КРАТЪК НАРЪЧНИК ЗА ТЕХНИЧЕСКИ ПОМОЩНИ СРЕДСТВА ЗА ХОРА С БОЛЕСТТА НА БЕХТЕРЕВ

Етикети

болест на Бехтерев, помощни средства, pomoce techniczne dla osób niepełnosprawnych, technical aids for disabled

Какви са помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, които са подходящи за хора с болестта на Бехтерев?

Как да бъдем самостоятелни и независими в своето ежедневие?

Това са част от въпросите, на които се опитвам да отговоря с този Наръчник. Той в никакъв случай не е пълен и с времето ще бъде допълван и усъвършенстван. Ще се радвам ако ви бъде полезен.

Готов съм да приема всякакви критични бележки, предложения за подобряване и усъвършенстване. Всяка нова идея е добре дошла. Човек никога не знае, какво му носи утрешния ден и е по-добре да бъде подготвен.

Наръчникът можете да изтеглите от линка по-долу.

Успех на всички!

Божидар Ивков

ТЕХНИЧЕСКИ ПОМОЩНИ СРЕДСТВА

ХРОНИЧНАТА ФИЗИЧЕСКА БОЛКА – РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И ПОСЛЕДИЦИ

Етикети

болка, социология на болката, pain, sociology of pain

На 28 септември 2012 г. в Благоевград се проведе информационен семинар на тема: „Пациентите с ревматични заболявания в България – живот между болка и надежда”. Проявата бе под егидата на „Тhe Work Foundation” и проекта „Fit for work”, и бе проведена в контекстта на световния ден за борба с артрита. Тя бе организирана от ПР Агенция „Ив” в сътрудничество с Федерация Български Пациентски Форум (Бюлетин 2012).

На този семинар имах честта и удоволствието да представя една актуална тема: „Преживяване на хроничната физическа болка”. Акцентите в нея бяха поставени върху дефинирането и разпространението на хроничната физическа болка, върху причините, които я пораждат, както и върху последиците за човека и обществото. Специално внимание отделих на преживяването на болката в нейния исторически и социокултурен аспект и контекст.

И тъй като темата се оказа доста интересна малко по-късно бях поканен да я презентирам и по време на семинара на „Work Foundation”, на който бе представен докладът й за България: „Годни за работа” (Thomas аt al. 2012).

Тематиката на семинара, а и времето с което разполагах за изказването си, налагаха известна преработка на моята презентация от Благоевград. Тогава реших, че е най-добре да я разделя на две относително самостоятелни части: едната, свързана с разпространението на и последиците от хроничната физическа болка, а другата – предстои да бъде представена на друг форум – изцяло да бъде посветена на преживяването на хроничната физическа болка.

И тъй като не малко от информациите в електронните и печатните медии съдържаха доста неточности, дори неадекватни и алогични писания, реших да публикувам в блога си първата част от общата презентация, посветена на хроничната физическа болка. Втората ще излезе в края на ноември или началото на декември 2012 г.

Бюлетин (2012) Информационен бюлетин. № 6, Септември 2012. ОПРЗБ, БСБББ, София.

Thomas, R., K.a Zheltoukhova, S. Bevan (2012) Годни за работа. Тhe Work Foundation, London.

доц. д-р Божидар Ивков

ХРОНИЧНА БОЛКА-РАЗПРОСТРАНЕНИЕ

СОЦИОЛОГИЯ НА МЕДИЦИНАТА

Етикети

девиация, етикет, медикализация, medikalization, социология на медицината, стигма, sociology of medicine

Проф. д-р Магдалена Соколовска (1922-1989) е една от най-известните полски социоложки, работили в сферата на социология на медицината.

Първоначално тя е работила като медицинска сестра, след това като лекар, а по-късно и като социолог на медицината. Счита се, че именно тя е създателка на полската социология на медицината и един от популяризаторите на новата по онова време наука в страните от Източна Европа.

Тя е била и инициатор на редица емпирични изследвания както в сферата на медицината, така и на социологията. Освен изследователската си дейност М. Соколовска е и преподавател и обучава първите поколения бележити полски социолози на медицината.

Днес в Полша проф.д-р Магдалена Соколовска е призната за създател на полската школа по социология на медицината, която си остава водеща в страните от Централна и Източна Европа.

Тук предлагам превод на няколко кратки фрагмента от нейната известна монография – Социология на медицината. В тези фрагменти проф. Соколовска разглежда такива значими и днес проблеми като: самопомощ и групи за самопомощ в медицината, социална и здравна депривация, болест и девиация, етикет и етикетиране, медикализация.

доц. д-р Божидар Ивков

SOCPETNO – преводът е в doc формат

 

СОЦИАЛНИТЕ НАУКИ В СЛУЖБА НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ И НЕСПОСОБНОСТ. НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ В ПОЛША

Етикети

disability, деца с увреждане, родители на деца с увреждания, социология на инвалидността, хора с увреждания, sociology of disability

В Полша продължава традицията, поставена през 60-те години на ХХ век, проблемите на хората с увреждания да бъдат предмет и обект на научни изследвания от социолози, психолози, педагози и др. Продължава и традицията тези изследвания да стават достояние на широк кръг читатели: политици, учени, социални работници, терапевти, хора с увреждания и техните семейства, НПО.

Тук ще се опитам, на основата на издателските анотации, да представя няколко нови и значими заглавия в тази област и то само на едно от многобройните полски издателства – „Дифин”. Там, където е възможно е представено цялото или основните елементи на съдържанието на книгата.

***

Liberska, H. (red.) (2011) Rodzina z dzieckiem niepełnosprawnym. Możliwości i ograniczenia rozwoju. Wydawnictwo Difin, Warszawa. ISBN: 978-83-7641-538-3

„Семейството с дете с увреждания”.

На основата на системния подход към семейството в книгата се разглеждат различни проблеми и аспекти от живота на семействата – особено важни за тяхното актуално съществуване и възможности за развитие, които отглеждат деца с трайни увреждания и хронични заболявания.

Текстовете, публикувани в този том, анализират въпросите, свързани със социалните стереотипи за инвалидността и хората с увреждания, които продължават да бъдат дълбоко вкоренени в съзнанието на мнозинството от нас. Разгледани са и последиците от уврежданията на детето за трансформацията на семейството, за промените в психиката и поведението на членовете му: родители, братя и сестри, роднини.

Авторите анализират ситуацията на семействата с деца с увреден слух и зрение, както и с деца с новообразувания. Дискутират промените в системата на семейството, в което има дете с генетично увреждане, както е в случаите със синдром на Даун. Подробно представят ролите на родителите в семейства с деца с различни увреждания, като посочват и промените в системата от ценности на родителите, в начините на реалзиация на важните за развитието задачи. Накрая обрисуват възможностите за развитие на семействата с деца с увреждания.

Съдържание:

Въведение

Йоланта Милуска. Социалният образ на хората с увреждания и неговата обусловеност.

Хана Либерска, Мирослава Матушевска. Моделът на семейството с дете с увреждания.

Жанета Стелтер. Реализация на родителските роли в семейството с дете с увреждания.

Мажана Фарницка. Ситуация на семейството с глухо дете като път към конструктивното приспособяване.

Ева Вавровска (Овинска). В семейството на сляпото дете

Малгожата Кулик, Войчех Отрембски. Ситуация на семейството с дете с генетично заболяване.

Яцек Блешински. В търсене на пътища за подкрепа и терапия – по примера на семейството с аутистично дете.

Марта Кхимко, Хана Либерска. Доминиращи ценности и вътрешни конфликти между родителите на аутистични деца.

Хана Либерска, Магдалена Жепа. Индивидуално развитие на родителите на деца със синдром на Даун.

Алиция Малина. Начини на адаптация към болестта на детето от страна на родителите на деца с хонични заболявания.

Анна Чиерпка. Семейството в перцепциите на братята и сестрите на лицата с увреждания.

Павел Издебски, Силвия Ласковска, Алдона КатажинаЯнковска. Братята и сестрите по отношение на онкологичното заболяване на брата/сестрата. Изследване на случаи.

***

Jakoniuk-Diallo, A., H. Kubiak (red-y) (2010) O co pytają rodzice dzieci z niepełnosprawnością? Wydawnictwo Difin, Warszawa. ISBN: 978-83-7641-261-0.

„За какво питат родителите си децата с увреждания”

Психологически трудна е житейската ситуация на тези родители, които имат дете с увреждания. Липсата на подготовка за справяне с този тип преживявания поражда в тях редица въпроси и притеснения. Книгата запознава читателя с дилемите, придружаващи диагностицирането на уврежданията на детето, от една страна, а от друга страна позволява да се отговори на въпросите, които са централни в процеса на неговото обучение и рехабилитация.

Авторите на отделните глави са си направили труда да проведат интервюта с майките и бащите на децата с проблеми в развитието им, опитвайки се да разберат, какъв точно е източникът на тяхната загриженост и това, което е източник на родителско удовлетворение. Всички разкрити в тези интервюта съмнения относно развитието на децата, са придружени с коментар, който съдържа съвети за това как да се подкрепи развитието на едно дете с определен тип увреждания.

Съдържание

Въведение

БеатаУрбаник. Увреждания в аутистичния спектър.

Агата Рибарчик, Ева Лашчинска-Мачковиак. Интелектуалните увреждания в лека степен.

Беата Тилевска-Новак. Умерени и тежки интелектуални увреждания.

Изабела Форналик, Данута Копеч. Дълбоки интелектуални увреждания.

Катажина Павелчак. За какво питат родителите си децата с увредено зрение.

Анна Яконюк-Диалло. Увреждане на слуха

Ханна Кубияк. Детска церебрална парализа.

Катажина Мазур-Мелевска. Епилепсията – поглед от перспективите на лекаря.

Заключение.

 ***

Brzezińska, M., M. Graczkowska (2012) Zaradnik terapeutyczny. Jak pracować z seniorami w domu pomocy społecznej? Wydawnictwo Difin, Warszawa. ISBN: 978-83-7641-680-9

„Терапевтично ръководство. Как да се работи с възрастни хора в социален дом?”

Това терапевтично ръководство за работа с възрастни хора в социалните домове е написан, за да подпомогне решаването на различни трудни ситуации, които могат да се появят в работата на терапевта, както и да помогнат за решаването на вече появили се проблеми. Следователно тази публикация е насочена към и има за цел да окаже помощ на работещите (или на желаещите да работят) с възрастни хора, чрез представените форми за тяхната активизация при различни форми на увреждания. Това е своеобразен наръчник, към който де се обърне човек, когато се намира в такъв етап от работата си, че вече нищо ново не може да измисли. Особено, когато се работи с хора с множествени увреждания, понякога е трудно да се открие такъв вид терапия, който да бъде приспособен към възможностите на участника в нея, но и да отговаря на неговите интереси, да му даде глътка въздух, да си почине и дори евентуално да забрави за своите проблеми и затруднения, свързани с това, че отдавна никой не го е посещавал, че съквартирантът му не позволява да се отваря прозореца и др. За хората, които се подготвят за тази трудна и отговорна работа, знанието в Ръководството ще даде възможност за запознаване със спецификата на работата и да се подготвят за това на какво и на кого могат да разчитат. Благодарение на това терапевтите имат възможност да се запознаят с принципите и правилата за работа с възрастни хора и могат още в началото на своята работа да изработят за себе си оптимален подход към нея.

Ръководството е изградено не само на основата на теоретичното познание, но преди всичко на основата на дългогодишен опит и преживявания на авторите в работата с възрастни хора в социалните домове.

***

Kukla, D., W. Duda, M. Czerw-Bajer (2011) Osoby niepełnosprawne w systemie edukacji i poradnictwa zawodowego. Wydawnictwo Difin. ISBN: 978-83-7641-554-3

„Хората с трайни увреждания в системата на образованието и професионалното ориентиране”

С тази публикация се цели да се систематизира знанието в сферата на участието на хората с увреждания в системата на образованието, подкрепата от страна на професионалното консултиране и ориентиране, както и ситуацията на тези хора на пазара на труда. Книгата представлява критична оценка и анализ на досегашните действия, предприемани в полза на хората с увреждания. Съществена черта на разработката е представянето на отделните групи лица с увреждания, техните проблеми, препоръчваните методи за оказване на помощ и подкрепа. Авторите по проблемите на образованието и професионалното ориентиране за тази рискова група, я разглеждат комплексно, съсредоточавайки се върху отделните етапи от живота на хората с увреждания – от детсвото до зрелостта. Освен това е анализирана и съвременната ситуация на хората с увреждания на пазара на труда, основните бариери пред професионалното им развитие, правните и социалните норми и условия.

Съдържание:

Въведение

Раздел 1. Образованието – път към изравняване на житейските шансове за хората с увреждания

1.1. В сферата на образованието на хората с увреждания

1.2. Учителят (педагодът) като свързващо звено в системата на образованието на хората с увреждания

1.3. Избрани алтернативни форми на подкрепа в процеса на образование на хората с увреждания

Раздел 2. Системата за професионално ориентиране на хората с увреждания

2.1. Мястото на професионалното ориентиране в системата на рехабилитация

2.2. Професионалното ориентиране като елемент на професионалната рехабилитация

2.3. Компетенции на професионалния съветник, необходими за работа с лица с увреждания

2.4. Международни документи и въпросът за инвалидността

Раздел 3. Кариера и професионална работа на хората с увреждания

3.1. Лицата с увреждания на пазара на труда – състояние и потребности

3.2. Фактори, обуславящи шансовете за заетост на хората с увреждания

3.3. Форми и възможности за заетост на хората с увреждания в Полша

Заключение

Библиография

***

Kubiak, H., A. Jakoniuk-Diallo (2011) Człowiek niepełnosprawny w otoczeniu społecznym. Wydawnictwo Difin, Warszawa. ISBN: 978-83-7641-512-3

„Човекът с увреждания в социалното обкръжение”

Общите забавления, колегиалността, приятелството, любовта, семейството, накрая смъртта, са преживявания, които се отнасят еднакво за хората с и без увреждания и протичат в социалното пространство. Те са смисълът на нашето съществуване. И именно за тях разказва тази книга.

В част първа читателят бива въведен и преведен през поредните етапи на социално развитие на човека, при което всеки раздел съдържа информация за:

– спецификата на контактите с други хора в определен етап на развитие;

– това, как инвалидността може да затрудни социалните контакти;

– по какъв начин е възможно да се подкрепи детето/възрастния в трудното изкуство да бъдеш с другите.

От текстовете възниква портретът на човека с увреждания, при това този образ не е еднозначен. Всеки вид инвалидност, нейния вид и сфера, по различен начин влияе върху системата от релации с другите. В тази публикация авторите представят проблеми на хората с увреждания, на основата на собствения си практически и научен опит.

Във втората част се засягат избрани егзистенциални проблеми на човека. Авторите пишат за това, какво ни конституира като хора; за големите стремежи към и способности за приятелство, за щастието и страданието, вградени в любовта, за страха пред смъртта, за смелостта пред смъртта и потребността от подкрепа от страна на близките, от които понякога тази смелост блика.

Ето какво казва проф. д-р Ирена Обуховска за книгата: „(…) нова, различна от досегашните, публикация, отнасяща се до хората, наричани неспособни, приближаваща читателят към затрудненията и радостите на техния ежедневен живот – от ранно детство до старостта. Това ще бъде урок с висока информативна стойност, както и със значима ценност за хуманизирането на нашия социален живот.Книгата може да се препоръча не само на родителите на хора с увреждания, на работещите с тях учители и терапевти, семейни лекари и педиатри, на студентите по специална педагогика и клинична психология, на работещите в социалните служби, но също и на всички заинтересовани от ежедневния живот на хората с увреждания в различните етапи от развитието на човека”.

Според проф. д-р Йоланта Жиелинска „Тази книга разкрива човека с увреждания като пълноправен член на обществото: човек, който чувства, мечтае, иска да бъде щастливи има право на това. Но като социално същество няма да постигне това без подкрепа или най-малкото без разбирането на другите, на мнозинството здрави хора. Ако те не могат или не искат да помогнат на човека с увреждане по неговия житейски път към нормалността, то със сигурност не трябва да пречат. Прочитът на тази книга показва, как да погледнем както на здравия, така и на човека с увреждане.

Съдържание:

Въведение

ЧАСТ I. Социално развитие – от най-ранна детска възраст до късна старост.

Раздел 1. Мария Магдалена Стец. Възрастта на ранното детство – между липсата на знание и доверието към хората.

Раздел 2. Ханна Кубиак. Малките деца – между пасивността и радостта от активността.

Раздел 3. Беата Тилевска-Новак. Предучилищна възраст – между отчуждението и групата на връстниците.

Раздел 4. Анна Яконюк-Диалло. Училищната възраст– между самотата и приятелството.

Раздел 5. Анна Дроздович. Адолесценция – между негативната идентичност и егоцентризма и независимостта и „да бъдеш за”.

Раздел 6. Агниешка Жита. Съзряване – между зависимостта и свободата.

ЧАСТ II. За това, което е най-важно – приятелството и любовта в живота на хората с увреждания.

Раздел 7. Катажина Павелчак. За приятелството в живота на детето с интелектуално увреждане.

Раздел 8. Магдалена Грютц. От страни на развитието. Партньорски, съпружески и родителски преживявания и тяхото значение в живота на хората с дълбоки интелектуални увреждания – изследване на случай.

Раздел 9. Катажина Плутецка. Специфичният поглед на глухите младежи към смъртта.

***

Zawiślak, A. (2011) Jakość życia osób dorosłych z niepełnosprawnością intelektualną. Wydawnictwo Difin, Warszawa. ISBN: 978-83-7641-422-5

„Качество на живота на възрастните с интелектуални увреждания”

Тази книга представлява първата комплексна монография, посветена на качеството на живот на възрастните с интелектуални увреждания. Тя представя теоретичните постижения в тази област и прави преглед на досегашните научни изследвания. Представени са и изследвания на авторката, които разширяват знанието за субективните усещания за собствения живот на хората с интелектуални увреждания, както и обръщащи внимание върху необходимостта от вземането предвид на тези усещания в терапевтичната практика. Като отговаря на тази потребност в книгата е изложена авторовата концепция за качество на живот, която е съвременно предложение за подобряване на съществуващите, слабо ефективни рехабилитационни решения.

Книгата със сигурност ще заинтересува теоретиците в сферата на специалната педагогика, рехабилитацията или психологията, както и студентите в тези области. Тя може да се окаже и полезна за практиците, които организират образователната, терапевтичната или нормализиращата дейности за възрастни хора с интелектуални увреждания.

Ето какво пише в рецензията си на кигата проф. д-р Анна Изабела Бжежинска:

„Работата на д-р Александра Завишлак с един замах разрушава три стереотипа. Тя показва, че лицата, преживяващи различни ограничения поради дефицити от познавателен (интелектуален) характер могат, първо,като изследвани лица да предоставят надеждна и точна информация за своята ситуация. Второ, изследването на възрастните показва данни, които налагат да се промени представата за живота на хората с интелектуални уврежданияв сравнение със здравите хора (разликите между тези две групи в много слуаи изцяло не са били статистичекси значими или са били малки). И трето, препоръчаните от авторката модели за „оптимизация” на качеството на живота, според мен, се отнасят със същата сила и за здравите хора от интелектуална гл.т.Обобщавайки – изследванията показват, че са малко нещата в действителност, които разделят хората с и без увреждания, а авторката показва в много случаи неспецифичните фактори, общи за двете групи, когато търси детерминантите за високо качество на живота, особено в обективен аспект”.

Ето какво пише и проф. д-р Станислав Ковалик:

Авторката представя съвременните възгледи за интелектуалните увреждания или казано по друг начин, те са в руслото на съвременните изследвания на умствените увреждания. Смятам, че Александра Завишлак е успяла успешно да избере теоретичната перспектива като база за собствените си изследвания, като нов начин на мислене за функционирането на лицата с умствени увреждания, които се обвързват с влиянието на околната средаи генетичния потенциал, разглеждан като матрицаза развитието на човека. Такава перспектива предлага имено психо- и социоекологическия подход”.

Съдържание

Въведение

Раздел 1. Човекът с интелектуални увреждания в системно-екологическата парадигма

Раздел 2. Качеството на живот като ефект от релациите, свързаващи човека с интелетуални увреждания с неговата социална среда

Раздел 3. Шансове и заплахи за постигане на успешни и носещи удовлетворение контакти и отношения с околната среда при възрастни с интелектуални увреждания

Раздел 4. Методология на собствените изследвнаия

Раздел5. Качество на живота на лицата с интелектуални увреждания в светлината на резултатите от собствените изследвания

Раздел 6. Обобщение на резултатите от изследванията и заключения.

Раздел 7. Модел за постигане на максимално качество на живот при зрели хора с интелектуални увреждания

Цитирана литература

Списък на таблиците

Списък на фигурите и графиките

Анекс

 

Източник: http://www.ksiegarnia.difin.pl/.

доц. д-р Божидар Ивков

ТРИТЕ СВЯТА НА КАПИТАЛИСТИЧЕСКАТА ДЪРЖАВА НА ВСЕОБЩОТО БЛАГОЕСТВИЕ.

Етикети

държава на всеобщото благоденствие, социална политика, социология

Esping-Andersen, G. (2010) Trzy światy kapitalistycznego państwa dobrobytu. Wydawnictwo: Difin, Warszawa. ISBN: 978-83-7641-272-6

 През май 2010 г. се навършиха 20 години от излизането на книгата „The Three Worlds of Welfare Capitalism”, която издигна автора си сред най-добрите изследователи на проблематиката, свързана с държавата на всеобщото благоденствие. Книгата на Еспин-Андерсен се смята за класика, а идеите му за трите (а по-късно четирите) модела на социалната държава продължават да се използват.

Днес, както смята проф. Фриске, книгата на Еспинг-Андересен отново е актуална благодарение на кризите през последните години. Нещо много важно, според автора не си струва да се води доктринална войни за това дали да се „регулира” или може би, все пак, „дерегулира” обществото. Авторът ни изправя пред поредица от интересни въпроси относно областите, в които колективия живот трябва да бъде по-малко регулиран, а други – повече. Засягат се и такива проблеми, като какви техники могат да се използват за регулиране и кои могат да се смятат за вредни и т.н. Това означава, че книгата заслужава да се прочете отново, за да си отговорим дори само още веднъж на на много стария класически въпрос за социалния ред, в който хората биха могли да живеят малко по-добре.

Изследването на Еспинг-Андерсен отдавна се  смята за класика в сферата на социалната политика, социологията и икономиката, но значението му не се основава само върху това, че изгражда историческа ерудиция в читателите. То се основава и върху това, че се насочва към важни дискусии за публични въпроси и по забележителен начин демонстрира, как такива дискусии трябва да се водят.

Тази книга е поредния представител на световната научна класика, която остава извън вниманието на българското книгоиздаване.

доц. д-р Божидар Ивков

СОЦИОЛОГИЯ НА ИНВАЛИДНОСТТА

Етикети

архитектурни бариери, включено образование, социология на инвалидността, sociology of disability

От 20 до 25 септември в Бишкек се проведе международен семинар на тема: „Редефиниране на инвалидността в Централна Азия”, който завърши с едноименен дистанционен онлайн-курс, организиран от експерти от Висшето икономическо училище в Москва, Католическия университет в Льовен (Бельгия) и Международния университет в Киргизстан.

Онлайн-курсът е бил предназначен за десет участници от Киргизстан, Казахстан, Таджикистан и Узбекистан и е бил ръководен от професор Елена Ярска-Смирнова – ВУИ (катедра по обща социология), Патрик Девлигер (Католически Университет в Льовен) и Рахат Орозов (Международен университет в Киргизстан, Бишкек). Той е проведен в рамките на проекта Regional Seminar for Excellence in Teaching, Higher Education Support Program, Open Society Institute.

В семинара са взели участие преподаватели от вузове и сътрудници на НПО от Киргизстан, Узбекистан, Таджикистан, Казахстан, Русия, Словения и САЩ. Те са обсъдили теоретическите идеи на социология на инвалидността и проблеми на социалната политика, методи за изследване, преподаване и публична презентация.

Семинарът е стартирал с посещение на две големи обществени организации в Бишкек, които предоставят услуги за деца с тежки форми на трайни увреждания, както и на техните семейства. Това са рехабилитационни центрове на Асоциацията на родители на деца с увреждания и „Умут-Надежда”. Освен предоставянето на социални услуги, които по мнението на всички участници са на високо професионално ниво, тези организации са оргаизирали и предоставянето изключително важната за родителите и децата с увреждания информация за съществуващите възможности да се спазват и отстояват правата на децата с увреждания и техните семейства.

Участниците в дистанционния курс са представили свои окончателни работи, сред които са били работни програми и методики за преподаване на нови университетски курсове по включено образование (Гулбадан Закаева, Айгул Искакова, Алма-Ата Казахстан) и по специална психология (Нина Багдасарьова, Бишкек), есе за културата на инвалидността на основата на анализ на биографично интервю (Асел Абдраимова, Гулнур Есеналиева, Бишкек, Киргизстан) и опита на организаците в пространството на включеното образование (Саодат Хаитова, Ташкент, Узбекистан). Показан е бил и документален филм за живота на човек с инвалидност – лидер на НПО (Джамшед Курбанов, Зарина Курбанбекова, Душанбе, Таджикистан).

Рахат Орозова е споделила резултатите от своите кейс-стади изследвания на различни селски общини в Киргизстан, в които живеят деца с увреждания. Това е първо изследване на подобна тема, което е фокусирано върху множествени структурни неравенства и различни културни контексти, определящи смисъла на инвалидността, а също и определящи стратегиите, към които се придържат семействата в опитите си да се справят с проблемите, пораждани от инвалидността.

Това, как масовата култура формира представите на обществото за инвалидността и по какъв начин трябва да се анализира рекламата и документалното кино, като се работи с различни аудитории, е било предмет на майсторските-класове на проф. Елена Ярска-Смирнова, Павел Романов и Сара Филипс (Университет в Индиана, САЩ). По време на семинара са били показани и обсъдени документални филми, в т.ч. и от програмата на кинофестивала „Кино без бариери”.

Структурата на заетостта и семейната политика създават важни институционални условия за нормализация и интеграция на хората с инвалидност – за противоречиата в тази сфера са говорили Даря Завиржек (Университет в Любляна, Словения) и доцентът от катедрата по социология в Санкт-Петербургския кампус на ВУИ Жанна Чернова. В страните от Централна Азия активно се въвежда включено образование, независимо от ниската степен на достъпност на физическото пространство за децата с трайни увреждания. Главното е да се променят установките на учителите, родителите, чиновниците – смятат експерта на програмата от Института „Отворено общество” (Open Society Institute) Кейт Лепам (Инстамбул). Въпросите, свързани с недостъпността на градската среда, е била разгледана в доклада на Ирина Кузнецова-Моренко (Казан).

Редица участници в семинара са практически ангажирани и работят с детца с увреждания. Анастасия Милая (Санкт-Петербург) разказала за ролята на животните в рехабилитационните и терапевтичните програми, в които тя работи заедно със своите питомци – сибирски хъскита. Подобно аспекти на рехабилитацията на деца с увреждания в България са почти тотално неглежирани и не им се обръща внимание.

Ръководителката на НПО на жени с инвалидност и моден дизайнер Укей Мураталиева (Бишкек, Киргизстан), представила свои работи и е взела отношение по някои джендър аспекти на политиката по отношение на хората с увреждания. В плановете на участниците в семинара влиза развитие на международни научни и образователни проекти в сферата на социология на инвалидността.

Впрочем тази научна дисцплина става все по-известна и актуална в Русия и бившите съветсвки републики благодарение на активната дейност на проф. Елена Ярска-Смирнова и Павел Романов.

Свободен, аналитичен превод от руски език: доц. д-р Божидар Ивков

Източник: http://www.hse.ru/news/recent/62318781.html

„СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА – ТОВА Е ОСНОВНАТА ЗАПЛАХА ЗА ЗДРАВЕТО ПО СВЕТА”

Етикети

здравеопазване, медикализация, health, medicalization, ятрогенеза

Тази мисъл е изказана през 1974 година от Айвън Илич – авторът на „Пределите на медицината. Медицинската Немезида: експроприация на здравето” [Illich, I.(1976) Limits to medicine. Medical Nemesis: The Expropriation of Health. Penguin Books, London].

Кой е Айвън Илич? Роден е на 4 септември 1926 година във Виена, Австрия, от където семейството му бяга през 1941 г. В Университета във Флорения Илич изучава кристалография и хистология, а след това теология и философия в Папския Университет във Ватикана. В Залцбургския университет Илич получава докторска степен по история.

Айвън Илич говори 14 езика. Работи като свещенник в Ню-Йорк и през 1956 година е избран за проректор на Католическия университет Пуерто-Рико.

През 1961 година основава научно-изследователски Център за междукултурна документация (Centro Intercultural de Documentacion, CIDOC) в Мексико. Радикализмът на CIDOC предизвиква конфликт с Ватикана и през 1976 година Центърът е закрит.

През 80-те години на ХХ век преподава в Бременския и Пенсилванския университети. До края на своя живот той преподава и пише статии. Когато разбира, че операция на тумор на лицето може да доведе до загуба на говора, той се отказва от нея.

Айвън Илич умира на 76 години на 2 декември 2002 година.

Той не е само критик на съвременната медицина и здравеопазване. Славата идва при А. Илич през 1971 г., когато публикува книгата си „Общество без училища” (Deschooling society), в която подлага на жестока критика обществото и една от ключовите му институции – всеобщото училищно образование. Според Илич „училищното обучение, въпреки своята основна задача – предаване на знания на младите хора, необходими за по-нататъшния им плодотворен живот, е придобило друга, хипертрофирана функция: то социализира младежта по нежелан начин, подчинявайки я на господстващите в дадено общество властови отношения, като изработва светоглед, изгоден за управляващата класа. Освен това продължителното образование е необходимо не на последно място за намаляване на напрежението на пазара на труда” (по Плавинский 2006).

В друга своя работа – „Тишината като общностна собственост” (Silence as a commons), Илич говори за това, че държавата обикновено се опитва да „монополизира средствата за информация и предпочита да ги контролира” (звучи доста познато, нали?) и затова обича – осъвременявайки изказа на Илич – телевизията, като не се стреми да създава мрежа от двустранни телевизионни предавания, за да могат хората да общуват по между си. „Държавата предпочита лесно контролируемите системи от вида „един източник – множество получатели”, а не лошо контролируемите, но по-перспективни за развитието на човека взаимно множествени системи”.

***

Критицизмът на Айвън Илич го въвежда в множество конфликти с различни професионални общности. Една от тях е лекарското съсловие.

В „Медицинската Немезида” Илич подлага на сериозна критика съвременната система на здравеопазване. Според него една от главните беди, идващи от здравеопазването, е ятрогенезата, т.е. обусловеността на множество заболявания от медицински вмешателства. Терминът „ятрогенеза” произлиза от латинските думи „iatros” – „лечител” и „genesis” – „произход”.

Илич разграничава три равнища на ятрогенеза: клинична, социална и културна. Именно на анализа на негативното влияние на тези три компонента на здравеопазването върху човека и обществото, е посветена книгата. Илич започва с въпроса за ефективността на медицината. Той не е съгласен, че промените в структурата на заболеваемостта и намаляването на инфекциозните заболявания се дължи на повишаването на качеството и количеството на медицинската помощ.

Според него: „Изучаването на еволюцията на заболяванията със сигурност потвърждава, че в течение на последното столетие лекарите са повлияли върху развитието на епидемическия процес не по-силно, отколкото свещениците преди тях. Епидемиите идвали и си отивали, проклинани и от едните, и от другите, но абсолютно независимо от тях. Епидемиите откликват на ритуалите, изпълнявани в медицинските клиники не повече, отколкото на тези, които се извършват в църквите. Обсъждането на здравеопазването и неговото бъдеще трябва да започва с признаването на този факт”. (цит. по Плавинский 2006).

А. Илич достига до извода, че ефективността на медицината се преувеличава и това може да се илюстрира с множество данни от различни страни, включително и от България… но ако все пак има сериозна статистика за заболеваемостта и болестността в страната. Такава имаше до средата на 90-те години, днес вече целенасочено тя или не се създава, или старателно се прикрива. Една от основните причини за това е, че липсата на адекватни и съпоставими статистически данни до голяма степен отнема възможностите за сериозна критика на медицината и особено на системата за здравеопазване.

Системата на здравеопазване разходва огромни средства за множество безполезни по своята същност методи за лечение: „Внушаващата благоговеен ужас медицинска технология в съчетание с егалитаристската реторика, създават впечатление, че съвременната медицина е изключително ефективна. Без съмнения през последните десетилетия се появиха известен брой специфични и доста ефективни процедури. Но тези от тях, които не са монополизирани от професионалистите като инструменти за комерсиализация и са приложими за лечение на широк кръг заболявания, обикновено не са скъпи и изискват минимални навици за правилното им използване. Междувременно лавинообразното нарастване на медицинските разходи се извършва за диагностични и лечебни процедури, ефективността на които в най-добрия случай е съмнителна”.

Според А. Илич, „…за съжаление, безполезната, но по принцип безвредна медицинска помощ принадлежи към най-маловажните увреждания, които нарастващата медицинска индустрия нанася на съвременното общество. Болката, дисфункцията, инвалидността и страданието, които са резултат от технологически медицински въздействия, днес си съперничат със заболеваемостта, породена от нещастни случаи по пътищата и в производството, дори с военните действия, което прави медицинските влияния най-бързо разпространяващата се епидемия на нашето време” (цитат по Плавинский 2006).

През 1998 г. Институтът по медицина на САЩ публикува доклад, в който се казва, че в САЩ от медицински грешки ежегодно умират между 44 и 98 хиляди пациенти. Според други оценки през 2003 г. количеството смъртни случаи, свързани с потенциално предотвратими причини в болниците, е значително по-голямо – 264 хил. човека от 2000 до 2002 г., което извежда здравеопазването на трето място сред причините за смърт, след сърдечно-съдовите и онкологичните заболявания.

А. Илич разглежда и социалната ятрогенеза: „На второ равнище медицинската практика спонсорира болестните състояния, подкрепяйки болното общество, което способства за това неговите членове да станат потребители на лечебната, профилактичната, промишлената или екологичната медицина… Ятрогенезата на второ равнище намира своя израз в различните симптоми на социалната свръхмедикализация… „която аз наричам експроприация на здравето”.

Един от големите проблеми на съвременната медицина са огромните разходи за здравеопазване. По-голямата част от тях обаче не отива при лекарите, както отбелязва А. Илич, а при медицинските мениджъри – „произвеждащите хартия, които университетите започнаха да бълват в големи количества”, при фармацевтичните компании и компаниите, производители на медицинско оборудване.

Системата на здравеопазването се нуждае от непрекъснато разширяване на своята дейност. „До скоро медицината се опитваше да подкрепя и съдейства на процесите, които протичат в природата. Тя съдействаше за естественото заздравяване на раните, съсирването на кръвта и на естествените имунни процеси в борбата с вирусите и бактериите. Днес медицината се опитва да създаде това, което разумът би могъл да си представи само на сън” (тук А. Илич използва игра на думи и препраща читателя към известната картина на Гойя „Сънят на разума ражда чудовища” (по Плавинский 2006).

Социалната ятрогенеза се реализира чрез: фармакологична инвазия, нарастване на показанията за диагностични тестове („диагностичен империализъм”), умножават се профилактичните вмешателства и др.

А. Илич критикува зависимостта на съвременната медицина от т.нар. „обективни” диагностични процедури, които днес – понякога очевидно, се използват за т.нар. „предизвикано търсене”. Става дума за следното. „Лекарят, по силата на своите професионални знания, по-добре се ориентира в това, какво се случва с пациента и затова пациентът е длъжен да се доверява на лекаря при определянето на това, какво се е случило с него и какво лечение е най-добро. Това обаче създава възможности за злоупотреби – лекарят може да препоръча на пациента не това, от което той действително се нуждае, или дори да каже на пациента за разстройства, които в действителност няма (предизвикване на търсене на услуги). Възможностите за предизвикано търсене се увеличават, ако пациентът не се оплаква от нищо (в противен случай погрешната препоръка ще доведе до това, че на пациента няма да му стане по-добре, ще се разруши доверието). Именно затова най-голям размах това явление придобива в областта на профилактиката” (Плавинский 2006).

Илич обръща специално внимание на т.нар. „групи в особен риск”. Това са хората, които не се чувстват болни, но на базата на научните изследвания и/или теории, имат някакъв признак, който „статистически – вероятностно, е свързан с развитие на бъдещо заболяване”. Хората, смятани за носители на един или друг „рисков фактор”, са значително повече, в сравнение с реално болните. Например смята се, че равнището на общия холестерин над 5 ммол/л, е висок и за понижаването – съответно за намаляване на риска от инфаркт на миокарда, е необходимо вмешателство на диетолог, кардиолог, необходима е промяна в начина на живот. Хората с такова равнище на холестерин в популацията са повече от половината, същевременно не е известно дали подобно масово вмешателство ще доведе до някакво трайно и чувствително подобрение на здравето на хората, „но броя на потребителите на медицински услуги нараства значително” (Плавинский 2006).

Интересно е, че Илич въвежда терминна „ноцебо”, по аналогия с плацебо, но „ноцебо” означава негативно въздействие. Ефектът ноцебо не зависи от влиянието на самата медицинска интервенция (т.е. тя не е техническа грешка или страничен ефект от лекарството, както положителния ефект плацебо не е свързан с влиянието на лекарството): „Медицинските процедури се превръщат в черна магия, когато заедно с желанието да се мобилизират собствените оздравителни сили на болния човек, те го превръщат в парализиран и изплашен наблюдател на собственото си лечение”. (по Плавинский 2006).

И така, за Илич социалната ятрогенеза лишава пациента от способността за самоизлекуване, води до клинична ятрогенеза и вреда за здравето. Социалната ятрогенеза преминава в културна ятрогенеза.

„На трето равнище т.нар. професионалисти в областта на здравеопазването имат по-дълбок здраве-отричащ ефект, доколкото те отричат потенциала на хората да се борят със своите човешки слабости, да живеят със своята уязвимост и своята уникалност, да вървят по своя личен път. Културната ятрогенеза е страничен ефект от медикализацията на обществото и същността й е в паралича на здравия отговор на страданието, болката и смъртта”. Илич показва, че в задача на медицината се е превърнало планирането и организацията на унищожаване на болката, отстраняване на болестите, рязко увеличаване на продължителността на живота и в „победа над смъртта” (по Плавскии 2006) Тези цели, обаче са недостижими.

Налаганата от медицината вяра в неспособността на човека самостоятелно да се справя с жизнените си проблеми (културна ятрогенеза) води до там, че той и не се опитва да прави това (социална ятрогенеза) и използва вмешателства, които водят до сериозни проблеми със здравето (клинична ятрогенеза).

Данни от изследвания през последните години показват, че колкото по-малко хора се смятат за отговорни за собственото си здраве, толкова по-висока е смъртността в такава страна (Плавинский 2006).

Голямата идея на Айвън Илич е, че медицината трябва да осъзнае своите предели. Илич пише, че Немезида – богинята на отмъщението, е стоварила гнева си върху тези герои, които за започнали да завиждат на боговете и се опитвали да преминат границите на позволеното. „Опитвайки се да превърне болката, страданието и смъртта от личностен проблем в технически, системата на здравеопазване експроприира способността на човека самостоятелно да се справя със своите задачи и се превръща в източник на ново нездраве”. (Плавский 2006) Здравеопазването трябва да помага, когато бъде повикано и ясно да осъзнае пределите на своите компетенции.

***

Дори само това фрагментарно запознаване с творчеството и идеите на Айвън Илич ни дава отговора защо неговите книги не са преведени на български език. Така или иначе днес, когато информацията е широко достъпна, неговите идеи ще започнат да проникват и в България. Какви ще бъдат последиците? Е, ще видим…

Използвана в статията на Плавинский литература

Вишневский А. Демография сталинской эпохи [http://www.demoscope.ru/weekly/2003/0103/tema03.php].

Шишкин С. В. и др. Неформальные платежи за медицинскую помощь в России. М.: Независимый институт социальной политики, 2002.

Burton D. et al. A Sound Rationale Needed for Phase III HIV-1 Vaccine Trials // Science. 2004. Vol. 303. P. 316.

Committee on Quality of Health Care in America. To Err Is Human / ed. by Kohn L. T., Corrigan J. M., Donaldson M. S. Washington, D. C: National Academy Press, 2000.

Drake D., Ulman M. Making Medicine, Making Money. Kansas City, Missouri: Andrews and McMeelm, 1993.

Ewald P. Evolution of Infectious Disease.-Oxford: Oxford University Press, 1994.

Gottlieb S8. P. 435. . Firm tried to block report on failure of AIDS vaccine // Student BMJ. 2000. №

Jewson N. D. 10. P. 225–244. The disappearance of the sick-man from medicial cosmology, 1770–1879 // Sociology. 1976. №

Illich I. Brave New Biocracy: Health Care From Womb To Tomb. In: NPQ: New Perspectives Quarterly, Winter 1994, Vol. 11 Issue 1, p4, 9p, 2bw.

Illich I. Limits to medicine. Medical Nemesis: The Expropriation of Health. London: Penguin Books, 1976.

Marmot M. Multileve Approach to Understanding Social Determinants // Social Epidemiology / ed. by L. Berkman, I. Kawachi. Oxford: Oxford University Press, 2000. P. 349–367.

McKeown. T. The Role of Medicine: Dream, Mirage, or Nemesis Princeton, N.J.: Princeton University Press, 1979.

Muir Gray J. A. Evidence-Based Healthcare. New York: Chucrchill Livingstone, 1997.

Mundy A. Dispencing with the truth. New York: St. Martin’s Press, 2001.

Nesse R. Williams G. Why we get sick.-New York: Vintage Books, 1996.

Skrabanek P. The Death of Humane Medicine and the Rise of Coercive Healthism. London: The Social Affairs Unit, 1994.

Smith R (2002) Limits to Medicine. Medical Nemesis: The Expropriation of Health. Review // BMJ. 2002. № 324. P. 923.

Zhan C, Miller M. R. Excess length of stay, charges, and mortality attributable to medical 290. P. 1868–1874. injuries 
during hospitalization // JAMA. 2003. №

 Източник: Плавинский, С. (2006) Осознала ли медицина свои пределы? К 30-летию „Медицинской немезиды” Айвана Иллича. В: Отечественные записки, № 1 (28).

доц. д-р Божидар Ивков

е-BREAKTHROUGH – ИНФОРМИРАНОСТ, СОЛИДАРНОСТ, ДЕЙСТВИЕ.

Етикети

EULAR Pare, information

Излезе първия брой на електронния бюлетин на EULAR Pare, с който се отговаря на една голяма потребност – подобряване на комуникацията и информацията както между страните членки на EULAR Pare, така и с външни заинтересовани организации.

Предвижда се електронния бюлетин да излиза три пъти в годината и да съдържа важни новини за работата на Постоянния комитет на EULAR Pare. Основната цел на изданието е да информира читателите за работата на организацията – дейности и проекти на национално и европейско равнище, като по този начин се стимулира активното участие на всекчи. Нещо повече, бюлетинът ще представя работата на организации-членки на EULAR Pare.

В първия борй е публикувана информация за Световния ден за борба с артрита (WAD) „Move To Improve” и за успешната кампания за махане с ръка в подкрепа на хората с ревматични заболявания. Читателите могат да се запознаят и с новия член на Съвета Ингрид Пьолдема.

Важна информация има и за предстоящата конференция на EULAR Pare в Цюрих. Интерес предизвикват материалите за работата на НПО на хора с ревматични заболявания в Дания, Кипър и Полша.

Публикуван е и специален доклад – отделена е цялата 4-а страница – за посещението на ръководството на EULAR Pare в България. Подробно е представена работата на кръглата маса в София, както и участието на ръководството в дейностите по отбелязване на световния ден за борба със склеродермията на 29 юни пред Народния театър „Иван Вазов”.

Източник: е-BREAKTHROUGH. News from the Standing Committee of People with Arthritis/Rheumatism in Europe. ISSUE 1 October 2012

С пълния текст на бюлетина можете да се запознаете тук:

e-BREAKTHROUGH Issue 1 October 2012

Божидар Ивков

ФИЛОСОФИЯ, СОЦИОЛОГИЯ, АНТРОПОЛОГИЯ. НОВИ ИЗДАНИЯ НА ПОЛСКИ ЕЗИК

Етикети

антропология, нови научни издания, социология, фолософия, sociology

Представени са съвсем накратко – на основата на издателските анотации на книги – една малка част от новите начуни издания през последните четири години в Полша. Това са национални и преводни монографии и сборници, третиращи проблеми от сферата на философията, социологията и медицинската антропология.

 

Blumer, H. (2008) Interakcjonizm symboliczny. Wydawnictwo Nomos, Kraków. ISBN: 83-60490-46-4 (Символен интеракционизъм)

Съвременните социологически теории интерпретират и обясняват социалните процеси, протичащи през последните десетилетия. Те се основават върху различни модели на социалната реалност. В поредицата „Съвременни социологически теории” се публикуват най-важните произведения, представящи функционалистката, конфликтната и интерпретативна визия за социалния свят. Тя е тази модерна класика, която ни позволява да разберем по-добре настоящия и бъдещия свят, казва проф. Я. Муха.

„Символният интеракционизъм се основава (…) върху три предпоставки. Първата казва, че хората действат според значенията, които придават на обектите (…) В съотвествие с втората предпоставка, значенията на тези обекти се извеждат от социалните интеракции, които свързват индивида с неговото обкръжение. Според третата предпоставка хората си служат с тези значения и ги променят в процеса на интерпретация, на която подлагат срещаните обекти” (фрагмент от книгата).

***

Zwarthoed, D. (2012)Zrozumieć biedę. John Rawls-Amartya Sen. Oficyna Naukowa spółka cywilna. Warszawa. ISBN: 83-7737-033-9 (Да се разбере бедността. Джон Роулз-Амартия Сен)

В увода на книгата Даниел Звархоед пише: „Съвременността ни кара да се замисляме за това, какво представлява бедността. Най-често тя се разбира като липсата на достатъчно средства за покриване на най-неотложните нужди. Подобно дефиниране на бедността поставя епистемологичния въпроси за методите за дефиниране на бедността, а също така извежда на преден план етични въпроси за връзката между неравенство и несправедливост, което от своя страна ни отвежда до проблема за обосноваване на съществуването на бедните. Може би все пак не е възможно да се избегне несправедливостта, провокираща нашата чувствителност: нищо не подсказва, че икономическата система ще се подчини на моралната. Механизмите и мотивацията, определящи благосъстоянието, трябва да се решават независимо от усилията да има справедливост”.

Книгата представлява интересен поглед върху идеите на Д. Роулз и А. Сен за бедността.

***

Damon, J. (2012) Wykluczenie. Wydawnictwo Oficyna Naukowa spółka cywilna, Warszawa. ISBN: 83-7737-031-5 (Изключване)

Понятието „изключване” предизвиква неяснота, дискусии и въпроси. С това наименование могат да се обхванат множество социални категории: дълготрайно безработни, хора, живеещи в лоши битови условия, хора, живеещи благодарение на социални помощи, лица с увреждания, нелегални имигранти и без дикументи за самоличност, млади хора, които са преселници и живеят опасни квартали, бездомници и др..

Често изключването, в своето по-общо значение и дефиниране като социално или градско, се бърка с бедността, изолацията, сегрегацията, увреждането, дискриминацията, липсата или недостигът. И тъй като по екстремен начин то може да означава всяко неравенство или разлика, понятието се пренася върху най-различни  проблеми и нееднородни социалникатегории. Тази множественост постепенно проникнала и в дискурсите, и в правото. Публичната политика вече не се занимава с изключването, а по-скоро повдига проблема с него.

***

Sennet, R. (2012) Szacunek w świecie nierówności. Wydawnictwo Muza. Warszawa, ISBN:978-83-7758-212-1 (Уважението в света на неравенствата)

След „Ерозия на характера” (2006), „Упадък на публичния човек” (2009), „Културата на новия капитализъм” (2010) и „Етика на добрата работа” (2010) това е петата книга в поредицата „Муза”.

Книгата на Сенет е разказ за уважението. Разказ, в който се преплитат автобиографични елементи, илюстриращи разглежданите теми, с анализ на социологически текстове.

Какво представлява уважението? Как най-добре да се изрази, да се покаже на другия човек, особено, когато е в по-лоша ситуация от нас? Дали държавата на благоденствието уважава своите граждани, особено безпомощните? – а либералната държава? С какво се различава уважението към хората, показвано от социалните работници, доброволците или религиозните рганизации? Това са част въпросите, на които Ричард Сенет се опитва да отговори. Книгата е писана като коментар и развитие на „Ерозия на характера”.

***

Żuk, P. R. (red.) (2010) Podzały klasowe i nierówności społeczne, Refleksje socjologiczne po dwóch dekad. Wydawnictwo Oficyna Naukowa spółka cywilna, Warszawa. ISBN: 83-7459-114-0 (Класово разделение и социални неравенства. Социологически рефлексии след две десетилетия)

Вече е очевидно, че социалните неравенства в обществото се задълбочават, a икономическата криза, която преминава през света, ни напомня, че проблематиката за неравенствата си остава все така актуална. Рефлексията върху реализирания в Полша след 1989 г. капитализъм не може да избяга или да подминава описанието и анализът на различните последици от реализирана политика. Особено по време, когато въпросът за кондицията на капитализма и възможностите за неговото преустройство след краха на неолибералната версия на социално-икономическите отношения, се првърна в отворена и широко дискутирана тема в глобален аспект – не само в т.нар. периферни страни, но и в тези, които доминират и определят същността и посоката на развитие на световната система. Позицията на авторите често има полемичен характер по отношение на възгледите и митовете, налагани от стратегическите институции на днешния социален ред. Нещо повече, те не приемат, че механизмите и социалните процеси, съзнателно конструирани от конкретни политически решения, са „естествени”, „неизменни” явления. В този контекст е още по-важно да се опознаят задълбочено мненията на хората, чийто глас не се чува често в Полша.

***

Joas, H. (2009) Powstanie wartości. Wydawnictwo Oficyna Naukowa, ISBN: 83-7459-064-8 (Възникване на ценностите)

Какво всъщност е ценност и на какво се основава релацията между ценностите и привързаността към тях? Дали понятието „ценност” е философско понятие, което и днес все още е възможно да се приема, или публичната дискусия за ценностите вече е безнадеждноостаряла и неадекватна спрямо състоянието на съвременното философско съзнание и осмисляне на света?

Може ли понятието и занапред да остане едно от ключовите понятия на обществените науки, след като сравнително наскоро са разпознати трудностите с неговата операционализация при използването в емпирични изследвания? Не би ли било по-добре ако се замени с други понятия, които отговарят в по-голяма степен на процедурите в различните изследователски области, дори само с такива като: „отношение”, „практика” или „култура”? Върху какво се основава наистина реалцията между ценностите и нормите, категории, често използвани по такъв начин като че ли са равнозначни в смислово отношение?

За всеки, който поне малко се интересува от отговорите на тези въпроси, е очевидно, че не може да се даде задоволителен отговор, ако се остане в сферата на една наука. Ханс Джоас добре знае това и в търсенето на отговор намира интелектуална инспирация в творците на социологията Емил Дюркем, Джордж Хърбърт Мийд и Геог Зимел, както и при най-известните философи, които изтриха петното от съвременната социална мисъл: Фридрих Ницше, Уилям Джеймс, Макс Шелер, Джон Дюи и Чарлз Тейлър.

***

Piątkowski, W., B. Płonka-Syroka (red-y) (2008) Socjologia i antropologia medycyny w działaniu. Oficyna Wydawnicza Arboretum, Wrocław. ISBN: 83-60011-6-21 (Социология и антропология на медицината в действие)

Това, с което се занимават антропологията или социологията на медицината или съседните им науки, изследващи въпросите за здравето и болестта, се отнася до хората и следователно до културата: създадените знание, мнения, отношение, преживявания, начини се отнасят до човешкото страдание (…). Авторите на този том се опитват да погледнат върху медицинските проблеми от доста по-различен ъгъл, отколкото се предоставя от от природо-математическите и биологическите науки. Те виждат цялата тази проблематика в широкия социален контекст, без да подминават около медицинските явленията, толкова важни за разбирането на целостта на тези често много сложни проблеми. И хуманистичната перспектива дава такива възможности.

доц. д-р Божидар Ивков

ЦИВИЛИЗАЦИОННИЯТ ДЕ-КОДЕР

ЦИВИЛИЗАЦИОННИЯТ ДЕ-КОДЕР

Виталий Лехциер, доктор на философските науки

Има стотици поводи да се изкажа … Всички тези позорни закони, позорни формулировки, позорни послания, тиражирани от официалните СМИ и луднали публични говорители – „чуждестранни агенти”, „врагове на народа”, „врагове на Русия”… Като че ли нацията е полудяла, като че ли са й направили лоботомия, като че ли са й изрязали от колективния мозък безценни участъци, отговарящи за паметта, за съвестта, за нравственото чувство въобще. Впрочем, това вече се е случвало. И то не веднъж. Русия периодично е изпадала в безпаметност, в глуха амнезия и всеки път това я е изтласквало встрани, всеки път са минавали десетилетия, за да се възстанови, за да се върне към нормален живот, да излекува раните си, да помене тези, които са си отишли, които не са преживели, които не са увиснали, които са послужили за суровинен човешки материал за производството на фалшиво колективно щастие. Фалшиво, защото след това непременно се е оказвало, че в крайна сметка всички са нещастни, че на човек независимо от всичко му е зле и той на никой не е нужен, че жертвите са били напразни, че въобще нищо не се е изменило към по-добро, че да живееш в Русия е все така тежко и опасно, че с никакъв колективен екстаз, с никакви изпоцапани новооткрити колективни идентичности не можеш да замениш жизнените потребности, няма да решиш тези опротивели повседневни проблеми, които тук не се решават със столетия. И тогава отново настъпва трагичното осъзнаване, че всичко е лъжа, че са те подвели – и настъпва нов кръг от разочарования и цинизъм.

А може би точно това е и нашият „цивилизационен код” – да забравяме за собствените си грешки, за собствените си трагедии, за неизброимите наши хора, животът на които през цялото време напразно се е принасял в жертва от поредните държавни идеологии, от поредните целеви митологии, предназначени за послушните и зависими маси, нуждаещи се, както и преди от хляб и зрелища, публични екзекуции и емблематични разправи, както преди изискващи сакрални, архаически и съвършенно гибелни за човешкия род опозиции: свой/чужд, чисто/мръсно, наши/не-наши.

Впрочем, моля за извинение за „цивилизационния код”, за самото това безнадеждно и безсмислено от историко-философска гледна точка понятие. Това въобще не е „понятие”, в него нищо не е понятно, тъкмо обратното, всяко разбиране се ликвидира – то няма никаква научна значимост, това е съвършен евфемизъм, дума-протеза, по същество бойна глава, насочена срещу въображаем противник. Това понятие не описва никаква реалност, още повече в нейната историческа динамика, то въобще премахва същността на историческото и е призвано пряко да определя реалността, да я конструира в идеологическите войни, каквито и да било и от която и страна да се водят. Така е било при Данилевски, Шпенглер, Тойнби, Хънтингтън – при всички, които са съпричастни към т.нар. „цивилизационна парадигма”, априори заточена в идеологията на студената война и за удовлетворяване на потребностите на партията на войната, който и когато да я е ръководел.

За днешните руски високопоставени „цивилизационници” и техните наемни говорители-храбреци аз въобще мълча – това са или просто неуки, купили си дипломите заради „защита на традиционните ценности”, или по рождение ненавиждащи всякакво различие, или лъжливи мерзавци, прикриващи зад подобен „терминологичен” параван собствената си алчност, слугинаж, жажда за власт и крадливост.

Нека само се опитат без да ползват компютри, транспорт, пластмасови карти, антибиотици, средства за връзка и други такива общоцивилизационни форми на живот, нека изкоренят от руския език стотиците хиляди заимствани думи и корени и след това да се опитат поне нещо да кажат, а не да мучат, нека се опитат да създадат нещо стойностно без свободни изследователски университети и интеграция в световната наука, нека се опитат да оставят в културата само „исконно руското” и да забранят всичко чуждо и чуждестранно по начин, че да не се събудят практически в пустото и безкрайно пространство на руското поле.

Вместо за пореден път да субстантивират собствената ни история, лишавайки я от историческа, творческа сила и откритост към бъдещето, вместо да ни обричат на погребение в собственото ни минало, за което някога е писал Евгений Замятин, е необходимо да се овладява, да се усваява новото за нашата интелектуална традиция историческо съзнание, което Ницше някога е нарекъл критическо. При цялата им ценност и необходимост на монументалния и антикварния тип историческо съзнание (а ние досега само така можем да мислим), те носят в себе си голяма заплаха за настоящето и бъдещето на всяка страна. Историята – това е честна и, главно, рационална самокритика, това е преценка на плюсовете и минусите, това е умение да се откажеш от нещо, а друго задължително да продължиш. Прочетете гениалното произведение на Ницше „За ползата и вредата от историята за живота”. Всеки профетизъм[1], всяка сакрализация на историческото битие, всякакви витиевати речи от името на мистични и свръхлични исторически сили, субекти на които могат да се назначат държави, нации, народи, винаги се обръща само в едно – в хуманитарни катастрофи, хиляди трупове на невинни хора, загубени човешки животи.

Традиции-в-себе си не съществуват, всяка традиция е традиция-за-нас. Всяка традиция някога започва, след това живее, след това се модифицира, след това се заменя от друга традиция. Всяка традиция изпитва влияние. Нещо повече, всяка традиция възниква по силата на влияния. Няма да откриете нито една традиция на руската култура, която да не е била синтезирана в резултат на кръстосаните влияния на най-различни култури. Това е валидно за руската философия, руската вяра, руското изкуство и в т.ч. за руската политическа традиция. Дори е неловко да се напомня за това, доколкото то би трябвало да се усвои след Университета. Ние не трябва да губим нашата спасителна, придобита някога способност за „световна отзивчивост”. След появата в Русия през XVIII век на първите светски висши учебни заведения, на първите университети, след златния и сребърния векове на руската култура, т.е. след всички тези модерни културни и интелектуални постижения, които прославиха Русия в целия свят и които станаха възможни именно благодарение на менталната, ценностната, стилистическата и дори на институционалната откритост на руските културни практики, столетна антизападна пропаганда, водена от съветската власт и нейните днешни приемници, посади в много неукрепнали умове настоящото „цивилизационно объркване”. То ежедневно се подгрява от интелектуалци-войници, с различна степен на талантливост, сражаващи се по фронтовете на измислените „цивилизационни войни”, понякога фанатици-романтици, понякога откровенни авантюристи и безпринципни авгури, получили образование в европейски университети или изучили се по книгите на европейските мислители, но след това деликатно ароматизирани от пикантната миризма на новата политическай конюнктура.

В тези войни, разбира се, никога няма да има победители, ще има само победени, доколкото съвременната култура няма да търпи изолационизма и охранителността. Всяка култура днес е възможна само като поле на най-активни смислови взаимодействия, пресичания и влияния. Възможно е хората да бъдат излъгани, възможно е да са самоизлъжем, но културата не може да се излъже – вскякави тенденции към затвореност и към затворено общество носят смърт, вегетация, деградация и безперспективност.

 

Превод от руски език: Божидар Ивков

 Източник: Лехциер, В. (2012) Цивилизационный декодер. Засекин.ru. Экспертно о главном. http://zasekin.ru//lehcier/2012/10/11/czivilizaczionn/

---

[1] Профетизъм (от гр. pro – преди и phemi – говоря) –  пророческа насоченост на творчеството или друг вид дейност на човека, в която се оповестява истина свише, даваща образец за това, какво трябва да бъде на Земята.