ЗА ХОРАТА С РЕВМАТОИДНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ: ОСНОВНИ ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ
26 неделя ян. 2020
Архиви за месец: януари 2020
IN MEMORIAM ДЖОРДЖ ОРУЕЛ. ЦИТАТИ ОТ „1984“
22 сряда ян. 2020
Posted in Опити
Етикети
Ерик Артър Блеър (Eric Arthur Blair), известен под псевдонима Джордж Оруел (25 юни 1903 г. – 21 януари 1950 г.), е британски писател, журналист и поет. Най-популярен е с романите си „Фермата на животните“ и „1984“.
По случай 70 години от смъртта му тук публикувам моя прочит на знаменития роман „1984“, в и чрез цитати от него, обединени под общи заглавия. Правя това точно по този начин, защото за великия мислител и неговото творчество е казано и писано много, а и от далеч по-знаещи и умни от мен хора.
Всички цитати са подбрани и взети от изданието: Оруел, Д. (2005) 1984. ИК „Труд” и „24 часа”, София.
Божидар Ивков
ХАЛИЛ ДЖУБРАН. ПЯСЪК И ПЯНА. ПАРАФРАЗИ
19 неделя ян. 2020
Posted in Опити
Очаквам мига, когато най-сетне болката ще си иде и душата и тялото ми ще се съберат отново.
***
Споменът винаги е среща… с доброто и злото, с грозотата и красотата…
***
Да забравиш, значи да се освободиш… дори само от чувството за вина.
***
Пътят към светлината на зората минава през тъмата на нощта. Но и в нея, макар и бледа, все пак Тя свети…
***
Копнежите на човека разказват за същността и значението му.
***
Вроденото същностно у нас, е безмълвно. Повечето придобито е бъбриво, дори кресливо.
***
Ако зимата, фучейки или галейки с леден дъх природата, рече: „Пролетта е в душата ми“, кой ще й повярва?
***
С всяко посято семе, са посети надежда и стремежи.
***
Опитай се да проникнеш в човека през усмивката му – тя може да е було.
***
Словата ни са трохи, изпаднали от пиршеството на духа и ума.
***
Няма дух, който може да избяга от телесните потребности и нужди.
***
Няма напразни копнежи.
***
Отдавна съм се научил да прощавам дребните грехове на любимата си и затова се радвам с цялата си душа и тяло на огромните й добродетели.
***
Съмнението може единствено да руши любовта.
***
Когато даряваш не търси благодарност. Дори извърни лице, за да не видиш свяна в очите на обдарявания – свян истински или лицемерен. Без значение.
***
Измамата винаги в крайна сметка се самоубива.
***
За да отвориш очите и душата на гладния за красотата, първо трябва да му помогнеш да се нахрани. За да отвориш ума му – трябва да му помогнеш да започне да работи и да създава.
***
Преувеличението е истина, загубила мярата… за себе си.
***
Аз съм откривател. Всеки ден откривам нови светове в душата си.
***
Любов, която не е породена от тържеството на духа, е обречена на бърза забрава.
***
Имам две сърца: едното страда и търпи, другото обича и дарява.
Божидар Ивков
ОПИТ ЗА ВИЗУАЛНА СОЦИОЛОГИЯ
10 петък ян. 2020
Posted in Будилчета
Етикети
Застанал съм пред „Хепи“ на площад „Света Неделя“. Часът е 12:15. Имам 10-15 минути докато дойдат приятелите ми, с които имам среща. Паля цигара и се заглеждам в хората, които „дефилират“ пред погледа ми.
Имам този навик да наблюдавам преминаващите пред мен люде, когато чакам. Наблюдавам и се опитвам да проникна в душите им, в болките и радостите им, в житейската им ситуация, в която в момента са потопени.
Не броя хората. Преминават младежи – като се започне от горните гимназиални класове и се стигне до възрастните, наскоро или отдавна навлезли във Вселената на пенсионерския делник. Мъже и жени, млади и стари. Софиянци и гости на София – макар и рядко се долавя мекия говор на провинцията.
Първото, което гледам, е как са облечени. Огромното мнозинство от преминаващите са спретнати, чисти, с една или друга степен на овехтялост на дрехите. Но в никакъв случай не са облечени бедно. Дори има хора, чийто дрехи буквално вчера са слезли от витрините на някой МОЛ. И отново доминират по-тъмните тонове в облеклото, само при някои млади хора искрящата радост на цветовете празнува танца на младостта и жизненото безхаберие.
Дрехите могат да ми разкажат малко за финансовото състояние на хората. Правя си заключение, че мнозинството изкарват достатъчно пари, за да държат главите си над равнището на водата, над критичната точка. Но богаташи няма. И няма как да има на мястото, където съм застанал. Почти не виждам някаква екстравагантност, като изключим една млада дама с обица в двете ноздри на носа и много адекватен и ведър поглед. Добре облечена и определено знаеща, колко струва и като физическа красота, и като интелект, който струеше от очите й. Втората екстравагантност, която видях, бе младо момиче, с модерни, нови дънки, с големи дупки на плата в областта на бедрата. Проблемът беше, че са обути на голо, а температурата на въздуха бе около 1 градус. Не разбрах това символ на младежката енергия ли е, или е поговорката „Трай бабо за хубост“ в действие.
Дрехите разказват, но не много. Очите и езика на тялото са тези, които говорят, понякога крещят. В погледите на почти всички минаващи се чете безразличие към заобикалящите ги среда и хора. А когато хората не са сами поведението им е такова, сякаш около тях нищо и никой не съществува. Това безразличие е породено от различни фактори. При едни страданието им е изписано по лицата, при други нервната походка издава моментни неприятности с нещо или някого, при трети се промъква някакъв страх от нещо.
Аз съм едрогабаритен човек. Облечен съм в късо черно палто, с каскет, дънки и бастун. Няма как да не ме видиш – от страни на пътя съм. Стърча като побит камък и пуша. И само от време на време някой забързан по свои си дела човек вдига към мен изпразнен поглед, вероятно маркира поредната улична мебел и отминава. Рядко прочитам интерес в погледа на минувач – повечето млади хора.
И понеже мястото е такова, и хората се движат, повечето мобилни телефони или са прибрани, или се използват като телефони. Дочутите думи са онези, ежедневните, сиво-ежедневните, които всеки от нас произнася, но си мисли, че при него и думите, и събитията, скрити зад и в тях, са уникални. От „Хепи“ излиза млада жена, която е добре облечена и дори красива. Застава зад гърба ми и искам, не искам дочувам откъслечните й реплики. Не се старая да вникна в разговора, но ме привлича неотразимото „ше“, заместващо „ще“ и някои други окончания на думи, които са присъщи по-скоро простащината.
Пред мен тече река – сива, с плътна вода от безразличие, овладяна мизерия, гарнирана с болка и страдание. Радостта почти отсъства. Избягала е от очите на хората. Избягала е вдън гори тилилейски.
И ако „изрежем“ дъното и върховете на обществото ни, имам чувството, че това е всичко останало. Хора-сенки. Човешки миражи. Очи, празни от съдържание и пълни с… какво? С празнота и безразличие. Не, не е точно така. Въпреки сивотата има живец, много от хората или добре го прикриват, или в момента са потънали в размисъл по някакъв въпрос. Живец има, значи има и надежда. Надежда, за какво? За каквото и да е, но надежда има. Живи сме, има ни… остава само да докажем, че това има смисъл.
доц. дсн Божидар Ивков
ХРОНИЧНО РЕВМАТОИДНО ЗАБОЛЯВАНЕ В СЕМЕЙСТВОТО
08 сряда ян. 2020
Етикети
болка, family, ревматоидни болести, семейство, pain, rheumatic disease
Получи се добър материал, който може да бъде полезен. Особено на хората, които са били диагностицирани наскоро с рематоидно заболяване и все още са в процес на адаптация към него и наложените им промени.
доц. дсн Божидар Ивков
С УСМИВКА ЗА БОЛКАТА, СТРАДАНИЕТО И… ЗОРЪТ ЧОВЕШКИ. СБОРНИК СЪС ЗАКАЧКИ
05 неделя ян. 2020
Posted in Опити
Етикети
Предоставям Ви в едно цяло сбраната ни глупост и невежество от 2019 г. Ако някой се разпознае да не ми се сърди, защото не аз съм сътворил непреходните паметникови следи на неговите мисловни падения.
Приятно четене!
Божидар Ивков
