РИСК ОТ СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ИНЦИДЕНТИ ОТ НСПВЛ. НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ

Етикети

cardiovascular diseases, celecoxib, ибупрофен, напроксен, ibuprofen, naproxen; риск, рофекоксиб, сърдечно-съдови болести, целекоксиб, risk, Vioxx

ВНИМАНИЕ! Публикуваният по-долу превод не е Наръчник за самолечение. Не е гаранция за отсъствие на странични ефекти от употребата на някое от споменатите в него лекарства.  Не е гаранция за отсъствие на риск от сърдечно-съдови инциденти при употреба на нестероидни противовъзпалителни лекарства (НСПВЛ). Винаги при започване или продължаване на лечение с НСПВЛ се консултирайте с лекар, по възможност ревматолог.

 

Новини от миналата седмица [1], отнасящи се до целекоксиб (celecoxib) [2], разкриват как чрез предизвикателство могат да се разберат рисковете и ползите от новоразработените лекарства. Това е особено вярно, когато резултатите от едно проучване противоречат на тези от последните проучвания. И точно това се е случило с целекоксиба.

 Противовъзпалителните лекарства: за и против

FDA[3] одобрява за употреба целекоксиб (Celebrex) през 1999 г. Това противовъзпалително лекарство може да бъде много ефективно лечение при артрит и други болкови състояния. То е било разработено с надеждата, че ще бъде най-малко толкова ефективен, колкото други противовъзпалителни лекарства (като ибупрофен или напроксен), но като причинява по-слабо дразнене на стомаха. Създаването на по-безопасни противовъзпалителни медикаменти е достойна цел, тъй като дразненето на стомаха може да предизвика не само досадна болка или гадене, но и да доведе до язви, кървене, или перфорация. Тези лекарства могат също така да увеличават кръвното налягане и да предизвикват проблеми с бъбреците.

Целекоксиб е известен като COX-2 инхибитор – това е така, защото той е насочен към един ензим (COX-2), участващ в процеса на възпаление. Ибупрофен и напроксен (и много други противовъзпалителни средства) са насочени към СОХ-1 и СОХ-2. Те се наричат „неселективни“ противовъзпалителни лекарства. Защото намаляват възпалението където тези ензими се намират в тялото; СОХ-2 селективните медикаменти, които също намаляват възпалението, го правят с по-малко странични влияния върху стомаха.

И това е вярно. Целекоксиб – и други COX-2 инхибитори, като рофекоксиб (Vioxx), са причинили по-малко стомашни проблеми. Но скоро след неговото одобрение, изследванията пораждат други притеснения: повишен риск от инфаркт и инсулт. Rofecoxib бе отстранен от пазара през 2004 г. И тъй като FDA позволи целекоксиб да остане на пазара, той изиска от производителя да направи допълнителни предупреждения към пациентите. И изиска, също така, допълнително проучване. И затова целекоксиб се завръща в новините тази седмица. Резултатите от PRECISION (Prospective Randomized Evaluation of Celecoxib Integrated Safety versus Ibuprofen or Naproxen) trial [4], са публикувани. И новините са добри за целекоксиб.

 Резултатите предлагат по-нисък риск от сърдечно-съдови заболявания и по-малко странични ефекти, отколкото се е очаквало

Изследването „ТОЧНОСТ“ е внимателно проектирано и широко мащабно изследване, което анализира въздействието на целекоксиб върху сърдечно-съдовите заболявания. Проучването е обхванало 926 медицински центрове в 13 страни и са наблюдавани повече от 24 000 пациенти с два от най-често срещаните видове артрит (остеоартрит и ревматоиден артрит). Всеки пациент, обект на проучванете е имал по-висок от средния риск за поява на сърдечно-съдови заболявания, което се дължи на наличието на високо кръвно налягане или висок холестерол.

Изследваните лица са били разделени на три групи, всяка от които е приемала противовъспалителни лекарства всеки ден: едната група пациенти са взимали celecoxib, втора група – ибупрофен, а третата напроксен.

Изследваните лица, които са приемали celecoxib в умерени дози:

– не са били застрашени в по-висока степен от лицата, приемащи ibuprofen или naproxen от фатален или преодолим инфаркт или мозъчен инсулт;

– много по-малко вероятно е лицата, приемащи celecoxib, да получат сериозни стомашни проблеми, като кръвотечение например, в сравнение с тези, приемащи ibuprofen или naproxen;

– много по-малко вероятно е лицата, приемащи celecoxib, отколкото тези, които приемат ибупрофен, да имат проблеми с бъбреците или да се наложи хоспитализация поради високо кръвно налягане.

 Какво означава това за Вас?

Рядко се случва едно единствено изследване да може да предостави категоричен отговор или да промени практиката за една нощ. Но въпросното изследване е било голямо, добре разработено и скъпо, което едва ли ще бъде повторено в близко време. И, друго изследване на хора с по-нисък риск, е стигнало до подобно заключение през миналата година.

И все пак все още могат да възникват въпроси относно:

– Отсътствието на плацебо група. Както е показано при някои други предшестващи изследвания, возможно е трите лекарства, обект на изследване при това проучване, да увеличиват риска от сърдечно-съдови проблеми; без контролна група е невъзможно да се твърди;

– Дозата. Изследваните лица са приемали до 400 мг. дневно celecoxib, ако са имали ревматоиден артрит, но само 200 мг. дневно, ако са имали остеоартрит. В действителност лекарите могат да предписват по-високи дози;

– Причината за лечение. Това изследване включвало само хора с ревматоиден артрит или остеоартрит. Резултатите от него биха могли да бъдат различни, ако в проучването са участвали лица с други заболявания;

– Други здравословни проблеми. Рискът и ползата от celecoxib при хора с други проблеми със здравето (например сериозни бъбречни заболявания), е съмнителен, защото такива хора не са били включени в проучването;

– Други медицински лечения. Всички пациенти в това изследване са се лекували от гл.т. на ппредпазване на стомаха; но в действителност това не винаги е така.

Въпреки, че тези проблеми са реални, смятам, че това изследване действително предоставя по-голяма степен на сигурност по отношение на риска от сърдечно-съдови рискове при употреба на celecoxib. И това може да поощри лекарите, които са смятали, че препарата е бил твърде опасен, да го предписват по-често.

Това ново изследване показва по драматичен начин, защо „са необходими повече изследвания“ не е просто слоган в края на такова количество медицински новости. И в случая с celecoxib, резултатът – незаивисмо от необходимостта от допълнителни изследвания, е наистина добра новина.

 Бележки

[1] има се предвид седмицата 14-20 ноември 2016 г. – бел.прев.

[2] целекоксиб (celecoxib) – това е активно вещество в няколко нестероидни противовъзпалителни лекарства. На българския пазар се предлагат следните търговски марки: Аклекса (от 100 и 200 мг., Алгоксиб (200 мг.), Дефинакс (200 мг.), Тевакоксиб (200 мг.), Целебрекс (200 мг.)– бел.прев.

[3] U.S. FDA – Северо-Американска Агенция за контрол на храни и лекарства– бел.прев.

[4] ТОЧНОСТ (Предполагаема Рандомизирана Оценка на Celecoxib Интегрирана Безопасност спрямо Ибупрофен или Напроксен) изследване – бел.прев.

Превод от английски език: доц. д-р Божидар Ивков

Преводът е направен по: Shmerling, R. H. (2016) Anti-inflammatory medications and the risk for cardiovascular disease: A new study, a new perspective. [on-line: http://www.health.harvard.edu/blog/anti-inflammatory-medications-and-the-risk-for-cardiovascular-disease-a-new-study-a-new-perspective-2016112310725?utm_source=delivra&utm_medium=email&utm_campaign=BF20161128-Joint&utm_id=317458&dlv-ga-memberid=29885739&mid=29885739&ml=317458%5D

Реклама

ПОДГОТОВКА НА СЛЕПОГЛУХИ ЛИЦА ЗА РАБОТА

Етикети

Deaf and Blind People, заетост, професионална рехабилитация, employment, слепоглухи, vocational rehabilitation

Публикуваната тук статия, е посветена на професионалната рехабилитация и обучение на слепоглухи лица в САЩ. Превеждал съм я през 1997 година и доколкото си спомням тогава беше публикувана в няколко поредни броя на вестник „Тишина“ – издание на СГБ.

Събитията, описани в статията, датират от средата на 80-те години на ХХ век и са се разигравали в САЩ. Твърде вероятно е днес този вид рехабилитация да е доста по-развит и по-различен. Реших да публикувам отново този материал поради следните причини:

(1) той ясно показва и доказва, че инвалидността е сложен, многоизмерен и многофакторен социален феномен;

(2) и като такъв феномен, проблемите, които поражда не могат да бъдат адекватно решавани с хоризонтални политики

(3) и то само в руслото на медикалистката концепция за „лична трагедия“ и социалното подпомагане.

Освен всичко друго, в тази статия са кодирани идеи, които могат да се използват при провеждане на реформи в сферата на социалната политика към инвалидността и хората с инвалидност. Разбира се, ако има добро желание, въображение, мисъл и знания – все елементи, които отсъстват от главите на политиците ни, от които зависят адекватните реформи.

Приятно четене.

доц. д-р Божидар Ивков

podgotowka-na-slepogluhite-za-rabota

РАЗУМНИЯТ ПАЦИЕНТ

Етикети

diagnostics, диагностика; patient, измами, лекар, пациент, fraud, physician

Алексей Водовозов (2016) Пациент Разумный. Ловушки „врачебной“ диагностики, о которых должен знать каждый. Издательство „Эксмо“, Москва.

 Споделих информация за тази книга, но най-вероятно тя не е достигнала до хората. Затова реших да преведа анотацията на издателството и да я публикувам в блога си. Става дума за книгата на Алексей Водовозов „Разумният пациент. Капаните на „лечебната“ диагностика, за които всеки трябва да знае“. И така, ето анотацията.

„Книгата дава отговори на въпросите за това, какво представлява съвременната медицинска диагностика и с какво шарлатанските методики се различават от реално работещите. Авторът ще научи читателите да препроверяват диагнозите си, като правят разлика между истинска и измислена, да се оправят с истинските лекарства и многочислените биодобавки, да разпознават мошениците от истинските лекари. Живо, логично, убедително, находчиво той разказва за това, какво представлява днес съвременната медицинска диагностика и с какво фалшивите методики се различават от реално работещите.

Прочитайки тази книга, вие:

– ще се озовете в завладяващия свят на научните изследвания;

– ще научите по какви критерии е възможно гарантирано да се различи истинската диагностична методика от псевдодиагностичната такава;

– ще получите огромно удоволствие от блестящото журналистическо разследване, проведено от автора;

– накрая, ще прочетете множество интересни примери, които след това ще можете да споделяте с приятели в блоговете и социалните мрежи. Древна мъдрост гласи: „Ако искаш да нахраниш човека веднъж – дай му риба. Ако искаш да го нахраниш за цял живот – научи го да лови риба“. Алексей Водовозов прави и едното и другото. Преди всичко той подробно обяснява, защо не работят – не могат да работят – популярните днес диагностика по Фол, хемосканиране, тестиране по отпечатъци на палците и други аналогични методики. Мошениците в медицината обаче не спят: ден след ден те измислят все нови и нови начини за присвояване на пари от хората. Затова авторът предлага собствено изобретение под названието „скала за оценка на диагнозата“ (СОД) – прост начин, който позволява бързо и лесно (и абсолютно безплатно!) да се изясни дали поредната рекламирана диагностична методика е шарлатанска. За това не е необходимо да купувате химически реактиви или сложно оборудване – достатъчно е само внимателно и обмислено да прочетете книгата“.

Не съм чел книгата, но анотацията й е интригуваща. Ако успея да се добера до нея ще я прочета и ще преценя за себе си. Но препоръчвам на всеки, който има връзки и контакти с Русия, да си я купи и да я прочете. Книгата не е скъпа – около 250 рубли, но според мен си заслужава и парите, и усилието.

Още повече, че мнозинството българи с голямо удоволствие са влезли в ролята на пациенти и по никакъв начин не искат да излязат от тази роля, независимо от всички ругатни по адрес на лекарите, медицината и здравеопазването. А общността на т.нар. „пациенти“ в 99% е съставена от овце и шарани. А както е казал народът: „Докато има овце, ще има и вълци“.

доц. д-р Божидар Ивков

МЪЖКА КУХНЯ. САЛАТИ

Етикети

салати, salats

Защо мъжка кухня? И защо само салати? Защото това е книга преди всичко за мъже. Но не за всички мъже, а само за онези, за които пийването е удоволствие, а не „усилен“ труд до постигане на целта – превръщане на човека в пелтечеща мотика. А когато човек се пийва – полекичка и с мерак, в добра компания е и моабета е интересен и дори наситен с познание, то и мезето израства до висотите на прекрасното и вкусното. Та какво по-хубаво мезе за една студена ракийка от добрата салата! И затова си рекох, че ще е добре да направя едно малко сборниче със салатки. Ако не друго, то поне може да се ползва като източник на идеи.

Винаги, когато посрещам гости, правя по няколко салати (спокойно – в т.ч. и „вълчи“). И тук е голямата тайна – да сътвориш такова мезе, такива салати, че хем взаимно да се допълват, хем за всеки вид алкохол да има по нещо. И за всеки вкус, разбира се. И така, лека полека, сътворих ей това мъничко нещо, което сега споделям с вас.

Това е творение, родено от безделие и бедност. Сиреч, започнах го и го правих през шестте години, докато бях безработен. Де юре, де факто никога не съм оставал без работа. И тази мъжка кухня е едно мъжко доказателство. Вярно е, че кухнята е кралството на жените, но днес все по-често кралете доминират на тази територия. Та и аз, който се смятам за един почти приличен и на средно ниво кулинар – но не само в еденето, спретнах нещо за нас мъжете. Моля жените да не ме обвиняват, че не съм мислил за тях. Но искахте еманципация. Ето ви еманципация. Салатата си е мъжка работа. Така де, що за мъж, ако не може да спретна една салата и да сипе по една ракия, и да направи две бъркани яйца. А някои умеем далеч повече.

И така, приятно четене. Сладко мислене и вкусни мигове. Наздраве!

Божидар Ивков

%d0%bc%d1%8a%d0%b6%d0%ba%d0%b0-%d0%ba%d1%83%d1%85%d0%bd%d1%8f

СВЕТЛИНА В ТУНЕЛА – НОВО БОЛКОУСПОКОЯВАЩО ЛЕКАРСТВО С МИНИМАЛНИ СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ

Етикети

chronic pain, drugs, Хронична болка, лекарства

Португалски учени са разработили ново болкоуспокояващо лекарствено средство на основата на субстанция, извлечена от морски безгръбначни. Аналгетикът ще помага в борбата с хроничната физическа болка, без да предизвиква зависимост, както е при останалите опиоиди.

Учени от биотехнологичния колектив на Sea4us Алгарве в Новия Университет в Лисабон работят върху комерсиализацията на новаторска субстанция, която според сведенията успешно ще се бори с хроничната физическа болка. Засега учените не разкриват морските безгръбначни, от които е извлечено болкоуспокояващото средство.

Педро Лима, биолог и член на изследователския колектив, е информирал, че разработения аналгетик се основава на субстанция, извлечена от морски безгръбначни в близост до пристанището в Синес, югозападна Португалия. Според португалския учен е идентифицирана субстанция, която има мощно болкоуспокояващо действие.

Ученият е информирал, че продължилите повече от шест години изследвания, са преминали фазата на лабораторните изследвания, по времето на които е потвърдено, че аналгетика действа успешно върху хроничната болка.

„Вече сме в напреднала фаза на нашия изследователски проект. Започнахме работа върху избора на най-добрия метод за масово производство на лекарственото средство. Искаме то да бъде достъпно за всички пациенти“ – добавил Лима.

Португалският изследовател е признал, че проектът е пионерски поради факта, че до този момент не е бил извличан успешен аналгетик от морски организми. П. Лима е казал също, че вече се работи върху създаването на синтетичен заместител на лекарството с цел да се опази изчезването на вида – опасност, която реално съществува при масово производство на лекарството. А това е реалност, защото според изчисленията на Световната здравна организация около една трета от населението на Земята има проблеми, свързани с хронична болка. Досега всички прилагани лекарства имат сериозни странични ефекти, понякога доста тежки, дори фатални.

Според Педро Лима лекарството ще има минимални странични ефекти и обратно на опиоидите няма да прави хората зависими от този тип лечение. „Действието на лекарството ще се основава върху стимулирането на един от протеините, локализиран в ганглиите, ситуирани извън гръбнака“, добавя португалския учен.

Всичко това е много добра новина. Предстои да се разбере доколко успешно това ново лекарство ще действа при хронична болка, предизвикана от ревматоидни заболявания и дали – и ако да, кога ще се появи на българския фармацевтичен пазар и, разбира се, на каква цена. Не остава нищо друго освен надеждата и очакването лекарството да се появи в най-скоро време.

Оставам умерен оптимист, тъй като все още не е ясно и как човешкият организъм ще приеме синтетичните субстанции, от които ще бъде изградено лекарството и какъв ще бъде техния ефект в дългосрочен план.

 Източник: PAP (2016) Powstał nowy, silny lek przeciwbólowy. Ma „znikome efekty uboczne“ i nie uzależnia. PAP/Rynek Zdrowia, 17 listopada 2016. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/powstal-nowy-silny-lek-przeciwbolowy-ma-znikome-efekty-uboczne-i-nie-uzaleznia,167550,11.html

доц. д-р Божидар Ивков

СОЦИАЛНИЯТ МЪРЗЕЛ: ЕФЕКТ НА РИНГЕЛМАН И ЗАКОН НА ПАРЕТО

Етикети

вфвкт на Рингелман, закон на Парето, Ivkov’s hypothesis, социален мързел, Pareto principle, Ringelmann effect, social laziness

Изучаването на психологическите аспекти на индивидуално и групово равнище помагат на хората да разберат по-задълбочено, както самите себе си, своето поведение и мислите си, така и тяхното разпространение и влияние върху взаимоотношенията в даден колектив, социална група или общност. Смята се, че ефектът на Рингелман или ефектът на „социалния/обществения мързел“ е добър пример за това. За да се разкрие този социален феномен са помогнали психологическите изследвания на М. Рингелман, проведени повече от 90 години, а именно през 1927 г.

Каква е същността на експериментите на Рингелман?

Френският изследовател М. Рингелман провел редица експерименти, по време на които на групи хора било предлагано да повдигат тежки предмети в следния порядък:

1. На един човек му се предоставяла някаква тежест, която той може да вдигне и да носи. Тежестта на предмета се приемала за 100%.
2. След това създавали група от 2, 4 и 8 човека, които трябвало да повдигнат тежест със сумарно значение. Теоретически това изглеждало така: 1 човек – 10 кг., 2 – 20 кг., 4 – 40 кг. и т.н.

На практика обаче резултатите дали съвсем друго значение:

– двама души успели да повдигнат 93% от сумарните показатели;

– четирима – 85%,

– групата от 8 човека повдигнала едва 49%.

При промяна на задачата – например групово дърпане на дебело въже, резултатите спадали с увеличаване числеността на групата.

Същност на ефекта на Рингелман

Ефектът на Рингелман е концентриран в следното: обществената нетрудоспособност (или мързел/кръшкане) се проявява в загубата на мотивация. Когато хората се трудят в група, те започват да се надяват на своите колеги, влагайки в работата минимум от своите усилия. Но, забележете, всичко участниц смятат, че отдават силите си напълно.

Какви са причините за „социалния мързел“

Ако става дума за мързел, възникващ и проявяващ се в малка група, причините могат сравнително бързо и лесно да се изяснят. Но ако в групата или колектива, съставена от няколко десетки човека, работоспособността е спаднала, първо трябва да се изяснят причините за това явление. Изследователите посочват няколко групи причини:

– намаляване на личната отговорност за резултатите от индивидуалния труд;

– невъзможност за ясно координиране на даден процес;

– поява на конфликтни ситуации в групата или колектива;

– умора в участниците в групата;

– различния пол на участниците в групата – установено е, че мъжете по-често проявяват социален мързел, отколкот жените;

– манталитетът – винаги съществува изкушението да прехвърлиш част от своята работа на някой колега;

– еднаквото отношение към всичко – за да работят ефективно за някои е достатъчно да получават периодично (достатъчно често) похвали, а други започват да работят добре след порядъчен „пердах“.

Особено важно е да се отграничават личните успехи на всеки в групата.

Как да се преодолее ефекта на Рингелман?

Поне на мен ми се струва, че именно този ефект е една от важните причини за разпада на социалистическата система, но това е друга тема.

Засега точни методи за борба или лечение на „социалния мързел“ не са открити, но се предлагат различни варианти за отстраняването му. Сред тях са:

– създаване на оптимален размер на групата или колектива – много често тук се споменава цифрата 9, но поне аз не съм сигурен в това. Точният брой зависи от много фактори;

– контрол върху числеността на групата – възможно е при извършването на определени дейности групата да достигне до непродуктивни размери;

– всеки участник в групата трябва да чувства своята значимост в и потребност за групата или колектива. Когато хората се поощряват те започват да влагат повече усилия в общото дело;

– поставяне на ясни и точни цели пред групата или колектива – това позволява на всеки да работи точно и уверено;

– мотивацията трябва да се поддържа непрекъснато.

– когато е необходимо трябва да се провеждат индивидуални беседи, за да се тушират личните проблеми и да върнат даден човек в необходимото русло.

За сплотеността на групата голямо значение има добрия ръководител, който има дарбата да организира, сплотява и да насочва колектива към ефективна работа.

Ефектът на Рингелман засега не е преодолян напълно, независимо от всички усилия. „Колкото по-голяма е дадена група или колектив, толкова по голяма е социалната пасивност на всеки от участниците“ – и това изглежда се е превърнало в социална закономерност, която трябва да се тушира при всеки конкретен случай с различни методи и средства.

 ***

Известно е, че съществуват научни теории или научни шеги, които така широко са били тиражирани от СМИ, че хората са започнали да ги възприемат като истина от последна инстанция. Такъв е, например, случаят с философската шега, наречена закони/закон на Мърфи, известен още и като „закон за подлостта“, „закон за всемирната гадост“, „закон за падащия сандвич“ и т.н. Подобни популярни и модни теории има не една и две. Една от тях в т.нар. закон на Парето или принципа 80/20. С две думи той гласи следното: максимум резултати при всяка дейност се постигат за сметка на минимум вложени усилия.

Формулата на първооткривателя

Законът на Парето е наречен така в чест на първооткривателя си – италианския икономист, инженер и социолог Вилфредо Парето. Същността му се състои в това, че 20% загуби (вложени усилия) водят до постигане на 80% от резултатите, а останалите 80% усилия водят до постигане едва на 20% от резултатите. На големия учен са кръстени и други понятия, намиращи се на границата на икономиката и математиката, като крива или диаграма на Парето, разпределение и ефективност по Парето.

Наименованието „закон на Парето“ или „принцип 80/20“ е било предложено едва през 1941 г. – 18 години след смъртта на известния икономист от американеца Джоузеф Джуран в чест на един от трудовете на учения, в който Парето доказвал, че 20% от стопанските субекти в Италия получават 80% от доходите.

Вилфредо Парето е един от създателите на теорията за елитите, според която всеки народ не може да управлява собствената си държава и с това тежко бреме се заема елита на обществото (така че, когато ние българите ругаем нашите политически елити, ругаем себе си). При Лозанския университет днес съществува изследователски център Валрас–Парето, който освен семинари и колоквиуми, подготвя издаването на пълните събрани съчинения на известни икономисти от миналото, имащи голям принос за разбирането на развитието на обществото.

Област на приложение и тълкуване на принципа 80/20

Принципът 80/20 се използва като фундамент при математическия анализ на ефективността на дейността, корекцията и оптимизацията на получаваните резултати. Законът на Парето се състои в това, че верния изначален избор на минимум от най-необходимите, задължителни действия, мероприятия, могат в кратки срокове да донесат основната, значителната част от необходимия окончателен резултат. Следващите усилия за подобряване, като правило, са неефективни, неоправдани и водят до допълнителни загуби.

Днес кой ли не се опитва да приложи закона на Парето във всяка област от живота. Така се стига до парадокси. Ето и някои примери:

– Само 20% от прочетените книги дават 80% от необходимите в живота знания, останалите са били практически безполезни и не си е заслужавало загубеното време;

– 20% от войните, водени от човечеството са отнели 80% от живота на загиналите във военни конфликти;

– най-често давания пример е свързан с това, че 20% от хората притежават 80% от всички парични средства, активи, предприятия и ресурси. И т.н., и т.н.

Като цяло не си струва закона на Парето да се прилага безогледно. Онова, което е важно и заслужава внимание, е извода, че човек трябва да се научи да прави това и по такъв начин, което го води до желаната цел или резултат.

Законът на Парето помага при подобряване на количествените, но не и на качествените резултати. Има цели, които си заслужава да се положат всички усилия за постигането им. И още нещо – съотношението 80/20 не е безусловно и точно, а е само ориентир за практическо приложение в зависимост от областта, в която се прилага и от социалния контекст на конкретната ситуация.

***

Защо разглеждам в един материал ефекта на Рингелман и закона на Парето. Ами и на мен ми се прииска, както на много от журналистите и създателите на митове, да формулирам две хипотези. Те са основани, както на знанията ми за ефекта на Рингелман и закона на Парето, така и на 25-годишните ми наблюдения върху организацията и работата на НПО, а също и на процесите на сътрудничество между сродни по дейност НПО. И така:

Хипотеза 1 на Б. Ивков. За изявата на ефекта на Рингелман е необходимо известно време. Ако групата или колективът не разпознае още първите симптоми за появата му и не го тушира успешно и ефективно, то неминуемо ще се задейства законът на Парето. С други думи 80% от успешния резултат от дейността на групата ще се дължи на 20% от членовете на групата или колектива. Именно тези 20% е много вероятно да не получат пропорционално на вложените усилия и знания възнаграждение. Това, в дългосрочен план, съдейства за развитието на социалния мързел.

Хипотеза 2. на Б. Ивков. Винаги се намира нагъл хитрец, който да присвои поне 80% (най-често и повече) от признателността и славата от добре свършената работа от други, или да поеме 20% (най-често и по-малко) от вината за собствения си провал при реализацията на дадена дейност, като прехвърли вината върху другите.

***

Ivkov’s hypothesis 1. For the appearance of the effect of Ringelman some time is needed. If the group or the society still does not recognize the first symptoms for its appearance and do not extinguish it successfully and effectivly , it will inevitably trigger the law of Pareto. In other words 80% of the successful outcome of the group’s activities will be due to the 20% of the members of the group or the team. Namely these 20% are very likely not to receive remuneration proportionately to the invested efforts and knowledge. This, in the long term contribute to the development of social laziness.

Ivkov’s hypothesis 2. There is always insolent dodger who assign at least 80% (often more) of gratitude and glory of well finely performed work of others, or to take over 20% (often less) of the blame for their own failure in realization of an activity, shifting on the blame on the others.

 Източници

Эффект Рингельмана: принцип проявления „общественной лени“ https://vseonauke.com/1009296607894834031/effekt-ringelmana-printsip-proyavleniya-obschestvennoj-leni/?utm_source=gmail&utm_medium=email&utm_campaign=daily&utm_content=title, 2016.

Ringelmann effect. https://en.wikipedia.org/wiki/Ringelmann_effect Wykład – Zjawisko felicytacji i hamowania. https://notatek.pl/wyklad-zjawisko-felicytacji-i-hamowania.

Закон Парето или принцип 80/20: основа https://vseonauke.com/1004413951696178105/zakon-pareto-ili-printsip-8020-osnova/, 2016

Pareto principle. https://en.wikipedia.org/wiki/Pareto_principle

Zasada Pareta. https://pl.wikipedia.org/wiki/Zasada_Pareta

доц. д-р Божидар Ивков

БЪЛГАРСКА ДЕМОКРАЦИЯ ЛИ?! ТЕ ТАКОВА ЖУВОТНО НЕМА!

Етикети

democracy, people, politics, демокрация, народ, политика

(Изповед на един нашенец пред олтара на негово величество виното, записан в една видна столична кръчма)

 Абе демирация ли? Море, оти ми не дойдат на нивето те тия дека се дърлят секи ден у парламенто па да им кажем я от дека се руча лебо. От те тия дръвени шопски глави манах да моем да гледам филмето що и него вече не рачат да го пущат.

Е те на, оньо ден пущам гълъбарнико на първио. Канал 1 дека му викат. Абе то май целио нашенски гълъбарник смръди на пор, ама нейсе. Та пущам язе гълъбарнико и що да чуем, що да видим – те същите тие шопе че се изтепат. Един дрът гусин манал да мое да оди па седнал пред сите ора у Софията театро да им чини, а после че ме будалка мене дека за назе простите ора мисли и дето разне цървени серсеми го натепале и му пречиле да мисли. Абе кво че мисли за мене тоа бе, кога я зорлем стотина лева пенсия съм връзал за пеесе годин бъхтене, а он илядарки си тура у джеба да се връгаля пред ората, на тепан да се праи. Абе ей, оланкоолу, да се валяш по жлътите павета пред царо на туй ли му викате работа бре?

После гледам един от наше село. Гледам и очи че си изцъклим – он ли е, не е ли он. Па те тоя същия некогаш, кога беме мънeчки, тейко му десет овце му дадеше да варди, он половината ги опущи та се издават у реката. Сега у парламента народо че управя. Гледам и се зверим. Па се ядосах и фанах та строших гълъбарнико.

А днеска че се напием от мъка оти те тоя същия дека се връгаля по паветата и се прави на тепан се подмишил с оня дека десет овце не мое уварди и си хортуват за благините на народо. Море да ми дойдете на нивето, па да ви подпукам сичката майка че ви разплачем.

Я мене да пущите да ви управлявам. Пръво – сите депутате на полетo – че копате. Второ – па че копате. Трето – че копате бе вашта …Оно без копание нигде нема едене, само у назе цел ден щуротии да хортуваш паре мое да земеш. И колко си по-улав и щурав толкоз поече пари ти даят. Па и по гълъбарнико земат та през час два те показуват оти некой мое да ти не запомни мутрата.

На това ли му викате демикрация бе? Море сичката майка…

А па сега, че одат и у Европата. Слушам един опъняк вика, я че браним интересо на държавата. Бре, келеме с келеме. Къв интерес че браниш ти бре? Отиваш да лапаш ония паре дето едно за два лева даят.

Ох майко, майко. Загинааме сите българие. Не смеем да одим по улиците по мръкнало. оти те тия у парламенто ни опраят. Ама къ ни опраят? Те оня ден Пешко Пръцлето ем го натепале, ем му земале пенсийката, ем па накрая и го нафърфориле изотзаде. Бе к’ъв е тоя изрод бе, да такова стария чиляк. И к’во, зел му 85 лева пенсийката и сега Пръцлето го подметат като посран парцал по болниците у Софията. Ич му и не обращали внимание оти те тия белите, младите ги било гнус. Море, ела ми на нивата, как че забраиш и за гнус, и за сажди по очника. Гнус ги било, а га маат лебо не ги е гнус.

Ееей колко си беше арен оня сръбин кога ми рече – ей братино, йебана работа е тая демикрация ама по-убаво нема. Да де, ама те тая к’ва шъ да е, ем йебана работа, ем по-убаво нема?!

Божидар Ивков

ЖИВОТ С ХРОНИЧНА ФИЗИЧЕСКА БОЛКА

Етикети

chronic pain, disease, Хронична болка, болест

През 1931 година д-р Алберт Швайцер посочил болката като „по-страшен господар на човечеството, отколкото дори самата смърт“.

Болката се смята за най-честата причина американците да търсят медицинска помощ. Тя е водеща причина за инвалидност и основен фактор за разходите в здравеопазването. Ако сте като повечето хора с лупус, вие сте изпитвали болка в някакъв момент, особено ставни и мускулни болки или главоболие.

Месец септември е обявен от Американската Асоциация за Хронична Болка (American Chronic Pain Association (ACPA) за месец на информираността, през който Асоциацията се стреми да повиши осведомеността на обществото за проблемите в областа на хроничната болка и нейното лечение.

„Хроничната болка е сериозен проблем за общественото здраве и засяга милиони американци и е свързана със значителни икономически загуби за нашето общество”, казва д-р Карен Б. Десалво от Министерство на здравеопазването и социалното осигуряване.

Според Националния център за здравна статистика, около 76 милиона американци страдат от болка, която  продължава повече от 24 часа и още милиони страдат от остра болка.

Разнообразието на болковите състояния изисква и разнообразие на научно-изследователските и лечебни подходи. През 19-ти век, учените са открили, че опиати като морфина могат да облекчат болката и химикът Феликс Хофман разработил аспирина от вещество във върбовата кора. Аспиринът остава най-често използваното лекарство за облекчаване на болка.

При бебета и децата, болка изисква специално внимание, защото те не винаги са в състояние да опишат вида, степента или мястото на болката, която изпитват.

Откриването на различия във възприятията за болка и отговора на лечението според пола, са довели до нови направления за изследвания на преживяването и облекчаването на болката. Например, лекарства, наречени капа-опиоиди, осигуряват добро облекчаване на остра болка при жени, но при мъжете болката се увеличава.

Да живееш с хронично състояние изисква промяна в начина, по който мислите за вашето опазване на здравето и живота ви. ACPA описва това като  придвиживане от мисленето като за пациент към мисленето като за човек.

Ако страдате от хронична болка, ACPA разработи инструменти, които да ви помогнат да започнете да си възвръщате контрола над живота си и да станете активен участник в лекуващия ви екип. Вижте това релаксиращо видео (https://theacpa.org/Relaxation-Guide) и комуникационните инструменти (https://theacpa.org/communication-tools), за да увеличите количеството и качеството на взаимодействие с вашия лекар.

 Information Source: American Chronic Pain Association

 Преводът е направен по: Free (2016) Free Yourself From Pain… It’s Pain Awareness Month. http://www.lupus.org/general-news/entry/free-yourself-from-pain-its-pain-awareness-month.

 ПОСЛЕСЛОВ

Преведох този твърде елементарен – на пръв поглед – и слабо информативен текст, защото в него са кодирани три важни, според мен, момента, свързани с хроничната физическа болка.

1. Еулар и ОПРЗБ отбелязват всяка година различни дни, посветени на информирането на обществото за това, какво е да живееш с една или друга ревматична болест. Дори има и седмица на информираността за артрита. Но сякаш хроничната физическа болка остава на заден план. Ето защо, по примера на Американската Асоциация за Хронична Болка аз обявявам всеки първи четвъртък от всеки месец за ден за информираност за хроничната физическа болка. Това означава, че всеки месец, започвайки от месец декември 2016 г. ще публикувам поне по един материал, посветен на хроничната физическа болка.
2. Различните болкови състояния, освен всичко друго, изискват и различна информация, която да бъде полезна на хората, живеещи с такава болка.
3. Необходимостта от мисловен преход: от пациент към човек с… Ние не сме пациенти – пациент е само една от много социални роли, които изпълняваме и в контекста на честотата на тези други роли, ние твърде рядко влизаме в нея.

Да живееш с хронична физическа болка е ад. „Болката, като всяка екстремна ситуация, изважда наяве най-доброто и най-лошото у хората. Някои се превръщат в герои… Други пациенти се поддават на мисли за самоубийство, а трети (като мен) откриват, че се държат неузнаваемо дори за себе си и сътрудничат на болката, вместо да се борят с нея“ – казва Мелани Търнстром в книгата си „Хроники на болката“.

Всеки, който иска да разкаже своята житейска история и да сподели опита си за живот с болка, е добре дошъл на страниците на моя блог. Всеки, който иска да преведе или да напише текст, който информира за живота с хронична болка, също е добре дошъл.

Поне аз, докато съм жив, ще бъда тук и ще информирам. Според възможностите си. В „Културата на болката“ Дейвид Морис пише, че болката по самото си естество е забулена, защото за лекаря тя е загадка, но за пациента е мистерия и то в древния смисъл на думата – истина, нарочно недостъпна за човешкото разбиране, отказваща да разкрие всеки квант на тъмнината си: „пейзаж, в който нищо не изглежда напълно познато и където дори и познатото изглежда тайнствено странно“.

И не на последно място. Крайно време е да започнем „поход“ срещу неглижирането на хроничната болка единствено до биоклиничния й статус на симптом. Това не е вярно.

Хроничната физическа болка е болест.

„Да, болката обикновено е вторична болест, произлизаща от някакъв подмолен проблем, така както слепотата може да бъде причинена от диабет. Но това не означава, че не е реална и не трябва да бъде лекувана. И с течение на времето тя често се превръща в първична болест.

(…)

Поставянето на болката в категорията на болестите подчертава силата на заплахата, която тя представлява. „Болката може да убива“, е мотото на новото поле на медицината по болка – мото, което не е хипербола. Далеч от това да е нещо неприятно, което хората трябва да понасят със стиснати зъби, оказва се, че продължителната болка всъщност уврежда тялото, като отприщва каскада от неврохимични и хормонални промени, които на свой ред засягат оздравителния процес, имунитета и бъбречните функции“ – пише Мелани Търнстром.

Крайно време е, ние хората, живеещи с хронична физическа болка да си помогнем сами и да изискваме от нашите лекари и здравеопазване коренно различно отношение към нашите болести и страдания.

„Никой мой проблем никога не е бил толкова изцяло обсебващ и толкова интелектуално кух“ (М. Търнстром), както е хроничната физическа болка.

Превод от английски и послеслов доц. д-р Божидар Ивков

ЗА ТРУДОЛЮБИЕТО

Етикети

feuilleton, hardworking, трудолюбие, фейлетон

Един спомен от времето, когато някой ме беше излъгал, че мога да пиша, а аз му бях повярвал, че казва истината.

Не знам кой го е казал, не знам и какво е казал, само дето знам, че е бил много прав.

Здравей приятелю Връзкарски!

Вече два месеца как не сме заедно и бързам да ти кажа някои нещица.

Ей, братко, от мен да го знаеш, на днешно време айляк работник да си в държавно учреждение. Помня какво беше и как беше. Работиш, не работиш, има нема пари в бюджетчето, все дойде време и заплатката си я вземеш. Туй дето шефът ти разправя, че не си работел, са си приказки на шеф. От него освен да ръмжи като недоял добитък друго не може да се очаква. Нали си спомняш Серсемски. Абе голям звер беше тоя човек. Апропо, дъл му затегнаха гайките като отиде в министерството? Та спомняш ли си Серсемски, вечно си ръмжеше, вечно си беше недоволен от нещо. Машинописката Кършигърдева закъсняла за работа двайсет минути. Хайде холан, ми тя държавата е закъсняла с двайсет века, тоя за двайсет минути едва не бастиса женицата.

Ами специалиста Клатишапков? Не бил дал добро становище по случая с фирма „ДЕРДЪРЖКАКМОЖ” – ИООД. Та за тая работа цело наказание му тръшна на Клатишапков. Ми като беше толкова оправен тоя Серсемски що не се оправи той с тия от фирмата, ами притесняваше Клатишапков, питам аз и отговор не искам. Добре че го издигнаха по-нагоре та се куртулисахме. Така де. Нали си спомняш Хаджибутова и случая с докладната. Докато си пиел кафето тоя хаймана, взел че прочел работата й. И какво? Едва не я уволни за една малка грешчица. Пропуснала да му каже, че министъра иска отчета на другия ден. Леле като са разфуча оня ми ти Серсемски, чак аз се насметох. Ами случая с Безумникова? Ами с колегата Кретенски? Ами с този бе, как му беше името, главния специалист, а, Кръшкаров? Изобщо дивотия след дивотия. Най-добре от всички беше, обаче, Наглов-Безсрамников. Абе на тоя нашенец в Сибир ли му бяха садили биволското спокойствие? Самият Серсемски се беше отказал да се занимава с него. Помниш ли оная оперативка. Лая, лая, лая, цел половин час лая. Бе как не се умори тоя човек да лае, бе! И к’во стана? Било, к’вот било, оттогава …пак к’во си е било. Ама нали е началник дай му само на хората рахатлъка да разваля. А после иска работа. Грънци!

Но това всичко го знаеш. Сега да ти река аз как го закърших. Пусто, нали демокрация. Пусто, нали пазарна икономика. Пусто, и аз да не сърбам щуращината на Серсемски и компания взех, че напуснах държавната службица. Бе да ме хване човек па да ме разчекне, ама хайде де! Та значи цаних се в една фирма на работа. Нищо особено, бе братче, счетоводителче. Страшни пари даваше арабчето. 10 бончета за месец. На третия ден закъснях с един отчет и да видиш чудо. Идва арабчето и не фучи, не се сърди. Поглежда ме кротичко, като пребозало агънце и ми вика, че съм уволнен. Още не мога да си събера чейнето от таз мръсна ориенталска подлост. Голяма работа, едно отчетче. Ама ха де!

Нейсе. Цаних се в друга фирма. Нашенец е шеф, викам си, нема начин да толкова подличък като арабчето. На втория ден влизам в офиса с кафе. Леле като се разфуча оня ми ти бабаит, леле като се развика, леле като почна да ме обижда и то само дето съм закъснел с десет минути и нема кой да отвори магазинчето на долния етаж. И ме уволни. Уволни ме, като стой та знае ли се!

Разгеле, един комшия, приятелчета сме от деца, ме взе в неговата фирма. Нищо особено, но при тая скъпотия стои ли се без работа. При комшийчето изкарах една седмица и той ме уволни. Взел съм си три швепса без да ги платя. Бе, оланкоолу, ти къде живееш бе, серсем със серсем. Аз от двайсет години си преразпределям безплатно материалните ресурси, те ти сега че ми кажеш да плащам. И ме уволни, залудо ме уволни, ама на. Нема кодекс на труда, нема к’во да ме пази.

И сега братко съм вече един месец без работа. Всеки две седмици ходим в бюрото по труда, като че ли съм на каторга, да се разписвам, а парите дето ги взимам и за хлеб не стигат.

Ей, братко помагай, давай някаква държавна работица, че сме загинали. Немаш ли зад тебе кодекс на труда спуканата ти е работата.

Та така. Не знам кой точно какво е казал и защо го е казал, но вече от опит знам: на работа само там дето има профсъюзи и най-вече кодексче, да си те вардят. Щото много серсеми се навъдиха, ей, много!

Божидар Ивков

СЪЩНОСТ И РОЛЯ НА НПО В ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ОБЩЕСТВА.

Етикети

НПО, nature, role, functions, роля, същност; NGO, функции

В електронния си архив открих случайно оцеляла информация от „времето на дискетите“ – края на 1993 г. Информацията се отнася за проведен международен семинар в София, посветен на НПО. Прочитайки информацията останах учуден, че 23 години след събитието, тя е все още актуална в много отношения. Поради тази причина реших да я публикувам.

Има обаче и една друга причина, за да обнародвам тази информация. Винаги съм защитавал позицията, че ръководните кадри и органи на една НПО, била тя и пациентска, са длъжни да информират всички свои членове, къде, кога, как и защо представляват организацията, какви позиции защитават, в какви срещи и с кого участват, какви ангажименти поемат от името на организацията, която представляват, какво ново знание са придобили и как то може да послужи за подобряване дейността на организацията, а оттук и положението на членовете й. Именно това липсва на много пациентски организации днес. ОПРЗБ е една от малкото пациентски организации, които предоставят подобна информация. А тя е необходима. В противен случай международната и всяка друга дейност се превръща в дейност на малцина за задоволяване на лични интереси и амбиции, за сметка на всички останали членове. И когато тези членове плащат сериозен членски внос най-малкото е неморално с него да се финансират и поддържат туристическите напъни на отделни индивиди, каквато практика днес се наблюдава и – за съжаление – е доста разпространена.

Приятно четене.

Божидар Ивков

spsemno1