Етикети
biblioterapiya, библиотерапия, книги, стрес, фобии; books, четене, phobias, reading, stress
Като наблюдават измененията, които настъпват в активността на мозъка по време на четене на произведения на Шекспир, учените от Ливърпулския Университет откриват, че под влияние на четенето на висококачествена поезия се нормализира дейността на онези зони от мозъка, които са отговорни за емоциите и същевременно с това се актвизира зоната за самоконтрол.
Учените са създали методика за рехабилитация на хора със стресови състояния и различни фобии. Всеки може да се обърне към четенето на книги с цел да подобри своето здравословно състояние. Подобен подход е известен като библиотерапия. Нейните основни принципи са свързани с това, че четената книга трябва да бъде увлекателна за четящия, а самия процес на четене трябва да доставя не само удоволствие, но и да провокира мисленето на четящия.
Препоръчват се книги, чийто главни герои попадат в ситуации, сходни на тези, които са се случвали или в момента се случват на читателя. Това са ситуации, които не са престанали да го тревожат по един или друг начин. Освен това е желателно четената книга да предизвиква оптимизъм или да „промива“ душата, като оставя усещането за светла тъга.
Дори и да не може да бъде открита най-подходящата книга за дадена ситуация и настроение на човека в определен конкретен момент, то със сигурност четенето има лечебен ефект.
И така, какво да се чете за ума и сърцето?
(1) Класическая литература
Особености: дългото и подробно повествование дава усещането за устойчивост и сигурност. Грешките на героите могат да провокират размисъл в читателя за неговите собствени грешки.
Показания: класическата литература е универсално средство при стресови и/или натрапчиви състояния.
(2) Криминална и приключенска литература
Особености: изисква и тренира вниманието, логиката, постоянството и наблюдателността. Заплетените и напрегнати сюжети добре отвличат вниманието от тъжните мисли, натрупаните проблеми и уморителното ежедневие.
Показания: този тип литература е подходящ при натрапчиви състояния и психози.
(3) Научно-фантастична литература и фентъзи
Особености: този тип литература разширява границите на възможното, обостря до крайност ситуациите и постъпките, дава възможност на четящия да приеме без страх своите мисли и желания, като допуска тяхното съществуване и в други хора. Освен това тази литература обогатява въображението.
Показания: фантастиката и фентъзито са особено подходящи за четене при фобии (различни страхове). Те са особено добри за хората, които живеят при строго разписани правила или попадат в категорията на т.нар. „сухари“.
(4) Поезия
Особености: ясния ритъм на стиховете нормализира процесите, протичащи в организма. Стиховете настройват позитивно, внушават вяра в собствените сили, оздравяват емоциите и ги задълбочават в позитивна посока.
Показания: добрите стихове са чудесно средство срещу депресията. Четенето на стихове дори се използва от логопедите за възстановяване на говора при хора, прекарали инсулт.
(5) Приказки и фолклорна литература
Особености: в по-леки и разбираеми форми обучава в правилата на общуване, развива наблюдателността.
Показания: при буйни деца (хиперактивност) или при трудни деца.
(6) Хумористична литература
Особености: снижава тревожността, учи на безконфликтна техника на общуване, подобрява настроението и вдъхва увереност в собствените сили.
Показания: при подрастващи, при хора в преходна възраст, повишава настроението в следоперативен период. Особено подходяща е при лица с ревматични заболяание в период на активизиране на болестта.
(7) Философска и духовна литература
Особености: този тип литература дава представа за сложността и целостта на света и за мястото на човека в него. Задълбочените читатели често се самовъзпитават и извличат свои правила за поведение, принципи и житейски максими и девизи, от които се ръководят в живота си.
Показания: този тип литература е подходящ при остри стресови състояния, хронични депресии.
Правилните книги, четени в подходящия момент се превръщат в истинска житейска кола, като помагат по-добре да опознаем и разберем себе си.
доц. д-р Божидар Ивков