ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ ЗА ИНВАЛИДНОСТТА И ХОРАТА С ИНВАЛИДНОСТ
28 понеделник ное. 2022
28 понеделник ное. 2022
27 неделя ное. 2022
Posted Социология на болката
in18 петък ное. 2022
09 сряда ное. 2022
Posted Социология на болката
in08 вторник ное. 2022
Posted Свободна наука
in08 вторник ное. 2022
Posted доц. д-р Веселин Босаков
in05 събота ное. 2022
Posted Опити
in05 събота ное. 2022
Posted Социология на болката
inЕтикети
Силната болка е циклична. И когато човек навлезе в цикъл на силна болка, причините са различни, преживяванията му са уникални. Начините, чрез които се справя с болката също, независимо, че е възможно да преживява ситуацията, като боксов мач, в който той е бил нокаутиран.
Хроничната болка винаги е нещо много лично. И винаги се преживява и усеща по различен начин, макар че всички могат да изпитват еднакво силна болка. Всеки човек има много индивидуална, уникална реакция към болката. Например: някои хора се оттеглят, изолират се напълно. „Някои плачат, други се смеят, трети мълчат, някои спят, други не могат да спят, някои ядат, други не могат да ядат“ – казва Саманта Мос.
Други, като Саманта, са склонни да говорят или да пишат за болката си. Когато човек говори или пише за болката си, той я назовава, извежда я от себе си, придава й смисъл и значение, превръща я в своеобразен субект и опознавайки го, той го признава и започва да планира необходимите промени, за да изкара деня, седмицата и т.н., за да се справи с нея… или поне да си мисли, че се справя. Той може да пише и с идеята да насърчи и други хора с хронична болка да говорят за своите преживявания, движен от житейската философия, „споделеният проблем е половин проблем“.
Единственото сигурно нещо в процеса на интерпретация на болката и плановете за живот и за бъдещето, дори най-непосредственото, е че тази интерпретация се извършва в условията на преживяване на болката. Човекът е в и с болка. Това е сигурно. Всичко останало е неясно, неопределено, хлъзгаво, несигурно. Болката не се премахва лесно и тук е необходима решителност и упоритост, за да може да бъде изтърпяна. Една огромна, добра доза мечтане и мечти никога не са навредили на никого, но е възможно да помогне на човека да се откъсне от болката и да се съсредоточи върху по-приятни занимания.
Независимо как оценява силата на хроничната болка, тя винаги отнема много от човека. Не можеш да се усмихваш и да си щастлив, когато те боли. За Саманта това е като да вървиш през „бойно поле, да се криеш и да се чудиш къде е врагът и откъде ще дойде следващата атака“ – силата на неопределеността и несигурността.
Човек се превръща във войн – непрекъснато раняван, непрекъснато изправящ се и продължаващ напред, сякаш е безсмъртен. Никой, никога не иска да се признае за победен. Всеки иска да надмогне врага си.
Битката с хроничната болка за всеки човек е различна. Но всяка история за битка с болката носи в себе си много вдъхновение и кураж. „Може би и аз ще успея! Само още едно усилие…“.
Когато човек мисли за личната си история на живот с хронична болка и потърси какво е постигнал „въпреки болката си, с болката си, чрез болката си“, той ще се удиви, колко силен в действителност!
Няма не мога. Има – как мога?
Източник: Moss, S. (2017) Everyone’s Battle With Pain Is Different, but All of Us Are Warriors. https://themighty.com/topic/chronic-pain/people-have-different-types-of-chronic-pain-react-in-various-ways/?utm_source=cordial&utm_medium=email&utm_campaign=segment_hot_daily_article_recommendation
проф. дсн Божидар Ивков
01 вторник ное. 2022
Етикети
здравеопазване, интерпретация, кисти на Тарлов, конфликти, медицина
Съгласно решението ни с Асоциацията на тарловите пациенти, тази вечер, точно в 20 часа,
публикувам електронния вариант на книгата ми:“Конфликт на интерпретациите в медицината и здравеопазването. (По примера на хората с периневрални кисти на Тарлов. Дескриптивен анализ“.
Приятно четене!