• За мен

bozhidar ivkov

~ Социология на инвалидността

bozhidar ivkov

Архиви за месец: март 2017

ДИСПАНСЕРИЗАЦИЯТА – ПОЛЕЗНА, ВРЕДНА ИЛИ…?

30 четвъртък мар. 2017

Posted by daroiw in Актуални информации

≈ Вашият коментар

Етикети

barriers to access to treatment, бариери пред достъп до лечение, диспансеризация, икономическа ефективност на здравеопазването; dispensary, лечение, профилактика, economic efficiency of health, prevention, treatment

В Русия тече същото, дори далеч по-диво опазаряване на здравеопазването в сравнение с България. Наскоро руското министерство на здравето обяви намеренията си да съкрати обема на изследванията в програмата за диспансеризация, поради тяхната „неинформативност и възможните усложнения“. Тази новина предизвика бурна дискусия сред специалистите.

Ескпертите в областа на медицината, основана на доказателства се опитват да убедят общността, че е необходимо изцяло руското здравеопазване или да се откаже от диспансеризацията, или тя принципно да се промени.

Според противниците на програмата за диспансеризация, защитата на досегашния тип диспансеризация не почива на нищо друго освен на хаотичен набор от анализи и инструментални изследвания, икономическия ефект от която не е изчислен. „Качествени научни изследвания на родната програма за диспансеризация според нейното влияние върху смъртността на населението никога не са се провеждали, но по косвени признаци е възможно да се предположи, че ползите от тях са били още по-малки, в сравнение с аналогичните програми в други страни“. Според един от най-старите критици на масовата диспансеризация – Василий Власов, президент на обществото на специалистите по доказателствена медицина в Русия – при изследването на 3,6 мил. работещи при вредни и опасни условия в рамките на националния проект „Здраве“ не е бил открит нито един случай на професионално заболяване.

Руската програма за диспансеризация многократно е подлагана на опити за подобрение. „Главният недостатък на „диспансеризацията“ си остава нейната икономическа неефективност“.

Днес в Русия има стремеж да се ограничат използваните при диспансеризацията ЕКГ, клинични анализи на кръвта и урината, на биохимичния анализ на кръвта и ултразвуково изследване на органите на коремната кухина. Според идеолозите на доказателствената медицина, подобна крачка е вярна, защото анализите на урината и кръвта разкриват наличието на заболявания много рядко и често показват подвеждащи резултати. (Но няма нито дума защо това се случва, особено защо е възможно лабораторните изследвания често да са погрешни – явление до болка познато на българите, особено хората с ревматоидни заболявания).

Ако ЕКГ и УЗИ показват анатомични аномалии, които не пречат и не са опасни за здравето на пациента, то възниква въпроса: доколко тук проблемът е в самото изследване, и доколко в този, който го прави? Дава се пример с Южна Корея, където изведнъж се появила епидемия от рак на щитовидната жлеза. Били открити „спящи тумори“, които могат да не се активират десетилетия. В резултат стотици хора са били увредени и са загубили гласа си при извършената операция.

При „подрязването“ на програмата за диспансеризация тя губи смисъла си.

Според не един и двама специалисти тестът за холестерин трябва да се прави след 40 години, а не след 18; безполезен дори вреден се определя и теста за разкриване на простат-специфичния антиген (ПСА) в кръвта при мъже над 50 години за ранно откриване на рак на простатата. СЗО не препоръчва теста при масови изследвания.

За някои дори е безсмислено изследването на концентрацията на глюкоза в плазмата на кръвта, за което пледират ендокринолозите поради опасения от поява на диабет. Днес се предлага това изследване да се прави само при хора, при които е установена артериална хипертония и хиперлипидемия, т.е. при хора с висок риск от усложнения.

Основното предложение на идеолозите на доказателствената медицина е да се изгради програма на основата на целеви профилактичен скрининг за конкретни заболявания като се държи сметка за пола, възрастта и рисковите фактори. Това е обща програма за профилактика на основните неинфекциозни заболявания.

***

Този дебат е важен за пациентите, но може и трябва да се води професионално в рамките на лекарското съсловие, като се отчита мнението на първите. Тук най-съществения проблем, според мен, е свързан с доверието. Дали пациентите имат доверие на медиците, че те ще водят този дебат от позицията на защитници на техните здравни интереси, или от позицията на защитници на личния си финансов интерес? И това е много сериозен проблем, който много удобно се загърбва.

В представения по-горе текст поне на мен ми се струва, че се смесва и поставя знак на равенство между диспансеризация и профилактика – два много близки и взаимосвързани процеса, но все пак със съществени разлики.

Дефинициите на двете понятия, представени в Глосариума на най-често използваните понятия в организацията и управлението на здравеопазването разкриват тази близост, взаимосвързаност и различие.

Диспансеризацията се дефинира като „метод за активно издирване, диагностика, лечение и периодично наблюдение на болни с определено заболяване“ (с. 81).

Профилактиката се дефинира като „Система от държавни, обществени и индивидуални мерки за укрепване на здравето, предотвратяване на болестите и предпазване от усложнения на заболяванията“.

В медицината се говори за 3 вида профилактика, дефинирани в Глосариума по следния начин:

„Първична профилактика – включва всички мерки и действия (разяснителни мероприятия, разяснителни кампании, имунизации, създаване на безопасни условия на труд и др.).

Вторична профилактика – включва действия за ранно откриване/ранна диагностика на заболяванията. (В тази си част почти изцяло се припокрива с диспансеризацията – б.м.-Б.И.)

Третична профилактика – включва мерки при болестни състояния, чието протичане може да бъде повлияно само по степен и честота на проявленията, а не по принцип (например намаляване на астматичните пристъпи)“ (с. 261).

В „Малка медицинска енциклопедия“ диспансеризацията се дефинира като „… (само у нас, в източноевропейските страни и Русия) система от активно проследяване на регистрирани болни с хронични заболявания…“ (с. 87)

От своя страна профилактиката се определя като „всички видове мерки за предпазване от възникване и разпространение на болестите и опазване на здравето“ (с. 244).

Тук проблемът обаче е не само в смесването на понятията – това има конкретни практически измерения, но и в икономическия подход към здравните действия и практики. С други думи, на практика здравни и здравеопазни по същество механизми и инструменти се превръщат в икономически такива, а използването им за повишаване на икономическата ефективност на здравеопазването е за сметка на здравето на хората. Пример в това отношение може да бъде Амбулаторна процедура № 42 за „АМБУЛАТОРНО НАБЛЮДЕНИЕ / ДИСПАНСЕРИЗАЦИЯ НА ПАЦИЕНТИ С ТЕЖКОПРОТИЧАЩИ ВЪЗПАЛИТЕЛНИ ПОЛИАРТРОПАТИИ И СПОНДИЛОПАТИИ“. Тази процедура би трябвало да влезе в сила от 1 април 2017 г. В нея и около нея има целево създадени множество неясноти и бариери за и пред пациентите. Като се започне от това, че тя ще може да се провежда само в отделни болници и се стигне до сериозни непълноти в процеса на диспансеризация и проследяване на пациентите. Всъщност анализът, направен от пациентските организации (например ОПРЗБ) показва, че така създадената процедура е насочена към финансово облагодетелстване на определен кръг ревматолози, финансови икономии за НЗОК (икономическа рационалност?!) и повишаване на разходите за здраве, заплащани от джоба на пациента. И още нещо, ден преди въвеждането на процедурата цари пълен хаос в системата в тази област.

И отново се връщам към проблема за доверието. Липсата на такова – и към лекари, и към здравна система, и към политици и държава, подрива ефективността на лечението и в крайна сметка е един от основните фактори за влошаване на общественото и личното здраве. И не на последно място – налага се да повтарям едно и също, икономиите от преки разходи в здравеопазването води до разхищение на публични средства в много други области и сфери на обществото и държавата и до сериозни загуби за всички от прекомерното – често скрито и/или скривано – нарастване на непреките лични и публични разходи.

И така, диспансеризацията в нейното съвременно българско издание поне в областта на ревматологията, най-вероятно ще се окаже вредна за пациентите и тяхното здраве, ще ги натовари допълнително с неприсъщи за лечебния процес разходи, а в отделни случаи ще доведе до невъзможност за провеждане на лечение, но полезна като финансов инструмент за източване на НЗОК (вкл. със знанието на ръководните й органи) и обогатяване на определени болници и ревматолози.

Ще напомня надписа на корицата на романа на Р. Кук „Криза“: „Няма милосърдие. Няма правосъдие. Когато парите говорят – смъртта слуша“. И във връзка с дебата за ползите от диспансеризацията, заслужава да припомня и една друга мисъл на Р. Кук от романа му „Интервенция“: „Когато основаната на доказателства медицина се натъкне на спънка, пациентът страда, както и семейството му, оставени сами на себе си“.

Проблемът е, че в България голяма част от пациентите са оставени сами на себе си и от държавата, и от обществото, и от здравеопазването.

Трябва да си изключително силен човек, за да издържиш наложената ти самота и отказаната ти помощ.

И така, каква е диспансеризацията? Полезна, вредна или… Всеки сам за себе си да прецени.

Източник: Татьяна Бескаравайная (2017) Доказательная медицина: от диспансеризации больше вреда, чем пользы. http://www.medvestnik.ru/content/news/Dokazatelnaya-medicina-ot-dispanserizacii-bolshe-vreda-chem-polzy.html?utm_source=letternews&utm_medium=letter&utm_campaign=letternews_2017.03.29&utm_campaign=clinical_case_2017.03.16&utm_content=letter&utm_medium=letter&utm_source=letternews

Литература: Арнаудова, П. (2013) Малка медицинска енциклопедия за всеки. ИК „Изток-Запад“, София.

Петрова, З., С. Генев, Н. Енчев, А. Воденичарова. (2014) Глосариум на най-често ползваните термини и определения в организацията и управлението на здравеопазването. Ес принт ООД, София.

Кук, Р. (2011) Интервенция. ИК „ЕрГон“, София.

Кук, Р. (2007) Криза. ИК „Ергон”, София.

доц. д-р Божидар Ивков

Реклама

ВИЦОВЕ ТИП „НОВА ЗЛАТНА РЕШЕТКА“ ИЗБОРИ И ПОЛИТИКА

26 неделя мар. 2017

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

вицове, избори, политика, elections, jokes, politics

– Вуйчо ми беше кандидат за народен представител!

– Сериозно?! И сега какво прави?

– Нищо! Избраха го.

***

Партийно събрание на ПП БРЕГ. Става един активист и казва:

– Казвам се Борбенов. Борил съм се, боря се и ще се боря…

В този момент друг активист го прекъсва:

– Името ми е Пиперков…

Залата скандира:

– Сядайте другарю, сядайте…

***

Цитат от учебник по съвременна история на България, издание на ИК „ГЕРБ-БСП ПРОГРЕС“: „През 19… г., в България се провели първите свободни, демократични избори в страната от 50 години насам. В резултат на това тоталитарният режим паднал и на власт дошли новите демократи. Хората вече не се страхували за живота си. Започнали да се страхуват за домовете и парите си“.

***

От кои видове паяци се страхува най-много Б.Б.?

– От цветните…

***

Някъде в Западна Европа разговарят двама тинейджъри:

– Пич, чу ли? В България, както и в Сомалия, е паднало правителството?

– Верно?!

– Да, защото се счупил клона…

***

Кои са най-умните хора в парламента на България?

Посетителите!

***

Цв. Цв. и друг цветен активист пътуват предизборно в пълен трамвай. Цв. разказва виц.

– Знаеш ли каква е разликата между Правителството и тоалетната хартия?

– Нямам представа.

– Никаква. И едното, и другото са за задник.

При тези думи става някакъв опърпан възрастен мъж – тип гладен пенсионер, вади карта на таен агент и се легитимира:

– Така, значи господинът обича вицове? Добре. Кажете ми господине, каква е разликата между Вас и автобусът отсреща?

– Ами, не знам… – отговаря Цв. Цв. с тъп поглед.

– Автобусът ще отпътува, а вие ще дойде с мен, защото сте арестуван.

– Но моля Ви. Аз имах предвид руското правителство…

– Дрън-дрън! Вече знам по-добре от Вас, кое правителство е лайняно…

***

Разговор между двама приятели:

– Знаеш ли, какъв е съвременния акронимен псевдоним на БКП?

– Не!

– ТК- ПСБ-БРЕГ-и производни.

– Аха, Тайна коалиция…

– Не бе, мафиотска коалиция.

– Ама мафиотска започва с М, не с Т.

– Е, да не би като ги изберат да започват да си изпълняват обещанията?

***

Добре облечен мъж слиза от колата в правителствения автосервиз.

– Бих искал да превъртите километража.

– Да го превъртя назад, нали?

– Напротив, напред.

– О, извинете г-н депутат, не Ви познах.

***

Посред нощ, на малка полутъмна уличка в скъп квартал на София. Пред добре облечен мъж внезапно изниква мъж с черна маска, опира огромен нож в гърлото му и тихо му казва:

– Дай ми парите си, ако искаш да живееш.

– Ама моля Ви се – казва разтреперан от страх мъжът. – Аз съм депутат.

– Тогава ми върни моите пари.

***

– Може ли Б.Б. да се самоубие?

– Да, но само при самоотбрана.

***

Журналистите ни докараха до там, че когато чета: „Б.Б. беше на премиера…“ не знам дали това е културно събитие или секс скандал.

***

– Какво училище трябва да е завършил един политик, за да изпълни всичките си обещания?

– Помощно!

 

Идеен източник: http://www.dowcipy.jeja.pl/nowe,22,polityczne.html:

Превод, обработка, доработка, преработка и разработка: Б. И. – боец от тихия фронт

ДЕВЕТ КРАЧКИ ДО ЩАСТИЕТО. ДА СЕ НАУЧИМ ДА ЖИВЕЕМ ДОБРЕ С ХРОНИЧНА, НЕИЗЛЕЧИМА БОЛЕСТ

23 четвъртък мар. 2017

Posted by daroiw in Социология на медицината и Социология на инвалидността

≈ 1 коментар

Етикети

; chronic disease, acceptation, chronic pain, depression, Хронична болка, акцептация, депресия, хронична болест

„Да бъдеш хронично болен, е тежко изпитание. Още по-тежко изпитание е, когато хроничната болест е придружена с хронична физическа болка, която от един момент на сетне губи статуса си на симптом и придобива статуса на болест.

Да бъдеш хронично болен и да запазиш себе си, личността си, да останеш човек въпреки болестта, въпреки болката, да намираш сили да подаваш ръка на човека до себе си, да се развиваш и да твориш, изисква титанични усилия, които почти никой не разбира и не оценява. Такива хора, подобно на титаните, са самотници в своята битка със себе си за себе си“.

Това не е са високопарни думи, не е романтична блудкавост или сантиментална посредственост. Това е истината. Онази страшна и красива истина, като голото тяло на прелестна жена, което разказва с форма, аромат и жестове истории за живота – понякога страшен и ужасен, понякога извисен и красив.

Jarosz

доц. д-р Божидар Ивков

ВЪПРОСНИК ЗА ЛУПУСА ИЛИ КАК ДА СЕ РАЗБЕРЕ ИМА ЛИ ВЕРОЯТНОСТ ОТ ПОЯВА И РАЗВИТИЕ НА СИСТЕМЕН ЛУПУС ЕРИТЕМАТОЗУС?

21 вторник мар. 2017

Posted by daroiw in Светът на хората с ревматични заболявания

≈ Вашият коментар

Етикети

въпросник, лупус, lupus; SLE, симптоми, questinatius, simptoms

Както е известно лупусът е сериозно, системно ревматично заболяване, което води след себе си или може да предизвика различни по вид и сила последици: анатомично-физиологични, психологически, социални и икономически. То може да се превърне в повод и причина за остракизъм (отстраняване, изпъждане, отлъчване) и различни по форма и сила изолационистки прояви от страна на обществото. Ето защо по никакъв начин не бива да се подценяват първоначалните симптоми.

И именно тук възникват първите проблеми: лупусът представлява „вакханалия“ от симптоми, характерни и за други болести. Не случайно често той е наричан и „Великият имитатор“. Не е случайно, също така, че Американското ревматологично дружество приема цели 16 критерия за разпознаване на това коварно заболяване. Специалистите твърдят, че често се срещат случаи, при които двама души с лупус манифестират съвсем различни симптоми и болестта протича при тях по различен начин.

Лупусът се проявява най-често при млади жени на възраст между 20 и 40 години. Срещат се и мъже с лупус, но 10 пъти по-рядко. Лупусът засега се води рядко заболяване – всяка година от него се разболяват от 2 до 8 човека на 100 хил. лица. В САЩ картината е по-различна – там болестта е доста широко разпространена и не се приема за рядко заболяване.

Както при всички ревматоидни заболявания ранната диагностика е от изключително важно значение. Тя предполага и започване на ранно и адекватно лечение на болестта.

По-долу предлагам кратък въпросник, отговорите на въпросите в който могат да ориентират човек дали има вероятност от поява и развитие на лупус и своевременно да потърси специализирано мнение от имунолог и/или ревматолог.

 

  1. Изпитва ли ли сте някога ставни болки в продължение на повече от 3 месеца?

– НЕ                           0

– ДА                          1

  1. В моменти, когато сте на студено, усещате ли пръстите и ръцете Ви да се вцепеняват / вдървяват, да побледняват или да започват да Ви болят?

– НЕ                           0

– ДА                          1

  1. Има ли ли сте някога ранички / афти в устата, които са се задържали по-дълго от 2 седмици?

– НЕ                           0

– ДА                          1

  1. Имало ли е случаи, когато е имало нарушения в кръвната Ви картина (анемия, нисък брoй бели кръвни телца или тромбоцити?

– НЕ                           0

– ДА                          1

  1. Някога има ли ли сте по кожата на лицето релефен обрив, който се е задържал повече от месец?

– НЕ                           0

– ДА                          1

  1. Появява ли се по кожата на лицето ви обрив след излагане на пряка слънчева светлина (без да имате слънчево изгаряне)?

– НЕ                           0

– ДА                          1

  1. Изпитва ли ли сте някога по-продължителна от няколко дни болка при дълбоко вдишване (плеврална болка)?

– НЕ                           0

– ДА                          1

  1. Имало ли е случай да е потвърдено при Вас наличие на белтък в урината?

– НЕ                           0

– ДА                          1

  1. Имало ли е случай внезапно да започне да ви пада косата?

– НЕ                           0

– ДА                          1

  1. Преживявали ли сте някога конвулсии или гърчове?

– НЕ                           0

– ДА                          1

 

Ако в отговорите на горните 10 въпроса има поне три единици, т.е. имате минимум три положителни отговора, заслужава да се обърнете към лекар-специалист – имунолог или ревматолог – и да направите специализирани изследвания: между другото например за наличието на антинуклеарни тела.

И един съвет от мен. Не подлагайте на проверка „дължината на коридорите“ на българското здравеопазване. Територията на пустинята Сахара, както и проблемите, с които можете да се сблъскате там ако случайно попаднете в нея, са нищо в сравнение с това, което е в състояние да ви предложи родната ни здравна система.

Източник: Jurekm, P. (2017) Toczeń rumienowaty układowy, czyli wilk w ludzkiej skòrze. http://www.medonet.pl/zdrowie/zdrowie-dla-kazdego,toczen-rumieniowaty-ukladowy–czyli-wilk-w-ludzkiej-skorze,artykul,1620711.html

доц.д-р Божидар Ивков

 

Да спрем промъкването на тоталитаризма. Или поне заедно да се опитаме…

20 понеделник мар. 2017

Posted by daroiw in Гласове от фейсбук

≈ Вашият коментар

Етикети

избори, политически програми, тоталитаризъм, political programs elections, totalitarianism

Колегата д-р Драгомир Драганов е млад изследовател, с когото имам честа и удоволствието да работя съвместно. Публикуването на неговия текст в моя блог е благодарение на неговото съгласие и съдействие.

„Написах това, за да споделя притеснението си. Да обърна внимание. Да сигнализирам някак, доколкото мога. Да покажа, на базата на примери, че тоталитарните доктрини и практики, тихичко печелят пространство и поле за действие в политическия ни живот. И очевидно болшинството от партиите (и вляво, и вдясно, и в центъра) са напълно удовлетворени от това. Или поне нямат проблем с това“ – пише в увода си авторът.

Предлаганият анализ е много смислен и важен. Дори само поради това, че съществува реална опасност да гледаме на живо „1984“. А може би вече филмът е започнал?

Това зависи от нас.

доц. д-р Божидар Ивков

TOTALITARIZAM

В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО „БЕЗ ЕТИКА ВСИЧКО ГУБИ СМИСЪЛ“

16 четвъртък мар. 2017

Posted by daroiw in Социология на медицината и Социология на инвалидността

≈ Вашият коментар

Етикети

doctors, етика, лекари, професионална етика, ethics, professional ethics

„Лекарската етика принадлежи към най-важните въпроси, разглеждани по време на II Конгрес „Здравни предизвикателства“, защото ако моралните норми не бъдат съблюдавани и подкрепяни от лекарите и стоматолозите, то разговорът по другите въпроси губи смисъла си“ – е казал Мачей Хаманкиевич, председател на Висшия медицински съвет в Полша.

За релациите на лекарите с фармацевтичната промишленост, в контекста на лекарската етика, е говорила Зита Казмиерчак-Загурска, заместник председател на Висшия медицински съвет в Полша. Според нея, когато лекарите влизат в сътрудничество с дадена фармацевтична фирма, те трябва да си зададат няколко въпроса: „каква е целта на сътрудничеството; какъв характер ще има зависимостта, която ще възникне в резултат на това сътрудничество; какво ще бъде отношението към това сътрудничество от страна на пациентите, лекарската колегия и общественото мнение“. Според мен, българските лекари – със сигурност не всички, но преобладаващото мнозинство – изобщо не си задават подобни въпроси, а по-скоро са поласкани и горди, че са потърсени за „сътрудничество“. Но това е мое, частно мнение.

Гцегож Врона, главен представител за професионалната отговорност, е засегнал темата за „нарушаване на правилата за професионална етика и отговорност на лекарите“. Той е информирал, че за периода 2009-2016 г. към представителството са подадени 24 хил. информации за възможни професионални нарушения. Той е обърнал внимание, че въпреки ширещото се мнение, оплакванията, свързани с търсене на материална изгода от страна на лекарите не доминират в каталога на провиненията, а точно обратното – те са рядкост.

Габриела Моравска-Станецка, представител на Правното бюро на адвокатите и юрист консултите в Катовице, е говорила за ролята на юриста в болницата, а също и при решаването на проблеми, свързани с лекарската деонтология (в случая наука за професионалния дълг на лекаря). Според нея юристът в болницата се възприема от лекарите като част от администрацията на болницата.

„Лекарите не са убедени, че адвокатът ще им помогне при решаването на проблемите, с деонтологична природа“ – е казала докладчикът. Това мнение обаче, се променя коренно, когато при адвокатите отива лекар с конкретен проблем. „Тогава се появява мнението, че мен ме обвързва адвокатската тайна“, отбелязала Моравска Станецка.

Презентацията на проф Йенджей Скжипчак от Университета „Адам Мицкиевич“ в Познан, е била посветена на въпроса на конституционното правило за свобода на изразяването и правото на критика в контекста на чл 52 от Етичния лекарски Кодекс. Според този член лекарят е длъжен да внимава особено при формулирането на мнение за професионалната дейност на друг лекар и по-специално не трябва публично да го дискредитира по какъвто и да било начин – широко разпространена неформална практика сред българските лекари.

Особен интерес, струва ми се, е представлявал доклада на проф. Яцек Собчак, посветен на последните изменения в правото по отношение на ограничаване на лекарската тайна.

Каквито и въпроси още да са били разглеждани според мен е важно, че полската лекарска гилдия поставя етиката на преден план в дейността на лекарите и проблематизира редица въпроси, които пряко или косвено засяга качеството на здравеопазването и здравето на пациентите. Зад този дебат прозира, макар и не толкова ясно, загрижеността на лекарите за здравето на всеки поляк. Нещо, което – поне на мен – ми е доста трудно да кажа за българските лекари.

Истината всъщност като че ли наистина е „заключена“ в максимата, че без медицинска етика, всички останали въпроси в сферата на опазването на здравето губят смисъл, защото се превръщат в източници на конфликти, които понякога е доста трудно да бъдат разрешени. Дори зачестяват случаите, когато пациентите или техни близки, „вземат правораздаването“ в свои ръце, а това има едно единствено измерение: физическо насилие над лекаря. Но дори и в условията на диво опазаряване на здравеопазването и на неработеща съдебна система в България, физическото насилие не е добър подход и метод за решаване на конфликти.

Източник: RR/Rynek Zdrowia (2017) Hamankiewicz: bez etyki wszystko traci sens. http://www.rynekzdrowia.pl/Prawo/Hamankiewicz-bez-etyki-wszystko-traci-sens,171077,2.html

снимка: http://www.rynekzdrowia.pl/Prawo/Hamankiewicz-bez-etyki-wszystko-traci-sens,171077,2.html

доц д-р Божидар Ивков

ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ВУТЕ

14 вторник мар. 2017

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

Вуте, избори, elections, humor, хумор, Voeten

Развеждам госта си – сър Джон – из софийско и му показвам забележителностите. Гледа човека и си мълчи. Живна едва, когато му казах, че сега влизаме в селото на Вуте и ще посетим прословутата Вутева кръчма.

Влизаме, а той нетърпеливо ме пита:

– Тука ли е Вуте?

– Няма го – оглеждайки се отговарям аз.

Сядаме на една маса и си поръчваме по една парцуца със свежа салата и репички и тъкмо се чукнахме и кръчмата изрева:

– Аре бееее, Вутееее… Пресъхнаме да те чекаме. Дека одиш бре човек. Да не би Пена да ти е турила чехъла?

Вуте се смее, сяда, дава знак на Геле да му донесе една смъртница и се хили доволен.

– Видехте ли бре, по телевизоро ме даваа. Два дена саде за мене хортуват.

– Видеме, Вуте. Видеме. Думай, що стана, к‘во чудо напраи бре човек.

– Па да ви речем, оти да ви не речем.

Превеждам на сър Джон, а той доволен, слуша внимателно и не смее да отпие от парцуцата.

– Та значи у понеделнико се вращам от нивето дома и гледам Пена се мота из кухнята. Пено, викам, я напраи една салата, па йела да пиеме по едно, па после я че допием шишето. И она много се зарадва, че нема да си пием ракията сам, а с нея. И одма почна да дроби салатата.

А аз съм железен. Не посегам към шишето – да доде Пена и тогаз. Голем зор, голем подвиг напраих още тогаз. Ама що ли ми треба да се праим на герой. Та чекам Пена, лиги ми текат, а дзъркело ми саде у шишето. По едно време – немах си работа – фанах да гледам и слушам телевизоро. А у него се събрале те тия бандюги от Пиралменто. И се дърлят. Ма се дърлят ви думам, не е истина. То нали след некой и друг ден са избори за народни пущиняци.

И се заслушах. А от телевизора – малеееей. Като се лее една боза, едни локуми като разтеглят тия хаймани, не ти е работа. И поне не бех пил още, зех да им се връзвам. И колко по-им се връзвам, толкова повече криле като на проскубан петел ми растат. Мани, хванаа ме. Слушам и се опивам…

И докато дое Пена със салатата се бех отцепил до безсъзнание. Пиян като кирка, като не пръднала крава, като… абе мани, изпаднах в несвест. Помним, дека единия викаше, че сега ще построиме такъв капитализъм, дето и у Швецията го немало… абе мани се… ядене, пиейе, женки – кой колко мое и дока мое. И повече не помним. Та после Пена ми разпраа що се случило.

В кръчмата цари гробна тишина. Всички са зяпнали с отворени уста Вуте – нали е национален герой.

– Та значи дошла Пена и що да види. Мене ме нема, саде ногавиците ми стърчат из под масата. Уплах фанала милата – решила, че съм опнал петилата. Ама като ме измъкнала видела, че съм кьор кютук пиян, като донски казак. Та чак под масата съм се излунзил. Гледа и се дзвери що да праи. Ракията стои, а язе съм труп, мотика, поркан та знае ли се.

И га се заслушала що думат ониа банадюги от телевизора веднага се светнала що е станало. И докато още е трезва го изгасила. И после се обадила на фелшеро, ама оня бил по натаралянкан и от мене, та викнала селската линейка.

Откарале ме в болницата. И Пена ми разпраа:

– Я им викам нещо му стана на моя Вуте… не е пил, а глей нема свет.

– Ма къ не е пил. Я го глей, като всеки път кога го докараш натровен от първака… ама айде от мен да мине… Пешо, вкарай го в трета, ей сега идвам.

Зели ми кръв, а у нея саде… кръв. Нема грам алкохол. И те тогава докторо за малко да се гътне. Гледа те – вика Пена – и не верва. Ти ли си, не си ли ти. И вика: „Абе, че е Вуте – Вуте е. Че е кютук – кютук е? Ма от що? Къв е тоя алкохол ма Пено, ни мирише, ни го има у кръвта.

– Па не знам докторе – рекла му Пена. Га го заварих такъв, саде телевизоро работеше.

– Бе тоя да не е слушал предизборния дебат, мари?

– Па сигур, те тиа още се дърляаа…

И докторо ме вкарал у психиатрията. И три дена съм лежал ни жив, ни умрел, ама с една ей такава огромна усмивка.

Разгеле на третия ден се осаферих. И кво да видим, докторо, сестрата и Пена около мене.

– Пено ма, у рая ли съм? – питам аз.

– Зад Рая си, Вуте, зад Рая – вика доктора.

Докторо ме разпитва 3 часа. И накрая вика. Вуте, жив да си. Благодарение на тебе открих нова мутация на стара вирусна болест.

– Ква болест бе докторе?

– Психо-шербетна болест с идеологизираща астения. Получава се от дълго слушане на предизборни обещания. Пено сипи му една ракия да дойде на него си, а аз отивам да пишем научна статия за откритието си…

– Чекай, чекай докторе. Къв па че е тоя вирус бе?

– А съветски е, от 30-те години. После през 40-те немците го мутирали и станал още по-страшен. Па след тех хамериканците го мутирали сума ти време, докато станал благороден и демокретезиран. А сега наште са му направили нова мутация, още по-страшна – води до кома. Ти си първата жертва…

И се излете като разгонен бик. И те ти след половин час като ме накичулия тия джурналя… та си такова майката. Добре че имаше двама-трима наши шопе, та като отвори Пена вторто шише с парцуцата – първото беше за лек, и като пуснахме лакардиите… ей на чак сега сколасах да дойда.

Гледам, очите на сър Джон се изцъклили. А той изпил на екс ракията. После го питам:

– Защо така сър Джон?

– Защото драги господине болестта на Вуте е силно заразна…

И преждевременно си излетя за Англия. А беше в България като представител на международната организация „За честни и почтени избори“. В бързината забравих да му кажа да не гледа резултатите от изборите и след изборните пресконференции, защото този вирус се разпространява само чрез телевизията. И може да те тръшне дори от 30-секунден репортаж. Да го пази господ.

Божидар Ивков

 

СЕКСУАЛНА НОРМА И СКЕСУАЛНО ОТКЛОНЕНИЕ. КОЙ РЕШАВА?

13 понеделник мар. 2017

Posted by daroiw in Будилчета

≈ Вашият коментар

Етикети

deviation, девиация, медикализация, норма, medicalization, секс, sex, standart

Медицината използва категориите нормално и дисфункционално (девиантно/отклоняващо се) сексуално поведение. Как „нормалният секс“ е бил дефиниран като такъв в съвременната история на медицината? Поради какви причини някои видове поведение са били отстранени от листата на сексуалните разстройства? Това са въпросите, на които търси отговор изследователка от Университета SWPS в Познан.

Как се дефинира сексуалната норма? Известно е, че понякога възрастните, т.е. лицата над 18 или 21 година, доброволно започват да практикуват определени сексуални модели и това ги прави доволни и щастливи. Но тези практики, ако не са широко разпространени, могат да се възприемат като ексцентрични или дори като вредни и да бъдат признати за сексуални нарушения, защото или дори само поради това, че са такива схващанията в съвременната психиатрия. Освен физиологичните норми, върху класификацията на видовете сексуално поведение, влияние оказват и немедицински и ненаучни фактори.

Д-р Катажина Грунт-Мейер има намерение чрез своя изследователски проект да анализира промените, които са настъпили от момента на въвеждането на първия „Диагностичен и статистически наръчник на психичните нарушения“ през 1952 година“.

Трябва да си даваме сметка, че отделни форми на секс (или сексуални практики), които са дефинирани като нарушения или дисфункции, се свързва със сериозни последици за обществото. Изследователката иска да установи „какво именно води до това, че сексуалните нарушения са включвани в или изключвани от наръчниците за психични нарушения“.

Според предварителните допускания на д-р Грунт-Мейер, специалистите могат да се ръководят не само от актуалните задължителни норми в психиатрията, но и да насърчават в кабинетите си своите визии за сексуално здраве. За да провери дали това е фактически така, изследователката смята да проведе интервюта с полски сексолози.

С други думи, според мен, колежката предпоставя наличието на известно разминаване (а може би и наличие на конфликт) в дефинирането на „норма“ и „патология“ в сексуалните отношения на хората според съвременните психиатрия и сексология. Вероятно такава хипотеза се основава върху някакви емпирични наблюдения и факти.

Изследователката има намерение да провери доколко визията на сексолозите за сексуално здраве съответства на психиатричните норми, както и доколко полските сексолози съзнателно възприемат и имат критичен поглед върху тях. Изследването ще даде възможност и да се дискутира доколко отношението на сексолозите се формира от доминиращите виждания и културни условия.

„Към извън научните фактори, които могат да влияят върху медицинските класификации, могат да се отнесат доминиращите в дадено време морални норми и ролите, приписвани на пола. Това също са и интервенциите на фармацевтичните фирми, за които е важно да съществуват такива дефиниции на нарушенията, които да обхващат колкото е възможно по-голяма част от популацията, или даден сексуален проблем да се обхваща с категориите за биологическо разтройство“ – споделя изследователката. А това, както е известно, ще гарантира трайни и/или увеличаващи се печалби за фарма бизнеса.

И тук – макар и не толкова ясно – прозират процесите на медикализация на сексуалните отношения, особено присъщи на втората вълна на медикализация, защото върху класификациите оказват влияние дори отделни групи активисти. Те се борят за това да не се признават за патологични онези поведенчески изяви в секса, които са въпрос на взаимно съгласие и свободна воля на възрастните, а не резултат на насилие. С други думи, скрито или явно, медикализацията на съвременния живот, дори на неговите основи, също ще бъде предмет на изследване на полската изследователка.

Д-р Грунт-Мейер има намерение да провери и това, как и защо през последните повече от шест десетилетия са се променяли категориите на сексуалните нарушения или поради какви причини някои видове поведение са били отстранени от листата на тези нарушения.

„Биоетичният анализ ще покаже последиците от включването на отделните научни и ненаучни фактори, формиращи сексуалната класификация. Изследователката ще представи тяхното значение между другото за консолидирането или подкопаването на status quo по отношение на сексуалните роли на двата пола, както и за акцептацията на сексуалните малцинства“.

Спирам се на този проект за изследване, защото ми се струва важен. Важен именно поради настъпващите промени – или поне опитите да се наложат такива промени, като напр. узаконяване на инцеста, или дефинирането на множество видове пол – в света на секса и сексуалните отклонения. Струва ми се – ако забравим ежедневния секс и полов фолклор, както и грубите шеги и налудни оценки, че е изключително важно да си даваме сметка за следното: „Човешката природа е продукт на културата, но също така културата е продукт на човешката природа, а и двете са продукт на еволюцията. Това не означава, че ще убеждавам, че „всичко е в гените“. Съвсем не. Решително се противопоставям на идеята, че всичко в психиката е изцяло наследствено. Но еднакво решително съм против допускането, че всяко нещо, което е всеобщо човешко, е недокоснато от гените (с. 12)… днес има необорими доказателства, че еволюцията може да действа само чрез конкурентно възпроизвеждане (с. 10)“ (Мат Ридли, Червената царица).

Източник: PAP-Nauka w Polsce/Rynek Zdrowia (2017) Kto decyduje, co jest seksualną normą? http://www.rynekzdrowia.pl/po-godzinach/kto-decyduje-co-jest-seksualna-norma,170923,10.html

доц. д-р Божидар Ивков

ОТВЪД ГРАНИЦИТЕ

12 неделя мар. 2017

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

deaf, глухи, любов, love

Площадът тънеше в тишината на обедната мараня. Лято в града. Хората се бяха изпокрили по кафенета и офиси. А жегата сякаш полагаше титанични усилия да стопи камъните, с които бяха застлани улиците, да проникне през стените на сградите и да сграбчи в лапите си човеците.

На ъгъла, в единия край на площада имаше малка цветарница. Дори цветята, потопени в живителната влага на водата, изглеждаха измъчени от жегата. Пред кофите с цветя се суетеше уморената снага на стара цветарка. Двама младежи, разглеждащи стоката й, бяха мълчаливи, влюбени и не забелязваха жегата. Светът се бе свил до тях. Друго нямаше или те не го забелязваха.

Младежът плати цветята, подаде ги на момичето, а от очите му грееше толкова светлина, сякаш тази, която обливаше площада и го превръщаше в огнен ад, не бе достатъчна. Момичето ги притисна до гърдите си, завъртя се бавно и тръгна. Обърна глава към момчето и погледът й промълви:

– Обичам те! Благодаря ти, че те има.

Не можейки да откъсне очи от него, то стъпи на уличното платно. Направи две-три крачки… Скърцане на спирачки, тежък удар… Цветята се разпиляха, а момичето отхвръкна на няколко метра.

На площада повя хлад, сякаш слънцето онемя от болка. Момичето лежеше безжизнено, а в ръката си стискаше опаковката от букета.

Момчето застина. Не беше истина… не можеше да е истина… В миг животът му изгоря. Изчезна. Видя, че около любимата му се събират хора… И тогава „излетя”… Коленичи пред тялото й и я прегърна. От очите му рукна порой, тих, но страшен. Отвори уста и изрева… Никой от събралите се не чу викът му.

Младежът погледна лицето на любимата си. Тънка струйка кръв обагряше нежните устни. Притисна я в отчаяна прегръдка. И тогава… тогава от гърлото му се разнесе невероятна, нечувана до този миг песен. Хората замряха… Небесен ангел бе дошъл да прибере девойката. Гласът му се извисяваше над площада – чист, като планински ручей, звънък като камбана… А думите – това бе молитва, молитва за любов, молитва за живот. Песента проникваше навсякъде, дори в каменните сърца на хората без души.

За миг човеците на площада забравиха за трагедията, обладани от красотата на песента. Безкраен миг на мъка и любов в смъртта.

Изведнъж песента секна. Главата на момчето клюмна, тялото му се разтърси от конвулсии и… замря.

– О неее, не и това – една жена се притече до него и опипа шията му. Поклати глава. До нея застана току що появил се задъхан млад мъж и попита тревожно:

– Какво му стана?

– Последва момичето… мъртъв е… след такава песен.

– Каква песен… той ли пееше? – попита удивен и потресен мъжът.

– Да, той…

– Не може да бъде… та те бяха… той… той беше глух по рождение…

4 август 2013, София.

Божидар Ивков

ЗЛАТНИ МИСЛИ НА ВЕЛИКИ ЛЮДЕ (3)

11 събота мар. 2017

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

мисли, цитати, quotes, thoughts

Светът не е институция, занимаваща се с изпълнението на нашите желания. Д. Грийн.

***

Ако можеш да живееш вечно то си длъжен да знаеш за какво живееш. Ст. Майер

***

Страхът реже по-дълбоко от меча. Дж. Р. Р. Мартин

***

Тихо, тихо деца. Това не са демони, не са дяволи… По-лошо. Това са хора. А. Сапковски. Кулата на лястовиците.

***

Малко неща са толкова измамни, както спомените. К. Л. Сафон

***

По-добре не разказвайте нищо на никого. Защото като разкажете ще започнете да тъгувате. Дж. Селинджър

***

Казваш, че обичаш дъжда, а отваряш чадъра, когато започва да вали.

Казваш, че обичаш слънцето, а се криеш в сянката, когато започва да свети.

Казваш, че обичаш вятъра, а затваряш прозореца, когато започне да духа.

Именно затова се страхувам, когато казваш, че ме обичаш. Шкеспир

***

Изведнъж в моя свят стана толкова тихо без теб. Я. Л. Вишниевски

***

Боже, помогни ми да бъда такъв човек, за какъвто ме смята моето куче. Я. Л. Вишниевски

***

Нормалността е първият симптом за смъртоносна болест. Дж. Карол. Дървеното море.

***

Човек е самотен само когато има време за това. Я. Л. Вишниевски

***

Болят ме главата, ръцете и краката. Мускулите и костите, ноктите, косата, зъбите и сърцето. А най-много душата. А. Онихимовска.

***

Чувствам се като затворник. И какво от това, че няма решетки. Решетките са в мен, в главата ми. М. Гутовска-Адамчик. Достатъчно е, че те има.

***

Може би човек, като кожата на ръцете, става по-твърд под влияние на постоянно причиняваната болка. В. Рот, Вярна.

***

Безразличието може да бъде начин за избягване на болката. Т. Харис, Мълчанието на агнетата.

***

Хората, които са луди рядко се замислят над това, дали са луди. Р. Мийд.

***

… глупостта е едното от двете неща, които най-добре виждаме от перспективата на времето. Второто, са изгубените възможности. Ст. Кинг, Далас 63.

***

Понякога човек прави избор в живота, а понякога изборът създава човека. Дж. Форман

Източник: http://lubimyczytac.pl/cytaty

превод от полски език: Божидар Ивков

← По-стари публикации

Категории

  • Актуални информации (181)
  • Анотации (46)
  • Будилчета (134)
  • Велики Бехтеревци (4)
  • Гласове от фейсбук (20)
  • Инвалидността през вековете (история на инвалидността) (2)
  • Мъдростта на Библията (2)
  • Невросоциология (5)
  • Невросоциология, невроетика и други невронауки (1)
  • Опити (388)
  • Пациентски бисери (10)
  • Политически наброски (7)
  • Преводи (23)
  • Публикации (2)
  • Самопомощ и групи за самопомощ (6)
  • Световна социологическа класика (15)
  • Светът на хората с ревматични заболявания (114)
  • Светът на хората със загуба на слуха (1)
  • Свободна наука (51)
  • Социология на болката (31)
  • Социология на медицината и Социология на инвалидността (92)
  • Философия, социология и антропология на медицината (13)
  • доц. д-р Веселин Босаков (73)
  • Uncategorized (14)

Полезни връзки

  • БСБББ – АС
  • Градът и селото – предизвикателствата на 21 век. Библиотека Омда, 2014
  • Електронна страница в помощ на хората с увреждания
  • Ивков, Б. (2010) Социален контекст на видимата инвалидност. Изд. "Омда"
  • ОПРЗБ
  • Публикации в Портал за литературно общуване на хора с увреждания
  • Публикации на Б. Ивков в бр. 6 и бр. 7 на списание "Балкани'21"
  • Публикации на Б. Ивков в Liternet
  • Светът на хората с ревматични заболявания. Издателство "Омда", София.
  • Списание на институт за модерността
  • Oбществени нагласи към равнопоставеността и дискриминацията. Роля на медиите за тяхното формиране. Изд. "Омда"

Посещения

  • 569 184 посетители

Архив

  • януари 2023 (9)
  • декември 2022 (6)
  • ноември 2022 (9)
  • октомври 2022 (14)
  • септември 2022 (7)
  • август 2022 (12)
  • юли 2022 (8)
  • юни 2022 (9)
  • май 2022 (9)
  • април 2022 (8)
  • март 2022 (8)
  • февруари 2022 (5)
  • януари 2022 (9)
  • декември 2021 (8)
  • ноември 2021 (5)
  • октомври 2021 (7)
  • септември 2021 (5)
  • август 2021 (4)
  • юли 2021 (7)
  • юни 2021 (10)
  • май 2021 (10)
  • април 2021 (10)
  • март 2021 (13)
  • февруари 2021 (11)
  • януари 2021 (9)
  • декември 2020 (11)
  • ноември 2020 (15)
  • октомври 2020 (15)
  • септември 2020 (7)
  • август 2020 (7)
  • юли 2020 (6)
  • юни 2020 (14)
  • май 2020 (8)
  • април 2020 (7)
  • март 2020 (10)
  • февруари 2020 (4)
  • януари 2020 (6)
  • декември 2019 (5)
  • ноември 2019 (3)
  • октомври 2019 (6)
  • септември 2019 (5)
  • август 2019 (4)
  • юли 2019 (12)
  • юни 2019 (9)
  • май 2019 (10)
  • април 2019 (11)
  • март 2019 (8)
  • февруари 2019 (6)
  • януари 2019 (13)
  • декември 2018 (9)
  • ноември 2018 (7)
  • октомври 2018 (13)
  • септември 2018 (9)
  • август 2018 (17)
  • юли 2018 (12)
  • юни 2018 (16)
  • май 2018 (16)
  • април 2018 (15)
  • март 2018 (14)
  • февруари 2018 (15)
  • януари 2018 (15)
  • декември 2017 (8)
  • ноември 2017 (9)
  • октомври 2017 (8)
  • септември 2017 (9)
  • август 2017 (11)
  • юли 2017 (11)
  • юни 2017 (8)
  • май 2017 (11)
  • април 2017 (9)
  • март 2017 (14)
  • февруари 2017 (9)
  • януари 2017 (14)
  • декември 2016 (6)
  • ноември 2016 (11)
  • октомври 2016 (6)
  • септември 2016 (11)
  • август 2016 (9)
  • юли 2016 (7)
  • юни 2016 (6)
  • май 2016 (6)
  • април 2016 (5)
  • март 2016 (4)
  • февруари 2016 (6)
  • януари 2016 (8)
  • декември 2015 (6)
  • ноември 2015 (4)
  • октомври 2015 (5)
  • септември 2015 (6)
  • август 2015 (5)
  • юли 2015 (9)
  • юни 2015 (5)
  • май 2015 (4)
  • април 2015 (5)
  • март 2015 (10)
  • февруари 2015 (7)
  • януари 2015 (7)
  • декември 2014 (8)
  • ноември 2014 (9)
  • октомври 2014 (8)
  • септември 2014 (8)
  • август 2014 (13)
  • юли 2014 (18)
  • юни 2014 (12)
  • май 2014 (10)
  • април 2014 (18)
  • март 2014 (22)
  • февруари 2014 (18)
  • януари 2014 (14)
  • декември 2013 (11)
  • ноември 2013 (20)
  • октомври 2013 (18)
  • септември 2013 (14)
  • август 2013 (9)
  • юли 2013 (9)
  • юни 2013 (9)
  • май 2013 (10)
  • април 2013 (7)
  • март 2013 (11)
  • февруари 2013 (8)
  • януари 2013 (8)
  • декември 2012 (11)
  • ноември 2012 (11)
  • октомври 2012 (16)
  • септември 2012 (13)
  • август 2012 (32)

Мета

  • Регистриране
  • Влизане
  • RSS фийд за записи
  • RSS фийд за коментари
  • WordPress.com

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.

Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here: Cookie Policy
  • Последване Последвано
    • bozhidar ivkov
    • Join 40 other followers
    • Already have a WordPress.com account? Log in now.
    • bozhidar ivkov
    • Настройки на изглед
    • Последване Последвано
    • Регистрация
    • Влизане
    • Report this content
    • View site in Reader
    • Manage subscriptions
    • Прибиране на прозореца