• За мен

bozhidar ivkov

~ Социология на инвалидността

bozhidar ivkov

Архиви за месец: април 2015

ПАРАФРАЗИ ПО КИТАЙСКИ МЪДРОСТИ

29 сряда апр. 2015

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

chinese wisdoms, китайски мъдрсоти, парафрази, paraphrases

Тъмнината не се прогонва с клетви, а със светлина.
***
Изпуснатият миг винаги е златен.
***
Ако паднеш и откажеш да се изправиш, значи си се провалил.
***
Учителите отварят вратите към нови светове. Дали ще влезем в тях, как и доколко ще ги опознаем, зависи от нас самите.
***
Ако получиш залък, върни цял хляб.
***
Силата да надвиеш гнева често спестява дългото страдание.
***
Бързото съгласие е като пясъка – лесно се разпилява.
***
Силният човек няма духовно слаби приятели.
***
Човек трябва да умее да съди и да прощава на другите така, все едно съди и прощава на себе си.
***
Когато ползваш даровете на природата, мисли за нея с благодарност и уважение.
***
Не говори повече за миналото – не можеш да върнеш вятъра.
***
Ако си виновен, оневинявай се сам. Ако си паднал, изправи се сам.
***
Кражбата не услажда живота. Рано или късно ще те отрови.
***
По-добре кажи, че не знаеш, отколкото да „мъдруваш“ глупости.
***
Твоето щастието е скрито в протегната ти към страдащия ръка за помощ.
***
Кучето няма да напусне стопанина си, защото е беден или болен.
***
Ако искаш „вечно“ благоденствие – възпитавай хора.
***
Разговорът с мъдрец е безценен дар.
***
Водата може да дарява, но и да отнема живот.
***
Почти всичко загубено може да се възстанови, но изгубеното време – никога.
***
Всяка усмивка удължава живота ти.
***
Лошата дума е като малка брадва – с нея можеш да повалиш голямо дърво.

Източник: http://www.gnezdoto.net/mydrost/519-39-kitaiski-mydrosti

Божидар Ивков

Реклама

ЗДРАВНА ГРИЖА, В ЦЕНТЪРА НА КОЯТО Е ЧОВЕКЪТ

26 неделя апр. 2015

Posted by daroiw in Социология на медицината и Социология на инвалидността

≈ Вашият коментар

Етикети

концентрирана върху човека здравна грижа; person-centered care

Днес в развитите страни все по-често започва да се говори и работи за „patient-centered care“ или – още по-точно и хуманно – за „person-centered care”, т.е. за „концентрирана върху човека (пациента) здравна грижа“.

11072050_10206997961814161_5827779736396078710_n
Момент от работата на работната група по време ПАРЕ-конференцията в Дъблин 2015 г. на тема: „Концентрирана върху човека здравна грижа“

Това е и една от важните теми, обсъдена в работна група с българско участие (виж снимката) по време на Дъблинската конференция на EULAR-PARE през месец април 2015 г.

За какво става дума?

Според IAPO „концентрирана върху човека (пациента) здравна грижа“ означава „здравеопазната система да бъде проектирана и насочена така, че да задоволява действителните потребности за опазването на здравето, да бъде приспособена към предпочитанията на пациента, а благодарение на това да отговаря на очакванията и да бъде на разумна цена“.

В Наръчника на Healt Foundation се казва, че това понятие все още не е дефинирано еднозначно, защото с него се обозначават различни принципи и дейности. Това е сфера, която възниква от скоро и търпи сериозно развитие през последните няколко години (Health Foundation 2014).

Според Фондацията въвеждането и прилагането на концентрираната върху човека здравна грижа, се основава върху следните четири принципа:

1) зачитане на човешкото достойнство, състрадание и уважение,

2) предлагане на координирана помощ, подкрепа или лечение,

3) предлагане на персонализирани грижи, подкрепа или лечение,

4) Оказване на помощ и подкрепа на хората да разпознават и развиват своите собствени сили, възможности и способности, за да могат да живеят независим и пълноценен живот (Health Foundation 2014: 6).

Колкото и специфични да са необходимите за даден човек грижи, те трябва да се осъществяват на основата на тези принципи. С други думи, подобен начин на здравни грижи изисква сърдечност, уважение на човека, интерпретативни усилия и умения за зачитане желанията, мнението и потребностите на човека с проблеми в здравословното състояние.

От своя страна самите хора със здравни проблеми трябва да бъдат обучени да си помагат сами, да придобият знания и умения, които да прилагат в процеса на получаване на подобен вид грижа.

В Декларацията на Международния съюз на пациентските организации се дефинират пет правила, които са в основата на здравната грижа, в центъра на която е човекът (виж по-долу самата Декларация). По мое мнение нито едно от тези правила не се прилага в пълен обем, ако въобще се прилага. Например много хора нямат достъп до адекватно лечение, сблъскват се с безразличие и др.п. Да не говорим за хроничния дефицит на животоспасяващи лекарства. Нещо повече, както вече не веднъж съм споменавал, в българските реформи в здравеопазването пациентът отсъства – в центъра на здравната грижа е поставен лекарят и икономическата ефективност и печалба. От друга страна самите пациенти нямат изградена здравна култура, липсват каквито и да било умения за партниране на лекаря и т.н.

Много често хората с хронични заболявания, в т.ч. ревматични и мускулно-скелетни, не получават необходимата им информация, към тях се отнасят като към биологични единици, които са длъжни да се подчиняват на лекарските решения, без лекарите да носят, каквато и да било отговорност за последиците от тези решения.

Много рядко в българската здравеопазна практика могат да се срещнат случаи на концентрирана върху човека здравна грижа. Това обаче не означава, че подобна философия и практика са невъзможни.

По-долу е представена Декларацията на IAPO, която дава добра представа за разглеждания тук подход.

Източник:

Health Foundation (2014) Person-centred care made simple. The Health Foundation, London

* * *

ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА КОНЦЕНТРИРАНАТА ВЪРХУ ПАЦИЕНТА ЗДРАВНА ГРИЖА

Концентрираната върху пациента здравна грижа, е подходящ и разумен от гледна точка на разходите начин за здравеопазване.

В целия свят системите на здравеопазване оказват съпротива на един траен натиск и те няма да се справят ако продължат да са концентрирани повече върху болестта, отколкото върху самите пациенти. Тези системи изискват ангажирането на пациентите, които, подлагайки се на лечение, променят поведението си, управлявайки собственото си здраве. Здравната грижа, която се концентрира върху пациентите, може да се окаже най-рентабилния път за подобряването на здравословното им състояние.

За нас, Международния Алианс на пациентските организации (The Interantional Alliance of Patients’ Organizations – IAPO), същността на концентрираната върху пациента здравна грижа, означава следното: здравеопазната система да бъде проектирана и насочена така, че да задоволява действителните потребности за опазването на здравето, да бъде приспособена към предпочитанията на пациента, а благодарение на това да отговаря на очакванията и да бъде на разумна цена. Чрез пропагандиране на разумното ползване на услугите на системата и по-голямата отговорност на пациента, концентрирането върху пациента здравеопазване ще доведе не само до подобряване на здравето и качеството на живот на пациентите, но в резултат на това ще доведе до оптимизиране на ценността на инвестициите в опазването на здравето.

В зависимост от страната или болестната единица, се променят приоритетите на пациентите, техните семейства и попечители, но въпреки тези различия съществуват общи приоритети. Вярваме, че за да внедрим системата „концентрирана върху пациента здравна грижа“, тази грижа трябва да се опира върху следните пет правила:

1. Уважение – Пациентите, заедно с хората, които се грижат за тях, имат фундаменталното право на концентрирана върху пациента здравна грижа, като се зачитат техните индивидуални потребности, предпочитания и ценности, както и тяхната независимост и самостоятелност.

2. Възможност за избор и упълномощаване – Пациентите, като партньори, в съответствие с техните възможности и избор, имат право и задължение да участват във вземането на решение, свързано с опазването на здравето им, което влияе върху техния живот. Това изисква такива здравни услуги, които осигуряват възможността за избор и насочване на лечението от гледна точка на потребностите на пациента. Това изисква също и насърчаване и подкрепа на пациентите и грижещите се за тях лица за постигане на възможно най-високо качество на живота. На организациите на пациентите трябва да се осигури възможността да имат важна ръководна роля при представянето на пациентите и техните семейства при реализацията на правото на информация при избора на здравни грижи.

3. Ангажиране на пациента в здравната политика – Пациентите и техните организации заслужават да бъдат включени в процеса на споделяне на отговорността за създаването на здравната политика чрез ангажирането им във вземането на решения на всички нива и във всички сфери, гарантиращи централната позиция на пациента. Това не трябва да се ограничава само до здравеопазването, но и да включва също, например, социалната политика, която в крайна сметка също влияе върху качеството на живот на пациентите. Повече информация за стратегията на IAPO на адрес: http://www.patientsorganizations.org/involvment

4. Достъпност и подкрепа – Пациентите трябва да имат достъп до здравеопазващи услуги, гарантирани от гл.т. на тяхното здравословно състояние. Това означава достъп до безопасни, качествени и отговорно извършвани услуги, начин на лечение, профилактика и действия по промоция на здравето. Здравеопазването трябва да бъде конструирано по начин, който осигурява на всички пациенти достъп до основни услуги, независимо от тяхното здравословно състояние или социално-икономически статус. За да могат пациентите да постигнат възможно най-високото качество на живот, здравеопазването трябва да подкрепя техните емоционални потребности, както и да се вземат предвид извън здравни фактори, такива като образование, заетост, както и семейни въпроси, които влияят върху техния избор при грижата за здравето им.

5. Информация – Точната, подходящата и изчерпателна информация е от съществено значение, за да могат пациентите и хората, които се грижат за тях да вземат информирано решения за начините на лечение и живот в тяхното здравословно състояние. Информацията трябва да бъде предоставена в подходяща форма, адаптирана към здравословното състояние на пациента, възрастта му, възможностите му да разбира, неговия културен произход и език. Повече информация за стратегията на IAPO на адрес: http://www.patientsorganizations.org/healthliteracy

За да се въведе и приложи системата за здравна грижа, концентрирана върху пациента, на всяко равнище и във всяка общност, Международния Алианс на Пациентските Организации (The Interantional Alliance of Patients’ Organizations – IAPO), призовава за подкрепа и сътрудничество между всички, които имат влияние върху формирането на здравната политика, професионалистите, доставчиците на услуги и сектора на промишлеността, свързан със здравето, да допишат изброените по-горе пет правила и да ги поставят в центъра на своите действия и практики. Каним всички заинтересовани да осигурят подходящите структури, източници и обучение, както и да се гарантира, че Принципите, записани в тази Декларация, ще бъдат следвани от всички.

Източник: http://bezpieczenstwochorych.ntx.pl/p,258,DEKLARACJA_DOTYCZACA_SKONCENTROWANEJ_NA_PACJENCIE_OPIEKI_ZDROWOTNEJ.html

Текст и превод от полски и английски
доц. д-р Божидар Ивков

НАРАСТВА ЗАБОЛЕВАЕМОСТТА ОТ ПОДАГРА

19 неделя апр. 2015

Posted by daroiw in Светът на хората с ревматични заболявания

≈ Вашият коментар

Етикети

подагра, gout, podagra

В масовото съзнание подаграта се възприема като болест на богатите хора и често е наричана „царска болест“. Днес обаче подaграта е широко разпространена, тя е престанала да бъде болест на елитите, а се проявява все по-често във всички социални групи и прослойки.

Според епидемиологичните проучвания най-голямо нарастване на заболеваемостта от подагра е регистрирано във Великобритания, където относителния дял на хората с подагра е нараснал от 1,5% на 3% от населението. Много по-често (шест пъти) от подагра боледуват мъжете, в сравнение с жените. В САЩ изследванията National Health и Nutrition Examination Survey са показали, че в периода 1988-1994 г. от подагра са боледували 2,7% от северно американците, докато в периода 2007-2008 г. този относителен дял е нараснал на 3,9%. Смята се, че причините за това нарастване на заболеваемостта от подагра са свързани с повишаване на благосъстоянието на хората, затлъстяването, застаряването на населението и др.

Според данни от изследване, проведено в Полша сред 1000 лица на 15 и повече години, става ясно, че 1% от населението на страната има проблеми с подаграта. Въпреки това полските изследователи смятат, че заболеваемостта от това ревматично заболяване е подобно на тази, регистрирана в Германия – 1,4% от популацията. Един от сериозните проблеми при установяване на реалните размери на заболеваемостта, е свързан с факта, че болестта все още не се диагностицира и лекува адекватно и затова вина имат както пациентите, така и лекарите (PAP 2015).

С други думи, подаграта се очертава като едно от най-разпространените ревматични заболявания при възрастните, като относителния дял на засегнатите през последните години се увеличава (смята се, че заболяването засяга между 1,5 и 4% от възрастните хора в развитите страни).

„Патологичните промени при подагра са резултат от прекомерно натрупване на пикочна киселина в тялото – хиперурикемия, която се дефинира като серумни нива на уратите над 404 или 414 mcmol/l. Отлагането на кристали от мононатриев урат в ставната течност и в други локализации обуславя повечето от симптомите на заболяването“ (Василева 2013). Подаграта е заболяване, което може да доведе до трайно увреждане на ставите и да предизвика сериозни промени в начина и качеството на живот на човека, да се превърне във фактор водещ до процес на обедняване и дрги значими негативни социални последици, в т.ч. и инвалидизация.

Продължителната и силна физическа болка, заедно със зачервяването на кожата и отокът около засегнатите стави, е един от симптомите за наличие на подагра. Най-често болката се появява през нощта или рано сутрин. Кризите, предизвиквани от подагра, внасят несигурност и неопределеност в живота на човека. Той може да изпитва проблеми при изграждане на житейските и професионалните си планове, да се сблъсква със затруднения или ограничения при изпълнение на присъщите за него социални роли и в извършването на ежедневните дейности. Подаграта, както и мнозинството ревматични заболявания – освен всичко друго – се проявява като пряка заплаха за разрушаване на присъщите за даден човек начин на живот, житейски и професионални навици, предпочитания, близки и по-далечни планове и др.п.

Заболяването трябва да бъде лекуванo още с първите симптоми за настъпване на кризата. Първата атака може да отзвучи за няколко дни, но може да продължи и до две седмици. При лечението на подаграта се използват нестероидни противовъзпалителни лекарства. Освен това се налага да се направят сериозни промени в дневния режим и в начина на хранене – необходимостта от тези промени понякога могат да бъдат много по-мъчителни и трудни за даден човек дори в сравнение с болката, която е принуден да изтърпява. Това е валидно при всички заболявания, които провокират появата и трайното съществуване на хронична физическа болка. Лечението на подаграта налага и прилагането на лекарства, които снижават кръвното налягане, концентрацията на пикочна киселина в кръвта, която не трябва да надвишава 6,8 mg/dl, и др. Над тази норма започва отлагането на кристали.

За хората с подагра съществуват и други здравни проблеми – често при подагра се проявяват и съпътстващи заболявания и дисфункции, като високо кръвно налягане, сърдечно-съдови проблеми, повишено равнище на холестерола, метаболични смущения, диабет, дори камъни в бъбреците. Тези здравословни проблеми са в състояние да „извадят“ човека от типичното за него русло на социална активност и функциониране, да го „потопят“ в света на страданието, да породят чувство за обреченост, безсилие – т.е. той да навлезе в траектория на страданието (в смисъла, който влага в това понятие немския социолог Фриц Шютце). В тази ситуация човекът с подагра се усеща безсилен да влияе върху външните фактори, предизвикващи неговото страдание, макар че в случая с подаграта, както и с други ревматични заболявания, външните фактори са концентрирани в неговото тяло и – доста често – в неговия начин на живот.

Подаграта – особено, когато не се лекува адекватно и човекът не промени своя начин на живот и хранене – може да се хронифицира и да предизвика задълбочаваща се инвалидизация. В Полша е изчислено, че през 2013 година подаграта е била причина за 280 000 болнични дни, а стойността на загубите от намалената продуктивност по този повод се изчисляват на 52 милиона злоти – около 25-26 милиона лева. Да не говорим за преките финансови загуби за всеки човек, който е бил принуден да не работи поради заболяването, както и не-планираните разходи за лекарства, прегледи и изследвания.

При подагра се прилагат и някои рехабилитационни и физиотерапевтични процедури, които изискват време и средства. В интернет могат да се открият множество сайтове с препоръки за един или друг вид диета и лечение на подаграта. Самолечението не е препоръчително, защото може да доведе до влошаване на здравето и да задълбочи негативните социални, психологически и икономически последици, както за човека с подагра, така и за неговото семейство.

Източници:

Василева, З. (2013) Нови препоръки за поведение при подагра. http://medicalnews.bg/2014/01/19/

Подагра. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0

PAP/ (2015) Eksperci: gwałtownie rośnie zachorowalność na dnę moczanową. W: Rynek Zdrowia z 13 kwietnia. http://www.rynekzdrowia.pl/Serwis-Reumatologia/Eksperci-gwaltownie-rosnie-zachorowalnosc-na-dne-moczanowa-Serwis-Reumatologia,150744,1011.html

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА НИЛ ГЕЛМАН

12 неделя апр. 2015

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

books, Нил Гелман, знание, книги, парафрази, human, knowledge, nature of man, Nil Gelman, същност на човека; paraphrases, човек

Дъното не е краят на пропадането. Там, на дъното, също има ями.
***
Неприятностите са страхливи – те винаги нападат, когато са много.
***
Където и да сме, ние винаги носим собствената си същност с нас.
***
В глупостта и в грешките, които правим благодарение на нея, няма нищо оригинално.
***
Краят е метафора, благодарение на която ние поставяме граница между две събития. Край не съществува, още по-малко щастлив край.
***
Злото не разбира необходимостта от сън, защото то никога дори не дреме.
***
От историята сме длъжни да научим поне един урок – винаги може да бъде и по-лошо.
***
Умната жена винаги се старае да не се кара със свекърва си. Така си осигурява безрезервната любов и послушание на сина й.
***
Всичко на този свят може да бъде унищожено, дори идеите, макар и доста по-трудно, отколкото човекът, на когото са.
***
Град без книжарница е като струпване на домове без душа.
***
Даваме имена на урагани и други природни бедствия, за да ги „очовечим“. В противен случай не можем да открием смисъла им.
***
Жената-вещица е творение на мъжа, под силното влияние на майка му.
***
Онзи, който е убеден, че твори добро и не се замисля какво върши, е опасен.
***
Само тези, които са запазили детското в себе си, се осмеляват да търсят нови пътеки в джунглата на живота.
***
Този, който е глух за мъдростта и разума на другия, е сляп за вредите, които нанася.
***
Много неща смятаме за непростими, докато не разберем, че сме останали сами.
***
Някой май беше казал, че цивилизацията и варварството са на разстояние 24 часа и едно хранене.
***
Силата на болката от удар зависи не от силата на удара, а от степента на унижение.
***
Пътят на най-малкото съпротивление понякога се оказва най-труден за преодоляване.
***
Усилията ни да направим света още по-ужасен започват още от нашето раждане.
***
Свободата на словото се изразява най-пълноценно в мълчанието.

Източник: http://www.adme.ru/tvorchestvo-pisateli/25-chertovski-pravdivyh-citat-nila-gejmana-847010/ © AdMe.ru

Божидар Ивков

НАКРАТКО ЗА АУТИЗМА

11 събота апр. 2015

Posted by daroiw in Социология на медицината и Социология на инвалидността

≈ Вашият коментар

Етикети

autism, аутизъм

Смята се, че аутизма е нарушение в развитието, което най-често се проявява през първите три години от живота на детето като последица от неврологично нарушение, което влияе върху функционалната дейност на мозъка.

Съвременната статистика е установила, че аутизма и неговите производни, се проявяват веднъж на всеки 500 лица, като проявата сред момчетата в сравнение с момичетата, е четири пъти по-честа. Доходите, жизненото равнище или образованието нямат никакво влияние върху появата на аутизма. Приема се, че аутизма е по-скоро състояние, отколкото болест. От гл.т. на социалните бариери и по-точно от гл.т. на т.нар. символни бариери, свързани с етикетирането и стигматизацията на хората с аутизъм, със съществуващите предразсъдъци, негативни стереотипи и социални представи – като генератори на символни бариери и символна принуда, това разграничение е много важно.

Известно е, че аутизма оказва влияние върху онези части от мозъка, които са отговорни за разбирането, социалната комуникация и социалните взаимоотношения. Децата и възрастните лица с аутизъм имат затруднения – в различна степен – с комуникацията в група и извършването на общи дейности. Нарушенията (и/или разстройствата – disorders) затрудняват разбирането с другите и отношението към заобикалящия (външния) свят. Човекът с аутизъм може да извършва непрекъснато едни и същи движения на тялото, да има нетипични (неочаквани) реакции спрямо хората – например историята за малката Кейт и непознатия Ерик, описана от ИА „ПИК“ на 6 април 2015 г., да се привързва към определени предмети или да се противопоставя на каквито и да било промени в рутинното си ежедневие (например филмът „Рейнмен“). В отделни случаи е възможно да възниква агресия или тенденция към самонараняване.

Един от сериозните социални парадокси, силно затрудняващи социалното включване на децата и хората с аутизъм, е свързан със следното. Макар че аутизма е на трето място по честота на нарушение на развитието – по-често се проявява от синдрома на Даун, мнозинството от здравните работници, учените, социалните работници, редовите граждани продължават да не знаят и да не разбират как влияе аутизмът върху човека и кой е най-добрия начин за работа – рехабилитационна, образователна, квалификационна, социална – с лицата с аутизъм.

***

Аутизмът често се нарича спектрално нарушение, което означава че характеристиката и проявите му са доста разнородни, от леки до тежки. Независимо, че аутизма се определя със специфичен вид поведение, то децата и възрастните с аутизъм могат да манифестират различни комбинации от поведения, имащи различна тежест – например две деца с аутизъм е възможно да имат изцяло различно поведение.

Лекарите си служат с три други групи – PDD-NOS, синдром на Аспергер и синдром на Рет, за да определят лицата, които демонстрират една или друга част или всички симптоми на аутизма. Поставянето на диагнозата „аутизъм“ е възможно тогава, когато се проявяват съответния брой неправилни поведенчески действия, неприсъщи за дадена възрастова група. Интересно е, че според мнозинството специалисти – струва ми се и според повечето родители на деца с аутизъм – не съществува типов вид и типова аутистична личност. И ако това е така, а няма причини да не се доверяваме на специалистите и родителите, то нашите представи за хората с аутизъм са твърде опростени, генерализирани и, в крайна сметка, негативно стереотипизирани, а не рядко и богато „гарнирани“ с предразсъдъци. Това стереотипизиране лесно може да се открие в социалната политика към хората с аутизъм – те са принудени да се адаптират към съществуващи и предлагани социални услуги и дейности в обществото, които изглеждат най-близо до тяхната актуална действителност, без да бъдат адаптирани към реалните им потребности.

Разликите в поведението на децата често са много финни и всяка диагноза се основава преди всичко на наблюдение на поведението на детето.

***

Макар да няма пълна яснота, съвременната наука свързва появата и развитието на аутизма с биологически и неврологични различия в мозъка. Смята се, че в някои случаи има и генетична предпоставка за появата на аутизма, макар до този момент да не е открит ген, отговорен за това състояние.

Днес със сигурност се знае, че:

Аутизмът не е психично заболяване.

Децата с аутизъм не са „груби“.

Аутизмът не се причинява от лошо възпитание.

Обратните твърдения са породени от използване на негативни стереотипи, а това означава етикетиране и стигматизация на децата с аутизъм, а в крайните си форми подобна вербална изява може да се превърна в основа на действителна изолация на тези деца.

***

Какви са едни от най-честите симптоми, подсказващи че вероятно става дума за аутизъм при детето?

Знае се, че децата с аутизъм се развиват правилно и нормално (каквото и да означава терминът „нормално“) до 24-30 седмица от живота си. Едва след това родителите на детето могат да забележат известно закъснение в говора, в игрите или в контактите с детето. За родителите е много важно да разберат една проста истина, която съм установил и разбрал на базата на собствения си опит от контактите с родители на деца с различни проблеми и от многобройните примери в научната литература, с които съм имал възможност да се запозная. Става дума за това, че отричането на даден проблем не го заличава, не го прави несъществуващ, а по-скоро задълбочава негативните последици от него.

Аутизмът може да се прояви в следните сфери:

„- речта се развива слабо или никак, използване на думи без значение, разбиране с жестове вместо с думи, малки възможности за съсредоточаване на вниманието;

– детето предпочита да прекарва времето си само, а не с другите, не се интересува от прояви на нежност, слаб зрителен контакт, малко се усмихва;

– прекалена чувствителност при докосване или липса на реакция при болка, зрението, слухът, усещането за допир и болка, обонянието, вкусът могат да бъдат увредени в някаква степен;

– липса на спонтанност или креативност в игрите, не предлага действия, не измисля игри;

– хиперактивност или деменция, чести прояви на лош хумор без повод, упорита привързаност към един предмет или човек, проява на агресивност или автоагресивност“.

Съществуват и огромни разлики между децата с аутизъм. Например при по-леки форми на състоянието децата могат да демонстрират само слабо закъснение в развитието на говора и по-големи проблеми в контактите със социалната среда. Възможно е да има средно или над средното развитие на речта, но да имат проблеми с въображението или със сътрудничеството в игрите с връстниците. При децата с по-тежки степени на аутизъм е възможно да съществува потребност от оказване на помощ при извършване на ежедневни дейности – например преминаване през улицата или пазаруване.
„Противно на общото мнение, много деца и възрастни с аутизъм поддържат зрителен контакт, проявяват чувства, усмихват се и се смеят, както и са в състояние да проявяват цала гама от други емоции, но в различна степен“. Подобно на други деца с увреждания те реагират позитивно или негативно на средата.

Аутизмът влияе върху това как реагират децата и хората, както и е възможно да затруднява контролът им върху тялото и ума. Понякога аутизмът може да се промени, дори да отстъпи. Има хора с аутизъм, които живеят самостоятелно, има и такива, които за съжаление винаги ще бъдат зависими от грижите на специалистите и близките си, или специализирани заведения.

При хората с аутизъм могат да се изявяват и други, придружаващи заболявания – например епилепсия (при около 25%-30%), умствено изоставане (при около 2/3 от лицата с аутизъм), или някакви генетични заболявания. Напълно погрешно се смята, че всеки човек с аутизъм е гений в някаква област. Едва 15% от децата проявяват силно развити например математически или други способности.

***

Да излекуваш означава да възвърнеш физическото и психическото здраве на човека до нормалното за него състояние. В медицински смисъл не е изнамерено медикаментозно или друго лечение на промените в мозъка, които предизвикват аутизма. Но непрекъснато се подобрява разбирането на това състояние и се подобряват методите за приспособяване на хората с аутизъм към живота в обществото. С времето, при подходящи грижи, някои симптоми могат да се тушират или дори да изчезнат.

При аутизма, както и при много други състояния и заболявания, могат да се прилагат различни терапии в сферата речта, поведението, зрението, слуха, музикотерапия, фармацевтични средства или диетични препоръки. И нещо изключително важно, но чуждо на българската социална политика – всички терапии и социални услуги трябва да бъдат приспособени до индивидуалните потребности на човека с даден проблем.

Напоследък в публичното пространство започва да се налага нова идеологема, обясняваща (?!) безсилието и неефективността – това е същностната оценка на много хора с увреждания – на социалната политика в сферата на инвалидността: тя била хоризонтална, т.е. обхващала всичко и всички сфери. Още Сенека е казал, че „Който е навсякъде, никъде не е“. Затова родителите на децата и възрастните хора с аутизъм рядко срещат подкрепа от държавата и обществото.

***

Този материал е изграден изцяло върху текст, публикуван на сайта на родители, обединени около портала „Деца, можещи по друг начин“. Написах го не толкова за родителите, колкото за нас Другите, хората без аутизъм, за да се запознаем поне най-повърхностно с едно състояние, което съществува в обществото ни. За да се опитаме да градим адекватно, позитивно, не-изключващо отношение към човека с аутизъм.

Всеки човек, роден на тази Земя, има право на достоен живот като човек. Всичко останало – от отнемането на човешки живот (без значение какви са мотивите) до безразличието към Различния до нас, е варварство.

Източници: http://www.dzieci.bci.pl/strony/autism/index.html
http://www.autism-society.org
http://pik.bg/

доц. д-р Божидар Ивков

Категории

  • Актуални информации (181)
  • Анотации (46)
  • Будилчета (134)
  • Велики Бехтеревци (4)
  • Гласове от фейсбук (20)
  • Инвалидността през вековете (история на инвалидността) (2)
  • Мъдростта на Библията (2)
  • Невросоциология (5)
  • Невросоциология, невроетика и други невронауки (1)
  • Опити (388)
  • Пациентски бисери (10)
  • Политически наброски (7)
  • Преводи (23)
  • Публикации (2)
  • Самопомощ и групи за самопомощ (6)
  • Световна социологическа класика (15)
  • Светът на хората с ревматични заболявания (114)
  • Светът на хората със загуба на слуха (1)
  • Свободна наука (51)
  • Социология на болката (31)
  • Социология на медицината и Социология на инвалидността (92)
  • Философия, социология и антропология на медицината (13)
  • доц. д-р Веселин Босаков (73)
  • Uncategorized (14)

Полезни връзки

  • БСБББ – АС
  • Градът и селото – предизвикателствата на 21 век. Библиотека Омда, 2014
  • Електронна страница в помощ на хората с увреждания
  • Ивков, Б. (2010) Социален контекст на видимата инвалидност. Изд. "Омда"
  • ОПРЗБ
  • Публикации в Портал за литературно общуване на хора с увреждания
  • Публикации на Б. Ивков в бр. 6 и бр. 7 на списание "Балкани'21"
  • Публикации на Б. Ивков в Liternet
  • Светът на хората с ревматични заболявания. Издателство "Омда", София.
  • Списание на институт за модерността
  • Oбществени нагласи към равнопоставеността и дискриминацията. Роля на медиите за тяхното формиране. Изд. "Омда"

Посещения

  • 569 182 посетители

Архив

  • януари 2023 (9)
  • декември 2022 (6)
  • ноември 2022 (9)
  • октомври 2022 (14)
  • септември 2022 (7)
  • август 2022 (12)
  • юли 2022 (8)
  • юни 2022 (9)
  • май 2022 (9)
  • април 2022 (8)
  • март 2022 (8)
  • февруари 2022 (5)
  • януари 2022 (9)
  • декември 2021 (8)
  • ноември 2021 (5)
  • октомври 2021 (7)
  • септември 2021 (5)
  • август 2021 (4)
  • юли 2021 (7)
  • юни 2021 (10)
  • май 2021 (10)
  • април 2021 (10)
  • март 2021 (13)
  • февруари 2021 (11)
  • януари 2021 (9)
  • декември 2020 (11)
  • ноември 2020 (15)
  • октомври 2020 (15)
  • септември 2020 (7)
  • август 2020 (7)
  • юли 2020 (6)
  • юни 2020 (14)
  • май 2020 (8)
  • април 2020 (7)
  • март 2020 (10)
  • февруари 2020 (4)
  • януари 2020 (6)
  • декември 2019 (5)
  • ноември 2019 (3)
  • октомври 2019 (6)
  • септември 2019 (5)
  • август 2019 (4)
  • юли 2019 (12)
  • юни 2019 (9)
  • май 2019 (10)
  • април 2019 (11)
  • март 2019 (8)
  • февруари 2019 (6)
  • януари 2019 (13)
  • декември 2018 (9)
  • ноември 2018 (7)
  • октомври 2018 (13)
  • септември 2018 (9)
  • август 2018 (17)
  • юли 2018 (12)
  • юни 2018 (16)
  • май 2018 (16)
  • април 2018 (15)
  • март 2018 (14)
  • февруари 2018 (15)
  • януари 2018 (15)
  • декември 2017 (8)
  • ноември 2017 (9)
  • октомври 2017 (8)
  • септември 2017 (9)
  • август 2017 (11)
  • юли 2017 (11)
  • юни 2017 (8)
  • май 2017 (11)
  • април 2017 (9)
  • март 2017 (14)
  • февруари 2017 (9)
  • януари 2017 (14)
  • декември 2016 (6)
  • ноември 2016 (11)
  • октомври 2016 (6)
  • септември 2016 (11)
  • август 2016 (9)
  • юли 2016 (7)
  • юни 2016 (6)
  • май 2016 (6)
  • април 2016 (5)
  • март 2016 (4)
  • февруари 2016 (6)
  • януари 2016 (8)
  • декември 2015 (6)
  • ноември 2015 (4)
  • октомври 2015 (5)
  • септември 2015 (6)
  • август 2015 (5)
  • юли 2015 (9)
  • юни 2015 (5)
  • май 2015 (4)
  • април 2015 (5)
  • март 2015 (10)
  • февруари 2015 (7)
  • януари 2015 (7)
  • декември 2014 (8)
  • ноември 2014 (9)
  • октомври 2014 (8)
  • септември 2014 (8)
  • август 2014 (13)
  • юли 2014 (18)
  • юни 2014 (12)
  • май 2014 (10)
  • април 2014 (18)
  • март 2014 (22)
  • февруари 2014 (18)
  • януари 2014 (14)
  • декември 2013 (11)
  • ноември 2013 (20)
  • октомври 2013 (18)
  • септември 2013 (14)
  • август 2013 (9)
  • юли 2013 (9)
  • юни 2013 (9)
  • май 2013 (10)
  • април 2013 (7)
  • март 2013 (11)
  • февруари 2013 (8)
  • януари 2013 (8)
  • декември 2012 (11)
  • ноември 2012 (11)
  • октомври 2012 (16)
  • септември 2012 (13)
  • август 2012 (32)

Мета

  • Регистриране
  • Влизане
  • RSS фийд за записи
  • RSS фийд за коментари
  • WordPress.com

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.

Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here: Cookie Policy
  • Последване Последвано
    • bozhidar ivkov
    • Join 40 other followers
    • Already have a WordPress.com account? Log in now.
    • bozhidar ivkov
    • Настройки на изглед
    • Последване Последвано
    • Регистрация
    • Влизане
    • Report this content
    • View site in Reader
    • Manage subscriptions
    • Прибиране на прозореца
 

Зареждане на коментари...