Тазгодишната награда на „Financial Times” и консултантската фирма McKinsy за най-добра бизнес книга получи френския икономист Томас Пикети за своето изследване „Капиталът през XXI век”. Четат го всички – обидени, потиснати, чете я Бил Гейтс, съветниците на Барак Обама…
В книгата си френския икономист твърди, че се връщаме към миналото, че капитализмът се завръща към своите диви начала, а натрупването на огромни богатства съвсем скоро ще бъде възможно само чрез наследяване или влизане в богато семейство. Нито един бедняк няма да има шансовете да стане милионер. С други думи, Пикети поставя и доказва тезата, че свободния пазар не ликвидира, а задълбочава социалните неравенства. Според авторът свободния пазар е претърпял поражение в битката с бедността, макар че именно тази битка със сигурност въобще не е била основна цел на създателите на теоретичните основи на свободния пазар (Kapitał w…).
Обемистият том от над 700 страници, се появи на френски език през 2013 година, а на английски – през 2014 година. През 2015 се очаква полската премиера. Българската премиера на книгата е през… ??!!
Книгата е посветена на социалните неравенства. Заглавието й поражда алюзии с „Капиталът“ на К. Маркс. Но между Маркс и Пикети съществуват огромни различия. Това, което може би ги свързва, е само факта, че и Маркс, и Пикети живеят във времена на „диво натрупване на капитала“ (Strawinski) в ръцете на шепа хора и това не се харесва и на двамата. Пикети събира и анализира огромна база данни от данъчни и финансови документи от различни страни и епохи и пред очите му се разкрива закономерност.
Оказва се, че в началото на развитието на капитализма социалните неравенства в доходите на най-богатите и най-бедните непрекъснато нарастват. При достигането на върха – например за САЩ се смята, че това е 1929 година – социалните неравенства започват да намаляват. Разликите между социалните слоеве постепенно започват да не личат толкова силно. На дневен ред се появява средната класа като гръбнак на обществото и тя преживява своя триумф. Богатият (по наследство) елит вече не може да диктува на света волята си. Дали?
Струва ми се, че именно тук е добре да се покажат малко повече данни от изследването на Пикети. Според автора „концентрацията на богатство в ръцете на малко хора от началото на промишлената революция, нараствала. През 1810 година 10% от най-богатите хора в света са притежавали над 80% от богатството в Европа и почти 60% от богатството в САЩ. 100 години по-късно (през 1910 година) този относителен дял нараснал до 90% в Европа и над 80% в САЩ. Тогава започнал да намалява до 70-те години на ХХ век и достигнал 65% в САЩ и 60% в Европа. И от 70-те години на ХХ век отново започнал да се увеличава. Днес относителния дял на богатството на 10% най-богати хора още не е достигнал – според Пикети – нивата на 1910 година, тенденциите през последните 40 години ясно показват нарастването на богатството в ръцете на малък брой хора (Kapitał w…).
Според Пикети този тренд – намаляване на богатството на най-богатите 10%, не е нещо нормално, а по-скоро производствена авария, аномалия, историческо израждане. Израждане, което довежда до двете световни войни, тежката криза, която светът преживява между тях и след това рецесията. Всички тези фактори допринасят за намаляването на много богатства“. По това време правителствата са силно ангажирани с и в икономиката на своите страни, контролират редистрибуцията на доходите, съществува реална помощ за най-бедните, както в рамките на националните държави, така и на международно равнище (Strawinski).
***
Според Саймън (Симеон) Кузнец – носител на нобелова награда за икономика през 1971 година – това състояние трябва да се поддържа благодарение на икономическия растеж и технологичното развитие. Кузнец създава известната днес „крива на Кузнец“, която има формата на камбана и изразява тенденцията, че с нарастването на брутния вътрешен продукт (БВП) per capita в дадено общество първоначално социалните неравенства нарастват, а след това само намаляват. Според Пикети теорията на Кузнец е самозалъгване, защото когато икономическото развитие са връща в своето нормално русло през 70-те и 80-те години на ХХ век, нивото на социалните неравенства започва отново да нараства. Доводът на Пикети, че ситуацията ще продължи да се влошава, е простичкия модел:
r > g
Това уравнение е символ за работата на Пикети. Тук:
– r е темпа на нарастване на капитала, а
– g – темпът на нарастване на световната икономика.
Казано още по-просто, инвестициите на едрите капиталисти ще нарастват по-бързо от световното производство и респективно ще нарастват минималните заплащания. И макар че от „древността степента на възвръщаемост на капитала е била по-висока с няколко процентни пункта от степента на нарастване на производството, то този исторически тренд е бил такъв, че тези показатели са били близки един спрямо друг. Днес отново се отдалечават от себе си. Според Пикети средната степен на нарастване на производството днес е от 1% до 1,5%, а степента на възвръщаемост на капитала – от 4% до 5%“ (Strawinski). Благодарение на това хората с най-високи доходи, които могат да си позволят да инвестират, ще акумулират все повече капитал и все повече ще се отдалечават от хората, които са зависими само от своите заплати. Според Пикети въпрос на няколко десетки години е, когато светът ще бъде завладян от плутокрация от наследствени милиардери, „седящи върху парите на своите бащи и дядовци“ (пак там). Днешното общество, както смята Пикети, се движи към такъв капитализъм, какъвто е познавал Маркс.
„Когато степента на възвръщаемост на капитала превишава степента на нарастване на производството и доходите, както е било през XIX век и както изглежда ще бъде през XXI век, капитализмът автоматично генерира арбитрални и нарушаващи равновесието икономически неравенства, подкопават меритократичните ценности, върху които се основават демократичните общества“ – пише Пикети (цитат по Strawinski).
Пикети показва, че богатството на малка група най-богати хора е нараствало три пъти по-бързо от богатството на гражданите във високо развитите страни.
Пикети препоръчва 80% данък за най-богатите и 10% данък за капитала и за да не избягат извън граница, този подход трябва да се приеме в цял свят.
***
Тезите и идеите, издигнати от Пикети – след първоначалната еуфория – започват да се подлагат на критика, а някои икономисти се опитват да ги оборят изцяло.
Без да навлизам в подробности, ще спомена само една от сериозните критики на идеите на Т. Пикети. Л. Съмърс, поздравявайки Пикети са събраните данни за над 100 години, подлага на безмилостна критика неговите изводи. Според Л. Съмърс, първо, Пикети разглежда капиталът бруто, а не нето, с други думи той не взема предвид неговата амортизация. Именно тази амортизация води до там, че възвръщаемостта на капитала е доста по-малка, отколкото се струва на Пикети (Hirsch 2014).
Второ, според Пикети собствениците на капитал почти всяка година го реинвестират изцяло, което всъщност не е истина. Съмърс пише, че най-разпространената форма на частен капитал в САЩ са жилищата, които са собственост на хората, живеещи в тях. Тази собственост спестява средствата, давани за наем, но това не означава, че стойността на жилището непрекъснато нараства от година на година. Тук ползата не е инвестиционна, а по-скоро консумативна. С други думи, това е капитал, чието увеличение не е по-високо от средното нарастване на икономиката. И ако това е така, то основата на идеите на Пикети – неравенството r>g не винаги е истина (Hirsch 2014). Тук е важно да се отбележи, че и Хирш, и Съмър, използват терминологията „не винаги“, което означава, че има случаи, когато това неравенство „работи“ и отразява действителността. Лично аз не мога да се съглася с изказа на Хирш, според когото (а вероятно и според Съмър) щом като теорията не работи винаги, то нейното място е в кошчето.
Според Съмър за нарастването на социалните неравенства „вина“ имат глобализацията и технологичния напредък. Обосновавайки тази своя позиция, Съмър смята, че в бъдеще най-голямо влияние върху задълбочаването на неравенствата в доходите ще има технологията – 3D принтирането, използването на роботи и др. Така все повече хора ще стават излишни за своите досегашни работни места, а собствениците, използващи продуктите на съвременните технологии ще забогатяват все по-бързо.
Перспективите, които произлизат от тезите на Пикети и Съмърс никак не са „розови“. Основната разлика между Съмърс и Пикети е в това, че за първия нарастването на неравенствата не са вродена черта на капитализма, а за втория това е точно така (Hirsch 2014).
Истината е, че неравенства в доходите и богатството расте в геометрична прогресия, което е чудесна среда за развитие на всякакви социопатогенни „изми“, с което се застрашава не само съществуването на отделни общества, а бъдещето на цивилизацията.
Сигурен съм, че неравенствата не са само икономически проблем – дори само посочените от Пикети и Съмърс фактори не са достатъчни, за да се обясни задълбочаването на подоходните неравенства и негативните последици от тях, блестящо изследвани и описани от Уилкинсън и Пикет. Неравенства са и трябва да бъдат предмет и обект и на такива науки като социология, антропология, етика и др. (темата, свързана с неравенствата е силно заредена с морални проблеми и въпроси и тяхното пренебрегване е невежество или престъпна небрежност).
Доколко и в какво е прав Томас Пикети може да се каже едва след като неговата книга бъде преведена и публикувана (ако!) на български език.
Източници: Hirsch, R. (2014) Jak Summers obalił Piketty’ego. http://tvn24bis.pl/blog-rafala-hirscha,94/rafal-hirsch-jak-summers-obalil-piketty-ego,431252.html
Strawinski, P. (2014) „Kapitał w XXI wieku” Thomasa Piketty’ego. Książka, która wstrząsnęła biznesem w 2014 roku. 16 grudnia. http://biznes.onet.pl/wiadomosci/finanse/kapital-w-xxi-wieku-thomasa-piketty-ego-ksiazka-ktora-wstrzasnela-biznesem-w-2014/6nl1g
„Kapitał w XXI wieku“ – Thomas Piketty. http://giz3.salon24.pl/585918,kapital-w-xxi-wieku-thomas-piketty
доц. д-р Божидар Ивков
