АФОРИЗМИ, МАКСИМИ, РАЗМИСЛИ
Винаги съм смятал, че няма връзка между вида и степента на увреждането и чертите на личността при инвалидите – отделни, крайни случаи само потвърждават това правило. Инвалидността, обаче, има способността да засилва и да подчертава присъщите – вродени и възпитавани – за личността черти.
* * *
Хората имат склонност да виждат най-напред физическите или други ограничения на инвалидите, онова, което те не могат. Инвалидите са чувствителни спрямо такова поведение и реагират, като най-често виждат ограниченията на не-инвалидите. Търсенето на това, което не можем се превръща в сериозна бариера пред нашето общуване.
* * *
Разделителната линия между варварството и цивилизоваността на хората, е тяхното отношение към човешкия живот. Разделителната линия между нормалността и анормалността е отношението на хората към Другия, Различния, чиято различност е породена от физическо, умствено или психическо увреждане (инвалидност). Ако имах таланта на Мишел Фуко бих написал монография за анормалността на съвременното българско общество на не-инвалидите, обрекло много хора на тотална изолация и страдания, които карат всеки цивилизован човек отново и отново да подлага на болезнена преоценка своето отношение към човешкия живот.
* * *
Слабостите на характера винаги ще намерят начин да се проявят в отношенията ни с другите.
* * *
Слабият човек е арена за изява на пороци.
* * *
Единствено човекът е онзи животински вид на тази планета, който от зората на своето съществуване не е престанал да прави опити да се самоунищожи. За щастие все още неуспешни? А дали правилният въпрос не е: защо ли все така неуспешно?
* * *
Казват, че животът бил като стълба в кокошарник – кратък и посран… Вярно е. Животът е величие и затова е кратък, но той е и падение и затова е… като стълба в кокошарник.
* * *
Егоцентризмът, изразен в думите „Само аз…” е като грипа: лесно идва, трудно си отива и обикновено създава усложнения.
* * *
Винаги трябва да се помни, че за нас ще отсъждат по делата ни, а не по нашите намерения. Само добри намерения не са достатъчни. Само с тях най-често се стига до Ада… на собствения ни избор.
* * *
Човек винаги трябва да знае, какво може да поиска от себе си. Този, който не знае обикновено се чувства онеправдан от другите.
* * *
Историята винаги има любимци, останалите оформят своя принос, заемайки мястото си в историческия фон на събитията.
* * *
Човек, загубил способността да се надява, е загубил всичко.
* * *
Най-големите ни врагове са недостигът на образование и това, че позволяваме на други да мислят и решават вместо нас.
* * *
Нашето бъдеще е следствие от днешните ни избори или … от отказа ни да правим избор.
* * *
Демокрацията не е вечен двигател – веднъж пуснат в действие да не спира да работи. Нашата демокрация е това, което всички ние, с нашето действие или бездействие, сме създали. В България мнозинството хора са пасивни наблюдатели, знаещи всичко и вечно мърморещи…, а после се чудим защо нищо не върви.
* * *
Независимостта е илюзия – сладка, но все пак илюзия. Всички ние зависим от нещо или от някого. Истинската независимост – на хората, институциите и държавите, е в умението да се преразпределя тази зависимост.
***
Във вселената няма нищо по-велико и по-нещастно във величието си, нищо по-нищожно и по-щастливо в своята нищожност от Човека.
***
Ако искате да знаете, какво е имало в кутията на Пандора, простo четете историята на човечеството.
***
Животът е пътуване в различни светове.
***
По-добре нещастен зрящ благодарение на книгите, отколкото щастлив слепец без знание.
П А Р А Ф Р А З И
Ако не можеш да се контролираш винаги ще се намери кой да го направи. Липсата на личен контрол е предпоставка за налагане на външен контрол. (по Джон Алстън)
* * *
Истината винаги се подлага на обругаване, след това на яростно отричане и заклеймяване, докато най-накрая хората свикнат с нея и тя престане да изглежда страшна или неприемлива и се превърне в нещо, което се подразбира от само себе си. Преходът от „началото” до „края” при всяка истина изисква и продължава различно време. (по Артур Шопенхауер)
* * *
Когато знаеш малко е беда, но поправима. Когато знаеш неверни неща е сериозна беда, която е трудно поправима. Но когато знаеш неверни неща и не знаеш, че те са такива – това вече е отчайващо. (по Марк Твен)
* * *
Законите няма и не могат да премахнат предубежденията, предразсъдъците, негативните стереотипи и негативните социални представи на хората за една или друга социална група, категория или етнос. Това, обаче не е и не може да бъде нито мотив, нито причина да им се позволява да остават непроменени или прикрити в нашите закони, защото това ще увековечи несправедливостта и дискриминацията чрез бездействие. Нещо по-лошо: някой може да реши, че те са регламентирани законово и да ги прилага „съобразно закона”. (по Shirley Chisholm, in The Congressional Record 1970)
* * *
Не мога да разбера, защо хората не разбират, че могат да се опрат само на нещо, което оказва съпротива. (по Мари фон Ебнер Ешенбах)
* * *
Ако беше невъзможно, нямаше да бъде обсъждано. Всяко нещо, веднъж родило се в човешката мисъл, рано или късно става факт. (по Сторм Джеймс)
* * *
Всеки може да сгреши, но когато се греши непрекъснато става дума или за глупост или за болест. (по Б. Джонсън)
* * *
Животът е заем, който никой не иска да връща. (по Ф. Боденщет)
* * *
Природата никога не греши: ако поражда и поддържа глупостта, значи се нуждае от нея. (по Б. Шоу)
* * *
Ако се отнасяма непрекъснато към някои хора като към варвари или като хора „втора ръка”, рискуваме и ние да се превърнем в такива. (по Цв. Тодоров)
* * *
Между ветеринар и лекар, който лекува само тялото, а не човека, трудно може да се открие разлика. (по О. Конт)
***
Най-големи са тези разстояния, които човек се бои или не иска да преодолее. Но когато намери сили в себе си да преодолее тези разстояния, тогава духът му е в състояние наистина да направи чудеса. Не трябва да се забравя, чевсеки има своите битки и че не трябва да се губи надежда, защото бъдещето винаги е бременно. Изкуството е в това да намериш сили и да не избягаш от него. Ако човек се чувства виновен, той губи битката – често и самата война, и започва да се гневи на бременността на бъдещето и бяга от него (парафраза по мисли на Т.Нейков и Х. Мураками).
МИСЛИ С ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Не мога да разбера защо хората се плашат от новите идеи. Аз се страхувам от старите (Джон Кейдж)… а трети въобще изпитват ужас от идеи.
* * *
Мястото, където расте дървото на познанието е рая; така казват и древните, и съвременните змии (Фридрих Ницше)… и както винаги лъжат. Мястото, където расте дървото на познанието е… Земята, а дали е рай или ад, всеки преценява за себе си.
* * *
Доброжелателният патриархат все още е патриархат (Elizabeth A. Johnson, She Who Is)…, а какъв друг да бъде. Обикновено прилагателните само характеризират, а не променят съществителните.
* * *
Няма такова нещо като прекалено дълго очакване (Сюзън Чиивър)… само ако си заслужава чакането
* * *
Няма такъв живот, който да е без свой принос в историята (Дороти Уест)… Звучи прекрасно и затова едва ли е истина, но знае ли човек…
* * *
Променяйки себе си, променям света (Глория Анзалдуа)… Видими остават, обаче, само първите промени.
* * *
Научи се да мълчиш. Нека спокойният ти ум слуша и попива (Питагор)… Научи се и да говориш мълчейки.
* * *
Две неща на този свят са безкрайни – човешката глупост и вселената. За второто не съм съвсем сигурен (А. Айнщайн)… А как иначе да разберем, какво е безкрайност, ако не чрез това, в което сме сигурни!
* * *
Никога не предпочитай личната си глупост пред полезния съвет (Сократ)… И без това с нея си неразделен.
* * *
Всекиму е присъщо да греши, но само глупавият упорства в грешката (Аристотел)… и в глупостта си.
* * *
Ако на човек може да му се вярва договор не е необходим, ако не може да му се вярва — договора става излишен! (Пол Гети)… Тогава защо днес се подписват толкова много договори?
* * *
Трябва ли? Трябва!… (Лудвиг ван Бетовен)… Мога ли? Трябва да мога!
* * *
Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед (Алън Александър Милн „Мечо Пух“)… Има само едно нещо, което е по-хубаво от две гърненца с мед – да можеш да ги изядеш без да се разболееш или преди да ти ги отнемат.
* * *
Разумният човек се приспособява към света, а неблагоразумния човек се опитва да приспособи света към себе си и затова целия прогрес зависи от неблагоразумния човек (Самуел Бътлър)… е, това все пак са крайности. В средата е доста трудно да разбереш, какъв си.
* * *
Когато трябва да направите избор и не го правите, това само по себе си е избор (Уилям Джеймс)…, но най-лошия избор.
* * *
Ако се провалите е възможно да се разочаровате, но ако не опитате сте обречени (Бевърли Силс)… да се самосъжалявате за вашата обреченост.
* * *
Държавата е слуга на гражданина, а не негов господар (Джон Ф. Кенеди)… слуга, слуга, но господстващ слуга.
* * *
Ако светът беше логическо място, то мъжете щяха да пътуват на дамско седло (Рита Мае Браун)… а какво ли мислят мъжете по този въпрос?
* * *
Хората виждат само това, което са готови да видят (Ралф Уолдо Емерсон)… или искат да видят.
* * *
Ако не можем да мислим за себе си, ако не желаем да задаваме въпроси на властта, то ние сме само маджун в ръцете на власт имащите(Карл Сейгън)… първото го можем, второто не го правим и затова най-често ни „месят” и ни „дърпат конците”.
* * *
От всички лъжци на света понякога най-лоши са вашите собствени опасения (Ръдиард Киплинг)… или страхове.
* * *
Навсякъде се учим само от тези, които обичаме (Гьоте)… или искаме да им се харесаме, или имаме някаква полза от тях.
* * *
Ясният размисъл изисква по-скоро храброст, отколкото интелект (Томас Шаш)…, но най-добре е да има изобилие и от двете.
* * *
Не позволявайте на това, което не можете да направите да се бърка в това, което можете да направите. (Джон Уудън)… тогава ще можете да постигнете това, което искате, защото ще знаете какво можете да искате.
* * *
Да обвиняваш другите за собствените си неуспехи е признак на желание за образование. Да обвиняваш себе си показва, че образованието е започнало. Когато не обвиняваш нито себе си, нито другите показва, че образованието е пълно… (Епиктет) …или, че въобще липсва.
Буда
(563 г.пр. Хр. – 483 г. пр. Хр.)
Не вярвай на онова, което си чул… защото най-често то е това, което си искал да чуеш
Не вярвай в традицията, само защото се е предавала от поколение на поколение… някога традицията може би е била добра, но дали и днес е такава.
Не вярвай на нищо, което е повтаряно много пъти… защото не знаеш причините за повторението.
Не вярвай, защото написаното идва от някой стар мъдрец… Той също е служил на някой господар.
Не вярвай на догадки… вярвай на вярата си.
Не вярвай на авторитети, учители или по-възрастни… това е твърде лесно и безинтересно.
Едва след внимателно наблюдение и анализ, когато е в съгласие със здравия разум и ще донесе полза за всеки и за всички, го приеми и живей според него… ако въобще е възможно да бъде направено.
Шестте грешки на човека
Марк Тулий Цицерон (106 г. пр. Хр. – 43 г. пр. Хр.)
1. Заблудата, че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите…, осъзнаваме, когато ни стъпчат.
2. Склонността да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или поправени…, вместо за неща, които могат да бъдат поправени. Първото ни „оправдава” и не изисква особени усилия, вторто изисква усилия, често големи и с неясен край.
3. Твърдението, че нещо е невъзможно, защото ние не сме способни да го направим… променяме едва тогава, когато осъзнаем, че можем да го направим и го правим.
4. Отказът да оставим настрана дребнавите си предпочитания… дори, когато осъзнаваме, че те са истинското бреме в живота ни.
5. Пренебрежението към развитието и усъвършенстването на духа и липсата на навика да четем и да учим…, което заплащаме с унижения и неимоверни трудности в живота си.
6. Опитите да натрапваме на другите своите убеждения и своя начин на живот… дори когато и те вършат същото, с което разбира се не сме съгласни.
Божидар Ивков
