ГЛЕДКИ И ГЛЕДИЩА. СПИСАНИЕ НА ИНСТИТУТ ЗА МОДЕРНОСТТА

Етикети

architecture, архитектура, идентичност, медикализация, негативизъм, identity, medicalization

Излезе новия 14-и брой на „Списание на Институт за модерността” (http://www.journal-informo.eu/index.htm)

Разнородната тематична насоченост на броя сполучливо е обединена под надслов „Гледки и гледища”. В него могат да се открията интересни и актуални научни разработки:

доц. д-р Божидар Ивков. Медикализация на живота на хората с увреждания. В статията се прави социологически преглед и критичен анализ на понятието и явлението медикализация. На критика е подложена и съвременната медицина, разглеждана като институт за социален контрол.

Иван Д. Стоянов. Силата на българския негативизъм. В анализа на И. Д. Стоянов е направена своеобразна социална и философско-етична „аутопсия” на българския негативизъм като явление. В края на анализът авторът задава въпросът: „Каквое, вкрайнасметка, българскиятнегативизъм?”. Отговорът е болезнен – независимо дали сме или не сме съгласни с него: „Това е разбиране за собствената изостаналост умножено по неумението или нежеланието тя да бъде преодоляна”.

проф. дн Евгения Иванова. Идентичност и идентичности на помаците в България. Анализът е посветен на една деликатна и същевременно „експлоатирана” по различни начини и за различни цели тема в българските социални науки и политическа практика – идентичността на помаците. Текстътеоснованвърхуизследването „Нагласи на мюсюлманите в България– 2011” и представлява сериозен научно обоснован опит да се изгради една цялостна и максимално вярна представа за идентичността на помаците в страната.

проф. дн Маргарита Коева. Архитектурната наука – феномен на цивилизацията. Най-добрият начин този интересен анализ да бъде представен съвсем сбито, е следният цитат от края на статията: „Както в миналото, така и днес, цивилизованият човек е заставен да прекара своя съзнателен живот в създавана от архитектурата среда. Той е подлаган на непрекъснато архитектурно „облъчване” и няма право на изборност (или поне това право е много трудно осъществимо). Както доказва историческият опит, квази дискретността на това облъчване и неговото психофизическо въздействие, формират битови навици, обществени нагласи, очертават и внушават граничните линии на социалните закономерности неуловимо, но много по–категорично от вербалните идеологеми”.

доц. д-р Божидар Ивков

ВСЕОБЩА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДОБРОВОЛЦИТЕ

Етикети

доброволци; volunteers

Смисъл и цели на движението

В съответствие с Всеобщата Декларация за Правата на Човека от 1948 година и Международната Конвенция за Правата на Детето от 1989 год., изхождайки от принципа, че „Всяко лице има право на свободно обединение в мирни асоциации”, доброволците разглеждат дейността си като институт за социално, културно, икономическо и екологическо развитие.

Доброволността:

–това е доброволен избор, отразяващ личните възгледи и позиции;

–това е активно участие на гражданина в живота на човешката общност;

– съдейства за подобряване на качеството на живот, личното усъвършенстване и задълбочаването на солидарността;

–изразява се, като правило, в съвместната дейност в рамките на различни по вид социално значими проекти;

– съдейства за реализацията на основните човешки потребности по пътя на строителството на по-справедливо и мирно общество;

– съдейства за по–балансирано икономическо и социално развитие, за създаване на нови работни места и нови професии.

 

Основни принципи на движението на доброволците

Доброволците изповядват и прилагат на практика следните основни принципи:

– признават правото на обединение на всички мъже, жени, деца независимо от тяхната расова принадлежност, вероизповедание, физически особености, социално и материално положение;

– уважават достойнството и културата на всички хора;

– оказват взаимна помощ, безвъзмездни услуги лично или организирано в дух на партньорство и братство;

– признават равната важност на личните и колективните потребности;

– съдействат за колективното осигуряване на тези потребности;

– поставят пред себе си целта да превърнат доброволността в елемент на лично усъвършенстване, придобиване на нови знания и навици, изява на способностите, стимулирайки затова инициативата и творчеството на хората, давайки на всеки възможността да бъде сазидател, а не ползвател;

– стимулират чувството на отговорност, поощряват семейната, колективната и международната солидарност;

Изхождайки от тези основни принципи, доброволците са длъжни:

–да съдействат за преобразуване на индивидуалното участие в колективно действие;

– активно да поддържат своите асоциации, да бъдат предани на целите и да са осведомени за тяхната политика и дейност;

– да се стремят в рамките на своите способности и наличие на свободно време, да довеждат до успешен край, в съответствие с поетите от тях ангажименти, съвместно изработените програми;

– да сътрудничат със своите колеги по асоциация в дух на взаимно разбиране и взаимно уважение;

– да не избягват нови знания;

– да не разгласяват конфиденциална информация, ако такава се предполага, че има характера на тяхната дейност.

От своя страна, уважавайки Правата на човека и основните принципи на доброволността, асоциациите са длъжни:

– да осигурят разумна регламентация на доброволната дейност, да определят пределите на доброволното сътрудничество, ясно да формулират задачите и да се отнасят с уважение към функциите на всеки;

– да възлагат на всеки дейност, която най-много му подхожда, да осигуряват необходимото обучение и помощ;

– да осигуряват регулярно обобщение на резултатите от дейността им и да ги обнародват;

– да осигурят в случайна необходимост, компенсация на риска, свързан с дейността на доброволците, а също и на вреда, нанасяна на трети лица в резултат на дейността на доброволците;

– да осигурят всеобщ достъп до доброволна дейност, възмездявайки в случай на необходимост производствените разходи;

– да предвидят мерки за прекратяване на дейността на доброволците както по инициатива на асоциацията, така и по тяхна.

Декларация

Събирайки се по инициатива на Международната Асоциация на на Доброволците на Световен конгрес, доброволците заявяват своята привързаност към съзидателния и миротворчески характер и миротворческата си дейност:

– в името на уважението на човешкото достойнство, признаването на личното право на човека да изгражда собствената си съдба и да реализира своите граждански права;

– за разрешаването на социални и екологически проблеми;

– за целите на създаване на по-хуманно и справедливо общество, със съдействие за развитието на международното сътрудничество.

Призоваваме държавите, международните организации, предприятия, средства за масова информация да бъдат наши партньори в създаването на международна атмосфера, благоприятна за ефективна открита доброволна дейност – движение, въплъщаващо солидарността между хората и народите.

Париж, 14 септември 1990 година.

(Декларацията е приета на 11-я Конгрес на

Международната Асоциацияна Доброволците)

 

Преводот руски език: Божидар Ивков

СПИСАНИЕ „БЕХТЕРЕВСКИ ТЪРСЕНИЯ”

Етикети

болест на Бехтерев, власт и болестве; health, здраве, социално конструиране на инвалидността, power and disease, social construction of disability

Излезе брой 1 (2) на списание „Бехтеревски търсения” за 2013 година. В броя са публикувани разнообразни материали, посветени както на различни аспекти от живота на хората с болестта на Бехтерев, така и интересни социологически и теологически анализи.

В статията „Феминизация на болестта на Бехтерев. Факт и илюзия” на основата на автоетнограски наблюдения, социално-епидемиологически изследвания и проучване сред членовете на БСБББ-АС, е издигната хипотезата, че „… днес се наблюдава процес – макар и доста бавен – на фемнизация на болестта”. Анализирани са личностните и социалните последици от развитието на този процес.

В своето изследване „Социално конструиране на инвалидността” руската социоложка проф. Елена Ярская-Смирнова, проследява аналитично социалното конструиране на феномена „инвалидност”. Основният извод – свързан с твърдо отстояваната от авторката позиция, че инвалидността трябва да се разглежда не в нейния медициснки контекст, в който доминира и господства патологията и дефицита, а в нейния социален контекст, че инвалидността е социален конструкт, който е своеобразен, изпълнен с културни смисли и значения отговор на обществото спрямо различните видове увреждания. Това е присъщо и характерно и за ревматичните болести, водещи до инвалидност, в т.ч. и за болестта на Бехтерев.

Не по-малко интересна е и статията на проф Елена Ярская-Смирнова и проф. Павел Романов „Образът на властта и властта на образа. Болното тяло в културата”. Анализът е насочен към критичното философско и социологическо осмисляне на презентациите на болното тяло в културата и по специално как то се представя със средствата на различните видове изкуства.

Полският свещенник доц. д-р Мирослав Кивка в своя материал „Какво имаш, което да не си получил”, разглежда от позицията на католицизма въпроса за христианското милосърдие. „Да видиш своята бедност, да я видиш в другите и да се срещнеш с тях, това е да бъдеш милосерден”. Заключителните думи на свещенник Кивка, предаващи словото на Христос са предизвикателство за всеки човек, съхранил в себе си поне искрица човещина: „Стремете се не толкова да търсите утеха, колкото да давате утеха; не толкова да търсите разбиране, колкото да разбирате; не толкова да търсите любов, колкото да обичате…”

В броя са публикувани и всички български есета, участвали в конкурса „Едгар Стейн” на EULAR-PARE за 2013 година, които разкриват света на хората с ревматични заболявания.

В края на списанието са помоестени различни научни факти и данни от изследвания, които е важно да се знаят от хората с ревматични заболявания, в т.ч. и хората с болест на Бехтерев.

Списанието може да се изтегли на адрес: http://bg.spondylitisbg.org/library-spondylitis/spondylitis-magazine/

доц. д-р Божидар Ивков

ГЮНТЕР ГРАС И ПИЕР БУРДИЙО: „ПРОГРЕСИВНАТА“ РЕСТАВРАЦИЯ

Етикети

"прогресивна" реставрация, "progressive" restoration, decadence, неолиберализъм, neoliberalism, упадък

Френско-немски обмен между писател и социолог във връзка с успеха на неолиберализма при трансформацията на политическия упадък в социален напредък и за съдбата на Просвещението в двете водещи култури в Европейския съюз. Излъчено по телевизия Arte на 5 декември 1999г.

Източник: http://novilevi.org/publications/90-bourdieu-grass-progressive-restoration

До нас този обмен достига едва днес, след повече от 13 години. По-долу представям отделни откъси – според мен важни акценти – от дебата между двамата титани на мисълта: писателят Г. Грас и социологът П. Бурдийо.

Грас: … цяла библиотека, събрала подробни изследвания за последиците от политическия провал, случил се след като политиката бе изцяло изместена от икономиката

Бурдийо: Записването на тези преживявания след пряк контакт с хората, които са ги изпитали, може да се окаже съкрушително; немислимо е да запазиш дистанция.

… вярвахме, че насилието, породено от неолибералните политики в Европа, Латинска Америка и в много други страни, е толкова мащабно, че човек няма как да го обхване цялостно единствено чрез концептуален анализ. Критиките на неолибералните политики не се равняват на техните последици.

Грас: Виждам недостатъци, непълно развитие в процеса на Просвещението. Такъв недостатък е свеждането на разума до това, което е технически осъществимо.

Бурдийо: … интелектуалците са отговорни да помагат за изграждането на такова движение, тъй като властта на господстващия ред е не само икономическа, но и интелектуална, намираща се в сферата на идеите. Затова, трябва да се говори открито: за да върнем усещането за утопична възможност. Една от най-важните победи на неолиберализма е, че уби именно това усещане и направи така че то да изглежда старомодно.

Грас: … аз се опитвах да казвам на синдикатите, че не може да се грижат за работниците само когато работят: в момента, в който загубят работата си, те падат в бездънна яма. Трябва да се създаде европейски синдикат на безработните.

… това че си интелектуалец не е гаранция за качество.

Бурдийо: Публичният писател, какъвто съм виждал в Северна Африка, е някой, който може да пише и да служи на други чрез това си умение, изговаряйки неща, които те разбират по-добре от него. Те не са като другите интелектуалци, тъй като повечето от тях знаят как да слушат и да интерпретират това, което им се казва, да го транскрибират и предават...би било добре, ако интелектуалците, които имат всичкото това време да мислят и да пишат, вземат участие в този тип работа. Тази работа предполага умение, много рядко умение сред интелектуалците, да се отърсят от своя егоизъм и нарцисизъм.

Грас: Забелязвам, че има един-двама в тази капиталистическо-неолиберална сфера, които… започват да се съмняват в тезата, че безпрепятственото парично обращение по целия свят, тази лудост, появила се от неолиберализма, трябва да продължи без съпротива. Такава лудост са, например, сливанията на предприятия без всякаква логика или цел, като в резултат без работа остават две, три или дори десет хиляди човека. Фондовата борса отразява само увеличението на печалбите. Нужен е диалог с тези, които се съмняват.

Бурдийо: Във Франция, всеки, който не е силно утвърдено име, няма почти никакъв достъп до публичната сфера. Само утвърдени фигури могат да пробият кръга, но, уви, те са такива, само защото са доволни и мълчаливи. Този пробив подсигурява позицията им. Много малко от интелектуалците използват символичния капитал на тяхната репутация, който им позволява да говорят открито и да направят така, че да се чуят гласовете на тези, които не могат да говорят сами за себе си.

Грас: Моето разбиране за разказите винаги е било…, че трябва да разказват случки от гледната точка на хората, които не правят историята, но на които се случва история: жертви на клевети, опортюнисти, тези, с които пътуваме, преследваните.

Бурдийо: Тъй като, парадоксално, писателите и мислителите днес са изцяло лишени от средствата за производство и разпространение на идеите си.

... Изправени сме пред изключително властни мултинационални медийни корпорации, които контролират почти всичко освен малък брой отделни анклави...смятам за наложително да се опитаме да изобретим нови форми на производство и предаване на послания. Вместо да бъдем инструменти на телевизиите, ние самите трябва да използваме телевизиите като средства, чрез които да се обръщаме към повече хора.

Грас: …на държавата ѝ е отнета способността да регулира социалната сфера, тя не поема отговорност не само към хората в неравностойно положение, децата или старите, но и към всички изключени от процеса на производство, както и към тези, които никога не са били част от него. Разпространява се форма на икономика, която избягва всякакъв тип отчетност чрез победоносния си поход към глобализацията.

… трябва да предлагаме неща, които не могат да бъдат лесно игнорирани.

Нямаме друг избор, освен да преобразуваме Просвещението чрез методите на Просвещението, да преработим това, което има нужда от преработка.

Подбор: доц.д-р Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО МИЛАН КУНДЕРА

Етикети

Милан Кундера; parafrazy; paraphrases, парафрази, Milan Kundera

Когато започнем да сме безразлични към съдбата на хората до нас, това означава, че сме престанали да бъдем хора.

***

Щастието – това е жажда за „отново”.

***

Веднъж, е все едно никога! Особено след години.

***

Всеки глупак или идиот може да съблазни всяка жена. Но по това как я задържа, личи какъв мъж е.

***

Ревността е като заразна зъбна болка. При нея можеш само да обикаляш напред-назад и да подлудяваш – себе си и този до теб, докато съдбата не влезе в ролята на зъболекар.

***

Бъдете реалисти, като не спирате да мечтаете за невъзможното.

***

Любовта не е желанието за съвъкупление – това желание може да бъде предизвикано от хиляди жени или мъже. Любовта е желанието да сънуваш един и същи сън, с един и същи човек.

 

Източник: http://biblio.forblabla.com/blog/45653038314/Milan-Kundera-10-yarkih-tsitat?from=mail&l=bnq_bn&bp_id_click=43133159745&bpid=43133159745

Божидар Ивков

НАРАТИВНИЯТ ОБРАТ

Етикети

a narrative twist, culture, дисфункция на властта, култура, культура, медицина, наратив, наративен обрат, нарративный поворот, meaning subetiven, medicine, социални страхове, социальные страхи, субетивен смисъл; нарратив, субъективный смысл; narrative, social fears

Нарративный поворот. Международный журнал исследований культуры, № 1(10) 2013. http://culturalresearch.ru/ru/curr-issue

 Първият брой за 2013 година на списанието е посветен на наративния обрат в социалните науки. Включени са материали от различни области. Поне за мен по-интересни са следните материали.

Лехциер, Виталий Леонидович. Нарративный поворот и актуальность нарративного разума. [Наративният обрат и актуалността на наративния разум]

 В своята работа проф. Лехциер прави кратко въведение в наративната проблематика. Разкрива как и защо в хуманитарните науки се появява метафоричното понятие за наративен обрат, тематизира методологическия му статус. „Освен това се тематизират ключови общи идеи и интуиции, актуални за дисциплинарните изследвания в контекстта на наративния обрат, в т.ч. в неговото отношение към икономическия обрат, а също предлага и отворено понятие за наратив.

▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬

Готлиб, Анна Семеновна. Анализ нарративов в социологии:
возможности и проблемы использования. [Анализът на наративите в социологията: възможности и проблеми при използването им]

 В статията си проф. Анна Готлиб описва обръщането към анализа на наративите в социологията, анализира факторите, детерминиращи този обрат, отразява задачите на този анализ, и описва „възможностите на наративния подход при анализа на наративите като ограничен в пространството начин за изследване на митовете и идеологемите, функциониращи в обществото”. Осмисля методологическите подходи към „изследването на наративите в социологията, анализира проблемите на разрива на реалния живот с разказа за него, а също и проблемите за множествеността на наративите – чернови”.

▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬

Крокинская, Ольга Константиннова. Слово как единица повествования. Познавательные возможности дискурса и нарратива в социологической анкете [Думата като единица на повествованието. Познавателни възможности на дискурса и наратива в социологическия въпросник.]

 Проф. Крокинская публикува основните резултати от социологическия проект „Феноменология на социалните страхове” (НИИКСИ СПбГУ, 2010–2012 г.). Това, което е особено при представяне на материалите е „представянето на емпиричните данни от изследването, съпроводено с методологическо обосноваване на процедурите за тяхното получаване”. В статията авторката се концентрира върху анализа на „социалните чувства на страх, тревога и беспокойство, свързани с индивидуалните и социалните проблеми на днешна Русия”. Анализира отношенията „народ-власт”, представя диагностичен „профил” на „социално-етичния климат в страната, проведен е анализ на устойчивостта на руската идентичност в проективните условия на нейното изменение”. Особено важно е, че в методологически план тя обосновава „възможността от използване на елементарни форми на дискурса и наратива за получаване на базови резултати от изследвания в състава на социологическата анкета и в процедурите на анкетирането”.

▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬

Ерофеева, Мария Александровна. Нарративный характер науки и легитимация научного знания. [Наративният характер на науката и легитимация на научното знание]

 В статията си Ерофеева анализира ролята на наратива в процеса на легитимиране на научното знание. На основата на критиката на социология на науката на Б. Латур авторката прави „реконструкция на това, как се разбира съдържанието на науката – научното знание (факт) в теорията на агента мрежа”. За да извърши подобна реконструкция теоретичната логика на Латур тя поставя в по-широк философско-културен контекст: „състоянието на постмодерността, разбирано като поява на нови начини за легитимация на научното знание (Ж.-Ф. Лиотар). Едно от изискванията към знанието в постсъвременната епоха е перфомативността му” – обобщен критерий, с който се обозначава практическата значимост на научните резултати. Направен опит да се открие по какъв начин „се съотнася лингвистичния характер на науката и ефективността от постиженията й”. Търсенето на отгорова на този въпрос Ерофеева започва с анализ на „ролята на наративите на учените при конструирането на научния факт”. Научното знание в теорията за агента мрежа е „представено като многопластов процес на превода на реалността на траспортируемия език на науката. В този процес се осъществява както непосредсено получаване на знание, така и неговата легитимация, което прави научното знание обективно”. Привежда и критични бележки и очертава перспективите за решаване на поставения проблем.

▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬

Броди, Ховард, История болезни. (Howard Brody, M.D., Ph.D. Stories of Sickness (Yale University Press, 1987, второе издание — 2003). [Откъси от книгата на Хауърд Броуди „История на болестта]

 Публикуваният в списанието текст представлява превод на първите две глави на споменатата книга на Броуди. Първата глава е посветена на „използването на историята в клиничната практика, в т.нар. медицинска казуистика, особено значима за медицинското образование”. Описанието на конкретни случаи дава възможност да се обединят безличното научно знание с индивдуалните реалии и измерения на болестта. Броуди говори тук и за „необходимостта от съгласуване на медицинския отчет и разказа на пациента за своето заболяване”. Разгледани са и основните етапи на „наративния обрат” в сферата на медицината за съвместното – между лекаря и пациента – изграждане на историите, които имат „лечебен потенциал, особено за хронично болните, а също историите като начин на придаване на смисъл на своите лични преживявания и съотнасянето им с концепциите за обществото и културата”.

Във втора глава е поставен системния въпрос: „какво е това история?” Броуди се обръща към, филологическата, философската и антропологическа трактовка на същността на наратива, „обсъжда неговите темпорални и етични характеристики, описва сложността на наратива в ситуацията на жива комуникация и неговата връзка с всички културни контексти, с културните прототипи на историята”.

▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬

Лехциер, Виталий Леонидович, Типология пациентского сториттелинга в этическом учении Артура Франка. [Типология на пациентския сторителинг в етическото учение на Артур Франк]

 В статията си проф. Лехциер анализира типологията на пациентския разказ, предложена от канадския социолог и етик Артур Франк. Обсъждат се „методологическите проблеми при създаването на такава типология, легитимността на универсализацията на наративния опит с болестта, подробно се разглеждат самите типове наративи за болестта (наратив при възстановяване, хаотичен наратив и търсещ наратив), ключовите понятия и феномени, релевантни на разказа о болестта”. Направен е сравнителен анализ на типологията на Франк с други класификации на наративите за болестта, които съществуват в областта на Medical Humanities.

 Списанието може да се закупи и по електронен път на следния адрес: http://culturalresearch.ru/ru/curr-issue

 доц. д-р Божидар Ивков

10 ФАКТА ЗА ИНВАЛИДНОСТТА

Етикети

10 facts about disability, disability, sociology of disability

Хората с ограничавани възможности[1] са сред най-изолираните социални групи и категории в света. На тази социална категория са присъщи по-ниско здравословно състояние, по-ниски равнища на образование и участие в икономическото развитие и по-високи показатели на нищета и бедност в сравнение с хората без ограничавани възможности поради здравословно проблеми (т.е. не-инвалидите).

Днес инвалидността или ограничаването на възможностите се разбира и разглежда като проблем в сферата на човешките права. Хората са лишени от възможности от и заради обществото, а не само поради своите тела. Тези бариери могат да бъдат преодолени ако правителствата, неправителствените организации, специалистите, а също и хората с ограничавани възможности и техните семейства работят съвместно. Пътят, по който трябва да се върви, е представен в Световния доклад за инвалидността, съвместна публикация на СЗО и Световната банка[2].

Факт 1. Над 1 милиард човека по света имат някаква форма на инвалидност.

 Това означава, че около 15% от населението по света са хора с ограничавани възможности. Между 110 и 190 милиона човека имат тежки форми на инвалидност и изпитват много сериозни затруднения и ограничения в своето ежедневие. Едни от най-важните фактори, провокиращи нарастването на инвалидността по света са: застаряването на населението и глобалното нарастване на заболеваемостта от хронични заболявания.

Коментар. С други думи, всеки седми жител на планетата е човек с ограничавани възможности. 11% до 19% от тях са хора с най-тежките форми на физически, сензорни и умствени увреждания. За нарастването на инвалидността оказват влияние – освен посочените два фактора, и много други социални фактори като: бедност, високи нива на риск в обществата, дълбоки социални неравенства и др.

Факт 2. Инвалидността засяга много по-често уязвимите групи от населението.

 В страните с по-ниско равнище на доход инвалидността е разпространена по-широко в сравнение със страните с по-високо равище на доход. Инвалидността е по-широко разпространена сред жените и старите хора, както и сред децата и възрастните от най-бедните слоеве на обществото.

Коментар: Този факт е установен в множество статистически, социално-епидемиологически, демографски и социологически изследвания. Той отразява връзката между бедността и инвалидността, между социалните неравенства и инвалидността.

Факт 3. Хората с ограничавани възможности често не получават необходимата им медицинска помощ

 Половината от хората с ограничавани възможности не могат да плащат за медицинска помощ, сред здравите този относителен дял е около една трета. Вероятността, хората с ограничавани възможности да не могат да намерят необходимата им квалифицирана медицинска помощ е повече от два пъти по-виока. Веротяността те да се сблъскат с некачествено лечение, е четири пъти по-висока, а да им откажат медицинска помощ е почти три пъти по-висока.

Коментар: До преди 15-20 години това бяха факти, характерни за страните от т.нар. „трети свят”. Днес множество социални бариери възпрепятстват достъпа до своевременна и ефективна медицинска помощ за големи групи и категории хора във всички страни от Централна и Източна Европа. Съществуват и сериозни неравенства между европейския Север и Юг.

Факт 4. Децата с трайни увреждания посещават по-рядко училище, отколкото децата без увреждания.

 Разлики в показателите за завършено образование могат да се открият във всички възрастови групи и при всякакви условия. Най-рязко изразени обаче са в бедните страни. Например разликата в относителните дялове на децата с и без инвалидност, които посещават начално училище варира от 10% в Индия до 60% в Индонезия.

Коментар: Разлики в образователното равнище на двете сравнявани социални категории – лица с и без ограничавани възможности, могат да се открият и в България. Например установено е, че хората с ограничавани възможности са с по-ниско равнище на образование, което оказва негатвино влияние (наред с други фактори) и върху тяхната трудова заетост.

Факт 5. Равнището на безработица сред хората с ограничавани възможности е по-голямо в сравнение с другите слоеве и категории на населението.

 Глобалните данни показват, че показателите за заетост сред хората с ограничавани възможности са по-ниски сред мъжете (53%) и жените (20%) с ограничавани възможности в сравнение с тези при мъжете (65%) и жените (30%) без ограничавани възможности. В страните, членки на Организацията за икономическо развитие и сътрудничество, показателят за заетостта на хората с увреждания (44%) е малко над половината от аналогичния показател за хората без ограничавани възможности (75%)

Коментар: Данните показват не само сериозни различия в показателите за заетост между двете категории, но и сериозни джендър различия и неравенства вътре в самите социални категории.

Факт 6. Хората с ограничавани възможности са узязвими от нищетата и бедността

 В сравнение с хората без ограничавани възможности хората с ограничавани възможности живеят при по-лоши условия: недостиг на хранителни продукти, по-лоши жилища, често липсва достъп до чиста и безопасна вода и санитарни структури. Те имат значително по-високи разходи за медицинска помощ, помощни средства и лична поддръжка.

Коментар: По-честата необходимост от ползване на здравни и медико-рехабилитационни услуги, необходимостта от помощни технически средства, по-честия прием на лекарствени продукти – понякога многократно надхвърлящи финансовите възможности на човека, битуващите предразсъдъци и стереотипи, по-ниското образование и по-високата безработица, символното господство на и многобройните социални бариери в обществото, и др., са фактори, които превръщат хората с ограничавани възможности в социали аутсайдери: маргинализират ги и ги изключват от оснвните трендове на социалния живот.

Факт 7. Рехабилитацията съдейства за максимално разширяване на функциите и повишава независимостта

 В много страни няма служби по рехабилитация, а мнозинството от хората с ограничавани възможности не получават необходимите им помощни средства.

Коментар: За много хора с ограничавани възможности в България ситуацията напомня описаната в Световния доклад за инвалидността ситуация в някои африкански страни. Например НЗОК заплаща за 7 дни медицинска рехабилитация.

Факт 8. Хората с ограничавани възможности могат да живеят в общностите си и да участват в живота им.

 Дори в страни с високо равнище на доходите от 20% до 40% от хората с ограничавани възможности остават с неудовлетворени потребности в областта на предоставянето на помощ в ежедневния живот. В САЩ 70% от възрастните хора получават подкрепа в ежедневието си от своите семейства и приятели.

Коментар: В България със сигурност този относителен дял надхвърля 90%.

Факт 9. Социалните бариери, които намаляват или отнемат възможности могат да бъдат преодолени

 Правителствата могат да съдействат за подобряване на живота на хората с ограничавани възможности по следните начини:

• Да осигурят достъп до основните служби;
• Да инвестират в специализирани програми за хора с ограничавани възможности;
• Да приемат национална стратегия и план за действие;
• Да подобрят образованието, специалната подготовка и приема на работа на персонала;
• Да осигурят необходимото финансиране;
• Да подобрят информираността на обществото и разбирането на проблемите на хората с ограничавани възможности;
• Да подобрят и затвърдят научните изследвания и набирането на данни;
• Да включват хората с ограничавани възможности в реализацията на политиките и програмите.

Факт 10. Конвенцията за правата на хората с ограничавани възможности (хората с увреждания) поддържа, защитава и осигурява правата на човека за всички хора с ограничавани възможности

 Днес почти 150 страни и организации са подписали Конвенцията и 100 са я ратифицирали – в т.ч. и България. В доклада на СЗО и Световната банка са представени най-добрите налични данни за подобряване здравето и благополучието на хората с ограничавани възможности в съответствие с тази Конвенция.

Източник: WHO (2012) World Health Organization: 10 facts on disability. www.who.int/features/factfiles/disability/en/index.html

 доц. д-р Божидар Ивков

---

[1] Тук инвалидите или – според приетата в България терминология – хората с увреждания, ще бъдат назовавани „хора с ограничавани възможности”.

[2] Пълният текст на Резюмето на доклада е публикуван в списание „Бехтеревски търсения”, бр. 1 от 2012 г.