На пазара в „Красна поляна“ съм. Или на това, което „демокрацията“ остави от него. Подминавам сергия, на която представителка на висшия търговски ромски хайлайф продава китайски и турски стоки за по няколко лева. Встрани от нея, на гърба на талашитен павилион, седи представител на столичната „Чистота“ с типичната за тях униформа. Човекът – също от ромски, но не хайлайфен, произход, е видимо уморен и добре почерпен. Дочувам следния разговор:
– Какво значи шпагети? Какво разбираш, като казваш шпагети?
– Фиде ма, фиде!
Следва обяснение, свързано с оцет, което не разбирам. И след това взрив на кулинарно изкуство:
– Бе що не си пекнеш две люти чушки, залей ги с гроздова ракия. За к’во ти е оцет. Залей ги с гроздова ракия, па си земи едно доматче и една краставичка и си хапни. И после си легни.
След кратко мълчание:
– Ма знаеш, че си права.
Вървя и се хиля. И се сещам за Алфред Шютц. За броени секунди съм станал свидетел на феноменология в действие. Каква интерпретативна сила на социалните реалии, Двамата роми си създадоха за броени секунди усещане за битийна реалност и строго диференцирана, но взаимно проникваща субективност, основани на усещанията им и на социалните преживявания, които са възниквали и възникват в живота им.
Трябва да опитам: люти чушки, печени, залети с гроздова ракия. Каква феерия на феноменологията. какъв социален конструкционизъм в действие.
Просто Фантазия.
Божидар Ивков