• За мен

bozhidar ivkov

~ Социология на инвалидността

bozhidar ivkov

Архиви за месец: юли 2016

„КОГАТО ПАРИТЕ ГОВОРЯТ – СМЪРТТА СЛУША“. 10 ПРИЧИНИ, ПОРАДИ КОИТО ИСКАМ ОСТАВКАТА НА МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

26 вторник юли 2016

Posted by daroiw in Будилчета

≈ Вашият коментар

Етикети

coruption, здравеопазване, корупция, протест, health care, protest

Вчера, 25 юли 2016 година, бе проведен протест пред МЗ с искане за оставка на министъра на здравеопазването. От медийната информация става ясно, че основната причина за този протест е „експерименталното въвеждане на електронните идентификатори в болниците, станали по-популярни като пръстови отпечатъци“ (БНТ 2016).

Това е сериозен проблем, зад който се крият основателни съмнения за корупционни сделки, вмешателство на властта в личния живот на гражданите, съмнение за преследване на здравни институции и медицински лица и т.н. Освен това тази процедура се свързва и с узаконяването на административния произвол в сферата на здравеопазването – нещо, което се наблюдава не от вчера. Могат да се изброят още причини. И всички те ще бъдат основателни, защото доверието на гражданите във властта и властовите „елити“ отдавна е смазано и унищожено.

И макар да подкрепям справедливия протест на моите съграждани и сънародници – аз също съм потърпевш от ставащото в българското здравеопазване, смятам, че не пръстовите отпечатъци са най-важния проблем. Защото това е само една от многото технологии за медикализация и социален контрол на живота ни, за ограбване и трупане на печалби.

Моите причини/мотиви да искам оставката на сегашния ръководен екип на министерство на здравеопазването са много. По-важните от тях са:

(1) Здравето от ценност сама по себе си бе превърнато в стока, а здравната грижа за болния в пазарна услуга. Това е процес, започнал още от началото на здравната реформа, но сега бе доведен до пълен абсурд.

(2) Цялото здравеопазване бе подложено на опазаряване, като беше осигурен широк и безпрепятствен достъп на свободния пазар до него. Този процес също бе доведен до абсурд при управлението на сегашния министър.

Ще напомня само следното: „Нашите политици не бива да прилагат пазарните принципи в областта на здравеопазването, което трябва да остане встрани от колебанията на пазарната конюнктура. Д-р Джером П. Касирър, сп. „Медицина на Ню Ингланд“, бр. 333, 1995, стр. 50. (Кук 1999: 3).

(3) Тези процеси породиха и своите абсурди: по закон здравните заведения в България са търговски дружества, а лекарите – еднолични търговци. Здравето се превърна, както споменах, в стока, предмет на покупко-продажба.

(4) Държавата постепенно се отегля от своите ангажименти в здравеопазването и чрез различни социални технологии „насочва“ гражданите към частно здравеопазване. Подобен подход е убийствен за страна, в която бедността и обедняването имат епидемични размери, а появата на по-сериозно хронично заболяване автоматично поставя болния и неговото семейство в социалната категория на бедните.

Тук само ще напомня една мисъл на Бърнард Шоу, написана преди 105 години, т.е. през 1911 г. : „Частната медицинска практика се управлява не от науката, а от търсенето и предлагането… ако разгледаме отделните пунктове от обвиненията, които аз отправям към частната лекарска практика, ще се види, че те произтичат от много близкото положение на частно практикуващия лекар с това на конкуриращ се частен търговец“. (цитат по Тонева 2009)

(5) Тенденцията, посочена в т.4., води до там, че почти всички здравни политики са насочени като цяло в защита на корпоративните интереси на отделни социални групи, организации и фирми, и пряко създават условия за влошаване на здравето на гражданите чрез ограничаване или отказ на достъп до здравеопазване. В тази посока работят целенасочено допуснатите празноти и несъответствия в многобройните закони и подзаконови документи, регламентиращи организацията на и дейностите в здравеопазването, допускането на административен произвол и др. Само един пример е достатъчен в тази посока: почти няма медицински стандарт, който да не е оспорен от българския съд. И още, българското здравеопазване е странна смесица от британския и германския модел на здравно осигуряване, а в организацията на здравеопазването се откриват различни, изкривени и неадекватни елементи на други здравеопазни системи – например „здравни пътеки“ е елемент, взаимстван от австралийското здравеопазване, но там на тях им е приписана друга роля и имат други функции.

(6) Политика, насочена срещу публичното здраве е политика срещу националната сигурност на страната, защото здравето е един от фундаментите на националната сигурност. Няма как да подкрепям политици, които работят срещу собствения си народ и държава. Данните за здравното състояние на българите доказват това твърдение.

(7) НЗОК бе превърната от политическите „елити“ в основен, единствен и монополен инструмент за тотален контрол над здравеопазването в страната. Този инструмент е насочен към осигуряване на икономическа ефективност и печалба, разбира се, с цената на здравето на българските граждани. И това най-добре се вижда в реформите на сегашния екип на МЗ. Тук ще напомня, какво казва Алвин Тофлър в своята книга „Метаморфози на властта“: „Живеем в момент, когато цялата структура на властта, поддържала света, се дезинтегрира… американската система за здравеопазване днес се управлява от застрахователни компании, „групи за регулирана помощ“ и правителството, а не от лекарите (Тоффлер 2003: 22; 25).

(8) Затрудняването или отказа на достъп до публично здравеопазване често означава повишаване на общата смъртност или – в най-добрия случай – до повишаване на инвалидизацията сред българските граждани. Пестенето на пари за здраве означава разхищение (грабеж) на публични средства от и в други сфери.

(9) Българското здравеопазване е хронично недофинансирано от години, а заделяните средства за здраве едва надхвърлят долната граница, под която настъпва разпад на системата.

(10) И накрая, против съм да заплащам 3 пъти за една и съща здравна услуга: чрез данъците, които плащам, чрез здравните осигуровки, които също редовно плащам и чрез плащания от джоба ми.

***

Лъжата, демагогията, евтиния популизъм и манипулацията – многократно тиражирани от медиите, са основните идеологически инструменти на сегашния екип на МЗ. След вчерашния протест е изказано следното мнение: „д-р Ваньо Шарков, заместник-министър на здравеопазването: От тази манипулация на общественото мнение имат полза хора, които се страхуват да има по-добър контрол в системата на здравеопазването. Това е маханизъм, който дава възможност за осъществяване на ефективен контрол от страна на НЗОК (курс.м.-Б.И.), но по-важното е, че той дава в ръцете на пациента възможност също да осъществява контрол. Нещата не зависят само от институциите, зависят и от обикновения пациент и това вече е изключително важно“ (БНТ 2016). Единственото вярно в това твърдение е, че ще се осъществява контрол от страна на НЗОК. Доколко обективен и ефективен – е, това вече е тема на друг разговор.

Лично аз смятам, че българските държавни институции, ръководени от сегашния политически „елит“ са обявили война – на мен и на всички български граждани, чиято цел е нашето поробване, контролираната мизерия и тоталното послушание.

НЕ! БЛАГОДАРЯ ЗА „ГРИЖАТА“!

 Източници:

БНТ (2016) Протестиращи искат незабавната оставка на Петър Москов. http://news.bnt.bg/bg/a/protestirashchi-iskat-nezabavnata-ostavka-na-petr-moskov

Кук, Р. (1999) Заплаха. ИК „Коала“, Пловдив

Тонева, З. (2009) Публично здраве. В: К. Петков (съст.) Европейска социална политика. Европейски сравнителни анализи. УИ „Паисий Хилендарски“, Пловдив.

Тоффлер, Э. (2003) Метаморфозы власти. Издательство „ACT”, Москва

доц. д-р Божидар Ивков

Реклама

ВЛИЯНИЕ НА ВЪТРЕШНИЯ ДИЗАЙН НА БОЛНИЦИТЕ ВЪРХУ ЛЕЧЕНИЕТО НА ЧОВЕКА

22 петък юли 2016

Posted by daroiw in Светът на хората с ревматични заболявания

≈ Вашият коментар

Етикети

болница, вътрешна архитектура, психично здраве, interior architecture, hospital, mental health

Попадам на интересен текст в полския електронен портал „Rynek zdrowia”. Става дума за позитивното влияние на вътреболничния дизайн върху самоусещането и самочувствието на болния човек и влиянието на този дизайн върху ефективността на лечението. Текстът предизвиква в мен спомени от годините на моята младост и първите ми посещения на тогавашните санаториуми. Спомням си например, че през първата година (мисля, че беше 1974 г.) в санаториума на МНЗ в Бургас бяхме принудени през цялото време да пребиваваме в него облечени в болнични пижами. Знак на „висше“ благоволение беше, ако успеехме да се преборим да носим свои собствени. Само че аз не си губех времето в „напразни“ битки. След като обядвах се преобличах и полутайно напусках санаториума и заминавах с автобуса до Бургас – намиращ се на около 14 км от т.нар. Бургаски минерални бани. Обикалях книжарниците, кината, театъра, операта… Седях в сладкарниците на чаша кафе с нова книга и…, разбира се, преследвах (обикновено безуспешно) бургаските момичета. Не издържах болничната атмосфера на санаториума. Още по-малко имах афинитет да разговарям с по-възрастни от мен хора за това, къде, колко, откога и как ги боли.

Изобщо обстановката в болниците и санаториумите през онези години сякаш засилваше болките ми. Имах усещането, че от личност се превръщам в някакъв инвентарен номер, в биологична и роботизирана единица в някаква фабрика за ремонт.

Сред спомените ми неуверено се промъква усещането за нещо важно… Да, в дипломната ми работа има интересрн текст. Намирам го. И ето какво прочитам:

„Удивително точно наблюдение е направил в своето време Н. И. Пирогов: ранените местни жители, намирайки се в колиби, оживявали, а войниците в болниците от същите рани умирали. Това е защото, обяснявал великият хирург, първите били обкръжени от близките си, отдаващи им топлината на сърцата си, а вторите виждали около себе си само страдание и смърт.

Близките хора, оказвайки внимание на болните, като че ли вземат върху себе си част от болката им, а им отдават заряд от своето здраве заедно с напътствието да издържат, да оздравеят“ (Бейлин 1980: 25)

Наистина невероятно наблюдение и гениални заключения. Тук само ще добавя, че и най-бедната родна колиба е за предпочитане пред състоянието на много нашенски болници и санаториуми. Защото родното, познатото пространството, в което човек се е родил, израснал и се е формирал като човек, носи в себе си големи „дози“ сигурност и спокойствие, за разлика от чуждата, непозната и изпълнена с множество опасности среда на болницата.

Продължавам да се ровя в паметта си и си спомням за мой доклад от 2013 година за ролята на архитектурните и транспортните бариери в процеса на социалното изключване на хората с увреждания. Там намирам също интересен текст: „Днес се приема до голяма степен за доказано от видеоекологията (Филин 2006), че хомогенните и агресивни зони влияят негатвино върху психиката на човека и неговите социални комуникации (пак там, с. 126). Недостъпното или трдудно достъпно градско и селско пространство диктува на хората пасивен, свързан единствено с някакво производство, или агресивен начин на живот, свързан с трайна настройка за преодоляване на архитектурните и транспортните бариери, което в крайна сметка поставя отпечатък върху характера на социалните интеракции и норми на поведение в обществото“ (Ивков 2014).

Нещо повече, еднообразието или хаотичното „оцветяване“ на жилищните сгради и стандартизацията им в големите градове, пораждат психологически дискомфорт, който оказва влияние върху менталността и и развитие на психологическа неуравновесеност в гражданите.

И така, както външната архитектурна среда влияе върху комуникациите между хората и повлиява – най-често негативно – индивидуалното и социалното психологическо състояние и здраве на хората, по същия начин и болничната среда влияе върху психиката и психичното здраве на болните.

Според специалистите болничните пространства оказват влияние (позитивно или негативно) върху самочувствието на пациентите и резултатите от лечението. Днес в много страни, в т.ч. и в България (макар и по-бавно и по-рядко), вътреболничното пространство се променя. Мнозинството директори на болници вече знаят, че добре оформеното, предпазващо от стрес, болнично пространство, влияе в посока на по-бързото оздравяване на болните. Например добре оформеното вътрешно пространство позволява да се намалят след оперативните усложнения и болния по-бързо да оздравее (Gazeta Wyborcza).

Изследвания, проведени в Университета в Шефийлд, Великобритания, показват, че „благодарение на добре обмислената вътрешна архитектура на болниците, е намаляло времетраенето на лечението. В общата болница с 21%, а в психиатричната – с 14%. С над 20% е намаляло количеството на даваните на пациентите обезболяващи лекарства. С 10% се е съкратило времето на пребиваване в болницата след операция“ (Gazeta Wyborcza).

Оказва се, също така, че вътреболничното пространство влияе не само върху самочувствието на пациентите, но и на персонала – при добра вътрешна архитектура медицинския персонал се чувства по-малко уморен и преживява по-ниски нива на стрес. Да не говорим за големия икономически ефект.

И ако към всичко това се добави и наличието на свободен достъп – когато и там, където това е възможно – на близките до болния, то нещата биха изглеждали съвсем различно.

 Литература

Бейлин, П. E. (1980) Поговори со мною, доктор. Издательство Радянський письменник, Киев.

Ивков, Б. (2014) Физическата среда в града и селото като фактор, конституиращ социално изключване на хората с увреждания. В: „Градът и селото – предизвикателствата на ХХI век”. София. Издателство „Омда“, [www.omda.bg]

Филин, В. А. 2006 Видеоэколгия. Что для глаза хорошо, а что плохо. Москва, Видеоэколгия

Gazeta Wyborcza/Rynek Zdrowia 20 lipca 2016. Wygląd szpitalnych wnętrz ma wpływ na leczenie. http://www.rynekzdrowia.pl/po-godzinach/wyglad-szpitalnych-wnetrz-ma-wplyw-na-leczenie,163973,10.html

доц. д-р Божидар Ивков

 

12 ФАКТА ЗА АВТОИМУННИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ, ОТ КОИТО ЩЕ ВИ НАСТРЪХНАТ КОСИТЕ

13 сряда юли 2016

Posted by daroiw in Светът на хората с ревматични заболявания

≈ Вашият коментар

Етикети

autoimmune diseases, choroby autoimmunologiczne, автоимунни заболявания, аутоиммунные заболевания

  1. Автоимунните заболявания са се превърнали в по-голям проблем, отколкото онкологичните и сърдечно-съдовите заболявания.

 Взети заедно, автоимунните заболявания са най-разпространените заболявания в САЩ. Според Националния институт по здравеопазване (NIH), 23,5 милиона американци имат някакво автоимунно заболяване. За сравнение, онкологичните заболявания засягат до 9 милиона човека, а сърдечно-съдовите заболявания до 22 млн. 23,5 милиона е много скромна оценка на броя на лицата с автоимунни заболявания, като се вземе предвид, че има хора, чиято диагноза все още е под въпрос. Имайки предвид това, както и факта, че NIH разглежда само 24 автоимунни заболявания от над 80, то уважавани институции, като например Американската асоциация за автоимунно-свързани заболявания (AARDA), изчисляват, че броя им е по-точно близо 50 млн. човека. Това е един от всеки пет души.

 2. Въпреки, че автоимунните заболявания се превръщат в нарастваща епидемия – те са се удвоили през последните три десетилетия – това се пази в тайна.

90% от американците не могат да назоват поне едно автоимунно заболяване. Тези заболявания спокойно се разрастват като скрита от медицинската история епидемия. Това е прикрита криза, която трябва да се покаже не само на хората, които са с автоимунни заболявания, но и на тези, които, поради разрастването им, неизбежно ще се сблъскат с тях.

 3. Лекарите и учените все още дори не разбират проблема

Забравете за откриването на лек, защото ние все още дори не сме открили, какво причинява проблема. Идеята, че имунната система в действителност може да атакува собственото си тяло, не е съществувала до 50-те години на ХХ век. Чак до 80-те години на студентите по медицина са се преподавали неправилни концепции, отнасящи се до имунологията. Днес, лекарите все още се борят за цялостното разбиране на проблема.

 4. Автоимунните заболявания са една от 10-те най-чести причини за смърт при жените на възраст до 64 години и децата от женски пол.

Колкото по-висока е честота на автоимунните заболявания при жените, толкова по-висока е смъртността сред тях. Въпреки това, здравните специалисти все още не са готови да посрещнат потребностите на жените за намаляване на разрушителното действие на тези убийци.

 5. Видовете автоимунни заболявания се увеличават успоредно с идентификацията им

През 1992 г. са били известни около 67 автоимунни заболявания, а за други 20 заболявания е имало съмнение, че тяхната природа е автоимунна. Днес са известни най-малко 80 такива заболявания, а броят им нараства и подозирам, че най-малко 40 са допълнителните заболявания с автоимунна основа.

6. Повечето автоимунни заболявания са изтощителни, някои от тях са животозастрашаващи, а всички те изискват лечение през целия живот на човека

Автоимунното заболяване е хронично състояние. То не може да бъде излекувано, а лечението през целия живот на човека се свежда до смекчаване на симптомите.

7. Лечението на автоимунните заболявания води до трайна инвалидизация

Лечението е насочено към смекчаване на ужасните симптоми, а прилаганите лекарства дават постоянни странични ефекти като внезапна и постоянна слепота, потисната имунна система, остеопороза, снижена мускулна функция, висока кръвна захар и др. Хората с автоимунни заболявания често попадат във фатална низходяща спирала на болестта и лечението, което причинява повече заболявания, които се нуждаят от повече лечение.

8. При жените съществува изключително висок риск от поява и развитие на автоимунно заболяване

 prevalence

 Според последните прогнози при една от всеки 12 жени и един от всеки 20 мъже в САЩ ще се появи и развие някакво автоимунно заболяване в течение на живота им. Просто ако човек е роден жена вече съществува значителен риск от поява и развитие на автоимунно заболяване.

9. Автоимунитетът все още не е приет от медицинската общност като категория, свързана с болестите

Докато други заболявания, като рак, имат „чадър“ като покритие на определени грижи, като онкология, спрямо автоимунните заболявания няма единен фронт в областта на здравеопазването. Това означава, че хората с автоимунни заболявания трябва да се срещат с най-различни специалисти и практически да разчитат на здравните грижи на няколко лекари, които не се консултират един с друг.

10. Ако имате едно автоимунно заболяване вие сте изложени на повишен риск от поява и развитие на второ автоимунно заболяване.

Хората с автоимунни заболявания често развиват вторични или няколко автоимунни заболявания. След като имунната система е увредена, то тя има потенциал да продължи да отговаря на собственото си тяло с много грешки.

11. Автоимунните заболявания струват на здравната индустрия около 1 милиард всяка година

Хроничните заболявания представляват огромна част от медицинските разходи. Природата на автоимунните заболявания да продължават през целия живота прави скъпи грижите за тях.

12. Това е четвъртата най-важна причина за инвалидизация на жените в САЩ.

Не всички видове инвалидност са видими. Автоимунните заболявания са невидими, защото хората не винаги изглеждат външно болни. И все пак, автоимунните заболявания успяват да се класират изненадващо високо сред причините за инвалидизация на жените.

 Източници

Somers, E. C., S. L.Thomas, L. Smeeth, A. J.Hall (2009) Are Individuals With an Autoimmune Disease at Higher Risk of a Second Autoimmune Disorder? In: American Journal of Epidemiology, Vol. 169 (6), pp. 749-755 doi:10.1093/aje/kwn408

Autoimmune Diseases (2012) National Institute of Environmental Health Sciences. https://www.niehs.nih.gov/health/materials/autoimmune_diseases_508.pdf

Autoimmune Statistics – AARDA. AARDA. N.p., n.d. Web. 09 Feb. 2016. http://www.aarda.org/autoimmune-information/autoimmune-statistics/

Hospital Centennial. The Rockefeller University. N.p., n.d. Web. 09 Feb. 2016.

http://centennial.rucares.org/index.php?page=Autoimmune_Diseases.

 

Преводът е направен по: Nordljos, N. (2016) Facts About Autoimmune Diseases That Will Make Your Hair Stand On End. https://autoimmunemess.com/

 Превод от английски език: доц. д-р Божидар Ивков

44 КНИГИ, КОИТО ПРЕПОРЪЧВАМ

10 неделя юли 2016

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

book, книги, литература, literature

Сигурно е много претенциозно да препоръчваш на хората книги, които да прочетат. Претенциозно, защото всеки списък с такива книги отразява вътрешния мир на съставителя. А той, както знаем, е твърде субективен, дори уникален.

Претенциозно, защото всеки човек има свой вкус, своя неповторима индивидуалност и харесва различен вид и жанр художествена литература.

И все пак, набрах смелост да споделя 44 заглавия, които са ми направили силно впечатление. Не само като език, художествена стойност, но и като прозрения и философско-житейски послания.

Това са книги, които съм прочел и препрочитал в периода 2009-2016 г. (до 30.06.).

И най-важното. Това не е списък, подготвен от мастити литературни величия или литературни критици, или учени. Това е списък на един обикновен читател, който се опитва да мисли, когато чете. Опитва се да дебатира с автора.

Това е малка подборка от онези над 320 книги, които съм прочел за посочения период и в които – освен всичко друго – съм открил поне по един бисер, а понякога и диамант, и които съм събрал в 4 сборника, публикувани в моя блог. В началото на 2017 година предстои да публикувам и пети сборник.

Използвам случая да благодаря на всички издателства за възможността да се докосна до творчеството на авторите, посочени по-долу, и да преживея с техните книги незабравими мигове.

Ето и списъка с книги, които си позволявам да препоръчам на четящите люде.

  1. Базен, Е. (1984) Зеленият храм. Изд-во „Народна култура”, София.
  2. Базен, Е. (1966) Стани и ходи. Изд-во „Народна младеж”, София.
  3. Божинов, Г. (2014) Калуня-каля. ИК „Хермес“, Пловдив.
  4. Бредбъри, Р. (2009) Париж завинаги. Разкази. ИК „Бард”, София.
  5. Вишневски, Я. Л. (2009) Самота в мрежата. ИК „Сиела”, София.
  6. Вонегът, К. (2004) Затворникът. ИК „Анимар”, София.
  7. Вонегът, К. (1984) Без невинност. Издтаелство „Народна култура”, София.
  8. Грийн, Д. (2013) Вината в нашите звезди. ИК „Егмонт“, София.
  9. Грум, У. (1995) Форест Гъмп. ИК „Бард”, София.
  10. Делчев, Б. (1995) Дневник. Поредица „Извори”. Изд. „Народна култура”, София.
  11. Дженоува, Л. (2014) Все още Алис. intese – Локус Пъблишинг ЕООД, София.
  12. Джером, К. Джером (1982) Празни мисли на един празен човек. Издателство „Народна култура”, София.
  13. Джером, К. Д. (1975) Трима души в една лодка. (Без да става дума за кучето). Медицина и физкултура, София.
  14. Джонг, Е. (2016) Страх от летене. ИК „Обсидиан“, София.
  15. Добс, М. (2014) Къща от карти. ИК „Сиела“, София.
  16. Канети, Е. (1981) Из „Другия процес“. В: Ф. Кафка. Роден съм да живея в самота. Издателство „Народна култура“, София.
  17. Кинг, С. (2008) Дума Ки. ИК „Плеяда”, София.
  18. Клемънт, П. (2005) Процедурата. ИК „Унискорп”, София.
  19. Ларшон, С. (2009) Мъжете, които мразеха жените. Милениум, кн.1. ИК „Колибри”, София.
  20. Ларшон, С. (2010) Момичето, което си играеше с огъня. Милениум, кн. 2. ИК „Колибри”, София.
  21. Ларшон, С. (2010а) Взривената въздушна кула. Милениум, кн. 3. ИК „Колибри”, София.
  22. Лудвиг, Е. (1947) Микеланджело. Издателства „Прометей” и „Култура”, София.
  23. Маркес, Г. Г. (1979а) В лош час. В: Избрани творби в два тома. Том 1, Изд. „Народна култура”, София.
  24. Мопасан, Г. (1980) Военни разкази. Военно издателство, София.
  25. Нейков, П. (1990) Спомени. Издателство „Отечествен фронт”, София.
  26. Оруел, Д. (2005) 1984. ИК „Труд” и „24 часа”, София.
  27. Паласио, Ар Джей (2013) Чудо. ИК „Бард“, София.
  28. Сантуш, Ж. Р. Д. (2010) Божията формула. ИК „Хермес”, Пловдив.
  29. Сарамаго, Ж. (2011) Слепота. ИК „Колибри”, София.
  30. Сарамагу, Ж. (2007) Евангелието по Исуса Христа. ИК „Колибри“, София.
  31. Стоун, О., П. Кузник (2013) Премълчаваната история на САЩ. ИК „Милениум“, София.
  32. Твен, М. (2008) Избрано. ИК „Фама”, София.
  33. Толстой, Л. Н. (1956) Смъртта на Иван Илич. В: Повести и разкази 1872-1886. Събрани съчинения, том 10. Издателство „Народна култура”, София. с. 313-375
  34. Фалада, Х. (2013) Всеки умира сам. ИК „Летера“, Пловдив.
  35. Финдли, Т. (2012) Пилгрим. Изд-во „Леге Артис“, Плевен.
  36. Хашек, Я. (1986) Политическа и социална история на пратията на умерения прогрес в рамките на закона. В: Избрани произведения в три тома. Том 2. Издателство „Народна култура”, София.
  37. Хилзенрат, Е. (2012) Нацистът и фризьорът. ИК „Колибри“, София.
  38. Шмит, Е.-Е. (2015) Папагалите от площад Арецо. ИК „Леге Артис“, Плевен.
  39. Шмит, Е.-Е. (2007) Моят живот с Моцарт. Изд-во „Леге артис“, Плевен.
  40. Шмит, Е.-Е. (2004) Евангелие според Пилат. Издателство „Леге Артис“, Плевен.
  41. Шъ, С. (1985) Записки от Източния склон. Изд. Народна култура, София.
  42. Ялом, Ъ. (2015) Да се взреш в Слънцето. ИК „Хермес“, Пловдив.
  43. Ялом, Ъ. (2013) Когато Ницше плака. ИК „Колибри“, София.
  44. Ялом, Ъ. (2012) Проблемът [на] Спиноза. ИК „Хермес“, Пловдив.

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО МИСЛИ НА РУМИ

08 петък юли 2016

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

Руми, парафрази, paraphrases, Rumi

Всичко, което губим, рано или късно, ни се връща, макар и под друга форма.

***

Стореното вчера вече е минало. Днес трябва да направим нещо ново.

***

Тишината и звуците на природата са езикa на Бога, останалото е лош превод и лошо тълкуване.

***

Думите ни се връщат върху нас с цялата позитивна или негативна сила и смисъл, които сме вложили в тях.

***

Успоредно с книгите трябва да четем и да се опитаме да разберем себе си.

***

Нашата удовлетвореност е най-светла и голяма, когато идва от радостта на другия, която ние сме му дарили.

***

Каквото и да правим камъкът няма да се превърне в зелено дърво и след хиляди години.

***

Колкото по-големи са амбициите, толкова повече са раните.

***

Всичко е вътре в нас. Искай първо от себе си.

***

Когато себичността и завистта завладеят ума и душата ти, Бог си отива.

***

Ако имаш криле, недей да пълзиш.

***

Мъдростта изисква изучаване и промяна на самия себе си.

***

Търсенето на всяко нещо трябва да започва вътре в нас.

***

Истински силния човек не е насилник. Истинския мекия човек не е слаб.

***

Огледалото не е виновно за това, което виждаш в него.

***

Душата на мъдреца винаги е радостна, щом очите му са отворени.

***

Изгори тъмата в себе си, за да свети светлината, колкото и слаба да е.

Божидар Ивков

 

ЗА РИСКА ОТ ПОЯВА НА AS ПРИ ДЕЦАТА НА ХОРА С AS

06 сряда юли 2016

Posted by daroiw in Преводи

≈ Вашият коментар

Етикети

болест на Бехтерев, Ankylosing spondylitis (AS), гени, genes, унаследяване, inheritance

Анкилозиращият спондилит (AS) е вид артрит, който засяга предимно гръбначния стълб и таза. Промените в гените допринасят за наличието на риск при някои хора да се появи и развие анкилозиращ спондилит.

Един ген има значителен принос за съществуването на риск от появата на артрит, той се нарича HLA-B27. Около 70-80% от хората с анкилозиращ спондилит имат гена HLA-B27.

Какво означава това за децата на хората с анкилозиращ спондилит?

Добрата новина е, че риска е доста малък, а днес вече има някои доста добри методи за лечение на анкилозиращия спондилит, така че аз не мисля, че хората с AS трябва да вземат решения, дали да имат или да нямат деца, само въз основа на факта, че имат анкилозиращ спондилит.

Причините за това са:

– Генът HLA-B27 е сравнително често срещан в европейската човешка популация: около 7-9% от хората, са носители на този ген;

– Важно е, че само при 1-5% от хората, които наследяват този ген, се развива AS. Така че почти всеки човек, носител на ген всъщност не страда от AS;

– Съществуват редица други гени, които допринасят за наличието на риск от поява и развитие на AS, но ефектът им е толкова малък, че той почти не е от значение за хората, когато правят оценка на риска при тяхното семейно планиране дали да имат деца или не;

– Научните изследвания показват, че дори да сте човек с AS и имате деца, за тях рискът от поява на AS е само около 8%. Ако едно от децата е с AS, рискът неговите брат(я) и/или сестра(и) да развият AS е също 8%.

Важно е да се помни, че има редица добри лечебни практики и лекарства, прилагани при анкилозиращ спондилит, включително анти-TNF агенти, анти-IL12/23 агенти, анти-IL17 агенти, нестероидни противовъзпалителни средства и, разбира се, не бива да се забравя добрата стара физиотерапия, която е показана при намаляване на болката и сковаността и подобряване на двигателните функции.

Хората с анкилозиращ спондилит обикновено водят нормален живот и имат семейства, и могат да правят всички онези неща, които другите хора правят.

Ако искате да прочетете повече за генетиката на анкилозиращия спондилит, можете да прегледате тези медицински статии в специализираните списания на следните адреси:

https://www.researchgate.net/publication/255690828_Genetics_of_ankylosing_spondylitis

https://www.researchgate.net/publication/232528351_The_Genetics_of_Ankylosing_Spondylitis_and_Axial_Spondyloarthritis

превод от английски език: доц. д-р Божидар Ивков

Преводът е направен по: Robinson, Ph. (2016) Genetics of Ankylosing Spondylitis. What’s the risk for your child? http://www.bjchealth.com.au/connected-care/genetics-of-ankylosing-spondylitis.-whats-the-risk-for-your-child?utm_content=30474601&utm_medium=social&utm_source=twitter

КАК ДА (САМО)ОЦЕНИМ СИЛАТА НА ХРОНИЧНАТА ФИЗИЧЕСКА БОЛКА?

04 понеделник юли 2016

Posted by daroiw in Социология на болката

≈ Вашият коментар

Етикети

болка, измерване на болката;, effect of pain; pain measurement, сила на болката, pain

Вероятно всеки човек с ревматично заболяване е бил изправян пред необходимостта да оцени силата на болката, която изпитва. Това най-често се случва, когато той е при лекаря, за да потърси помощ за лечението на своето заболяване. Разбира се, днес технологиите позволяват подобна (само)оценка на силата на болката да се прави в дома, веднъж или няколко пъти на ден, за една или друга област на тялото, като се използва 10-степенната скала (или по-точно 11-степенна ако се включи и нулата) за измерване силата на хроничната физическа болка. Скалата има различни графични изображения, но по същество те са еднакви.

 e3c979b1078f1efd38fb210ec2916a0b.png

images 

images

 

При 10-степенната скала усещанията за сила на болката варират в рамките на двете възможни крайни състояния: от „0-1“ – липса на болка до „10“ – възможно най-силната болка. Как обаче да се определи силата на болката?

Без да бъда специалист – лекар или човек с друга медицинска професия, аз съм изградил свой собствен подход за оценка на моята физическа болка.

За някои хора (в т.ч. и аз) болката е слаба, когато не им пречи в ежедневието и те са свикнали с нея, дори на моменти трябва да се концентрират върху това дали изпитват болка или не, за да могат да определят силата на болката. Тогава те определят болката си в рамките от 0 до 2-3. В други случаи те поставят оценка 5, като идеята е, че болката е умерена до средно силна, но се усеща добре. Про оценка над 7 болката се приема за силна и когато това продължава дълго време търсенето на решения за нейното овладяване чрез традиционната или нетрадиционната медицина става задължително (Jamison 2016).

Някои хора при оценката на силата на болката, правят сравнение на моментното си състояние със състоянието, в което са се чувствали най-зле, т.е. болката е била много силна (релативен подход).

Хората с ревматични заболявания знаят, че болката е много силна (дори непоносима), когато тя ги поваля на легло и те усещат втрисане, като че ли имат висока температура – тогава те са склонни да оценяват болката си с 9 и дори 10 по скалата, за която става дума тук.

***

Тук ще ви предложа един лесен „метод“ за оформяне на (само)оценката на силата на хроничната физическа болка. Този „метод“ използвам винаги, когато самооценявам силата на моята физическа болка.

За целта на-напред приемам изходни предпоставки, свързани с това какво представлява за мен физическата болка и критериите, спрямо които я оценявам.

Приел съм, че болката е „субективно усещане, което „не може да се докаже от страдащия и да се обори от лекуващия“. Липсата на универсална и всеобщо приета дефиниция ме е насочила към определението на Международното общество за изучаване на болката, според което болката е „неприятно сензорно и емоционално преживяване, което е резултат от сложно и многопластово взаимодействие на физически, психологически и емоционални фактори“ (Болката). Освен това, за мен болката е онова субективно усещане, което „поставя човека на мястото му, показва му истинските граници на неговото тяло“. Именно болката лишава човека от вредната илюзия „за всемогъщество“ и чувство за абсолютна свобода (Дайс 2016).

Болката е и своеобразен био-психо-социален ограничител, рамкиращ и прокарващ дълбоки и ясни граници между различните възможности и способности на човека да извършва присъщите за него ежедневни дейности и да изпълнява присъщите за него социални роли. С други думи, степента на ограничаване на възможностите в резултат на физическа болка, е критерият, спрямо който оценявам болката. Тук използвам следната класификация за степен на ограничение, в т.ч. ограниченията, които изпитвам дори тогава, когато ползвам различни помощни средства:

(1) Затруднение – човекът с физическа болка „има възможности да извършва ежедневните си задачи и дейности, както и да изпълнява присъщите за него социални роли – да учи, да работи или да участва в обществените събития, макар и да изпитва известни трудности от различен характер“;

(2) Ограничение – човекът с физическа болка „има възможности да извършва ежедневните си задачи и дейности и да изпълнява присъщите за него социални роли – да учи, да работи или да участва в обществените събития, но в непълна или ограничена степен и сфери“.

(3) Невъзможност – човекът с физическа болка „няма възможности да извършва ежедневните си задачи и дейности и да изпълнява присъщите за него социални роли – да учи, да работи или да участва в обществените събития“ (Ивков 2011: 54-56), поради продължителна и много силна болка.

***

След това пристъпвам към използване на скалата посочена по-долу.

 ThinkstockPhotos-539684888_1280x640_acf_cropped_1280x427_acf_cropped

 Стойностите на тази скала разглеждам по следния начин:

0-1 – без болка, липса на болка (няма затруднения в ежедневието)

1-3 – слаба болка (затруднения в ежедневието)

3-5 – умерена/средно силна болка (затруднения и/или ограничения в ежедневието)

5-7 – силна болка (ограничения в ежедневието)

7-9 – много силна болка (ограничения и/или невъзможност за действие в ежедневието)

9-10 – ужасна/невъобразима/непоносима болка (невъзможност за функциониране в ежедневието).

***

Този подход или „метод“ за (само)оценка на силата на хроничната физическа болка е строго субективен. Всеки е свободен да го приеме изцяло или да го отхвърли изцяло, или да го адаптира съобразно своите ментални и познавателни възможности и опит. За някой той може да изглежда твърде сложен и неразбираем, но той е част от непрекъснатата интерпретация и реинтерпретация на нашето здравословно състояние, на физическата среда, която ни заобикаля, изобщо на живота с хронично заболяване и с хронична физическа болка.

Животът с хронична физическа болка изисква усилия – физически, умствени и психологически, повече усилия от обикновено и то в условия на високи равнища на несигурност и неопределеност.

Онова, което струва ми се е важно да се знае и да се помни, е:

  1. Тази скала е скала за (само)оценка на силата на физическата болка, а не за (само)оценка на функционалните дефицити, които пораждат такива заболявания като ревматоиден артрит (РА) или анкилозиращ спондилит (АС). За тази оценка са създадени други скали;
  2. Когато оценката на физическата болка се задържа много дълго време (непрекъснато в продължение на години, дори десетилетия) между 3 и 5, с тази болка може да се свикне и да се понася сравнително леко. Същевременно обаче тя нанася поражения върху нервната система и човек става по-раздразнителен, по-нервен, по-сприхав в контактите си с хората. Такава болка повишава във времето риска от депресивни и фрустрационни състояния и изисква мобилизация на цялата ментална и психологическа сила на човека, за да овладее възможните негативни последици;
  3. Когато силата на болката се оценява на 9-10 и това продължава относително дълго време, тогава хроничната физическа болка е в състояние да заличи, да „умъртви“ човешката личност (Vetlesen 2009). С други думи, силната физическа болка затваря всички социални светове на човека и остава сама, остава само светът на физическата болка.

Хроничната физическа болка е нещо уникално „сред всички наши психически, соматични и емоционални състояния по силата на това, че такава болка няма обект. Физическата болка е интенционално състояние (тя не е сляпа за нищо), но това, за което е предназначена тази болка, което й придава съдържание, няма форма на обект, който може да бъде посочен“ (Scarry 1985, цитат по Vetlesen 2009: 15).

Максимално точната и възможно най-обективна (само)оценка на силата на физическата болка е не само важен индикатор за състоянието на болестния процес и здравословното състояние на човека, но и за ефективността на прилаганото лечение.

 Литература

Болката. http://www.zdrave.bg/?c=e&id=5&rid=31

Ивков, Б. (2011) Система за оценка на професионалната пригодност на хората с увреждания. НФРИ, София. http://nfri.bg/documents/biblioteka/sistemaA5.pdf

Дайс, Е. (2016) Философия боли. В: Русский журнал. http://russ.ru/pole/Filosofiya-boli

Jamison, В. (2016) The Difficulty of Rating Pain on a Scale of 1 to 10 When You Deal With Pain Often. [on-line: http://themighty.com/2016/06/how-to-answer-rate-your-pain-on-a-scale-of-1-to-10-questions/]

Scarry, E. (1985) The Body in Pain: The Making and Unmaking of the World. Oxford.

Vetlesen, A. J. (2009) A Philosophy of Pain. Translated by John Irons. Reaktion Books Ltd, London.

доц. д-р Божидар Ивков

Категории

  • Актуални информации (181)
  • Анотации (46)
  • Будилчета (134)
  • Велики Бехтеревци (4)
  • Гласове от фейсбук (20)
  • Инвалидността през вековете (история на инвалидността) (2)
  • Мъдростта на Библията (2)
  • Невросоциология (5)
  • Невросоциология, невроетика и други невронауки (1)
  • Опити (388)
  • Пациентски бисери (10)
  • Политически наброски (7)
  • Преводи (23)
  • Публикации (2)
  • Самопомощ и групи за самопомощ (6)
  • Световна социологическа класика (15)
  • Светът на хората с ревматични заболявания (114)
  • Светът на хората със загуба на слуха (1)
  • Свободна наука (51)
  • Социология на болката (31)
  • Социология на медицината и Социология на инвалидността (92)
  • Философия, социология и антропология на медицината (13)
  • доц. д-р Веселин Босаков (73)
  • Uncategorized (14)

Полезни връзки

  • БСБББ – АС
  • Градът и селото – предизвикателствата на 21 век. Библиотека Омда, 2014
  • Електронна страница в помощ на хората с увреждания
  • Ивков, Б. (2010) Социален контекст на видимата инвалидност. Изд. "Омда"
  • ОПРЗБ
  • Публикации в Портал за литературно общуване на хора с увреждания
  • Публикации на Б. Ивков в бр. 6 и бр. 7 на списание "Балкани'21"
  • Публикации на Б. Ивков в Liternet
  • Светът на хората с ревматични заболявания. Издателство "Омда", София.
  • Списание на институт за модерността
  • Oбществени нагласи към равнопоставеността и дискриминацията. Роля на медиите за тяхното формиране. Изд. "Омда"

Посещения

  • 569 144 посетители

Архив

  • януари 2023 (9)
  • декември 2022 (6)
  • ноември 2022 (9)
  • октомври 2022 (14)
  • септември 2022 (7)
  • август 2022 (12)
  • юли 2022 (8)
  • юни 2022 (9)
  • май 2022 (9)
  • април 2022 (8)
  • март 2022 (8)
  • февруари 2022 (5)
  • януари 2022 (9)
  • декември 2021 (8)
  • ноември 2021 (5)
  • октомври 2021 (7)
  • септември 2021 (5)
  • август 2021 (4)
  • юли 2021 (7)
  • юни 2021 (10)
  • май 2021 (10)
  • април 2021 (10)
  • март 2021 (13)
  • февруари 2021 (11)
  • януари 2021 (9)
  • декември 2020 (11)
  • ноември 2020 (15)
  • октомври 2020 (15)
  • септември 2020 (7)
  • август 2020 (7)
  • юли 2020 (6)
  • юни 2020 (14)
  • май 2020 (8)
  • април 2020 (7)
  • март 2020 (10)
  • февруари 2020 (4)
  • януари 2020 (6)
  • декември 2019 (5)
  • ноември 2019 (3)
  • октомври 2019 (6)
  • септември 2019 (5)
  • август 2019 (4)
  • юли 2019 (12)
  • юни 2019 (9)
  • май 2019 (10)
  • април 2019 (11)
  • март 2019 (8)
  • февруари 2019 (6)
  • януари 2019 (13)
  • декември 2018 (9)
  • ноември 2018 (7)
  • октомври 2018 (13)
  • септември 2018 (9)
  • август 2018 (17)
  • юли 2018 (12)
  • юни 2018 (16)
  • май 2018 (16)
  • април 2018 (15)
  • март 2018 (14)
  • февруари 2018 (15)
  • януари 2018 (15)
  • декември 2017 (8)
  • ноември 2017 (9)
  • октомври 2017 (8)
  • септември 2017 (9)
  • август 2017 (11)
  • юли 2017 (11)
  • юни 2017 (8)
  • май 2017 (11)
  • април 2017 (9)
  • март 2017 (14)
  • февруари 2017 (9)
  • януари 2017 (14)
  • декември 2016 (6)
  • ноември 2016 (11)
  • октомври 2016 (6)
  • септември 2016 (11)
  • август 2016 (9)
  • юли 2016 (7)
  • юни 2016 (6)
  • май 2016 (6)
  • април 2016 (5)
  • март 2016 (4)
  • февруари 2016 (6)
  • януари 2016 (8)
  • декември 2015 (6)
  • ноември 2015 (4)
  • октомври 2015 (5)
  • септември 2015 (6)
  • август 2015 (5)
  • юли 2015 (9)
  • юни 2015 (5)
  • май 2015 (4)
  • април 2015 (5)
  • март 2015 (10)
  • февруари 2015 (7)
  • януари 2015 (7)
  • декември 2014 (8)
  • ноември 2014 (9)
  • октомври 2014 (8)
  • септември 2014 (8)
  • август 2014 (13)
  • юли 2014 (18)
  • юни 2014 (12)
  • май 2014 (10)
  • април 2014 (18)
  • март 2014 (22)
  • февруари 2014 (18)
  • януари 2014 (14)
  • декември 2013 (11)
  • ноември 2013 (20)
  • октомври 2013 (18)
  • септември 2013 (14)
  • август 2013 (9)
  • юли 2013 (9)
  • юни 2013 (9)
  • май 2013 (10)
  • април 2013 (7)
  • март 2013 (11)
  • февруари 2013 (8)
  • януари 2013 (8)
  • декември 2012 (11)
  • ноември 2012 (11)
  • октомври 2012 (16)
  • септември 2012 (13)
  • август 2012 (32)

Мета

  • Регистриране
  • Влизане
  • RSS фийд за записи
  • RSS фийд за коментари
  • WordPress.com

Блог в WordPress.com.

Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here: Cookie Policy
  • Последване Последвано
    • bozhidar ivkov
    • Join 40 other followers
    • Already have a WordPress.com account? Log in now.
    • bozhidar ivkov
    • Настройки на изглед
    • Последване Последвано
    • Регистрация
    • Влизане
    • Report this content
    • View site in Reader
    • Manage subscriptions
    • Прибиране на прозореца
 

Зареждане на коментари...