• За мен

bozhidar ivkov

~ Социология на инвалидността

bozhidar ivkov

Архиви за месец: юни 2013

SOCIAL ATTITUDES AND INEQUALITIES IN THE AREA OF DISABILITY – URBAN AND RURAL DIMENSIONS

30 неделя юни 2013

Posted by daroiw in Социология на медицината и Социология на инвалидността

≈ Вашият коментар

Етикети

medical and religious models of disability, people with disabilities, social attitudes

Ivkov, B. (2011) Sosial Attitudes and Inequalityes in the Area of Disability – Urban and Rural Dimensions. In: Variety and inequalityes in Rural Europe – The Bulgarian Case, Alija Press, Trojan, pp. 152-164. ISBN 978-954-8465-68-7

Abstract. On the basis of two empirical sociological surveys, this paper attempts to reconstruct the prevalent social behaviors towards people with disabilities in the contemporary Bulgarian urban and rural areas. It is shown that negative and ambivalent attitudes towards the disabled are more common in rural, than in urban areas as well as among those that define themselves as members of the Muslim and Pomakethnic communities, than among the ethnic Bulgarians. Indeed, behaviors typical to the so called moral or religious model of disability are often observed among the Muslims and Bulgarian Mohammedans.

Socialni_Otnoshenia_Bojidar_PREVOD

Bozhidar Ivkov, PhD

Реклама

ХЕДДА БОЛГАР

24 понеделник юни 2013

Posted by daroiw in Будилчета

≈ Вашият коментар

Етикети

Хедда Болгар, дълголетие, психоанализа, happiness, longevity, щастие; Hedda Bolgar, Psychoanalysis

Вероятно Хедда Болгар почти не е позната в България, освен може би на тесен кръг специалисти психоаналитици.

На 18 май 2013 година, известната в цял свят психоаналитичка, почива в дома си в Лос Анджелис на 103 годишна възраст.

Коя е Хедда Болгар? Родена е през 1909 година в Швейцария. Баща й е бил виден историк и дипломат, а майка й феминистка и журналист, една от двете жени военни кореспонденти по време на Първата световна война.

Получава докторската си степен по психология през 1934 г. в Университета на Виена. Познавала се е с Анна Фройд и е присъствала на лекции на Зигмунд Фройд.

През 1938 година, в деня, в който нацистка Германия анексира Австрия, Х. Болгар емигрира в САЩ. Работи в Чикаго, а през 1956 година се премества със съпруга си в Лос Анджелис, където става главен психолог в Mt. Sinai Hospital.

Хедда Болгар дълги години живее сама в дома си в Лос Анджелис, приема пациенти, чете лекции, пътува на професионални конференции. Над 75 години тя се занимава с психологическото здраве на своите пациенти, като им помога да се ориентират и справят със себе си и да се почувстват по-добре.

Работоспособността на Хедда Болгар, яснотата и остротата наума й поразяват – тя до последните мигове на живота си работи. „Знаете ли, през послените 80 годни малко се занимавах със спорт”. Едва на 101 години тя се увлича от йога.

Тайната за нейното дълголетие тя вижда в правилното хранене (от 14 годишна възраст е вегетарианка), в добрия сън и – най-главното, да се приема случващото се и да не се преживяват твърде много и дълбоко трудностите. Особено важно е да не се притеснява човек, затова, което още не се е случило.

„Все едно, вие не знаете, какво ще се случи с вас в бъдеще. Кой от приятелите и близките ви ще загубите, от какво ще се разболеете, с какви неприятности ще се сблъскате. Не е задължително вашите страхове да станат реалност, по-скоро обратното. Затова няма никакъв смисъл да преживявате предварително. Трябва да се наслаждавате на живота и да не мислите за лошото”.

И нещо много важно. Хедда Болгар твърди, че за душевното здраве в зряла възраст, е необходимо да се разбере, че с годините идват не само загубите, но и не малко преимущества. „Хората много говорят за това, какво губим с възрастта и забравят за това, което получаваме. Това не е справедливо. С годините ставаме независими, учим се по-добре да разбираме самите себе си, ставаме по-малко тревожни. Възрастта дава отлична възможност да помислим за своя живот, да престанем да се ядосваме на себе си за неправилните решения и да се избавим от чувство за вина”.

Хедда Болгар вече не е сред нас. Но поне за мен ще остане символ на лична независимост и едновременно с това на съпричастност към страданията на хората.

Ето и няколко простички правила, как да бъдем щастливи, създадени от Хедда Болгар.

Няма никакъв смисъл да се безпокоим за това, което още не се е случило. Мнозинството от нашите страхове са неоснователни. Най-често това, от което се боим, никога не се случва в действителност.

Прекомерната привързаност към навиците и към обстоятелствата пречи. Трудно е, но трябва да се избавим от нея.

Мнозинството неприятности имат както лоши, така и добри страни.

Необходимо е колкото се може по-малко да зависим от чуждото мнение. Винаги някой ще те осъди как изглеждаш, какво правиш, в какво вярваш. В този смисъл е добре, когато си на сто, никой не се опитва да те учи как да живееш.

Да се помага на хората, особено на близките и познатите, е огромно щастие. Това не трябва да се пренебрегва.

Най-печалното в живота, е загубата. Но дори с напусналите ни хора е възможно да се продължи мисления диалог. Съпругът ми почина, когато бях на 64 години. И досега понякога мислено беседвам с него.

 

Източници:

http://www.ageofhappiness.ru/blog/hedda_bolgar/280/

http://www.ageofhappiness.ru/blog/tatiana_khrylova/493/

http://articles.latimes.com/2013/may/18/local/la-me-hedda-bolgar-20130519

http://www.huffingtonpost.com/michael-sigman/hedda-bolgar-pioneering-p_b_3279671.html

Божидар Ивков

КНИГАТА – НАЙ-ДОБРИЯТ ПРИЯТЕЛ НА ЧОВЕКА

23 неделя юни 2013

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

интернет; book, книга, internet, четене, reading

За милиони хора по света, книгата е била, е и (може би) ще си остане един от най-добрите приятели. Тя винаги е чудесен подарък, интелигентен и добър събеседник, който не ни оценява и не ни обижда. Винаги е и мъдър съветник, стига да искаме да се вслушаме в съветите й.

Книгата е съвършен(на) любовник(ца) – никога не иска от нас нищо, а ни дава всичко, което притежава. Нещо повече, четейки, ние се усъвършенстваме, правим важни за нас самите открития, развиваме мисленето си, обогатяваме знанията си. Не рядко ставаме по-добри и по-човечни.

Книгата е ценност, която трябва да се пази и уважава. Често тя се превръща в един от фундаментите, върху които градим живота си. Тя е тази, която ни помага в процеса на нашето умствено, духовно и културно развитие и израстване.

Книгата – това е най-добрият ни приятел в света на знанието, във вселената на културата. Тя е източник на ценности и емоции, на съпреживявания; най-ненатрапчивия учител и педагог как да преминаваме през живота, да разбираме света, който ни обкръжава. Да разбираме и обичаме хората.

Самите книги не само са носители на магия, на тайнственост, на любопитни факти и др.п., но самото им раждане и житие понякога са обвити с тайнственост и любопитни факти. Нека проследим няколко от тях.

***

Благодарение на различии изследвания, учените са успели да докажат, че човек всеки ден изразходва за разговори средно по 30 минути. Следователно, за целия си живот човек говори около 2,5 години. И ако всички тези разговори се записват, то всеки човек би се превърнал в творец на хиляди томове.

В Русия книгата на Иван Александрович Крилов „Басни”се смята за една от т.нар. мини-книги. За най-голямата книга в света се приема книгата „Пантеон на английските герои”, издадена в Лондон през 1832 година. Размерите й са – меко казано – впечатляващи: тя е дълга 8 ярда и е широка 4 ярда, т.е. 5,7 на 3,7метра. Издадена е в 100 кеземпляра и днес се намира в една от английските библиотеки. Трябва да се има предвид, че много други книги са обявени за най-големи: например атласът „Кленке” (висок е 1,75 м и е широк 1,9 м. Подарен е през 1660 г. на английския крал Карл II от холандския търговец Йоханес Кленке по случай реставрацията на монархията), или „Най-доброто от световната мисъл” (книгата е с размери: дължина 3,2 метра и широчина 2 метра, а тежи 250 кг.). Е, виниаги е добре да се внимава при употребата на сравнителни степени.

За една от най-популярните книги в света се смята произведението на Даниел Дефо „Робинзон Крузо”. Излиза за първи път през 1719 година и е претърпяла множество издания и преиздания на почти всички езици в света.

Днес за най-древна книга – от всички известни – в света, се смята папирусен свитък, която е на повече от 5 360 години (смята се, че папирусът е създаден през 3350 година пр.н.е.). Съхранява се в Националната библиотека в Париж.

Най-скъпото издание в света е „Библия”, издадена през 1455 г. от Й. Гутенберг. През 1926 г. американецът Уолтър, за да издаде един екземпляр от нея, напечатан на пергамент, е трябвало да заплати 350 хил. долара. Днес тя се намира в конгресната библиотека във Вашингтон.

Най-древната буква от всички азбуки, е буквата „О”. Тя е била използвана в древна азбука през 1300 г. пр.н.е.

Най-старото списание в сета е това на шведската литературна академия, първия брой на което е излязъл през 1645 година.

Най-голямото по обем издание е съставено от 1112 тома: сборник с документи на Британския парламент от 1800 г. до 1900 г. Този сборник е печатан от 1968 до 1972 г. в Ирландия. Това „чудо” тежи 3640 килограма и за да бъде прочетено изцяло ще са необходими повече от шест години четене по 10 часа на ден. Общият му тираж е 500 екземпляра.

Изданието на Луис Карол „Алиса в страната на чудесата” е било най-ценно на един аукцион в Ню-Йорк. Цената му достигнала 1,5 млн. долара.

Световно известната библиотека на американския Конгрес във Вашингтон, се състои от 28 милиона книги и 532 стелажа.

Най-дългата биография в света е тази на Уинстън Чърчил и е написана от неговия син Рандолф и Мартин Гилбърт. Книгата е в 22 тома.

Най-голямата в света „Универсална илюстрирана евро-американска енциклопедия” се състои от 105 хил. страници и 165 200 000 думи.

Агата Кристи е най-печатания в света автор в детективския жанр. Нещо повече, след Библията и произведенията на Шекспир, книгите й заемат трето място.

Най-големият речник в света е „Немески речник”, издаден през 1854 година от Якоб и Вилхелм Грим. Речникът е с обем 34519 страници и обхваща 33 тома.

Броят на думите в Библията е около 773 700, а буквите са около 3 566 480.

През 1974 година в САЩ излиза може би най-странната книга с бели страници. Наречена е „Книга Нищо”, а „читателят” й би могъл да пише в нея всичко, което иска.

***

Със сигурност тези любопитни факти за книгите не са единствени. Една част от тях е възможно и да са неточни. За четящия човек те са нещо като освежително питие по време на „литературен пир”.

По-важно е друго. Книгата трябва да се обича и уважава.

Ако четете просто заради самото четене – не го правете. Да се чете означава и да се мисли, да се вниква в текста, да се усвоява… Четене без разбиране е губене на време.

И още нещо, според мен изключително важно. Тук ще замълча и ще дам думата на автор, който има какво да каже. Не само за книгата, за четенето, но и за интернет. Всички цитати са от книгата на Николас Кар „Под повърхността. Как интернет влияе върху четенето, мисленето и паметта”, издадена от издателство „ИнфоДар”.

„… в дългосрочен план съдържанието на една медия оказва по-малко влияние върху начина ни на мислене и действие, отколкото самата медия. В качеството си на прозорец към света, както и към нас самите, една популярна медия ни насочва какво и как да виждаме. В крайна сметка, ако я използваме достатъчно, тя ни променя като индивиди и като общество…

Като се фокусираме върху съдържанието на медията, ние ослепяваме за факторите, които действат по дълбоко”. (с. 11)

„По личен избор или по необходимост, ние сме възприели характерното за интернет скорострелно събиране и разпространяване на информация.

Изглежда сме достигнали до важен кръстопът в своята интелектуална и културна история и… до момент на преход между два много различни начина на мислене. В замяна на богатствата на Мрежата (а само един особняк би отказал да приеме тези богатства) даваме онова, което Карп нарича „нашия стар линеен мисловен процес”. (с. 18)

„През изминалите пет века, откакто печатната машина на Гутенберг превърна четенето на книги в популярно занимание, линейният, литературен ум е в основата на изкуството, науката и обществото. Гъвкав и проницателен, той се проявява като богатото въображение на Ренесанса, рационализма на Просвещението, откривателския дух на Индустриалната революция, дори подривното мислене на Модернизма. Скоро може да се превърне в ума на миналото. (с. 19)

„Това, с което пишем, участва в оформянето на мислите ни” (Ницше) (с. 28).

 

Източник:Ihttp://biblio.forblabla.com/blog/46067597978/Interesnyie-faktyi-o-knigah?from=mail&l=bnq_bn&bp_id_click=43253374769&bpid=43253374769

 

Божидар Ивков

СЪВЕТИ КЪМ МЛАДИТЕ ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ. КАТО ЛОМБ ЗА ТОВА КАК ПО-ЛЕСНО ДА СЕ ИЗУЧАВА ЧУЖДЕСТРАНЕН ЕЗИК

17 понеделник юни 2013

Posted by daroiw in Будилчета

≈ Вашият коментар

Етикети

Като Ломб; learning, правила, foreign language, Kato Lomb, учене, чужд език, rules

Отличното владеене на чужди езици може да се превърне в професия и да разтвори вратите пред реалното социално включване на много млади хора с увреждания.

Да владееш чужд език означава да можеш свободно да пътуваш в друга вселена. Ако владееш два и повече чужди езика – вече можеш да живееш в няколко паралелни вселени и свободно да се прехвърляш от една в друга. Да обогатяваш общата и специалната си култура.

Тук ще се опитам да представя за младите хора с увреждания съветите на Като Ломб (1909–2003) – известна унгарска полиглотка, по образование химик. През целия си живот тя е била професионален преводач, гений, една от първите симултанни преводачи. Работела е с 16 езика, а на шест от тях е превеждала и техническа литература. Дори на преклонната 90-годишна възраст тя не се отказала от ученето на езици и се е захванала да изучава иврит и дори планирала да учи арабски.

На преклонната 86-годишна възрастКато Ломб срещнала своя 54-годишен приятел. Тя произнесла решаващата за неговия живот фраза: „Стив, ти си толкова млад! Толкова години имаш пред себе си, толкова езици можеш да научиш!”

В считаната за бестселър книга „Как изучавам езици” Като Ломб формулирала няколко лесни правила, които е добре да се спазват при изучаване на чужд език. Те не представляват проблем за никой, дори за хората с увреждания.

И така, какво съветва Като Ломб?

1. Занимавайте се всекиден с езика, който изучавате. При липса на време, все пак трябва да отделяте поне 10 минути. Най-доброто време за учене е сутрин. Това е като спорт – ако искате красиво тяло тренирайте системно! Отделяйте поне по 10-15 минути за четене или повтаряне на нови фрази.

2. Ако желанието да се занимавате с учене на език отслабва твърде бързо, не „форсирайте” нещата, но и не спирайте ученето – намерете свой алгоритъм за занимания. Например: затворете учебника и послушайте радио, отново почетете, а след това се разходете и т.н.

3. Контекстът е всичко! Никога не зубрете отделни думи, не заучавайте нищо само за себе си, извън контекста. Например, ако сте запомнили израза „strong wind” (силен вятър), то винаги едната дума автоматично ще извежда в паметта ви другата!

4. Много полезно е по полетата на учебниците да се изписват вече готови отделни фрази. Старайте се да ги използвате максимално често в диалозите си.

5. Старайте се мислено да превеждате всичко, което попада пред очите ви: случайно мерната реклама, надпис от афиш, банер в интернет, дочути думи от разговор на улицата или по телевизията. Това всъщност е почивка, дори и да сте уморени. Почивате и вършите нещо полезно за себе си!

6. Да се заучава наизуст е полезно! Но трябва да се заучава само това, което е проверено и коригирано от преподавателя ви. Не препрочитайте собствените си (ако не са поправени) упражнения: при многократно четене на текст, неволно той се запомня с всички грешки в него. Ако учите самостоятелно, заучавайте само това, което сте сигурни, че е правилно.

7. Вече готовите фрази и идиоми записвайте и запомняйте в първо лице, единствено число. Например: „I am only pulling your leg” (Аз само те дразня).

8. Всеки чужд език е крепост, която трябва да се щурмува и превзема от всички страни едновременно: с четене на вестници и книги, слушане на радио, гледане на недублирани филми, посещение на лекции на чужд език, работа с учебника, преписване, срещи и разговори с приятели, знаещи добре езика, който изучавате. Например Като Ломб е започнала да изучава руски език с „Мъртви души” на Гогол и внушителен речник.

9. Не се страхувайте от грешки, страхувайте се от непоправени грешки. Не се разстройвайте и обиждайте, когато наистина започнат да ви поправят.

10. Бъдете уверени, че въпреки всичко, вие ще научите езика!

Като Ломб предложила и проста формула, която определя резултата в усвояването на чуждия език:

Изминало време + Интерес = Резултат

И помнете, дори и да не можете да си намерите работа като преводач, чуждият език е вселена – тя ще ви пази, ще дарява с дълголетие мозъка и паметта ви, ще развива мисленето ви, ще обогатява културата и ще развива интелигентността ви.

Да, ще ви посрещат по увреждането, но направете така, че да ви изпратят с поклон заради интелекта ви.

 

Източници: http://biblio.forblabla.com/blog/45202938748/Sovetyi–ot-cheloveka-znavshego-16-yazyikov?from=mail&l=bnq_bn&bp_id_click=43713283799&bpid=43713283799

http://www.znania.tv/?p=14851

 

Божидар Ивков

НОВИ ПРЕПОРЪКИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ И КОНТРОЛ НА БОЛКАТА ПРИ АРТРИТНИ ВЪЗПАЛЕНИЯ

16 неделя юни 2013

Posted by daroiw in Актуални информации

≈ Вашият коментар

Етикети

arthritis, control of pain, артрит, болка, контрол на болката; pain, лечение, treatment

Международна група от ревматолози е разработила единадесет, основани на доказателства, препоръки с цел по-добро лечение и контрол на болката, свързана с артритните възпаления, използвайки фармакотерапия и с цел повишаване на полезността на медикаментите в клиничната практика..

Над 450 ревматолози от 17 страни, включително Австралия, са участвали в систематичен преглед на литературата на над 160 изследвания, които са залегнали в основата на препоръките.

Мнозинството от участващите ревматолози, както съобщават ръководителите на проекта в Rheumatology, в своята практика са се ръководили от тези препоръки.

Всеки пети участник е заявил, че ще промени своята практика в съотвествие с препоръките, като обръща специално внимание на измерването на болката, прилагането на антидепресанти, невромодулатори и мускулни релаксанти.

Препоръки:

1.          Болката трябва да се измерва редовно, като се използват скалите VAS, NRS or VRS.

2.          Парацетамолът трябва да се използва при персистираща болка.

3.          Не се препоръчват за рутинно лечение и контрол на болката системни глюкокортикоиди при липса на признаци за възпаление.

4.          Могат да се считат като помощно лечение трицикличните антидепресанти и невромодулаторите, но мускулните релаксанти и бензодиазепините не се препоръчват.

5.          Слаби опиати могат да се използват за лечение на болката, когато други методи на лечение са били неуспешни или са противопоказани.

6.          При пациенти, които не се повлияват добре от лечение с парацетамол или монотерапия с НСПВС, може да предприема лчение с лекарства с различен начин на действие.

7.          НСПВС трябва да се използват, като се прилага най-ниската ефективна доза, непрекъснато или при необходимост.

8.          Съществуващото ръководство за безопасност на медикаментозното лечение на болката по време на зачеване, беременност и кърмене трябва да се прилага.

9.          MTX може да се използва безопасно в комбинация със стандартни дози от парацетамол и/или нестероидни противовъзпалителни средства.

10.      Парацетамолът и неселективни НСПВС в комбинация с PPI се прилагат при пациенти с гастроинтестинални съпътстващи заболявания, СОХ-2 селективни инхибитори могат да се използват с повишено внимание.

11.      Парацетамолът трябва да се използва първо при пациенти с предшестваща хипертония, сърдечно-съдови и бъбречни заболявания, а НСПВС трябва да се прилагат с повишено внимание.

Източник:

New recommendations for pain management of inflammatory arthritis. http://www.rheumatologyupdate.com.au/latest-news/new-recommendations-for-pain-management-of-inflamm

Rheumatology, March 2012. doi:10.1093/rheumatology/kes032

Превод от английски

Божидар Ивков

 

Бележка на преводача

Не съм много сигурен, че разбирам докрай тези препоръки. Имам обаче, чувството, че с тях или без тях, не сме мръднали и на милиметър от максимите „Делото на давещите се, е в ръцете на самите давещи се” и „Да пази Бог да не те стига”.

Доколкото аз разбирам нещата и съм запознат с подходите за лечение на ревматичните (или ревматоидните) заболявания, в тези препоръки „новото” се губи, или поне аз не го откривам.

Възможно е да греша. И все пак, както понякога казвам, остава едно неприятно чувство…

А това са само част от медицинските – единствено и само медицинските – измерения на проблема ревматични заболявания. А социалните? А икономическите? А психологическите? Всички те са свързани и обвързани в една цялостна система, те са компонентите, основните подсистеми на системата. И когато се влияe дори само на един елемент в една подсистема, реагира цялата система.

Дано все пак има някакъв позитивен резултат от тези препоръки.

Божидар Ивков

НАДЕЖДА ВСЯКА ТУКА ОСТАВЕТЕ!

13 четвъртък юни 2013

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

disability, бедност, инвалидст, публични политики, poverty, public policies

Да пътуваш из България е невероятно изживяване. Уникална природа, спиращи дъха гледки, паметници и следи от величието и падението на един народ. Но дори и в паденията на народа, от който произлизам, има като че ли нещо велико, титанично, драматизъм, които те карат да се чувстваш свързан завинаги с тази земя. Кара те да се чувстваш горд, че си българин. Но в мига, в които обърнеш взора си, душата и мисълта към съвременността, в която живеем, сърцето започва да кърви, душата стене и… падаш на колене, привит, едва поемащ си дъх, сякаш някой те е изритал между краката. Гордостта е изчезнала – никой не живее само с миналото!

От месец пътувам из страната… и навсякъде едно и също. Привидно спокойствие, забавен темп на живот, а зад него ври и кипи… хората оцеляват. Оцеляват физически. Не всички, но една не малка част. Мизерия и бедност са притиснали и задушават хиляди българи. Други хиляди – работят за жълти стотинки и незнайно как успяват да изкарат до утре. И… малцина дебеловратници, угоени и без душа, нагли, безпардонни, превърнали се в стражи на собствената си тъпота и безполезност – мачкат, и мачкат, мачкат другите като валяк в услуга на нечии интереси.

И някъде там, сред мизерия и лукс, сред тотална духовна нищета, лустросана със скъпи дрънкулки и коли, сред плаха, едва оцеляваща духовност, облякла „дрипите на мечтите” за нещо по-добро, живеят онези, които като че ли рядко виждаме, на които рядко обръщаме внимание, потънали в собствените си проблеми и жалки опити да ги решават. Онези, „невидимите”, „забравените”, „инвалидите”, „хората с увреждания”, „ощетените от съдбата”… няма значение как ще ги наречем. Хора като нас – с усмивки или сълзи по лицата си, със сбъднати и не до там мечти, хора…

И когато се сблъскаш с някоя статистика ако имаш душа и сърце, ако поне се опитваш да мислиш, пред теб зейват „портите на ада” и те засмукват.

Във Враца съм. На площада ме посреща гордата гранитна фигура на Христо Ботев – най-добрия, най-достолепния паметник на гениалния поет. И… никъде няма надпис, някаква – дори мизерна, табела, която да каже на странника поне името на скулптора. Политици – глухи за култура и зинали за пари.

Малко зад и вдясно от паметника на Ботев, е историческия музей на Враца, побрал във витрините си огромно количество красота и величие на траки и българи. Влизаме и… музеят е празен. Ами да – врачани си знаят всичко, гости на града няма. Изобщо кой го е еня за история и красота, когато лицето му е навряно в калта на мизерията.

Няма ги и инвалидите или – ако предпочитате – хората с увреждания. Няма ги, те са изтласкани и заточени нейде там, в домовете си, между четири стени. А в общините Враца и Криводол живеят 600 лица с увреждания, нуждаещи се от чужда помощ, за да могат да живеят. През тази година средства за социалната услуга „личен асистент” са получили едва 47 човека. Да, точно така, колосалния брой – 47 човека или по-малко от 8% от нуждаещите се. А останалите 553-ма? Потръпнах от мисълта, как социалните работници са правели този избор, колко време им е отнело да се помирят със себе си и с това, което държавата ги е принудила да вършат – да решават кой е по-болен, по-нуждаещ се. А те са хора, добри хора, невероятни професионалисти. Видях ги, срещнах ги, говорих с тях. Такива са в цялата страна. Работят, по цял ден са потопени в мъката на хората, съпреживяват, съчувстват и са безсилини… безсилни да променят нещо. Работят, работят за 350-400 лв. Какво е това? Работещи бедни! Бедни, успели да се издигнат сантиметри над линията на мизерията.

Във врачанското бюро по труда са регистрирани около 430 лица с увреждания, а от началото на годината няма пари нито за мерките по Закона за насърчаване на заетостта, нито по различните програми за заетост. Незнайно как, все пак 43 човека с увреждания започнали работа, т.е. 10%. И – какво търсежство на съпричастност – само един работодател е изявил желание и е наел 1 лице с увреждане извън всякакви мерки и програми.

Говоря си с хората. Споделят, а в душите им чернилка, болка. Яде ги! След въвеждането на т.нар. „социална оценка” в средата на 90-те години на ХХ век имало силен първоначален наплив. След това нещата поутихнали и на месец се извършвали около 100 социални оценки за общините Враца и Криводол. Днес техния брой е 400, т.е. 4 пъти повече. Зад всяка такава оценка стои конкретен човек. Около 30% от тях са хора с експертни решения на ТЕЛК от психодиспансера, почти още толкова – хора с туберколоза и белодробни заболявания. Всеки месец умират по 40 лица с увреждания в двете общини, но на тяхно място идват нови 60 – първично инвалидизирани.

Зад всичко това стои бедност, незаинитересованост, високо ниво на риск, на несигурност, стрес… какво ли не. А зад тези фактори ясно прозират неадекватните и неефективни политики на държавата или дупките, в които няма дори намек за политики.

Чувствам как ме обзема ярост – яростта на безсилието и безнадеждността. Идва ми да крещя, но само влага напира в очите ми… Защото това е картинката – малко-по-добра или по-лоша другаде, но е това. Мизерия, бедност и безразличие към другия, различния. Политики – на думи най-прекрасни, които изолират, а понякога дори убиват. Убиват човека с увреждане и близките му.

Да пътуваш из България е невероятно изживяване. Уникална природа, спиращи дъха гледки, паметници… да, прекрасно е, ако не срещаш хора или по-точно сенките на хората. Хора с увреждания и не само. Бедността се е лепнала като леке върху хиляди и не мож я изтри. Тя се е пропила в душата, в костите и мускулите и няма отърване… Няма!

Бедността, изолацията, потискането – това са лекетата и лицето на политиците и техните политики. Мръсни и вонящи на безчовечност.

А ние, ние т.нар. човеци? Къде сме? Какви сме? Щом това е възможно да става до нас и да не реагираме?

Питам се какви сме и… отговорите започват да ме блъскат в гърдите със своята жестокост.

Ако си човек или поне се опитваш да бъдеш такъв, да пътуваш из България е невероятно тежко изживяване – виждаш бавната гибел на една древна цивилизация и на един древен народ. Виждаш агонията… краят. И си безсилен. Нямаш надежда…

Виждаш, чувстваш, усещаш и все пак мълвиш, може би не всикчо е загубено, може би… все пак… въпреки всичко…

Дали!

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ НА ЦИТАТИ ОТ ЛЮБИМИ КНИГИ

10 понеделник юни 2013

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

парафрази, paraphrases

Когато човек е истински влюбен трудно намира думи дори и да има, какво да каже. Любовта говори чрез очите и дланите. (по Е. М. Ремарк „Трима другари”)

***

Никога и нищо не молете да получите, особено от тези, които са по-силни от вас. Когато му дойде времето те сами ще ви предложат и ще ви дадат това, от което имате нужда. И все пак, не разчитайте много на това. (по М. Булгаков „Майсторът и Маргарита”.

***

Добре е да се научим да оставяме скучната книга, да излизаме, когато филмът не ни харесва… и да се разделяме с хората, които не държат на нас. Скуката и посредствеността са заразни и най-напред унищожават живеца на търсещия дух в нас. (по А. Грин „Алени платна”)

***

Ако можете да пишете това още не означава, че сте Балзак или Достоевски. Това просто означава, че сте полуграмотен. (по Чък Паланик „Боен клуб”)

***

Само сърцето може да види и усети всичко онова, което очите не виждат. (по А. дьо Сент-Екзюпери „Малкият принц”)

***

Когато човек е на двадесет, той знае всичко. Когато е на тридесет и продължава да знае всичко, значи е „замръзнал” в развитието си на двадесет години. (по Р. Бредбъри „Вино от глухарчета”)

***

Човек, който обича всички, не обича никого. (по О. Уайлд „Портрет на Дориан Грей”)

***

Животът трябва да се поглъща с широко отворени очи, жадно, сякаш след миг ще умрем. Той винаги е далеч по-красив и прекрасен от всяка произведена във фабрика и достъпна за пари мечта. Поглъщайте животът без гаранции и спокойствие – такова животно просто няма. Животът е буря! (по Р. Бредбъри „451º по Фаренхайт).

***

Не ни е дадено да избираме времената, в които да живеем. Можем само да избираме как да живеем във времето, което ни е избрало. (по Дж. Толкин „Властелинът на пръстена”)

***

Хората искат да задържат при себе си този, който е готов да се раздели с притежанието си с умсивка. Стиснатият обикновено губи, дори и това, което притежава. (по Е. М. Ремарк „Живот на заем”)

Божидар Ивков

В ЗАТВОРА НА ТЯЛОТО

09 неделя юни 2013

Posted by daroiw in Анотации

≈ Вашият коментар

Етикети

тяло, W więzieniu ciała; In the prison of the body

W wiezienju ciala

Jeżowska, B. (2013) W więzieniu ciała. Warszawska Firma Wydawnicza, Warszawa.

 

Всички, които са се докоснали до книгата, като че ли са единодушни: това не е лесна, не е приятна книга.Това е живот, облечен в слова, изписани и изстрадани с цялата искреност на авторката. А това изисква огромна смелост и духовна сила.

Книгата представлява запис на преживяванията на 43 годишна жена с детска церебрална парализа (ДЦП). Жена, която е решила да се бори за своята независимост – въпреки ограниченията, въпреки отношението на семейството и социалното обкръжение, въпреки всичко.

В сайтовете, които представят книгата, задължително се споменава, че всички събития, описани в книгата, всички герои, са автентични. Единствено имената на хората и местностите са променени. Башя Йежовска е псевдоним, избран от авторката, за да съхрани своята анонимност. Тази анонимност нито отнема, нито засенчва автентичността на историята, тъкмо обратното, сякаш отприщва, „унищожава” онези непознати и скрити бентове, които пораждат и поддържат нашите духовни и емоционални самоограничения при подобен род изповеди.

Книгата спира дъха, сърцето…, притиска, кара читателя нервно да стиска палци дано в крайна сметка историята има щастлив край.

Това са книги, достойни за уважение и преклонение. Забързани и затворени в нашето – мислено като велико безсмъртие – сиво и жалко ежедневие, концентрирани в гонитбата на власт, социални позиции и пари, ние забравяме себе си, забравяме тези до нас, „другите”, „различните”. Забравяме нашата човешка същност. И когато я срещнем, когато внезапно я открием отново – по-точно е да се каже, когато се сблъскаме с нея – в подобни книги, осъзнаването често е болезнено. Нетърпимо болезнено! Но полезно!

Ето и един малък фрагмент от книгата.

„Имаше моменти, когато исках да избягам също и от себе си. Веднъж опитах. Днес мисля, че повода беше идиотски. Да не мъча себе си и другите – мотив, еднакво добър, както всички останали. Но след това се появи подлата мисъл: „Защо трябва със самоубийство да уреждам проблема, те само биха се зарадвали”. Имаше моменти, когато единствено инатът ме държеше на този свят. Дълго време кутията с лекарствата стоеше на най-високия рафт, за да не мога да я достигна.

Стараех се да потискам негативните емоции, но накрая нещо в мен се прекърши. Всички емоции излетяха от мен като въздух от спукан балон. Родителите и баба ми ме успокояваха, най-напред внимателно ме питаха, какво се е случило. По този начин наливаха масло в огъня. Какво значи „какво ми се е случило”, как смеят да се преструват, че не знаят, че в края на крайщата плача заради тях, те са ме осъдили на затвор, те са виновни за всичко. И крещях. До последната сълза, до прегракване, до подуване на очите. Това можеше да продължава по няколко часа.

Исках да изхвърля всичко лошо от себе си, цялата болка, гняв и безсилие. За страничния наблюдател това вероятно е било ужасна гледка. Мама ме молеше: „Престани”, заплашваше и проклинаше, а понякога се опитваше да ме игнорира… Само баба беше като кухненска кърпа и на случаен принцип, където попадне, пародираше моя глас, израза на лицето ми.А аз се нахвърлях върху нея.

Когато се опомнях се презирах с цялото си същество. Кълнях се, че това повече никога няма да се случи. Но адът отново ме връхлиташе.

Сега знам, че не можеш да избягаш от страховете си. Можеш само сам да се бориш с тях.

Всеки ден се обръщам в мислите си към отец Пио. Мисля за него като за някой, при когото мога да отида за съвет и помощ, да му поверя грижите и собствените си страхове, а ги имам в изобилие.

Ще го помоля да ме подготви за всичко, което предстои. Да премина и през най-трудните преживявания с кураж и вяра, че развивам душата и човечността си.

Преди страшно се бунтувах срещу недъзите си, но това ми донесе само повече болка и саморазрушение. Тази рана все още не е заздравяла. Спохожда ме мисъл (дали не е от отеца?), че тази рана няма да изчезне. Трябва да черпя сили от нея за прошка и духовен растеж.

Но дали в пепелта може да се открие диамант?

***

Докато пишех това кратко представяне на книгата и превеждах малкия фрагмент от нея, се запитах: дали в България има такива хора и дали те могат да напишат също толкова силна книга? Отговорът бе мигновен, кратък и ясен – ДА!

След това се запитах: А дали ще се намери издател, който да инвестира в такъв текст? Отговорът се забави, търсеше път в мъглата на съмнението. И накрая се появи – жалък, одърпан и… твърде неопределен, сякаш бе призрак – едва ли, но…!

Накрая се запитах: дори да има текст, дори да се намери издател, кой ще прочете такава книга? И ако все пак някой я прочете, какво ще разбере за себе си и другите? Отговорът – така и не се появи!

Да, наистина, дали в пепелта на душата може да се открие диамант?

 

Източници:

http://www.niepelnosprawni.pl/ledge/x/167907?utm_source=biuletyn&utm_medium=email&utm_campaign=06.06.2013#.UbLPI-fIWbI

http://www.gandalf.com.pl/b/w-wiezieniu-ciala/

https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=447756525307260&id=433697476713165

доц. д-р Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ХУЛИО КОРТАСАР „ИГРА НА КЛАСИКА” И ПО МИСЛИ НА ГАБРИЕЛ ГАРСИЯ МАРКЕС

07 петък юни 2013

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

paraphrases in Cortazar and Marquez

Хулио Кортасар

Случайната среща не е случайност. Тя е преднамерено планирана и реализирана от някой, който пише само на гланцирана хартия и изтисква старателно пастата ви за зъби до край.

***

Само тези, които умеят да чакат могат да срещнат неочакваното. Чудесата са за търпеливите.

***

Животът е тъпчене в кръг, центърът на който се открива във всяка една точка, но окръжността липсва.

***

Любовта – това е същността на тези, които се обичат.

***

Аз нямам талант да говоря за любовта и щастието, но това не означава, че никога не съм ги преживявал и че съм изгубил надеждата отново да ги преживея.

***

Само миг и усмихващите се човешки устни могат да се превърнат в хищен отровен паяк, който хапе.

***

Всички знаят, но не всички разбират и осъзнават, че детето в мъжа се запазва много по-дълго, отколкото в жената.

***

В крайна сметка всеки човек е театрална пиеса, която започваме да гледаме от второ действие. От човека зависи, в каква пиеса ще играе, каква роля ще си отреди и какво впечатление ще остави в зрителите.

***

Любовта не е избор. Тя е мълния, която те поразява неочаквано и внезапно, както поройния летен дъжд, който те залива след като си излязъл от концертната зала.

***

Понякога глупостта има формата на многоъгален триъгълник, при който законите на математиката не важат. В това пространство осем по осем е равно на безумие или на бездомно куче.

Габриел Гарсия Маркес

Ако обичаш някого – дай му пълна и тотална свобода. Ако и той те обича – винаги ще се връща при теб.

***

За целия свят може да бъдеш само човек, само средностатистическа величина, дори нищо. Но винаги има поне един човек, за когото можеш да бъдеш целия свят, смисълът и значението.

***

Никога не преставай да се усмихваш, дори да изглеждаш луд или идиот, дори да си тъжен или нещастен. Някой може да се влюби в твоята усмивка и да осмисли лудостта или тъгата ти.

***

Няма човек, за когото си заслужава да проливаш сълзи. Този, който те заслужава никога няма да те накара да плачеш.

***

Не губете времето си с хора, които нямат никакво намерение да прекарват тяхното време с вас.

***

Възможно е Бог да ни среща винаги с неподходящите хора, докато не срещнем най-важния, най-подходящия човек. Само тогава можем да разберем истинската същност на любовта и да сме благодарни.

***

Не плачете, че всичко е свършило – това е естествения ход на нещата. Ликувайте, че всичко това е било, съществувало е и вие сте били част от него.

***

Ако някой не те обича, както на теб ти се иска, това съвсем не означава, че той не те обича с цялото си сърце и душа. Бъди благодарен за любовта и отдавай на другия цялото си сърце и душа.

***

Истинският приятел е този, който живее с пулса на твоето сърце.

***

Хората ужасно грешат. Мислят, че когато започнат да остаряват престават да обичат. Те не могат да оценят истината: хората стареят защото престават да обичат.

Божидар Ивков

Категории

  • Актуални информации (181)
  • Анотации (46)
  • Будилчета (134)
  • Велики Бехтеревци (4)
  • Гласове от фейсбук (20)
  • Инвалидността през вековете (история на инвалидността) (2)
  • Мъдростта на Библията (2)
  • Невросоциология (5)
  • Невросоциология, невроетика и други невронауки (1)
  • Опити (388)
  • Пациентски бисери (10)
  • Политически наброски (7)
  • Преводи (23)
  • Публикации (2)
  • Самопомощ и групи за самопомощ (6)
  • Световна социологическа класика (15)
  • Светът на хората с ревматични заболявания (114)
  • Светът на хората със загуба на слуха (1)
  • Свободна наука (51)
  • Социология на болката (31)
  • Социология на медицината и Социология на инвалидността (92)
  • Философия, социология и антропология на медицината (13)
  • доц. д-р Веселин Босаков (73)
  • Uncategorized (14)

Полезни връзки

  • БСБББ – АС
  • Градът и селото – предизвикателствата на 21 век. Библиотека Омда, 2014
  • Електронна страница в помощ на хората с увреждания
  • Ивков, Б. (2010) Социален контекст на видимата инвалидност. Изд. "Омда"
  • ОПРЗБ
  • Публикации в Портал за литературно общуване на хора с увреждания
  • Публикации на Б. Ивков в бр. 6 и бр. 7 на списание "Балкани'21"
  • Публикации на Б. Ивков в Liternet
  • Светът на хората с ревматични заболявания. Издателство "Омда", София.
  • Списание на институт за модерността
  • Oбществени нагласи към равнопоставеността и дискриминацията. Роля на медиите за тяхното формиране. Изд. "Омда"

Посещения

  • 569 144 посетители

Архив

  • януари 2023 (9)
  • декември 2022 (6)
  • ноември 2022 (9)
  • октомври 2022 (14)
  • септември 2022 (7)
  • август 2022 (12)
  • юли 2022 (8)
  • юни 2022 (9)
  • май 2022 (9)
  • април 2022 (8)
  • март 2022 (8)
  • февруари 2022 (5)
  • януари 2022 (9)
  • декември 2021 (8)
  • ноември 2021 (5)
  • октомври 2021 (7)
  • септември 2021 (5)
  • август 2021 (4)
  • юли 2021 (7)
  • юни 2021 (10)
  • май 2021 (10)
  • април 2021 (10)
  • март 2021 (13)
  • февруари 2021 (11)
  • януари 2021 (9)
  • декември 2020 (11)
  • ноември 2020 (15)
  • октомври 2020 (15)
  • септември 2020 (7)
  • август 2020 (7)
  • юли 2020 (6)
  • юни 2020 (14)
  • май 2020 (8)
  • април 2020 (7)
  • март 2020 (10)
  • февруари 2020 (4)
  • януари 2020 (6)
  • декември 2019 (5)
  • ноември 2019 (3)
  • октомври 2019 (6)
  • септември 2019 (5)
  • август 2019 (4)
  • юли 2019 (12)
  • юни 2019 (9)
  • май 2019 (10)
  • април 2019 (11)
  • март 2019 (8)
  • февруари 2019 (6)
  • януари 2019 (13)
  • декември 2018 (9)
  • ноември 2018 (7)
  • октомври 2018 (13)
  • септември 2018 (9)
  • август 2018 (17)
  • юли 2018 (12)
  • юни 2018 (16)
  • май 2018 (16)
  • април 2018 (15)
  • март 2018 (14)
  • февруари 2018 (15)
  • януари 2018 (15)
  • декември 2017 (8)
  • ноември 2017 (9)
  • октомври 2017 (8)
  • септември 2017 (9)
  • август 2017 (11)
  • юли 2017 (11)
  • юни 2017 (8)
  • май 2017 (11)
  • април 2017 (9)
  • март 2017 (14)
  • февруари 2017 (9)
  • януари 2017 (14)
  • декември 2016 (6)
  • ноември 2016 (11)
  • октомври 2016 (6)
  • септември 2016 (11)
  • август 2016 (9)
  • юли 2016 (7)
  • юни 2016 (6)
  • май 2016 (6)
  • април 2016 (5)
  • март 2016 (4)
  • февруари 2016 (6)
  • януари 2016 (8)
  • декември 2015 (6)
  • ноември 2015 (4)
  • октомври 2015 (5)
  • септември 2015 (6)
  • август 2015 (5)
  • юли 2015 (9)
  • юни 2015 (5)
  • май 2015 (4)
  • април 2015 (5)
  • март 2015 (10)
  • февруари 2015 (7)
  • януари 2015 (7)
  • декември 2014 (8)
  • ноември 2014 (9)
  • октомври 2014 (8)
  • септември 2014 (8)
  • август 2014 (13)
  • юли 2014 (18)
  • юни 2014 (12)
  • май 2014 (10)
  • април 2014 (18)
  • март 2014 (22)
  • февруари 2014 (18)
  • януари 2014 (14)
  • декември 2013 (11)
  • ноември 2013 (20)
  • октомври 2013 (18)
  • септември 2013 (14)
  • август 2013 (9)
  • юли 2013 (9)
  • юни 2013 (9)
  • май 2013 (10)
  • април 2013 (7)
  • март 2013 (11)
  • февруари 2013 (8)
  • януари 2013 (8)
  • декември 2012 (11)
  • ноември 2012 (11)
  • октомври 2012 (16)
  • септември 2012 (13)
  • август 2012 (32)

Мета

  • Регистриране
  • Влизане
  • RSS фийд за записи
  • RSS фийд за коментари
  • WordPress.com

Блог в WordPress.com.

Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here: Cookie Policy
  • Последване Последвано
    • bozhidar ivkov
    • Join 40 other followers
    • Already have a WordPress.com account? Log in now.
    • bozhidar ivkov
    • Настройки на изглед
    • Последване Последвано
    • Регистрация
    • Влизане
    • Report this content
    • View site in Reader
    • Manage subscriptions
    • Прибиране на прозореца
 

Зареждане на коментари...