Стресът е наш ежедневен спътник, независимо дали осъзнаваме това или не. Той има различна сила и всеки един от нас е способен да издържа различни стресови натоварвания.
Известно е, че американския изследовател и ендокринолог Ханс Селие се смята за бащата на съвременната идея, че стресът има значителен ефект върху живите организми. Днес се смята, че стресът е един от основните фактори, предизвикващи множество заболявания.
През 1967 г. психиатрите Томас Холмс и Ричард Рае проучили дали стресът е фактор, предизвикващ различни заболявания. Те изследвали над 5 000 пациенти, като ги помолих да споделят дали някой от тях е преживял някое от събитията (серия от 43 събития), изброени в листа, през изминалите две години.
Всяко събитие е наречено променящо живота събитие (LCU) и има различна „тежест” за стрес. Колкото повече събития е преживял човек, толкова по-висока е крайната оценка и толкова по-висок е риска от настъпване на някакво заболяване.
Холмс и Рае създават скала за оценка на стреса.Благодарение на тази скала става възможно да се измери приблизително как и доколко стресиращите събития в нашия живот влияят върху нашето самочувствие и психична издръжливост.
Скала на стреса
Силата на стреса зависи от: (1) силата на въздействащия стимул, (2) от нашата интерпретация на възникналата ситуация, както и (3) от нашата индивидуална чувствителност.
Например за много хора възникването на ново познанство и създаването на някаква връзка предизвиква или може да предизвика парализиращ страх, докато за други това е надежда или просто приятно изживяване. Съществуват обаче събития, които се приемат за обективни стресори, т.е. предизвивкват характерни симптоми почти във всички хора.
Холмс и Рае успяват да конструират списък с най-честите и най-важните житейски събития, които предизвикват стрес. В действителност е трудно да си представим житейско събитие, което да не предизвиква в нас някакво ниво на стрес.
Изследванията и скалата на Холмс и Рае по-късно са подложени на критика. Онова, което обаче е ценното, че двамата изследователи са забелязали съществената зависимост между силата на стреса и здравето. Според тях, ако човек е преживял събития, количествената оценка на които варира между 155 и 199 точки, възниква 37% риск през следващите две години човек да се разболее от някаква сериозна болест. Ако тази сума варира между 200 и 299 точки, то рискът се увеличава на 51%, а при над 300 точки рискът нараства до 79%.
Благодарение на скалата на стреса човек може да прецени, как стресиращите събития в живота му влияят върху общото равнище на самочувствието и психическата му издръжливост. По-долу е показан списъкът с най-честите и най-важните житейски събития, предизвикващи стрес.
Скала на стреса – списък на житейските събития според Холмс и Рае
|
Събитие
|
Точки
|
1.
|
Смърт на партньора / съпруга(та)
|
100
|
2.
|
Развод
|
73
|
3.
|
Семейна раздяла
|
65
|
4.
|
Пребиваване в затвора
|
63
|
5.
|
Смърт на близък член на семейството
|
63
|
6.
|
Травма на тялото или заболяване
|
53
|
7.
|
Брак (създаване на семейство)
|
50
|
8.
|
Уволнение от работа
|
47
|
9.
|
Семейно помиряване
|
45
|
10.
|
Пенсиониране
|
45
|
11.
|
Болест в семейството
|
44
|
12.
|
Бременност
|
40
|
13.
|
Проблеми в сексуалния живот
|
39
|
14.
|
Увеличаване на семейството
|
39
|
15.
|
Започване на нова работа
|
39
|
16.
|
Промени в доходите
|
38
|
17.
|
Смърт на близък приятел
|
37
|
18.
|
Смяна на професията
|
36
|
19.
|
Нарастване на семейните конфликти
|
35
|
20.
|
Наличие на голяма ипотека
|
31
|
21.
|
Съобщение за задължително връщане на голям дълг или заем
|
30
|
22.
|
Промяна на отговорностите в професионалния живот
|
29
|
23.
|
Напускане на децата на родителския дом
|
29
|
24.
|
Проблеми с роднините на съпруга/съпругата
|
29
|
25.
|
Повишаване на усилията за извършване на някаква работа
|
28
|
26.
|
Начало и завършек на работата на партньора съпруг(а)
|
26
|
27.
|
Започване или завършване на училище
|
26
|
28.
|
Промяна в стандарта, качеството на живот
|
25
|
29.
|
Промяна на личните навици
|
24
|
30.
|
Проблеми с шефа
|
23
|
31.
|
Промени в условията на труд или в най-близкото обкръжение
|
20
|
32.
|
Смяна на жилището
|
20
|
33.
|
Смяна на училището
|
20
|
34.
|
Промени в прекарването на свободното време
|
19
|
35.
|
Промени в религиозните практики
|
19
|
36.
|
Промени в навиците на приятелството
|
18
|
37.
|
Ипотека или вземане на голям заем
|
17
|
38.
|
Промяна в навиците за сън
|
16
|
39.
|
Промяна в честотата на семейните срещи
|
15
|
40.
|
Промяна в хранителните навици
|
15
|
41.
|
Отпуск
|
13
|
42.
|
Празнуване на коледа
|
12
|
43.
|
Малки нарушения на закона
|
11
|
Онова, което е важно да се помни, че чрез тази скала човек може само да се ориентира за вероятността от повишаване на стресогенното ниво и за евентуално повишаване на риска от последващо заболяване.
Скалата не е лечебен метод. По-скоро тя ни помага да се ориентираме в значимостта и тежестта, които придаваме на собствените си преживявания и какви потенциални опасности има при продължително състояние на високо психично напрежение.
Онова, което също е интересно според мен, е факта, че всяко едно от тези събития освен чисто психоемоционалните последици за личността, има или може да има значими социални последици за човека. Например промени в социалния статус и социалните позиции на конкретния човек. Това от своя страна неминуемо оказва влияние и върху състоянието на семейството му, както и на собственото му здраве.
И още нещо, което ми се струва много важно. Всяко житейско събитие се случва в определен социален контекст, който винаги трябва да се взема предвид. Всяко следващо повтаряне на събитието протича в условия на изменен в една или друга степен социален контекст и в променени личностни характеристики на човека и придобит личностно-социален опит.
доц. д-р Божидар Ивков
Материалът е изграден по:Perczak, B. (2008)Skala stresu http://psychologia.wieszjak.pl/stres-i-relaks/81875,Skala-stresu.html