„БЯЛА КНИГА“ ЗА МЕДИЦИСНКИ ИЗДЕЛИЯ

Етикети

административни бариери; medical devices, access, persons with disability, administrative barriers, достъп, лица с инвалидност, медицински изделия

На 23 май 2016 година във Варшава се е състояла конференция, посветена на „категоризацията на медицинските изделия“. Конференцията е била организирана от Общополската търговска камара за медицински изделия „Полмед“ и в нея са взели участие представители на производителите и търговците на медицински изделия, както и организации на пациентите.

 Според различни оценки в Европа са допуснати за употреба около половин милион медицински изделия, мнозинството от които са предназначени за индивидуална употреба. Тук обаче възниква сериозен социален проблем. От една страна броят на тези изделия е огромен, а от друга страна в обществото съществува малко знание за вида и предназначението им, което всъщност сериозно затруднява употребата им. И вместо да изпълняват своите социални функции, като дават възможност на хората с инвалидност да компенсират – изцяло или частично – своите функционални дефицити и да бъдат самостоятелни в своето ежедневие, те остават непознати и неизползваеми.

Ето защо търговската камара Полмед възложила на експертен екип да разработи доклад, който да се опита да въведе ред на пазара на медицинските изделия и да създаде единна категоризация на индивидуалните медицински изделия. Подобен документ е уникален не само за Полша, но и за цяла Европа.

Медицинското изделие се дефинира така:

„медицинско изделие“ е всеки инструмент, апарат, принадлежност, софтуер, материал или друг продукт, използван сам или в комбинация, заедно с всички аксесоари, включително софтуера, предназначен от неговия производител да бъде използван специално за диагностика и/или терапевтични цели и необходими за неговото правилно прилагане, предвиден от производителите да бъде използван за хората със следните цели:

– диагностика, профилактика, мониторинг, лечение или облекчаване на заболяване,

– диагностика, мониторинг, лечение, облекчаване или компенсиране на нараняване или недъг,

– изследване, заместване или модифициране на анатомията или на физиологичен процес,

– контрола на раждаемостта,

и което не постига своето основно предназначение във или върху човешкото тяло чрез фармакологични, имунологични или метаболични средства, но което може да бъде подпомогнато в своята функция по такъв начин (Решение 2012).

Според Закона за медицинските изделия, „медицинско изделие е всеки инструмент, апарат, устройство, машина, уред, имплант, ин витро реагент, материал, вещество или друго изделие, използвано самостоятелно или в комбинация, предназначено да бъде прилагано върху хора за диагностика, профилактика, наблюдение, лечение или облекчаване на дадено заболяване“ (ЗМИ 2007).

Смята се, че като обхваща „широка гама от продукти, от превързочни материали до сложни животоподържащи средства, секторът на медицинските изделия играе важна роля за диагностиката, превенцията, проследяването и лечението на заболявания, както и за подобряването на качеството на живот на хората с увреждания“ (Савова, Стоименова, Манова, Петрова 2010).

Тук ще се интересувам само от онези медицински изделия, които са предназначени за индивудална употреба и за „облекчаване на дадено заболяване“, за „компенсиране на нараняване или недъг“, „заместване или модифициране на анатомията или на физиологичен процес“.

 Медицински и социални измерения

Медицински изделия са: всички протези на крайници, ортези, бастуни, канадки, патерици, инвалидни колички, слухови апарати, перуки, катетри, антидекубитални средства и материали и много други (виж напр. Ивков 2012). Те се използват не само в лечебния процес, но и в ежедневния живот на хората с инвалидност или хронични заболявания. Основната им цел е да заместят загубени органи, намалени, ограничени или загубени функционални възможности на тялото, както и да удовлетворяват социални потребности на хората с инвалидност.

Всеки вид инвалидност, в т.ч. и инвалидността като последица от ревматично заболяване, има биологическо, лично, обществено и икономическо измерение.

„Клиничната практика показва, че върху крайния резултат от лечението, влияе ранното започване на и правилно провежданата рехабилитация, чиято интегрална част са медицинските изделия“ (Janik 2016). Освен това е известно, че подходящо подбраните медицински изделия и своевременното им въвеждане в процеса на комплексна рехабилитация и в ежедневния живот на човека с инвалидност има огромно значение, както за социалното му включване в обществото, така и за цялостното подобряване на неговото качество на живот.

За никого не е тайна, че развитието на съвременните технологии и техника е в състояние все по-успешно да елиминира или сериозно да редуцира функционалните ограничения, предизвикани от даден вид инвалидност. Тук, разбира се, трябва да се отчитат и моралните, екзистенциалните и социалните проблеми, възникващи от взаимоотношенията човек-технологии. Именно това са едни от най-важните аргументи, обосноваващи необходимостта от нова категоризация на индивидуалните медицински изделия. Най-видимата черта на това, което са направили полските експерти, е „в сферата на асистиращата техника и премахването на остарелите регламенти, които днес имат по-съвременни двойници“ (Janik 2016).

Една подобна класификация (или категоризация) може да изпълнява организационни и информационни функции за хората с инвалидност, като не само улеснява достъпа им до необходимите медицински изделия, но и предоставя разнообразна и пълна информация. Подобна класификация може да служи на политиците при вземане на решения, както и на производителите и разпространителите на медицински изделия.

 „Бяла книга“ за медицинските изделия

За потребностите на Общополската търговска камара за медицински изделия „Полмед“ полските експерти са изготвили т.нар. Бяла книга, в която са анализирани сериозните проблеми на системата за предоставяне на лицата с инвалидност и пациентите на медицински изделия. Ако такъв документ се направи за България, то той би трябвало да се нарича „Черна книга“ за проблемите, бариерите в достъпа и липсата на медицински изделия.

Интересното в Бялата книга е, че освен препоръки за бързи действия с цел подобряване на снабдяването, са направени предложения за трайни решения на проблемите, като мнозинството от тези решения не изискват нарастване на разходите.

Според Оскар Лути, представител на „DFL Legal“, „правните бариери в бранша за производство на медицински изделия се проявяват относително рядко и най-често произлизат от липсата на адаптация на регулациите към спецификата на изделията“. Те могат да бъдат отстранени лесно и бързо. За разлика от тях обаче „административните бариери и неадекватното тълкуване на предписанията, загърбващи целта на регулациите и контекста на системата, което е резултат от формалния подход“(Janik 2016), представляват сериозен проблем. Това е така, защото в „административните бариери и неадекватното тълкуване на предписанията“ са вградени – съзнателно или не – множество символни бариери, породени от отношението на държавната администрация към един или друг вид инвалидност и въобще към потребностите на хората.

Именно административните бариери затрудняват или отнемат достъпа на хората с инвалидност до здравни услуги.

В България съществуват множество проблеми и бариери, свързани с производството, разпространението и достъпа до медицински изделия. Един от основните такива е липсата на информация за видовете медицински изделия, за производители и разпространители, независимо, че на сайта на Агенцията за хора с увреждания е публикуван актуален списък на фирмите, които произвеждат и разпространяват помощни средства.

Системен проблем е факта, че в България множество медицински изделия (помощни средства), са предмет и обект на социално подпомагане, а не на здравноосигурителна система и потребности, породени от наличието на здравни проблеми.

Така или иначе много хора, в т.ч. и тези с ревматични заболявания, не знаят, че съществуват медицински изделия, които биха улеснили в много голяма степен тяхното ежедневно функциониране при извършване на присъщите за тях ежедневни дейности и изпълнението на социални роли. Още по-малко информация и знание съществуват за това, къде и как могат да получат/закупят даден вид медицинско изделие. Често придобиването на специфично медицинско изделие е въпрос на случайност, но не и на държавна политика в тази сфера. Проблемите са огромни и тяхното решаване най-сетне трябва да започне. Въпросът е, че няма никаква воля за това.

 Литература

ЗМИ (2007) Закон за медицинските изделия, обн. ДВ. бр.46 от 12 Юни 2007 г.

Решение (2012) Решение на Съда (трети състав) от 22 ноември 2012 г. http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A62011CJ0219

Ивков, Б. (2012) Кратък наръчник за технически помощни средства за хора с болест на Бехтерев. Или как да живеем самостоятелно, без да зависим от близките си. https://bojidarivkov.files.wordpress.com/2012/10/d182d0b5d185d0bdd0b8d187d0b5d181d0bad0b8-d0bfd0bed0bcd0bed189d0bdd0b8-d181d180d0b5d0b4d181d182d0b2d0b0.pdf

Савова, А., А. Стоименова, М. Манова, Г. Петрова (2010) Законодателно регламентиране на медицинските изделия в България. http://www.sustz.com/Proceeding10/Papers/Medical%20Biology%20Studies/A_Savova.pdf

 Източник: Janik, J. (2016) Przygotowali „Białą Księgę Wyrobów Medycznych“. Proszą ministra, by przeczytał. W: Rynek Zdrowia, 27 maja 2016 http://www.rynekzdrowia.pl/Finanse-i-zarzadzanie/Przygotowali-Biala-Ksiege-Wyrobow-Medycznych-Prosza-ministra-by-przeczytal,162205,1.html

доц. д-р Божидар Ивков

ИМУННА СИСТЕМА И РЕВМАТИЧНИ БОЛЕСТИ

Етикети

имунна система, immune sistem, ревматични заболявания, reumatic diseases

Най-общо и в голяма степен опростено може да се каже, че имунната система на човешкото тяло представлява система от бихимични и бифизични процеси, механизми и структури, които предпазват организма от болести или се борят с тях. Това е изключително сложна система и все още крие множество тайни.

Същевременно днес се смята – погрешно или не, е тема на друго обсъждане, че ревматичните заболявания имат автоимунна основа. Това означава, че тяхното лечение пряко или косвено ще засяга или ще има влияние върху имунната система на човека с ревматично заболяване. Така самото заболяване и неговото лечение влияят върху т.нар. съпротивителни сили на организма.

Какво представлява съпротивата (устойчивостта) на човешкия организъм? Известно е, че едни хора са по-устойчиви на стрес от други, на влиянието на различни микроорганизми или на определени специфични заболявания. Всъщност съпротивата и устойчивостта срещу влиянието на различни, вредни за организма външни фактори е основна характеристика на имунната система на човешкото тяло. Тук под вредни външни фактори имам предвид бактерии, вируси, паразити и др.

Имунната система на човека е унаследена – от родителите, и придобита. Последната се създава в резултат на реакцията й спрямо външните агенти. Като резултат от натрупаното през вековете знание съвременната медицина е елиминирала или е в състояние да се бори с много заболявания. Същевременно далеч повече заболявания остават извън нейните възможности да ги излекува. Днес е известно, че не толкова успехите на медицината, колкото подобряването на хигиената и храненето са основните причини за увеличаването на средната продължителност на живота.

***

Човешкият организъм притежава защитни механизми, които му позволяват да се бори с вредните фактори на външната среда. Известно е, че бариерите пред проникването на болестотворни организми и/или други елементи от средата, са кожата, лигавицата, физико-химични свойства, като например подходяща температура, киселинността или алкалността на средата (pH). Днес се знае, че първата защитна линия на тялото се изгражда от ензими, специални белтъци или антитела, които се съдържат в слюнката, секретите на лигавицата или храносмилателните сокове. Сред защитните механизми на човешкото тяло се нареждат например и кашлицата, чрез която тялото се опитва да изхвърли навън от себе си някои вредни микроорганизми и/или вещества, както и температурата. В една сложна система – изградена от множество под системи, компоненти и елементи, каквато е тялото, съществуват граници, в рамките на които тези защитни механизми действат като такива. Извън тези граници същите механизми могат да се превърнат от защитни в увреждащи една или друга част на организма. Такава е ситуацията с високата температура например – над 41°C белтъците в живото човешко тяло започват да коагулират (т.е. белтъците започват да набъбват и да преминават в твърдо състояние, напр. в кръвта) и това може да доведе дори до смърт.

Един от най-тежките проблеми в съвременната медицина, а и за човешкия организъм като сложна система, е битката с вирусите и някои видове бактерии. Въпреки напредъка на медицината все още няма ефективни и безопасни ваксини например за борелиозата (лаймска болест), за вирусния хепатит тип С и др.

***

Как става така, че само отделни индивиди се разболяват от т.нар. автоимунни болести, като ревматоиден артрит, болест на Бехтерев, лупус, болест на Хашимото, диабет първи тип и др.? Първият фактор, който създава предпоставки за разболяване, е генетичната предразположеност. Но сама по себе си тя не е достатъчна, за да се отключи автоимунно заболяване – необходимо е в даден момент да се породят други фактори, отключващи болестния процес. За лекарите, а и за самия човек с ревматична болест, е важна информацията за наличието на дадена болест в семейството, която информация може да подскаже или да насочи диагностичния процес. Но това е само допълнителна информация, която не отменя необходимостта от извършването на сложната оценка на клиничната картина.

Установено е, че при доста автоимунни заболявания изпреварващи появата на симптомите на болестта, са някаква вирусна или бактериална инфекция, преживяване на стрес, операция или раждане. Те могат да играят ролята на отключващ ревматичното заболяване фактор. Например появата и развитието на синдрома на Сьогрен се свърза с инфекция с вируса Епщайн-Бар (Epstein-Barr), който в Европа предизвиква инфекциозна мононуклеоза, а в Африка лимфом на Бъркит (Burkitt).

Какво се случва при възпалителните ревматични заболявания? „При възпалителните ревматични заболявания имунната система произвежда антитела срещу собствената си тъкан, разпознавайки я като враг. Действието на тези нововъзникнали автоантитела предизвиква развитието на възпалителния процес и цяла палитра явления, които водят до увреждане на ставите, а в някои случаи и до увреждане на вътрешните органи. Затова в ревматологията са толкова важни възможно най-бързото диагностициране и прилагане на подходящото лечение, за да се спре развитието на болестта и необратимите й последици“ (Maślińska 2016).

Тук обаче, според мен, има известна заблуда и митологизация на действителността, когато се употребява терминологията „подходящо лечение“. Поне в съвременната ревматология, както и в много други сфери на здравето и болестта, едно конвенционално лечение, което предизвиква множество негативни странични ефекти и поражда съпътстващи хронични заболявания, не е нито подходящо, нито правилно. И не става въпрос само и единствено за казуистика, т.е. за игра на думи, за хитруване и т.н., а за същностни проблеми и въпроси. Тук по-скоро става дума за прилагане на единствено възможното и достъпно в даден момент лечение от гл.т. на конвенционалната медицина и лекарите.

Когато става дума за лечение на автоимунни заболявания, в медицината се използват две познати за всички хора с ревматични заболявания понятия: „имуносупресия“ и „имуномодулация“.

Имуносупресията представлява (казано опростено) съвкупност от блокиращи възпалителните процеси въздействия на имунната система, блокиране на действието на съответните белтъци, които пораждат и поддържат тези възпалителни процеси в организма, както и блокиране на клетките, които произвеждат тези белтъци и антитела.

Имуномодулацията представлява промяна на и в реакциите на имунната система на тялото.

***

Всеки човек с ревматично и мускулно-скелетно заболяване знае колко е важно редовното и качествено проследяване на различните показатели, които са индикатори за състоянието на възпалителния процес. Често при ревматичните заболявания се случва така, че въпреки лечението, благодарение на което човекът с ревматично заболяване се чувства добре, възпалителния процес не затихва, а продължава – макар и в по-слаба степен – своето негативно въздействие върху тялото и съответно разрушаването на ставите продължава. Ето защо е от изключителна важност човекът с ревматично заболяване да се изследва цялостно и да се правят различни контролни изследвания, което ще даде възможност да се прецени до колко провежданото лечение е правилно, ефективно или достатъчно. В България този процес страда от редица административни недомислици и най-вече от подчиняването му на икономически фактори и превръщането му от чисто медицинска в икономическа същност.

***

Много от лекарствата в ревматологията са били създадени най-напред за лечение на други класове болести, а не директно за лечение на ревматични заболявания. Такъв е случаят с широко прилаганото лекарство метотрексат.

За хората с ревматични заболявания, а и изобщо за хората с хронични заболявания, е от изключителна важност да четат проспектите на лекарствата, в които са указани дозите, схемите и начинът на прием, както и страничните влияния.

Един от най-често срещаните интерпретативни проблеми за хората с ревматични заболявания е свързан с началото на имуносупресорната терапия, т.е. имунопотискащото медикаментозно лечение, като тук основните страхове са свързани с неяснотата и несигурността по отношение на това, как ще реагира организмът, ще има ли странични нежелани ефекти, ще започне ли по-често да боледува човек. Според медицината, като изключим съвременната биологична терапия, опитът показва, че тези притеснения са безпочвени. Проблем по-скоро представлява: (1) внезапното – не по схема и несвоевременно – спиране на лечението и (2) прекъсването на имуносупресорите по време на инфекция, за да се улесни нейното овладяване и излекуване.

Съществуват, както е известно, различни имуномодулиращи лекарства. Изборът на най-доброто би трябвало да бъде резултат от съвместната, партньорска работа между лекаря и пациента, както и резултат на внимателно проследяване на реакциите на организма към едно или друго лекарство. За съжаление в България това често е сериозен проблем поради многобройни административни и финансови бариери, които сериозно влияят негативно и върху отншенията лекар-пациент.

***

Смята се, че т.нар. биологични лекарства – често бъркани с естествени, натурални лекарства поради своето обобщено наименование – са резултат от последните достижения на биотехнологиите. Тяхната задача е да блокират „действието на цитокините на клетъчно равнище“ (Maślińska 2016). Самият факт, че тези лекарства имат странични ефекти – по-често появяващи се при жените, отколкото при мъжете, особено при болест на Бехтерев, както и множеството изисквания за съответно поведение на човека с ревматично заболяване преди и по време на употребата им, показва, че намесата в имунната система не винаги е толкова невинно и ефективно, колкото би ни се искало.

***

Съществуват имуномодулиращи препарати, които са предназначени да повлияят цялата имунна система. Често джинджифила е една от основните им съставки. „Съвременната медицина продължава да използва постиженията на народната медицина, но натрупаното знание позволява по-успешен избор на лечението, както и оценка на неговата ефективност и рискът от взаимодействията между отделните препарати“ (Maślińska 2016).

Трябва да се знае, също така, че при определено лечение не се препоръчва консумацията на някои продукти. Например прекомерната консумация на грейпфрут може да засили действието на противосъсирващите препарати. Други храни могат да намалят позитивното действие на даден препарат.

Има антибиотици, които притежават имуномодулиращи свойства и те повлияват добре ревматичните заболявания. Но твърде дългата им употреба може да предизвика привикване на бактериите към антибиотика и по този начин да намалее неговата ефективност. Нещо повече, антибиотиците влияят негативно върху цялата бактериална система в организма, т.е. нарушават микробиома му.

***

Съвременната парадигма за същността на ревматичните заболявания, поне на мен така ми се струва, е непълна. Според мен произходът на автоимунните заболявания, в т.ч. и ревматичните, трябва да се търси в нарушаването на хомеостазиса (равновесието) при взаимодействието между генома и микробиома на човека.

***

Има мнения в медицината, според които имунната система на човека веднъж формирала се не може да бъде укрепвана – тя е такава, каквато е. И въпреки това много учени и лекари смятат, че за да се повишат съпротивителните сили на организма е важно човек да живее без стрес, да се храни разнообразно и да избягва храни, които влияят негативно върху ревматичното заболяване, да се поддържа подходящото равнище на витамин D в организма, да се прилага най-ефективното за даден човек лечение. Важно значение има и двигателния режим, както и развитието на социалните контакти и позитивни отношения, разширяване на интелектуалните занимания, т.е. по време на лечение човекът с ревматично заболяване не само не бива да прекъсва, а напротив да развива своя нормален ежедневен живот.

 

Източник: Maślińska, M. (2016) Odporność organizmu w chorobach reumatycznych. http://spartanska.pl/wp-content/uploads/20160209_odpornosc_streszczenie-wyk%C5%82adu.pdf

 доц. д-р Божидар Ивков

„СТРЕЛИТЕ“ НА МАРИЯ ЧУБАШЕК. IN MEMORIAM

Етикети

Мария Чубашек, Maria Czubaszek, сатира, satire

През миналата седмица на 76 години почина полската журналистка, сатирик, писателка, авторка на текстове за песни, фейлетонистка, а също и коментатор за предаването „Контактно стъкло“ на полската телевизия TVN24, Мария Чубашек (9.08.1939 – 12.05.2016). С примрежени очи, със завидно чувство за хумор и известна дистанция от себе си, тя се шегувала не само със себе си, но и с твърде сериозни теми. Малко преди смъртта си, Мария Чубашек написала в Twitter: „Винаги изхождам от предположението, че младостта трябва да се излюби, а старостта да се изпуши“. Чубашек е била известна и с това, че е страстен пушач. „На пук на всички, които забраняват пушенето, ще пусна дим и след смъртта си – шегувала се Мария Чубашек в книгата си „Всеки връх има своя перчем“. И продължава: „Защото аз искам да бъда кремирана“. Тук привеждам част от станалите много популярни в Полша мисли и шеги на тази нестандартна жена. Всички те са достъпни в Интернет.

 

 „Златни мисли на Мария Чубашек“

Непушачите също живеят само до смъртта си.

***

На определена възраст всяка жена трябва да определи на колко години е и да се придържа към тях.

***

Аз съм в процес на развитие в периода на късната зрялост.

***

Никакво движение. Та спорта означава осакатяване.

***

По-добре е да бъдеш млад, отколкото стар, но е още по-добре е да си стар, отколкото мъртъв.

***

Всички мислят, че съм оптимистка, но това не е вярно. Аз съм песимистка, но весела песимистка.

***

Някои хора ме питат, защо понякога губя финансова ликвидност. Трудно е да не я губиш, когато имаш съпруг джаз мен. Каролак има артистична пенсия от 719 злоти. Това са много пари, но в хората има толкова алчност…, че понякога той си докарва допълнително от концерти.

***

Какво ще правя с това здраве, да не би да го отнеса в гроба.

***

Вдъхновение е имал Мицкевич. За такива глупотевини, каквито пиша аз, не е необходимо вдъхновение. Аз трябва да имам мотивация. За мен това винаги са три неплатени сметки.

***

По време на една среща 5-годишно момиченце попитало Мария Чубашек дали и тя някога е била млада.

– Отдавна, много отдавана, в което е трудно да се повярва, бяха млада, но вече няма свидетели, защото всички са умрели – отговорила Чубашек.

– А бяхте ли красива? – попитало момиченцето.

– Млада, разбира се, бях, но имах ненатрапчива красота – отвърнала Чубашек.

***

Ако си търсиш половинката помни, че нито един от мъжете никога не е много умен и много богат. Той може да бъде за съжаление само много женен.

***

Работя главно с мъже, на Бог те му са се получили по-добре, или произлизат от по-добра маймуна.

***

Не вярвам, че някой, който отглежда бицепси като дини, може да има мозък. Мозък? Между такива мускули? Трябва да изглежда като орех. A мозъкът е най-сексапилния мъжки орган. Истинска трагедия е, когато мъжът е хубав, но е глупав и без чувство за хумор.

***

Истинската любов дори на семейството няма да навреди. Но няма и да му помогне.

***

Животът е прекалено хубав, за да бъде нормален.

***

Поддържам схващането, че има два дни, за които не трябва да се безпокоя. Това са вчера и утре.

***

Подобно на любимия ми Уди Алън смятам, че света върви към катастрофа, а животът е като краката. Независимо дали са къси или дълги, винаги са до задника.

***

Всички жени са красиви, само че при някои от тях не се вижда.

***

Не обичам да говоря за проблемите си. Обикновено никой няма да ги реши. Тогава защо да говоря? За да чуя „Не се притеснявай, все някак ще се нареди?“ Та това и сама мога да си го кажа.

Превод от полски език: Божидар Ивков

ПСИХОЛОГИЯ НА ОТНОШЕНИЯТА ЛЕКАР-ПАЦИЕНТ

Етикети

лекар-пациент, отношение лекар-пациент, психология; doctor, patient, psychology, relationship doctor-patient

Eichelberger, W. I. A. Stanislawska (2013) Być lekarzem, być pacjentem. Rozmowy o psychologii relacji. Wydawnoctwo “Czarna Owca”, Warszawa. 

Войчех Ейхелбергер, Ирена Станиславска (2013) Да бъдеш лекар. Да бъдеш пациент. Разговори за психология на отношенията. Издателство „Czarna Owca”, Варшава.

 

„Не трябва, също така, никога да се забравя, че дори в безнадеждни, терминални ситуации има лекарство, което се приема през ухото. Това лекарство е НАДЕЖДАТА“ – казва проф. Йежи Вой-Войчеховски, председател на полския лекарски съюз.

Книгата на Ейхелбергер и Станиславска е посветена на отношенията лекар-пациент и пациент-лекар. Това са два паралелни, асиметрични, понякога диаметрално противоположни светове: светът на болния човек и светът на лекаря. И ако парафразирам проф. Цезар Шчилик, ръководител на клиниката по онкология към военно-медицинския институт, тези светове рядко се срещат в българската действителност, защото те не се разбират, между тях са нарушени комуникациите, които са заместени от парите. Пациентът се страхува от болестта и всичко свързано с нея. Страхува се от последиците от болестта – за него и за семейството му. А лекарят? Лекарят е потопен в хилядите термини, обозначаващи органи, симптоми, болести и състояния, в множество препоръки за диагностика и лечение, в ужасяващия свят на административните изисквания и бюрократичното насилие. И дори да е усвоил перфектно всичко това, когато се изправи пред болния – особено, когато все още няма практически опит, той разбира, че цялото му знание е непълно. Липсва „езика на комуникацията“, липсва му „знанието за другия свят, за света на болния и страдащ пациент“ (Цезар Шчилик, Предговор).

Паралелността на световете на лекаря и пациента брилянтно е описана в повестта на Лев Толстой „Смъртта на Иван Илич“: „беше важен само един въпрос: дали положението му е опасно или не? Но лекарят отбягваше тоя неуместен въпрос. От гледището на лекаря тоя въпрос бил празен и не подлежал на обсъждане; трябвало само да се преценят вероятностите – плаващ бъбрек, хроничен катар и болест на сляпото черво. Не ставаше въпрос за живота на Иван Илич, спорът беше между плаващия бъбрек и сляпото му черво”. Докато в един момент Иван Илич не разбира, че въпросът „не е в сляпото черво или в бъбрека, а в живота и… в смъртта” (Толстой, Л. Н. (1956) Смъртта на Иван Илич. В: Повести и разкази 1872-1886. Събрани съчинения, том 10. Издателство „Народна култура”, София. с. 339-375).

Ето защо проф. Шчилик препоръчва създаването както на наръчници за работа с пациента, така и наръчници за пациентите как да се подготвят за среща с лекаря. А такива наръчници няма.

Отношенията лекар-пациент като проблем не само, че не са дори маргинализирани, а са тотално изхвърлени от българското медицинско образование. В разговор с млад лекар, той сподели (цитирам по памет): „Нас никой не ни е учил в Университета как да се държим с пациентите, как да си сътрудничим с тях“. И как да ги учи някой, когато тези отношения са поставени изцяло на пазарна основа и те са престанали да бъдат отношения между лекар и пациент, а са се превърнали в отношения между едноличен търговец и клиент, който купува медицински услуги.

Отношенията лекар-пациент са твърде специфични, дори уникални, защото в тях се проявяват много същностни черти на двата свята, множество проекции, трансферират се очаквания, страхове, болки, чувства и др. И те трябва да се познават, за да може в релациите между двамата да се изяви емпатията, доверието, уважението, без които всяка терапия е обречена на неуспех.

 ***

Всеки човек е отделна и неповторима вселена и всеки има своя ад и рай. Но в книгата на Ейхелбергер и Станиславска може лесно да се открие универсално послание: най-важно за лекаря е да съхрани и да вгради в поведението си на лекар онази чувствителност, която е способна да лекува, да съхрани и развие уменията си да съчувства без да се подава на страданието на пациента, да съхрани стремежа си за създаване на позитивни отношения с пациента.

Лекарите, често притиснати от от множество фактори – поддържане и развитие на знанието си, специализации, обучения, проучвания, стремеж за напредък – тръгват по път, осеян с диагнози, страдание и болка, с които трябва да се борят. По този път и под тежестта на тази многостранна преса те забравят, че пациентът не е равнозначен на болестта, че той не е диагноза, а може и трябва да бъде партньор в лечението си. Книгата разглежда въпроси, за които често нито лекарите, нито техните пациенти са в състояние да говорят.

Книгата е написана като разговор между И. Станиславска и известния полски психолог и психотерапевт Войчех Ейлхелбергер. Той е завършил специалност психология в катедрата по психология във варшавския Университет. В работата си прилага концепцията за интегралната терапия, която свързва психиката на човека с неговите тяло, енергия и духовност. Специализирал е Гещалт терапия в Лос Анджелис (1976) и в Зен Център в Рочестър (1980). Той е един от „бащите“ на създадения през 2004 година във Варшава Институт по Психоимунология.

Препоръките на Ейлхелбергер по отношение на отношенията лекар-пациент, по единодушното мнение на много лекари, могат да се прилагат в хилядите лекарски кабинети и успешно да отговорят на сложните проблеми, които могат да възникнат в процеса на тези отношения.

Книгата „Да бъдеш лекар. Да бъдеш пациент“ повдига важни въпроси, свързани с болката и страданието, страхът на болния, особено по време на първата му визита, когато се страхува да чуе „присъдата“ на лекаря (диагнозата), срамът и др.

В отделните раздели се разглеждат поведението на младите лекари, както и това на т.нар. трудни пациенти, а също и начините за справяне с тях. Специално внимание е отделено на въпроса за спецификата на лечението в болница.

В други раздели се акцентира върху ползите от лечението, когато болният е придружаван от близък човек. Важен момент е въпросът за емпатията, както и за трудните въпроси като хроничното терминалното заболяване, и накрая се разглеждат такива екзистенциални въпроси като раждането и смъртта.

Ето един кратък фрагмент от началото на книгата, който е достъпен в Интернет:

„Ирена Станиславска: Посещението на лекарския кабинет винаги е свързано със страх. Особено тогава, когато – като пациенти – очакваме диагнозата.

Войчех Ейлхелбергер: Не винаги го осъзнаваме. Докато лекарят е длъжен да помни, че пациентът винаги идва със страх, че посещението при лекаря най-често не е приятно. Пациентът се страхува, защото не знае, какво му е и може да чуе страшна диагноза: диабет, СПИН, рак, птичи грип. Списъкът на такива диагнози-присъди е дълъг. За много хора срещата с лекар е по-трудна, отколкото срещата с прокурор. Още повече, че мнозинството хора отиват на лекар едва тогава, когато вече са сериозно болни. Малцина са тези, които си правят веднъж годишно профилактичен преглед. По-лесно ни е така да се грижим за колата си.

Не се преглеждаме от страх, защото докато не знаем, че ни има нещо, можем да се смятаме за здрави.

Така е. Много от нас предпочитаме да не знаем истината и свободно да изграждаме илюзията за своето добро здраве. Съзнателно отхвърляме симптомите, че нещо не е на ред и до последния момент игнорираме алармиращите сигнали на тялото.

Това е широко разпространено поведение, особено сред мъжете. И колкото по-голяма е небрежността, толкова по-голям е страхът от диагнозата…

Дават ли си лекарите сметка, че пациентите се страхуват от тях?

Мисля, че да, та нали и те самите понякога стават пациенти. Но вероятно не си дават сметка до край за дълбочината и силата на този страх. Това ги прави не много емпатични дори се изкушават да използват своето емоционално надмощие и власт над пациента по начин, който е унизителен за него“.

 ***

Това е третата книга написана от полски автори и посветена на сложната материя на отношенията лекар-пациент, която представям в блога си. От рекламите на книгата може да се разбере, че книгата се ползва, както от лекарите, медицинския персонал, студентите по медицина и близките научни дисциплини (макар, както не веднъж съм повтарял, медицината да не е наука), така и от пациентите.

Когато обаче „Преследването на печалба от страна на лекарите е много сериозен проблем. Това е може би кардиналния проблем в здравеопазването в световен мащаб“ (доц. Марин Генчев, невврохирург), тогава не могат да се очакват адекватни отношения лекар-пациент, не могат да се очакват добри резултати от лечението. Или както казва доц. д-р Здравка Тонева – водещ специалист в областта на социология на медицината и здравеопазването: „Когато между лекарят и пациентът застанат парите, забравете за здравеопазване“.

Ще завърша с нещо, което според мен е изключително важно. Авторите на представяната тук книга се позовават на книгата на Далайлама „Силата на съчувствието“: „Независимо от квалификацията на лекаря, ако дори само ни съчувства, полага голяма грижа и се усмихва, ние се чувстваме сигурни. Ако все пак не е учтив и внимателен, дори да е авторитет в своята област, ние сме обезпокоени. Такава е човешката природа“. Точно това е основната тема в дебатите в социалните мрежи, когато става дума за ревматология и ревматолози.

Американският хирург Бърни Сийгл, преди да произнесе реч пред абсолвентите на медицинския Университет, попитал двама тежко болни, какво да каже на младите лекари. Единият казал: „Моля кажете им да ми позволят да говоря първи“. А вторият: „Кажете им да чукат на врата, да казват добър ден и довиждане, и да ме гледат в очите, когато говорят с мен“ (Rawska 2014).

 Източници:

Eichelberger, W., I. A. Stanisławska (2013) Być lekarzem, być pacjentem. Rozmowy o psychologii relacji. Wydawnictwo „Czarna Owca”, Warszawa

Rawska, K. (2014) Co powinien wiedzieć kaźdy lekarz – o psychologii relacji lekarz-pacjent. http://inspeerio.pl/co-powinien-wiedziec-kazdy-lekarz-o-psychologii-relacji-lekarz-pacjent.html

http://www.empik.com/byc-lekarzem-byc-pacjentem-rozmowy-o-psychologii-relacji-eichelberger-wojciech-stanislawska-irena,p1068963726,ksiazka-p

http://m.btvnovinite.bg/article/bulgaria/nechoveshko-otnoshenie-kam-pacientite-e-edna-ot-prichinite-preuspjal-nevrohirurg-da-napusne-zsv-anna.html

доц. д-р Божидар Ивков

ЗА ДОВЕРИЕТО. ПАРАФРАЗИ

Етикети

доверие, парафрази, paraphrases, trust

Ние се нуждаем в живота си само от хора, пред които можем да се разкрием почти напълно, а това не е никак лесно. Откровеността изисква смелост и поемане на риск. (по Томас Мор)

***

Доверието е силата, която поддържа човешките отношения. То се подхранва единствено с почтеност. (по Браян Трейси)

***

Доверието е жизненоважно – то е „кръвта“ на отношенията между хората. Злоупотребата с него може да е смъртоносна – и за човеците, и за обществата. (по Франк Соненбърг

***

Доверието се ражда тогава, когато силата не поробва, а освобождава, когато силният не използва уязвимостта на по-слабия.  (по Боб Ваноурек)

***

Лидерството изисква ум, енергия, решителност, харизма, доверие и морал. Основните предизвикателства днес са най-силни и концентрирани към последните две – доверието и морала. Особено в политиката. (по Франк Хилмър)

***

Без доверие между хората животът става невъзможен. (по Антон Чехов)

***

Умният човек се доверява на идеи, на трайността и мъдростта, вградена в тях, а не на обстоятелства, които са винаги изменчиви. (по Ралф Емерсън)

***

Недоверието и любовта са като огън и вода. (по Ирландска поговорка)

***

Трудно можем да се научим да се доверяваме в общество, в което лъжата е кралица, а неспазването на обещания, е крал; в общество, в което единствена ценност са парите. (по Исаак Уотс)

***

Всеки може да сгреши. Но когато човек пренебрегва дреболиите, той лесно погубва важните неща. (по Албърт Айнщайн)

Човек трябва да се научи да обича и уважава всички, да се доверява само на малцина и да  не прави зло никому. (по Уилям Шекспир)

***

Трябва да се доверяваме изцяло на вътрешните си сетива, но да внимаваме с прекалено очевидните и натрапливо  налаганите форми на доверие. (по Мая Анджелоу)

***

Най-добрият и лесен, но често много болезнен, начин да разберете, дали може да имате доверие на някого, е като просто му се доверите. (по Ърнест Хемнгуей)

***

Отрицателните последици от „убийството“ на доверието не са в лъжата, а в това, че погубеното доверие не може да се възстанови.  (по Фр. Ницше)

***

Приятелството, лишено от уважение, но дарено с доверие може би е възможно, но приятелство с уважение и без доверие – никога. (по Стиг Ларион)

***

Доверието е най-голямата отговорност, която се носи цял живот. (по Джордж Макдоналд)

***

Не вярвам на жена, която принудена да каже възрастта си го прави с удоволствие. Та тя е способна да каже всичко, което очаквате, но не и истината. (по Оскар Уайлд)

***

Любовта е като скачане от самолет без парашут, доверявайки се, че там долу, има нещо, което ще ни спаси. (по Джоди Пикоулт)

***

Да обичаш някого е все едно да позволиш да извадят и премажат сърцето ти, като запазваш вярата си, че това няма да се случи. (по Кахлил Гибран)

***

Без доверие всичко умира. (по Стивън Кови)

Източник: http://www.gnezdoto.net/citati-i-mydri-misli/2013-20-misli-za-doverieto

Божидар Ивков

СЪСТОЯНИЕ НА ЛЕЧЕНИЕТО НА ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ В МЕЖДУНАРОДЕН И НАЦИОНАЛЕН ПЛАН

Етикети

болест, здраве, здравеопаззване, лечение на рака, онкология, health, disease, oncology, cancer treatment, healthcare

Според световната здравна статистика, ако гражданинът на България е жена, вероятността да заболее от рак, преди да навърши 75 години, е 20.4 процента, ако е мъж – 26.5. Вероятността да умре от рак преди 75 е 13.1%. За разлика от други заболявания, при които понякога финалът е внезапен, почти всички починали от рак преминават през „терминален стадий“, свързан с огромни страдания. Само този, който е засегнат лично или чрез близки хора от посещението на рака знае, че това е един от входовете към ада.

Над 17 000 трагедии ежегодно!

„Ракът е огромен здравно-социален и обществено-икономически фактор в България и света“ – пише на интернет страницата на Националния онкологичен център. Прогнозите сочат, че броят на новите случаи ще нараства всяка година и от 10 млн. през 2000 г. те ще достигнат 15 млн. през 2020 г. Около 20 млн. души по света живеят с диагнозата рак, като се очаква техният брой да достигне 30 млн. до 2020 г. Очаква се нарастване на броя на починалите от рак от 6 млн. на 10 млн. през следващите 20 години.

Лечението на рака е нерешен, глобален проблем и клиничните резултати в онкологията са най-ниски от почти всички медицински дисциплини. Например в периода 1975 – 2010 г. смъртността от сърдечно-съдови заболявания е спаднала с повече от 25%, докато смъртността от онкологични заболявания практически не търпи промяна.

По света

Въпреки, че в последните десетилетия в „борбата срещу рака” са вложени стотици милиарди долара/евро (предимно за разработка на нови химични препарати и радиологична апаратура) промяната на смъртността за периода 1975-2014 е около 0 (нула) %.

Заболеваемост и смъртност от рак за периода 1975 – 2010 в САЩ, Cancer Statistics, 2014. CA: A Cancer Journal for Clinicians, 2014,http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.3322/caac.21208/epdf

В България

Съгласно Национален Раков Регистър, Том XXIII Volume XXIII 2014,http://www.sbaloncology.bg/…/rakov_…/Rakov_Register_2014.pdfстандартизираната смъртност (световен стандарт) от злокачествени новообразувания на 100 000 по локализации и година на диагноза в България за периода 1980–2012 г. е както следва: Мъже: 1980 – 118, 2012 – 153,4 Жени: 1980 – 77, 2012 – 85,6.

В България увеличението на смъртността за периода 1980-2012 е около 30 % за мъжете и 12 % за жените.

На интернет страницата на Специализирана Болница за Активно лечение по Онкология, София е обявено: „Нова черна класация за онкоболните у нас (декември 2013): България е в дъното на черната класация по преживяемост при онкозаболяванията”. http://www.sbaloncology.bg/bg/bulgarian-cancer-registry.html

Основна причина за това е неадекватната концепция за лечение на рак, основана на три метода – хирургия и лъчетерапия (локалистични и в редица случаи увреждащи) и химиотерапия (системен, но високотоксичен).

Съгласно съвременни научни данни влиянието на „стандартната химиотерапия” върху 5-годишната преживяемост на онкоболните е 2-3 %, а смъртността, предизвикана от нея е 8-12 % (Хр. Дамянов, Ив. Маслев, Конвенционална онкотерапия – реалност и проблеми, 2013). http://www.integramed.org/…/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B2%D0%B5…/

Една от основните причини за това е лошата организация на лечението. Съществува огромна пропаст между научното знание за рака и практическите терапевтични подходи. Инструментариумът на конвенционалната онкология се изчерпва с три основни метода: оперативен, лъчетерапия и химиотерапия. Първите два са локалистични, а химиотерапията, дори в последните си достижения, е неприемливо токсична. В недопустимо висок процент причина за смъртта на пациентите е лечението, а не развитието на заболяването!
Поради това „по-цивилизованите“ държави изграждат разнообразни структури за борба с онкологичните заболявания, за да могат да бъдат използвани ресурсите както на „доминиращите“ медицински технологии, така и на традиционната медицина и на възникващите високотехнологични методи и подходи.

В САЩ от 1998 г. съществува Служба за комплементарна и алтернативна медицина на рака, отговаряща за изследователската програма на Националния институт за рака в областта на превенцията, диагностиката, лечението и управлението на симптомите. Активно се развиват нови медицински концепции като „Тераностика“ и „Интегративна онкология“. Северноамериканският Консорциум на академичните центрове за интегративна медицина обхваща 51 най-авторитетни здравни институции, включително университетите Stanford и Harvard. Активно работят Канадски център по интегративна медицина, Индийски институт по интегративна медицина, Австралийски национален институт по интегративна медицина.

Само няколко актуални примера за съвременното развитие на тази област:

• Society for Integrative Oncology –https://integrativeonc.org/about-us/about-sio
• Списание Integrative Cancer Therapies –https://integrativeonc.org/
• Списание Journal of the Society for Integrative Oncology –https://www.researchgate.net/…/1715-894X_Journal_of_the_Soc…
• Конференция 2016 Miami Breast Cancer Conference (MBCC), March 10–13. Integrative Oncology –http://www.cancernetwork.com/integrative-oncology
• Конференция 14th Annual International Integrative Oncology Conference, San Diego CA, US, April 14 – 16, 2016,http://bestanswerforcancer.org/2016-conference/

Десетки клиники в Европа практикуват интегративна онкологияhttp://www.globalhealthpreventcancerfoundation.org/germany-…

В тази сложна научна, технологична и организационна среда възниква класическият въпрос: Къде сме ние?

В брой 3, 2012 г. на списание Health.bg доц. Галина Куртева, доскоро национален консултант по онкология и химиотерапия, твърди: „Туморните заболявания са неизброими като варианти, локализации и разнообразие от прояви. А дори при една и съща локализация, в една и съща възраст има биологичния феномен, че това заболяване се развива абсолютно различно при всеки човешки индивид“.

Въпреки това както сред обществеността, така и в медицинските среди липсва разбирането за същността на рака като хронично заболяване, изискващо многостранно внимание през целия живот на човека, особено в неблагоприятната среда на съвременността, както по отношение на екологични условия, така и във връзка с повишения стрес.

В областта на онкологията трябва да бъде изграден и организационно и финансово осигурен следният стратегически подход: „Превенция на заболяванията и промоция на здраве – профилактика – ранна диагностика – ефективно лечение – рехабилитация – превенция на метастазиране – адекватни грижи за нелечимо болни.“

Вместо това реалната система предлага на раково болните: „много късна диагностика – лечение с много ограничени средства – проследяване на ниско ниво – изоставяне на произвола на съдбата“.

Този погрешен подход е утвърден методически и организационно и при тези обстоятелства, дори със значително повишаване на финансовите средства за лечение на онкологично болните, незадоволителният резултат няма да бъде променен. Поставената диагноза „рак“ все повече се превръща в синоним на „смърт“.

За да бъде постигнат реален прогрес в борбата с рака, е необходимо да бъдат взети следните мерки:

– да бъде изградена и финансово осигурена система за „промоция на здравни знания“ в областта на онкологичните заболявания, която понастоящем не съществува;

– да бъдат осъществени на практика пропагандираните от дълги години профилактични програми, но на много по-високо организационно и технологично ниво;

– да бъде стимулирано внедряването на нови диагностични и терапевтични методи в здравната система

– да бъде осигурена напълно липсващата фаза на рехабилитация и превенция на метастазиране, от която в най-голяма степен зависи социалната значимост на тези заболявания

– да бъде осигурена поне частична държавна подкрепа за грижите за терминално болните в хосписи, медицински центрове или у дома.

Изключителна важност за успешна борба с онкологичните заболявания има организацията – законовата и нормативната база.

От медицинска гледна точка при лечението, особено на ненавременно диагностицираните пациенти, се използват три основни понятия: ПАЛИАТИВНИ ГРИЖИ, СЪСТРАДАТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ и ИНТЕГРАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ. Тези понятия са ясно дефинирани в нормативната уредба на Световната здравна организация (WHO) и европейските здравни регулации. В българското законодателство и административната практика в това поле цари хаос и нормативно утвърдени недоразумения.

Според дефиницията на WHO „палиативни грижи“ е подход, който подобрява качеството на живот на пациентите с животозастрашаващи заболявания и техните семейства чрез предотвратяване и облекчаване на страданието като средство за ранно идентифициране и безупречно оценка и лечение на болката и други физически, психо-социални и духовни проблеми. Целта на „палиативните грижи“ е единствено подобряване на „качеството на живота“ на болния и не предвижда последваща медицинска помощ и състояние на оздравяване. Грижите за „терминално“ болните пациенти се провеждат в хосписи, лечебни заведения за извънболнична помощ и най-вече в домашни условия.

Националната регулация в тази сфера се свежда до дефиниция в Медицински стандарт „МЕДИЦИНСКА ОНКОЛОГИЯ“: „палиативна терапия (най-добри поддържащи грижи) при онкологични пациенти, включваща контрол на ракова болка, анемия, безсилие и дистрес, дихателна недостатъчност, нарушения в храненето и други състояния, свързани с онкологична болест. Единствената организационна мярка е Клинична пътека №297 „ПАЛИАТИВНИ ГРИЖИ ПРИ ОНКОЛОГИЧНО БОЛНИ“, която предвижда болничен престой общо 20 дни в рамките на терминалния стадий, в рамките на 6 месеца на онкологичното заболяване. Обществено признато е, че КП №297 е недофинансирана, но това не е основният проблем, защото „палиативни грижи“ трябва да се извършват до последния час на болния и „20-дневен болничен престой“ е напълно безсмислен в икономически, медицински и социален аспект.
Голям брой пациенти с хронични, животозастрашаващи или сериозно увреждащи болести не могат да бъдат лекувани удовлетворително с разрешените понастоящем лекарства, но значителна част от тях е възможно да бъдат успешно лекувани с нови фармацевтични продукти, които все още не са разрешени чрез необходимите клинични изпитвания. Поради това в последните години на европейско равнище се предлагат нови механизми, които значително да подобрят достъпа до лекарствена терапия.

Един от начините за решаване на този проблем е да се позволи на тежко болните пациенти да получат лекарства чрез програма за „състрадателна употреба“. Терминът „състрадателна употреба“ е дефиниран в член 83 no. 2 на Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета на Европа като „предоставяне на неразрешен лекарствен продукт по състрадателни съображения на група пациенти с инвалидизиращо хронично или тежко заболяване или заболяване, застрашаващо живота, които не могат да бъдат лекувани удовлетворително от разрешен лекарствен продукт“.

Тази регулаторна рамка е създадена в Европейското законодателство през 2004 г. Тя не включва обвързващи процеса регламенти за страните, как да въвеждат и прилагат свои собствени програми за състрадателна употреба, но създаването им е директен показател за нивото на обществото и компетентността на управлението в конкретната държава. Тук съществува дори проблем, произхождащ от грешка в българския превод на Член 83 на Регламент (ЕО) № 726/2004. Понятието compassionate use е преведено като палиативна употреба. В Европейския регламент то има съвършено друг смисъл.

Национална регулация на „състрадателно лечение“ не съществува.

Поради това, че резултатите от т.нар. стандартни медицински методи в окологията са незадоволителни в световен мащаб въпреки огромните научни и финансови ресурси, вложени в тях, в последното десетилетие се наложи нов терапевтичен подход – функционално съчетаване на конвенционални и алтернативни методи. Според дефиницията на Консорциума на академичните центрове за интегративна медицина на САЩ „интегративната медицина е медицинска практика, която се фокусира се върху цялостната специфика на болния, основава се на научни доказателства и оползотворява разнообразни терапевтични подходи и лечебни методи с цел достигане на най-добро здраве“. Целите на „интегративното лечение“ не се изчерпват с подобряване на „качеството на живота“ на болния, а имат за задача постигане на ремисия на туморното заболяване, в редица случаи – пълна ремисия. Поради това клиничните резултати при лечение на онкоболните по този метод многократно надхвърлят резултатите от „стандартното лечение“.

Национална регулация на „интегративното лечение“ също не съществува.

Общото впечатление при преглед на националното законодателство е, че доминира стремеж всички дейности, свързани с лечението на напреднали форми на онкологични заболявания, да бъдат концентрирани в лечебните заведения за болнична помощ, т.е. там, където това е медицински и икономически най-неефективно и противоположно на съвременните тенденции в здравеопазването за намаляване на болничните легла и увеличаване на извънболничното обслужване на пациентите.

Цялата нормативна уредба в областта на онкологията е архаична, антиевропейска и антихуманна.

Средствата за масова информация изобилстват с примери за стотици случаи на грешни клинични и хистологични диагнози, погрешно и ненавременно лечение, излишни хирургични операции, химиолечение на здрави хора. Медицинските власти не допускат приложение на перспективни и доказани методи за лечение и обричат на мъчение и смърт стотици хора. Български пациенти са принудени да харчат десетки хиляди евро за лечение в чужбина – лечение, което биха могли да получат тук на порядъци по-ниски цени.

От години са разработени редица предложения за усъвършенстване на законовата и нормативната база, които са предоставени на вниманието на бивши и настоящи министри, депутати от здравната комисия на парламента, чиновници от всякакъв калибър, но те остават без внимание. 
Необходима е спешна законодателна, нормативна и организационна реформа в системата за лечение на онкоболни в България.

Медицински център за интегративна медицина

д-р Христо Дамянов, д.м.

проф. Лъчезар Аврамов, д.ф.н.

 

Бележка: Тази статия се публикува с любезното съдействие и разрешение на проф. Аврамов.