РЕВМАТОСЕКСОЛОГИЯ

Етикети

ревматосексология, reumatoseksologia;

В брой 3, том 48 на полското списание „Ревматология” е поместена редакционната статия на проф. Еугениуш Кухаж „Ревматосексологията: въведение в интердисциплинарна проблематика”[1]. И тъй като подобни текстове почти не могат да се видят в България реших да представя на своите читатели статията, още повече, че това е един чудесен и много полезен текст.

Още във въведението проф. Кухаж казва нещо много важно и което преминава като червена нишка през целия текст: „Сексуалността е съществена, естествена и вродена функция (к.м.-Б.И.) на човешкия организъм. Тя притежава биологическо, психично, социокултурно и хедонистично[2] измерение. Човекът се отличава с осъзнаване на собствената си сексуалност, което означава, че тя носи в себе си социално-културно измерение и зависи от светогледа и признаваните етични ценности”[3].

Какво представлява сексуалността на човека? Дефиницията на сексуалността в своята пълнота се появява през 2005 г и звучи по следния начин:

 

„Сексуалността е централен аспект на това да бъдеш човек през целия си живот, обхващащ: сексът, половата идентификация и роля, сексуалната ориентация, еротизмът, желанието, интимността и репродукцията. Сексуалността е преживявана и изразявана в мислите, фантазиите, преживяванията, вярванията, ценностите, поведението, ролите и връзките. Сексуалността възниква при взаимното влияние на биологически, психологически, социални, икономически, политически, културни, еротични, правни, исторически, религиозни и духовни фактори ”.[4]

 

Сексуалността, разбирана в широк смисъл, е предмет и обект на изследване на сексологията, която от своя страна е медицинска дисцплина, стояща близо до психологията, социологията и антропологията.

В медицинската сексология съществуват различни специфични направления, които изучават сексуалното здраве на хората с различни болести. Вероятно не е изненада, че най-голямо внимание е посветено на кардиосексологията[5].

Ревматосексологията – темата на този материал – е специална научна дисциплина, която се занимава със сексуалното здраве и възникващите в тази връзка смущения и тяхното лечение, при хора с ревматични заболявания, в т.ч. „влиянието на тези болести, диагностични методи, лечение, както и техните последици за такива аспекти на сексуалното здраве, като сексуално развитие, сексуални потребности, желание, сексуално поведение, постигане на сексуална удовлетвореност, партньорски релации”[6].

Трябва да се има предвид, че ревматосексологията, като клинична дисциплина, насочва своето внимание към болния, за да се опита да разреши здравните проблеми, свързани със сексуалното здраве, както и методите и средствата за тяхното лечение. Не по-малко важна тук е профилактиката.

Тази клинична дисциплина се развива в тясна връзка с ревматологията и обръща голямо внимание на проявите на различните ревматични заболявания. Смята се за интердисциплинарна специалност.

 

Необходимо ли е да се развива ревматосексологията

Известно е, че броя на хората с ревматични заболявания е голям и показва тенденция на увеличаване. С голяма степен на вероятност може да се приеме, че около 1,5% от населението на страната (т.е. около 110 000 човека) има една или друга ревматична болест. Много често, както вече е известно, тези болести се появяват при хора на възраст 30–55 години, дори и по-рано.Смята се, че жените боледуват около 4 пъти по-често в сравнение с мъжете, независимо от някои изключения като при болест на Бехтерев например[7].

Тези фрагментарни данни подсказват, че една голяма част от българите с ревматоиден артрит или болест на Бехтерев например (двете най-разпространени ревматични заболявания), намиращи се в репродуктивна възраст, често се сблъскват с някаки проблеми, свързани със своето сексуално здраве, а то от своя страна се превръща в една от най-важните сфери на живота им. Проф. Кухаж отбелязва нещо много важно:

 

„… сексуалността се отнася до целия живот на човека и смущенията в нея могат да се проявят във всяка възраст”[8]

 

Това, както и оскъдните епидемиологични данни за разпространеността на ревматичните заболявания, предопределя важността и значимостта на ревматосексологията и помощта, която тя може да окаже. При наличието на около 200 ревматични болести, с различна изява на множество функционални дефицити, може да се очаква, че при хората с ревматични заболявания ще се проявяват доста различни смущения и проблеми със сексуалността и сексуалното здраве, защото те са свързани причинно с основното заболяване. Безспорно е, че тези проблеми, могат да се проявят независимо от ревматичните болести, „но тяхното протичане и възможности за лечение могат да бъдат ограничени или да изискват модификация поради изявата на ревматичното заболяване или поради последици от тяхното лечение”[9].

 

Проблеми, с които се сблъсква ревматосексологията

Ревматичните заболявания предизвикват множество промени в женската сексуалност, отнасящи се до потребностите в тази сфера, идентификация на тези потребности, личностните и биологическите черти, както и до семейните и социалните отношения. Тук се намесват и етични въпроси, свързани с религиозни ценности. При настъпване на видими промени в тялото може да се изяви намаляване на чувството за привлекателност, стесняване на приятелския кръг и на заниманията в него и др. При тежко протичане на ревматичното заболяване жените се нуждаят от чужда помощ при извършване на ежедневни дейности и дори при поддържане на личната хигиена, което също оказва влияние върху тяхната сексуалност[10]. Негативното отношение на обкръжението към промените в тялото може да се превърне в повод за депресивни състояния, което от своя страна също е причина за проблеми със сексуалността.

Известно е, че ревматичните болести влияят върху формата и външния вид на тялото в различна степен. „Това е процес, частично действителен и частично свързан с прекомерното му усещане от човека”. Някои заболявания, като склеродермията например, оказват силно влияние по посока на поява и задълбочаване на негативни промени във външния вид на тялото. Промени могат да настъпят и при лечението с кортикостероиди – например промени в чертите на лицето.

Важни елементи на женската красота са дължината на крайниците и тяхната съразмерност с цялото тяло. За никого не е тайна, че отдавна дългите крака, средно широките бедра и тънката талия са елементи на женската физическа атрактивност. Например хондродистрофията и други вродени заболявания се свързват с изменения точно на тези елементи на сексуалната атрактивност и красота.

Смята се, че много болести редуцират репродуктивните възможности на жените. Голяма част от медикаментите, с които се лекуват ревматичните заболявания, имат установено тератогенно въздействие (т.е. увреждат плода) и това налага използването на контрацептиви. И тук възникват определени въпроси и проблеми – прилагането на контрацепция зависи от вида на заболяването, „сексуалното образование на пациентката и нейния партньор, както и от възгледите за контрацепцията”. Например някои методи за предпазване от бременност не са подходящи при дадени заболявания – хормонални средства с високо съдържание на естроген и прогестерон не са подходящи при жени с системен лупус еритематозис[11].

Съществуват промени, които засягат половия живот на човека с ревматично заболяване. Става дума за синдрома на сухота на влагалището или язви на лигавицата на гениталиите и др. Те предизвикват болка при полов контакт. Освен това ставите и мускулни промени, водещи до функционален дефицит, могат да направят невъзможно прилагането на една или друга сексуална поза.

При много ревматични заболявания се наблюдават съдови промени. Те могат да предизвикат психични проблеми например при т.нар. невролупусили да породят системен васкулит. Съдовите проблеми имат важна роля при смущения в ерекцията особено при болни от склеродермия и т.н. Допълнителни фактори могат да бъдат полиневропатията, влияние на медикаменти и др. Трябва да се има предвид, че много ревматични заболявания се придружават от промени в настроението и други психични промени, което също оказва влияние върху сексуалността.

Особено важно, според мен, е въздействието на промените в стойката на тялото и физическите му възможности, предизвикани от ревматичните болести.Обикновено тези промени имат негативно влияние върху чувството за атрактивност на болните и върху тяхната сексуaлност.

 

Какви са целите на ревматосексологията?

Основните цели на съвременната терапия при ревматичните заболявания е овладяване на болката, предотвратяване на инвалидизацията, както и контрол върху структурните изменения, запазване на максимално възможното функционално състояние на човека и непроменена продължителност на живота. Всичко това е свързано с качеството на живот на болния. Смята се, че доброто качество на живот означава „възможност за запазване на между човешките отношения, запазване на професията и работното място и самостоятелност при извършване на ежедневните дейности… Задоволяването на сексуалните потребности представлява важна част от качеството на живот. Сексуалността трябва да се разбира в широк смисъл, т.е в психологически, биологически и социален аспект”[12].

За съжаление ревматичните болести влияят върху всички равнища на сексуалността. От много голямо значение е, човекът с ревматично заболяване да получи подходяща и своевременна помощ при решаване на личните си сексуални проблеми, а не повечето от аспектите на сексуалността да бъдат пренебрегвани за сметка на лечението. Времето на декартовото разделение в медицината отдавна е отминало и това трябва ясно да се разбира и от лекарите, и от пациентите.

 

Практически проблеми на ревматосексологията в България

Трудно ми е да кажа, колко лекари-сексолози работят в България. Доколкото ми е известно вече има достатъчно клинични психолози. И все пак, достъпът до клиничен сексолог е силно затруднен вероятно по две основни групи причини: финансови и социокултурни. Много е вероятно самите сексолози слабо да познават ревматичните заболявания.

Поне на мен не ми е известно в България да има специалисти ревматосексолози. Още по-малко ми е известно да се придава съответното значение на сексуалните проблеми при този род заболявания.

Подобно на ситуацията в Полша, за която говори проф. Кухаж, и в България съществуват психологически и свързани с традициите ограничения, които затрудняват контактите между лекарите и пациентите по отношение на сексуалните проблеми. „От една страна болния най-често се бои да попита лекаря за тези проблеми, което произтича от бедния речник или от традициите, а също и от факта, че лекарят може да бъде от противоположния пол или на различна възраст. От друга страна ревматолозите почти винаги омаловажават или маргинализират сексуалните проблеми на пациента си”[13]. Добрите клинични резултати, подобрението в здравословното състояние на болния, дори неговото завръщане на работа и към извършването на ежедневните дейности още не означава постигането на оптималното ниво на качество на живота за болния, ако сексуалните проблеми остават и тормозят човека с ревматично заболяване. Това винаги ерозира здравето му и усилията на лекаря и може да има непредвидими последици за болния.

 

Заключителни бележки

Засега ревматосексологията за нашите условия остава по-скоро екзотична прищявка, отколкото осъзната необходимост. Днес не се знае доколко ревматичните болести увреждат сексуалността и сексуалното поведение на хората с ревматични болести. Още по-малко се знае дали сексуалните проблеми могат да бъдат фактор – основен или придружаващ – при активизирането на болестта.

Вероятно е необходим по-голям обмен на знания между сексолози и ревматолози за благото на пациентите.

Ревматосексология. Това може да предизвиква иронична усмивка по лицата на ревматолозите, а и на самите болни. Има обаче прости истини и факти, които съществуват независимо дали признаваме това или не, дали ги виждаме и разбираме или не. Те не се заличават, не престават да съществуват от премълчаването им. Единствената последица е задълбочаването на проблемите.

Осъзнатата сексуалност е една от най-значимите човешки характеристики. Отношението ни към собствената ни сексуалност и към тази на околните е мерило за нашата ценностна йерархия и система, за това доколко изобщо сме човеци или сме си останали членове на животинското царство.

доц. д-р Божидар Ивков

---

[1] Настоящият материал е изгарден изцяло върху нея: Kucharz, Eugeniusz J. (2010) Reumatoseksuologia: wprowadzenie do problematyki interdyscyplinarnej. W: Reumatologia, Vol. 48, tom 3, ss. 155–158.

[2] Хедонизъм (от гръцки: ἡδονισμός [hēdonismos], от ἡδονή [hēdonē] „удоволствие” + наставка –ισμός [ismos] „изъм”) е школа в етиката, според която удоволствието е единствената съществена ценност. Eтическо учение, според което най-висшата цел на човешкия живот е удоволствието и насладата в противовес на аскетичния живот. Хедонизъм – това е термин с гръцки произход, който означава наслада. Виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

[3] Reumatoseksuologia: wprowadzenie do problematyki interdyscyplinarnej. W: Reumatologia, Vol. 48, tom 3, s 155.

[4] Пак там, с. 155. Това е цитат по: Lew–Starowicz, Z., K. J. Filipiak, A. Januszewicziwsp. (2009) Kardioseksuologia. MedicalEducation, Warszawa.

[5] Пак там, с. 155. Цитат по: Lew–Starowicz, Z., K. J. Filipiak, A. Januszewicziwsp. (2009) Kardioseksuologia. MedicalEducation, Warszawa.

[6] Пак там, с. 156.

[7] Много е вероятно дори при това заболяване да протича процес на феминизация на болестта, за което вече съм писал на друго място.

[8] Reumatoseksuologia: wprowadzenie do problematyki interdyscyplinarnej. W: Reumatologia, Vol. 48, tom 3, с. 156.

[9] Пак там, с. 156.

[10] Пак там, с. 156. Тук проф. Кухаж се позовава на: VanBerlo, W., H. B. vandeWiel, E. Taaletal. (2007) Sexual functioning of people with rheumatoid arthritis: a multicenter study. In: Clin Rheumatol, Vol. 26, pp. 30-38. // Van Berlo, W., Р. Vennix, J. J. Rasker et al. (1999) Rheumatic diseases and sexuality: a review of the literature. In: Rheum Eur, Vol. 28: 113-117.

[11] Пак там, с. 157

[12] Пак там, с. 157

[13] Пак там, с. 157-158

Advertisements

СЕКС, СЕКСУАЛНО ЗДРАВЕ И ХРОНИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ.

Етикети

chronic diseases, секс, сексуално здраве, хронични болести; sec, sexual health

За първи и последен път си купих порно вестник през лятото на 1992 година. Бях провокиран от едно малко, доколкото си спомням „сбутано” в долния десен ъгъл на началната страница заглавие от рода на „Секс и инвалидност”. Авторът – известен български сексолог – разказваше впечатленията си от поредния световен конгрес по сексология и акцентираше на значимостта на сексуалното здраве при хората с хронични заболявания и инвалидност. Дали това бе „първата птичка”, предизвестяваща началото на трудното и продължително разрушаване на табутата въобще, свързани със секса, особено със секса на хората с увреждания, и адекватното възприемане на значимостта на сексуалното здраве? Не зная. А и това едва ли е най-важното. Важното бе, че дори в малка България започвахме – срамежливо и „под сурдинка” – да говорим за един изключително важен аспект от нашето здраве – сексуалното здраве.

***

В поредния номер на полския здравен портал „Пазар на здравето” е публикуван материал на Катажина Рожко озаглавен: „Да поговорим за секса… със семейния лекар”[1], като акцента е поставен върху женската сексуалност.

Според д-р Кшиштоф Новошелски сега е времето за „разрушаването на табутата и за разговор на тема сексуалността на човека и по-специално на жената”[2].

Още в началото на материала става въпрос за изработен въпросник[3], достъпен в интернет. Този въпросник, създаден на основата на подобна анкетна карта на Международната организация за сексуална медицина, се състои от 19 затворени въпроса, които се отнасят и до честотата на изпитваното сексуално желание или трудностите, изпитвани при достигане до оргазъм.

Целта му е да служи на лекарите от всяка специалност, най-вече на гинеколози, интернисти и семейни лекари като скрининг на сексуалните проблеми.

„Сексуалността е един от елементите на здравословния живот. В много случаи сексуалните смущения могат да изпреварват появата на болести – например при мъжете най-често първо се появяват смущения в ерекцията, а след това диабет. И обратното, при болни от диабет високото кръвно налягане и сексуалните смущения могат да бъдат последица от увреждания и терапии”, пояснява д-р Новошелски. Той подчертава, че в последния случай ако не се стигне до възстановяване на сексуалните възможности, то успехът на терапията е непълен.

Според акушер-гинекологът в Полша все още малко се говори за сексуалността, а ако все пак това се случва то най-често е свързано основно със сексуалните смущения, като педофилията например.

Проф. Адам Виндак – национален консултант по семейна медицина – смята, че семейния лекар е специалистът, който най-често е с пациента и то в продължение на много години. През това време той натрупва знание за болестите и проблемите на пациента си, създава отношения, които се основават върху взаимно доверие.

„Семейният лекар е длъжен да разглежда проблемите на своя пациент в рамките на биопсихосоциалния модел, да вижда не само нивото на кръвното му налягане на апарата за неговото измерване, но и аспектите на неговия ежедневен живот. Много оплаквания имат своите основи в психосоциалните проблеми, а без подходящата информация е трудно да се постави правилната диагноза” – казва проф. Виндак.

Тук ще отворя една скоба. Тази картина, напомняща романите на Арчибалд Кронин[4], ми е позната от времето 1966-1986 г., когато нашия участъков (тогава така се наричаха личните лекари) лекар правеше поне два пъти в годината – извън другите повиквания, „профилактични” визити в домовете на хората с хронични заболявания. Спомням си, че този човек познаваше детайлно не само заболяванията на своите пациенти, но и историята, начина и качеството им на живот[5]. След 1995 година и особено през новото хилядолетие – изразявам мое лично мнение – рядко има лични лекари, които да полагат такива грижи за пациентите си, за каквито говори проф. Виндак.

Според лекаря Индексът за сексуалните функции на жената (въпросникът, за който става дума малко по-горе) би могъл да бъде използван от семейния лекар с цел да се улесни започването на разговор в една толкова деликатна сфера.

За проф. Збигнев Гачионг въпросите, свързани с качеството на интимния живот, са част от основното изследване и в него няма нищо извънредно при отношенията лекар-пациент.

Според сексологът проф. Збигнев Издембски семейните лекари се концентрират върху физическото здраве, по-рядко върху психичното. Забравят обаче, че има такава категория като „сексуално здраве”. Не питат например пациентките си за удовлетворението от сексуалния им живот, за изпитваните затруднения от съвместното съжителство, от изпитването на болка по време на половия контакт, за наличието на сухота във влагалището и т.н. Според специалиста много пациентки не само, че не знаят, че могат да говорят за това със семейния си лекар, но мълчат и в гинекологичния кабинет.

Проблемите на сексуалното здраве се отнасят и за мъжете. „например пациент, боледуващ от депресия и приемащ антидепресанти трябва да бъде осведомен за очакваните положителни резултати от терапията, но и да бъде информиран, че при приемането на такива лекарства има вероятност либидото му да се понижи. По време на лечението е възможно да се снижи желанието за секс, но само докато се ползват лекарствата. Така пациентът ще има по-добра мотивация за лечение”.

Накрая лекарят обобщава: „Сексуалността има голямо влияние върху нашето самочувствие. Може да ни достави много радост, но може да бъде и доста деградираща”.

***

Сексуалността оказва влияние не само върху нашето самочувствие.

Като се оставят настрана грубоватите и често вулгарни шеги на тази тема, ще се разбере, че много често сексуалността е „ябълката на раздора” при много семейни, професионални и други междуличностни конфликти и проблеми.

Особено сериозни проблеми могат да възникват при наличието на по-тежки хронични заболявания, при които се прилагат и много „агресивни” терапии. Тогава соматичните проблеми, прониквайки в социалните релации, могат да нанесат твърде сериозни и далеч отиващи социални увреждания – на индивида, на партньора и на най-близкото им обкръжение.

Проблемите със сексуалното здраве винаги означават и проблеми с качеството на живот.

И все пак нека завърша този кратък материал оптимистично. По-добре е да се случва това, за което говори Уди Алън („Сексът беше толкова добър, че дори съседите запалиха по цигара”), отколкото това, за което признава Файлис Дилър („Ужасно нещо ми се случи миналата нощ – нищо”).

доц. д-р Божидар Ивков

---

[1] Roźko, K. (2014) Porozmawiajmy o seksie… z lekarzem rodzinnym. Rynek zdrowia, 25.01.2014. [on-line –http://www.rynekzdrowia.pl/Uslugi-medyczne/Porozmawiajmy-o-seksie-z-lekarzem-rodzinnym,137721,8.html

[2] Пак там.

[3] http://www.indeksseksualnykobiety2013.com

[4] Арчибалд Джоузеф Кронин(19.07.1896 – 6.01.1981), е шотландски писател. Сред най-известните му романи са: „Замъкът на шапкаря” (1931), „Цитаделата» (1937), „Дървото на Юда”(1961), „Пътят на доктор Шенън” и др.

[5] Става дума за известния по онова време в цяла Красна поляна д-р Балабанчев. Никога не чух някой да се оплаче от него – от отношението му към хората или от погрешно поставена диагноза. Възрастните хора в квартала казваха: „На него и „дрипите” му са докторски”, т.е. това е човек, роден с огромна дарба да бъде лекар.

ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ И СТЕРЕОТИПИ КЪМ ИНВАЛИДНОСТТА И ХОРАТА С ОГРАНИЧАВАНИ ВЪЗМОЖНОСТИ

Етикети

disability; uprzedzenia, инвалидност; prejudices, предразсъдъци, niepełnosprawność, стереотипи, stereotypes, stereotypy

Предразсъдъците и негативните стереотипи спрямо инвалидността и хората с ограничавани възможности[1], са две от най-трудно преодолимите комплексни социални бариери пред хората с физически, сензорни и умствени увреждания, водещи до състояние на инвалидност.

В нашето ежедневие често използваме тези понятия. Понякога правилно, понакога – не. Тук ще се опитам накратко да обясня разликата между двете понятия, както и да посоча основните предразсъдъци и стереотипи към инвалидността и хората с ограничавани възможности.

Предразсъдъкът представлява емоционален елемент на отношението (нагласата) към даден човек или социална група. Обикновено той се дефинира като негативно или враждебно отношение спрямо хора, които се причисляват към определени социални групи. Това негативно или враждебно отношение е основано едиствено на факта, че тези хора са членове на дадената социална група.

С предразсъдъците най-често имаме работа, когато срещаме негативно определение и отношение към представители на малцинствени групи – например роми (всички крадат; мързеливи са и т.н.), лица с различна сексуална ориентация, или лица с някакво увреждане. Предрасъдъците са не само негативно, но и нерационално отношение, защото се основават на фалшива или на не изцяло истинна информация.

Стереотипът е познавателен елемент на отношението (нагласата) към даден човек или социална група. Дефинира се като генерализация (обобщение) на негатвини черти, приписвани на членовете на дадена социална група. Приписването на тези черти на всички членове на групата, независимо от действителността и съществуващите различия, показва стереотипност в мисленето. Стереотипите се предават чрез социализацията, пропагандата и масмедиите. Те не са резултат от непосредствени контакти с лицата или групите, за които се отнасят[2].

Част от хората с ограничавани възможности често притежават черти, които са различни от приетите стандарти в дадено общество на здравите. Те се разглеждат като малцинствени групи, силно отличаващи се на фона на здравото мнозинство. Известно е, че хората имат склонността да надценяват проявата на отличаващи, екстремни черти в малките групи. Стереотипите най-често се основават на непроверени емпирично устни твърдения, а една част от хората с ограничавани възможности имат ограничени възможности да влизат в непосредствени взаимоотношения със здравите хора. Затова те не могат напълно да разкрият себе си, своите предимства, възможности и ограничения. Така се зараждат стереотипите и стереотипното мислене спрямо тях. Наличието на „тотални” генерализации(черта на стереотипите), води до там, че към лицата с видими и по-тежки увреждания, се проявява отношение като към по-слаби и с по-малки възможности във всички аспекти на тяхното функциониране.

Една от важните черти на стереотипите е, че при тях не се оценяват адекватно индивидуалните различия в дадена категория хора. Социалните психолози и педагози смятат, че оттук произлиза и толкова често срещаната едностранна, негативна представа за всички хора с ограничавани възможности.

„Непознаването на конкретни лица с определена инвалидност и страхът от тях води до това, че широко разпространение получават твърдения от рода на: „щом като го е ударила така съдбата, сигурно си го е заслужил”, „инвалидите не трябва да създават семейства и да имат деца” и др.п. Надценяването на разликите между здравите и хората с ограничавани възможности води до затвърждаване на позитивния образ на здравите. Оттук и често чуваното мнение, като: „инвалидите най-добре се чувстват, когато са сред себеподобни” или „хората с ограничавани възможности избягват контакт със здравите”. Такива стереотипни твърдения обосновават и затвърждават господстващата сегрегация и изолация на хората с ограничавани възможности. Те са причината да не се усещат неприятния дисонанс и угризенията на съвестта”[3].

Група полски изследователи, като изследват отношението на полското общество към инвалидността и хората с ограничавани възможности, идентифицират няколко основни типа стереотипи:

„– човекът с увреждане = социално безполезен, неспособен да бъде обществено полезен;

– човекът с увреждане = обременен е с някаква вина (лична или на свои близки и заради нея е наказан);

– човекът с увреждане = жертва на съдбата, белязан от боговете;

– човекът с увреждане = няма право да реализира личните си житейски цели, аспирации и мечти;

– човекът с увреждане = пречи на другите, затруднява живота им, дори намалява техните шансове за оцеляване;

– човекът с увреждане = затворен характер (сърдит, агресивен);

– човекът с увреждане = срам за своите близки;

– човекът с увреждане = нещастен, отхвърлен, маргинализиран, достоен за съжаление”[4].

При провеждането на изследване върху проблемите на социалното включване на хората с ограничавани възможности, успях да идентифицирам множество стереотипи, които могат да се обобщят и групират по следния начин:

– хората с ограничавани възможности са по-скоро безполезни за обществото,

– хората с ограничавани възможности представляват тежест,

– хората с ограничавани възможности по-скоро пречат на останалите

– имат тежък и труден характер, не са комуникативни,

– те са нещастни, отчуждени и затворени в себе си[5].

Важно е да се отбележи, че с времето предразсъдъците и стереотипите спрямо инвалидността и хората с ограничавани възможности търпят – макар и много бавна и трудна – промяна. Посоката на тази промяна – задълбочаване и засилване на предразсъдъците и стереотипите или тяхното преодоляване – зависи в много голяма степен и от хората с ограничавани възможности.

доц. д-р Божидар Ивков

---

[1]В българското общество понятията „инвалид” и „инвалидност” бяха заменени – според мен погрешно – с понятията „човек с увреждане” и „увреждане”. Тук няма да изяснявам защо смятам новите понятия за погрешни и подвеждащи в този им начин на употреба. Само ще кажа, че използвам понятията „инвалидност” и „хора с ограничавани възможности”. Възприемам точно тази терминология по две основни причини. 1) използвайки понятието „възможности” аз се позовавам на коцепцията на Амартия Сен за възможностите и 2) изхождам от разбирането, че всяко състояние на инвалидност е амбивалентно, т.е. биосоциално и/или социобиологично. От една страна то поражда функционални дефицити, причинени от заболяванията на тялото и последвалите увреждания на определени системи или органи. Именно тези функционални дефицити ограничават възможностите на всеки индивид да извършва ежедневните си дейности и да изпълнява присъщите за него социални роли. От друга страна инвалидността е социално конструиран феномен и зависи от смисъла и значенията, които се придават в обществото на един или друг вид заболяване и състояние на инвалидност. Тези смисли и значения оформят и отношението на обществото към инвалидността и като създават различни по своята същност социални бариери – видимите измерения на социалното отношение, те ограничават възможностите на индивида в социален план да функционира нормално, в смисъла, който се придава на този термин във всяко общество. С други думи, състоянието на инвалидност се поражда и от уврежданията на тялото, и от социалното отношение на хората към тези увреждания и дефицити.

[2]Виж Тодорова, Е. (1999) Реалната помощ. „Албатрос”, ВСУ „Черноризец Храбър”, Варна.

[3]Kirsten J. (1997) Stereotypy i uprzedzenia dotyczące osób niepełnosprawnych. W: Problemy Rehabilitacji Społecznej i Zawodowej, nr 4 (154), s. 9-19.

[4] Chodkowska, M., S. Byra, Z. Kazanowski, D. Osik-Chudowolska, M. Parchomiuk, B. Szabała (2010) Stereotypy niepełnosprawności. Między wykłuczeniem a integracja. Wyd-wo Uniwersytetu Marii Cutie-Składowskej, Lublin, s. 14.

[5]Ивков, Б. (2013) Изследване по проблемите на социалното включване на хората с увреждания чрез заетост. НФРИ, София. [http://nfri.bg/documents/biblioteka/IZSLEDVANE–LAST.pdf], с. 36-37

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИЦТАТИ ОТ КНИГАТА НА ФРАНЦ КАФКА „ПРОЦЕСЪТ”

Етикети

Кафка, Процесът, парафрази; Kafka, paraphrases, The Trial

Лесно е да обичаме тези, които си тръгват. Има хора обаче, които не са способни дори на това.

***

Човек, който търси прекалено много подкрепа и помощ от другите незабелязва, че я получава само докато това обслужва интересите им.

***

Пледирате за почтенност и законност, а сте толкова безчестни и сте погазили всички закони в такава степен, че това просто не се побира в ума.

***

Има хора, които произнасят само присъди – неочаквано, по всяко време и когато това им доставя удоволствие. Престъпници с одежди на морални съдници.

***

Нахвърлиха се върху тях в кревата, а сега ги съдят, че са без фракове!

***

Единственият начин да се спасиш от „лавината” на агресивната простотия, е като й направиш път да мине и й обрнеш гръб. Единственото „оръжие” срещу посредствеността е безразличието.

***

Разбира се, всеки може да оценява себе си, както поиска. Самохвалството не е приятел с доброто и честността.

***

Нападният от комари, опръсканият с мърсотията на подлостта и посредствеността не трябва да спира на половината път. Безсмислено е във всяко отношение.

***

Те никога не са били откровени, никога не са говорели честно, прехвърляйки собствената си пошлост на гърба на другите. Затова те нямат право да се оплакват от това, което самите те правят. Но само се опитайте да им го обясните.

***

Дори красивата жена не е в състояние да повлияе положително на посредствения мъж. Особено, когато е бил изоставен от жена именно защото е посредствен.

Божидар Ивков

ДЕДУКТИВНИЯТ МЕТОД НА АРТЪР КОНАН ДОЙЛ И… МЕДИЦИНАТА

Етикети

Конан Дойл, Шерлок Холмс, дедуктивен метод, медицина; Conan Doyle, medicine, Sherlock Holmes deductive method

Любителите на сър Артър Конан Дойл и неговите незабравими герои Шерлок Холмс и д-р Уотсън знаят, че писателят е имал добра медицинска практика и е обичал пътешествията.

А. К. Дойл е роден в семейството на художника Чарлз Дойл на 22 май 1858 година в Единбург. Детството на писателя е белязано от бедността. Възпитанието му паднало на плещите на неговата майка – Мери Дойл. Според спомените на А. К. Дойл тя била блестящ разказвач и винаги, когато имала време разказвала на децата си приказки за рицари, далечни страни и приключения.

Богати роднини на майката поемат образованието на малкия Артър и той завършва йезуитски колеж, след което постъпва в Шотландския медицински университет. В трети курс на следването си писателят започва да изпраща на лондонски и единбургски вестници и списания свои разкази. Доходите му обаче са твърде скромни.

Малко по-късно Артър става корабен лекар на китобойния кораб „Надежда”. По това време той е висок и силен младеж и предизвиквал уважението на капитана и екипажа му. Докато траело седеммесечното плаването в арктически води А. К. Дойл на два пъти се разминал „на косъм” със смъртта. Първият път паднал в ледените води и ако не потънал то било, защото успял да се хване за перката на мъртъв тюлен, уловен в мрежите на кораба. Вторият път, ранен кит за малко не унищожил кораба.

След две години А. К. Дойл се озовал в Южна Африка, където ловувал крокодили и слонове, запознал се с местното население и със суровите бури-колонизатори.

Любовта към пътешествията и приключенията не попречили на писателя да завърши своето образование и да започне собствена лекарска практика. Отначало нещата не вървели добре – в кабинета на д-р Дойл имало само два стола, а самия той спял на сламенник, спрял пушенето и не пропускал нито един благотворителен обяд за бездомни. Постепенно обаче нещата започнали да се поправят и скоро Артър се оженил за Луиза Хокинс, с която живял щастливо до смъртта й през 1906 година.

Семейните и професионалните ангажименти на Артър Конан Дойл не му попречели да се занимава с литература. Както е известно той става „галеник” на славата благодарение на образа на гениалния детектив Шерлок Холмс. И тук започва интересното.

Прототипът на Шерлок Холмс не е детектив от Скотланд Ярд или друг служител на реда, а лекар. Това е професорът от Единбургския университет – Джоузеф Бел. Бел бил способен да постави диагноза на пациента без да чуе и дума от неговите оплаквания – по това време много от днешните кръвни тестове все още на са били разработени. Как е било възможно това? Външният вид на пациента показвал на професор Бел, какъв е проблемът, благодарение на дедуктивния метод, който той прилагал.

Вероятно младия Дойл е привлякал вниманието на Бел, защото той започнал да го обучава в основите на дедуктивния метод. Работата била в това, че болните почти винаги забравяли да кажат на лекаря важни подробности, за да може да бъде поставена правилна диагноза. И вместо да води уморителни разговори с пациента и да „вади думите му с ченгел от устата”, Бел смятал, че лекарят трябва да може да разбре от пръв поглед как живее болния, дали обича да пътешества и какви здравословни проблеми вероятно може да има. Нещо като диференциална диагностика.

Професорът дори изисквал от своите студенти да изучават татуировките на моряците, за да могат бъдещите лекари да разберат откъде евентуално са „донесли” треската. Или да различават различния акцент в говора, присъщ на жителите от различните части на Англия и Шотландия.

Джоузеф Бел бил уверен, че дори битовите навици или климатът на дадена област могат да са в основата на определени заболявания.

Нещо като д-р Хаус на 19 век. Чувал съм от мои познати за такива лекари – поглежда пациента и определя диагнозата. Разбира се, това не винаги е възможно. Със сигурност обаче добрите лекари не поставят диагноза само на основата на биологични критерии, а се интересуват от цялостния социален контекст на живот на своите пациенти.

Цялото това знание, придобито в Университета, помогнало на Конан Дойл при създаването на образа на гениалния детектвив Шерлок Холмс.

Инетересн факт от живота на писателя е, че е успял да стъпи на всички континенти на земята. Как го е направил? „Елементарно Уотсън”.

Мисля си, че днес всеки четящ човек на планетата, пази някъде в „сърцето си” спомена за невероятния детектив и неговия верен спътник. Всеки четящ човек е станал мъничко по-добър и по-умен благодарение на книгите на Артр Конан Дойл и на… дедуктивния метод.

Божидар Ивков

 

Източник: http://biblio.forblabla.com/blog/45941531655/Kak-vrach-pridumal-metod-deduktsii-ili-chem-izvesten-Konan-Doyl-?from=mail&l=bnq_bn&bp_id_click=43379194284&bpid=43379194284

ПРАВИЛАТА ЗА ЖИВОТ НА МЕЧО ПУХ. ПАРАФРАЗИ

Етикети

Мечо Пух, paraphrases, Winnie the Pooh; парафрази

В главите на едни хора има нещо, на други – няма нищо. И тук вече нищо не можеш да създадеш.

***

Не забравяй, че в главата ми има само дървени стърготини. Дългите и сложни думи ме натъжават и огорчават.

***

Когато живееш в гората, не можеш да пускаш в дома си случайни същества.

***

Един човек или оставя следи, или не оставя. Според мен тук не трябва да се греши.

***

Никой няма право да тъгува, когато има пликче с бонбони.

***

Нещата трябва да се вършат, както трябва. А както не трябва, да се върши не трябва!

***

Никак, ама никак не е учтиво да си тръгваш от гости, веднага щом си се нахранил.

***

Като гледам хората около мен дори най-тежкото наказание не ме плаши – толкова много от тях живеят без глава.

***

Знаеш ли приятелю, никак не е добре да чукаш по лицето на някой, който е решил да се прави на дървена пощенска кутия.

***

Да се ходи на гости съвсем не е проста работа! Когато отиваме най-важното е да демонстрираме, че нищо не искаме да похапнем.

***

Ако на един най-голям глупак съумееш да му обясниш, колко е такъв, той става толкова глупав, колкото двама най-големи глупаци.

***

Трудно е да си умен, когато си само едно ментално и интелектуално мъниче.

***

За какво разбиране става дума при такива потресаващи неща, като глупостта и ината, когато не можеш да поговориш за тях с инатливия глупак?

***

Най-добрия начин да се пишат стихове е като оставиш нещата да бъдат там, където на тях им се иска да бъдат.

***

Подходяща компания е тази компания, в която ще те нахранят и с отворени от почуда очи ще слушат твоето дърдорене.

***

Няма как да не уважаваш този, който може да напише думата „Праззник”, дори да я пише погрешно. Правилнописането не е всичко. В живота има такива дни, когато таланта да напишеш думата „Праззник” просто не се брои.

***

Глупаците притежават истински мозъци. И вероятно заради това те никога нищо не могат да разберат.

***

Когато дълго си сам на студа и изведнъж срещаш някой, който ти казва: „Здравей приятелю! Хайде, време да се подкрепим и стоплим!” – е, това винаги е много приятно.

***

Когато си кихнал трябва да знаеш, че си кихнал, а не да се чудиш. И не трябва да знаеш, че някой е кихнал, когато той не е кихнал.

***

Какво означава да си „аз”. Има най-различни „аз”!

***

Дори на Луната не е задължително да си с увиснал нос.

***

Нещастните случаи са много, ама много странни неща. Обикновенно се случват изведнъж и напълно случайно.

***

Скривалището е нещо като голяма изненада.

***

В края на крайщата, какво е рожден ден? Днес е тук, а утре го няма и после трябва дълго да го чакаш, без да си сигурен дали ще се върне.

***

Приятели, помнете! Кактусът изобщо не е полезен, когато се седи на него.

***

Лесно е да си тирлибомбомкаш, но дори с това не всеки може да се справи.

***

Ако някой прекалено много скача, все някога ще скочи неправилно.

***

Когато домът започне да изглежда като изгнил дънер, значи е време да се смени адреса.

***

Ако погледнеш и изведнъж видиш, че над теб се е надвесил Много Свиреп Дебелополитик и се е взрял свирепо в теб, то тогава е възможно да забравиш, какво си искал да кажеш.

***

Ако все пак дойде ден, читателю, когато не можем да бъдем заедно, запази поне една от моите парафрази в сърцето си и аз ще остана там завинаги. Е, почти завинаги!

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ КНИГАТА НА Е. М. РЕМАРК „ОБИЧАЙ БЛИЖНИЯ СИ”

Етикети

Обичай ближния си, Ремарк, парафрази

Влюбената жена е топла и истинска, като самия живот, дори повече от живота.

***

Докато този, когото обичаш е жив и е с теб, няма от какво да се страхуваш.

***

Жертвите постепенно стават по-умни от палачите си, защото рискуват повече, рискуват всичко.

***

Депресията – обратната страна на смисъла на живота.

***

Колкото по-примитивен е един човек, толкова неговите истини не подлежат на съмнение. Обикновено ги налагат със сила. Съмнеието и търпението са присъщи на цивилизования човек и затова често той губи в „състезанието” с примитивизма.

***

Лесно е да разбереш. Трудно, почти невъзможно е да простиш. Остава забвението.

***

По-добре е да тъгуваш пред картини на Рембранд или Ван Гог, в тихата самота на вечерта с книга на Балзак, Достоевски или Марк Твен, отколкото пред бутилка водка, обкръжен от безсилие, злоба и съжаление.

***

Странно е, защо пред най-обикновенни и естествени неща, човек почервенява. А пред пошлите – никога.

***

Късметът е свързан и с вярата в него.

***

Ужасът на живота – редом с теб загива човек. За него светът свършва сред викове на ужас и страдание. А ти нищо не усещаш. И затова светът едва крета напред, но лети назад.

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ НА ПРАВИЛАТА ЗА ЖИВОТ НА КАРЛСОН, КОЙТО ЖИВЕЕ НА ПОКРИВА (ПО АСТРИД ЛИНДГРЕН)

Етикети

Astrid Lindgren, Carlson, Астрид Линдгрен; paraphrases, Карлсон, парафрази

Спокойствие, само спокойствие и здрава храна.

***

Да се разхождаш по покривите е далеч по-приятно, отколкото да ходиш по улиците.

***

От покрива можеш да видиш цялата прелест на звездите, а от прозореца не. Да се чудиш защо хората не живеят на покривите!

***

Сигурно ще се намерят хора, за които ще е странно, че живея на покрива. Но всеки е там, където иска да бъде.

***

Ако вдъхновението те посети трябва веднага да зарежеш всичко и да му се отдадеш напълно.

***

Не си струва да се прави основно почистване. След това никога нещата не могат да се подредят толкова удобно.

***

Ако човек не е щастлив само защото има камъче в обувката, то той е наистина щастлив.

***

Достатъчно е да поседиш с един човек затворен в една стая няколко часа и ще се примириш с него, дори може и да го харесаш.

***

Има много начини да укротиш учителите, които нямат подход. Най-добрия и най-пряк начин е като ги дразниш.

***

Липсата на късмет може да провали всичко. Е, с това трябва да се примириш.

***

Любовта към реда е просто вбесяваща. Никъде не можеш да оставиш нищо

***

Този, който е преболедувал глупостта не може да се зарази от нищо.

***

На приятелите трябва да се казват само приятни неща – например… на всеки пет минути.

***

Нищо не могат да ти направят за това, че ти – това си ти. И все пак трябва да се внимава.

***

След като се нахраниш остава масата. Само масата – с изчезването на храната, изчезва и удоволствието.

***

Щастието не е само в конфитюра, но и в неговата консумация.

***

От вкусотии не се дебелее!

***

Забелязъл съм, че една храна е толкова по-полезна, колкото е по-безвкусна. И защо по дяволите всички витамини са само в буламачите?

***

Храненето трябва да бъде весело.

***

Помнете: празните работи са човешки работи. За вкусотиите не става въпрос.

***

Хората могат чудесно да бъдат опитомени, поглъщайки бонбоните им.

***

Привиденията са много полезни. Всеки трябва да си има по едно малко, злобно привидение, с което да плаши крадците, досадниците, наглеците… дори глупаците.

***

Каквото и да съм, аз съм най-доброто на света и съм безценен.

***

Ако поискаш можеш да скучаеш навсякъде.

***

Най-трудно се отговаря с да или не на прости въпроси!

***

Мога да защитавам своето. Обичам реда – това, което е мое, си е мое. Другото е наше.

***

Ако не се храня, преставам да бъда Аз.

***

Рожденият ден винаги трябва да се случва тогава, когато денят е хубав.

***

Когато става дума за мен, аз винаги съм в разцвета на силите си.

***

Не мислете, че мога да оставя на отговорно пазене бонбоните си при човек със здрави зъби.

***

Всяка жена, която има капчица съвест винаги сяда така, че да може да бъде видяна през ключалката.

***

Въздухът не трябва да се замърсява с думи. Достатъчни са логорейците.

***

Нямам нужда от нищо, освен от една огромна торта, фантастичен шоколад и много пари, за да си ги купя отново, след като ги изям.

***

Всеки има право да се опита да бъде Карлсон. Макар че до сега има само един такъв екземпляр.

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО МИСЛИ НА Д. Д. СЕЛИНДЖЪР ОТ КНИГАТА МУ „СПАСИТЕЛЯТ В РЪЖТА”

Етикети

Catcher in the Ry, Д. Селинджър, Спасителят в ръжта; paraphrases, парафрази, Salinger

Един мъж обикновено „проглежда”, каква е жената едва след като окончателно спре да я целува.

***

Има неща в живота ни, които би било най-добре да не се променят. Дори би било чудесно ако можехме да ги поставим във витрина и да не ги докосваме.

***

Има пропаст, в която полетим ли веднъж, няма връщане, няма спиране, няма дъно. В нея се пада, когато забравим кои сме и от къде сме, когато забравим корените си. Тогава не можем дори да търсим каквото и да било – загубили сме отправната си точка.

***

Глупаво е да караш глупака да мисли умно.

***

Трудно е да се живее с човек в една стая, в едно легло, когато ти имаш по-добър умствен багаж от него. Толкова по-добър, че разбираш, че той изобщо няма багаж.

***

Аз глупаци, горделивци, самодоволни парвенюта и всякакви такива представители на човешката фауна не обичам. Не са ми интересни. По-добре е да имаш куче. В кучето има нещо обикновено-човешко, дори можеш да поговориш с него.

***

Познавам едно момиче с удивителна, невероятно красива усмивка. А има хора, които изобщо не се усмихват. Има и такива, които като се усмихнат ти става противно. Понякога са толкова много, че удивителната усмивка на момичето изглежда като слънчев лъч в гъста мръсна мъгла.

***

Когато си силно разстроен не можеш да преглътнеш нищо.

***

Дори добрия човек може да ти развали настроението. Особено, когато си го загубил нейде по пътя…

***

Представям си, как добрите мисли пърхат в простора, а аз стоя и ги пазя. Пазя ги от стоглавата ламя. Ту алчност, ту завист, гордост или злоба, все някоя ще се надигне и ще поиска да изгори добрите мисли. И аз ги пазя. Не знам, сигурно е глупаво, но отдавна си мисля, че мога да правя само това. Да пазя добрите мисли. Сигурно съм луд, или глупав?

Божидар Ивков

ПАЦИЕНТЪТ (разпилени размисли)

Етикети

пациент; медицина, печалба; patient, medicine, фармация, pharmacy, profit

Чета книгата на Марко Пицути „Забранените лек-арства, които лекуват. Търговци на здравето”[1]. Чета и сърцето ми се свива от болка и тъга. Това е книга за света на фармацията. Не, не за онзи тайнствен, изпълнен с приключения, висини и падения, радости и разочарования, населен с герои-откриватели на чудодейни лекарства, свят. Не! Това е светът на „Биг фарма”, светът на гонитбата на печалба. Печалба на всяка цена. Дори тя да е животът на пациента.

„В нашия социален ред, който плаща, командва всичко – било то законодатели, политици, икономисти, доценти, журналисти, президенти, обикновени лекари или изследователи… Правилото, още по-приложимо за повечето от производителите на лекарства – продължава Пицути, е: за тях няма хора, а само потенциални клиенти (к.м.-Б.И.) и ако изследванията в една патология не обещават добри печалби, това автоматично означава, че не си струва да се търси лек. Тези, които допринасят за баснословните печалби, са всички болни, които в допълнение към нещастието си да се чувстват зле, изкупуват един недопустим грях на нашето време: да бъдат част от пазара (к.м.-Б.И.)”[2].

Тези редове ми напомнят написаното (по друг повод и на друго място) от Марчин Панек: „Там, където са парите, няма място за слабост”[3]. Няма място за емоции, за хуманизъм, за – да го кажа на ежедневен език – човещина. В сферата на производство на лекарства с цел печалба „има твърде малко място за етика”[4].

***

Същността и целта на здравните реформи в България бяха българското здравеопазване да премине на пазарни принципи на управление и действие. И това се случи по възможно най-лошия сценарий: лекарите станаха еднолични търговци, здравните заведения – търговски дружества, а здравето стока, като всяка друга стока. Пациентът се превърна в клиент, уж с свои права – в повечето случаи те се свеждат само до правото му да плаща, да не спира да плаща, което не е никакво право, а задължение. Пациентът се превърна в символ на източник печалба и пари.

Говорейки откровено и цинично с езика на „Биг фарма”, по време на защита на докторска дисертация, републикански консултант по (…) заявява: (цитирам по памет) „Ние сме най-богати сред лекарите, защото нашите пациенти не умират и боледуват цял живот”[5].

В медицината, а и във фармацията – сред много редови лекари, медицински сестри и фармацевти, медицинската етика все още е жива въпреки всичко, а понятия като „оказване на помощ”, „качествено лечение”, „грижа за болния” и др.п., са изпълнени с реално и хуманно съдържание и смисъл. Пациентът все още е човек, със своя индивидуалност и идентичност, със свой човешки облик, със свои страдания, стремежи, надежди…

***

Пациентът! Познаваме ли неговия свят? Знаем ли какво е да си пациент? Можем ли да си представим, че това е свят, който няма нищо общо със света на печалбата, със света на „Биг фарма”?

Всичко, което изписах дотук, бе провокирано от няколко изречения в една курсова работа на полска курсистка, която в момента се обучава в Полша как се обгрижват възрастни и болни хора. Онова, което ме впечатли не бяха „задължителните” знания, които курсистът трябва да представи в една такава работа. Впечатли ме погледът на един „лаик” върху света на пациента. Ето какво казва тя:

„Да бъдеш пациент…зная ли какво е това? Да. Преди две години лежах в едно от отделенията на болницата. Трябваше да се подложа на малка хирургична интервенция. Не трябваше да се страхувам…, и все пак…

Изведнъж се оказва, че сме преминали през някакъв невидим праг и сме се намерили от другата страна на нашето съществуване. Внезапно сме станали зависими от много неща и… хора. От лекари, медицински сестри, обгрижващ персонал. Зависими от тяхната емпатия, знание, опит, способности и възможности, които притежават.

Но много зависи и от… разговора, от обикновения, нормален разговор.

Опитвам се да си представя какво чувства възрастен, болен, изгубен в своето незнание, неловкост, страдание и ограничения човек. Затова се опитвам отново да си представя какво чувства истинския Пациент …

Често, макар и не винаги, този Пациент е някой, който е много самотен, необичан и често страхуващ се за живота си и от това, което го очаква – защото е болен, защото няма влияние върху своето тяло, поведение, ограничен е в собственото си самообслужване, потопен е в своята старост…”

***

Светът на печалбата, парите и прегазването на човешкия живот в тяхно име. И светът на пациента, през погледа на една полска курсистка, на редовия, НЕобикновен гражданин.

Пациентът! Човекът с двойно гражданство – в държавата на здравите и в държавата на болните[6]. Използването на паспорта от втората държава винаги е принудително, нежелано и най-често се случва съвсем неочаквано, а живота в нея винаги носи голям риск.

Светът на пациента! Искаме или не, рано или късно, се налага да прекрачим границите му. Дали ще вземем в пациентския си багаж собственото си човешко достойнство? Ще можем ли да го опазим? Зависи от нас, преди всичко от нас, но и от тези, които в този момент ще бъдат около нас.

Уважението към Живота и Човека е …?

Божидар Ивков

---

[1] Поздравявайки издателство „Атеа Букс” за смелостта да издаде тази книга, използвам случая да я препоръчам на всички свои приятели и познати. Дори само 1% от написаното да е вярно (уви много повече е), нещата са ужасяващи.

[2]Пицути, М. (2013) Забранените ЛЕК-АРСТВА, които лекуват. Търговци със здравето. Издателствое „Атеа Букс”, София, с. 41.

[3] Panek, M. P. (20120) Wymiary niepełnosprawności. Wyd-wo „Nowae Res”, Gdynia.

[4] Пицути, М. (2013) Забранените ЛЕК-АРСТВА, които лекуват. Търговци със здравето. Издателствое „Атеа Букс”, София, с. 7.

[5] „Хроничните заболявания са като божи дар, тъй като осигуряват пациенти, които през целия си живот ще продължат да купуват лекарства- казва М. Пицути. От икономическа гледна точка производството на фармацевтични продукти с ниска себестойност и дълготраен или окончателен ефект не би било добра инвестиция” (Пицути, М. (2013) Забранените ЛЕК-АРСТВА, които лекуват. Търговци със здравето. Издателствое „Атеа Букс”, София, с. 9.). Преди това Пицути пише: „В болшинството от случаите белите престилки (лекарите – бел.м.-Б.И.) се превръщат в квалифицирана работна ръка в услуга на корпорациите, които са трансформирали медицината в третия най-печеливш бизнес в света” (пак там, с. 7)

[6] Зонтаг, С. (1999) Болестта като метафора. СПИН и неговите метафори. ИК „Златорог”, София.