ФАКТИ И МИТОВЕ ЗА МЕТОТРЕКСАТА. КАКВО „КАЗВАТ“ ДАННИТЕ ОТ ИЗСЛЕДВАНИЯТА

Етикети

beneficial effects, лечение с метотрексат, положителни ефекти; rheumatic diseases, ревматични заболявания, токсичност, toxicity, treatment with methotrexate

Мнозинството хора с ревматични заболявания знаят, че едно от основните лекарства, прилагани в ревматологията, е метотрексата (MTX). Той се използва – или поне така би трябвало да бъде – съгласно препоръките на Европейската лига за борба с ревматизма (EULAR) в първата линия на лечение при някои широко разпространени ревматични заболявания. Въпреки това една голяма част от хората с ревматични заболявания (РЗ) не желаят да приемат този препарат, поради множеството му странични ефекти. Тук ще представя един материал, свързан с МТХ, като навсякъде, където смятам за необходимо ще правя свои коментари както върху представяните данни, така и върху начина им на представяне в полския текст.
Според проф. Бригида Квиатковска в ревматологията лекарството се прилага при ниски дози и е безопасно и с добри резултати – това е мнението на лекар. За съжаление няма мнения на хора, прилагали препарата.
Използването на МТХ в ревматологията е обвито с множество митове – от години продължават дебатите за безопасността на неговото прилагане, за максималното количество лекарство, което може да се пие на ден и – в крайна сметка най-важното – за това, какви са полезните ефекти за хората с РЗ.

Какъв е индексът на токсичност?

Според доклада на проф. Бригида Квиатковска, изнесен по време на 33-та Конференция на ординаторите и ръководителите на ревматологични клиники – Варшава 8-9 май 2014 г., от 1986 година (вече почти 30 години) насам са проведени множество дългосрочни изследвания, които показват безопасността и успеха на МТХ при хора с ревматоиден артрит и псориатичен артрит.
Едно от първите изследвания (Weinblatt, M. E. i wsp. J Rheumatol. 1998; 25: 238-42), в което в продължение на 11 години са наблюдавани 26 пациенти с ревматоиден артрит, показало 50% редуциране (намаляване) на болезнените стави и над 65% редукция на ставите с оток. Отбелязано е статистически значимо намаляване на дозите на приеманите гликокортикостероиди.
В изследването 10 човека са били наблюдавани през цялото време (11 години), 3-ма болни са прекъснали лечението поради нежелани реакции (2-ма с възпаление на белите дробове и 1 с алопеция).
Индексът на токсичност – каквото и да означава това – за хората с РЗ при МТХ е 4.32 – същия като при azatiopryn и по-нисък в сравнение с този на prednizon, който е 5.34. Сyklofosfamid-ът пък е с индекс на токсичност 6.08.
Без да съм чел оригиналния материал, представящ тези данни, поне за мен има два съществени проблема. Първо, броя на изследваните лица е 26 – твърде малък. И второ, борави се с абсолютни цифри и относителни дялове по начин, който – поне за мен – е некоректен.
По-нататък проф. Квиатковска пояснява, че в първата линия на лечение според препоръките на EULAR, лекарите разполагат с: metotreksat, sulfazalazyn и евентуално leflunomid. В комбинираната терапия може да се използва и arechin, но по принцип посочените по-горе три медикамента оформят първия „защитен вал“ срещу ревматоидния и псориатичния артрити.
Факторът за токсичност на МТХ е сравним с този на други, стандартно прилагани препарати, „от които пациентите не се притесняват“. Индексът на токсичност е значимо по-нисък в сравнение с гликокортикостероидите, „които до този момент били широко прилагани, а пациентите приемали лечението с тях без притеснения – отбелязва професорът“. Подобни твърдения, според мен, са твърде тенденциозни, неверни и създават невярна представа за ситуацията. Съмнявам се, че някой приема с широко отворени обятия едно токсично лечение. И още, когато човекът с ревматично заболяване е „притиснат до стената“ от силната физическа болка, от обездвижването, е готов да приеме всичко само и само да спре болката, „да му светне пред очите“. Тази готовност не означава липса на притеснение, не означава липса на загриженост за собственото бъдеще. Вероятно поради липсата на загриженост в лекарите за бъдещето на пациента, тя отсъства и от анализите и подходите им към проблемите. Важно е да бъде овладяна кризата и пациентът да бъде изписан с подобрение. Останалото е без значение. Сигурен съм, че подобна теза е твърде спорна и все пак тя заслужава внимание.

Първо диагностиката

Смята се, че най-безопасната и успешно действаща доза на МТХ, която е препоръчана и от EULAR, е 25-30 mg/седмично. Същевременно най-често срещаните странични ефектки от приема на лекарството са свързани с: (според изследването: Drosos, A. Int J Clin Rheumatol. 2012; 7: 179-189)
– увеличение на трансаминазите – 10%-43%;
– стомашно-чревни смущения – 20%-65%;
– анемия – 10%-15%,
– левкопения – 12%;
– тромбоцитопения – 12%;
– главоболие и виене на свят – 8%-10%;
– опадане на косата – 8%.
Всеки пациент, на който се предписва МТХ, трябва да е диагностициран. В процеса на лечение при лица с ревматоиден артрит трябва да се проследява дали евентуално не се появяват промени в белите дробове, което може да засили токсичността на МТХ. Дали това се прав в България – и ако да как и през какви периоди от време, могат да кажат само хората, приемащи МТХ. По-нататък се казва, че не се наблюдава повишен риск от смърт поради промени в белите дробове при хора с ревматоиден артрит, използващи МТХ (Convay, R. Arthritis Rheum. 2013: doi:10.1002/art.38322). Изследван е черния дроб от гл.т. на следалкохолни промени, стеатоза, прекарано вирусно възпаление, но какви са резултатите от тези изследвания в полския материал не се споменава.
С използването на МТХ в ревматологията е тясно свързана мониторинговата диагностика за успешност и безопасност на лечението с МТХ. „Всички странични ефекти, предизвикани от прилагането на МТХ в ревматологията са обратими“ – казва проф. Квиатковска. Благодарение на проследяването лекарството може да бъде спряно в най-подходящия момент. Прекрасно. Но тази обратимост, за която говори проф. Квиатковска най-често е свързана с приема на други, възстановяващи лекарства – затворения кръг, обслужващ интересите на фармацевтичните компании. Всъщност, поне според мен, каквито и изследвания да се цитират, няма нееднозначно доказано равнище на успеваемост в лечението с МТХ. Успешно лечение при ревматичните заболявания на този етап означава: влизане в трайна ремисия без странични ефекти от лечението.
Според препоръките (Група 3E), имащи за цел да се следи хепатотоксичността на МТХ, е необходимо преди започването му да се направят изследвания: ALT, равнище на креатенин, левкоцити. Те се повтарят на всеки месец и половина до стабилизиране на дозата, а след това на всеки 3 месеца. Това дава възможност да се предпази черния дроб от увреждане. Дали и как се прави този мониторинг в България, също ще кажат хората с ревматични заболявания.
Pancytopenia, или промени в кръвната картина се наблюдават при около 0,6-1,4% от хората, лекувани с МТХ. Изключването на МТХ от лечението поради цитопения се наблюдава при около 5,9%; по принцип след две седмици настъпва нормализиране на кръвната картина (Rau R. I wsp. Clin Exp Rheumatol. 2004; 22: 83-94).
Като цяло само при около 5% от хората, лекувани с МТХ страничните ефекти са толкова сериозни, че налагат изоставяне на лечението с този препарат. Този относителен дял ми се струва занижен.

Лекарство, прилагано продължително време

От друга страна, както посочват данните от изследванията (Pincus, T. Arthritis Rheum. 1989, 32: 128), след пет години лечение с МТХ 57% от хората, прилагащи тази терапия продължават да вземта МТХ, срещу 20%-25% от хората, лекуващи се с други подобни препарати. Според най-новите изследвания се оказва, че след 10 години лечение с МТХ 61% продължават лечението си с МТХ (Krause, D. Clin Exp Rheumatol. 2014 28 kwiecień. Online 1.05.2014. Praca w druku).
Тези данни свидетелстват, че „толерантността ма метотрексата и профила на неговата безопасност, са по-високи по отношение на други стандартни лекарства, модифициращи протичането на заболяването, които болните са принудени по-рано да изключат поради нежелани ефекти“ – отбелязва проф. Бр. Квиатковска. Това твърдение най-вероятно е вярно, но не е достатъчно.
Според данните от различни изследвания МТХ е единственото лекарство LMPCh, което удължава живота: т.е. хората, които приемат MTX живеят по-дълго от тези, които не го приемат. Защото не се наблюдава статистически значимо намаляване на риска от смърт при хората с РА, които не пият МТХ и лекувани с други LMPCh препарати (Choi HK i wsp. Lancet 2002; 359: 1173-77).
В същата публикация се посочва, че риска от смърт при хора, лекувани с МТХ, намалява с 40%, а риска от смърт поради сърдечно-съдово заболяване намалява с 60%.
Според данни от друго изследване (Guin A. i wsp. Seminars in Arthritis and Rheumatism 2013; 43: 48-54) излиза, че една година след като е започнало лечението с МТХ при 79% от лицата са намалели артериалните плаки, които са маркер за атеросклероза.
Следователно приема се – на основата на данни от EBM, че лицата с ревматични заболявания, приемащи МТХ, имат повече ползи, които значително превишават рисковете от приема на лекарството.
В сравнение с други, използвани в ревматологията препарати за лечение, МТХ показва значително по-ниска токсичност.
Ревматологът е длъжен да осведоми човека с ревматично заболяване за ползите и опасностите от прилагането на един или друг вид лечение. Същевременно изследванията показват, че едва 40% хората с ревматични заболявания следват стриктно предписанията на ревматолозите по отношение на предписаната им терапия.
За съжаление още няма измислени тестове, които да показват предварително поне вероятността от проява на едни или други странични ефекти от приема на МТХ или друго лекарство. Така за пациентът, който се чувства добре МТХ е 100% полезен и добър препарат. При този, при който се проявява един или повече странични ефекта препарата е 100% вреден и неефективен. Така че трябва да се отнасяме с повишено внимание към резултатите от подобни изследвания. Дори и да се приеме, че всички съмнения и несъгласия, изказани тук от мен, са неоснователни, самият факт, че те съществуват – не само в мен – поставя много остро въпросът за доверието на пациента към лекаря, за доверието на хората към данните от различни изследвания, най-често финансирани от фармацевтичните компании, производителки на лекарствата, предмет и обект на дадено изследване.
Някой би могъл да ме обвини, че съм параноик. Възможно е. Но, както казва, Джоузеф Хелър „Това, че си параноик, не означава, че никой не те дебне“.

Източник: Metotreksat – mity i fakty. Co o stosowaniu tego leku mówią badania. W: Rynek zdrowia, 24-06-2014 http://www.rynekzdrowia.pl/Serwis-Reumatologia/Metotreksat-mity-i-fakty-Co-o-stosowaniu-tego-leku-mowia-badania,142024,1011.html

доц. д-р Божидар Ивков

Реклама

ФАКТИ ЗА ГЛУХИТЕ

Етикети

deaf culture, deaf people, deaf sign language, deafness, глухи, глухота, жестомимичен език, култура на глухите; paraphrases, парафрази

„На глухите с любов“ – така ми се искаше да озаглавя този материал, който подготвям изцяло по материал, открит в сайта „Энциклопедия мужества. Неинвалид.ru” [http://neinvalid.ru/13-faktov-o-gluhih/]. Но реших да запазя почти оригиналното заглавие, а обичта и уважението си към тези хора да вложа в самия текст, разбира се, доколкото това е в моите възможности.
Факти за глухотата и глухите хора – факти, които много малко хора знаят, още по-малко някога са се замисляли за тях.
Онова, което е изключително важно да се знае, е свързано с разбирането, че глухите хора са също такива и толкова човеци, колкото всички останали. В оригиналния текст е даден чудесен пример. „Ние не дискриминираме испанците или канадците за това, че те не са руснаци и са се родили в друга страна. Така е и с глухите. Те като чели са отделна нация със свой език и традиции. Нещо повече, те възприемат обкръжаващия ни свят по-различно от нас, но не могат да си представят, как е възможно да чуваш, какво представлява това. Подобно на нас, които не можем да си представим четвъртото измерение, живеейки в три измерения. Глухите имат нарушения в слуха, но за сметка на това другите им чувства са силно изострени, дотолкова, че можем само да им завиждаме“. И независимо от това, всички ние – глухи и чуващи, сме в еднаква степен човеци, както от биологическа гледна точка, така и от психологическа и социална и трябва да се отнасяме към глухите като равни с нас хора.
И така, какво не знаем – или знаем много малко – за глухите?
Факт 1. В Русия жестомимичния език от 30 декември 2012 година има нов статус. От език „средство за междуличностно общуване“, жестомимичния език е законово признат за „език за общуване“. От гледна точка на съвременната наука жестомимичните езици на глухите се разглеждат като естествени езици.
Факт 2. Глухонеми хора не съществуват. Всички глухи хора могат да издават речеви звуци, а някои от тях могат да говорят като чуващите. За глухите е трудно да се научат да говорят, защото не чуват „образците“ на речта. От друга страна те имат свой език – жестомимичния език, който те активно ползват, за да общуват по между си.
Факт 3. Глухите ни наричат „говорещи“, а не „чуващи“, защото според тях ние се отличаваме от тях само по това, че при общуване мърдаме с уста. Не зная дали това е валидно за българските глухи.
Факт 4. За глухите са много важни тактилните усещания и чувствителността към тях е повишена. Глухите хора по-осезателно усещат вибрациите и реагират на тях веднага. Светочувствителността също е много добре развита, затова в тъмнотата те забелязват дори и най-малките отблясъци на светлина.
Факт 5. Глухотата е само общо определение. Всъщност се различават 3 степени на загуба на слуха и 4 групи глухота. Увреждането на слуха се класифицира като: леко (20 – 40 dB), умерено (40 – 60 dB) и дълбоко (над 90 dB). Съществува и друга класификация – лека, умерена, тежка и дълбока. Говори се и за следните видове глухота: придобита, която се дели на кондуктивна и невросензорна и вродена, която се подразделя на същите групи. В България се прилага класификацията на Л. В. Нейман и – много по-рядко – тази на СЗО [2].
Факт 6. В ежедневния живот глухите хора използват различни приспособления, които улесняват тяхното функциониране. Например при позвъняване на входната врата, звънецът задейства мигащи лампи, което подсказва на глухия човек, че някой го търси. Или при отглеждането на малки деца се използват т. нар. вибриращи радио-бавачки, които оповестяват, че бебето плаче.
Факт 7. Жестомимичният език има своя граматика. Българският жестомимичен език е различен от английския например.
Факт 8. Разработени са два метода за обучение на глухи: мимически (мимико-жестикулярен) и чист устен метод (без използване на жестове). Не всички глухи хора умеят да четат по устните.
Факт 9. Съществува заболяване – синдром на Ушер. То е наследствено и се характеризира със загуба на слуха и прогресираща загуба на зрение. С други думи, стига се до слепо-глухота. Заболяването се диагностицира рано, но за съжаление не може да бъде излекувано. В такива случаи хората се обучават предварително на тифлосурдопревод. Това също е жестови език, но тук отсъства размаха, а жестовете се показват с едната ръка, която е покрита от ръката на събеседника.
Факт 10. Много здрави хора смятат, че глухите хора са бедни, нещастни инвалиди. Това не е вярно. В среда, която улеснява живота на тази субкатегория лица с увреждания, глухите живеят пълноценен и общественополезен живот. Те учат, занимават се с бизнес, работят, карат автомобили (има специален знак – „глух водач зад волана“), създават семейства и отглеждат децата си… Младежите посещават дискотеки и т.н.
Факт 11. Глухите хора имат своя особена култура и психология. Например, един глух човек ще ви каже директно истината, без никакви увъртания. И това се приема за напълно естествено. Глухите наистина не разбират, когато някой се обижда от честно изказани мнения от рода на „Надебеляла си“ или „Тази фризура не ти отива“.
Факт 12. Съществуват жестов театър и жестово пеене.
Накрая ще кажа, че глухите хора, които познавам са истински приятели. Това са човеци във всеки един смисъл на думата и аз се гордея, че познавам глухи хора.

Източници:

1. http://neinvalid.ru/13-faktov-o-gluhih/#ixzz38ycXE8Gt
2. Светът на глухите. http://fnpp.cointech.net/Osnovi_sp/11_lekcia-%20deaf_17_may_2012.pdf

доц. д-р Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ КНИГАТА НА СТИВЪН КИНГ „СИЯНИЕ“

Етикети

"Radiance", „Сияние“, С. Кинг, живот, лудост; paraphrases, парафрази, life, madness, S. King

Има хора, които обещават само за да разбиват, да разрушават, да унищожават надеждите, породени от техните обещания.
***
Животът е странно чудо. Ние сме му безразлични – нито ни обича, нито ни мрази. Просто сме му безразлични, независимо как и колко го обичаме.
***
Светът е жесток. Непрекъснато виждам около себе си млади хора, на които не са им завинтили гайките със стойностни ценности и вече – едва след четвърт век живот – започват да скърцат, да дрънчат, дори да се разпадат. Живеят без ценности и се разпадат, независимо дали имат или нямат пари.
***
Всеки човек – независимо от неговата вяра, етнос или цвят на кожата – трябва да бъде уважаван, когато създава ценности за обществото и цени и уважава живота и човешкото достойнство на другите. Такива хора не трябва да бъдат съдени заради вярата им, етноса или цвета на кожата. Те трябва да бъдат съдени според това, какво дават на и какво взимат от обществото.
***
Интересно, това, което при един възрастен бихме определили като шизоидно поведение, при децата приемаме за нормално. Ако имаш невидим приятел си луд. Кое дете няма невидим приятел? Ако се разсърдиш и се скриеш в шкафа, си луд. И то много луд. А кое дете не се отделя от света по такъв начин, когато е сърдито? Ако говориш на плюшени мечета, зайци, кученца… си луд? Ако виждаш вампири, тролове и не знам още какво, си луд. А децата? За тях просто казваме: „Ще порасне“. Защо мислим, че като станем на 25 спираме да порастваме?
***
Скуката уби мързеливеца в мен!
***
Заедно душата и тялото ми представляват най-подробния справочник за болката.
***
Когато човек не харесва определен вид храна то е, защото или не е пораснал достатъчно, за да й се наслади, или храната е приготвена зле.
***
Никой не е велик през цялото време!
***
Живеем, за да се борим с всеки нов ден. И в тази битка понякога се раждат добри и полезни неща за нас и другите.

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ КНИГАТА НА ХУЛИО КОРТАСАР „ИГРА В КЛАССИКИ“

Етикети

Х. Кортасар, живот; paraphrases, любов, парафрази, H. Cortazar, life, love

Всъщност всеки от нас е театрална пиеса, която зрителите започват да гледат от второ действие. Всичко е приятно, но неразбираемо.
***
В живота няма случайни неща. Случайността в нашия живот е конкретна проява на неразбираема за нас необходимост и затова ни изглежда като случайност.
***
Хубавият чай или кафе са като опрощение на греховете ни. Те са онези граници в живота ни, след които започваме отново, или между които са скътани спомените ни.
***
Привличане и отблъскване в определени граници – това е живота на влюбените. Извън тях световете се разпръскват.
***
Може би това е живота – огромен ресторант на някаква гара, в който можеш да влезеш или да стоиш на входа. И независимо дали консумираш или какво консумираш, преди да се качиш на влака за нищото, плащаш сметката за престоя си.
***
Животът е жребий – за едни е окръжност, изпълнена с остри ъгли, за други квадрат, без ъгли.
***
Търсенето е привилегия на самотника. А да живееш в самота означава да търсиш и да твориш. Самотниците живеят най-интересно – те са навсякъде и във всичко, оставайки незабележими.
***
Любовта не е избор. Тя е светкавица, която оковава на място. Любовта е подчинение, а не избор.
***
Любовта е мост, който се опира на два бряга. Изчезне ли единия, моста рухва.
***
Не исках да я превръщам в думи, а в ноти.

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ КНИГАТА НА ДЖЕЙМС БОЛДУИН „СТАЯТА НА ДЖОВАНИ“

Етикети

„Стаята на Джовани“, „Giovanni's Room“, Дж. Болдуин, живот, любов; paraphrases, парафрази, J. Baldwin, life, love

Никой не избира родителите си, приятелите си, любимите си… Животът – по свой, неизвестен и неразбираем за нас каприз – ни ги изпраща и отнема.
***
Силните вълнения предизвикват удивителни, невероятни неща. Дори хората, под напора на вълнението, могат да се изненадат от самите себе си.
***
Пълната свобода е тежко бреме и не е за всеки.
***
Жената е странно същество. Умният мъж не се стреми да има мнение за жената. Тя може да те изкуши, или да те предаде, може да бъде бездънна или повърхностна, обичаща или ненавиждаща. Може да възпламени невероятна любов и да потуши само с поглед пожара й. Жената…
***
Има два вида жени. Едните, които никога не забравят факта, че са жени. Другите, които често забравят това, като се оставят да бъдат унижавани.
***
Всички сме във времето. Разликата е в мястото ни в хранителната верига. Върховете й рядко се интересуват от времето, макар и те да са негови поданици.
***
Безразличието или високомерното отношение към страданието на другите, са най-отвратителните човешки качества, достойни за най-голямо презрение.
***
Човек рядко умира от любов. Но липсата й е затрила милиони.
***
Един от белезите за нашето съзряване, е момента, в който започваме да съдим другите.
***
Баналността – това е най-ужасното и най-вълнуващото качество на живота ни.

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ КНИГАТА НА СЕРГЕЙ ДОВЛАТОВ „КОМПРОМИС“

Етикети

„Компромис“; paraphrases, „Сompromise“, dignity, Сергей Довлатов, достойнство, любов, парафрази, love, Sergei Dovlatov

От собствен опит знам, че добрия човек има трудни отношения с жените. Към добрия човек се предявяват огромни очаквания и изисквания. И той носи ежедневно огромния товар на благородството, прецизността, умът, съвестта, чувството за хумор… И след това го зарязват – обикновено заради някой мърляч или мошеник. И на тях им разказват, като се присмиват, за скучния добър човек.
Мерзавците са слабостта на жените. Но да бъдеш мерзавец не е лесно – не всеки е роден за това. Пита се обаче, кому е потребен добрия човек?
***
Животът често ни налага да не мислим. Защото мислим ли, ще се откажем от живота. Всички, които мислят, са нещастни… Как да откриеш смисъл там, където той дори още не е заченат?
***
Ненавиждам погребенията. Пред смъртта всяко движение изглежда порочно. Не понасям погребенията поради усещането за красивата убедителна скръб, която не винаги разбирам. Заради сълзите на хората около мен, които ме натъжават. Заради потисканото чувство, че не аз съм умрял. Все още! Заради безграничните комплименти към покойния – тъпкал или стъпкван приживе. И заради липсата на снизходителност към живите.
***
Сключвайки брак нищо не се променя. Това е ужасна стигма. Достатъчни са веригите на доверието и любовта. Ако ги предадеш бракът с нищо няма да помогне, а само ще пречи.
***
С времето стареем, помъдряваме и оглупяваме. Просто се формираме.
***
Никой не обича неудачниците и всички ги избягват, сякаш са заразно болни.
***
Трябва да се замислим за човека, който не работи, не пие и не мисли за секс.
***
Ситуацията, случаят появяват на бял свят нашата низост или величие. Но те появяват само това, което притежаваме.
***
Моите приятели са… Забравих, нямам приятели, за които искам да говоря. А малцината, за които не искам да говоря, са такова богатство, че то не бива да се показва на света. Завистта и алчността ще го унищожат.
***
Безкористното лъжене не е лъжа. Това е поезия, музика в думи… това е нов свят, който се ражда пред очите ни.

Божидар Ивков

СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА КЪМ ИНВАЛИДНОСТТА В КОНТЕКСТТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ И СВЕТОВНИТЕ ДОКУМЕНТИ

Етикети

accessibility, disability, disable people, достъпност, инвалидност, социална политика, социални права; social policy, социално изключване, хора с увреждания, social exclusion, social rights

Днес световната политика в сферата на инвалидността се гради предимно на Конвецията за правата на хората с увреждания (ООН 2011), Планът за действие на ЕС спрямо хората с увреждане 2006-2015 г. (Препоръка 2006) и Европейската стратегия по проблемите на инвалидите 2010-2020 (Стратегия 2010). Последните два документа се отнасят преди всичко за страните-членки на ЕС.

Анализът на тези документи разкрива една холистична и социално включваща визия на социалната политика в сферата на инвалидността. Важно е да се отбележи, че в тях инвалидността се разглежда в контекстта на нейния социален модел, като „акцентът е поставен предимно върху повишаване на възможностите на хората с инвалидност да използват принадлежащите им граждански права, участие в обществения живот и европейската икономика“ (Rozmus, Jedlikowska, Łuczaj 2014: 68). Инвалидността се разбира като резултат от „взаимоотношенията и взаимното влияние“ между хората с инвалидност (и/или дисфункции) и социалните бариери, създавани и поддържани от „отношението на хората и средата“, което затруднява пълното участие на хората с инвалидност в социалния живот (пак там, с. 68).

В документите много ясно може да се проследи голямото значение, което се придава на „самостоятелността и независимостта на хората с инвалидност, както и потребността от създаване на възможности за тяхното участие в процесите на вземане на решения, а също и значението, което в тази посока има достъпността на физическата, социалната, икономическата и културната среда, здравеопазването, образованието и информацията, и всички други социални блага“ (пак там, с. 68; ООН 2011; Стратегия 2010).

Тези международни документи изискват активна социална политика, която е важно да обхваща, както „действия отдолу нагоре, така и институционални действия, отстраняващи всякакви форми на дискриминация“. Подобен тип активна социална политика трябва да се базира върху „равнопоставено третиране на хората с инвалидност във всички измерения“ (пак там, с. 68).

При един задълбочен анализ и обобщение се открояват следните главни сфери на институционална активност, които могат да се проследят в изброените регулации. Става дума за:

• достъпност (физическата среда трябва да е изградена върху принципите за „универсален дизайн“, т.е. физическа среда без бариери; всички средства за публичен транспорт, трябва да бъдат приспособени към потребностите на хората с инвалидност; стоките, търговските и публичните услуги, както и помощните средства, също трябва да са приспособени към потребностите на тази социална категория);

• участие (широки възможности за участие в политическия, публичния и в културния живот, чрез реализиране на активна социална интеграция; създаване и поддържане на възможности за развитие на желанията, интересите и задоволяване на потребностите, „както и отстраняване на физическите, административните и в съзнанието бариери“. Важно е да се осигурят възможности за живот в локалната общност, наличие на институционална подкрепа – предоставяна индивидуално (индивидуален подход), както и подкрепа на интеграцията на хората с инвалидност в общността на съседите);

• равенство и независимост (елиминиране на всички форми на дискриминация по признака „инвалидност“; предоставяне на информация и комуникации „чрез равен и пълен достъп до всички източници на информация, приспособяване на всички комуникационни канали към потребностите на хората с инвалидност“; защита от физическо и психично насилие, от използване, като се гарантира на правна защита; социална защита, която обхваща широк кръг от необходими услуги и помощи, смекчаващи бедността и социалното изключване, но като се поставя акцент върху „ликвидиране на зависимостта от социалните помощи и повишаване на житейската самостоятелност на хората с инвалидност“; здравни грижи, здравна просвета и рехабилитация, базирани на високи стандарти и качество на предоставяните услуги; наличие на високоспециализирани кадри) (пак там, с. 68).

В споменатите документи са описани и други важни сфери:

• образование и заетост (реализирани чрез промоция на отвореното (включеното) образование и квалификация, учене през целия живот, професионално ориентиране и обучение. В резултат на това се очаква да се създадат възможности повече хора с инвалидност да бъдат наети в обикновени предприятия и да придобият финансова независимост);

• развитие на знанието и популяризиране на добрите практики (тук от особено значение е натрупването на многоизмерни и достоверни данни за инвалидността, хората с инвалидност и тяхната житейска ситуация, както и мониторинга на промените в тази сфера, „повишаване на съзнанието и популяризиране на знанието, свързано с хората с инвалидност и техните потребности, стимулиране на социалната чувствителност и формиране на позитивно социално отношение“) (Rozmus, Jedlikowska, Łuczaj 2014: 69).

***

Анализът на тези документи и на създаваните и провеждани политики ясно показва, че споменатите международни документи обхващат въпросите, свързани със социалната политика в сферата на инвалидността, на декларативно равнище, като описват една желана (до голяма степен утопична) визия и/или програма за многоизмерни промени. В същото време отделните и специфичните решения във всяка една сфера остават в рамките на вътрешната политика на всяка страна. Това често предизвиква липса на ясно изразено приложение на целите, заложени в нея на равнище практически действия…

Българската социална политика и до ден днешен си остава в руслото на трудово-медицинския модел на инвалидността (Ивков 2006), макар и отделни нейни елементи да носят белези на социалния модел. Българските документи, свързани с политиките в сферата на инвалидността, страдат от същите „заболявания“, както и международните. Това е една от причините те да изглеждат гротескно и твърде далеч от ежедневния дневен ред на много хора с инвалидност.

Примери могат да се открият във всяка сфера на живота, като се започне от системата за медицинска експертиза на трайно намалената работоспособност, премине се през създаването на възможности за образование и трудова заетост на хората с увреждания, достъпа до медицински услуги и рехабилитация и т.н. и се стигне до архитектурните и транспортните бариери. Бедността и социалното изключване продължават да бъдат сред основните социални характеристики на много субкатегории и групи лица с инвалидност, а депривацията е основна жизнена стратегия за оцеляване за голяма част от по-възрастните, безработните и с по-тежка инвалидност лица.

В българската социална политика в сферата на инвалидността липсва модерна визия за въвеждане на нови политики, основани на холистичен подход и на социалния модел на инвалидността. Липсва дори и най-плах намек за индивидуален подход при решаване на проблемите. Да не говорим, че никой, който е свързан с тази сфера, не притежава достатъчни знания за това как трябва да се решават проблемите.

Все пак наличието на споменатите документи има и своя позитивна страна, защото те могат да се разглеждат като „координатна система“, спрямо която да се ориентират бъдещи решения и политики в тази сфера. От друга страна те могат да се разглеждат като идеал, към който българската социална политика би трябвало да се стреми.

Литература

Ивков, Б. (2006) Модели и концепции за инвалидността. Издателство „Славена“, Варна.

ООН (2011) Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания. http://www.bcnl.org/uploadfiles/documents/pravna%20ramka/conventionprotocols.pdf

Стратегия (2010) Европейска стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г. ec.europa.eu/social/BlobServlet?docId=6287…bg

Препоръка (2006) Препоръка Rec(2006) 5 на Комитета на министрите към страните-членки на Съвета на Европа. План за действие за подпомагане на правата и пълноправното участие в обществото на хората с увреждания: подобряване на качеството на живот на хората с увреждания в Европа 2006-2015 http://www.mlsp.government.bg/…/prevod_-_Action_Plan_…

Rozmus, Р., D. Jedlikowska, K. Łuczaj (2014) Polityka społeczna wobec niepełnosprawności. Teoria badań i praktyka działań na podstawie konkretnych przedsięwzięć realizowanych na rzecz osób niepełnosprawnych. W: Studia socjologiczne, № 2 (213), s. 63–83

доц. д-р Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ КНИГАТА НА ИЪН БАНКС „ПЪТЯТ НА ВРАНИТЕ“

Етикети

Йънг Банкс, живот; paraphrases, любов, парафрази, life, love, човек, Young Banks

За най- отвратителните престъпления на човечеството се разказва в учебниците по история.
***
След смъртта ни остават плодовете на делата ни и спомените за нас. Дори и да искаме повече, няма да го получим.
***
Всеки човек може да бъде идиот, независимо каква професия има – учител, философ, политик… То други политици, освен идиоти, няма. Понякога дори гениите са идиоти. И като че ли светът се управлява от идиоти. С две думи: идиотизма не е чак толкова страшна пречка в живота и в професията. Напротив, често е предимство, дори сериозна предпоставка за успех.
***
Справедливостта е идея и зависи от нас. Вселената не е нито справедлива, нито несправедлива. Тя се подчинява на законите на математиката, физиката, химията … В нея просто се случват различни неща и само нашия разум ги възприема като справедливи или несправедливи. С две думи, справедливостта е социално конструирана.
***
Убежденията са едно от най-скъпите неща за всеки човек. Те формират мотивите за нашите действия, формират нашите интереси… Изобщо правят ни това, което сме.
***
Стареенето е здравословно. Всички прощават и най-голямата глупост на стария човек. Така той може да казва това, което мисли.
***
Страшно е, когато думи като развод, мъка, страдание, загуба… престават да бъдат част от някаква медийна информация и се превръщат в реалност, навлизайки в живота ни.
***
Явно моят сардоничен поглед изисква още работа пред огледалото.
***
Всяка история има своя край, а той зависи от разказвача.
***
Аз изглежда съм малко луд! Може би затова понякога съм щастлив.

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ИЛЯ ИЛФ И ЕВГЕНИЙ ПЕТРОВ

Етикети

Илф и Петров, Остап Бендер; paraphrases, парафрази, Ilf and Petrov, Ostap Bender

Ледът се пропука, господа политици, пропука се и тръгна.
***
А може би искате да ви дам номера на сметката си?
***
По стаите им ще ги познаете!
***
Пациентът трябва да бъде приучен към мисълта, че е длъжен да дава пари. Той трябва морално да се обезоръжи и да се изличи в него всяко реакционно желание да оздравее.
***
Аз не съм нито ангел, нито дявол. Нямам нито крила, нито рога. Но чета, чета много. Чета телефонния указател и Наказателния кодекс – те са моята слабост.
***
Умствените усилия, както често сте забелязали, изтощават до крайност хората със слаби умове. Те оглупяват буквално пред очите ни.
***
Без документ вие не съществувате. За бюрокрацията документът е всичко.
***
Финансовата пропаст е бездна, в която веднъж полетите ли може да падате цял живот.
***
Той беше влюбен и страдаше. Беше влюбен в парите и страдаше от тяхното често, почти постоянно отсъствие.
***
Да бъдеш парий не е чак толкова лошо, особено при оскъдно образование и липсващи мисловни процеси.
***
„Не издигайте храната в култ“, каза Остап на Паниковски докато му изяждаше краставицата.
***
През последните години между мен и българската ревматология възникнаха сериозни разногласия. Тя иска да ме подчини и да й плащам твърде висок данък – пари, време, нерви, достойнство. А аз нещо хич не мога да се съглася.
***
Не си удряйте главата в пода или в стената. Не сте нито в църква, нито в болница, няма да ви излъжа.
***
Животът, уважаеми госпожи и господа съдебни заседатели, е проста работа, но не е за прости хора.
***
Бюстът или бедрата на всяка жена винаги пораждат поетични чувства в някой мъж.
***
Ако видите идиот или глупак да се смее то той не се смее, защото е разбрал шегата ви, а защото хората около него се смеят.
***
Не трябва да се стреля в огледалото. Това е излишно пилеене на енергия и ресурси.
***
Странно! Вие сте щастлив човек, а не сте член на нито една политическа партия.

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ КНИГИ НА ЧЪК ПАЛАНЮК

Етикети

Charles Michael „Chuck“ Palahniuk, Чък Паланик; paraphrases, парафрази

„Биографията на Бъстър Кейси“
Малцина от нас се раждат човеци. Останалите цял живот правят опити да вървят по този път.
***
Богатите са богати, защото знаят, че мостовете не се изгарят. Те се продават.
***
Никога няма да бъдем по-млади, отколкото бяхме днес сутринта.

„Боен клуб“
Жаждата за имане ни кара все повече да трупаме излишни предмети, които задръстват не само пространството около нас, но и душите ни.
***
Ако си прочел една статия или една книга в дадена област не си станал специалист в нея.

***

Самоусъвършенстване срещу саморазрушение – неправилна дилема. Въпросът е, какво да разрушим, за да се усъвършенстваме.
***
„Възторгът“ от преработката на човешките отпадъци, подобно на редица ограничителни норми, напомня пушач, отказващ се от цигарите на смъртния си одър.
***
Докато няма за какво да се бориш, можеш да се бориш и срещу нещо. Важно е да се бориш.

„Дневник“
Талантът на девиантите е вбесяващ.
***
Щастието не оставя трайни следи.
***
Всички умираме и целта не е да живеем вечно, а да създадем нещо, което ще живее и след нас.
***
Твърде натрапчивия комплимент ранява душата.

„Задушаване“
Изкуството се ражда и от мъка, и от радост. Винаги обаче първото е по-стойностно.
***
Аз не съм зъл. Казвам на хората истината, колкото и неприятна да е. Не аз съм виновен, че живеем в ужасен свят.
***
Наркотици, алкохол, цигари, секс… това са само начини или различни пътища, по които търсим спокойствие.
***
Без да съм сексист смятам, че не може да има равенство между половете. Когато мъжете започнат да ражда, а жените да водят войни, тогава можем да говорим за равенство.
***
Нереалното е по-силно от реалността. Съвършенството съществува само в нашите идеи.
***
Важно е да се живее така, че да се създава и прави добро, а не само да се избягва да се прави зло.

„Невидими изчадия“
Най-добрия начин да преодолееш собствената си празнота, е да се откажеш от убеждението, че си изключителна ценност.
***
През целия си живот преследваме материалното благополучие. И после умираме.
***
Колкото и да обичаме човека, когато неговата духовна нищета ни обгръща, ние се отдръпваме от него.
***
Телевизионните игри са създадени, за да промиват мозъци и да осмислят безсмислени животи.
***
Най-скучното нещо на света е чистата голота и… честността.
***
Красотата е сила подобна на парите или на зареден пистолет. Малцина обаче са тези, които могат да я използват като оръжие.

„Оцелелият“
Хората без пороци често изглеждат подозрителни. Винаги се притеснявам от това, което се върти в главите им.
***
Въпросът за смисъла на живота днес няма смисъл, ако не се задават въпроси за пари, печалби и власт.

„Пигмей“
След ядене трябва да се сере. Това не означава, че яденето е загуба на време, а дебатът за лайното е проява на лош вкус.

„Призраци“
Разликата между това, как човек изглежда в очите на другите и неговата представа за самия себе си, може да бъде убийствена.
***
Ако ни липсва дявол – създаваме го. Това е в природата ни.
***
Злорадството е най-чистата радост. В него няма други емоции.
***
Който може – действа и прави. Който не може – злобее и критикува.

„Приспивна песен“
Попадаме в ада заради това, което не сме извършили или не сме довели до край.
***
Дори и най-страшната болка може да се преживее някак. Важно е да имаме някакъв ангажимент, който да отвлича вниманието ни от болката.
***
В крайна сметка истинския господар на света е глупостта.

Божидар Ивков