Етикети
Лекарите, прекомерно заети с визити, дежурства и бюрокрация, когато видят – ако въобще някой си направи труда – заглавието на този кратък материал или ще го подминат като нещо безполезно, или ще си кажат: о, не, пак ли за отношенията с пациентите? Затрупани сме от проблеми и работа, така че няма време за подобни глупости. A примерите? Е, хайде един автор на подобни книжки да изкара едно напрегнато дежурство и след това да видим какви ще ги говори. И все пак…
Приблизително така започва материалът на К. Рожко в „Rynek zdrowia”. Това е текст, препоръчващ на лекарите – дори на тези с много голям опит, както и на бъдещите лекари, които днес са студенти по медицина, две наскоро издадени книги, в които като мантра се повтаря колко важна е комуникацията на лекаря с пациента. И тъй като силно се съмнявам, че някой ще си направи труда да ги преведе и издаде в България, реших да ги представя (ползвайки материала на К Рожко) поне на малка част от пациентите. А хората с ревматични заболявания много добре знаят, колко важни са добрите отношения между лекар и пациент.
Първата книга носи провокиращото заглавие „33 кратки текста за комуникацията, или как да бъдеш добър лекар и да не полудееш“.
Томаш Собиерайски – авторът на книгата (Sobierajski 2015), е социолог, личен треньор, преподавател в Института по приложни социални науки. Той е с повече от 10-годишен опит в сферата на обучението на лекари по междуличностна комуникация и професионализация на отношенията лекар-пациент. На основата на натрупаното знание и опит, както и на базата на лични разговори с много лекари, авторът създава малките текстове-фейлетони, чрез които се опитва да обучава докато забавлява.
„Преди сън или нощно дежурство“
Според авторът текстовете могат да се четат „на път за работа, преди сън, в тоалетната, на нощно дежурство, по време на отпуска или в почивката между поредните пациенти“ – пише T. Sobierajski (2015) в предговора на книгата.
Като представя различни кризисни ситуация по шеговит и забавен начин, Собиерайски успява да внуши, че на пръв поглед неразрешими проблеми могат да бъдат решени, т.е. те започват да изглеждат далеч по-прости. Например как може лекарят да се справи с пациентите, които са скарани с хигиената, в т.ч. и със своята лична хигиена. Проблемът е банален, но е твърде често срещан и е крайно неприятен.
И ето един важен въпрос, пред който лекарите се изправят ежедневно: Как да се конкурирам с „д-р Гугъл“? С други думи, какво е отношението на лекаря към пациентите, които отиват на лекар с готова диагноза и начин на лечение, които са открили в Интернет или в текущ порядък правят справки в мрежата дали това, което казва лекарят съответства на тяхното „знание“, придобито в „най-уважавания Университет“ – популярните интернет справочници, статии и форуми. Според мен учудващо е защо подобни „всезнайковци“ изобщо си губят „безценното време“ да се занимават с лекари, след като така и така всичко си знаят.
Интересен е и материалът, в който Собиерайски разкрива значимостта на невербалната комуникация – „жестове, израз на лицето, зрителен контакт, разбира се и вербалната комуникация, т.е. дори приспособяването на собствения професионален език към пациента, как да се формулира и предаде информацията и как да се слуша“ (Rożko 2015).
С грижа за лекарите
Едно от нещата, които предизвиква интерес и симпатия в книгата, е загрижеността за лекарите, дори нещо повече – за техните семейства. Лекарите – дори гениалните – също са хора като нас. Като разкрива колко трудна и с множество изисквания е лекарската професия, Собиерайски подчертава важността на следното: умението на лекаря, изпълняващ тежката социално-професионална роля, да неутрализира след приключване на работата си с пациентите отрицателните емоции от нея и да не ги пренася в семейството си и в личния си живот. В интервю за „Rynek Zdrowia“, Собиерайски казва: „Забелязвам, че от година на година лекарите са във все по-трудна ситуация. Драматично намалява времето, което те имат за пациентите, тъй като ги залива все по-голяма бумащина. До това водят многобройните промени в здравеопазването, които влияят върху качеството на тяхната работа. Наблюдавам, че все повече лекари имат проблеми с професионалното прегаряне…“ (Rożko 2015). Собиерайски отбелязва едновременно с това нарастващата потребност лекарите да бъдат обучавани в областта на комуникацията лекар-пациент. „Изнасям лекции за малки групи лекари от клиники и болнични отделения, но се е случвало да имам аудитория от няколко хиляди лекари. След обученията от старите лекари съм чувал: „Жалко, че не знаех това по-рано“, студентите по медицина най-често питат: „защо не учим тези неща време на следването?“ (Rożko 2015). Това обаче не са само полски проблеми. Те могат да се наблюдават и в България, и в много други страни. Не трябва да се забравя: съвременното здравеопазване се превърна в бизнес и се подчинява на законите на пазара. И може би точно като противодействие на това опазаряване на медицина и здравеопазване, е добре лекарите да имат под ръка подобни книги, за да не забравят основното в своята работа – човекът и неговото здраве.
Книгата на колегата Т. Собиерайски може да се открие в интернет и достъпът до нея е свободен.
Неуспехите
Втората книга, издадена наскоро, може да се срещне сред студентите, но не само сред тях. Става дума за книгата „Неспазване на препоръките за лечение: от причините до практическото лечение“, под редакцията на полските професори Збигниев Гачионга и Пшемислав Кардас.
Още в увода на книгата се припомня предупреждението на Хипократ към лекарите, че „трябва да внимават с пациентите, които често лъжат, че приемат предписаните им лекарства“ (Gaciong, Kardas 2015). Какви са причините пациентите да не спазват лекарските предписания за лечение?
Според проф. Кардас никак не е учудващо, че за много лекари е странно и неразбираемо, за да могат да приемат статистическите данни, които разкриват, че всеки втори болен не се лекува системно и съобразно препоръките на лекаря. От друга страна обаче поведението на пациентите съвсем не е ирационално, а има своите корени и причини, които лекарите трябва да разберат, да приемат и да взимат предвид в своята работа. Полският изследовател обръща внимание на изненадващо голямото влияние на икономически и социални фактори върху неспазването от страна на пациентите на терапевтичните препоръки на лекарите. И тук не става дума само и единствено за липса или недостиг на пари за лекарства, но и например за липсата на разбиране и подкрепа от страна на семейството и общността. Например едни пациенти ще бъдат питани със загриженост и обич дали са изпили лекарствата си, докато други могат да разчитат на коментари от рода: „Толкова пари даде за лекарства, а на всичкото отгоре най-вероятно са вредни за черния ти дроб“ (Rożko 2015; Gaciong, Kardas 2015).
Силата на митовете за лекарствата не е намаляла изобщо
Стигматизацията, породена от и свързана с болестта, е поредния проблем. Реалната или предполагаемата липса на приемане на дадена болест или на самото лечение води до там, че пациентите рядко вземат лекарствата си на публични места, а има и хора, които се крият когато вземат лекарства дори от своите най-близки. Стигмата е една от социалните технологии за отхвърляне и изолиране на хората, символна социална бариери, която е много трудно да се преодолее и знанието за това е в основата на описаното поведение. Не по-малко проблеми създават сред пациентите и мнения от рода на: „тези лекарства увреждат черния дроб“, „антибиотиците не действат, когато си пил“ и др.п., или притесненията, свързани с лекарства, съдържащи хормони или стероиди.
Ключът за подобряване на системността на лечението или повишаване на къмплаянса при пациентите, е свързан с опознаване на факторите, които предизвикват определен тип поведение, смята проф. Кардас. Той подчертава огромното значение на лекарското интервю или на разговора с пациента. И за да бъде ефективен той трябва да съдържа подобрение на „човешкия фактор“. Не веднъж съм писал, че лекари, които в процеса на комуникация с пациента демонстрират явно безразличие към човека и неговото страдание „взривяват“ не само ефекта от лечението, а изобщо доверието в тях и възможностите за позитивни резултати от цялостния лечебен процес.
По-нататък авторът обръща внимание на факта, че пациентът може да не желае да отговори откровено, ако това го поставя в неудобно положчние или създава риск от появата и настъпването на други негативни последици. Причините, поради които един пациент може да не признае истината за своето поведение и отношение към терапията могат да бъдат много – например ако пациентът разбере, че е един от малцината, които не се придържат към предписана терапия и не може да приведе логични доводи за това, той едва ли ще признае тази истина; или ако съществува притеснение, че лекарят ще изостави пациентът поради не спазване на предписаната терапия. Ето защо въпроси от вида: „Използвахте ли лекарствата според моите предписания?“ или пък „Сигурно сте пили лекарствата си по начина, по който ви казах?“ По-добре е, според полския експерт, да се попита същото, но по друг начин: „Имаше ли някакви странични ефекти от приема на лекарствата в съответствие със схемата, която изработихме при предишната ви визита?“ (Rożko 2015; Gaciong, Kardas 2015). С други думи, въпросите към пациента трябва да бъдат формулирани така, че да му позволяват да се изправи лице в лице с лекаря, дори когато не е спазвал изцяло предписанията, като едновременно с това почувства заинтересоваността и загрижеността на лекаря към собственото му здраве. Концентрацията върху причините, които водят до неспазване на терапевтичните предписания може да доведе до добри решения.
В частта, отнасяща се до неспазването на терапевтичните предписания са представени различни публикации посветени между другото на „ролята на генеричните лекарства и медицинските сестри, както и на фармацевтите при подобряване на спазването на терапевтичните предписания и в избора на най-доброто лекарство“ (Rożko 2015).
За хората с хронични, и по-специално ревматични, заболявания и особено за техните лекари, интерес представляват следващите части на книгата, в които се разискват проблемите с неспазването на терапевтичните препоръки при хората с хронични заболявания, комуникацията лекар-пациент и др.
Източник и литература:
Rożko, K. (2015) „Szkoda, że nie wiedziałem tego wcześniej“, czyli znowu o komunikacji lekarza z pacjentem. W: Rynek Zdrowia, 15 sierpnia. [on-line http://www.rynekzdrowia.pl/po-godzinach/szkoda-ze-nie-wiedzialem-tego-wczesniej-czyli-znowu-o-komunikacji-lekarza-z-pacjentem,154226,10.html%5D.
Sobierajski, Т. (2014) 33 Czytanki o komunikacji czyly jak być dobrym lekarzem i nie zwariować. Instytut Oświaty Zdrowotnej, Fundacja Haliny Osińskiej, Warszawa.
Gaciong, Z, P. Kardas (2015) Nieprzestrzeganie zaleceń terapeutycznych. Od przyczyn do praktycznych rozwiązań”. Naukowa Fundacja Polpharmy, Warszawa.
доц. д-р Божидар Ивков
bozhidar ivkov 