БИСЕРИ ОТ ХУДОЖЕСТВЕНАТА ЛИТЕРАТУРА

Етикети

афоризми, бисери, мисли

За поредна година публикувам мисли, прочетени в различни художествени произведения. Елегантността на изказа, умението с малко думи да кажеш много, дълбочината на прозренията и т.н., винаги са ме впечатлявали.

Ето само няколко бисера:

Никое спасение не е достатъчно, всяко осъждане е окончателно. (Сарамагу 2007: 222)

***

… без сериозна доза двуличие, нямаше да има обществен живот. (Шмит 2015: 433)

***

Човек не може да се излекува от себе си. (Шмит 2015: 489)

***

Не вярвам нито в призраци, нито в дяволи. Вярвам обаче, че те съществуват в съзнанието ни. Х. Вергеланд (Егеланд 2015: 45)

***

За вечеря ме чакаше бира и… копнеж, гарниран с… отсъствие. (Щайнер 2011: 23)

Като споделям тези прекрасни мисли с Вас, моите читатели, искам да Ви пожелая през 2016 година да сте преди всичко здрави. Дано всички ние продължим да се радваме и през 2016 година на това, което днес изглежда все по-несигурно – мирът. Мирът по света, в домовете ни и в душите ни.

AFORIZMI 2015

Реклама

ЖЕНАТА И МЪЖЪТ. ПАРАФРАЗИ ПО МИСЛИ НА ИЗВЕСТНИ ЛЮДЕ

Етикети

жена, мъж, парафрази, man, paraphrases, woman

Жените, които са над 30, най-често са в най-добрата си форма, но мъжете, които са над 30, обикновено са твърде стари, за да разберат това. (по Жан-Пол Белмондо)
***
Мъжът цени най-много краката на жената и затова пада пред тях. Жената цени най-много умът на мъжа и затова неусетно влиза в него и го завладява. (по С. Врублевский)
***
Мъжът иска да бъде първата любов на жената, а жената желае да стане и да остане последната му любов. (по Оскар Уайлд)
***
Жена – това е сложна съвкупност от неприятности, които мъжете обожават да преодоляват. (по Ърл Уилсън).
***
Мъжете, които говорят зле за жените винаги имат предвид една конкретна жена. (по Реми дьо Гурмон)
***
Съпруг – това е добре редактиран и дресиран мъж. (по К. Мелихън)
***
Съпруг – това всичко, което е останало от любовника, след премахване на живеца. (по Д. Роулънд)
***
На лов за съпруг всички средства са позволени, стига в крайна сметка трофеят да остане жив. (по Джордж Мейсън)
***
Добрият съпруг е „глух“, а добрата съпруга „сляпа“. (по френска пословица)
***
Мъжът най-често мечтае за съпруга, която може да обича, да уважава и… да лъже. (по Жанна Голоногова)
***
Последната любов на мъжа удължава живота му или го съсипва. По-често се случва второто и затова мъжете живеят по-малко от жените. (по В. Брусков)
***
Желанието на жените е закон, докато за мъжете самата жена е желание.
***
В живота на всеки мъж има само една жена-слънце. Всички останали са нейни сенки, независимо колко са красиви.
***
Жената не може да се обезсили с комплименти, докато мъжът може. И това е много важна разлика.
***
Няма по-глупав и немощен мъж от този, който смята, че мястото на жената е в кухнята. Та такъв идиот не знае какво да прави с жената в спалнята.
***
Добрите мъже правят от жената щастлива жена. Лошите – силна жена. Горко на мъжете със силни жени.
***
Приказките, че жените се интересуват само от пари, са мит, роден от мъжете, които нямат пари.

Божидар Ивков

2015 in review

The WordPress.com stats helper monkeys prepared a 2015 annual report for this blog.

Here’s an excerpt:

The concert hall at the Sydney Opera House holds 2,700 people. This blog was viewed about 50,000 times in 2015. If it were a concert at Sydney Opera House, it would take about 19 sold-out performances for that many people to see it.

Click here to see the complete report.

СОЦИАЛНИТЕ НЕРАВЕНСТВА УБИВАТ

Етикети

неравенство, inequality

Therborn, Göran (2013) The Killing Fields of Inequality. Polity Press Ltd., Cambridge.

Therborn, Göran (2015) Nierówność, która zabija. Jak globalny wzrost nierówności niszczy życie milionów i jak z tym walczyć, tł. Paweł Tomanek, wstęp Adam Leszczyński, Wyd-wo „PWN”, Warszawa.

 

„Неравенството е нарушаване на човешкото достойнство; това е блокиране на вродените във всеки човек способности за развитие. То има много форми и различни последици, такива като: преждевременна смърт, влошаване на здравословното състояние, унижение, подчиненост, дискриминация, липса на достъп до знание, изключване от основното русло на обществения живот, бедност, безсилие, стрес, безпокойство, липса на чувство за сигурност, липса на чувство за собствена ценност и сигурност в себе си, отнемане на някои възможности и житейски шансове. Неравенството не се измерва само със съдържанието на портфейла. Това е определен социо-културен ред, който ограничава възможностите на мнозинството от нас да водят изцяло човешки живот, влияе негативно на здравето ни и на самоуважението ни, както и на нашите ресурси, позволяващи да се участва и действа в света“ – пише Г. Тербърн в своята нова книга „Неравенството, което убива“ (Therborn 2015).
Британският социолог представя множество примери, които му дават основание да започне анализа си с една твърде негативна констатация: „Неравенството убива“. Ето една малка част от примерите.
50-годишния бял американец с диплома от колеж се очаква да живее 6 години повече в сравнение със своя връстник, който е започнал да следва, но не се е дипломирал.
Хората, работещи на пълен работен ден живеят средно 3,4 години по-дълго, отколкото безработните.
Във Финландия за периода 1988-2007 година, т.е. за почти 20 години, разликата между най-богатите и най-бедните по отношение на очакваната продължителност на живота при 35-годишните хора, е нараснала с 5 години при мъжете и 3 години при жените в полза на богатите.
В Естония и Литва през 90-те години на ХХ век са наблюдавани два диаметрално противоположни успоредни процеса – рязко увеличаване на смъртността сред лицата със средно и по-ниско образование и намаляване на смъртността сред лицата с висше образование.
По-ниския социален статус съкращава продължителността на живота дори сред елита. Например носителите на наградата „Оскар“ живеят средно 3 години по-дълго в сравнение с актьорите, които са били номинирани за нея, но не са я получили. Носителите на Нобелова награда средно живеят по-дълго от другите учени и т.н.
Данните от различни изследвания показват, че равнището на образование оказва по-голямо влияние върху средната продължителност на живота и смъртността, отколкото физическата или умствената работа. „Бедните и слабообразованите хора не само умират по-рано, но и значително по-рано започват да боледуват от широкоразпространените хронични заболявания“ – казва авторът.
Тербърн подчертава, че е време да се приключи с разглеждането на неравенствата само като категория, свързана с доходите. За него социалните неравенства са далеч по-широкообхватни и многостранни, защото те са наложен ред, който ограничава или направо отнема възможностите за развитие и пълно участие в живота на обществото.
***
Книгата на Тербърн „е написана от определена политическа гледна точка, която има за цел да се противопостави на продължаващото доминиране в обществото на икономическия либерализъм и на нарастващото политическо господство на финансовата и корпоративната олигархия“ (Kaloudis 2013: 184).
Една от заявените цели на автора е привличането на вниманието към многоизмерността на неравенството. Тебърн позиционира дефиницията за неравенство в рамките на подхода на Амартия Сен за възможностите. Той определя три вида неравенства: жизнени, екзистенциални и ресурсни. Без да проследява детайлно взаимовръзките между тях, разкрива тяхното кумулативно действие. Според него съществуват четири механизми, които произвеждат неравенство и четири съответстващи механизми, които произвеждат равенство. Става дума за: (а) експлоатация-преразпределение/рехабилитация; (б) изключване-включване; (в) йерархизация-дейерархизация и (г) дистанциране-приближаване.
Като цяло, това е книга със забележителен характер и обхват и представлява интерес за всеки, който се интересува от проблематиката свързана със социалните неравенства.
„Тази книга е продължение на мои предишни работи (…), но се различава по няколко аспекта от другите примери във все по-обширната литература, посветена на неравенствата. Първо, акцентирах върху многоизмерния подход, съсредоточавайки се не само върху доходите, богатството, образованието и властта, но също и върху въпросите за здравето и смъртността, както и върху екзистенциалното равнище на свободата, достойнството и уважението. Второ, описвам неравенствата от историческа и глобална перспектива, като се старая да разбера и изясня промените, на които са подложени неравенствата в съвременната епоха в целия свят и в отделните страни. Трето, представям различните механизми за създаване на неравенствата. Четвърто, занимавам се с механизмите за намаляване на неравенствата – с историческите моменти, когато се е стигало до такова намаляване, както и водещите до него политически процеси и стратегии. Показвам, че нарастването на неравенствата не е неизбежно. Накрая, пето, препоръчвам някои решения, които могат да помогнат да се преодолеят или поне да се ограничи тяхната сфера“ (Therborn 2015).
Искрено се надявам книгата на Тербърн скоро да излезе и на български език, за да могат повече хора да се запознаят с нея.

Литература

Therborn, Göran (2015) Nierówność, która zabija. Jak globalny wzrost nierówności niszczy życie milionów i jak z tym walczyć, tł. Paweł Tomanek, wstęp Adam Leszczyński, Wyd-wo „PWN”, Warszawa.
Kaloudis, Н. (2013) The Killing Fields of Inequality. Goran Therborn, Polity Press, Cambridge, 2013, £14.99, 212pp. In: The Sociological Review, Vol 63, Issue 1, pp. 184-186
Szewczyk, P. (2015) Jak zabija społeczna nierówność? http://polska.newsweek.pl/goran-therborn-nierownosc-ktora-zabija-recenzje-,artykuly,367567,1.html
http://annasikorska.blogspot.bg/2015/07/gran-theorborn-nierownosc-ktora-zabija.html

доц. д-р Божидар Ивков

ОБОСТРЯНЕ НА РЕВМАТИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Етикети

лечение, ревматични заболявания, reumatic diseases

Една от основните характеристики на живота с хронично ревматично заболяване (РЗ), е несигурността и неопределеността. (…)

Животът в непрекъсната интерпретация, е друга основна характеристика на живота с РЗ или МСЗ. (…)

Почти всеки човек с РЗ знае, че при автоимунните заболявания, каквито са и ревматичните болести, важно значение има т.нар. генетична предразположеност. Това, което не се знае обаче е, че „предразположеността най-често не е болест, а рисков фактор (курс.м.-Б.И.)“ (Stasiek 2015). (…)

Най-добрият отговор на въпроса „Какво да се прави при обостряне на заболяването?“ е „Предпазване и профилактика“, но доколкото това е възможно. Препоръките за профилактика имат общ характер и те могат да се нарекат природосъобразен или здравословен начин на живот. (…)

IN MEMORIAM ИВАН ИКОНОПИСОВ (23.09.1933-10.12.2015)

Днес, 10 декември, на 82-годишна възраст ни напусна един велик човек – Иван Иконописов-Бебето.
„Сухите“ биографични данни казват и много, и малко. Роден е на 23 септември 1933 година в град Ловеч. Още от детските си години започва да се занимава с плуване. Спортната му кариера е свързана с ЦСКА-София и националните отбори по плуване и водна топка.
Иван Иконописов е бил:
– 8 пъти плувец на годината на България,
– 10 години абсолютен шампион и рекордьор в стил „бътерфлай” и още четири дисциплини,
– носител на 35 републикански шампионски титли,
– 27 поправки на републиканските рекорди по плуване,
– майстор на спорта по водна топка и с 11 шампионски титли,
– играч-ватерполист на ХХ век на Република България,
– над 10 години капитан на ЦСКА и националния отбор по видна топка.
Постоженията на Иван Иконописов си остават ненадминати и до днес особено в дисциплината 200 м бътерфлай, в която десет поредни национални първенства от 1960 до 1969 г. е шампион на България, а на 100 м бътерфлай е пет пъти републикански шампион.
В началото на 70-те години на ХХ век, заедно с цялото си семейство, емигрира в тогавашната ГФР и се установява в родното място на А. Айнщай – малкото градче на р. Дунав Улм. В продължение на повече от 15 години е учител по физкултура, а за известен период от време е треньор на местния отбор по водна топка, който под негово ръководство постига едни от най-големите си успехи.
След началото на промените в страната през 90-те години на ХХ век за първи път се завърна в родината си, към която до последния си дъх питаше огромна любов и преклонение.
Иван Иконописов беше изключителен човек – ведър, усмихнат, открит и безгранично добър, понякога дори до наивност. Затова и приятелите му го наричаха Бебето. Домът на Иван и Таня Иконописови в Улм винаги е бил отворен за българи през годините им на емиграция. Няма човек, който да се е докоснал до тях и да не е бил подпомогнат, да не е бил огрян от добротата, съпричастността и щедростта на Иван и Таня.
Гордееше се с успехите на дъщеря си Боряна – днес лекар, акушер-гинеколог, с практка в Мюнхен, по един типично за него скромен, ненатраплив начин. Лицето му грешеше с онази неотразима и неповторима „Бебе“-шка усмивка, а очите му светеха от неподправена радост. Същият си оставаше и когато разказваше за успехите на внуците си.
Иван Икононописов умееше да се радва на всеки добър човек, на всеки успех на човека до него.
Имал съм щастието да присъствам на негови срещи със стари съотборници и приятели. Сред шегите и закачките им за минали „пакости“ и приключения, сред веселата глъч, винаги съм усещал уважението на тези хора към своя капитан, към Бебето.
Думите са безсилни да опишат величието на един човек и болката от загубата му. И все пак, днес, разделяйки се физически с него, аз откривам в себе си и гордост. Гордост, че той бе част от моя живот, че е един от най-достойните люде в моя скромен духовен пантеон на човешкото величие. Гордост, че ме удостои с честта да бъда частица от неговия живот.
Без Иван Иконописов светът е друг.
Поклон пред светлата му памет.

Божидар Ивков