ЗДРАВ ДУХ В НЕЗДРАВО ТЯЛО
03 сряда апр. 2024
Posted Наративна медицина
in03 сряда апр. 2024
Posted Наративна медицина
in11 събота юни 2022
Posted Опити
inДори и да имате милиарди не можете да наемете някой, който да легне във Вашето болнично легло и да поеме изцяло Вашите болести и страдание. Важно е да бъдем човеци докато сме здрави. Когато се разболеем и разберем цената на живота, ако изобщо това е възможно за някои хора, е твърде късно да поправим стореното от нас зло и да наваксаме пропуснатото. Животът е сега, в този миг, защото после може и да няма. Не съществуват по-красиви мигове от живота, освен тези, в които сме дарявали с любов себе си на Другите, в които сме били дарявани с тяхната обич и любов.
С пари може да се купи търкане на епидермиси, но не и искрицата радост в очите на любимата, не и нежното докосване на любещата й ръка, не и онази нежна прегръдка, в която се потапяме, когато обичаме и сме обичани. Любовта е неизбродима Вселена и няма пари, няма превозни средства, за да я избродиш. Можеш само да се потопиш в нея чрез любовта, която даряваш и която извира от дълбините на душата ти.
Човеко! Слез от скоростната магистрала, чиято крайна цел са парите. Слез доброволно, а не под диктата на тежка и неизлечима болест. Има толкова красиви малки, цветни. изпълнени със светлина улички на любовта. Тръгни по тях и може би ще откриеш истинския смисъл на живота.
(Размисли, провокирани от мисъл на Стив Джобс)
Божидар Ивков
02 събота апр. 2022
Posted Анотации
inЕтикети
болест, здраве, медицина, философия на медицината, хуманизъм
Проф. Анджей Шчеклик (роден на 29 юли 1938 г. в Краков, починал на 3 февруари 2012 г. в Краков), е полски лекар, професор в катедрата по вътрешни болести на Ягелонския университет; учен, занимавал се с научна работа в областта на кардиологията и пулмологията, философ на медицината и хуманист.
11 четвъртък мар. 2021
Етикети
болест, болка, език, здраве, инвалидност, медии, метафори за болестта, презентация, смърт
Докато четях статията на Уршула Хованиец (Chowaniec, Urszula (2019) Chory, czyli obcy? Inny, czyli chory? Retoryka i język choroby. Esej o literackich i medialnych reprezentacjach cierpienia, po.238-251. In: Choroba jako źródło sztuki, red. Agnieszka Skalska, Muzeum Narodowe w Poznaniu) в мен се породиха някои мисли, които реших да запиша. Сега ви предлагам тези мисли, защото ми се струват важни.
25 понеделник ян. 2021
Етикети
Андрей Лешков, Декарт, Стегенга, болест, здраве, квантово-логически подход, медикализация, микросвят, фронезис
Както добре си спомняте, на 17 октомври 2020 година в блога ми се появи нова категория – „Философия, социология и антропология на медицината“. Тя стартира с превода на една рецензия на книгата на Джейкъб Стегенга. Тогава ви обещах и втора рецензия на младата българска изследователка доц. д-р Юлия Васева-Дикова. Всъщност получи се не рецензия, а нещо по-добро – анализ на някои от основните идеи на Стегенга.
И ето, списание „Философски алтернативи“, бр. 6 за 2020 година, е факт и в него са публикувани много знакови материали. Ще започна с може би новата за списанието рубрика: „Философия и социология на медицината“. В нея са публикувани два материала. Първият е на доц. Юлия Васева-Дикова „Медицински нихилизъм“ от Джейкъб Стегенга“, а вторият е моята статия „Върху философското понятие за болест в медицината: за и против“.
В статията си, доц. Васева, анализира и представя някои ключови идеи, развити в книгата, която за съжаление не е преведена на български език и едва ли това ще бъде сторено. Но тази книга, както подчертава и доц. Васева, е ключова за колегите, интересуващи се от и работещи в полето на философия на медицината. Статията може да бъде прочетена на:
В моята статия се фокусирам върху съвременните дискусии за общата концепция за болестта и нейното значение за клиничната практика. Показано е, че има автори (напр. Хаслоу), които смятат, че общата концепция за болестта не играе ключова роля при вземането на клинични решения. Други автори обаче, (Pellegrino, Clouser, Culver и Gert), напротив, подчертават значението на концепцията за болестта в здравеопазването и в методологията на медицинската практика. Акцентирано е и върху значението на методологията на медицинската теория и е посочено, че това са дебати, започнали през 60-те години на ХХ век.
Статията може да се прочете на:
***
Особено внимание заслужава текстът на големия български философ-естет доц. д-р Андрей Лешков, който за съжаление ни напусна твърде рано. В негова памет списанието публикува материал от 1996 г., който до този момент не е бил публикуван: „Сънищата на философа. (Тезиси по повод на Декарт).
Публикуването на този материал – вероятно един от последните текстове, по които е работил Андрей Лешков, е възможно, благодарение на научната кореспонденция между него и доцент д-р Силвия Серафимова. Текстът, предоставен ни от Силвия Серафимова (с добавени от нея резюме и ключови думи), се публикува така, както е написан от автора, без каквато и да било по-сериозна редакторска намеса.
Текстът дава много ярка представа за широтата и енциклопедическата плътност на мисълта на Андрей – нещо, за което някои по-млади псевдо естети не могат да мечтая дори и в най-смелите си сънища.
Текстът може да се прочете на:
***
Следващият материал, на който искам да обърна внимание, е статията на чл. кор. проф. дфн Ангел Стефанов: „Квантово-логически и конструктивен подход към микросвета“.
Ето, какво ни казва резюмето на статията: „Целта на статията е да разкрие епистемологичните претенции и възможностите на двата основни подхода за осигуряване на разбиране на странното поведение на квантовите обекти. Първият е квантово логически, другият е теоретично-конструктивен. Показано е, че квантовата логика, основана на основната математическа структура на квантовата механика, Хилбертово пространство, демонстрира емпиричната адекватност на тази първа теория за микросвета. Квантовата логика обаче се отнася до емпиричното ниво на поведение на квантовите обекти. Тя ни предоставя знания как те се държат в различни експериментални ситуации, но остава мълчалив за това защо се държат тъкмо по този начин, а не по друг начин. Последните знания могат да бъдат достигнати главно чрез теоретично-конструктивния подход. Той използва класическата логика, но резултатите от него са некласически теоретични модели на квантови обекти“.
Според мен статията кореспондира, макар и понякога твърде опосредено, с по-горе представените акценти.
Статията може да се прочете на:
***
Накрая, но не по значение, искам да обърна внимание и на статията на доц. д-р Силвия Серафимова: „Бъдещето на фронетичните социални науки. Как да съживим ценностната рационалност по време на криза?“, публикувана на английски език.
Ето какво ни казва доц. Серафимова за статията в нейното резюме: „В статията е направен опит да се проясни защо идеята за разсъдливост или практическа рационалност така, както е представена чрез понятието на Аристотел за фронезис, е обект на специално проучване от страна на утвърдени учени в сферата на социалните науки като Г. Х. фон Рихт и Б. Флювбя. Формулирана е хипотезата, че ако понятието за фронезис бъде доразвито в контекста на т.нар. аксиологически обусловена рационалност в смисъла на фон Рихт, могат да бъдат открити основания за реабилитирането на статуса на социалните науки. По този начин може да се формулира нов възглед в дебата дали социалните науки имат потенциала да отговорят на критериите за т.нар. нормална наука, подобно на природните науки. Като ключова предпоставка за открояването както на методологическите предимства, така и на методологическите недостатъци на т.нар. фронетични социални науки в смисъла на Флювбя, може да посочим ролята на т.нар. от нас провокативен хуманизъм, който представлява модифицирана визия на теорията на фон Рихт за т.нар. провокативен песимизъм“.
***
По мое мнение бр. 6/2020 на списание „Философски алтернативи“ се е получил много добре и представя различни търсения и анализи на българските философи и социолози. Да пожелаем на добър час на броя.
проф. дсн Божидар Ивков
22 понеделник юни 2020
Posted Будилчета
inЕтикети
здраве, здравеопазване, неолиберализъм, health, health spending, healthcare, neoliberalism, разходи за здраве
Публикуван на 22.06.2017 г., това е поредният текст, който „спасявам“ от затрупващата информационна лавина на ФБ. Убеден съм, че си заслужава.
***
Не веднъж съм обръщал внимание за пагубното влияние на неолибералните политики в сферата на здравето. Реакцията клони към минус безкрайност, а ситуацията си остава същата. Трудно ми е да кажа до колко това е резултат от безразличие или неграмотност, или от двете заедно. Вчера открих интересен текст, датиращ от края на ХХ век (1999 г.). В него Милтън Терис говори за неолиберална триада на антиздравните реформи, която влияе негативно върху здравето на популацията, т.е. на населението на една страна. В тази триада Терис включва: (1) редуциране на правителствените разходи, (2) дерегулация и (3) приватизация. Все процеси, които познаваме, изпитваме на гърба си негативното им влияние, но продължаваме да не разбираме. Изследователите на неравенствата в здравето приемат, че и други две характеристики или тенденции на неолибералната политика са вредни за публичното здраве – става дума за децентрализацията и индивидуализма.
В един кратък обзор на окончателния доклад на Комисията по социални детерминанти на здравето на СЗО от 2006 г., се казва: „От социалната и икономическата политика зависи в решаваща степен ще може ли детето да порасне и да реализира напълно своя потенциал за развитие и да изживее живота си в пълно здраве или неговия живот ще бъде погубен. Проблемите със здравето, които се налага да решават богатите и бедните страни, все повече съвпадат по своя характер. За развитието на едно или друго общество, било то богато или бедно, може да се съди по качеството на здравето на неговото население, по това доколко справедливо се разпределя здравето сред различните социални слоеве, по степента на предоставяната защита от неблагоприятни последици при лошо състояние на здравето“.
И сега обърнете внимание: „Нашите деца притежават съвършено различни жизнени възможности в зависимост от това, къде са се родили. В Япония или Швеция може да се очаква, че те ще преживеят над 80 години; в Бразилия – 72 години; в Индия – 63 години; а в някоя от африканските страни – по-малко от 50 години. Жизнените възможности рязко се различават и вътре в страните, и в мащабите на цялата планета. При най-бедните от бедните се наблюдават високи равнища на заболеваемост и преждевременна смъртност. Но лошото здраве не е присъщо само на най-бедните. В страните с различни равнища на доходи социалният градиент на здравето и болестта има едно направление: колкото по-ниско е социалното и икономическото положение на човека, толкова по-лошо е здравето му“.
Оставам на Вас да „смелите“ – ако можете, разбира се – написаното. И още нещо. Изобщо не ми дреме кой как ще ме нарича – комунист, антидемократ или друга подобна кретения. Човек, като няма аргументи, започва да използва прилагателни, които в нашето тъпо и безмозъчно общество са се превърнали в доминиращи идеологеми, ама мнозинството и това не могат да разберат.
Бъдете здрави, което в условията на нашата система за опазване на здравето, е наистина хуманно пожелание.
проф. д.с.н. Божидар Ивков
06 събота юни 2020
Posted Гласове от фейсбук
inЕтикети
disease, болест, здраве, здравеопазване, медицина, health, healthcare, medicine
Както всички знаем, Фейсбук неуморно и всеки ден ни поднася информация за нашето публично излагане назад във времето, като ни напомня, какво сме публикували на този ден преди години.
На 6 юни 2014 година съм публикувал няколко цитата от романа на Робин Кук „Интервенция“. Първата ми реакция бе да споделя отново тези цитати, но след това реших, че те са по-значими и заслужават отделен пост в блога ми, в рубриката „Гласове от Фейсбук“.
Предлагам Ви текста, видял бял свят преди 6 години. Актуалността му не се е променила и на йота. Приятно четене.
***
„КАКТО НЕ ВЕДНЪЖ СЪМ КАЗВАЛ, КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ЧЕТЕ ЧОВЕК, ТОЛКОВА ПО-ИНТЕРЕСНО И ПО-ДОБРЕ ЖИВЕЕ, СТИГА ДА РАЗБИРА ПРОЧЕТЕНОТО. И ДА СЕ ОПИТВА ДА МИСЛИ, ДА ТЪРСИ СКРИТИ ВРЪЗКИ – КАУЗАЛНИ И КОРЕЛАЦИОННИ.
КАКТО НЕ ВЕДНЪЖ СЪМ КАЗВАЛ, В ТРИЛЪРИТЕ, В КРИМИНАЛНАТА И ПРИКЛЮЧЕНСКАТА ЛИТЕРАТУРА И ВЪОБЩЕ В ХУДОЖЕСТВЕНАТА ЛИТЕРАТУРА, СА СКРИТИ НЕВЕРОЯТНИ БИСЕРИ, ДИАМАНТИ, КОИТО МОГАТ ДА НИ КАЖАТ МНОГО ЗА ДАДЕН ПРОБЛЕМ И ДА НИ ПОМОГНАТ ДА ДЪЛБАЕМ НЕПРОБИВАЕМАТА НА ПРЪВ ПОГЛЕД СКАЛА НА СОЦИАЛНИЯ ПРОБЛЕМ. СТИГА ДА ИМАМЕ СЕТИВА ЗА ТЕЗИ ДИАМАНТИ И УМСТВЕНИ СПОСОБНОСТИ ДА ИЗПОЛЗВАМЕ ТЕЗИ ДАРОВЕ.
ТУК, СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ, ИСКАМ ДА ВИ ПОДАРЯ НЯКОЛКО ТАКИВА ДИАМАНТА, КОИТО ОТКРИХ В ЕДНА КНИГА. ВСЕКИ ОТ ВАС ЩЕ ИМА ВЪЗМОЖНОСТ ДА ГИ ИЗПОЛЗВА (ИЛИ НЕ) В ЗАВИСИМОСТ ОТ СВОИТЕ ИНТЕРЕСИ, СПОСОБНОСТИ И ЖЕЛАНИЕ. И ТАКА, ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ И… РАЗМИСЪЛ.
***
… бе решил да смени специалността си, за да избегне онова, което виждаше като приближаване на четирите конника на медицинския Апокалипсис: здравните застрахователни дружества, контролираната медицинска грижа, невежото правителство и, както изглежда, безчувственото общество. (с: 6)
(ТУК БИХ ДОБАВИЛ ОЩЕ ДВА КОННИКА НА МЕДИЦИНСКИЯ АПОКАЛИПСИС: ФАРМАЦЕВТИЧНИТЕ ГИГАНТИ И ОПАЗАРЯВАНЕТО НА МЕДИЦИНАТА И ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО)
***
Когато основаната на доказателства медицина се натъкне на спънка, пациентът страда, както и семейството му, оставени сами на себе си. (с. 13)
***
Алтернативната медицина има добри отношения с пациентите, държи се с тях като с хора, прави посещението приятно социално преживяване, дори и да не провежда реално лечение. Конвенционалната, от друга страна, много често е тъкмо обратното – лекарите и сестрите се държат така, сякаш ти правят лична услуга. И още по-лошо – когато лекарите смятат, че не могат да ти помогнат, те игнорират…
… нека добавя още една причина към това защо хората са се хванали със зъби и нокти за алтернативната медицина: тя не изглежда плашеща. Ако кажеш, че група хора умират всяка година от това, че са ходили на алтернативен терапевт, няма да им мигне и окото. Защото стотици хиляди са умрелите, които са се лекували единствено при конвенционален лекар. Всъщност хората, които отиват в офиса по хиропрактика искат да вярват в хиропрактиката, главно защото не искат да отидат на конвенционален лекар, където могат да получат диагноза, която включва дискомфорт и болка, а може би и смърт. При лечителя това никога не се случва. Всичко е оптимистично, всяко оплакване може да бъде изцерено и не боли, а дори и да е плацебо, на кого му пука? (с. 174-175)“
(Робин Кук (2011) Интервенция. ИК „ЕрГон”, София)
проф. д.с.н. Божидар Ивков
20 събота юли 2019
Етикети
здраве, остаряване, fear of the future, health, страх от бъдещето; starzenie się, strach przed przyszłością; aging, zdrowie
Повече от половината респонденти (55%, а при поляците този относителен дял е над две-трети (67%) се страхуват да остаряват. Това показват резултатите от най-новото изследване на фирма STADA „Бъдещето на твоето здраве 2019“ („The Future of Your Health 2019“). Оказва се, че онова, което най-много безпокои хората за процеса на остаряване, е настъпването на мига, когато неминуемо възрастният човек губи своята самостоятелност и в една или друга степен става зависим от други хора.
Прогнозите, свързани със застаряването на населението, сочат, че до 2050 г. всеки пети човек на Земята ще бъде на 60 и повече години. Оказва се, че за мнозинството поляци старостта се свърза със страх. За мислещите българи предполагам, че ситуацията е абсолютно идентична, дори може би и по-лоша.
Страховете на хората, разбираемо, са свързани с потенциално съществуващата опасност от загуба на паметта, появата на различни недъзи, на деменция и преди всичко от опасността от възникването на зависимост от помощта на друг човек при извършването на най-простите ежедневни дейности. Това показват данните от най-новото изследване на фирма STADA, представени в доклада „Бъдещето на твоето здраве 2019“ („The Future of Your Health 2019“). 67% от поляците се страхуват да остаряват. По този показател те заемат първо място сред всички изследвани страни.
Въпреки този силен страх от остаряването, който би трябвало да мотивира хората към действие, само 40% от респондентите правят превантивни изследвания, т.е. скрининг тестове, като например: изследване на гърдите, гастроскопия, или изследване на простатната жлеза. Данните от изследването показват, че основно жените на 50 и повече години системно се грижат за себе си и вярват във важността на скрининговите изследвания. Мъжете и младите хора правят подобни изследвания, едва когато не се чувстват добре (36% от респондентите).
Интересен резултат е получен по друг показател. Оказва се, че всеки втори поляк ревнува по отношение на чуждата фигурата, на здравето на другите или на начина, по който изглеждат на плажа. Според данните от изследването излиза, че поляците не са много сигурни в себе си и са пълни с комплекси. Интересно, какви резултати биха се получили за българите? Засега обаче поляците държат първенството по отношение на ревността към другите жители на континента. Цели 66% признават открито, че биха искали да изглеждат по-добре от техните познати. Особено ревниви са жените и младите хора.
Напредващото застаряване на обществата, както и развитието на цивилизацията и технологиите оказват натиск върху здравеопазните системи по отношение на въвеждане на иновативни решения, модерно оборудване и ефективни методи за лечение. Това обаче, оскъпява здравеопазването и поражда сериозни неравенства в здравето, а и не само.
Отворено ли е полското общество за промени? Оказва се, че да. От изследването излиза, че поляците са готови за новите медицински технологии. Повече от половината от тях (57%) са склонни да се подложат на хирургична операция с използване на робот, което поставя поляците сред челните европейски страни, пациентите в които с готовност приемат подобно оборудване.
Над 58% от респондентите могат да се консултират с личните си лекари по интернет, a 48% от поляците заявяват, че са съгласни да им бъде имплантиран подкожно специален биосензор, който трайно проследява здравето на човека. Без да се впускам в подробности ще отбележа, че тази процедура буди доста етични (и не само) притеснения.
Възниква въпроса дали зад тази отвореност на поляците към технологичните новости стои знание? Сред респондентите от всички изследвани страни това е факт. Поляците са най-отворени (88%) към провеждането на генетични тестове, ако те са препоръчани от лекар. Но едва 23% от анкетираните са в състояние да определят, какво могат да разкрият подобни тестове. Оказва се, че знанието за генеричните лекарства, е също слаба. Само 25% от респондентите знаят, какво най-общо означава този термин.
Оказва се, че почти половината от анкетираните поляци (46%) гледат с оптимизъм на бъдещето на здравеопазването. Това е така, защото министърът на здравето в Полша е лекар, а не икономист-бюджетар. Този резултат отрежда място на полското общество като едно от най-песимистичните в Европа, а най-голям оптимизъм цари в Испания (62%).
Така или иначе, оказва се, че поляците трябва още доста да се постараят, за да овладеят страха от остаряването и опасенията за бъдещето – смята Кшищов Стец, генерален мениджър за STADA-Полша.
Докладът „The Future of Your Health” 2019 е изработен на основата на изследване на мнението на 18 000 респонденти на възраст от 18 до 99 години, в девет европейски страни: Белгия, Великобритания, Германия, Испания, Италия, Полша, Русия, Сърбия, Франция. Изследшането е реализирано от института за пазарни изследвания „Kantar Health“, за „STADA Arzneimittel AG“.
По-долу публикувам оригиналния доклад от изследването, който е на английски език.
Източник: pwx/RZ (2019) Badanie ankietowe: boimy się zestarzeć i pesymistycznie patrzymy na przyszłość ochrony zdrowia. W: Rynek zdrowia z 15 lipca 2019. http://www.rynekzdrowia.pl/po-godzinach/badanie-ankietowe-boimy-sie-zestarzec-i-pesymistycznie-patrzymy-na-przyszlosc-ochrony-zdrowia,196445,10.html
доц. дсн Божидар Ивков
22 събота юни 2019
Posted Гласове от фейсбук
inЕтикети
здраве, неолиберализъм, health, neoliberalism, реформи;, социални неравенства, reforms, social inequalities
ФБ услужливо ми напомня всичко, което съм публикувал на днешната дата. И сред т.нар. „Спомени“ съзрях долния текст. Реших, че ще по-добре днес да го публикувам в блога си, в рубриката „Гласове от фейсбук“. Заслужава си, защото актуалността на проблема е факт и 20 години след написване на оригиналната статия.
***
Не веднъж съм обръщал внимание за пагубното влияние на неолибералните политики в сферата на здравето. Реакцията клони към минус безкрайност, а ситуацията си остава същата. Трудно ми е да кажа до колко това е резултат от безразличие или неграмотност, или от двете заедно. Вчера открих интересен текст, датиращ от края на ХХ век (1999 г.). В него Милтън Терис говори за неолиберална триада на антиздравните реформи, която влияе негативно върху здравето на популацията, т.е. на населението на една страна. В тази триада Терис включва: (1) редуциране на правителствените разходи, (2) дерегулация и (3) приватизация. Все процеси, които познаваме, изпитваме на гърба си негативното им влияние, но продължаваме да не разбираме. Изследователите на неравенствата в здравето приемат, че и други две характеристики или тенденции на неолибералната политика са вредни за публичното здраве – става дума за децентрализацията и индивидуализма.
В един кратък обзор на окончателния доклад на Комисията по социални детерминанти на здравето на СЗО от 2006 г., се казва: „От социалната и икономическата политика зависи в решаваща степен ще може ли детето да порасне и да реализира напълно своя потенциал за развитие и да изживее живота си в пълно здраве или неговия живот ще бъде погубен. Проблемите със здравето, които се налага да решават богатите и бедните страни, все повече съвпадат по своя характер. За развитието на едно или друго общество, било то богато или бедно, може да се съди по качеството на здравето на неговото население, по това доколко справедливо се разпределя здравето сред различните социални слоеве, по степента на предоставяната защита от неблагоприятни последици при лошо състояние на здравето“.
И сега обърнете внимание:
„Нашите деца притежават съвършено различни жизнени възможности в зависимост от това, къде са се родили. В Япония или Швеция може да се очаква, че те ще преживеят над 80 години; в Бразилия – 72 години; в Индия – 63 години; а в някоя от африканските страни – по-малко от 50 години. Жизнените възможности рязко се различават и вътре в страните, и в мащабите на цялата планета. При най-бедните от бедните се наблюдават високи равнища на заболеваемост и преждевременна смъртност. Но лошото здраве не е присъщо само на най-бедните. В страните с различни равнища на доходи социалният градиент на здравето и болестта има едно направление: колкото по-ниско е социалното и икономическото положение на човека, толкова по-лошо е здравето му“.
Оставам на Вас да „смелите“ – ако можете, разбира се – написаното. И още нещо. Изобщо не ми дреме кой как ще ме нарича – комунист, антидемократ или друга подобна кретения. Човек, като няма аргументи, започва да използва прилагателни, които в нашето тъпо и безмозъчно общество са се превърнали в доминиращи идеологеми, ама мнозинството и това не могат да разберат.
Бъдете здрави, което в условията на нашата система за опазване на здравето, е наистина хуманно пожелание.
Публикувано на ФБ страницата ми на 22.06.2017 г. в 20:26 часа.
Източник: Terris, Milton (1999) The Neoliberal Triad of Anti-Health Reforms: Goverment Budget Cutting, Deregulatuin and Privatization. In: Jornal of Public Health Policy, Vol. 20 (2), pp. 149-167. DOI: 10.2307/3343209.
доц. дсн Божидар Ивков
20 сряда мар. 2019
Posted Опити
inЕтикети
Жителка на село „Беззнаково“, задава един изключително актуален въпрос и очаква още по-актуална информация, която трябва да се съдържа в отговора на въпроса:
„Здравейте моля някой ако знае да ми каже къде мога да се обърна да пусна жалба срещу лекар Благодаря“
Можете, драга госпожо, да се обърнете на всеки ъгъл, на всяка крачка по улицата. Освен това жалба можете да пуснете във всяка пощенска кутия, която Ви се изпречи пред очите. А, ако ще се жалвате от лекар – като гледам как пишете – то най-горещо Ви моля: не го правете. Ще побъркате администрацията от смях и тя ще спре работа поне за седмица.
***
Гражданка от град „Ентелегентово“ задава убийствен със своята прямота въпрос:
„Здравейте има ли някой от вас на Placebo.”
След този въпрос и мързелът, и глупостта изпаднаха в кома, а препинателните знаци се изпокриха, почервенели от срам в червения фон, на който с бели букви гордо се вееше въпроса на дамата.
Да ви кажа под секрет: Аз, например, съм на мисловно Placebo, но моля Ви, не съобщавайте това на госпожата… Няма да мога да я консултирам, имам проблеми с плацебото.
***
Жителка на село „Гъчканица“ пита:
„При новата методика колко %ще получа?Сега %са ми така:60% и 30%и30%“.
Каква методика, какви %, какви 5 лева, какъв МС? Аз да си призная нищо не разбрах. Предполагам, че става дума за процентите трайно намалена работоспособност, определяни по Наредбата за медицинска експертиза. Но не съм сигурен. Изобщо премятат се едни проценти, като кора за баница… Явно когнитивната рефлексивност на госпожата е достигнала своя пик при 60%, а рефлексивните когнитивистики имат спад от 50% и достигат 30%.
***
Гражданин от град „Ентелегентно“ се интересува от едни пари:
„Здравейте ! Преведоха ли ви социалните пари?“
Преведоха, преведоха. Но дали са социални, политически, културни, антропологични или икономически, това и политиците не знаят.
***
Гражданка от град „Тюрлюгювеч“, област „Социална обувка“, се опитва да помогне с информация:
„ЗДРАВЕЙТЕ ПРИЯТЕЛИ! СПОДЕЛЯМ ПРОБЛЕМ , КОЙТО НА НЯКОИ ОТ ВАС ЩЕ Е ОТ ПОЛЗА-ЗА ДИАБЕТИЦИ НА ИНСУЛИН ИМАЩИ ПРАВО НА ОРТОПЕДИЧНИ ОБУВКИ- ДОКУМЕНТИ ИЗИСКВАЩИ ОТ СОЦ. ПОДПОМАГАНЕ:
3.ПРОФОРМА ОТ ЛИЦЕ ,КОЕТО СЕ ЗАНИМАВА С ОТПУСКАНЕ НА ОБУВКИТЕ, КАТО НОСИТЕ КОПИЕ НА ПРОТОКОЛА
И СЛЕД КАТО ВИ ИЗТЕЧЕ СРОКА ОТ ПРЕДНАТА ФАКТУРА, ПОДАВАТЕ ДОКУМЕНТИТЕ В СОЦИАЛНИТЕ
ДАНО ВИ Е ОТ ПОЛЗА“
Разбрахте ли? Е, и аз не разбрах. Само се чудя от кога нечий проблем може да бъде от полза за някой? Виж, начина на решаването му би могъл да е полезен, но самия проблем, едва ли!
***
Една жителка на село „Незнайново“, пита:
„Здравейте,някой сблъсквал ли се е с такава ситуация:приемам витамин Д под форма на алфаД3,оказва се,че падат стойностите и въпреки ,че се жертвам с камъни на бъбреците с 2 кризи по време на приема.Когато вземах от време на време друг вид,беше дори 11ед. ,или заради зимния сезон???“
От цялата уйдурма разбрах, че иде реч за един витамин Д, за едни камъни в бъбреците, които са жертвани… За правопис няма да говоря, че просто е срамота да издребнявам.
Божидар Ивков