Днес светът е изправен пред нова структура на заболеваемостта. През ХХ век изцяло е променена честотата на типовете заболявания – „днес хронично болните са правило, а болните с остри заболявания – изключение”, т.е. в общата лекарска практика „хронично болните представляват 70%” (Дернер 2006: 156). Не малка част от тези хронични заболявания са социално значими: захарен диабет, затлъстяване, хипертония, онкологични заболявания и др.
Успоредно с глобализацията се засили влиянието и на пазарната икономика, и тя навлезе в сферите на здравеопазването и медицината. Икономическите интереси – стремежът към печалба, битката за конкурентноспособност и др. доведоха до там, че за фармацевтичните компании, за редица частни здравни заведения, а не рядко и за националните системи на здравеопазване, икономическата ефективност и печалбата се превърнаха в основна цел, а опазването на здравето на хората едва ли не остана като далечен спомен от „златния век” на медицината.
Например фармацевтичните компании в борбата си за все по-големи печалби, вдигали и продължават да вдигат голям шум около заболявания, които засягат малко хора. Така те привличат средства за изследвания и лечение. Същевременно все по-често не се обръща внимание на заболявания, които засягат големи части от населението на всяка страна (Тай 2012).
Не рядко новите лекарства не само, че не са по-добри от старите, а и са по-малко ефективни. Както показва анализът на Агенцията за контрол на качеството на лекарствените и хранителните продукти на новите лекарствени средства, появили се през 80-те години на ХХ век в САЩ, „53% от новите лекарствени средства не са имали никакво лечебно предимство пред вече съществуващите и само 16% са имали сериозни терапевтични предимства пред вече съществуващите на пазара лекарства” (Плавинский 2006; Drake, Ulman 1993). И още нещо интересно, но не предизвикващо изненада: под натиска на фармацевтичните компании тази Агенция била принудена да преустанови класификацията на новите лекарствени средства на класове по терапевтична значимост и затова нови данни от такова естество вече няма (пак там). Това обаче съвсем не означава, че нещата са се променили към по-добро. И така:
|
Разходите в здравеопазването нарастват.
Расте потребността от лекарства.
Въвеждат се все по-нови и скъпи методи и технологии за диагностика.
Резултатите: ниска ефективност на лечението.
|
Същевременно относителния дял на смъртността остава висок, а лечението на хроничните заболявания е с ниска ефективност. Загубите от неадекватно лечение или невъзможност да се контролира хроничната физическа болка например, нанасят огромни щети на икономиките по цял свят, но носят огромни печалби на медицинската и фармацевтичната индустрии.
Оказва се обаче, че смъртността сред пациентите, лекували се в скъпи болници, е доста по-висока в сравнение с тази при пациенти, лекували се в по-обикновени здравни заведения (Тай 2012).
Процесът на глобализация заедно с пазарната икономика, превърнаха медицината и здравеопазването от елемент на възпроизводствения компонент на обществото (като система) в елемент на компонента материално производство. Така тези институции са принудени да търсят всевъзможни пътища и да преследват максимална печалба. В това число и чрез оказване на безполезна, но по принцип безвредна медицинска помощ. Този вид помощ „…се отнася към най-маловажните увреждания, които нарастващата медицинска индустрия нанася на съвременното общество. Болката, дисфункцията, инвалидността и страданието, които са следствие от технологическите медицински въздействия, днес си съперничат със заболеваемостта, която е последица от нещастните случаи по пътищата и в производството, дори и от военните действия, което прави медицинското влияние най-бързо разпространяващата се епидемия на нашето време” (Illich 1976).
Свидетели сме на невероятна масирана атака на фармацевтичните фирми, които ежедневно рекламират по телевизията и другите електронни медии продукти – понякога абсолютно безполезни, маскирани като хранителни добавки. Появяват се и продукти, рекламирани от топ-модели с „неземна” красота. Рекламата внушава, че тази красота е резултат от употребата на рекламирания продукт, докато всъщност всичко е въпрос на компютърни програми и техника.
Рекламните технологии на големите фармацевтични компании въздействат на лекарите, настройват пациентите да използват повече лекарства за лечението на дадена болест или за премахването на даден симптом.
Никой обаче не си прави труда да информира пациентите за опасностите, които крие употребата на повече от едно лекарство. Заслужава внимание афористичното изказване на д-р Богуслав Хабрат от Института по психиатрия и неврология във Варшава: „Добрият лекар знае, как дадено лекарство действа и какви странични ефекти има, хората с академични титли знаят, какви взаимодействия могат да се извършват между две лекарства, най-знаменитите фармацевти и клиницисти знаят, как (взаимно) си въздействат три лекарства, как си взаимодействат четири лекарства вероятно знае само Господ бог, а как си взаимодействат 5 и повече лекарства вероятно остава извън знанието му”. Възниква въпросът: дали даването на лекарства на пациента за негово „здраве” винаги е в съответствие със стария медицински принцип преди всичко да не се вреди („primum non nocere”)? Убеден съм, че това не е така. Даването на лекарства често е свързано с принципите и законите на печалбата.
Процесите на медикализация на живота, интензивните рекламни кампании др., карат хората винаги да се чувстват болни от нещо. Здравият, но изпитващ в даден момент някакъв физически дискомфорт, човек започва да търси някакво лекарство за страданието си, да търси лекар и т.н., т.е. да започне да изразходва финансови средства, без да си дава сметка, че по този начин може да предизвика появата на същинско заболяване, провокирано от страничните ефекти на „доказано” безопасните лекарства (хранителни добавки).
Фармацевтичните компании и дистрибутори на лекарства умишлено задушават евтините и често много ефективни лекарства, лекарите и изследователите не развиват простите и евтини, доказали през вековете своята полезност методи на лечение, защото не носят или носят твърде малка печалба.
Чудесен пример може да се види в подходите и методите за лечение на ревматичните заболявания днес. Лечението им е изключително скъпо и увреждащо. Основите на това изключително агресивно лечение са кортикостероидите и т.нар. биологични лекарства, които пряко се намесват в имунната система. Постиженията на народната медицина, възможностите на медицинската рехабилитация при много от заболяванията просто вече не са предмет на обсъждане в процеса на взаимоотношенията лекар-пациент – проблем, породен пряко от здравноосигурителните отношения и публичните политики, регламентиращи тези отношения и легитимиращи корпоративни интереси на различни участници в процеса здравеопазване. Всичко това превръща ревматично болните в „медикализирани зомбита”, които не могат да видят нищо друго или по-далеч от проблемите, свързани с достъпа до едно лекарство или влиянието му и възможните странични негативни ефекти.
Съществува и друг проблем в глобален мащаб. Успоредно с политиката на „производство” на повече хронично болни и в съответствие с това на все повече лекарства и лекарствени технологии, непрекъснато се оказва влияние върху изследователите и лекарите да не вярват и да не се занимават(загуба на знание) с алтернативни методи на лечение – например много лекари, представители на традиционната медицина се отнасят открито враждебно към хомеопатията или народната медицина.
***
Мое дълбоко убеждение е, че здравето и животът на човека са изключително значими ценности и са достояние на цялото човечество. Те не са стока. И здравеопазване и/или медицина, които заместват здравето и болния като висши свои цели, с печалбата и парите, се превръщат в обикновени търговски дружества, които не са в състояние да опазват здравето на населението на една страна. „Когато между лекаря и пациентът застанат парите, забравете за опазване на здравето” – каза още през 2001 година доц. д-р З. Тонева.
Тук маркирах само малка част от съвременните проблеми, свързани с и произтичащи от медицината и здравеопазването. Извън темата на този материал остават такива въпроси, като достъп до здравеопазване, създаване и задълбочаване на социалните неравенства в медицината и здравеопазването и много други.
Ще завърша с няколко по-обширни цитата които казват много.
Успешната медицина и успешното лечение винаги са свързани със сътрудничеството между лекаря и природата, лекаря и организма. Има множество болести, които ни демонстрират „колко малко наистина можем да направим в случаите на липса на сътрудничество от страна на организма. Въпреки това медицината до голяма степен подценява това сътрудничество, игнорира действията на организма и им противопоставя своите лекарства. Срещу болката и възпалителното състояние се дават например нестероидни противовъзпалителни лекарства, a в най-трудните ситуации (за съжаление все по-често) стероиди, които още по-успешно потушават възпалителната реакция. В други случаи например се блокират или възбуждат определени рецептори така, че организмът да не може да продължи своите действия. Това предизвиква защитна реакция на организма, която често възприемаме като странични ефекти.
Медицината, прилагаща много научни методи, практически не е изработила научни теоретични основи за посоката на своите действия, а единствено механицистични модели. Съвременното медицинско знание се основава върху фрагментарни изследвания на функционирането на механизмите на части от системата, каквато е организмът, от което не произтича цялостна хармония на равновесие и развитие, които са решителни за здравето. Благодарение на съвременната медицина живеем по-дълго, а болестите имат по-смекчено протичане, но дали тя няма дългосрочно въздействие върху психичното състояние на цялата популация?”.
И още нещо изключително важно: „Дехуманизацията на съвременната медицина не е въпрос на нечувствителността на лекарите – тя е системен проблем, тя произлиза от приетата парадигма за човека като машина и борбата с болестите. Успоредно с развитието на медицината това състояние на нещата може дамо да се задълбочава. Често против волята на хората, които я практикуват и които просто са наврени в тази медицинска машинария. Лекарите са обвързани с непрекъснатото професионално развитие, заливани са с невъзможна за осмисляне специализирана информация от фронтовата линия на научните изследвания, по-голямата част от тях вече не са в състояние да се заинтересуват дори от влиянието на медитацията върху понижаването на кръвното налягане. Дали общото недоволство от здравните системи не трябва да ни насочи към преосмисляне на принципите и правилата, на които те се основават, към верификация на задължителната дефиниция на здравето, която ръководи посоката на тяхната дейност”?
Особено атрактивно тези проблеми са представени от Питър Клемънт в неговия роман „Процедурата”. Ето какво казва авторът за американското здравеопазване:
„…те бяха първите, които пледираха в съда: „Ние отказваме плащане, не медицинско обслужване”, и това се превърна в бойния вик на тази индустрия всеки път, когато се случи гаф…
В предишните години единственото ми задължение като преподавател, бе да въоражавам стажантите срещу изненадите на различните болести, като например менингококовата инфекция. Сега вече програмата за обучение включва инструкции по подготовка за надвисналите от страна на здравното осигуряване опасности” (Klemynt 2005: 19-20)
И още: „Усетих, че ме завладява гняв към всички от калибъра на „Брама” и новия свят на медицината, който бяха създали. Това бе свят, в който решенията да се въздържат от покриване на разходите, за да достигнат максимална печалба, причиняваха болести и смърт, а пък законът ги подкрепяше. – Дори знам как точно можем да наречем тази смърт и всяка смърт като нея.Непредумишлено убийство. (пак там, с. 21-22)
Медицината и здравеопазването са „индустрия за милиарди. Нищо не е крайно и прекалено, когато трябва да се защитават такива пари” (пак там, с. 49); „… нямам нищо против здравеопазване, съобразено с разумни разходи. Против съм обаче разходите да са това, което определя развитието на здравеопазването” (пак там, с. 220).
Големият въпрос е: какво да се прави от тук насетне?
ПОЛЗВАНИ И ЦИТИРАНИ ИЗТОЧНИЦИ:
Дернер, К. (2006) Хороший врач. Алетейя, Москва.
Клемънт, П. (2005) Процедурата. ИК „Унискорп”, София.
Плавинский, С. (2006) Осознала ли медицина свои пределы? К 30-летию „Медицинской немезиды” Айвана Иллича. В: Отечественные записки, № 1 (28).
Тай, Т. Д. (2012) Проблемы современного вызова глобальной медицине. http://www.doctortai.ru/site/problemy/
Drake D., М. Ulman (1993) Making Medicine, Making Money. Kansas City, Missouri: Andrews and McMeelm.
Illich, I. (1976) Limits to medicine. Medical Nemesis: The Expropriation of Health. London: Penguin Books, 1976.
доц. д-р Божидар Ивков
