ЕДИН ДЕН В СОФИЯ НА ИВАН ИНВАЛИДОВИЧ

Етикети

bariery, barriers, ból, books, София, бариери, барьеры, болка, боль, книги, filosofia, książki, pain, Sofia

Да живееш и да функционираш в столицата на Република България – София, когато имаш физическо увреждане, което много сериозно ограничава подвижността ти, е равносилно на мазохизъм. Да, аз съм човек с инвалидност. Поне днес, когато искам да разкажа за приключенията си, аз съм предимно човек с инвалидност, но и – преди това – човек с определени научни и в сферата на изкуството, сиреч културни, потребности и интереси. Та този мазохизъм ми е наложен от социалната и физическата среда на столицата, в която съм роден и израснал.

И така, днес 30 май 2018 година, съм планирал да посетя Панаира на книгата, разположен в градината пред НДК.

Около 11 часа напускам дома си и поемам надолу по етажите със стържещия, почти 40-годишен асансьор. Напускам блока и тръгвам по полуразбитите улици и неравните тротоари. Погледът ми е вперен в краката и в тясното около 2-3 м. пространство пред тях. Не мога да си позволя лукса да вдигна поглед и да наблюдавам непрестанната борба за храна на гълъбите и другите красиви птици, незнайно как и откъде долетели в квартала. Не мога да си позволя да наблюдавам зеленината, която изпълва пространството около мен и прикрива донякъде сивотата и грозотата на панелените блокове. Не мога да си позволя да наблюдавам срамежливо покаралите цветенца по тревните площи. Принуден съм да внимавам, за да не настъпя кора от банан, прясно изплюта дъвка, лепнещо хлъзгава хартийка от детски бонбон. Принуден съм да внимавам кракът ми да не се закачи за някоя подвижна или издадена над другите плоча… Опасността от падане ме дебне непрекъснато и отвсякъде.

С известни усилия стигам до спирката на трамвай № 22 на пазара в Красна поляна. Още докато пресичам улицата виждам, че се задава. Късметлия съм. Ватманката е внимателна – намалява скоростта на мотрисата отдалеч. Изчаква ме търпеливо да се кача с много усилия и затруднения в трамвая и потегля. Макар и за няколко спирки – сядам. Не, не на място за „хора с увреждания“ – винаги са на най-неподходящото място и са направени по най-неподходящия начин.

Трамваят спира на метро станция „Константин Величков“ и аз бавно, трудно и с повишено внимание слизам. Усещам нетърпението и притеснението на хората зад мен в трамвая и на тези пред мен, очакващи реда си да се качат. Усещам нетърпението на шофьорите. Всички са нетърпеливи. Бързат! За къде? А аз съм пречка. Вместо да си седя у дома, съм тръгнал… на панаир на книгата. Сигурно ще ме погнат с камъни ако знаят накъде съм се запътил.

Слизам в метрото. След броени минути съм на станция „Сердика“ и се прехвърлям на другата линия към НДК.

Скоро стигам и там. Не работят отделни асаньори, ескалатори. По едно време горчиво си казах: „Стига капризи! Важното е, че чудото го има – метрото се движи“.

Най-после съм отгоре, изпълзял из под земята, на около 50 метра от панаира. Слънцето е започнало да напича. Времето е страхотно. Фонтаните пред НДК работят. Поемам бавно към шатрите, изпълнени с книги. И се питам: кой и защо „изгони“ панаира извън Двореца? Защо една дългогодишна културна традиция е подиграна по този начин? Какво е по-важно от културата? От нейно величество Книгата?

Така и не видях никъде някаква продавница, от която да си купиш поне вода, да не говорим за кафе или нещо друго. Да, забравих – под земята има всичко, само не и книги.

Започвам да оглеждам щандовете. Търся определени издателства. Виждам първото от тях – „Критика и хуманизъм“. Щандът е разположен в самото начало на панаирната алея. В ума и очите ми нахлува онзи глад за хубава книга, който никога досега не съм успял да наситя. Забравям за предпазливостта и се устремявам към щанда… и едва не се пребивам. В краката ми, точно там, където човек би застанал, за да разгледа дадена книга, е поставена метална тръба. Вероятно е част от конструкцията на шатрата – не знам, но е доста неудобна и налудна.

Купувам две книги – „Вътрешният свят и неговото представяне“ на Пол Холмс и „Раждането на биоетиката“ на Албърт Джонсън и продължавам под палещите лъчи на софийското слънце. На връщане към метрото, едвам повдигайки краката си, за да направя поредната крачка, виждам трета книга: Атлас Философия. Купувам и нея и се отправям към прохладното подземие на метрото.

Слизам на Сердика и вместо да продължа към дома, решавам да хапна една чорба в „Супа бар“ на Централни хали. Успявам да се добера полужив. Храня се – столът не ми е удобен, но… След това отново по неравните тротоари, мъчително качване в трамвая и… след дълги „митарства“ съм у дома. Но през цялото време в душата ми пее камбана на радостта.

Лягам и докато се пресегна да взема една от новите книги, вече съм заспал.

*****

Иван Инвалидович се събужда. В стаята е светло – идва лято и се стъмва по-късно. Решава, че днешните му приключения са просто сън. Но тежестта на умората и съпротивляващия да си отиде сън, хроничната болка, му напомнят че не сънува. Изправя се от леглото с усилие, отива в кухнята и пуска машината за кафе. Шумът на кафемелачката й започва да го връща към реалността. След по-малко от 10 минути се връща в стаята си, поглежда към бюрото си и се усмихва. Новите книги го очакват – спокойни, без излишна настойчивост, готови, когато Той пожелае да общуват с него.

Иван Инвалидович включва компютъра си и докато чака да се зареди взема в ръце една от книгите, отваря я и сякаш светът се променя. Той знае, че вече е в друг свят, в друга Вселена – тази на знанието, където всички пътища са трудни но благодатни. Знае, че оставя следи след себе си. Може би мънички, почти невидими за другите. Но той знае, че ги оставя и може да ги види.

Компютърът сигнализира, че е готов за работа, но Иван Инвалидович не го чува. Поел е по пътищата на знанието. И негова спътница е книгата. Душата му е спокойна, а в очите му грее радост…

Сиво, глуповато ежедневие. Може би. Но Иван Инвалидович е победил за пореден път. Победил е болката и ограниченията си, победил е негласното отхвърляне на обкръжението си… преодолял е бариерите, издигани в живота му ежедневно от обществото. Победил е себе си, за пореден път е постигнал това, което е пожелал, въпреки ограниченията и съпротивата на тялото си.

Животът навън си тече по своите си закони. А Иван Инвалидович живее по законите на красотата и знанието. Въпреки ограниченията, въпреки болката… Не усеща, как стотиците други книги зад гърба му радостно приветстват своите нови посестрими.

Божидар Ивков

Реклама

СВЕТЛИННОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ – ГЛОБАЛЕН ПРОБЛЕМ.

Етикети

загрязнение, замърсяване, здоровье, здраве, health, светлина, технологии; światło, технология, pollution, technologia; light, technology; свет, zanieczyszczenie, zdrowie

Светлинното замърсяване е глобален проблем, който засяга всички места на Земята, до които електрификацията е достигнала. Прекомерната светлина през нощта е вредна за здравето на хората – предупреждава биоложката проф. Кристина Скварло-Сонта (Krystyna Skwarło-Sońta).

Понятието „светлинно замърсяване“ се отнася до наличието на светлина в неподходящо време или в количества, които са по-големи в сравнение с тези, към които са адаптирани организмите, населяващи нашата планета. През последните години това явление се увеличава със застрашителни темпове. Един от най-видимите негови ефекти е невъзможността хората да наблюдават нощното небе – звездите или планетите. Това е видимо преди всичко в градовете, където са инсталирани хиляди лампи, а множество сгради са допълнително осветявани. За наша радост в България едва ли има град, за който може да се каже всичко това.

Кристина Скварло-Сонта, професор емеритус на катедрата по биология във Варшавския университет, е заявила, че защитниците на нощното небе не искат хората да живеят в тъмнина. Но все пак е важно спазването на правилата, свързани с използването на изкуственото осветление, за да се избягнат грешки. Една от тях е свързана с използването на мощни прожектори, чиято светлина е насочена не само и не толкова към улиците и тротоарите, а към небето и по височина на сградите.

Учените вече имат неоспорими доказателства, че излишната изкуствена светлина влияе негативно върху здравето на хората, защото смущава функционирането на човешкия биологичен часовник. Изследванията, които са проведени върху големи групи хора, които работят на смени – основно медицински сестри и обслужващия персонал на летищата, са показали, че тези хора статистически по-често боледуват от рак на гърдите (при жените) и рак на простатата (при мъжете).

Според полската изследователка подобна заболеваемост трябва да се свързва с наличието на прекомерна светлина, особено в неподходящи периоди от денонощието.

Други аргументи за негативното влияние на нощното осветление върху организма на човека, са резултатите от анкета, проведена сред популация от над 100 хил. жени във Великобритания. Анкетираните, които били в широки възрастови граници, са подали информация за ИТМ (индекс за телесната маса). Оказало се, че колкото по-светло било в техните спални по време на сън, толкова този показател бил по-висок, което означава, че често тези хора са имали наднормено тегло или са били затлъстели.

– Хората, които спят в осветени спални или преди сън използват популярни уреди, излъчващи светлина (особено синя), имат проблеми със заспиването, а качеството на съня им е по-лошо, смята полската изследователка. Едно от смущенията, свързано с това, е сомнамбулизма. Подобни случаи сред децата не са рядкост, но все по-често се среща и сред възрастните, което се свързва не толкова с прекомерната светлина през нощта, колкото c масовото ползване на смартфоните или лаптопите.

Полската биоложка обръща внимание и на други, т.нар. болести на цивилизацията, като диабета и депресията. Прекомерната изкуствена светлина е една от важните причини за тяхното възникване, защото тази светлина уврежда биологичния часовник на човека.

И нещо, което звучи като ерес, но според мен е вярно. Според проф. Скварло-Сонти проблемът със светлинното замърсяване е по-важен от проблемите, свързани със замърсяването на въздуха и смога, който всички виждат и търсят начини за неговото ограничаване. Неправилно използваната светлина е тих и безмилостен убиец. Често не си даваме сметка за това, защото светлината не е нещо недвусмислено лошо и в масовото съзнание по-скоро тъмнината е тази, която е източник на страх или потенциална опасност (според мен съхранил се атавизъм от нашите предци, а днес поддържан от битовата и уличната престъпност) – подчертава изследователката.

Учените са започнали да дискутират проблема за вредите от прекомерната светлина преди няколко десетилетия. Първи на проблема са обърнали внимание астрономите, които забелязали, че на Земята местата, от които е възможно да се провеждат наблюдения и изследвания на нощното небе, стават все по-малко. Едва по-късно се обръща внимание на негативните последици за здравето на хората.

*****

Появата и еволюцията на човека датира от милиони години. Нашият организъм е създаден и се е адаптирал в продължени на стотици хиляди години към денонощния ритъм на природата, към постепенните колебания в климата. Днес обаче, в резултат на развитие на цивилизацията човешкият организъм е подложен на пресиращ натиск от страна на бурно развиващите се технологии, спрямо влиянието на които човек не е подготвен и няма време да се адаптира. Нека се замислим за нещо очевидно, но незабележимо за мнозинството от нас. Ние сме подложени от една страна на естествената радиация, идваща от природата. Успоредно с това, от друга страна, ние сме подложени на различни по вид, източници и честота вълнови лъчения – от осветление, от компютри, от смартфони, от електропреносна мрежа и т.н. И всички тези влияния, които ние не можем да видим и които оказват негативно влияние върху здравето ни, не означава, че ги няма само защото не можем да ги видим. Тяхното въздействие не е мигновено, а бавно и продължително. Но със сигурност твърде динамично променящо интензитета и честотата си. Те са толкова пресиращи, че човешката морфология не може да ги регистрира и да реагира на тях, т.е. влиянието не се открива в някаква морфологична промяна в човешкия организъм.

На този етап единственото решение, което виждам за себе си, е възможно най-голямото ограничаване работата на всички уреди, излъчващи светлина и лъчения.

Мисля си, че светлинното замърсяване е интересен и значим проблем и може да бъде предмет на изследване не само на биоетиката, но и на невроетиката и невросоциологията, защото светлинното замърсяване неминуемо влияе върху мозъка и нервната ни система.

Източник: PAP/RZ (2018) Ekspertka: zanieczyszczenie światłem jest problemem globalnym. W: Rynek Zdrowia, z 26 maja 2018. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/ekspertka-zanieczyszczenie-swiatlem-jest-problemem-globalnym,184372,11.html

доц. д-р Божидар Ивков

МИСЛИЧКИ II (№ 21 -21.05.-27.05.2018)

Етикети

Aforyzmy, Aphorisms, афоризми, афоризмы, мисли, мысли, myśli, thoughts

Обикновено е така: когато не познаваме даден човек, той ни се струва добър, интересен… Но когато се доближим до него и започнем да го опознаваме често се разочароваме.

*****

Политиката е изкуство да излагаш на показ собствената си неграмотност и бездарност.

*****

Големият проблем на безсънието не е толкова в липсата на сън, а това, че прекалено дълго оставаме насаме със себе си.

*****

Когато всички говорят и никой никого не слуша, глупостта тържествува.

*****

Жена, която не владее тялото си, е като лавина – търкулне ли се помита всичко по пътя си.

*****

Продължавам да чета „Историята на инвалидността“. Онази, богатата и културно развита Европа, днес понякога поражда в мен отвращение и тих ужас. Отношението на европейците към различни видове инвалидност е било доминирано от невежество и религиозни предразсъдъци и негативни стереотипи. И това е коствало живота на стотици хиляди човеци с инвалидност. За същата тази богата и културна днес Европа, средновековието е било време, когато хората са се забавлявали, като се подиграват и осмиват различни „деформации на тялото, грозотата, невъзможността да се ходи и дори слепотата“ (Марчин Гарбат. История на инвалидността). И това се е смятало за нещо съвсем естествено. Днес невежеството рядко приема подобни форми – „култивирало се е“, станало е по-изтънчено, но се е съхранило и въобще не е изчезнало. И колкото и невероятно или невъзможно да звучи, то става все по-близко със съвременните технологии, с епохата на дигитализация. Често си задавам въпроса: кое е по-лошо: да губиш постепенно себе си поради наличието на някаква хронична болест, или да бъдеш отхвърлен (по много и различни начини) от себе-подобните си пак заради тази болест?

*****

Когато човещината се е споминала, деморализацията и наглостта са правопропорционални на трудовото възнаграждение.

*****

Ако разбираш езика на тишината, ще научиш много легенди са самотата.

*****

Истинският живот се измерва с делата ни и с трайните светли следи, които сме оставили в душите на другите.

*****

Моята радост не знае граници като си наумя, че всичко от което се нуждая е мое притежание.

*****

Човек разбира толкова, колкото са знанията му.

*****

Най-много и най-полезни неща съм научил от враговете си.

*****

Докато се опитваше да ме подчини и премаже болката ме учеше на смисъла на най-простите неща в живота, които наистина се оказаха доста сложни.

*****

От живота искай толкова, колкото можеш да платиш. Никой не е длъжен да ти плаща сметката.

Божидар Ивков

ЗДРАВЕТО НА МОЗЪКА НИ ЗАВИСИ ОТ… АКТИВНОСТТА НА КРАКАТА НИ.

Етикети

brain, движение, мозг, мозък, мускули на краката, мышцы ног, нервни клетки; ruch, нервные клетки, komórki nerwowe; movement, leg muscles, mięśnie nóg, mozg;, nerve cells; движение

Здравето на нашата нервна система зависи от активността на краката ни – информират учени от Миланския Университет. Резултатите от техните изследвания са публикувани в научното списание „Frontiers in Neuroscience“.

Оказва се, че лицата, които не могат да ходят поради наличие на някакво заболяване, както и астронавтите при дълги мисии в космоса, не само че губят мускулна маса, но и се променят много биохимични процеси на клетъчно ниво, като по този начин обездвижването оказва негативно влияние върху нервната система, казва д-р Рафаела Адами.

Учените са изследвали мишки, които в продължение на 28 дни са можели да използват само предните си крайници, като техните ежедневни занимания по никакъв начин не били ограничавани и те не са проявили признаци на стрес. След 28 дни учените са изследвали паравентрикуларната зона в мозъка на гризачите. Именно това е сферата, която при много бозайници е отговорна за поддържането на здравето на нервните клетки. Това е и сферата в която от стволови клетки възникват нови неврони.

Ограничаването на физическата активност е предизвикало намаляване на количеството стволови клетки в тази сфера с около 70% в сравнение с контролната група мишки, които са можели да използват и задните си крайници. Нещо повече, както невроните, така и олигодендроцитите (глиални клетки, които образуват миелиновите обвивки, предпазващи невроните) не са били в състояние да достигнат до пълна зрялост.

Всичко това показва, според учените, че в резултат на усилията, водещи до работа на мускулите, до мозъка се изпращат сигнали, които са необходими за производството на здрави нервни клетки.

Като изследвали нервните клетки в лабораторни условия, учените са забелязали, че липсата на движение предизвиквало намаляване на окисляването на организма, а също така оказвало влияние върху активността на два гена, единият от които – CDK5Rap1 – има ключово значение за правилното функциониране на митохондриите.

Учените смятат, че тези резултати ще помогнат да се разбере по-добре не само негативното влияние на седящия начин на живот върху мозъка, но и проблемите, настъпващи при лица страдащи от болести, като множествена склероза, спинална мускулна атрофия или амиотрофична латерална склероза.

*****

На ниво ежедневие тези резултати ни показват колко е важно да се движим повече. Не е необходимо да се правят някакви супер натоварвания, но ходенето – колкото е възможно по-дълго и на по-големи разстояния, е здравословно и укрепва нервната ни система, както и работата на мозъка ни.

В рамките на шегата, вероятно може да се окаже, че ходенето е добро „лекарство“ срещу глупост и оглупяване, макар тази корелация да е трудно забележима при мнозинството активни спортисти.

Източник: PAP/RZ (2018) Zdrowie mózgu zależy od… aktywności nóg. W: Rynek Zdrowia z 24 maja. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/zdrowie-mozgu-zalezy-od-aktywnosci-nog,184290,11.html

Adami, R., J. Pagano, M. Colombo, N. Platonova, D. Recchia, R. Chiaramonte, R. Bottinelli, M. Canepari, D. Bottai (2018) Reduction of Movement in Neurological Diseases: Effects on Neural Stem Cells Characteristics. In: Frontiers in Neuroscience, https://doi.org/10.3389/fnins.2018.00336

Снимка: https://fresh-science.com/ucheni-shte-proveryavat-dali-mozakat-ne-e-kvantov-kompyutar/

доц. д-р Божидар Ивков

СВИНЕ, ТРАНСПЛАНТАЦИЯ И… МНОГО ОПАСЕНИЯ. И ВСЕ ПАК…

Етикети

култивиране на човешки органи; przeszczepianie, культивирование органов; organ transplantation, орган, hodowla narządów; трансплантация органов, narządów, трансплантация, organ cultivation

Свинята може да бъде потенциален дарител на човешки панкреас или черен дроб. Учени от Япония са убедени, че могат да отгледат в тяло на свиня човешки органи и по този начин да революционизират медицината.

В лабораторни условия развъждането на „резервни части“ за човешкото тяло изглежда по следния начин: от ДНК зародиша на свиня учените премахват гените, отговорни например за развитието на панкреас. Това място се запълва с човешки стволови клетки, модифицирани по начин, който позволява да се формира и израсне именно панкреас. Зародишът в продължение на по-малко от четири месеца се развива в тялото на свинята, а прасето, което се ражда идва на „бял свят“ с човешки панкреас.

Методът, за който става дума, е доста обещаващ. Над него са работили също и американски учени. Първоначално е тестван върху мишки и плъхове, а по-късно върху овце и свине. Последните са се оказали идеалните „инкубатори“ за човешки органи.

Смята се, че животните с култивирани човешки органи могат да се превърнат в донорска банка.

Според оценката на полския изследовател проф. Збигнев Влодарчик, ръководител на клиниката по трансплантология и обща хирургия в Бидгошч, изследванията в Япония и САЩ са добра посока и шанс за трансплантологията. И все пак научните планове събуждат множество противоречия и опасения сред биоетиците и защитниците на правата на животните.

И това съвсем не е случайно. Бъдещето ще покаже доколко този метод работи на практика и е в състояние да спасява човешки животи. Така или иначе остава отворен, според мен, въпроса за отхвърлянето на органа, както и за влиянието на отгледания в свиня човешки орган върху цялостното, следващо трансплантацията, развитие на човека.

Източник: TVN24/RZ (2018) Hodowla ludzkich narządów w świni szansą transplantologii? W: Rynek Zdrowia z 24 maja. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/hodowla-ludzkich-narzadow-w-swini-szansa-transplantologii,184287,11.html

Снимка: http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/hodowla-ludzkich-narzadow-w-swini-szansa-transplantologii,184287,11.html

доц. д-р Божидар Ивков

ЯЙЦАТА СА ЗДРАВОСЛОВНА ХРАНА!

Етикети

cholesterol, cholesterol; потребление яиц, cukrzyca typu 2, диабет 2 типа, диабет тип 2, консумация на яйца, холестерин; egg consumption, холестерол; spożycie jaj, type 2 diabetes

Въпреки масово разпространеното мнение яйцата не повишават равнището на холестерола в кръвта. Те могат да се консумират дори от хора с наднормено тегло и хора с диабет тип 2. Това показват последните изследвания.

Най-новите изследвания на влиянието на консумацията на яйца върху здравето, са проведени от изследователи от Университета в Сидни, Австралия (Diabetes and Egg, DIABEGG, American Journal of Clinical Nutrition). От тези изследвания излиза, че дори хора с диабет тип 2 или застрашени от появата на това заболяване, могат да консумират яйца без да се притесняват за здравето си. Те са много ценни като нискокалорични източници на важни хранителни вещества, както отбелязват учените.

Много изследователи подчертават, че приемането на холестерол, намиращ се в храната, има слабо влияние върху равнището на серумния холестерол. Има учени, които твърдят, че холестеролът, съдържащ се в яйцата, дори може да има положителен ефект върху здравето.

Макар сами по себе си яйцата, дори консумирани в големи количества, най-вероятно да нямат негативно влияние върху здравето на човека, то това съвсем не е така с мазнините, които се поемат заедно с яйцата, особено при пържене. Сред учените цари единодушие, че най-голяма вреда за хората имат преработената храна и транс мазнините. Следователно, яйцата сами по себе си не са нездравословни. Но когато бъдат изпържени с бекон, или се консумира с тях големи количества бял хляб, пържени картофи (особено вредни за диабетици), колбаси и други продукти на съвременната нездравословна хранителна промишленост, тогава нещата придобиват съвсем различен характер и вредите могат да бъдат огромни.

Д-р Jyrki K. Virtanen, експерт в Университета в Източна Финландия, Kuopio, който също е изследвал здравните последици от консумацията на повече яйца, смята, че това (едновременната консумация на преработени храни и транс мазнини и яйца) може да бъде причина, поради която някои изследвания проведени в САЩ, са показвали зависимост между високата консумация на яйца и повишения риск от смърт поради сърдечносъдови проблеми.

Много е важно да се консумират яйца от кокошки, които не са били хранени със смески, т.е. такива, в чиято храна отсъстват хормони и антибиотици, защото те попадат в организма на човека чрез яйцата и месото и имат негативно влияние. Но за мнозинството граждани това е почти невъзможно.

Източници: rp.pl/RZ (2018) Jaja są zdrowe, dopóki nie smażymy ich na bekonie. W: Rynek Zdrowia, z 23 maja. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/jaja-sa-zdrowe-dopoki-nie-smazymy-ich-na-bekonie,184283,11.html

Fuller, N. R., A. Sainsbury, I. D. Caterson, G. Denyer, M. Fong (2018) Effect of a high-egg diet on cardiometabolic risk factors in people with type 2 diabetes: the Diabetes and Egg (DIABEGG) Study—randomized weight-loss and follow-up phase. In: The American Journal of Clinical Nutrition, https://doi.org/10.1093/ajcn/nqy048.

доц. д-р Божидар Ивков

МИСЛИЧКИ II (№ 20 -14.05.-20.05.2018)

Етикети

афоризми, максими, мисли

Човек нито може, нито трябва да се стреми да обхване необятността на културата, на създадените преди него наука и изкуство. Но е длъжен да се прекланя пред достъпното за него знание и красота. Дължи го на себе си, на собствения си интелект и душевност. Иначе, за какво живее?

*****

Преди да бъде учен или човек на някакво изкуство, индивидът е човек и именно тази своя човечност той привнася в науката и изкуството, които създава. Знанието и красотата носят всички белези и характеристики на човечността на създателите си.

*****

Смисълът на живота е в нас самите и в човека, когото обичаме и ни обича. Без самоосъзнаване и любов ние не сме нищо друго освен „голи“ биологични индивиди.

*****

Много бих се радвал ако понякога нашите политици изоставят наглия си нарцисизъм и ламтежа за пари, и помислят за благото на народа си, чийто представители са… уж!

*****

Вечността и ежедневието са смъртни врагове. Не можеш да ги подчиниш. Принуден си да избереш страна. И това е тежък избор, особено ако съзреш същината и на двете.

*****

Пред голямото страдание дори боговете се прекланят!

*****

Често хронично болният прилича на окован във вериги роб, който тегли галера. Прекланям се пред хората, които го правят с усмивка.

*****

Ако не можеш да бъдеш искрен пред себе си, не можеш да бъдеш искрен пред никого.

*****

Само слабите хора не искат да видят истината за себе си и измислят всевъзможни оправдания за слабостта си.

Божидар Ивков

КИСЕЛОТО МЛЯКО МОЖЕ ДА ИМА ПРОТИВОВЪЗПАЛИТЕЛНО ДЕЙСТВИЕ

Етикети

воспаление, възпаление, ендотоксини, кисело мляко, endotoksyny; yogurt, endotoxins; йогурт, inflammation, jogurt, эндотоксины, zapalenie

Регулярната консумация на нискомаслено кисело мляко може да помогне при редуцирането на нивото на хроничното възпаление в организма. Това показват резултати от изследване, публикувани в списанието „Journal of Nutrition“.

Учени от Университета Уисконсин-Мадисън в САЩ са проверявали влиянието на киселото мляко върху намаляване на възпалителните състояния чрез предотвратяване на проникването на ендотоксини (провъзпалителни токсини, произвеждани от чревни бактерии) в кръвоносната система.

В изследването са участвали 120 жени пред менопауза, половината от които са били с наднормено тегло. В продължение на 9 седмици едната половина от жените е приемала 340 гр. нискомаслено кисело мляко, а другата – контролна група – са приемали пудинги, без млечни съставки.

В различни моменти през този период учените са вземали кръвни проби от респондентките, за да установят нивото на ендотоксини в кръвта и на маркерите, отчитащи наличието и силата на възпаление в организма. Оказало се, че в групата, консумираща кисело мляко е настъпила видима промяна на параметрите, свързани с регулацията на възпалителното състояние, в т.ч. и на протеина TNF.

В самото начало и в края на изследването на жените е дадено кисело мляко или пудинг, a след това храна с високо съдържание на мазнини и въглехидрати, осигуряващи чак до 900 калории. Анализът на кръвта е показал, че консумацията на кисело мляко преди хранене има връзка с намаляването на равнището на ендотоксини и на стойностите на маркерите за възпаление, а при жените с наднормено тегло и с подобряване на метаболизма на глюкозата, докато пудингът не е показал подобни резултати.

„Резултатите от нашето изследване показват, че редовната консумация на кисело мляко може да действа противовъзпалително. Макар че противовъзпалителните лекарства, като aspiryn, naproksen, hydrokortyzon или prednizon контролират възпалителните състояния, те има странични ефекти. Ето защо се нуждаем от допълнителни методи, особено безопасни, ефективни и възможни за прилагане в продължителна перспектива“, казва ръководителя на изследването д-р Brad Bolling.

Следващата стъпка на изследователите е насочена към установяване на това, кои съставни части на киселото мляко имат противовъзпалителен характер и влияние.

*****

С други думи, хората с хронични заболявания, в т.ч. и автоимунни такива, е добре да консумират нискомаслено кисело мляко, което ако не друго вероятно би могло да спомогне за забавяне, не повишаване или дори за редуциране на възпалителните състояния в организма. Става дума за регулярна, продължителна консумация. Установеният факт, че киселото мляко има отношение и към метаболизма на глюкозата вероятно би могло да помогне и на хората с наднормено тегло, а защо не и на хората с диабет.

Източници: PAP/RZ(2018) Naukowcy: regularne spożywanie jogurtu może działać przeciwzapalnie. W: Rynek Zdrowia, z 16 maja 2018 http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/naukowcy-regularne-spozywanie-jogurtu-moze-dzialac-przeciwzapalnie,184035,11.html

Pei,R., D. M. DiMarco, K. K. Putt, D. A. Martin, Ch. Chitchumroonchokchai, R, S. Bruno, B. W. Bolling (2018) Premeal Low-Fat Yogurt Consumption Reduces Postprandial Inflammation and Markers of Endotoxin Exposure in Healthy Premenopausal Women in a Randomized Controlled Trial. In: Journal of Nutrition, https://doi.org/10.1093/jn/nxy046

доц. д-р Божидар Ивков

ДИЕТАТА НИ ВЛИЯЕ ВЪРХУ СЪСТОЯНИЕТО НА НАШИЯ МИКРОБИОМ

Етикети

diet, dieta, диета, здраве, микробиоз, микробиом, microbiom, mikrobiom, растителни храни; zdrowie, растительные продукты, plant foods; здоровье, pokarmy roślinne; health

Учени от калифорнийския Университет в Сан Диего (САЩ), са публикували в „mSystems“ първите резултати от реализацията на проекта American Gut Project.

Смята се, че това е най-големия досега изследователски проект за изследване на човешкия микробиом, защото обхваща хора, живеещи в Северна Америка, Австралия, Европа и Азия. Изследвани са над 11 хил. човека.

Последните изследвания и пресмятания показват, че организмът или тялото на средностатистическия Homo sapiens се състои от над 30 хиляди милиарда човешки клетки и близо 39 хиляди милиарда клетки на микроби. Заедно те създават т.нар. холобионт – същество, обемащо много живи същества, т.е. единични бионти.

При споменатото изследване учените са показали, че човешкия микробиом се повлиява много съществено от това, което консумираме. Оказало се, че респондентите, в чиято диета присъстват над 30 вида растителна храна, имат по-разнообразен микробиом в сравнение с тези, които се ограничават седмично до 10 и по-малко вида растителна храна.

Потвърдено е, също така, че антибиотиците, приемани при тежки бактериални инфекции – обърнете внимание: бактериални, а не вирусни инфекции – унищожават микробиома на човека, т.е. убиват онези бактерии в тялото, които не са болестотворни и които са потребни за правилното му функциониране.

Това, което е учудило учените е факта, че в микробиома на хората, приемащи повече видове растителна храна, са открити по-малко гени за резистентност към антибиотиците.

*****

В момента на столичните пазари може да се открие голямо разнообразие от растителни продукти, в т.ч. домати, чушки, картофи, броколи, карфиол, коприва, лапад, спанак, салати, репички и др. (да не говорим за подправките), както и добро разнообразие от плодове – ябълки, круши, банани, ягоди, череши и др. Друг е въпросът, какво е качеството на тези храни.

Съвсем не е случайно, че на хората с ревматодини заболявания се препоръчват определени хранителни продукти от растителен произход, които имат свойството да понижават силата и продължителността на възпалителните процеси.

Мое дълбоко убеждение е, че между автоимунните заболявания и състоянието на микробиома има преки връзки, влияния и взаимодействия. Ако не ги познаваме, това не означава, че те не съществуват. Убеден съм, че определено състояние на микробиома има пряко отношение към възникването и развитието на едно или друго автоимунно заболяване. Човешкото тяло е изключително сложна, жива, мега система, която докато е жива е в непрекъснато движение чрез взаимодействията, протичащи вътре в нея, от една страна, и взаимодействията й с външната среда.

Доброто, разнообразно хранене, разбира се, без вманиачаване и крайности, е условие за високо качество на живота и социално развитие на човека.

Източници: GW/RZ (2018) Badania: dieta wpływa na skład naszego mikrobiomu. W: Rynek Zdrowia, z 17 maja 2018. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/badania-dieta-wplywa-na-sklad-naszego-mikrobiomu,184081,11.html

http://msystems.asm.org/content/3/3/e00031-18 // DOI: 10.1128/mSystems.00031-18

Снимка: http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/badania-dieta-wplywa-na-sklad-naszego-mikrobiomu,184081,11.html

доц. д-р Божидар Ивков

СПИСАНИЕ „БЕХТЕРЕВСКИ ТЪРСЕНИЯ“

Работя! Пиша част, посветена на историята на инвалидността, която е елемент от по-голям материал. Излязъл съм от праисторията и се „размотавам“ в древността. След Месопотамия, се настаних за кратко в древен Египет. Спомних си, че някои мои приятели – фараони, са от „бандата на бехтеревците“ и реших да направя справка кои точно бяха тези владетели. Опитах се да намеря достъп до списание „Бехтеревски търсения“, но уви… не успях.

Като бивш главен редактор на единствените два броя, които излязоха от списанието си позволявам да ги публикувам в блога си, за да може всеки, който се интересува да има свободен достъп до материалите в тях.

Божидар Ивков

BT-2012-1

BT-2013-12