• За мен

bozhidar ivkov

~ Социология на инвалидността

bozhidar ivkov

Архиви за месец: февруари 2020

ЗА ЧЕСТТА И ДОСТОЙНСТВОТО НА ЧОВЕЦИТЕ VERSUS ДУХОВНАТА И МОРАЛНА НИЩЕТА НА ЕДИН СТРАХЛИВЕЦ И ПОДЛЕЦ

28 петък февр. 2020

Posted by daroiw in Будилчета

≈ Вашият коментар

Етикети

dignity, doctor, достойнство, лекар, пациент, подлост, meanness, човек, patient, person

На 25 февруари вечерта, около 19 часа се прибирам от работа. Напазарувал съм и с нетърпение очаквам да се прибера, за да си почина. Живея в квартал „Красна поляна“. Подготвям се да пресека ул. „Булена ливада“ в близост до ул. „Одорвоци“. Виждам, че срещу мен пъпли такси на фирма „Йелоу“. Общината се е погрижила да има някаква мижава светлина, колкото да видиш къде са дърветата на улицата. Таксито ме подминава и завива в уличката пред бл. 26 и спира пред вход „А“. Решавам, че това е адресът му и тръгвам да пресичам. В същия момент с периферното си зрения виждам, че таксито дава на заден ход и завива към мен. Забързвам се – при мен това е твърде силно казано, и в следващия момент получавам удар в таза отдясно и прегръщам асфалта. Удрям силно главата си. В този момент водачът на таксито вече бяга.

Докато идвам на себе си от изненадата, удара и факта, че съм се опънал като жартиер на платното на улицата, двама млади мъже изтичват и ми помагат да се изправя. Имаше още един млад мъж, вероятно със съпругата си. Възможно е и той да ми е помогнал да стана. Всички те стояха с мен докато не тръгнахме с линейката за „Пирогов“, готови да се притекат на помощ ако се наложи.

Едното момче – за мен е такъв – Сашо Методиев, ми казва, че трябва да се извика линейка. Аз посочвам блока зад гърба си и му отговарям, че живея ей там и няма нужда. Младият мъж обаче настоява и се обажда на телефон 112. Същият този човек остана с мен до края – помогна ми да се кача в линейката, да сляза от нея, даде показания и на пристигналия екип на полицията. Същото направи и в „Пирогов“. През цялото време, докато дойдат близките ми, носеше багажа ми. И когато се увери, че съм в добри ръце – грижовните ръце на дъщеря ми, зет ми и бившата ми съпруга, си тръгна.

Сега, докато се възстановявам от контузиите не спирам да мисля за случилото се. Не, не затова, какво е можело да стане, но – слава Богу – не се случи. А за морала на хората.

Твърде болезнено видях, усетих и разбрах, какво е да си Човек и какво е да си страхливец и подлец. Водачът на таксито ме блъсна и няма как да не е разбрал, че го е сторил. Звукът от удара беше доста силен, а и самият удар не беше лек, независимо, че колата се движеше с много ниска скорост. Блъсна ме и… Избяга! Страх и подлост. Да нямаш сили да поемеш отговорност за постъпката си. Или да си безразличен, какво си сторил и какво си причинил на друго човешко същество. Независимо от възрастта и здравословното му състояние.

И на другия полюс – едно непознато момче ми помогна, погрижи се за мен, сякаш се грижеше за собствения си баща. Даде показания в полицията – нещо, от което хората бягат като попарени. Благодаря ти мило момче. Благодарение на хора като теб не съм загубил окончателно вярата си в Човека.

И се питам, как така се случва, че един Човек с поведението и действията си показва и доказва, че има достойнство и чест, че е Човек, а друг – трудно ми е да го нарека човек – се „срива“ до плазмодия, до подлостта и (може би) безразличието?

***

В „Пирогов“ започва едно обикаляне по кабинети. Снимки, изследвания, прегледи. Навсякъде лекарите, сестрите, лаборантите са любезни и внимателни, помагат ми при всяко действие, което трябва да направя, независимо от изключително високото напрежение в което работят. Пред кабинетите чакаха хора. Много хора. Едни седят, други на носилки, трети в инвалидни колички. Докато чакахме, докараха жена в шок от катастрофа на бул „Сливница“. Някакви наркомани предизвикали катастрофата.

Наблюдавах внимателно медицинските работници, независимо, че болката в десния ми крак бе доста силна. Удивих се и се възхитих на спокойствието, мобилизираността и професионализма им. На вниманието към човека и към негово величество Животът. От всички тях лъхаше чест, достойнство, съпричастност, внимание и готовност за светкавична реакция ако това се наложи. Благодаря им на всички. И особено на д-р Шади Хаят, който не се отдели нито за миг от мен. Благодаря им, че изтърпяха с усмивка глуповатите ми шеги. Да се шегувам бе единствения начин да изляза от шока и може би те го разбираха. И мълчаливо го толерираха, щом това ми помагаше.

Пред вратата на рентгена млада лаборантка каза: „Божидар? Ще снимаме череп!“. „Може – отговорих аз. Днес си го нося“. Жената ме погледна стъписано, разбра че се шегувам и започна да се смее.

***

Написах всичко това не за да предизвиквам чувства и емоции, не за да демонстрирам някакъв фалшив героизъм, за какъвто няма място в тази история, или да търся съпричастност. А за да напомня нещо много простичко.

Чест и достойнство са слова, които не са изгубили смисъла и значението си. И това ми го доказа един млад мъж – Сашо Методиев. Който и да си, където и да си – Благодаря ти!

Обич, грижа и загриженост също са слова, изпълнени с много смисъл и огромно значение за Човека. И това ми го доказаха моите близки, приятели и колеги. Благодаря Ви!

Да бъдеш Човек и Лекар, също са слова с огромно значение и дълбок смисъл! И това го видях във всички представители на медицината. Хората, които ние често хулим, псуваме, дори бием, без дори да имаме и най-смътна представа за труда им, за огромното напрежение на което са подложени ежедневно от системата на здравеопазване, и от същността на труда им. Благодаря Ви!

Предпочитам всичко това пред духовната нищета на един страхливец и подлец.

В безсилието на човека в даден момент няма нищо красиво. Само Човеците около човека, изпаднал в състояние на безсилие, са в състояние да го извисят отново и да му върнат човешкото достойнство. Неговото същностно човешко!

Божидар Ивков

Реклама

СВЕТЪТ Е ПЪЛЕН С ЧУДЕСА И ТЕ ДЕБНАТ ОТВСЯКЪДЕ (Фейсбук наративи)

17 понеделник февр. 2020

Posted by daroiw in Светът на хората с ревматични заболявания

≈ Вашият коментар

Етикети

медикализация medikalization, пациент, роля на болен, социални роли, човек, patient, person, sick role, social roles

Работя. ФБ грижливо ме уведомява, че съм получил покана за приятелство. Поглеждам – млада, красива и – най-важното – със сигурност интелигентна жена. Приемам приятелството и виждам, че е харесала едно мое писание в групата на Организацията на хората с ревматологични заболявания.

Написаното носи дата 4 октомври 2016 г. Изобщо съм забравил за него. Прочитам го и ми харесва. Казал съм важни неща – поне на мен така ми се струва.

Не го откривам и в двата тома на „Фейсбук дневник“. Ето защо реших да го публикувам в блога си. Да не се изгуби отново. Още повече, че за мислещите хора това може да се окаже „лекарство“ за тяхно моментно „емоционално възпаление“ – диагноза на новата ми фейсбук приятелка.

Внимание! Текстът не се препоръчва за лица с умствено възпаление и интелектуална и/или ментална ригидност!

Приятно четене.

***

Чета някои коментари в групата и не спирам да се чудя. Има хора, които толкова дълбоко са потънали в медицинската страна на страданието си, че ми изглеждат като „загубени души“. Подобна тотална (авто)медикализация само до преди 2-3 години смятах, че е невъзможна, или че е присъща само на най-възрастните хора – винаги, когато съм бил по санаториуми след приключване на процедурите „изчезвах“. Боли, не боли – вън. Скитах по книжарници, кина, опери, библиотеки, но не се заседявах на сладка раздумка за това, кой къде го боли и какви илачи са му помогнали. Нямах и досега нямам такава потребност. Давам си ясна сметка, че между ревматична болест и ревматична болест разлика от тука до Луната. Но никога не съм разбирал, не разбирам и не искам да разбера хората, които са свели живота си само и единствено до болестта. Но всеки сам избира как и защо да живее. Когато съм лежал по болници пак съм бягал от такъв начин на прекарване на времето. Предпочитах да флиртувам със сестрите или с някой набор (накрая дори господ се умори от мен и ме „наказа“ – ожених се за мед.сестра).

Не спирам да се възхищавам на Надя и нейните занимания с Читалището в с. Сладун, с осигуряване на книги за библиотеката, с фолклорната група… изобщо с изкуство. Когато в София, по време на конгреса на Еулар най-после се запознахме лице в лице, се оказа истинско удоволствие да се контактува с тази жена. Отворена към света на изкуството и изобщо към света, с чувство за хумор, с огромни надежди и планове.

Знам, колко е важно да сме добре, да не ни боли, да можем да си бъдем ние – това, което искаме да бъдем и което всъщност сме, а не това, което болестта и болката иска да ни направи. Не знам вълшебни рецепти за това. Но със сигурност знам, че само и единствено вглъбяването в медицината не е верния път.

Казвал съм го хиляди пъти, ще го повторя отново. Аз съм ЧОВЕК. И като човек имам стотици проблеми и само един от тях е болестта и инвалидността. Аз изпълнявам стотици социални роли (на баща, дядо, изследовател, учен, приятел, любовник, съсед, колега и т.н.) и между тях ролята на болен е една единствена. Не искам и оказвам най-яростната съпротива, когато някой ме приравнява само и единствено с болестта или социалната роля на болен.

Бъдете живи и здрави и живейте живота си така, както вие смятате, че е най-правилно. Моля ви само за едно: не забравяйте, че светът е пълен с чудеса и сетивата ни са затова: да им се възхищаваме и ако можем, самите ние да бъдем едно малко чудо и да създаваме малки и потребни за другите чудеса.

С най-добри чувства към всички вас.

доц. дсн Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ НА ИЗВЕСТНИ СОЦИОЛОЗИ

06 четвъртък февр. 2020

Posted by daroiw in Световна социологическа класика

≈ Вашият коментар

Етикети

парафрази, социология; sociology, paraphrases

Вилхелм Дилтай (нем. Wilhelm Dilthey) (1833-1911), е немски историк, психолог, социолог и философ

С времето чувството се превръща или във въжделение, или в отвращение.

***

Животът на човека, а и на човечеството, е живот на чувствата.

***

Достатъчно е да чуем някой какво и как разказва, за да разберем какъв човек е. Човекът е съвкупност от разкази на истории.

***

Хипотезата е онзи инструмент, чрез който познаваме не само природата, но и обществото.

***

Ние не знаем нито какво, нито колко, нито как, ще внесем в утрешния ден.

***

В обществото количеството на възможните връзки и взаимоотношения е значително по-голямо, отколкото можем да си представим.

***

В областта на духовното фактите не могат да достигнат онази степен на точна определеност, каквато могат да достигнат в материалното.

***

Георг Зимел (нем. Georg Simmel) (1858-1918) е немски философ и социолог

Образованият човек винаги намира това, което не знае, но му е необходимо, защото знае къде се намира това, което не знае.

***

Човек винаги е изтъкан от различно количество и качество на индивидуалното и колективното начало, вградено в неговата личност.

***

Любовта ни пресътворява и преражда в друг образ и същност.

***

Чувствата ни са необработена нива, която може да роди всичко.

***

Густав Льобон (фр. Gustave Le Bon) (1841-1931) е френски психолог, социолог, антрополог и историк

Тълпата е сюнгер, който може да поема до безкрай само глупост, никога ум и мъдрост.

***

Няма никакво значение какви хора съставят тълпата – академици или говедари. Те са и си остават тълпа.

***

Познавам много хора, които си живеят прекрасно без истина. Но не познавам нито един, който живее без илюзии.

***

Тълпата винаги се нуждае от лидер. И този лидер не е необходимо да бъде умен, защото умността предизвиква съмнения, а трябва да бъде толкова нагъл и простак, колкото нагла и просташка е тълпата. Допустими са малки отклонения.

***

Животът не е нито тук, нито там, нито далеч, нито близо. Той е навсякъде.

***

Интересът е вечен. Всичко друго е преходно.

Източник: https://www.crossroadbg.com/misli-zaniatie/%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D0%B8/

доц. дсн Божидар Ивков

РАЗМИСЛИ ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО И МЕДИЦИНАТА. ЦИТАТИ ОТ ХУДОЖЕСТВЕНАТА ЛИТЕРАТУРА

05 сряда февр. 2020

Posted by daroiw in Социология на медицината и Социология на инвалидността

≈ Вашият коментар

Етикети

costs, здравеопазване, healthcare, разходи

По-долу публикувам текст, който съм поставил на стената си във ФБ точно преди 3 години – 5.02.2017 г. Актуалността му е непреходна, поне докато парите са фактор номер едно в здравеопазването и медицината. И затова реших не да го споделям, а да го публикувам в блога си.

***

По повод на анализа на д-р И. Семерджиев за това, което е заварил в МЗ и за промяната на посоката на реформите в здравеопазването. За разлика от еуфорията, обхванала някои хора, аз ще си позволя дебело да подчертая още веднъж своя скептицизъм, като за пореден път напомня „некои съображения“ на западняци, защото ние само такива чуваме и разбираме (някои му казват на това чуждопоклонничество). Та ето мислите, които искам да ви напомня:

„… нямам нищо против здравеопазване, съобразено с разумни разходи. Против съм обаче разходите да са това, което определя развитието на здравеопазването“.

П. Клемънт. Процедурата

***

„Пациентите, не лекарите и сестрите, са животът на болницата. Благодарение на тях съществуваме“.

П. Клемънт. Процедурата

***

„ … бе решил да смени специалността си, за да избегне онова, което виждаше като приближаване на четирите конника на медицинския Апокалипсис: здравните застрахователни дружества, контролираната медицинска грижа, невежото правителство и, както изглежда, безчувственото общество“

Р. Кук. Интервенция.

***

Нашите политици не бива да прилагат пазарните принципи в областта на здравеопазването, което трябва да остане встрани от колебанията на пазарната конюнктура. Д-р Джером П. Касирър, сп. „Медицина на Ню Ингланд“, бр. 333, 1995, стр. 50.

По Р. Кук. Заплаха.

***

„Преди години ръководителите на болници се наричаха администратори и обикновено имаха медицинско образование. Но това беше по времето, когато основен приоритет на болниците беше здравето на техните пациенти. А днес всичко се гради според правилата на бизнеса и печалбата, затова не е чудно, че администраторите са се превърнали в президенти… „

Р. Кук. Заплаха.

***

Та който може да мисли, да го направи. Който не може – да продължи да развява идеологеми. Защото аз знам, че „Няма милосърдие. Няма правосъдие. Когато парите говорят – смъртта слуша“. (Р. Кук. Криза, корица). И това е така, защото „Печалбата е на първо място, пациентите отсъстват от списъка на приоритетите“. (Лъдлъм Горещата конспирация). Е, прекрасна и спокойна неделя. И най-важното, не боледувайте. Защото, както посочва другаря Дж. Стиглиц, като се позовава на едно изследване, 26% от семействата в САЩ фалират при поява на сериозна болест.

доц. дсн Божидар Ивков

Категории

  • Актуални информации (181)
  • Анотации (46)
  • Будилчета (134)
  • Велики Бехтеревци (4)
  • Гласове от фейсбук (20)
  • Инвалидността през вековете (история на инвалидността) (2)
  • Мъдростта на Библията (2)
  • Невросоциология (5)
  • Невросоциология, невроетика и други невронауки (1)
  • Опити (388)
  • Пациентски бисери (10)
  • Политически наброски (7)
  • Преводи (23)
  • Публикации (2)
  • Самопомощ и групи за самопомощ (6)
  • Световна социологическа класика (15)
  • Светът на хората с ревматични заболявания (114)
  • Светът на хората със загуба на слуха (1)
  • Свободна наука (51)
  • Социология на болката (31)
  • Социология на медицината и Социология на инвалидността (92)
  • Философия, социология и антропология на медицината (13)
  • доц. д-р Веселин Босаков (73)
  • Uncategorized (14)

Полезни връзки

  • БСБББ – АС
  • Градът и селото – предизвикателствата на 21 век. Библиотека Омда, 2014
  • Електронна страница в помощ на хората с увреждания
  • Ивков, Б. (2010) Социален контекст на видимата инвалидност. Изд. "Омда"
  • ОПРЗБ
  • Публикации в Портал за литературно общуване на хора с увреждания
  • Публикации на Б. Ивков в бр. 6 и бр. 7 на списание "Балкани'21"
  • Публикации на Б. Ивков в Liternet
  • Светът на хората с ревматични заболявания. Издателство "Омда", София.
  • Списание на институт за модерността
  • Oбществени нагласи към равнопоставеността и дискриминацията. Роля на медиите за тяхното формиране. Изд. "Омда"

Посещения

  • 569 143 посетители

Архив

  • януари 2023 (9)
  • декември 2022 (6)
  • ноември 2022 (9)
  • октомври 2022 (14)
  • септември 2022 (7)
  • август 2022 (12)
  • юли 2022 (8)
  • юни 2022 (9)
  • май 2022 (9)
  • април 2022 (8)
  • март 2022 (8)
  • февруари 2022 (5)
  • януари 2022 (9)
  • декември 2021 (8)
  • ноември 2021 (5)
  • октомври 2021 (7)
  • септември 2021 (5)
  • август 2021 (4)
  • юли 2021 (7)
  • юни 2021 (10)
  • май 2021 (10)
  • април 2021 (10)
  • март 2021 (13)
  • февруари 2021 (11)
  • януари 2021 (9)
  • декември 2020 (11)
  • ноември 2020 (15)
  • октомври 2020 (15)
  • септември 2020 (7)
  • август 2020 (7)
  • юли 2020 (6)
  • юни 2020 (14)
  • май 2020 (8)
  • април 2020 (7)
  • март 2020 (10)
  • февруари 2020 (4)
  • януари 2020 (6)
  • декември 2019 (5)
  • ноември 2019 (3)
  • октомври 2019 (6)
  • септември 2019 (5)
  • август 2019 (4)
  • юли 2019 (12)
  • юни 2019 (9)
  • май 2019 (10)
  • април 2019 (11)
  • март 2019 (8)
  • февруари 2019 (6)
  • януари 2019 (13)
  • декември 2018 (9)
  • ноември 2018 (7)
  • октомври 2018 (13)
  • септември 2018 (9)
  • август 2018 (17)
  • юли 2018 (12)
  • юни 2018 (16)
  • май 2018 (16)
  • април 2018 (15)
  • март 2018 (14)
  • февруари 2018 (15)
  • януари 2018 (15)
  • декември 2017 (8)
  • ноември 2017 (9)
  • октомври 2017 (8)
  • септември 2017 (9)
  • август 2017 (11)
  • юли 2017 (11)
  • юни 2017 (8)
  • май 2017 (11)
  • април 2017 (9)
  • март 2017 (14)
  • февруари 2017 (9)
  • януари 2017 (14)
  • декември 2016 (6)
  • ноември 2016 (11)
  • октомври 2016 (6)
  • септември 2016 (11)
  • август 2016 (9)
  • юли 2016 (7)
  • юни 2016 (6)
  • май 2016 (6)
  • април 2016 (5)
  • март 2016 (4)
  • февруари 2016 (6)
  • януари 2016 (8)
  • декември 2015 (6)
  • ноември 2015 (4)
  • октомври 2015 (5)
  • септември 2015 (6)
  • август 2015 (5)
  • юли 2015 (9)
  • юни 2015 (5)
  • май 2015 (4)
  • април 2015 (5)
  • март 2015 (10)
  • февруари 2015 (7)
  • януари 2015 (7)
  • декември 2014 (8)
  • ноември 2014 (9)
  • октомври 2014 (8)
  • септември 2014 (8)
  • август 2014 (13)
  • юли 2014 (18)
  • юни 2014 (12)
  • май 2014 (10)
  • април 2014 (18)
  • март 2014 (22)
  • февруари 2014 (18)
  • януари 2014 (14)
  • декември 2013 (11)
  • ноември 2013 (20)
  • октомври 2013 (18)
  • септември 2013 (14)
  • август 2013 (9)
  • юли 2013 (9)
  • юни 2013 (9)
  • май 2013 (10)
  • април 2013 (7)
  • март 2013 (11)
  • февруари 2013 (8)
  • януари 2013 (8)
  • декември 2012 (11)
  • ноември 2012 (11)
  • октомври 2012 (16)
  • септември 2012 (13)
  • август 2012 (32)

Мета

  • Регистриране
  • Влизане
  • RSS фийд за записи
  • RSS фийд за коментари
  • WordPress.com

Блог в WordPress.com.

Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here: Cookie Policy
  • Последване Последвано
    • bozhidar ivkov
    • Join 40 other followers
    • Already have a WordPress.com account? Log in now.
    • bozhidar ivkov
    • Настройки на изглед
    • Последване Последвано
    • Регистрация
    • Влизане
    • Report this content
    • View site in Reader
    • Manage subscriptions
    • Прибиране на прозореца