• За мен

bozhidar ivkov

~ Социология на инвалидността

bozhidar ivkov

Архиви за месец: септември 2013

НА КАКВО МОГАТ ДА НИ НАУЧАТ КНИГИТЕ?

26 четвъртък сеп. 2013

Posted by daroiw in Опити

≈ 1 коментар

Етикети

books, знание; reading, книги, knowledge, четене

Отдавна съм спрял да си задавам този въпрос. Просто чета и поглъщам неуморно и с непресъхваща жажда живота, пресъздаван в тях. Опитвам се да го разбера, да го осъзная и да изведа за себе си някакви максими, ценности, истини, от които да се уча. Да, не спирам да се уча, защото животът е такъв, че непрекъснато изисква от нас да се учим.

Да се учим – ту усвоявайки ново познание, ту преоценявайки и преосмисляйки вече придобито знание в нов социален контекст, ту допълвайки налично знание, ту… няма край. И тази безкрайност е прекрасна. Красива е, защото винаги има утре, а бъдещето е магия, от която се раждат или могат да се родят чудни неща.

Помня баща си – човек с природна интелигентност, който до последния си дъх държеше в ръка книга. Та помня той казваше: „Няма глупава книга! Няма безполезна книга! От всяка книга можеш да научиш по нещо”. Сега, от позицията на времето, знам, че е бил прав.

Тук – благодарение на един руски сайт за литература – искам да споделя с вас някои неща, които съм научил от книгите. Публикацията в този сайт ме подсети за това. А като си помисля, че това е само песъчинка от безкрайното знание на книгите, ми се завива свят. И така, нека запалим свещичката на знанието, чиято светлинка разпръсва тъмата и ни прави малко повече човеци: „По-добре е да запалиш свещ, отколкото да проклинаш мрака” (пословица), както казва Карл Сейгън в своята книга „Свят, населен с демони. Науката като свещ в мрака”.

***

От „Война на световете” на Хърбърт Уелс научих, че дори когато победата е очевидна, дори „очевадна”, преждевременната радост е неуместна, защото някаква непредвидена дреболия може да ни я отнеме, да я разруши.

***

„Дневник”-ът на Чък Паланик ми показа за пореден път и ме научи, че изкуството – онова голямото, непреходното, се ражда в страдание.

***

От книгите на Ерих Мария Ремарк научих много за живота. Особено ценно за мен е знанието, което открих в „На западния фронт нищо ново”, а именно: в окопите и от двете страни на фронтовата линия, стоят едни и същи хора.

***

Какво е знанието без шеги. Добрият стар А. Дюма – баща, ни показва в „Тримата мускетари”, че жените са главната причина за мъжката смъртност. Тази максима е особено податлива на заместване и мултипликация, но това умение се придобива с възрастта и с много четене.

***

Книгата на Суад „Изгорена жива” е едно от многото доказателства, за това, че човешката жестокост е способна на невероятни, ужасяващи неща.

***

Моите младежки години – какво щяха да бъдат без невероятните приключения в книгите на Жул Верн! От „Тайнствения остров” научих, че знанието е сила, знанието е власт. И с него трябва да се борави внимателно.

***

Аркадий Стругацки, чрез „Трудно е да бъдеш бог”, ме научи, че наистина е трудно да бъдеш Бог. Струва ли си все пак да се опита? Не знам, аз никога не съм опитвал.

***

Знанието понякога има и мъчителна, изстрадана сила. „1984” на Джордж Оруел, независимо от втренчения поглед на „Големия брат”, ме научи че самотния войн не побеждава. Една сила се преодолява с друга, по-могъща или по-умна.

***

Странно съвпадение: Михаил Енде и неговата „История за края, който го няма”. Е, с или без край, заслужава си да не се отказваме от собствената си фантазия и въображение.

***

Олдъс Хъксли в своя „Прекрасен нов свят” – рисувайки едно „стерилно общество”, ни покзва, че в крайна сметка обществото не може да съществува без социални неравенства. Големият проблем тук е – ако използваме езика на медицината: каква е здравословната доза и кога „лекарството” (социалните неравенства) се превръща в отрова за организма?

***

„Оцеола” на Майн Рид и „Винету” на Карл Май ме научиха, че всеки човек е важен, че приятелството е безценно, че думи като „чест”, „достойнство”, „добро”, „благородство” и др. не са изпразнени от съдържание, че силата на човека е в това да умее да прощава и да подава ръка на по-слабия, а не да го премазва.

***

Е, поне за мен, си заслужава да се чете.

Днес живот без книги и четене, е като планета без въздух, слънце и вода. Новите технологии променят света, променят и нас. Променят начина ни на четене. Може би в това няма нищо лошо. Може би! Стига да не спираме да четем.

Божидар Ивков

Източник: http://biblio.forblabla.com/blog/45710456444/CHemu-nas-uchat-knigi?from=mail&l=bnq_bn&bp_id_click=43205782487&bpid=43205782487

Реклама

ЧОВЕШКО! ПРОСТО ЧОВЕШКО!

26 четвъртък сеп. 2013

Posted by daroiw in Опити

≈ 1 коментар

Етикети

human affairs, humanism, хуманизъм; person, човек, човешки работи

Всички ние дишаме един и същ въздух, макар и на различни места.

Всички ние усещаме топлината на едно слънце, макар и да грее от различни посоки.

Всички ние се храним еднакво, макар и с различна храна.

Всички ние се обличаме еднакво, макар и с различни дрехи.

Всички ние обичаме и страдаме, макар и по различен начин.

Всички ние говорим, макар и на различни езици.

Всички ние сме еднакви и различни.

Тогава защо позволяваме на времето, на политиците, на религиозни фанатици – използващи като мотив и оправдание за своите зверства Бога – да ни разделят, да подхранват в нас омраза един към друг, да забравяме, че сме еднакви и различни, че сме Човеци.

Получих словата, които можете да прочетете по-долу, от мои полски приятели. Слова – притча за… Е, всеки сам ще разбере за какво. Единственото, което можех да направя е да преведа тези простички слова с толкова дълбок смисъл, носещи исконни ценности, присъщи на нас, Човеците. В тях няма политика, няма религия. Има само човешки работи. Онези, с които всеки един от нас рано или късно се сблъсква и преживява. Въпросът е как?

Човешко! Просто човешко!

1234992_415745821858338_376435726_n

„АКО НЯКОЙ ДЕН ВИДИШ, ЧЕ СЪМ СТАРА, ЧЕ СЕ ЦАПАМ ПРИ ЯДЕНЕ, ЧЕ НЕ МОГА ДА СЕ ОБЛЕКА, ИМАЙ ТЪРПЕНИЕ… ПРИПОМНИ СИ ВРЕМЕТО, КОЕТО СЪМ ОТДЕЛИЛА, КОГАТО БЕШЕ МАЛКА ДА ТЕ НАУЧА НА ВСИЧКО.

АКО ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ПОВТАРЯМ ЕДНО И СЪЩО, НЕ МЕ ПРЕКЪСВАЙ, ПОСЛУШАЙ… КОГАТО БЕШЕ МАЛКА ТРЯБВАШЕ ДА ИЗСЛУШВАМ ЕДНА И СЪЩА ИСТОРИЯ ДОКАТО НЕ ЗАСПИШ.

АКО ПОНЯКОГА НЯМАМ ЖЕЛАНИЕ ДА СЕ ИЗМИЯ, НЕ МЕ СЪДИ И НЕ МЕ ЗЛЕПОСТАВЯЙ… ПРИПОМНИ СИ КОЛКО ПЪТИ ТРЯБВАШЕ ДА ТИЧАМ СЛЕД ТЕБ, ДА ИЗМИСЛЯМ РАЗЛИЧНИ АРГУМЕНТИ, ЗАЩОТО НЕ ИСКАШЕ ДА СЕ КЪПЕШ.

АКО ВИДИШ, ЧЕ НЕ СЕ СПРАВЯМ С ТЕХНИЧЕСКИТЕ НОВОСТИ, ДАЙ МИ ВРЕМЕ ДА ГИ ОПОЗНАЯ И НЕ МЕ ГЛЕДАЙ С ТАЗИ ИРОНИЧНА УСМИВКА… АЗ ИМАХ ОГРОМНО ТЪРПЕНИЕ, КОГАТО ТИ ПОМАГАХ ДА НАУЧИШ АЗБУКАТА И ДА СИ ПРИГОТВЯШ ДОМАШНИТЕ.

АКО НЕ ПОМНЯ НЕЩО, АКО ГУБЯ НИШКАТА В РАЗГОВОРА, ДАЙ МИ ВРЕМЕ ДА СИ Я ПРИПОМНЯ, А АКО НЕ СЪМ В СЪСТОЯНИЕ ДА СТОРЯ ТОВА, НЕ СЕ НЕРВИРАЙ, НАЙ-ВАЖНО ЗА МЕН НЕ Е ТОВА, КОЕТО КАЗВАМ, А ПОТРЕБНОСТТА ОТ ТВОЯТА БЛИЗОСТ, ПОТРЕБНОСТТА ОТ СИГУРНОСТ, ЧЕ СИ ОКОЛО МЕН И МЕ СЛУШАШ…

АКО МОИТЕ СТАРИ КРАКА НЕ МОГАТ ДА ТЕ ДОСТИГНАТ, НЕ МЕ ТРЕТИРАЙ КАТО ТЕЖЕСТ… ПРИБЛИЖИ СЕ ДО МЕН С ПРОТЕГНАТИ РЪЦЕ ПО ТОЗИ НАЧИН, ПО КОЙТО АЗ ГИ ПРОТЯГАХ, КОГАТО ПРАВЕШЕ ПЪРВИТЕ СИ КРАЧКИ…

АКО КАЗВАМ, ЧЕ ИСКАМ ДА УМРА, НЕ СЕ СЪРДИ… ЕДИН ДЕН ЩЕ РАЗБЕРЕШ, КАКВО МЕ КАРА ДА ГОВОРЯ ТАКА И СЕ ОПИТАЙ ДА РАЗБЕРЕШ, ЧЕ НА МОЯТА ВЪЗРАСТ ВЕЧЕ НЕ СЕ ЖИВЕЕ, А СЕ СЪЩЕСТВУВА…

ЕДИН ДЕН ЩЕ РАЗБЕРЕШ, ЧЕ ВЪПРЕКИ ГРЕШКИТЕ МИ, ВИНАГИ СЪМ ИСКАЛА НАЙ-ДОБРОТО ЗА ТЕБ, ЧЕ СЕ ОПИТВАХ ДА РАЗЧИСТЯ ПЪТЯ ПРЕД ТЕБ…

ПОСВЕТИ МИ МИГ ОТ ТВОЕТО ВРЕМЕ, ЧАСТИЦА ОТ ТВОЕТО ТЪРПЕНИЕ, ДАЙ МИ СВОЕТО РАМО, НА КОЕТО ДА МОГА ДА СЕ ОБЛЕГНА ТАКА, КАКТО ТИ ВИНАГИ МОЖЕШЕ ДА СЕ ОБЛЕГНЕШ НА МОЕТО…

ОБИЧАМ ТЕ ДЪЩЕ И СЕ МОЛЯ ЗА ТЕБ ДОРИ ТОГАВА, КОГАТО МЕ ОТБЛЪСКВАШ“.

 Превод от полски език

Божидар Ивков

ВРЕМЕ И ХРОНИЧНА БОЛЕСТ

22 неделя сеп. 2013

Posted by daroiw in Социология на медицината и Социология на инвалидността

≈ Вашият коментар

Етикети

Chronić illness, време, живот с хронична болест; time, living with chronic disease, хронична болест

Според[1] известния полски социолог Ян Шчепански[2] целия човешки живот може да се разглежда през призмата на това, как човек възприема времето: „Върху субективното време най-силно (…) влияе страданието, което дава възможност да се опознае ненавистната „вечност” на всяка минута, особено когато се измерва с непоносима болка. Болестта и страданието ни показват времето като унищожаващо нас и нашия организъм (…) Само времето на страдание дава чувството за преходност, унищожаване, то е предизвестие за смърт, често е и време на страх” – пише Шчепански[3].

Тези разсъждения се отнасят за това, как се преживява времето при болест, като те се ограничават само до субективното време. Това е „рефлексия на тема своеобразност на структурата на времето при болест”, преживяване на „времето в ежедневните дейности на човека, но също и времето, съотнесено към неговото цялостно биографично преживяване”[4]. Защото времето, както се изразява Х. Миид[5] „… представлява интерпретативен хоризонт за всичко, което ни се случва.Това, което се случва днес е последица от това, което е било в миналото и ще има своите последици в бъдеще. Паметта, историята, предвиждането, плановете за бъдещето – това са елементи на ежедневния живот и съзнание, това са елементи, разположени в структурата на времето”.

Времето тук се възприема като социална конструкция, чрез която се анализара живота с болест и която организира трудни за обхващане и подреждане преживявания на болния, а под болест се има предвид хроничната болест. Онази, която е дълготрайна, трудно поддаваща се на лечение, оказваща огромно влияние върху качеството на живота на човека и – „чрез настъпващите ограничения, преввръщаща се в предизвикателство за свободата на човека”[6].

Изследователите на социалното поведение на индивида по време на боледуване или инвалидност се опитват да класифицират поведението и преживяванията на болния човек, като търсят етапност и някаква логика в изявата им с течение на времето. Един от най-известните примери тук е концепцията на Е. Кюблер-Рос[7], в която са отдиференцирани следните пет последователни етапа на психическите състояния:

1) отричане,

2) гняв,

3) водене на преговори,

4) депресия,

5) акцептация.

Това са етапи, присъщи за хора в терминален етап на онкологично заболяване. Тези лица са наясно със своето състояние. „Протичането на болестта, нейната продължителност във времето и след това процесът на умиране позволяват също да се анализира вече класическата концепция за „траектория на смъртта”[8], отразяваща поредните промени в състоянията на пациента и неговото обкръжение в различните етапи на неговата болест и по време на различните етапи на лечение”[9]. Концепцията за траектория на страданието е развита по-късно от Раймън и Шютце[10] и днес е важна теоретична концепция, полезна за анализа на „страданието и хаотичните социални процеси”, присъщи не само за процеса на умиране.

Авторите забелязват, че траекториите се отнасят за болестите, за страданието и могат да се подновяват, като в края на една от тях може да започне друга. Всички траектории притежават някои общи елементи и са присъщи еднакво както за страданието на психиатричния пациент, за протичането на живота на алкохолика или болния от рак, както и за ученика или студента, преживяващи систематични и деградиращи неуспехи в учението. В траекториите се проявяват такива схеми, като: „притискането на индивида от събития, над които поне в началото той няма влияние, чувството, че тези събития са обусловени от външни фактори, които той не е в състояние да контролира, чувство за дезорагнизиране на ежедневния живот, отслабване на възможностите за влизане и поддържане на социални отношения, поддаване на настроения и логика на страданието като доминиращо неговата мисъл”[11].

Както пише Островска една от най-известните в сферата на социология на медицината работа, свързваща преживяването на времето при болест, е и основаната на емпирични изследвания работа на Е. Зерубавел[12] „Patterns of Time in Hospital Life”. Тук е показана ролята на времето като фактор координиращ работата и функционирането на една сложна социална организация, каквато е болницата.Тук времето е организатор на определен социален ред, обгръщащ болестта. Самата времева структура на изживяванията и преживяванията на болния са предмет на описание и анализ от Волфрам Фишер в неговата книга „Време и хринични болести”[13].

Времето при хронична болест

Хроничната болест по дефиниция съдържа в себе си отношение към времето (време = chromos). Тя продължава дълго, често през целия живот и се превръща в траен елемент на ежедневната екзистенция на болния. И дори да не бъде непосредствена заплаха и причина за смърт, тя – като съществува до края на живота – систематично го променя.

Хроничната болест може да бъде причина за:

1) дълготраен дискомфорт и страдание,

2) социална изолация и промяна в идентичността,

3) промяна на отношението на болния към собственото тяло: успоредно с протичането на времето в преживяванията на болния се появява често ясната опозиция – аз и моето тяло:

3.1.) тялото е тежест, преграда пред реализацията на целите, 3.2.) източник на болка.

Времето и болестта се свързват и с непрекъснато конфронтиране с биографичните преживявания, т.е. „със завръщане в миналото; в миналото без болест, без ограничения във възможностите на тялото и цялостна концепция за самия себе си”[14].

Установено е, че дори в случаите, когато проблемите са решени успешно и болния не изпитва физически страдания, знанието, съзнанието за наличие на прогресираща болест оказва принуда за справяне с този факт, особено в случаите, когато развитието на болестта заплашва живота. „Тогава субективното удължаване на ограниченото време или също незабелязването му, или игнорирането на измеримото му изтичане, се превръща в проблем”[15]. Тук могат да се прилагат понякога неосъзнати стратегии за промени в „темпорални ориентации” (определение на Тарковска[16]):

1) интензифициране на актуалното време. Болният активно се заема със своите  текущи дела, без да се обръща нито към бъдещето, нито към миналото, като се концентрира върху сегашното време на своя ежедневен живот;

2) ориентация към бъдещето. Тук човекът с хронична болест се насочва към решаване на важни за него задачи (лични, професионални, семейни, имуществени) в бъдеще, когато – познавайки своята болест и нейното вероятно развитие – няма да бъде в състояние да се погрижи за тях, както и да живее в бъдеще време, абстрахирайки се от трудностите, преживявани днес;

3) насочване на съзнанието към миналото. Тук човекът с хронично заболяване се обръща към спомените и преживяванията от миналото, когато тялото е било здраво и не е предизвиквало страдания, а всичко е било просто и безопасно[17].

Всяка една от тези темпорални ориентаци преработва обективното време на болестта и страданието в субективно време, като му придава друго значение, ценност и продължителност. „Промените в темпоралните ориентации могат да се разглеждат като използване на своеобразен предпазен механизъм, намаляващ усещаното напрежение и стрес”[18].

Според Антони Кемпински: „Едни от първите въпроси, които човек си задава, е защо? и за какво? В тези въпроси от първите години на живота чак до смъртта се изразява съществуващия в човешката природа стремеж към подреждане на явленията в света, както външен, така и вътрешен. Въпросът защо? е насочен към подреждането им в областта на успоредното минало време, а въпрост за какво? в областта на бъдещето (…), резултат от причини (минало) и целесъобразност (бъдеще)”[19].

В социо-темпоралните анализи често се взема предвид етапността, настъпването на определени събития едно след друго. В живота с хронично заболяване могат да се отграничат определени етапи, следващи един след друг. Те са толкова общи, че могат като цяло да се отнесат към и да се открият във всяко хронично заболяване. Те отразяват различни психични състояния и ситуационни контексти, в които попада болния.

Изследователите смятат, че най-общо траекторията на болестта е изградена от три етапа – „части” на траекторията:

1) Процедури и време, необходимо за нейното диагностициране, т.е. това е времето межу забелязването на първите симптоми на болестта и крайното и разпознаване, респективно диагностициране. „Този етап се придружава с безпокойство, свързано с очакването. Притесненията се вплитат с антиципацията на бъдещите ограничения, необходимостта от лишения и промени, настъпващи в живота; все пак продължава да съществува надеждата, че състоянието има преходен характер и болният ще се завърне бързо към нормалното функциониране”[20].

Тук човекът с хронично заболяване започва да се ориентира в болестта си, в по-нататъшното й протичане и разглеждане на това, „какво се случва в сегашния момент като състояние, което още по неопределен начин е възможно да продължи и да се задълбочава в бъдеще”[21].

2) Приспособяване към болестта. Тук човекът с хронично заболяване започва постеопенно да нормализира прекъснатите рутинни дейности в своя ежедневен живот. Той осъзнава, че болестта е продължителна и това налага да изработи нови начини за ефективно решаване на своите задачи в променените условия, старае се да приеме действителността на ограниченията, да създаде и затвърди нова йерархия на ценностите, да промени периодите както на ежедневните, така и на дълготрайните активности, да се приспособи към определен ритъм на живот с болестта[22]. Всичко това изисква определени специфични времеви изисквания към ежедневието на човека с хронично заболяване и променя неговия ритъм. „Лекарствата трябва да бъдат приемани по определен начин в определено време, възможно е да се наложи прилагането на специфична диета, разпределение на времето за хранене и за допълнителна почивка. Появява се необходимостта от извършването на системни контролни изследвания и различни процедури. Някои от тях няма да нарушават ежедневното разпределение на ангажиментите, други ще изискват постоянен контакт с лекаря, с лабораторията или рехабилитационния център, или с отделения в болницата, а всичко това ще изисква планиране и промени в досегашната структура на времето на ежедневния живот”[23]. Така хроничното заболяване затруднява хронично болния със своите симптоми и навлиза в структурата на ежедневните му дейности. „Независимо от това, доколко пациентът си дава сметка, времето и изчакването се првръщат във все по-голяма степен организатори на неговия живот”[24].

Според Кати Чармаз самия процес на адаптиране към живота с болест „все пак ще бъде подчинен на разнородни нарушения и по-нататъшни модификации, маркиращи поредните етапи от нейното преживяване във възгледите за припособяване към живота с болестта”[25]. Тези нарушения ще бъдат предизвикани преди всичко от по-нататъшното развитие на болесттаи изявата на нейните и нови симптоми. Твърде вероятно е с течение на времето и с напредване на болестта и възрастта на човека с хронично заболяване общото му здравословно състояние и възможностите на организма ще се влошават. „Всички функционални ограничения, пониженото самочувствие, непоносимостта и необходимостта от справяне със симптомите, изискващата много време терапия, също ще влияе върху релациите на болния с другите хора, ограничавайки периода на контактите и често предизвиквайки задълбочаваща се с времето социална изолация. Болният ще се обръща към себе си и ще се задълбочава все повече в своята болест”[26].

3) Терминална фаза. Животът с болест може да бъде значително продължителен във времето, в някои случаи чак до преминаването в третата, терминална фаза. Това означава необратим, прогресиращ и не позволяващ да се спре процес, в който главната медицинска интервенция може да бъде единствено смекчаване на симптомите, а преживяванията на пациента – ако е в съзнание и разбира състоянието, в което се намира – се придружават със стресиращата борба с времето или очакването на смъртта[27].

Във всеки един етап от живота на човека с хронична болест се пораждат едни и „угасват” други траектории на страданието, променят се биографичните планове, а зависимостта от непрекъснато съобразяване на ежедневието с изявите на болестта се задълбочава. Често това изисква от човека изключителна психологическа издръжливост. При справянето с тези процеси особено важна роля играе семейството.

доц. д-р Божидар Ивков


[1]Материалът е изграден изцяло на основата на Ostrowska, A. (2008) Rozprawa z czasem w chorobie przewlekłej. W: W. Piątkowski, B. Płonka-Syroka (red.) Socjologia i antropologia medycyny w działaniu. Oficyna Wydawnicza Arboretum, Wrocław.

[2]Виж: Szczepanski, J. (1988) Sprawy ludzkie. Warszawa.

[3] Szczepanski, J. (1988) O indywidualności. Warszawa, s. 142.

[4]Материалът е изграден изцяло на основата на Ostrowska, A. (2008) Rozprawa z czasem w chorobie przewlekłej. W: W. Piątkowski, B. Płonka-Syroka (red.) Socjologia i antropologia medycyny w działaniu. Oficyna Wydawnicza Arboretum, Wrocław, с. 21.

[5] Mead, G. H. (1932) The Philosophy of the Present. La Salle, s. 111.

[6] Ostrowska, A. (2008) Rozprawa z czasem w chorobie przewlekłej. W: W. Piątkowski, B. Płonka-Syroka (red.) Socjologia i antropologia medycyny w działaniu. Oficyna Wydawnicza Arboretum, Wrocław, с. 21-22.

[7]Виж: Kübler-Ross, E. (1969) On Death and Dying. New York.

[8] Glaser, B. G., A. L. Strauss. (1968) Time for Dying. Chicago.

[9] Ostrowska, A. (2008) Rozprawa z czasem w chorobie przewlekłej. W: W. Piątkowski, B. Płonka-Syroka (red.) Socjologia i antropologia medycyny w działaniu. Oficyna Wydawnicza Arboretum, Wrocław, с. 22-23.

[10] Reiman, G., F, Scgutce (1992) „Trajektoryja” jako podstawowa koncepcja teoretyczna w analizach cierpienia i bezwładnych procesów społecznych. W: Kultura i Społeczeństwo, № 2, s. 89-109.

[11] Ostrowska, A. (2008) Rozprawa z czasem w chorobie przewlekłej. W: W. Piątkowski, B. Płonka-Syroka (red.) Socjologia i antropologia medycyny w działaniu. Oficyna Wydawnicza Arboretum, Wrocław, с. 23.

[12] Zerubeval, E. (1979) Patterns of Time in Hospital Life. Chicago.

[13] Fisher, W. (1982) Time and Chronic Illness. Berkcley.

[14] Ostrowska, A. (2008) Rozprawa z czasem w chorobie przewlekłej. W: W. Piątkowski, B. Płonka-Syroka (red.) Socjologia i antropologia medycyny w działaniu. Oficyna Wydawnicza Arboretum, Wrocław, с. 24.

[15]Пак там, с. 24-25

[16] Tarkowska, E. (1987) Czas w społeczenstwie. Problemy – Tradycje – Kierunki badań. Wrocław.

[17] Ostrowska, A. (2005) Smierć w doświadczeniu jednostki i społeczenstwo. Warszawa. Цитат по: Ostrowska, A. (2008) Rozprawa z czasem w chorobie przewlekłej. W: W. Piątkowski, B. Płonka-Syroka (red.) Socjologia i antropologia medycyny w działaniu. Oficyna Wydawnicza Arboretum, Wrocław, с. 25.

[18] Ostrowska, A. (2008) Rozprawa z czasem w chorobie przewlekłej. W: W. Piątkowski, B. Płonka-Syroka (red.) Socjologia i antropologia medycyny w działaniu. Oficyna Wydawnicza Arboretum, Wrocław, с. 25.

[19]Кępinski, А. (1978) Poznanie chorego. Warszawa, с. 33-36. Цитат по Ostrowska, A. (2008) Rozprawa z czasem w chorobie przewlekłej. W: W. Piątkowski, B. Płonka-Syroka (red.) Socjologia i antropologia medycyny w działaniu. Oficyna Wydawnicza Arboretum, Wrocław, с. 25.

[20] Ostrowska, A. (2008) Rozprawa z czasem w chorobie przewlekłej. W: W. Piątkowski, B. Płonka-Syroka (red.) Socjologia i antropologia medycyny w działaniu. Oficyna Wydawnicza Arboretum, Wrocław, с. 26.

[21]Пак там, с. 26

[22] Bury, M., R. Anderson (red.) (1988) Living with Chronic illness. The experience of Patients and their families. London. // Charmaz, K. (1991) Good Days, Bad Days: The Self in Chronic Illness and Time. New Brunswick.

[23] Ostrowska, A. (2008) Rozprawa z czasem w chorobie przewlekłej. W: W. Piątkowski, B. Płonka-Syroka (red.) Socjologia i antropologia medycyny w działaniu. Oficyna Wydawnicza Arboretum, Wrocław, с. 26.

[24] Fisher, W. (1982) Time and Chronic Illness. Berkcley. Цитат по: Ostrowska, A. (2008) Rozprawa z czasem w chorobie przewlekłej. W: W. Piątkowski, B. Płonka-Syroka (red.) Socjologia i antropologia medycyny w działaniu. Oficyna Wydawnicza Arboretum, Wrocław, с. 26-27.

[25] Charmaz, K. (1991) Good Days, Bad Days: The Self in Chronic Illness and Time. New Brunswick

[26] Ostrowska, A. (2008) Rozprawa z czasem w chorobie przewlekłej. W: W. Piątkowski, B. Płonka-Syroka (red.) Socjologia i antropologia medycyny w działaniu. Oficyna Wydawnicza Arboretum, Wrocław, с. 27.

[27]Пак там, с. 27.

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ КНИГАТА „МЕМОАРИ НА ЕДНА ГЕЙША” ОТ АРТЪР ГОЛДЪН

21 събота сеп. 2013

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

парафрази, memoirs of a geisha

За болката можеш да разказваш спокойно едва когато я няма.

***

Нещастието е като ураган. Може да не те отнесе със себе си, но със сигурност може да те остави без нищо – „гол” до неузнаваемост, дори за самия теб.

***

Да мечтаеш е като да си играеш с жарава – никога не знаеш кога може да пламне и да те погълне.

***

Животът е пълен с победи и падения, с вълнения и борби, но именно те са солта на живта.

***

Всеки човек има своя съдба. Трябва да я приемем и ако можем да я променяме към по-добро. Така както никога не питаме готвача дали сме гладни, така не се нуждаем от предсказания, за да разберем бъдещето си, което сами предизвикваме. Всяка карма може да се промени с дела.

***

Когато изпитваме болка понякога имаме чувството, че дори дърветата, поклащани от вятъра, ни съчувстват. Да, именно дърветата.

***

Работата е лек за много проблеми. Умственият труд – за всички!

***

Спомените ни зависят от нашето моментно състояние.

***

Животът ни е глина, по която остават нашите и на други хора отпечатъци.

***

Наблюдавайте вещите и хората, които срещате по пътя си. Някои от тях могат да бъдат ваше бъдеще или предвестник за него.

***

Очите на човека никога не лъжат.

***

Животът ни е река, която криволичи сред житейските планини и равнини.

***

Славата, успехът и „безсмъртието” идват при тези, които не ги преследват на всяка цена.

***

Безкрайността унищожава всичко.

Божидар Ивков

БОЛКАТА КАТО КУЛТУРЕН ФЕНОМЕН

21 събота сеп. 2013

Posted by daroiw in Анотации

≈ Вашият коментар

Етикети

concept, culture, болка, концепт; pain, култура, феномен, phenomen

Хайдарова, Г. Р. (2013) Феномен боли в культуре. Издательство Русской христианской гуманитарной академии, СПб, 317 с. ISBN 978-5-88812-551-9

 

Книгата на руската изследователка Гюлнара Хайдарова „Феноменът болка в културата” представлява едно своеобразно и интересно пътешествие в света на концептуализацията на болката в европейската хуманитарна мисъл. Представени и анализирани са основните направления и методи на руските и чуждестранните изследвания и е потърсена тяхната ефективност за решаването на един значим практически въпрос – трансформация и преодоляване на болката.

Проследена е еволюцията на разглеждането на болката от нейното противопоставяне на удоволствието до нейната опозиция със скуката. Между тези два полюса съществуват множество възприятия на болката, които зависят от индивидуалността на човека, от социокултурния контекст, от усвоените в рамките на дадена култура начини за взаимодействие със собственото тяло и околната физическа и социална среда.

Болката, за разлика от болестта и смъртта, не се приема като физиологически феномен. Тя е културен феномен, а изтърпяването, преживяването на болката се разглежда като културна практика.

В книгата са използвани резултати от множество изследвания в сферата на антропологията, историята на медицината, литературоведството, историята на изкуството, лингвистиката. Емпиричният материал в изследването е използван за разкриване на културния и социаления потенциал на болката, който определя разнообразието от начини на изразяване и преживяване на болката, за оценка на болката в различните култури и в различните исторически епохи.

Съдържание

Въведение.

Част I. Концептуализация на болката

1. Исторически преглед

2. Аналитичен преглед

3. Болката като културен концепт

4. История на рефлексията на болката.

5. Съвременни дискурси на болката: обзор на емпиричните изследвания.

Част II. Контекст на болката

1. Болка и скука

2. Болка и състрадание

3. Болка и чудо

4. Комуницируемост на болката

5. Болка и страх

6. Болка: стратегии за признаване и адаптация.

Част III. Представи за болката

1. Болката като истина за присъствие

2. Болката като медиум: послание и средство

3. Болката като културна практика

Заключение

Приложение. Съвременни естественонаучни изследвания на болката.

доц. д-р Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ КНИГАТА НА Г. Г. МАРКЕС „НЯМА КОЙ ДА ПИШЕ НА ПОЛКОВНИКА”

20 петък сеп. 2013

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

Г. Г. Маркес, парафрази, Markes, paraphrases

Ако някой е чакал прекалено дълго ще може да почака още малко. Вече има богат опит в това.

***

Когато почувстваш, че ти е зле не разчитай на никого. Просто намери сили да излезеш сам от играта.

***

Успяват само тези, които могат да продават така, сякаш те са куповачите.

***

Аз не съм болен! Не съм и пациент! Просто понякога имам чувството, че цялото ми тяло е обект на необичаен интерес от страна на диви зверове.

***

Само смъртта идва задължително!

***

Човешката неблагодарност не признава граници и се чувства еднакво добре навсякъде.

***

Този, който няма шапка, не я сваля пред никого!

***

Най-лошото на бедността е, че те кара да лъжеш, да мамиш и да крадеш. Между впрочем това го правят не само бедните.

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА АЛЕКСАНДЪР КУПРИН

18 сряда сеп. 2013

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

Куприн, любов; paraphrases, парафрази, Kuprin, love

За любовта раздялата е това, което е вятъра за огъня: малката любов бързо угасва, голямата – изпепелява човека.

***

Когато обичаш истински един човек приемаш всичко от него. Ако той е в затвора и ти заедно с него си в затвора. Ако е станал крадец – ти му помагаш. Ако обеднее и се превърне в бедняк и ти си бедняк. Дори коричката изсъхнал хляб е вкусна ако има любов.

***

Човекът може да обича безброй пъти, но той може да те обича само веднъж.

***

Тя престана да ме обича, защото съм далеч от нея. Не знам, може би съм далеч, защото тя никога не ме беше обичала истински!

***

Любовта е пълно сливане – преди всичко духовно, а след това физическо. Това е най-великото чувство, съизмеримо с вселената, а не просто търкаляне в леглото.

***

Ако правиш добро, за да те хвалят и да ти връщат по-голямо добро, не се различаваш кой знае колко от тези, които творят зло.

***

Мисълта на влюбените твори чудеса: единият мисли за другия и ето – те са заедно за миг, но за винаги.

***

Жената, независимо каква е, винаги трябва да бъде предмет на преклонение и уважение. Да не направиш комплимент на жена е признак на върховно невежество и неуважение.

***

Съдбата не обича да бъде питана. Тя обича да бъде завладявана, но не и насилвана.

Божидар Ивков

ГРАНДИОЗЕН ПРОЕКТ, ПОСВЕТЕН НА ЛЕВ ТОЛСТОЙ

11 сряда сеп. 2013

Posted by daroiw in Будилчета

≈ Вашият коментар

Етикети

Толстой, Tolstoy

На 5 септември 2013 година, във връзка с 185 годишнина от рождението на великия руски писател Лев Николаевич Толстой, започна работа нов портал. Тойе е посветен на живота и творчествотона писателя.

Адресът на портала е: www.tolstoy.ru

Създаден е съвместно от Държавния музей Л. Н. Толстой и Имението-музей „Ясна поляна”.

Порталът се стреми да се превърне в официален сайт на Л. Н. Толстой. В него е пубкикувана богата и достоверна информация за живота и творчеството на писателя. За първи път е публикуван и богат снимков и илюстративен фонд, аудио- и видеозаписи. За любителите на Толстой е създадена и интерактивна географска карта с паметните места, свързани с живота на писателя и местата на действието от неговите произведения.

Това, което наистина прави портала уникален, е електронната версия на 90-томните събрани съчинения на Л. Н. Толстой, резултат от реализацията на проекта „Целият Толстой с един клик”. Първите три тома от тях вече са достъпни във формат PDF. Освен тези и следващите томове ще бъдат достъпни за всеки желаещ на адрес http://www.tolstoy.ru. Нещо повече, книгите ще бъдат безплатно достъпни и в 14 формата на сайтa на партньора на проекта – електронната книжарница ЛитРес.

90-томното издание съдържа 46 000 страници произведения на Л. Н. Толстой. Томовете ще се появяват постепенно. За два месеца в проекта са се включили 3 123 доброволци.

Толстой е познат в целия свят и със сигурност всички, които обичат неговите произведения ще бъдат радостни да имат на разположение във всеки един момент цялостното му творчество.

На добър час на проекта.

Източници:

http://biblio.forblabla.com/blog/45768557810/Lev-Tolstoy-otkryil-svoy-sayt?from=mail&l=bnq_bn&bp_id_click=43013183833&bpid=43013183833

http://www.ichip.ru/novosti/internet-i-seti/2013/09/zarabotal-oficialnyi-sait-lva-tolstogo

Божидар Ивков

БИОГРАФИЧНИЯТ МЕТОД В СОЦИОЛОГИЯТА

07 събота сеп. 2013

Posted by daroiw in Анотации

≈ Вашият коментар

Етикети

биографичен метод в социологията; biographical method in sociology

metoda-biograficzna-w-socjologii_188943

Kaja Kaźmierska (red.). Metoda biograficzna w socjologi. Antologia tekstów. Zakład Wydawniczy „NOMOS”, Kraków, 2012. ISBN 978-83-7688-111-9, 896 s.

През последните няколко декади биографичните изследвания преживяват своя Ренесанс. Биографичният метод на изследване се развива динамично не само в сферата на социологията, но и в други сфери на социалните науки – психология, педагогика, история, както и в сферата на социалната работа и професионалното ориентиране.

И въпреки това в много бивши – т.нар. социалистически – страни съществуват огромни празнини, свързани с биографичния метод. Например в Полша почти липсват публикации на сосциологически текстове, посветени на този метод. Доскоро изключение правеше сборникът с текстове от конференция, проведена през 1985 година и публикуван през 1990 година. Днес той е библиографска рядкост. Става дума за Włodarek, Й., М. Ziółkowski (ред.) Metoda biograficzna w socjologii, 1990, Warszawa–Poznañ: Pañstwowe Wydawnictwo Naukowe.

Целта на представяния тук сборник е да запълни съществуващите празнини в тази област на социологическото познание. Това са текстове, голяма част от които днес са признати за класически разработки. Техни автори са Даниел Берто, Анселм Страус, Фриц Шютце, Габриела Розентал, Герхард Раймън и др.

Книгата е организирана в няколко раздела. Първият е посветен на автори от т.нар. чикагска школа (Раздел 1. Чикагска школа) и тук откриваме работи на Уилям Томас, Хауърд Бекер и др.

В Раздел 2 „Биографичният метод – теоретико методологически проблеми”, присъстват текстове на Мартин Коли (Martin Kohli), „Биография, релация, текст, метод”; на Фриц Шютце (Fritz Schütze) „Биографичният анализ, изведен от емпирията в автобиографичното наративно инитервю. Как да се анализират автобиографичните наративни интервюта”; на Даниел Берто (Daniel Bertaux) „Анализ на единичните случаи (au cas par cas)” и др.

В Раздел 3 „Биографичната перспектива – от емпирията към теорията”, се откриват такива класически текстове, като този на Анселм Страус и колектив „Траектория на болестта”; материали на Фриц Шютце и Герхард Райнмън, също посветени на понятието „траектория”.

Тук може да се открие и класическия текст на Анселм Страус „Социални светове и общество”.

В следващите раздели също присъстват изключително интригуващи и полезни текстове.

***

На почти 900 страници читателят има възможност да проследи цялата история на биографичния метод. Сборникът е изключително полезен и за студенти, и за изследователи.

 доц. д-р Божидар Ивков

„СОЦИАЛНО ИЗКЛЮЧВАНЕ” – НОВО ПОНЯТИЕ ИЛИ ПОЛИТИЧЕСКО АЛИБИ?

06 петък сеп. 2013

Posted by daroiw in Анотации

≈ Вашият коментар

Етикети

социално изключване; social exclusion

0712

Broda-Wysocki, P. (2012) Wykluczenie i inkluzja społeczna. Paradygmaty i próby definicji. IPiSS, Warszawa. ISBN 978-83-61125-50-1, 261 s.

 

Книгата на полския изследовател Пьотр Брода-Висоцки „Социално изключване. Парадигми и опити за дефиниция” е посветена на един сравнително наскоро появил се термин в обществените науки и политическата реторика, отразяващ определени социални процеси и ялвения.

Известно е, че описанието и анализа на социалната действителност може да става основно чрез понятия. Използваните днес термини обаче не винаги са еднозначно дефинирани, често дори въвеждат в заблуждение и предизвикват недоразумения. И ако едно такова понятие се легитимира и широко прониква и навлиза в езика на медиите и политиката, като се превръща едновременно и в част от съвременния говор на бюрокрацията и политическия жаргон, то самия термин вече се превръща в сериозен проблем.

Такова понятие е терминът „социално изключване”(social exclusion), който се използва успоредно, дори често замества, по-старото и по-разбираемо понятие „бедност”.Всъщност още не е ясно дали понятието „социално изключване” измества или абсорбира понятието „бедност”.Доколко то се е превърнало в необходимо понятие за обозначаване, описание и анализ на нови явления и доколко е само езиково индиго, използвано повече или по-малко разумно в най-различни дискурси?

Не по-малко важно е дали носи със себе си нова качествена диагноза на социалните проблеми, или се използва само като политическо алиби, чрез което се прикриват евентуалните неуспехи в борбата с бедността? И на края, защо изобщо трябва да се говори за изключване? Дали заради анализа на самото понятие и евентуално свързаните с него явления и процеси, или поради необходимостта да се провокират и предприемат включващи действия?

Една от основните цели на книгата е опита да се идентифицира явлението, езика за описание и парадигмите, свързани със социалното изключване, което представлява конкретно, макар и доста сложно социално явление, както и отчасти понятието „включване”, което много често се възприема като проста противоположност на изключването.

Книгата е съставена от три части: 1) Социално изключване – ново наименование или ново явление; 2) Изключени (представени са различни социални категории лица, подложени на изключване, в т.ч. лица с увреждания); 3) Борба със социалното изключване. Съдържа заключение и библиографска справка.

Монографията е предназначена (и е полезна) за студенти, философи, социолози, антрополози и всички, които се интересуват от тази проблематика.

 

Източник:https://www.ipiss.com.pl/aktualnosci/wykluczenie-i-inkluzja-spoleczna-paradygmaty-i-proby-definicji

 

доц. д-р Божидар Ивков

← По-стари публикации

Категории

  • Актуални информации (181)
  • Анотации (46)
  • Будилчета (134)
  • Велики Бехтеревци (4)
  • Гласове от фейсбук (20)
  • Инвалидността през вековете (история на инвалидността) (2)
  • Мъдростта на Библията (2)
  • Невросоциология (5)
  • Невросоциология, невроетика и други невронауки (1)
  • Опити (388)
  • Пациентски бисери (10)
  • Политически наброски (7)
  • Преводи (23)
  • Публикации (2)
  • Самопомощ и групи за самопомощ (6)
  • Световна социологическа класика (15)
  • Светът на хората с ревматични заболявания (114)
  • Светът на хората със загуба на слуха (1)
  • Свободна наука (51)
  • Социология на болката (31)
  • Социология на медицината и Социология на инвалидността (92)
  • Философия, социология и антропология на медицината (13)
  • доц. д-р Веселин Босаков (73)
  • Uncategorized (14)

Полезни връзки

  • БСБББ – АС
  • Градът и селото – предизвикателствата на 21 век. Библиотека Омда, 2014
  • Електронна страница в помощ на хората с увреждания
  • Ивков, Б. (2010) Социален контекст на видимата инвалидност. Изд. "Омда"
  • ОПРЗБ
  • Публикации в Портал за литературно общуване на хора с увреждания
  • Публикации на Б. Ивков в бр. 6 и бр. 7 на списание "Балкани'21"
  • Публикации на Б. Ивков в Liternet
  • Светът на хората с ревматични заболявания. Издателство "Омда", София.
  • Списание на институт за модерността
  • Oбществени нагласи към равнопоставеността и дискриминацията. Роля на медиите за тяхното формиране. Изд. "Омда"

Посещения

  • 569 144 посетители

Архив

  • януари 2023 (9)
  • декември 2022 (6)
  • ноември 2022 (9)
  • октомври 2022 (14)
  • септември 2022 (7)
  • август 2022 (12)
  • юли 2022 (8)
  • юни 2022 (9)
  • май 2022 (9)
  • април 2022 (8)
  • март 2022 (8)
  • февруари 2022 (5)
  • януари 2022 (9)
  • декември 2021 (8)
  • ноември 2021 (5)
  • октомври 2021 (7)
  • септември 2021 (5)
  • август 2021 (4)
  • юли 2021 (7)
  • юни 2021 (10)
  • май 2021 (10)
  • април 2021 (10)
  • март 2021 (13)
  • февруари 2021 (11)
  • януари 2021 (9)
  • декември 2020 (11)
  • ноември 2020 (15)
  • октомври 2020 (15)
  • септември 2020 (7)
  • август 2020 (7)
  • юли 2020 (6)
  • юни 2020 (14)
  • май 2020 (8)
  • април 2020 (7)
  • март 2020 (10)
  • февруари 2020 (4)
  • януари 2020 (6)
  • декември 2019 (5)
  • ноември 2019 (3)
  • октомври 2019 (6)
  • септември 2019 (5)
  • август 2019 (4)
  • юли 2019 (12)
  • юни 2019 (9)
  • май 2019 (10)
  • април 2019 (11)
  • март 2019 (8)
  • февруари 2019 (6)
  • януари 2019 (13)
  • декември 2018 (9)
  • ноември 2018 (7)
  • октомври 2018 (13)
  • септември 2018 (9)
  • август 2018 (17)
  • юли 2018 (12)
  • юни 2018 (16)
  • май 2018 (16)
  • април 2018 (15)
  • март 2018 (14)
  • февруари 2018 (15)
  • януари 2018 (15)
  • декември 2017 (8)
  • ноември 2017 (9)
  • октомври 2017 (8)
  • септември 2017 (9)
  • август 2017 (11)
  • юли 2017 (11)
  • юни 2017 (8)
  • май 2017 (11)
  • април 2017 (9)
  • март 2017 (14)
  • февруари 2017 (9)
  • януари 2017 (14)
  • декември 2016 (6)
  • ноември 2016 (11)
  • октомври 2016 (6)
  • септември 2016 (11)
  • август 2016 (9)
  • юли 2016 (7)
  • юни 2016 (6)
  • май 2016 (6)
  • април 2016 (5)
  • март 2016 (4)
  • февруари 2016 (6)
  • януари 2016 (8)
  • декември 2015 (6)
  • ноември 2015 (4)
  • октомври 2015 (5)
  • септември 2015 (6)
  • август 2015 (5)
  • юли 2015 (9)
  • юни 2015 (5)
  • май 2015 (4)
  • април 2015 (5)
  • март 2015 (10)
  • февруари 2015 (7)
  • януари 2015 (7)
  • декември 2014 (8)
  • ноември 2014 (9)
  • октомври 2014 (8)
  • септември 2014 (8)
  • август 2014 (13)
  • юли 2014 (18)
  • юни 2014 (12)
  • май 2014 (10)
  • април 2014 (18)
  • март 2014 (22)
  • февруари 2014 (18)
  • януари 2014 (14)
  • декември 2013 (11)
  • ноември 2013 (20)
  • октомври 2013 (18)
  • септември 2013 (14)
  • август 2013 (9)
  • юли 2013 (9)
  • юни 2013 (9)
  • май 2013 (10)
  • април 2013 (7)
  • март 2013 (11)
  • февруари 2013 (8)
  • януари 2013 (8)
  • декември 2012 (11)
  • ноември 2012 (11)
  • октомври 2012 (16)
  • септември 2012 (13)
  • август 2012 (32)

Мета

  • Регистриране
  • Влизане
  • RSS фийд за записи
  • RSS фийд за коментари
  • WordPress.com

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.

Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here: Cookie Policy
  • Последване Последвано
    • bozhidar ivkov
    • Join 40 other followers
    • Already have a WordPress.com account? Log in now.
    • bozhidar ivkov
    • Настройки на изглед
    • Последване Последвано
    • Регистрация
    • Влизане
    • Report this content
    • View site in Reader
    • Manage subscriptions
    • Прибиране на прозореца
 

Зареждане на коментари...