КРАТЪК РЕЧНИК НА ОСНОВНИ ТЕРМИНИ, СВЪРЗАНИ С БИОЛОГИЧНИТЕ И БИОПОДОБНИТЕ ЛЕКАРСТВА

Етикети

biological drugs, biological therapy, biosimilar drugs, биологична терапия, биологични лекарства, биоподобни лекарства

Предлаганият кратък речник на някои основни термини, свързани с т.нар. биологична терапия, ще даде възможност за обогатяване на общата и здравната Ви култура. Той е много полезен особено за хора, на които предстои да започнат биологична терапия, защото предоставя първоначално знание за биологичните и биоподобните лечебни продукти, както и за основни понятия, свързани с тях.

„Блаженството на тялото е в здравето, а блаженството на ума в знанието“ – казвал древногръцкия философ Талес.

Божидар Ивков

kratak-rechnik

ПАРА- И ПЕРЕФРАЗИ ПО МИСЛИ НА ГЕОРГ ВИЛХЕЛМ ФРИДРИХ ХЕГЕЛ

Етикети

Хегел, парафрази, Georg Wilhelm Friedrich Hegel, paraphrases

Голата истина винаги е до болка конкретна.

***

Истината е потребна на тези които имат цели и работят за тяхното постигане.

***

Ако фактите противоречат на моите идеи и размисли, толкова по-зле за фактите, защото трябва да се променят.

***

Ако човекът прави своя цел само и единствено парите, то в това е заложен неговия личен интерес. Останалото е популизъм и манипулации.

***

Възможно е, както казва Хегел, благодарение на войните да се запазва нравственото здраве на народите, но се губи тяхното физическо здраве.

***

Бракът е узаконена проституция… и на мъжа, и на жената.

***

„Нищо ново под слънцето“ – често казваме ние и повтаряме грешките си или тези на предците си.

***

Нравствеността се засмуква още с първото кърмене на детето.

***

Днес страданието е религия само в контекста на някаква патология.

***

Във вежливостта на мъжете към жените винаги има еротичен подтекст.

***

Да имаш воля означава да имаш силата да взимаш решения и да действаш съобразно с тях.

***

Всяко художествено или научно произведение принадлежи на своето време. Единици са тези, чийто идеи изпреварват времето.

***

Възпитанието има за цел да направи човека самостоятелно и морално същество, т.е. същество със свободна воля, зачитащо волята и на другите, без да принизява себе си.

***

Държавата би трябвало да е реалността на моралните идеи, а не на властта на парите.

***

Езикът е тяло и инструмент на мисълта.

***

Злото не е нищо друго освен погрешна или липсваща оценка на ценността на живота.

***

Идеал е всяка действителност в своята най-висша истина, която е непостижима.

***

Изкуство без известна доза рационалност и наука, без известна доза чувственост, са ялови.

***

Истината се ражда като невъзможност и си отива като разбиращо се от само себе си.

***

Всяка истината има своето време.

***

Истинската вежливост трябва да се разглежда като изначален дълг, защото човек е длъжен да изпитва уважение към себеподобните си.

***

Личната изгода се постига чрез нравствено поведение и зачитане на другите.

***

Шедьоврите на изкуството остават трябва да бъдат достъпни и доставят наслада във всички времена и на всички народи, без да бъдат под принудата на какъвто и да било религиозен фанатизъм.

***

Покажи ми какво и как правиш, за да разбера какъв си.

***

Величието е рожба на самоограничаване от излишества.

***

Майката е богът на детето.

***

Навикът е трудно преодолима субективна необходимост.

***

Този, който прекалено се страхува от грешки, прави най-лошата грешка – бездейства.

***

Не това, което е, предизвиква у нас чувство за нетърпение и страдание, а това, което не е такова, каквото трябва да бъде или на нас ни се иска да бъде.

***

Всичко, което губи своите качества престава да бъде това, което е.

***

Нищо велико на този свят, не е сътворено без искрата на страстта.

***

Ако един въпрос остава без отговор, то той трябва да бъде зададен по друг начин.

***

Нежеланата помощ е насилие.

***

Всичко, което е постигнато постепенно, е по-добро от внезапната промяна, родена от нечии капризи.

***

Най-силното оръжие е речта, но трябва да имаш много ум, за да го ползваш така, че да не се нараниш и да не нараниш околните.

***

Посредственият човек е дом на скуката.

***

Добро заради самото добро, е зло.

***

Човекът е това, което е, не толкова благодарение на образованието, колкото на самообразованието си.

***

Човек е свободен или роб в зависимост от това, как е възпитан – да отстоява или да търпи.

***

Животното човек е създало много прилагателни за себе си.

***

Човекът е историята на делата му, а не на неговите притежания.

***

Човекът не може да е господар на природата, защото не е господар на самия себе си. Когато овладее себе си, той ще се откаже да господства над природата.

***

Източник: Хегел – Щастлив е този, който е уредил битието си така, че да съответства на особеностите на неговия характер. http://magnifisonz.com/2016/10/02/%D1%85%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BB-%D1%89%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%B2-%D0%B5-%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%BE-%D0%B5-%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BB-%D0%B1%D0%B8/

Божидар Ивков

БИОПОДОБНИ ЛЕКАРСТВА: ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

Етикети

biological drugs, biosimilar drugs, биологични лекарства, биоподобни лекарства, лечение, treatment

Публикувам кратък текст на Европейската медицинска агенция (ЕМА), предоставящ информация за биоподобните лекарства или подобни биологични лекарствени продукти.

Това е изключително важно, защото биоподобните лекарства все повече започват да се налагат като първа линия на лечение при много ревматоидни заболявания.

Поднесената информация, отнасяща се до това, какво представляват биологичните и биоподобните лекарства, взаимозаменяеми ли са те, доколко биоподобните продукти са безопасни и др., е на достъпен и разбираем за всеки език. Това е материал, подготвен и предназначен да информира пациентите.

Убеден съм, че колкото повече знаете за медикаментите, с които предстои да се лекувате или вече се лекувате, толкова по-добре, по-активно и адекватно ще партнирате на лекуващия си ревматолог, толкова по-свободен и наистина информиран избор ще може да правите, когато това се налага.

ОПРЗ работи в момента за осигуряване на още по-съвременна и актуална информация за биоподобните лекарства, защото ние знаем за и познаваме силата на точната, ясната и своевременно поднесена информация. Приятно четене.

wc500020062

доц. д-р Божидар Ивков

ВИДЪТ НА КОНСУМИРАНТА ЗАХАР СЪЩО ОКАЗВА ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЗДРАВЕТО

Етикети

calories, cardiovascular diseases, диета, захар, калории, метаболизъм, metabolism, съдови болести, sugar diet

Учените са установили, че вида на консумираната захар, а не само количеството и калорийната й стойност, оказват влияние върху повишаване на риска от настъпване на хронични заболявания. Тези изводи са публикувани в броя на „American Journal of Physiology – Heart and Circulatory Physiology” от началото на декември 2016 г.

Авторите на публикацията – учени от университетите в Барселона (Испания) и Пасифик (САЩ) – акцентират, че проведеното от тях изследване е първото, при което се сравняват ефектите от използването на два вида захар: глюкоза и фруктоза, върху метаболизма и функционирането на съдовата система.

„Консумацията на високи дози прости захари води до негативни сърдечно-метаболитни последици. Искахме да изследваме механизмите, намиращи се в основата на това явление, или да определим на какво се основава влиянието на глюкозата и фруктозата върху метаболичните функции и съдовите функции, а също и да проверим дали тези ефекти зависят изключително от повишения калориен прием“ – обясняват учените.

За своите цели учените използвали възрастни женски плъхове, които те разделили на три групи. На едната група те давали да пият течен разтвор на глюкоза – естествено срещана проста захар в организма след разграждане на сложни въглехидрати. Втората група плъхове получавали за пиене течен разтвор на фруктоза – захар, намираща се в плодовете и преработените такива. Третата група получавала вода. Извън това плъховете получавали храна, присъща за тяхната стандартна хранителна диета, основана на твърди храни. Експериментът продължил осем седмици, което съответства около шест години живот при човека.

След изтичането на този срок учените установили, че макар и двете „захарни“ групи през цялото време на експеримента да са приемали значително повече калории от плъховете в контролната група, то като цяло поетите калории от плъховете, хранени с глюкоза са били повече в сравнение с животните, получавали фруктоза. Поредната изненада, която учените установили била, че въпреки разликите, именно самките от фруктозната група в края на изследването са имали по-голямо нарастване на телесната маса.

Освен повишената телесна маса, при самките от фруктозната група учените установили повече маркери – в сравнение с глюкозната група – за съдови болести и болести, свързани с увреждането на черния дроб. Ставало дума за високо равнище на триглицеридите, увеличаване на масата на черния дроб, намаляване на изгарянето на мазнини в черния дроб (това е фактор, който може да доведе до чернодробна стеатоза, т.е. мастна дегенерация на черния дроб) и нарушена релаксация на аортата, което може да се превърне в причина за изменения в кръвното налягане.

„Тези резултати – казват учените – показват, че продължителното повишаване на количеството приемани калории, чийто източник са различни подсладители, не е единствения фактор, който заплашва здравето. Самият вид захар, който се консумира също може да влияе за повишаване на риска от заболявания на сърцето, повишаване на риска от поява на диабет и други хронични болести“ – обобщават изследователите.

Източници: Sangüesa, G., S. Shaligram, F. Akhter, N. Roglans, J. C. Laguna, R. Rahimian, M. Alegret (2016) Type of Supplemented Simple Sugar, Not Merely Calories Take Determines Adverse Effects on Metabolism and Aortic Function in Female Rats. In: American Journal of Physiology-Heart and Physiology.  DOI: 10.1152/ajpheart.00339.2016

PAP/Rynek Zdrowia (2017) Dieta: także rodzaj cukru wpływa na ryzyko zdrowotne. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/dieta-takze-rodzaj-cukru-wplywa-na-ryzyko-zdrowotne,169497,11.html

Снимка: http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/dieta-takze-rodzaj-cukru-wplywa-na-ryzyko-zdrowotne,169497,11.html

доц. д-р Божидар Ивков

НИТО КЕСИЯ, НИТО ЖИВОТ. НЕТРАДИЦИОННАТА МЕДИЦИНА ПОД СЛЕДСТВИЕ.

Етикети

нетрадиционна медицина, non-traditional medicine, традиционна медицина, traditional medicine

„Доказателствената медицина, клиничните изпитания, двойния сляп метод – как работи всичко това? Какво отношение имат към нетрадиционната медицина ефекта плацебо, връщането към нормата и публикационната грешка? За това разказва забележителния популяризатор и науката и лекар, който сам дълго време е лекувал болни с помощта на хомеопатия, но се отказал напълно от нея, когато се опитал да разбере как действа тя и се убедил, че тя не работи изобщо“ – пише Михаил Гелфанд, професор, доктор на биологическите науки, член на Европейската академия.

Помага ли акупунктурата, хомеопатията, хиропрактиката и лечението с билки при справяне с болестите? Кой е прав: критиците, разглеждащи тези методи като своеобразно шаманство и мошенничество, или майките, доверяващи им здравето на децата си? Представяната тук книга на известния британски популяризатор на науката Саймън Сингх и професора от Ексетърския университет Едзард Ернст, е посветена на нетрадиционната медицина. Като се позовават на данни и резултати от многобройни научни изследвания, авторите разкриват кои методи са ефективни и кои не са, кои могат да се използват и са безопасни и кои не са. И най-важния въпрос: Какво да се прави?

„Всичко, което е написано в тази книга, се основава на едно единствено изречение, написано от Хипократ, бащата на медицината,  преди повече от две хиляди години: „Защото има две същности на нещата: наука и мнение; от тях първата ражда знание, второто – невежество“.

Откакто медицината е иззела много от функциите на религията – особено тази на системен инструмент за социален контрол, тя е повела борба със реалните и измислените суеверия, невежеството, предразсъдъците. И до днес съществува вербална, а и не само, война между т.нар. традиционна и нетрадиционна медицина. Макар че в контекста на историята на развитието на човечеството традиционната медицина всъщност е тази, която трябва да се нарича нетрадиционна, и обратното.

Много привърженици и на едната, и на другата медицина не си дават елементарна сметка за нещо много просто: тази война влияе зле върху здравето на човека и почти напълно заличава плацебо ефекта, независимо дали е породен от добра дума, раждаща надежда или от хапче, или от огромното доверие към лекаря. Струва ми се, че именно Хипократ е проповядвал, че основната задача на истинския лекар е да помага на природата да се справи с болестта. Оттук и основния принцип в неговата школа – „Не вреди“. Дали съвременната медицина се придържа към тези принципи? Със сигурност не, или поне много рядко.

Винаги съм твърдял, че каквато и да е практика, която води до излекуване, е добра практика, колкото и безумна да изглежда. Ще напомня един цитат от книгата на Мелани Търнстром „Хроники на болката“:

„Именно облекчаването на болката е сферата, в която ефектът на плацебото е най-силен. За разлика от съвременните лекари, които се фокусират върху лекуването на болестта, древните лечители били ценени предимно заради обезболяващите си лекарства. И когато лечител постигнел облекчаване у някого, това засилвало репутацията му, което пък можело да доведе до още по-силен плацебо ефект при следващия пациент, то още повече да засили репутацията му и така да се поддържа позитивен кръг на обратна информация.

Какви били медицинските вещества в Древния свят? От всички лекарства на растителна основа с болкоуспокояващо действие само няколко били истински аналгетици…“ (с. 124)

Първите оценки на читателите на книгата „Ни кошелька, ни жизни“ са противоречиви. Ето какво казва един читател: „Витор: Прочетох я. И без удоволствие. Тъпо нападение срещу алтернативната медицина и възхваляване на „доказателствената медицина“. Макар че ако попаднеш в лапите й ще се случи точно това – „Нито кесия, нито живот“.

Според друг читател: „…това което не е научно, не означава, че е безполезно“.

Ако трябва още обективност, то е необходимо да се каже, че традиционната медицина за последните 200 години е „убила“ хиляди пъти повече хора, отколкото нетрадиционната медицина за всичките хилядолетия на своето съществуване.

За мен истината е следната. Всеки човек е свободен да избира и сам носи отговорност за избора си. Уважение заслужават, както много лекари и постижения на съвременната медицина, така и редица нетрадиционни практики, благодарение и на които човешкия род е оцелял през хилядолетията. Днес няма добър лекар, който да се отнася с презрение например към фитотерапията, акупунктурата и др. нетрадиционни практики. Както няма и добър нетрадиционен лечител, който да се отнася негативно и агресивно към традиционната медицина. Не война, а сътрудничество между тях – от това имат потребност хората.

Литература

Сингх, С., Э. Эрнст (2016) Ни кошелька, ни жизни. Нетрадиционная медицина под следствием. (Trick or Treatment? Alternative medicine on Trial) Перевод с английского Анастасия Бродоцкая. Издательтво „Аст“, Москва, 521 с.

Търнстром, М. (2014) Хроники на болката. Лечения, митове, мистерии, молитви, дневници, мозъчни скенери, изцеление и науката за страданието. ИК „Изток-Запад“, София.

доц. д-р Божидар Ивков

„НЕВИДИМИТЕ“. КНИГА, КОЯТО СЕ ЧЕТЕ САМО НА СТУДЕНО

Етикети

book, бездомни, книга, невидими;, homeless, invisible

„Днес може да ме презират, а може да ми съчувстват. Трудно ми е да разбера по лицата им. Студено ми е. Гладен съм. Срамувам се да помоля за помощ, намек за това, къде мога да хапна нещо или да се стопля” – това е един малък фрагмент от новата книга „Невидимите“, издадена в Полша. Тя е „рожба“ на Капуцинска фондация. Освен с болезнената си тема, книгата е интересна и уникална и с факта, че може да бъде четена … само на студ.

Премиерата на книгата също е уникална – тя е осъществена също на студено. В събитието са взели участие нейните автори, както и репортерът Яцек Хуго-Бадер, който е влязъл в ролята на бездомен докато е писал репортажа си „Шарли във Варшава”. В премиерата на книгата е участвал и основателят на Фондацията – актьорът Радослав Пазура.

Да видиш „невидимите“

„Книгата „Невидимите“ може да се чете само при условията, при които е възникнала. Написаха я бездомните, често живеейки на студ“ – разказва Р. Пазура за проекта на Фондацията. „Когато книгата е в топло помещение виждаме само бели страници, а когато се отвори на студено, се появява текста. Така наистина можем да видим, какво се случва в душите на бездомните, но и да почувстваме, как е наистина, когато си бездомен“. По този начин едва ли ще надникнем в душите на бездомните и ще разберем, какво означава да си бездомен. Със сигурност обаче, ще се приближим до това, и то доста осезаемо.

Както вече се спомена, книгата съдържа текстове, създадени от самите бездомни хора. Това са кратки литературни форми, спомени и стихотворения, в които те разказват за живота си, за преживяванията си и за това, как се опитват да се измъкнат въпреки огромните трудности.

„Когато се опитвах да променя живота си към по-добро се обърнах към Капуцинската фондация. Там намерих не само своето място, но и възможността да създавам. Бях обкръжен с грижа и благодарение на разговорите и общите действия се мотивирах отново да започна да управлявам живота си“ – казва един от авторите, Мариуш Лукашевски.

Реагирай, спаси живот!

Целият приход от продажбата на книгата е предназначен за дейността на фондацията, която работи в помощ на бездомните хора в Полша. Освен това книгата има за цел да информира читателите, колко голям проблем е бездомноста, особено в условията на тежката полска зима.

„Средногодишно в Полша през зимата замръзват около сто човека, мнозинството бездомни. Тази година по този начин са загинали вече 70 човека“ – казва Мариуш Питура от Агенция „Walk“, която е работила съвместно с Капуцинската фондация по издаването на книгата „Невидимите“. „Бездомните замръзват, защото са невидими. Не реагираме, когато виждаме, че някой се крие, защото е бездомен. Необходимо е, и точно това искаме да кажем с тази книга, да се пречупим и да позвъним в съответните служби, например полицията. Дори ако успеем да спасим само един човек, това би било страхотно и тогава бихме били наясно, че сме свършили добра работа“.

В България рядко някой обръща внимание на бездомните. Те са стигматизирани и хората обръщат с отвращение глава на другата страна. И никой не се замисля дали този човек – бездомният – се е хранил през последните дни, от колко време не се е къпал, защото няма къде и т.н. Нашето безразличие към проблемите на човека до нас ерозира солидарността в обществото, ерозира устоите на самото общество.

Ще завърша с една брилянтна мисъл на нобеловия лауреат за литература Ж. Сарамаго от романа му „Слепота“ (с. 277): „… няма по-лош слепец от оня, който не иска да види“.

Снимка: http://www.niepelnosprawni.pl/ledge/x/451615?utm_source=biuletyn&utm_medium=email&utm_campaign=19.01.2017

По: Różański, М. (2017) „Niewidzialni”. Książka do czytania… na mrozie. http://www.niepelnosprawni.pl/ledge/x/451615?utm_source=biuletyn&utm_medium=email&utm_campaign=19.01.2017

доц. д-р Божидар Ивков

КАК СЕ ЖИВЕЕ С РЕВМАТИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ? РАЗКАЗИ НА МЛАДИ ХОРА

Етикети

diagnosis, болка, диагноза, ревматична болест, pain, reumatic diseases

В масовото съзнание ревматичното заболяване обикновено се свързва с възрастта, когато ставите започват „да щракат“. А това е един от митовете, обгръщащи този клас болести. Възпалителните ставни и на съединителната тъкан болести засягат най-често младите хора на възраст 20-30 години, а не рядко и по-ранна възраст. Не малко хора мислят, че младежите се преструват, споделят млади поляци с РА и АС, членуващи в полското сдружение „Да бъдем заедно“ („3majmy się razem“).

Наскоро в youtube се появи филм с разказите на младежи от полското сдружение на младите хора с възпалителни заболявания на съединителната тъкан „Да бъдем заедно“. Наративите им са заснети по време на проведеното преди няколко месеца VII Събиране на младежите с ревматични заболявания в Краков.

Главните герои са лица с ревматични болести, които разказват как се живее ежедневно с ревматична болест.

„Много е важно ранното диагностициране на възпалителното ревматично заболяване, защото от това зависи състоянието и кондицията на младия човек, който ще бъде принуден да живее с тази болест дълги години. Ако не бъде разпозната навреме болестта, съществува голям риск от ранна инвалидизация, която вече не позволява самостоятелен живот“ – казва Моника, която е с ревматоиден артрит (РА).

При Мачиек болестта е довела до скованост в гръбначния стълб, като е атакувала също и периферни стави. Той е с АС от 30 години и твърде късното диагностициране е довело до ставни ерозии, дегенеративни ставни изменения, които са много болезнени и го принуждават ежедневен да се бори с болката. „Не можеш да съществуваш сам, дори прости житейски действия, като например обуване на чорапите, обувките, налагат помощ от някой член на семейството“ – казва Мачиек.

Разболял се още докато бил ученик. Неговите връстници, а и по-възрастните мислели, че е мързелив и не иска да ходи на училище, че симулира.

Той разказва тъжната истина за съдбата на хората с възпалителни ревматични болести: „Само две години след началото на болестта си изключен от обществото, губи се работата и източника на доходи, отиват си приятелите, познатите, остава само подкрепата на семейството. Необходима и психологическа помощ, защото попадаш в депресивно състояние“.

Обяснява, че в случаите с хора като него, които са с АС (Болест на Бехтерев), се налага да се планира деня. „За да може да функционира човек като мен са му необходими около два часа сутрин, за т.нар. раздвижване. За да мога да стана от леглото, да се раздвижа“ – обяснява той.

Случаят с Анета, която е с АС, е същия – очакването на диагнозата е продължило няколко години. Първоначално нейните оплаквания са били разглеждани като резултат от травма. „Всичко започна от коленете, най-напред не можех да тичам, след това не можех да ходя бързо, появи се оток, болка, скованост. Мислеха, че се преструвам, че си измислям“ – споделя за живота си с болестта, която се е появила, когато момичето е едва на 16 години.

„Тази болест ми отне младостта, възможностите за нормален живот – професионален и семеен. Понякога се чувствам отчуждена. Чувам, подобно на други млади хора с АС, че по мен не се вижда болест, че сме млади, за да бъдем болни; понякога чуваме, че е възможно да успеем, че можем да искаме да получим нещо по този път…“.

За да се подкрепят един друг, а и за да помагат на други млади хора да живеят с болестта, те създали Сдружението си. Според оценките в Полша само от АС страдат 380 хил. поляци. Болестта е неизлечима, но съвременните методи за лечение и медицинска рехабилитация са в състояние да спрат или да забавят чувствително развитието й. Болестта най-често се активизира и проявява при хора между 30 и 50 години, като случаите на поява в по-ранна възраст не са редки. Подобна е ситуацията и при РА. Симптомите в началото са подуване и болки в малките стави, а по-късно се включват колена, тазобедрени стави и др., появява се скованост, умора, болки в мускулите и т.н.

При напредване на ревматичната болест, поради хроничната физическа болка и сковаността в ставите, хората започват да изпитват сериозни проблеми при извършване дори на най-простите ежедневни дейности – писане на компютър, ползване на GSM, отваряне/затваряне на крана за вода, игра с децата, закопчаване на копчета или цип, връзване на връзките на обувките.

Когато ревматичните заболявания не бъдат лекувани навреме или са лошо лекувани, те бързо водят до необратимо увреждане на ставите и инвалидизация, а от тук и до непродуктивност. За не малка част от хората депресията е чест гост, а изследванията през изминалите 10 години са показали, че средно хората с РА живеят с 8 години по-кратко от средната продължителност на живота за дадена популация.

Днес хората с ревматични заболявания имат значително по-големи шансове да живеят живот без болка и да блокират развитието на болестта, благодарение на т.нар. биологични лекарства. По-големи възможности в България? Да, ако обаче не им бъдат отнети от НЗОК.

Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България има своята богата дейност и вече създадени традиции по посока на информиране на хората за същността на този клас болести; на оказване на взаимна подкрепа и помощ за самопомощ. Една част от дейността й е документирана и може да се види на ютуб канала на Организацията.

По: PWX/Rynek Zdrowia (2017) Młodzi ludzie opowiadają o życiu z chorobą reumatyczną. http://www.rynekzdrowia.pl/serwis-reumatologia/mlodzi-ludzie-opowiadaja-o-zyciu-z-choroba-reumatyczna,169204,1011.html

Филмът може да се види на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=RKf-7N-5aWE

Ютуб адрес на ОПРЗБ: https://www.youtube.com/results?search_query=oprzb

доц. д-р Божидар Ивков

ОТЛОЖЕНОТО МАЙЧИНСТВО МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ ДО ПРОБЛЕМИ С РАЖДАЕМОСТТА

Етикети

delayed childbirth, отложено раждане; fertility, раждаемост

Увеличава се дела на европейките, които нямат деца. Най-зле е ситуацията в Южна Европа, където всяка пета жена, родена през 70-те години на XX век няма потомство – показва доклад, публикуван в „Population and Societies“.

Сред европейките от поколението през 70-те години на XX век в страните от Северна Европа 15% нямат деца, а този относителен дял в Западна Европа е 18%. Сред жените, родени през 1968 г. най-често нямат деца немкините – почти всяка четвърта (23%). Втори са швейцарките, при които над 21% са без деца, а на трето място се нареждат италианките (20%).

Най-малко бездетни жени в Европа има в Русия, България и Чехия – само 8%. Средно на европейския континент 14% от жените са бездетни (от поколението родено през 1968 г.).

Според полските изследователи 15,5% от родените през 1965 г. жени са без деца, което е два пъти по-висок относителен дял от жените, родени след Втората световна война през годините 1945-55. От тях само около 8% са били без деца.

Според авторите на последния доклад Eva Beaujouan, Tomáš Sobotka и Zuzanna Brzozowska от Центъра „Витгещайн“ във Виена само много малка част от жените избират да нямат деца. Раждането най-често се отлага, а след това жените имат проблеми с плодовитостта. Плодовитостта намалява чувството за несигурност в сферата на заетостта и неблагоприятната просемейна политика в много страни, а също и по-голямата ангажираност на жените в сравнение с мъжете при грижите за децата.

Специалистите посочват, че подобна висока бездетност в Европа е имало в Европа предишното столетие, когато почти всяка четвърта жена, родена през първата декада на ХХ век, не е имала потомство. През 70те години на миналия век вече само 10% от европейките са били бездетни.

Авторите на разглеждания тук доклад се опасяват, че през следващите години в страните от Южна Европа ще се повиши дела на жените, които няма да имат деца. Очаква се и в страните от Централна и Източна Европа този относителен дял да се повиши.

Обезпокоителни са данните от изследванията на Института за Статистика и Демография, проведени сред 600 полякини на възраст 37-45 години. 18% от анкетираните в Полша жени никога не са искали да имат деца, a 13% не могат да имат потомство поради биологически причини.

PAP/Rynek Seniora (2017) Raport: kobiety częściej odkładają macierzyństwo, a potem mają kłopoty z płodnością. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/raport-kobiety-czesciej-odkladaja-macierzynstwo-a-potem-maja-klopoty-z-plodnoscia,169191,11.html

доц. д-р Божидар Ивков

ДЕКОМЕРСИАЛИЗАЦИЯ НА БОЛНИЦИТЕ В ПОЛША

Етикети

commercialization dekomersializatsiya, болници, декомерсиализация, здравеопазване, комерсиализация, free markets, hospitals, свободни пазари

Здравното министерство на Полша припомня, че системната реформа в здравеопазването е инициирала изменение в Закона за лечебната дейност, което е влязло в сила на 15 юли 2016 г. Тази промяна е спряла комерсиализацията и приватизацията на държавните болници – процес, който в България тече с пълна сила. Според полските специалисти това ще съхрани публичния характер на здравните заведения, а за здравето на гражданите отново ще бъде отговорна държавата.

„Това е Закон, който трябва да промени нещо, нещо, което през последните години работеше лошо. Универсалност на достъпа (или достъп за всички – б.м.-Б.И.), е една от най-важните характеристики на съвременните здравеопазни системи“ – казва министърът на здравето Константин Радживил. Между другото, комерсиализацията на здравеопазването, непрекъснато ограничавания достъп до лечение и здравни услуги, толерирането на частните болници (призвани да печелят) за сметка на държавните (призвани да извършват здравно-социална дейност), са част от фундаменталните разлики между българското, на което са присъщи тези характеристики, и полското здравеопазване.

Според полското министерство на здравето промяната в Закона е донесла изменения в следното:

– Публичните субекти могат да продават част от акциите си в държавни дружества или в дружества на местните власти, при условие, че се запазва вида на управлението в тях (т.е. запазва се контрола на институцията).

– SPZOZ (самостоятелни публични здравни заведения) не могат да бъдат превръщани в акционерни дружества, в случай на нетна загуба.

– В съществуващите капиталови дружества, в които публични субекти имат над 50% участие, няма да се изплащат дивиденти.

– Болниците вече не са задължени да имат скъпи застраховки поради медицински събития.

– Местните органи на властта могат да финансират допълнителни здравни услуги за пациенти в SPZOZ.

– Създаващ субект може да делегира своите SPZOZ на друг създаващ субект, между другото единица на местното управление или публично медицинско училище (напр. органите на окръга могат да делегират ръководството на болницата на воеводството).

Според Закона за медицинска дейност в Полша създаващ субект е юридическо лице или орган, който е създал на терапевтичен субект под формата на публично здравно заведение или бюджетна единица.

Трудно е да се каже дали това са добри и ако да, до колко, промени в сферата на полското здравеопазване. По-важното е, че държавата поема отговорността за здравето на своите граждани и търси максимално ефективни пътища за подобряване здравето на поляците.

Няма да споря с тези, които веднага ще „скочат“ срещу подобна намеса на държавата в сферата на здравеопазването. Само ще приведа един кратък цитат от книгата на Ж. Р. Д. Сантуш „Ръката на Сатаната“:

„- С избирането на президента Рейгън реториката на свободния пазар и регулацията преживяла нов и могъщ подем. Идеята била проста: пазарите се справят добре и сами, правилата възпрепятстват работата на свободната икономика. Регулацията не е решение, а проблем – пазарът трябва да е абсолютно свободен. Махнете правилата!

– Има някаква логика…

– Логика, която само наивник би признал! – отвърна категорично Томаш. – Представете си, че няма закон, който да забранява убийствата. Какво би станало тогава? Гладен мъж вижда старица да излиза от супермаркета и я убива на улицата, за да изяде покупките й. Хората щяха да се избиват за щяло и нещяло. Точно за това е забранено да убиваш. Законите ни разграничават от зверовете. Те са регулация, създадена, за да попречи на дадена система да бъде поразена от късо съединение. Глупаво е да мислим, че не е необходимо да забраняваме убийствата, защото убийците могат да се регулират сами. Това няма да проработи… Дори в природата има закони. Законите са регулатор… Щом вселената, природата, животът, обществото и дори спортът се нуждаят от правила, за да функционират, защо пазарите трябва да са изключение и да не бъдат регулирани? В това няма никакъв смисъл!“

Регулацията в здравеопазването е абсолютно задължителна и то регулация, която да държи свободния пазар далеч от здравеопазването. В противен случай след 10-20 години България може и да няма изобщо необходимост от система за опазване на здравето поради… липса на население.

Литература

MZ/Rynek Zdrowia (2017) MZ: dekomercjalizacja szpitali zapoczątkowała reformę służby zdrowia. http://www.rynekzdrowia.pl/polityka-zdrowotna/mz-dekomercjalizacja-szpitali-zapoczatkowala-reforme-sluzby-zdrowia,169164,14.html

Сантуш, Ж. Р. Д. (2016) Ръката на Сатаната. ИК „Хермес“, Пловдив, с. 206.

доц. д-р Божидар Ивков

САМОТНИЯТ СЕКС. КУЛТУРНА ИСТОРИЯ НА МАСТУРБАЦИЯТА

Етикети

история, мастурбация, history, masturbation

Изследването на историка от Бъркли Thomas W. Laqueur не е нито история на обявеното в заглавието явление, нито история на техниките за мастурбация. Амбицията на автора е по-скоро задълбочено да представи обстоятелствата, отприщили повсевместната социална дискусия за вредата от това „криминално престъпление“. Според мнението на Laqueur тя е започнала около 1712 г. с малкия трактат под название „Онания или Отвратителния Грях на самозадоволяването и всички Ужасни Последици от него, засягащи двата Пола, заедно с Духовни и Телесни Съвети за тези, които вече са обременени от тази гнусна практика. А също и подходящо предупреждение за Младежите от Двата Пола”, авторството на който най-вероятно принадлежи на англичанина John Marten, медицинска сестра и мошенник. Тази кампания продължила чак до началото на 20-те години на ХХ век. Работата не само осъдила явлението на самобичуване с категориите на греха, но и го признала за опасна болест, която като резултат може да доведе до унищожаване на човешкото тяло и смърт; това предизвикало също срам и страх в мастурбиращите мъже и жени от онзи момент та чак до средата на ХХ век.

Laqueur убедително твърди, че широкият обществен дебат, чийто резултат били появата на стотици статии, педагогически трактати, медицински сборници със съвети и др.п., не е възникнала от това, че мастурбацията била признавана изключително за грях против човешката природа и възпроизводство. Според неговото мнение широкото осъждане на явлението било резултат преди всичко от факта, че в обществото на Просвещението, изграждащо прозрачни между човешки отношения, за основа на дейността на човека били признати тяхната откритост, докато въпросната сексуална практика била най-тайната и интимна от всичко останало. Нещо повече, тя се измъквала от всякакъв социален контрол, което било в очевидно противоречие с препоръчваното от тогавашните философи и моралисти „дисциплиниране на обществото“.

В своите разсъждения Laqueur подробно описва историята на онанизма от древността до днес, като анализира това културно явление от перспективите на медицината, сексуалността и етиката. Обръща се към библейския Онан, на когото наистина неразумно е приписана тази практика (тук по-скоро е ставало въпрос за coitus intemiptus – прекъснат акт), а след това представя, как са се отнасяли към това явление античните евреи и християнските мислители и писатели. При това авторът обръща внимание, че преди XVIII век на този проблем е посветено по-скоро малко място, като винаги той е поставян в контекста на далеч по-важни въпроси.

Преминавайки към отговора на въпроса, защо именно Просвещението е издигнало мастурбацията до ранг на ужасен социален, медицински и морален проблем, Laqueur посочва три въпроса, които днес са признати за основната опасност на самотния секс. Първо, той е бил тайна в свят, ценящ откритостта, второ, представлявал е по-голямо изкушение на престъпността, в сравнение с която и да било друга форма на сексуалност, трето, нямал граници, защото в действителност бил творение на въображението.

Като характеризира изследваното явление през XVIII-XX век, авторът показва как утвърдената от близо 150 години традиция започнала да се променя под влиянието на постиженията на медицината, сексологията и психологията. Накрая благодарение на работите на З. Фройд този феномен се превърнал от опасна, някога смъртоносна болест в етап на развитие на всеки човек (т.нар. сексуализъм на детето), който в момента на съзряването трябва да се откаже от мастурбационните практики. На свой ред през втората половина на XX век., благодарение на енергията на феминисткото движение и ожесточената полемика около секса и движението на хомосексуалистите, за част от обществото онанизмът се превърнал в конкретна арена на сексуалната политика и изкуство, a също и в манифестация на личната автономия и освобождение от всякакви културни ограничения.

Анджей Карпински

превод от полски език: доц. д-р Божидар Ивков

Преводът е направен по: Thomas Walter Laqueur, Samotny seks. Kulturowa historia masturbacji, red. naukowa Agata Bielik-Robson, Wydawnictwo Universitas, Kraków 2006, s. 412, indeks nazwisk, ilustracje. http://bazhum.muzhp.pl/media//files/Przeglad_Historyczny/Przeglad_Historyczny-r2007-t98-n3/Przeglad_Historyczny-r2007-t98-n3-s473-474/Przeglad_Historyczny-r2007-t98-n3-s473-474.pdf