ПАРАФРАЗИ ПО КЪРТ ВОНЕГЪТ

Етикети

Кърт Вонегът, парафрази, Kurt Vonnegut, paraphrases

Когато претендираме, че сме нещо, трябва да знаем, какво е то, защото може да се окаже, че сме точно това, за което имаме претенции.

***

Да бъдеш зрял човек, не означава да си „червен”. Това означава да можеш да съзнаваш границите на своите възможности. Не е приятно, но е наложително.

***

Не трябва непремено да сте луд, за да живеете и работите в България, но… все пак много помага.

***

Обикновено завистта ни заставя да се състезаваме със самите себе си – тъжно и жалко състезание.

***

Големият проблем с тъпите копелета е в това, че са твърде тъпи, за да могат да разберат, какво им казваш. Повториш ли опита си да им обясниш, значи и ти си тъпо копеле.

***

Мнозинството от българските политици са толкова тъпоъгълни, че навярно си мислят, че парите ги правят безсмъртни, а Хитър Петър е сензора на лампата в тоалетната на хотела.

***

Има много налудничави неща, които могат да се направят, но ние няма да ги направим и все пак е приятно да си ги мислим.

***

Глупаво е да търсиш любовта. Тя винаги има грижата да те намери, дори там, където най-малко очакваш.

***

Сигурен съм, че животът може да бъде съвсем лек и приятен. Достатъчно е да намериш нужното удоволствие в стотина неща, които да се повтарят в различна последователност, но безкрайно.

***

Винаги съм казвал, сочейки с пръст челото си,че щом смятате живота за ужасен, не знам какво бихте казали, ако ви се отдадеше възможност да надникнете тук, вътре.

***

Хората те оценяват най-пълно, когато се сбогуват окончателно с теб, ако разбира се има кой да те помни.

***

Така напълно се бяхме предали на утешението, което предлага науката, че се бяхме превърнали в кретени. Само дето аз осъзнавах, че съм такъв, а той не.

***

Клозетът бе препълнен с глупаци. Животът за пореден път ги бе изпързалял, че им плаща вечерята и сега бълваха като вулкани… Един от глупаците ридаеше, че е изходил всичко с изключение на мозъка си. Но миг след това той изкрещя ужасено: „Ето го, отива си, отива си!” Имаше предвид мозъка си. Това бях аз – авторът на тези парафрази.

 

Божидар Ивков

 

PS. Всяка конска муха, случайно кацнала върху главата на гения, се вижда поне за миг поради досадния му жест да я отпъди.

КАКВО ЗНАЕМ ЗА БОЛЕСТТА НА БЕХТЕРЕВ И КАКВИ СА СЪВРЕМЕННИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО

Етикети

ankylosing spondylitis, болест на Бехтерев

Какво знаем всъщност за болестта на Бехтерев?

Днес болестта на Бехтерев, или анкилозиращия спондилит, се изследва в множество медицински центрове и лаборатории по света. И въпреки това засега не е установена истинската причина за възникването на заболяването. Хипотезите са много, но… Знае се, че още през средните векове е установена пряката взаимовръзка между развитието на болестта на Бехтерев и различни други видове спондилоартрити. Е, и? Коя е истинската причина? Засега отговорът не е даден.

Учените не са успели, също така, да установят – независимо от наличието на множество хипотези и тук, кои конкретно видове микроорганизми предизвикват:

– пораждането и развитието на самото заболяване;

– неговото обостряне,

– едни и същи ли са (или има различия) микроорганизмите, водещи до възникване на заболяването и до неговото обостряне.

Проблемен е и отговора на въпроса за генетичната предразположеност на човека към развитие на болестта на Бехтерев. В момента – в контекста на бурното развитие на генетиката, тече активно търсене на гени, които са „отговорни” за склонността на някои хора да развият това заболяване. Тече процес и на търсене на гени, които са способни да защитят човек от него.

Няма еднозначни отговори и на такива важни въпроси, като:

– защо това заболяване се проявява значително по-често при мъжете, отколкото при жените? Наистина ли има процес на феминизация на заболяването? Ако да, дали в целия свят или само в отделни популации? И т.н.;

– защо заболяването протича по-остро и по-тежко при мъжете, отколкото при жените? И винаги ли е така?;

– защо относителните дялове на хората с и без болест на Бехтерев се различават – понякога драстично – при отделните народи?

Същевременно днес се знае и е установено, че в процеса на възникване и развитие на болестта (при мнозинството от случаите) участва антигена HLA В27. Тогава защо около 15% от хората с болест на Бехтерев имат отрицателни стойности при изследване на антигена HLA В27?

За 42 години „стаж” с болестта на Бехтерев съм установил, че най-честите причини за „отключването” на болестта са простуда (настинка, грип) и/или травма, или комбинация (едновременна или в някаква последователност) от двете. Срещал съм хора, развили заболяването и след различни бактериални инфекции.

Няма да коментирам как някои хора „боравят” с научните съобщения в различни научни списания, свързани с един или друг аспект на заболяването. Няма да коментирам и всеизвестния факт, че човек чува и разбира това, което иска да чуе и може да разбере.

Онова, което е важно за трезвомислещите и рационални хора, които отдавна са отказали да подлагат главата си на „гилотината на медицината”, превръщаща ги в пациенти и отнемаща им човешкото и гражданското достойнство, е, че изследванията по посока на откриване на максимално ефективно с минимум странични ефекти лечение, продължават. Стремежът и целта е да се предотвратят или забавят възпалителните процеси в и около ставите.

Днес и традиционната, и нетрадиционната медицина, са разработили множество методи и средства за лечение. Фармацията е създала голямо количество медикаменти, които се прилагат в процеса на лечение на болестта на Бехтерев. Всеки за себе си трябва да открие най-подходящото, най-ефективното лечение.

Трябва да помним и още една простичка истина. И най-голямата глупост или безумие, ако е в състояние да активира защитните, съпротивителните или самолечебните сили на организма и в резултат на това заболяването забави значително своето развитие (фантастично, но все пак) или дори спре по-нататъшното му развитие, е полезно, но само и единствено за дадения индивид. И в тази връзка ще цитирам едно изключително рационално изказване от руски сайт, посветен на болестта на Бехтерев:

„… единичния случай нищо не доказва. Такива отделни случаи, когато диагнозата на неизлечимо заболяване, впоследствие се „разтваря” (понякога на фона на традиционното лечение, понякога на фона на някакви нетрадиционни методи, а понякога и без каквото и да е лечение), са известни на медицината… дори и да се приемат всички разкази на доверие (има се предвид за излекуване от болестта на Бехтерев – б.м.-Б.И.), то нищо общо в методите на лечение не се проследява и всеки имащ мозък човек ще направи само един единствен извод – това няма нищо общо с методите за лечение, това просто понякога се случва, засега по неизвестна причина”.

За 42 години не съм срещал човек, който да се е излекувал от болестта на Бехтерев. Но срещнах и познавам много хора, които използвайки различни методи за лечение, успяваха да постигнат продължителна ремисия на своето заболяване. Едновременно с това познавах и хора, които опитваха всичко и въпреки усилията си, болестта ги „събаряше” без никакви етапи или дори най-кратки периоди на ремисия.

 

По материали от: http://www.artritu.net.ru

доц. д-р Божидар Ивков

ЗА ЩАСТИЕТО (ПАРАФРАЗИ)

Етикети

happiness, щастие, szczęście

Истинско щастие? Това е радостта, която другите не могат да видят и съответно не могат да завиждат. (по Давид Фонкинос)

***

Тайната на щастието е в това, да мислиш само за настоящето, все дно че става дума за откъс от филм, началото на който си забравил, а края е неизвестен. (по Тонино Бенаквист)

***

Болката също може да бъде част от щастието. (по Елчин Сафарли)

***

За живота на всеки човек е предвидено определено количество щастие и каквото и да става това щастие не може да бъде отнето. (по Виктор Пелевин)

***

Всеки човек може да бъде щастлив в любовта и без да бъде сляп. Достатъчно е да понякога да си затваря очите, а с напредване на времето да започне да носи слънчеви очила. (по Марсел Ашар)

***

Ако съдбата поне веднъж не ти е „счупила” носа, няма как да разбереш, какво е щастие. (по Лорън Оливър)

***

Няма по-голямо щастие от щастливото детство. (по Агата Кристи)

***

За щастието си трябва да молим Бога и да работим усърдно. Мъдростта можем да придобоваме само сами и то чрез непосилен труд. (по Марк Тулий Цицерон)

***

Щастието е най-големият шегобиец. Рядко ни се усмихва насреща. Обикновенно го прави зад гърба ни. (по Кнеф Хилдегард)

***

От щастието не само се оглупява, но се и заткъстява. (по Юрий Буйда)

***

Неизбежната цена, която всички плащаме за щастието е извечния страхда него загубим и дали ще понесем болката от загубата. (по Оксана Панкеева)

***

Вярата е работа и на вярващи, и на невярващи. И щастието спохожда не само веселите хора, но и знаещите. (по Ерих Мария Ремарк)

***

Най-щастлив е този, който е успял да достигне до състояние, в което зависи само от себе си и единствено в себе си да вижда всички останали, като намира сили да им се присмива. (по Марк Тулий Цицерон)

***

Най-добрият начин да не сме прекалено нещастни, е да не търсим прекалено голямо щастие. (по Артур Шопенхауер)

***

Истинското щастие е в това непрекъснато да правиш другите щастливи. (по Михаил Велер)

***

Да разбираш – ето това е щастие!(по Константин Паустовски)

 

Божидар Ивков

РАЗМИСЛИ ОТ ПРЕДИ ПОВЕЧЕ ОТ 10 ГОДИНИ

Етикети

disability, бедност, инвалидност, poverty

Ровейки в електронния си архив открих долните записки, оформени като есе (може би?). Прочетох ги и реших да не променям нищо. Сториха ми се актуални и днес. Затова бързам да ги споделя с всеки, който е готов да ме последва в „царството на бедността“. Е, драги ми читателю (ако въобще те има) да вървим, пък „каквото сабя покаже“.

***

Аз съм Човек и Гражданин.

Аз съм социолог, доктор по социология. В този момент, когато пиша тези думи съм безработен. Имам богат набор от социални роли.

Аз съм баща на две деца, но съм разведен.

Аз съм нетипичен човек. Човек с физическо увреждане, или, както много хора казват, инвалид.

Започнах с това изброяване на част от личностните си характеристики съвсем целенасочено и по точно определен ред.

Преди всичко, всеки, който може да положи макар и една буква (без значение дали е смислена или не) до и/или върху изписания текст, или може да прочете (или да разпознае поне, че тези знаци са букви) нещо от текста, е Човек. Всички ние на първо място, независимо от всичко останало, сме човеци. Едни повече, други по-малко, едни по-добри, по-мъдри и по-можещи, други по-глуповати, по-лоши или по-неможещи. В реалния живот всеки човек е комбинация от тези и още много, много други индивидуални характеристики, които често изразяваме с прилагателни.

Онези от хората, които са се научили да не бъдат поданници, са Граждани. Граждани, които живеят и творят в съответните локални, професионални, семейни, съседски и други общности и социални групи. И като такива те имат своите професии, своите ценностни йерархии и ориентации, своите…

„Що за глупости са това? Да се пишат такива елементаризми, че и на всичкото отгоре да се публикуват!” – вероятно повечето читатели ще си кажат точно това.

И може би ще са прави. А може би… не съвсем.

За всеки е нормално и естествено, когато това се налага, най-напред да спомене каква професия има (например „Аз съм инжинер, лекар, психолог, стругар, актьор…”). Този естествен вербален акт при мнозинството от инвалидите е доведен до „социална аномалия”. Те най-напред се представят така: „Аз съм инвалид…“ и после всичко останало. Според мен тук не може и не трябва да се говори за някакъв вид девиация или патология, макар че понякога и това е възможно. Така една биологическа характеристика се извежда в ранг на социално-статусно самоопределение. „Социалната аномалия” често трудно може да се отграничи от социалната патология и между тях рядко има ясно изразена граница. Тези инвалиди при среща с други хора, както вече споменах, най-вече някакви държавни, общински или друг вид служители, инвалиди или не-инвалиди, обикновено започват своя контакт с думите:

– Аз съм инвалид… – и едва след това следва всичко останало.

Този социален, по своята същност, феномен (или тази социална аномалия) наблюдавам от 1974 г. насам. В началото не си давах сметка за нея, но днес тази по същество вербална автомаргинализация ме кара да се замислям и да си задавам множество въпроси:

Защо точно по този начин се процедира? Нима инвалидите не осъзнават, че с такава саморепрезентация се самомаргинализират? Кой, или по-точно кои хора, социални групи и/или общности и при какви условия създават социалния климат и социалната канава, или онова, което наричаме социална среда, в рамките на които (на която) се поражда, затвърждава и възпроизвежда една такава автостереотипизираща и автопредразсъдъчна социална представа за самите себе си? Нима инвалидите, които правят на себе си такава вербална характеристика не разбират, че с нея „декларират” готовността си да бъдат „изтласкани”, да бъдат изключени от достъпа до много изконни техни права и по-специално от достъпа до средствата, чрез които се задоволяват техните потребности и се спазват техните човешки права? И т.н. Въпроси, въпроси… без край, а отговорите?

*   *   *

Ако някой се разрови по-внимателно из моите файлове ще види, че аз съм един доста разпилян човек. Мисълта ми прелита ту към едни проблеми, ту към други и рядко се задържа на едно място. Такива хора не оставят диря след себе си. Е, няма как. Единственото ми оправдание е, че твърде много време отделям, за да се боря с физическата болка, която ме разяжда вече тридесет години и непрекъснатата бедност и лишения през последните пет години.

Интересно! Загубата на функционални възможности, израждането на тялото ми, на походката ми, не сломиха духа ми. А сега бедността, недоимъка са на път да го сторят. Не мога да се храня нормално, не мога да осигурявам необходимите ми лекарства, ерго не мога да се лекувам адекватно. Не мога да осигуря образование на децата си, не мога да осигуря що годе приличен живот за майка си…

Твърде често употребявам думите „не мога”. Красивите лафове за това, че трябва сами да си помогнем, сами да изтеглим собствената си каручка от блатото са чиста илюзия. Сам човек се оправя или ако мошенник, или ако е невероятен късметлия. За другите трябва да има условия – условия, създавани от обществото и неговата формална организация държавата, с и чрез нейните институции. Другото е пропагандна идеологема.

Между индивидуалност и социалност трябва да има равновесие. Ако преобладава индивидуалността се отива към едноличен режим (демократичен или не – обикновенно е по-далече от демократичността), ако преобладава социалността се отива към колективния социализъм, който поражда само социални ленивци. Нужно е равновесие, необходим е баланс. Демокрацията като че ли е в този баланс и в гарантирането на човешките права и свободи.

*   *   *

Реших да записвам връхлитащите ме мисли. Не че става често и не че са кой знае какви тези мисли, но са си мои.

Напоследък ме вълнува непрекъснато социалната политика на държавата, в която съм принуден да живея. А това е социална политика на изключване. Изключване от достъп до… какво ли не, включително и до и от живот. За какъв живот можем да говорим, когато в страната ни вече има клошари, хора-бездомници, които умират от студ. Хора, които някак (незнайно как) съществуват с по 50-60 лева на месец?!

Глад, мизерия, болести, корупция, социална изолация и социално изключване, висока престъпност, буксуваща и ръждясала правосъдна система… и какво ли не още… А той, министър председателя, царя… ми казва, да гледам положително.

Положително на какво? На неговата България? А тя къде е? Не е при моята, не е в моята…неговата България е някъде в Европа и аз, и милиони като мене нямаме достъп до нея. Моята България е тук, където е домът ми, където са децата ми… където гладувам и бавно умирам…

И какво да оставя на децата си като завет? Съжалявам милички, татко ви е бедняк, затова и вие ще сте бедняци. Защото от това блато измъкване няма… има само възпроизвеждане на бедността… на смрадта на блатото, която се пропива в дрехите, в месото и костите… и остава там… во веки веков.

Беднотия. Мъка и безсилие. Няма работа. Безсилен да променя каквото и да е? Не знам, как да променя нещата. Няма и кой да попитам, още повече – няма кой да ми помогне. И все пак…може би лошото не продължава до безкрай…

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА БРАТЯ СТРУГАЦКИ

Етикети

brothers Strugatsky, братя Стругацки; paraphrases, парафрази

На света няма нищо, което да не трябва да се подобри. Особено човешката природа

***

Невероятно е, как възторгът ни преминава като лятна буря. Да се самоизмъчваме, да се самообвиняваме, да скучаем и подлудяваме, да се „филмираме” с негативни или фантастични емоции можем с часове и дни, а радостта и възторгът ни от нещо хубаво идва и си отива, сякаш са влезли в град покосен от чума.

***

Този, който не познава страха и мързела, той постига целите си.

***

В човешките отношения не може да има обич, доверие, приятелство, учажение само наполовина, защото другата половина винаги е враг. А тя често се оказва по-силната.

***

За мъдрите и духовни хора парите са нужни, за да не мислят за тях.

***

Обич моя, да бъдеш потребен означава да не можеш да живееш без, през цялото време да мислиш за, да се стремиш към. Да си потребен, значи да си обичан и да обичаш.

***

Всички наши тотални победи са въображаеми и над въображаем противник.

***

Прекалено многото приятели и доброжелатели са нещо като демократични избори: мнозинството винаги са мръснициили завистливици.

***

И хората, и безкрайността, са несъизмерими. Няма как да се твърди, че една безкрайност е по-добра или по-лоша от друга. Затова и всеки човек е безкрайност.

***

Всеки знае, че има само един начин да се свърши една работа и безброй начини и мотиви да не се свърши. Въпросът е, как да се измъкнем от тълпата.

***

Лечението на последиците при една болест, е също толкова безплодно, колкото е и безплодността на множество полицейски мерки. И двете действия разкриват некадърността на правителството и прилаганите от него политики. Да унищожаваш само последиците е най-сигурният начин да затвърждаваш причините.

***

Политиката е изкуство да не говориш истината, като същевременно накараш колкото се може повече хора да приемат думите ти за истина. Хората не обичат и не се интересуват от истината. „Добрият” политик им дава това, от което те се интересуват и това, в което вярват… и то в умерени дози.

***

Ако животът е болест на материята, а мисленето – болест на живота, то смъртта е най-добрия лечител и най-доброто лекарство.

***

Най-страшното насилие на човек над човека е, когато единият принуждава другия: „Мисли като мен”.

Божидар Ивков

ДА ТАНЦУВАШ СВОБОДАТА С ТЕОДОР ХРИСТОВ И КИРКЕГОР // TО DANCE FREEDOM WITH THEODORE HRISTOV AND S. KIERKEGAARD

Етикети

С. Киекегор; S. Kierkegaard, свобода; freedom; екзистенциализъм; existentialism

Христов, Т. (2013) Киркегор танцува свободата. ИК „Коралов и Сие”, София. [Kierkegaard Dances Freedom]

„Хората изискват свобода на речта, за да компенсират свободата на мисълта, която избягват”.

С. Киркегор

 

С тази брилянтна мисъл научния редкатор на книгата – доц. д-р Ерика Лазарова – започва представянето на младия, изключително талантлив и без време напуснал света на човеците поет и философ Теодор Христов.

Кой е Теодор Христов? Роден е на 22 май 1969 година в София и умира едва на 38 години на 11 декември 2007 година в София. Т. Христов е блестящ поет и философ. Завършил е философия, магистърска степен в СУ „Св. Климент Охридски”. Член на Съюза на българските журналисти, а посмъртно е приет за член на Съюза на свободните писатели.

Публикувал е свои работи – статии, есета и стихотворения във в. „Литературен форум”, „Литературен вестник”, сп. „Пламък” и др.

Зад тези кратки и сухи биографични данни се крие един титаничен дух, вечно търсещ и достигащ собствения си абсолют. Предлаганият текст е „диалог”. Диалог между Т. Христов и С. Киркегор, диалог „страстен и проникновен” (Е. Лазарова) между двама титани на духа и словото.

Всеки човек – ако не друго, то поне опитващ се да мисли – чете по свой неповторим начин даден автор, възприема и влага своята индивидуалност в смислите и знаечнията, които открива в печатното слово. Четенето е също диалог: диалог между автор и читател. То е и обмяна и обогатяване на смислите, на идеите на читателя в процеса на духовното общуване с автора на текста. Затова винаги съм смятал, че най-добрия начин да представиш една книга и нейния автор, е като дадеш думата на автора й и оставиш читателя да започне процеса на себеотдаване и себевъзвисяване.

Тук представям един малък откъс от книгата на Т. Христов. С него искам да открехна дверите към света на свободата, към света на Т. Христов, където „един без друг и Бог, и човекът са нещастни”, свят, в който личността, „Азът” е всичко.

„Но омразата превръща труда в безсмислено, изтощително усилие, в средство за препитание и, съвсем не на последно място, в унижение, в пари… в нашия свят те се превърнаха в кардинален проблем в своето вече тотално господство. Набелязаха се две сфери, два свят – този на капитала, на отчуждения труд, и този на тоталитаризма, на принудителния труд. И в двата няма място за личността. И двата имат един и същ корен – парите. Отначало натрупването на капитала изтощава масите, а след като се появи и създаде той, парите от само себе си се изравняват, универсализират, принизяват абсолюта, личността. С натрупването на парите и обезличаването на хората, народът се превръща в маса. Така се стига до втория етап от развитието на капитала – възниква тоталитаризма. В него, при липсата на поне една добра индивидуалност, се ражда гласът на масата, т.е. гласът на нищото. Този глас е самата същност на страха от красотата, от изключението, от личността. И затова анонимността налага безсмислен терор. Всичко възвишено, всичко красиво се обяснява материалистически. Трудът се налага принудително, радостта от него е открадната и унищожена…

… Хана Арендт, която чисто и просто счита, че тоталитарните режими въплъщават в себе си радикалното или абсолютното зло. Най-важното при тях си остава погубването на свободата, на индивидуалността. Азът, който според Киркегор е свобода, не може да се схване етически в едно общество, напълно лишено от красота. Защото в това общество Азът придобива не иманентността си, а само другостта, и то насилствено, чрез принудителния труд, така че впоследствие потъва в себе си, затваря се в наложената му другост, превръща се в не-Аз. Така почти век след възгласа на Ницше: „Бог умря!”, Мишел Фуко на свой ред констатира: „Човекът умря”. И наистина, какво би казал Киркегор за концлагерите например? Би ли писал, ако можеше да ги види, за „хармонията между естетическото и етическото в изграждането на личността”? (с. 40-42).

Добре дошли в света на споделената свобода!

 доц. д-р Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО МИСЛИ НА АНДИ УОРХОЛ

Етикети

Анди Уорхол; Andy Warhol; парафрази, paraphrase

Анди Уорхол (Andy Warhol,1928–1987) е американски художник от словашки произход. Освен художник, той е бил продуцент, дизайнер, писател, колекционер, издател на списания и кинорежисьор.Уорхол е култова личност в историята на поп-арт движението от 60-те и 70-те години на ХХ век и на съвременното изкуство като цяло. Автор е на произведения, които се смятат за синоним на „комерсиалния поп-арт”.

 

Всеки има своите 15 минути слава и 30 минути резил.

Славата често се забравя, но резила обикновено остава за цял живот.

***

Аз съм бездънно повърхностен човек.

***

Kазват, че времето променя нещата, а всъщност би трябвало да е обратното – ние да се опитваме да ги променим.

***

Всички жени закъсняват. Умните мъже приемат това спокойно, защото знаят, че жените живеят в различен времеви пояс.

***

Не се заблуждавайте: облеклото ни винаги говори. То е най-големият бъбривец, защото не спира да разказва, какви всъщност сме. Спокойно! Добрата новина е, че много рядко се срещат хора, които знаят езика на облеклото. Още по-малко са тези, които го разбират.

***

Умението да не позволяваш на един и същи проблем да трови живота ти години наред е форма на висше изкуство и е признак на невероятна духовна сила. „Вече не ме обича!”, „Успял съм, но съм самотен!”, „Любимата (любиия) вече не ме иска”… Хората, притежаващи това умение просто си казват: „И какво от това!”. И продължават напред.

***

И въпреки всичко не умеем да правим избори. Дали да се смеем, или да плачем, е въпрос на избор. Дали да гледаме на света позитивно или негативно, когато се събуждаме, е въпрос на избор. Когато плача се опитвам да си припомня, че мога да се засмея. Избягвам да започвам деня си в мрачно настроение – не искам да се чувствам като жертва. Избор! Всичко на този свят е избор! От нас зависи, какъв е той.

***

Не забравяйте, че дори красавиците от фотографиите са от плът и кръв. И помнете, че те често са дълбоко нещастни, защото знаят, че в действителност, колкото и да им се иска да изглеждат като на собствените си фотографии, това е невъзможно.

***

Глупостта на хората е нужна затова, за да доказва че е важно не какъв си, а за какъв те мислят.

***

Един от критериите, че сме запазили собственото си достойнство, е когато можем да различим дъжда, от оплюването отгоре.

***

Ако човек не е красив или е възприеман като грозен, все пак той може да успее. Важно е в джобовете си да има няколко шеги и няколко долара… и множество джобове.

***

Винаги съм обичал да наблюдавам хората и да слушам техните мнения за другите. Като ги слушаш и гледаш добиваш ясна представа и за говорещия. Жалко, наистина, че обикновено тази представа не е от най-приятните.

 

 Божидар Ивков

ANALYSIS OF RESULTS FROM A NATIONAL REPRESENTATIVE SURVEY ON EQUALITY AND DISCRIMINATION

Етикети

DISCRIMINATION, EQUALITY, POEPLE WIT DISABILITY, REPRESENTATIVE SURVEY

АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИ ОТ НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РАВНОПОСТАВЕНОСТТА И ДИСКРИМИНАЦИЯТА (РЕЗЮМЕ)

По-долу представям краткото резюме на резултатите от емпирично социологическо изследване на равнопоставеността и дискриминацията.

***

Изследването е насочено към проучване на обществените нагласи по отношение на равнопоставеността и дискриминацията по признаците – раса/етнически произход, възраст, религия, сексуална ориентация, здравен статус (увреждане) и пол, като пресечна точка на изследваните дискриминационни практики. Проследени са националните специфики в европейска съпоставителна перспектива и е характеризиран динамичният аспект, промяната на обществените нагласи в периода 2007-2010г. Анализът показва най-уязвимите групи на пазара на труда, състоящи се от хора, по-често застрашени да бъдат подбирани по индивидуални характеристики вместо по квалификация и образование. Изследвано е акумулирането на индивидуални характеристики, които най-често водят до множествена дискриминация – като етнос, възраст и пол или етнос, пол и здравен статус. Отчетена е осведомеността за индивидуалните права, подреждането на институциите за противодействие на дискриминацията. Характеризирани са нагласите на работодателите към хора с различни индивидуални характеристики и спрямо възможни мерки за превенция.

Пълният текст на английски (pdf формат) и български (doc format) може да бъде изтеглен от:

The full text of the detailed summary in English (pdf format) and Bulgarian (doc format) can be downloaded from:

http://www.kzd-nondiscrimination.com/layout/index.php/publikacii

а също и от (and also from): http://www.mlsp.government.bg/equal/publ1.asp?id=2

доц. д-р Божидар Ивков‎

ПАРАФРАЗИ ПО МИСЛИ НА ФРЕДЕРИК БЕГБЕДЕ

Етикети

парафрази

Неумението да се страда е също страдание, но неосъзнато.

***

Смъртта е единствената неизбежна среща, която отсъства от нашите планове и която винаги изненадва.

***

Често преодолените трудности след време се превръщат в добри спомени.

***

Тържеството на духа се случва вътре в нас.

***

Ако намериш сили да се извиниш, животът винаги те възнаграждава.

***

Българските политици са толкова тежко болни от нарцисизъм, че дори когато страната им загива, те се занимават с любов единствено със самите себе си.

***

Моят живот е научно изследване и роман, основани на реални факти и огромно въображение.

***

Обичам само да се занимавам с любов, да чета, да пиша и да правя любов.

***

Има нощи, в които да си пасивен или да спиш, е непозволен разкош.

***

Можем да забравим миналото си. Но това не означава, че можем да заличим белезите му и да се излекуваме от него. Без значение, какво твърдим.

***

Единственото, обич моя и мои истински приятели, което не мога да направя за вас, е да стана по-млад.

***

Моята любов е най-красивата и чувствената, защото е невъзможна. Но затова е и най-болезнената.

СОЦИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ПРОБЛЕМИТЕ НА ХОРАТА С БОЛЕСТТА НА БЕХТЕРЕВ

Етикети

access, dostęp, болест на Бехтерев, достъп, рехабилитация, социална политика; zesztywniające zapalenie stawów kręgosłupa, polityka społeczna; ankylosing spondylitis, rehabilitacja, rehabilitation, social policy

На сайта на Българско Сдружение на Болните от Болестта на Бехтерев (БСБББ) е публикуван анализа на данните, получени от проведеното през 2012 година проучване сред членовете на Сдружението.

Данните от проучването дават възможност да се направят следните  важни извода.

 

1. Наблюдаваната от и в БСБББ заболеваемост от болестта на Бехтерев показва процес на феминизация на болестта с всички произтичащи от тук негативни последици на личностно и социално равнище.

2. Болестта на Бехтерев, въпреки наличието на хронична физическа болка, постепенно настъпващите финкционални дефицити, относително враждебната към видимата инвалидност физическа и социална среда и ранното започване на заболяването, не е непреодолима бариера за хората с Бехтерев при постигането на високо образователно равнище, професионална квалификация и активен и ползотворен живот.

3. За голяма част от хората с Бехтерев една от основните жизнени стратегии за справяне с житейските трудности и проблеми е депривацията в една или няколко социални сфери. Това води до задълбочаване и ускоряване на заболяването и повишаване на риска от инвалидизация.

4. Макар и да се наблюдава слабо изразена тенденция на ускоряване на диагностицирането на болестта и започване на адекватно лечение, все още сериозен проблем остава времето (продължителността) между първите симптоми и окончателното поставена на диагнозата. Средно то надвишава 5 години, като в отделни случаи продължават да се наблюдават драстични отклониея.

5. Сериозен проблем остава снижаването силата, овладяването и контролът на хроничната физическа болка при хората с болестта на Бехтерев, което е оказва влияние върхи повишаването на риска от инвалидизация и снижаване на социално-икономическия статус на човека с Бехетерев, а от тук и до намаляване качеството на живот и влошаване начина на живот. При около три-четвърти от хората с болест на Бехтерев хроничната физическа болка е лошо контролирана.

6. Около една трета от респондентите имат и съпровождащи заболявания – също хронифицирани. Тази „вторична” хронична заболеваемост също повишава риска от пораждането и развитието на личностно-психологически и социално-икономически проблеми за хората с Бехтерев.

7. Повече от половината респонденти (56.3%) са получили статуса „лице с увреждане”, т.е. са инвалидизирани. Същевременно се наблюдава тенденция към задълбочаваща се инвалидизация, което е индикатор за неефективност на медицинското лечение и рехабилитация, както и за задълбочаване на социално-психологическите и социално-икономическите последици от болестта на Бехтерев.

8. Остава висок относителния дял на безработните хора с Бехтерев – почти една трета. Почти три четвърти от тях са лица, които са продължително безработни. Това се оказва сериозна и почти непреодолима социална бариера пред адекватното и ефективно лечение и медицинска рехабилитация.

9. Всеки трети респондент живее в състояние на бедност. Наблюдава се тенденцията колкото по-бедни са хората с болестта на Бехтерев, толкова по-изявени са симптомите й и по-дълбока е инвалидизацията на хората. Същевременно ресурсите на социалните мрежи (доходи на домакинствата), в които участват около една трета от респондентите са силно или средно ограничени, което означава, че бедните лица с Бехтерев са поставени в почти безизходна ситуация.

10. Ниските доходи, местоживеенето в по-малки градове и села на страната, трайната безработица и други фактори, са трудно преодолима бариера пред задоволяване на потребностите от посещение при ревматолог, или редовното посещаване на специалист кинезитерапевт. Повторните посещения при ревматолог или необходимостта от по-чести пътувания до областния град или столицата за допълнителни изследвания и др., често са непосилни за голяма част от хората с Бехетрев. Всичко това влошава качеството на живот и повишава риска от инвалидизация.

11. Повече от половината респонденти не разполагат с информация за възможните и подходящи при болестта на Бехетерев помощни средства, чрез които те могат да възвърнат своята функционалност и да водят независим живот. Повечето от тези помощни средства липсват в България.

12. Всеки пети респондент изпитва осезаемо негативното влияние на съществуващите в страната архитектурни и транспортни бариери. И двата типа бариери ограничават или напълно заличават възможностите за пространствена мобилност. В резултат на това се редуцират осезаемо (заедно с влиянието и на други фактори) възможностите за социално включване, намиране и запазване на работно място и др.

13. Уврежданията и функционалните дефицити, предизвиквани от развитието на болестта, както и наличието на множество социални бариери затрудняват респондентите при извършване ежедневните им дейности и изпълнението на присъщите за тях социални роли. Необходимата им помощ в различни сфери от живота респондентите получават предимно от близки и приятели. Това говори за сериозни проблеми пред достъпа на хората с Бехтерев до социални услуги и липсата на диференцирана, съобразно конкретните потребности на клиентите социална политика.

14. Общото мнение и заключение, което се налага от анализа на събраната от прочуването информация е, че социалните и здравните политики не са насочени към адекватни лечение, медицинска рехабилитация и профилактика на инвалидността на хората с болест на Бехтерев, а тъкмо обратното. Основаната цел е да се пестят пари, без значение, какви са последиците от тези икономии за здравето на хората, а оттук и социално-икономическите последици на личностно и социално равнище.

Като цяло социалната политика, редуцираща възможностите за медицинска рехабилитация, всъщност не предпазва и не предотвратява инвалидизацията и социалното изключване на хората с болест на Бехтерев, а тъкмо обратното: задълбочава ги. През последните години това е трайна тенденция.

С други думи, социалните и здравните политики имат по-скоро сепариращ, сегрегиращ, изключващ и дискриминационен, отколкото проразвитиен и социално включващ характер.

Целият анализ може да се изтегли на адрес: http://bg.spondylitisbg.org/library-spondylitis/

доц. д-р Божидар Ивков