Въведение… към неграмотността, невежеството и глупостта, както и към мързела и нехайството към езика ни
„Смехът е настъпателна сила в посока към правдата…“ – казва някъде големия български сатирик Радой Ралин. Винаги съм смятал, че човек трябва да има сили да се присмива и да осмива, както грешките и глупостта на другите, така и своите собствени грешки и глупост.
Спомням си времето, когато работех в Съюза на инвалидите в България. Имаше хора, които задаваха такива въпроси и по такъв начин, че експертите на съюза най-напред трябваше да разберат, какво ги питат. След това трябваше да обяснят на питащия, какво той сам пита и едва след това да му отговорят. Резултат: всичко е разбрано, докато човекът си тръгне и не изръси някоя простотия на изпроводяк, от която ти става ясно, че нищо не е разбрал.
Днес сме модернизирани и въоражени с фейсбук, с мобилни телефони и други заплахи, и най-вече със свободата да ръсим и да раздаваме без ограничение собствената си простотия и невежество.
Затова реших да правя шеговити – къде иронични, къде саркастични – коментари на изключителни пациентски бисери. Въпроси или коментари в пациентски групи, зададени или направени по един странен начин. С други думи: „Коментари по питания на граждани/жители, живеещи във Фейсбукландия“
И ако някой се познае нека не ми се сърди. Трябвало е да мисли преди да пита/коментира, а не след това.
Хубавото, все пак, е, че има хора, които разбират словоизвращенията и им отговарят, и то доста смислено. Е, аз не съм от тях како Сийке…
И още малко пояснения за лицата със занижено количество и качество на подвижността на мозъчните клетки. С многоточие, оградено със скоби, съм обозначил имената на лекарства, хранителни добавки или имена на лекари, ако се срещат в пациентските писания. Имам си некои антирекламни съображения.
Желая Ви приятно четене. И да не забравя да Ви предупредя. Четенето на подобни писания повече от 10 минути, е вредно. Простотията и мързела са заразни. Смятайте се за предупредени!
Гражданка, от област „Психо“, пише:
„Здр искам да попитам дали мога да пия (…) само при нужда“
При каква нужда, бе, гражданко? При голема или при малка нужда? Ми уточнявайте ги тези важни подробности, бе, хора!
*****
Жител от село „Грамотниково“, пита:
„Здравейте приятели са като съм със заболяване (…) от няколко дена ме боли отзад гърба дали ще може да пия според вас (…) пия (…) но не минава“.
Дааа, по-лесно щеше да е да му се отговори на човека, ако го болеше гърба отпред. А дали може да пие? Ми да опита, може и да успее да извади хапчето от опаковката и да го глътне… задължително с вода. На мен обикновено ми се отдава.
*****
Жителка от село „Знаци“, пита:
„Сгрип сьмИмамРА и сьм на права.Имам38 темп.Нищо не ме боли,само си е студено.Какво мога да вземам“?
Сигурно жената пише от телефон, а и има 38 темп. Без болки е (ашколсун), само си е студено (е, зима е). В такива случаи се взема/пие греяна ракия или греяно вино… според възможностите и вкусовите стилове. А иначе вземате всичко, което можете, стига да не Ви хванат.
*****
Една гражданка от град „Дълбока мисъл“, пита:
„Моля,някой с Бехтерев и обжалване пред НЕЛК за помощ.НЕЛК върна за повторна оценка решението от ТЕЛК .Може и на лични ,за да не спамим“
Ха сега де! Туй „обжалване пред НЕЛК“ диагноза ли е, някакво действие ли е? Не е ясно. Не е ясно и на кого е върнал този НЕЛК решението от ТЕЛК. Абе изобщо едно движение между НЕЛК и ТЕЛК, чак течение се образува. Внимавайте да не настинете в групата. Ей, и да не забравите – никакво спамиме, само на лични, никакви обществени…
*****
Гражданка от столицата, пита:
„Споделете какви добавки приемате за подхранване на ставите? Има ли смисъл от тях и доволни ли сте?“
Аз принципно моите стави не ги подхранвам, щото не мога да им видя устата, а и не знам, какво ядат. Виж, връзката между смисъл и доволство, е друга работа и ми е трудно да се произнасям капацитетно, защото тук са възможни множество комбинации. Ей, на, вчера с един съсед изпихме 5 литра превъзходно вино. Бехме много доволни, но днес и двамата се питаме, какъв беше смисъла на това упражнение. А и малко се ядосах от заповедния тон: „Споделете“… Ако искам – добре. Ама ако не ми се споделя – ко праим тогава, а? Много ми е неприятно някой да ми заповядва да споделям. И то публично, на мегдана…
*****
Гражданка или жителка на неизвестно населено място, пита:
„Здравейте искам да попитам дали някой от вас приема хранителни добавки за РА?аз съм се спряла на (…)!?имате ли мнение по въпроса???“.
Чета и изпадам във все по-дълбок душесмут и умствена регидност. На кой от трите въпроса да отговря? Дали приемам хран.добав., или какво мисля за споменатата такава, или какво мисля за избора на гражданката? И как да имам мнение по въпроса, когато той всъщност е три въпроса. Аз по принцип съм с болест на Бехтерев и рядко пия хран. добав. щото от тях хаир никакъв не съм видял. Ама щом Ви влече да си давате парите за добавки, лошо няма, само после не се оплаквайте, колко много пари за лекарства давате. Не за друго, хран добав. не е лекарство и точно там е проблема, че никой не знае, какво аджеба има в таблетката, с която миропомазвате стомаха и хроничните си болежки.
*****
Гражданин от малкото градче „Калцуново“, пита:
„Здоавейте, установяване на калциев дефицит има ли вьншни признаци, косаинокти зьби кожа И как най бьрзо и лесно да си го набавим?“
Въпросът е ясен само на пръв, изпразнен от съдържание, поглед. Не знаех, че „косаинокти зъби кожа“ могат да бъдат външни признаци за калциев дефицит. Защо ли ни ги е дала тогава природата?! Не ми стана ясно и това, кое да си набавим? Дефицита? Калция? Косата? Ноктите или…зъби с кожа. Неведоми са пътищата на човешката мисъл, когато притеснена, пита за проблемите си, нали!
*****
Гражданка, жител на село „Търговска седянка“, пише:
„…….ХРАНИТЕЛНИ ДОБАВКИ ЗА АРТРИТНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ. БЛАГОДАРЯ“.
Не ми стана ясно: това предлагане на хран.добав. ли е, или търсене на такива, или предложение за менкане, или всичкото вкупом. Да не би да откриват безплатен пазар/базар някъде и аз да не съм разбрал, а?
Божидар Ивков
