• За мен

bozhidar ivkov

~ Социология на инвалидността

bozhidar ivkov

Архиви за месец: септември 2014

ЮЛИАН ТУВИМ – МЕЛОДИЯ

25 четвъртък сеп. 2014

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

Мелодия;, Ю. Тувим, поезия, Melody, poetry, Y. Tuvim

Ранната есен – това е моето време.
Сивото утро взорът ми гали.
Седя в любимото кафене сред всички
До вечерта сред този облак бих могъл да стоя.

Зад прозореца такава суета,
Но аз не я познавам и не я чувам,
И с тъжна есенна усмивка
Зареян съм някъде в далечината.

Така е най-добре: да седнеш в кафенето рано,
И да наблюдаваш как улицата оживява,
В такива утрини отново съм влюбен,
И на човек му е тъжно, но и млад е.

От любов, от нахлули спомени
Денят започвам уморен и сънен.
От твоите слова, ненаписани до мен
С усмивка стих създавам.

И всичко е мелодия,
И миговете й успокояват…
Чужденка в тясна рокля
Мелодично, сърдечно си поръчва шоколад,

Стройна и гъвкава жена!
Колко малко сме в света! Колко малко!
И изведнъж усещам аромата на парфюм!
Какъв поет!

превод от полски Божидар Ивков

Реклама

ИНДИВИДУАЛНА И СОЦИАЛНА ЦЕНА НА ХРОНИЧНАТА БОЛКА В ЕВРОПА

24 сряда сеп. 2014

Posted by daroiw in Социология на медицината и Социология на инвалидността

≈ Вашият коментар

Етикети

chronic pain, Chronić illness, cost, Хронична болка, социални последици, хронично заболяване, цена, social impacts

На 25 март 2014 година специализирания портал „Лечение на болката“ публикува резюмето на статията: „Индивидуална и социална цена на хроничната болка в Европа: анализ на стратегическите приоритети и действия за разпространение на знанието и подобряване на достъпа до подходящо лечение“. Статията е публикувана в BMC Public Health 2013, 13:1229. Тук представям превода от полски език на резюмето, както и някои мои коментари.

Контекст: Хроничната болка е широко разпространен проблем в Европа и в света, а нейното недостатъчно лечение е причина за големи разходи, понасяни от работниците, работодателите, здравеопазването и обществото като цяло. Хроничната болка има съществени негативни социално-икономически последици, които по същество не са по-малки от последиците от другите болестни единици.

В контекста на публикуваните до днес данни, потвърждаващи това икономическо и социално-икономическо влияние, авторите издигат тезата, че лечението на хроничната болка трябва да бъде класифицирано наравно с другите приоритети на европейската медицина. В статията са посочени стратегиите, насочени към преодоляване на съществуващите бариери по пътя на успешното лечение на болката, особено тези, които се отнасят до дефицита в образованието и достъпа до интердисциплинарни медицински услуги.

Разкрита е и съществуващата известна дезорганизация по отношение на въпросите, свързани с правилното, клинично и научно използване на опиоидите. Този проблем се манифестира в основните различия между правните регулации в различните страни, отнасящи се до достъпността на тези средства.

Дискусия: Върху икономическите загуби в икономиката влияят между другото и разходите за ограничена продуктивност, отсъствията от работа и по-ранното пенсиониране, затова начините за борба с хроничната болка трябва да имат за цел възвръщане на възможностите на човека с хронична болка, а не само постигането на временно облекчаване на страданията му.

В този контекст ключова роля има широкото образование на лекарите и медицинския персонал в сферата на най-новите постижения в областта на лечението на болката. В тази посока вече е видим напредъка, но са необходими по-нататъшни мотивация и развитие. Авторите посочват посоката на многоизмерното лечение на болката, при която хората със симптоми, които е трудно да се овладеят от общо практикуващите лекари, биха могли да получат помощ и консултации от специалисти по лечение на болката, които на свой ред биха могли да насочат човека с болка към консултация при лекари с различни специалности на основата на точно поставена диагноза. Хората, изпитващи хронична болка трябва да имат достъп до напълно интегрирани, интердисциплинарни медицински услуги.

Правителствата и здравеопазването на различните страни трябва да действат така, че тяхната политика в областта на контрола на разпространението на лекарствата да е балансирана и фокусирана върху опазване на здравето, но без прекомерни рестрикции, ограничаващи благополучието на пациента, а образователните програми зa лекарите трябва да подкрепят тези цели.

Обобщение: Необходимо е поставянето на стратегически цели и предприемането на координирани действия на държавно и международно равнище в отговор на неприемането и непотребните разходи за не контролираната хронична болка, която постепенно се превръща в европейска епидемия. Правилното оценяване и разбиране на ценността на принципа за „възвръщане на инвестицията” в развитието на добри практики при лечението на болката ще изисква от политиците продължителни действия и промени в бюджетирането на държавните разходи за здравеопазване.

превод от полски доц. д-р Божидар Ивков

Коментар

Статията безспорно е интересна и много полезна. В България, за съжаление, хроничната болка продължава да се разглежда само и единствено като симптом за дадено заболяване. Хората с хронична болка трудно могат да разчитат на консултации със специалисти по лечение на болката извън рамките на лечението, предписвано за основното заболяване, което се предполага, че предизвиква болката.

Почти липсват изследвания за социалната цена на болката – за индивида и за обществото. За статистика и социално-епидемиологични изследвания могат да мечтаят само хората с най-развито въображение.

Важни са печалбите, които могат да реализират здравните заведения, лекарите и т.н. Пациентът не е нищо друго, освен източник на пари. Медицинската етика все повече се превръща в Пепеляшка, със силно намаляващи шансове все някога да се окаже в ролята на принцеса.

В сферата на ревматологията например е факт ясно демонстриран и заявен интерес от страна на ревматолозите към поддържане на балансиран недостиг и контролиран ограничен достъп до адекватно (например с биологични лекарствени средства) лечение. Поддържането на „здравословен“ недостиг и ограничения осигуряват печалбите на лекарите, но не и добруването на пациентите. При наличието на финансов недостиг доминира администрацията и бюрокрацията, правилата – често напълно неадекватни – и рестрикциите, „облагородява се почвата“ за корупционни практики.

Непрекъснато лекари и фармакоикономисти говорят за високата цена на биологичното лечение. Това вероятно е една от основните причини достъпът до него да е силно ограничен и подложен силен административен контрол чрез многобройни норми и правила. Същевременно изобщо не се чува и дума за това, каква е възвращаемостта за обществото като цяло от това лечение, какви са загубите, когато то не се прилага и т.н.

Независимо, че в българското здравеопазване има не малко положителни страни, които не се откриват в други европейски здравни системи, че все още има Лекари, които на първо място са били, са и ще останат Човеци, доверието в системата е тотално унищожено. Много по-често хората се оплакват, отколкото да се хвалят и да благодарят. А липсата на доверие в здравеопазването и широко разпространеното мнение, че това е индустрия за печелене на пари, а не грижа за здравето на човека, ерозира още на входа позитивния резултат от всяко лечение.

Още по-странно е, че в условия на демографска катастрофа, българските политици продължават да нехаят за здравето на нацията. Средствата за здравеопазване, отделяни от бюджета на държавата, е сред най-ниските в цяла Европа. Тогава, къде и как да търсим посоките, сочени от Бревик и колегите му за овладяване на хроничната болка и показани в статията?

Наскоро чух оценки от български специалисти, че от контрабанда, корупция, невнасяне на данъци, неизгодни сделки и множество други такива практики, бюджетът на България губи около 17-18 милиарда лева всяка година. С едно уточнение, че тези пари не се губят в пустинята Гоби или Сахара, а в бездънните джобове на хората, които не престават да ни убеждават, че е криза, че няма пари и не знам още какво, че увеличението на доходите ще катурне икономиката и т.н.

***

В проучване – публикувано в средата на септември 2014 година в Англия, проведено от Института за обществено-политически изследвания (IPPR), се посочва, че почти една трета от хората с дългогодишно хронично заболяване не са доволни от грижите, полагани за тях.

Изследването регистрира и наличието на социални неравенства в достъпа до медицински и социални грижи и услуги – лицата с по-висок социален статус получават по-високо качество на грижите.

Един от основните изводи в доклад на Work Foundation Lancaster University, публикуван в началото на септември 2014 г., е, че нито правителствените мерки и политики, нито работодателите, са в състояние да осигурят необходимата сигурност и подкрепа на хората с мускулно-скелетни заболявания, в т.ч. и тези с болест на Бехтерев, за да запазят работните си места. Нещо повече, хората с болест на Бехтерев са принудени да крият заболяването си, за да не загубят работата си и често работят с риск за здравето си. Това ясно говори за липса на контрол върху хроничната болка и за увеличение на работните дни, в които хората нямат възможност да се трудят пълноценно. Според националната статистика на Великобритания днес страната губи 30.5 милиона работни дни годишно поради мускулно-скелетни заболявания, които са водеща причина за отсъствие по болест.

Каква е ситуацията в България? Едва ли някой има и най-смътна представа. И все пак в единствения доклад на Work Foundation Lancaster University за България „Годни за работа“ са посочени някои данни:

• Поне 30% от работещите в България във всеки един момент имат болки в гърба или в крайниците.
• През 2004г. на МСЗ се дължат 1005.2 хоспитализации на 100,000 население в трудоспособна възраст (6.1%).
• Директните разходи, свързани с МСЗ, са малко над 46 милиона евро.
• МСЗ са на трето място (след респираторните заболявания, травмите и отравянията) като причина за отсъствие от работа сред осигурените.
• Загубите в резултат на отсъствия, свързани с МСЗ през 2010 достигат почти 27 милиона лева.
• През 2009г. 8,9% от първичната инвалидност сред хора на възраст над 16 години се дължи на заболявания на мускулно-скелетната система и на съединителната тъкан. При 83% от тях инвалидността е над 50%.
• Само за периода януари – септември 2011 са изразходвани над 31,6 милиона лева за болнични и пенсии за нетрудоспособност.

***

Известно е, че всеки пети европеец изпитва проблеми, свързани с наличието на хронична болка. Много вероятно е ситуацията в България да е същата. Хроничната болка наистина се превръща в епидемия за Европа, а загубите от нея са колосални. Ето защо наистина е важно да се работи в посоките, маркирани от Бревик и колектив. Не кога, а дали това ще се случи в България – засега е единствения адекватен въпрос. Изглежда България е изключително богата държава, след като може да си позволи лукса да не обръща адекватно внимание на хроничната болка и загубите, които понасят хората, изпитващи такава болка, работодателите и обществото като цяло.

Източници: Indywidualne i społeczne koszty przewlekłego bólu w Europie http://www.rynekzdrowia.pl/Leczenie-Bolu/Indywidualne-i-spoleczne-koszty-przewleklego-bolu-w-Europie,139551,1019.html

Breivik H., E. Eisenberg, T. O’Brien (2013) The individual and societal burden of chronic pain in Europe: the case for strategic prioritisation and action to improve knowledge and availability of appropriate care. In: BMC Public Health, 13:1229.

Patients with long-term conditions are not satisfied with care. http://nass.co.uk/news/patients-with-longterm-conditions-are-not-satisfied-with-care-/

People with AS compromising their health to keep their jobs, new report revels. The Work Foundation. http://nass.co.uk/news/people-with-as-compromising-their-health-to-keep-their-jobs-new-report-reveals/

Rosemary Thomas, R., K. Zheltoukhova, St. Bevan (2012) Годни за работа. Work Foundation Lancaster University, London.

доц. д-р Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО МИСЛИ НА МИХАИЛ ЖВАНЕЦКИ

23 вторник сеп. 2014

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

глупост, мислене, парафрази, happiness, life, love, щастие, paraphrases, stupidity

Малцина са тези, които влизат на бял кон в историята, но много се потапят в дебрите й.
***
Алкохол, поеман в малки дози, е безвреден… във всякакво количество.
***
Оптимистът вярва, че жената е по-добрия човек. Песимистът се страхува, че това е истина.
***
Животът се развива чудесно, само че покрай…
***
Младите хора, които искат всичко и сега, пренебрегвайки образованието си, все някога разбират, че са получавали нищо и постепенно.
***
Често старостта идва при нас без мъдростта.
***
След като през деня не спиш, вечерта пиеш, а през нощта не ядеш, е естествено да изглеждаш уморен като след препиване.
***
По-добре е да се трудим с обич, отколкото да обичаме с труд.
***
Подаръците за рождения ти ден показват колко ненужни вещи са създадени и колко много хора не могат без тях.
***
Чистата съвест е симптом за сериозни проблеми с паметта.
***
Да намериш тоалетна и да успееш да се добереш до нея – ето това е истинско щастие.
***
На никой не можеш да забраниш да се чувства щастлив, но със сигурност можеш да попречиш.
***
Ако спориш с глупак, то най-вероятно и той прави същото.
***
Невъзможно е да се открие човек, който никога не лъже. Него всички го избягват.
***
Няма велики личности, в които да няма нещо, „изписано“ от живота с дребен шрифт.
***
Да се мисли е особено трудно. Затова мнозинството хора съдят и оценяват, съобразно степента на собствената си неспособност да мислят.
***
Роденият да пълзи ще изпълзи навсякъде.
***
Често в живота е трудно да бъдеш последен, дори и да се стремиш към това. Все ще се намери някой, който да ти застане отзад.
***
Когато си говорите сам дълго време и не ви разбират, означава, че сте изпаднали в състояние на истинска самота.
***
Животът е твърде кратък и затова трябва да умеем да изхвърляме от живота си всичко лошо, особено лошите хора. А те са толкова много!
***
Нищо не наранява човека така, както шрапнелите от чуждото щастие.

Източник: http://www.adme.ru/vdohnovenie-919705/nikto-ne-znaet-nas-s-vami-luchshe-chem-mihail-zhvaneckij-645805/ © AdMe.ru
http://www.adme.ru/vdohnovenie-919705/nikto-ne-znaet-nas-s-vami-luchshe-chem-mihail-zhvaneckij-645805/

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО МИСЛИ НА НИКОЛАЙ ИВАНОВИЧ ПИРОГОВ

20 събота сеп. 2014

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

Пирогов, медицина, морал, парафрази, life, medicine, paraphrases, Pirogov

Без здрав смисъл всички морални норми са ненадеждни.
***
Войната е лудост, пораждаща епидемия от травми.
***
Бъдещето би трябвало да принадлежи на превантивната медицина. Би трябвало… от 19 век се очаква това бъдеще.
***
Животът е постоянна борба и постоянно постигане на малки победи. Истинската загуба е само една и това е краят.
***
Във възпитанието всичко е важно!
***
Самоувереността и надменността могат да провалят и най-големия талант. Талантът се превръща в сила, когато се въоръжи със знания, търпение и житейски опит.
***
Най-добрата операция е тази, която е била предотвратена.
***
Самообучението е живот… пълноценен живот.
***
Тесният специалист може да бъде или широк идиот, или груб емпирик, или учен шарлатанин, или всичко това в едно.
***
Хората винаги имат проблеми с възприемането на истината.
***
Примерът е най-добрият начин за убеждение.
***
Където господства науката религията е преди всичко етика и морал. Където господства религията, науката е робиня.

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО МИСЛИ НА МИГЕЛ ДЕ УНАМУНО

08 понеделник сеп. 2014

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

destiny, Унамуно, живот; paraphrases, парафрази, life, страдание, съдба, suffering, Unamuno

Дали да се борим срещу съдбата си, дори и без надежда за победа, е въпрос на личен избор.
***
Мисли с чувство и чувствай мисълта.
***
Животът е прекрасен, особено тогава, когато непрекъснато се опитваме да бъдем рoдители на бъдещето си, а не деца на миналото си.
***
Всичко, което правя има една единствена цел: не да уча хората, а да накарам поне малка част от тях да се засрамят от незнанието и невежеството си. Аз не продавам риба, само показвам, къде има добри пръчки, с които би могло да се лови риба.
***
Понякога абсурдното, е най-вероятното. И това е свещта в мрака, чиято светлина ще ни отведе отвъд невъзможното.
***
Да не бъдеш обичан, е извор на страдание. Да не можеш да обичаш, е извор на страдание за тези, които са лишени от любовта ти.
***
Шепотът може да превърне и най-прозрачната лъжа в истина.
***
Страданието е в основата на живота и на личността, защото то е това, което ни прави хора. Разбира се, съдбата винаги има свои любимци.
***
Личният ни успех не винаги е разбираем за нас.
***
Недостатъците, които ни липсват, не ни притесняват, а ни възмущават. Недостатъците, които притежаваме, ни притесняват, но рядко ни възмущават. Как се проявяват емоциите ни, свързани с нашите недостатъци, зависи от обкръжението и обстоятелствата.

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО МИСЛИ НА КОНФУЦИЙ

06 събота сеп. 2014

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

Confucius, Конфуций, власт, глупост, знание, мъдрост, парафрази, foolishness, knowledge, човек; paraphrases, person, power, wisdom

В общество, в което думите губят или променят смисъла си и пораждат само недоверие, хората губят свободата си.
***
Чух и забравих. Видях и запомних. Само преживените болка и страдание могат да бъдат разбрани.
***
Благородният човек търси вината най-напред в себе си и предявява претенции към себе си.
***
Глупакът се оплаква, че хората не го разбират. Мъдрецът – че не разбира до край хората.
***
Блажени глупаците – тяхно е царството на тъмнината.
***
Мъдреците използват знанието за самоусъвършенстване. Злите го ползват, за да вредят на другите. Глупаците, за да станат известни.
***
Народ, който спазва законите само тогава, когато му е изгодно, рано или късно губи държавата и свободата си.
***
На думи борбата с лошите и вредните навици е лесна.
***
Срещу хлебарка не вади граната.
***
В държава, в която управляващите са забравили народа си, бедността и нищетата се смятат за естествени и нормални.
***
Цялата история на човечеството е история на непрестанните му опити да се самоубие.
***
Да признаваш собствените си недостатъци в различни ситуации, е признак на различни качества на характера.
***
Споделяй знанията си само с този, който ги търси. Помагай само на този, за който си сигурен, че иска да му бъде помогнато. Учи само този, който има душа за знанието.
***
Да не разговаряш и споделяш с човек, който може да те разбере, означава да загубиш човека. Да разговаряш с човек, чийто ум и интелект са здраво ограничени от рамките на глупостта, означава да си губиш времето и думите. Умният човек не губи нито човека, нито думите си, нито времето си.
***
Без да знаем каква ценност е живота, няма как да знаем какво е смъртта.
***
Когато хората вървят по различни пътеки и в различни посоки, не трябва да правят общи планове.
***
Който говори много, се подлага на риск да каже нещо, което не трябва.
***
Новото винаги се ражда на основата на старото, независимо дали това старо се отрича или утвърждава.
***
Всекидневния напредък е гаранция, че не изоставаме.
***
Човек получава такова отношение, каквото той самият има към другите.
***
Мълчанието никога никой не е подвело.
***
За да не се повтарят грешките, те трябва да бъдат поправяни.
***
С времето не променят възгледите си само глупците.
***
Човек върви по житейския си път напредвайки, само когато знае кое стои отпред, кое следва и какво има зад себе си.
***
Самоусъвършенстването е тайната на прекрасните личности.
***
Човекът е човек, когато тялото и душата му са полу сити. Преситен, той е обречен на застой, гладен – на регрес.
***
Да умееш да контролираш емоциите, е признак на велика сила.
***
Най-нещастни са хората, които са обречени да живеят в интересни времена.
***
Най-вредни са полуграмотните и агресивни хора.
***
Човек с чисти мисли няма лоши постъпки.
***
Лицемерие е да наричаш приятел човек, на когото завиждаш.
***
Нито една стрелба по човек не е добра за развитието на човешкото в човека.
***
Ако нещо не може да се направи, означава, че то изисква повече знания и усилия.
***
Не външния изглед на човека, а душевността му разкрива какъв е.
***
Съществуват три пътя към знанието: пътят на размишлението – най-благородният път, пътят на подражанието – най-лекият и безплоден път, и пътят на опита – най-горчивият и тежък път.
***
За да постигаш трябва да обмисляш – понякога дълго и интензивно.

Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО МИСЛИ НА АЛЕКСАНДЪР ДЮМА-БАЩА

03 сряда сеп. 2014

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

A. Dumas, age, А. Дюма-баща, величие, гений; paraphrases, глупост, парафрази, genius, greatness, mind, старост, ум, stupidity

За гения всичко е възможно – и великото, и малкото.
***
Колкото по-високо лети орелът, толкова по-дълго трябва да почива на земята – висините изискват много сили.
***
Историкът е художник на миналото.
***
Дори великия ум ако говори твърде много, накрая започва да се повтаря и да говори глупости.
***
Интересно! Хилядолетия мъжът и жената не могат да разберат нито себе си, нито един друг.
***
Старостта идва едва тогава, когато младостта си е отишла безвъзвратно.
***
Най-великите творби са родени в уединение, мизерия и с велика страст.
***
Ужасно е, че човешкия ум е ограничен, а глупостта е безгранична.
***
Алчността изгаря душата и изсушава мисълта.
***
Истинските приятели са малцина, фалшивите – нямат край.
***
Младостта винаги е голям недостатък за тези, които са се сбогували с нея.
***
Изключителните обикновено ги изключват от всичко.
***
Младостта е болест, която бързо и успешно се лекува.
***
Надявам се, следователно има лекарство за мен.
***
Злословието и клеветата са силни, защото тяхна майка е глупостта.
***
Щастието в самота не е истинско щастие.
***
Старостта обездвижва и най-великите умове.
***
Случайността е злато от резервния фонд на Бог.

Божидар Ивков

МОДЕЛ И ЗАДАЧИ НА РАБОТОДАТЕЛЯ С УВРЕЖДАНЕ. ПОЕМАНЕ НА ОТГОВОРНОСТ ЗА НАЕМАНЕ, ВЪВЕЖДАНЕ И ОБУЧЕНИЕ ЗА РАБОТНОТО МЯСТО НА ЛИЧЕН АСИСТЕНТ

02 вторник сеп. 2014

Posted by daroiw in Преводи

≈ Вашият коментар

Етикети

assistance, асистиране, личен асистент, независим живот; employer disability, independent living, работодател с увреждане, personal assistant

Вместо увод – бележка на преводача

Преглеждайки архива си с преводи от полски език попаднах на превод, който съм правил в края на 90-те години. Става дума за превод на материал, предназначен за работодател с увреждане, т.е. за човека с увреждане, който сам наема своите лични асистенти. Записал съм, че материалът е подготвен от немското Сдружение на лица с тежка физическа инвалидност (ASL – Arbeitsgemeinshaft für Selbstbestimmes Leben schwerstbehinderter Menschen), чиято основна цел е да помага на хората с тежки физически увреждания.
Спомням си, че този материал открих в зората на Интернет в България (някъде в края на 90-те години на ХХ век), когато посещавах интернет клубовете и записвах подобни материали на онези малки дискети с обем малко над 1 мегабайт. За съжаление не съм съхранил линка с адреса на материала. Въпреки това си позволявам да публикувам този превод в блога си, защото той съдържа идеи, принципи и философия за личното асистиране, коренно различни от тези, заложени в българското законодателство. Спомням си също така, че материалът е бил изграден с цел да се подпомогнат полските неправителствени организации, които са сътрудничели по това време с немското Сдружение.

*****

1. За да се определят задачите на работодателя с увреждане, най-напред трябва да изясним, какво разбираме под понятието „лично асистиране“. При изработването на модела за личен асистент, в рамките на длъжността, ще изхождаме от тази дефиниция. И така понятието „лично асистиране“ означава: оказване на помощ на човек с увреждане, като тази помощ е индивидуално организирана и насочена в съотвествие с ежедневните потребности на лицето, които изискват грижи, преди всичко:
– в сферата на грижите за личността (ставане, лична хигиена, приготвяне/сервиране на храна, тоалет и др.);
– при оказване на помощ в дома (пазаруване, готвене, измиване, чистене, пране и др.);
– при оказване на помощ при придвижване (придружаване по време на лекции, придружаване и помощ до и на работното място и в свободното време);
– при оказване на помощ при контакти/комуникация
– присъствие при непланирани или опасни ситуации, когато е необходима бърза и компетентна помощ.
Длъжността на личния асистент е предназначена да помага на човека с увреждане при индивидуалното изграждане и организация на ежедневието в собственото му жилище, а също и на избрано от него място.
Лицето, работещо за човека с увреждане, трябва да е край него продължително време и да се стреми да оказва всестранна помощ, за да може тя да бъде предоставяна в определеното време от един човек. Много важен критерий за длъжността личен асистент е правото на човека с увреждане да определя условията на труд, т.е.:
– кой ще бъде нает / ще работи като личен асистент;
– кога ще работи;
– как ще бъде оказвана помощта, като тук се включват обгрижващите дейности или всестранност, което означава цялата работа да се върши от един човек.

1.1. Значение и развитие на длъжността личен асистент.

До 70-те години на ХХ век хората с увреждания, нуждаещи се от значителна помощ, са имали възможност да живеят само в социални домове. С развитието на „индивидуалните грижи”, в края на 70-те години, възникнала възможността (отработване на военната служба чрез грижи за болни хора в домовете им) да се получава помощ в собствения дом. Стойността на такива грижи се оказала релативно по-ниска, затова и тези грижи били приспособени към изискванията на хората с увреждания.
Чрез промени в социалното законодателство през 1984 г. било установено първенството на амбулаторните грижи, а настаняването в социално заведение било прилагано само в случаи на невъзможност да се полагат амбулаторни грижи.
Това било прилагано също така в случаите, когато отработването на военната служба не се покривало с пазарните потребности на тези, които се грижат за хората с увреждания. Тогава се наемали платени асистенти (до юни 1996 г.)

1.2. Актуални закони, касаещи личното асистиране (skrut)

Социалното законодателство, споменато по-горе, е обвързано със законодателството за амбулаторни грижи (за BSHGz 1996), което е актуално и до днес. В законодателството за полагане на грижи (3 SGB XI) се определя правото на получаване на грижи, с предимство на амбулаторните пред тези в социални заведения. Обвързвайки я с 2 I SGB XI, тази помощ трябва да се оказва така, че лицето, нуждаещо се от грижи да може да води „възможно най-независим и самостоятелен начин на живот”. Правните тези (чл. 3 III GG) и задължението на държавата да опазва здравето на човека (чл. 2 I GG), визирано в основното законодателство, не допускат възможността за ограничаване на независимостта и самостоятелността на собствения живот на човека с увреждане.

1.3. За какво е необходимо личното асистиране при възрастните, хората с увреждания и болните?

Лицата със значителни физически увреждания, старите и болните хора, се нуждаят от помощ при извършването на почти всички ежедневни дейности, като хранене, пиене, обличане и събличане, лична хигиена, ходене до тоалетната, подаване на предмети, писане, четене, измиване и помощ при ангажименти извън дома. Тази помощ може да бъде оказвана от хора, отбиващи военната си служба или от личен асистент.
Чрез тази помощ хората с увреждания могат да живеят според собствените си потребности и в собствената си, избрана от тях самите, социална среда, в условията на независимост и самостоятелност.
Тази помощ трябва да бъде така качествено и количествено организирана, че живота на хората с увреждания да не се върти около инвалидността им, както и да им дава възможност, като при всеки здрав човек, да се стремят към поставените от тях самите цели и да задоволяват собствените си интереси.
Тъй като човекът с увреждане се нуждае от продължителна помощ, възниква опасността от зависимост и в последствие третирането му като обект.
Затова е много важно хората с увреждания да имат такова отношение към асистента, че да могат сами да решават, сами да управляват и да бъдат независими.
Възрастните, хората с увреждания и болните хора, нуждаещи се от помощ, не искат да се грижат за тях. Те искат да имат личен асистент.
Тази помощ трябва да бъде сигурна, тъй като нуждаещите се от нея разчитат единствено на тази помощ, особено в нови и непредвидени ситуации. Личният асистент помага до голяма степен при възстановяването на физическите и психическите възможности на човека с увреждане. Той прави възможно, също така, участието на човека с увреждане в социалния и културен живот.

1.4. Принципи на личното асистиране

Видът на личното асистиране, на това, което ще задоволи основни потребности на човека с увреждане, трябва да отговаря на следните основни принципи:
– хората с увреждания да могат да правят свободен избор на човека (асистента), който ще полага грижите за тях (Personalkompetenz – персонална компетентност);
– хората с увреждания са тези, които решават как да им се оказва помощта, в зависимост от техните желания (Anleitungskompetenz – компетентност за обучение (научаване);
– хората с увреждания трябва сами да решават как да протича деня им (Organisationskompetenz – организационна компетентност);
– хората с увреждания определят мястото, където ще бъде оказвана помощта (Raumkompetenz – компетентност за място);
– хората с увреждания определят комплекса от грижи и помощ, които ще им бъдат предоставяни от едно лице (всестранност на помощта);
– хората с увреждания трябва да чувстват сигурност, чрез необходимата продължителност на грижите и помощта;
– хората с увреждания трябва да чувстват сигурност чрез получаването на помощ в достатъчна степен.

1.4.1. Персонална компетентност.

Личният асистент навлиза дълбоко в интимния, частния и личен живот на човека с увреждане и най-често това е за цял живот. За личния асистент трябва да бъдат достъпни и познати тези части от частния живот, които за останалите хора ще бъдат познати само на малцина. Хората с увреждания, нуждаещи се от грижи, от гл.т. на своята инвалидност, са принудени да споделят своя частен и интимен живот с други, затова трябва да имат право сами да изберат личните си асистенти – т.е. хората, с които ще трябва да работят и да им имат доверие.
Възрастта и пола на личния асистент също са важни. Например за някои хора с увреждания е важно личния асистент да е от същия пол като тях, за други да няма голяма разлика във възрастта. Това право произтича от достойнството на човека.

1.4.2. Компетентност за обучение (приучаване)

От гл.т. на своята инвалидност, лицето, нуждаещо се от грижи, знае най-добре от каква помощ се нуждае и как да му бъде оказвана. Не лицето, което се грижи, а човекът с увреждане трябва сам да може да решава, какъв вид помощ иска и кога да му бъде предоставяна. Това е важно не само за самостоятелния и независим живот, но е важно и поради това човекът с увреждане да не понася последиците върху собственото си тяло от добре замислена, но лошо оказана помощ от страна на лицето, което се грижи за него. Компетентността за обучение означава, също така, изисквания по отношение на лицето, нуждаещо се от грижи и е свързана с умението да се научи личния асистент към извършването на определени дейности. Това изисква много време и работа, затова е необходимо да се ограничи броя на личните асистенти до минимум.

1.4.3. Организационна компетентност.

Ежедневието зависи от личния асистент. Затова е важно, също така, да се изготвят планове за дежурствата – кой, къде и кога ще асистира. Човекът с увреждане е длъжен да подготвя и управлява деня си и заедно с това да има право на независимост и самостоятелност. Това ще бъде толерирано ако човекът с увреждане сам изготвя плана за дежурствата.
Очевидно трябва да се вземат под внимание уменията и интересите на асистентите. Например човекът с увреждане може да отиде на футболен мач с по-голямо удоволствие с човек, който се интересува от това, отколкото с човек, който обича киното, и обратно.

1.4.4. Компетентност за място

Не лицата, нуждаещи се от грижи трябва да бъдат пренасяни при обгрижващите ги, а последните трябва да асистират на човека с увреждане в неговия дом. Това означава, че личния асистент оказва помощ също и извън дома и по време на пътувания. Тази помощ не се предоставя от традиционните асистенти, грижещи се за болните у дома им. Участието в курсове или обучение се извършва без лични асистенти, които биха могли да помагат на човека с увреждане извън дома.

1.4.5. Финансова компетентност.

Хората, които от гл.т. на възрастта, инвалидността или болестта си се нуждаят от грижи, получават помощи от системата за социално подпомагане. При оказване на помощта те са длъжни да контролират дали се получават всички помощи. Освен това, те трябва да имат възможност да избират центровете, които им предоставят помощите. В случая на работодател с увреждане да намерят и изберат личен асистент.
Промяната в 3а BSHG определя запазване на разходите при амбулаторна помощ, които не могат да бъдат по-високи от разходите за пребиваване в социално заведение.
Това означава, че хората с увреждания, имащи потребност от големи грижи, не могат да останат в собствените си домове и да се ползват от услугите на личен асистент.

1.4.6. Комплекс от помощ, оказвана от едно лице.

За здравите хора е нещо естествено и разбираемо да планират всестранно своя ден и свободното си време изцяло, или да действат спонтанно. За хората с увреждания тази всестранност е също много важна, особено в неприятни ситуации, когато тяхната инвалидност излиза на преден план. Често те трябва да преместят или да отменят пазаруването или разходката, за да уредят някакви домашни или лични въпроси. Много помощни дейности, например свързани с личната хигиена, почистването на носа или ходенето до тоалетна не могат да се планират, те трябва да се извършат съобразно потребностите на хората с увреждания.
Тази всестранност може да бъде постигната само тогава, когато личния асистент, който именно това работи, умее да направи това. В противен случай може често да се случва така, че човека с увреждане да седи с часове в дома си, в собствените си изпражнения, само поради това, че лицето, което се грижи за него не е научено да се грижи за това. Такава ситуация може да възникне, когато едни асистенти се грижат за личната хигиена на човека с увреждане, други – за почистването на дома, а трети – за извеждането на разходка.
Това правило за оказване на помощ от едно лице е необходимо, защото броя на асистентите, които се грижат за човека с увреждане трябва да бъде възможно най-малък, за да се запазят останалите негови интимни сфери.

1.4.7. Продължителност.

Някои хора с увреждания обичат да сменят личните си асистенти и смятат това за интересно. Мнозинството, обаче са на мнение, че личния асистент трябва да работи колкото е възможно най-дълго. Колкото по-дълго лицето работи като личен асистент, толкова по-добре се опознават и възниква доверие в двете страни, а съвместната работа е по-лека. Тогава личния асистент е по-верен и работи по-добре. Има дни, когато е необходима по-голяма помощ, отколкото е планирана – това са дни, когато настъпва влошаване на здравословното състояние или самочувствието. Тогава личните асистенти трябва да бъдат готови да работят по-дълго. Това може да се изисква от верни и дълго работещи като лични асистенти хора. Освен това малките промени в персонала от асистенти изисква по-малко време за обучение на нови лични асистенти и остава време за други дейности.

1.4.8. Присъствие.

В зависимост от инвалидността на лицата с увреждания могат да настъпят непредвидени и опасни ситуации, в които е необходима бърза и квалифицирана помощ. В миналото алармените апарати не изпълниха предназначението си, те не можеха, също така, да потвърдят, че личния асистент ще пристигне. За това е много важно времето, през което лицето, нуждаещо се от грижи, е само с алармения апарат, да се сведе до минимум.

1.4.9. Помощ в достатъчна степен – Ausreichender Umfang

Времето, през което ще се асистира, трябва да е достатъчно, за да се постигнат целите и да се задоволят предпочитанията на лицето, имащо потребност от грижи. Т.е. времето за посещение на културни, просветни и спортни изяви, за обучение, курсове, работа или занимания през свободното време, трябва да е достатъчно.
Придружаването извън дома е нещо много повече от бутането на инвалидната количка и „внимаването”. Придружаването означава грижа – грижи, когато човекът с увреждане отива до тоалетна, оказване на помощ при консумиране на някаква храна или напитка и т.н.

***

2. Като втора страна бихме искали да изясним условията, които трябва да създаде работодателя с увреждане, наемайки личен асистент. Предложените разяснения се базират естествено на основните правила за лично асистиране.

2.1. Персонална компетентност.

Възможността лицето, нуждаещо се от грижи да избира личен асистент означава за работодателя с увреждане търсене на най-подходящите хора. Те най-често се откриват благодарение на препоръки от хора, при които вече са работили, или чрез обяви във вестниците, чрез обяви във висшите училища и университетите. В обявата е описано лицето, търсещо личен асистент, дейностите, които трябва да се извършват, времетраенето, възнаграждението и т.н. Посочват се и допълнителни, ако има такива, изисквания – например умение да се шофира. След като има кандидат се провежда интервю и ако бъде одобрен кандидата се назначава за пробен период. След този период евентуално се пристъпва към подписване на договор за работа.
Договорът за работа в Берлин е бил изработен от юристи и е приет от сената по здравеопазване и грижи. Важен фактор в този договор е определянето на правата на работника в случаите, когато работодателят постъпва в болница или отива на лечение в санаториум. За този период длъжността е свободна (грижата се осигурява на място), а издръжката на работника се поема от друга институция.

2.2. Компетентност за обучение.

Както в обявите, така и по време на интервютата хората с увреждания трябва да формулират ясно своите изисквания – как, какво, къде и кога трябва да се прави. Познаването на изискванията на човека с увреждане от страна на личния асистент е важно условие за качественото и бързо обучение на кандидатстващия за работата. Обучението трябва да се извършва в присъствието на личен асистент, работещ по-дълго с човека с увреждане. За всички дейности, свързани с намирането на личен асистент за работодателя с увреждане съществуват съответните служби и курсове за обучение. Например обучение за изпълнение ролята на работодател при представянето на или интервюто с кандидата за личен асистент.

2.4. Организационна компетентност.

Помощта при изготвянето на плана за дежурствата се гарантира от нашия Съюз, в който работят дипломирани социални работници. По време на срещата работодател-наемен работник може да бъде поканен социален работник от нашия Съюз, особено в случаите на конфликти, помощта от вън може да се окаже много полезна.

2.5. Финансова компетентност.

Финансовата компетентност е като че ли най-трудното изискване за възможностите на работодателя с увреждане. Неизбежно допълнително задължение за самоорганизацията на личното асистиране, или за работодателя с увреждане, е калкулацията на разходите. В Берлин съществува основна калкулация на д-р Дитмар от сената по здравеопазване и грижи. На базата на тази схема най-напред се изчислява броя на часовете в годината, който трябва да бъде покрит от личния асистент. На второ място се изчисляват работните часове, изработени от работниците (като се отчислява отпуската, болничните). Това време зависи от вида на наемането – например на цял работен ден, на половин работен ден, наемане на осигурен студент, на базата на по-ниско възнаграждение, наемане на базата на договор-препоръка и др.п. Същото време се изчислява на основата на работните дни и работните часове в годината и се намалява с дните за отпуск, болничните и дните за служебни срещи и курсове. От реалното годишно работно време на работниците ще се изчисли колко работници ще са необходими и по какъв начин ще бъдат наети – с осигуровки и студенти.
Калкулацията е най-трудния момент в цялостната организация на личното асистиране. На базата на калкулацията ще се изплащат заплати и добавки за работниците и ще се извършват разплащанията с предоставящия средствата. Подробностите не са описани тук, тъй като сложният характер на по-нататъшната процедура ще заеме много място и време. Съюзът ни предоставя модели и помощ при изчисленията.
След позитивно разрешаване на въпроса и наемането на личен асистент, работодателя с увреждане представя своята „институция”, заедно с номера, с данъчния номер и наетите при него лица в данъчната служба. От здравната каса се изплащат по-нататък основните осигуровки.
Работодателят с увреждане трябва да има също така номер в службата по труда. Списъкът на изплатените възнаграждения получава главният източник на средства, т.е. службата за социални грижи.
Ако човекът с увреждане, то част от неговите доходи ще бъдат включени в средствата за заплащане на личния асистент. След признаването на разходите за възнаграждение, човекът с увреждане е задължен да документира разходите, свързани с работата на личния асистент и др.

Превод от полски език
доц. д-р Божидар Ивков

Категории

  • Актуални информации (181)
  • Анотации (46)
  • Будилчета (134)
  • Велики Бехтеревци (4)
  • Гласове от фейсбук (20)
  • Инвалидността през вековете (история на инвалидността) (2)
  • Мъдростта на Библията (2)
  • Невросоциология (5)
  • Невросоциология, невроетика и други невронауки (1)
  • Опити (388)
  • Пациентски бисери (10)
  • Политически наброски (7)
  • Преводи (23)
  • Публикации (2)
  • Самопомощ и групи за самопомощ (6)
  • Световна социологическа класика (15)
  • Светът на хората с ревматични заболявания (114)
  • Светът на хората със загуба на слуха (1)
  • Свободна наука (51)
  • Социология на болката (31)
  • Социология на медицината и Социология на инвалидността (92)
  • Философия, социология и антропология на медицината (13)
  • доц. д-р Веселин Босаков (73)
  • Uncategorized (14)

Полезни връзки

  • БСБББ – АС
  • Градът и селото – предизвикателствата на 21 век. Библиотека Омда, 2014
  • Електронна страница в помощ на хората с увреждания
  • Ивков, Б. (2010) Социален контекст на видимата инвалидност. Изд. "Омда"
  • ОПРЗБ
  • Публикации в Портал за литературно общуване на хора с увреждания
  • Публикации на Б. Ивков в бр. 6 и бр. 7 на списание "Балкани'21"
  • Публикации на Б. Ивков в Liternet
  • Светът на хората с ревматични заболявания. Издателство "Омда", София.
  • Списание на институт за модерността
  • Oбществени нагласи към равнопоставеността и дискриминацията. Роля на медиите за тяхното формиране. Изд. "Омда"

Посещения

  • 569 143 посетители

Архив

  • януари 2023 (9)
  • декември 2022 (6)
  • ноември 2022 (9)
  • октомври 2022 (14)
  • септември 2022 (7)
  • август 2022 (12)
  • юли 2022 (8)
  • юни 2022 (9)
  • май 2022 (9)
  • април 2022 (8)
  • март 2022 (8)
  • февруари 2022 (5)
  • януари 2022 (9)
  • декември 2021 (8)
  • ноември 2021 (5)
  • октомври 2021 (7)
  • септември 2021 (5)
  • август 2021 (4)
  • юли 2021 (7)
  • юни 2021 (10)
  • май 2021 (10)
  • април 2021 (10)
  • март 2021 (13)
  • февруари 2021 (11)
  • януари 2021 (9)
  • декември 2020 (11)
  • ноември 2020 (15)
  • октомври 2020 (15)
  • септември 2020 (7)
  • август 2020 (7)
  • юли 2020 (6)
  • юни 2020 (14)
  • май 2020 (8)
  • април 2020 (7)
  • март 2020 (10)
  • февруари 2020 (4)
  • януари 2020 (6)
  • декември 2019 (5)
  • ноември 2019 (3)
  • октомври 2019 (6)
  • септември 2019 (5)
  • август 2019 (4)
  • юли 2019 (12)
  • юни 2019 (9)
  • май 2019 (10)
  • април 2019 (11)
  • март 2019 (8)
  • февруари 2019 (6)
  • януари 2019 (13)
  • декември 2018 (9)
  • ноември 2018 (7)
  • октомври 2018 (13)
  • септември 2018 (9)
  • август 2018 (17)
  • юли 2018 (12)
  • юни 2018 (16)
  • май 2018 (16)
  • април 2018 (15)
  • март 2018 (14)
  • февруари 2018 (15)
  • януари 2018 (15)
  • декември 2017 (8)
  • ноември 2017 (9)
  • октомври 2017 (8)
  • септември 2017 (9)
  • август 2017 (11)
  • юли 2017 (11)
  • юни 2017 (8)
  • май 2017 (11)
  • април 2017 (9)
  • март 2017 (14)
  • февруари 2017 (9)
  • януари 2017 (14)
  • декември 2016 (6)
  • ноември 2016 (11)
  • октомври 2016 (6)
  • септември 2016 (11)
  • август 2016 (9)
  • юли 2016 (7)
  • юни 2016 (6)
  • май 2016 (6)
  • април 2016 (5)
  • март 2016 (4)
  • февруари 2016 (6)
  • януари 2016 (8)
  • декември 2015 (6)
  • ноември 2015 (4)
  • октомври 2015 (5)
  • септември 2015 (6)
  • август 2015 (5)
  • юли 2015 (9)
  • юни 2015 (5)
  • май 2015 (4)
  • април 2015 (5)
  • март 2015 (10)
  • февруари 2015 (7)
  • януари 2015 (7)
  • декември 2014 (8)
  • ноември 2014 (9)
  • октомври 2014 (8)
  • септември 2014 (8)
  • август 2014 (13)
  • юли 2014 (18)
  • юни 2014 (12)
  • май 2014 (10)
  • април 2014 (18)
  • март 2014 (22)
  • февруари 2014 (18)
  • януари 2014 (14)
  • декември 2013 (11)
  • ноември 2013 (20)
  • октомври 2013 (18)
  • септември 2013 (14)
  • август 2013 (9)
  • юли 2013 (9)
  • юни 2013 (9)
  • май 2013 (10)
  • април 2013 (7)
  • март 2013 (11)
  • февруари 2013 (8)
  • януари 2013 (8)
  • декември 2012 (11)
  • ноември 2012 (11)
  • октомври 2012 (16)
  • септември 2012 (13)
  • август 2012 (32)

Мета

  • Регистриране
  • Влизане
  • RSS фийд за записи
  • RSS фийд за коментари
  • WordPress.com

Блог в WordPress.com.

Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here: Cookie Policy
  • Последване Последвано
    • bozhidar ivkov
    • Join 40 other followers
    • Already have a WordPress.com account? Log in now.
    • bozhidar ivkov
    • Настройки на изглед
    • Последване Последвано
    • Регистрация
    • Влизане
    • Report this content
    • View site in Reader
    • Manage subscriptions
    • Прибиране на прозореца