• За мен

bozhidar ivkov

~ Социология на инвалидността

bozhidar ivkov

Архиви за месец: октомври 2017

ИМА ЛИ ВИНА ПАЦИЕНТЪТ ЗА ПОГРЕШНАТА МУ ДИАГНОЗА?

31 вторник окт. 2017

Posted by daroiw in Актуални информации

≈ Вашият коментар

Етикети

błędna diagnoza; медицинские ошибки, лекарски грешки, неправильное диагностирование, пациент, погрешна диагноза; medical errors, hiding information, misdiagnosis; błędy medyczne, сокрытие информации, укриване на информация, pacjent, patient, ukrywanie informacji

През последните десетилетия броят на погрешните диагнози на лекарите от първичната медицинска помощ – известни у нас като общопрактикуващи лекари (ОПЛ), остава неизменен. А тези погрешни диагнози представляват почти една пета от причините за болестните усложнения. Какви са причините за това състояние на нещата?

Лекарските грешки, или както е в случая грешките при поставяне на диагноза от ОПЛ са резултат на множество причини. Пациентите често негодуват и се оплакват от поведението и отношението на лекарите към тях. Често имат причини за това, но и много често недоволството е без никакво основание. Дори не си дават сметка, че самите те могат да бъдат причина за погрешната диагноза, защото са излъгали лекаря или са скрили – съзнателно или не – важна за диагностицирането си информация от него.

Според американския Институт по медицина грешките при разпознаването на болестта обхващат 10%-15% от пациентите. И проблемът не рядко не е в лекаря, а в самия пациент.

Полският вестник Gazeta Wyborcza (Газета Въйборча) припомня, че преди няколко години американска Клиника в Кливланд е изследвала истинността на разказите на болните. В анонимна анкета 28% от изследваните в клиниката пациенти са признали, че „понякога не казват на своите лекари истината или пропускат някои факти“.

Пациентските лъжи най-често са свързани с начина на живот – употреба на алкохол, спорт, диети, приемани лекарства и/или спазване на предишни лекарски предписания.

Причините за такова поведение могат да бъдат най-различни, но последиците от това най-често са именно погрешната диагноза, защото пациентът не е обучен да оценява и сепарира важната от излишната за поставянето на диагнозата информация. Така че преди да се обвини лекарят, човек трябва ясно да самооцени собственото си поведение в лекарския кабинет.

Източник: Błędne diagnozy to wciąż codzienność – przez kłamstwa pacjentów? wyborcza.pl/rynekaptek.pl z 27-10-2017. http://www.rynekaptek.pl/po-godzinach/bledne-diagnozy-to-wciaz-codziennosc-przez-klamstwa-pacjentow,22774.html

доц. д-р Божидар Ивков

Реклама

ИЗСЛЕДВАНЕ НА СЛЮНКАТА МОЖЕ ДА ОТКРИЕ ЕНДОМЕТРИОЗА

30 понеделник окт. 2017

Posted by daroiw in Актуални информации

≈ Вашият коментар

Етикети

detection test, ендометриоза, тест за откриване; endometriosis

Използването на тест при домашни условия е възможно да открие ендометриоза години по-рано, отколкото това е възможно днес, информира научното списание „New Scientist”.

Ендометриозата е една от най-честите патологии на детеродните органи. Това е хронично заболяване, при което тъкан от вътрешната обвивка на матката (ендометриумът, от endo – вътре, и metra– матка) се установява извън нея, най-най-вече в други органи в областта на таза. Това може да породи проблеми, като на първо място са болките и безплодието. Ендометриозата се среща най-често при жените в репродуктивна възраст. Жените с ендометриоза изпитват силни болки по време на менструалния цикъл, по-рядко при уриниране, газове в червата и при полови контакти преди настъпване на менструацията.

Смята се, че в света има около 200 милиона жени с това заболяване, в Полша те са около 1 милион, а в България диагностицираните случаи са около 120 000. Освен това се предполага, че между 38% и 50% от случаите на стерилитет при жените имат връзка с ендометриозата. Симптоми на болестта могат да бъдат подуване, запек, диария и умора, което сериозно да наруши социалните контакти и семейния и професионалния живот на жената, а от тук да влоши качеството й на живот. Колкото по-дълго време продължава ендометриозата, толкова повече нараства риска от аномалии в яйчниците, пикочния мехур и др.

Въпреки сравнително широкото разпространение на болестта нейното диагностициране се бави около осем години, но има отделни случаи, когато това се случва след 20 години. Лекарите не винаги обръщат внимание, че менструалните болки са по-силни от нормалните. Освен това диагностиката засега изисква лапароскопия.

Фирма от Сан Франциско е разработила два теста, благодарение на които ендометриозата може да се разпознае на основата на изследване на слюнката. Жената получава съответния комплект за теста, взима проба от слюнката си и го изпраща в лабораторията, където се извършва основната част от изследването.

Двата теста разкриват малки фрагменти от генетичния материал, наричан микро РНК. Тяхната концентрация в телесните течности при жени с ендометриоза е различна от тази при жените без това заболяване.

Струва ми се, че този начин на ранно откриване на болестта ще даде възможност не само за ранното откриване на болестта, но и за далеч по-ефективно лечение, а това несъмнено ще подобри качеството на живот на жените и вероятно ще предотврати множество нежелани от тях проблемни семейни и професионални ситуации.

Източник: Pawel Werinski (2017) Badanie śliny moźe wykryć endometrioze. W: Rynek Zdrowia z 25.10.2017. http://www.rynekzdrowia.pl/serwis-ginekologia-i-poloznictwo/badanie-slony-moze-wykryc-endometrioze,177755,209.html.

доц. д-р Божидар Ивков

САМОТА! 3 КРАТКИ РАЗКАЗА

27 петък окт. 2017

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

loneliness, самота

– Ало, скъпа, тази вечер няма да мога да дойда.

– Да, знам.

– Откъде?!

– Самотата ми каза…

***

Вървеше бавно и трудно, леко прегърбен и сам по алеята на живота. Обгръщаше го мъглата на хорското безразличие. Ръката му стискаше нещо в джоба. След миг поспря, извади ръката си и я отвори. Загледа се в светлината на малката светулка, усмихна се и продължи да върви с бавни, но сигурни крачки… към нея…

***

– Коя си ти? Не съм те канил.

– Твоята самота. Други ме поканиха…

– Не съм те викал.

– Другите ме повикаха, за да не си сам.

ПОДКОЖЕН СЕНЗОР ПОЗВОЛЯВА КОНТРОЛ НА КРЪВНАТА ЗАХАР В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА 90 ДНИ

27 петък окт. 2017

Posted by daroiw in Актуални информации

≈ Вашият коментар

Етикети

control, диабет тип 1, контрол, мониторинг, hyperglycaemi, hypoglycemia, monitoring, хипергликемия; type 1 diabetes, хипогликемия

Лекарите от общинската болница „Франчишек Рашей“ в Познан, Полша, са имплантирали на първия полски пациент сензор, който дава възможност в продължение на 90 дни да се извършва постоянен мониторинг на нивата на кръвната захар.

Достъпните досега инструменти дават възможност за мониторинг на кръвната захар максимум за около 7 дни. Благодарение на новото устройство данните ще бъдат получавани в продължение на 90 дни, което е около 3 месеца, без да се налага да се подменя през това време сензора.

„Сърцето“ на устройството е микропроцесор, който получава данни за актуалното ниво на захарта в кръвта и изпраща тази информация до приложение, което е инсталирано в смартфона, таблета или непосредствено в компютъра на човека, който го ползва. Тази нова система позволява устройството да алармира човекът с диабет за наближаваща хипер- или хипогликемична криза преди тя настъпи, благодарение на което да бъде предотвратена със съответните действия. Така човек получава възможност за пряк контрол на своето здравословно състояние и в конкретния случай на нивата на кръвна захар в кръвта.

Засега специалистите казват, че устройството ще помага на хора с диабет тип 1, които се лекуват чрез т.анр. интензивна инсулинова терапия. Според тяхното мнение това устройство представлява преломен момент в битката с диабета, защото позволява не само да се поддържат нивата на кръвната захар в норма, но и предотвратява опасните кризи. Освен всичко друго, избягва се необходимостта човек да боде пръстите си – понякога повече от 10 пъти дневно.

Остава да се надяваме, че в скоро време и българските хора с този тип диабет ще имат достъп до този уред, което безспорно ще повиши тяхната сигурност и ще подобри качеството им на живот.

Източник: Wpolityce.pl/RZ (2017) Poznań: podskórny sensor będzie monitorował poziomu glukozy. W: Rynek Zdrowia z 25 października 2017 09:39 http://www.rynekzdrowia.pl/serwis-diabetologia/poznan-podskorny-sensor-bedzie-monitorowal-poziomu-glukozy,177737,1016.html

доц. д-р Божидар Ивков

АКО ПАЦИЕНТЪТ РАЗБИРА ЛЕКАРЯ, ТО ИМА ШАНС ДА ЗАДАВА СМИСЛЕНИ ВЪПРОСИ

24 вторник окт. 2017

Posted by daroiw in Актуални информации

≈ 1 коментар

Етикети

; communication, здравеопазване; doctor-patient relationships, комуникация, отношения лекар-пациент, пациент, healthcare, patient

Все някога трябва да се започне. Както казвали древните китайци: „И най-дългия път започва с една малка крачка“. Разчитаме на това, че ще убедим студентите и лекарите да комуникират. Година след година виждаме как водата дълбае камъка – казва проф. Томаш Пасиерски, насърчавайки участието във II Общополска научна конференция „Комуникация в медицината“ (Варшава, 27-28 октомври 2017 г.).

Тазгодишната програма на конференцията е много богата и интердисциплинарна. След първото й издание през миналата година участниците са попълнили оценъчна анкета. От нея става ясно, че конференцията е била приета много добре. Същевременно те са поставили въпроса за възможността конференцията да се повтори, но в по-широк проблемен обхват. Днес се наблюдава голям интерес към темата. И това е основната причина да предложим много различни въпроси и осем работни сесии – казва д-р Антонина Дорошевска, пълномощник на ректора за създаване на Център за медицинско образование към Варшавския медицински университет.

Дали и как да се изразява несигурността

Една от основните теми на конгреса ще бъде вземането на общо медицинско решение. „Това е необходимо, за да се излезе от патерналисткия модел, при който решения взема лекарят без участиети на пациента. Същевременно това не може да приеме формата на прехвърляне на цялата отговорност върху болния. Той подписва съгласие, но често не знае на какво се съгласява. Идеята за общото вземане на решение, е отворената комуникация, която води двете страни до разбирането, какво е най-важно за тях, какви са приоритетите в дадената ситуация за медицинското решение“ – изяснява проф. Т. Пасиерски.

Друга тема на предстоящото събитие е свързана с това, как да се изрази несигурността? „Широко разпространеното мнение е, че медицината е точна сфера. Междувременно медицината е една от най-несигурните сфери на дейност. Понякога е трудно да се каже, коя терапия ще бъде по-добра, колко дълго ще живее болния благодарение на тази терапия и колко дълго благодарение на друга. Въпросът е в това: трябва ли това, което казваме на болните да затвърждава несигурността?“ – добавя проф. Пасиерски.

Като се изхожда от предпоставката, че става дума за честност в комуникацията, то би следвало да се каже всичко, следователно и това, че резултата от лечението е свързан с много неизвестни и несигурност. Но от друга страна много болни не желаят да чуят такава информация. Следователно възниква въпроса: колко несигурност a priori лекарят може да включи в информацията, която предоставя на пациента?

Каква част от информацията разбира пациентът?

„Цялата идея за комуникацията произтича от това, че на основата на дългогодишни наблюдения по света е станало ясно, че уменията да се комуникира представляват система от редица техники, които могат да бъдат усвоени. Много е трудно да се научиш на емпатия и чувства, защото макар това да са много желани черти на лекаря, на практика няма сигурен начин, както наистина няма универсален начин как да се направи това, независимо от дългогодишните практика и авторефлексия“ – добавя проф. Пасиерски.

По същество процесът на комуникиране е нещо просто – той учи лекарят как трябва да се държи при разговор с пациента, какъв вид въпроси да му задава. Дали и как да реагира на определени сигнали, които пациентът съзнателно или не му изпраща? На основата на поведенчески тренинг студентът или лекарят може да постигне реално поставените цели: да изработи известни рефлекси и поведение, които по-късно да улеснят комуникацията му с пациентите.

Известно е от множество изследвания, че пациентите запомнят твърде малко от разговорът, който по същество е медицински. „пациентът усвоява единствено седем порции информация“ – казва специалистът. Понякога лекарите смятат, че трябва да го затрупат с информация. Но възможностите да усвоява и разбира информация в пациента не са безгранични. За лекарят също е важен проблема как да избере информацията, която е най-важна? Има информация, която е важна и за двете страни от чисто терапевтична гл.т. Има друга информация, която е важна за пациента от чисто административна или правна гл.т. и т.н. От какви критерии трябва да се ръководи лекарят? Ако лекарят разчита само на рутината си, това често може да доведе до ситуации, при които пациентът да излезе от лекарския кабинет или не разбрал всичко, или с „информационни празнини“, или с други когнитивни и/или информационни дефицити.

Ангажирана дистанция

Друг полски специалист – д-р Дорошевска, също разказва за предимствата на правилната комуникация на лекарите с пациентите: „Колкото тази комуникация е по-добра, толкова по-ефективна ще бъде грижата и то от различни гледни точки. Ще бъде по-ефективна, защото пациентът ще разбира, какво му казва лекарят. Благодарение на това, че добре ще разбере, ще има шанса да зададе въпроси и да научи нещо, което за него не е ясно. Тогава би могъл да противопостави своите собствени мнения и знание. По-добре ще запомни, какво му казва лекарят. Това ще се прехвърли, между другото, върху спазването на лекарските съвети. Резултатите от много изследвания показват, че колкото по-добра е комуникацията, толкова по-голям е успехът от лечението, измерван с това, колко често и в каква област пациентът реализира препоръките, дадени му от лекаря“.

Добрата комуникация между лекарят и пациентът съвсем не предполага удължаване на разговора между тях, тъкмо обратното – „благодарение на добрата комуникация, уменията и способностите на лекаря да води този диалог, разговорът може да протича по-бързо и по-конкретно, защото ще бъде концентриран върху реалните проблеми на пациента и удовлетворяване на неговите потребности.

Според полската специалистка умението да се комуникира добре не повлиява пряко величината на доходите, по-краткото време на работа означава и по-малко пациенти. Но се наблюдава подобряване на други показатели: качеството и ефективността на терапията и грижата за пациента, което от своя страна влияе върху други аспекти на професията лекар.

За лекарите е важно да знаят, че контактът с пациента, е свързан с много емоции, които се изпитват и с които лекарите трябва да се справят. Освен това има и трудни емоции, идващи от страна на пациента и които също трябва да бъдат овладяни. Умението добре да се комуникира развива и умението за справяне и самоконтрол в трудни ситуации. Възможно е да става дума за контакт с човек, който има негативен или експресивен начин на изразяване на своите очаквания. При справяне лекарят може да почувства удовлетвореност от работата си.

Добрата комуникация с пациента е сериозна бариера пред професионалното прегаряне на лекаря. Особено важно за него е умението да запази т.нар. дистанцирана грижа. Контактът с пациента не може да ангажира лекарят и неговите емоции изцяло, като едновременно с това той трябва да покаже подходящите заинтересованост и уважение към болния.

За кого е предназначена тази конференция?

Според организаторите целевите групи, за които е предназначена конференцията са три: (1) студентите, (2) лекарите практици, които имат вече своя опит и биха могли да го споделят и (3) академичните преподаватели и учените, които се занимават с или изследват комуникацията и комуникативните компетенции.

Ще има сесии, които са чисто медицински и клинични, както и филологични, защото езикът е основния инструмент за комуникация.

„Важна е чувствителността към подходящия набор думи. Оказва се, че понякога се появяват проблеми на първично равнище: как да се започне разговорът, как да се приключи, как да се каже на пациента да се съблече с такива думи, за да не го обидят. Всяка дума отразява отношението към другия човек. Умението да се комуникира улеснява разговора. В практиката връзката между това знание и различните перспективи е възможно да бъде много творческа и развиваща“ – подчертава д-р Дорошевска.

***

Полското здравеопазване се сблъсква до голяма степен със същите проблеми, както и българското, но със сигурност те са на друго равнище. Самият факт, че поляците придават все по-голямо значение на отношенията лекар-пациент говори за желанието им да изградят адекватна на потребностите и икономически целесъобразна здравна система.

В българското здравеопазване темата за отношения лекар-пациент или е изцяло неглижирана, или ако присъства, то е дотолкова, доколкото касае плащанията от джоба на пациента – независимо дали са регламентирани или не. Не случайно се смята, че един от най-големите проблеми на здравеопазването у нас е загубата на морал, т.е. кризата в тази сфера има ценностен характер. Това много добре може да се наблюдава в сферата на ревматологията например.

Така или иначе, българските студенти по медицина излизат от медицинския Университет, въоражени със знания, с диплома в ръка и с липса на елементарна представа и умения как да се държат с пациентите си. Разчитат на придобиването на опит. Понякога обаче, този опит може да се окаже твърде скъп, дори жесток. Отдавна съм спрял да си задавам морални въпроси, когато става дума за българско здравеопазване. В него има място само за пари – човекът и неговите живот и здраве не са ценност сами по себе си. Те са източник на печалба.

Сега по-скоро очаквам новини от предстоящата конференция.

Източник: Luiza Jakubiak (2017) Komunikacja w medycynie: jeśli pacjent rozumie lekarza, ma szansę zadać pytanie. W: rynekaptek.p z 17.10.2017. http://www.rynekaptek.pl/marketing-i-zarzadzanie/komunikacja-w-medycynie-jesli-pacjent-rozumie-lekarza-ma-szanse-zadac-pytanie,22577.html

доц. Божидар Ивков

НИСКОКАЛОРИЧНАТА ДИЕТА МОЖЕ ДА СПРЕ ДИАБЕТА

11 сряда окт. 2017

Posted by daroiw in Социология на медицината и Социология на инвалидността

≈ Вашият коментар

Етикети

calories, diet, диабет;, диета, калории, наднормено тегло, начин на живот; diabetes, lifestyle, overweight

Смята се, че нискокалоричната диета е в състояние да спре развитието на диабет тип 2. Но все пак съществува проблем и той е в това, че такава диета е много трудно да се приложи на практика, е заявил пред PAP проф. Kamlesh Khunti от Университета в Лестър.

Проф. Рой Тейлър от Нюкасълския университет насочва към нискокалорична диета при лечението на диабет тип 2. Този вид диета той е изпробвал върху 30 доброволци. Според специалистът това може да спре развитието на болестта дори при хора, които страдат от нея от 10 години.

Резултатите от своите изследвания специалистът е представил на 53-та годишна среща на Европейската Асоциация за изследвания на диабета (EASD), състояла се в Лисабон от 11 до 15 септември 2017 г.

В тестовете са участвали възрастни лица, страдащи от диабет тип 2 максимум от 23 години. Те са прилагали много рестриктивен хранителен режим, съдържащ не повече от 600-700 калории дневно.

Проф. Тейлър е докладвал, че изследваните лица са отслабнали средно с 14 кг. Едновременно с това при тези лица се е подобрило производството на инсулин или те са започнали да реагират по-добре на него, което е довело до по-лесен и ефективен контрол на равнището на глюкозата. При 12 лица, които са имали диабет не повече от 10 години, симптомите на болестта са изчезнали напълно, което означава, че равнището на глюкозата се е върнало в рамките на приетото за нормално – не повече от 110 mg/dl на гладно.

Според британският специалист данните от неговото изследване показват, че успоредно с отслабването поне част от диабетиците могат да се избавят от диабета. Ученият смята, че това потвърждава теорията, че това заболяване започва да се развива когато при даден човек бъде надхвърлена телесната маса, която организмът толерира (к.м.-Б.И.). Намаляването на телесното тегло може да спре болестта или поне сериозно да задържи неговото развитие.

„Това изяснява защо диабетът не се развива при 70% от хората със затлъстяване“ – казва проф. Тейлър. „Тук става дума за индивидуалната толерантност към наднормената маса тлъстина – при някои хора тя е по-висока и по-продължителна“.

По време на срещата на EASD проф. Камлеш Кхунти, който ръководи Център за изследвания на диабета в Университета в Ланкастър, също се е изказал пред ПАП за тези резултати. Според него много малко хора са в състояние да прилагат толкова строга диета. „В днешни времена, когато храната е достъпна и се сблъскваме с нея почти на всяка крачка, много е трудно да спазваш диета, ограничена до 600 калории. За огромното мнозинство хора това е почти невъзможно“ – е добавил специалистът.

Проф. Кхунти е споделил, че е привърженик на метода на малките крачки, който се основава на това, че трябва да се направи каквото и да е, дори малко, но което реално за конкретния човек, за да се намали наднорменото тегло или затлъстяването. Достатъчно е дори малко да се ограничи количеството на приеманите калории. Той е обърнал внимание и на това, че освен правилната диета много важна е и физическата активност. И в тази посока може да се приложи методът на малките крачки. „Достатъчно е да започнем да се разхождаме, защото седящият начин на живот е най-вреден за нашето здраве след тютюнопушенето“. За съжаление обаче именно седящия начин на живот доминира в живота на съвременния човек. „Много часове седим в работата си, както и в дома си, особено при гледане на телевизия. А когато отиваме на покупки избираме най-близкия магазин“ – добавя той.

Според специалистите 80% от лицата с диабет имат наднормено тегло или са затлъстели. Това заболяване най-често се среща в страните с ниски доходи, където доминира употребата на преработени храни, богати на мазнини и захар. И като резултат, колкото по-дълго живеем, толкова сме по-застрашени от това заболяване, смята проф. Кхунти.

Проф. Гжегож Джида от Катедрата и Клиниката по вътрешни болести в Медицинския университет в Люблин, е казал пред ПАП, че трябва да се консумират най-много зеленчуци. Но е обърнал специално внимание, че прясно приготвените зеленчуци са по-калорични в сравнение със замразените или повторно затоплените. Същото се отнася и до тестените изделия, например макароните: студени или подгряти те са по-полезни. Това е така, защото тези продукти, когато са прясно приготвени съдържат повече нишесте, а след изстиване или дори повторно загряване, неговото съдържание намалява, като например във варените картофи, моркови или макарони. Нишестето присъства в богатите на въглехидрати продукти, а по време на храносмилането глюкозата се абсорбира основно в тънките черва

***

Струва ми се, че информацията в този материал е много важна за хората с диабет, макар и не малка част от тях да са добре запознати с тези постулати и правила. Бих добавил нещо, което според мен е много важно и не бива да се забравя. Не трябва да се спира консумацията на сладки плодове – ябълки, дини, пъпеши, грозде, круши, смокини и др. Но те трябва да се консумират в умерени количества и консумацията на един плод – например една круша – да бъде разделена на 2, 3 или 4 приема през няколко часа. Това е особено важно при консумацията на диня и пъпеш. Най-подходящо е 1 нормален резен от тези плодове да се консумира за деня, разделен на 2-3 приема.

Овладяването нивото на глюкозата в кръвта и свеждането й до норма има многостранен положителен ефект. На първо място, изключва или силно редуцира вторичните увреждания на организма, присъщи за лошо контролирания диабет. Второ, тази ситуация води до подобряване качеството на живот на човека, в т.ч. и най-вече качеството на живот, свързано със здравето. Трето, от тук следва и подобряване на психичното здраве. Не на последно място, подобряват се всички показатели и/или характеристики на социално икономическия статус на човека, както и неговите социални контакти с типичното за него социално обкръжение. И още, подобряват се възможностите за елиминиране на всички затруднения и/или ограничения, породени от диабета при извършването на типичните за даден човек ежедневни дейности и изпълнение на социалните му роли.

С две думи: минимум усилия, максимум ползи.

Източник: Wojtasiński, Z. (2017) Badania: dieta niskokaloryczna może cofnąć cukrzycę. W: PAP/Rynek Zdrowia, z 08 października 2017 http://www.rynekzdrowia.pl/serwis-diabetologia/badania-dieta-niskokaloryczna-moze-cofnac-cukrzyce,177117,1016.html

Снимка: http://www.rynekzdrowia.pl/serwis-diabetologia/badania-dieta-niskokaloryczna-moze-cofnac-cukrzyce,177117,1016.html

доц. д-р Божидар Ивков

КОЛКО СТРУВА МНОЖЕСТВЕНАТА СКЛЕРОЗА (МС)?

09 понеделник окт. 2017

Posted by daroiw in Социология на медицината и Социология на инвалидността

≈ Вашият коментар

Етикети

cost, заетост; multiple sclerosis, качество на живот, множествена склероза, employment, разходи, quality of life

Разходите, свързани с множествената склероза са тясно свързани с прогреса на заболяването, а разходът на лични средства силно зависи от организацията на здравеопазването и достъпа до услуги, изяснява неврологът проф. Кшищоф Селмай по време на дебат в полския сейм. Според него ранната диагноза и ефективното лечение са ключови за здравето на човека и икономическата система.

МС-Marzena Sygut

ХРОНИЧНАТА ФИЗИЧЕСКА БОЛКА – ПОЛОВИ И ДЖЕНДЪР РАЗЛИЧИЯ

06 петък окт. 2017

Posted by daroiw in Социология на болката

≈ Вашият коментар

Етикети

джендър; chronic physical pain, пол, gender, хронична физическа болка, sex

Хроничната физическа болка е предмет и обект на изследване на редица медицински научни дисциплини, а също и на философията, антропологията, психологията и социологията. Едни от важните измерения на изследванията в тази област са свързани с половите и джендър различията. Още в самото начало е добре да се изясни съвсем накратко (за тези, които не са запознати с този въпрос) приликата и различията между двете понятия – „пол“ и „джендър“.

Най-опростено може да се каже, че понятието „пол“ се свързва с и отразява по същество онези биологични и физиологични характеристики (полови белези), които определят един човешки индивид като мъж или жена. Биологичните и физиологичните същностни полови характеристики не се влияят от социалния контекст, защото те са природно „дефинирани“, определени от природната същност на тези индивиди.

Докато понятието „джендър“ се свързва с и отразява установените социални роли, поведение, дейности и характеристики, възприети в дадено общество и смятани за присъщи на мъжете (например баща, съпруг, дядо и др.) или на жените (например майка, съпруга, баба и др.). Джендър характеристиките търпят пряко и много голямо влияние от цялостния социален контекст, от социокултурните, свързаните с традициите и др. фактори. Например ролята, социалния статус и социалните позиции на жените в различните общества са различни и са повлияни от множество социално-икономически (образование, доход, професионален статус и др.), демографски (например възраст, местоживеене) и други фактори.

Един пример: биологична категория „жена“ – и в древна Атина и съвременна Атина жената е имала ХХ хромозоми, малко тестостерон и т.н. културна категория „жена“ – в древна Атина е собственост на съпруга си, в Съвременна Атина е независимо юридическо лице (Ю. Н. Харари. Sapiens, с. 135)

Хроничната физическа болка също има своите полови и джендър специфики и различия. Това добре се вижда например в резултатите от изследванията на д-р Дженифър Кели (Jennifer Kelly) от Центъра за бихевиорална медицина в Атланта. Тя е изследвала начина, по който усещат хроничната физическа болка жените и мъжете.

Най-общо хроничната болка в тези изследвания е разбирана като болка, продължаваща повече от шест месеца, а предприетите терапевтични действия не са донесли резултати.

Хроничните болкови синдроми, които преживяват жените са резултат предимно от: фибромиалгия (генерализирана болка в мускулно-скелетната система), болки в коремната кухина, ревматоидни болки и мигрена. Много често тези болкови синдроми се проявяват заедно, имат способността да се провокират взаимно и да се засилват един друг, което в много голяма степен влошава цялостното качество на живот на жената, в т.ч. и най-вече качеството на живот, свързано със здравето.

Несъмнено много съществен и дори основен фактор тук е действието на хормоналната система, особено място в която имат естрогените. От дълго време е известно, че болките се засилват пред и в началото на менструалния цикъл при много момичета и жени. Забелязано е, че болковите синдроми са еднакво чести при момчетата и момичетата в периодите преди пубертета. По-късно обаче, жените значително по-често от мъжете, се оплакват от болки. Предполага се, също така, че хормоните имат влияние и върху ефективността на болкоуспокояващите лекарства и върху потенциалните възможности за проява на странични ефекти при използването им.

Заслужава тук да припомня мнението на Дейвид Морис, според когото „Болката е субективно преживяване, което се преживява само в самотата на нашите индивидуални умове“. И още: „Най-голямо значение при болката имат личните и социалните значения, с които ние и нашата заобикаляща ни култура ги натоварваме [1]. От тази гледна точка е много интересно да се проследят накратко резултатите от изследванията на д-р Кели отнасящи се до социалните и психологическите фактори, свързани със справянето с хроничната физическа болка.

Забелязано е, че жените са по-склонни да се концентрират върху негативните емоции, предизвикани от болката, докато мъжете придават по-голямо значение на физическото усещане на болката. Освен с биофизиологичните (полови) различия това се обяснява и с джендър различия и не на последно място с приписваните социални роли и образи на успелите жени и мъже в дадено общество, в които роли и образи обикновено болката отсъства.

Именно тези наблюдения са насочили изследователката да изведе някои предложения, които биха могли да повишат ефективността на лечението на хора, страдащи от хронична физическа болка. На първо място тя препоръчва хората да се ангажират с лечебния процес чрез физическа активност и правилна за конкретното здравословно състояние хранителна диета. Тя посочва, също така, голямата роля на психологическата подкрепа, както и прилагането на познавателни стратегии за справяне със себе си. Стратегии, които позволяват на човек да модифицира възгледите, вярванията, разбиранията си за болката и евентуално да се освободи от предразсъдъците и негативните си стереотипи. Според нея са подходящи релаксиращи тренинги и биофидбек, каквото и да означава това.

В отделни случаи, при наличие на чести паник атаки, страхови психози и др. е възможно да се включат антидепресанти в процеса на лечение.

***

От личен опит знам, че хроничната физическа болка, особено когато се придружава от постепенни, видими и загрозяващи изменения на тялото, може да доведе до остракизъм, социална изолация и изключване, етикетиране и стигматизация и други негативни социални явления. И тук джендър различията често са видими и осезаеми: тези негативни процеси по-често се случват на жените, отколкото на мъжете.

При наличието на хронична физическа болка е от голямо значение психическата устойчивост на човека, неговата психо-социална пластичност – способността за адаптация и реадаптация към личните си здравни проблеми и към реакциите на обществото към тях, както и уменията му да реконструира и променя – понякога през целия си живот – своите житейски цели, задачи и планове, както и средствата, с които може да ги постигне.

Животът, пълноценният живот с хронична физическа болка е възможен само ако той протича в непрекъсната интерпретация на собственото здравно състояние в контекста на социалната среда и обратното, от една страна, а от друга страна в непрекъснат процес на познаване на измененията – в собственото тяло, в собствените възможности, в динамичната социална среда и контекст. Тук голямо значение има също и непрекъсната борба срещу потенциалното отпадане на присъщи за даден човек социални роли, социалната и психологическата подкрепа на семейството и т.н.

За съжаление в един толкова кратък текст много въпроси и проблеми остават не само неизяснени, но дори и не са засегнати. Например за негативното влияние на героизирането или съжалението на околните към човека с хронична физическа болка. Но никой никога не е казвал, че да се живее с хронична физическа болка е лесно.

Източник: Doświadczanie bólu chronicznego. http://www.psychologia.edu.pl/obserwatorium-psychologiczne/1085-doswiadczanie-bolu-chronicznego.html

[1] Morris, D (1991) The Culture of Pain. University of California Press, Berkeley. рр. 14-15

доц. д-р Божидар Ивков

Категории

  • Актуални информации (181)
  • Анотации (46)
  • Будилчета (134)
  • Велики Бехтеревци (4)
  • Гласове от фейсбук (20)
  • Инвалидността през вековете (история на инвалидността) (2)
  • Мъдростта на Библията (2)
  • Невросоциология (5)
  • Невросоциология, невроетика и други невронауки (1)
  • Опити (388)
  • Пациентски бисери (10)
  • Политически наброски (7)
  • Преводи (23)
  • Публикации (2)
  • Самопомощ и групи за самопомощ (6)
  • Световна социологическа класика (15)
  • Светът на хората с ревматични заболявания (114)
  • Светът на хората със загуба на слуха (1)
  • Свободна наука (51)
  • Социология на болката (31)
  • Социология на медицината и Социология на инвалидността (92)
  • Философия, социология и антропология на медицината (13)
  • доц. д-р Веселин Босаков (73)
  • Uncategorized (14)

Полезни връзки

  • БСБББ – АС
  • Градът и селото – предизвикателствата на 21 век. Библиотека Омда, 2014
  • Електронна страница в помощ на хората с увреждания
  • Ивков, Б. (2010) Социален контекст на видимата инвалидност. Изд. "Омда"
  • ОПРЗБ
  • Публикации в Портал за литературно общуване на хора с увреждания
  • Публикации на Б. Ивков в бр. 6 и бр. 7 на списание "Балкани'21"
  • Публикации на Б. Ивков в Liternet
  • Светът на хората с ревматични заболявания. Издателство "Омда", София.
  • Списание на институт за модерността
  • Oбществени нагласи към равнопоставеността и дискриминацията. Роля на медиите за тяхното формиране. Изд. "Омда"

Посещения

  • 569 182 посетители

Архив

  • януари 2023 (9)
  • декември 2022 (6)
  • ноември 2022 (9)
  • октомври 2022 (14)
  • септември 2022 (7)
  • август 2022 (12)
  • юли 2022 (8)
  • юни 2022 (9)
  • май 2022 (9)
  • април 2022 (8)
  • март 2022 (8)
  • февруари 2022 (5)
  • януари 2022 (9)
  • декември 2021 (8)
  • ноември 2021 (5)
  • октомври 2021 (7)
  • септември 2021 (5)
  • август 2021 (4)
  • юли 2021 (7)
  • юни 2021 (10)
  • май 2021 (10)
  • април 2021 (10)
  • март 2021 (13)
  • февруари 2021 (11)
  • януари 2021 (9)
  • декември 2020 (11)
  • ноември 2020 (15)
  • октомври 2020 (15)
  • септември 2020 (7)
  • август 2020 (7)
  • юли 2020 (6)
  • юни 2020 (14)
  • май 2020 (8)
  • април 2020 (7)
  • март 2020 (10)
  • февруари 2020 (4)
  • януари 2020 (6)
  • декември 2019 (5)
  • ноември 2019 (3)
  • октомври 2019 (6)
  • септември 2019 (5)
  • август 2019 (4)
  • юли 2019 (12)
  • юни 2019 (9)
  • май 2019 (10)
  • април 2019 (11)
  • март 2019 (8)
  • февруари 2019 (6)
  • януари 2019 (13)
  • декември 2018 (9)
  • ноември 2018 (7)
  • октомври 2018 (13)
  • септември 2018 (9)
  • август 2018 (17)
  • юли 2018 (12)
  • юни 2018 (16)
  • май 2018 (16)
  • април 2018 (15)
  • март 2018 (14)
  • февруари 2018 (15)
  • януари 2018 (15)
  • декември 2017 (8)
  • ноември 2017 (9)
  • октомври 2017 (8)
  • септември 2017 (9)
  • август 2017 (11)
  • юли 2017 (11)
  • юни 2017 (8)
  • май 2017 (11)
  • април 2017 (9)
  • март 2017 (14)
  • февруари 2017 (9)
  • януари 2017 (14)
  • декември 2016 (6)
  • ноември 2016 (11)
  • октомври 2016 (6)
  • септември 2016 (11)
  • август 2016 (9)
  • юли 2016 (7)
  • юни 2016 (6)
  • май 2016 (6)
  • април 2016 (5)
  • март 2016 (4)
  • февруари 2016 (6)
  • януари 2016 (8)
  • декември 2015 (6)
  • ноември 2015 (4)
  • октомври 2015 (5)
  • септември 2015 (6)
  • август 2015 (5)
  • юли 2015 (9)
  • юни 2015 (5)
  • май 2015 (4)
  • април 2015 (5)
  • март 2015 (10)
  • февруари 2015 (7)
  • януари 2015 (7)
  • декември 2014 (8)
  • ноември 2014 (9)
  • октомври 2014 (8)
  • септември 2014 (8)
  • август 2014 (13)
  • юли 2014 (18)
  • юни 2014 (12)
  • май 2014 (10)
  • април 2014 (18)
  • март 2014 (22)
  • февруари 2014 (18)
  • януари 2014 (14)
  • декември 2013 (11)
  • ноември 2013 (20)
  • октомври 2013 (18)
  • септември 2013 (14)
  • август 2013 (9)
  • юли 2013 (9)
  • юни 2013 (9)
  • май 2013 (10)
  • април 2013 (7)
  • март 2013 (11)
  • февруари 2013 (8)
  • януари 2013 (8)
  • декември 2012 (11)
  • ноември 2012 (11)
  • октомври 2012 (16)
  • септември 2012 (13)
  • август 2012 (32)

Мета

  • Регистриране
  • Влизане
  • RSS фийд за записи
  • RSS фийд за коментари
  • WordPress.com

Блог в WordPress.com.

Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here: Cookie Policy
  • Последване Последвано
    • bozhidar ivkov
    • Join 40 other followers
    • Already have a WordPress.com account? Log in now.
    • bozhidar ivkov
    • Настройки на изглед
    • Последване Последвано
    • Регистрация
    • Влизане
    • Report this content
    • View site in Reader
    • Manage subscriptions
    • Прибиране на прозореца