• За мен

bozhidar ivkov

~ Социология на инвалидността

bozhidar ivkov

Архиви за месец: януари 2015

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ ВУЗОВСКИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ

25 неделя ян. 2015

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

наука, парафрази, преподаване; paraphrases, преподавател, студент, science, student, teacher, teaching

По време на изпита, уважаеми колеги, ще настане титанична битка между вас и мен. Вие ще приемете ролята на развален телевизор – без образ и говор, стремително накланяйки се към двойката. Аз ще приема ролята на техник, който отчаяно се стреми да изтръгне звук от вас… звук за тройка.
***
Отличниците изобщо не ги обичам. Появяват се, взимат си изпитите и… край. След седмица си ги забравил. Човешка дума не можеш да си кажеш. А виж, двойкаджиите са друга работа… след третото скъсване може и на чашка да те поканят, а след петото и за смисъла на живота можеш да поговориш с тях. Така че внимавайте…
***
Колежката Иванова ми предаде вашата молба – днешната лекция да я посветя на социалната политика в България. Няма как да посветя два часа на нещо, което не съществува. Но ще ви запозная с основните модели на социална политика в развитите страни, т.е. ще си говорим за теорията…
***
Лекциите са своеобразен договор между преподавател и студенти: той разказва, те се примиряват.
***
Отговорете на въпроса ми, колега. Не ме омайвайте с алабализми от лекциите ми.
***
На изпит в български Университет.
– Колежке, каква е темата на вашата курсова работа?
Мълчание.
– Колежке, предполага се, че щом сте приета да учите във Висше училище можете да четете.
Мълчание.
– Поне ще ми кажете ли как се казвате?
Отново мълчание.
– Уффф, надявах се тази година да не посещавам аквариума!
***
Момиче, което не знае диалектическите закони, едва ли представлява интерес за момчетата.
***
Колеги, въпросникът по обща социология е много интересен. Сега външна комисия изпитва авторите му. Ако издържат, ще ви изпитвам по него.
***
Спомням си, че един студент ми каза, че Марк Твен е първообраза на д-р Хаус. Смях се толкова дълго, че за малко да пропусна неговото завръщане от мисия в Афганистан.
***
България, съвременна България е от малкото страни, в които колкото и да е зле, винаги може още…
***
За да отговорите на този въпрос ви е необходим само гръбначен мозък.
***
Исках да ви кажа една прекрасна мисъл… Забравих… Хубава мисъл беше, точно като за вас… Нищо, на изпита ще ви питам за нея.

Божидар Ивков

Източник: http://www.adme.ru/svoboda-narodnoe-tvorchestvo/ostroumnye-citaty-vuzovskih-prepodavatelej-841960/ © AdMe.ru

Реклама

АФОРИЗМИ, МАКСИМИ, СЕНТЕНЦИИ И РАЗМИСЛИ

24 събота ян. 2015

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

Aforyzmy, афоризми

Мрачно. Влажно. Тегаво време.

А костите и ставите – дяволски сговор – свирят старата нова Ода на радостта. Ода на триумфа на болката. Идва ми да потъна в дън земя. Не става.

Живеем си с моята стара любовница – болката. Омръзнали сме си, познаваме си и кътните зъби, но тя не иска да се „разведе“ с мен. Не знам защо толкова й харесвам.

Някога ме запозна със самотата и сега я е извикала е на помощ. Болката никога не е ревнива, просто присъства и се съвъкуплява с мен под сластния поглед на самотата, която не знам как и кога съм превърнал в своя съюзница. Лекува ме с ледената си ласка, дарява ми покой, осигурява ми пространството, от което имам потребност. Въвеждаме в света на идеите.

„В миналото, когато копнеех за обществото на другите и очаквах от тях нещо, което те ми отказваха или по-скоро не бяха способни да ми дадат, тогава срещнах самотата. И я опознах много добре. Да не се нуждаеш от никого означава никога да не бъдеш самотен“, казва Ъ. Ялом. Не знам, може и да е прав.

Мрачно. Влажно. Тегаво време. Болката се опитва да ме изнасили. А аз съм потънал в света на идеите. Чета, подготвям поредното си томче с бисери, което искам да подаря. На кого? Няма значение – на всеки, който иска да се докосне до словата и идеите на великите. Извадени и систематизирани  са от книгите, които съм прочел през изминалите две години.

Докато пиех кафе си дадох сметка, че всеки човек, още повече този, който се занимава с обществени науки, трябва да чете, освен научна, много художествена литература. Защото това е живот с и в предмета и обекта на неговите научни изследвания. Живот в живия живот чрез книгата.

Подарявам събраните от мен по брега на безкрайния житейски океан мънички бисерчета. Надявам се, че някому, в някоя студена и самотна съботна вечер, ще стоплят душата му.

А аз продължавам да събирам бисерчета в света на идеите. Заедно с моите неразделни спътници – болката и самотата.

Божидар Ивков

3-АФОРИЗМИ-ХЛ

ПАРАФРАЗИ ПО МИСЛИ НА ЧУДОМИР

16 петък ян. 2015

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

Choudomir, Чудомир, парафрази, paraphrases

Ако искаш да узнаеш колко струват парите, опитай да се шегуваш с банка, от която искаш да вземеш заем.
***
Дори лъвът е принуден да се пази от дребните твари.
***
Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си облича дрехите.
***
Идеите са като вируси – човек ги хваща, когато достатъчно дълго е бил сред хората.
***
Светът щеше да бъде по-тих и още по-прекрасен, ако говорехме само обмислени неща.
***
Каквото реши Господ, това става. Като не харесал своето творение, той създал глупостта.
***
Какъв духовен подем! Политиците лъжат като дърти цигани и крадат като за световно, а народа трева пасе и се радва, че се е хванал за зелено.
***
Където има брак без любов, там любовта извън брака е норма.
***
Мъжът започва да търси ум в жена си едва след като се е облажил с тялото й.
***
Ден без смях е пропилян ден.
***
Никой не е надмогнал слабостите си.
***
Обичай ближния си, но не си облизвай за жена му…
***
Покаянието на лицемера е не по-малко лицемерие.
***
Прекалено дългата почивка сковава и убива.
***
Кашлица и бедност не могат да се скрият.

Божидар Ивков

Източник: http://www.highviewart.com/articles/view/1417

ЗА КОМУНИКАЦИЯТА (ОБЩУВАНЕТО) МЕЖДУ ЛЕКАР И ПАЦИЕНТ

13 вторник ян. 2015

Posted by daroiw in Светът на хората с ревматични заболявания

≈ Вашият коментар

Етикети

; communication, doctor-patient communication, комуникация, общуване лекар-пациент, ревматични заболявания, rheumatic diseases

Известно е, че комуникацията се основава върху взаимното предаване на информация между поне двама души, т.е. комуникацията или общуването е процес на обмяна на информация между хората. Този процес на обмяна е присъщ и на всички живи организми и информационни системи.

В процеса на предаване на информация се включва подготовката, съставянето и предаването на съобщения. Съществуват множество начини за комуникиране, а речта и езикът са само част от комуникационния процес, от процеса на общуване. Различават се два основни типа комуникация: невербална (несловесно общуване) и вербална (езиково общуване – писмено или говоримо, или съчетание от двете).

ЗА КОМУНИКАЦИЯТА

доц. д-р Божидар Ивков

ЖИВОТ С ВЪЗПАЛИТЕЛНИ СТАВНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ ИЛИ ЗА „ТИХИЯ“ ГЕРОИЗЪМ НА ЧОВЕКА ДО НАС

05 понеделник ян. 2015

Posted by daroiw in Светът на хората с ревматични заболявания

≈ Вашият коментар

Етикети

ревматични заболявания, риск; rheumatic diseases, risk

Новото и непознатото поражда страх. Първите симптоми, свързани с болки в ставите, неизвестността, продължаващата болка и променящата се скованост, последващата диагноза, предизвикват различни по сила и обхват притеснения и психическо напрежение във всеки човек, при когото се проявяват симптомите за начало на възпаление на ставите. Обикновено хората не знаят какво да очакват в бъдеще, несигурността и неопределеността нахлуват в живота им и сякаш го окупират. Всеки знае, че възпалението на ставите ще промени животът му, но не знае как и в каква степен и посока. Особено трудна е ситуацията, когато болката и сковаността в тялото са непрекъснати, а диагноза не е поставена и човек няма никаква представа, какво се случва с тялото му. Понякога хората с ревматични заболявания живеят в подобна неизвестност години наред.

Поставянето на диагнозата сякаш отваря вратите на един свят, в който човек влиза със страх – свят, в който властват хроничната физическа болка, постепенната загуба на подвижност, несигурността и неопределеността. Диагнозата носи със себе си известно познание, очертава, макар и само с общи контури, бъдещето. Знанието намалява страхът и позволява да започне процес на приспособяване към заболяването и неговите изяви.

Особено важно за хората с възпаление на ставите, е да намерят адекватна информация и да отделят митовете от реалността, свързани с ревматичните заболявания. За съжаление несигурността и неопределеността остават – трудно, почти невъзможно е да се предвиди как точно ще протича заболяването и по какъв начин ще повлияе на житейските планове на човека.
Мнозинството хора след поставяне на диагнозата, се чувстват изгубени, изпадат в стресови състояния, появяват се паник атаки и страхови психози, някои дори изпадат в депресия. Но човекът с възпаление на ставите не е сам. Все по-често той може да разчита да сподели притесненията и опасенията си с хора, които се борят със същите проблеми.

Знаем ли обаче, какви и кои точно са източниците или факторите, които пораждат страха, притесненията и опасенията при хората с ревматични заболявания? Тук ще се опитам да опиша накратко тези източници или фактори, които в много голяма степен могат да моделират начина и качеството на живот.

1. Живот с хронична физическа болка

Самата мисъл, че от даден момент насетне човек ще трябва да живее непрекъснато, всеки миг от живота си, с физическа болка, е объркваща, стресираща, за някои хора дори ужасяваща. Особено в контекста на техните преживявания до поставянето на диагнозата. Има хора, които приемат първоначално диагнозата си като присъда именно поради изпитваната болка. Разбираемо е, че при хората, които току що са били диагностицирани, страхът от това как ще живеят с болка, как тя ще им пречи в ежедневието, е много висок.

Каквито и познания да придобива човекът с ревматично заболяване, адаптацията към новата житейска ситуация изисква време. Първите неща, които той трябва да осъзнае и да приеме, са свързани със следното: до колко силна и постоянна ще бъде болката, по какъв начин ще влияе и ще пречи в и върху живота и ежедневието ще зависи от (а) агресивността на заболяването, (б) успеха на лечението и (в) прага на поносимост на болка, който е различен при всеки човек. Лесно е да се каже, но всичко това се възприема много трудно, защото тук готови рецепти няма, сигурни прогнози още по-малко. Има само несигурност, неопределеност и… крехки, много крехки надежди.

По-късно човекът с ревматично заболяване ще научи, че силната хронична физическа болка има способността да затваря всички негови социални светове и да се превръща в едноличен доминьон на живота му. Дори тогава – в ситуация на пълно безсилие, породено от болката, човек не трябва да губи надежда и да се бори, защото… защото подобна болка никога не трае „вечно“.

Много важно е, човекът с възпаление на ставите да редуцира до минимум житейската философия „Не мога“ и да издигне в култ максимата-въпрос: „Как мога да направя това?“ С други думи, да се научи да открива и прилага техники за извършване на определени дейности, които щадят ставите и не предизвикват силни болки. Това знание и тази опитност не се придобиват за миг, а се усвояват цял живот. И в това има нещо добро и хубаво – животът на човека с възпаление на ставите е своеобразен живот в откривателство. Да се живее с хронична физическа болка не никак лесно, но в крайна сметка това не е безнадеждна ситуация, не е мисия невъзможна. Много хора, изпитващи непрекъснато физическа болка, са се научили да се справят много добре с нея в своето ежедневие. И това ги прави относително независими в техния ежедневен живот и им носи по мъничко радост – радостта от успеха, радостта от победата над собственото страдание, радостта от надделяването над болестта и болката.

2. Постепенно настъпване на физически ограничения или т.нар. функционални дефицити

Още с първите симптоми на възпалението на ставите и изявите на болката хората разбират, че това води до физически ограничения или загуба на подвижността, т.е. до настъпване на функционални дефицити. Това също се превръща в източник на притеснения и опасения – как, кога и доколко болестта ще ограничи техния живот, ще промени начинът на живот, къде ще ги „запрати съдбата“. С времето, заедно с неизчезващата болка и увреждането на ставите, физическите ограничения стават все по-големи. Неопределеността и несигурността се засилват и задълбочават. Човек се изправя пред нови и непознати до този момент егзистенциални въпроси: ще мога ли да работя по-нататък?, ще мога ли да задържа и запазя семейството си?, ще мога ли да продължа да спортувам?, ще мога ли да поддържам хобито си?, какво ще се случи с мен и с живота ми?, колко значими и обхватни ще бъдат промените?, какво мога да очаквам? и т.н.

Тези въпроси нямат еднозначен и бърз отговор. Те изискват адаптация и реадаптация към моментните състояния и възможности. Изискват обучение и самообучение, изискват полагане на непрекъснати усилия да се живее независимо и самостоятелно. Животът с ревматично заболяване или с възпаление на ставите е живот в непрекъснато обучение и приспособяване. Не на последно място приспособяване и на обкръжаващата физическа среда (дома) към възможностите и начина на живот.

Всеки човек с функционални дефицити трябва да е наясно, че съвременната наука и технологии са създали множество помощни средства, благодарение на които могат да се компенсират почти изцяло загубените двигателни възможности, т.е. да се компенсират функционалните дефицити. Човек може всичко, стига да поиска да го направи.

3. Липса на диагноза

В началото на изява на симптомите на болестта едно от най-натоварващите и мъчителни състояния, предизвикващи високи нива на психично напрежение, притеснения и опасения, е липсата на диагноза. Болките са факт, подуването на ставите и тяхната скованост и/или обездвижване също са факт, а лекарите не могат да кажат, за какво става дума. Тази ситуация на неизвестност може да доведе до крайни, дори екстремни нива на несигурност и неопределеност и това да породи депресия и други психични проблеми. Например при хора с болестта на Бехтерев все още се срещат случаи, когато забавянето в поставянето на диагнозата продължава между 2 и 10 години. Освен много силното психично напрежение, това закъснение води до необратимо увреждане на някои стави и до дефинитивни функционални дефицити. В тези периоди от изключително важно значение е разбирането от страна на близките, приятелите и колегите. Хората с възпаления на ставите трудно преживяват обвиненията в симулация, мързел или подобни. Това допълнително натоварва тяхната психика и затруднява адекватното им поведение в търсенето на решения на възникналите проблеми.

4. Засилване на симптомите и липса на ефект от лечението

Успоредно с осъзнаването, че след появата на болестта целият живот насетне ще протича в условия на хронична физическа болка и постепенно настъпване на физически ограничения, за човека с ревматично заболяване е трудно да приеме, че болестта не може да бъде излекувана. Най-доброто, което може да се постигне е влизане в ремисия – колкото по-дълга, толкова по-добре. И тук отново той се сблъсква с неопределеност и несигурност: ще доведе ли лечението поне до ремисия?, колко дълго ще продължи?, кога болестта ще активира и ще атакува отново?

Въпреки, че днес са познати доста възможности за лечение на възпалителните ставни процеси, всеки неуспех – болката не изчезва или поне не намалява, ставите продължават да се подуват и т.н., носи разочарования и психическо натоварване, задълбочава фрустрацията, несигурността и неопределеността. Освен всичко друго човек започва да изпитва силни чувства за загуба – на време и пари. Загуби от неефективно лечение. Лошите резултати от лечението могат да тласнат човек в посока на търсене на не традиционни средства за лечение, които понякога са успешни, но по-често само замъгляват картината на протичане на заболяването. В медицината чудеса се случват, но твърде, твърде рядко. В процеса на традиционното лечение на възпалението на ставите могат да се ползват изпитани рецепти от народната медицина, но не трябва да се очаква чудеса от тях. Очакването на чудо и последващото разочарование е сигурен път към фрустрация и депресия.

За съжаление ревматолозите в България рядко препоръчват рецепти от народната медицина и се придържат стриктно към конвенционалната медицина. Често дори забравят за кинезитерапията, дори тогава, когато тя е просто задължителна.

Истината е, че всеки трябва сам да преценява, как и с какво да се лекува. Народната медицина няма да навреди, може само да помогне. Но и при нея не могат да се очакват чудодейни резултати. Важно е човек да приема спокойно резултатите от лечението и да се бори с всички сили да запази своя социален и професионален статус. И това не е невъзможно.

5. Видимост на уврежданията и функционалните дефицити

Възпалителните ставни заболявания (ревматичните или мускулно-скелетните заболявания) рано или късно поставят свои видими следи върху тялото на човека с такова заболяване. Това може да предизвика открито съжаление, отдръпване, дори аверсия в околните. Видимите увреждания на тялото винаги са източник на притеснения за човека, който е техен носител: дали няма да бъде отхвърлен, дали няма да му бъде отказана работа, дали няма да бъде подложен на подигравки и т.н.

Видимостта на уврежданията е един от водещите фактори за проявата на не малко социално-негативни реакции. И човекът с видими увреждания, ако не съзнателно, то поне интуитивно усеща тази враждебност, колкото и пасивно да се проявява. В такива моменти от особено значение е човекът с възпалително ставно заболяване да има ясна представа за и самооценка на собствената си личностна ценност и значимост, за да може да устои на такива прояви.

6. Странични ефекти от прилаганото лечение

С течение на времето човекът, страдащ от възпаление на ставите се научава да преценява ползите от прилаганото лечение и цената на страничните ефекти от всеки вид лечение. С други думи, започва да се научава да прави избор за собственото си здраве, а не да оставя този избор изцяло в ръцете на ревматолога.

Всички хора, които са имали досег с ревматологията знаят, че всяко лечение може да има (и най-често това е факт) нежелани и/или неочаквани резултати и последици. Колкото по-слаби и „невинни“ са тези странични ефекти, толкова по-добре. Понякога обаче страничните ефекти могат да бъдат много сериозни и изискват специално внимание.

Какви ще бъдат страничните ефекти от лечението, е въпрос, който също създава психологическо напрежение и увеличава несигурността и неопределеността в живота на човека. Не рядко се случва, че човек с възпаление на ставите може да откаже даден вид лечение, поради опасения от настъпване на прекалено тежки странични ефекти от него. Ако все пак човек се реши на определен вид лечение – например с биологични лекарства, но настъпят тежки странични ефекти, ревматологът трябва да бъде информиран и заедно с пациента да вземат решение за прекратяване на терапията, независимо, че тя може и да е успешна по отношение лечението на възпалението на ставите.

Друг фактор тук, който може да породи психично напрежение е необходимостта от чести визити при лекаря, периодично извършване на кръвни тестове (контрол на кръвта), черния дроб, бъбреците, дори сърцето. И въпреки, че тези кръвни тестове са необходими за оценка на напредъка на лечението и дават възможност на лекаря да извършва адекватни корекции в терапията с оглед нейната по-висока ефективност и безопасност за човека, очакването на резултатите също влияе върху психиката и създава условия за притеснения и опасения.

7. Загуба на независимост

Загубата на независимост е бинарен процес и явление и има две страни – обективна и субективна.

Обективната страна е свързана с това, че в резултат на настъпилите увреждания много елементи на физическата среда се превръщат в трудно преодолими бариери. Такива например могат да бъдат високите булдюри, хлъзгавите настилки у дома, на улицата или в сградите на публичните институции, недостъпния публичен транспорт и т.н. Част от обективната страна на загубата на независимост е и отсъствието или затруднения в достъпа до помощни средства.

Субективната страна е свързана с личността, психическите и менталните нагласи на човека с възпаление на ставите. Обикновено в процеса на протичане на болестта някои хора не полагат достатъчно усилия да бъдат независими и постепенно започват да зависят в своето ежедневие от близките си при извършването на такива дейности, като пазаруване, готвене, почистване на дома, хранене, ставане от леглото, обличане, поддържане на лична хигиена и др. В капана на зависимостта от близките или други хора попадат обикновено слаби психически хора или хора с ограничени ментални и интелектуални възможности.

Още в самото начало на заболяването силните психически и интелигентни хора разбират бързо, че ако човек съхрани своята независимост от близкото си обкръжение, ще могат да правят всичко, когато поискат и както желаят. Тук не трябва да има подаване на заблудата, че независимо от заболяването, човек няма да стане инвалид или човек с увреждане. Като цяло повечето хора с възпаления на ставите се притесняват от потенциалната възможност от настъпване на инвалидност и влизане в спиралата на зависимост от другите. Тази неопределеност и несигурност мислещите хора започват да преодоляват още от първия миг на осъзнаване на тези възможности.

8. Перспективата – инвалидна количка

Всички хора с увреждания на опорно-двигателния апарат се притесняват от перспективата или възможността един ден да седнат в инвалидна количка. В масовото съзнание това се възприема като пълна зависимост, липса на възможности за придвижване на собствените крака и необходимост от самоизолация между стените на дома. Макар и твърде рядко, тази перспектива съществува и при хората с възпаление на ставите. Но страхът, както е известно, превръща в реалност дори и изобщо несъществуващи опасности. Още повече, че според днешните знания в сферата на ревматологията, както и според наличните терапевтични средства, тази перспектива изглежда почти невъзможна. Самият факт, че за някои хора това е съвсем реална възможност вече е достатъчно да изпитват силни притеснения и опасения.

Но ако все пак такава необходимост възникне то това трябва да се приеме спокойно и човек да се адаптира към тази ситуация. За всеки е ясно, че да бъдеш приеман като някой различен е много трудно да се възприеме, но не е невъзможно. Освен всичко друго, когато човек попадне в ситуация на невъзможност да ходи именно инвалидната количка е средството, чрез което той може да се придвижи от едно до друго място. Това обаче не намалява психичното напрежение и притесненията на хората при наличието на подобна, макар и твърде малко вероятна перспектива.

9. Влияние на хроничното заболяване върху контактите с другите хора

Всички – и човекът с възпаление на ставите, и неговите близки – знаят, че никак не е лесно да се живее с човек, изпитващ непрекъсната физическа болка и функционални дефицити. Дори за неговите най-близки това предизвиква известни трудности.

Много често хората с възпаление на ставите се притесняват от това, как заболяването ще повлияе върху техните досегашни и/или бъдещи отношения с други хора. Нещо повече, има страх дали няма да се разруши семейството, дали ще може да се родят (потенциални репродуктивни проблеми) и отгледат деца (ще могат ли да бъдат родители) и въобще дали ще могат да изпълняват досегашните си социални роли и ако се налага, дали ще се справят с нови такива. В проблем могат да се превърнат ангажиментите на семейния партньор, да възникнат трудности при играта с децата, необходимостта от отказ да се излезе заедно, отказ от кино, театър и т.н.

Човекът с възпаление на ставите трябва ясно да осъзнае едно „просто“ нещо: неговото страдание е лично, но и не само. То се пренася по един или друг начин върху най-близките. Ето защо битката с болестта и болката, култивирането и развитието на по-големи психически сили, е важно за живота с такъв род заболявания. Още повече, че истинския приятел и обичащият семеен партньор винаги ще бъдат до страдащия човек. И все пак тези притеснения са реални и съдействат за фрустрацията на човека, за задълбочаване на неопределеността и несигурността.

За най-близките понякога е въпрос на изкуство да живеят с човек, изпитващ непрекъсната физическа болка. Те трябва да разберат, че и безразличието, и недоверието, и прекалената грижа, са еднакво пагубни за психиката и устойчивостта на човека с възпалително ставно заболяване.

10. Загуба на финансови средства

Напредъкът на хроничното заболяване, освен всичко друго, е скъпо „удоволствие“. Правят се разходи не само за лекарства, но и за допълнителни частни посещения при различни лекари-специалисти, за закупуване на специфични помощни средства, за приспособяване на дома към потребностите на човека, правят се разходи и за санаторно-курортно лечение, т.е. за кинезитерапия и др. Всичко това също поражда безпокойства, особено когато човек е изправен пред възможността да загуби работата си. Последната възможност и излизането в пенсия по инвалидност силно снижава материалния статус не само на човека с възпалително ставно заболяване, но и на цялото му семейство.

Всеки млад човек, при когото се появяват симптомите на такова заболяване, както и неговите родители трябва да направят всичко възможно за да се подсигури финансово човекът с ревматично заболяване – чрез различни застраховки и осигурявания, за евентуални бъдещи негативни събития. Тук философията „това няма да ме стигне“, е най-погрешната и най-вредната. Освен това човек трябва да прояви гъвкавост и при необходимост да се преквалифицира в професия, която няма да вреди или ще вреди много по-малко на здравето му, отколкото придобитата вече професия. Ето защо е важно да се мисли своевременно за промяна на характера и съдържанието на труда, на професията.

Запазването и поддържането на професионалния статус, на доходите, влияе изключително позитивно върху психиката на човека с възпалително ставно заболяване.

11. Ще наследят ли децата ми моето заболяване?

Това е един от най-плашещите въпроси. И притесненията тук могат да предизвикат сериозни психични проблеми. Трябва да е ясно, че досега всички тези заболявания са с не докрай изяснена етиология и съществуват множество рискови фактори, които ги предизвикват. Генетичната предразположеност е един от тях, но това не е присъда. Например при хората с болест на Бехтерев около 90% не са имали в родовете на родителите си нито един член, болен от това заболяване.

12. Смърт поради ревматично заболяване

Поредният екзистенциален въпрос, който поражда множество психологически проблеми, е свързан със страха от смърт поради наличието на ревматично заболяване. Оправдани ли са подобни притеснения? Трябва да е ясно, че ревматичните заболявания не са пряка заплаха за живота на човека. Същевременно уврежданията, които пораждат самите заболявания на различни вътрешни органи, или страничните ефекти от лечението, могат да предизвикат летални изходи, т.е. носят подобен риск.

При протичането на ревматичното заболяване може да се появи повишена податливост на инфекции, което е свързано, както със самото заболяване, така и с – евентуално – прилагането на биологични лекарства. Възможно е да се появят и други предразположения. Но активното лечение днес силно снижава подобни рискове.

Заключителни бележки

Да се живее с възпалително ставно заболяване не е лесно. Често това означава ежедневна проява на „тих“ героизъм. Какъв ще бъде животът на такъв човек до голяма степен зависи от самия него: „Най-големи са ония разстояния, които човешката воля не иска да превъзмогне“, казва Петър Нейков в своите „Спомени“.

Животът с възпалително ставно заболяване е живот в интерпретация – човек непрекъснато интерпретира различни прояви на тялото си и възможните последици от тях. Това е живот в условия на висок риск, разбиран като неопределеност и несигурност по отношение на проявата на един или друг фактор или симптом.

Посоката и силата на влияние на изброените по-горе фактори зависи в не малка степен и от социокултурния контекст, в който живее човекът с възпалително ставно заболяване. Среда, в която предразсъдъците и негативните стереотипи, стигматизацията, дискриминацията и социалното изключване, са изключение, може да тушира в не малка степен негативното влияние на тези фактори. И обратното, враждебната социална среда може да усили това негативно влияние.

В крайна сметка до голяма степен всеки сам избира дали да живее достоен живот, или непрекъснато да хленчи, дали да бъде максимално независим или да се остави на волята и капризите на други хора. Всъщност човек живее такъв живот, каквато е неговата най-дълбока същност. Хроничното заболяване и/или болката я правят по-видима.

Източници: 10 obaw związanych z zapaleniem stawów. W: Złoty Środek, № 27-28.
http://arthritis.about.com

доц. д-р Божидар Ивков

ДОСТЪП ДО БИОЛОГИЧНО ЛЕЧЕНИЕ В ЕВРОПА ПРИ РЕВМАТИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

02 петък ян. 2015

Posted by daroiw in Светът на хората с ревматични заболявания

≈ Вашият коментар

Етикети

access, biological medicine, биологични лекарства, достъп, inequality, ревматични заболявания, rheaumatic diseases

България, Великобритания, Естония, Кипър, Полша, Сърбия, Турция, Унгария, Хърватска и Черна гора са страните с най-голяма рестриктивност в достъпа на хората с ревматични заболявания до лечение с биологични лекарства в сферата на ревматологията. Това е един от основните изводи от сравнително изследване, проведено наскоро в 46 страни[1].

Експертите, които са попълвали анкетите, са предоставяли данни за величината на DAS28, който се смята за критерий, позволяващ включването на човека с ревматoиден артрит на биологична терапия, както и за броя на „класическите“ медикаменти, използвани за лечение, но без успех. Изследователите са се интересували и от такива подробности, като: критерии за прекъсване на лечението, изисквания за промяна и честота на употреба на биологичното лекарство, максимален брой биологични лекарства, позволени за прилагане при лечението на един човек с ревматично заболяване (RZ 2014).

Къде е по-скъпо, къде е по-евтино?

Трябва да се има предвид, че в изследването са усреднени оценките на всички критерии. По отношение на достъпността до лечение с биологични лекарства и Полша, и България са на дъното на таблицата. Подобно на Полша и в България хората с ревматични заболявания, лекуващи се с биологични медикаменти, не заплащат никаква част от стойността на употребяваното лекарство. Докато в Европа има страни, в които хората с ревматични заболявания заплащат някаква част от стойността на лекарството, с което се лекуват. Така от една страна има рестриктивни критерии при достъпа за лечение с биологични лекарства, а от друга, те са безплатни за самите хора с ревматични заболявания[2].

За всички хора с ревматични заболявания в България е известно, че лечението с биологични лекарства е доста скъпо. Средната цена за едногодишно лечение в Европа е около 14 000 – 15 000 евро, докато лечението със синтетични препарати от този ранг излиза около 200 евро. Цените на биологичните лекарства са доста различни в различните страни и това, което е учудващо, е фактът, че в такива богати страни като Люксембург, Дания, Великобритания или Швеция тези лекарства са чувствително по-евтини в сравнение със страни със значително по-нисък брутен вътрешен продукт на глава от населението, като Полша, Румъния или Украйна (вероятно и България). Известно е също така, че именно цената е един от водещите – за България често най-важен и единствен – критерии за достъп до биологично лечение именно в страните с нисък БВП. За сравнение авторите на материала дават следния пример. Стойността на едномесечното лечение в Люксембург с биологично лекарство, се равнява на трудово възнаграждение, изработвано за 12 работни дни, докато в Румъния стойността на лечението е такава, че човек трябва да работи в продължение на 190 дни или над 6 месеца. Ситуацията в България не е по-различна.

В материалът на „Rynek zdrowia” се казва, че релативно много ниското равнище на брутния вътрешен продукт на глава от населението води до там, че поне в 10 европейски страни биологичните лекарства не се заплащат от осигурителните институции. Реинбурсация на биологични препарати например не е възможна в „Русия, Беларус, Украйна, Сърбия, Босна и Херцоговина“. На другия край на скалата за достъпност са т.нар. „стари“ страни-членки на ЕС, в които хората с ревматични заболявания имат значително по-лесен достъп до биологично лечение, макар и там да има критерии за достъп, както и бюрокрация. Има и такива страни, в които човекът с ревматично заболяване трябва да доплаща 30% или 70% от стойността на биологичния медикамент (RZ 2014).

Активност на заболяването или кога е възможно лечение с биологични средства

Един от най-важните критерии за започване на биологично лечение е величината на показателя DAS28 [3]. В Полша и в България [4], за да започне лечение на ревматоиден артрит например, този показател трябва да има стойности над 5,1. Така двете страни се нареждат сред тези, които имат рестриктивно определен показател за силата или активността на заболяването – този показател играе ролята на своеобразен „филтър“ пред достъпа до лечение с биологични продукти. Подобно е състоянието и в Унгария, Румъния, Литва.

В други страни – Великобритания, Дания, Италия и Турция, стойността на показателя DAS28, даваща възможност за започване на биологично лечение, е от около 4 до 4,5. В много други европейски страни стойностите на този показател за започване на лечение са още по-ниски и се движат в границите на около 3,5. Тук може да се приеме съществуването на следната закономерност: не здравето на човека диктува начина на лечение, а икономическата ефективност и печалбата. Защото силата на заболяването и респективно уврежданията на ставите при стойности на DAS28 от 3,5 е една, а при стойности от 5,1 – друга. През 2014 година минималните размери на стойността на DAS28 за равнището на активност на болестта е бил достатъчно основание за започване на лечение с биологични лекарства в 31 страни на Европа[5].

Друг важен показател за достъпа до лечение с биологични средства, е броя на използваните без успех „класически“ лекарства при лечението на дадено ревматично заболяване.

Най-напред „класически“ лекарства, но колко?

В Европа има страни, в които за да се започне лечение с биологични препарати, човекът с ревматично заболяване е трябвало да бъде лекуван – неуспешно – с повече от две синтетични модифициращи протичането на болестта лекарства (sLMPCh). Има и държави, в които е достатъчно прилагането на едно такова лекарство и при неуспех достъпа до биологично лечение е възможен. Такива са правилата в Дания, Естония, Норвегия, Португалия, Словакия, Чехия, Швеция.

Установените изисквания, които се срещат най-често и са в съответствие с препоръките на ЕУЛАР, могат да се открият в 18 европейски страни, сред които е и България. Става дума за изискването да е проведено лечение без резултат с две sLMPCh. Освен в България и в Полша, тази норма се прилага в Белгия, Великобритания, Гърция, Литва, Унгария, Холандия. Предварителна терапия с повече от две такива лекарства, се изисква в Литва, Турция, Финландия.

Интересно, или по-скоро е странно, че в мнозинството европейски страни (64%) не е въведен критерий, който определя времето на лечение с класически лекарства без ясно изразено подобрение, след което може да се започне лечение с биологични лекарства. В Полша изискването е да е провеждано лечение с sLMPCh повече от 6 месеца.

Организация, а не само критерии

Освен прилаганите критерии за достъп до лечение с биологични лекарства, ограничаващо влияние върху достъпа до този вид лечение има и самия процес на насочване на хората с ревматични заболявания към специализирано лечение, както и вероятно неспазването на препоръките на Еулар от страна на ревматолозите, смята полския ревматолог проф. Глушко.

Хората с ревматични заболявания са лекувани по-дълго от необходимото без да се насочват към биологично лечение с всички произтичащи от тук негативни последици за човека.

Заключителни бележки

Различните критерии за достъп до биологично лечение в отделните европейски страни поражда социални неравенства не само между хората с ревматични заболявания в отделните страни, но и вътре в тях. Може да се приеме за установена тенденцията, че колкото по-затруднен е достъпа до лечение с биологични средства, толкова е по-голяма вероятността за по-бърза и по-тежка инвалидизация – при равни други условия.

Трябва да се има предвид, разбира се, че този вид лечение не е нито панацея, нито е толкова безобидно ако се вземат предвид страничните ефекти на биологичните медикаменти.

Във всички случаи затруднения достъп до този вид лечение е фактор, който може да увеличава несигурността и неопределеността в живота на хората с ревматични заболявания, да съдейства за повишаване на психичното напрежение и да влияе върху влошаването на качеството на живота на хората с ревматични заболявания.

Източник: RZ (2014) Dostępność leczenia biologicznego w Europie. Gdzie jesteśmy? http://www.rynekzdrowia.pl/Serwis-Reumatologia/Dostepnosc-leczenia-biologicznego-w-Europie-Gdzie-jestesmy,147765,1011.html

Бележки:

[1] Putrik, P., S. Ramiro, T. K. Kvien et al. (2014) Extended report: Inequities in access to biologic and synthetic DMARDs across 46 European countries. In: Annаls of the Rheumatic Diseases, Vol. 73, Iss. 1, pp. 198-206

[2] Известно е, че 75% от стойността на биологичното лекарство в България се поема от Здравната каса, а 25% от фирмата вносител в страната.

[3] DAS28 (Disease Activity Score) е показател, с помощта на който се измерва/определя активността на ревматоидния артрит, както и ефективността на прилаганата терапия. За измерване на болката се използва скалата VAS. Това е 10 степенна скала, при която с 1 се отбелязва състояние без болка, а с 10 състояние с много силни болки.

[4] В България, за да продължи лечението с биологични лекарства, показателят DAS28 трябва да достигне стойности под 3,9 след 6 месечно лечение, т.е. намаление с 1,2 пункта.

[5] Практиката в България показва, че икономическата ефективност стои над всичко, в т.ч. и над здравето на хората с ревматични заболявания. „Странното“ е, че когато става дума за лечение с биологични лекарства, лекарите изведнъж се превръщат в защитници на бюджета на НЗОК, „припяват мантрата“ за изключително скъпото лечение, че то „работи“ при една трета от пациентите и т.н. Здравето на човека с ревматично заболяване остава някъде там, зад гората икономически показатели и лични интереси. С други думи човек става свидетел на това, за което говори Алвин Тофлър в своята книга „Метаморфози на властта“ – подчинението на лекарите на осигурителните дружества, които всъщност ръководят съвременните здравеопазни системи.

доц. д-р Божидар Ивков

РЕВМАТИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ И КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ, ОБУСЛОВЕНО ОТ ЗДРАВЕТО

01 четвъртък ян. 2015

Posted by daroiw in Светът на хората с ревматични заболявания

≈ Вашият коментар

Етикети

качество на живот, ревматични заболявания; Health Related Quality of Life, reumatic diseases

Известно е, че Световната здравна организация дефинира здравето не само като липса на болест, но и като наличие на пълно физическо, психическо и социално благополучие. Тази дефиниция често е подлагана на критика поради нейната абстрактност, а различни изследователи съсредоточават вниманието си върху един или друг аспект на здравето в зависимост от конкретните изследователски цели и потребности. В сферата на ревматологията нещата стоят по същия начин. Именно в ревматологията, както и в не малко други медицински и социални области, когато става дума за качество на живота, обусловено от здравето, се разграничават три основни течения при разбирането на качеството на живота: социално, медицинско и етично (Kulikowski 2014: 200). И всеки от тях приема за съществено за качеството на живот различни аспекти на действителността.

Както може да се предполага в социалните науки акцентът се поставя върху ситуацията на човека в обществото, докато за медицинските науки важни са физиологичните и биологичните аспекти. Етичното направление се концентрира върху философските и аксиологичните аспекти. През последните години популярност доби т.нар. холистично-популярен модел, който се позовава на хуманистичните тенденции в модерната медицина. В контекста на този модел здравето се разбира като система от релации между човека и неговото обкръжение, като под внимание се вземат физическите фактори, но с акцент върху техния социален и психологически контекст (Daszykowska 2006; Kulikowski 2014: 200).

Когато се разглежда и анализира житейската и социалната ситуация на лица с хронични заболявания акцентът все по-често се поставя не толкова върху показателите за биологична оценка на здравето на човека, колкото върху върху неговите „емоционални преживявания, самочувствие или възможности за функциониране в ежедневния живот“ (Kulikowski 2014: 201). И както отбелязва полската изследователка Беата Тобиаш-Адамчик, за да се извърши адекватна оценка на качеството на живот, обусловено от здравето, е важно да се анализират не само болестните симптоми и физическото състояние на човека, но и възможностите за функциониране и възприеманата от самия него собствена житейска ситуация (Tobiasz-Adamczyk 2006b, цитат по Kulikowski 2014: 201). Подобна комплексна оценка е необходима при ревматичните заболявания, защото те – както и всички хронични заболявания – оказват влияние върху живота на човека с ревматично заболяване не само в биологичен, но във всеки друг аспект. Например в социалното измерение ревматичните заболявания затрудняват и/или ограничават социалните контакти. Предизвикват емоционални и психологически проблеми. В сферата на професионалната заетост създават сериозни затруднения и ограничения, дори могат да доведат до загуба на работно място, а в духовен план променят – понякога драстично – начина на възприемане на света (Tobiasz-Adamczyk 2006а).

Почти всички автори, анализиращи качеството на живот, обусловено от здравето, посочват бинарния характер на понятието – то може да се разглежда от обективна и субективна гледна точка. Обективният подход се основава върху използването на параметри, които обективно могат да бъдат измерени, докато при субективния подход качеството на живота е това, което човек възприема, разбира и оценява. Например за Reaburn и Rootman (1996) същността на качеството на живота е субективното състояние на радост. Усещането на такова състояние е възможно благодарение на влиянието на следните фактори: „социална, локална и екологична принадлежност, физическа, психична и духовна егзистенция, личностно развитие, свободно време и продуктивност“ (Kulikowski 2014: 201). Тези детерминанти представляват условие за повишаване на личната независимост и осигуряват свобода на избора за начина на живот. Ревматичното заболяване, както и всяко друго хронично заболяване, ерозира или прави невъзможно изпитването на радост от това човек да бъде в добро психично, физическо и духовно състояние. Нещо повече, присъщата за мнозинството ревматични заболявания хронична физическа болка има „способността“ след определена граница на поносимост да „унищожава“ социалните светове на човека и да остава единствената реалност, която предизвиква едно единствено желание: болката да спре.

Във връзка с профилактичните дейности и необходимостта от извършване на комплексна оценка на здравето на човека, в медицинските науки нараства ролята на понятието „качество на живот“. В медицината доминира теоретичния модел, наричан качество на живота, обусловено от здравето – HRQOL (Health Related Quality Of Life). В него здравето е основен показател за качеството на живота, а влошеното здраве означава ниско качество на живота. За оценка на качеството на живот на хората с хронични заболявания изследователите използват няколко основни критерии, които детерминират качеството на живот:

– физическо състояние и подвижност,

– социална и икономическа ситуация,

– психическо състояние и соматични усещания,

– наличие на болка и ограничения в подвижността.

Обективно измерваното здравословно състояние не е показател за качество на живота и не може да бъде равнозначно с чувството на щастие или задоволеност поради това, че обективните фактори се интерпретират субективно от човека с хронично заболяване (Kulikowski 2014: 202; Zawisza i wsp. 2009).

Досега няма еднозначно определена дефиниция на качеството на живот. Това понятие е трудно за дефиниране и същевременно лесно разбираемо в ежедневието, което може да подведе, че е лесно да се прилага и в научните изследвания – нещо, което като че ли често се наблюдава в българската ревматология. Терминът е многозначен, с голямо интердисциплинарно значение и носи в себе си голяма сложност. Още Campbell (1976) отбелязва, че изследването на няколко различни външни обстоятелства на живота не може да даде прост отговор за качеството на живот. Влиянието на тези условия зависи от това по какъв начин те формират субективните преживявания на индивида (Campbell at al. 1976, цитат по Kulikowski 2014: 203).

Flanagan (1978) смята, че качеството на живот често се оценява на основата на предварително определени сфери на живот и функциониране на даден човек с хронично заболяване. Хората с хронични заболявания трябва да се питат не само за това, кои аспекти от тяхното функциониране са ограничени, но и какво значение има за тях това като се акцентира на тези области, които са важни за човека, а не само върху тези, които измерва ползвания въпросник. С други думи, в ревматологичната клинична практика вниманието трябва да се концентрира върху пациента, а не само върху болестта (Higginson, Carr 2001, цит. по Kulikowski 2014: 203) – поне аз съм с впечатлението, че в клиничната практика на българската ревматология човекът с ревматично заболяване най-често се разглежда като биологична машина, която трябва да бъде „ремонтирана“, а качеството на живот се отъждествява с добрите резултати на клиничните тестове, което –освен всичко друго – не е вярно.

В ревматологията е особено оправдано обръщането към немедицински показатели за качеството на живот, защото един от основните проблеми, с който се сблъскват хората с ревматични заболявания е свързан с проблеми в емоционалните състояния и склонността към депресия. Известно е, че депресивните състояния оказват влияние върху физическата и психологическата страна на качеството на живот, обусловено от здравето при ревматично болни лица. В лекарската практика често фактори като чувсто за кохерентност, възможности за справяне със стреса и/или страха не се дооценяват, а това променя оценката на качеството на живот (Hyphantis, Palieraki, Voulgari et al. 2011).

Bai (2009) и сътрудници обръщат внимание на един много важен факт – съществуването на взаимовръзка между медицинските измерители на качеството на живот и психичното състояние на човека с ревматично заболяване. Личностните черти определят как човекът с ревматично заболяване реагира на болка и оценява влиянието й върху физическите аспекти на качеството на живот. И ако ревматологът има по-широк поглед – не е концентриран единствено върху биологичните аспекти в ситуацията на болния, той е в състояние да оцени емоционалното състояние на човека и при необходимост да потърси помощ от психолог.

Kingsley и сътрудници (2011) посочват три причини, поради които „въпросът за качеството на живот има и ще продължи да има голямо значение в ревматологията“:

(1) лечението става все по-скъпо, което принуждава да се търси неговата ефективност – днес функцията на идикатори изпълняват различни измерители на биологичното качество на живота или физическото състояние на човека с ревматично заболяване;

(2) правителствените и неправителствените институции, заплащащи лечението искат да имат възможност за сравняване на резултатите, постигани в различните места за лечение, както и на основата на натрупаните данни да създават стандарти за действие;

(3) самите пациенти искат да бъдат третирани като клиенти. Те очакват да бъдат информирани за принципите, от които се води лекарят при вземане на решение и за последиците от това решение.

„Пациентите ще бъдат по-заинтересовани от данните за качеството на живот, които по-лесно могат да бъдат приложени към собствените ежедневни преживявания, отколкото трудно разбираемите мерки и клинични показатели. Затова е толкова важно да се вземе предвид в оценката на качеството на живот субективната перспектива на пациентите. За пациента-клиент подобряването на качеството на живота няма да бъде промяната в медицинските параметри, а подобрението в неговото усещане за функциониране в личния и социалния живот“ (Kulikowski 2014: 203).

В тази посока са и идеите на Р. Дербис (1998), според когото понятието „качество на живот“ е свързано с това, как човек възприема и интерпретира своята житейска и социална ситуация, как интерпретира обективно измерваните показатели за качеството на собствения си живот. Всеки човек с ревматично заболяване възприема и усеща своето заболяване и породените от него ограничения по различен начин. Така той създава свое вътрешно, уникално, присъщо само за него чувство за качество на живота, което се различава от външните, видими за ревматолога, обективирани показатели за качество на живота. „Обективните показатели могат да служат за оценка на напредъка на лечението, но не трябва да се прехвърлят върху задоволеността на пациента. При такъв подход болният с обективно ниско качество на живота (според икономическите, физиологичните и показателите за възможностите за движение) може да има субективно високо чувство на задоволеност от качеството на живота си…“, т.е. независимо от тежестта на своето заболяване той може да остава човек, който е доволен от своя живот (Kulikowski 2014: 203).

Куликовски, на основата на аналитичен преглед на литературата по въпроса, разглежда и други варианти на самооценка на качеството на живот при хора с хронични заболявания (Kulikowski 2014: 204). От гледна точка на ревматологията и хората с ревматични заболявания интерес представлява концептуализацията на проблематиката, направена от Cantor, Norem, Langston и др. (1991). Според тях за качеството на живот при хората с ревматични заболявания много важно е сравнението с други хора от гл.т. на постигнатия успех при реализиране на поставените цели. Така за качеството на живота на човека с ревматично заболяване е важно, какви обекти за сравнение избира. Смята се, че те трябва да бъдат адекватни, защото например възрастен човек, като се сравнява с млад човек, може да изпадне в състояние на фрустрация. Докато ако се сравнява с хора на неговата възраст той ще забележи, че те имат подобни на неговите проблеми. Тук е важно ревматологът да обясни на човека с ревматично заболяване, че поради спецификата на болестта проблемите при дадения пациент не са уникални, а често срещани.

За ревматолозите, в контекста на качеството на живот, е важно да си дават сметка, че то е динамична категория, която се променя с възрастта и под влиянието на множество други фактори. С други думи ревматолозите трябва да оценяват качеството на живот от гледна точка на перспективата за развитие на човека с ревматично заболяване.

Заключителни бележки

Става ясно, че качеството на живот, обусловено от здравето, е многоизмерно понятие и все още е далеч момента от създаването на единна дефиниция. За ревматолозите може би най-важно е да осъзнаят, че съсредоточаването само върху избрани аспекти от функционирането на човека – особено ако преобладават биомедицинските показатели, не позволява да се извършва адекватна оценка на качеството на живот.

Това е важно и за психолозите, които често, съсредоточавайки се единствено върху „psyche”, забравят останалите пластове на живота и качеството на живота на човека, и за ревматолозите, които отдават значение предимно (често единствено) на соматичната сфера.

Смята се, че измерването и анализът на качеството на живота при хора с ревматични заболявания, е съществен елемент в процеса на лечение (Leon, Jover, Loza et al 2013). Задължително обаче трябва да се помни, че при хора с хронични заболявания надеждни изводи за качеството на живот могат да се правят само когато има цялостен подход към човека и неговата личност. Необходимо е да се вземат предвид не само биологичните и физиологичните показатели за здраве, но и множество субективни фактори.

Използвана литература

Bai, M., B. Tomenson, F. Creed et al. (2009) The role of psychological distress and personality variables in the disablement process in rheumatoid arthritis. Scandinavian Journal Rheumatology, Vol. 38, pp. 419-430.

Campbell, A., P. E. Converse, W. L. Rodgers (1976) The quality of American life: Perceptions, evaluations, and satisfactions. Russel Sage Foundation, New York.

Cantor, N., J. Norem, C. Langston et al. (1991) Life tasks and daily life experiences. In: Journal of Personality, Vol. 59, pp. 425-451.

Daszykowska, J. (2006) Jakość życia w koncepcjach związanych ze zdrowiem. W: Przegląd Medyczny Uniwersytetu Rzeszowskiego. 2, ss. 122-128.

Derbis, R. (1998) Poczucie jakości życia a swoboda działania i odpowiedzialność. Stowarzyszenie Psychologia i Architektura, Poznań.

Flanagan, J. C. (1978) A research approach to improving our quality of life. In: American Psychologist, Vol. 33, pp. 138-147.

Higginson, I. J., A. J. Carr (2001) Measuring quality of life: using quality of life measures in the clinical setting. In: British Medical Journal, Vol. 322, pp. 1297-1300.

Hyphantis, T., K. Palieraki, P. V.Voulgari, et al. (2011) Coping with health-stressors and defence styles associated with health-related quality of life in patients with systemic lupus erythematosus. In: Lupus, Vol. 20, pp. 893-903.

Kingsley, G., I. C. Scott, D. L. Scott (2011) Quality of life and the outcome of established rheumatoid arthritis. In: Best Practice & Research Clinical Rheumatology, Vol. 25, Iss. 4, pp. 585-606.

Kulikowski, K. (2014) Psychologiczny i medyczny kontekst jakości życia osób z chorobami reumatycznymi. W: Reumatologia, Tom 52, № 3, ss. 200–206
Leon, L., J. A. Jover, F. Loza et al. (2013) Health-related quality of life as a main determinant of access to rheumatologic care. In: Rheumatology International, Vol. 33, pp. 1797-1804.

Raeburn, J. M., I. Rootman (1996) Quality of life and health promotion. In: R. Renwick, I. Brown, M. Nagler (eds.) Quality of Life in Health Promotion and Rehabilitation: Conceptual approaches, issues, and applications. Sage, Thousand Oaks, pp. 75-88.

Tobiasz-Adamczyk, B. (2006a) Jakość życia uwarunkowana stanem zdrowia. Nowe spojrzenie na chorego. W: А. Ostrowska (red.) Socjologia medycyny. Podejmowane problemy, kategorie analizy. Wydawnictwo IFiS PAN, Warszawa, ss. 113-144.

Tobiasz-Adamczyk, B. (2006b) Geneza zdrowia, koncepcje i ewolucja pojęcia jakości życia. W: Jakość życia w chorobach układu sercowo-naczyniowego. W: K. Kawecka-Jaszcz, M. Klocek, B. Tobiasz-Adamczyk (red.). Metody pomiaru i znaczenie kliniczne. Wyd-wo Termedia, Poznań, ss. 9-42.

Zawisza, K., B. Tobiasz-Adamczyk, J. Zapała, T. Marecik (2009) Trafność i rzetelność kwestionariusza ogólnej oceny stanu zdrowia SF-36 w populacji chorych na nowotwory głowy i szyi. W: Czas Stomat, Vol. 62, pp. 751-763.

доц. д-р Божидар Ивков

Категории

  • Актуални информации (181)
  • Анотации (46)
  • Будилчета (134)
  • Велики Бехтеревци (4)
  • Гласове от фейсбук (20)
  • Инвалидността през вековете (история на инвалидността) (2)
  • Мъдростта на Библията (2)
  • Невросоциология (5)
  • Невросоциология, невроетика и други невронауки (1)
  • Опити (388)
  • Пациентски бисери (10)
  • Политически наброски (7)
  • Преводи (23)
  • Публикации (2)
  • Самопомощ и групи за самопомощ (6)
  • Световна социологическа класика (15)
  • Светът на хората с ревматични заболявания (114)
  • Светът на хората със загуба на слуха (1)
  • Свободна наука (51)
  • Социология на болката (31)
  • Социология на медицината и Социология на инвалидността (92)
  • Философия, социология и антропология на медицината (13)
  • доц. д-р Веселин Босаков (73)
  • Uncategorized (14)

Полезни връзки

  • БСБББ – АС
  • Градът и селото – предизвикателствата на 21 век. Библиотека Омда, 2014
  • Електронна страница в помощ на хората с увреждания
  • Ивков, Б. (2010) Социален контекст на видимата инвалидност. Изд. "Омда"
  • ОПРЗБ
  • Публикации в Портал за литературно общуване на хора с увреждания
  • Публикации на Б. Ивков в бр. 6 и бр. 7 на списание "Балкани'21"
  • Публикации на Б. Ивков в Liternet
  • Светът на хората с ревматични заболявания. Издателство "Омда", София.
  • Списание на институт за модерността
  • Oбществени нагласи към равнопоставеността и дискриминацията. Роля на медиите за тяхното формиране. Изд. "Омда"

Посещения

  • 569 144 посетители

Архив

  • януари 2023 (9)
  • декември 2022 (6)
  • ноември 2022 (9)
  • октомври 2022 (14)
  • септември 2022 (7)
  • август 2022 (12)
  • юли 2022 (8)
  • юни 2022 (9)
  • май 2022 (9)
  • април 2022 (8)
  • март 2022 (8)
  • февруари 2022 (5)
  • януари 2022 (9)
  • декември 2021 (8)
  • ноември 2021 (5)
  • октомври 2021 (7)
  • септември 2021 (5)
  • август 2021 (4)
  • юли 2021 (7)
  • юни 2021 (10)
  • май 2021 (10)
  • април 2021 (10)
  • март 2021 (13)
  • февруари 2021 (11)
  • януари 2021 (9)
  • декември 2020 (11)
  • ноември 2020 (15)
  • октомври 2020 (15)
  • септември 2020 (7)
  • август 2020 (7)
  • юли 2020 (6)
  • юни 2020 (14)
  • май 2020 (8)
  • април 2020 (7)
  • март 2020 (10)
  • февруари 2020 (4)
  • януари 2020 (6)
  • декември 2019 (5)
  • ноември 2019 (3)
  • октомври 2019 (6)
  • септември 2019 (5)
  • август 2019 (4)
  • юли 2019 (12)
  • юни 2019 (9)
  • май 2019 (10)
  • април 2019 (11)
  • март 2019 (8)
  • февруари 2019 (6)
  • януари 2019 (13)
  • декември 2018 (9)
  • ноември 2018 (7)
  • октомври 2018 (13)
  • септември 2018 (9)
  • август 2018 (17)
  • юли 2018 (12)
  • юни 2018 (16)
  • май 2018 (16)
  • април 2018 (15)
  • март 2018 (14)
  • февруари 2018 (15)
  • януари 2018 (15)
  • декември 2017 (8)
  • ноември 2017 (9)
  • октомври 2017 (8)
  • септември 2017 (9)
  • август 2017 (11)
  • юли 2017 (11)
  • юни 2017 (8)
  • май 2017 (11)
  • април 2017 (9)
  • март 2017 (14)
  • февруари 2017 (9)
  • януари 2017 (14)
  • декември 2016 (6)
  • ноември 2016 (11)
  • октомври 2016 (6)
  • септември 2016 (11)
  • август 2016 (9)
  • юли 2016 (7)
  • юни 2016 (6)
  • май 2016 (6)
  • април 2016 (5)
  • март 2016 (4)
  • февруари 2016 (6)
  • януари 2016 (8)
  • декември 2015 (6)
  • ноември 2015 (4)
  • октомври 2015 (5)
  • септември 2015 (6)
  • август 2015 (5)
  • юли 2015 (9)
  • юни 2015 (5)
  • май 2015 (4)
  • април 2015 (5)
  • март 2015 (10)
  • февруари 2015 (7)
  • януари 2015 (7)
  • декември 2014 (8)
  • ноември 2014 (9)
  • октомври 2014 (8)
  • септември 2014 (8)
  • август 2014 (13)
  • юли 2014 (18)
  • юни 2014 (12)
  • май 2014 (10)
  • април 2014 (18)
  • март 2014 (22)
  • февруари 2014 (18)
  • януари 2014 (14)
  • декември 2013 (11)
  • ноември 2013 (20)
  • октомври 2013 (18)
  • септември 2013 (14)
  • август 2013 (9)
  • юли 2013 (9)
  • юни 2013 (9)
  • май 2013 (10)
  • април 2013 (7)
  • март 2013 (11)
  • февруари 2013 (8)
  • януари 2013 (8)
  • декември 2012 (11)
  • ноември 2012 (11)
  • октомври 2012 (16)
  • септември 2012 (13)
  • август 2012 (32)

Мета

  • Регистриране
  • Влизане
  • RSS фийд за записи
  • RSS фийд за коментари
  • WordPress.com

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.

Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here: Cookie Policy
  • Последване Последвано
    • bozhidar ivkov
    • Join 40 other followers
    • Already have a WordPress.com account? Log in now.
    • bozhidar ivkov
    • Настройки на изглед
    • Последване Последвано
    • Регистрация
    • Влизане
    • Report this content
    • View site in Reader
    • Manage subscriptions
    • Прибиране на прозореца