• За мен

bozhidar ivkov

~ Социология на инвалидността

bozhidar ivkov

Архиви за месец: юли 2013

СЛЪНЧОГЛЕДИ

27 събота юли 2013

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

любов, love, слънчогледи

Жената шофира внимателно – уморена e. Фаровете на колата вече осветяват тесния път. От двете му страни се ширят поля с натежали слънчогледи. И само тук-там по няколко дръвчета придават тайнствен вид на чезнещото жълто море. Поглежда към небето, привлечена от започващия вечен и тайнствен танц на звездите. Една от тях й се усмихва. Усеща непреодолим порив и отбива от пътя. Спира! Слиза! Обляга се върху капака на двигателя и притваря очи. Сама е! Сама насред пустошта. И тогава Го почувства. До Нея. Безмълвен. Спокоен. Добър. Безмерно влюбен… Той!

– „Обичам те!” – промълвя в съзнанието й.

– „Обичам те!” – отвръща му Тя.

Привлича го върху себе си. Гореща ласка… Нежна целувка… И пак…

На сутринта, в две европейски страни, отдалечени на повече от хиляда километра, на два почти еднакви, незначителни пътя – разсичащ брод сред две морета слънчогледи – полицаите откриват два напуснати автомобила, без никакви следи от насилие, с ключове на таблата. Слънчогледи… срамежливи, чезнещи звезди… Тя и Той…

Божидар Ивков

Реклама

ПАРАФРАЗИ ПО МИСЛИ НА ВИКТОР ЮГО

20 събота юли 2013

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

Виктор Юго, парафрази, paraphrases, Victor Hugo

Хората винаги имат сили, но рядко притежават воля.

***

Смехът огрява лицата ни и прогонва следите на времето и белезите на жестоката съдба.

***

Би било чудесно ако се обичахме един друг от сърце и душа, защото в света едно от малкото, наистина ценни неща, е обичта.

***

Величието на един народ не се измерва с неговия брой, както и величието на един човек не се измерва с неговия ръст. Единствения критерий за величие е създаденото от този народ и неговото нравствено равнище.

***

Скуката нанася по-големи вреди на човека, отколкото страданието.

***

Умът става по-богат от това, което му даваме. Сърцето от това, което ни дава. Човек е щастлив, когато умът и сърцето му живеят в хармония.

***

Често наивността ражда шедьоври на изкуството.

***

Каква сила трябва да има човек, за да живее с достойнство, когато тялото му е като на Квазимодо, а духът му като на граф Монте Кристо?

***

Любовта е като феникс – винаги намира начин да възкръсне от пепелта на душата ни.

***

Мечтите създават бъдещето, независимо колко са нереални. Днешната реалност е съвкупност от реализирани утопии.

***

Физическата красота е изпразнена от съдържание без духовната красота и възвишеност.

 

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО КЕН КИСИ И НЕГОВИЯ „ПОЛЕТ НАД КУКОВИЧЕ ГНЕЗДО”

18 четвъртък юли 2013

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

лудост, парафрази, madness, paraphrases

Когато започнеш да виждаш във всичко смешната страна, тогава можеш да смяташ, че си силен.

***

Този, който марширува в различен такт от тълпата, е завладян от звуците на друг оркестър.

***

Самотата и усещането за непотребност взаимно се подхранват.

***

Кой е главния луд в България? Кой е най-главния психар? Аз съм за първи ден в тази страна и затова веднага искам да се харесам на най-подходящия човек.

***

Който и да заеме коридорите на властта, това винаги е този, когото най-малко си искал да видиш, но надеждата винаги остава… поне за мнозинството.

***

Проблемът не е в това, че рано или късно на всеки от нас ще се наложи да изгуби. С това не можеш да направиш нищо. Проблемът е в това, какво правим с печалбите!

***

Трябва да се надсмиваме над всичко онова, което ни измъчва. В противен случай светът, в който живеем ще ни влуди.

***

Промените в човека се забелязват след дълга раздяла. Ако живееш непрекъснато с него няма да забележиш промените. Те настъпват постепенно. Затова ние, които живеем в България и нашите сънародници, живеещи в странство, най-напред забелязваме, колко различна е лудостта ни.

***

Докато се крия от политическите санитари в маргиналните полета на българското общество се вглеждам в собственото си огледало на съвестта. И не спирам да се учудвам – как е възможно да запазя себе си. Нещо нечувано – да бъдеш себе си!

***

Никой не е изключителен, когато не е луд. Лудостта е тази, която ни прави изключителни. Лошото е, когато изключителните си повярват и започнат да задушават тези около тях.

***

Докато сам не опитам нещо, никой не е в състояние да ми докаже, че не мога да го направя. Колкото и откачено да е!

***

Да останеш нормален в един свят на луди – такива истории няма. Това са истории, които побъркания ти мозък ражда в безсънните нощи, а след това се страхуваш да ги споделиш със своя психиатър – данъчните, социалните служби, шефа ти, жена ти...

***

В България всичко е истина, дори никога да не се е случвало.

 

Божидар Ивков.

 

ПАРАФРАЗИ ПО МИСЛИ НА ЖОРЖ САНД

16 вторник юли 2013

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

любов, love

Вярата като любов. Тя винаги ни изненадва тогава, когато най-малко очакваме и там, където изобщо не бихме могли да предположим, че е възможно да се появи.

***

В живота единственото истинско и безценно щастие е само любовта – да обичаш и да бъдеш обичан.

***

На света няма нито един мъж, за разлика от много жени, който да може продължително време да се задоволява само с душата на жената. Това е привилегия, отредена от боговете само за жените. И то не за всички.

***

Човек не може да знае всичко. Достатъчно е да чувства и да разбира.

***

Човек не бива да говори лошо за други хора, особено ако не ги познава. А ако ги познава, трябва да може да си отгрвори на въпроса защо го прави. Така или иначе това, което казва характеризира повече този, който говори, отколкото тези, за които говори.

***

Ние не можем да откъснем нито една страница от живота си, но можем да изгорим цялата книга. По-добре е обаче да живеем така, че да не прибягваме до услугите на огъня.

***

Жената винаги си остава жена. Тя винаги се нуждае от защитата на който и да било мъж – това я прави изключителна и може да осмисли живота на мъжа.

***

За голямата любов са нужни различия във вкусовете и мненията, малки обиди, компромиси, примирение, дори сълзи – всичко онова, което може да възбужда и да държи будна чувствителността и ежедневната грижа. В противен случай любовта изгаря като фитил – бързо и безвъзвратно.

***

Разумът никога не чувства, не страда и не плаче – това не е негова работа. Сърцето винаги е безразсъдно – то може само да чувства и за това ни е дадено.

***

Един мъж може да изгуби любовта на жената поради хиляди причини, но най-често e поради тази, която той никога не е в състояние да предвиди.

Божидар Ивков

ЗАЩО ТРЯБВА ДА ЧЕТЕМ ИЛИ ЗА ПОЛЗИТЕ ОТ ЧЕТЕНEТО

13 събота юли 2013

Posted by daroiw in Будилчета, Опити

≈ 1 коментар

Етикети

книги, четене; books, reading

Това е един от най-четените материали в блога. Сега Ви го припомням, защото сякаш през август месец имаме най-много време за книгите.

ЗАЩО ТРЯБВА ДА ЧЕТЕМ

Освен това добавям един кратък материал с цитати от Стефан Цвайг, който може да съм публикувал, а може и да не съм.

КНИГАТА И ПИСАНОТО СЛОВО

Желая на всички Ви страхотни мигове с Вашите любими автори и книги.

доц. дсн Божидар Ивков

AGEING AND HEALTH

08 понеделник юли 2013

Posted by daroiw in Социология на медицината и Социология на инвалидността

≈ Вашият коментар

Етикети

ageing, disability, healt, role, status

Ivkov, B. (2009) Adult Disabled People in Present Bulgarian Households – Role, Status and Positions. In: P. Naidenova, G. Mihova (eds) Ageing and Health. Centre for Population Studies, Medical University – Varna, Varna Manicipality. Sofia, pp.92-106 ISBN 978-954-92555-2-2

There are considered and analyzed some key issues, related to the role, status and position of disabled adults in the Bulgarian households, using data ofthe two waves of socio-demographic survey „ Generation relations and sgender”. Together with the inequalities and lower income status and social positions of disabled it is dicussed the adult disables’ state, their health condition and way of life and needs, related to the social responsibility and policy of the country in accordance with the EU membership requirements refering to sustainable development.

AGEING AND HEALT

доц. д-р Божидар Ивков

КРИЗИ И ИНВАЛИДНОСТ

06 събота юли 2013

Posted by daroiw in Социология на медицината и Социология на инвалидността

≈ Вашият коментар

Етикети

disability, инвалидност, кризи, политики, niepełnosprawność, nierówności społeczne, социални неравенства; crises, policies, polityki, social inequalities; kryzysy

Независимо от всички политически и правителствени декларации, от непреставащата битка на организациите на и за хора с увреждания, социалната политика в сферата на инвалидността не е приоритет. Това, от своя страна, води до сериозни негативни последици. И всъщност кризата в политиките към тази социална категория е факт далеч преди финансовата криза от 2008-2009 година.

Началото на 90-те години на ХХ век са белязани от сериозни промени в страната. Градената десетилетия система за комплексна рехабилитация на инвалидите само за няколко години бе разрушена. Относителният дял на лицата, заети в т.нар. кооперации и специализирани предприятия за инвалиди намаля над 10 пъти. И докато в редица други страни социалната политика към хората с увреждания вече се градеше на основата на т.нар. социален модел на инвалидността, при който основно внимание се отделя на отстраняване на социалните бариери, в България моделът на политиката към хората с увреждания от откровено медицински „прерасна” в административно-благотворителен, оставайки си в медикалисткото смислово пространство.

Кризите в политиките следваха една след друга. Но за разлика от икономическите кризи, тези в социалните политики, веднъж породени, трайно се настаняваха в живота на хората.

Могат да се посочат множество политики, които не само не са насочени към социалното включване на представители на различни субкатегории лица с увреждания в обществото, но са – повече или по-малко добре – прикрити политики за социално изключване. А това поражда сериозни системни социални проблеми.

Първо, профилактика на инвалидността като че ли изобщо не се извършва. Или ако все пак тя се появява някъде, е следствие на кампанийност и стихийност. Няма нито една политика, която трайно и почти всеобхватно да е насочена срещу предотвратяване на инвалидизацията на хора с хронични заболявания. Ярък пример в това отношение е здравната политика по отношение на хората с ревматични заболявания. Достъпът до лечение с т.нар. биологични лекарства е силно затруднен от множеството административни бариери, преодоляването на които е свързано със сериозен финансов ресурс. Достъпът на хора с болестта на Бехтерев до медицинска рехабилитация също – вместо възможност за два пъти годишно провеждане на медицинска рехабилитация по 20 дни, максималния брой дни, през които тези хора могат да правят рехабилитация е 14. Резултатът – по-бърза и по-всеобхватна инвалидизация на хората с ревматоидални заболявания.

Заболеваемостта от социално значими заболявания – диабет, туберколоза, сърдечно съдови и онкологични заболявания, придобива епидемиологични измерения. Смъртността изпреварва раждаемостта повече от едно десетилетие. Стареенето на населението е в пълен ход…

Здравеопазването като цяло бе превърнато в търговска сфера, обслужваща лични корпоративни интереси на здравни мениджъри, отделни лекари и фармацевтични компании. Пациентът – в името на когото и заради когото се осмисля съществуването на една толкова сложна и скъпо струваща система, като здравеопазването, бе изтласкан в маргиналните му полета и се превърна в клиент (източник на пари), който няма никакви гаранции, че ще получи качествени здравни услуги, за които дори е в състояние да плати.

Второ, под прикритието на красиви фрази и налагани идеологеми за пазарна икономика, бе направено всичко възможно множество хора с увреждания да бъдат изтласкани от пазара на труда, а мнозинството работодатели – пресирани от всевъзможни административни процедури, да загубят интерес към наемането на работа на хора с увреждания.

Постепенно държавата прехвърли изцяло финансирането на насърчителните мерки и програми за заетост на хората с увреждания върху еврофондовете. Така на практика тя се отказа от конституционно вменените й задължения, като ги „прехвърли” основно върху еврофондовете и организациите на и за хора с увреждания. Днес, повече от всякога, мерки и програми зависят само от едно – ще има ли финансиране. Липсата на пари е достатъчен и системно използван мотив за нарушаване на Конституция и Закони, за нарушаване или направо за потъпкване на човешки права. А някои твърдят, че сме правова държава.

Трето, в сферата на образованието на децата с увреждания доминират предразсъдъците и негативните стереотипи, а т.нар. ресурсни учители са „пресирани” от всевъзможни неадекватни административни норми и изисквания. Образованието, което получават децата с увреждания – в масовия случай, като че ли може да се нарече полу ограмотяване. Няма професионално ориентиране, почти няма професионална квалификация…

Четвърто, информираността на хората продължава да бъде проблем.

Пето, вместо да се търсят коренни промени в принципите и правилата на участие на държавата в процеса на социално включване на хората с увреждане, те са сведени до социално подпомагане и благотворителност.

Шесто, на практика Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания не се прилага в страната.

Седмо, в българския модел на социална политика акцентът е поставен върху медицинската рехабилитация и превръщането на хората в пациенти, в зависими от волята на лекаря, медицината и здравеопазването хора. Медикализацията е тотална и повсеместна.

И това далеч не са всичко проблеми.

Струва ми се, че професионалната рехабилитация е може би най-важния елемент от комплексната рехабилитация на хората с увреждания. Дори само поради това, че работещите хора с увреждания се превръщат в активни данъкоплатци и творци на материални и духовни блага. Българската държава вероятно губи милиарди левове ежегодно само поради това, че хората с увреждания са безработни.

Убеден съм, че проблемите и недъзите в модела на социална политика в сферата на инвалидността, в т.ч. и на заетостта на хората с увреждания, имат системен характер. Те могат да бъдат отстранени само ако системата за медико-социална експертиза и комплексна рехабилитация бъдат реформирани фундаментално.

За това обаче липсва политическа воля. И това, което ни очаква в бъдеще е задълбочаване и разширяване на кризите в политиките в сферата на инвалидността. Оттук и до задълбочаване на драстичните социални неравенства.

За първи път от 10 ноември 1989 година насам не мога да открия (дори с електронен микроскоп) никакъв оптимизъм по отношение на политиките в социалната сфера и смекчаване на социалните неравенства. Сякаш безнадеждността е единствената несменяема кралица в социалната действителност, в която живеят мнозинството хора с увреждания в България. А депривацията е единствената им жизнена стратегия, за да оцелеят физически.

 доц. д-р Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО МИСЛИ НА ФРАНЦ КАФКА

05 петък юли 2013

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

Кафка, парафрази; Kafka, paraphrases

Когато някой е далеч, е по-лесно да бъде обичан.

***

На теория и в нашето въображение, щастието може да съществува като пълна, дори реална възможност. Достатъчно е да вярваме, че нещо в нас не може да бъде разрушено и да спрем да се стремим към него.

***

Случайността съществувасамо в нашето въображение, в нашите твърде ограничени възприятия. Случайността – казват, е отражение на границите на нашето познание. Да се борим със случайността винаги означава да се борим с нас самите – битка, която никога не можем да спечелим. Но кой знае…?

***

Животът през цялото време ни разсейва, отвлича нашето внимание, правейки ни „вечено” забързани, замислени, загрижени… Така ние не само не можем да разберем от какво ни разсейва животът, но и кога се „изнизва между пръстите ни”.

***

Истинският път е опънато ниско над земята въже, чието предназначение е да ни подсеща, че сме загубили вярната посока.

***

Вероятността, че всичко е загубено е най-невероятната от всички невероятни вероятности! Докато сме живи нищо не е загубено завинаги.

***

Казват, че духа става истински свободен, когато престава да бъде опора – за себе си или за някой друг. Първото наричам разпад, второто е може би егоизъм. Да бъдеш опора значи да си потребен.

***

Количеството на работата съвсем не определя важността на делата, а само нашата способност да ги организираме.

***

Най-тежките ни присъди се произнасят от хората, които най-много обичаме.

***

Най-тежкия грях на човека е нетърпението. Поради нетърпение, сме били изгонени от рая. И пак поради нетърпение, не можем да се върнем в него. Прекаленото търпение обаче ни тласка към друг грях – глупостта и развива робски навици. Въпросът е, къде е границата, която не бива да пресичаме.

***

Твърде опасно е да „гъделичкате” спокойствието и да привличате вниманието на вечно жадното за мъст чиновничество. И най-голямото му безумие трябва да се приема спокойно. Но винаги, когато може да се смачка главата на хидрата, това трябва да се прави.

***

Общуването с хора не само ни кара да се вглеждаме в себе си, но и ни държи на щрек.

Божидар Ивков

That’s How I Grow Older

01 понеделник юли 2013

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

ageing, healthy ageing, rheumatic disease

When I read the competition topic I remembered the words of Montaigne, who described old age as a powerful disease that develops naturally and unnoticed. “My God,” I said. “How can you talk of healthy ageing with Bechterew’s disease, where the pain feeds on your flesh and doesn’t stop trying to consume your spirit?” “I had failed to see the deep psychological and social aspects of the topic”

But when I first read the topic I hadn’t quite realised that I was seeing it only within its biological context, where it loses all meaning. The terms “healthy”, “ageing” and “rheumatic disease” taken together, mutually exclude one another. They are separated and lose their meaning because of the supremacy and dominance of suffering and pain, which narrow your world only into them. They shrink your world to dependence, to the imposed role of patient, to total medicalisation, to… I had failed to see the deep psychological and social aspects of the topic, the dimensions of which were much more important and truly meaningful.

I first saw the light when I read a short story about the musician Itzhak Perlman. At one of his concerts, this genius, who suffers from polio, painfully made his way on to the stage, finally sat down, put down his crutches, unbuckled the harness supporting his weakened arms, picked up his violin and started to play. He took his audience into the realm of light. But after the first few bars, fate intervened and one string of his violin snapped. Nobody thought he could possibly play a symphony with a string missing. But Perlman did. He continued to play, changing the music, composing and adapting it to his “crippled” violin.

And afterwards? The audience realised that they had witnessed a miracle. The musician’s superhuman efforts had helped them overcome something inside themselves. Perlman smiled and said modestly: “You know, sometimes the point of music is to make music with what you have left.”

Making music with what you have left… Being a person despite the disease, the pain and the suffering, and to find in yourself the strength to reach out to the people next to you and help them to win life’s little victories.

This brought to mind another story I’d heard. At the Seattle Goodwill Games, there were nine athletes on the starting blocks for the 100 metres sprint. They were all young people with various physical and mental disabilities. The starting gun fired and they were off. However, about 30 metres in, one boy tripped, stumbled a few paces and fell. He started to cry. The other athletes heard his cries, looked at each other and stopped running. One girl with Down’s syndrome joined the fallen boy, gave him a hug and said: “Do you feel better now?” After that, all nine of them crossed the finishing line, shoulder to shoulder together. The whole stadium broke out in applause.

I realised that, throughout my life of fighting the pain and the slow but relentless onset of functional deficiencies that Bechterew’s disease brings with it, I had never been able to run or play an instrument. Words were the only thing I had. And all the time, whenever the pain tripped me and I would fall, or a string snapped in my soul, there was always a friendly hand extended out to me – my unquenchable thirst for knowledge. The hand of knowledge. There was the word. Aristotle, Montaigne, Pascal, Nietzsche, Weber, Durkheim or Hadjiski. Balzac, Dostoyevsky, Dickens, Vazov and thousands of other enlightened minds were there beside me, offering me a hug or a new violin. And I kept on getting back up and carrying on – I carried on playing the small and chaotic symphony of my life.

After years of opposing medicine’s attempts to break me down into organs, systems and what have you, I paused and started trying to help those around me – the “others”, those who were “different”, to get up and carry on playing, to play first fiddle in their own lives. That I was lagging behind didn’t matter.

All I have are words. Words, which Sartre once described as loaded pistols. I melt them down and create small, silly and unpolished images of hope, of resistance – little figurines of knowledge – and attempt to share these with my friends. That is how I age well with Bechterew’s disease. The rest – medicine, pain, trying to deal with pain and suffering – seem to have been relegated to second place.

Ageing well with a rheumatic disease is a state of the mind, not of the body. There is nothing beautiful or dignified about age, disease and death. The beauty and dignity lie in the choices we make. And I cannot – and will not – allow the disease or time to win the fight and make me invisible.

Bozhidar Ivkov

Източник:Edgar Stene Prize 2013. Growing Up or Growing Older – My Secret for Healthy Ageing with a Rheumatic or Musculoskeletal Disease. Eular PARE. ISSN 2306 – 4706 (Online), pp. 10-11. [http://www.eular.org/myUploadData/files/Edger%20Stene%20Prize_Booklet%202013%20(Online).pdf]

Категории

  • Актуални информации (181)
  • Анотации (46)
  • Будилчета (134)
  • Велики Бехтеревци (4)
  • Гласове от фейсбук (20)
  • Инвалидността през вековете (история на инвалидността) (2)
  • Мъдростта на Библията (2)
  • Невросоциология (5)
  • Невросоциология, невроетика и други невронауки (1)
  • Опити (388)
  • Пациентски бисери (10)
  • Политически наброски (7)
  • Преводи (23)
  • Публикации (2)
  • Самопомощ и групи за самопомощ (6)
  • Световна социологическа класика (15)
  • Светът на хората с ревматични заболявания (114)
  • Светът на хората със загуба на слуха (1)
  • Свободна наука (51)
  • Социология на болката (31)
  • Социология на медицината и Социология на инвалидността (92)
  • Философия, социология и антропология на медицината (13)
  • доц. д-р Веселин Босаков (73)
  • Uncategorized (14)

Полезни връзки

  • БСБББ – АС
  • Градът и селото – предизвикателствата на 21 век. Библиотека Омда, 2014
  • Електронна страница в помощ на хората с увреждания
  • Ивков, Б. (2010) Социален контекст на видимата инвалидност. Изд. "Омда"
  • ОПРЗБ
  • Публикации в Портал за литературно общуване на хора с увреждания
  • Публикации на Б. Ивков в бр. 6 и бр. 7 на списание "Балкани'21"
  • Публикации на Б. Ивков в Liternet
  • Светът на хората с ревматични заболявания. Издателство "Омда", София.
  • Списание на институт за модерността
  • Oбществени нагласи към равнопоставеността и дискриминацията. Роля на медиите за тяхното формиране. Изд. "Омда"

Посещения

  • 569 144 посетители

Архив

  • януари 2023 (9)
  • декември 2022 (6)
  • ноември 2022 (9)
  • октомври 2022 (14)
  • септември 2022 (7)
  • август 2022 (12)
  • юли 2022 (8)
  • юни 2022 (9)
  • май 2022 (9)
  • април 2022 (8)
  • март 2022 (8)
  • февруари 2022 (5)
  • януари 2022 (9)
  • декември 2021 (8)
  • ноември 2021 (5)
  • октомври 2021 (7)
  • септември 2021 (5)
  • август 2021 (4)
  • юли 2021 (7)
  • юни 2021 (10)
  • май 2021 (10)
  • април 2021 (10)
  • март 2021 (13)
  • февруари 2021 (11)
  • януари 2021 (9)
  • декември 2020 (11)
  • ноември 2020 (15)
  • октомври 2020 (15)
  • септември 2020 (7)
  • август 2020 (7)
  • юли 2020 (6)
  • юни 2020 (14)
  • май 2020 (8)
  • април 2020 (7)
  • март 2020 (10)
  • февруари 2020 (4)
  • януари 2020 (6)
  • декември 2019 (5)
  • ноември 2019 (3)
  • октомври 2019 (6)
  • септември 2019 (5)
  • август 2019 (4)
  • юли 2019 (12)
  • юни 2019 (9)
  • май 2019 (10)
  • април 2019 (11)
  • март 2019 (8)
  • февруари 2019 (6)
  • януари 2019 (13)
  • декември 2018 (9)
  • ноември 2018 (7)
  • октомври 2018 (13)
  • септември 2018 (9)
  • август 2018 (17)
  • юли 2018 (12)
  • юни 2018 (16)
  • май 2018 (16)
  • април 2018 (15)
  • март 2018 (14)
  • февруари 2018 (15)
  • януари 2018 (15)
  • декември 2017 (8)
  • ноември 2017 (9)
  • октомври 2017 (8)
  • септември 2017 (9)
  • август 2017 (11)
  • юли 2017 (11)
  • юни 2017 (8)
  • май 2017 (11)
  • април 2017 (9)
  • март 2017 (14)
  • февруари 2017 (9)
  • януари 2017 (14)
  • декември 2016 (6)
  • ноември 2016 (11)
  • октомври 2016 (6)
  • септември 2016 (11)
  • август 2016 (9)
  • юли 2016 (7)
  • юни 2016 (6)
  • май 2016 (6)
  • април 2016 (5)
  • март 2016 (4)
  • февруари 2016 (6)
  • януари 2016 (8)
  • декември 2015 (6)
  • ноември 2015 (4)
  • октомври 2015 (5)
  • септември 2015 (6)
  • август 2015 (5)
  • юли 2015 (9)
  • юни 2015 (5)
  • май 2015 (4)
  • април 2015 (5)
  • март 2015 (10)
  • февруари 2015 (7)
  • януари 2015 (7)
  • декември 2014 (8)
  • ноември 2014 (9)
  • октомври 2014 (8)
  • септември 2014 (8)
  • август 2014 (13)
  • юли 2014 (18)
  • юни 2014 (12)
  • май 2014 (10)
  • април 2014 (18)
  • март 2014 (22)
  • февруари 2014 (18)
  • януари 2014 (14)
  • декември 2013 (11)
  • ноември 2013 (20)
  • октомври 2013 (18)
  • септември 2013 (14)
  • август 2013 (9)
  • юли 2013 (9)
  • юни 2013 (9)
  • май 2013 (10)
  • април 2013 (7)
  • март 2013 (11)
  • февруари 2013 (8)
  • януари 2013 (8)
  • декември 2012 (11)
  • ноември 2012 (11)
  • октомври 2012 (16)
  • септември 2012 (13)
  • август 2012 (32)

Мета

  • Регистриране
  • Влизане
  • RSS фийд за записи
  • RSS фийд за коментари
  • WordPress.com

Блог в WordPress.com.

Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here: Cookie Policy
  • Последване Последвано
    • bozhidar ivkov
    • Join 40 other followers
    • Already have a WordPress.com account? Log in now.
    • bozhidar ivkov
    • Настройки на изглед
    • Последване Последвано
    • Регистрация
    • Влизане
    • Report this content
    • View site in Reader
    • Manage subscriptions
    • Прибиране на прозореца