• За мен

bozhidar ivkov

~ Социология на инвалидността

bozhidar ivkov

Архиви за месец: февруари 2014

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ РОМАНА НА ТОНИНО БЕНАКИСТА „МАЛАВИТА”

28 петък февр. 2014

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

малавита; paraphrases, парафрази, malavita

Жените на социолозите не могат да разберат, че когато съпрузите им гледат след красива жена, те работят.

***

Да видите врагът си да се гърчи от безсилие, е далеч по-приятно в сравнение с едно ново приятелство с неизвестни перспективи.

***

Ал Капоне обичал да казва: „С вежливост и оръжие може да се постигне повече, отколкото само с вежливост”. Много преди него македонските войводи опирали чифтето в главата на човека срещу себе си и казвали: „Имам едно питане и сакам отговорът ти да биде Да”. С две думи, винаги е по-добре да поставите бяла памучна ръкавица на железния юмрук – върши повече работа.

***

Ако някъде някой „задник” реши да свърши някаква работа винаги ще се намерят поне още четирима, които ще му обяснят най-малко осем начина, как да свърши работата.

***

Малавита. Това е едно от многото имена на мафията. Могат да ми забранят да споменавам името на моето тайно общество, но не могат да ми забранят да кръстя кучето си и да крещя името му навсякъде. Тъга по миналото или неосъщественото бъдеще.

***

Докато има норма, ще има и такива, които ще стоят извън нея. Докато има пороци ще има такива, които искат тяхното задоволяване. Докато има закони, ще има такива, които ги нарушават. Но след хиляди години кой знае… кое ще надделее?

***

Хорарта са егоисти. Никой няма да съпреживява проблемите ти – те самите ги имат същите. Човек е самотник в похода напред. Докато се изправя след падане, похода продължава.

***

Извергите се убиват два пъти, независимо, че изглежда нелепо да се стреля в труп. Трудно е да си представим, че това понякога се оказва изключително полезно.

***

През лятото се завиваме само с тънък чаршаф. Сякаш той ни крие от нощта. Вярата в Бога е точно това – покривало, скриващо ни от лошотията. Има хора, обаче, които ни отнемат тънкия чаршаф…

***

Смъртта винаги ни изглежда ужасна и нежелана. Когато ни навести обаче, е по-добре да умрем като орли, а не като мишки.

Божидар Ивков

Реклама

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ КЛАСИЦИ НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА ЛИТЕРАТУРА

27 четвъртък февр. 2014

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

classics, класици, парафрази, fiction, художествена литература; paraphrases

Онова, което поражда отвращение и отблъсква от дребните душици е, че те виждат и подозират собствените си низости у другите (по „Дядо Горио” на Оноре Дьо Балзак)

***

Човек е несъвършен. Ето защо не приемам богатите за сметка на бедните. Човек е еднакъв навсякъде. (по „Дядо Горио” на Оноре Дьо Балзак)

***

Красота, човечност, честност… всичко, което краси човека го прави слаб. Големите чувства не могат да съществуват в това дребнаво, ограничено, повърхностно общество.(по „Дядо Горио” на Оноре Дьо Балзак)

***

Досега ми казваха да обичам и аз обичах. Но какво следваше от това? Раздирах дрехата си на две и давах едната половина на ближния си. Така и двамата оставахме наполовина голи. А според наукататрябва да обикнеш преди всичко самия себе си, защото всичко на този свят се основава на личния интерес. Ако обичаш само себе си ще подредиш и работите си както трябва, а и дрехата ти ще остане цяла. А според икономическата теория, колкото повече в едно общество са хората с цели дрехи , толкова са по-здрави основите му и толкова по-добре се уреждат в него обществените работи. Следователно, ако печеля единствено и изключително за себе си, аз печеля за всички и спомагам за това ближния да получи нещо повече от скъсаната ми дреха. (по „Престъпление и наказание” на Фьодор Достоевски)

***

Човек се оплаква от живота. Но ако е в смъртна опасност е готов да приеме и най-скотския живот, само да е жив. Само да живее, да живее, да живее! Да живее, независимо как, но само да живее! Човек е подлец! И подлец е този, който го нарича за това подлец. (по „Престъпление и наказание” на Фьодор Достоевски)

***

Лъжата е единствената привилегия на човека пред всички останали живи същества. Лъжеш ли, стигаш до истината! До нито една истина не се достига, без да се лъже преди това…, а това по своему е достойно за уважение; а тъпаците дори не умят и да излъжат със собствения си мозък! Да излъжеш по свой, неповторим начин – това вече е нещо. А не да повтаряш само чужди истини; в първия случай си човек, а във втория – само папагал! Какво са днес хората? Всички ние, всички до един, без изключение по отношение на науката, развитието, мисленето, идеалите, желанията, разсъдъка, опита… Във всичко, всичко, всичко сме още в първи подготвителен клас на училището! Хареса ни и свикнахме с чужд ум да преживяваме. Направиха ни идиоти и си свикнахме! Промиха ни мозъците, прочистиха ги от мисли и свикнахме… (по „Престъпление и наказание” на Фьодор Достоевски)

***

На човека е присъщо да мами себе си в собствените си начинания. Сутрин крои планове и цял ден върши глупости (по „Мемнон или човешката мъдрост” на Волтер)

***

По-добре да остане ненаказан един виновен, отколкото да се осъди един невинен. Най-добре е да се съдят само виновните, но… (по „Задиг или съдбата” на Волтер)

***

Непрекъснатото удоволствие омръзва и изхабява (по „Задиг или съдбата” на Волтер)

***

Хората изглеждат като насекоми, които се разкъсват едни други, кацнали върху малка бучица кал (по „Задиг или съдбата” на Волтер)

***

Обграден от нещастни хора, човек е по-малко нещастен (по „Задиг или съдбата” на Волтер)

***

Книгите са като хората. Трябва да избираме само разумните, да ги подлагаме на проверка и да възприемаме само очевидното (по „Човекът с четиридесетте екю” на Волтер)

***

Жаждата за удоволствие ни прави лицемерни. Нравите ни често са благи, но не са добри. Може и да сме цивилизовани, но не сме човечни (по „Човекът с четиридесетте екю” на Волтер)

***

Доказаната и непредизвикваща съмнение истина не разделя. Съмненията обаче разделят (откъс от „Наивника” на Волтер)

***

Ако всичко на този свят беше добро и прекрасно, нямаше да има нищо добро и прекрасно (по „Племенникът на Рамо” на Дени Дидро)

***

Малко са честните хора във всака професия (по „Племенникът на Рамо” на Дени Дидро)

***

Съвестта онемява пред мизерията и празните черва (по „Племенникът на Рамо” на Дени Дидро)

***

Човек пие алчно и на големи глътки ласкаещата го лъжа, а пие капка по капка горчивата истината (по „Племенникът на Рамо” на Дени Дидро)

***

Човек трябва да е цялостен и последователен в действията си (по „Племенникът на Рамо” на Дени Дидро)

***

Този, който говори истината, рядко е обречен на успех (по „Племенникът на Рамо” на Дени Дидро)

***

Мизерията е унизителна, защото заставя човекът да заема непрекъснато различни унизяващи го позиции (по „Племенникът на Рамо” на Дени Дидро)

***

Непростими са достойнствата на другите, които не притежаваме (по „Племенникът на Рамо” на Дени Дидро)

***

Забравянето е грешка. Такава грешка се допуска само там, където с нея се цели нещо. В противен случай следват загуби (по „Окончателна диагноза” на Артър Хейли)

***

Често сме в трудни положения, но никога – пред безизходни. Това не означава, че изходът е в желаната от нас посока и… непременно встрани от гробищата. (по „Умирай само в краен случай” на Богомил Райнов)

***

При различните пътувания умираме различно и в различна степен(по „Умирай само в краен случай” на Богомил Райнов)

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО КНИГАТА НА ДЖЕРОМ К. ДЖЕРОМ „ТРИМА ДУШИ В ЕДНА ЛОДКА БЕЗ ДА СЕ БРОИ КОУЧЕТО”

26 сряда февр. 2014

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

Джером Джером; paraphrases, парафрази, Jerome Jerome

Жените обичат мъжът, който ги поразява, да бъде красив и брутален.

***

В дадения случай имах всички признаци на интелектуално заболяване – не можех да греша – включително основния симптом: „непоносимост и непреодолимо отвращение към всяка форма на глупостта”. Още от Университета тази болест не ме напускаше. Моите близки още не знаеха, че имам интелект и всичко отдаваха на хормоните ми.  – Пак ли си се скарал с някого Спри се! Те не разбираха, че всичко е в интелекта, в мисълта. Товареха ме с физически труд, който решаваше проблемите само временно.

***

Винаги ми се е струвало, че работя прекалено много. Работата ми харесва, очарова ме, прави ме да изглеждам човек. Мога да стоя и да гледам празния екран на компютъра с часове и да чакам мозъка ми да роди поне няколко думи, които да натъпча в празния екран. Мисълта, че все някой ден ще трябва да се разделя с празния екран, ме натъжава. Тогава кой ще прави моите парафрази?

***

Кафеварката не търпи принудата. Ако стоите и нетърпеливо чакате да изтече кафето ви, забравете… тя се влачи като охлюв. Трябва да се захванете с нещо друго – например да миете чиниите, все едно, че нямате никакво намерение да пиете кафе. Не, не, в никакъв случай не гледайте към нея и скоро ще чуете нейното задавено хъркане, когато водата свършва, сякаш най-отчаяно иска да ви напои с кафе, да ви отдаде жизнените си сокове.

***

На този свят всяко нещо има и друг ъгъл на видимост, друга страна на медала, както казваше един мой познат на погребението на тъща му, когато кашлицата го напъна.

***

Трябва да мислим за хората, без които не можем да живеем, а не за тези, без които някак ще изкараме. Същото е и с вещите.

***

Удивително е, колко бързо проглеждаш, когато си влюбен в жена-дърво. Опитваш се да я целунеш – кората й разкървавява устните ти. Опитваш се да я прегърнеш – усещаш клоните й… И тогава не мислиш „дали няма да избяга от мен”. Самият ти бягаш.

***

Знам по няколко думи от десетки езици. Ако бях учил класическа гимназия сигурно щеше да е по-добре. Днес всичко съм забравил по пътя… цялото знание. И се чувствам… лек и щастлив.

***

Молех се житейския кораб да бъде лек и хвърковат. Взех със себе си най-необходимото – дом, жена, деца, приятели и куче… Днес съм сам на кораба… сам с някаква наука и някакво знание – мърморещи старци, които не могат да се търпят, но не могат и да напуснат старото корито в открития океан на живота.

***

С годините трупаме опит, а той – оказва се – се заплащал. Не с пари, а с живот. И колкото и да плащаш, все си длъжник.

Божидар Ивков

НОВИ ПРОБЛЯСЪЦИ

24 понеделник февр. 2014

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

афоризми, максими, парафрази; aphorisms, maxims, размисли, paraphrases, reflections

АФОРИЗМИ, МАКСИМИ, РАЗМИСЛИ

Винаги съм смятал, че няма връзка между вида и степента на увреждането и чертите на личността при инвалидите – отделни, крайни случаи само потвърждават това правило. Инвалидността, обаче, има способността да засилва и да подчертава присъщите – вродени и възпитавани – за личността черти.

*   *   *

Хората имат склонност да виждат най-напред физическите или други ограничения на инвалидите, онова, което те не могат. Инвалидите са чувствителни спрямо такова поведение и реагират, като най-често виждат ограниченията на не-инвалидите. Търсенето на това, което не можем се превръща в сериозна бариера пред нашето общуване.

*   *   *

Разделителната линия между варварството и цивилизоваността на хората, е тяхното отношение към човешкия живот. Разделителната линия между нормалността и анормалността е отношението на хората към Другия, Различния, чиято различност е породена от физическо, умствено или психическо увреждане (инвалидност). Ако имах таланта на Мишел Фуко бих написал монография за анормалността на съвременното българско общество на не-инвалидите, обрекло много хора на тотална изолация и страдания, които карат всеки цивилизован човек отново и отново да подлага на болезнена преоценка своето отношение към човешкия живот.

*   *   *

Слабостите на характера винаги ще намерят начин да се проявят в отношенията ни с другите.

*   *   *

Слабият човек е арена за изява на пороци.

*   *   *

Единствено човекът е онзи животински вид на тази планета, който от зората на своето съществуване не е престанал да прави опити да се самоунищожи. За щастие все още неуспешни? А дали правилният въпрос не е: защо ли все така неуспешно?

*   *   *

Казват, че животът бил като стълба в кокошарник – кратък и посран… Вярно е. Животът е величие и затова е кратък, но той е и падение и затова е… като стълба в кокошарник.

*   *   *

Егоцентризмът, изразен в думите „Само аз…” е като грипа: лесно идва, трудно си отива и обикновено създава усложнения.

*   *   *

Винаги трябва да се помни, че за нас ще отсъждат по делата ни, а не по нашите намерения. Само добри намерения не са достатъчни. Само с тях най-често се стига до Ада… на собствения ни избор.

*   *   *

Човек винаги трябва да знае, какво може да поиска от себе си. Този, който не знае обикновено се чувства онеправдан от другите.

*   *   *

Историята винаги има любимци, останалите оформят своя принос, заемайки мястото си в историческия фон на събитията.

*   *   *

Човек, загубил способността да се надява, е загубил всичко.

*   *   *

Най-големите ни врагове са недостигът на образование и това, че позволяваме на други да мислят и решават вместо нас.

*   *   *

Нашето бъдеще е следствие от днешните ни избори или … от отказа ни да правим избор.

*   *   *

Демокрацията не е вечен двигател – веднъж пуснат в действие да не спира да работи. Нашата демокрация е това, което всички ние, с нашето действие или бездействие, сме създали. В България мнозинството хора са пасивни наблюдатели, знаещи всичко и вечно мърморещи…, а после се чудим защо нищо не върви.

*   *   *

Независимостта е илюзия – сладка, но все пак илюзия. Всички ние зависим от нещо или от някого. Истинската независимост – на хората, институциите и държавите, е в умението да се преразпределя тази зависимост.

***

Във вселената няма нищо по-велико и по-нещастно във величието си, нищо по-нищожно и по-щастливо в своята нищожност от Човека.

***

Ако искате да знаете, какво е имало в кутията на Пандора, простo четете историята на човечеството.

***

Животът е пътуване в различни светове.

***

По-добре нещастен зрящ благодарение на книгите, отколкото щастлив слепец без знание.

 

П А Р А Ф Р А З И

Ако не можеш да се контролираш винаги ще се намери кой да го направи. Липсата на личен контрол е предпоставка за налагане на външен контрол. (по Джон Алстън)

*   *   *

Истината винаги се подлага на обругаване, след това на яростно отричане и заклеймяване, докато най-накрая хората свикнат с нея и тя престане да изглежда страшна или неприемлива и се превърне в нещо, което се подразбира от само себе си. Преходът от „началото” до „края” при всяка истина изисква и продължава различно време. (по Артур Шопенхауер)

*   *   *

Когато знаеш малко е беда, но поправима. Когато знаеш неверни неща е сериозна беда, която е трудно поправима. Но когато знаеш неверни неща и не знаеш, че те са такива – това вече е отчайващо. (по Марк Твен)

*   *   *

Законите няма и не могат да премахнат предубежденията, предразсъдъците, негативните стереотипи и негативните социални представи на хората за една или друга социална група, категория или етнос. Това, обаче не е и не може да бъде нито мотив, нито причина да им се позволява да остават непроменени или прикрити в нашите закони, защото това ще увековечи несправедливостта и дискриминацията чрез бездействие. Нещо по-лошо: някой може да реши, че те са регламентирани законово и да ги прилага „съобразно закона”. (по Shirley Chisholm, in The Congressional Record 1970)

*   *   *

Не мога да разбера, защо хората не разбират, че могат да се опрат само на нещо, което оказва съпротива. (по Мари фон Ебнер Ешенбах)

*   *   *

Ако беше невъзможно, нямаше да бъде обсъждано. Всяко нещо, веднъж родило се в човешката мисъл, рано или късно става факт. (по Сторм Джеймс)

*   *   *

Всеки може да сгреши, но когато се греши непрекъснато става дума или за глупост или за болест. (по Б. Джонсън)

*   *   *

Животът е заем, който никой не иска да връща. (по Ф. Боденщет)

*   *   *

Природата никога не греши: ако поражда и поддържа глупостта, значи се нуждае от нея. (по Б. Шоу)

*   *   *

Ако се отнасяма непрекъснато към някои хора като към варвари или като хора „втора ръка”, рискуваме и ние да се превърнем в такива. (по Цв. Тодоров)

*   *   *

Между ветеринар и лекар, който лекува само тялото, а не човека, трудно може да се открие разлика. (по О. Конт)

***

Най-големи са тези разстояния, които човек се бои или не иска да преодолее. Но когато намери сили в себе си да преодолее тези разстояния, тогава духът му е в състояние наистина да направи чудеса. Не трябва да се забравя, чевсеки има своите битки и че не трябва да се губи надежда, защото бъдещето винаги е бременно. Изкуството е в това да намериш сили и да не избягаш от него. Ако човек се чувства виновен, той губи битката – често и самата война, и започва да се гневи на бременността на бъдещето и бяга от него (парафраза по мисли на Т.Нейков и Х. Мураками).

 

МИСЛИ С ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Не мога да разбера защо хората се плашат от новите идеи. Аз се страхувам от старите (Джон Кейдж)… а трети въобще изпитват ужас от идеи.

*   *   *

Мястото, където расте дървото на познанието е рая; така казват и древните, и съвременните змии (Фридрих Ницше)… и както винаги лъжат. Мястото, където расте дървото на познанието е… Земята, а дали е рай или ад, всеки преценява за себе си.

*   *   *

Доброжелателният патриархат все още е патриархат (Elizabeth A. Johnson, She Who Is)…, а какъв друг да бъде. Обикновено прилагателните само характеризират, а не променят съществителните.

*   *   *

Няма такова нещо като прекалено дълго очакване (Сюзън Чиивър)… само ако си заслужава чакането

*   *   *

Няма такъв живот, който да е без свой принос в историята (Дороти Уест)… Звучи прекрасно и затова едва ли е истина, но знае ли човек…

*   *   *

Променяйки себе си, променям света (Глория Анзалдуа)… Видими остават, обаче, само първите промени.

*   *   *

Научи се да мълчиш. Нека спокойният ти ум слуша и попива (Питагор)… Научи се и да говориш мълчейки.

*   *   *

Две неща на този свят са безкрайни – човешката глупост и вселената. За второто не съм съвсем сигурен (А. Айнщайн)… А как иначе да разберем, какво е безкрайност, ако не чрез това, в което сме сигурни!

*   *   *

Никога не предпочитай личната си глупост пред полезния съвет (Сократ)… И без това с нея си неразделен.

*   *   *

Всекиму е присъщо да греши, но само глупавият упорства в грешката (Аристотел)… и в глупостта си.

*   *   *

Ако на човек може да му се вярва договор не е необходим, ако не може да му се вярва — договора става излишен! (Пол Гети)… Тогава защо днес се подписват толкова много договори?

*   *   *

Трябва ли? Трябва!… (Лудвиг ван Бетовен)… Мога ли? Трябва да мога!

*   *   *

Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед (Алън Александър Милн „Мечо Пух“)… Има само едно нещо, което е по-хубаво от две гърненца с мед – да можеш да ги изядеш без да се разболееш или преди да ти ги отнемат.

*   *   *

Разумният човек се приспособява към света, а неблагоразумния човек се опитва да приспособи света към себе си и затова целия прогрес зависи от неблагоразумния човек (Самуел Бътлър)… е, това все пак са крайности. В средата е доста трудно да разбереш, какъв си.

*   *   *

Когато трябва да направите избор и не го правите, това само по себе си е избор (Уилям Джеймс)…, но най-лошия избор.

*   *   *

Ако се провалите е възможно да се разочаровате, но ако не опитате сте обречени (Бевърли Силс)… да се самосъжалявате за вашата обреченост.

*   *   *

Държавата е слуга на гражданина, а не негов господар (Джон Ф. Кенеди)… слуга, слуга, но господстващ слуга.

*   *   *

Ако светът беше логическо място, то мъжете щяха да пътуват на дамско седло (Рита Мае Браун)… а какво ли мислят мъжете по този въпрос?

*   *   *

Хората виждат само това, което са готови да видят (Ралф Уолдо Емерсон)… или искат да видят.

*   *   *

Ако не можем да мислим за себе си, ако не желаем да задаваме въпроси на властта, то ние сме само маджун в ръцете на власт имащите(Карл Сейгън)… първото го можем, второто не го правим и затова най-често ни „месят” и ни „дърпат конците”.

*   *   *

От всички лъжци на света понякога най-лоши са вашите собствени опасения (Ръдиард Киплинг)… или страхове.

*   *   *

Навсякъде се учим само от тези, които обичаме (Гьоте)… или искаме да им се харесаме, или имаме някаква полза от тях.

*   *   *

Ясният размисъл изисква по-скоро храброст, отколкото интелект (Томас Шаш)…, но най-добре е да има изобилие и от двете.

*   *   *

Не позволявайте на това, което не можете да направите да се бърка в това, което можете да направите. (Джон Уудън)… тогава ще можете да постигнете това, което искате, защото ще знаете какво можете да искате.

*   *   *

Да обвиняваш другите за собствените си неуспехи е признак на желание за образование. Да обвиняваш себе си показва, че образованието е започнало. Когато не обвиняваш нито себе си, нито другите показва, че образованието е пълно… (Епиктет) …или, че въобще липсва.

Буда

(563 г.пр. Хр. – 483 г. пр. Хр.)

Не вярвай на онова, което си чул… защото най-често то е това, което си искал да чуеш

Не вярвай в традицията, само защото се е предавала от поколение на поколение… някога традицията може би е била добра, но дали и днес е такава.

Не вярвай на нищо, което е повтаряно много пъти… защото не знаеш причините за повторението.

Не вярвай, защото написаното идва от някой стар мъдрец… Той също е служил на някой господар.

Не вярвай на догадки… вярвай на вярата си.

Не вярвай на авторитети, учители или по-възрастни… това е твърде лесно и безинтересно.

Едва след внимателно наблюдение и анализ, когато е в съгласие със здравия разум и ще донесе полза за всеки и за всички, го приеми и живей според него… ако въобще е възможно да бъде направено.

 

Шестте грешки на човека

Марк Тулий Цицерон (106 г. пр. Хр. – 43 г. пр. Хр.)

1. Заблудата, че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите…, осъзнаваме, когато ни стъпчат.

2. Склонността да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или поправени…, вместо за неща, които могат да бъдат поправени. Първото ни „оправдава” и не изисква особени усилия, вторто изисква усилия, често големи и с неясен край.

3. Твърдението, че нещо е невъзможно, защото ние не сме способни да го направим… променяме едва тогава, когато осъзнаем, че можем да го направим и го правим.

4. Отказът да оставим настрана дребнавите си предпочитания… дори, когато осъзнаваме, че те са истинското бреме в живота ни.

5. Пренебрежението към развитието и усъвършенстването на духа и липсата на навика да четем и да учим…, което заплащаме с унижения и неимоверни трудности в живота си.

6. Опитите да натрапваме на другите своите убеждения и своя начин на живот… дори когато и те вършат същото, с което разбира се не сме съгласни.

Божидар Ивков

ЛЕКАРСТВА, ИЗПОЛЗВАНИ ПРИ РЕВМАТИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ – ПРАВИЛА ЗА ПРИЕМ, НЕЖЕЛАНИ РЕАКЦИИ

24 понеделник февр. 2014

Posted by daroiw in Светът на хората с ревматични заболявания

≈ 1 коментар

Етикети

лекарства, правила, medicines, ревматични болести, странични ефекти; rheumatic diseases, rules, side effects

Когато се говори за лечение на ревматични болести, трябва да се има предвид, че то е изградено от четири основни направления:

(1) фармакотерапия – лечение с различни видове лекарства,

(2) медицинска рехабилитация – в която се включват различни видове процедури,

(3) фитотерапия и/или нетрадиционна медицина – лечение с билки, специфични хранителни диети, хомеопатия, йога (гимнастически упражнения) и др. п.,

(4) хирургично лечение.

В този смисъл и контекст да се говори за нелечими ревматични болести, е невярно.

Тук ще бъдат представени някои най-общи принципи и напътствия, свързани с първото направление за лечение на ревматичните болести – фармакотерапията.

Първото нещо, което трябва да се знае е:

 

Всяка хронична ревматична болест е лечима.

Няма ИЗлечими ревматични болести.

***

Помнете: съществува голяма разлика между „лекувам” и „излекувам”

 

Освен това, добре е да се знае, че:

 

Постигането на състояние на ремисия – краткотрайна или дълготрайна, не е равнозначно на излекуване.

ремисия ≠ излекуване

 

Ремисия (от латински: remissio – „намаление, отслабване“) означава период от развитието на дадена болест или клинично състояние, при което човек или е свободен (не изпитва) от симптомите на заболяването си, или те са овладени и проявите им остават относително стабилни с течение на времето. Ремисиите могат да бъдат: (а) резултат от естествения ход на заболяването, проявяващо цикличен характер; (б) спонтанни; (в) резултат на лечение[1].

 

В тази посока е и първата констатация в сферата на медикаментозното лечение в ревматологията:

 

Днес няма лекарство(а), което може да излекува човек от неговото ревматично заболяване

 

Фармакотерапията е превърната в едно от основните средства на разбираната в най-широк смисъл терапия на ревматичните заболявания. Тя влияе върху всички аспекти от живота, в т.ч. и върху социално-психологическите.

 

Основна цел на фармакотерапията при ревматичните заболявания, e:

постигане на ремисия или състояние на ниска активност на заболяването

 

Това помага при спирането/забавянето на болестните процеси в организма, а оттук предотвратява възникването на сериозни негативни последици – например инвалидност, и повишава качеството на живота.

Хроничното ревматично заболяване често е източник на множество негативни емоции, преживявания, напрежение, влияещи върху психичното състояние на човека. За успеха на лечебния процес, са важни отношенията лекар-пациент. Добрата комуникация гарантира създаването и прилагането на възможно най-добрия терапевтичен план (психо-, физико-и фармакотерапия), удовлетворяващ пациента и лекаря.

 

Съвременната фармакотерапия при ревматичните заболявания си поставя два типа цели:

(1) близки, временни (палиативни) – те са свързани с лечението на болката при използване за определен период на нестероидни, противовъзпалителни лекарства и овладяване на възпалителния процес – например с помощта на прилагане на кортикостериди;

(2) далечни, трайни (стратегически) – те са свързани със задържане, забавяне, постигане на ремисия на болестта,като се използват лекарства, модифициращи протичането на болестта (в този случай ефектите са видими след 3-6 месечна регулярна употреба на лекарствата); поддържане на най-доброто функционално състояние на опорно-двигателния апарат.

 

Лекарствата, използвани при ревматичните заболявания могат да се разделят на следните групи.

 

1) Лекарства, модифициращи протичането на болестта.

Те:

– нямат противоболково действие,

– овладяват активността на болестта и деструкцията на ставите; влияят върху редуцирането на възпалителния процес,

– първите ефекти от прилагането на тези лекарства се виждат след около 6-8 седмици,

– колкото по-рано бъдат включени от гл.т. на първите симптоми на болестта, толкова тяхното действие ще бъде по-успешно,

– лечението с лекарствата от тази група трябва да се провежда от ревматолога в контакт с личния лекар,

– могат да бъдат синтетични (например metotreksat, sulfasalazyn, leflunomid и др.), или билогични (например анти TNF – infliksimab,etanercept; AntyII-6 – tocilizumab).

Едно от най-често използваните такива лекарства е metotreksat. Това е цитостатично[2] и инхибиращо (потискащо) имунния отговор на организма лекарство.В ревматологията се използва в дози 15-25-30mg/седмично.

Внимание! Дозата се определя индивидуално и зависи от успеха на лечението.

Трябва да се внимава при използването на метотрексата при хора с хематологични проблеми, с проблеми, свързани с функционирането на бъбреците и черния дроб.

Когато се прилага лечение с метотрексат е необходим прием на фолиева киселина в дните, в които не се приема метотрексат.

Лекарството не се използва по време на бременност (има негативно влияние върху плода). Метотрексат влияе на репродуктивните органи и при мъжете и при жените и затова е необходимо спирането му няколко месеца преди забременяване.

Препоръчва се спиране на употребата на алкохол по време на приема на метотрексат, поради опасност от допълнително увреждане на черния дроб.

Метотрексатът има доста странични (нежелани) действия – чувство за психичен дискомфорт, предразположеност към заболяване на белите дробове, увреждане на черния дроб и др. Ползващият метотрексат трябва непрекъснато да наблюдава реакциите на своя организъм и при промяна да се обърне за консултация към ревматолога си.

 

2) Нестероидни противовъзпалителни лекарства.

Същност. Това е група от различни лечебни субстанции, които се характеризират с противовъзпалително, обезболяващо и против висока температура действие.

Страничните ефекти, които могат да се появят при използването на такива лекарства са: чувство за дискомфорт в корема, психичен дискомфорт, възпаление на стомаха и дванадесетопръстника, кръвоизливи от стомашно-чревния тракт, перфорации, повишаване на кръвното налягане, сърдечна слабост, обриви.

Внимание! Някои лекарства от тази група са достъпни без рецепта и се продават под различни търговски наименования, съществува риск от предозиране и предизвикване на тежки усложнения. Затова при вземането на лекарства се налага консултация с лекаря.

 

3) Глюкокортикостероиди

Същност. Това е група лекарства, които не трябва да се използват като единствени при лечението на ревматичните заболявания. Използват се най-често при обостряне на болестта докато то не бъде овладяно или до пълното изчезване на определени симптоми. Прилагат се заедно с други лекарства от друга група. Започването на това лечение и дозите за всеки прием се определят от лекаря, провеждащ лечението. Човекът с ревматично заболяване не бива сам да започва и да приключва лечението си с тези лекарства.

Странични ефекти. При продължителна употреба тези лекарства увреждат всички органи и системи на организма. Тяхното прилагане трябва да се използва само в краен случай.

 

4) Биологични лекарства (антицитокинови препарати)

Същност. Лекарствата от тази група се използват при лечението на ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит и др. Тези препарати неутрализират протеините в организма, които предизвикват възпаление. (Това са частици белтъци, които представляват тела, противодействащи на активността на онези белтъци, провокиращи развитието на заболяването.) Те намаляват активността на болестта, елиминират симптомите на възпаление и подобряват качеството на живота.

Внимание! За да се започне лечение с биологични лекарства е необходимо най-напред да се премине друг вид терапия или комбинация от тях. Освен това биологичните лекарства не могат да се прилагат при бременните жени или в период на кърмене; при лица, които в течение на последните 5 години са прекарали някаква онкологично заболяване; при лица с проблеми на кръвоносната система.

Страничните ефекти, които могат да се появят по време на прилагане на терапията с биологични лекарства и които веднага трябва да бъдат съобщени на лекаря, са: повишаване на температурата, инфекции или всеки друг симптом, който предизвиква безпокойство. Смята се, че около 15% от хората, използващи биологични лекарства, имат силно повишен риск от поява – като страничен ефект – на туберколоза или онкозаболяване.

 

Помнете! Доброто здравословно състояние на човека с ревматично заболяване зависи изключително много от (1) неговите познания за собствената му болест, (2) информираността за всички възможни видове лечение, (3) изборите, които той прави за лечението си и (4) личната активност в процеса на лечение.

 

Внимание! Всеки човек с ревматично заболяване е заплашен от полипрагмазия – изписване на много лекарства.

Помнете! „Добрият лекар знае, как дадено лекарство действа и какви странични ефекти има; хората с академични титли знаят, какви взаимодействия могат да се извършват между две лекарства; най-знаменитите фармацевти и клиницисти знаят, как (взаимно) си въздействат три лекарства, как си взаимодействат четири лекарства вероятно знае само Господ Бог, а как си взаимодействат 5 и повече лекарства вероятно остава извън знанието му” (д-р Богуслав Хабрат от Института по психиатрия и неврология във Варшава)[3]

 доц. д-р Божидар Ивков

 Източник: Leki stosowane w schorzeniach reumatycznych – zasady przyjmowania, działania niepożądane. [http://www.instytutreumatologii.pl/userfiles/Spotkania_czwartkowe/spotkanie6wykad1v3a.pdf][Материалътe подготвен от Отдела по епидемиология и промоция на здравето към Института по ревматология във Варшава, на основата на лекцията на д-р Малгожата Пжигодска, изнесен в рамките на програмата „Срещи с ревматологията в четвъртък].


[1] http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%8F

[2] Некротично, т.е. предизвикващо некроза на раковите клетки

[3] Symulator Faktu, Lekihttp://ww6.tvp.pl/3565,20061122424494.strona. Цитат по: Medycyna a zdrowie, 2012. http://ekomedycyna.net.pl/?p=301#_edn19

ПАРАФЕАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ КНИГАТА НА ЯН МАРТЕЛ „ЖИВОТЪТ НА ПИ”

24 понеделник февр. 2014

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

Ян Мартел; paraphrases, Yann Martel

Когато човек се научи да се радва и на това, което има, тогава дори на ръба на преизподнята ще бъде спокоен и усмихнат.

***

Дивите зверове, за разлика от човека, често са злобни и агресивни, защото усещат своята беззащитност.

***

Усещането за приближаваща се смърт, е ужасно. Далеч по-страшно е, когато смъртта е отложена в неопределеното бъдеще толкова, колкото да можеш да разбереш, че си бил и още можеш да бъдеш щастлив и потребен.

***

Чудото ни разтърсва из основи само първия път. Всеки следващ път ни дарява с нови впечатления и усещане за дежаву.

***

Променят ни хората, които срещаме по пътя си. И ние променяме тях. Така всичко се променя… до неузнаваемост.

***

Да се съмняваш, е полезно. Но да превърнеш съмнението във философия на живота си, е като да мечтаеш за голяма печалба от лотария и никога да не си купиш билет.

***

Да се усмихваш, дори когато „умираш” от безпокойство или мъка, означава, че любовта към живота в теб е безгранична.

***

Вярата в Бог е откриване, освобождаване, доверие, любов… И все пак сърцата ни често се изпълват с гняв и отчаяние, поради липса на любов. Да обичаш другия, различния, човекът – това наистина е религия и вяра в Бога, в неговите неограничени творчески възможности.

***

Да загубиш баща означава да загубиш цялата си опора. Да загубиш майка означава да загубиш слънцето над себе си. Когато умират родителите, с тях си отива една голяма част от нас. Запълването на тази празнина е болезнен процес – самите ние сме се превърнали в опора или слънце за нашите деца.

***

Животните не умеят да сравняват. Те приемат нещата такива, каквито са или каквито им изглеждат, че са.

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ КНИГАТА НА НИКОЛАЙ БЕРДЯЕВ „САМОПОЗНАНИЕ”

24 понеделник февр. 2014

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

Н. Бердяев; paraphrases, парафрази, N. Berdyaev

С времето моето въображение толкова много се засили, че чак хипертрофира и затова не мога да се радвам на действителността.

***

Независимо дали ни харесва или не, сексът и борбата за доминация изпълват това, което наричаме „живот”.

***

Мечтата противостои на реалността и в известен смисъл тя е по-реална от действителността.

***

Трудно приемам и признавам учител или ръководител. Аз съм автодиктатура, лишена от педагогичност. Животът не е възпитание, а борба за свобода.

***

В обществото на хора без знания и интуиция царува порока. То е дома на духовната нищета.

***

Собствеността никога не е свещенна. Тя е греховна и е в основата на цялата социална патология.

***

В живота и историята на вселената ние сме само салучайни минувачи. Малцина от нас оставят някакъв по-траен белег на някой „исторически ъгъл”.

***

Човекът е всичко и всичко е в човека!

***

Душата се ражда тогава, когато в най-висшите светове се извърши грях. Да бъдеш затворен в едно толкова крехко и едновременно с това издръжливо тленно тяло, със сигурност е тежко наказание за душите ни.

***

Светът е и мисъл, и страст. Страстта, изразявана с мисли твори живота.

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ КНИГАТА НА ЕМИЛИ БРОНТЕ „БРУЛЕНИ ХЪЛМОВЕ”

22 събота февр. 2014

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

Е. Бронте; paraphrases, парафрази, E. Bronte

Гордите хора сами подхранват собствените си страдания и сами ги преживяват.

***

Когато двама души се обичат виждат в другия нещо повече от себе си.

***

Разумния и рационален човек трябва да се задоволява с това общество, от което самия той е частица. И все пак това не изключва стремежа към промяна.

***

Влюбените винаги са най-добрите човешки същества на земята. В определен момент всеки жест е повече от всичко останало.

***

Предателството и насилието винаги нараняват по-силно и по-болезнено този, който ги използва.

***

Хората, които не изпитват жалост нито към себе си, нито към ближните си, са достойни за истинско съжаление.

***

Любовта е всеотдайност и разбиране, радостно себеотдаване.

***

Понякога любовта помита душата на човека като цунами. И след това остава само разруха и битка за оцеляване.

***

Раят е тук на Земята – потопете се в радостта на любимия и вие ще усетите аромата на Едем.

***

За приятелите наши трябва да благодарим на съдбата. Ако не умеем тя ще си ги вземе по някакъв начин. Рано или късно.

Божидар Ивков

РУСИ ШЕМЕЛЕКОВ. IN MEMORIAN

21 петък февр. 2014

Posted by daroiw in Велики Бехтеревци

≈ Вашият коментар

Етикети

citizen of the world of the spirit, гражданин на света на духа; spiritual aristocrat, духовен аристократ

Паметта и нейните примери винаги носят в себе си позитивен заряд. Да помниш и да знаеш, е сила. Сила, която ти позволява да живееш пълноценно в настоящето, здраво стъпил върху темелите на миналото и гледащ с надежда в бъдещето.

Наскоро разговор с моя близка, ме провокира и от паметта ми изплува една мимолетна среща с един изключителен човек, състояла се някъде през 70-те години на ХХ век в тогавашия Научно-изследователски институт по курортология, физиотерапия и рехабилитация „Овча купел”.

Така се случи, че на няколко пъти по коридорите на тогавашния Институт засичах един човек в много тежко състояние. Беше почти изцяло обездвижен. И отпред, и отзад изглеждаше „равен като дъска”. Никакво изкривяване, никакво – макар и леко – прегърбване… Нищо. Просто равен от всякъде. И никакво движение в тялото. Придвижваше се много, много бавно с помощта на тежък метален стол, като стъпките му наистина бяха „миши”. Само живите му очи сякаш издайнически открехваха „завесата”, прикриваща душата му. Не зная кой и как му беше осигурил специално легло, благодарение на което се изправяше.

Един ден, непосредствено след една такава мимолетна коридорна среща, отидох на групова лечебна гимнастика. През онези дни груповите занимания по лечебна физкултура се провеждаха в големия спортен салон на тавана на минералната баня в Овча купел. Обикновено в тях участваха между 12 и 15 човека. Този ден, докато чаках да се съберем и започнем упражненията, попитах Мария Веселинова – основния и тогава май единствен рехабилитатор на хората с болест на Бехтерев, знае ли кой е този човек и с каква болест е. Чух една странна история. История за грешките на медицината…

Руси Шемелеков – това беше името на човека, за когото питах, бил студент пети курс медицина. Започнали силните болки, предизвикани от болестта на Бехтерев. Лекарите обаче сбъркали. Поставили му диагноза: костна туберколоза. И „оковали” Р. Шемелеков в гипсово корито. След шест месеца, когато свалили „коритото” станало ясно, за какво става дума. Но животът на младия човек бил окончателно и безвъзвратно променен. Тогава бъдещия лекар зарязал медицината и завършил журналистика.

– Има прекрасна жена и двама сина. А и той самия е невероятен човек. – завъши разказа си Мария Веселинова.

След няколко години, вече студент по социология в Софийския Университет, попаднах на една книга – „Пророци и чудотворци. Етюди за мистицизма” от Владимир Рожнов. И преводът на книгата бе направен от Руси Шемелеков. Помня, че тогава изпитах истинско уважение и преклонение пред този човек – в това състояние той твореше и работеше.

По-късно разбрах, че именно Руси Шемелеков е превел и други книги от руски език: „Звездни кораби” от Иван Ефремов, „По следите на призрака” от Николай Томин, „Човекът от глухата уличка” от Дмитрий Тарасенков, „Трима бързат на война” от Василий Чичков и др.

През целия ми живот този „близък-непознат” остана за мен пример за човек, който не може да бъде спрян – дори и от тежкото здравословно състояние, в което беше – да твори, да създава. Да се бори за и със себе си. Да се самоусъвършенства. А това, според мен, е привилегия само за духовни аристократи.

***

Руси Шемелеков, български журналист и преводач, баща на двама сина (лекар и инжинер), човек с болест на Бехтерев, приковала го към леглото за десетилетия. Човек, чийто полет на мисълта вероятно винаги е разкъсвал веригите на болестта, за да лети в света на красотата и духовното

Руси Шемелеков – гражданинът на света на духа!

Божидар Ивков.

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ „КОТЕШКА ЛЮЛКА” НА КЪРТ ВОНЕГЪТ

20 четвъртък февр. 2014

Posted by daroiw in Опити

≈ 1 коментар

Етикети

Cat's Cradle, Котешка люлка, Кърт Вонегът, парафрази; Kurt Vonnegut, paraphrases

Винаги е добре, ако можеш да започнеш от начало, особено ако началото е детската градина.

***

В света има много любов. Трябва да се научим да я намираме, да искаме да я намерим.

***

Тостът: „За нашите жени и любовници! Нека никога не се срещат”, се е зародил още със зараждането на хомо сапиенс. И с напредване на цивилизацията става все по-актуален.

***

Ако един учен не може да обясни разбираемо, с какво точно се занимава, значи самия той не е наясно.

***

Хората по високите места са без емоции и трудно изпитват любов към ближния – вероятно от недостиг на кислород.

***

Ако сътвориш две думи, които помогнат поне на един човек в един момент от живота му, си е струвало да бъдеш роден. Проблемът е, че това е непрекъснат процес.

***

Ако лишите човекът от изкуство той ще умре от атрофия на нервната система и втвърдяване на сърцето. Но преди това ще направи маса бели.

***

Жените се влюбват в мен, защото съм интелигентен. След време ме изоставят, защото съм бил прекалено интелигентен. Въпрос на гледна точка.

***

И макар че мнозинството хора са глупави, злобни и отмъстителни, погледнете какъв прекрасен февруарски ден. Аз поне ще му се порадвам.

Божидар Ивков

← По-стари публикации

Категории

  • Актуални информации (181)
  • Анотации (46)
  • Будилчета (134)
  • Велики Бехтеревци (4)
  • Гласове от фейсбук (20)
  • Инвалидността през вековете (история на инвалидността) (2)
  • Мъдростта на Библията (2)
  • Невросоциология (5)
  • Невросоциология, невроетика и други невронауки (1)
  • Опити (388)
  • Пациентски бисери (10)
  • Политически наброски (7)
  • Преводи (23)
  • Публикации (2)
  • Самопомощ и групи за самопомощ (6)
  • Световна социологическа класика (15)
  • Светът на хората с ревматични заболявания (114)
  • Светът на хората със загуба на слуха (1)
  • Свободна наука (51)
  • Социология на болката (31)
  • Социология на медицината и Социология на инвалидността (92)
  • Философия, социология и антропология на медицината (13)
  • доц. д-р Веселин Босаков (73)
  • Uncategorized (14)

Полезни връзки

  • БСБББ – АС
  • Градът и селото – предизвикателствата на 21 век. Библиотека Омда, 2014
  • Електронна страница в помощ на хората с увреждания
  • Ивков, Б. (2010) Социален контекст на видимата инвалидност. Изд. "Омда"
  • ОПРЗБ
  • Публикации в Портал за литературно общуване на хора с увреждания
  • Публикации на Б. Ивков в бр. 6 и бр. 7 на списание "Балкани'21"
  • Публикации на Б. Ивков в Liternet
  • Светът на хората с ревматични заболявания. Издателство "Омда", София.
  • Списание на институт за модерността
  • Oбществени нагласи към равнопоставеността и дискриминацията. Роля на медиите за тяхното формиране. Изд. "Омда"

Посещения

  • 569 142 посетители

Архив

  • януари 2023 (9)
  • декември 2022 (6)
  • ноември 2022 (9)
  • октомври 2022 (14)
  • септември 2022 (7)
  • август 2022 (12)
  • юли 2022 (8)
  • юни 2022 (9)
  • май 2022 (9)
  • април 2022 (8)
  • март 2022 (8)
  • февруари 2022 (5)
  • януари 2022 (9)
  • декември 2021 (8)
  • ноември 2021 (5)
  • октомври 2021 (7)
  • септември 2021 (5)
  • август 2021 (4)
  • юли 2021 (7)
  • юни 2021 (10)
  • май 2021 (10)
  • април 2021 (10)
  • март 2021 (13)
  • февруари 2021 (11)
  • януари 2021 (9)
  • декември 2020 (11)
  • ноември 2020 (15)
  • октомври 2020 (15)
  • септември 2020 (7)
  • август 2020 (7)
  • юли 2020 (6)
  • юни 2020 (14)
  • май 2020 (8)
  • април 2020 (7)
  • март 2020 (10)
  • февруари 2020 (4)
  • януари 2020 (6)
  • декември 2019 (5)
  • ноември 2019 (3)
  • октомври 2019 (6)
  • септември 2019 (5)
  • август 2019 (4)
  • юли 2019 (12)
  • юни 2019 (9)
  • май 2019 (10)
  • април 2019 (11)
  • март 2019 (8)
  • февруари 2019 (6)
  • януари 2019 (13)
  • декември 2018 (9)
  • ноември 2018 (7)
  • октомври 2018 (13)
  • септември 2018 (9)
  • август 2018 (17)
  • юли 2018 (12)
  • юни 2018 (16)
  • май 2018 (16)
  • април 2018 (15)
  • март 2018 (14)
  • февруари 2018 (15)
  • януари 2018 (15)
  • декември 2017 (8)
  • ноември 2017 (9)
  • октомври 2017 (8)
  • септември 2017 (9)
  • август 2017 (11)
  • юли 2017 (11)
  • юни 2017 (8)
  • май 2017 (11)
  • април 2017 (9)
  • март 2017 (14)
  • февруари 2017 (9)
  • януари 2017 (14)
  • декември 2016 (6)
  • ноември 2016 (11)
  • октомври 2016 (6)
  • септември 2016 (11)
  • август 2016 (9)
  • юли 2016 (7)
  • юни 2016 (6)
  • май 2016 (6)
  • април 2016 (5)
  • март 2016 (4)
  • февруари 2016 (6)
  • януари 2016 (8)
  • декември 2015 (6)
  • ноември 2015 (4)
  • октомври 2015 (5)
  • септември 2015 (6)
  • август 2015 (5)
  • юли 2015 (9)
  • юни 2015 (5)
  • май 2015 (4)
  • април 2015 (5)
  • март 2015 (10)
  • февруари 2015 (7)
  • януари 2015 (7)
  • декември 2014 (8)
  • ноември 2014 (9)
  • октомври 2014 (8)
  • септември 2014 (8)
  • август 2014 (13)
  • юли 2014 (18)
  • юни 2014 (12)
  • май 2014 (10)
  • април 2014 (18)
  • март 2014 (22)
  • февруари 2014 (18)
  • януари 2014 (14)
  • декември 2013 (11)
  • ноември 2013 (20)
  • октомври 2013 (18)
  • септември 2013 (14)
  • август 2013 (9)
  • юли 2013 (9)
  • юни 2013 (9)
  • май 2013 (10)
  • април 2013 (7)
  • март 2013 (11)
  • февруари 2013 (8)
  • януари 2013 (8)
  • декември 2012 (11)
  • ноември 2012 (11)
  • октомври 2012 (16)
  • септември 2012 (13)
  • август 2012 (32)

Мета

  • Регистриране
  • Влизане
  • RSS фийд за записи
  • RSS фийд за коментари
  • WordPress.com

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.

Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here: Cookie Policy
  • Последване Последвано
    • bozhidar ivkov
    • Join 40 other followers
    • Already have a WordPress.com account? Log in now.
    • bozhidar ivkov
    • Настройки на изглед
    • Последване Последвано
    • Регистрация
    • Влизане
    • Report this content
    • View site in Reader
    • Manage subscriptions
    • Прибиране на прозореца