АМЕРИКАНСКАТА БОЛЕСТ. БОЛНИЧНИ ЗАПИСКИ ЗА СВОБОДАТА
27 събота февр. 2021
Posted in Анотации
Архиви за месец: февруари 2021
СТОЙ, ТА ГЛЕДАЙ. ЕПИГРАМИ
23 вторник февр. 2021
Posted in доц. д-р Веселин Босаков
ПРЕПОРЪКИ ЗА ВАКСИНИРАНЕ СРЕЩУ COVID-19 ПРИ ЛИЦА С АВТОИМУННИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
18 четвъртък февр. 2021
Posted in Будилчета
Етикети
ПДР и националният консултант по ревматология в Полша са представили предварителни препоръки за ваксинация против COVID-19 при пациенти с автоимунни и възпалителни ревматоидни заболявания, в т.ч. и за хората, лекуващи се медикаменти, влияещи на активността на имунната система, както и за медицинския персонал, грижещ се за тези болни.
ЗА ИНВАЛИДНОСТТА – ПРОСТИЧКО И С ОБИЧ
16 вторник февр. 2021
Posted in Будилчета
Дали си даваме наистина реална сметка, за това, какво точно казваме, когато произнасяме фразата: „Хората са различни“. Това означава, че те са с различни според най-различни характеристики: възраст, пол, външен вид, цвят на кожата, ръст, тегло, народност, майчин език, етнос; това означава и факта, че хората имат различни образование, черти на характера, дарби, желания, мечти, болести, затруднения, ограничения. Вероятно има още много човешки характеристики, по които се различаваме един от друг.
Когато човек се ражда, той се ражда гол и безпомощен, без възможности да се грижи за себе си. Следователно има потребност от грижи и помощ, които могат да му бъдат предоставени от възрастните – неговите родители и близки. Ако малкото човече се разболее има потребност от лекарска помощ.
Всеки един от нас познава добре собствените си възможности и способности. Едни са бедни, други са богати, едни са известни, други са познати на тесен кръг хора. Малко от нас могат да пилотират космическа совалка, да програмират, да рисуват гениално, да композират фантастична музика и т.н. Но могат да вършат добре, понякога дори виртуозно, други неща.
Не всеки от нас, също така, е в състояние да се храни сам, да се облича сам. И има потребност от странична помощ.
Ние се раждаме и живеем на различни места по Земята, с различен климат, попадаме в „океаните“ на различни традиции и култури, живеем в различни градове. Много от нас имат семейства, други са сами или самотни, мнозинството от нас имат професии и работа, други са безработни по много причини, в т.ч. и поради това, че са болни или възрастни.
Животът и светът, в който го живеем са изключително красиви именно, защото сме различни.
Всеки знае, че има хора с инвалидност. Това означава, че тези хора изпитват затруднения, ограничение или невъзможност да извършват типичните за тях ежедневни дейности и да изпълняват своите социални роли, поради някакви увреждания на тялото. Нашето отношение към техните видими (по-рядко невидими) увреждания, превръща тези хора с увреждания в хора с инвалидност. Това не ги прави невалидни! Прави ги хора, които имат потребност от нашата подкрепа и помощ. Понякога дори имат потребност от специфични условия, за да живеят и работят. Инвалидността е последица от болестите, които увреждат тялото, от различното развитие на човека, от социалните бариери, които обществото издига пред хората с увреждания. Тежестта на уврежданията и съответно на инвалидността могат да бъдат оценявани и класифицирани, но само и единствено с цел възможно най-правилното и пълно определяне на реалните потребности на човека. Не всички хора с увреждания са хора с инвалидност.
Медицинската експертиза не може да каже обективно каква е тежестта на уврежданията. Именно тази тежест се определя не толкова на основата на обективни биомедицински показатели, колкото на основата на финансови и административни показатели. Няма човек, който да не може да работи. И какво означава да бъдеш човек с 91% тр.н.р.? Неработоспособен – за какво?
Всички ние сме различни. Важно е да се научим да уважаваме и ценим различието. Да бъдем човеци един спрямо друг. А това дали сме хора с увреждания, дали сме хора с инвалидност, е само една от многобройните ни човешки характеристики. Нека не задраскваме всичко останало в човека, защото сме приели, че е човек с инвалидност. Това е глупаво, непродуктивни и нехуманно. Хората, които задраскват човешкото в човека, само и единствено поради това, че той има увреждания на тялото, са най-тежко увредените и инвалидизирани членове на обществото.
проф. дсн Божидар Ивков
ПРАЗНИК Е! НЕКА СЕ ПОСМЕЕМ НА ЧАША ХУБАВО ВИНО…
14 неделя февр. 2021
Posted in Опити
ХУМОР, СТАВАЩ ЗА СМЯХ
14 неделя февр. 2021
Posted in доц. д-р Веселин Босаков
Етикети
Поредните епиграми на доц. В. Босаков. Както винаги смехът е гарантиран.
ЖУРОБАДЖАНАЩИНА
Научните му резултати бяха подпухнали,
но в рецензията на журито –
представени като добре бухнали!
ЗА НАУЧНИЯ СЪВЕТ НА ИНСТИТУТА ПО ФИЛОСОФИЯ И СОЦИОЛОГИЯ, В КОЙТО НАУКАТА ОТСЪСТВА
12 петък февр. 2021
Posted in Свободна наука
Етикети
„Странно нещо е човешката психика и манталитет. Има представители на homo sapiens sapiens, които са представители на вида само защото природата им е дала възможността да произнасят членоразделни звуци, но не и способността да надмогват собствените си премазващо тесни ментални граници, не и способността да надмогнат собствената си завист, злоба, научна нищета и желание да петнят, унижават и обиждат онези, които стоят далеч, далеч над тях“ – ето така започва поредния материал за нередностите в науката. Ако имате сензорика за това, прочетете целия материал.
НА ЛЕКАРИТЕ С БЛАГОДАРНОСТ И ПРИЗНАТЕЛНОСТ
08 понеделник февр. 2021
Posted in Будилчета
Етикети
Преди 10 ноември 1989 година изказвахме благодарност за грижите на лекарите, които ни лекуваха, с кутия бонбони, бутилка скъп алкохол или букет цветя. След посочената сакрална дата постепенно между лекарят и пациентът застанаха парите, здравеопазването бе опазарено, здравето се превърна в стока и… всички знаем, какво се случва днес.
Независимо от всичко избрах един нетрадиционен начин да благодаря на лекарите, като им подаря няколко цитата, които си заслужават да бъдат прочетени, защото съм дълбоко убеден, че мнозинството от тях са останали Човеци, въпреки налудните напъни на МЗ и други публични актьори в театъра, наречен здравеопазване.
***
„Същността на хуманистичната медицина е отвореността към другия човек, способността да се вслушва в оплакванията му и да се опита да разбере света на болния човек. Болестта в хуманистичната медицина винаги е нещо повече от обикновена патология на тъканите или нервите. Превръща се в наративна ситуация, в история, не непременно вербализирана, за собствената, най-често нежелана промяна. Тук си струва да си припомним думите на американския писател и литературен критик Анатол Бройард, борещ се с рака, чиито трогателни думи илюстрират най-добре идеята за хуманистично ориентирана медицина: „Какво очаквам от моя лекар сега, след като знам, че имам рак на простатата, лимфните възли и гръбначния стълб? Бих казал, че търся лекар, който да бъде внимателен читател на моята болест и добър критик на медицината”
(Szubert, Mateusz (2019) Narracyjność choroby i nadejście medycyny jutra. W: Kultura Współczesna” 4 (107). doi.org/10.26112/kw.2019.107.06, s.s. 76-92., с. 78 // A. Broyard, Upojony chorobą. Zapiski o życiu i śmierci, tłum. A. Nowakowska, Wydawnictwo Czarne, Wołowiec 2010, s. 56.
***
„Болният човек идва със своята болка, мъка, страдание, страх и вик за помощ. Този вик, разбира се, рядко е буквален. Той има различни форми на изразяване. Това може да бъде поток от думи, за да се избегне страхът, или може да е вкаменено лице, зад което се крие недоверие към лекаря. И болният разказва. Трябва да слушате, да изслушате историите. От време на време се задава въпрос, за да не се загуби основната нишка, някоя особено важна подробност, да се изясни хронологията. За разказвача тази история е от първостепенно значение. И слушателят трябва да помни, че една от тези истории ще стане негова собствена, една от тези болести ще засегне лекаря“ (A. Szczeklik, Katharsis. O uzdrowicielskiej mocy natury i sztuki, Wydawnictwo „Znak”, Kraków 2006, s. 12.).
***
Ето какво казва Адам Загайевски за един от големите съвременни полски лекари и философи на медицината А. Шчеклик:
„Какъв късмет, че все още можем да срещнем Автор, който чете Данте, разбира – и споделя – безпокойството на стари и нови поети, който има толкова много хуманистични познания зад гърба си и в същото време ни помага да схванем сложната структура на най-модерната медицинска теория. Какво удоволствие е да прочета книга, която може да съчетае компетентна лекция по нова биология с интуицията на художник, който знае, че и физическото здраве, така необходимо за нас, така мечтано, толкова трагично отнето от някои хора, все още не е всичко, защото да бъдеш човек означава и да питаш за утре, за душата, за смисъла на живота, за безкрайността“ (A. Zagajewski, Wstęp, [w:] A. Szczeklik, Kore. O chorych, chorobach i poszukiwaniu duszy medycyny, Wydawnictwo „Znak”, Kraków 2007, s. 7.).
***
„Идеята да не се отделят – очевидно само, както се оказва – отдалечните и несъвместими светове на медицината и хуманитарните науки, е майсторски изпълнена в трилогията на Шчеклик. Краковският лекар и писател разкрива тайните на човешката физиология и духовност, плавно преминавайки от тълкуването на древни митове към представянето на нови медицински открития. Изненадващо е не само богатството от референции, но и произходът им. Митовете, символите, произведенията на изкуството, музикалните теории и философските трактати се сливат почти автоматично с природния свят, без да създават впечатление за изкуственост или несъответствие и за част от секундата. Цялото води читателя до очевиден, макар и рядко формулиран извод: медицината от самото начало на своето съществуване е велико произведение на културата, вкоренено в далечни магически практики. Историята на медицината отлично илюстрира значението на културните, социалните и религиозните фактори, които днес често се игнорират, за развитието на медицинските знания и практика. Струва си да се припомни, че бързото откъсване на медицината от философията и хуманитарните науки се е случило едва в средата на XIX век с развитието на микробиологията и, следователно, с раждането на клиничната медицина. Началото на самата технологизация на медицината е било придружено от значителна промяна в статута на лекаря, който от този момент нататък е имал все по-малко от предишните компетенции и страсти на лекаря художник и все повече се превръщал в експерт в детайлните природни науки“ (Szubert, Mateusz (2019) Narracyjność choroby i nadejście medycyny jutra. W: Kultura Współczesna” 4 (107). doi.org/10.26112/kw.2019.107.06, s.s. 76-92., с. 81).
***
„Не съм лекар, едва навлизам също в ролята на пациент. Но аз съм критик и като болен в критично състояние трябва да се възползвам от професията си. Отначало болестта беше поредица от несвързани шокове за мен и първият ми инстинкт беше да я укротя, като изградя разказ за нея. В крайни ситуации винаги създаваме разказ. Описваме това, което се случва, сякаш искаме да предотвратим катастрофата. Когато други хора разбираха, че съм болен, ми разказваха за собствените си болести и за болестите на приятели. Разказването на истории изглежда е естествена реакция спрямо болестта. Хората кървят от истории и аз се превърнах в тяхна кръвна банка“ (A. Broyard, Upojony chorobą. Zapiski o życiu i śmierci, tłum. A. Nowakowska, Wydawnictwo Czarne, Wołowiec 2010, s. 34-35.)
***
„Пациентът не може да осъзнае, че болестта му е катастрофа, повод за отчаяние или ужас, но трябва да я превърне в разказ, в история. Разказите са антитела, предпазващи от болестта и болката. […] Всичко е по-добро от чудовищността на мълчаливото страдание. Умирайки, ние вече не сме хора, смъртта ни дехуманизира – затова мисля, че езикът, речта и историите най-ефективно подкрепят нашата човечност“ (A. Broyard, Upojony chorobą. Zapiski o życiu i śmierci, tłum. A. Nowakowska, Wydawnictwo Czarne, Wołowiec 2010, s. 35.)
***
Тук не привеждам цитати, отнасящи се до бъдещето на медицината. Не го правя, защото съм с впечатление, че много хора все още нямат сетива за „утре“. Но рано или късно може би ще направя и това.
Бъдете живи и здрави, уважаеми лекари.
подбор и превод от полски език проф. дсн Божидар Ивков
НА ХОРАТА С ИНВАЛИДНОСТ ЧЕСТО СЕ ОТКАЗВА ПРАВОТО НА СЕКСУАЛНОСТ И ПРАВОТО ДА БЪДАТ РОДИТЕЛИ
06 събота февр. 2021
Posted in Будилчета
Двама от всеки пет човека с физическа инвалидност признават, че са се сблъсквали с дискриминация по отношение на техните права на сексуалност и раждане на потомство. Това е още по-болезнено, когато това право се поставя под въпрос от близките (44%.) и познатите (37%). Това показва доклад на фондация „Авалон“.
Проведеното изследване е разкрило скалата на проблема, отнасящ се до възприемането на сексуалността на хората с инвалидност. Всеки трети респондент е признал, че е преживял негативни коментари за сексуалността си (36%). По-често такива твърдения се срещат сред лицата с вродени увреждания. Най-често негативни коментари са изказвали членовете на семействата (44%) и познатите (37%).
Лукаш Виелгош, член на управителния съвет на Фондация „Авалон“, смята, че изследването е показало значимостта на социалното приемане на уврежданията, към което се стреми Фондацията. Най-близката среда, особено семейството и приятелите, играят огромна роля за приемането на самия себе си и собствената сексуалност. Уврежданията не трябва да определят възприятието на индивида в нито една сфера. Изследването, публикувано от фондация „Авалон“, показва, че хората с двигателни увреждания изпитват психически и физически бариери при задоволяване на сексуалните си потребности, включително: страх от близост, страх от неудовлетвореност от страна на партньора или липса на независимост. Възприемането на сексуалността в групата на хората с инвалидност варира, макар и само по отношение на пола. Критичните коментари по отношение на сексуалните потребности са били насочени много по-често към жените, отколкото към мъжете. От друга страна ограниченията при задоволяване на сексуалните потребности се срещат по-често при мъжете с увреждания – 33% срещу 19% при жените.
Типът увреждане също влияе върху начина, по който хората с инвалидност възприемат своята сексуалност. Хората с вродени увреждания, които са били под грижите на своето семейство или на настойници от раждането си, изпитват по-големи трудности в борбата за независимост, което е свързано с по-голямото изключване в областта на задоволяването на сексуалните потребности или установяването на отношения. При хората с придобити увреждания е различно. Кшищоф Добиес, генерален директор на фондация „Авалон“, подчертава, че манталитетът и липсата на съгласие за открит разговор за сексуалността, са голям проблем в Полша. Особено по отношение на хората с физически увреждания. „Липсват надеждни знания, лишени от идеология и оценка. В резултат на това най-голямото малцинство в Полша е изключено от сферата, на която всеки човек има право. Нашите изследвания показаха колко сериозен е проблемът“ – казва Добиес. Почти идентична е ситуацията в България, а в някои отношения вероятно е и по-лоша.
Също толкова важен въпрос за хората с инвалидност, колкото и удовлетворяването на сексуалните потребности, е желанието им да имат деца. Това желание е декларирано от 68% от респондентите. На свой ред една трета от анкетираните са чували в даден момент от живота си, че темата за родителството не ги засяга. С такова мнение са се срещали 23% от жените и 12% от мъжете. Този факт е още по-труден за приемане, тъй като хората с увреждания изпитват дискриминация от страна на медицинския персонал в това отношение. Например било им е казвано, че те не могат да имат деца.
Изследването илюстрира положението на хората с двигателни увреждания в контекста на интимния им живот. Изследваните респонденти са включвали: лица с инвалидност, родители, партньори, както и специалисти в областта на гинекологията и физиотерапията. Целта на проучването е била да диагностицира положението на хората с двигателни увреждания в областта на сексуалността и родителството.
***
Ситуацията на хората с двигателни увреждания в България е почти идентична. Но това е само хипотеза, защото подобен род изследвания изобщо не се провеждат. Темите сексуалност и инвалидност, инвалидност и родителство, са почти табу, особено за хората, които са с тежки и видими физически увреждания.
Източник: Sygut, М. (2021) Każdy ma prawo do zdrowia seksualnego i rodzicielstwa; niepełnosprawnym się tego odmawia W: Rynek Zdrowia z 04 lutego. https://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/kazdy-ma-prawo-do-zdrowia-seksualnego-i-rodzicielstwa-niepelnosprawnym-sie-tego-odmawia,218521,11.html
проф. дсн Божидар Ивков
КОМУНИКАЦИОННИ СРЕДСТВА И ВЪЗМОЖНОСТИ НА ХОРАТА СЪС СЛУХОВА ЗАГУБА
04 четвъртък февр. 2021
Posted in Светът на хората със загуба на слуха
Светът на тишината е светът, в който живеят хората със загубен слух. Включително и онези ръкомахащи и правещи странни движения и знаци Човеци, чиито лица винаги неприкрито изразяват цели градини от емоции и чувства. Човеци, към които винаги съм изпитвал огромно уважение и най-топли чувства.
Наскоро случайно попаднах на един кратък анализ на новоприетия Закон за българския жестов език. Бях силно впечатлен от ясния и точен език, без излишни витиевати фрази, без излишна орнаментика. Прочетох статията на един дъх и се загледах в името на автора – Христина Чопарова. Такъв начин на писане се среща много рядко и поне аз го ценя изключително високо. Заинтересувах се коя по-точно е Христина Чопарова и зад „анонимното“, непознато до преди броени дни за мен име, изплува образа и личността на една млада, привлекателна, активна и интелигентна жена, създател на сайта „Ние ви чуваме“. Сайт, в който понякога споделях мои писания от блога ми, но без да знам, кой точно стои зад него.
Кратката биографична справка там ни уведомява, че Христина Чопарова е рeпopтep и фoтoгpaф. „Бивш зъбoтexниĸ и дeнтaлeн acиcтeнт. Глaвeн peдaĸтop нa ССЅ Маgаzіnе (2010), cътpyдниĸ нa в. „Kyлтypa” (2010), peдaĸтop и ĸopeĸтop нa в. „Tишинa” (2012), мeдиeн eĸcпepт в Haпpaвлeниe „Meдии и вpъзĸи c oбщecтвeнocттa” ĸъм CГБ (2015-2017). Paзĸaзвaч нa иcтopии в caйтa Меdіum и aвтop в cп. „Oтвъд ĸopицитe”. Peдaĸтop нa cп. Ѕоfіа Сіtу Іnfо Guіdеѕ (2018). Peцeнзeнт нa Peчниĸ нa Бългapcĸия жecтoв eзиĸ (MOH, 2018). Блoгъp в „Eпиcтoлapнocти”. Πoнacтoящeм жypнaлиcт нa cвoбoднa пpaĸтиĸa и eĸcпepтeн ĸoнcyлтaнт пo мeдийнa пoлитиĸa и ĸoмyниĸaции.“ (https://www.repporter.com/bg/za-nas/ekip)
Комуникцията ни във Фейсбук се породи някак естествено и постепенно пред мен изникна човек с високк интелект. Въпреки че Христина е със загубен слух, притежава вибрираща чувствителност и широко отворени очи към доброто и красотата на света. Споделих идеята си да ми гостува в блога с материал за глухотата и хората от света на тишината. Тя я прие и само след няколко дни се роди статията, която днес предлагам на вашето внимание.
Написана е на ясен, разбираем език и е много информативна и полезна за всеки, който се интересува от „светът на тишината“. Една статия, която разкрива сложния, многоаспектен, но и красив свят на хората със слухови затруднения или загуба. Статия, която ни казва, че всички ние сме преди всичко Човеци и макар и различни – и в това се крие голяма част от красотата на живота – можем и трябва да живеем заедно. Заедно! Защото сме хора.
Приятно четене.
проф. дсн Божидар Ивков
