Може би е известно, че заболяванията, които причиняват демеция (в т.ч. болест на Алцхаймер) представляват задълбочаваща се дегенарция на мозъка. С времето започват да се проявяват все повече и все по-тежки проблеми, особено с ежедневното обгрижване на възрастен човек. По-долу са представени отговорите на пет въпроса, които най-често задават хората, които се грижат за лица с демеция.
Постепенно при хората с деменция започват да се проявяват проблеми със съня, храненето, личната хигиена, физиологичните потребности или с говоренето. Какво може да се направи тогава?
- Какво да се прави, когато човекът с деменция отказва да се храни?
Една част от хората с деменция или отказват да приемат храна, или забравят, или са факт други проблеми с дъвченето.
Според проф. Майкъл Дейвидсън това се случва, защото на определен етап от болестта онази част от мозъка, която регулира дъвченето, се уврежда.
Ако възникне такава ситуация е много важно човекът с деменция да се храни внимателно и грижовно от човека, който се грижи за него. Тук на помощ може да дойде професионален диетолог, който да определи вида и честотата на хранене, които са най-добри за човека с деменция.
Хората, които се грижат за лица с деменция трябва да знаят, че независимо от този проблем, при мнозинството от индивидите с деменция се наблюдава тенденция към отслабване, без значение какво количество храна поемат.
Според д-р Малгожата Пенджик причините за това не са известни. Смята се, че това е част от болестния процес. Ето защо е важно хората с деменция редовно да им се мери теглото и ако е необходимо да им се дава висококалорична храна или хранителни добавки.
- Какво да се прави, ако човекът с деменция не иска да се мие и къпе?
Известно е, че всекидневната хигиена е основа на живота. Често обаче човекът с деменция отказват да се мият и къпят. Те просто са престанали да разбират защо трябва да се съблекат и да влязат под душа. Не само това, самият процес на събличане те възприемат като акт на физическо насилие срещу тях и доколкото могат се съпротивляват срещу това.
Майкъл Дейвидсън казва, че това състояние не е продължително при условие, че отношението към възрастния човек е деликатно и пропито с емпатия. Тогава той може да промени за няколко минути отношението и поведението си към измиването и човека, който полага грижи. Важно е да се помни, акцентира проф. Дейвидсън, че аргументацията и обяснението колко е важна личната хигиена няма да помогне. „Простата комуникация, насочена към приятните изживявания, например върху чакащите след банята, търпеливостта и разбирането, са най-доброто решение за възрастния човек в такава ситуация“, казва проф. Дейвидсън.
Много е важно да се помни, също така, че къпането или миенето се асоциира от стария човек със студ. Защото в по-напреднала възраст студът се усеща по-осезаемо. Ето защо преди къпане температурата в банята трябва да бъде по-висока отколкото това е прието да се счита за нормално, така че възрастният човек да се чувства по-комфортно.
Важен е и друг факт: струята на душа, който е над главата на възрастния човек, може да предизвиква в него стрес и страх. Специалистите препоръчват къпането или миенето да става така, че човекът с деменция през цялото време да вижда източника на водата. Добре е също така човекът да бъде обтрит максимално бързо, още преди да е тръгнал да излиза от под душа.
И още нещо, за да се понижи нивото на стреса е важно измиването да става всеки ден по едно и също време, дори ако това изглежда ненужно. По този начин тази дейност ще се превърне в рутина, в естествена и нормална част от ежедневието. Така се създават навици и се избягва фрустрацията и за двете страни. Освен това, когато протичането на деня е предвидимо се намалява стреса за хората с деменция.
- Какво да се прави, когато човекът с деменция не иска да спи?
Известно е, че често лицата с деменция вместо да спят по 6 до 8 часа в денонощие, те спят по един до три часа, след това са активни няколко часа и отново заспиват за кратко.
Подобно поведение се генерира от уврежданията (дегенерация) в тази част от мозъка, която регулира денонощния ритъм на човека. При тези хора фармацевтичните средства за сън са ефективни в малка степен. Понякога те предизвикват парадоксални реакции – от интензивни смущения в поведението, често с прояви на насилие, а могат и да причинят делириум. Могат дори да влошат функционирането на паметта. Според д-р Пиотровски тук може да се помогне като човекът с деменция се държи буден възможно най-дълго през деня.
Тук добро решение е също въвеждането на някаква трудотерапия, която ангажира вниманието, или кратки екскурзии. Когато е в дома възрастният човек не трябва да му се позволява – в рамките на възможното – да подремва следобед, a да бъде насърчаван към регулярни упражнения, но не по-късно от 4 часа преди сън.
Възрастният човек трябва да избягва никотина и алкохола, а сладките неща и кофеина е важно да се ограничат само в сутрешните часове. За да заспи спокойно е важно да се елиминират (също в рамките на възможното) всички възбуждащи елементи от средата, като например телевизия или музика с висок тон. В случаите на проблеми със съня въвеждането на регулярен ред и режим през деня, също важно.
Според проф. М. Дейвисън ако този вид решения не помагат, то тогава може би трябва да се помисли за старчески дом. Непрекъснато повтарящите се проблеми със съня, са трудни за възрастния човек, но още по тежки са за хората, които се грижат за тях, защото те не могат да спят нормалните 6-8 часа и да се възстановяват. И когато това продължава дълго време, е заплашено тяхното собствено здраве.
- Какво да се прави, когато човекът с деменция престане да контролира физиологията си?
Човекът с деменция обикновено губи контрола над своите физиологични потребности на относително ранен етап от заболяването, още на първата или втората година от проявата на първите симптоми.
Според д-р Малгожата Пенджик това е стъпаловиден процес. Много е важно това да се диагностицира правилно. Това, както е ясно, са интимни въпроси, които възрастните хора не споделят дори с близките си. Възрастният човек може да се чувства несигурен на публично място и затова избягват напускането на дома. Така допълнително се усамотяват и се задълбочава усещането за изключване от живота.
Важно е определени навици да се съхранят колкото е възможно най-дълго. Едно от възможните решения е напомнянето на възрастния човек да ползва тоалетната дори тогава, когато той не изпитва очевидна нужда от това. И въпреки това от един момент насетне ползването на памперси за възрастни става необходимост. Затова трябва да се помисли по-рано, защото липсата на пълен контрол върху физиологичните потребности е много унизително, особено на публични места. Днес могат да се закупят дискретни и неличащи памперси, благодарение на което възрастният човек не чувства дискомфорт.
- Какво да се прави, когато човек с деменция престава да говори?
За хората с деменция проблемите с комуникацията са типични. Нещо повече, те забравят думи, губят нишката на разговора, говорят несвързано или повтарят едни и същи истории. Според специалистите това също е постепенен процес, а протичането му е строго индивидуално. Така или иначе идва момент, когато проблемите с разбирането водят до фрустрация при хората с деменция, a хората, които се грижат за тях се изнервят и се чувстват безпомощни.
„- Трябва да се помни все пак, че дори ако човекът с деменция има проблеми с говоренето, той продължава да е способен да преживява чувства и емоции“, казва д-р Пиотровски. Затова в такива ситуации е по-важно как се говори, а не толкова какво се говори, добавя той.
Важно е да се знае, че е добре да се избягва поправянето на възрастния човек, критикуването ми и влизането в дебат с него. Обгрижващият го трябва да се въоражи с търпение и да се старае да разбере желанията на човека от неговите движения и жестове. Дори, когато човекът с деменция престава да говори, с него може да се комуникира чрез докосване и и поглед.
Като извод проф. М. Дейвидсън казва, че е много важно на всеки етап на болестта, на възрастния човек да бъдат осигурени възможности за различни дейности – физически и интелектуални, както и социални, които са съобразени с неговите възможности. Така той получава стимули, които му помагат да запази познавателните си функции, колкото е възможно най-дълго и на най-високо равнище.
И така, грижата за човек с деменция е трудна дейност, изискваща познания, търпение, здрави нерви и най-важното уважение и обич към човека изобщо и конкретно към този, за когото е предназначена.
Материалът е изцяло изграден върху следния източник: RS (2016) Poradnik dla opiekunów osób z demencją. Pięć rzeczy, które trzeba wiedzieć. http://www.rynekseniora.pl/rynek_opieki/105/poradnik_dla_opiekunow_osob_z_demencja_piec_rzeczy_ktore_trzeba_wiedziec,6765.html
доц. д-р Божидар Ивков
