Докато войната е образ, който обикновено най-добре представя бойното поле, това би могло да бъде добър начин да се визуализират и опишат автоимунните заболявания. Ето как Националния институт за здраве (NIH – National Institutes of Health) обяснява това.
„Когато един нарушител напада тялото ви – като простуда, вирус или бактерия, подобно на трън, който боде кожата ви – имунната система ви защитава. Тя се опитва да идентифицира, убие и елиминира агресорите, които биха могли да ви причинят болка”.
Когато хората са с автоимунно заболяване, техните системи грешно идентифицират здравите клетки като агресори и непрекъснато се стремят да ги елиминират.
Съществуват повече от 80 автоимунни болести и те засягат различни части на тялото. Всички те са хронични, но симптомите им варират от леки до инвалидизиращи. Равнището на тежест на заболяването може бързо да се промени дори само при един човек. Мнозинството автоимунни заболявания могат да бъдат лекувани, но нито едно не може да бъде излекувано.
Обща тенденция при тези болести е възпалението, казва д-р James Malinak, специалист по ревматология и вътрешни болести.
„Възпалението е основен механизъм, а не симптом”, е казал работещият в Ла-Месе специалист. „Възпалението е нашата армия в състояние на война. Това са средства, чрез които имунната система се избавя от лошите клетки, като раковите клетки“.
„Имунната система има три функции: борба с инфекциите; опити да убие рано лошите клетки и търпимост, т.е. липсва реакция на нашата собствена тъкан. Когато тази трета функция се уврежда, ние получаваме възпаление, което е контрпродуктивно”.
Според NIH, причините за автоимунните болести са неизвестни, но те вероятно са резултат от наследствени фактори и фактори на обкръжаващата среда.
Диагноза
Две от най-често срещаните автоимунни заболявания, са ревматоиден артрит (RA) и системен лупус еритематозус (често наричан лупус). Други често срещани състояния са синдром на Сьогрен, псориатичен артрит и ревматична полимиалгия (PMR). Симптомите варират в зависимост от това, коя област на тялото е засегната (виж речника).
Хората с тези заболявания обикновено са под грижите на ревматолози. Други автоимунни заболявания, като множествена склероза, болест на Грейвс и някои възпалително-чревни заболявания, се третират от други специалисти.
Ревматолозите имат инструменти, с които могат да диагностицират някои автоимунни заболявания, като RA. Други, например лупус, много по-трудно подлежат на диагностициране.
Един от факторите за това е, че РА идва внезапно, докато лупуса се развива постепенно в продължение на години. При РА лекарите могат да търсят категорични знаци.
„Когато вземем кръвна проба от пациент търсим положителен фактор за РА и други маркери”, казва Мелинек. „РА предизвиква подуване на тъкани, което обикновено е тънко като хартия, но се превръща в пореста материя. Трябва да се видят няколко стави, които са подути, за да се разбере, че това е РА. Неговата същност е лесно забележима“.
„Лупусът е много по-коварен и по-трудно диагностицируем. Когато 4 или повече от 11-те критерия, които определят болестта, са факт, това е лупус. Отделни хора могат да имат два или три от тези показатели, но това не може да се определи като лупус, докато човек няма 4 показателя. Казвам на моите пациенти с лупус, че те са като снежинки – не си приличат един с един. Това затруднява значително поставянето на диагнозата“.
Лечение
Медикаментите, които облекчават симптомите на РА, лупусът и другите автоимунни заболявания, включват ибупрофен ( и др. НСПРЛ – бел.прев.-Б.И.), противомаларийния препарат Plaquenil и биологични лекарства, които хората сами си поставят инжекционно.
Мисията се състои в това да се попречи на имунната система да работи срещу себе си и да спре да унищожава здрави клетки.
„В началото винаги използваме най-безопасното лечение”, казва Мелинек, който – пълно разкритие, е ревматолог на автора на този текст. „С времето решаваме, кои агенти са по-добри от други при една или друга болест. Някои от тях зависят от сериозността на проблема“.
„Има тънка граница. Искаме да потиснем имунната система, но не до там, че тя да открие тялото за инфекции. Ето защо винаги контролираме, като оценяваме отношението риск/полза и проверяваме за странични ефекти”.
Пациентите с тези състояния се поощряват да се хранят с добре балансирана храна, да се движат без да засилват симптомите, да спят достатъчно и да избягват стреса. И докато тези цели изглеждат прости и обосновани, те могат да бъдат предизвикателство за някой, който изпитва хронична болка.
Пускови механизми и блясъци
Дори и при сравнително добре овладени автоимунни заболявания, съществува противната възможност да се активират внезапно. В зависимост от това, как болестта поразява човекът, дългото излагане на слънце или неговата липса, липсата на почивка, могат да доведат до изостряне на симптомите. Наричат ги прилив на кръв към лицето. Един от най-разпространените пускови механизми, е стреса.
„Стресът при автоимунните болести прилича на газ, в който е стреляно”, казва Мелинек. „Имам много пациенти, които идват около празници. Тогава болестта им се активизира“.
„Важно е хората да бъдат убедени, че имат определени предели. Младите жени със семейства се опитват да направят всичко. Те самите се нуждаят от почивка, а не да вършат всичко. Колкото повече знание имате за това, какво предизвиква болестта или я провокира след ремисия, толкова по-добре. Снижаването на стреса може да направи хората и семействата по-здрави”.
Ууд, писател на свободна практика, Сан Диего.
Речник
Съществуват повече от 80 автоимунни болести, които са резултат от атаката на имунната система, нападаща собствените органи, тъкани и клетки на тялото. Всички те включват някакво възпаление. Ето кратки описания на някои най-разпространени заболявания в сферата на ревматологията.
Ревматоиден артрит (Rheumatoid arthritis – RA)
Локализация на атаката: съединителна тъкан на ставите.
Доминиращо демографско разпространение: Жени на възраст около 40 години.
Манифестация: Болка и подуване, особено в ръцете и краката.
Системен лупус (SLE)
Локализация на атаката: Много индивидуално, различни области на тялото, включително белите дробове, сърцето, ставите, кожата, бъбреците и мозъка.
Доминиращо демографско разпространение: Цветнокожите жени, между 15 и 45 години.
Манифестация: Болка, подуване, умора, чувствителност към светлина, обриви и главоболие.
Псориатричен артрит (Psoriatic arthritis)
Локализация на атаката: Кожа, стави.
Доминиращо демографско разпространение: Хора между 30 и 50 години (обикновено при лица с псориазис).
Манифестация: кожни лезии, стави и подуване.
Ревматоидна полимиалгия (Polymyalgia rheumatica – PMR)
Локализация на атаката: стави, в определени области на тялото.
Доминиращо демографско разпространение: Бели жени на около 70 години.
Манифестация: Болка и скованост в горната част на ръцете, шията, долната част на гърба и бедрата, по-зле е сутрин. За разлика от повечето хронични автоимунни заболявания, PMR изчезва за около 1 до 5 години.
Източници: National Institute of Allergy and Infectious Diseases; Arthritis Foundation; Mayo Clinic; Lupus Foundation of America; American College of Rheumatology; James Malinak, M.D.
От „окопите“
За мен и много други автори, с които съм говорила, най-лошо е, когато имаш автоимунни заболявания – като ревматоиден артрит и лупус, трудността да получиш точна диагноза. За няколко години чух всякакви хипотези, от стрес, фрактури, до „всичко е в главата ти“. Автоимунните заболявания по-често засягат жените, отколкото мъжете, а някои лекари не се отнасят сериозно към жените. Аз съм щастлива, защото моят лекар прави всичко необходимо, но това ми отне години и няколко погрешни диагнози, докато го намеря.
В мига, когато най-накрая получавате диагноза и откривате лекарят, на когото имате доверие, най-после сте снабдени с боеприпаси, за да се включите във войната, която се води вътре във вас. Трудно е да опитвате различни лекарства и/или холистични методи, но в крайна сметка познавате врага си.
Независимо от това все още имате малък контрол над това, как се чувства тялото ви. Когато комбинацията от лекарства работи добре – ако страничните ефекти са управляеми – вие се чувствате отново нормален човек. Но ако лекарствата спрат да действат достатъчно добре, или ако времето се променя, или се увеличи напрежението ви, е трудно да поддържате положителна настройка.
Ако имате подкрепата на партньор, семейството и приятелите, както я имам аз, то това е особено важно. Някои могат да получат помощ от групи за подкрепа, опитни консултанти и др. Това, което е важно, е да се признае, че ходенето около блока, разкриването на упоритото дразнене и ставането сутрин е трудно, но усмихвайки се, представлява малки, но жизненоважни победи.
превод от английски език: доц. д-р Божидар Ивков
Преводът е направен по: Wood, В. (2016) Autoimmune disease: The war within. http://www.sandiegouniontribune.com/lifestyle/sd-he-autoimmune-diseases-20161212-story.html
bozhidar ivkov 