• За мен

bozhidar ivkov

~ Социология на инвалидността

bozhidar ivkov

Архиви за етикет: inequality

БЕДНОСТ И ПРЕЖДЕВРЕМЕННО ОСТАРЯВАНЕ

01 вторник окт. 2019

Posted by daroiw in Актуални информации

≈ Вашият коментар

Етикети

бедност, неравенства, преждевременно остаряване, inequality, poverty, premature aging

Учени от университета в Копенхаген са установили връзка между преждевременното остаряване и влошеното материално положение, пише Medical News Today.

Изследвани са 5 000 човека на средна възраст с ниски доходи, 18% от които са живеели в абсолютна бедност в продължение на 21 години. Учените са анализирали физическите и умствените показатели на участниците. Оказало се, че възрастните, живеещи в условия на финансова нестабилност от 4 години, са показали по-слаби физически възможности и мисловни функции в сравнение с тези, които не са страдали дълги години от безпаричие. Освен това, при бедните участници в изследването се наблюдавали по-високи равнища на С-реактивен белтък и интерлевкин 6 – маркери за възпаление, които се свързват с инфекциозни и онкологични заболявания. Интересно е, че финансовите трудности в младостта, свързани с получаването на образование или търсене на работа, не са толкова стресови, както бедността в по-късния живот. Учените са стигнали до извода: нестабилното материално положение може да стане причина за преждевременно стареене. Вина за всичко това има твърде продължителния стрес, който бавно унищожава човека.

***

Тези данни потвърждават тезата, че бедността и неравенствата водят до по-висока заболеваемост и смъртност сред по-низшите слоеве на обществото. Продължителната бедност води не само до снижаване на физическите и умствените показатели на човека, но не рядко и до пълно оскотяване.

В България големи слоеве от обществото живеят в относителна и абсолютна бедност, което ги прави лесно манипулируеми и управляеми. Тези хора са със силно затруднен или липсващ достъп до здравеопазване и социални услуги. Сред тях не малка част са хора с инвалидност, а бедността и неравенствата задълбочават тежестта на инвалидността.

Източници: ИССЛЕДОВАНИЕ: КАК ФИНАНСОВЫЕ ПРОБЛЕМЫ УСКОРЯЮТ СТАРЕНИЕ https://prokrasotu.info/topics/issledovanie-kak-finansovye-problemy-uskoryayut-starenie/.

Pashler, A. (2019) Financial hardship may accelerate aging. In: Medical News Today, Published Sunday 22 September 2019

Foverskov, E., G. L. Petersen, J. L. M. Pedersen, et al. (2019) Economic hardship over twenty-two consecutive years of adult life and narkers of early ageining: physical capability, cognitive function and inflannation. In: European Journal of Ageing, pp. 1-13. https://doi.org/10.1007/s10433-019-00523-z.

доц. дсн Божидар Ивков

МОРАЛ И ЕТИКА НА РАВЕНСТВОТО И НЕРАВЕНСТВОТО В СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО ОБЩЕСТВО

13 сряда мар. 2019

Posted by daroiw in Социология на медицината и Социология на инвалидността

≈ Вашият коментар

Етикети

етика, морал, неравенство, EQUALITY, ethics, inequality, Morality, равенство

Статиите в сборника представляват доработените доклади на участниците в Тринадесетата национална конференция по етика, посветена на темата: „Морал и етика на равенството и неравенството в съвременното българско общество”. Този научен форум е проведен на 15 декември 2017 г. в РКИЦ – София.

Искам да акцентирам върху две статии:

Божидар Ивков. ИНВАЛИДНОСТТА КАТО ИЗТОЧНИК НА СОЦИАЛНИ
НЕРАВЕНСТВА В ЗДРАВЕТО (с. 278-289)

Румяна Крумова-Пешева. ЕТИКАТА НА РАВНОПОСТАВЕНОСТ КЪМ ХОРАТА
С ТРАНСПЛАНТАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ (с. 290-299)

Морал и етика на равенствата и неравенствата

доц. д-р Божидар Ивков

СОЦИАЛНИТЕ НЕРАВЕНСТВА УБИВАТ

29 вторник дек. 2015

Posted by daroiw in Анотации

≈ Вашият коментар

Етикети

неравенство, inequality

media_1728746

Therborn, Göran (2013) The Killing Fields of Inequality. Polity Press Ltd., Cambridge.

83-7737-031-5a_img
Therborn, Göran (2015) Nierówność, która zabija. Jak globalny wzrost nierówności niszczy życie milionów i jak z tym walczyć, tł. Paweł Tomanek, wstęp Adam Leszczyński, Wyd-wo „PWN”, Warszawa.

 

„Неравенството е нарушаване на човешкото достойнство; това е блокиране на вродените във всеки човек способности за развитие. То има много форми и различни последици, такива като: преждевременна смърт, влошаване на здравословното състояние, унижение, подчиненост, дискриминация, липса на достъп до знание, изключване от основното русло на обществения живот, бедност, безсилие, стрес, безпокойство, липса на чувство за сигурност, липса на чувство за собствена ценност и сигурност в себе си, отнемане на някои възможности и житейски шансове. Неравенството не се измерва само със съдържанието на портфейла. Това е определен социо-културен ред, който ограничава възможностите на мнозинството от нас да водят изцяло човешки живот, влияе негативно на здравето ни и на самоуважението ни, както и на нашите ресурси, позволяващи да се участва и действа в света“ – пише Г. Тербърн в своята нова книга „Неравенството, което убива“ (Therborn 2015).
Британският социолог представя множество примери, които му дават основание да започне анализа си с една твърде негативна констатация: „Неравенството убива“. Ето една малка част от примерите.
50-годишния бял американец с диплома от колеж се очаква да живее 6 години повече в сравнение със своя връстник, който е започнал да следва, но не се е дипломирал.
Хората, работещи на пълен работен ден живеят средно 3,4 години по-дълго, отколкото безработните.
Във Финландия за периода 1988-2007 година, т.е. за почти 20 години, разликата между най-богатите и най-бедните по отношение на очакваната продължителност на живота при 35-годишните хора, е нараснала с 5 години при мъжете и 3 години при жените в полза на богатите.
В Естония и Литва през 90-те години на ХХ век са наблюдавани два диаметрално противоположни успоредни процеса – рязко увеличаване на смъртността сред лицата със средно и по-ниско образование и намаляване на смъртността сред лицата с висше образование.
По-ниския социален статус съкращава продължителността на живота дори сред елита. Например носителите на наградата „Оскар“ живеят средно 3 години по-дълго в сравнение с актьорите, които са били номинирани за нея, но не са я получили. Носителите на Нобелова награда средно живеят по-дълго от другите учени и т.н.
Данните от различни изследвания показват, че равнището на образование оказва по-голямо влияние върху средната продължителност на живота и смъртността, отколкото физическата или умствената работа. „Бедните и слабообразованите хора не само умират по-рано, но и значително по-рано започват да боледуват от широкоразпространените хронични заболявания“ – казва авторът.
Тербърн подчертава, че е време да се приключи с разглеждането на неравенствата само като категория, свързана с доходите. За него социалните неравенства са далеч по-широкообхватни и многостранни, защото те са наложен ред, който ограничава или направо отнема възможностите за развитие и пълно участие в живота на обществото.
***
Книгата на Тербърн „е написана от определена политическа гледна точка, която има за цел да се противопостави на продължаващото доминиране в обществото на икономическия либерализъм и на нарастващото политическо господство на финансовата и корпоративната олигархия“ (Kaloudis 2013: 184).
Една от заявените цели на автора е привличането на вниманието към многоизмерността на неравенството. Тебърн позиционира дефиницията за неравенство в рамките на подхода на Амартия Сен за възможностите. Той определя три вида неравенства: жизнени, екзистенциални и ресурсни. Без да проследява детайлно взаимовръзките между тях, разкрива тяхното кумулативно действие. Според него съществуват четири механизми, които произвеждат неравенство и четири съответстващи механизми, които произвеждат равенство. Става дума за: (а) експлоатация-преразпределение/рехабилитация; (б) изключване-включване; (в) йерархизация-дейерархизация и (г) дистанциране-приближаване.
Като цяло, това е книга със забележителен характер и обхват и представлява интерес за всеки, който се интересува от проблематиката свързана със социалните неравенства.
„Тази книга е продължение на мои предишни работи (…), но се различава по няколко аспекта от другите примери във все по-обширната литература, посветена на неравенствата. Първо, акцентирах върху многоизмерния подход, съсредоточавайки се не само върху доходите, богатството, образованието и властта, но също и върху въпросите за здравето и смъртността, както и върху екзистенциалното равнище на свободата, достойнството и уважението. Второ, описвам неравенствата от историческа и глобална перспектива, като се старая да разбера и изясня промените, на които са подложени неравенствата в съвременната епоха в целия свят и в отделните страни. Трето, представям различните механизми за създаване на неравенствата. Четвърто, занимавам се с механизмите за намаляване на неравенствата – с историческите моменти, когато се е стигало до такова намаляване, както и водещите до него политически процеси и стратегии. Показвам, че нарастването на неравенствата не е неизбежно. Накрая, пето, препоръчвам някои решения, които могат да помогнат да се преодолеят или поне да се ограничи тяхната сфера“ (Therborn 2015).
Искрено се надявам книгата на Тербърн скоро да излезе и на български език, за да могат повече хора да се запознаят с нея.

Литература

Therborn, Göran (2015) Nierówność, która zabija. Jak globalny wzrost nierówności niszczy życie milionów i jak z tym walczyć, tł. Paweł Tomanek, wstęp Adam Leszczyński, Wyd-wo „PWN”, Warszawa.
Kaloudis, Н. (2013) The Killing Fields of Inequality. Goran Therborn, Polity Press, Cambridge, 2013, £14.99, 212pp. In: The Sociological Review, Vol 63, Issue 1, pp. 184-186
Szewczyk, P. (2015) Jak zabija społeczna nierówność? http://polska.newsweek.pl/goran-therborn-nierownosc-ktora-zabija-recenzje-,artykuly,367567,1.html
http://annasikorska.blogspot.bg/2015/07/gran-theorborn-nierownosc-ktora-zabija.html

доц. д-р Божидар Ивков

ДОСТЪП ДО БИОЛОГИЧНО ЛЕЧЕНИЕ В ЕВРОПА ПРИ РЕВМАТИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

02 петък ян. 2015

Posted by daroiw in Светът на хората с ревматични заболявания

≈ Вашият коментар

Етикети

access, biological medicine, биологични лекарства, достъп, inequality, ревматични заболявания, rheaumatic diseases

България, Великобритания, Естония, Кипър, Полша, Сърбия, Турция, Унгария, Хърватска и Черна гора са страните с най-голяма рестриктивност в достъпа на хората с ревматични заболявания до лечение с биологични лекарства в сферата на ревматологията. Това е един от основните изводи от сравнително изследване, проведено наскоро в 46 страни[1].

Експертите, които са попълвали анкетите, са предоставяли данни за величината на DAS28, който се смята за критерий, позволяващ включването на човека с ревматoиден артрит на биологична терапия, както и за броя на „класическите“ медикаменти, използвани за лечение, но без успех. Изследователите са се интересували и от такива подробности, като: критерии за прекъсване на лечението, изисквания за промяна и честота на употреба на биологичното лекарство, максимален брой биологични лекарства, позволени за прилагане при лечението на един човек с ревматично заболяване (RZ 2014).

Къде е по-скъпо, къде е по-евтино?

Трябва да се има предвид, че в изследването са усреднени оценките на всички критерии. По отношение на достъпността до лечение с биологични лекарства и Полша, и България са на дъното на таблицата. Подобно на Полша и в България хората с ревматични заболявания, лекуващи се с биологични медикаменти, не заплащат никаква част от стойността на употребяваното лекарство. Докато в Европа има страни, в които хората с ревматични заболявания заплащат някаква част от стойността на лекарството, с което се лекуват. Така от една страна има рестриктивни критерии при достъпа за лечение с биологични лекарства, а от друга, те са безплатни за самите хора с ревматични заболявания[2].

За всички хора с ревматични заболявания в България е известно, че лечението с биологични лекарства е доста скъпо. Средната цена за едногодишно лечение в Европа е около 14 000 – 15 000 евро, докато лечението със синтетични препарати от този ранг излиза около 200 евро. Цените на биологичните лекарства са доста различни в различните страни и това, което е учудващо, е фактът, че в такива богати страни като Люксембург, Дания, Великобритания или Швеция тези лекарства са чувствително по-евтини в сравнение със страни със значително по-нисък брутен вътрешен продукт на глава от населението, като Полша, Румъния или Украйна (вероятно и България). Известно е също така, че именно цената е един от водещите – за България често най-важен и единствен – критерии за достъп до биологично лечение именно в страните с нисък БВП. За сравнение авторите на материала дават следния пример. Стойността на едномесечното лечение в Люксембург с биологично лекарство, се равнява на трудово възнаграждение, изработвано за 12 работни дни, докато в Румъния стойността на лечението е такава, че човек трябва да работи в продължение на 190 дни или над 6 месеца. Ситуацията в България не е по-различна.

В материалът на „Rynek zdrowia” се казва, че релативно много ниското равнище на брутния вътрешен продукт на глава от населението води до там, че поне в 10 европейски страни биологичните лекарства не се заплащат от осигурителните институции. Реинбурсация на биологични препарати например не е възможна в „Русия, Беларус, Украйна, Сърбия, Босна и Херцоговина“. На другия край на скалата за достъпност са т.нар. „стари“ страни-членки на ЕС, в които хората с ревматични заболявания имат значително по-лесен достъп до биологично лечение, макар и там да има критерии за достъп, както и бюрокрация. Има и такива страни, в които човекът с ревматично заболяване трябва да доплаща 30% или 70% от стойността на биологичния медикамент (RZ 2014).

Активност на заболяването или кога е възможно лечение с биологични средства

Един от най-важните критерии за започване на биологично лечение е величината на показателя DAS28 [3]. В Полша и в България [4], за да започне лечение на ревматоиден артрит например, този показател трябва да има стойности над 5,1. Така двете страни се нареждат сред тези, които имат рестриктивно определен показател за силата или активността на заболяването – този показател играе ролята на своеобразен „филтър“ пред достъпа до лечение с биологични продукти. Подобно е състоянието и в Унгария, Румъния, Литва.

В други страни – Великобритания, Дания, Италия и Турция, стойността на показателя DAS28, даваща възможност за започване на биологично лечение, е от около 4 до 4,5. В много други европейски страни стойностите на този показател за започване на лечение са още по-ниски и се движат в границите на около 3,5. Тук може да се приеме съществуването на следната закономерност: не здравето на човека диктува начина на лечение, а икономическата ефективност и печалбата. Защото силата на заболяването и респективно уврежданията на ставите при стойности на DAS28 от 3,5 е една, а при стойности от 5,1 – друга. През 2014 година минималните размери на стойността на DAS28 за равнището на активност на болестта е бил достатъчно основание за започване на лечение с биологични лекарства в 31 страни на Европа[5].

Друг важен показател за достъпа до лечение с биологични средства, е броя на използваните без успех „класически“ лекарства при лечението на дадено ревматично заболяване.

Най-напред „класически“ лекарства, но колко?

В Европа има страни, в които за да се започне лечение с биологични препарати, човекът с ревматично заболяване е трябвало да бъде лекуван – неуспешно – с повече от две синтетични модифициращи протичането на болестта лекарства (sLMPCh). Има и държави, в които е достатъчно прилагането на едно такова лекарство и при неуспех достъпа до биологично лечение е възможен. Такива са правилата в Дания, Естония, Норвегия, Португалия, Словакия, Чехия, Швеция.

Установените изисквания, които се срещат най-често и са в съответствие с препоръките на ЕУЛАР, могат да се открият в 18 европейски страни, сред които е и България. Става дума за изискването да е проведено лечение без резултат с две sLMPCh. Освен в България и в Полша, тази норма се прилага в Белгия, Великобритания, Гърция, Литва, Унгария, Холандия. Предварителна терапия с повече от две такива лекарства, се изисква в Литва, Турция, Финландия.

Интересно, или по-скоро е странно, че в мнозинството европейски страни (64%) не е въведен критерий, който определя времето на лечение с класически лекарства без ясно изразено подобрение, след което може да се започне лечение с биологични лекарства. В Полша изискването е да е провеждано лечение с sLMPCh повече от 6 месеца.

Организация, а не само критерии

Освен прилаганите критерии за достъп до лечение с биологични лекарства, ограничаващо влияние върху достъпа до този вид лечение има и самия процес на насочване на хората с ревматични заболявания към специализирано лечение, както и вероятно неспазването на препоръките на Еулар от страна на ревматолозите, смята полския ревматолог проф. Глушко.

Хората с ревматични заболявания са лекувани по-дълго от необходимото без да се насочват към биологично лечение с всички произтичащи от тук негативни последици за човека.

Заключителни бележки

Различните критерии за достъп до биологично лечение в отделните европейски страни поражда социални неравенства не само между хората с ревматични заболявания в отделните страни, но и вътре в тях. Може да се приеме за установена тенденцията, че колкото по-затруднен е достъпа до лечение с биологични средства, толкова е по-голяма вероятността за по-бърза и по-тежка инвалидизация – при равни други условия.

Трябва да се има предвид, разбира се, че този вид лечение не е нито панацея, нито е толкова безобидно ако се вземат предвид страничните ефекти на биологичните медикаменти.

Във всички случаи затруднения достъп до този вид лечение е фактор, който може да увеличава несигурността и неопределеността в живота на хората с ревматични заболявания, да съдейства за повишаване на психичното напрежение и да влияе върху влошаването на качеството на живота на хората с ревматични заболявания.

Източник: RZ (2014) Dostępność leczenia biologicznego w Europie. Gdzie jesteśmy? http://www.rynekzdrowia.pl/Serwis-Reumatologia/Dostepnosc-leczenia-biologicznego-w-Europie-Gdzie-jestesmy,147765,1011.html

Бележки:

[1] Putrik, P., S. Ramiro, T. K. Kvien et al. (2014) Extended report: Inequities in access to biologic and synthetic DMARDs across 46 European countries. In: Annаls of the Rheumatic Diseases, Vol. 73, Iss. 1, pp. 198-206

[2] Известно е, че 75% от стойността на биологичното лекарство в България се поема от Здравната каса, а 25% от фирмата вносител в страната.

[3] DAS28 (Disease Activity Score) е показател, с помощта на който се измерва/определя активността на ревматоидния артрит, както и ефективността на прилаганата терапия. За измерване на болката се използва скалата VAS. Това е 10 степенна скала, при която с 1 се отбелязва състояние без болка, а с 10 състояние с много силни болки.

[4] В България, за да продължи лечението с биологични лекарства, показателят DAS28 трябва да достигне стойности под 3,9 след 6 месечно лечение, т.е. намаление с 1,2 пункта.

[5] Практиката в България показва, че икономическата ефективност стои над всичко, в т.ч. и над здравето на хората с ревматични заболявания. „Странното“ е, че когато става дума за лечение с биологични лекарства, лекарите изведнъж се превръщат в защитници на бюджета на НЗОК, „припяват мантрата“ за изключително скъпото лечение, че то „работи“ при една трета от пациентите и т.н. Здравето на човека с ревматично заболяване остава някъде там, зад гората икономически показатели и лични интереси. С други думи човек става свидетел на това, за което говори Алвин Тофлър в своята книга „Метаморфози на властта“ – подчинението на лекарите на осигурителните дружества, които всъщност ръководят съвременните здравеопазни системи.

доц. д-р Божидар Ивков

Категории

  • Актуални информации (174)
  • Анотации (46)
  • Будилчета (123)
  • Велики Бехтеревци (4)
  • Гласове от фейсбук (20)
  • Инвалидността през вековете (история на инвалидността) (2)
  • Мъдростта на Библията (2)
  • Невросоциология (5)
  • Невросоциология, невроетика и други невронауки (1)
  • Опити (379)
  • Пациентски бисери (10)
  • Политически наброски (7)
  • Преводи (22)
  • Публикации (2)
  • Самопомощ и групи за самопомощ (6)
  • Световна социологическа класика (15)
  • Светът на хората с ревматични заболявания (113)
  • Светът на хората със загуба на слуха (1)
  • Свободна наука (41)
  • Социология на болката (17)
  • Социология на медицината и Социология на инвалидността (87)
  • Философия, социология и антропология на медицината (4)
  • доц. д-р Веселин Босаков (65)
  • Uncategorized (14)

Полезни връзки

  • БСБББ – АС
  • Градът и селото – предизвикателствата на 21 век. Библиотека Омда, 2014
  • Електронна страница в помощ на хората с увреждания
  • Ивков, Б. (2010) Социален контекст на видимата инвалидност. Изд. "Омда"
  • ОПРЗБ
  • Публикации в Портал за литературно общуване на хора с увреждания
  • Публикации на Б. Ивков в бр. 6 и бр. 7 на списание "Балкани'21"
  • Публикации на Б. Ивков в Liternet
  • Светът на хората с ревматични заболявания. Издателство "Омда", София.
  • Списание на институт за модерността
  • Oбществени нагласи към равнопоставеността и дискриминацията. Роля на медиите за тяхното формиране. Изд. "Омда"

Посещения

  • 542 438 посетители

Архив

  • май 2022 (8)
  • април 2022 (8)
  • март 2022 (8)
  • февруари 2022 (5)
  • януари 2022 (9)
  • декември 2021 (8)
  • ноември 2021 (5)
  • октомври 2021 (7)
  • септември 2021 (5)
  • август 2021 (4)
  • юли 2021 (7)
  • юни 2021 (10)
  • май 2021 (10)
  • април 2021 (10)
  • март 2021 (13)
  • февруари 2021 (11)
  • януари 2021 (9)
  • декември 2020 (11)
  • ноември 2020 (15)
  • октомври 2020 (15)
  • септември 2020 (7)
  • август 2020 (7)
  • юли 2020 (6)
  • юни 2020 (14)
  • май 2020 (8)
  • април 2020 (7)
  • март 2020 (10)
  • февруари 2020 (4)
  • януари 2020 (6)
  • декември 2019 (5)
  • ноември 2019 (3)
  • октомври 2019 (6)
  • септември 2019 (5)
  • август 2019 (4)
  • юли 2019 (12)
  • юни 2019 (9)
  • май 2019 (10)
  • април 2019 (11)
  • март 2019 (8)
  • февруари 2019 (6)
  • януари 2019 (13)
  • декември 2018 (9)
  • ноември 2018 (7)
  • октомври 2018 (13)
  • септември 2018 (9)
  • август 2018 (17)
  • юли 2018 (12)
  • юни 2018 (16)
  • май 2018 (16)
  • април 2018 (15)
  • март 2018 (14)
  • февруари 2018 (15)
  • януари 2018 (15)
  • декември 2017 (8)
  • ноември 2017 (9)
  • октомври 2017 (8)
  • септември 2017 (9)
  • август 2017 (11)
  • юли 2017 (11)
  • юни 2017 (8)
  • май 2017 (11)
  • април 2017 (9)
  • март 2017 (14)
  • февруари 2017 (9)
  • януари 2017 (14)
  • декември 2016 (6)
  • ноември 2016 (11)
  • октомври 2016 (6)
  • септември 2016 (11)
  • август 2016 (9)
  • юли 2016 (7)
  • юни 2016 (6)
  • май 2016 (6)
  • април 2016 (5)
  • март 2016 (4)
  • февруари 2016 (6)
  • януари 2016 (8)
  • декември 2015 (6)
  • ноември 2015 (4)
  • октомври 2015 (5)
  • септември 2015 (6)
  • август 2015 (5)
  • юли 2015 (9)
  • юни 2015 (5)
  • май 2015 (4)
  • април 2015 (5)
  • март 2015 (10)
  • февруари 2015 (7)
  • януари 2015 (7)
  • декември 2014 (8)
  • ноември 2014 (9)
  • октомври 2014 (8)
  • септември 2014 (8)
  • август 2014 (13)
  • юли 2014 (18)
  • юни 2014 (12)
  • май 2014 (10)
  • април 2014 (18)
  • март 2014 (22)
  • февруари 2014 (18)
  • януари 2014 (14)
  • декември 2013 (11)
  • ноември 2013 (20)
  • октомври 2013 (18)
  • септември 2013 (14)
  • август 2013 (9)
  • юли 2013 (9)
  • юни 2013 (9)
  • май 2013 (10)
  • април 2013 (7)
  • март 2013 (11)
  • февруари 2013 (8)
  • януари 2013 (8)
  • декември 2012 (11)
  • ноември 2012 (11)
  • октомври 2012 (16)
  • септември 2012 (13)
  • август 2012 (32)

Мета

  • Регистриране
  • Влизане
  • RSS фийд за записи
  • RSS фийд за коментари
  • WordPress.com

Блог в WordPress.com.

Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here: Cookie Policy
  • Последване Последвано
    • bozhidar ivkov
    • Join 38 other followers
    • Already have a WordPress.com account? Log in now.
    • bozhidar ivkov
    • Настройки на изглед
    • Последване Последвано
    • Регистрация
    • Влизане
    • Report this content
    • View site in Reader
    • Manage subscriptions
    • Прибиране на прозореца
 

Зареждане на коментари...