• За мен

bozhidar ivkov

~ Социология на инвалидността

bozhidar ivkov

Архиви за месец: декември 2016

… ИЗТЕКЛАТА ВОДА НЕ МОЖЕ ДА ИЗПЪЛНИ ПУСТОТАТА НА НЕЩО ОТМИНАЛО

30 петък дек. 2016

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

Aforyzmy, афоризми, максими, мисли, maxims

5-ият том от „Бисерите“ е факт. Осем години (от 2009 г. до 2016 г.), 352 прочетени книги и стотици, а може би и хиляди „бисери“ под формата на афоризми, максими, сентенции и мисли.

Притеснява ме, че броят на изчетени книги е твърде малък. Още по-малък е броят на класическите произведения, независимо от жанра им.

Наскоро се запитах: какъв е смисълът на това, което правя? И дали въобще има някакъв смисъл? Да си призная, тези въпроси ме объркаха леко. Но много скоро си дадох отговор – най-лесно намираме оправдание за делата си.

Преглеждайки предишните 4 томчета бързо разбрах, че в отделните теми количествените натрупвания са започнали да се проявяват като качествени изменения. Всяка от тях – „Болка“, „Болест“, „Медицина“, „Страдание“, „Човек“ и т.н., се оформя и придобива широтата на исторически, философски, социологически, антропологически, етически и художествени смислови пространства, в които са кодирани блестящите „искри“, „пожари“ и „взривове“ на човешката мисъл, на гения на човешкото слово. Пространства, акумулирали смисъл и значение, придавани на един или друг социален феномен. А това си заслужава усилията. Дори само заради мен самия.

Освен това записът на най-хубавото, според мен, от дадена книга, при всеки следващ прочит разтваря широко дверите на паметта ми и ми позволява да повторя пътуването в световете, създадени от даден автор. Да не говоря, че все по-често използвам един или друг цитат като мото или илюстрация на дадена моя теза, което обогатява смисъла и прави изказа ми по-сочен.

Дадох си сметка, че това, което правя наистина си заслужава и е смислено, поне за мен. А това вече не е никак малко. Може би проявявам твърде голям егоцентризъм. Би било вярно, ако не споделях с всички мои приятели и читатели „бисерчетата“, които откривам в пътешествията си в многобройните, красиви или грозни, но винаги изпълнени с познание светове на различните автори.

Ако има нещо, за което наистина трябва да съжалявам е, че не съм се сетил да започна тази колекция в края на 60-те години на ХХ век и не съм съхранил бисерите от други, поне още 1000-1500 книги, които съм изчел. Но изтеклата вода не може да изпълни пустотата на нещо отминало.

Приятно четене.

Божидар Ивков

5-%d0%b0%d1%84%d0%be%d1%80%d0%b8%d0%b7%d0%bc%d0%b8-%d1%85%d0%bb

Реклама

АВТОИМУННИ ЗАБОЛЯВАНИЯ: ВОЙНАТА, ВЪТРЕ В НАС

26 понеделник дек. 2016

Posted by daroiw in Светът на хората с ревматични заболявания

≈ Вашият коментар

Етикети

autoimmune diseases, автоимунни заболявания

Докато войната е образ, който обикновено най-добре представя бойното поле, това би могло да бъде добър начин да се визуализират и опишат автоимунните заболявания. Ето как Националния институт за здраве (NIH – National Institutes of Health) обяснява това.

„Когато един нарушител напада тялото ви – като простуда, вирус или бактерия, подобно на трън, който боде кожата ви – имунната система ви защитава. Тя се опитва да идентифицира, убие и елиминира агресорите, които биха могли да ви причинят болка”.

Когато хората са с автоимунно заболяване, техните системи грешно идентифицират здравите клетки като агресори и непрекъснато се стремят да ги елиминират.

Съществуват повече от 80 автоимунни болести и те засягат различни части на тялото. Всички те са хронични, но симптомите им варират от леки до инвалидизиращи. Равнището на тежест на заболяването може бързо да се промени дори само при един човек. Мнозинството автоимунни заболявания могат да бъдат лекувани, но нито едно не може да бъде излекувано.

Обща тенденция при тези болести е възпалението, казва д-р James Malinak, специалист по ревматология и вътрешни болести.

„Възпалението е основен механизъм, а не симптом”, е казал работещият в Ла-Месе специалист. „Възпалението е нашата армия в състояние на война. Това са средства, чрез които имунната система се избавя от лошите клетки, като раковите клетки“.

„Имунната система има три функции: борба с инфекциите; опити да убие рано лошите клетки и търпимост, т.е. липсва реакция на нашата собствена тъкан. Когато тази трета функция се уврежда, ние получаваме възпаление, което е контрпродуктивно”.

Според NIH, причините за автоимунните болести са неизвестни, но те вероятно са резултат от наследствени фактори и фактори на обкръжаващата среда.

 Диагноза

Две от най-често срещаните автоимунни заболявания, са ревматоиден артрит (RA) и системен лупус еритематозус (често наричан лупус). Други често срещани състояния са синдром на Сьогрен, псориатичен артрит и ревматична полимиалгия (PMR). Симптомите варират в зависимост от това, коя област на тялото е засегната (виж речника).

Хората с тези заболявания обикновено са под грижите на ревматолози. Други автоимунни заболявания, като множествена склероза, болест на Грейвс и някои възпалително-чревни заболявания, се третират от други специалисти.

Ревматолозите имат инструменти, с които могат да диагностицират някои автоимунни заболявания, като RA. Други, например лупус, много по-трудно подлежат на диагностициране.

Един от факторите за това е, че РА идва внезапно, докато лупуса се развива постепенно в продължение на години. При РА лекарите могат да търсят категорични знаци.

„Когато вземем кръвна проба от пациент търсим положителен фактор за РА и други маркери”, казва Мелинек. „РА предизвиква подуване на тъкани, което обикновено е тънко като хартия, но се превръща в пореста материя. Трябва да се видят няколко стави, които са подути, за да се разбере, че това е РА. Неговата същност е лесно забележима“.

„Лупусът е много по-коварен и по-трудно диагностицируем. Когато 4 или повече от 11-те критерия, които определят болестта, са факт, това е лупус. Отделни хора могат да имат два или три от тези показатели, но това не може да се определи като лупус, докато човек няма 4 показателя. Казвам на моите пациенти с лупус, че те са като снежинки – не си приличат един с един. Това затруднява значително поставянето на диагнозата“.

 Лечение

Медикаментите, които облекчават симптомите на РА, лупусът и другите автоимунни заболявания, включват ибупрофен ( и др. НСПРЛ – бел.прев.-Б.И.), противомаларийния препарат Plaquenil и биологични лекарства, които хората сами си поставят инжекционно.

Мисията се състои в това да се попречи на имунната система да работи срещу себе си и да спре да унищожава здрави клетки.

„В началото винаги използваме най-безопасното лечение”, казва Мелинек, който – пълно разкритие, е ревматолог на автора на този текст. „С времето решаваме, кои агенти са по-добри от други при една или друга болест. Някои от тях зависят от сериозността на проблема“.

„Има тънка граница. Искаме да потиснем имунната система, но не до там, че тя да открие тялото за инфекции. Ето защо винаги контролираме, като оценяваме отношението риск/полза и проверяваме за странични ефекти”.

Пациентите с тези състояния се поощряват да се хранят с добре балансирана храна, да се движат без да засилват симптомите, да спят достатъчно и да избягват стреса. И докато тези цели изглеждат прости и обосновани, те могат да бъдат предизвикателство за някой, който изпитва хронична болка.

 Пускови механизми и блясъци

Дори и при сравнително добре овладени автоимунни заболявания, съществува противната възможност да се активират внезапно. В зависимост от това, как болестта поразява човекът, дългото излагане на слънце или неговата липса, липсата на почивка, могат да доведат до изостряне на симптомите. Наричат ги прилив на кръв към лицето. Един от най-разпространените пускови механизми, е стреса.

„Стресът при автоимунните болести прилича на газ, в който е стреляно”, казва Мелинек. „Имам много пациенти, които идват около празници. Тогава болестта им се активизира“.

„Важно е хората да бъдат убедени, че имат определени предели. Младите жени със семейства се опитват да направят всичко. Те самите се нуждаят от почивка, а не да вършат всичко. Колкото повече знание имате за това, какво предизвиква болестта или я провокира след ремисия, толкова по-добре. Снижаването на стреса може да направи хората и семействата по-здрави”.

Ууд, писател на свободна практика, Сан Диего.

 Речник

Съществуват повече от 80 автоимунни болести, които са резултат от атаката на имунната система, нападаща собствените органи, тъкани и клетки на тялото. Всички те включват някакво възпаление. Ето кратки описания на някои най-разпространени заболявания в сферата на ревматологията.

Ревматоиден артрит (Rheumatoid arthritis – RA)

Локализация на атаката: съединителна тъкан на ставите.

Доминиращо демографско разпространение: Жени на възраст около 40 години.

Манифестация: Болка и подуване, особено в ръцете и краката.

Системен лупус (SLE)

Локализация на атаката: Много индивидуално, различни области на тялото, включително белите дробове, сърцето, ставите, кожата, бъбреците и мозъка.

Доминиращо демографско разпространение: Цветнокожите жени, между 15 и 45 години.

Манифестация: Болка, подуване, умора, чувствителност към светлина, обриви и главоболие.

Псориатричен артрит (Psoriatic arthritis)

Локализация на атаката: Кожа, стави.

Доминиращо демографско разпространение: Хора между 30 и 50 години (обикновено при лица с псориазис).

Манифестация: кожни лезии, стави и подуване.

Ревматоидна полимиалгия (Polymyalgia rheumatica – PMR)

Локализация на атаката: стави, в определени области на тялото.

Доминиращо демографско разпространение: Бели жени на около 70 години.

Манифестация: Болка и скованост в горната част на ръцете, шията, долната част на гърба и бедрата, по-зле е сутрин. За разлика от повечето хронични автоимунни заболявания, PMR изчезва за около 1 до 5 години.

Източници: National Institute of Allergy and Infectious Diseases; Arthritis Foundation; Mayo Clinic; Lupus Foundation of America; American College of Rheumatology; James Malinak, M.D.

 От „окопите“

За мен и много други автори, с които съм говорила, най-лошо е, когато имаш автоимунни заболявания – като ревматоиден артрит и лупус, трудността да получиш точна диагноза. За няколко години чух всякакви хипотези, от стрес, фрактури, до „всичко е в главата ти“. Автоимунните заболявания по-често засягат жените, отколкото мъжете, а някои лекари не се отнасят сериозно към жените. Аз съм щастлива, защото моят лекар прави всичко необходимо, но това ми отне години и няколко погрешни диагнози, докато го намеря.

В мига, когато най-накрая получавате диагноза и откривате лекарят, на когото имате доверие, най-после сте снабдени с боеприпаси, за да се включите във войната, която се води вътре във вас. Трудно е да опитвате различни лекарства и/или холистични методи, но в крайна сметка познавате врага си.

Независимо от това все още имате малък контрол над това, как се чувства тялото ви. Когато комбинацията от лекарства работи добре – ако страничните ефекти са управляеми – вие се чувствате отново нормален човек. Но ако лекарствата спрат да действат достатъчно добре, или ако времето се променя, или се увеличи напрежението ви, е трудно да поддържате положителна настройка.

Ако имате подкрепата на партньор, семейството и приятелите, както я имам аз, то това е особено важно. Някои могат да получат помощ от групи за подкрепа, опитни консултанти и др. Това, което е важно, е да се признае, че ходенето около блока, разкриването на упоритото дразнене и ставането сутрин е трудно, но усмихвайки се, представлява малки, но жизненоважни победи.

превод от английски език: доц. д-р Божидар Ивков

 Преводът е направен по: Wood, В. (2016) Autoimmune disease: The war within. http://www.sandiegouniontribune.com/lifestyle/sd-he-autoimmune-diseases-20161212-story.html

 

ПАРА- И ПЕРЕФРАЗИ ПО МИСЛИ НА ЛУЦИЙ АНЕЙ СЕНЕКА

17 събота дек. 2016

Posted by daroiw in Опити

≈ 1 коментар

Етикети

Сенека, парафрази, paraphrases, Seneca

Ако не можеш нещo, не предявявай претенции към тези, които го могат.

***

Времето може да излекува всичко… ако все още сме живи.

***

Истината говори с прост, разбираем език.

***

Ако забравиш корените си, за теб светът скрива посоките си.

***

Всяко нещо на този свят може да се изпробва с друго нещо. Всеки човек може да бъде разбран от друг човек.

***

Всяка навременна помощ е проява на духовно величие.

***

Начинът, по който говорим, това, което казваме, е прозорец към душата и умът ни.

***

Тълпата е едновременно съдия и екзекутор.

***

Щастието предполага голяма плътност.

***

Има хора, които се освобождават от робията на собственото си тяло или след смъртта си, или никога.

***

Любителите на богатата трапеза рядко са с бистър ум.

***

Единствено времето, прекарано с хора, които ни възвисяват, не е загубено време. Единствено добре подарено време, е времето, прекарано с хора, които възвисяваме.

***

Престъпниците обикновено ги съдят само за едно от многобройните им престъпления и то почти винаги не най-тежкото… Е, все пак Темида е сляпа, нали!

***

Мнозинството ни страхове са продукт на собственото ни въображение, а не на действителността.

***

Ако искаш другите да мълчат, не говори.

***

Не е щастлив този, за когото щастието е наркотик.

***

Не можеш да промениш същността на властта, но можеш да промениш отношението си към властта.

***

Завладей себе си, за да владееш света.

***

За всяко нещо – и за радост, и за беда, са необходими близки хора.

***

Равенството е потенциална възможност.

***

Най-тежката духовна бедност е непрекъснатия стремеж към богатство.

***

Има смисъл от дългосрочни планове само тогава, когато сме осъзнали, че не знаем кога животът ще ни поднесе сметката, която трябва да платим за пропиляното време.

***

Да командваш себе си – ето това е управление.

***

Продължителността на живота се измерва само с добрите следи, които сме оставили на душите на хората.

***

Винаги имам скромни желания и затова винаги успявам да посрещна негативните последици от сбъдването им.

***

Истинската скръб няма потребност от медии.

***

Истински живеем само тогава, когато се раздаваме на другите.

***

Без да си опитал няма как да знаеш на какво си способен.

***

Ние сме продукт на собствените си мисли.

Източник: http://magnifisonz.com/2016/09/05/%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BA%D0%B0-%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B5-%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%B2%D0%B0-%D1%81-%D0%BE%D0%B3%D1%8A%D0%BD-%D0%B6%D0%B5%D0%BD-2/

Божидар Ивков

ИМУННА СИСТЕМА: ФАКТИ И МИТОВЕ

11 неделя дек. 2016

Posted by daroiw in Светът на хората с ревматични заболявания

≈ 1 коментар

Етикети

имунна система, митове, facts, immune system, myths, факти

Имунната система на човека работи 24 часа в денонощие, седем дни в седмицата и 365 дни в годината. По този начин тя предпазва тялото от инфекции, причинявани от бактерии, вируси, гъбички и паразити, които от своя страна предизвикват болести, страдания и смърт. Имунната система представлява изключително сложна система от клетки и молекули, работата на които учените все още се опитват да разберат докрай. И доколкото голяма част от начина на действие на имунната система продължава да бъде тайна, за нея и около нея са възникнали множество митове, които се експлоатират комерсиално.

По-долу се следват три от най-разпространените митове и се проследяват действителните факти.

 Мит № 1. Колкото по-активна е имунната система, толкова по-здрав е човекът.

Факт 1. Когато имунната система е засегната, „прекалено добрата“ имунна система може да вреди. Например хиперактивния имунен отговор е отговорен за алергични реакции към обикновените нетоксични вещества, а това вече е в основата на редица сериозни заболявания, включително диабет, лупус и ревматоиден артрит. Д-р Robert Shmerling, медицински редактор на „Harvard Medical School Harvard Medical School Special Health Report „Rheumatoid Arthritis“, казва, че не е известно защо и как проблемите в имунната система са отговорни за появата и развитието на ревматоидния артрит. Тук е пълно с теории и митове. Много фактори, като диети, околна среда, токсини и др. са били „обвиняеми“ за ревматоидния артрит, но в крайна сметка и досега няма убедителни доказателства в подкрепа на тези обвинения по посока на някоя причина за ревматоидния артрит. „В действителност – казва д-р Shmerling, е възможно да има множество причини, за наличие на проблеми в имунната система“.

Мит № 2. Приемът на повече витамини и минерали, отколкото се препоръчва в диетите, подобрява именната система

Факт 2. Отсъстват доказателства, че приема на допълнителни количества от един или друг, или на всеки витамин ще подобрят имунната система и тя ще реагира максимално ефективно при недостиг на хранителни вещества и микроелементи. При по-възрастните хора, при които е по-вероятно да има такъв недостиг, проблемът трябва да се обсъди с лекар, добре запознат с т.нар. гериатрично хранене.

Мит 3. Много ваксини са свързани с висок риск за здравето

Факт 3. Почти всичко, което правим е свързано с някакво ниво на риск. Но рядко си даваме сметка за това. Например: рискът от смърт при автомобилна катастрофа е 1 на 6 700. Рискът човек да се удави във ваната е 1 на 840 000. Но рискът от сериозна реакция и трайно негативни последици от поставяне на ваксина е малък в сравнение с горните примери – 1 на милион за ваксината против дифтерия, тетанус и коклюш, например. И все пак мнозинството хора никога не се колебаят при възможност да вземат вана или да се качат в кола.

Какво може да се направи за да се подобри имунната система?

Следването на общите насоки за добро здраве е една от най-добрите и лесни стъпки в посока запазване на силна и ефективна имунна система. Всяка част от тялото на човека, всеки орган или система, включително и имунната система, функционират по-добре, когато са защитени от атаки на околната среда и са в съюз със здравословен начин на живот, доколкото при съвременните условия това е възможно. Важно е да се прилагат стратегии, като посочените по-долу:

– предпазване от инфекции чрез редовно миене на ръцете и/или старателна механична и термична обработка на консумираното месо;

– редовно имунизиране според имунизационния календар и възрастта;

– отказ от тютюнопушене;

– да се прилагат хранителни диети, богати на зеленчуци, плодове и пълнозърнести храни, като наситените мазнини и захарите се сведат до 10% от общия калориен прием за деня. Добре е да се избягва тлъсто свинско месо;

– избягване на застоял живот. Добре е седмично да има активно движение минимум 150 минути, т.е. около 21-22 минути дневно;

– поддържане на здравословно тегло;

– редовен контрол на кръвното налягане;

– при употреба на алкохол количествата трябва да бъдат умерени;

– достатъчен и здрав сън;

– редовни профилактични изследвания и прегледи съобразно възрастовата и рисковата група, в които човек попада.

Материалът е изграден изцяло върху:

Източник: Merz, В. (2016) What can you do to improve your immune system? Myths vs facts and strategies for healthier living. http://www.health.harvard.edu/healthy-eating/what-can-you-do-to-improve-your-immune-system?utm_source=delivra&utm_medium=email&utm_campaign=WR20161209-HealthyEating&utm_id=329624&dlv-ga-memberid=29885739&mid=29885739&ml=329624

доц. д-р Божидар Ивков

15 МАЛКО ИЗВЕСТНИ ФАКТИ ЗА ЧОВЕШКИТЕ ХОРМОНИ

10 събота дек. 2016

Posted by daroiw in Будилчета

≈ 1 коментар

Етикети

facts, hormones, факти, хормони

Когато стане въпрос за хормони, мнозинството хора си спомнят стереотипите за женските капризи, свързани с промените в хормоналния им баланс. Или за настъпващата зрялост, когато хормоните започват да „бушуват“ в тялото на младия човек. Всъщност хормоните оказват влияние и върху мъжете, и върху жените.

Без хормоните човек не би могъл да живее.

Тук са представени 15 малко известни факти за влиянието на хормоните върху живота на човека. Те са илюстрирани с весели и забавни снимки и са поднесени на достъпен и разбираем за всеки език.

Приятно четене.

Божидар Ивков

15-fakta-za-hormonite

ПАНИК АТАКА – КАКВО ДА ПРАВИМ, КОГАТО СТРАХЪТ НИ ПОРОБВА

04 неделя дек. 2016

Posted by daroiw in Светът на хората с ревматични заболявания

≈ Вашият коментар

Етикети

паник атака, panic atac

Текстът, който ви предлагам по-долу, не е панацея, която, след като го прочетете, ще реши проблемите ви с паник атаките. При позитивна настройка на читателя той може да се окаже път към овладяване на простички техники, чрез които по-успешно ще преодолявате кризите.

Тъй като темата е много сериозна и важна, си позволих да поставя в началото на всяка препоръка по една весела и жизнерадостна снимка с надеждата, че ще предизвика усмивка в читателя. А с усмивка, всичко е по-лесно.

И накрая, преди да отхвърлите препоръките с лека ръка и да си кажете например: „Ама че глупости…“, искам да ви кажа следното:

1. Това са проверени в практиката техники и методи, които са доказали своята ефективност при много хора.

2. В „Хроники на болката“ Мелани Търнстром пише: „Болката разстройва и унищожава природата на човека, който я изпитва – но не винаги… „Искам да покажа на пациентите, че техния ум има значение“. (с. 372)

И така, приятно четене.

доц. д-р Божидар Ивков

 %d0%bf%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%ba-%d0%b0%d1%82%d0%b0%d0%ba%d0%b0

Категории

  • Актуални информации (181)
  • Анотации (46)
  • Будилчета (134)
  • Велики Бехтеревци (4)
  • Гласове от фейсбук (20)
  • Инвалидността през вековете (история на инвалидността) (2)
  • Мъдростта на Библията (2)
  • Невросоциология (5)
  • Невросоциология, невроетика и други невронауки (1)
  • Опити (388)
  • Пациентски бисери (10)
  • Политически наброски (7)
  • Преводи (23)
  • Публикации (2)
  • Самопомощ и групи за самопомощ (6)
  • Световна социологическа класика (15)
  • Светът на хората с ревматични заболявания (114)
  • Светът на хората със загуба на слуха (1)
  • Свободна наука (51)
  • Социология на болката (31)
  • Социология на медицината и Социология на инвалидността (92)
  • Философия, социология и антропология на медицината (13)
  • доц. д-р Веселин Босаков (73)
  • Uncategorized (14)

Полезни връзки

  • БСБББ – АС
  • Градът и селото – предизвикателствата на 21 век. Библиотека Омда, 2014
  • Електронна страница в помощ на хората с увреждания
  • Ивков, Б. (2010) Социален контекст на видимата инвалидност. Изд. "Омда"
  • ОПРЗБ
  • Публикации в Портал за литературно общуване на хора с увреждания
  • Публикации на Б. Ивков в бр. 6 и бр. 7 на списание "Балкани'21"
  • Публикации на Б. Ивков в Liternet
  • Светът на хората с ревматични заболявания. Издателство "Омда", София.
  • Списание на институт за модерността
  • Oбществени нагласи към равнопоставеността и дискриминацията. Роля на медиите за тяхното формиране. Изд. "Омда"

Посещения

  • 569 182 посетители

Архив

  • януари 2023 (9)
  • декември 2022 (6)
  • ноември 2022 (9)
  • октомври 2022 (14)
  • септември 2022 (7)
  • август 2022 (12)
  • юли 2022 (8)
  • юни 2022 (9)
  • май 2022 (9)
  • април 2022 (8)
  • март 2022 (8)
  • февруари 2022 (5)
  • януари 2022 (9)
  • декември 2021 (8)
  • ноември 2021 (5)
  • октомври 2021 (7)
  • септември 2021 (5)
  • август 2021 (4)
  • юли 2021 (7)
  • юни 2021 (10)
  • май 2021 (10)
  • април 2021 (10)
  • март 2021 (13)
  • февруари 2021 (11)
  • януари 2021 (9)
  • декември 2020 (11)
  • ноември 2020 (15)
  • октомври 2020 (15)
  • септември 2020 (7)
  • август 2020 (7)
  • юли 2020 (6)
  • юни 2020 (14)
  • май 2020 (8)
  • април 2020 (7)
  • март 2020 (10)
  • февруари 2020 (4)
  • януари 2020 (6)
  • декември 2019 (5)
  • ноември 2019 (3)
  • октомври 2019 (6)
  • септември 2019 (5)
  • август 2019 (4)
  • юли 2019 (12)
  • юни 2019 (9)
  • май 2019 (10)
  • април 2019 (11)
  • март 2019 (8)
  • февруари 2019 (6)
  • януари 2019 (13)
  • декември 2018 (9)
  • ноември 2018 (7)
  • октомври 2018 (13)
  • септември 2018 (9)
  • август 2018 (17)
  • юли 2018 (12)
  • юни 2018 (16)
  • май 2018 (16)
  • април 2018 (15)
  • март 2018 (14)
  • февруари 2018 (15)
  • януари 2018 (15)
  • декември 2017 (8)
  • ноември 2017 (9)
  • октомври 2017 (8)
  • септември 2017 (9)
  • август 2017 (11)
  • юли 2017 (11)
  • юни 2017 (8)
  • май 2017 (11)
  • април 2017 (9)
  • март 2017 (14)
  • февруари 2017 (9)
  • януари 2017 (14)
  • декември 2016 (6)
  • ноември 2016 (11)
  • октомври 2016 (6)
  • септември 2016 (11)
  • август 2016 (9)
  • юли 2016 (7)
  • юни 2016 (6)
  • май 2016 (6)
  • април 2016 (5)
  • март 2016 (4)
  • февруари 2016 (6)
  • януари 2016 (8)
  • декември 2015 (6)
  • ноември 2015 (4)
  • октомври 2015 (5)
  • септември 2015 (6)
  • август 2015 (5)
  • юли 2015 (9)
  • юни 2015 (5)
  • май 2015 (4)
  • април 2015 (5)
  • март 2015 (10)
  • февруари 2015 (7)
  • януари 2015 (7)
  • декември 2014 (8)
  • ноември 2014 (9)
  • октомври 2014 (8)
  • септември 2014 (8)
  • август 2014 (13)
  • юли 2014 (18)
  • юни 2014 (12)
  • май 2014 (10)
  • април 2014 (18)
  • март 2014 (22)
  • февруари 2014 (18)
  • януари 2014 (14)
  • декември 2013 (11)
  • ноември 2013 (20)
  • октомври 2013 (18)
  • септември 2013 (14)
  • август 2013 (9)
  • юли 2013 (9)
  • юни 2013 (9)
  • май 2013 (10)
  • април 2013 (7)
  • март 2013 (11)
  • февруари 2013 (8)
  • януари 2013 (8)
  • декември 2012 (11)
  • ноември 2012 (11)
  • октомври 2012 (16)
  • септември 2012 (13)
  • август 2012 (32)

Мета

  • Регистриране
  • Влизане
  • RSS фийд за записи
  • RSS фийд за коментари
  • WordPress.com

Блог в WordPress.com.

Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here: Cookie Policy
  • Последване Последвано
    • bozhidar ivkov
    • Join 40 other followers
    • Already have a WordPress.com account? Log in now.
    • bozhidar ivkov
    • Настройки на изглед
    • Последване Последвано
    • Регистрация
    • Влизане
    • Report this content
    • View site in Reader
    • Manage subscriptions
    • Прибиране на прозореца