Вместо увод – бележка на преводача
Преглеждайки архива си с преводи от полски език попаднах на превод, който съм правил в края на 90-те години. Става дума за превод на материал, предназначен за работодател с увреждане, т.е. за човека с увреждане, който сам наема своите лични асистенти. Записал съм, че материалът е подготвен от немското Сдружение на лица с тежка физическа инвалидност (ASL – Arbeitsgemeinshaft für Selbstbestimmes Leben schwerstbehinderter Menschen), чиято основна цел е да помага на хората с тежки физически увреждания.
Спомням си, че този материал открих в зората на Интернет в България (някъде в края на 90-те години на ХХ век), когато посещавах интернет клубовете и записвах подобни материали на онези малки дискети с обем малко над 1 мегабайт. За съжаление не съм съхранил линка с адреса на материала. Въпреки това си позволявам да публикувам този превод в блога си, защото той съдържа идеи, принципи и философия за личното асистиране, коренно различни от тези, заложени в българското законодателство. Спомням си също така, че материалът е бил изграден с цел да се подпомогнат полските неправителствени организации, които са сътрудничели по това време с немското Сдружение.
*****
1. За да се определят задачите на работодателя с увреждане, най-напред трябва да изясним, какво разбираме под понятието „лично асистиране“. При изработването на модела за личен асистент, в рамките на длъжността, ще изхождаме от тази дефиниция. И така понятието „лично асистиране“ означава: оказване на помощ на човек с увреждане, като тази помощ е индивидуално организирана и насочена в съотвествие с ежедневните потребности на лицето, които изискват грижи, преди всичко:
– в сферата на грижите за личността (ставане, лична хигиена, приготвяне/сервиране на храна, тоалет и др.);
– при оказване на помощ в дома (пазаруване, готвене, измиване, чистене, пране и др.);
– при оказване на помощ при придвижване (придружаване по време на лекции, придружаване и помощ до и на работното място и в свободното време);
– при оказване на помощ при контакти/комуникация
– присъствие при непланирани или опасни ситуации, когато е необходима бърза и компетентна помощ.
Длъжността на личния асистент е предназначена да помага на човека с увреждане при индивидуалното изграждане и организация на ежедневието в собственото му жилище, а също и на избрано от него място.
Лицето, работещо за човека с увреждане, трябва да е край него продължително време и да се стреми да оказва всестранна помощ, за да може тя да бъде предоставяна в определеното време от един човек. Много важен критерий за длъжността личен асистент е правото на човека с увреждане да определя условията на труд, т.е.:
– кой ще бъде нает / ще работи като личен асистент;
– кога ще работи;
– как ще бъде оказвана помощта, като тук се включват обгрижващите дейности или всестранност, което означава цялата работа да се върши от един човек.
1.1. Значение и развитие на длъжността личен асистент.
До 70-те години на ХХ век хората с увреждания, нуждаещи се от значителна помощ, са имали възможност да живеят само в социални домове. С развитието на „индивидуалните грижи”, в края на 70-те години, възникнала възможността (отработване на военната служба чрез грижи за болни хора в домовете им) да се получава помощ в собствения дом. Стойността на такива грижи се оказала релативно по-ниска, затова и тези грижи били приспособени към изискванията на хората с увреждания.
Чрез промени в социалното законодателство през 1984 г. било установено първенството на амбулаторните грижи, а настаняването в социално заведение било прилагано само в случаи на невъзможност да се полагат амбулаторни грижи.
Това било прилагано също така в случаите, когато отработването на военната служба не се покривало с пазарните потребности на тези, които се грижат за хората с увреждания. Тогава се наемали платени асистенти (до юни 1996 г.)
1.2. Актуални закони, касаещи личното асистиране (skrut)
Социалното законодателство, споменато по-горе, е обвързано със законодателството за амбулаторни грижи (за BSHGz 1996), което е актуално и до днес. В законодателството за полагане на грижи (3 SGB XI) се определя правото на получаване на грижи, с предимство на амбулаторните пред тези в социални заведения. Обвързвайки я с 2 I SGB XI, тази помощ трябва да се оказва така, че лицето, нуждаещо се от грижи да може да води „възможно най-независим и самостоятелен начин на живот”. Правните тези (чл. 3 III GG) и задължението на държавата да опазва здравето на човека (чл. 2 I GG), визирано в основното законодателство, не допускат възможността за ограничаване на независимостта и самостоятелността на собствения живот на човека с увреждане.
1.3. За какво е необходимо личното асистиране при възрастните, хората с увреждания и болните?
Лицата със значителни физически увреждания, старите и болните хора, се нуждаят от помощ при извършването на почти всички ежедневни дейности, като хранене, пиене, обличане и събличане, лична хигиена, ходене до тоалетната, подаване на предмети, писане, четене, измиване и помощ при ангажименти извън дома. Тази помощ може да бъде оказвана от хора, отбиващи военната си служба или от личен асистент.
Чрез тази помощ хората с увреждания могат да живеят според собствените си потребности и в собствената си, избрана от тях самите, социална среда, в условията на независимост и самостоятелност.
Тази помощ трябва да бъде така качествено и количествено организирана, че живота на хората с увреждания да не се върти около инвалидността им, както и да им дава възможност, като при всеки здрав човек, да се стремят към поставените от тях самите цели и да задоволяват собствените си интереси.
Тъй като човекът с увреждане се нуждае от продължителна помощ, възниква опасността от зависимост и в последствие третирането му като обект.
Затова е много важно хората с увреждания да имат такова отношение към асистента, че да могат сами да решават, сами да управляват и да бъдат независими.
Възрастните, хората с увреждания и болните хора, нуждаещи се от помощ, не искат да се грижат за тях. Те искат да имат личен асистент.
Тази помощ трябва да бъде сигурна, тъй като нуждаещите се от нея разчитат единствено на тази помощ, особено в нови и непредвидени ситуации. Личният асистент помага до голяма степен при възстановяването на физическите и психическите възможности на човека с увреждане. Той прави възможно, също така, участието на човека с увреждане в социалния и културен живот.
1.4. Принципи на личното асистиране
Видът на личното асистиране, на това, което ще задоволи основни потребности на човека с увреждане, трябва да отговаря на следните основни принципи:
– хората с увреждания да могат да правят свободен избор на човека (асистента), който ще полага грижите за тях (Personalkompetenz – персонална компетентност);
– хората с увреждания са тези, които решават как да им се оказва помощта, в зависимост от техните желания (Anleitungskompetenz – компетентност за обучение (научаване);
– хората с увреждания трябва сами да решават как да протича деня им (Organisationskompetenz – организационна компетентност);
– хората с увреждания определят мястото, където ще бъде оказвана помощта (Raumkompetenz – компетентност за място);
– хората с увреждания определят комплекса от грижи и помощ, които ще им бъдат предоставяни от едно лице (всестранност на помощта);
– хората с увреждания трябва да чувстват сигурност, чрез необходимата продължителност на грижите и помощта;
– хората с увреждания трябва да чувстват сигурност чрез получаването на помощ в достатъчна степен.
1.4.1. Персонална компетентност.
Личният асистент навлиза дълбоко в интимния, частния и личен живот на човека с увреждане и най-често това е за цял живот. За личния асистент трябва да бъдат достъпни и познати тези части от частния живот, които за останалите хора ще бъдат познати само на малцина. Хората с увреждания, нуждаещи се от грижи, от гл.т. на своята инвалидност, са принудени да споделят своя частен и интимен живот с други, затова трябва да имат право сами да изберат личните си асистенти – т.е. хората, с които ще трябва да работят и да им имат доверие.
Възрастта и пола на личния асистент също са важни. Например за някои хора с увреждания е важно личния асистент да е от същия пол като тях, за други да няма голяма разлика във възрастта. Това право произтича от достойнството на човека.
1.4.2. Компетентност за обучение (приучаване)
От гл.т. на своята инвалидност, лицето, нуждаещо се от грижи, знае най-добре от каква помощ се нуждае и как да му бъде оказвана. Не лицето, което се грижи, а човекът с увреждане трябва сам да може да решава, какъв вид помощ иска и кога да му бъде предоставяна. Това е важно не само за самостоятелния и независим живот, но е важно и поради това човекът с увреждане да не понася последиците върху собственото си тяло от добре замислена, но лошо оказана помощ от страна на лицето, което се грижи за него. Компетентността за обучение означава, също така, изисквания по отношение на лицето, нуждаещо се от грижи и е свързана с умението да се научи личния асистент към извършването на определени дейности. Това изисква много време и работа, затова е необходимо да се ограничи броя на личните асистенти до минимум.
1.4.3. Организационна компетентност.
Ежедневието зависи от личния асистент. Затова е важно, също така, да се изготвят планове за дежурствата – кой, къде и кога ще асистира. Човекът с увреждане е длъжен да подготвя и управлява деня си и заедно с това да има право на независимост и самостоятелност. Това ще бъде толерирано ако човекът с увреждане сам изготвя плана за дежурствата.
Очевидно трябва да се вземат под внимание уменията и интересите на асистентите. Например човекът с увреждане може да отиде на футболен мач с по-голямо удоволствие с човек, който се интересува от това, отколкото с човек, който обича киното, и обратно.
1.4.4. Компетентност за място
Не лицата, нуждаещи се от грижи трябва да бъдат пренасяни при обгрижващите ги, а последните трябва да асистират на човека с увреждане в неговия дом. Това означава, че личния асистент оказва помощ също и извън дома и по време на пътувания. Тази помощ не се предоставя от традиционните асистенти, грижещи се за болните у дома им. Участието в курсове или обучение се извършва без лични асистенти, които биха могли да помагат на човека с увреждане извън дома.
1.4.5. Финансова компетентност.
Хората, които от гл.т. на възрастта, инвалидността или болестта си се нуждаят от грижи, получават помощи от системата за социално подпомагане. При оказване на помощта те са длъжни да контролират дали се получават всички помощи. Освен това, те трябва да имат възможност да избират центровете, които им предоставят помощите. В случая на работодател с увреждане да намерят и изберат личен асистент.
Промяната в 3а BSHG определя запазване на разходите при амбулаторна помощ, които не могат да бъдат по-високи от разходите за пребиваване в социално заведение.
Това означава, че хората с увреждания, имащи потребност от големи грижи, не могат да останат в собствените си домове и да се ползват от услугите на личен асистент.
1.4.6. Комплекс от помощ, оказвана от едно лице.
За здравите хора е нещо естествено и разбираемо да планират всестранно своя ден и свободното си време изцяло, или да действат спонтанно. За хората с увреждания тази всестранност е също много важна, особено в неприятни ситуации, когато тяхната инвалидност излиза на преден план. Често те трябва да преместят или да отменят пазаруването или разходката, за да уредят някакви домашни или лични въпроси. Много помощни дейности, например свързани с личната хигиена, почистването на носа или ходенето до тоалетна не могат да се планират, те трябва да се извършат съобразно потребностите на хората с увреждания.
Тази всестранност може да бъде постигната само тогава, когато личния асистент, който именно това работи, умее да направи това. В противен случай може често да се случва така, че човека с увреждане да седи с часове в дома си, в собствените си изпражнения, само поради това, че лицето, което се грижи за него не е научено да се грижи за това. Такава ситуация може да възникне, когато едни асистенти се грижат за личната хигиена на човека с увреждане, други – за почистването на дома, а трети – за извеждането на разходка.
Това правило за оказване на помощ от едно лице е необходимо, защото броя на асистентите, които се грижат за човека с увреждане трябва да бъде възможно най-малък, за да се запазят останалите негови интимни сфери.
1.4.7. Продължителност.
Някои хора с увреждания обичат да сменят личните си асистенти и смятат това за интересно. Мнозинството, обаче са на мнение, че личния асистент трябва да работи колкото е възможно най-дълго. Колкото по-дълго лицето работи като личен асистент, толкова по-добре се опознават и възниква доверие в двете страни, а съвместната работа е по-лека. Тогава личния асистент е по-верен и работи по-добре. Има дни, когато е необходима по-голяма помощ, отколкото е планирана – това са дни, когато настъпва влошаване на здравословното състояние или самочувствието. Тогава личните асистенти трябва да бъдат готови да работят по-дълго. Това може да се изисква от верни и дълго работещи като лични асистенти хора. Освен това малките промени в персонала от асистенти изисква по-малко време за обучение на нови лични асистенти и остава време за други дейности.
1.4.8. Присъствие.
В зависимост от инвалидността на лицата с увреждания могат да настъпят непредвидени и опасни ситуации, в които е необходима бърза и квалифицирана помощ. В миналото алармените апарати не изпълниха предназначението си, те не можеха, също така, да потвърдят, че личния асистент ще пристигне. За това е много важно времето, през което лицето, нуждаещо се от грижи, е само с алармения апарат, да се сведе до минимум.
1.4.9. Помощ в достатъчна степен – Ausreichender Umfang
Времето, през което ще се асистира, трябва да е достатъчно, за да се постигнат целите и да се задоволят предпочитанията на лицето, имащо потребност от грижи. Т.е. времето за посещение на културни, просветни и спортни изяви, за обучение, курсове, работа или занимания през свободното време, трябва да е достатъчно.
Придружаването извън дома е нещо много повече от бутането на инвалидната количка и „внимаването”. Придружаването означава грижа – грижи, когато човекът с увреждане отива до тоалетна, оказване на помощ при консумиране на някаква храна или напитка и т.н.
***
2. Като втора страна бихме искали да изясним условията, които трябва да създаде работодателя с увреждане, наемайки личен асистент. Предложените разяснения се базират естествено на основните правила за лично асистиране.
2.1. Персонална компетентност.
Възможността лицето, нуждаещо се от грижи да избира личен асистент означава за работодателя с увреждане търсене на най-подходящите хора. Те най-често се откриват благодарение на препоръки от хора, при които вече са работили, или чрез обяви във вестниците, чрез обяви във висшите училища и университетите. В обявата е описано лицето, търсещо личен асистент, дейностите, които трябва да се извършват, времетраенето, възнаграждението и т.н. Посочват се и допълнителни, ако има такива, изисквания – например умение да се шофира. След като има кандидат се провежда интервю и ако бъде одобрен кандидата се назначава за пробен период. След този период евентуално се пристъпва към подписване на договор за работа.
Договорът за работа в Берлин е бил изработен от юристи и е приет от сената по здравеопазване и грижи. Важен фактор в този договор е определянето на правата на работника в случаите, когато работодателят постъпва в болница или отива на лечение в санаториум. За този период длъжността е свободна (грижата се осигурява на място), а издръжката на работника се поема от друга институция.
2.2. Компетентност за обучение.
Както в обявите, така и по време на интервютата хората с увреждания трябва да формулират ясно своите изисквания – как, какво, къде и кога трябва да се прави. Познаването на изискванията на човека с увреждане от страна на личния асистент е важно условие за качественото и бързо обучение на кандидатстващия за работата. Обучението трябва да се извършва в присъствието на личен асистент, работещ по-дълго с човека с увреждане. За всички дейности, свързани с намирането на личен асистент за работодателя с увреждане съществуват съответните служби и курсове за обучение. Например обучение за изпълнение ролята на работодател при представянето на или интервюто с кандидата за личен асистент.
2.4. Организационна компетентност.
Помощта при изготвянето на плана за дежурствата се гарантира от нашия Съюз, в който работят дипломирани социални работници. По време на срещата работодател-наемен работник може да бъде поканен социален работник от нашия Съюз, особено в случаите на конфликти, помощта от вън може да се окаже много полезна.
2.5. Финансова компетентност.
Финансовата компетентност е като че ли най-трудното изискване за възможностите на работодателя с увреждане. Неизбежно допълнително задължение за самоорганизацията на личното асистиране, или за работодателя с увреждане, е калкулацията на разходите. В Берлин съществува основна калкулация на д-р Дитмар от сената по здравеопазване и грижи. На базата на тази схема най-напред се изчислява броя на часовете в годината, който трябва да бъде покрит от личния асистент. На второ място се изчисляват работните часове, изработени от работниците (като се отчислява отпуската, болничните). Това време зависи от вида на наемането – например на цял работен ден, на половин работен ден, наемане на осигурен студент, на базата на по-ниско възнаграждение, наемане на базата на договор-препоръка и др.п. Същото време се изчислява на основата на работните дни и работните часове в годината и се намалява с дните за отпуск, болничните и дните за служебни срещи и курсове. От реалното годишно работно време на работниците ще се изчисли колко работници ще са необходими и по какъв начин ще бъдат наети – с осигуровки и студенти.
Калкулацията е най-трудния момент в цялостната организация на личното асистиране. На базата на калкулацията ще се изплащат заплати и добавки за работниците и ще се извършват разплащанията с предоставящия средствата. Подробностите не са описани тук, тъй като сложният характер на по-нататъшната процедура ще заеме много място и време. Съюзът ни предоставя модели и помощ при изчисленията.
След позитивно разрешаване на въпроса и наемането на личен асистент, работодателя с увреждане представя своята „институция”, заедно с номера, с данъчния номер и наетите при него лица в данъчната служба. От здравната каса се изплащат по-нататък основните осигуровки.
Работодателят с увреждане трябва да има също така номер в службата по труда. Списъкът на изплатените възнаграждения получава главният източник на средства, т.е. службата за социални грижи.
Ако човекът с увреждане, то част от неговите доходи ще бъдат включени в средствата за заплащане на личния асистент. След признаването на разходите за възнаграждение, човекът с увреждане е задължен да документира разходите, свързани с работата на личния асистент и др.
Превод от полски език
доц. д-р Божидар Ивков
