moderna.
Бялата книга на полските специалисти припомня, че първите въвеждания на mRNA в организма на човек, са направени още през 2009 г. По това време обаче проучването включвало използването на тази технология за лечение на пациенти с метастазиращ меланом. В началото на 2020 г. е взето решение да се използва mRNA във ваксините против COVID-19.
mRNA по естествен начин се използва в клетките за производство на протеини. Той прехвърля информация за даден протеин към рибозомите, където протеинът се произвежда. Когато изпълни ролята си и белтъкът е произведен, mRNA се разгражда в клетките чрез ензими, наречени рибонуклеази. В резултат на този процес възникват нуклеотиди, използвани от клетките. На свой ред mRNA изчезва и остава единствено кодираният от него белтък.
Авторите на бялата книга, като обобщават, подчертават, че тази технология не застрашава с увреждане ДНК-то на човека, защото mRNA не прониква в ядрото на клетката (в което се намира DНК). Той достига само до рибозомните клетки в цитоплазмата, където се произвеждат протеини. mРНА, след като изпълни ролята си, бързо се разгражда до безвредни, естествени компоненти. За получаването на терапевтичен ефект е необходимо малко количество ваксина, съдържаща mRNA) – едва 30 микрограма. Това е 100 хил пъти по-малко в сравнение със захарта в лъжичка за чай.
Източник: Wojtasiński, Z. (2021) Szczepionkę mRNA przeciwko COVID-19 opracowano w tym roku, badania trwały ponad 10 lat. W: РАР/Rynek Zdrowia z 02 stycznia, https://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/szczepionke-mrna-przeciwko-covid-19-opracowano-w-tym-roku-badania-trwaly-ponad-10-lat,217157,11.html
проф. дсн Божидар Ивков
03 неделя ян. 2021
На граничната полоса между два от първите дни на 2021 г. получих невероятен подарък. В руското научно списание „Медицинская антропология и биоэтика„, бр. 1 (19) за 2020 г. е публикувана рецензия за моята книга „Социология на инвалидността„. Автор на рецензията е MD, PhD, к.м.н; доцент Илияна Янева-Балабанска от Националния център по здравеопазване и анализи.
Искам да изкажа своята огромна благодарност към доц. Янева за прецизната и положителна рецензия на моя скромен труд, както и на главния редактор на списанието проф. Валентина И. Харитонова за проявения голям интерес към монографията.
За мен е изключително важна обобщената оценка на доц. Янева, която ще си позволя да цитирам тук: „Трябва да се отбележи, че монографията на Б. С. Ивков „Социология на инвалидността“ вече зае своята ниша в българската социология. Тя представлява първи опит (к.м.-Б.И.) за описание и характеристика на научното направление социология на инвалидността, различно, както от социология на медицината и нейните дъщерни дисциплини, така и от Disability Studies. Авторът доказателствено и аргументирано обосновава правото на съществуване на социология на инвалидността като относително самостоятелна социологическа дисциплина.
Монографията „Социология на инвалидността“ внася свой оригинален принос в българската и световната социологическа наука. Тя представлява интерес за специалистите в областта на социологията, медицината, антропологията и за всички други специалисти, интересуващи се от проблемите на инвалидността като цяло“ (Янева-Балабанска, И. (2020) Социология инвалидности как научное направление. Медицинская антропология и биоэтика, 1(19).
Ето и линк към цялата рецензия на доц. Янева, за тези, които биха се заинтересовали.
http://www.medanthro.ru/?page_id=4767
проф. дсн Божидар Ивков
bozhidar ivkov 