ЗДРАВ ДУХ В НЕЗДРАВО ТЯЛО
03 сряда апр. 2024
Posted Наративна медицина
in03 сряда апр. 2024
Posted Наративна медицина
in11 петък февр. 2022
Posted Будилчета
inЕтикети
Тези дни в социалните мрежи се появи клип, на който ясно се вижда как сравнително добре облечен, поне видимо „здрав“ човек – най-вероятно мъж – краде от магазин кутия, предназначена да събира дарения за лечението на друг, тежко болен човек.
Подобно деяние може да бъде извършено само от клептоман, който е тотално подвластен на болестта си и който е загубил някъде по житейския си път, ако изобщо го е имал, чувството си за елементарен морал. Този духовен нищожляк и кокошкар, както се вижда от клипа, планира и провежда кражбата съвсем не случайно, а целенасочено, умишлено, за да присвои… Какво? Няколко десетки лева?! Това е на повърхността. Това е видимата част на айсберга. Същността на тази кражба и последиците от нея са далеч по-дълбоки и ужасяващи.
Този крадец краде волята, човешката морална воля на десетки хора, които са оставили, дарили са някакви пари (без значение колко) с ясното съзнание, че те ще отидат за лечението на една млада жена.
Този крадец краде възможността една млада жена да бъде лекувана.
Този крадец краде правото й на живот, което не е защитено от държавата, а тъкмо напротив – отнемано й е именно от държавата в лицето на нейните институции, администрации и администратори.
Този крадец краде обществено доверие – доверието на всеки дарител, че неговите пари ще отидат именно за лечението на младата жена, майка на две прекрасни деца.
Този крадец прави опит да открадне майката на тези две деца и съпругата на един силен и достоен мъж.
Питам се, колко много духовна нищета и пустотата трябва да е побрала душата на подобен клептоман.
Лично аз, ако имах някаква власт, щях да съдя този човек не за кражба. А за опит за предумишлено убийство. Разбира се, това няма да се случи. Моля да ме извините, но аз нямам никакво доверие нито на полиция, нито на прокуратора, нито на съд. С други думи, аз нямам никакво доверие на това, което наричаме държава. Виж, ако трябва да бъде смачкан някой „дребен“ човечец. О, тогава ще се окаже, че имаме много, ама много „мощна държава“.
Тази случка ме върна почти три десетилетия назад. В началото на моето председателство в Съюза на инвалидите в България (СИБ).
В страната ни се провеждаше някаква международна проява, в която СИБ беше страна и активен участник. След края й, трима от участниците пожелаха да се срещнат с мен преди да отлетят за страните си. Един от важните въпроси, който беше дебатиран тогава се отнасяше за начините на финансиране на неправителствените организации на хора с инвалидност и техните инициативи и действия. Докато пиехме кафе един от гостите ми каза (цитирам по памет): „Г-н Ивков, хрумна ми една идея за начин, как да набирате средства за вашата организация и искам да ви я подаря. От вас зависи реализацията й. Аз и моите колеги обменихме известна сума. Останаха ни малко левове, които е безсмислено да връщаме у дома. Ако на летището има дарителска кутия, с надписи за кого и за какво се набират средства, много хора биха се „отървали“ от останалата им българска валута за кауза, която те смятат за смислена“.
Броени дни след като си отидоха тези колеги, на летището, вътре пред фоайето за заминаващите в чужбина пасажери, бе поставена дарителска кутия на СИБ. Тази кутия беше разбивана няколко пъти и то от хора, които работеха на летището. След няколко месеца се принудихме да махнем кутията. Това, освен, че беше първата дарителска кутия в страната, беше и първият символ на духовната и морална нищета на не един и двама българи. Духовна и морална нищета, която петнеше Родината ни, обществото ни, държавата ни.
***
Днес кражбата на дарителската кутия за лечението на Моника Маринова не ме изненадва. Боли ме, плаче ми се от безсилие, но не съм изненадан. Искрено съжалявам клептомана, посегнал на живота на Моника. И макар да нямам никаква вина за случилото се, ми се иска да се извиня на Моника, че това изобщо се е случило, че ние хората, уж Човеци, сме допуснали това да се случва.
Все по-убеден съм, че законите на хан Крум трябва да бъдат въведени отново. Да, присъдите ще бъдат изпълнявани хуманно, в медицински центрове, но изпълнявани. За всеки „згазил лука“ – без значение какъв пост, социален статус или позиция има в обществото. Но това е чиста фантастика.
Желая на Моника здраве, а на този измекяр да получи това, което заслужава.
Божида Ивков
03 петък сеп. 2021
Posted Опити
in13 сряда мар. 2019
Етикети
етика, морал, неравенство, EQUALITY, ethics, inequality, Morality, равенство
Статиите в сборника представляват доработените доклади на участниците в Тринадесетата национална конференция по етика, посветена на темата: „Морал и етика на равенството и неравенството в съвременното българско общество”. Този научен форум е проведен на 15 декември 2017 г. в РКИЦ – София.
Искам да акцентирам върху две статии:
Божидар Ивков. ИНВАЛИДНОСТТА КАТО ИЗТОЧНИК НА СОЦИАЛНИ
НЕРАВЕНСТВА В ЗДРАВЕТО (с. 278-289)
Румяна Крумова-Пешева. ЕТИКАТА НА РАВНОПОСТАВЕНОСТ КЪМ ХОРАТА
С ТРАНСПЛАНТАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ (с. 290-299)
Морал и етика на равенствата и неравенствата
доц. д-р Божидар Ивков
08 неделя юли 2018
Posted Гласове от фейсбук
inЕтикети
człowiek, граници, морал, мораль, пределы, granice, limits, man, Morality, moralność;, человек, човек
Един много силен текст на доц. д-р Петко Симеонов. Текст за границите на човека, за това, какво се случва, когато бъдат преминати. Публикувам го изцяло с негово разрешение.
Б.Ивков
Имаше случай с напълно нормален човек от голям черноморски град. Спомнете си го. Човекът се занимавал с бизнес. Поискал кредит от банка. Кредитът бил важен не само за бизнеса му, а за живота му. Той бил заложил всичко. Без кредита – губел го.
Искането му било по закона на държавата и по правилата на банката. Банката одобрила, но банкерката, движеща кредита, поискала подкуп. Размерът на нейното искане правел кредита безсмислен. Човекът загивал. Банкерката го притискала. Той се опитал да потърси помощ в правораздавателните институции. Никакъв ефект.
Доведен до ръба на житейската си пропаст, човекът причакал банкерката и я застрелял. Предал се в полицията. Не зная какво е станало с него.
Вероятно по подобни мотиви бяха разстреляни и други лица, прошумели по различен начин в медиите. Извършителите не бяха разкрити. Но местната мълва беше приказлива. Алчност, злоупотреба, обогатяване, измами, мрежа от престъпни овластени лица…
Всеки човек има граница на търпимост към несправедливост. В тази граница може да няма нищо героично, но може и да има. Може да е психо- или социопатична, но може и да не е. Границата е известна – „живот или смърт“. С тази граница шега не бива! В социалните взаимодействия всеки трябва да има усет за нея.
Често тя е свързана с личните интереси. Някой убит от неизвестен извършител, и полицията си умива ръцете с израза – вероятно оправяне на бизнес отношения.
Става дума за граница на търпимост!
Не е въпросът само за границата на личните интереси. Често става дума за обществени, национални, религиозни, расови…
Когато парламентът, МС или ДЕКВР вземат някакво решение, би следвало да знаят, че вървят по граница на търпимост. Живот или смърт! За съжаление, така е при всяко значимо управленско решение! То властващите затова ходят с охрана…
Но моята тема в случая не са материалните интереси, макар че препоръчвам те да се помнят, темата ми са БЕЖАНЦИТЕ!
Само за държавни граници ли трябва да говорим, когато става дума за нашествие на стотици хиляди, милиони и чакащи много милиони да нахлуят в нашия дом?!
Става дума за стотици милиони индивидуални граници на християните в Европа! Католици, протестанти, православни! Поставени сме на границата, където сме ЕДНО!
Който смята, че християнството е „опиум за народа“, е идиот!
Оставете Брейвик!…
Спомнете си Хитлер, тръгнал срещу разюздаността на „мирните договори“ след ПСВ. Спомнете си Ленин/Сталин/Троцки, тръгнали срещу световно организираната алчност… Милиарди индивидуални граници са били преминати, за да са възможни тези психо- и социопати.
Днес бежанците преминават границите на стотици милиони!
Брюксел, Берлин, Париж, Бойко Борисов, пазете общите граници на Европа, но не забравяйте индивидуалните НИ граници! Те раждат чудовища.
Който мисли, че границите на човека са медийна измислица да си пие лекарствата.
доц. д-р Петко Симеонов
04 вторник юли 2017
Posted Будилчета
inИзлезе от печат и електронното издание на сборника „Морал и етика на справедливостта в съвременното общество“.
Статиите в сборника представляват доработените доклади на участниците в Дванадесетата национална конференция по етика, посветена на темата: „Морал и етика на справедливостта в съвременното общество”. Този научен форум е проведен на 18 ноември 2016 г. в РКИЦ – София.
Тук предоставям възможността на всеки, който се интересува от тази проблематика, да се запознае подробно с всеки един от материалите, включени в сборника. За тази възможност трябва да благодарим, както на съставителите и научните редактори доц. д-р Емилия Маринова и проф. Максим Мизов, така и на секция „Етически изследвания“ в Института за изследване на обществата и знанието при БАН. И разбира се, не на последно място, на издателите: ИК „Авангард Прима“ и фондация „Солицарно общество“.
Приятно четене.
доц. д-р Божидар Ивков
29 петък апр. 2016
Posted Опити
inЕтикети
Кант, морал, парафрази, Kant, morality, man, човек, paraphrases
Ако справедливостта или стремежът към справедливост изчезнат, човешкият живот ще се обезцени тотално.
***
Нищо – живот без справедливост.
***
Бракът е дълъг и здрав, само когато отношенията между партньорите се основават на доверие, приятелство и общо споделяна морална система от ценности.
***
Изначален морален дълг на всеки достоен човек е признаването на човешкото достойнство на другите хора, без изключение.
***
Всичко, което съм казал и написал, съм го мислел. Но не съм писал и не съм казвал всичко, каквото мисля, за да щадя фалшивия морал на моите слушатели и читатели.
***
Благопристойността е начин да скрием нашата порочност и фалш.
***
Геният създава нещо, за което няма определени правила, особено морални.
***
Умереност във всичко! Това е рецептата за добро здраве утре и добро самочувствие днес.
***
Ако човек получи всичко, което желае, то той веднага ще разбере в колко тесен смисъл е дефинирал понятието „всичко“.
***
Винаги съм се удивлявал и съм изпитвал страхопочитание от звездното небе над мен и от моралният закон вътре в мен. Странно, защо ли много повече от небето.
***
Добродетелта винаги е в непрестанно движение …. отначало.
***
Безусловната доброта е това, което ни издига над самите нас.
***
Дългът е уважение на личното право и на правото на другия.
***
Съвестта ни е законът, според който мислим и действаме.
***
Най-добрия начин да се борим със заблужденията, е подходящото знание.
***
Всеки достоен човек трябва да ползва най-напред собствения си ум, за да може да позлва създаденото от други умове.
***
Искреността е съществена част от характера. Проявата на своевременна и на подходящото място искреност, е цел на възпитанието.
***
Радостта от живота, освен всичко друго, означава и поемане на риск.
***
Има желания, които трябва да се удовлетворяват. Има и такива, които трябва да се побеждават.
***
Колкото по-пълноценно сме живели, толкова страхът от края е по-малък.
***
Всяко страдание може да бъде победено, но само за кратко.
***
Често се срамувам заради безсрамието на друг, който ме обвинява в безсрамие.
***
Когато между човек и удоволствието застанат парите, то изчезва.
***
Ако се отнасяте към човека като към средство, помнете, че сте избрали най-ненадеждния инструмент.
***
Не е страшно, когато ни опонират. Страшно е, когато не ни разбират.
***
Животът на хора, отдадени само на наслади, е класически пример за човек-фабрика за екскременти.
***
Според Кант „Основа на нравствеността е дългът, а не интересът“. Според българските политици – само интересът.
***
Днес правото е слугиня на политиката, а тя, като всяка куртизанка, се забавлява от постиженията си.
***
Прекрасното е символ на моралното добро за всички.
***
Прекрасното е въпрос на вкус.
***
Природата е доказала творческите си способности. Човекът – способностите си да унищожава. Кое ще надделее – творчеството или унищожението?
***
О неразумни, защо се плашите да ползвате разсъдъка си без да чакате някой друг да ви ръководи?
***
Свободата на словото е единственият закрилник или убиец на народните права. Зависи от начина на употреба.
***
Ако пълзиш, не се оплаквай, че те тъпчат!
***
Уважава се човекът, не предметите му.
***
Упорството е необходимо, но не достатъчно условие за силен характер.
***
Този, който има принципи, има характер.
***
Ако можехме да четем мислите си отдавна да сме престанали да съществуваме.
***
Ако не спазваш закона и не се подчиняваш на никого, ти не си свободен, а роб. Потърси господарят в себе си.
***
Истински разумният и морален човек има потребност и от общуване със себеподобните си, и от усамотение.
Източник: https://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B5%D0%BB_%D0%9A%D0%B0%D0%BD%D1%82
Божидар Ивков
20 събота сеп. 2014
Posted Опити
inБез здрав смисъл всички морални норми са ненадеждни.
***
Войната е лудост, пораждаща епидемия от травми.
***
Бъдещето би трябвало да принадлежи на превантивната медицина. Би трябвало… от 19 век се очаква това бъдеще.
***
Животът е постоянна борба и постоянно постигане на малки победи. Истинската загуба е само една и това е краят.
***
Във възпитанието всичко е важно!
***
Самоувереността и надменността могат да провалят и най-големия талант. Талантът се превръща в сила, когато се въоръжи със знания, търпение и житейски опит.
***
Най-добрата операция е тази, която е била предотвратена.
***
Самообучението е живот… пълноценен живот.
***
Тесният специалист може да бъде или широк идиот, или груб емпирик, или учен шарлатанин, или всичко това в едно.
***
Хората винаги имат проблеми с възприемането на истината.
***
Примерът е най-добрият начин за убеждение.
***
Където господства науката религията е преди всичко етика и морал. Където господства религията, науката е робиня.
Божидар Ивков