Препоръките на кардиолозите по отношение на хранителната диета много често се оказват неизпълними. Още по-важно е, че често тези препоръки са изградени на основата на наблюдения, извършени върху лица в Европа и Северна Америка, т.е. в богати страни, в които хората имат относително безпроблемен достъп до сравнително евтини плодове и зеленчуци. Разбира се, без да коментираме тяхното качество.
Голямо кохортно изследване „PURE“ (The Prospective Urban Rural Epidemiology), което изучавало незаразните заболявания и тяхната социална страна, предоставя данни, които навеждат на сериозни размисли и дебати. Изследването е проведено в периода 2003-2013 год. В него са участвали 135 000 човека на възраст от 35 до 70 години от 17 страни с ниски, средни и високи равнища на доходи. Били събрани огромно количество данни, свързани с храненето, диетите и тяхната връзка с болестите и смъртността. Всеки участник в изследването е бил проследяван средно в продължение на 7 години. Изследователите са регистрирали 5 796 случая на смърт и 4 784 случая на сърдечни пристъпи и инсулти, а след това са били търсени корелации между набраните данни за начина на живот, диетите и смъртността.
И изведнъж се появили удивителни резултати.
Първо, оказало се, че зеленчуците не са най-полезната храна на света. СЗО препоръчва дневно да се поемат 5 зеленчукови ястия, но изследването показало, че са достатъчни и три. Хората, които са приемали три зеленчукови блюда дневно, не са имали по-висок риск от смърт в сравнение с тези, които са приемали пет или дори осем такива ястия (препоръките са съставени по такъв начин, че човек остава с впечатление, че колкото повече зеленчуци приема, толкова по-добре).
Второ, оказало се, че зърнените, житните, бобовите храни и плодовете са по-ефективни от зеленчуците в превенцията по отношение на сърдечно-съдовите заболявания.
Трето, и може би най-важното: мазнините се оказват доста полезни. При хората, в чиято дневна диета съдържанието на мазнини са били най-високи (35% от дневната калорийна норма или повече), са имали 23% по-нисък риск да умрат в сравнение с тези, които почти не са консумирали мазнини (10% или по-малко). Четвърто, въглехидратите са вредни. При хората, които са били на въглехидратна диета и са поемали 77% от необходимата им енергия от въглехидрати, рискът от смърт е бил 28% по-висок. Това се отнася особено силно за пречистените въглехидрати и продуктите с високо съдържание на захар.
Резултатите от това изследване са били публикувани в реномираното списание „Лансет“ и са представени в Барселона на срещата на Европейското кардиологическо общество.
Най-общо здравословната диета, основана на данните от изследването „PURE“ трябва да изглежда по следния начин: много зърнени и бобови храни, плодове, зеленчуци и мазнини, малко захар и други пречистени въглехидрати.
За специалистите е разбираемо, че изследването „PURE“ е статистическо изследване, което може да установи някакви корелационни връзки (корелацията е мярка за вероятностна зависимост между две случайни величини), но не може точно да установи наличието и същността на причинно-следствени връзки (известно е, че наличието на висока корелация между две величини не предполага задължително и наличие на причинно-следствена връзка между тях). За по-голяма точност и за предотвратяване на възможни отклонения, учените са взимали контролни проби кръв от участниците и са проверявали стойностите на различни показатели, в частности и на холестерола. Тук статистическите зависимости също се потвърдили: участниците, които яли повече мазнини и по-малко въглехидрати, са имали по-ниско равнище на холестерол с ниска плътност и по-високо равнище на „добрия“ холестерол с висока плътност.
След това изследване се очакват нови хранителни препоръки от страна на СЗо и кардиологичните общества.
***
Най-здравословната хранителна диета е основана на принципа на умереността. Всяка крайност е вредна и поражда сериозни проблеми. Простичко, известно от векове правило и може би точно поради това много често остава неразбрано или пренебрегвано.
Има обаче още един твърде сериозен проблем, когато става дума за здравословно хранене. И той е свързан с чистотата на продуктите, които се консумират. А съвременните продукти са отровени от химикали, изкуствени торове, антибиотици, хормони и какво ли не още. Проявявайки черен хумор, аз съветвам мои близки, когато са настинали или са прихванали грип да ядат повече пилешко месо. Така организмът им ще получи достатъчно антибиотици, за да се предотвратят вторични увреждания и заболявания. Много често и най-здравословната диета може да се окаже „самоубийствена“ ако се приемат некачествени храни. С други думи, по-внимателно със съветите на диетолозите.
Задължително трябва да се помни правилото: лекарството е в дозата, т.е. всичко, което се консумира и определя като полезно и вредно зависи от дозата.
Източници: Кваша, С. (2017) Жир полезен, овощами можно не увлекаться, главный враг сердца — сахар. http://medportal.ru/mednovosti/news/2017/08/30/860fatisgood/?utm_source=Expertsender&utm_medium=Email&utm_campaign=01.09.2017
Ramsden, C. E., A. F. Domenichiello (2017) PURE study challenges the definition of a healthy diet: but key questions remain. In: The Lancet, 29 August. DOI: http://dx.doi.org/10.1016/S0140-6736(17)32241-9
Фотос: http://medportal.ru/mednovosti/news/2017/08/30/860fatisgood/?utm_source=Expertsender&utm_medium=Email&utm_campaign=01.09.2017
доц.д-р Божидар Ивков