• За мен

bozhidar ivkov

~ Социология на инвалидността

bozhidar ivkov

Архиви за месец: октомври 2016

ПАРА- И ПЕРИФРАЗИ ПО МИСЛИ НА ХАНС-ГЕОРГ ГАДАМЕР

31 понеделник окт. 2016

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

Гадамер, парафрази; parapfrases, Gadamer

Всичко, което може да се разбере е език – вербален, писмен или визуален.

***

Четенето най-чисто е интимен, вътрешен процес на разбиране и познание.

***

Езикът – това е социалното поле, на което взаимно се проникват и обединяват „Аз“ и светът.

***

Симпатията също е форма на любовта.

***

Писмеността е абстрактно-конкретна, символна, идеална система на езика.

***

Изучаването и усвояването на чужд език е мултиплициране на сферите на всичко онова, което можем да научим. Чуждият език е още един социален и символен свят, в който живеем.

***

Да знаеш чужд език означава да не се нуждаеш от посредник при разбирането на непознати социални и жизнени светове.

***

Сувенирът губи своята ценност, когато темпоралния oтрязък от миналото, за което той свидетелства и напомня, вече няма значение. Същевременно ако сувенирът е естествен, природно творение, той може да променя ценността си чрез „завръщане“ към свойството си да бъде свидетелство за естествената си среда и произход, т.е да бъде в някаква степен херменевтичен агент. Това е особено валидно за „вечните книги“ на човечеството.

***

Като не можем да познаваме бъдещето, не можем да приемаме сериозно философия и социология, които са неспособни да се приспособят към такава неопределеност и несигурност.

Божидар Ивков

Реклама

ХРОНИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ И ПРОМЕНИ ВЪВ ВРЕМЕТО

25 вторник окт. 2016

Posted by daroiw in Светът на хората с ревматични заболявания

≈ Вашият коментар

Етикети

changes in weather, chronic deseasess, промени във времето;, хронично заболяване

Със зимата идват дебелите пуловери, семейните събирания, топлите напитки, а за много хора с хронични заболявания настъпват промени в тежестта на симптомите им. Студеното време, дъждът и промяната в атмосферното налягане могат да изострят симптомите при някои хора, докато други могат действително да се чувстват по-добре, тъй като високите температури през лятото вече ги няма.

Партнирайки си със „Пукащи Стави“ попитахме представители на нашите общности как промените във времето и сезоните влияят върху тяхното хронично заболяване. Ако вие също изпитвате промени в симптомите през зимата, отговорите по-долу ще ви уверят, че не сте сами и ако четете това, защото имате любим човек с хронично заболяване, може би това ще ви вдъхнови, за да проверите следващия път какво ще е времето – дъждовно и/или студено.

Ето какво казаха те:

  1. „Аз съм по-добър в прогнозирането на дъжд от метеоролозите, които предсказват времето. Имам артрит и фибромиалгия и когато бурята е на хоризонта, тялото ми започва да боли“.
  2. „Имам синдром на Ehlers-Danlos и през зимата мога да чувствам натиска й надолу по костите ми. Усещам как влакната на мускулите и сухожилията ми се схващат, а също и треперене или напрягане в горната част на тялото от студа и трябва да се обличам по-дебело. Замръзвам и лесно се затварям у дома. То е като да си несмазан Ламаринен човек“.
  3. „Живея в планините и мнозинството хора разчитат на мен като на барометър. Те знаят, че почувствам ли се зле, ще вали дъжд или сняг в зависимост от сезона. Много пъти съм бил точен, за да се съобразяват с мен“.
  4. „Моят основен проблем е лятото и непоносимите жеги. Австралийските дни с температури +40° С ме карат да се чувствам така, сякаш ме готвят жив и тези дни са много натоварващи за мен… Аз винаги „умирам“ малко отвътре, когато виждам, че хората мечтаят за лятото“.
  5. „Студеното дъждовно време е по-лошо. Когато фронтът ще връхлита коленете и китките ми ще ме болят. Тендинитът в рамото пламва. По-вероятно е да страдам от главоболие или мигрена. Прохладното сухо време за мен е по-добро”.
  6. „Имам Arnold Chiari малформации и хидроцефалия. Времето не е толкова страшно за мен, но барометричното налягане ми се отразява. Когато то е над 28.3, аз се чувствам така сякаш някой е сложил циментови блокове на върха на главата ми и това ме смачква надолу по врата и раменете ми“.
  7. „Зимата е личен ад за моя ревматоиден артрит. Трябва да полагам много повече усилия, за да се движа и да използвам ръцете си в хладното утро, в сравнение когато е топло. Лошите дни идват при внезапна промяна на топлите дни със студени. Чувствам се така все едно някой ме е ударил в лицето, а качеството на моя живот зависи от промените във времето“.
  8. „Чувствам се по-изолиран, когато дните стават по-кратки и се стъмва по-рано. Повече не мога да карам след като се стъмни поради моята мултипленна склероза и става трудно да взимам децата си от техните занимания и извънучилищни дейности“.
  9. „Справям се по-добре, когато времето е по-хладно. Аз съм с миастения гравис и при високи температури ми е трудно да дишам и това ме кара да се чувствам като накуцваща юфка“.
  10. „Ако ще имам обостряне, то започва в средата на септември! Чувствах се абсолютно фантастично и след това тропическата буря Хермина достигна до Outer Banks, където бях и не се чувствах добре от този момент насетне”.
  11. „Студът и влажността са просто убийци за мен. Костите ми просто чувстват, сякаш се чупят с всяко движение, което правя. Високата влажност през горещото лято ме кара да се чувствам по същия начин. Живеенето в централна Индиана не е благоприятно за артрита“.
  12. „Всички сили на природата, които действат, за да променят климата, ме карат да се чувствам като неконтролируема буря в моето собствено тяло. Нищо не мога да направя, за да овладея бурята. Мога буквално да почувствам, че всеки нерв се взривява“.
  13. „Тялото ми е термометър. Когато ще става влажно, ветровито или ще вали, тялото ми ме предупреждава да се „опаковам“ топло възможно най-бързо“.

 

Преводът е направен по: Migdol, Е. (2016) 13 Things That Happen When You Have a Chronic Disease and the Weather Changes https://themighty.com/2016/10/how-weather-affects-chronic-diseases/

 

Послеслов

Живото човешко тяло е сложна биологична мегасистема, която, за да живее, трябва да реагира адекватно и да се приспособява бързо към измененията в обкръжаващата я среда. Една важна част от тези изменения са климатичните промени. Те оказват различно по сила и посока влияние върху тялото и психиката на човека. При хората с хронични заболявания това влияние често е далеч по-силно и болезнено, а понякога може да се окаже и важен фактор за активиране на заболяването.

В посочените по-горе примери могат да се открият няколко общи показатели, характеризиращи влиянието на промените във времето върху тялото на човека с хронично заболяване, както и върху неговата психическа кондиция.

(1) Всяка промяна във времето и всички „подскоци“ в барометричното налягане влияят по един или друг начин и водят до подобряване или влошаване (по-често) на състоянието на човека с хронично заболяване.

(2) Това му налага да следи промените във времето и успоредно с това реакциите на тялото си спрямо тези климатични изменения, т.е. непрекъснато да интерпретира телесните събития.

(3) Тези интерпретации изискват и принудително налагат определени действия от страна на човека с хронична болест, чрез които той да елиминира или в максимално възможната степен да редуцира негативните последици от тези промени за своето здравословно състояние.

(4) Колкото по-дълго е живял с болестта и колкото по-голям опит е натрупал по отношение на нейните изяви и капризи, толкова по-адекватни са интерпретациите и предприеманите действия за туширане на отрицателните последици от климатичните промени.

(5) Както интерпретациите и предприеманите действия, така и резултатите от тях, оказват сериозно влияние върху социалното функциониране (в най-широк смисъл) на човека с хронично заболяване, върху неговото ежедневие, извършването на различни дейности и изпълнение на присъщите за него социални роли. Всичко това варира в много широки граници: от (само)изолация до активиране на социалните отношения в семейството и общността.

 

Превод от англисйки език и послеслов

доц. д-р Божидар Ивков

ФИБРОМИАЛГИЯ. КАКВО Е ВАЖНО ДА СЕ ЗНАЕ?

23 неделя окт. 2016

Posted by daroiw in Светът на хората с ревматични заболявания

≈ Вашият коментар

Етикети

fibromyalgia, фибромиалгия;

Наскоро бях диагностициран с фибромиалгия – дълготрайно състояние, което причинява хронична физическа болка и скованост по цялото тяло, а също предизвика умора и проблеми с умствените процеси.

Преди да бъда диагностициран ми беше предложено и аз започнах да правя изследвания, като бях един от най-наивните хора, които мислеха, че контролирането на фибромиалгията е сравнително лесно.

Изобщо не знаех за инвалидизиращия характер на това заболяване. Моето отношение беше свързано с желанието „да се заема с живота си“, а това е най-лошия начин да се мисли за тази болест и аз искам да кажа на хората как би трябвало да се грижат за себе си и то по съвсем различен начин.

Ето някои неща, които научих за фибромиалгията.

  1. Според оценките от 2,9% до 4,7% от общото население има фибромиалгия.

Трудно е да се каже точно, защото е възможно да има хора, които страдат без да са диагностицирани (главно поради липса на знания и осведоменост за заболяването).

  1. Тя е широко разпространено хронично състояние, предизвикващо хронична физическа болка и умора, които вероятно са предизвикани от травматично събитие, било то физическо или емоционално, но често не може да се идентифицира причината, която отключва болестта.
  2. Изследванията показват, че болката е преживяване, породено от понижаване на серотонина[1] в централната нервна система и повишаване на субстанцията Р[2] в гръбначномозъчната течност, водещо до нарушаване на сензорната обработка.
  3. Други симптоми, като липсата или недостига на възстановителен сън, силната умора, главоболие и нарушения във функционирането на червата и централната нервна система, са свързани, но причината все още не е открита.
  4. При някои хора симптомите са леки и те могат да водят напълно функционален живот, като я превръщат, контролирайки фибромиалгията, във фон на живота си.

Други са силно изтощени от нея и не могат да работят или да се насладят на много аспекти от социалния живот.

  1. Диагностицирането е трудно, защото симптомите са много подобни на други заболявания и състояния.

Хората могат да бъдат подложени на серия от изследвания на кръвта и визуализиращи изследвания (рьонтген, ЯМР и др.) и т.н., за да се изключат съмненията за други заболявания. Фибромиалгията е „диагноза на изключването“, което означава, че няма специфичен тест, който ще покаже положителна проба.

  1. Някои лекари са с ограничени познания за фибромиалгията и имат неточно разбиране на произхода, природата и начините на лечение на фибромиалгията.

За съжаление това е моят опит. Можете да поискате от вашия лекар да ви насочи към специализирана клиника.

  1. В момента фибромиалгията не може да се излекува – лечението може да включва лечебни елементи от ревматология, неврология, физиотерапия и психология.

Използват се обикновено някои лекарства като болкоуспокояващи и антидепресанти, а също и мускулни релаксанти, антиконвулсанти и антипсихотици могат да бъдат използвани в определени периоди. Участието в специализирана тренировъчна програма е важна част от контрола на финромиалгията.

Всичко, което подкрепя релаксацията може да помогне, а някои хора прилагат допълващи терапии, като акупунктура, масаж, други манипулации и ароматерапия също могат да са полезни.

  1. Движението е важна част от лечението.

Аз съм човек, който наистина не знае кога да спре, просто продължавам без да обръщам внимание на болката и умората, така, както най-добре ми се отдава. Доказано е, че при влошаване на състоянието е по-трудно болестта да се овладее и да се контролира.

Важно е да се научим да контролираме едновременно емоционалния и физическия стрес и хората с фибромиалгия трябва да се научат кога да казват „не“ и кога да почиват.

  1. Състоянието може да остане стабилно, да се влоши или да се подобри.

Най-важното послание е, че с правилна подкрепа, е възможно да се контролира фибромиалгията и да се живее нормално!

 Бележки

[1] серотонин – невротрансмитер; играе важна роля при регулирането на агресивността, телесната температура, настроението, съня, повръщането, кръвосъсирването, сексуалността и апетита. Освен това той има отношение към остаряването, ученето и паметта. Ниските нива на серотонин биха могли да бъдат причина за агресивно поведение, клинична депресия, мигрена, раздразнителен стомах, фибромиалгия и различни нервни разстройства. От друга страна високите дози на серотонин в кръвта могат да са симптом на остеопороза. Познат е още като „хормон на щастието“ (https://bg.wikipedia.org/wiki) (бел.прев.).

[2] субстанция Р – невропептид. Намира се главния и гръбначния мозък, ентералната нервна система (свързана е с функционирането на стомашно-чревния тракт), щитовидната жлеза, кожата и мускулите. Има широк спектър на биологическа активност. Например оказва съдоразширяващо действие; активира синтеза и освобождаването на медиаторите на възпалението (вещества, отделяни от увреждащия агент или от разрушените клетки, водещи до натравяне на организма), предизвиква съкращаване на гладката мускулатура и др. (бел.прев.)

Превод от английски език: доц. д-р Божидар Ивков

 Преводът е направен по: Coleman-Williams, F. (2016) 10 things people need to know about fibromyalgia. http://nymedtimes.info/10-things-people-need-to-know-about-fibromyalgia/

Източник: www.metro.co.uk

ПРАВИМ НЕВЪЗМОЖНОТО, ЗАЩОТО ВЪЗМОЖНОТО ГО ПРАВИ ВСЕКИ

21 петък окт. 2016

Posted by daroiw in Светът на хората с ревматични заболявания

≈ Вашият коментар

Етикети

articles, информация; book, книга, information, ревматични болести, статии, reumatic diseases

Предговор

Информацията е сила! Една максима, която е известна на всеки. Малцина обаче знаят, че не всяка информация е такава. Сама по себе си информацията не е сила, но когато е точна, разбираема, своевременна, достоверна и лесно достъпна, тя предоставя възможности за правилен и с минимум рискове за неуспех избор на ползвателя й, защото се е превърнала в знание. Знанието е свобода и отговорност, носещо в себе си потенциала на възможностите.

С този малък сборник Организацията на пациентите с ревматологични заболявания (ОПРЗБ) приключва информационната седмица, посветена на борбата с артрита. Тази седмица има смисъл и е важна само тогава, когато се възприема като повод за равносметка за информационната дейност на всяка пациентска организация през изминалата година и едновременно с това като старт на тази дейност през следващата.

Според ОПРЗБ информирането на хората с ревматични, артритни, дегенеративни, системни, мускулно-скелетни заболявания, е процес, а не еднократно, ограничен в кратък времеви интервал, действие.

В сборника са събрани материали, които вече – в една или друга степен, са известни на читателя. Има, разбира се, и непубликувани досега преводи.

Материалите в сборника имат три изключително важни характеристики:

(1) те са професионално и отговорно подготвени. Това означава, че по всеки един материал е работено с ясното съзнание, че информацията в него трябва да се основава на достоверен източник (един или повече); да бъде представена ясно и разбираемо за читателя; да бъде оформена без смислови и фактически грешки, т.е. да не подвежда читателя;

(2) те изразяват гласа на хората с ревматични заболявания. С други думи, това са материали, подготвени от хора с такива заболявания за хора с ревматични болести. Своеобразна помощ за самопомощ – един призив, превърнат в начин на работа в ОПРЗБ;

(3) с мисъл и уважение към авторите на всеки един източник. За разлика от много други хора и пациентски организации, в ОПРЗБ се гледа на чуждия интелектуален труд и неговите продукти с дълбоко уважение и признателност, и кражбата му е недопустима. Не позоваването на ползвания източник за ОПРЗБ е признак преди всичко на проява на неуважние към себе си, а след това и към интелектуалните продукти на чужд труд, който, по добрата воля на създателите си, се предоставя за безвъзмездно за ползване от други хора.

***

Сборникът съдържа няколко авторски статии и преводи от английски език на значими публикации.

С публикуването на този сборник се надяваме да подпомогнем процесите на вземане на различни решения от страна на хората с ревматични заболявания, които често са жизнено важни. Нещо повече, надяваме се, че предоставяме важна и значима информация за хронични ревматични, автоимунни болести на всеки, който проявява интерес.

Пабло Пикасо е казвал: „Аз правя невъзможното, защото възможното го прави всеки“. Парафразирайки тази мисъл, създадохме заглавието на сборника, защото сме убедени, че често правим наистина невъзможното, за да информираме. И то не защото то е невъзможно по своята същност, а защото често се неглижира и маргинализира от държавата, от обществото, от общността на лекарите-ревматолози, понякога дори от отделни хора с ревматични заболявания.

Дълбоко признателен съм за всеотдайния, професионален и доброволен труд на Боряна Ботева, Жанета Черпокова и Миглена Иванова. Без труда на тези прекрасни момичета този сборник не би бил възможен.

Дълбоко признателен съм и на всеки читател – човек с или без ревматично заболяване, защото именно негово величество Читателят осмисля и прави значим подобен труд.

доц. д-р Божидар Ивков

pravim-vazmojnoto

„ДА ВЗЕМЕМ НЕЩАТА В СВОИ РЪЦЕ“. РЕЗУЛТАТИ ОТ ПЪРВИЯ СОЦИАЛЕН ЕКСПЕРИМЕНТ НА ОПРЗБ

12 сряда окт. 2016

Posted by daroiw in Светът на хората с ревматични заболявания

≈ 1 коментар

Етикети

болка, ревматично заболяване, pain, reumatic diseases

Въведение

Международният ден за борба с артрита е световна инициатива, която обединява хората, за да повишават информираността относно проблемите, породени от ревматичните заболявания. Този ден се отбелязва всяка година на 12 октомври[1].

В тази връзка Управителния съвет на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания реши да проведе социален експеримент сред и с членовете на фейсбук групата на организацията. Те бяха помолени до 30 септември включително, да опишат „съвсем накратко – само с няколко кратки изречения, все едно, че обяснявате на някой, който няма никаква представа от вашето заболяване, какво представлява то. Пишете това, което чувствате. Така, както го разбирате“.

[1] Заглавието на книгата е взаимствано от мотото на кампанията на ЕУЛАР – Европейска лига за борба с артрита – за 2016 година.

Резултатите от експеримента можете да прочетете тук:

mikronaratiwi

НАСОКИ ЗА ХОРА, КОИТО СЕ ГРИЖАТ ЗА ЛИЦА С ДЕМЕНЦИЯ. 5 НЕЩА, КОИТО Е ВАЖНО ДА СЕ ЗНАЯТ

09 неделя окт. 2016

Posted by daroiw in Будилчета

≈ 1 коментар

Етикети

dementia care problems, грижи, деменция, проблеми;

Може би е известно, че заболяванията, които причиняват демеция (в т.ч. болест на Алцхаймер) представляват задълбочаваща се дегенарция на мозъка. С времето започват да се проявяват все повече и все по-тежки проблеми, особено с ежедневното обгрижване на възрастен човек. По-долу са представени отговорите на пет въпроса, които най-често задават хората, които се грижат за лица с демеция.

Постепенно при хората с деменция започват да се проявяват проблеми със съня, храненето, личната хигиена, физиологичните потребности или с говоренето. Какво може да се направи тогава?

  1. Какво да се прави, когато човекът с деменция отказва да се храни?

Една част от хората с деменция или отказват да приемат храна, или забравят, или са факт други проблеми с дъвченето.

Според проф. Майкъл Дейвидсън това се случва, защото на определен етап от болестта онази част от мозъка, която регулира дъвченето, се уврежда.

Ако възникне такава ситуация е много важно човекът с деменция да се храни внимателно и грижовно от човека, който се грижи за него. Тук на помощ може да дойде професионален диетолог, който да определи вида и честотата на хранене, които са най-добри за човека с деменция.

Хората, които се грижат за лица с деменция трябва да знаят, че независимо от този проблем, при мнозинството от индивидите с деменция се наблюдава тенденция към отслабване, без значение какво количество храна поемат.

Според д-р Малгожата Пенджик причините за това не са известни. Смята се, че това е част от болестния процес. Ето защо е важно хората с деменция редовно да им се мери теглото и ако е необходимо да им се дава висококалорична храна или хранителни добавки.

  1. Какво да се прави, ако човекът с деменция не иска да се мие и къпе?

Известно е, че всекидневната хигиена е основа на живота. Често обаче човекът с деменция отказват да се мият и къпят. Те просто са престанали да разбират защо трябва да се съблекат и да влязат под душа. Не само това, самият процес на събличане те възприемат като акт на физическо насилие срещу тях и доколкото могат се съпротивляват срещу това.

Майкъл Дейвидсън казва, че това състояние не е продължително при условие, че отношението към възрастния човек е деликатно и пропито с емпатия. Тогава той може да промени за няколко минути отношението и поведението си към измиването и човека, който полага грижи. Важно е да се помни, акцентира проф. Дейвидсън, че аргументацията и обяснението колко е важна личната хигиена няма да помогне. „Простата комуникация, насочена към приятните изживявания, например върху чакащите след банята, търпеливостта и разбирането, са най-доброто решение за възрастния човек в такава ситуация“, казва проф. Дейвидсън.

Много е важно да се помни, също така, че къпането или миенето се асоциира от стария човек със студ. Защото в по-напреднала възраст студът се усеща по-осезаемо. Ето защо преди къпане температурата в банята трябва да бъде по-висока отколкото това е прието да се счита за нормално, така че възрастният човек да се чувства по-комфортно.

Важен е и друг факт: струята на душа, който е над главата на възрастния човек, може да предизвиква в него стрес и страх. Специалистите препоръчват къпането или миенето да става така, че човекът с деменция през цялото време да вижда източника на водата. Добре е също така човекът да бъде обтрит максимално бързо, още преди да е тръгнал да излиза от под душа.

И още нещо, за да се понижи нивото на стреса е важно измиването да става всеки ден по едно и също време, дори ако това изглежда ненужно. По този начин тази дейност ще се превърне в рутина, в естествена и нормална част от ежедневието. Така се създават навици и се избягва фрустрацията и за двете страни. Освен това, когато протичането на деня е предвидимо се намалява стреса за хората с деменция.

  1. Какво да се прави, когато човекът с деменция не иска да спи?

Известно е, че често лицата с деменция вместо да спят по 6 до 8 часа в денонощие, те спят по един до три часа, след това са активни няколко часа и отново заспиват за кратко.

Подобно поведение се генерира от уврежданията (дегенерация) в тази част от мозъка, която регулира денонощния ритъм на човека. При тези хора фармацевтичните средства за сън са ефективни в малка степен. Понякога те предизвикват парадоксални реакции – от интензивни смущения в поведението, често с прояви на насилие, а могат и да причинят делириум. Могат дори да влошат функционирането на паметта. Според д-р Пиотровски тук може да се помогне като човекът с деменция се държи буден възможно най-дълго през деня.

Тук добро решение е също въвеждането на някаква трудотерапия, която ангажира вниманието, или кратки екскурзии. Когато е в дома възрастният човек не трябва да му се позволява – в рамките на възможното – да подремва следобед, a да бъде насърчаван към регулярни упражнения, но не по-късно от 4 часа преди сън.

Възрастният човек трябва да избягва никотина и алкохола, а сладките неща и кофеина е важно да се ограничат само в сутрешните часове. За да заспи спокойно е важно да се елиминират (също в рамките на възможното) всички възбуждащи елементи от средата, като например телевизия или музика с висок тон. В случаите на проблеми със съня въвеждането на регулярен ред и режим през деня, също важно.

Според проф. М. Дейвисън ако този вид решения не помагат, то тогава може би трябва да се помисли за старчески дом. Непрекъснато повтарящите се проблеми със съня, са трудни за възрастния човек, но още по тежки са за хората, които се грижат за тях, защото те не могат да спят нормалните 6-8 часа и да се възстановяват. И когато това продължава дълго време, е заплашено тяхното собствено здраве.

  1. Какво да се прави, когато човекът с деменция престане да контролира физиологията си?

Човекът с деменция обикновено губи контрола над своите физиологични потребности на относително ранен етап от заболяването, още на първата или втората година от проявата на първите симптоми.

Според д-р Малгожата Пенджик това е стъпаловиден процес. Много е важно това да се диагностицира правилно. Това, както е ясно, са интимни въпроси, които възрастните хора не споделят дори с близките си. Възрастният човек може да се чувства несигурен на публично място и затова избягват напускането на дома. Така допълнително се усамотяват и се задълбочава усещането за изключване от живота.

Важно е определени навици да се съхранят колкото е възможно най-дълго. Едно от възможните решения е напомнянето на възрастния човек да ползва тоалетната дори тогава, когато той не изпитва очевидна нужда от това. И въпреки това от един момент насетне ползването на памперси за възрастни става необходимост. Затова трябва да се помисли по-рано, защото липсата на пълен контрол върху физиологичните потребности е много унизително, особено на публични места. Днес могат да се закупят дискретни и неличащи памперси, благодарение на което възрастният човек не чувства дискомфорт.

  1. Какво да се прави, когато човек с деменция престава да говори?

За хората с деменция проблемите с комуникацията са типични. Нещо повече, те забравят думи, губят нишката на разговора, говорят несвързано или повтарят едни и същи истории. Според специалистите това също е постепенен процес, а протичането му е строго индивидуално. Така или иначе идва момент, когато проблемите с разбирането водят до фрустрация при хората с деменция, a хората, които се грижат за тях се изнервят и се чувстват безпомощни.

„- Трябва да се помни все пак, че дори ако човекът с деменция има проблеми с говоренето, той продължава да е способен да преживява чувства и емоции“, казва д-р Пиотровски. Затова в такива ситуации е по-важно как се говори, а не толкова какво се говори, добавя той.

Важно е да се знае, че е добре да се избягва поправянето на възрастния човек, критикуването ми и влизането в дебат с него. Обгрижващият го трябва да се въоражи с търпение и да се старае да разбере желанията на човека от неговите движения и жестове. Дори, когато човекът с деменция престава да говори, с него може да се комуникира чрез докосване и и поглед.

Като извод проф. М. Дейвидсън казва, че е много важно на всеки етап на болестта, на възрастния човек да бъдат осигурени възможности за различни дейности – физически и интелектуални, както и социални, които са съобразени с неговите възможности. Така той получава стимули, които му помагат да запази познавателните си функции, колкото е възможно най-дълго и на най-високо равнище.

И така, грижата за човек с деменция е трудна дейност, изискваща познания, търпение, здрави нерви и най-важното уважение и обич към човека изобщо и конкретно към този, за когото е предназначена.

 Материалът е изцяло изграден върху следния източник: RS (2016) Poradnik dla opiekunów osób z demencją. Pięć rzeczy, które trzeba wiedzieć. http://www.rynekseniora.pl/rynek_opieki/105/poradnik_dla_opiekunow_osob_z_demencja_piec_rzeczy_ktore_trzeba_wiedziec,6765.html

доц. д-р Божидар Ивков

Категории

  • Актуални информации (181)
  • Анотации (46)
  • Будилчета (134)
  • Велики Бехтеревци (4)
  • Гласове от фейсбук (20)
  • Инвалидността през вековете (история на инвалидността) (2)
  • Мъдростта на Библията (2)
  • Невросоциология (5)
  • Невросоциология, невроетика и други невронауки (1)
  • Опити (388)
  • Пациентски бисери (10)
  • Политически наброски (7)
  • Преводи (23)
  • Публикации (2)
  • Самопомощ и групи за самопомощ (6)
  • Световна социологическа класика (15)
  • Светът на хората с ревматични заболявания (114)
  • Светът на хората със загуба на слуха (1)
  • Свободна наука (51)
  • Социология на болката (31)
  • Социология на медицината и Социология на инвалидността (92)
  • Философия, социология и антропология на медицината (13)
  • доц. д-р Веселин Босаков (73)
  • Uncategorized (14)

Полезни връзки

  • БСБББ – АС
  • Градът и селото – предизвикателствата на 21 век. Библиотека Омда, 2014
  • Електронна страница в помощ на хората с увреждания
  • Ивков, Б. (2010) Социален контекст на видимата инвалидност. Изд. "Омда"
  • ОПРЗБ
  • Публикации в Портал за литературно общуване на хора с увреждания
  • Публикации на Б. Ивков в бр. 6 и бр. 7 на списание "Балкани'21"
  • Публикации на Б. Ивков в Liternet
  • Светът на хората с ревматични заболявания. Издателство "Омда", София.
  • Списание на институт за модерността
  • Oбществени нагласи към равнопоставеността и дискриминацията. Роля на медиите за тяхното формиране. Изд. "Омда"

Посещения

  • 569 182 посетители

Архив

  • януари 2023 (9)
  • декември 2022 (6)
  • ноември 2022 (9)
  • октомври 2022 (14)
  • септември 2022 (7)
  • август 2022 (12)
  • юли 2022 (8)
  • юни 2022 (9)
  • май 2022 (9)
  • април 2022 (8)
  • март 2022 (8)
  • февруари 2022 (5)
  • януари 2022 (9)
  • декември 2021 (8)
  • ноември 2021 (5)
  • октомври 2021 (7)
  • септември 2021 (5)
  • август 2021 (4)
  • юли 2021 (7)
  • юни 2021 (10)
  • май 2021 (10)
  • април 2021 (10)
  • март 2021 (13)
  • февруари 2021 (11)
  • януари 2021 (9)
  • декември 2020 (11)
  • ноември 2020 (15)
  • октомври 2020 (15)
  • септември 2020 (7)
  • август 2020 (7)
  • юли 2020 (6)
  • юни 2020 (14)
  • май 2020 (8)
  • април 2020 (7)
  • март 2020 (10)
  • февруари 2020 (4)
  • януари 2020 (6)
  • декември 2019 (5)
  • ноември 2019 (3)
  • октомври 2019 (6)
  • септември 2019 (5)
  • август 2019 (4)
  • юли 2019 (12)
  • юни 2019 (9)
  • май 2019 (10)
  • април 2019 (11)
  • март 2019 (8)
  • февруари 2019 (6)
  • януари 2019 (13)
  • декември 2018 (9)
  • ноември 2018 (7)
  • октомври 2018 (13)
  • септември 2018 (9)
  • август 2018 (17)
  • юли 2018 (12)
  • юни 2018 (16)
  • май 2018 (16)
  • април 2018 (15)
  • март 2018 (14)
  • февруари 2018 (15)
  • януари 2018 (15)
  • декември 2017 (8)
  • ноември 2017 (9)
  • октомври 2017 (8)
  • септември 2017 (9)
  • август 2017 (11)
  • юли 2017 (11)
  • юни 2017 (8)
  • май 2017 (11)
  • април 2017 (9)
  • март 2017 (14)
  • февруари 2017 (9)
  • януари 2017 (14)
  • декември 2016 (6)
  • ноември 2016 (11)
  • октомври 2016 (6)
  • септември 2016 (11)
  • август 2016 (9)
  • юли 2016 (7)
  • юни 2016 (6)
  • май 2016 (6)
  • април 2016 (5)
  • март 2016 (4)
  • февруари 2016 (6)
  • януари 2016 (8)
  • декември 2015 (6)
  • ноември 2015 (4)
  • октомври 2015 (5)
  • септември 2015 (6)
  • август 2015 (5)
  • юли 2015 (9)
  • юни 2015 (5)
  • май 2015 (4)
  • април 2015 (5)
  • март 2015 (10)
  • февруари 2015 (7)
  • януари 2015 (7)
  • декември 2014 (8)
  • ноември 2014 (9)
  • октомври 2014 (8)
  • септември 2014 (8)
  • август 2014 (13)
  • юли 2014 (18)
  • юни 2014 (12)
  • май 2014 (10)
  • април 2014 (18)
  • март 2014 (22)
  • февруари 2014 (18)
  • януари 2014 (14)
  • декември 2013 (11)
  • ноември 2013 (20)
  • октомври 2013 (18)
  • септември 2013 (14)
  • август 2013 (9)
  • юли 2013 (9)
  • юни 2013 (9)
  • май 2013 (10)
  • април 2013 (7)
  • март 2013 (11)
  • февруари 2013 (8)
  • януари 2013 (8)
  • декември 2012 (11)
  • ноември 2012 (11)
  • октомври 2012 (16)
  • септември 2012 (13)
  • август 2012 (32)

Мета

  • Регистриране
  • Влизане
  • RSS фийд за записи
  • RSS фийд за коментари
  • WordPress.com

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.

Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here: Cookie Policy
  • Последване Последвано
    • bozhidar ivkov
    • Join 40 other followers
    • Already have a WordPress.com account? Log in now.
    • bozhidar ivkov
    • Настройки на изглед
    • Последване Последвано
    • Регистрация
    • Влизане
    • Report this content
    • View site in Reader
    • Manage subscriptions
    • Прибиране на прозореца