• За мен

bozhidar ivkov

~ Социология на инвалидността

bozhidar ivkov

Архиви за месец: юни 2014

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ КНИГАТА НА СЕРВАНТЕС „ДОН КИХОТ“

25 сряда юни 2014

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

Don Quixote, Дон Кихот; рaraphrases, парафрази

Жените по природа често са объркани. Те обичат тези, които им изневеряват и изневеряват на тези, които ги обичат.
***
Когато не вземаш насила това, което можеш да вземеш с добро, е признак на мъдрост и зрялост.
***
Добре е да знаеш Санчо, че в живота няма нещастие, което времето да не може да заличи, и няма такава болка, която смъртта да не може да спре.
***
За Бог съществува само настоящето. Единствено той знае, какво, кога и докога.
***
Който няма мяра в говоренето, рискува да се изложи или да се нарани жестоко. Обуздаването на езика е изкуство, което малцина владеят.
***
Ако мислиш за своята жена, като за единствената достойна жена, ще си осигуриш спокоен и щастлив живот.
***
За да не бъдеш глупак, не трябва да си такъв. Шегите и остроумията са привилегия за великите умове. Не се прави на шут ако нямаш достатъчно ум за това.
***
Когато жената заговори за тайните на сърцето си това означава, че или е влюбена безумно, или е доведена до крайност в своето отчаяние.
***
Любовта не се съобразява с нищо и няма мяра в нищо. Връхлита крале и пастири, умни и глупави. И когато завладее душата на някой, тя прогонва страха и срамежлкивостта от него и – много често – го прави за смях.
***
Неблагодарността е кралица на пороците.

Божидар Ивков

Реклама

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ КНИГАТА НА ЕЛФРИДЕ ЙЕЛИНЕК „ПИАНИСТКАТА“

22 неделя юни 2014

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

Е. Йелинек, Пианистката, любов; F. Jelinek, love, pianist

Мнозинството жени не успяват да дочакат мечтания в детството им принц, а се задоволяват с първия срещнат, който успява да завладее ума и сърцето им с фалшив блясък. А когато „прогледнат“ разбират, че това e най-малкото подобие на човек.
***
Любовта винаги завладява жената изцяло и тя се себераздава тотално, като оставя рестото на тезгяха на живота.
***
Истинският мъж кара жената да чувства всеки свой телесен недостатък като предимство пред другите жени.
***
Пълната взаимност в любовта е изключение. Обикновено единият обича изпепеляващо, а другия се пази от огъня. Огън и огън, жар и жар не се самоунищожават, напротив – взаимно се подхранват.
***
За да владееш истински, трябва да оставиш свободата на завладяния. Само тогава той ще чака и ще желае.
***
Човек, който изначално, по природа, не е жертва, никога не може да бъде поставен в тази роля.
***
Към световете на науката и изкуството човек трябва да се върви доброволно и с ясно съзнание накъде се е запътил. Той не бива да се оставя да бъде воден за ръка от хора, които нямат представа за съществуването им, дори това да са неговите родители.
***
Всяко недостъпно, но желано нещо има своите евтини копия. Необходимо е да пораснем, за да разберем, че търпението е най-прекия път до оригинала.
***
В порнографията се влагат много повече средства, отколкото в социално значими филми. Същото е и в живота – мнозинството хора са ограбвани повече, отколкото печелят.
***
Ако се пазите от любовта, за да не претърпите поражение, никога няма да разберете вкуса на сладостта от споделената любов и горчилката на разочарованието, пораждащо житейски опит.

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ КНИГАТА НА СТАНИСЛАВ ЛЕМ „СОЛАРИС“

19 четвъртък юни 2014

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

„Соларис“, „Solaris“, Станислав Лем, нови светове, парафрази, познание; paraphrases, knowledge, man, new worlds, човек, Stanislaw Lem

Ако не можем да се разберем по между си, то как ще разберем макро и микро Вселената?
***
Ние сме банални и елементарни, ние сме незабележима трева, но сме изключително горди с баналността и елементарността си.
***
Ако истината не зависи от нашата воля, то справедливостта е изцяло в наши ръце. Тогава?…
***
Ние сме такива егоцентрици, че не търсим никой друг, освен човек. Не са ни потребни други светове, потребно ни е нашето отражение. Ние се страхуваме и не знаем, какво да правим с другите светове, затова ги отричаме.
***
Ако лежиш часове в нощта с отворени очи, можеш да отидеш много далеч и да попаднеш в странните светове на своето подсъзнание.
***
Човекът е ненаситен. Не опознал до край собствените си тайни, скрити ъгълчета, кладенци, барикадирани тайни врати, той е поел по дългия и трънлив път да опознава други светове и цивилизации. Този нагон е много силен и никаква воля не може да го спре. Само познанието може да го поукроти.
***
От мига на нашето сътворение се е родил мита за всемогъществото на любовта, способна да победи дори смъртта. И нито поетите, нито влюбените си дават сметка, че това не е истина, а мит. И този мит не е нито смешен, нито забавен, той е безсмислен. И все пак…
***
Да се чудиш: дали сме имена на всички известни ни звезди и планети. А това, че те може би вече са имали имена не ни минава през ума?
***
Хората имат престъпни наклонности по природа, но са слаби. Да творят зло са способни само най-силните, избраните. Злото е някакво ниво – преодоляваш го и си свободен. А доброто е само капан за наивници. От мига на своето сътворение хората воюват по между си.
***
А сега да изгасим светлината и до утре няма да ни тормозят никакви проблеми. А на сутринта, когато се събудим, ако искаме можем да се погрижим за новите си проблеми.

Божидар Ивков

ИНВАЛИДНОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ЗРЕЛОСТТА

18 сряда юни 2014

Posted by daroiw in Социология на медицината и Социология на инвалидността

≈ Вашият коментар

Етикети

зрялост, инвалидност, maturity, рехабилитация, старост; disability, old age, rehabilitation

Книгата „Инвалидността в огледалото на зрелостта“ е сборник от статии под редакцията на Р. Кияк и е съставена от две части. В първа част – „Зрелост с инвалидност“ авторите правят опи да отговорят на въпроса, какво представлява зрелостта на човека с инвалидност – както ментална, така и с други видеве инвалидност. Анализирани са правните аспекти на зрелостта на хората с инвалидност – например защитено жилище, създаване на семейство и др.

Цел на книгата е да обърне внимание на все още пренебрегвания в литературата период на живота на хората с инвалидност – зрелостта и старостта. Всъщност това е книга, която представя различни аспекти от живота в хронологичен порядък – от ранната зрелост до старостта и смъртта.

Предмет и обект на изследване в различните материали са различни случаи и видове инвалидност.

Зрелостта е състояние, когато се изгражда и установява съзнанието за себе си – не всички хора с ментална или физическа инвалидност ще излязат от този период по различни причини. И тук е важната роля на различната по вид и същност подкрепа, от която имат потребност хората с инвалидност.

В статията „Преживяване на собствената и чуждата зрялост от хората с инвалидност“ Малгожата Кошчиелска анализира различни варианти на термина „зрялост“. Зрелостта в социален смисъл означава начин на поведение, който се характеризира с отговорно отношение към житейските и социалните задачи, с отговорност за себе си и другите, с грижа за здравето, възможности и способност за самоиздръжка и др. Зрелостта в психологически план означава способност да се контролират емоциите, импулсите, или самоуправление съобразно ценностната система на човека.

Станислав Ковалик, в текста „Помощ за навлизане и издръжката на собствената зрялот при хора с инвалидност“, препоръчва седем крачки или концепция за навлизане в зрелостта. Много често на хората с инвалидност им се натрапва същата развитийна матрица, както и на здравите хора, каквато е препоръчана от големите теоретици в развитийната психология – например Е. Ериксон и неговата теория за преодоляване на житейските кризи и др. Подобен подход е погрешен.

Една от най-интересните статии може би е тази, посветена на автоагресията при някои хора с инвалидност. В „Кризи на зрелостта – самоубийствата“ Адам Чабански повдига важни въпроси, свързани със социалната рехабилитация, с проблемите за самоприемане и слабата психологическа подкрепа, която освен медицинската рехабилитация трябва да присъства непрекъснато в живота на хората с инвалидност ако това се налага, особено при тези, които са склонни към автоагресия.

Последната част на книгата е посветена, както споменах на старостта и смъртта. Тук се откроява статията на Изабела Форналик „Лицата с инвалидност и техните семейства. За смъртта и умирането в няколко сцени“.

Хората с инвалидност трябва да имат своите шансове за достоен живот и достойна смърт, защото те също са субекти, автономни и свободни човеци, които имат потребност преди всичко от подкрепа, а не толкова от обгрижване. И това е може би е основното послание на книгата.

Kijak, R. J. (2012) Niepełnosprawność. W zwierciadle dorosłości. Wydawnictwo: Impuls, Oficyna Wydawnicza, Kraków. ISBN: 978-83-7308-964-8, 324 s.

доц. д-р Божидар Ивков

ЛЮБОВТА Е… ПАРАФРАЗИ

16 понеделник юни 2014

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

любовта е...; paraphrases, парафрази, love is...

Любовта е пълно приемане на другия, какъвто и да е той – физически и духовно. (По Анаис Нин в писма до Хенри Милър)
***
Любовта е мъгла, която се разсейва от действителността… (По Чарлз Буковски, изказване в интервю)
***
Любовта е временна загуба на съзнание. Избухване на вулкан, който постепенно затихва. И след това идва мигът на решението. Не стаеното дихание, не възбудата, не обещанията за вечна вярност и страст, не „нестихващото“ желание за близост, а това което остава след всичко това… Това е истинската любов. (По Луи де Бернар, „Мандолината на капитан Корнели“)
***
Любовта е повече или по-малко продължителна временна загуба на съзнание, което се лекува с раздяла или сватба. (По Амброаз Бирс, „Речник на сатаната“)
***
Любовта е треска, която идва и си отива въпреки волята ни. Тя е присъща на всички възрасти. (Cтендал, „За любовта“)
***
Любовта е търсене и намиране на нещо, което не ни достига. (По Харуки Мураками, „Кафка на плажа“)
***
От собствен опит знам, че любовта е вечна – от нея няма спасение, каквото и да правиш. (Едуард Форстър, „Стая с изглед“)
***
Ако обичаш истински, не можеш да съдиш този, когото обичаш. Истинската любов е сляпа. (Оноре дьо Балзак, „Физиология на брака“)
***
Няма застраховки в любовта – тя е изпълнена със страдание и мъка. (По Клайв С. Луис, „Четири любови“.
***
Любовта е сляпа – тя гледа със сърцето. (По Шекспир, „Сън в лятна нощ“)
***
Адът е страданието, че повече не можеш да обичаш. (По Ф. Достоевски „Братя Карамазови“)
***
Любовта винаги дава знаци за своето съществуване. Трябва да умеем да ги „прочетем“, да ги видим в особения поглед, в нежния глас, в грижата и различните знаци на внимание… (По Ричард Доукинз, писмо до своята 10-годишна дъщеря)
***
Истинската любов е издръжлива, лети високо и е по-бърза дори от страха и ненавистта. (По Айрис Мърдок, „Монахини и войници“)
***
Тайните са в любовта, а не в човешките отношения. (По Сюзън Зонтаг „Отново родена. Дневници и записки“.
***
Любовта е битка, тя е животът, в който остаряваме. (По Джеймс Болдуин, „Цената на билета“)
***
Да бъдеш внимателен в любовта означава да я убиеш, преди да се е родила. (По Бертран Ръсел, „Завоюване на щастието“)
***
Любовта е смисъла на човешкия живот. (По Кърт Вонегът, „Сирените на Титан“

Божидар Ивков

АЙЗЪК АЗИМОВ: ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТ. ПАРАФРАЗИ

15 неделя юни 2014

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

A. Azimov, А. Азимов, мисли и правила за живота; paraphrases, парафрази, thoughts and rules for life

Всеки е свободен да вярва в каквото иска. Категорично против съм хората да се насилват или избиват, за да вярват в едно и също. Фанатизмът е унищожение на и престъпление срещу човечеството, облечени в „дрипите“ на благородна кауза.
***
Независимо, че имам установен ден и час на раждане, аз съм присъствал на него несъзнателно. Това е достатъчно, за да се съмнявам, макар толкова години да празнувам рожденния си ден в деня, в който моите родители са ми казали, че съм се родил. Съмнението в установените неща е двигател на прогреса.
***
Баща ми не ми позволяваше да чета вестници и популярни списания. Но всячески ме насърчаваше да чета книги. Неговите усилия дадоха плод, когато бях на 12-13 години. Независимо какво, важно бе да чета. И до днес чета безразборно, макар отдавна да се опитвам да систематизирам прочетеното.
***
Винаги съм знаел, че нямам талант на писател. И въпреки това не спирам да пиша – всичко, по всяко време. Може би съм усвоил първите букви на „азбуката“ на доброто писане!
***
Най-вълнуващата фраза във всяка наука не е „Еврика“, а фразата „това е интересно“.
***
Моят талант на писател клони към нула. Нямам художествен усет, нямам добре развито въображение и логическо мислене. Дори не мога да рисувам прилично. Но кой знае, къде е границата между бездарието и таланта! Между посредствеността и гениалността!
***
Напоследък чета все по-малко. Налага ми се повече да пиша, а това изсмуква времето за четене.
***
Крайно време е да престанем да враждуваме. Трябва да си помагаме, а не да позволяваме на парите и идеологиите да ни разделят.
***
Убеден съм, че е невъзможно да се обичат всички хора. Още по-дълбоко убеден съм, че е възможно да не се ненавиждат определени хора.
***
В постоянна битка съм с наднорменото си тегло. Обожавам вкусната храна, независимо от географския й произход.
***
Първото, и според мен единствено, правило на диетиката е: ако една храна е вкусна, то тя е вредна. Е, понякога няма нищо по-сладко от това да прекрачиш границите на правилата.
***
Обожовам пътешествията и се опитвам да пътувам. Не по-малко обожавам и моята стая, компютъра и книгите си. Обожавам тишината на дома, богато гарнирана с дестка глъч, идваща от детската градина срещу апартамента ми. Всичко това ми харесва, както ми харесва живота, от който все още имам честа да бъда част.
***
През цялото време на денонощието чета, пиша, храня се и разговарям с жена си. Да живеят съвременните технологии.
***
Само жени без недостатъци избягват кавгите и управляват мъжете си с такт и интелект.
***
Когато една жена ви се обади веднъж, за да разисквате даден въпрос – това може би е разискване. Но когато ви се обажда по-често от веднъж седмично, това вече не е разискване.
***
Отговорността не е бреме сама по себе си. Ние я превръщаме в това, което е – бреме или… отговорност.
***
Това, което ми харесва да правя – храни духа ми. Това, което не ми харесва да правя – храни тялото ми.
***
Изпитвам удоволствие да пиша и да превеждам, защото обожавам тези процеси. И все по-рядко се замислям върху смисъла им. Търсенето на смисъл означава да се пита, да се задават въпроси. Понякога се страхувам от възможните отговори.
***
В мига, в който книгата бъде заменена с нещо, ние вече няма да сме същите хора.
***
Фантазията и въображението за нещо, са много по-красиви от действителността на това нещо.
***
Не трябва да се бъркат мечти и реалност. Да се мечтае е красиво, интересно, дори невероятно, но ако бъркаме мечтите си с реалността, то нещо не е наред в главите ни.
***
Историята на човечеството е подреден хаос, в който понякога почти невидими промени водят до трудно предивдими резултати.
***
Ако се концентрираме върху красотата на света и вселената, а не върху властта и парите, след сто години ще сме населили слънчевата система.
***
Бюрокрацията и администрацията се разрастват толкова бързо, само за да задоволят собствените си потребности.
***
Ако е сигурно, че Бог обича всеки един от нас, още по-сигурно е, че той не е във възторг от никой от нас.
***
Бог съществува, но няма нищо общо с това, което ни натрапват като представа за него религиите. И тъй като нямам никаква представа, какво е Бог очаквам – ако ме забележи – да ме открие сам.
***
Библията, ако не се чете внимателно, е най-силния аргумент в полза на атеизма. Библията е най-великата и влиятелна етична система, която сме превърнали в религия.
***
Като гледам някои представители на човешкия род имам чувстото, че Създателя ни е бил мъртво пиян в мига на сътворението.
***
Ако не вземем мерки съвсем скоро или ще се самоунищожим, или ще се изродим до неузнаваемост.
***
За разлика от шаха, в живота една партия може да продължи и след като е завършила. Защото всички ние имаме ужасния навик да оставяме следи след себе си.
***
В живота няма нищо по-прекрасно от търсенето на отговори и опитите да се задават правилните въпроси.
***
По същество се променяме малко – с възрастта все по-видими стават нашите основни черти на характера.
***
Аз съм изключително интелигентен, умен, сексапилен и дружелюбен, готов винаги да помогне – особено на красива жена. Това обаче го забелязват само моите близки, най-вече аз самия.
***
Малко е хиляди пъти по-добре от нищо. Ненаситността е порок.

Божидар Ивков

КОННИЦИ НА МЕДИЦИНСКИЯ АПОКАЛИПСИС

15 неделя юни 2014

Posted by daroiw in Социология на медицината и Социология на инвалидността

≈ 1 коментар

Етикети

apocalypse, апокалипсис, лекарства, медикализация, медицина, медицински и фармакологични изследвания, medical and pharmacological tests, medicalisation, medications, странични ефекти; medicine, фармация, pharmacy, side effects

„… бе решил да смени специалността си, за да избегне онова, което виждаше като приближаване на четирите конника на медицинския Апокалипсис: здравните застрахователни дружества, контролираната медицинска грижа, невежото правителство и, както изглежда, безчувственото общество” [1]
Р. Кук „Интервенция”.

Р. Кук говори за „четирите конника на медицинския Апокалипсис”, а те всъщност са повече. Към тях трябва да се прибавят поне още два: медикализацията на живота на хората и съвременната фармацевтична индустрия, или както я нарича Марко Пицути „Биг Фарма”.

„Днес ще научите за четири големи измами на фармацевтичната индустрия. Ефектите от тези мошеничества са налице и до днес само благодарение на активното съдействие на институциите, отговарящи за общественото здраве. А лекарите обикновено несъзнателно (дали всички лекари са в „безсъзнание” – б.м. – Б.И.) възпроизвеждат тези глупости” [2]. И така, за какво става дума?

1. Химиотерапия, подхранваща рака

В края на ноември 2012 година колектив от INSERM (Френския държавен институт за здраве и медицински изследвания) в Дижон, под ръководството на Франсоа Чирингело, публикува статия в „Nature Medicine”. В тази статия се подчертава, че две лекарства, повсевместно използвани в химиотерапията против различни видове рак, всъщност могат да насърчат развитието на ракови клетки [2; 3]. Става дума за 5-fluorouracyl и gemcytabin, използвани при лечението на рака на дебелото черво, гърдите и панкреаса.

Нека се опитаме да проследим – разбира се повърхностно и не много ясно за нас лаиците – как тези лекарства стимулират развитието на рака. Най-напред в някои клетки на имунната система се активира белтъчен комплекс, който се нарича инфламазом NLRP3. Под влиянието на този комплекс клетките произвеждат или освобождават провъзпалителен цитокин – интерлевкин IL-1 beta. Този цитокин от своя страна произвежда друг цитокин (IL-17), който подхранва развитието на туморите, защото насърчава ангиогенезата, т.е. възникването на нови кръвоносни съдове, в този случай хранещи туморите. Затова, колкото повече лекарства взима пациентът, толкова по-добре се храни неговия рак благодарение на широката мрежа кръвоносни съдове и толкова по-бързо нараства. И всичко това може да се види на страницата на INSERM [виж 3; 4; 5].

Какъв извод правят учените? Дали препоръчват спирането на прилагането на „антираковото” лекарство, което de facto поддържа развитието му? Не, няма такова нещо. „Мнението на учените, в съответствие с все по-широко прилаганото в медицината правило, е че трябва да се изработи ново лекарство. Което да допълва досегашните препарати, прилагани в химиотерапията”. Самият Франсоа Чирингели твърди: „Нашите резултати показаха, че активирането на инфламазома ограничава ефективността на химиотерапията против раковите тумори. Поредното предизвикателство е дали ще успеем да задържим активизацията на инфламазома”. С други думи, вместо премахване на вредните лекарства, учените искат да започнат да „тъпчат” болния с нови лекарства, които биха компенсирали негативните въздействия на първото, т.е. историята се повтаря и е до болка позната – нещата се свеждат до въпроса: как да се осигурят нови източници на доходи за фармацевтичната индустрия.

2. Измисляне на нови болести

Дерматолог (също и ревматолог) – това е най-добрата професия. Няма спешни случаи (в ревматологията са рядко и се препращат към други специалисти), а пациентът нито оздравява, нито умира. Това е студентски виц във висшите медицински училища. Но той прекрасно е усвоен като философия и стратегия за действие от фармацевтичните фирми. Вместо усилията да са насочени към намирането и производството на „чудотворни” таблетки, които могат да излекуват човек, Биг фарма ни залива с лекарства, които се вземат цял живот – това е зависимост, по-страшна от наркотиците, защото е далеч по-широко разпространена. Така човек се въвежда в „обществото на ремисията” (А. Франк), където границите между болестта и здравето са заличени, а зависимостта от лекарствата е тотална. Нещо повече, открити са нови видове лекарства – препарати, които се вземат за всеки случай (профилактика?!), за да се забави клиничния процес, за който дори не се знае до къде води.

Пример: болестта на Алцхаймер. Съществуват няколко лекарства, между другото доста скъпи, които би трябвало да забавят развитието на болестта. Но изследванията в сравнение с плацебо ефекта показали, че ползата от тях е почти нулева (само няколко процента успех в групата, на взимащите лекарствата). Вместо това страничните ефекти от тези лекарства са твърде видими и осезаеми. Трябва ли при такава ситуация да се спре лечението? Невролозите крещят: „Абсолютно не!”, защото ако лекарството има дори само такъв малък ефект, то самото му приемане и ежемесечните консултации представляват психологическа подкрепа, която подобрява състоянието на пациентите. Това, между другото е и най-добрата дефиниция на ефекта плацебо, който в тези случаи струва огромни разходи на държавно осигурителната система, както и стотици и хиляди лева на самия пациент.

Добре, ако метод на лечение и лекарство в традиционната медицина имат предимно плацебо ефект, защо това е „научно обосновано”, законно и т.н., а същия подход и резултат при нетрадиционните (извън конвенционалната медицина) медицински практики (в алтернативната медицина) е ненаучно и незаконно? От дейността на конвенционалната медицинска практика са починали милиони хора по света. От нетрадиционната медицина са в пъти по-малко. Кой тогава е масовия убиец? Отговорът е в парите и властта.

Ето какво пише Кук: „Алтернативната медицина има добри отношения с пациентите, държи се с тях като с хора, прави посещението приятно социално преживяване, дори и да не провежда реално лечение. Конвенционалната, от друга страна, много често е тъкмо обратното – лекарите и сестрите се държат така, сякаш ти правят лична услуга. И още по-лошо – когато лекарите смятат, че не могат да ти помогнат, те игнорират…

… нека добавя още една причина към това защо хората са се хванали със зъби и нокти за алтернативната медицина: тя не изглежда плашеща. Ако кажеш, че група хора умират всяка година от това, че са ходили на алтернативен терапевт, няма да им мигне и окото. Защото стотици хиляди са умрелите, които са се лекували единствено при конвенционален лекар. Всъщност хората, които отиват в офиса по хиропрактика искат да вярват в хиропрактиката, главно защото не искат да отидат на конвенционален лекар, където могат да получат диагноза, която включва дискомфорт и болка, а може би и смърт. При лечителя това никога не се случва. Всичко е оптимистично, всяко оплакване може да бъде изцерено и не боли, а дори и да е плацебо, на кого му пука? [1, с. 174-175]

Друг пример: действията, насочени към ранното откриване на „рака“ на простатата. В действителност тук става въпрос за аденом на простатата, който понякога може да рецидивира. Това става при почти всички мъже след 80 годишна възраст и това не заплашва живота им.

Доскоро, ако някой критикуваше инвалидизиращата пациентите система: теста PSA – биопсия – премахването на простатата, минаваше за лекомислен бунтар. Въпреки това от различни страни идват съобщения, които показват, че тази жестока превенция има смисъл само при много малък относителен дял от мъжката популация.

Същото е с ваксинацията против HPV (човешкия папилома вирус), както и при повсевместно прилаганата мамография. За заплахите, свързани с последната, се пише официално, но все така плахо.

Измислянето на нови болести протича и по други канали. Това е процес, който е част от по-широкия процес на медикализация на живота. Полския изследовател Михал Новаковски разкрива този процес с примерa за превръщането на срамежливостта в заболяване: „Елемент на медикализация е създаването на нови болести, обхващащи например симптоми, които по-рано са били определяни като поведение на срамежлив човек“ [6].

3. Намаляване на болестните норми

Когато симптомите на болестта са недостатъчни или изобщо не се проявяват, е достатъчно да се пренастрои системата за алармиране – това ще направи милиони хора пациенти, заплашени от дадено заболяване. Тези силно съмнителни „норми” редовно са подлагани на промяна за ужас на лекарите, предписващи рецепти, които често вече не знаят, къде се намират. Такъв е случаят с холестерола. „Никой не може да бъде сигурен, каква е стойността на прага, след който холестерола се превръща в проблем, въпреки мъдрото, макар и погрешно разделение на добър и лош холестерол“ [2]. А какво да се каже за психиатрията, където броя на изписваните лекарства е нараснал лавинообразно [4] от гл.т. на появата на нови неразположения и болестни синдроми, които само до преди 20 години не са съществували?

Заслужава да се отбележи, че в своята работа Пътеводител сред 4 000 полезни, безполезни и опасни медикамента („Le guide des 4000 médicaments utiles, inutiles ou dangereux”), професорите Дебре и Еван, обръщат внимание на празнотата в сферата на новите фармакологични средства. Днешните „новости“ са просто копия на лекарства от преди 30 години, които днес обаче са три-четири пъти по-скъпи [2].

4. Авандия – програмираната катастрофа

В американския ежедневник „Washington Post” е публикувана дълга статия, обобщаваща огромен медицински мегаскандал (общия брой на инфарктите и смъртните случаи се изчислява на 83 000!). Тези факти се отнасят за хората с диабет, лекувани с препарата Avandia. Фактът е пример за това, как може напълно съзнателно да се разпространи опасен медикамент в целия свят [2; 5].

През 2006 година във влиятелното списание „New England Journal of Medicine”, е публикувана статия. Списанието е известно и с това, че преди публикацията на даден материал, той се подлага на детайлен анализ от независим експертен екип. В статията са описани достойни за удивление резултати от лечението с Avandiа в сравнение с два други препарата – конкурентни лекарства. „Експертите”, верифициращи статията, не са посочили своите връзки с фармацевтичните фирми, които засяга експертизата. Ако са направили това, то би станало ясно, че всеки от тях е получил от Glaxo Smith Kline (GSK) възнаграждение от пакета за възстановяване на разходите за изследвания. Същевременно четирима от експертите са на щат във фирмата и притежават нейни акции. Фирмата получава разрешение за продажба на продукта Avandiа, a лекарите изписват хиляди рецепти за него.

Изведнъж медиците започват да се съмняват – беспокойство буди съмнението дали е нормално, че сред диабетиците, лекувани с Avandiа главоломно нараства лошия холестерол? Известно е, че за хората със сърдечни заболявания това би било противопоказано. Върху проблема се съсредоточават дори ръководителите на проекта във фирмата, както и представители на FDA – американския контролен орган, който изисква от GSK изследвания по този проблем. „Фирмата изпълнява задълженията си, но показва изследвания, които са фалшифицирани – в тях не са участвали пациенти със сърдечни заболявания, т.е. тези, при които биха могли да се появят най-големи компликации“ [2].

Всъщност това са класически процедури за изкривяване (или направо фалшифициране) на изследванията, които много трудно се откриват, ако експертите не са достатъчно внимателни – нещо, за което може да им бъде платено. Случаят обаче не убягва от вниманието на Стивън Нисен – лекарят, благодарение на който е разкрита аферата с болкоуспокоителното лекарство Vioxx (смята се, че е предизвикал 40 000 смъртни случая). Този път Нисен сам събира напълно различни данни, които са за повече изследвани лица и провежда мета анализ. Резултатите от него светкавично са публикувани не от друг, а от редакцията на „New England Journal of Medicine”. Там са шокирани от резултатите. „Ако изчисленията са верни, то живота на хиляди пациенти е поставен в опасност“ – коментира редакцията [2]. Но GSK вече е подготвила отговор: на бял свят излизат поредните изкривени данни от изследване на основата на ненадеждна и лошо описана извадка. Това се оказва достатъчно паниката да бъде овладяна за известно време. Нисен обаче не се предава и през 2010 година се стига до там, че представител на FDA разкрива фалшивостта на последното изследване, представено от GSK. Той признава дори, че то е проведено с една единствена цел – да се печели време. Тогава слуховете за изследванията достигат до учените и предизвикват голям смут, а FDA провежда разследване и установява, че всичко е било известно във фирмата производител, било е подкрепяно и разходите са предвидени! Така се стига до септември месец 2010 година, когато Avandia е извадена от употреба в Европа, а в САЩ е силно ограничена. Едва на 2 юли 2012 година GSK признава своите криминални действия при продажбите на лекарства (главно на Avandiа) и се съгласява да заплати компенсации в размер на 3 милиарда долара. Е, ако фирмата се е съгласила да плати тази сума, поне аз нямам въображение да си представя, какви са били печалбите. Един пример: във Франция над 200 000 диабетици са приемали препарата в продължение на 2-3 години. Медиите услужливо са мълчали. Ако истината е била казана на обществото, то тя би предизвикала шок, свързан със смъртните случаи, предизвикани от противодиабетното лекарство [2].

Парадокс: в Полша лекарството е употребявано от малко хора поради високата си цена и липсата на рефинансиране от здравната каса. Същата е ситуацията и в България. С други думи, понякога бедността може да спаси живота на много хора.

Заключение

Тази ситуация в съвременната фармация и здравеопазване не е изолиран случай, тъкмо обратното. Тя е правило. Целта е една: пари, много, много пари и власт. Животът на човека е обезценен – той е сведен до статистическа единица. Просто е в различни графи – на живите, или на смъртните случаи. Освен това, тази ситуация би трябвало да събуди и да оформи огромно недоверие към съвременната фармация и здравеопазване. Това обаче не се случва. Защо? Кой е виновен? Конниците на съвременния медицински Армагедон, към които – искам или не искам – все по-често причислявам и част от лекарите.

Днес най-добре е, човек да не боледува и да води здравословен начин на живот. За съжаление това рядко е възможно. Дори само поради това, че общодостъпните храни също са отровени. Същевременно лекарите тотално са загърбили природните терапии.

Какво ли ни очаква в бъдеще?

Източници

[1] Кук, Р. (2011) Интервенция. ИК „ЕрГон”, София.
[2] Dupuis, J.-M. (2014) 4 wielkie medyczne szwindle. http://www.pocztazdrowia.pl/4-wielkie-medyczne-szwindle/
[3] Améliorer l’efficacité de la chimiothérapie en agissant sur le système immunitaire, http://www.inserm.fr/espace-journalistes/ameliorer-l-efficacite-de-la-chimiotherapie-en-agissant-sur-le-systeme-immunitaire.
[4] Frances, А. (2013) Saving normal: an insider’s revolt against out-of-control psychiatric diagnosis, DSM-5, big pharma, and the medicalization of ordinary life. William Morrow, Maj.
[5] Whoriskey, Р. (2012) As drug industry’s influence over research grows, so does the potential for bias. The Washngton Post, 25/11/2012, http://www.washingtonpost.com/business/economy/as-drug-industrys-influence-over-research-grows-so-does-the-potential-for-bias/2012/11/24/bb64d596-1264-11e2-be82-c3411b7680a9_story.html
[6] Nowakowski, M. (2013) Zjawisko medykalizacji na przykładzie nieśmialości w ujęciu socjologii medycyny. W: M. Skrzypek (red.) Socjologia medycyny w multidyscyplinarnych badaniach humanizujących biomedycynę. Wyd-wo „KUL”, Lublin.

доц. д-р Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ КНИГАТА НА АРКАДИЙ И БОРИС СТРУГАЦКИ „ТРУДНО Е ДА БЪДЕШ БОГ”

09 понеделник юни 2014

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

A. and B. Strugatsky, А. и Б. Стругацки, Трудно е да бъдеш бог; paraphrases, парафрзаи, It's hard to be God

Между другото уважаеми фейсбукари-журналисти, на кого е този тъп и безсмислен пост – гнусен като използвана тоалетна хартия, който не слиза от стените ви?
***
За да бъдеш боец трябва да умееш да мразиш и ненавиждаш. А вие дори не умеете да се нахъсате.
***
Винаги ще има политици – повече или по-малко жестоки, повече или по-малко диви, дори варвари. Винаги ще има и народ, който изпитва възхищение към тези които го измъчват и потискат и ненавист към освободителите си. Да бъдеш роб е лесно и разбираемо, да бъдеш свободен човек е трудно и плашещо.
***
Времето е най-скъпото нещо на земята – часът струва живот, а денят е безценен и затова никой не го цени.
***
Ако можех да си представя, че съм гений, вече щах да бъда.
***
Същността на човека е в удивителната му способност да се приспособява към всичко. Най-често като доброволно се превръща в роб. Удивително е търпението и силата на човека да диша под ботуша на някой.
***
Господи, или ни заличи от лицето на Земята, или ни остави да извървим своя път към личната си и обществена Голгота.
***
Предполагам, че като ни гледа единственото чувство, което изпитва Бог е самосъжаление.
***
Щастлив е този, който мисли за себе си и за другите.
***
Само идиот или болезнено мързелив човек може да не се безспокои за нищо. Това е привилегия на боговете – пред тях е вечността, а не на човека – пред него е тленността на мига.

Божидар Ивков

ЧОВЕКЪТ С РЕВМАТИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ НА ПЪТ

08 неделя юни 2014

Posted by daroiw in Светът на хората с ревматични заболявания

≈ Вашият коментар

Етикети

barriers, бариери, пътуване, ревматично заболяване, транспорт, туристически дестинации; travel, rheumatic disease, tourist destinations, transport

Когато се планира някакво пътуване обикновено човек трябва да си отговори на няколко въпроса преди да вземе решение: Кога?, До къде?, С какво?, С кого?, За колко дни?, Колко ще струва?

Преди да тръгне на път човекът с ревматично заболяване (особено ако то е в напреднал стадий) освен, че трябва да вземе решение за времето и мястото на пътуване и др.п., трябва да направи самооценка на своите възможности и ограничения, на своите потребности и необходимите ресурси, за да ги задоволи и т.н.

Когато се определя датата на заминаване трябва да се има предвид, че:

– не трябва да се планира отпуск в период, за който се знае, че точно тогава заболяването се е обостряло в предишни години;
– трябва да се избягва (по възможност) негативното влияние на външни фактори, например резки промени във времето;
– трябва да не се предприемат кратки пътувания в райони с променливо време;
– не трябва да се избира време за път, когато е туристическия пик за дадената дестинация.

Когато се избира дадена дестинация, човекът с ревматично заболяване трябва да познава и да вземе предвид достъпността на комуникационните системи – например има ли и ако да – какви, архитектурни и транспортни бариери и т.н. Важно е също така да се прецени времето за път, а не да се изчисляват километрите.

Не по-малко важен е изборът на място за нощувка. При наличието на функционални дефицити и ограничения, предизвикани от ревматичното заболяване (както често се случва при хора с ревматоиден артрит, болест на Бехтерев и др.) трябва да се вземат предвид такива детайли, като: наличие на асансьор, възможност персонала на заведението да окаже помощ при отваряне на врати и носене на багаж и др.п., дали леглата са достатъчно високи с оглед на лесно ставане, дали стаите са оборудвани с душ кабини или с вани, оборудвани ли са стаите с хладилник, в който може да се съхраняват лекарства, изискващи ниски температури и т.н.

Когато човекът с ревматично заболяване вече има някаква степен на инвалидност е добре да пътува със свой близък, който би могъл да му окаже помощ при извършване на по-сложни дейности. Ако това не е възможно, е добре човекът с ревматично заболяване да носи със себе си всички помощни средства, които го правят напълно независим при извършването на ежедневните дейности. Понякога самостоятелното пътуване, особено с публичния транспорт в България и настаняването в стая с чужд човек може да се окаже доста трудно и неприятно преживяване.

Когато се планира ваканция е важно от рано да се започне заделяне на средства с оглед на необходимостта да се ползва най-добрата и подходяща за потребностите на всеки оферта. Ако човек иска да одпочине добре и да се зареди с позитивна енергия не трябва да пести „стотинки” от такси или хотел, който отговаря на неговите възможности и предпочитания.

Важно е преди заминаването човекът с ревматично заболяване да се консултира с личния си лекар или с ревматолог за това, как най-добре да се организира вземането на лекарства по време на път, как да се предпази от заразни заболявания (това е много важно за хората на лечение с биологични препарати). Важна е и информацията за това дали пътуващият може да се ваксинира и дали това е безопасно, особено ако ще се пътува до място, където ваксинацията е наложителна; важно е да се знае и как да се ползват слънчевите бани и др.

Приготвяйки багажа си човекът с ревматично заболяване трябва да вземе предвид кой ще се занимава с него по време на пътуването. Добре е багажът да се подреди в куфар или сак на колела, a нещата, които се вземат да се ограничат само до най-необходимото – това е грижа както за самия себе си, така и за хората, които ще помагат за придвижване на багажа. Особено внимание трябва да се отдели на лекарствата, да се прецени кои и колко да се вземат за времето, през което човекът ще отсъства от дома си. Не трябва да се забравят и кремове, предпазващи от слънце, както и всички ползвани помощни средства и ортези.

Ако човекът с ревматично заболяване ще пътува извън България е важно да има Европейска здравна карта, както и да си осигури допълнителна здравна застраховка. Ако става дума за организирана от туристическа агенция екскурзия трябва да се попита дали в цената влиза здравна застраховка и ако не, то тя да се закупи.

Изборът на транспорт също е от голямо значение. При по-дълги путувания за повечето хора с ревматични заболявания най-удобно е пътуването със самолет – не е така при хора с болест на Бехтерев и обездвижена тазобедрена става, но не е невъзможно. При закупуване на самолетен билет трябва да се обърне внимание на условията на превозвача – позволени килограми на багажа (куфар и ръчен багаж). Ако човек има проблеми с придвижването на всяко летище вече има служби, които осигуряват помощ при предвижването в рамките на летището и достъпа до борда на самолета. Затова още при чекиране на багажа е важно да се поиска такава помощ.

Освен това винаги трябва да се съобщава при проверките за безопасност за наличието на ендопротезиране, защото контролната система винаги реагира на метала в изкуствената става. Тогава се преминава през ръчна проверка. Освен това ако човекът с ревматично заболяване ползва бастун, канадки или патерици трябва да уведоми проверяващите дали може да измине няколко метра без тях, докато тези уреди преминават през скенер. Ако това е невъзможно за него трябва да изчака прегледа на скенер и след това те ще му бъдат върнати, за да премине през контролната „врата”.

Пътуването с влак също може да бъде приятно и удобно. За да бъде такова също трябва да се спазят някои изисквания и правила. При пътуване на дълги разстояния през нощта е добре да се използва спално място. Ако се пътува през деня трябва да се вземе вагон първа класа. При проблеми с качването и слизането от вагона човекът с ревматично заболяване трябва да се обърне към съответната служба за помощ на хора с увреждания, която вече съществува на всяка по-голяма гара или към кондуктора или началник влака.

Пътуването с автобус ограничава пътуващия до седене на едно място през цялото време на пътуване. Ползването на тоалетна например е възможно само на местата, където автобусът спира за почивка. Това може да се окаже затруднение за някои хора с ревматични заболявания и затова трябва да се прецени внимателно дали това е най-подходящия транспорт за конкретното пътуване.

Пътуването с кола изглежда най-удобно – възможно е да се вземе всичко, което се смята за важно. Може да се спре почти навсякъде, да се стигне почти до всяко кътче и т.н. Затова тук трябва внимателно да се планират преходите и почивките, както и да се избягва нощното пътуване.

Всяко пътуване е своеобразно изпитание за човека с ревматично заболяване и затова трябва да бъде приспособено към възможностите на конкретния човек. Всеки човек с ревматично заболяване знае, че неговата хронична болест и моментно състояние на функционалните възможности променят досегашните начини и възможности за действие и поведение. Ето защо е важно да се мисли позитивно – например „Какво още мога да направя”, а не негативно – например „какво не мога”. Подобна психологическа настройка е фактор, който оказва силно влияние върху успешното и приятно пътуване.

На сайта на полския институт по ревматология във Варшава (няма изненада, че това не се прави в България, нали?) вече са качени няколко филма, които нагледно показват на хората с ревматични заболявания, как да се справят в различни ситуации.

На линка – http://dzienreumatyzmu.pl/node/34 – може да се види кратък филм със съвети, как да се пътува.

Трябва да се помни, че пътуването винаги е свързано с много позитивни емоции – посещение на нови места, запознаване отблизо и в дълбочина със собствената или чужда култура, среща с много нови хора и т.н. Всяко пътуване е презареждане на „психологическите батерии” с позитивна енергия. Ето защо не трябва да се позволява ревматичното заболяване да се превръща в непреодолима бариера и отказ от пътуване. Безспорен проблем са парите. Струва ми се обаче, че всеки може да спести някакви минимални средства поне за кратки и близки до местоживеенето му екскурзии.

Е, на добър път!

Източник: Reumatyk w podróży. [http://www.instytutreumatologii.pl/userfiles/Spotkania_czwartkowe/reumatykwpodry.pdf] [Материалът e подготвен изцяло на базата на текст от Йоланта Григиелска, основан на лекция, изнесена в рамките на програмата „Срещи с ревматологията в четвъртък” организиран от Центъра по епидемиология и промоция на здравето в Института по ревматология].

доц. д-р Божидар Ивков

ФИЗИЧЕСКА АКТИВНОСТ И ДОМАШНА РЕХАБИЛИТАЦИЯ ПРИ РЕВМАТИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

06 петък юни 2014

Posted by daroiw in Светът на хората с ревматични заболявания

≈ Вашият коментар

Етикети

кинезитерапия, fizykoterapia, реабилитация; aktywność fizycznа, рехабилитация; physical activity, физиотерапия, физическа активност, physical therapy, rehabilitacja, rehabilitation; физическая активность

В процеса на лечение на ревматичните заболявания ключова роля за постигането на добри резултати, т.е. за постигане на висока ефективност от лечението, играе комплексното лечение и мониторинга на напредъка на лечението. Лечението на ревматичните заболявания се основава върху три основни, фундаментални, взаимосвързани области:

(1) фармакологично лечение,

(2) комплексна рехабилитация – медицинска, професионална и социална,

(3) психологическа подкрепа и/или психологическа рехабилитация.

Внимание: Успешно, ефективно лечение има само тогава, когато – в съответствие с вида на заболяването и възрастта – тези три основни области са комбинирани адекватно и се прилагат по подходящ начин и в необходимото количество.

Внимание: Всяко пренебрегване или прекален акцент върху една или друга област на комплексното лечение води до влошаване на резултатите от лечението, намалява ефективността му, създава възможности за вторични увреждания на други органи и системи и в крайна сметка ускорява процеса на инвалидизация на човека с ревматично заболяване.

Тук ще разгледам някои по-важни аспекти на един от елементите на комплексното лечение на ревматичните заболявания: физическата активност и ролята на рехабилитацията при домашни условия.

Човешкото тяло, разглеждано като мегаорганична, жива система, не може да съществува без движение, т.е. то е създадено и може да съществува само чрез движение – физическа активност. Физическата активност оказва благотворно влияние върху самочувствието на човека, подобрява общото състояние на тялото и духа, поддържа наличните двигателни възможности или предпазва от възникване на двигателни дисфункции и дефицити и физическа инвалидност. Освен това физическата активност е важно условие за поддържане на нормално за всеки индивид тегло.

Внимание: Системната физическа активност чрез специални упражнения, подпомага лечението на хроничната физическа болка, както и съдейства за намаляване на дозите на лекарствата, прилагани срещу физическата болка.
Системната физическа активност намалява усещаните болки и свързаните с нея неприятни преживявания.

Най-важния етап в процеса на изготвяне на подходящите упражнения и дозирането им при всеки човек с ревматично заболяване, е по времето, когато се участва в процедури по медицинска рехабилитация или в процеса на кинезитерапия. В този процес от особена важност е сътрудничеството между човека с ревматично заболяване и кинезитерапевта. Това позволява да бъде оценено здравното състояние на човека, неговите реакции спрямо определени микрокомплекси упражнения – кои са полезни, кои трябва да се избягват. С други думи, това е процес на обучение и оценка.

От особена важност е човек да се научи правилно да изпълнява упражненията, подходящи за него, да се научи да елиминира техническите пропуски и нередности при извършването им. Това гарантира, че физическата активност ще бъде с позитивни резултати за лечението на заболяването, а няма да влоши здравословното състояние на човека.

Внимание, социална фантастика. В Полша, когато здравословното състояние на човек не му позволява да посещава рехабилитационни центрове и заведения, но се нуждае от медицинска рехабилитация, той има право да ползва т.нар. „домашна рехабилитация”, която се разглежда като форма на обезщетение и се гарантира и финансира от полския здравен фонд. Този тип рехабилитация е насочен към хора с хронични заболявания, каквито са и ревматичните. Броя на часовете за рехабилитация за една година се определя от здравния фонд, но по предписание на лекаря тези часове могат да бъдат завишени.

Какво трябва да се знае при извършването на физически упражнения в дома.

(1) Наблюдение – при физическа активност човекът с ревматично заболяване трябва да следи реакциите на тялото си спрямо упражненията и натоварването, т.е. да следи да извършва подходящо физическо усилие и внимателно да променя неговия вид и интензивност.

(2) Проследяване и контрол – трябва да се следи за нивото на кръвното налягане и пулса. Нормалното кръвно налягане е в границите на 110-130 на 70-85. По време на гимнастика то се повишава, но не бива да се увеличава с повече от 20-30 mmHg. Същевременно при контрола на пулса при упражнения за издръжливост може да се използва т.нар. пулсометър (например при упражнения за издръжливост пулса трябва да е в границите 55-85% от максималния допустимия пулс.

Важно: Максимален пулс = 220 – възрастта на човека.

(3) Планиране – всички упражнения трябва внимателно да се планират. При поява на нова болка (нетипична за заболяването) или на друг вид дискомфорт по време на упражненията, е важно те да се прекратят и да се направи консултация с кинезитерапевт или лекар. Не се препоръчват физически упражнения при заболявания, които протичат с повишена температура, или когато настъпва виене на свят или дишането се затруднява.

(4) Подбор – изборът и подборът на упражненията, както и степента на натоварване се извършва внимателно, съобразно здравословното състояние, наличното време и домашните условия. Трябва да се съблюдава безопасност на физическата активност и систематичност. Те са гаранция за успех.

Тези етапи или страни на физическата активност са взаимосвързани и взаимопроникващи се и в практиката относително трудно се отделят едни от други.

Упражненията могат да се разделят на следните групи:

1) Упражнения за издръжливост (aeробни) – най-простата форма е разходката, ходенето пеша (напр. скандинавско ходене – подробно за това виж: http://health.bg/11670/novata-fitnes-moda-skandinavsko-hodene) и карането на колело (тук обаче има по-голям риск от падане и нараняване). Ако даден вид движение не е възможно поради настъпили вече увреждания и дефицити, винаги е възможно човек да адаптира движението съобразно своите възможности.

При този вид физическа активност е от изключително значение постепенното приспособяване на организма към натоварването. Бързането е лош подход и може да доведе до допълнителни увреждания. В началото може да се практикува един ден движение, един ден почивка.

2) Силови упражнения – тези упражнения повишават мускулната сила и силата на цялата опорно-двигателна система. Тези упражнения се разделят на (а) изометрични (напрягане на мускулите без движение в ставата) и (б) изотонични (напрягане на мускула с движение в ставата). При тези упражнения не бива да се допуска в никакъв случай претоварване. Подобни упражнения обикновено се извършват максимум 3-4 пъти в седмица с минимум един ден за възстановяване след всеки ден, в който са извършвани.

3) Упражнения, повишаващи подвижността на ставите. Тези упражнения се извършват в максимално възможната степен на движение на ставата, което позволява да се съхрани обема на движение, дори да се увеличи. Могат да се извършват 5-6 пъти седмично. При здравите стави са достатъчни 2 повторения, но при увредени стави е необходимо по-голяма честота, като тя се определя съвместно с кинезитерапевт.

4) Упражнения, подобряващи нервно-мускулния контрол. Тук ключов момент е пълното осъзнаване на движението, както и правилната стойка (позиция) и проследяването на движението. Тези упражнения се извършват в свбодно темпо, в различни позиции. Правят се 5-6 пъти в седмица.

5) Упражнения за разтягане и релаксация. Такива са упражненията при йога, тай-чи и др. Безопасна и ефективна техника за разтягане при ревматични заболявания е поизометричната релаксация на мускулите. Тя протича на три етапа: (1) напрежение (с продължителност 5-8 секунди) 2) отпускане и 3) разтягане (деликатно, безболезнено). Друг добър метод е статичното разтягане (пасивно). Извършва се движение докато няма болка при разтягането и се задържа в дадена позиция от 10 до 30 секунди. Най-простата форма за релаксиращи упражнения, са дихателните. При засягане и ограничаване на движението на гръдния кош те са от особена важност.

И така физическата активност в дома трябва да бъде безопасна, да се извършва системно и да има контрол и внимателно (само)наблюдение от страна на човека с ревматично заболяване и кинезитерапевта. Натоварването се увеличава бавно и постепенно до равнище, чиято оптималност всеки определя сам за себе си.
Редовното и оптимално физическо натоварване калява и волята. И обратното, човек трябва да има воля, за да играе редовно гимнастика в домашни условия.

Източник: Материалът е изграден изцяло на основата на: Aktywność fizyczna i rehabilitacja domowa http://www.instytutreumatologii.pl/userfiles/Spotkania_czwartkowe/spotkanie7wykad2v3.pdf [Оригиналът e подготвен от Отдела по епидемиология и промоция на здравето към Института по ревматология във Варшава, на основата на лекцията на д-р Ева Гашевска и мгр Марчин Кожуховски, изнесен в рамките на програмата „Срещи с ревматологията в четвъртък]

доц. д-р Божидар Ивков

← По-стари публикации

Категории

  • Актуални информации (181)
  • Анотации (46)
  • Будилчета (134)
  • Велики Бехтеревци (4)
  • Гласове от фейсбук (20)
  • Инвалидността през вековете (история на инвалидността) (2)
  • Мъдростта на Библията (2)
  • Невросоциология (5)
  • Невросоциология, невроетика и други невронауки (1)
  • Опити (388)
  • Пациентски бисери (10)
  • Политически наброски (7)
  • Преводи (23)
  • Публикации (2)
  • Самопомощ и групи за самопомощ (6)
  • Световна социологическа класика (15)
  • Светът на хората с ревматични заболявания (114)
  • Светът на хората със загуба на слуха (1)
  • Свободна наука (51)
  • Социология на болката (31)
  • Социология на медицината и Социология на инвалидността (92)
  • Философия, социология и антропология на медицината (13)
  • доц. д-р Веселин Босаков (73)
  • Uncategorized (14)

Полезни връзки

  • БСБББ – АС
  • Градът и селото – предизвикателствата на 21 век. Библиотека Омда, 2014
  • Електронна страница в помощ на хората с увреждания
  • Ивков, Б. (2010) Социален контекст на видимата инвалидност. Изд. "Омда"
  • ОПРЗБ
  • Публикации в Портал за литературно общуване на хора с увреждания
  • Публикации на Б. Ивков в бр. 6 и бр. 7 на списание "Балкани'21"
  • Публикации на Б. Ивков в Liternet
  • Светът на хората с ревматични заболявания. Издателство "Омда", София.
  • Списание на институт за модерността
  • Oбществени нагласи към равнопоставеността и дискриминацията. Роля на медиите за тяхното формиране. Изд. "Омда"

Посещения

  • 569 182 посетители

Архив

  • януари 2023 (9)
  • декември 2022 (6)
  • ноември 2022 (9)
  • октомври 2022 (14)
  • септември 2022 (7)
  • август 2022 (12)
  • юли 2022 (8)
  • юни 2022 (9)
  • май 2022 (9)
  • април 2022 (8)
  • март 2022 (8)
  • февруари 2022 (5)
  • януари 2022 (9)
  • декември 2021 (8)
  • ноември 2021 (5)
  • октомври 2021 (7)
  • септември 2021 (5)
  • август 2021 (4)
  • юли 2021 (7)
  • юни 2021 (10)
  • май 2021 (10)
  • април 2021 (10)
  • март 2021 (13)
  • февруари 2021 (11)
  • януари 2021 (9)
  • декември 2020 (11)
  • ноември 2020 (15)
  • октомври 2020 (15)
  • септември 2020 (7)
  • август 2020 (7)
  • юли 2020 (6)
  • юни 2020 (14)
  • май 2020 (8)
  • април 2020 (7)
  • март 2020 (10)
  • февруари 2020 (4)
  • януари 2020 (6)
  • декември 2019 (5)
  • ноември 2019 (3)
  • октомври 2019 (6)
  • септември 2019 (5)
  • август 2019 (4)
  • юли 2019 (12)
  • юни 2019 (9)
  • май 2019 (10)
  • април 2019 (11)
  • март 2019 (8)
  • февруари 2019 (6)
  • януари 2019 (13)
  • декември 2018 (9)
  • ноември 2018 (7)
  • октомври 2018 (13)
  • септември 2018 (9)
  • август 2018 (17)
  • юли 2018 (12)
  • юни 2018 (16)
  • май 2018 (16)
  • април 2018 (15)
  • март 2018 (14)
  • февруари 2018 (15)
  • януари 2018 (15)
  • декември 2017 (8)
  • ноември 2017 (9)
  • октомври 2017 (8)
  • септември 2017 (9)
  • август 2017 (11)
  • юли 2017 (11)
  • юни 2017 (8)
  • май 2017 (11)
  • април 2017 (9)
  • март 2017 (14)
  • февруари 2017 (9)
  • януари 2017 (14)
  • декември 2016 (6)
  • ноември 2016 (11)
  • октомври 2016 (6)
  • септември 2016 (11)
  • август 2016 (9)
  • юли 2016 (7)
  • юни 2016 (6)
  • май 2016 (6)
  • април 2016 (5)
  • март 2016 (4)
  • февруари 2016 (6)
  • януари 2016 (8)
  • декември 2015 (6)
  • ноември 2015 (4)
  • октомври 2015 (5)
  • септември 2015 (6)
  • август 2015 (5)
  • юли 2015 (9)
  • юни 2015 (5)
  • май 2015 (4)
  • април 2015 (5)
  • март 2015 (10)
  • февруари 2015 (7)
  • януари 2015 (7)
  • декември 2014 (8)
  • ноември 2014 (9)
  • октомври 2014 (8)
  • септември 2014 (8)
  • август 2014 (13)
  • юли 2014 (18)
  • юни 2014 (12)
  • май 2014 (10)
  • април 2014 (18)
  • март 2014 (22)
  • февруари 2014 (18)
  • януари 2014 (14)
  • декември 2013 (11)
  • ноември 2013 (20)
  • октомври 2013 (18)
  • септември 2013 (14)
  • август 2013 (9)
  • юли 2013 (9)
  • юни 2013 (9)
  • май 2013 (10)
  • април 2013 (7)
  • март 2013 (11)
  • февруари 2013 (8)
  • януари 2013 (8)
  • декември 2012 (11)
  • ноември 2012 (11)
  • октомври 2012 (16)
  • септември 2012 (13)
  • август 2012 (32)

Мета

  • Регистриране
  • Влизане
  • RSS фийд за записи
  • RSS фийд за коментари
  • WordPress.com

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.

Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here: Cookie Policy
  • Последване Последвано
    • bozhidar ivkov
    • Join 40 other followers
    • Already have a WordPress.com account? Log in now.
    • bozhidar ivkov
    • Настройки на изглед
    • Последване Последвано
    • Регистрация
    • Влизане
    • Report this content
    • View site in Reader
    • Manage subscriptions
    • Прибиране на прозореца