ПАРАФРАЗИ ПО ШЕГИ ЗА ОСТРОУМНИ ЖЕНИ

Етикети

парафрази, paraphrases

– Уважаема г-жо Джонсън, на колко години сте?

– Едва на 60!

– Но така казахте преди пет години при развода с предишния Ви съпруг!

– Не съм от хората, които днес говорят едно, а утре съвсем друго.

***

Съпруга се прибира в ранни зори. Мъжът й е сърдит:

– Къде ходиш по нощите. Притесних се. Цяла нощ не съм спал.

Жената уморено:

– А да не мислиш, че аз съм спала.

***

Ох, само не си мислете, че съм добра. Няма такова нещо. Просто лошотията ми не стига за всички.

***

По какво се различават мъжката и женската логика?

Мъжката е по-правилната и по-силната.

Женската е по-интересната и по-неразбираемата.

***

Дълго, много дълго мислих, какво да подаря на мъжа ми за рождения му ден. И накрая реших. Купих си билет за Малдивите и ваучер за 10-дневна ваканция. Нека си почине, милият!

***

Няма дебели жени. Има тесни дрехи.

Няма грозни жени. Има мъже без въображение.

***

С мъжа ми имаме много общи неща.

Той е горд. И аз съм горда.

Той е работлив. И аз съм работлива.

Той ме обича. И аз обичам себе си.

***

Между мъжа и жената трябва да има равноправие и равнопоставеност. Тя се омъжва за него. Той върши всичко останало.

***

Логиката на женската логика е следната: Защото аз така съм решила. А защо така съм решила, още не съм решила.

***

Как може една жена да бъде спокойна, когато всяка нейна клетка е изнервена?

***

– Скъпа, няма ли да изпълниш съпружеския си дълг?

– Спи, скъпи! Нощно време не се връщат дългове. Лоша поличба е.

***

На конкурс за разгадаване на женската логика победи с голяма преднина генераторът на случайни числа.

***

Има много начини да се разбере женската логика. И нито един от тях не работи.

Източник: https://jumornoj.temaretik.com/1671771961782438173/20-metkih-ostroumnyh-shutok-o-nelegkoj-zhenskoj-zhizni-klassnyj-yumor/

Божидар Ивков

НАКРАТКО ЗА „ВОЙНАТА“ МЕЖДУ КОНВЕНЦИОНАЛНАТА И НЕТРАДИЦИОННАТА МЕДИЦИНА

Етикети

conventional and alternative medicine, конвенционална и алтернативна медицина, плацебо ефект;, efekt placebo, medycyna konwencjonalna i alternatywna, placebo effect

Хората, които церят никога няма да заместят модерната диагностика или оперативни техники, които предлага медицината. Но те дават нещо друго – разбиране, топлина, ангажираност. Болните получават надежда, някаква сигурност, че ще успеят да се излекуват, а това винаги ще е необходимо – казва Катажина Янишевска, автор на книгата „Аз не лекувам, аз изцерявам. Истинското лице на полските биоенерготерапевти“.

Наскоро в Полша излезе любопитна книга, посветена на биоенерготерапевтите и на склонността на не малко поляци да се доверяват на съмнителни лечителски техники, вместо на съвременната медицина. Тези тенденции са ясно различими и в България. Защо хората се доверяват на някой, който лекува или оздравява по телефона, или лекува рак с витамини?

Според авторката, хората, които са изгубили доверието и надеждата, че конвенционалната медицина е в състояние да направи  нещо за тях, се обръщат към т.нар. биоенерготерапевти, билкари, знахари и др. „Ако медицината безпомощно кръсти ръце и се появява някой, който казва: аз ще ти помогна, тогава рационалните избори губят смисъл“ – казва К. Янишевска.

Съвременната медицина, както в Полша, така и в България, се бори с множество проблеми, които са й натрапени от опазаряването на здравеопазването и самата медицина: недостиг на лекари и медицински сестри, наличните лекари са преуморени от работа, липса на време за разговор с пациента и др.

Вероятно много болни най-болезнено усещат „безразличието“ на лекаря към тяхното състояние, защото те очакват от него той да поговори за тяхното лечение, да разбере страданието им, да прояви емпатия, вместо да попълва безкрайните формуляри, в мнозинството си административни и финансови. При народните лечители това почти не се среща, те винаги са насреща за мъката и страданието на хората.

Съществува и друг феномен, който регулира отношението на хората към алтернативната медицина. Днес масово хората не вярват на авторитети, на медии, на политици… Но, ако съседката, приятеля или колегата споделят, че те или техни близки са имали същия проблем и еди кой си им е помогнал, то вратата към нетрадиционната медицина е широко отворена.

Самите лекари, както подчертава и Янишевска, знаят много добре, какво прави силата на внушението, ефекта плацебо. Ето защо винаги съм казвал, че доброто отношение към пациента, особено при хронични заболявания, е наполовина спечелена битка с болестта.

Авторката на книгата дава думата и на лекарите, на психолозите, етиците и духовниците. От разговорите с лекарите излиза, че те, спрямо лечителите, като че ли са на губеща позиция и това има своите обяснения.

Има и още феномени, които определят тези сложни отношения. Например все повече пациенти разбират, осъзнават и виждат необходимостта от холистични подходи в лечението, докато съвременната конвенционална медицина, както и да я наричаме, съсредоточава вниманието си върху болестта, върху конкретен орган, който не работи добре в момента, като деперсонализира човека.

Всичко това се среща и то доста често и в България. Но не само. В заключение ще напомня един цитат от романа на Робин Кук „Интервенция“:

„Алтернативната медицина има добри отношения с пациентите, държи се с тях като с хора, прави посещението приятно социално преживяване, дори и да не провежда реално лечение. Конвенционалната, от друга страна, много често е тъкмо обратното – лекарите и сестрите се държат така, сякаш ти правят лична услуга. И още по-лошо – когато лекарите смятат, че не могат да ти помогнат, те игнорират…

… нека добавя още една причина към това защо хората са се хванали със зъби и нокти за алтернативната медицина: тя не изглежда плашеща. Ако кажеш, че група хора умират всяка година от това, че са ходили на алтернативен терапевт, няма да им мигне и окото. Защото стотици хиляди са умрелите, които са се лекували единствено при конвенционален лекар. Всъщност хората, които отиват в офиса по хиропрактика искат да вярват в хиропрактиката, главно защото не искат да отидат на конвенционален лекар, където могат да получат диагноза, която включва дискомфорт и болка, а може би и смърт. При лечителя това никога не се случва. Всичко е оптимистично, всяко оплакване може да бъде изцерено и не боли, а дори и да е плацебо, на кого му пука?“ (с. 174-175)

Източници: 1. Gubała, К. (2019) Polacy chodzą do 100 tys. uzdrowicieli, bo zapotrzebowanie na nadzieję jest ogromne. W: Rynek Zdrowia z 20 kwietnia 2019. http://www.rynekzdrowia.pl/Po-godzinach/Polacy-chodza-do-100-tys-uzdrowicieli-bo-zapotrzebowanie-na-nadzieje-jest-ogromne,193971,10.htm

2. Katarzyna Janiszewska (2019) Ja nie leczę, ja uzdrawiam. Prawdziwa twarz polskich bioenergoterapeutów. Wydawnictwo Otwarte, Kraków.

3. Кук, Р. (2011) Интервенция. ИК „ЕрГон“, София.

ТЕЖКА МОРАЛНА И ЕТИЧНА ДИЛЕМА: ЗА ИЛИ ПРОТИВ СПАСЯВАНЕТО НА ЖИВОТА НА НОВОРОДЕНИ ДЕЦА С ТЕЖКИ МАЛФОРМАЦИИ

Етикети

angeborene Fehlbildungen, children with congenital disabilities; эвтаназия, congenital malformations, dzieci z wadami wrodzonymi; euthanasia, вродени малформации, врожденные аномалии, дети с врожденными нарушениями; Euthanasie, деца с вродени увреждания; eutanazja, евтаназия, живот или смърт, жизнь или смерть, enfants avec incapacité congénitale, Kinder mit angeborenen Behinderungen; euthanasie, Leben oder Tod, life or death, malformations congénitales, vie ou mort, wady wrodzone, życie lub śmierć

Мнозинството фламандски лекари и медицински сестри, които са взели участие в изследване, посветено на новородени деца със сериозни вродени малформации, са изказали мнение в полза на възможността за отказ от лечение на такива деца, дори са подкрепили тяхната евтаназия – това е съобщил белгийския вестник „De Standaard“.

Над шест от всеки 10 лекари и медицински сестри във Фландрия – фламандскоезичната част на Белгия, работещи в болнични отделения, които се грижат за новородени деца, смятат, че трябва да е възможно прекъсването на живота на новородени, страдащи от сериозни малформации.

Това са резултати от изследване на изследователската група Care Around Life Ending (Грижи в края на живота), свързана с университетите в Гент и Брюксел. Днес прекъсването на живота на новородено, колкото и тежки да са уврежданията на тялото му, е забранено. Жените могат да поискат аборт дори преди раждането на детето, в случаи, когато се диагностицират сериозни увреждания на плода или възникне заплаха за живота на майката. Евтаназията, поради здравословни причини, е възможна само при възрастни.

Мнозинството лекари и сестри, работещи в болнични отделения, в които пребивават новородени деца, смятат, че трябва да има възможност някои терапии да не се прилагат, за да се прекрати живота на новороденото.

„Ако говорим за това, да не се започва лечение, всички лекари, които са попълнили анкетата, смятат, че такава възможност трябва да има“ – подчертава пред в. „De Standaard“ изследователката Лаура Домбрехт (Laure Dombrecht). При медицинските сестри това мнение се споделя в 95% от случаите.

Медицинските сестри по-често от лекарите се изказват в полза на даването на медикаменти, чиято цел би трябвало да бъде прекратяване на живота на новороденото, което е с тежка патология. За такова решение са се изказали 60% от лекарите и 75% от медицинските сестри. „Вероятно лекарите имат по-малка склонност към такъв род действия, защото те носят цялата отговорност“ – смята Домбрехт.

Сега изследователите искат да проверят, колко често на лекарите в Белгия им се поставят такива въпроси.

***

Вероятно така представена подобен род информация звучи много нехуманно, дори жестоко или  безчувствено. Особено за лаиците и хората, които никога не са се сблъсквали с подобен род проблеми.

Независимо от всичко това е една изключително тежка морална и етична дилема – да се отнеме живота на новородено, което е родено с много тежки увреждания или да се остави да живее. Тази дилема има много аспекти – медицински, социален, психологически, икономически, дори чисто житейски. И един от най-тежките въпроси е свързан с това, че никой не е в състояние да попита самото дете, какво иска то, защото в началото на земния ни път никой от нас не разбира и не може да комуникира. За това са необходими години социализация.

Още по-тежка дилема възниква пред родителите на детето. Дали биха могли в момент, когато са в шок, да взимат решение за живота на детето си? Могат ли в този момент да осъзнаят и дори само бегло да си представят, какво представлява отглеждането на дете с тежки вродени малформации?

Помествам този материал само защото съм сигурен, че в България – може би и дано, макар и по-рядко, има такива случаи. И тези хора, в тези моменти, имат потребност от разбиране и подкрепа, а не от стигматизация, злобни коментари, осъждане и отхвърляне. А ние, нашето днешно общество, сме царе в окалването и охулването на човека.

Да живее, или да умре детето с тежки вродени увреждания? Кой и как може да реши? Има ли условия, при които решението за смърт е оправдано и кога? И кога не?

Източник: Strzępka, K. (2019) Belgia: większość lekarzy za odstąpieniem od ratownia życia noworodków z wadami rozwojowymi. W: Rynek Zdrowia 17 kwietnia 2019 http://www.rynekzdrowia.pl/serwis-ginekologia-i-poloznictwo/belgia-wiekszosc-lekarzy-za-odstapieniem-od-ratownia-zycia-noworodkow-z-wadami-rozwojowymi,193982,209.html

доц. д-р Божидар Ивков

С УСМИВКА ЗА БОЛКАТА, СТРАДАНИЕТО И… ЗОРЪТ ЧОВЕШКИ (13)

Етикети

грамотност, език, jokes, język, language, literacy, шеги;, umiejętność czytania, żarty

Днес започвам с един по-особен случай. Става дума за наша гражданка от град „Грамотин“, която живее в чужбина. Най-вероятно от XVIII век. И ако споменавам този случай то е, защото внуците на леля ми, които са родени в същата страна, много рядко посещават България, говорят прекрасен български език и много рядко допускат подобни грешки.

„Здравейте!Живея в (…).През октомври бях в България при (…),където ми направиха диагноза–(…).От тогава пия (…).Лекарката ми преписа същто и противовъзпалителни лекарства,които за съжаление не ги пих.Искам да попитам има ли някой в групата,който същто пие (…)?И дали трябва да пия противовъзпалителни лекарства.Аз бях и в тук,в (…) при 3ма (…),и не ми дават противовъспалителни.За съжаление ощте нямам подобрение,и имам температура.Диагнозата,която (…) ми дават е неизяснена (…).Просто супер….!!!!!!“

Бих приел някои изрази, като „където ми направиха диагноза“ или „Диагнозата,която (…) ми дават“, „Лекарката ми преписа“ за грешки поради дълго не ползване на родния език, но останалите грешки ме навеждат на друга, доста „пъклена“ мисъл. Жената е с българско име, а говори като чужденка. Въпросите, които задава – поне според мен – не са за пациентска група, а за специалист.

Преглътнах с огромни усилия собственото си невежество, защото едва днес научих, че диагнозите се „правят“, „дават“, но не се и поставят. И тази лекарка, дето преписва незнайно от къде, незнайно какво, е объркала съвсем жената, която е била „и в тук“ да търси помощ. С това преписване ме обърка и мен. Изобщо пълна каша без брашно и вода. Та след като изгълтах всичко това, „ощте“ съм в когнитивен дисонанс, „същто“ и съм в температура, и се питам: на мене кой ми направи диагнозата и ми даде заключението в епикризиса: „страда от тежка форма на когнитивен дефицит, изразяващ се в нарцистичен претенционизъм към неволните грешки на други индивиди, със съмнителни лингвистични познания и дефицити“. Така че не ми се сърдете, ако рядко разбирам неведомите виражи на мисълта Ви.

Сега сериозно, без ирония и сарказъм. Искрено съчувствам на госпожата. И разбирам страданието й, или поне в много голяма степен се опитвам да я(го) разбера. Една от по-новите субдисциплини в социология на медицината, е социология на непоставената диагноза. И за мен винаги подобни наративи са интересни. И все пак няма да се уморя да повтарям и да критикувам неадекватното, неграмотното писане. Да, всеки може да сгреши, но чак до такава степен?! Поне на мен това ми говори за други проблеми, не ли? Както казва колегата Филипов.

***

Сайтът „news.bg” спечели жълтата фланелка за информираща дезинформация на жителите на „Фейсбукландия“. Ето какво можем да прочетем на адрес: https://news.bg/health/7-500-zayavleniya-za-individualen-telk-ot-nachaloto-na-april.html?fbclid=IwAR3vA8ODwcM6KIXd16GN071ViRnCP7yKUyjmnfrDPCffVz6mfJ7DBOjixJI от 12/03.2019 г.:

„7 500 заявления за индивидуален ТЕЛК от началото на април“, е заглавието на материал, чиято цел е да ни информира, че „Над 7 500 заявления за изготвяне на индивидуална оценка на хора с увреждания са подадени от началото на месец април в дирекциите „Социално подпомагане“ в цялата страна.“.

Всички деца знаят и в училището учат, че ТЕЛК е медицинска институция и се занимава с експертиза на инвалидността/уврежданията. И като такава институция няма как да бъде част от дирекциите „Социално подпомагане“. Пък и колко дирекции има?

Да сготвиш такъв тюрлю гювеч се изисква виртуозност, че и нещо повече. Коя ли кифла нарцисова е сътворила и заглавие, и текст? А и къде е била кифлата/кроасана редактор? Вероятно на културно мероприятие – посещение на персонален асансьор с цветни орнаменти.

***

Отново въпрос от село „Беззнаково“:

„Здравейте въпрос на пенсионер с тип 2 полагат ли му се тест ленти и апаратче. Благодаря предварително“.

Малко съм объркан. Не знаех, че в България пенсионерите се типизират – тип 1, тип 2, тип… n. Обаче, понеже, е „с тип…“, възниква въпроса: тип на какво? От питането научавам, че имало апаратчета, които тестват – какво, никой не знае. Справка – вид на пациентската група, в която е зададено питането. Тогава има шанс да се разбере. Еееех, език мой, враг мой!

***

Ето един въпрос (може би), с дълбок екзистенциално-еротичен смисъл. Задава го млада жена от село „Долно Уйно-неграмотино“:

„Можели жена да обича двама едно времено говоря за истинска любов“.

Силно съм впечатлен от откровеността на младата дама, вероятно попаднала в капана на поливалентната любов. Аз например изпитвам истинска любов към всяка красива, според моите представи за красота, жена на възраст между 18 и 60 години. Но не съм сигурен дали „едно времено“ ги обичам, т.е. преди сто лета, или „едновременно“, т.е. всички заедно по едно и също време. Ох, Боже! Все се заричам да не се подавам на такива провокации и всеки път пропадам в бездната на собственото си любопитство. Ей, на, сега няма да мога да заспя докато не намеря верния отговор на тези фундаментални еротични въпроси. Може или не може? Едно времено или едновременно?

Божидар Ивков

НЕПРЕКИ РАЗХОДИ ПРИ СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ИНЦИДЕНТИ

Етикети

инсулт, инфаркт на миокарда, непреки разходи, indirect costs, koszty pośrednie, myocardial infarction, stroke, udar mózgu, zawał mięśnia sercowego

Фирмата „Амген“ (Аmgen) е оповестила резултатите от изследване, проведено в седем европейски страни. Данните показват негативното влияние на острия коронарен синдром (инфаркт на миокарда и нестабилна ангина) и инсулт върху работоспособността на пациента и човека, който се грижи за него, а също и непреките разходи, свързани с това.

Изследването е публикувано в списанието на европейското кардиологично дружество „European Journal of Preventive Cardiology“. То показва, че хората, които са преживели инфаркт на миокарда или инсулт, през първата година от диагнозата са пропуснали 25% от работното време. На свой ред близките хора, полагащи грижи за тях, са загубили средно 5% от годишното си работно време.

В съответствие с резултатите от изследването, хората в Полша, преживели инфаркт, са загубили средно 75 работни дни, а обгрижващите ги – 16 работни дни. Пациентите с инсулт са изгубили съответно (средно) 70 i 19 работни дни. Над 38% от тези загуби или отсъствия от работа са свързани с престой в болница и с болнични.

Нещо повече, работоспособността на хората също се е влошила след завръщане на работа: хората, прекарали инфаркт и инсулт за загубили средно съответно 10 и 8 работни дни (когато човек е на работа, но няма пълна работоспособност поради здравословното си състояние). Непреките разходи за поляците, свързани с намаляването на продуктивността им, са били в размер на 12 834 евро за лицата, прекарали инфаркт и 12 459 евро за тези с инсулт, което е сравнимо с т.нар. преки разходи за лечение на тези болести и едновременно с това удвоява икономическото натоварване за полското обществото.

Загубите от сърдечно-съдови инциденти са големи и засягат не само самия човек. Изследването показва, че когато се вземе предвид загубата на работно време за пациентите и хората, които се грижат за тях, при тези две заболявания, то непреките разходи се оказват два пъти по-големи от преките разходи за лечението. Това е тенденция при всички хронични заболявания.

Поне в съобщението за резултатите от изследването, публикувано в „Rynek Zdrowia“, не се споменава нищо за загубите и непреките разходи във връзка с потенциалната инвалидизация на част от респондентите.

Подробности за изследването могат да се видят на адреса на списанието, посочен по-долу – статията е със свободен достъп.

Тук само искам да кажа, че в България общо взето не се обръща почти никакво внимание на непреките разходи при поява на хронична болест. А при хората с инфаркт и инсулт не рядко не се стига до необходимостта от подобни изчисления, поради това, че у нас преживяемостта на тези инциденти е по-ниска в сравнение с мнозинството страни, членки на ЕС. Публична тайна е, че във всяка една област на медицината много от смъртните случаи, в т.ч. и при децата, могат да бъдат намалени при по-добра организация и по-адекватно оказване на първа помощ на пациента.

Може би най-голямата беда е в това, че здравето от ценност сама по себе си, се превърна в стока, а ценността на човека все повече девалвира. И основата на всичко това са публичните политики и законодателството, на което те са основани.

Източници:

1. MAK/RZ (2019) Badanie: koszty pośrednie OZW i udaru podwajają wydatki na leczenie. W: Rynek Zdrowia z 15 kwietnia 2019. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/badanie-koszty-posrednie-ozw-i-udaru-podwajaja-wydatki-na-leczenie,193888,11.html
2. Kotseva, K., L. Gerlier, E. Sidelnikov, L. Kutikova, M. Lamotte, P. Amarenco, L.Annemans (2019) Patient and caregiver productivity loss and indirect costs associated with cardiovascular events in Europe. In: European Journal of Preventive Cardiology, DOI: 10.1177/2047487319834770. https://journals.sagepub.com/action/doSearch?AllField=iPCQ (статията е със свободен достъп).

доц. д-р Божидар Ивков

МЕДИЦИНСКА СЕНЗАЦИЯ. ПЪЛНА ЗАГАДКА ЗА УЧЕНИТЕ АНАТОМИ

Етикети

патоанатомия, situs viscerum inversus

Жителка на щата Орегон (САЩ) е преживяла 99 години без да знае, че нейните органи са на неправилната страна на тялото. За този нетипичен случай е съобщено по време на годишния конгрес на патоанатомите в Орландо, Флорида.

Този вид нарушения в развитието, се определя като обратна висцерална позиция или обратно разположение на органите на човешкото тяло (лат. situs viscerum inversus). Това е състояние, при което органите се намират на противоположната страна, вместо на приетото за правилно местоположение. При такъв човек сърцето се намира отдясно, а черния дроб отляво.

Situs inversus може да се отнася до органите, намиращи се от двете страни на диафрагмата или само от едната страна. В описвания случай черния дроб, стомаха и другите коремни органи са били разположени обратно, сърцето обаче се е намирало в нормална позиция – отляво (левокардия). Поради тази причина рентгеновите снимки на гръдния кош вероятно са изглеждали по типичен начин.

Роуз Мари Бентли е починала през октомври 2017 г. от естествени причини и в пълно неведение за своята рядко срещана различност. Това, което прави ситуацията още по-интересна, е факта, че тя е имала три операции.

Още докато е била жива г-жа Бентли, заедно с починалия преди години неин съпруг, са завещали телата си на Университета в Портланд за научни цели.

Студентите по медицина, по време на занимания по анатомия, първи забелязали необичайното разположение на органите. След отваряне на гръдния кош те не могли да открият долната куха вена, кръвта от която се влива в сърцето, идвайки от коремната кухина. С подробното изследване на необичайния случай се заел проф. Кам Уокър.

Лекарите са изумени, че г-жа Бентли е могла да живее толкова дълго в добро здравословно състояние с обратно разположение на органите. Situs inversus при левокардия се случва при 1 на 22 хил. човека, но все пак това е придружено със застрашаващи живота сърдечни дефекти и други аномалии. От гл.т. на различното разположение на органите в пространството типичната сърдечна трансплантация при човек с обърнати органи е огромно предизвикателство за хирургията.

Според проф. Уокър един на 50 милиона човека с такава анатомична аномалия доживява до старост (документирани случаи са например Енрике Иглесиас – испански певец, композитор и актьор, Ранди Фойе, бивш професионален баскетболист, актрисата Катрин О‘Хара или Дони Озмънт, актьор и певец, при който поради това различие първоначално погрешно е поставена диагнозата апендицит).

Според проф. Уокър г-жа Бентли е най-дълго живелия човек с situs inversus, познат на науката. Известни са два случаи на достигане на възраст над 70 години.

Както са пояснили децата на г-жа Бентли (а тя е имала пет деца) на представители на Университета, тя е водела много здравословен живот и не е страдала от хронични заболявания. Имала проблеми само със ставите. Семейството се съгласило да се разкрият подробности за тялото на вдовицата.

Въпреки трите операции само лекарят, оперирал апендицита й, отбелязал неговото неправилно местоположение (от ляво на коремната кухина, вместо отдясно).

Източник: Wernicki, Paweł (2019) USA: przeżyła 99 lat z odwrotnym układem narządów; zagadka dla profesorów anatomii. W: PAP/Rynek Zdrowia z 11 kwietnia 2019. http://www.rynekzdrowia.pl/nauka/usa-przezyla-99-lat-z-odwrotnym-ukladem-narzadow-zagadka-dla-profesorow-anatomii,193787,9.html 

Снимка: Rynek Zdrowia z 11 kwietnia 2019. http://www.rynekzdrowia.pl/nauka/usa-przezyla-99-lat-z-odwrotnym-ukladem-narzadow-zagadka-dla-profesorow-anatomii,193787,9.html

доц. д-р Божидар Ивков

С УСМИВКА ЗА БОЛКАТА, СТРАДАНИЕТО И… ЗОРЪТ ЧОВЕШКИ (12)

Жителка на село „Незнайново“, пита (или може би коментира):

„Някой може ли да каже каква е пенсията на 50 % ТЕЛК .“

Пенсията на „50% ТЕЛК“ е същата, като на 50% КЛЕТ. Но, тъй като втората е държавна тайна, никой не знае каква е на ТЕЛК-а. Държавни му работи, няма как.

***

Жителка на село „Беззнаково“, притеснена пита“

„Здравеите група искам да помоля за съдействие дъщеря ми е на 12 години и е с диагноза ЮАС оба4е хашела б 27 е отрицателен това лекува ли се и трябва ли да се спазва някаква диета сега ще минем на биологично лечение (…)досега бях ме на (…) моля пишете благодаря ви бадете здрави“.

Независимо от явната неграмотност на жителката, независимо, че най-вероятно пише от телефон, притеснението на жената за рожбата й е очевидно и разбираемо. И все пак, това не означава, че трябва да пише така, сякаш за първи път употребява букви и думи (а дали не е точно така?!). Но…, жената се е шашнала: „хашела б 27 е отрицателен“. И какво правим сега? Това лекува ли се, яде ли се, какво се прави? Някой да подскаже. И още нещо: „досега бях ме на (…)“. Тя и дъщеричката й ли? Или само детето? Мъка, голяма мъка, ей…

***

Гражданин на областния град „Грамотин“ пита:

„Помагат ли вливките за кръката“

Ако не погледнеш в коя пациентска група се задава този въпрос вероятността да изпаднеш в будна кома, е голяма. Добре, че все още се намират хора, за да реагират: „Краката се пише, а не кръката!!!“.

А с термина „вливка: се сблъсквам за първи път. Зная, че правят вливания, но вливки?!

Изобщо пациентските групи са извор на нов медицински език.

Още по-интересното е, когато в дебата се намеси даскал от града, разбира се, в защита на съгражданина си. Това добре, защото, първо, постави ме на мястото ми, второ, ограмоти ме. Ето какъв беше моя коментар:

„Чувал съм за вливания, ама за вливки сефте чух. То щото сигур съм си седнал на кръкътъ.“

Ето и неговите образователни коментари:

„Bozidar Iwkow Не се пише щото ,а се пише защото!!“

И веднага след това: „Bozidar IwkowПресмяла се щърба на гърба хааааа.“

Лекцията завършва покъртително: „Bozidar Iwkow Пише се сигурност , а не сигур“.

След тази бележка още не мога да дойда на себе си от собствената си речникова беднотия. Ама и ний критиците понякога ставаме за смях. Не стига това, но гледам, че сърдито ме е подхванала (Безсърдечна твар съм аз, знам) и една друга другарка – вероятно от същия град: „Bozidar Iwkow на който му правят вливания на всеки две седмици, може да казва ако ще и само вли. Вливки се употребява в болничния жаргон“.

Е, нямах представа за болничния жаргон… Вливки, вливки, добре. Вече ще знам, че вливка е синоним на вливане.

То доскоро и глагола „входирам“ не съществуваше, но кратунквоците го наложиха. Не, ли? Дали да не взема да си входирам една вливка, а?!

Както можете да прочетете, изобщо не захващам дебата за стилистика, стил и т.н. Човек може да се изразява на литературен език, на жаргонен език, на диалектен език, но е длъжен да пише ясно и грамотно. Не, че грешки не се допускат, но да напишеш „кръката“ вместо „краката“, ми се струва проблем на грамотността, не на някаква стилистична особеност.

Ако трябва да преведа моя коментар на литературен език, той би звучал по следния начин: „Чувал съм за вливания, но за вливки за първи път чух. Това е, защото сигурно съм си седнал на „кръката“. Грешката, която съм допуснал в коментара си, е свързана с липсващата запетая след „то“ в израза „То щото…“. Но при желание от моя страна и това бих могъл да определя като стилистична особеност.

Боже, какво словоблудство за едни „кръка“…

***

Млада госпожица от град „Грамотин“ задава дълбоко екзистенциален въпрос:

„Защо мъжете мислят че сме по слабия пол селед като сме по силни и исдръжлива”

Не знам колко е „исдръжлива“ госпожицата, но със сигурност се вижда, че има сериозни проблеми с граматиката, в т.ч. и с препинателните знаци, ако въобще е чувала за тях. Но кой ли обръща внимание на такива дребни подробности. Ама и аз съм един такъв… дребнав…

Божидар Ивков

ПАЦИЕНТЪТ СЕ ТРЕТИРА КАТО РАЗВАЛЕН МЕХАНИЗЪМ, КОЙТО ЩЕ БЪДЕ ПОПРАВЕН ОТ МЕХАНИКА НА ТЯЛОТО

Етикети

doctor-patient relations, здравеопазване, медицина, отношения лекар-пациент, health care, medicine, medycyna, opieka zdrowotna, relacje lekarz-pacjent

Още един материал за отношенията лекар-пациент в контекста на биомедицинския модел. Основната поанта на тези отношения в този модел може да се формулира така: „Пациентът започна да бъде третиран като случай на болест, като развален механизъм, с който лекарят трябва да се оправя“

ПАЦИЕНТЪТ КАТО РАЗВАЛЕН МЕХАНИЗЪМ

доц. д-р Божидар Ивков

 

ХОРАТА С РЕВМАТОИДЕН АРТРИТ (РА) ИМАТ ПОТРЕБНОСТ ОТ НЕПРЕКЪСНАТО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА СВОЯТА БОЛЕСТ

Етикети

знания за болестта;, лечение, knowledge of the disease, leczenie, ревматоиден артрит, reumatoidalne zapalenie stawów, rheumatoid arthritis, treatment, znajomość choroby;

Това е 101-та публикация в моя блог (https://bojidarivkov.wordpress.com/) на тема ревматоидни заболявания. Това е информация за социално-психологическите измерения на този вид болести и е създавана с грижа за нейната актуалност и достоверност. Тя, разбира се, не може да замести по никакъв начин контактите и сътрудничеството на човека с ревматоидно заболяване със специалиста ревматолог, но може да му помогне да управлява поведението си и да го направи по-адекватно в условията на живот с ревматоидно заболяване.

доц. д-р Божидар Ивков

ХОРАТА С РЕВМАТОИДЕН АРТРИТ

МИНИ МЕДИЦИНСКИ ДАЙДЖЕСТ

Етикети

alcohol use, blood, гени, изследвания в медицината, кръв, genach, genes, komórkach macierzystych, krwi, сепсис, стволови клетки, тютюнопушене; badania w medycynie, употреба на алкохол, paleniu; research in medicine, sepsie, sepsis, smoking, stem cells, używaniu alkoholu

ОТКРИТ ЛИ Е НЕИЗЧЕРПАЕМ ИЗТОЧНИК НА КРЪВ

Източник: wyborcza.pl/RZ (2019) Czy odkryto wreszcie niewyczerpane źródło krwi? W: Rynek Zdrowia z 29 marca 2019. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/badania-czy-odkryto-wreszcie-niewyczerpane-zrodlo-krwi,193395,11.html

Американски учени са успели да отгледат стволови клетки, от които се произвежда кръв. Това може да се окаже революция в лечението например на хора с левкемия, съобщава списание „Nature“.

Това откритие има множество важни приложения в ежедневната медицина. Например то е надежда за хората с левкемия и други новообразувания на кръвта, които се нуждаят от трансплантация на костен мозък, но няма донор за тях.

„Когато успехът на изследователите реално се пренесе в близките години в клиничната практика, такива хора ще могат да получат лабораторно отгледани здрави версии на свои здрави клетки ” – пише „Nature“. Това е крачка напред и в лечението на болести на кръвта с генетична основа – добавя един от авторите на разработката д-р Риохичи Зугимура (Ryohichi Sugimura) от детската болница с Бостън, работеща под егидата на Харвард.

Досега учените никога не са стигали до тук. „Сега изглежда, че всичко вече е подредено и могат да създават стволови клетки. А това е един от медицинските свети Граали“ – вълнува се в коментар за „Nature” д-р Мик Бхатия (Mick Bhatia) от McMaster University в Канада, който е един от водещите експерти в изследванията на стволовите клетки.

 

ГЕНИТЕ ВЛИЯЯТ ВЪРХУ РИСКА ОТ РАЗВИТИЕ НА СЕПСИС

Източник: Tzeczpospolita/RZ (2019) Geny wpływają na ryzyko wystąpienia sepsy. W: Rynek Zdrowia z 31 marca 2019. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/badania-geny-wplywaja-na-ryzyko-wystapienia-sepsy,193443,11.html

Учени от Единбургския университет са забелязали, че хората, чиито родители са починали от сепсис, са 6-кратно по застрашени от летален изход поради този повод. Това показва, че генетиката е фактор, който детерминира риска от появата на сепсис, а в резултат на това, гените са ключа за разбиране на лечението.

Именно сега започват изследванията върху тези връзки, информира Жечпосполита (Rzeczpospolita).

Сепсисът е специфича реакция на организма срещу заразяване с бактерии, гъбички или вируси. Това не е самостоятелна болестна единица. Дефинира се като „застрашаваща живота органна дисфункция, предизвикана от нарушена регулация на отговора на организма при инфекция”.

Смъртността, причинявана от сепсис е твърде висока – 65 на 100 хил човека. За сравнение смъртността от рак на трахеята, белите дробове и бронхите, е 59 на 100 хил., а от инфаркт на сърцето – 49 на 100 хил.

Според СЗО в света на всеки 3-4 минути някой умира от сепсис. Почти 80% от случаите на инфектиране, водещо до сепсис, се случва в извънболнични условия.

БУТИЛКА ВИНО Е ВРЕДНА, КОЛКОТО 10 ЦИГАРИ

Източник: rp.pl/RZ (2019) Butelka wina tygodniowo szkodzi jak 10 papierosów. W: Rynek Zdrowia z 29 marca 2019. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/badania-butelka-wina-tygodniwo-szkodzi-jak-10-papierosow,193388,11.html

Изпиването на бутилка вино седмично увеличава риска от заболяване от рак в продължение на целия живот, подобно на изпушването на 5 до 10 цигари седмично. Учените подчертават, че в обществото е прието да се смята, че алкохолът е по-малко вреден от цигарите, макар да има непосредствено влияние върху няколко вида новообразувания.

За жените изпиването на бутилка вино седмично повишава риска от заболяване от рака в същата степен, както изпушването на 10 цигари седмично. За мъжете подобно количество вино се равнява на изпушването на 5 цигари. Това е последица от риска от заболяване от рак на дебелото черво, черния дроб и хранопровода – твърдят учените от Саутамптън (Southampton).

Д-р Тереза Хайдес (Theresa Hydes) подчертава: „Трябва да бъде абсолютно ясно, че това изследване на казва, че употребата на алкохол и умирането, е по какъвто и да било начин равнозначно с пушенето. Нашето откритие се отнася до риска през живота на цялата популация“.

доц. д-р Божидар Ивков