„За първи път Мариса осъзна, че от гледна точка на пациента „малка“ хирургия не съществува“.
Р. Кук, 1996, с. 9
В средата на миналата година, в списание „Хирургия“ (Surgery), сътрудници на американската клиника Мейо, представят статистика за грубите грешки, допуснати от хирурзите на клиниката в продължение на пет години.
Оказва се, че сериозните нарушения или лекарските грешки, които „никога не се случват“, всъщност са се случили 69 пъти за тези пет години. Според данните, които са обнародвани в списанието „Surgery“, лекарите, работещи в клиниката Мейо за тези пет години са извършили 1,5 милиона инвазивни процедури, като в 69 от тях лекарите са допуснали груби грешки – или в 0,005% от случаите.
От гл.т. на статистиката това е пренебрежимо малък дял на лекарските грешки. От гледна точка на всеки от тези 69 пациенти, лекарите са сгрешили в 100% от случаите, защото грешката е допусната именно при техния конкретен случай.
От изследването на Джулиана Биндженър и колектив става ясно, че най-честите грешки, допускани от хирурзите, са провеждане на неправилна операция – в клиниката Мейо това се е случили 24 пъти. Следват грешките, свързани с извършване на необходими операции, но на неправилно място или област на тялото – 22 пъти. Пет лекари пък неправилно са поставили имплант, а в 18 случая хирурзите за „забравяли“ в тялото на пациента си чуждо тяло. В последния случай, обаче, колкото вина имат хирурзите, толкова и операционните сестри, които преди „затваряне“ на пациента трябва да установят дали целия използван за операцията инвентар, е наличен, т.е намира се извън пациента.
И така, налице е следната равносметка: една груба грешка на 22 000 правилно извършени операции, а около една трета от грешките са били допуснати при относително прости процедури. Изключително важно е да се подчертае, че авторите на изследването акцентират върху факта, че нито една грешка не е довела до смъртен изход при някой пациент. И все пак – използвайки философията на японските фирми за качество – трябва да сме наясно, че за 1 пациент от тези 22 000, операцията не е била направена на нужното ниво и най-вероятно това е довело до допълнително страдание. Според Биндженър и колегите й, те са искали да „покажат, че в лекарската практика може да се случи всичко. Медиците са длъжни да поддържат своята бдителност, като обсъждат с колегите си потенциалните проблеми“.
Интересна е класификацията на грешките, която са създали учените. Според тях са наблюдавани 4 категории грешки:
1. Предпоставки за действие. Тук попадат грешките, предизвикани от такива фактори, като стрес, преумора, прекалена самоувереност в себе си, неадекватна комуникация с колегите;
2. Опасни действия. Това са тези действия, които са свързани с нарушаване или игнориране на правилата за работа на хирурзите.
3. Лош контрол. Липсата на адекватен контрол и самоконтрол също може да предизвика грешки.
4. Погрешно планиране на операцията. Това са грешки, които възникват още в етапа на планиране на операцията.
На тази основа е възможно да се състави и класификация на типа лекари, които най-често допускат грешки. Но не това е целта на този материал.
Според авторите на цитираното изследване, за да се избегнат грубите грешки, е необходимо клиниката да прилага системен подход за подобряване на комуникацията между работещите в нея. При съставяне на разписанията за операции ръководителите трябва да вземат предвид множество фактори, като едни от най-важните са: състав на оперативния екип – хирургията е екипна дейност (хирурзи, анестезиолози, операционни и анестезиологични сестри), професионално натоварване на членовете на екипа, както и натрупаната умора във всеки лекар, на когото предстои да оперира.
***
В медицинската практика се допускат ежедневно грешки. За щастие огромното мнозинство от тях нямат негативни или трагични последици. Онова, което е важно за лекарите, според мен, е да усвояват непрекъснато голямото изкуство и наука, наречено лечение. А това – освен всичко друго – означава да не се разчита прекалено на рутината и – може би най-важното – да се помни, че за пациента няма „малка“ хирургия или незначителен здравен проблем.
Проблемът не е само в лекарите, но и в здравната система – често грешките са пряка или косвена последица и недомислията в здравните политики. За българското здравеопазване това може би е водеща причина.
А пациентите трябва да бъдат наясно с едно свое фундаментално задължение: медицинския персонал трябва да бъде уважаван и ценен, докато той самия не докаже, че не е достоен за това.
Литература и източници
Кук, Р. (1996) Признаци на живот. Издателство „Народна култура“, София
Bingener, J., MD et al. (2015) Surgical never events and contributing human factors. In: Surgery, June 2015 DOI: 10.1016/j.surg.2015.03.053
http://www.sciencedaily.com/releases/2015/06/150601122313.htm
http://medportal.ru/mednovosti/news/2015/06/02/902errors/
доц. д-р Божидар Ивков
