ЗА ПЕНСИИТЕ ПО ИНВАЛИДНОСТ…

Етикети

варварство, държава, инвалидност, пенсии по инвалидност, хора с инвалидност

Краткият текст по-долу е писан на 30 септември 2017 г. Публикувам го отново и то тук, тъй като – макар днес да е по-прикрит – психичният тормоз върху хората с инвалидност продължава. Тормоз от различни институции на държавата. Най-странното е, че този тормоз вече не предизвиква нито изненада, нито каквато и да било друга реакция от страна на обществото като цяло или отделни негови сегменти. Каквото обществото, такава и държавата. Всеки обаче, рано или късно, си плаща сметката „живот“. Ето и текста.

***

Вече трета или четвърта година хората с инвалидност са подложени на психически тормоз, изнудване и гавра от страна на политици и работодатели, сиреч от страна на хора, които нямат ни най-малка представа, какво представлява сложния социален феномен „инвалидност”, още по-малко имат представа, какви проблеми поражда и как трябва да се решават.

Нещо повече, политици и работодатели си позволяват най-безцеремонно да етикетират, стигматизират и да настройват останалата част от обществото срещу хората в инвалидност. С това си поведение те цинично демонстрират безсилието и правната си неграмотност и нежелание да предприемат реални мерки за пресичане на единичните случаи на злоупотреба от здрави хора с правата на хората с инвалидност. По-лесно е да се върви по пътя на най-малкото съпротивление – отнемане. В случая пенсията на работещия човек с инвалидност.

Няма да коментирам подобно варварство – не мога да класифицирам по друг начин целенасочен и осъзнат опит за бавно и мъчително унищожение на десетки хиляди хора (има и друг термин – геноцид, който все още се въздържам да употребявам).

Искам само да напомня на тези варвари, че работещият човек с инвалидност, освен че получава пенсия за инвалидност, внася осигуровки в НОИ, начислявани върху заплатата, която получава. Осигуровки, които заплаща самият той и неговият работодател. Така че, реалния разход на НОИ е приблизително половината, често и по-малко, от размера на получаваната пенсия. И още нещо. Колкото е по-висок дохода на човека с инвалидност, толкова повече данъци плаща и пряко или косвено подпомага икономиката на страната.

Ако една държава не е в състояние да се погрижи за своите граждани с инвалидност, тя просто е за закриване. Тя е във фактически фалит. Фалит, предизвикан именно от варварите, за които става дума.

проф. дсн Божидар Ивков

Реклама

СМЕХУРИНИ – МАЛКИ ПАРАФРАЗИ

Етикети

смях, шеги

По-добре е да бъда последен в списъка на милиардерите, отколкото пръв в листата „Най-добър работник“.

***

– Как Ви се отдава да успявате във всичко и винаги да сте толкова позитивна?

– Ами, просто не споря с никой!

– Но това е невъзможно!

– Е, щом е невъзможно, значи е невъзможно.

***

– Миче, нещо изобщо не се следиш.

– Че аз и в нищо не се подозирам.

***

Травматолозите правят цели състояния от хора, победили страха в себе си.

***

Мъжът на слабата жена винаги е виновен за всичко. А, виж, този на силната жена вече е и наказан.

***

– Дъще, отваряш хладилника всеки 5 минути. Променя ли се нещо в него за това време?

– Да!

– И какво?

– Бонбоните стават по-малко.

***

– Сега ще ви изпиша едни таблетки. Трябва да ги взимате 5 пъти дневно по една след храна.

– Докторе, а откъде да намеря толкова храна?

***

– Скъпа, кажи ми нещо, което едновременно ще ме зарадва и ще ме опечали.

– Скъпи, от всички твои приятели твоят член е най-голям.

***

Циля диктува на съседката си рецепта за торта.

– И така пиши: взимаш 4 яйца…

– Аха, значи пиша, две…

– Софа, пиша 4, в рецептата бяха осем.

***

Тръгнах за риба, ама си затрих цигарите. Взех тези на сина ми. След час бях уловил два делфина, пет акули и едно лохненско чудовище.

***

Скъпи проблеми! Моля ви дайте ми малко почивка. Та аз така и така съм ваш редовен клиент.

***

Както винаги, докато мозъкът мисли, задникът е взел вече решение.

***

– Какви видове психологическо насилие познавате?

– Жените…

***

Скъпи мозъчни дюшемета. Когато се запознавате с непознат човек веднага започнете да му разказвате колко сте умни и начетени. В противен случай той никога няма да разбере това.

***

– Имам чувството, че с годините все повече мъже се интересуват от мен.

– Лена, това са лекари.

***

Ако се отнасяте философски към живота то не е задължително да ставате от креслото.

***

За какво ви е личен живот, когато вие и с обичайния не знаете какво да правите.

***

Основният философски въпрос на късната модерна постмодерност, е: Има ли живот до смъртта?

***

Направих си тест за IQ. Слава Богу, резултатът е отрицателен.

***

Доверявай се на знаещите, но тайничко проверявай в Гуглето.

***

Имам дива алергия срещу тъпотата. Веднага се обривам от сарказъм.

***

При офталмолога:

– Коя буква Ви показвам?

– А Вие къде сте?

***

Не знам какво се случва с мен. Забелязах, че имам все повече приятели-аптекари и все по-малко приятели-бармани.

Божидар Ивков

ЗА ПОНЯТИЕТО „ПОВЕДЕНИЕ“ / ON THE NOTION OF „BEHAVIOUR“ / O POJĘCIU „ZACHOWANIA” / О ПОНЯТИИ «ПОВЕДЕНИЕ»

Етикети

behavior, definition, дефиниция, поведение, zachowanie

Поведението на човека не е сбор от механични изяви и дейности. То е осъзнат, сложен и многоаспектен, контекстуален процес, в който човек манифестира своите ценности, възможности и способности, образование, възпитание, усвоени традиции и култура, своята психическа устойчивост, своето здравословно състояние или страдание от наличието на дадена болест, усвоените стереотипи и предразсъдъци и др. Поведението е винаги изразяване на отношение – към някого или към нещо. Именно влиянието на поведението върху съществуването на човека и обратното може и трябва да бъде предмет и обект на изучаване от страна на екзистенциалната социология.

Human behavior is not a collection of mechanical appearances and activities. It is a conscious, complex and multifaceted, contextual process in which a person manifests his values, abilities and capacities, education, upbringing, learned traditions and culture, his psychological resilience, his state of health or suffering from the presence of a given disease, learned stereotypes and prejudices, etc. Behavior is always an expression of attitude – towards someone or something. It is the influence of behavior on a human existence and vice versa that can and should be subject and object of study by existential sociology.

Zachowanie człowieka nie jest sumą mechanicznych pozorów i czynności. Jest to świadomy, złożony i wieloaspektowy, kontekstowy proces, w którym człowiek manifestuje swoje wartości, zdolności i możliwości, wykształcenie, wychowanie, poznane tradycje i kulturę, stabilność psychiczną, stan zdrowia lub cierpienie z powodu obecności określonej choroby, poznane stereotypy i uprzedzenia itp. Zachowanie jest zawsze wyrazem postawy – wobec kogoś lub czegoś. To właśnie wpływ zachowań na ludzką egzystencję i odwrotnie może i powinien być przedmiotem i obiektem badań socjologii egzystencjalnej.

Поведение человека – это не сумма механических проявлений и действий. Это сознательный, сложный и многогранный, контекстуальный процесс, в котором чловек проявляет свои ценности, способности и возможности, образование, воспитание, усвоенные традиции и культуру, свою психологическую устойчивость, состояние здоровья или наличие заболевания, усвоенные стереотипы и предразсудки и т.д. Поведение всегда является выражением отношения – к кому-то или чему-то. Именно влияние поведения на человеческое существование и наоборот может и должно быт предметом и обьектом изучения экзистенциальной социологии.

проф. дсн Божидар Ивков

ЯТРОГЕНИЯ

Етикети

болен, лекар, пациент, ятрогения

d0afd0a2d0a0d09ed093d095d09dd098d0afИзтегляне

РАКЪТ СЕ „ПОДМЛАДЯВА“. ОТКРИТА Е ТЕНДЕНЦИЯ НА НАРАСТВАНЕ НА ОНКОЗАБОЛЯВАНИЯТА СРЕД ПО-МЛАДИТЕ ХОРА

Етикети

онкологични заболявания, рак, ръст на заболеваемостта

Изследователите са установили, че се наблюдава съществен ръст на заболеваемостта от различни видове рак сред хората, по-млади от 50 години. Тази тенденция се наблюдава през последните 30 години. Посочени са и възможни фактори, които провокират тази динамика. Споменават се употребата на алкохол, нарушенията на съня, пушенето, затлъстяването и, което е масово разпространено, употребата на храни, подложени на интензивна обработка.

Учени от Харвардското медицинско училище разкриват на основата на свое изследване, че от 1990 година в света рязко е нараснала онкологичната заболеваемост, в т.ч. и от рак на млечната жлеза, на дебелото черво, на хранопровода, бъбреците, на черния дроб и панкреаса, сред хората, които са под 50 годишна възраст. Резултатите от изследването са публикувани в „The Harvard Gazette“ и „Nature Reviews Clinical Oncology“ (в края на текста има линкове към оригиналните публикации).

Учените открили манифестацията на т. нар. „ефект на възрастовите кохорти“. Оказало се, че при всяка категория хора, родени по-късно от предходната (например с едно десетилетие), рискът от ранно развитие на рак, е по-висок. С други думи, при родените през 60-те години на ХХ век например, вероятността от поява на онкозаболявания до 50 години, е по-висока в сравнение с родените през 50-те години. Според учените този риск продължава да се увеличава при следващите поколения.

Изследователите смятат, че нарастването на заболеваемостта от рак в млада възраст отчасти е възможно да се установи благодарение на програмите за онкологичен скрининг. Но това разбира се, не обяснява честотата на проява на някои видове рак.

Анализът на данните показал, че през последните десетилетия са се изменили съществено факторите, които влияят върху регулацията на гените и индивидуалното развитие в детството и юношеството, включително храненето, начина на живот, телесното тегло, въздействието на обкръжаващата среда и микробиома. Към провокиращите ранното развитие на онкозаболявания фактори учените отнасят нарушенията на съня, употребата на алкохол и пушенето, затлъстяването и употребата на храна, подложена на интензивна обработка.

Изследователите отбелязали, че продължителността на съня при възрастните хора не се е променила съществено, но съвременните деца спят забележимо по-малко, в сравнение с няколко предходни десетилетия. От 50-те години на ХХ век значително е нараснала употребата на храна, която е подлагана на интензивна обработка, сладки напитки, нараснали са случаите на затлъстяване, на диабет тип 2, повече хора водят заседнал начин на живот, който е „подарък“ от развитието на технологиите.

Важен е изводът, че 8 (или 57,1%) от 14-те вида рак с нарастваща заболеваемост са свързани с работата на храносмилателния тракт. Според изследователите храненето пряко влияе върху състава на микробиома, измененията на който могат да повлияят върху развитието на онкозаболявания и техния изход.

Източници: Синицина, Н. (2022) Выявлен резкий рост онкозаболеваемости среди людей молодого возраста. В: Медвестник. https://medvestnik.ru/content/news/Vyyavlen-rezkii-rost-onkozabolevaemosti-sredi-ludei-molodogo-vozrasta.html?utm_source=sendpulse&utm_medium=email&utm_campaign=mv-weekly-150922&spush=Yml2a292NTZAZ21haWwuY29t

HG (20222) Dramatic rise in cancer in people under 50. In: The Harvard Gazette. https://news.harvard.edu/gazette/story/2022/09/researchers-report-dramatic-rise-in-early-onset-cancers/

https://www.nature.com/articles/s41571-022-00672-8.epdf?sharing_token=1umLnn8X8BYzX5QTMHyArtRgN0jAjWel9jnR3ZoTv0Mbf4RPi-ocNFWHJz8DUBZsAPhKJF2UqgYLHsA0Cpbtq9pHyF5VY4_JUzOCW23Ny67AuPivP2QGjseGKUadh2IPLERt0L07AH5dSEBqCheSrvp_NMPuByyxFdBZ3yftAdU%3D

проф. дсн Божидар Ивков

СРАМ МЕ Е…

Етикети

знание, наука, срам, уважение към учения, учен

Това е един текст от 17 септември 2017 г., който съм публикувал във ФБ. Текст, който сигурен съм, мнозинството не познава, а тези, които са го чели отдавна са забравили. Текст, който е ужасяващ със отразените в него измерения на простотия и безразличие. Текст болезнен, разтърсващ и стряскащ. Кого обаче, се пита в задачката? Малцината все още останали идеалисти в тази прекрасна страна и отвратително дезорганизирана и безразлична държава.

Днес от позицията на времето, с огромно съжаление, към причините за срама си, трябва да прибавя като източник и не малка част от учените – т.нар. обществоведи. Гонитба на проекти за пари, създаване на псевдонаука и псевдознание, подлизурство, приведени гръбнаци, липса на собствено мнение и позиция, завист, злоба и отмъстителност. С цената на всичко.

И така ето текста, за който става дума. Спасявам го от забвението на ФБ не защото имам илюзиите, че ще го прочетат много хора, не защото имам илюзиите, че той може да промени нещо и т.н. Спасявам го заради себе си.

***

Говоря си вчера с една жена – съзнателно и целенасочено не споменавам, коя е. Оказва се, че чистачката в една частна столична клиника заработва 90% от основната работна заплата на един доцент в БАН.

И когато човек научава, че се трепе да създаде малко знание, което не се цени, което не е потребно никому, и когато непрекъснато, всеки месец, получава личната си оценка от обществото – „Непотребен си”, под формата на мизерна заплата, няма как да сътвори нещо смислено и значимо. А дори и да го направи, то потъва в океана на социалното безразличие и пренебрежение. Потъва в пошлостта, простащината и в безразличието на масата, на претендиращите индивиди, неспособни да се измъкнат от своята идентичност на тълпа. И когато болестта, носеща със себе си заплахата от смъртта и осъзнаването, че не си вечен, влети в живота им хората-тълпа се стряскат и искат, настояват, изискват: „Ти си длъжен”, „Длъжен си…”. Длъжен съм?! Кому и за какво?

Тъжно е, срамно е да бъдеш или поне да се опитваш да бъдеш учен и изследовател на обществото, на отделни негови страни, в съвременна България. И ако си такъв изглеждаш жалък, когато не изпиваш чаша кафе и отказваш разговор, когато се отказваш от книга, когато вместо да мислиш за въпросите, върху които работиш, мисълта ти очаква със страх поредната битова сметка на някой оял се монополист… Тъжно е, срамно е…, но кой ли се интересува от това.

Онова, което само преди стотина години е било светиня за българина – знанието и учения, който го създава и разпространението на това знание, което върши учителят, днес се смятат за глупост и безсмислено занимание на некадърници. Тъжно и срамно… Поне мен ме е срам. Срам ме е от мнозинството мои сънародници, срам ме е от политиците ни, срам ме е от голяма част от „великите” ни бизнесмени, срам ме е от мене си… Срам ме е, но какво от това.

проф. дсн Божидар Ивков

РЕФЛЕКСИВНАТА МОДЕРНИЗАЦИЯ

Етикети

Антъни Гидънс, Лаш, Урлих Бел, институции, модернизация, рефлексивност

На 8.09.2014 съм публикувал под формата на „Бележка“ във ФБ няколко цитатата от книгата на Бек, Гидънс и Лаш „Рефлексивна модернизация“. Днес ги публикувам в блога си, но преди всичко за себе си. Не очаквам много читатели, като имам предвид броя им от преди 8 години. Според мен си заслужават да се прочетат и осмислят. Но само според мен. И то точно сега, когато политическата кретения шества необезпокоявана в страната – по улиците, по медиите… навсякъде. И особено във ФБ.

Който иска да заповяда. Все ще научи нещо. Приятно четене.

проф. дсн Божидар Ивков

ГИДЪНС-БЕК-ЛАШИзтегляне