• За мен

bozhidar ivkov

~ Социология на инвалидността

bozhidar ivkov

Архиви за месец: август 2022

ЗА ПОЧТИ ЕДНАКВИТЕ, НО МНОГО РАЗЛИЧНИ НЕЩА. ИЛИ ЗА МОИТЕ СИ БЕСОВЕ.

25 четвъртък авг. 2022

Posted by daroiw in Будилчета

≈ Вашият коментар

Етикети

здравеопазване, знание, компетентност, лекар-пациент, лекарски грешки, медицина

Един текст, писан на 25 август 2017 г. Не помня, какъв „бяс“ ме е гонил тогава, за да го напиша. Днес го виждам и си мисля, че е много полезен и за лекари, и за пациенти. Можете да не се съгласите с мен. Може да изглежда, че натрапвам своето мнение. Но не е така. Всяка дума е плод на 50 годишни наблюдения и преживявания. Не само в българската здравна система, но и в полската и чешката. И все пак, все пак ще ви го „пусна“, за да има да ругаете някой за собственото си неблагополучие. Съвсем леко го подобрих и добавих няколко думи, които тогава съм пропуснал в „беса“ си. Приятно четене.

***

За всички „специалисти”, които се изживяват като лекари, две дефиниции:

кинезитерапия – „лечебна физкултура с активни и пасивни движения и комплексни двигателни упражнения…” (с. 139);

физиотерапия – „лечение с физични и механични методи, както и лечебно ползване на природните фактори, напр. електротерапия, аеротерапия, водолечение, лечебни масажи (доста по-различни от козметичните – б.м.-Б.И.), климатолечение и др.”. (с. 317)

д-р Петя Арнаудова. Малка медицинска енциклопедия за всеки. ИК “Изток-Запад”, София, 2013.

Който може да прецени почти еднаквостта на двете…

Да кажа и още нещо.

1. Лекарската грешка не винаги (дори много рядко) е равнозначна, идентична с некомпетентност на лекаря и – никога – с превръщане на неспециалиста в лекар.

2. Кретенското, арогантното, основаното само на паричен интерес, надменното и т.н. отношение на лекаря към пациента не го прави не-лекар, а пациента – лекар, а издава сериозни празнини в образованието на лекаря по отношение на взаимодействието лекар-пациент (за което вина има системата на медицинско образование в България), сериозни дефицити в човечността на индивида, превърнал се в лекар.

3. Важно е всеки пациент да помни едно много просто правило. Той е експерт само и единствено по отношение на това, как той преживява своето хронично заболяване, а не по отношение на неговото диагностициране, лечение и др.п. Още по-малко пък е медицински експерт.

4. Няма как с четене на научно-популярни сайтчета, или дори на научна литература, да заместиш 5 години специализирано и системно образование по медицина, а след това 3 години специализация в дадена област. Няма как – още повече – да заместиш ежедневната клинична работа с четене на същите тези сайтчета, да заместиш развитието на знанието и практическия опит, трупани ежедневно с години, с „петминутки”, па били те и ежедневни. И накрая, четенето на подобни сайтчета не развива оанзи здравословна интуиция, която клиничната практика развива в добрия лекар. Тя е безценна в работата на лекаря и изключително полезна за неговите пациенти.

5. Богатата обща здравна култура на пациента е важна, за да може да му помогне да разбира лекаря си и да взима решения за собственото си здраве. А не за да „става” лекар и да ръси съвети.

***

Драги колеги, хронично болни, никога не забравяйте, че колкото повече се изживявате като истина от последна инстанция (без да сте лекари и без да сте такава инстанция), толкова повече и по-ярко демонстрирате невежеството си в една сложна област, каквато е медицината. И накрая, да Ви напомня, че между медицина и здравеопазване има огромна разлика.

доц. д-р Божидар Ивков

(ПП. Не съм лекар и не се изживявам като такъв, именно защото наистина имам много голяма обща култура, както в сферата на анатомията, физиологията, патоанатомията, вътрешните болести, ревматологията и т.н., т.е. в редица медицински науки, така и в сферата на здравеопазването. Толкова богата обща култура, че ми е помогнала да не си позволявам да се изживявам като лекар, защото аз не съм такъв. Помогнала ми е да не се превръщам в истина от последна инстанция, т.е. да не ставам за посмешище. И още нещо, помогнала ми е да не търся често мнение на лекари изобщо, а само на лекари, които са спечелили моето доверие.)

проф. дсн Божидар Ивков

Реклама

Какво НЕ Е хроничната болка?

24 сряда авг. 2022

Posted by daroiw in Социология на болката

≈ Вашият коментар

Етикети

аргументи, болка, доказване от противното, контрол над болката, остра болка, стареене, хронична болка

КАКВО НЕ Е ХРОНИЧНАТА БОЛКАИзтегляне

ЗА НАПРАВЕНОТО И ЗА ПОТРЕБНОСТТА ОТ НАДГРАЖДАНЕ

21 неделя авг. 2022

Posted by daroiw in Будилчета

≈ Вашият коментар

Етикети

деца с увреждане, заетост, инвалидност, социология на инвалидността

Още един материал, писан преди няколко години. Като гледам какво става, дори съм закъснял с напомнянето му. Но, както знайно е, насила никому не можеш да дадеш нищо.

***

Често обвиняваме политиците, че когато дойдат на власт започват да действат така, сякаш всичко започва от тях. Не си даваме сметка, че правим същото.

В тази връзка и във връзка с протичащите работи по нови документи в сферата на инвалидността ще си позволя да бъда нагъл и нескромен. В блога ми, в края на CV-то ми, има пълен списък на моите публикации. Една не малка част от тях са електронни, т.е. всеки който се интересува би могъл да ги ползва ако прецени, че му вършат работа. Достатъчно е при ползване да се цитира коректно източника.

Искам да обърна внимание на майките с деца с увреждания, независимо на коя страна на споровете са. Препоръчвам Ви поне следните няколко материала:

Система за оценка на професионалната пригодност на хората с увреждания. http://nfri.bg/documents/biblioteka/sistemaA5.pdf. Независимо, че не е отбелязано, аз съм автор на тази система, която може да помогне да оцени възможностите на детето си и да го насочи към подходяща професия.

Модел и задачи на работодателя с увреждане. Поемане на отговорност за наемане, въвеждане и обучение за работно място на личен асистент. https://bojidarivkov.wordpress.com/2014/09/02/%d0%bc%d0%be%d0%b4%d0%b5%d0%bb-%d0%b8-%d0%b7%d0%b0%d0%b4%d0%b0%d1%87%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d1%80%d0%b0%d0%b1%d0%be%d1%82%d0%be%d0%b4%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bb%d1%8f-%d1%81-%d1%83%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%b6/

Дете с увреждане в семейството. https://bojidarivkov.wordpress.com/2012/08/22/%d0%b4%d0%b5%d1%82%d0%b5-%d1%81-%d1%83%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%b6%d0%b4%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%b2-%d1%81%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d0%b9%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%82%d0%be/

Включеното образование. Същност и принципи. https://bojidarivkov.wordpress.com/2012/08/07/%d0%b2%d0%ba%d0%bb%d1%8e%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%be%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d1%81%d1%8a%d1%89%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82-%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b8/

Повече материали на блога ми. https://bojidarivkov.wordpress.com/

С пожелание за успешна работа на всички.

проф. дсн Божидар Ивков

КОГАТО РЕМИСИЯТА ПРИ АРТРИТ ПРЕМИНЕ И БОЛЕСТТА СЕ ЗАВЪРНЕ

15 понеделник авг. 2022

Posted by daroiw in Светът на хората с ревматични заболявания

≈ Вашият коментар

Етикети

артрит, идентичност, ревматоидни болести, ремисия, ювенилен артрит

След почти шест месечна ремисия, артритът на Карли Фокс се активизира отново. Възпалението по засегнатите стави отново е факт, а имунната й система е готова за атака. Карли споделя, че основното предизвикателство пред нея сега е „как да кажа на всички новината, без да бъда подложена на съжаление“.

Карли изпитва сериозни трудности да приеме отново болестта си, но още по-трудно й е да сподели тази новина с другите. Тя пише, че след тези шест месеца на спокойствие усеща, че е забравила, какво е да си човек с артрит и как се живее с това заболяване. Дори близките и приятелите й са забравили, че тя е човек с инвалидност.

В живота на Карли отново нахлува несигурността и неопределееността. Тя не е сигурна дали ще успее да се свърже със стария си ревматолог, ще може ли да продължи да учи и да работи със същото темпо, дали ще е в състояние да върши всички онези неща, които обича да прави. „Преди всичко не съм сигурна как да действам, как да кажа на другите и най-вече как да се справя с разочарованието на другите, че моята ремисия е приключила“. Най-близките й хора не я съжаляват. Тяхната емпатия „отразява моята несигурност“, тъй като и те, и аз „не сме сигурни какво предстои, но знаем, че трябва да се подготвим за най-лошото“. Хората, които не са толкова близо до Карли не са „толкова „наясно с артрита“ й, което означава, че те няма да знаят какво точно „означава това за мен (буквално – както, какво означава думата „ремисия“)“. Много от приятелите на Карли са „фантастични слушатели и правят всичко възможно, за да разберат“ проблемите и инвалидността й, но едновременно с това им липсват и много знания, като например, че „артритът може да премине в ремисия – да не говорим, че ремисията не е завинаги“. Нещо, което самата Карли е забравила.

Най-странният феномен, с който Карли се е сблъскала от мига, когато на 16 години е станала човек с инвалидност, е благодарността. Благодарност там, където тя не се приема за нещо традиционно. Карли се чувства претоварена от повторното планиране на собственото си „артритно бъдеще“, но на първо място е благодарна, че е била в ремисия. На 16 годишна възраст Карли е диагностицирана с ювенилен идиопатичен артрит, като възпалението е обхванало почти всичките й стави, а това означава болки навсякъде по тялото. Докато ревматологът я преглежда, а близнакът и майка й гледат, тя започнала да осъзнава мащабите на болестта и да се гневи на себе си и другите, че са позволили „болестта да прогресира толкова далеч. „На 16 години никога не съм вярвала, че ще вляза в ремисия“ – пише Карли.

Преди да продължи нататък, младата жена е убедена, че „ремисията не се печели. Можете да промените диетата, навиците и начина си на живот и пак да не влезете в ремисия. Ремисията не е ценностна преценка на вашата стойност като пациент, като човек с инвалидност или като човек – това просто се случва и никой не знае защо“. Карли споделя за влизането в ремисия, че когато е била на определени лекарства, все пак е имала далечна надежда за ремисия и това й е помагало да премине през някои наистина трудни моменти. „Загубих косата си, апетита си и личността си – но никога не съм губила надежда, че здравето ми може да се подобри“. И три години и половина по-късно това се случва.

„Ремисията беше фантастична. Няма нищо срамно да искаш да си в ремисия – или да скърбиш, когато я загубиш. Също така не е срамно да си човек с инвалидност, да се лекуваш и да търсиш помощ. Не вярвам, че тези неща трябва да се изключват взаимно“ – пише Карли. Тя е в ремисия, когато започва втората си година в университета, възобновява извънкласните си занимания „и се влюбих“. Имала енергия и оптимизъм по начини, както никога преди, а знанието, че временно е прекъснала лечението и че то работи за нея, е било достатъчно, „за да ме поддържа да правя неща, които смятах за невъзможни“. Става отлична студентка, не пропуска часове. Тя е отличен служител и никога не пропуска краен срок. Карли и днес прави всички тези неща, но сега артритът й е активен.

„Загубата на ремисия може да ви накара да се почувствате така, сякаш светът ви е спрял да се върти – сякаш всичко се срива. Но не е така – животът има начин (понякога неудобен) да продължи, независимо през какво преминавате“ – казва Карли.

Младата жена смята, че независимо, че ремисията й е приключила този факт няма да промени същността й, по същия начин, по който артритът не я е променил. Тя продължава да отдава силите си за учене, независимо, че понякога ще заспива в междучасията. Все още обича работата си и изпълнява задълженията си, макар, че понякога ще й се налага да си взема почивка по време на срещи. „Все още ще бъда „аз“ – по същия начин, по който бях „аз“ на 16 г. с активен артрит, на 20 в ремисия и на 20 отново с активен артрит“. Да, това ще е така, но никой не знае до кога ще успее да запази собствената си идентичност.

***

В този кратък разказ на младата американка се разкриват не един и два значими екзистенциални проблема, които са присъщи за всеки човек с ревматоидно заболяване. Но всеки човек ги преживява по различен начин. Сблъсъкът с неопределеността, с неизвестността по отношение на развитието на болестта, свързаните с това сериозни трудности да планира образованието, работата и личния си живот; опасенията дали ще бъде разбрана от социалната среда, в която живее, притесненията да не бъде съжалявана, са само част от тези проблеми на хората с ревматоидни заболявания. Тя е твърде млада още, болестта е в началото на развитието си и все още не представлява заплаха за нейната идентичност, но според мен зад нейната декларация във финалните й думи се крият и такива притеснения – дали ще съумее да запази собственото си Аз. Защото животът с ревматоидно заболяване е непрекъсната борба: за оцеляване, за самосъхранение, за опазване на постигнатия социален статус, за запазване на присъщите за дадена възраст социални роли, за съхраняване на собствената идентичност.

Източник: Fox, C. (2022) Arthritic Carly 2.0: How I Feel After Losing Remission With Arthritis. https://themighty.com/topic/arthritis/losing-remission-finding-gratitude-arthritis/

проф. дсн Божидар Ивков

МИСЛИ И ПРОЗРЕНИЯ НА ДВАМА ВЕЛИКИ ЛЕКАРИ: НИКОЛАЙ АМОСОВ И АНДЖЕЙ ШЧЕКЛИК

14 неделя авг. 2022

Posted by daroiw in Социология на медицината и Социология на инвалидността

≈ Вашият коментар

Етикети

лекари, медицина, пациенти, прегаряне

ЗА МЕДИЦИНАТА-АМОСОВ-ШЧЕКЛИКИзтегляне

МОЗЪЧНО ЗДРАВЕ. ПЪРВО СТАНОВИЩЕ НА СЗО ЗА ОПТИМИЗИРАНЕ НА МОЗЪЧНОТО ЗДРАВЕ

13 събота авг. 2022

Posted by daroiw in Актуални информации

≈ Вашият коментар

Етикети

СЗО, мозък, мозъчно здраве, развитие на човека

Световната здравна организация (СЗО) въвежда първата позиция за оптимизиране на здравето на мозъка през целия живот. Тя е публикувана на 9 август и може да се прочете или да се изтегли в края на материала.

● Смята се, че 1 на всеки 3 души в даден момент от живота си ще развие неврологично разтройство;

● Здравето на мозъка е развиваща се концепция, която привлича все по-голямо внимание не само в здравния сектор, но и сред по-широката общественост;

● Новата позиция на СЗО, публикувана на 9 август 2022 г., представя рамка за разбиране на здравето на мозъка и значението на оптимизирането му за всички.

Днес се смята, че 1 от 3 души ще развие неврологично разстройство в даден момент от живота си, което прави неврологичните разстройства водещата причина за инвалидност и втората причина за настъпване на смърт. Освен това се смята, че 43% от децата под петгодишна възраст в страните с ниски и средни доходи губят своя потенциал за развитие поради крайна бедност и забавяне на растежа, което води до финансови загуби. Прогнозата е, че те ще имат около 26% по-ниски годишни доходи в зряла възраст.

„Мозъкът и централната нервна система са командният център на човешкото тяло, контролиращ, както съзнателните, така и несъзнателните функции на тялото, като по този начин се засяга всеки аспект от живота. Ако мозъците ни са изложени на риск от заболяване или други фактори, това представлява сериозна заплаха не само за цялостното здраве и благополучие на индивида, но и за глобалното развитие и продуктивност“, казват експертите на СЗО.

Новата позиция на СЗО, публикувана на 9 август 2022 г., предоставя рамка за разбиране на здравето на мозъка и значението на оптимизирането му за всички. Това е техническо допълнение към наскоро приетия междусекторен глобален план за действие за епилепсията и други неврологични разстройства за 2022-2031 г.

Според СЗО здравето на мозъка може да се определи като състояние на функциониране на мозъка в когнитивната, сетивната, социално-емоционалната, поведенческата и двигателната област, което позволява на човек да използва пълния си потенциал през целия си живот, независимо от наличието или липсата на разстройства.

Много детерминанти влияят върху здравето на мозъка и непрекъснатите взаимодействия между тези детерминанти и контекста на индивида водят до адаптиране през целия живот на мозъчната структура и функции. Позицията дава представа за следните определящи детерминанти:

● физическо здраве,

● здравословна среда,

● безопасност и сигурност,

● наука, образование и социални връзки,

● достъп до високо качество на услугите.

В позицията на СЗО се казва, че оптимизирането на здравето на мозъка чрез справяне с тези детерминанти води до много ползи, включително по-ниски нива на много хронични заболявания – неврологични, психични, употреба на психотропни и физически вещества, както и подобрено качество на живот и много социални и икономически ползи. Всички те разбира се, допринасят за по-доброто здраве и спомагат за развитието на обществото.

Документът, публикуван от СЗО, представя значението на оптимизирането на мозъчното здраве в по-широкия контекст на общественото здраве и на обществото и предлага практически политически решения и бъдещи насоки в тази област, включително конкретни действия относно детерминантите на мозъчното здраве, настоящите приоритети в изследванията му и операционализирането и измерването на здравето на мозъка.

Източник: ML (2022) WHO: opublikowano pierwsze stanowisko organizacji dot. optymalizacji zdrowia mózgu. W: Rynek Zdrowia/WHO z 09 sierpnia. https://www.rynekzdrowia.pl/polityka-zdrowotna/who-opublikowano-pierwsze-stanowisko-organizacji-dot-optymalizacji-zdrowia-mozgu,235562,14.html?utm_source=newsletter&utm_medium=email&utm_campaign=rynekzdrowia.pl

проф. дсн Божидар Ивков

9789240054561-engИзтегляне

МЛАДАТА КРЪВ НЕ УДЪЛЖАВА ЖИВОТА

12 петък авг. 2022

Posted by daroiw in Актуални информации

≈ Вашият коментар

Етикети

кръв, кръвопреливане, продължителност на живота

Противно на по-ранните предположения, младата кръв не удължава живота, показва проучване върху мишки. От друга страна, старата кръв ускорява смъртта.

Младата кръв не удължава живота, но старата ускорява смъртта

Както показват няколко предишни проучвания, младата кръв би трябвало да подмлади частично старото тяло. Екип от Калифорнийския университет в Бъркли (САЩ) свързала кръвта на млади и стари мишки в продължение на три месеца, за да провери тази хипотеза. Те не открили елексира на младостта – старите мишки не живели по-дълго. Оказало се обаче, че младите индивиди, комбинирани със старите, умирали по-бързо. Според изследователите това е най-важният резултат от експеримента. Той обаче, има и оптимистична страна.

„Нашите данни подкрепят предположението, че старата кръв съдържа компоненти, способни да причинят стареене при млади животни. Намирането и селективното блокиране на факторите на стареене в тялото може да бъде ключова област на изследване за удължаване на живота“ – пишат авторите на откритието.

Този експеримент е важен за установяване на точна изследователска пътека за клинични подходи към стареенето. В същото време дава ключовите научни доказателства срещу тезата за благоприятното въздействие на факторите, присъстващи в младата кръв, върху стария организъм. Тази работа се вписва добре в предишни изследвания, докладвани от същата група. Според тях даването на млада кръв за плазма на мишки не удължава живота им – резултатите коментира проф. Ирина Конбой, главен редактор на Rejuvenation Research.

Това наистина са интересни резултати в областта на изследванията на продължителността на живота. Оригиналната статия може да се види на линка, посочен по-долу.

Източници: PAP/RZ (2022) Młoda krew nie przedłuża życia. Nowe wyniki badań. W Rynek zdrowia z 09 sierpnia. https://www.rynekzdrowia.pl/Badania-i-rozwoj/Mloda-krew-nie-przedluza-zycia-Nowe-wyniki-badan,235537,11.html

https://www.liebertpub.com/doi/10.1089/rej.2022.0029

проф. дсн. Божидар Ивков

НИКОГА НЕ СЪМ ВЯРВАЛА…

12 петък авг. 2022

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

добро, живот; paraphrases, ръка за помощ

Ето вече как цяла седмица се колебая дали да разкажа една много простичка, ежедневна история, или по-точно кратка случка. Колебанията ми идват от това как ще бъде оценено моето присъствие в нея. Има две неща които ненавиждам с цялото си същество: някой да ме героизира, или да се опитва да взима решения вместо мен за моя живот, само защото се придвижвам с бастун, защото инвалидността ми е видима. Но накрая си казах: “Майната му, всеки е свободен да мисли и да говори (или плещи), каквото си иска. Но в тази история има нещо, което си заслужава да бъде разказно”. И ето разказвам Ви я.

Преди две-три години бях много силно впечатлен от едно изречение в един текст, който се разпространяваше в социалните мрежи като предсмъртното писмо на Габриел Гарсия Маркес. Няма значение дали този текст е автентичен или е приписан на големия писател. Изречението, което за мен се превърна едва ли не в мото на живота ми, е омайващо велико. Аз съм го запомнил така: “Човек може да гледа друг човек от високо само когато му подава ръка да се изправи”.

Преживях тази мисъл много болезнено. Бях в центъра на София, в една странична уличка. Завивайки по друга подобна уличка пред мен се разкри следната картина. Възрастна жена, добре и чисто облечена, макар и с доста поостарели дрехи, беше паднала на тротоара. И правеше огромни опити да се изправи. “Закотвих” бастуна, запънах крака с моята си става и й подадох ръка, притеснен дали ще я приеме. Веднъж заради бастуна и втори път… по всички белези на лицето, тази жена беше циганка. За моя радост жената пое ръката ми и криво ляво се изправи.

Усмихнах се и понечих да продължа пътя си. Тя ме докосна по рамото и каза на чист български език, без и най-малка следа от типичния цигански (майната му на коректния политически език) акцент:

“Благодаря Ви. Никога не съм вярвала, че българин ще ми помогне, че ще ми подаде ръка”.

Усмихнах се виновно и я потупах по рамото. Докато изричаше думите от очите й се отрониха два големи мокри бисера. Обърна се и си тръгна.

Та ето такава една историйка. Нищо и никаква, а Вие си правете изводите от нея. И не от моята подадена ръка, или поне не основно от нея, а от думите на жената. На циганката… Докъде сме се докарали…

Божидар Ивков

ЗДРАВНИТЕ СИСТЕМИ НЕ СА ГОТОВИ ЗА НАTOВАРВАНЕТО С ПАЦИЕНТИ С Т.НАР. LONG COVID

10 сряда авг. 2022

Posted by daroiw in Будилчета

≈ Вашият коментар

Етикети

вкус, загуба, здравна система, мирис, пост Ковид синдром, Long Covid, увреждане на сензори, хронични заболявания

LONG COVIDИзтегляне

In memoriam Никола Анастасов

10 сряда авг. 2022

Posted by daroiw in Будилчета

≈ Вашият коментар

Етикети

Никола Анастасов, добро, смях, спомен

Винаги, когато си отиде от този свят титан на изкуството или науката изпитвам болка. А когато съдбата ме е срещнала с такъв човек, макар и само за миг, когато съм усетил величието на духа и личността му, болката е дваж по-силна.

Такъв е случаят и с Никола Анастасов. Преди няколко години с мои колеги се бяхме събрали в една квартална кръчмичка, близо до ул. „Раковски“ в центъра на столицата. До мен, на съседната маса, седяха трима души. По облеклото, маниерите и приказката им, разбрах, че са интелектуалци, независимо, че не ги познавах.

По едно време в кръчмата влезе Никола Анастасов. Бурно бе поздравен от компанията до мен, с шеги и закачки. А актьорът се смееше от сърце и приемаше шегите на приятелите си. От лицето му грееше усмивка, чиято доброта беше заразителна и сякаш всеобхватна. Сякаш около него не можеше да има друго освен усмивка и доброта. Кръчмичката беше малка и ние и неговите приятели я изпълвахме. Впечатли ме, че успя да се усмихне и на всички нас и да ни поздрави с традиционното „Добър ден“.

Случи се, да седне до мен. Видя ме, че стойката ми е нетипична, че придържам бастун и много внимателно, ненатрапливо ми се извини и седна, за да продължи да се шегува и смее с приятелите си.

Когато си тръгвах, актьорът скочи пъргаво от стола си и ми направи място да мина, с усмивка, разбиране и ни грам съжаление. Станах и го помолих в знак на благодарност към таланта и труда му да стисна ръката на един от най-великите български актьори. Лицето му грейна от радост и доброта.

Имах усещането, че единственото нещо, което беше докоснало личността му бе обичта към хората, добротата и смехът. За мен това бе един от най-кратките и най-съдържателни „уроци“ по доброта.

Ето такъв помня Никола Анастасов – човекът. А актьора? Той…, той просто е незабравим.

Бог да прости и светла му памет. Поклон!

Божидар Ивков

← По-стари публикации

Категории

  • Актуални информации (181)
  • Анотации (46)
  • Будилчета (134)
  • Велики Бехтеревци (4)
  • Гласове от фейсбук (20)
  • Инвалидността през вековете (история на инвалидността) (2)
  • Мъдростта на Библията (2)
  • Невросоциология (5)
  • Невросоциология, невроетика и други невронауки (1)
  • Опити (388)
  • Пациентски бисери (10)
  • Политически наброски (7)
  • Преводи (23)
  • Публикации (2)
  • Самопомощ и групи за самопомощ (6)
  • Световна социологическа класика (15)
  • Светът на хората с ревматични заболявания (114)
  • Светът на хората със загуба на слуха (1)
  • Свободна наука (51)
  • Социология на болката (31)
  • Социология на медицината и Социология на инвалидността (92)
  • Философия, социология и антропология на медицината (13)
  • доц. д-р Веселин Босаков (73)
  • Uncategorized (14)

Полезни връзки

  • БСБББ – АС
  • Градът и селото – предизвикателствата на 21 век. Библиотека Омда, 2014
  • Електронна страница в помощ на хората с увреждания
  • Ивков, Б. (2010) Социален контекст на видимата инвалидност. Изд. "Омда"
  • ОПРЗБ
  • Публикации в Портал за литературно общуване на хора с увреждания
  • Публикации на Б. Ивков в бр. 6 и бр. 7 на списание "Балкани'21"
  • Публикации на Б. Ивков в Liternet
  • Светът на хората с ревматични заболявания. Издателство "Омда", София.
  • Списание на институт за модерността
  • Oбществени нагласи към равнопоставеността и дискриминацията. Роля на медиите за тяхното формиране. Изд. "Омда"

Посещения

  • 569 142 посетители

Архив

  • януари 2023 (9)
  • декември 2022 (6)
  • ноември 2022 (9)
  • октомври 2022 (14)
  • септември 2022 (7)
  • август 2022 (12)
  • юли 2022 (8)
  • юни 2022 (9)
  • май 2022 (9)
  • април 2022 (8)
  • март 2022 (8)
  • февруари 2022 (5)
  • януари 2022 (9)
  • декември 2021 (8)
  • ноември 2021 (5)
  • октомври 2021 (7)
  • септември 2021 (5)
  • август 2021 (4)
  • юли 2021 (7)
  • юни 2021 (10)
  • май 2021 (10)
  • април 2021 (10)
  • март 2021 (13)
  • февруари 2021 (11)
  • януари 2021 (9)
  • декември 2020 (11)
  • ноември 2020 (15)
  • октомври 2020 (15)
  • септември 2020 (7)
  • август 2020 (7)
  • юли 2020 (6)
  • юни 2020 (14)
  • май 2020 (8)
  • април 2020 (7)
  • март 2020 (10)
  • февруари 2020 (4)
  • януари 2020 (6)
  • декември 2019 (5)
  • ноември 2019 (3)
  • октомври 2019 (6)
  • септември 2019 (5)
  • август 2019 (4)
  • юли 2019 (12)
  • юни 2019 (9)
  • май 2019 (10)
  • април 2019 (11)
  • март 2019 (8)
  • февруари 2019 (6)
  • януари 2019 (13)
  • декември 2018 (9)
  • ноември 2018 (7)
  • октомври 2018 (13)
  • септември 2018 (9)
  • август 2018 (17)
  • юли 2018 (12)
  • юни 2018 (16)
  • май 2018 (16)
  • април 2018 (15)
  • март 2018 (14)
  • февруари 2018 (15)
  • януари 2018 (15)
  • декември 2017 (8)
  • ноември 2017 (9)
  • октомври 2017 (8)
  • септември 2017 (9)
  • август 2017 (11)
  • юли 2017 (11)
  • юни 2017 (8)
  • май 2017 (11)
  • април 2017 (9)
  • март 2017 (14)
  • февруари 2017 (9)
  • януари 2017 (14)
  • декември 2016 (6)
  • ноември 2016 (11)
  • октомври 2016 (6)
  • септември 2016 (11)
  • август 2016 (9)
  • юли 2016 (7)
  • юни 2016 (6)
  • май 2016 (6)
  • април 2016 (5)
  • март 2016 (4)
  • февруари 2016 (6)
  • януари 2016 (8)
  • декември 2015 (6)
  • ноември 2015 (4)
  • октомври 2015 (5)
  • септември 2015 (6)
  • август 2015 (5)
  • юли 2015 (9)
  • юни 2015 (5)
  • май 2015 (4)
  • април 2015 (5)
  • март 2015 (10)
  • февруари 2015 (7)
  • януари 2015 (7)
  • декември 2014 (8)
  • ноември 2014 (9)
  • октомври 2014 (8)
  • септември 2014 (8)
  • август 2014 (13)
  • юли 2014 (18)
  • юни 2014 (12)
  • май 2014 (10)
  • април 2014 (18)
  • март 2014 (22)
  • февруари 2014 (18)
  • януари 2014 (14)
  • декември 2013 (11)
  • ноември 2013 (20)
  • октомври 2013 (18)
  • септември 2013 (14)
  • август 2013 (9)
  • юли 2013 (9)
  • юни 2013 (9)
  • май 2013 (10)
  • април 2013 (7)
  • март 2013 (11)
  • февруари 2013 (8)
  • януари 2013 (8)
  • декември 2012 (11)
  • ноември 2012 (11)
  • октомври 2012 (16)
  • септември 2012 (13)
  • август 2012 (32)

Мета

  • Регистриране
  • Влизане
  • RSS фийд за записи
  • RSS фийд за коментари
  • WordPress.com

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.

Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here: Cookie Policy
  • Последване Последвано
    • bozhidar ivkov
    • Join 40 other followers
    • Already have a WordPress.com account? Log in now.
    • bozhidar ivkov
    • Настройки на изглед
    • Последване Последвано
    • Регистрация
    • Влизане
    • Report this content
    • View site in Reader
    • Manage subscriptions
    • Прибиране на прозореца