ОТКРИТ Е МЕХАНИЗЪМ В МОЗЪКА, КОЙТО ПРЕДПАЗВА ОТ БИПОЛЯРНО РАЗСТРОЙСТВО

Етикети

a protective mechanism of the brain, brain, биполярно разстройство, защитен механизмъ в мозъка; bipolar disorder, мозък, невронни връзки, превенция, neural connections, prevention

В мозъка ни съществува механизъм, предпазващ от развитие на биполярно разстройство (ChAD). Този механизъм е бил открит от учени от Медицинската академия в Mount Sinai (USA) по време на изследване, което е било провеждано с участието на кръвни роднини на пациенти с това заболяване. Информация за това е поместена в престижното научно списание „American Journal of Psychiatry“.

Изследователи от Медицинската академия в Mount Sinai са открили, че големия брой нервни връзки в района на основната мрежова активност (default mode network) в мозъка, е в състояние да предпазва от развитие на биполярно разстройство хората, при които – от гл.т. на кръвното родство – се проявява 10-кратно по-голяма вероятност от манифестация на това разстройство.

Специалистите са използвали магнитен резонанс (fMRI) за изобразяване на мозъка при 78 пациенти с биполярно разстройство, 64 здрави техни родственици и 41 здрави, несвързани с тях доброволци.

Учените забелязали, че макар в мозъците на братята и сестрите на пациентите с биполярно разстройство е имало неправилни невронни връзки в районите, отговорни за впечатленията и движението – характерни за болните лица, техните родственици не са имали симптоми на заболяването. Защото тези дефицити са били компенсирани от големия брой връзки в сферата на мрежата на базовата активност, свързана с вътрешните мисловни процеси (например свободното движение на мисълта). Повишения брой връзки в този регион отсъствал при пациентите с биполярно разстройство.

„Мнозинството рискови фактори за появата на биполярно разстройство – в т.ч. и генетичния риск, стресови преживявания в ранно детство, или преживяна травма – не се подават ба модификация. Нашето изследване показва обаче, че мозъкът модифицира нервните връзки, за да се противопостави на биологическата податливост към развитие на болестта. Това дава надежда за използването на естествения потенциал на мозъка за създаване на превантивни техники“, казва проф. Sophia Frangou – един от авторите на изследването.

Учените вече са започнали експерименти, чиято цел е да проверят възможна ли е трансформация на нервните връзки в мозъка на лица, застрашени от поява и развитие на биполярно разстройство чрез стимулиране на провеждане на специализирани упражнения на компютър. Първите резултати от тези експерименти показват, че прости компютърни техники оказват влияние върху промяната във функционалната структура на мозъка и облекчават симптомите при пациентите.

Биполярното разстройство е психично заболяване, което се характеризира с следващи една след други фази на мании и депресия. Болестта в много голяма степен нарушава нормалното ежедневно функциониране на страдащите от нея хора.

***

И тъй като не съм специалист по-добре е да дам думат на специалистите. Ето няколко цитата от книгата на Д. Кар „Под повърхността“, които пряко или косвено са свързано с казаното по-горе:

„Уилям Джеймс… „Нервната тъкан изглежда надарена със забележителна пластичност”. Подобно на всяко физическо съединение „външни сили или вътрешно напрежение могат постоянно да променят структурата й”. (с. 31)

***

„невропластичността не само е възможна, но се и проявява постоянно… Именно така се адаптираме към променящите се условия, научаваме нови факти и развиваме нови умения”… „Пластичността е нормалното състояние на нервната система през цели ни живот”… невропластичността е един от най-важните продукти на еволюцията, отличителен белег, който се е развил, „за да даде възможност на нервната система да избегне ограниченията на генома и така да се адаптира към външните влиания, физиологическите промени и преживяванията”. Конструкцията на мозъка е гениална не защото е изтъкана от връзки, а защото всъщност не е”.(с. 42)

***

„… мозъкът и произлизащият от него ум непрестанно се променят. Това е вярно не само за всеки един от нас. Вярно е за всички нас като биологичен вид”. (с. 50)

***

„… инструментите, които човек използва в помощ на нервната система или в допълнение към нея, оформят физическата структура и дейността на човешкия ум, т.е. всички онези технологии, които с течение на времето променят начина, по който намираме, съхраняваме и тълкуваме информацията, насочваме вниманието си и използваме сетивата си, запомняме и забравяме. Тяхната употреба заздравява някои невронни вериги и отслабва други, подсилва определени характеристики на ума и оставя други да изчезнат. Невропластичността предлага липсващите звена, с помощта на които можем да разберем ка информационните медии и другите интелектуални технологии упражняват влиянието си над развитието на цивилизацията и спомагат за направляване на историята на човешкото съзнание на биологично ниво” (с. 61)

***

И още няколко цитата. Този път от книгата на М. Ридли Геномът:

„… химията на мозъка се определя от сигналите, които хората получават от обществото. Биологията определя поведението, а биологията зависи от обществото. Описах същото явление при кортизоловата система на тялото – и ето същото отновo тук при серотониновата система на мозъка. Настроението, съзнанието, личността и поведението са социално определени, но това не означава, че те не са също така определени биологически. Социалните влияния върху поведението се проявяват чрез включване и изключване на гени. (с. 208)

***

Ясно е, че има различни вродени типове личности, и че хората се различават по начина, по който отговарят на обществените стимули. Едни гени променят скоростта на синтеза на серотонина, други – реакцията на серотониновите рецептори… това, което наричаме личност, до голяма степен е въпрос на химия на мозъка. Има много различни начини, по които това уникално съединение, серотонинът, може да бъде свързано с вродените различия в характера. Тези различия са насложени върху множеството начини, по които серотониновата система на мозъка отговаря на външните влияния, като например социалните сигнали. Някои хора са по-чувствителни към външни сигнали. Това е истината за гените и околната среда: лабиринт от сложни взаимодействия между тях, а не еднопосочен детерминизъм. Общественото поведение не е някаква външна серия от събития, която изненадва нашите души и тела. То е неразделна част от това, което сме и нашите гени са програмирани не само да произвеждат социално поведение, но и да реагират на него. (с. 208-209)

***

Научаването е обратно на инстинкта. Истинктът е генетично обусловено поведение; научаването е поведение, което се променя от опита. (с. 265)

***

Мозъкът все още е тайнство, което тепърва предстои да се разгадава, въпреки, че днес знаем за анатомията и физиологията му много, както никога до сега. И въпреки това той си остава до голяма степен непозната Вселена.

Източници: PAP/RZ (2017) Zidentyfikowano mechanizm chroniący przed chorobą dwubiegunową. W: Rynek Zdrowia z 18 sierpnia 2017 http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/zidentyfikowano-mechanizm-chroniacy-przed-choroba-dwubiegunowa,175638,11.html

Doucet, G. E., D. S. Bassett, N. Yao, D. C. Glahn, S. Frangou (2017) The Role of Intrinsic Brain Functional Connectivity in Vulnerability and Resilience to Bipolar Disorder. In: American Journal of Psychiatry, https://doi.org/10.1176/appi.ajp.2017.17010095

Кар, Н. (2012) Под повърхността. Как интернет влияе върху четенето, мисленето и паметта. Издателство „ИнфоДар”, София.

Ридли, М. (2002) Геномът. Автобиография на един биологичен вид в 23 глави. София, Издт. „Сиела”.

доц. д-р Божидар Ивков

Реклама

ПАРАФРАЗИ ПО МИСЛИ НА РАБИНДРАНАТ ТАГОР

Етикети

Рабиндранат Тагор;, парафрази, paraphrases, Rabindranat Tagore

Реката на знанието тече през джунглата на заблудите.

***

Капката вода е прозрачна, но в морето я губи. Езикът на малките истини са ясните, прости и разбираеми слова. Езикът на великата Истина, е великото безмълвие.

***

Песимизмът е форма на духовен дефицит.

***

Езикът на безкрая е задаването на вечни въпроси и получаването на мълчаливи отговори.

***

Много хора могат да говорят добре и смислено, твърде малко обаче умеят да слушат и да разбират, защото за това трябва сила на ума.

***

Нямам време да мисля, кому и какво добро да сторя. Мога ли, просто го правя.

***

Най-страшния и безмилостен звяр на планетата е човекът.

***

Всяка религия, веднъж предявила претенции за всеобщност, вече се е превърнала в политическа тирания.

***

Човек се страхува най-много от самия себе.

***

Лъжата никога не може да израсне и да придобие статута на истина, но често придобива статута на насилие.

***

Дори безкрайността някъде или някога свършва.

***

Насилници обикновено са слабите хора.

***

Истинското щастие е в това да отдадеш себе си на друг и да бъдеш приет от него, запазвайки собствената си индивидуалност.

***

Ум, в който царува логиката, е подобен на клин. Той винаги се движи напред.

***

Звездите не познават страха, че могат да ги сбъркат със светулки.

***

Не можеш да покориш върха само като гледаш планината.

***

Затворете в най-тъмния затвор грешките и светлината на истината никога не ще проникне в него.

***

Семейният живот е изкуство, което изисква ежедневно усъвършенстване.

***

За да се сбъдват желанията трябва да бъдат сдържани.

***

Ако тъгуваш за слънцето, няма да видиш красотата на звездите.

***

Ако не обичаме – не живеем!

***

Това, че аз съществувам, дишам, пиша, творя, е истинско чудо, наречено живот.

***

Самотата се превръща в принцеса, когато светлината на любимия човек я освети.

***

Истинското богатство, на което съм собственик, не са външните материални блага, а това, което нося непрекъснато със себе си.

Божидар Ивков

ПАРОДОНДОЗА И РИСК ОТ БОЛЕСТ НА АЛЦХАЙМЕР

Етикети

; chronic disease, Alzheimer's disease, болест на Алцхаймер, възпаление; periodontal disease, парадонтоза, inflammation, хронично заболяване

Оказва се, че хроничното заболяване на венците, познато почти на всички под наименованието пародонтоза, освен че води до сравнително бърза загуба на заъбите, има и връзка с повишения риск от развитие на болестта на Алцхаймер. До това заключение са достигнали учени от Тайван. Специализираното списание „Alzheimer’s Research and Therapy” публикува статия на тази тема.

Учени от Chung Shan Medical University в Taizhong (Тайван) са стигнали до този извод след като са анализирали информация от базата данни на тайванската система за здравно осигуряване, която се отнася до лицата на 50 и повече години. Сравнена е група от 9291 пациенти, при които е диагностицирана пародонтоза в периода 1997-2004 с подбрана – между другото според пола, възрастта и различни заболявания – група лица без възпалителни заболявания.

Оказало се, че хората с пародонтоза по-често от техните връстници от контролната група имат например твърде високи нива на холестерол и други липиди в кръвта (т.нар. хиперлипидемия) и депресии, по-често са преживели инсулт и са имали здравни проблеми, свързани с това.

Анализът показал, че при лицата, при които пародонтозата има хроничен характер, т.е. била е факт най-малко 10 години, са имали с 70% по-висок риск от разболяване от болестта на Алцхаймер, при това като са били взети предвид други фактори, за които се знае, че влияят върху развитието на това заболяване, такива като сърдечно-съдови заболявания (болест на сърцето, инсулт) или диабет.

Според авторите на работата получените резултати потвърждават предишни резултати от изследвания, че при инфекциозните болести, които включват и хронични такива, дори леки, възпалителни процеси, като дълготрайната пародонтоза, могат да играят важна роля за отключване на болестта на Алцхаймер.

Учените обръщат внимание на особената важност от ранно диагностициране и ефективно лечение на пародонтозата, за да може да се предотврати появата и развитието на болестта на Алцхаймер. Тук много голяма роля може да има образованието на обществото за влиянието на пародонтозата върху целия ни организъм и общото здравословно състояние, както и за голямата роля на хигиената на устната кухина в превенцията на това заболяване.

Според коментара за Reuters Health на д-р Yago Leira Feijoo от Universidad de Santiago de Compostela в Испания, който не е взел участие в изследването, днес учените не могат да обяснят дали зависимостта между пародонтозата и по-високия риск от болестта на Алцхаймер има причинно-следствен характер. По-скоро се подозира, че тази връзка има двустранна посока, коментира специалиста по епидемиология и стоматология.

Както е известно пародонтозата е заболяване на венците и другите тъкани заобикалящи и поддържащи зъбите. Появата и развитието й се свързват с определени бактерии и преди всичко с лоша хигиена на устната кухина, както и с работа при вредни условия. При пародонтозата венците са подути, болезнени и кървящи, а зъбите бързо се оголват и разклащат.

Когато пародонтозата не е лекувана се появяват т.нар. пародонтни джобове, в които се развиват прекрасни условия за живот на болестотворните бактерии. При хронична парадонтоза може да се стигне до увревждане на костта, от която са израстнали и в която стоят зъбите, а като краен резултат те да се оголят и да изпадат.

Изследванията показват, че про възпалителните връзки, създавани от болните венци навлизат е кръвообращението и водят до развитие на много хронични заболявания, в т.ч. болести на сърдечно-съдовата система, метаболични смущения, болести на дихателната система и бъбреците.

Пародонтозата може да предизвика и сериозни усложнения по време на бременността, например спонтанен аборт или преждевременно раждане.

***

И така, оказва се, че пародонтозата – обикновено смятана от много хора за „невинно“, но неприятно и болезнено заболяване на венците – може да предизвика или да е в основата на редица други тежки хронични заболявания.

От личен опит зная, че приема на капки от екстракт от грейпфрут и жабуренето на венците дава отлични резултати. Но това е единично наблюдение. Ето защо тук консултацията със стоматолог е просто задължителна. И не само. Известно е, че грейпфрутът има „способността“ да намалява или увеличава силата на действие на редица лекарства, предназначени за лечение на сърдечно-съдови заболявания. Така че консултацията с кардиолог също е задължителна.

Съвременната фармация разполага с най-различни средства за лечение и превенция на пародонтозата. Всеки сам за себе си трябва да прецени и открие най-доброто средство. И ако се налага – в краен случай – да приема и антибиотик.

Пазете зъбите си. Здравите зъби са основна предпоставка за добро сдъвкване на храната и здравословно хранене. И ако все пак човек загуби зъбите си и с протези може да компенсира в някаква степен липсата им, то с нищо не може да се компенсират уврежданията на вътрешните органи, предизвикани от пародонтозата. А появата на дадено хронично заболяване променя начина и качеството на живот и има далеч отиващи негативни социални и психологически последици.

Източници: PAP/RZ (2017) Długotrwała choroba dziąseł związana z ryzykiem alzheimera. W: Rynek Zdrowia z 23 sierpnia. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/badania-dlugotrwala-choroba-dziasel-zwiazana-z-ryzykiem-alzheimera,175759,11.html

Chang-Kai Chen, Ch.-K., Wu, Y.-T., Chang, Y.-Ch. (2017) Association between chronic periodontitis and the risk of Alzheimer’s disease: a retrospective, population-based, matched-cohort study. In: Alzheimer’s Research and Therapy, DOI 10.1186/s13195-017-0282-6. https://alzres.biomedcentral.com/track/pdf/10.1186/s13195-017-0282-6?site=alzres.biomedcentral.com

доц. д-р Божидар Ивков

БОЛКИ В КОЛЕНЕТЕ

Етикети

causes of knee pain, артроза, болки в коленете, ендопротезиране, превенция; аrthrosis, причини за болки в коленете, endoprosthesis, knee pain, prevention

Болките в коленете обикновено са резултат от дегенеративни процеси в коленните стави и това се приема за болест, настъпваща в периода на старостта. Това обаче, не е цялата истина. Последните изследвания показват, че коленните болки, са резултат на множество причини.

За артроза става дума тогава, когато започва да изчезва хрущялната тъкан в ставите, като едновременно с това възникват остеофити (костни израстъци) около ставата. Това винаги води до силни болки и ограничения във възможностите за пространствена мобилност, т.е. за движение.

Американски учени са публикували в специализираното списание „PNAS” резултатите от изследвания, в които представят напълно различен образ на това заболяване. Те изследвали как се е променял броя на пациентите с артроза от праисторическите времена, през времената на ранната индустриализация до наши дни. Те успели да потвърдят, че този брой е нараснал над два пъти (днес всеки пети американец след навършване на 45 години, страда от това заболяване, а след 60-та година от живота това се случва на всеки трети).

„Най-голямата изненада за нас беше това, че това се случва не поради повишаване на продължителността на живота или масовото разпространение на наднорменото тегло, а преди всичко поради условията на съвременния живот“ – казва един от авторите на изследванията Ian Wallace от Университета Харвард.

Това заболяване не е свързано изключително с процесите на стареене на организма, твърдят авторите на изследванията. За да бъде предотвратено е важно да се знае повече за рисковите фактори. Учените допускат, че дегенерацията настъпва в резултат на твърде малко движение, което води до изчезване на хрущяла и отслабване на мускулите. Вредна се оказва и диетата, при която се поемат големи количества преработени въглехидрати.

За вредни се смятат и ходенето по твърди повърхности – асфалт, неудобните обувки, възпалителни състояния на ставите. Разбира се и наднорменото тегло, което претоварва ставите.

Karl-Dieter Heller от Бруншвик, който е ръководител на Немското дружество по ендопротезиране, обръща внимание на честотата на проява на заболяванията на коленните стави и свързаните с тях ендопротезиращи операции. Той посочва, че техния брой в Германия бързо нараства. „Това не може да се обясни само с това, че все повече хора страдат от затлъстяване. Това е важен, но не единствен фактор“, смята специалистът.

Другите причини, изброени от учените от Харвард, се смятат за напълно разбираеми. Хората са започнали да се движат по-малко, било то в работата си, било то в свободното си време. А това води до недохранване на коленните хрущяли, до тяхното уреждане и унищожаване. Следват доста мъчителни преживявания – всяко движение е съпроводено с болки. И това е процес, който сам се задвижва и задълбочава.

Според споменатото Немско дружество всяка година в Германия се поставят около 170 хил. изкуствени коленни стави и 230 хил. изкуствени тазобедрени стави. В случаите, когато се имплантират коленни стави се наблюдава подмладяване на пациентите – те вече са около 20% на възраст под 60 години.

***

Тази ситуация вероятно е присъща за всички страни по света, в т.ч. и в България. Проблемът с болките в коленните стави има далеч отиващи социални, икономически и психологически последици. Силните болки могат да доведат до временна (но продължителна) или трайна инвалидизация, до загуба на работни места и безработица и др., т.е. да „отключат“ процесите на обедняване и сериозни семейни и личностни сътресения. Същевременно те натоварват, както бюджета на общественото здравеопазване, така и личните, семейните и на домакинствата бюджети, като в отделни случаи могат да доведат и до финансов крах при лица и семейства с ниски доходи.

Ето защо здравната превенция тук е от изключително голямо значение, както и при много други случаи и болести. Много е важно хората да бъдат информирани не само за възможните рискове от увреждане на коленете, свързани с различни биологически и особено социални фактори, но и за всички последици от увреждането на тези стави и наложителността на последващо ендопротезиране.

Източник: dw.com/RZ (2017) Badania: bóle kolan biorą się nie tylko z nadwagi. W: Rynek Zdrowia, z 16 sierpnia 2017 http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/badania-bole-kolan-biora-sie-nie-tylko-z-nadwagi,175593,11.html

доц. Д-р Божидар Ивков

ИДЕНТИФИЦИРАНИ СА НОВ ВИД МОЗЪЧНИ КЛЕТКИ

Етикети

artificial intelligence, brain, brain diseases, consciousness, изкуствен интелект; cell, клетка, мозък, мозъчни заболявания, съзнание

На пръв поглед идентични мозъчни клетки всъщност могат да принадлежат към стотици, дори хиляди различни видове, информира престижносто списание „Science“’.

Много често мозъкът бива сравняван с компютърна мрежа, макар и да се различава от нея твърде съществено. И ако част от нeговата функция е обучена, то много други зависят от самите мозъчни клетки.

Учени от Salk Institute и University of California в Сан Диего са изследвали 2784 клетки от кората на челния мозък на 25 годишен починал мъж, както и 3377 неврони от мозъка на мишка. При мишката учените успели да идентифицират 16 типа клетки, които са подобни на външен вид, но различаващи се по между си със своята генетична активност, а при хората – 21 клетки. Някои от видовете клетки не са били познати досега.

Според изследователите разбирането на ролята на отделните видове неврони (те могат да бъдат стотици или хиляди) се очаква да подпомогне изучаването и опознаването на механизмите на действие на мозъка, смущенията, свързани с различни заболявания, а също и тайните на човешкото съзнание. Това ще улесни също и работата върху изкуствения интелект.

Отделните клетки учените класифицирали според техния начин на метилиране на ДНК (метилиране – казано най-опростено – означава свързване на един въглероден и три водородни атома (метилова група) с друга молекула. Метилиране на ДНК – представлява процес на добавяне на химически молекули, които „включват“ или „изключват“ отелни гени). Присъединяването на метиловата група към биологическия носител на информация или нейното отстраняване, дава възможност да се промени активността на гените да се включват или изключват.

Учените предвиждат да продължат изследванията си върху мозъчните клетки в различни региони на мозъка, за да се идентифицират отделните видове клетки, които позволяват например: да се контролира предаването на сигнали между различни клетки или тяхната корекция; да се получи информация за специфични цветове, звукове, движения на наблюдаваните обекти, или докосването на комара до кожата и други стимули.

Когато листата на клетките бъде изготвена учените възнамеряват да сравняват активността на гените при здравите лица с активност на гените с тази на лица със заболявания на мозъка. Ако се знае точно, какви са изграждащите елементи на мозъка, ще бъде възможно да се симулира работата им при различните системи.

***

Струва ми се, че това е много важно откритие, което разкрива множество възможности за лечение на мозъчните заболявания. Но и както всяко друго подобно откритие то носи риск по отношение на посоките на развитие на изследванията и приложението на резултатите от тях, както и по отношение на субектите, които ще ползват тези постижения. Особено, когато става дума за изкуствен интелект.

Източник: PAP/RZ (2017) Naukowcy zidentyfikowali nowe rodzaje komórek mózgu. W: Rynek Zdrowia, z 14 sierpnia 2017. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/naukowcy-zidentyfikowali-nowe-rodzaje-komorek-mozgu,175552,11.html

доц. д-р Божидар Ивков

ИМПАКТ ФАКТОРИТЕ – ПРОФЕСИЯ ИЛИ БИЗНЕС?

Етикети

citation, знание, импакт фактор, наука, плагиатсво;, impact factor, knowledge, цитиране, plagiarism, science

Бележка: Публикувам този текст с любезното съдействие и разрешение на автора му – проф. д-р Силвия Минева. Всъщност той представлява фейсбук пост, но поради значимостта на темата, която разисква, реших, че не само си струва, но е и много важно да го поставя в блога си.

Публикувам го най-малко поради следните две причини:

(1) Напълно споделям и изповядвам патоса и идеите на проф. С. Минева относно наукообразието и халтурата в съвременната хуманитаристика. А аз не бих могъл толкова накратко и смислово богато да изразя тези идеи.

(2) Значимостта на темата не се определя от нейното съвременно звучене, или поне не само от него. А от факта, че повечето от засегнатите проблеми имат характера на жалони за бъдещето на хуманитарните или обществените науки. Бъдеще, което съвсем не изглежда светло. Особено като се вземе предвид, че описаните механизми създават незнание, превърнато, или по-точно, легитимирано от властови и/или финансови елити или овластени псевдоелити, в „знание“.

Приятно четене.

доц, д-р  Божидар Ивков

 

Да пребиваваш в отразената светлина на чужди мисли и идеи е типичен белег на наукообразието, характерно за съвременната хуманитарстика, наложено днес вследствие доминацията на нехуманитарното познание и наука.

Имам предвид онази „професионализация“, която предполага компенсиране на посредствеността като отсъствие на собствени, оригинални и автентични идеи и мисли с „професионалното“ , т.е. стандартизирано цитиране и позоваване на чуждите, което е толкова по-професионално, колкото е по-стандартизирано.

Така и най-посредственият „хуманитар“ се сдобива с демократичния шанс да направи незабележима посредствеността си и да стане „равен сред равните“, „добър“ научен работник, който е толкова по-ценЕн и уважаван, защото ще да е повече „знаещ“, колкото повече „е цитирал и е бил цитиран, съответно, а и колкото е той по-прецизен, подробен, разширяващ мащабите на това упражнение, толкова по-голям професионалист значи е този учЕн.

Днес осребряването на този схоластичен метод се е превърнало в крупен бизнес с глобални мащаби, съдейки по постоянните предложния, които постъпват в пощата ми с подкани да публикувам еди къде си срещу съответно заплащане за „рецензентите“ , щото има висок импакт фактор, демек ще се сдобия с лелеяната престижност да имам публикция в „номинирано“ издание и „цитирумост“ заради това, че е публикувано и значи повече видимо за същите като мен там, сиреч повече шанс някой да се позове на мен впоследствие. Така се получава забележителният дяволски, омагьосан кръг на съвременната научна публицистика – едни и същи хора, респ. организации, в които те работят, членуват и т.н.,публикуват, четат и плащат, за да публикуват и четат това, което същите тези хора пишат, за да публикуват там, където това е най-престижно, т.е. печелившо. По-самодостатъчна от такава самодостатъчна наука, трудно може да си представи човек!

Разбира се, това съвсем не означава, че изключвам положителния ефект от въпросните стандарти, когато те не са превърнати в инструмент за мерене на „ефективност“ и добиване на принадена стойност, а имат своето полезно предназначение като вид превенция срещу плагиатството, но нищо повече, защото превръщането на това занимание в източник за трупане на символен капитал за едни, а за други – в монополен бизнес, който осигурява лесна, бърза и не малка чиста печалба, едва ли допринася особено за „научния прогрес“, защото ни прави – ако използвам израза на Питагор по адрес на пишещите му събратя, в частност на Платон, ако не ме лъже паметта – само мнимо мъдри вместо истински мъдри.

Такива мисли ми пробягват през ума, докато редактирам текстовете за сборника от конференцията в чест на Аристотел, които, между другото, се оказаха много хубави и интересни и ще ви ги препоръчам без колебание, когато излезе сборникът. Докато ги чета обаче, се сетих и за оплакването на Лабрюйер в неговите „Характери“, че древните мъдри всичко са казали и почти нищо не са оставили за хората от следващите времена. Всъщност тази констатация е показателна не за „изчезването“ или края на мъдростта, а за нейната непреходност през вековете и значение за собственото ни самоопределение, кои сме, откъде идваме и защо е всичко това?, казано по-кантински.

проф. д-р Силвия Минева

 

ВЪТРЕКЛЕТЪЧЕН ИНДИКАТОР ЗА ПРИЕМАНЕ НА ЛЕКАРСТВА

Етикети

cell, drugs, белтъци, индикатор; method, клетка, лекарства, метод, indicator, proteins

Иновативен метод за следене на вътрешноклетъчния прием на лекарства са разработили учени от Швейцария, според публикация в „ACS Sensors“.

Според авторите на разработката от Institute of Chemical Sciences and Engineering в Лозана (Швейцария) при проектирането и тестването на нови лекарства ключов въпрос е сигурността, че лекарствата достигат там, където трябва и че прониква до целевото място в подходяща концентрация.

Същевременно днес достъпните методи за наблюдение и следене на действието лекарствата, се провеждат в малко реалистични условия. Друг техен недостатък е свързан с това, че не достига информация за количеството на лекарството, което на практика е проникнало в клетката.

Група изследователи, под ръководството на проф. K. Johnsson, е разработила иновативен метод за следене на дадено лекарство, навлязло в клетките на организма. Тяхното решение се основава върху флуоресцетни белтъци детектори.

Основата на метода е биосензор, създаван за конкретно лекарство и два флуоресцентни белтъка. Когато лекарството не е достигнало до клетката, белтъците светят с определена светлина, а когато то е проникнало в клетката, те светят с друга светлина.

Едновременно с това учените са оценявали способността на лекарството да преминава през клетъчните мембрани, както и кинетиката на въвеждане на и отвеждане от клетките на различни белтъчни частици.

Според учените такива индикатори могат успешно да се вкарат в организма на човека, което би направило възможно за изследователите да наблюдават поемането на лекарствата.

Експериментите са проведени за два класа „цели“: (1) свързани с транспорта на въглеродния диоксид и (2) с pH хомеостазата в човешкия организъм. Специалистите обаче, предвиждат, че техния метод ще може да се прилага към всички други ензими, които са предмет на интерес от страна на фармацевтичната промишленост.

***

Струва ми се, без да съм специалист в областта, че тази иновация е много важна и в този метод има бъдеще, разбира се, ако парите не го подчинят на „естествения“ си стремеж към нарастване и печалба, което и най-вероятно ще се случи. А опазаряването, дори на един метод, вече води до неговата компрометация. Бъдещето ще покаже.

Източници: PAP/RZ (2017) Naukowcy zaprojektowali wewnątrzkomórkowe czujniki poboru leków. W: Rynek Zdrowia, 07 sierpnia 2017 http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/naukowcy-zaprojektowali-wewnatrzkomorkowe-czujniki-poboru-lekow,175349,11.html

Scarabelli, S., K. Th. Tan, R. Griss¶, R. Hovius, P. L. D’Alessandro, T. Vorherr, K. Johnsson (2017) Evaluating Cellular Drug Uptake with Fluorescent Sensor Proteins. In: ACS Sensors,  DOI: 10.1021/acssensors.7b00331

Снимка: http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/naukowcy-zaprojektowali-wewnatrzkomorkowe-czujniki-poboru-lekow,175349,11.html

доц. д-р Божидар Ивков

ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВТА ВЕРОЯТНО МОЖЕ ДА ПОМОГНЕ ПРИ ДИАГНОСТИЦИРАНЕ НА СИНДРОМА НА ХРОНИЧНАТА УМОРА

Етикети

cytokines, възпаление, inflammation, синдром на хроничната умора, цитокини; CFS

Днес е възможно биомаркерите за възпаление да помогнат на лекарите да разпознаят синдрома на хроничната умора (CFS) – информира списанието „PNAS”.

Според информация на Nauka w Polsce (Науката в Полша), биомаркерите са били открити, когато колектив с ръководител Jose Montoyi (Хосе Монтоя) от Stanford University, е търсил в кръвта на 192 човека със синдром на хронична умора съответните цитокини – субстанции, чиято защитна функция се използва за контролиране на възпалителния процес.

Били сравнени равнищата на 51 различни цитокина при лицата с CFS и при 392 лица, при които този синдром не се наблюдавал. Станало ясно, че равнището на 17 от цитокините нараства пропорционално на това, до колко зле се чувства изследваното лице.

Общо взето се окзало, че само равнището на един цитокин е трайно високо при хората с CFS. Все пак, когато било взимано предвид засилването на симптомите, останалите 16 се откроили в анализа като свързани с това състояние. Например при лицата с тежки прояви на CFS трикратно по-високо е било равнището на хормона на апетита – лептин, който принадлежи към семейството на цитокините.

Засега учените не знаят дали нарастването на равнището на маркерите за възпаление може да бъде причина за CFS, или е последица от него. Онова, което обаче е много важно, както твърдят авторите, е, че резултатите като че ли потвърждават факта, че CFS е физиологично състояние, a не психосоматично разстройство. То има биологична основа, а излекуването с помощта на психотерапия и/или антидепресанти най-вероятно не е възможно.

Колективът на Montoyi иска да използва биомаркерите, за да изработи начини за диагностициране на CFS и за наблюдение на неговата тежест. Авторите се надяват, че цитокините могат да помогнат, също така, за идентифицирането на нови начини за лечение на синдрома.

Например норвежки изследователски екип е постигнал известен успех при лечението на CFS, въздействайки на имунната система и потискайки възпалителния процес с помощта на лекарството rytuksymab, което елиминира белите кръвни клетки, които могат да създават възпалителни антитела.

Засега не е ясно, какво предизвиква повишаването на равнището на цитокините при CFS, ъпреки това авторите предполагат, че възпалителния процес може да бъде провокиран от друг възпалителен процес – например херпес инфекция.

***

Известно е, че синдрома на хроничната умора е описан като заболяване за пръв път преди по-малко от 40 години – през 1980г. Той се характеризира с умора, която не преминава след почивка и се влошава след физическа или умствена работа.

Този синдром много често придружава манифестацията на някои автоимунни заболявания, особено ревматоидните. Човек е изправен пред трудната задача да се бори с хроничната болка и с… почти непрекъснатото усещане за умора, което допълнително затруднява не само неговите съпротивителни – биологични и психични – сили, но и извършването на ежедневните дейности и изпълнението на присъщите за всеки човек социални роли. С други думи, СХУ има сериозно негативно влияние върху социално-психологическите и социално-икономическите измерения на живота на човека, т.е. той придобива глобални измерения. Липсата на разбиране от страна на най-близките, недоверието им, дори не рядко подигравките – макар и добродушни, само задълбочават негативните последици от синдрома. Защото могат да изградят среда, генерираща постоянно психическо напрежение, което допълнително да засилва самия синдром, а и да провокира прояви на психични проблеми.

Във всички случаи този синдром оказва сериозно влияние върху работоспособността на човека, а оттук и подрива неговия социално-икономически статус.

И на края ми се иска да кажа нещо много простичко на онзи, онази неизвестен/на г-н/г-жа Всезнайко. Това, което работи при Вас, не значи, че работи при всички. Не познавам по-вредно нещо от натрапения лечебен егоцентризъм на всезнайковците.

Внимание, състрадание, особено съпричастност – това са условията, които създават благоприятен климат за хората със СХУ. Този климат има – далеч по-вероятно от натрапения лечебен егоцентризъм – макар и слаб лечебен ефект.

Източник: Nauka w Polsce/RZ (2017) Przewlekłe zmęczenie – w diagnozowaniu go może pomóc badanie krwi. W: Rynek Zdrowia. 05 sierpnia 2017 http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/przewlekle-zmeczenie-w-diagnozowaniu-go-moze-pomoc-badanie-krwi,175326,11.html

Снимка: http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/przewlekle-zmeczenie-w-diagnozowaniu-go-moze-pomoc-badanie-krwi,175326,11.html

доц. д-р Божидар Ивков

ОЧАКВА СЕ ДО 2050 ГОДИНА СЛЕПИТЕ ХОРА ДА СТАНАТ ТРИ ПЪТИ ПОВЕЧЕ

Етикети

"СЛЕПОТА", blindness, епидемиология на слепотата; vision, зрение, нарушение зрения, epidemiologii ślepoty, epidemiology of blindness; зрение, impairment of vision, социални проблеми на слепотата, социальные проблемы слепоты, увреждане на зрението, эпидемиологии слепоты; widzenie, problemy społeczne ślepoty, social problems of blindness, zaburzenia widzenia, ślepota

Според учените до 2050 г. над 3 пъти ще се увеличи броя на хората, които ще загубят зрението си. Това е прогноза, публикувана в доклад на страниците на престижното списание „Lancet Global Health“. Много от заболяванията на очите, които водят до слепота, както и самата слепота, все пак могат да бъдат предотвратени.

Днес в света живеят 36 милиона слепи лица, а до средата на века техния брой ще нарасне до 115 милиона човека. Учените предвиждат, че най-много хора ще загубят зрението си в Южна Азия и Субекваториална Африка. В Европа и САЩ основната причина за увеличаване на слепите хора е стареенето на населението.

Според проф. Rupert Bourne от Англия, Ruskin University, относителния дял на слепите хора намалява, защото се увеличава населението на Земята. Въпреки това общия брой на слепите се увеличава, защото една голяма част от лицата, които днес имат проблеми със зрението в бъдеще ще ослепеят.

Според данните в доклада, набрани в 188 страни, днес 200 мил. човека имат различни по вид и тежест увреждания на зрението, a до 2050 г. техния брой ще нарасне до 550 мил.

Според проф. Bourne дори и умерено увреждане на зрението влошава чувствително качеството на живот, а слепотата води до там, че в една или друга степен слепия човек става зависим от помощта на околните.

Авторите на доклада призовават правителствата да увеличат средствата за диагностициране и лечение на очните болести, в т.ч. на все по-често срещащата се катаракта.

Според Съюза на слепите в България незрящите лица в страната са около 18 000. Според публикации в пресата работещите слепи лица са около 550-600, а като цяло работещите лица в специализираните предприятия за лица с увреждания с над 50% трйно намалена работоспособност намалява. Стотици хиляди са хората с увредено – в една или друга степен – зрение.

Според СЗО 85% от сериозните зрителни проблеми могат да се предотвратят чрез въвеждане на комплексни диагностични и лечебни дейности. Например катарактата, която е възможно да се излекува чрез навременна операция. При нея се поставя изкуствена леща.

В България над 38 000 човека годишно се подлагат на тази операция. Голяма част обаче от населението, особено хората на 60 и повече години не са информирани за съвременните методи на лечение, а бедността е допълнителна бариера пред успешното лечение. Експертите твърдят, че оперативната интервенция при катаракта не бива да се отлага – колкото по-рано, толкова по-успешна е операцията. Съответно по-ранната намеса е по-малко травматична за пациента и с това се съкращава периода на възстановяване и адаптация.

Слепотата в глобален мащаб е, както следва:

– Южна Азия – 11,7 мил. души

– Източна Азия – 6,2 мил. души

– Юго-Източна Азия – 3,5 мил. души

– Субекваториална Африка – над 4% от населението

– Страните от Западна Европа – 0,5% от населението.

***

Настъпването на тежки увреждания на зрението или слепота е сериозно предизвикателство за човека. Съществуват различни теории за същността и последиците от слепотата. Тук само ще кажа, че слепотата поражда тежка инвалидност, която може да бъде разглеждана като комплексна или глобална. Защото увреждането на зрението може да доведе до увреждане на други органи и системи на тялото, да предизвика множествена инвалидност.

Струва ми се, че е важно да се знае, че силно увреденото зрение или слепотата води до сериозни затруднения, ограничения и/или невъзможност да се извършват самостоятелно присъщи за даден човек ежедневни дейности и да се изпълняват съответните социални роли.

Слепотата води до затруднения, ограничения или невъзможност да се действа в такива сфери на личния живот като: психологическа сигурност, придобити умения и извършване на дейности (например ограничения в пространствената мобилност), ограничения или невъзможност за оценка (например на красиво), професионален и социално-икономически статус, личностни аспекти. Публичните и социалните политики в България задълбочават тези проблеми чрез своята хоризонталност, липса на индивидуален подход, не отчитане на спецификата на потребностите на слепия човек, манкиране – имитация на дейност и др.

Слепотата често се превръща в живот в успоредна реалност. Колкото по-добре човек се адаптира към увреждането и комплексната рехабилитация е по-ефективна, толкова тази успоредна реалност повече се припокрива с приеманата за нормална реалност.

Сигурно е едно. Ако слепия човек има всички възможности за образование и професионална кариера, както зрящите хора, той е в състояние да развие всички свои възможности и способности и да бъде един нормален и полезен член на обществото. Тук примерите са неизброими.

В заключение ще напомня отново думите на Сократ на смъртното му ложе от едноименния роман на Йозеф Томан и Мирослава Томанова:

„Във всеки човек има слънце… само му позволете да свети…“

Източници: PAP/RZ (2017) Raport: do roku 2050 na świecie będzie ponad trzy razy więcej niewidomych. W: Rynek Zdrowia 03 sierpnia 2017 14:19 http://www.rynekzdrowia.pl/uslugi-medyczne/raport-do-roku-2050-na-swiecie-bedzie-ponad-trzy-razy-wiecej-niewidomych,175271,8.html

Ученые: к 2050 году в мире станет втрое больше слепых. https://news.mail.ru/society/30576004/?frommail=1

Bourne, R. R. A. S. R. Flaxman, T. Braithwaite, M. V. Cicinelli, A.i Das et all.(2017) Magnitude, temporal trends, and projections of the global prevalence of blindness and distance and near vision impairment: a systematic review and meta-analysis. In: Lancet, 2 august. http://www.thelancet.com/pdfs/journals/langlo/PIIS2214-109X(17)30293-0.pdf

http://femtolasik-sofia.eu/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%B4%D1%83%D1%80%D0%B8/%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B0/

Томан, Й., М. Томанова (1985) Сократ. Библиотека „Световни образи“. Изд. „Народна младеж“, София.

доц. д-р Божидар Ивков

НЯКОИ ПСИХИЧНИ И УМСТВЕНИ ПРОБЛЕМИ ИЗГЛЕЖДА СА НИ НАСЛЕДСТВО ОТ… НЕАНДЕРТАЛЦИТЕ

Етикети

autism, diseases, аутизъм, болести, гени, генно ибженерство, genes, genetic engineering, Neanderthals

Някои психични и умствени проблеми могат да бъдат генетично наследство от нашите изчезнали кръвни родственици – неандерталците. Учените са публикували резултатите от изследванията си на тази тема в списанието „Scientific Reports“.

Някои области на мозъка ни, които са свързани с психични и умствени разстройства, като шизофрения и състоянията от спектъра на аутизма, е възможно да са повлияни от гените, наследени от нашите родственици – неандерталците.

Както е известно след „изхода“ от Африка хората от време на време са се кръстосвали – доброволно или насила – с неандерталците. И до днес в човешкия геном са се запазили няколко процента неандерталски гени. Както твърдят учените от National Institute of Mental Health (USA), в изследване, проведено в група от 221 участници, гените са в състояние да влияят върху функционирането на мозъка ни.

Според изследователката Karen Berman позитивното влияние на неандерталските гени се простира в тези части на мозъка, които са отговорни за сръчността ни при боравене с инструменти, както и с виждането и локализацията на предмети – важни за неандерталците умения.

Изследванията на мозъка обаче, направени с магнитен резонанс, разкриват факта, че е възможно тези ползи да са свързани и със сериозни познавателни загуби, които се отнасят до социалната сфера.

Неандерталските гени, които подпомагат визуалните ни възприятия могат да носят и дефицити, които вероятно ведят до възникване на шизофрения или аутизъм.

Това още веднъж доказва тезата, че колкото повече знаем, толкова повече не знаем – независимо, че човешкия геном е разчетен.

В потвърждение на тази теза е и съобщението, че учени от САЩ и Южна Корея за първи път са успели да отделят ген с мутация, който причинява хипертрофична кардиомиопатия (каквото и да означава това). Генът е бил отделен от човешки ембрион. Резултатите от тези изследвания са публикувани в списание Nature.

Струва ми се, без да навлизам в подробности, че един от най-важните изводи от това изследване е, че да се сменят човешки гени с помощта на CRISPR-Cas9 и да се създават „дизайнерски“ деца (с определен цвят на очите, фигура и т.н.), е далеч, далеч по-сложно, отколкото се е смятало до сега.

И въобще, когато става дума за гени и генно инженерство винаги си спомням за брилянтния филм „Гатака“. И за една сравнително млада наука – биоетика, чийто предмет и обект на изследване е свързан (и не само с това) с изучаване на моралните аспекти на работата с гени и производството на биогенетични продукти.

Връзката знание-незнание не е единственото свързващо звено между „даровете“ на неандерталските гени и информацията за идентифицирания ген, предизвикващ определено заболяване. Струва ми се, че тук има далеч по-дълбоки и многостранни корелации и каузални връзки, силно натоварени с морални проблеми.

Така че, винаги, когато става дума за генетика, трябва да се внимава много, без разбира се да се пречи на научното развитие. Добро пожелание, но как да го реализираме на практика?

Източници: PAP/Rynek Zdrowia (2017) Pewne zaburzenia umysłowe mogą być dziedzictwem neandertalczyków… W: Rynek Zdrowia http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/pewne-zaburzenia-umyslowe-moga-byc-dziedzictwem-neandertalczykow,175236,11.html

Учоные впервые удалили из ДНК человеческого эмбриона ген, отвечающий за заболевание, 2017. https://meduza.io/news/2017/08/02/uchenye-vpervye-udalili-iz-dnk

доц. д-р Божидар Ивков