Отново блестящ доц. Веселин Босаков.
ОПАКОВКАТА ПРОДАВА
Умственият му багаж
се състои от лъскав амбалаж!
РАЗСЕКРЕТЕНИ ГРАМИ В ЕПИГРАМИ
24 петък юли 2020
Posted in доц. д-р Веселин Босаков
Архиви за месец: юли 2020
НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ОТКРИТИЯ ЗА КОРОНАВИРУСА
21 вторник юли 2020
Posted in Актуални информации
На основа на данните от Южнокорейско проучване на близо 65 000 човека, се посочва, че отварянето на училищата, като част от „размразяването“ на социалния живот, може да доведе до нова вълна от епидемията от коронавирус.
Учените са установили, че децата под 10 години значително по-рядко се заразяват с коронавирус, в сравнение с останалите. Децата между 10 и 19 годишна възраст разпространяват заразата също толкова „успешно“, както и възрастните хора. Това откритие на учените насочва към извода, че отварянето на училищата може да доведе до възникване на нови огнища на зараза в дадени общности.
Има няколко изследвания от Европа и Азия, данните от които показват, че малките деца са по-малко податливи на заразяване и разпространяване на вируса. Но мнозинството от тези изследвания са проведени върху малък брой лица. Както отбелязва д-р Ashish Jha, директор на Harvard Global Health Institute, новите изследвания, проведени внимателно и върху много голяма популация променя тази представа.
Учените от Южна Корея са идентифицирали 5706 лица, който за първи път са съобщили за симптоми на Covid-19 между 20 януари и 27 март, когато училищата вече са били затворени и след това са проследили 59 073 контакти на тези хора.
Резултатите от изследването са обезпокоителни за по-големите деца. Учените са установили, че тийнейджърите са статистически дори по-склонни да заразяват други хора, в сравнение с възрастните. Те смятат, че това е възможно да е резултат от поведението на децата и да не е непременно свързано със спазването на необходимата хигиена.
***
Същевременно е установено на базата на изследване, за което съобщава Агенция Ройтерс, че интрабронхиален препарат, съдържащ интерферон бета, може да намали с 79%. риска от развитие на животозастрашаваща форма на COVID-19.
Интерферон бета е естествен белтък, произвеждан от клетки на бозайници, например фибробласти и макрофаги. Той има (между другото) противовирусно действие Някои болестни симптоми, такива като висока температура или мускулни болки, са предизвикани от създаването на интерферон по време на инфекция. Интерферон бета препаратите досега са използвани главно при лечението на множествена склероза (MS). Много вероятно е коронавирусът да инхибира производството на естествен интерферон бета.
Фирмата Synairgen Plc е съобщила в понеделник (20 юли), че проведените във Великобритания клинични изследвания са показали, че съдържащият интерферон бета препарат SNG001 намалява със 79% риска от тежко (оникновено изискващо използването на респиратор) протичане на COVID-19. Средното време, прекарано от пациента в болница, се съкратило от 9 на 6 дни.
Изследването е обхванало 101 пациенти с COVID-19, приети в 9 болници, съобщава BBC. На част от тях е подавано към белите дробове, под формата на аерозоли, съдържащия интерферон бета препарат SNG001, а на останалите е давано плацебо.
Това засега са предварителни резултати от изследванията и те все още не са публикувани в научните издания. Необходими са изследвания, включващи повече пациенти, но предварителните резултати се смятат за много обещаващи.
Източници: Rzeczpospolita/RZ (2020) Naukowcy: dzieci powyżej 10. roku życia zarażają koronawirusem jak dorośli. W: Rynek Zdrowia z 20 lipca. https://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/naukowcy-dzieci-powyzej-10-roku-zycia-zarazaja-koronawirusem-jak-dorosli,210248,11.html
PAP/RZ (2020) Interferon beta moźe zmniejszać ryzyko cięźkiego przebiegu COVID-19. W: Rynek Zdrowia z 20 lipsa https:// http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/interferon-beta-moze-zmniejszac-ryzyko-ciezkiego-przebiegu-covid-19,210257,11.html.
проф. д.с.н. Божидар Ивков
ДРАМИ В ЕПИГРАМИ
17 петък юли 2020
Posted in доц. д-р Веселин Босаков
Поредната порция епиграми на доц. Веселин Босаков – източник на жизнеутвърждаващ хумор.
ЕДИН НИ ТРЯБВА
Днес от гении – аман!
И нито един Томас Ман!…
доц. В. Босаков
БОЛЕЖКИТЕ НА „РИМСКИЯ“ ЕЛИТ: ОПЛАКВАНИЯ В ЛЕКАРСКИЯ КАБИНЕТ
11 събота юли 2020
Posted in Опити
– Аз съм голям болен…
– Трепери ми вътрешно тялото.
– Всички стави ми са отключени.
– Талпите на краката ме болят.
– От няколко дни имам задръжка на сърцето.
– Носът ми никак не предава слюнка към гърлото.
– Като пускам газове, ми се схваща левият крак.
– Получих удар в крака и ми се засегна мозъкът.
– Не се чувствам. Имам разстроен нервен възел.
– Краката ми се отлепват и главата ми залита на една страна.
– Страдам от двоен предвид.
– Имам дисперсия в сърдечната област.
– Аз съм задушно болна.
– Кат мъ отакози и мъ отцепява.
– Удължава ми се пулса в различни посоки.
– Да ми дадеш бележка да се изложа на гинуколог.
– Извадих се на апарат.
– Имам предсмъртно мъждене.
– Имам ишиас в рамото.
– Имам херпес със зестра.
– Мъжът ми страда от сърдечен бронхит.
Източник: https://rodopchani.bg/vic?id=75140
Болежките на „римския“ не-елит
– Докторке, боли ме в дупката на гъза…
– Докторе, нещо ми лази в ебалника…
РАЗКАЗИ ОТ ДРУГИ ВСЕЛЕНИ. ОЛИВЪР САКС И НЕГОВИЯ ПОГЛЕД ВЪРХУ НЕРВНАТА СИСТЕМА
05 неделя юли 2020
Posted in Анотации
Сакс, Оливър (2020) Мъжът, който взе жена си за шапка и други клинични истории. ИК „Изток-Запад“, София.
Оливър Сакс е известен британски невролог и невропсихолог, автор на множество популярни книги, които са преведени на повече от 20 езика. Две от тях – „Човекът, който взе жена си за шапка“ и „Антрополог на Марс“ – са световни бестселъри.
Интересно е, че книгата „Човекът, който взе жена си за шапка“ е написана още през 1971 година и има вече десет преиздания само на английски език, а също и многобройни преводи.
Това е потресаваща книга, която не оставя безразличен читателят. В нея са събрани историите на съвременни хора, борещи се с тежки и необичайни нарушения на психиката. Както сам О. Сакс пише: „… болестта никога не представлява просто недостиг или излишество – при нея винаги има реакция от страна на поразения организъм или индивид, който се опитва да възстанови, замести, компенсира, съхрани идентичността си. Способите за това може да са много странни…“. И малко по-късно напомня нещо много важно: „Макар често да са в конфликт, силите на патологията и на съзиданието – колкото и да е странно – понякога влизат в тайно съгласие“.
Това е книга за хора, които се борят да оцелеят и да живеят в условия, съвършено невъобразими за здравите хора; за мистиката на миналото, за виденията, които съвременната наука уверено диагностицира като тежки неврози.
Сакс разкрива и описва странни, трудно постижими отношения между мозъка и съзнанието и го прави достъпно, живо и интересно. И още нещо важно. Книгата е пропита с човещина и хуманизъм, с внимание, грижа, разбиране и желание да се помогне на болния, на страдащия човек. Сякаш между другото, Сакс критикува днешната „студенина“ на медицината, емпиризмът й, инструменталното й отношение към пациента и неговата деперсонализация. Ето какво пише Сакс по отношение на историята на болестта на даден човек:
„Подобни описания са форма на естествознанието – но те не ни разкриват нищо за индивида и неговата история, за личността и нейните преживявания по време на сблъсъка с болестта и борбата за живот. В съвременната строга история на случая (или анамнеза) няма „субект“, за него само е загатнато с някоя бегла фраза („тризомник албинос, женски пол, двадесет и една годишна възраст“), която със същия успех би могла да послужи и за плъх. За да бъде върнат в центъра човешкият субект – страдащият, изтерзан, борещ се човешки субект, – е необходимо да придадем дълбочина на историята на болестта, да я превърнем в повествование или разказ. Чак тогава на фона на болестния процес ще се открои онзи „кой“, реалният човек, пациентът, който е във взаимодействие с болестта, с физическото“.
За мен бе интересно да разбера, че Реймънд Барфилд (лекар и писател) казва за О. Сакс, че той по нов начин е определил работата на нервната система и че идеите му са се превърнали в предвестник на широкото днес движение в западната медицина – наративната медицина, която в България е почти непозната. Това е медицината, която е поставила наратива на болния, неговия опит и идеи в център на лечението.
Ще завърша с още един цитат от книгата на Сакс:
„Според емпиричната наука надмогването на хаоса бе невъзможно – но емпиричната наука, емпиризмът изобщо, не отчита наличието на душата, не взема предвид онова, което съставлява личното битие. Случаят на Джими съдържа не само клиничен, но и философски урок: независимо колко тежки са пораженията и личностния разпад вследствие на синдрома на Корсаков, деменцията или друго подобно злощастие, винаги съществува възможността за реинтеграция на личността посредством изкуството, причастието, досега с човешкия дух“.
Позволявам си да препоръчам книгата, освен на моите приятели и читатели, на всички лекари, за които пациентът е на първо място човек, а не е само обект на изследване.
За мен книгата наистина е потресаваща именно с историите на хората и е още едно доказателство за правотата на моята парафраза на една мисъл на Августин Блажени:
Когато не ме питат, какво е инвалидност – знам. Когато ме питат – не знам.
Освен всичко друго, книгата на Сакс е необоримо доказателство за многообразието на формите, проявите, и последиците, които поражда инвалидността.
проф. д.с.н. Божидар Ивков
ОТ ХУМОР, САТИРА И ЗАБАВА, ЗНАЙТЕ, ЧЕ НЯМА ИЗБАВА
04 събота юли 2020
Posted in доц. д-р Веселин Босаков
bozhidar ivkov 