Лицата след 65 години обикновено понасят най-лошите последици не толкова пряко от счупването на долен крайник, а преди всичко в процеса на лечение на счупването. Продължителното възстановяване се свързва с обездвижване на легло, което може да провкира според специалистите появата и развитието на сериозни здравни проблеми.
Смята се, че 30% от поляците на възраст над 65 години най-малко веднъж в годината преживяват падане. Забелязано е, че при половината от тях се развива т.нар. антиципационен страх, т.е. страх от поредно падане. А този страх се оказва в основата на ограничаването на физическата активност при тези лица, което влошава не само състояние на мускулите, костите и ставите, но и техните социални контакти. За хората с ревматични заболявания, подобни падания също са много опасни, дори да са под 65 годишна възраст, защото при тях често се развива и остеопороза.
Смята се, че в Полша паданията са шестата по ред причина за смъртност сред старите хора – много вероятно е ситуацията в България да е приблизително същата. Нещо повече, този род травми са считани за причина номер едно за смъртност, причинена от нещастни случаи. Според полските специалисти всеки трети поляк на възраст над 65 години, който живее самостоятелно, преживява поне веднъж в годината падане. За тези хора всяко падане е непосредствен риск от увреждане и по-късни усложнения. Същото е валидно и за хората с ревматични заболявания, при които заболяването е в напреднал стадий и са настъпили редица вторични увреждания в резултат на лечението или от самата същност на измененията при дадено конкретно заболяване. Например при болестта на Бехтерев, при анкилозирал гръбначен стълб, с ангажиране на шийните прешлени, т.е. обездвижване на врата и гръбнака, едно падане може да доведе до сериозни контузии и увреждания, а възстановителния процес носи не по-малко рискове от влошаване на здравословното състояние. От своя страна това може да доведе до твърде сериозни и често непредвидими негативни икономически, психологически и социални последици за човека и неговото семейство. Подобен инцидент може да се окаже основна причина за рязко, внезапно влошаване на качеството на живота, а понякога – макар и рядко – до смъртен изход.
Опасностите при една хоспитализация
Известно е, че възрастния човек преживява най-големите страдания не пряко от резултата от падането, а в процеса на лечение на получените при него увреждания. Продължителното лечение на счупванията обикновено са свързани с обездвижване в леглото и то в продължение на месеци, а това може да предизвика появата и развитието на сериозни заболявания: тромбоза на съдовете, дехидратация, застойна бронхопневмония и други инфекции, рани от залежаването или контрактури на стави. Това може да доведе до ситуации, в които независим до инцидента в своето ежедневие човек се превръща в зависим от помощта на околните. Успоредно с това възникват страхови психози или дори депресии. Всичко това е възможно да повлияе върху влошаване на социалните интеракции на човека, да породи неврози и др. На сериозно изпитание са подложени и неговите – също и на семейството му – финансови възможности. Възникват нови, непознати до този момент потребности, породени непосредствено от влошеното здравно състояние на човека, които не винаги могат да бъдат задоволени, а подобна депривация често провокира различни фрустрационни прояви.
Хоспитализацията на човек над 65 години при съвременните условия в здравеопазването е изключително трудно поносимо състояние и натоварва силно семейството на пострадалия. Често отношението към такива хора е недружелюбно, дори враждебно, а това също се превръща в условие за възникване и развитие на проблеми с психичното здраве.
Причини, водещи до инциденти със счупвания на кости и стави
Причините, които създават условия лицата над 65 години често да падат и чупят различни кости, са различни. На първо място това е полиморбидността (наличие на няколко хронични заболявания) при тази категория лица. По данни на НСИ през 2001 г. лицата на 65-74 години например, които са имали хронични заболявания, се разпределят по следния начин в зависимост от броя на хроничните заболявания: (1) с едно заболяване – 28,0%; (2) с две заболявания – 22,3%; (3) с три заболявания – 11,9%; (4) с четири и повече заболявания – 17,4% (Баев, Денкова, Йорданова 2002: 65). Най-често срещаните хронични заболявания са сърдечно-съдовите, злокачествените новообразования, ревматичните заболявания, диабетът, остеопорозата и др. Те са и „основен проблем за общественото здравеопазване във всички съвременни развити и развиващи се страни“ (пак там, с. 11).
Обикновено хроничните заболявания при лицата над 65 години могат да предизвикват световъртеж, хипогликемия, внезапни и силни болки в ставите и др. Като правило хроничните заболявания водят до сериозно редуциране на възможностите за мобилност – особено при качване и слизане по стълби, при по-продължителни преходи и др. (виж Тотева, Тотев 2012).
На второ място трябва да се отбележи фактът, че с напредване на възрастта намаляват възможностите и способностите на човека да се ориентира в пространството. Тук влияние оказват уврежданията на органите за равновесие и слух, или намаляването на зрението. Често влияние оказват и резките промени в кръвното налягане (спадане), стомашно-чревни заболявания и проблеми, или дехидратация например.
На трето място това са различните архитектурни, транспортни и комуникационни бариери. Състоянието на мнозинството столични квартали, в т.ч. и не малки части от центъра на София, представляват пряка заплаха и опасност за инциденти, водещи до счупвания при възрастните лица на 65 и повече години. Често недостъпните или трудно достъпни превозни средства на публичния градски транспорт също създават рискове за инциденти.
На четвърто място, колкото и странно да звучи, проблем представлява използването на различни лекарства – за овладяване на хроничните заболявания (например за понижаване на кръвното налягане), или използваните при настинки и грипни състояния популярни медикаменти, които повишават риска от инциденти, водещи до счупвания на кости. Този риск се повишава и при използване на антидепресанти или лекарства, снижаващи нивата на безпокойство. Ето защо този вид лекарства трябва да се предписват на лицата над 65 години много внимателно, „защото сферата на нежеланите странични ефекти при възрастните хора е доста по-голяма“ (RS 2015).
За лицата над 65 години, особено за тези с хронични заболявания, е от изключителна важност да се движат, да поддържат в максимално добро състояние мускулите си, както и да спазват стриктно лекарските предписания, за да могат да овладеят в рамките на възможното силата на негативните влияние на хроничните заболявания върху организма.
Страхът от падане
Днес е известно, че страхът от падане също повишава риска от този инцидент. Ето защо от много голямо значение е осигуряването на възрастните хора на безопасно обкръжение (физическа среда), както и – когато това се налага – осигуряването на хора, които веднага са в състояние да помогнат ако това се налага. И ако това е възможно в голяма степен да се осигури в дома на човека, то извън него нещата не изглеждат никак добре. Психическият комфорт е състояние, което има огромно значение не само за психичното, но и за физическото здраве, а перманентното му отсъствие повишава риска от настъпване на сериозни негативни последици, които са в състояние да променят – понякога фундаментално – животът на стария човек и на неговото семейство. За съжаление в България наличието на психически комфорт е фактор, на който почти не се обръща внимание, а когато това се прави най-често е, за да се обвинява стария човек и/или неговото семейство в превзетост, предявяване на прекалени изисквания, дори „лигавене“.
Специалистите са забелязали, че в почти 50% от лицата над 65 години, които вече са имали инцидент (падане), се появява т.нар. антиципационен страх, т.е. страх от поредно падане. Този страх е причина 26% от лицата да започнат да редуцират своята физическа активност, като по този начин задълбочават проблемите с координацията и мобилността си. Оказването на психологическа помощ в такива случаи е много важен елемент от профилактиката на подобни инциденти. Но в България мнозинството възрастни хора или нямат информация и знание къде и как да получат такъв вид помощ, или я отхвърлят, робувайки на мита, че щом има потребност от психологическа помощ значи човекът е луд, или нямат финансови средства, за да могат да си позволят подобен „разкош“.
И така, как да не падаме?
Какво трябва да се направи в дома, за да се намали до минимум риска от падане? Необходими са стабилни и удобни мебели, килими, постелки и подови покрития, предотвратяващи подхлъзвания, подходящо осветление. В банята трябва да се ползват също материали, които снижават до минимум възможностите за подхлъзване, поставяне на подходящи тоалетни столове и ръкохватки по стената около душа. Всичко това, разбира се, не може да гарантира 100% сигурност, но силно намалява риска от падане (RS 2015).
По отношение на публичната физическа среда. Трябва да се избягват неравни, разбити тротоарни и улични настилки. И тъй като в София това е почти невъзможно, необходимо е да се ходи по-бавно и с повишено внимание. Важно е да се избягват публични сгради – като се започне от държавни и общински институции и се стигне до сгради за прекарване на свободното време, в които подовите настилки са хлъзгави (например мрамор), както и са обзаведени с неподходящи мебели. Когато не може да се избегне посещението на такива сгради е важно да се види дали подът е мокър и да се изчака, да се ходи с повишено внимание и т.н.
Най-важно от всичко остава обаче поддържането на максимално добра физическа кондиция на тялото. Важно е да се прави лечебна физкултура за поддържане на тонуса на мускулите и костите и ставите. Дори това да не е възможно поради различни причини, в т.ч. и мързел, достатъчно е да се ходи по-продължително време пеша.
Казаното до тук е валидно и за хората с ревматични заболявания, които са изложени на повишен риск от счупвания при падане поради характера на самите ревматични заболявания и страничните ефекти на мнозинството медикаменти, с които те се лекуват.
Най-важно от всичко е да не се мисли по линия на максимата: „Това на мен не може да ми се случи“, както и да се внимава.
Да се мисли и да се внимава.
Не бива да се забравя, че животът е вид „война“ и че „идиотизмът“ на Швейк, който казва: „Все си мислех, че войната е майтап“, може да бъде изключително вреден и с много тежки последици.
Литература
Баев, С., Ф. Денкова, Е. Йорданова (2002) Здравно състояние на населението. Книга 4. Преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства през 2001 г. Том 6 Извадкови изследвания. НСИ, София.
Тотева, Л., К. Тотев (2012) Проблеми на хората в напреднала възраст свързани с мобилността. В: Научни трудове на русенския университет, том 51, серия 8.1, с.с. 64-67.
Източник: RS (2015) Każdy upadek seniora to ryzyko późniejszych poważnych powikłań. W: Rynek Seniora 01 września 2015. http://www.rynekseniora.pl/zdrowie/116/kazdy_upadek_seniora_to_ryzyko_pozniejszych_powaznych_powiklan,2736.html
доц. д-р Божидар Ивков
