• За мен

bozhidar ivkov

~ Социология на инвалидността

bozhidar ivkov

Архиви за месец: юли 2017

ЗА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ТЮТЮНОПУШЕНЕ И РЕВМАТОИДЕН АРТРИТ (РА)

30 неделя юли 2017

Posted by daroiw in Актуални информации

≈ Вашият коментар

Етикети

РА, пушене, риск; RA, risk, smoking

Според френски изследователи при пушачи, които в детстството си са били изложени на пасивно пушене, съществува по-висок риск от поява на РА. Това са показали данните от изследването им.

Известно е, че РА е най-често срещаната ревматоидна болест. По различни данни тя засяга от 0,5% do 1% от хората във всяка държава. Болестта е автоимунна, често много агресивна и води до постепенно, но сравнително бързо инвалидизиране – в рамките на 5-10 години след появата й.

Връзката между пушене на цигари и повишения риск от заболяване от РА, е потвърдена от множество изследвания. В най-новото проучване са обхванати 70 598 жени. От тях 1 239 са били с РА, a в случая за 350 от тя е било възможно да се събере информация по отношение на пасивното пушене в детството им, както и за активно пушене в зряла възраст. И обърнете внимание, състоянието на пациентките е било проследявано средно 21 години.

Оказало се, че излагането на тютюнев дим в периода на детството имало връзка с нарастване на риска от поява на РА при възрастните пациентки.

При пушещите жени, които през детството си са били изложени на пасивно пушене, рискът от заболяване от РА е бил с 73% по-висок в сравнение с групата на непушачките и не излагани на пасивно пушене в миналото жени. Интересно е, че за пушачките, но не подлагани на пасивно пушене в детството им, рискът от поява и развитие на РА е бил по-висок „само“ с 37%.

Това изследване подчертава важността децата да бъдат предпазвани от цигарения дим, особено в случаи, когато в рода на детето е имало хора с ревматоидни заболявания – смята основния автор на изследването проф. Рафаел Серор.

***

Не поставям по никакъв начин под съмнение значимостта и достоверността на това изследване и на подобните нему. Но винаги се ядосвам, когато става дума само и единствено за цигари и цигарен дим. Досега не съм прочел – възможно е да има – за изследвания, провеждани поне едно десетилетие, през което да е била проследявана хранителната диета чрез достъпните на пазара хранителни продукти за различните социални слоеве; за изследване на влиянието на питейната вода, приемана с години; за влиянието на въздуха, който дишат хората; за влиянието на перилните препарати, дори на дамските парфюми и т.н.

Да, цигарите са вредни. По това спор може би не може, а и не трябва да има. Но не мога да приема лицемерните крясъци на онези, които уж ми мислят доброто, лишавайки ме от право на избор и отнасяйки се към мен като към не-човек с цялата истерия и агресия на хардлайнерите-непушачи (не на всички, разбира се), въвеждайки абсурдни забрани и практики.

Особено ме дразнят майки, които бясно бдят „грам“ тютюнев дим да не влезе в дробчетата на децата им, докато ги тъпчат с чипсове, хамбургери, кренвирши и не знам още какво, и не виждат, че децата им се превръщат в „балони“ с чисти бели дробове. Да, но тялото не е само бял дроб, нали?

Източник: PAP/Rynek Zdrowia (2017) Bierne palenie w dzieciństwie zwiększa ryzyko reumatoidalnego zapalenia stawów. http://www.rynekzdrowia.pl/serwis-reumatologia/bierne-palenie-w-dziecinstwie-zwieksza-ryzyko-reumatoidalnego-zapalenia-stawow,174008,1011.html

доц. д-р Божидар Ивков

Реклама

ЧРЕВНИТЕ БАКТЕРИИ СА СВЪРЗАНИ С ПОЗНАВАТЕЛНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ДЕЦАТА

28 петък юли 2017

Posted by daroiw in Актуални информации

≈ Вашият коментар

Етикети

cognitive abilities in children, diseases, заболявания, микробиом, познавателни възможности при децата; мicrobiome

Децата, които притежават повече от определен вид бактерии в чревната си микрофлора, се представят по-добре на тестовете, измерващи познавателните способности – показват резултатите от изследване, публикувани в списанието „Biological Psychiatry“ [1].

***

Става дума за т.нар. микробиом на червата. Най-общо микробиом (или микробиота) е събирателно наименование на микроорганизмите, живеещи в симбиоза (съвместно съществуване на два организма, от което те могат да имат взаимна или едностранна полза) в тялото на всеки човек. Добре е да се знае, че „Бактериалното и микробното „население“ в човешкото тяло се отличава с изключително разнообразие – броят на микроорганизмите при различните хора може да бъде равен на броя на собствените клетки, а е възможно да го превишава 10 пъти, свидетелстват първите резултати от работата на международния проект „Микробиом на човека“ (Human Microbiome Project – HMP) [2]. Учените различават микробиом на кожата, на устната кухина, на корема и др. С други думи, живото човешко тяло е ходеща екосистема [2].

***

Бактериите, които живеят в червата на всеки човек, имат огромно значение за неговото здраве. Наскоро учени от Университета в северна Каролина (САЩ) за първи път показали, че микробиома на червата може да играе голяма роля в познавателното развитие на детето.

Изследователите са взели проби от екскременти на 89 едногодишни малчугани и ги анализирали от гл.т. на различните щамове („Щам“ е понятие, което характеризира генетична вариация или подтип на даден организъм. Терминът се употребява за вируси или бактерии. [3]) бактерии. Стъпвайки на тази база те разделили децата на три групи. Когато децата достигнали възраст около две години, учените провели сред тях тестове, чрез които се измерват познавателните възможности, като двигателни умения, способността им да възприемат и езиковото им развитие [1].

Изследователите установили, че малчуганите, които имат в червата си повече бактерии от рода Bacteroides, постигали в тестовете най-добри резултати – по-добри от децата, притежаващи най-разнообразна микрофлора.

„Този резултат ни изненада. Най-напред предполагахме, че децата с най-разнообразен микробиом ще постигнат най-добри резултати, защото предишни изследвания са показали, че малка разлика в чревните бактерии в детството се свързва с негативни здравни аспекти, напр. диабет тип 1 и астма“ [1] отбелязва един от изследователите, д-р Rebecca Knickmeyer.

Сега учените планират в бъдеще да задълбочат познанията си по посока на механизмите, стоящи зад връзката между чревните бактерии и развитието на мозъка, както и да установят, какво е оптималното съотношение и съдържание на чревната микрофлора, а също и по какъв начин би могло тя да се изгради и поддържа.

„Резултатите от нашето изследване насочват към извода, че чрез подходящо контролиране на развитието на микробиома би било възможно да се оптимизира познавателното развитие и да се редуцира риска от някои смущения в здравето, например аутизъм“ [1] добавя д-р Knickmeyer.

***

Този материал, според мен, е интересен с това, че подсказва за и доказва голямата роля в развитието на човека и неговото здраве на микробиома още от най-ранна възраст. Лично аз, без да имам каквито и да било претенции, смятам съвременното обяснение за възникването и развитие на автоимунните заболявания или за неправилно, или за доста непълно, дори само поради факта, че в това обяснение – поне доколкото аз знам и съм разбрал – не се взема предвид (изцяло или в достатъчна степен) ролята на структурата и равновесните процеси в микробиома и влиянието им върху здравословното състояние на човека и неговата податливост към определен вид заболявания.

Източници: [1] PAP/RZ (2017) Bakterie jelitowe są związane z rozwojem poznawczym dziecka. W: Rynek Zdrowia z 24 lipca 2017. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/bakterie-jelitowe-sa-zwiazane-z-rozwojem-poznawczym-dziecka,174976,11.html

[2] Микробиом человека. http://propionix.ru/mikrobiom-cheloveka

[3] Щам. http://rechnik.info/%D1%89%D0%B0%D0%BC

доц. д-р Божидар Ивков

НЕПРАВИЛНОТО ХРАНЕНЕ НА МАЙКАТА ПОРАЖДА ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ЗА ДЕЦАТА Й

26 сряда юли 2017

Posted by daroiw in Актуални информации

≈ Вашият коментар

Етикети

бедност, мазнини, fat, fetal harm, социални неравенства; nutrition during pregnancy, увреждане на плода, хранене при бременност, poverty, social inequalities

Присъствието на прекомерни количества мазнини в храната на бременни жени уврежда развитието на мозъка и нарушава поведението на потомството – показват изследвания върху примати. За съжаление тези увреждания са необратими чрез здравословна диета при децата.

Учени от Oregon Health and Science University са публикували в „Frontiers in Endocrinology“ резултатите от проведен експеримент. В него са били използвани макаци, за да се провери влиянието на хранителната диета върху поведението и дейността на нервната система.

Целта на опита била внимателно и задълбочено вникване в това, как могат да възникват определени смущения в поведението на деца от майки със затлъстяване, които смущения са били описвани в други изследвания. Проблемът е изключително важен, защото – според изследователите, 64% от жените в САЩ в репродуктивна възраст са с наднормено тегло, а 35% са със затлъстяване. Този проблем, макар и не в такива размери, съществува и в България.

Учените са избрали за опита си примати, защото те еволюционно са най-близо до човека, a използването им е дало възможност за по-прецизен контрол на храненето, нещо, което е доста по-трудно ако опитите се провеждат с хора.

Резултатите от изследването са показали, че повишената консумация на мазнини от страна на майките поражда поведенчески проблеми при децата им. Малките маймунки, които се хранели според диетата, изобилстваща от мазнини, по-често са показвали признаци за безпокойство. Още по-важно е, че учените са успели да открият причината за подобни реакции.

Изследването на физиологичните промени показало, че при тези маймуни са налице смущения в невроните, използващи серотонин – ключов невротрансмитер (най-просто казано това е сигнално вещество на нервната система) за развитието на мозъка. Тези изменения могат да се окажат много важни, защото провокират появата на страхови психози и депресивни състояния.

Периодът на бременността тук има критично значение според учените. В определен етап на експеримента се оказало, че дори ранното въвеждане на здравословно хранене би предотвратило негативните последици за малките от лошото хранене на бременните маймуни.

От изследването следва, че бъдещите майки трябва да внимават много какво и как ядат. И тук не става дума да се обвиняват майките – отбелязва ръководителката на проекта проф. Елинор Съливан. Става дума за образованието на бременните жени да се хранят здравословно. И нещо много важно, изследователите настояват за адекватни социални политики, промотиращи здравословния начин на живот и хранене.

***

Тези идеи на изследователите са не само интересни, но и изключително важни. Дори само поради това, че поставят въпросите, свързани с начина на хранене и с качеството на приеманата храна от майките, които произхождат от бедни семейства. Защото бедността е свързана с приема на некачествени и евтини храни, чийто цени са достъпни за хората с много ниски и ниски доходи. Не бива да се забравя, че бедността има „способността“ да се възпроизвежда в поколенията и да „формира“ ниши на бедност – факти, установени още в края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век в развитите страни, които могат да се разглеждат като „инкубатор“ на влошено обществено здраве, с всички произтичащи от това негативни социални и икономически последици.

Това е добър пример как огромните социални неравенства в обществото оказват – макар често твърде опосредено – много негативно влияние върху живота и здравето на хората.

Източник: PAP, RZ (2017) Zła dieta przyszłej matki to problemy dzieci – dowodzą badania na naczelnych. W: Rynek Zdrowia z 24 lipca 2017. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/zla-dieta-przyszlej-matki-to-problemy-dzieci-dowodza-badania-na-naczelnych,174982,11.html

доц. д-р Божидар Ивков

НОВА ТЕРАПИЯ ПРИ АНТИБИОТИЧНА РЕЗИСТЕНТНОСТ

22 събота юли 2017

Posted by daroiw in Актуални информации

≈ Вашият коментар

Етикети

bacteria, бактерии, инфекции, нови методи, infections, new methods, Pseudomonas aeruginosa

„Учени от Масачузетския Технологичен институт решили да създадат нови инструменти за борба с трудни инфекции. Изследванията показали, че един от пептидите е 30 пъти по-успешен при унищожаването на Pseudomonas aeruginosa в сравнение с други субстанции“ [1].

Pseudomonas aeruginos е грам отрицателна бактерия, която се среща в околната среда в ризосферите на растенията (зона, която е тясно свързана с корените им) и в телата на животни и хора. Съществува в две основни форми: (1) свободно движещи се планктонични клетки, (2) неподвижни клетки, които се закрепват за различни повърхности и образуват микроколонии, като те от своя страна са заобиколени от полизахаридна матрица. Този начин на живот и растеж, се нарича и растеж на биофилма. Колониите на тази бактерия са изключително устойчиви и много трудно се унищожават [2].

Изследователите имитирали стратегиите, използвани при целевото лечение при онкоболни. Те стигнали до заключението, че е необходимо да се използват противомикробни пептиди (съединения, изградени от два или повече аминокиселинни остатъка, свързани чрез пептидна (амидна) връзка) – естествени съществуващи защитни белтъци, които притежават способността да унищожават много видове бактерии, като атакуват клетъчната мембрана и протеина или като повлияват вътрешноклетъчните процеси[1].

При изследванията учените използвали синтетичен токсин на бактерията KLAKAK и тя били срещана с различни пептиди. От 25-те двойки най-добра се оказала комбинацията KLAKAK и пептидът, наричан лактоферин (laktoferyn), който показал 30 пъти по-голяма ефективност при унищожаването на Pseudomonas aeruginosа в сравнение с други субстанции.

Резултатите от експеримента са били публикувани в „Advanced Materials“. Според ръководителката на изследователския екип Ester Kwon от Института Koch, учените се надяват, че този метод ще може да бъде прилагат при лечението и на други трудни заболявания, като туберколоза например.

Бактерията, за която става дума тук (Pseudomonas aeruginosa), е една от най-опасните бактерии. Тя е изключително устойчива на масово разпространените и използвани дезинфекциозни средства, лесно се размножава във вода и потребностите й са повече от скромни, за да съществува. Тя показва сериозна устойчивост и на мнозинството антибиотици[1].

Тя е една от най-страшните и най-често срещани причини за болнични инфекции, в т.ч. тежки и застрашаващи живота чрез инфектиране на кръвта (сепсис).

Източници: [1] Rzeczpospolita, JW/Rynek Zdrowia (2017) Nowa terapia remedium na antybiotykooporność? Jest 30-krotnie skuteczniejsza. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/nowa-terapia-remedium-na-antybiotykoopornosc-jest-30-krotnie-skuteczniejsza,174778,11.html

[2] Какво е Pseudomonas aeruginosa? Асоциация муковисцидоза България. https://lifewithcf.org/pseudomonas-aeroginosa/?v=dccb2e74685

доц. д-р Божидар Ивков

 

ПСОРИАЗИС И ПСОРИАТИЧЕН АРТРИТ – ИЗТОЧНИК НА СТРАДАНИЕ, СТИГМАТИЗАЦИЯ И СОЦИАЛЕН ОСТРАКИЗЪМ

15 събота юли 2017

Posted by daroiw in Светът на хората с ревматични заболявания

≈ Вашият коментар

Етикети

bariery społeczne, depresja, depression, депресия, изолация; psoriasis, лечение, остракизъм, псориазис, псориатичен артрит, facts, isolation; łuszczyca, izolacja, leczenie, социални бариери, ostracism, ostracyzm, psoriatic arthritis, social barriers, treatment, łuszczycowe zapalenie stawów

Псориазисът е системно възпалително заболяване, което освен кожата засяга и други органи, а в допълнение разрушава психиката на човека

Успешното лечение на псориазиса изисква използването на пълната гама терапевтични възможности, с които разполагат лекарите. В Полша, както и в България това не винаги е възможно поради сериозните ограничения в достъпа до някои лекарства.

Псориазисът, както и други ревматоидни заболявания, генерира високи социални разходи, особено в случаите на късно поставена диагноза и неправилно лечение.

Съвременното лечение на това заболяване включва прилагането на различни лекарства – мехлеми и кремове, в чийто състав влизат различни активни съставки: производни на витамин D, ретиноиди, кортикостероиди, имуносупресивни съединения. Често се включва и т.нар. фототерапия, т.е. облъчване на кожата с UV лъчи при контролирани условия.

Ранното и правилно лечение повишава около 30 пъти вероятността за постигане на ремисия или цялостно овладяване на болестта.

Освен това намалява с около 30% небходимостта от включване на биологични лекарства.

Според полските специалисти времето, което минава от първите симптоми на псориазиса и псориатичния артрит, е средно една година. Вероятно в България ситуацията е подобна.

При лицата, при които болестта е с умерена или тежка форма, се прилага системна терапия. Първоначално се използват болестмодифициращи лекарства (metotreksat, cyklosporyn, acytretyn). Често обаче, те имат много странични ефекти или въобще не действат, което налага коренна промяна в терапията.

В лечението на псориазиса има сериозна празнина. Липсва свързващата верига между класическото и биологичното лечение. Според специалистите такава роля може да играе apremilast.

Това е лекарство, което се приема под формата на таблетки. Не изисква скъпи и отнемащи време визити в здравните заведения, за разлика от биологичните медикаменти. В Полша този препарат не се реимбурсира, а в България – доколкото ми е известно – изобщо засега липсва на пазара. Лично аз не очаквам скоро да се появи.

***

В България няма точно статистика какъв е броя на лицата с псориазис и колко хора се борят с псориатичен артрит.

Ранната диагноза е изключително важна. Ако бъде диагностицирано своевременно лекарят ще може да се вмести в т.нар. „прозорец на възможностите“. Той се затаря много бързо, често след първите няколко седмици.

Ранното и адекватно лечение открива пред човека с псориазис около 30 пъти по-големи шансове за постигане на ремисия и сериозно забавяне на протичането на болестта.

С 30% намалява необходимостта от включване на биологична терапия.

За съжаление хората в Полша и в България губят много време, преди да се решат да потърсят лекарска помощ. Често тя е неадекватна. Губят се години. Според полските специалисти диагнозата „се ражда“ след 9-10 години. Дори 6-месечно закъснение при диагностицирането на болестта води до ерозии в периферните стави и чувствително влошава състоянието на човека (на основата на въпросника HAQ).

Има доказателства, че лицата с псориазис и псориатичен артрит, са по-склонни към развитие на съпътстващи заболявания, като диабет, хипертония, болест на Крон, хиперурикемия, подагра, отколкото това се наблюдава при здравите хора. 30% по-често при тях се развиват и сърдечно-съдови заболявания.

Видимите кожни промени, които предизвиква псориазисът водят често до социален остракизъм, както и до стигматизация.

Подобни условия на живот са в основата на честите депресивни състояния при лицата с псориазис и псориатичен артрит – повече от половината лица имат тези проблеми. Всеки десети мисли за самоубийство, като половината от тях предприемат реални опити в тази посока. Над три четвърти от тези хора имат сериозни проблеми със социалното си функциониране и изпитват тежки емоционални проблеми.

Стигматизацията и социалните бариери пред достъпа до адекватно лечение са може би сред най-тежките проблеми за лицата с псориазис и псориатичен артрит.

Необходими са не само ефективни терапевтични методи и средства. Необходима е системна променя в мисленето на пациентите и лекарите. Предстои огромна работата по промяна на общественото мнение и повишаване на толерантността към тези хора.

Единствената пациентска организация в България, която работи във всички тези посоки – макар и само по отношение на псориатичния артрит – и успява да направи нещо, е Организацията на пациентите с ревматологични заболявания (ОПРЗБ).

***

Подобно на много други системни възпалителни и автоимунни заболявания, освен хроничната физическа болка, социалния остракизъм и стигматизацията на хората с псориазис и псориатичен артрит, както и предразсъдъците и негативните стереотипи са най-тежките и почти непреодолими символни социални бариери пред хората с тези заболявания. Това са основните фактори, водещи до затваряне на социалните светове на тези хора, до поява на депресии и други психични проблеми.

Същевременно стигматизиращата понятийна система на социалното законодателство в България, липсата на конкретни социални и здравни политики за преодоляване на тези бариери, както и огромните социални неравенства в обществото, обричат тези хора на социална изолация и живот в самота.

„Поведението“ на държавните институции към тази субкатегория лица – непозната за тях извън някои медицински среди, е едно от многото доказателства за това, че здравните, социално-икономическите и психологическите проблеми на хронично болните и хората с инвалидност, се решават на основата на незнанието, което непрекъснато се възпроизвежда и мултиплицира.

Източници: Rzeczpospolita, RZ/Rynek Zdrowia (2017) Łuszczyca: od pierwszych objawów do wizyty u reumatologa mija średnio rok http://www.rynekzdrowia.pl/Luszczyca/Luszczyca-od-pierwszych-objawow-do-wizyty-u-reumatologa-mija-srednio-rok,174567,1008.html

MAK/Rynek Zdrowia (2017) Ekserci: w leczeniu łuszczycy jest jeszcze duźo do zrobienia, http://www.rynekzdrowia.pl/Uslugi-medyczne/Eksperci-w-leczeniu-luszczycy-jest-jeszcze-duzo-do-zrobenia.174520.8.html

http://www.revmatologia.org/

доц. д-р Божидар Ивков

НОВО БИОЛОГИЧНО ЛЕКАРСТВО ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА РЕВМАТОИДЕН АРТРИТ (РА)

13 четвъртък юли 2017

Posted by daroiw in Актуални информации

≈ Вашият коментар

Етикети

biological medicine, biological therapy, биологична терапия, биологични лекарства, ревматоидни заболявания, rheumatoid diseases

Фирмата Sanofi и Regeneron Pharmaceuticals Inc. Са съобщили в сряда, 12 юли, че Евроейската комисия е издала разрешение за пускане на пазара на нов биологичен продукт – Kevzarа (sarilumab), прилаган съвместно с metotreksat (MTX) при лечението на възрастни лица с РА.

Този препарат ще се прилага при лица със средно тежко и тежко протичане на заболяването, при които е потвърдено, че терапията с противоревматоидни модифициращи лекарства не действа или има сериозни противопоказания. Препаратът Kevzara може да се прилага като монотерапия при лица с непоносимост към MTX, а също и в случаите, когато лечението с metotreksat е неуспешно.

Kevzara е биологично лекарство, човешко моноклонално антитяло, което се свързва с рецепторите на интерлевкин-6 (IL-6R), блокиращ предаването на про-възпалителни сигнали с посредничеството на IL-6. Установено е, че при лица с РА има повишено равнище на IL-6 в синовиалната течност. Това играе важна роля в патологичния възпалителен процес и разрушава ставите, а това са основни характеристики на РА.

Известно е, че РА е трудно за лечение заболяване, което веднъж появило се, се развива и съществува до края на живота на човека. Мнозинството лекари са изправени пред сериозния проблем и предизвикателство по отношение на избора на терапия (вида лекарство), която ще е най-успешна при всеки конкретен човек.

Според представители на фирмата производител Kevzara действа по различен начин в сравнение с част от най-често използваните биологични лекарства, а регистрацията му е добра възможност за много лица с РА, при които огромни незадоволени потребности в лечението.

Известно е, че от РА страдат около 2,9-3 милиона европейци. Болестта се манифестира най-често при лицата на възраст 35-50 години и много по-често се появява при жените, в сравнение с мъжете. За съжаление в рамките на около 5 години е възможно да се стигне до тежка инвалидност.

И така: ново лекарство, което от 12 юли 2017 г. е разрешено за употреба в ЕС. Остава да се види, кога лекарството ще се появи в България и какъв ще бъде достъпа до лечение с Kevzara, както и какви резултати ще покаже неговото приложение.

Източник: MSX/RZ (2017) Nowy lek biologiczny w leczeniu RZS zarejestrowany w UE. W: Rynek Zdrowia, 12 lipca 2017, http://www.rynekzdrowia.pl/serwis-reumatologia/nowy-lek-biologiczny-w-leczeniu-rzs-zarejestrowany-w-ue,174622,1011.html

доц. д-р Божидар Ивков

ПРЕД СЛОВОТО – ВСИЧКИ ВЪЗРАСТИ ПОКОРНИ СА

12 сряда юли 2017

Posted by daroiw in Будилчета

≈ Вашият коментар

Етикети

бедност, health costs, разходи за здраве, ревматоидни заболявания, социология на медицината; rheumatic diseases, poverty

Съвременните технологии позволяват да се съхрани за по-дълго време изреченото слово. Ето защо си позволявам да събера на едно място няколкото линка на материали, които представят мои участия в едно или друго събитие.

Целта ми е много простичка. Да запазя за себе си и за всеки, който би проявил някакъв интерес, известни свидетелства за времето, в което живеем, за тоталните социални бариери в достъпа до здравеопазване, за трудностите на живота в България в началото на ХХI век.

Приятно гледане и слушане.

доц. д-р Божидар Ивков

НАУКА…

Колко плащаме допълнително от джоба си за здраве? https://bnt1.bnt.bg/bg/a/kolko-plashchame-doplnitelno-ot-dzhoba-si-za-zdrave

Доц. Б. Ивков: Бедността в България не е наказание, но ще се превърне. http://www.eurochicago.com/2015/08/dots-b-ivkov-bednostta-ne-e-nakazanie-no-shte-se-prevarne/

За хроничната физическа болка. https://www.vbox7.com/play:191976b104

… И ПАЦИЕНТСКИ ОРГАНИЗАЦИИ

OPRZB BOPRD: EULAR PARE 2016 – live stream. https://www.youtube.com/watch?v=3GwSg4DENmM

Пресконференция 14.10.2015. Информационна кампания „Не сме от дърво“ https://www.youtube.com/watch?v=FdMEbo01WjE

Информационна кампания „Не сме от дърво“ октомври 2015. https://www.youtube.com/watch?v=VHI-sFH1quI

Информационна кампания „Не сме от дърво“. https://www.youtube.com/watch?v=WTL8rFPrpN8

ОТНОШЕНИЯТА ЛЕКАР-ПАЦИЕНТ: ЕДНО ОТ НАЙ-ТРУДНИТЕ ИЗКУСТВА

10 понеделник юли 2017

Posted by daroiw in Социология на медицината и Социология на инвалидността

≈ Вашият коментар

Етикети

; communication, комуникация, обучение на студенти по медицина, отношения лекар-пациент, medical students training, Physician-patient relationships

Дали сме си задавали въпроси от рода на: колко пъти студент по медицина е имал възможност да контактува със страдащ пациент? Или, колко пъти се е сблъсквал с прекалено претенциозен или агресивен пациент? Най-често бъдещият лекар почти няма възможност да се среща с обекта на своите професионални занимания – живия, болен човек, за да провери собствените си комуникативни умения. Според някои специалисти в Полша това започва да се променя. А в България?

Занимания, по време на които студентът по медицина може да преживее такива емоции и да усвои знания и умения, вече се провеждат в някои висши медицински училища в Краков, Познан, Торун. Основният метод за работа е дискусията, „изучаването на случаи, изпълнението на роли, интервю с презентация“ (Jakubiak 2017). Опитът обаче показва, че най-добрите резултати при обучението за по-добра комуникация се постигат чрез сътрудничество със симулирани пациенти. С други думи, това са хора, които играят ролята на пациент с определени оплаквания, присъщи на различни клинични проблеми. Извън тази роля те остават „себе си“ – хора със „своята работа, история на живота, образование, страсти“ и всичко останало, което те привнасят в дадена ситуация и сценка. Малко по-различни са изискванията към т.нар. стандартизирани пациенти. Това са хора, които трябва да играят ролите си по идентичен начин всеки път. И в двата случая ключова се оказва обратната информация. От една страна, информацията подавана от пациента за това как се чувства, а от друга страна, информацията от студента за това как оценява своите релации с пациента.

„Никой, както симулирания пациент, не чувства каква интеракция е създал с него конкретния студент или лекар. Случвали са ни се такива ситуации, когато пациентът, стискайки стоматологичния стол, нямащ вече възможност да стане, казва на студента: „стояхте твърде близо над мен, а като се навеждахте над мен не само ми липсваше въздух, но имах чувството, че ме доминирате във всяка възможна област” – споделя Магдалена Вит от „Бърза помощ“ в Познан (Jakubiak 2017).

Според полските специалисти пациентът е имал право да каже това, а студентът по време на такива занятия има възможност да чуе подобен тип изказвания, които представляват свидетелство на другия човек, те са убедителни. Остава разбира се, въпроса, колко истински пациенти имат смелостта да кажат подобни думи на лекаря? Трудно е да си представи човек подобен диалог в кабинета на „дефицитни“ специалисти, смятат полските специалисти. Той е почти невъзможен в България. По-скоро в масовия случай, след прегледа, когато пряката „заплаха“ от някакви загуби при подобно поведение, българският пациент ще псува, ще ругае, ще бъде „велик“ до момента, в който отново срещне същия специалист и се превърне в „кротко агънце“. По-рядък случай са наглите и агресивни пациенти.

Модел, ориентиран към пациента

Занятията се организират по начин, който да провокира появата на определени проблеми. По сценарий например, се появява определението хипохондрик многознаещ пациент, за да може студентът да види, какво се крие зад всичкото това знаене. „Имаме, например, такъв сценарий: влиза майка с дете и казва: „докторе, дойдох само за антибиотик“. Тогава питаме студентите, как се чувстват: дали са атакувани, обидени, дали тяхната компетентност е подложена на съмнение?“ – казва Лукаш Малецки от Катедрата по дидактична медицина в Ягелонския университет (Jakubiak 2017).

Те се гневят и това е естествена реакция. Но ако се замислят, че подобно поведение на жената е мотивирано от нещо, настъпва промяна в настройката и се появява най-простия човешки рефлекс, от който лекарите са се освободили, не знаейки, какво е породило въпроса на жената. Тогава те питат: „Защо? Кажете нещо повече защо искате антибиотик?“. Показването на искрена заинтересованост към другия човек и научаването на това, за какво всъщност става дума, това е най-интересното и може би най-важното отношение, което може да се изгради.

Според същия специалист съществува проста схема за справяне с конфликтни ситуации. Тя съдържа три елемента на мислене и действие, като „разбиране, манифестация на желание да се помогне и разкриване на собствения начин на мислене: „не воювам с теб, на твоя страна съм, искам да ти помогна, а сега ме чуй“. Когато се изградят добри отношения, лекарят може да си „позволи“ хиляди грешки, които нямат фатален изход. Никой няма да му посегне, защото в добрите отношения всичко се прощава.

Изследванията в тази област са показали, че пациентите очакват преди всичко уважение, доброта, откритост. Моделът, ориентиран към пациента, влияе не само върху удовлетвореността от лечението, но и върху обективните параметри на резултатите от лечението. И не само. Снижават се разходите на здравеопазването. Съществуват множество изследвания, според полските специалисти, които показват, че когато лекарят създава лични отношения с пациента си, говори с него, интересува се от неговите лични проблеми и преживявания, той е по-успешен в работата си (Jakubiak 2017).

„Сравняването на резултатите от изследването на студентите в началото и след последните занятия със симулирани пациенти, показват изненадващи резултати. След 20 часа статистически значимо се повишава отношението на лекаря към пациента от гл.т. на съгласието за фармакотерапията, или т.нар. concordance (третата степен на сътрудничество между лекаря и пациента, след compliance i adherence), въпреки че този проблем не присъства пряко в сценариите“ – споделя Агата Сталмах-Пжигода (пак там).

Лекарят също е човек и се бои

Една част от студентите се съпротивляват и реагират с известна доза отвращение към подобен род занятия. Оказало се, че подобно отношение е породено от страховете им. Те се чувстват неподготвени, неефективни и се боят, че това ще проличи по време на занятията. Ето защо , с оглед на собствената си безопасност, те се самоопределят негативно: „не знам, ме мога, това не е за мен ”. Когато обаче се почувстват в безопасност тяхното отношение към тези занятия се променя.

Но това е само началото. Този страх придружава лекарите дълго време в техния професионален живот. Един от източниците, генериращ притеснения по отношение на по-близки релации с пациентите, е че приемането на такива отношения от страна на лекаря ще го направи в един момент безпомощен в определени ситуации и събития (Jakubiak 2017).

Според Йоанна Дулинска – психотерапевт, подобен род занятия само могат да улеснят лекарите при разбирането, че съществуват реалии, като болестта и смъртта и те се случват независимо от техните воля и усилия. „Изобщо не е истина, че лекарите – въпреки искрените декларации, че избират тази професия преди всичко за доброто на пациентите и желанието си да им помогнат – са готови за среща с болестта, страданието, смъртта. Понякога те не са готови да приемат тези преживявания. Мислят, как да лекуват, но не и как да придружават в процеса на умиране. Когато са принудени да съобщят тежка новина, те се страхуват от реакцията на пациента и не знаят, какво да направят с чувствата си“ (пак там).

 Между цинизма и емпатията

Поведението на студентите, върху което оказват влияние множество фактори, може лесно да бъде променено. Това означава, че тяхната дълбинна мотивация и потенциалът им за емпатия (т.е. способността на човек да съпреживява емоциите, позитивните и/или негативните чувства и мисли на другите), са правилни, докато определени културни наслоения, предразсъдъци и негативни стереотипи могат да играят ролята на модификатори на това поведение спрямо отделни пациенти. Известно е, че при младите лекари нараства равнището на цинизма в процеса на комуникация с пациентите. Това е защитен механизъм спрямо неяснотата, неопределеността и неизвестността, които са постоянен спътник на лекаря и продуцират огромно напрежение и твърде много стимули.

Цинизмът се поражда в ежедневието, от необходимостта от непрекъсната конфронтация с тежки и трудни за възприемане емоции. Ако лекарят преживява болестта и смъртта на всеки пациент, това би означавало живот и работа в условия на изключително високи нива на стрес и бързо изчерпване, дори и смърт. Цинизмът се поражда и от известна доза на адаптация към определена действителност – например ако всеки ден лекарят среща много пациенти с едно и също страдание, те – пациентите и страданието започват да придобиват анонимност. Хората стават все повече са пациенти и все по-малко конкретни личности, а страданието нещо, което е външна действителност, от която лекарят по дефиниция е защитен. Освен, че не е истина, това се превръща в бариера пред добрите релации лекар-пациент (Jakubiak 2017).

Полските специалисти са установили, че най-добрите резултати от обучението се наблюдават при студенти, които са изпитали повече интервенции, насочени към промяна на отношението. Това оказва влияние върху тяхното взимане на решение и приемането на факта, че пациентът е страна, която най-накрая взима решение за начина на лечение, а лекарят е съветник или консултант.

Експертите посочват, че само дълбоката промяна, мотивацията и емпатията предоставят чувството за комфорт. „Изследванията показват, че повърхностната демонстрация на „симпатия” от лекаря чрез „залепена“ за лицето усмивка предизвиква тяхното професионално „изгаряне“, а в ситуации на претоварване работата няма да върви и едновременно с това ще оголи изкуствеността им в края на погледа или в израза на лицето. Ако лекарят иска наистина да бъде близо до пациента, трябва да бъде автентичен“. Тогава на лекарят няма да му се налага да се чуди,какво да каже в трудни ситуации. И ако попаднат в ситуация, която ще прекрачва тяхната компетентност, ще съумеят да съхранят съчувствието си. Ще кажат това, което признават за важно и съществено (Jakubiak 2017).

Заключителни бележки

Това не е първия материал, посветен на темата за сложното изкуство на отношенията лекар-пациент, който помествам в блога си. В него фокусът е преместен върху младите хора – бъдещи лекари, които често навлизат в професията напълно неподготвени в тази област. В България медицинското образование маргинализира обучението на лекарите как да се държат с пациентите си. Те се учат по възможно най-трудния начин – хаотично, на основата на личните си грешки, осъзнати по време на или след комуникацията с пациент.

Искрено се надявам, че всеки, който прочете този кратък текст, ще се замисли за позицията на другия, ще се опита да разбере поведението на другия, на партньора в сложните релации лекар пациент. Защото лекарят и пациентът са на една страна, те не са врагове. Единственият враг е болестта и страданието.

Има лекари, и лекари. Има пациенти, и пациенти. Всяка генерализация от типа „Всички са такива“, основана на силно редуциран опит (среща на пациента с 2-3 или дори 10, лекари) или на богат опит (среща на лекаря със стотици пациенти), е вредна и „минира“ бъдещи отношения между двамата.

Полето на интерперсонална комуникация между лекарят и пациентът трябва да бъде поле на сътрудничеството, взаимно уважение и подкрепа, а не на доминация, налагане и пренебрежение. От последното губят всички, дори цялото общество.

Източник: Luiza Jakubiak (2017) Trudna sztuka komunikacji miedzy lekarzem a pacjentem. W: Rynek Zdrowia, 01 lipca 2017. http://www.rynekzdrowia.pl/Po-godzinach/Trudna-sztuka-komunikacji-miedzy-lekarzem-a-pacjentem,174177,10.html

доц. д-р Божидар Ивков

 

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ ЛИОН ФОЙХТВАНГЕР

07 петък юли 2017

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

Лион Фойхтвангер; Lion Feuchtwanger, парафрази, paraphrases

Който се е освободил от личните си предразсъдъци трябва да е подготвен да „плува“ в чуждите, да знае, че често ще остава неразбран.

***

Човек се научава за две-три години да говори и цял живот се учи да мълчи.

***

Всяко нещо се осмисля чрез своята противоположност. Светлината чрез тъмнината, духът чрез бездуховността.

***

Напредъкът по-скоро наподобява брауново движение, отколкото линейна проекция.

***

Често да искаш е по-сладко от това да имаш.

***

Всеки живот, веднъж появил се, заслужава да бъде изживян. Само трябва да му дадем възможност да се реализира.

***

Историята е пълна с успехи и провали, с достойнство и падения. Но животът на малкия човек почти отсъства, освен като масов пълнеж на историческия фон.

***

Когато камък удари стъкло – жалко за стъклото. Когато стъклото удари камък – жалко за стъклото. По-слабото винаги е потърпевшо от по-силното. Затова отказът от прилагане на сила над по-слабото е признак на благородство и величие.

***

Който изисква много от себе си, изисква много и от останалите.

***

Логиката и рационалността са боговете на мислещите люде.

***

Мъжът и жената трябва да мислят преди да дават обещания. Обещаеш ли – направи го. Другото е непочтеност и слабост.

***

Между истински приятели не може и не трябва да има неразбирателство. Неразбирането е благодатната почва, раждаща враждебност.

***

Всяка война е престъпление… спрямо живота.

***

От великото до смешното и резила има само една крачка. Направиш ли я връщане назад няма.

***

Обстоятелствата са истинският господар на хората. Трябва да осъзнаем ограниченията на свободата си. Без това сме роби.

***

Честта и достойнството се измерват с друг аршин, а не с мерките на площада.

***

Всеки мир е за предпочитане и пред най-„невинната“ война.

***

Страданието прави силния по-силен, а слабия премазва.

Божидар Ивков

МОРАЛ И ЕТИКА НА СПРАВЕДЛИВОСТТА

04 вторник юли 2017

Posted by daroiw in Будилчета

≈ Вашият коментар

Етикети

етика, морал, общество, ethics, justice, Morality, справедливост, society

Излезе от печат и електронното издание на сборника „Морал и етика на справедливостта в съвременното общество“.

Статиите в сборника представляват доработените доклади на участниците в Дванадесетата национална конференция по етика, посветена на темата: „Морал и етика на справедливостта в съвременното общество”. Този научен форум е проведен на 18 ноември 2016 г. в РКИЦ – София.

Тук предоставям възможността на всеки, който се интересува от тази проблематика, да се запознае подробно с всеки един от материалите, включени в сборника. За тази възможност трябва да благодарим, както на съставителите и научните редактори доц. д-р Емилия Маринова и проф. Максим Мизов, така и на секция „Етически изследвания“ в Института за изследване на обществата и знанието при БАН. И разбира се, не на последно място, на издателите: ИК „Авангард Прима“ и фондация „Солицарно общество“.

Приятно четене.

доц. д-р Божидар Ивков

Cover 4 0

Body-1

← По-стари публикации

Категории

  • Актуални информации (181)
  • Анотации (46)
  • Будилчета (134)
  • Велики Бехтеревци (4)
  • Гласове от фейсбук (20)
  • Инвалидността през вековете (история на инвалидността) (2)
  • Мъдростта на Библията (2)
  • Невросоциология (5)
  • Невросоциология, невроетика и други невронауки (1)
  • Опити (388)
  • Пациентски бисери (10)
  • Политически наброски (7)
  • Преводи (23)
  • Публикации (2)
  • Самопомощ и групи за самопомощ (6)
  • Световна социологическа класика (15)
  • Светът на хората с ревматични заболявания (114)
  • Светът на хората със загуба на слуха (1)
  • Свободна наука (51)
  • Социология на болката (31)
  • Социология на медицината и Социология на инвалидността (92)
  • Философия, социология и антропология на медицината (13)
  • доц. д-р Веселин Босаков (73)
  • Uncategorized (14)

Полезни връзки

  • БСБББ – АС
  • Градът и селото – предизвикателствата на 21 век. Библиотека Омда, 2014
  • Електронна страница в помощ на хората с увреждания
  • Ивков, Б. (2010) Социален контекст на видимата инвалидност. Изд. "Омда"
  • ОПРЗБ
  • Публикации в Портал за литературно общуване на хора с увреждания
  • Публикации на Б. Ивков в бр. 6 и бр. 7 на списание "Балкани'21"
  • Публикации на Б. Ивков в Liternet
  • Светът на хората с ревматични заболявания. Издателство "Омда", София.
  • Списание на институт за модерността
  • Oбществени нагласи към равнопоставеността и дискриминацията. Роля на медиите за тяхното формиране. Изд. "Омда"

Посещения

  • 569 184 посетители

Архив

  • януари 2023 (9)
  • декември 2022 (6)
  • ноември 2022 (9)
  • октомври 2022 (14)
  • септември 2022 (7)
  • август 2022 (12)
  • юли 2022 (8)
  • юни 2022 (9)
  • май 2022 (9)
  • април 2022 (8)
  • март 2022 (8)
  • февруари 2022 (5)
  • януари 2022 (9)
  • декември 2021 (8)
  • ноември 2021 (5)
  • октомври 2021 (7)
  • септември 2021 (5)
  • август 2021 (4)
  • юли 2021 (7)
  • юни 2021 (10)
  • май 2021 (10)
  • април 2021 (10)
  • март 2021 (13)
  • февруари 2021 (11)
  • януари 2021 (9)
  • декември 2020 (11)
  • ноември 2020 (15)
  • октомври 2020 (15)
  • септември 2020 (7)
  • август 2020 (7)
  • юли 2020 (6)
  • юни 2020 (14)
  • май 2020 (8)
  • април 2020 (7)
  • март 2020 (10)
  • февруари 2020 (4)
  • януари 2020 (6)
  • декември 2019 (5)
  • ноември 2019 (3)
  • октомври 2019 (6)
  • септември 2019 (5)
  • август 2019 (4)
  • юли 2019 (12)
  • юни 2019 (9)
  • май 2019 (10)
  • април 2019 (11)
  • март 2019 (8)
  • февруари 2019 (6)
  • януари 2019 (13)
  • декември 2018 (9)
  • ноември 2018 (7)
  • октомври 2018 (13)
  • септември 2018 (9)
  • август 2018 (17)
  • юли 2018 (12)
  • юни 2018 (16)
  • май 2018 (16)
  • април 2018 (15)
  • март 2018 (14)
  • февруари 2018 (15)
  • януари 2018 (15)
  • декември 2017 (8)
  • ноември 2017 (9)
  • октомври 2017 (8)
  • септември 2017 (9)
  • август 2017 (11)
  • юли 2017 (11)
  • юни 2017 (8)
  • май 2017 (11)
  • април 2017 (9)
  • март 2017 (14)
  • февруари 2017 (9)
  • януари 2017 (14)
  • декември 2016 (6)
  • ноември 2016 (11)
  • октомври 2016 (6)
  • септември 2016 (11)
  • август 2016 (9)
  • юли 2016 (7)
  • юни 2016 (6)
  • май 2016 (6)
  • април 2016 (5)
  • март 2016 (4)
  • февруари 2016 (6)
  • януари 2016 (8)
  • декември 2015 (6)
  • ноември 2015 (4)
  • октомври 2015 (5)
  • септември 2015 (6)
  • август 2015 (5)
  • юли 2015 (9)
  • юни 2015 (5)
  • май 2015 (4)
  • април 2015 (5)
  • март 2015 (10)
  • февруари 2015 (7)
  • януари 2015 (7)
  • декември 2014 (8)
  • ноември 2014 (9)
  • октомври 2014 (8)
  • септември 2014 (8)
  • август 2014 (13)
  • юли 2014 (18)
  • юни 2014 (12)
  • май 2014 (10)
  • април 2014 (18)
  • март 2014 (22)
  • февруари 2014 (18)
  • януари 2014 (14)
  • декември 2013 (11)
  • ноември 2013 (20)
  • октомври 2013 (18)
  • септември 2013 (14)
  • август 2013 (9)
  • юли 2013 (9)
  • юни 2013 (9)
  • май 2013 (10)
  • април 2013 (7)
  • март 2013 (11)
  • февруари 2013 (8)
  • януари 2013 (8)
  • декември 2012 (11)
  • ноември 2012 (11)
  • октомври 2012 (16)
  • септември 2012 (13)
  • август 2012 (32)

Мета

  • Регистриране
  • Влизане
  • RSS фийд за записи
  • RSS фийд за коментари
  • WordPress.com

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.

Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here: Cookie Policy
  • Последване Последвано
    • bozhidar ivkov
    • Join 40 other followers
    • Already have a WordPress.com account? Log in now.
    • bozhidar ivkov
    • Настройки на изглед
    • Последване Последвано
    • Регистрация
    • Влизане
    • Report this content
    • View site in Reader
    • Manage subscriptions
    • Прибиране на прозореца