• За мен

bozhidar ivkov

~ Социология на инвалидността

bozhidar ivkov

Архиви за месец: октомври 2014

ПАРАФРАЗИ ПО МИСЛИ НА РАДОЙ РАЛИН

29 сряда окт. 2014

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

Радой Ралин, парафрази, paraphrases

Ако народът не може да бъде единен, лесно ще стане античен!
***
Безсънието на бедния и гладния е най-честната журналистика.
***
В България страданието вече не е лично. Възложено ни е от властниците срещу скромно служебно възнаграждение или още по-скромно социално подпомагане.
***
Докато се надявам, мизерствам…
***
Ако политиците докарат поданиците си до пълна мизерия, значи ги тренират за невъзвращенци – или от чужди страни, или от оня свят.
***
Един народ не бива да бъде безкрайно глупав — ще му се попилее свободата.
***
Истината, единствената безспорна истина, е във фишовете за работните заплати и в некролозите.
***
Журналистиката става ялова, когато забрави истината или започне да „масажира“ фактите.
***
Когато един народ мълчи, това не означава, че е интелигентен!
***
Не ме е страх от министъра на вътрешните работи, а от вътрешните работи на министъра.
***
Педя човек — лакът уста.
***
Тъкмо пенсионираха и последния неграмотен човек и дойде демокрацията. Сега неграмотността е право на избор, демократичен избор.
***
Понякога невежеството предпазва културата. Безкултурните управници не се занимават с нещо, което нямат.
***
Приятелството е демокрация, докато не те напънат силовите й органи.
***
Разголвай простотията си публично според чергата си.
***
Реформата е премиера на спектакъл, който после не се играе.
***
Простащината на демократични властници е тоталитаризъм – нямаш право на избор, не можеш да я промениш и е истинска и вечна!
***
Смехът – единственото оръжие срещу затъпяването и оскотяването.
***
Спящата съвест е влог с високи лихви.
***
Търпението е незабележима форма на разлагането над земята.
***
По-страшен от СПИН-а, по-опасен от рака и до днес си остава властника.

Божидар Ивков

Реклама

ИНТИМНИЯТ ЖИВОТ НА ХОРАТА С ИНВАЛИДНОСТ: ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА МОДЕЛИТЕ

26 неделя окт. 2014

Posted by daroiw in Преводи

≈ Вашият коментар

Етикети

disability, инвалидност, модели, models, сексуалност, стереотипи, sex, stereotype

Рецензия на книгата: McRuer, R., A. Mollow (eds) (2012) Sex and Disability. Duke University Press, Durham, NC. 432 p. ISBN 978–0822351542 [ Анна Клепикова, ИНТИМНАЯ ЖИЗНЬ ЛЮДЕЙ С ИНВАЛИДНОСТЬЮ: О ПРЕОДОЛЕНИИ МОДЕЛЕЙ. Рецензия на книгу: Секс и инвалидность / под ред. Роберта МакРюера и Анны Моллоу. Дарем, Северная Каролина: Duke University Press, 2012. 432 с. ISBN 978–0822351542. В: Журнал исследований социальной политики, Том 11, № 2, 2013, сс. 284-288]

Бележка на преводача: Интимният живот на хората с инвалидност, тяхната сексуалност и други подобни теми все още са табу у нас. Табу, екскортирано от дълбоки и почти непреодолими предразсъдъци и негативни социални стереотипи, етикети и стигми. Ето защо популяризирането на подобни текстове според мен е важно. Още повече, че много от нас не си дават сметка колко сложен и многоаспектен е светът на човешката интимност, на човешката сексуалност, често профанирана от различни материали с порнографско съдържание. Табуто върху сексуалността на хората с инвалидност изглежда властва и в българското социологическо пространство, в което почти не могат да се открият анализи и изследвания в тази област.
Преводът и публикацията на този текст станаха възможни благодарение на отзивчивостта, съгласието и съдействието на главния редактор на списание „Журнал исследований социальной политики“ проф. Елена Ярская-Смирнова, както и на самата авторка на рецензията гл.ас. Анна Клепикова.

***

През последните десетилетия в западните социални науки се забелязва повишаване на интереса към изследванията в областта на сексуалния живот на хората с инвалидност, появяват се монографии и сборници със значими разработки [виж. напр.: Shakespeare, Gillespie-Sells, Davies 1996; Sex and Disability: Politics… 2010], от 1978 година излиза специализирано списание „Sexualuty and Disability“. Изследванията в тази сфера са насочени към дестигматизацията на сексуалността на хората с инвалидност и промяна на социалната политика към тях. Трудностите, с които човекът с инвалидност се сблъсква в интимната сфера, е прието да се разглеждат в руслото на социалния модел на инвалидността, според който те се определят не от индивидуалните особености, както това се случва в медицинския модел, а от социалните ограничения. В руското социологическо пространство разработките, посветени на джендъра и сексуалността на хората с инвалидност, са малко [Ярская-Смирнова 2002; Ярская-Смирнова 2004; Романов, Ярская-Смирнова 2012; Клепикова, Утехин 2012, разделите „Гендерная идентичность“ и „Сексуальность“; на руски език са публикувани статиите на Доминелли 2004; Завиржек 2009; Филлипс 2012]. Интимният живот на хората с инвалидност се превръщат в предмет на обсъждане сред руските специалисти и родители на деца с нарушения в развитието. Публикуват се книги, в които се развенчават стереотипите за хиперсексуалността и асексуалността на хората с умствени увреждания [Бакк, Грюневальд 2001; Гулякевич, Титова 2009].

Книгата „Секс и инвалидност“ под редакцията на американските изследователи Анна Мълоу и Робърт МакРюер [Sex and Disability… 2012] представлява сборник от 17 есета, обединени от общия интерес към социалните и културологични изследвания в областта на инвалидността (и по-широко – „отклоненията от нормата“), а също от методологията на джендър изследванията, феминистката критика и куеър-теорията. Сборникът започва с въведение от редакторите, в което под формата на лична кореспонденция се реализира рефлексията по отношение на собствения опит с инвалидността и сексуалността. Авторите задават методологически въпроси, размишлявайки за своята идентичност като „queer“ или „disabled“. Сложният анализ на „субективното“ си поставя за цел да изгради нова теория, която да позволи преодоляването на ограниченията на социалния модел на инвалидността и свързаната с него политика на налагане на идентичност и идеология на неолибералния капитализъм. При това в своя постмодернистки анализ авторите обединяват хората с инвалидност и хората с нетрадиционна ориентация в едно поле. Подобен опит да се постави анализа на опита на трансджендърите, трансексуалните и хермафродитите (интерсексуалните) в рамката на изследването на инвалидността, се прави и в частта, написана от Еби Уилкерсън. Някои общи по отношение на двете общности практики обаче (като опитите за медицинско вмешателство и „поправяне“ на техните тела), от наша гледна точка, не са достатъчни за такъв подход. Още един такъв пример – есето на Майкъл Дейвидсън, посветено на анализа на образите в романа на Джун Барнс 1936 г. „Нощна гора“. Всичко „странно“ – лесбийки, феминистки, бременни мъже, евреи, хора с умствени или физически увреждания, пациенти на Фройд и разбити кукли, се оказват смесени в едно, както в произведението на Барнс, така и в анализа, който, възможно е, се може би е добър за разбиране духа на епохата, но не и за изследванията на инвалидността (disability studies).

Идеите, изложени във въведението, се развиват от редакторите в написаните от тях глави в сборника. В своето философско-психоаналитическо есе Мълоу говори за това, че инвалидността и сексуалността в някакъв смисъл са едно и също, а опитите да се „нормализира“ инвалидната сексуалност са обречени на провал – тя все едно ще си остане (и в културното възприятие, и в разбирането на самите хора с инвалидност) нещо от живота на „фриките“. В главата, написана от МакРюър в съавторство с Никол Маркотич, авторите анализират документалния филм за американските и канадските параспортисти ръгбисти. Филмът, като развенчава някои представи за хората с инвалидност, в това число за тяхната асексуалност, едновременно формира нов стереотип за „правилния“, силен, агресивно-хетеросексуален човек с инвалидност. В същото време откровените наративи на самите герои на филма, разказващи за своя сексуален опит и хомоеротическите сюжети вървят в разрез с тези образи. Въпреки тези, не толкова интересни според нас части на книгата, в нея се съдържат много добри части. В есето на Тобин Сибърс, което вече е било публикувано по-рано [Siebers 2008], авторът насочва вниманието към това, че за хората с инвалидност достъпа до сексуален опит често се оказва затворен. Много хора с инвалидност живеят в специални институции, в които контрола върху достъпа до еротична литература и до потенциален партньор се регулира от персонала, т.е. сферата на живот на човека, която е прието да се счита за лична, се оказва изнесена в публичното пространство.

Като продължава темата за достъпа на хората с инвалидност до сексуален опит и използвайки по-различен подход, Ръсел Шатлуърт смята, че сексуалността се възприема като индивидуален проблем, който всеки сам трябва да решава, но в сферата на инвалидността тя трябва да бъде предмет на загриженост от страна на социалната политика. В своя етнографски кейс стъди Шатлуърт анализира 14 интервюта с американски мъже с ДЦП, разказващи за своя личен сексуален опит: за страховете си, сковаността, от една страна, и изобретателността, към която ги провокира инвалидността, от друга.

В следващото есе Мишел Дежарди разглежда въпросите, свързани с репродуктивната политика по отношение на хората с умствени увреждания в Квебек. Насилствената стерилизация е забранена от закона, обаче родителите на деца с проблеми в развитието водят с тях продължителна многогодишна работа, за да ги уговорят да преминат през процедурата на стерилизация „доброволно“ и комисията по биоетика не им отказва. Въпреки създадените представи, родителите не считат своите деца за асексуални, признават сексуалността им и им позволяват да я реализират, но не искат да поемат отговорността за възпитанието на тяхното потомство. Авторът се стреми да не дава лична етическа оценка на този в действителност сложен за родителите избор, но се опитва да разбере и експлицира тяхната перспектива.

В есето на Мишел Джарман, поместено в „историческия“ блок, също става дума за сексуалността и репродуктивните функции на хората с особености в умственото развитие. Работата е посветена на анализа на дискурса, оправдаващ линчуването на афро-американците в Америка в началото на XX век и тогавашната практика на стерилизация на хората, които се смятали за лица с умствено увреждане. Авторът разкрива взаимовръзката между двете явления: в основата и на едното, и на другото лежат идеите на евгениката и представите за сексуалните опасности и заплахи, произлизащи от тези две категории граждани. Ще отбележим, че към анализа на евгеническия дискурс, в една или друга степен, се обръщат много от авторите на сборника.

Най-силната част от книгата е тази, в която са представени биографичните наративи на някои автори. Частта, написана от Рива Лерер и Лесли Фрай – художничка с проблеми в гръбначния стълб и актриса с особена форма на ръцете, представляват вълнуващи, чувствени, блестящо написани истории, анализиращи тяхното възприятие на собственото тяло и сексуалност на фона на нормативните представи за женската красота. Есето на Рейчъл Гро-нер, написано върху материал, съдържащ мемоари на жени с аутизъм, е посветено на сексуалността на хората с аутизъм. Въпреки разпространените медицински и психологически представи, хората с аутизъм съвсем не са асексуални, на тях обаче им е по-трудно да разпознават емоциите на обкръжаващите ги, което усложнява техния сексуален живот или го прави особен. Мемоарните материали позволяват да се деконструират тези ритуали, норми и представи от областта на нормативната сексуалност, които хората с аутизъм се налага да се учат да разпознават.

Заключителната част на сборника е посветена на „маргиналните“ общности и практики. Ленърд Дейвис разглежда явлението „сексуална зависимост“ и анализира историческите представи за „нормативната“ сексуалност и съвременния популярен медико-психологически дискурс. Как трябва да се класифицира „сексуалната зависимост“ в контекста на медикализацията на „аморалното“ поведение подобно на алкохолната зависимост? Хиперсексуалността патология ли е? В съвременната култура, наситена със секс-стоки и услуги, е трудно да се определят нормативните граници в тази област.

Алисън Кафър и Кристен Хармон в своите работи се съсредоточават върху общностите на фетишистите, изпитващи влечение към хората с ампутирани крайници и нарушения в слуха. От една страна фетишистите позволяват да се върне на жените с ампутирани крайници, които културата вече не разглежда като сексуален обект, усещането за собствена привлекателност. От друга страна, интереса към такива жени дискурсивно се оформя като влечение именно към „отблъскващото“ тяло. Някои от „фетишистите“, концентрирани върху глухите, въпреки изучаването на жестомимичния език и носенето на слухов апарат, също прибягват до операции за самолишаване от слух. Това им позволява пълноценно да се включат в общността на глухите, които, изглежда, им се струват желани не само от сексуална гледна точка, но и като романтична алтернатива на културата на чуващите.

Подробностите от интимния живот, сюжетите, граничещи с провокационни и лични откровения, представени на вниманието ни от авторите на сборника, действително ни позволяват да видим множеството тънки особености, от които се състои така наречената „инвалидна сексуалност“ и които изпадат от рамките на „социалния модел“. Да се преодолее социалния модел обаче е възможно не по пътя на изграждане на нова теория, за което претендират някои автори, а по-скоро за сметка на яркия субективен опит с инвалидността и опитите той да се осмисли.

Литература

Бакк, А., К. Грюневальд (2001) Забота и уход: книга о людях с задержкой умственного развития. ИРАВ, СПб.
Гулякевич, А., Е. Титова (2009) Любовь – самая прекрасная жизнь! Сексуальность людей с умственными ограничениями: сб. материалов. БелАПДИиМИ, Минск.
Доминелли, Л. (2004) Гендерно нейтрально? Женский опыт инвалидности. В: Журнал исследований социальной политики. Том 2., № 1., сс. 29–52.
Завиржек, Д. (2009) Воспоминания инвалидов о сексуальном насилии: факты и умолчания. В: Журнал исследований социальной политики. Том 7, № 3, сс. 349–380.
Клепикова, А., И. Утехин (2012) Взрослость инвалидов, проживающих в психоневрологи¬ческом интернате. В: Антропологический форум online. Вып. 17.
Романов, П., Е. Р. Ярская-Смирнова (2011) Тело и дискриминация: инвалидность, гендер и гражданство в постсоветском кино. В: Неприкосновенный запас. Дебаты о политике и культуре. № 76. сс. 84–91.
Филлипс, С. (2012) Инвалидность, маскулинность и сексуальность в постсоветской Украине. В: Журнал исследований социальной политики. Том 10, № 2. сс. 235–258.
Ярская-Смирнова, Е. (2002) Стигма «инвалидной» сексуальности. В: Е. Здравомыслова, А. Темкина (ред.) В поисках сексуальности: сб. Статей. Дмитрий Буланин, СПб. сс. 223–244.
Ярская-Смирнова Е., И. Дворянчикова (2004) „Жила-была маленькая девочка, которая любила танцевать…“. Семейные истории инвалидов-колясочников. В: С. Ушакин (ред.) Семейные узы: модели для сборки. Новое литературное обозрение, Москва, сс. 420–451.
McRuer, R., A. Mollow (eds) (2012) Sex and Disability. Duke University Press, Durham, NC.
Shuttleworth, R., T. Sanders. (eds) (2010) Sex and Disability: Politics, Identity and Access. Disability Press, Leeds.
Shakespeare, T., K. Gillespie-Sells, D. Davies (1996) The Sexual Politics of Disability: Untold Desires. Cassell, London.
Siebers, T. (2008) A Sexual Culture for Disabled People. In: Disability Theory. Ann Arbor: University of Michigan Press, pp. 135–156.

Анна Клепикова

превод от руски език: доц. д-р Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ЯПОНСКИ МЪДРОСТИ И ПОГОВОРКИ

24 петък окт. 2014

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

парафрази, japanese proverbs, японски поговорки, paraphrases

Ако един проблем може да бъде решен, то за него не заслужава да се притесняваш. Ако не може да бъде решен, да се притесняваш е безполезно. Притеснението е излишно и при оценката на проблема дали е решим или нерешим.
***
Мисли се преди и по време. Вземеш ли решение не мисли, а действай.
***
Ако задържаш това, което си отива – ще си навредиш. Ако прогониш това, което идва – пак ще си навредиш. Трябва да се научим да не си вредим.
***
Бързото се случва бавно, без прекъсване.
***
По-добре е да враждуваш с добър човек, отколкото да си приятел с лош човек.
***
Без обикновените хора, величието ще се превърне в ежедневие.
***
Щастливите съпрузи са като ръка и очи: когато ръката изпитва болка, очите сълзят, а когато очите са влажни, ръцете попиват влагата.
***
Слънцето свети за всички – за бедни и богати, за слаби и силни, за прави и сгрешили. Слънцето няма цели. Намерилият себе си, е подобен на слънцето.
***
Морето е велико, защото не прави брегове край ручеи.
***
Всеки път започва с малката стъпка пред нас.
***
Ако не употребяваш нещо няма как да знаеш колко е вредно и колко е полезно.
***
Човек никога не знае, кога ще му потрябва силата на сърцето и кога силата на ума.
***
Най-красивите растения и животни, са и най-опасни.
***
Мъката е като скъсани обувки. С тях не може да се ходи дълго.
***
Любовта заличава всички недъзи.
***
Никой не среща никого, ако лежи в леглото си.
***
Добрата дума може да топли цяла зима.
***
Прави път на глупостта и лудостта – така вероятността да не те засегнат е голяма.
***
В дом, където господар е смехът, щастието пирува.
***
Когато рисуваш птица в полет, заслушай се в думите на вятъра.
***
Съдбата е благосклонна към действащите.
***
Всяко прекалено нещо е вредно. Така е и с прекомерната честност – прилича на глупостта.
***
Търпението най-често носи победи.
***
Мъдрият не се учудва на възможността листът да потъне, а камъкът да плува.
***
С възрастта всички ставаме равни в немощта си, независимо как изглеждаме.
***
Ако жената поиска, Бог ще промени устройството на Вселената.
***
Ако не знаеш и питаш – ще се срамуваш миг. Ако не знаеш и не питаш – ще се срамуваш цял живот.
***
Всеки път е кратък, ако по него вървиш по собствено желание.

Източник: http://www.adme.ru/vdohnovenie/yaponskoj-mudrosti-post-714960/

Божидар Ивков

ЖАЖДА ЗА ЖИВОТ

18 събота окт. 2014

Posted by daroiw in Будилчета

≈ Вашият коментар

Етикети

cerebral palcy, ДЦП, хора с инвалидност, people with disabilities

Pieprzyca, Maciej (2013) Chce się żyć. Wydawnictwo W.A.B., Warszawa.

През 2013 година в Полша излезе една изключителна книга, чието заглавие може да се преведе „Жажда за живот“. Нейн автор е родения на 5 май 1964 година в град Катовице полски режисьор, сценарист и документален журналист Мачей Пиепжица.

Oснована на действителни събития, книгата разказва за огромната, почти нечовешка или по-точно свръх човешка жажда за живот на един млад мъж, осъден от света да мълчи поради своята детска церебрална парализа. Главният герой разказва своята необикновена история и с това ни дава възможност да преживеем едно непознато, изключително впечатляващо „приключение“ и да разберем, какво означава затварянето в собствения свят, тоталната липса на комуникация и разбиране с обкръжението и убийственото чувство за безсилие, които никак не са чужди за много хора с инвалидност.

Разказът на Матеуш не се ограничава единствено до неговата битка с болестта и инвалидността. В него присъства и преживяването на трудностите в периода на израстване, първата любов, тъгата и самотата. Диагнозата на лекарите и бъдещето, което те му предопределят са ужасни – никога няма да може да ходи, да говори и да може да разбира това, което става около него. Един абсолютно пасивен живот. „Растение“ – както казва една лекарка.

Случва се обаче нещо съвсем друго. Момчето се развива нормално като интелект. Но тялото му не позволява да контактува с обкръжаващия го свят. Години наред Матеуш наблюдава и разбира напълно трудната борба на родителите си, както с тежката ситуация в Полша в края на ХХ век, така и със собствената им трагедия или драма, каквато представлява болестта на любимия син.

Затворен в тъмницата на тяло си, Матеуш наблюдава своето и на барат си и сестра си израстване и съзряване, като непрекъснато се опитва да сподели какво мисли, да изкрещи на света, че не е растение, а жив човек. Успява да направи това много години по-късно благодарение на упоритостта на една от лекарките и на една доброволка, която забелязва, че Матеуш изпраща сигнали. И тогава идва алтернативната комуникация. Но преди това…

Посланията на книгата са много. На основата й е създаден филм, спечелил много награди, независимо от съмненията дали избощо някой би искал да гледа подобен филм. В ролята на Матеуш е Давид Огродник и според полската филмова критика това е най-запомнящата и впечатляваща роля в полското кино през последните години.

Ето и няколко цитата от книгата:

„Мечтите се сбъдват. Трябва да се мечтае“.

„Днес си мислех, че ако някой е различен това може би не е толкова лошо. Защото е изключителен и оригинален“.

„Не съм бедничкият, аз съм такъв, какъвто съм“.

„В очите си хората са най-истински“.

„Ако искате да живеем заедно сте длъжни да се отречете от войните, насилието и нетолерантността. Тогава бихме могли да живеем заедно и да си помагаме. Ние не сме ваши врагове. Не се страхувайте от Различните“.

„Циците и звездите са двете най-красиви неща, които Бог е сътворил“.

„Този ден разбрах, че трябва да направя нещо за себе си. Сам. Повече не мога да чакам със скръстени ръце. Дори и сам да не мога да ги скръстя“.

„По-добре е да си нямаш работа с тази любов, ще те убие. Забравих за това и се влюбих. А после съжалявах за това“.

„Бог те обича Матеуш. Нека благодарността бъде за Бога. Какво ли би било ако Бог ме ненавиждаше?“

„Бях романтик с увредени четири крайника. Избухнах сред враговете. Животът ми имаше смисъл“.

Източници: Węglewska, E. (2013) Książka, którą powinien przeczytać każdy. http://www.pion.pl/artykuly/bibliotekon/ksiazka-ktora-powinien-przeczytac-kazdy
http://lubimyczytac.pl/cytaty/90343/autor/maciej-pieprzyca
Линк към филна в youtube: https://www.youtube.com/watch?v=17jUw_N08Yw

Божидар Ивков

ТРУДНИТЕ СИТУАЦИИ – ИЗБЯГВАНЕ И/ИЛИ СПРАВЯНЕ С ТЯХ?

18 събота окт. 2014

Posted by daroiw in Светът на хората с ревматични заболявания

≈ Вашият коментар

Етикети

dealing with difficult situations, difficult situations, ревматични заболявания, справяне с трудни ситуации;, трудни ситуации, rheumatic diseases

Днес сме свидетели на изключително технологично развитие на цивилизацията. И въпреки това за много хора, в това число и хора с ревматични заболявания, социалните бариери, съществуващи във всяко общество, продължават да бъдат символ на тоталност. Самата цивилизация е градена от здрави и за здрави хора и до скоро никой не е вземал предвид потребностите и възможностите на хората с инвалидност, на хората с ревматични заболявания. Това е в основата на очевидния факт, че хората ревматично заболяване се сблъскват по-често с трудни ситуации в сравнение със здравите си съграждани.
Какво представляват трудните ситуации? Това са ситуации, в които се манифестират разнородните социални бариери, които хората с ревматични заболявания не могат да преодоляват или преодоляват с големи усилия. Това са ситуации, в които се появява липса на разбиране, дисбаланс между очаквания и намерения. Ситуации, в които се налага да се търси някаква помощ от друг човек.

Естествено възниква въпроса: възможно ли е човекът с хронично ревматично заболяване да избягва трудни ситуации? Отговорът е положителен, но под условие. Трудни ситуации могат да бъдат избегнати, когато човекът с ревматично заболяване е в състояние да се погрижи – независимо от всички проблеми – да съхрани своята цялост, да съхрани ненарушени границите, както физически, така психични, както и да създава партньорски отношения (грижейки се за себе си да не нанася вреда на тези, с които влиза в контакт). Освен това, избягването на подобни ситуации изисква определени знания за средата – физическа и социална, умения за планиране и прогнозиране, организационни умения и др.

В тези процеси особено важно е изграждането на правилни, адекватни отношения с други хора. Много често хората с ревматични заболявания, притиснати от пресата на хроничната болка и липсата на възможности сами да извършват определени действия, или от други външни и вътрешни фактори, попадат в отношения на зависимост – такива отношения могат да се наблюдават в местоработата, дори в семейството. Ако тези отношения на зависимост не бъдат овладени от човека с ревматично заболяване, се превръщат в патология, защото самия човек позволява да бъде зависим, като не умее да коригира своите отношения и да ги насочи към партньорски отношения.

Има няколко важни неща, които всеки човек с ревматично заболяване трябва да знае и да може да преодолее, за да съумее да пренасочи зависимостта си към партньорство:

(1) Мнозинството здрави хора не обичат да се натоварват допълнително – причините за това са много и различни – с проблеми на хора с хронични заболявания, в това число и тези с ревматични заболявания. Това не означава обаче, че задължително ще откажат да помогнат;

(2) Не малко здрави хора, благодарение на неадекватни медийни кампании или създават убеденост в себе си, че хората с ревматични заболявания получават всеобхватни и добри грижи от различни институции, или смятат, че това са слаби, напълно безпомощни същества, достойни за съжаление, на които все пак трябва да се помогне. Влизането в пряк контакт и адекватното поведение на човека с ревматично заболяване може да промени тези стереотипи;

(3) Много хора – също поради множество причини – са готови да предоставят/оказват помощ, но такава, каквато те самите смятат, че е необходима на човека с ревматично заболяване. Такива хора не обръщат внимание и не си дават сметка за това, че помощта, която оказват – в този й вид и размер, и начин на предоставяне – може да бъде непотребна, обидна или да накърнява достойнството на човека към когото потенциално е насочена. Такива хора разглеждат отказа на човека с ревматично заболяване като обида. Най-простият пример е, когато човекът с ревматично заболяване бъде поканен да седне ( в трамвая или в офиса например) с думите: „Заповядайте, седнете! Така ще ви е най-удобно“ и получи отговор: „Не, благодаря ви!“. След подобен вербален „сблъсък“ условията за попадане в трудна ситуация вече са налице, защото някой се опитва да учи човекът с ревматично заболяване, какво е добре за него, да взима решения вместо него и т.н., без ни най-малко да го познава, а самият човек с ревматично заболяване отказва да приеме това.

Именно потребността от помощ, начините за искането и оказването й, най-често пораждат трудни ситуации за хората с ревматични заболявания.
Умението да се търси и моли за помощ е изключително важно. Придобиването му често е свързано с много трудности, дори само поради това, че за някои хора е почти невъзможно да преодолеят усещането и убеждението, че търсейки чужда помощ те губят своето достойнство, независимост, а за други това е равносилно на поражение. И все пак, хроничното ревматично заболяване, определени социални условия – често трудно предвидими, могат да принудят човекът с ревматично заболяване да потърси помощ, за да продължи напред.

Онова, което трябва да се знае в трудни ситуации, когато помощта може да се окаже наложителна, е:

(1) Човекът с ревматично заболяване трябва да си даде отговор дали може сам – независимо от усилията – да преодолее ситуацията (проблемът), в която е изпаднал. Ако прецени, че не може той трябва да помоли някого за помощ.

(2) Обикновено здравите хора са готови да помогнат, особено ако това не отнема много време и не изисква големи усилия.

(3) Молбата за помощ трябва да бъде отправена ясно, лаконично, с тон на уважение – към самия себе си и към човека, към когото е отправена молбата.
Хората с ревматични заболявания и инвалидност трябва да са наясно и с това, че предимно те са отговорни за правилното отношение на обкръжението към тях. „Със своето поведение, с отношението към самите себе си и към хората, с които влизат в контакт, те формират мнение към самите себе си, а с това и мнение как трябва да бъдат третирани. Това се отнася за всеки човек. В грижата за самопредставянето си и правилното отношение към другите се крие ключът за справяне с трудните ситуации“ (курс.м. –Б.И.) (Dobruckа-Janeczek 2014)

Много важно е, човекът с ревматично заболяване да разбере и осъзнае, че трудни ситуации възникват тогава, когато ги оценява като такива, когато – по една или друга причина, той остава пасивен или позволява да бъде безпомощен спрямо тях. „Не ситуациите са трудни, а нашата нагласа за безпомощност към тях, ги правят такива“ (пак там).

Според психолозите по-позитивно е човек да се опитва да се справя с трудните ситуации, отколкото да ги избягва, защото второто се смята за своеобразно бягство, а първото за изправяне лице в лице с трудностите. Резултатът е намиране на решение за изход и справяне с трудните ситуации. Това обаче не означава, че не трябва да се предвиждат такива ситуации и да се избягват. Не винаги „бягството“ е признак на слабост. Често то е признак за мъдрост.

Трябва да се помни, че адекватни отношения се създават, когато:
„- имайки позитивна самооценка можем да изразим нашите очаквания и да си позволим да предоставим обратна информация за нашето самочувствие,

– учим другите, какво е това живот с хронично заболяване,

– създаваме партньорски ситуации вместо ситуации на зависимост,

– проверяваме нашето разбиране за отношението на човека, с когото сме в някакви отношения,

– позволяваме на нашия партньор да се изкаже и самите ние оставаме в това пространство,

– вместо да „картотекираме” (или оценяваме и етикетираме – бел.м.-Б.И.) нечие поведение, се опитваме да разберем, какво означава то,

– собственото ни мислене насочваме в посока на: „Аз съм човек” вместо в посока: „Аз съм хронично болен ” (Dobruckа-Janeczek 2014).

Всяко събитие, всяка ситуация се интерпретира на основата на предишен опит и преживявания („картографирани“ в реалността), на базата на придобити и прилагани знания и в голяма степен от физическото самочувствие на човека, което в значителна степен моделира психическото му самочувствие и обратно. „Действителността е нашето субективно отношение и оценка“ (пак там), смисълът и значението, което й придаваме.

Източник:
Dobruckа-Janeczek, I. (2014) Unikanie kłopotliwych sytuacji przez reumatyka. http://www.instytutreumatologii.pl/userfiles/Spotkania_czwartkowe/unikaniekopotliwychsytuacjiprzezreumatyka.pdf.

доц. д-р Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО МИСЛИ НА БЕНЕДИКТ СПИНОЗА

16 четвъртък окт. 2014

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

paraphrases, Spinoza; парафрази

Бъдещето е различно от миналото, когато народът не страда от амнезия за миналото.
***
Страхуваме се от всяко зло, което смятаме за голямо. Често желаем да избегнем чрез по-малко зло едно по-голямо зло, от което се страхуваме, но най-често тази боязън си прави лоши шеги с нас.
***
Вежливостта или скромността е желание да се живее според мнението на другите за сметка на собствените стремежи и мечти.
***
Глупакът не може да бъде възвишен. Възвишеността се среща рядко, а глупостта прекалено често.
***
Завистта е омраза, която отравя смъртoносно човек.
***
Любовта може да бъде по-силна от смъртта.
***
Малодушието сковава действията ни, особено когато се налага да се правят жертви или добро.
***
Всеки човек, който има съвест се стреми да живее честно.
***
Надменност винаги е последица от прекалено завишена самооценка.
***
„Най-доброто качество на парите е тяхното количество“ – е, тази мисъл дори аз не мога да я разваля.
***
Най-добрата награда за честността, а спокойния сън.
***
Невежеството не може да бъде нито аргумент, нито оправдание.
***
Сладострастието, подобно на много други желания, в крайна сметка е неудържим стремеж към проникване.
***
Свободният човек е рационален в мислите си за живота и в това е неговата мъдрост.
***
Срамът е невъзможност да преодолееш презрението на другите заради това как изглеждаш, какво имаш, какво правиш или мислиш. Най-доброто лекарство срещу срама е знанието, че презиращите най-напред презират себе си.
***
Състрадание е скръб или поне тъга, породена от идеята за някакво зло, което е постигнало другиго, когото мислим за подобен на нас.

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО „ПОДСЛУШАНО НА УОЛ СТРИЙТ“

10 петък окт. 2014

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

глупост, живот, парафрази, life, paraphrase, stupidity

Има хора, които имат невероятната дарба да поставят на изпитание моето търпение дори само със своето съществуване.
***
Ако те мързи винаги ще търсиш този, който ти обещава да ти даде риба, а не този, който да те научи сам да я ловиш.
***
Бих се съгласил с теб, но тогава и двамата ще грешим и ще изглеждаме глупаци.
***
Фактът, че има уродливи проститутки доказва, че има мъже като свободния пазар – безогледни в задоволяването на нагоните си.
***
Мнозинството политици нито са образовани, нито притежават елементарно ниво на морал и принципи. Тогава защо по дявалите се подчиняваме и живеем решенията им?
***
Съвременният варварин не ползва физическо насилие – той просто „купува“ надеждите на хората.
***
Ненавиждам тарикатите кокошкари, които ви пререждат с фразата: „Аз само да попитам“. На всеки кабинет трябва да има надпис „Аз само да попитам – цена 20 евро“.
***
Когато някой ми каже: „Обади се някой път да се видим“ все едно ми казва: „Радвам се, че се отървах от теб“. Когато аз отговарям: „Непременно“, все едно му казвам: „Чувствата ни са взаимни“.
***
95% от хората, които коментират в мрежите политиката, не са способни да вземат и най-елементарно решение за собствения си живот.
***
Колкото повече знаете и разбирате даден проблем, толкова по-малко ще искате да го коментирате. Вече ще действате за неговото решаване.
***
Светът би бил прекрасно място ако невежеството, глупостта и тъпотата причиняваха физическа болка.
***
Да се извиниш е много по-лесно и евтино, отколкото да се променяш.
***
Благодарение на съвременните технологии всички идиоти и тъпаци превръщат обществото в нещо като социално тесто, омесено от собственото им невежество.
***
Затлъстяване и глад – два от най-големите проблеми на съвременността, които по същество отразяват човешката същност.
***
Тъпотата е наследствена и заразна.
***
Фактът, че мнозинството хора са толкова глупави, че да разберат, колко тъпи са в действителност, поддържа обществото живо.
***
Талантът е единствената бариера пред глупаците и техните мечти.
***
Ако се занимаваш с това, което обичаш, най-вероятно си беден.
***
Трудно е да не оценяваш някой, чиято любима книга още не е написана.
***
С пари не можеш да купиш щастие, но можеш да решиш почти сто процента от проблемите си, които те правят нещастен.

Божидар Ивков
Източник: http://www.adme.ru/svoboda-psihologiya/podslushano-na-uoll-strit-785460 © AdMe.ru

ПАРАФРАЗИ ПО МИСЛИ НА САЛВАДОР ДАЛИ

01 сряда окт. 2014

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

Салвадор Дали, гениалност, глупост, ирония, парафрази, ironoc, цинизъм, paraphrases, Salvador Dali, stupidity

Иронията е необходим естетически и етически компонент на моето мислене… доколкото изобщо съществува.
***
Всяка сутрин се събуждам с болка, но въпреки това изпитвам неземно удоволствие — това , че продължавам да бъда Божидар Ивков.
***
Има само една разлика между един луд и мен. Лудият мисли, че е нормален, а аз знам, че не съм.
***
Модерното изкуство – една грандиозната трагедия, която пред страха от невежеството наричаме изкуство.
***
Тайната на това, че нямам влияние винаги е била в това, че влияя неотразимо, неразбираемо и незабележимо.
***
Аз не страдам от нарцисизъм. Просто имам дарбата да бъда като огледало.
***
Всеки, който ме е допуснал в себе си се пристрастява. Всеки опит за лечение завършва с… халюцинации.
***
Всяко нещо или може да се направи, или се прави с много пари.
***
Разликата между мен и идиотът, е, че аз осъзнавам своя идиотизъм.
***
Човек, който не обича или няма време да чете добра художествена литература изпитва силен недостиг на култура. А този недостиг винаги лъсва като задник на маймуна, покачила се на висок клон.
***
Написах собствената си автобиография, състояща се от две изречения: „Читателю, ако не виждаш и не разбираш казаното между редовете, няма смисъл да продължаваш да четеш книгата ми. Роден съм през вчерашната 19… година и всички мои читатели са умрели от скука“. Странното е, че не мога да намеря издател.
***
Не се страхувайте от непостижимото. Така или иначе няма да го достигнете – още никой не ме е постигнал.
***
Вече никак не ме трогва онова, което пишете и говорите за мен. То е без значение. Важното е, че тормозя изгладените ви мозъци и от време на време те се сбръчкват.
***
Това, с което се занимавам, е да развалям мислите на хора, живели преди мен. Но вие и това не можете.
***
Най- много уважавам чуждите схващания и убеждения, които са напълно идентични с… моите.
***
Всеки втори българин има нужда от психотерапевт. Ако не се вдъхновявате от моите парафрази, значи имате нужда от такъв.
***
Свръхчовекът, това съм аз…, когато спя.
***
Аз съм относително гениален. Твърде относително.
***
Никога не съм искал да бъда някой друг. Не понасям нито глупостта, нито гениалността на другите. Достатъчни са ми моите.

Божидар Ивков

Категории

  • Актуални информации (181)
  • Анотации (46)
  • Будилчета (134)
  • Велики Бехтеревци (4)
  • Гласове от фейсбук (20)
  • Инвалидността през вековете (история на инвалидността) (2)
  • Мъдростта на Библията (2)
  • Невросоциология (5)
  • Невросоциология, невроетика и други невронауки (1)
  • Опити (388)
  • Пациентски бисери (10)
  • Политически наброски (7)
  • Преводи (23)
  • Публикации (2)
  • Самопомощ и групи за самопомощ (6)
  • Световна социологическа класика (15)
  • Светът на хората с ревматични заболявания (114)
  • Светът на хората със загуба на слуха (1)
  • Свободна наука (51)
  • Социология на болката (31)
  • Социология на медицината и Социология на инвалидността (92)
  • Философия, социология и антропология на медицината (13)
  • доц. д-р Веселин Босаков (73)
  • Uncategorized (14)

Полезни връзки

  • БСБББ – АС
  • Градът и селото – предизвикателствата на 21 век. Библиотека Омда, 2014
  • Електронна страница в помощ на хората с увреждания
  • Ивков, Б. (2010) Социален контекст на видимата инвалидност. Изд. "Омда"
  • ОПРЗБ
  • Публикации в Портал за литературно общуване на хора с увреждания
  • Публикации на Б. Ивков в бр. 6 и бр. 7 на списание "Балкани'21"
  • Публикации на Б. Ивков в Liternet
  • Светът на хората с ревматични заболявания. Издателство "Омда", София.
  • Списание на институт за модерността
  • Oбществени нагласи към равнопоставеността и дискриминацията. Роля на медиите за тяхното формиране. Изд. "Омда"

Посещения

  • 569 184 посетители

Архив

  • януари 2023 (9)
  • декември 2022 (6)
  • ноември 2022 (9)
  • октомври 2022 (14)
  • септември 2022 (7)
  • август 2022 (12)
  • юли 2022 (8)
  • юни 2022 (9)
  • май 2022 (9)
  • април 2022 (8)
  • март 2022 (8)
  • февруари 2022 (5)
  • януари 2022 (9)
  • декември 2021 (8)
  • ноември 2021 (5)
  • октомври 2021 (7)
  • септември 2021 (5)
  • август 2021 (4)
  • юли 2021 (7)
  • юни 2021 (10)
  • май 2021 (10)
  • април 2021 (10)
  • март 2021 (13)
  • февруари 2021 (11)
  • януари 2021 (9)
  • декември 2020 (11)
  • ноември 2020 (15)
  • октомври 2020 (15)
  • септември 2020 (7)
  • август 2020 (7)
  • юли 2020 (6)
  • юни 2020 (14)
  • май 2020 (8)
  • април 2020 (7)
  • март 2020 (10)
  • февруари 2020 (4)
  • януари 2020 (6)
  • декември 2019 (5)
  • ноември 2019 (3)
  • октомври 2019 (6)
  • септември 2019 (5)
  • август 2019 (4)
  • юли 2019 (12)
  • юни 2019 (9)
  • май 2019 (10)
  • април 2019 (11)
  • март 2019 (8)
  • февруари 2019 (6)
  • януари 2019 (13)
  • декември 2018 (9)
  • ноември 2018 (7)
  • октомври 2018 (13)
  • септември 2018 (9)
  • август 2018 (17)
  • юли 2018 (12)
  • юни 2018 (16)
  • май 2018 (16)
  • април 2018 (15)
  • март 2018 (14)
  • февруари 2018 (15)
  • януари 2018 (15)
  • декември 2017 (8)
  • ноември 2017 (9)
  • октомври 2017 (8)
  • септември 2017 (9)
  • август 2017 (11)
  • юли 2017 (11)
  • юни 2017 (8)
  • май 2017 (11)
  • април 2017 (9)
  • март 2017 (14)
  • февруари 2017 (9)
  • януари 2017 (14)
  • декември 2016 (6)
  • ноември 2016 (11)
  • октомври 2016 (6)
  • септември 2016 (11)
  • август 2016 (9)
  • юли 2016 (7)
  • юни 2016 (6)
  • май 2016 (6)
  • април 2016 (5)
  • март 2016 (4)
  • февруари 2016 (6)
  • януари 2016 (8)
  • декември 2015 (6)
  • ноември 2015 (4)
  • октомври 2015 (5)
  • септември 2015 (6)
  • август 2015 (5)
  • юли 2015 (9)
  • юни 2015 (5)
  • май 2015 (4)
  • април 2015 (5)
  • март 2015 (10)
  • февруари 2015 (7)
  • януари 2015 (7)
  • декември 2014 (8)
  • ноември 2014 (9)
  • октомври 2014 (8)
  • септември 2014 (8)
  • август 2014 (13)
  • юли 2014 (18)
  • юни 2014 (12)
  • май 2014 (10)
  • април 2014 (18)
  • март 2014 (22)
  • февруари 2014 (18)
  • януари 2014 (14)
  • декември 2013 (11)
  • ноември 2013 (20)
  • октомври 2013 (18)
  • септември 2013 (14)
  • август 2013 (9)
  • юли 2013 (9)
  • юни 2013 (9)
  • май 2013 (10)
  • април 2013 (7)
  • март 2013 (11)
  • февруари 2013 (8)
  • януари 2013 (8)
  • декември 2012 (11)
  • ноември 2012 (11)
  • октомври 2012 (16)
  • септември 2012 (13)
  • август 2012 (32)

Мета

  • Регистриране
  • Влизане
  • RSS фийд за записи
  • RSS фийд за коментари
  • WordPress.com

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.

Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here: Cookie Policy
  • Последване Последвано
    • bozhidar ivkov
    • Join 40 other followers
    • Already have a WordPress.com account? Log in now.
    • bozhidar ivkov
    • Настройки на изглед
    • Последване Последвано
    • Регистрация
    • Влизане
    • Report this content
    • View site in Reader
    • Manage subscriptions
    • Прибиране на прозореца